Книга 25
29.ХІІ.131(1995)
29.ХІІ.131(1995)
Сините камъни над Сливен - Карандúла
УХАНИЕТО НА ЯСНОЗРЯЩИТЕ
Живоструйно Лично Осияние от Елма за вътрешновиждащите,
наречени на земята "слепи"
На 20.ХІІ.131г., късно след обяд, едва ли не като от ураган, един мансарден мезонет в Бургас бива "върхлетян" от немотивирана с нищо огромна любов към слепите хора. Само за броени минути се изсипва телеграфно съдържанието на невероятно осияние за тях, което остава във въздуха - оттогава до днес няма условия да бъде записано. Изяснява се, че отнетото физическо зрение е не винаги карма, но и, потенциално, изключително благословение, нямащо равно на себе си. То давало неизмерими хоризонти на много слепи за проникване в дълбочини на Вселената, недостъпни за външно зрящите; за извънредно голямо ускоряване на личната еволюция и еволюцията на онези, които ги обичат и се грижат за тях. С чувството, че Източникът ще разкрие необикновени тайни за вътрешновиждащите (интрозрящите), живеещият в тази мансарда отива и споделя преживяното със своя близка приятелка. Тя казва, че точно по същото време е имала непланиран професионален ангажимент със сляпо момче. Може ли сега да бъде продиктувано осиянието за интрозрящите?
17,30ч.
- Ясновселената - Съпругата на Бог-Отец - е напълно сляпа. Това не съм ви го казвал досега. Съпругът ú Тот и Синът ú Елма са зрящи и вътрешно, и външно, но тя вижда само навътре. Това е най-голямото щастие за Нея, равно със сливането с Отца! Но тъй като вътрешното зрение е неизмеримо по-силно от външното, на практика тя вижда нещата такива, каквито са във всичките 49 измерения и в определената част на Божествения свят. Пралайа не може да прониква умозрително само в неопределения мир на Отца – тотвселената, - понеже не познава творческия миг и абсурда. Незрящият външно човек обаче, ако е наистина човек, т.е. същество с монада, искра Божия, по наследство от Баща си има и това, което Майка му не може: да твори неочакваности. Без значение мъж или жена по тяло, живозрящият съзерцател на Битието, дори и без физическо зрение, става неизменно богоравен, тъй като умее да създава.
Наказаните от съдбата да се родят с увредено или липсващо зрение в дадено прераждане са само една нищожна част в сравнение с въплътените ангели на Земята, измолили от Бога да се родят слепи. Слепотата отвън е най-мощното средство за ускоряване на еволюцията и за преминаване на страната на Доброто. Обратно: здравите очи и зрителен център са наречени от най-дълбока древност "опасност №1" за посветени и ангели, когато се раждат на планети като Земята. Вихърът от визуални кванти, раздухван от адски цивилизации като вашата, приспива и хипнотизира Божественото съзнание за броени години и повечето от зрящите външно пропадат почти изключително благодарение на зрението. Религията не случайно нарича зрението "съблазън" и по тази причина налага на посветени и послушници продължителни зрителни диети и суров самоконтрол.
Наистина, един начинаещ дух в еволюцията се развлича от най-примитивни гледки и образи, фабрикувани от черната ложа, с цел да спънат развитието ви. Градският пейзаж, интериорът на падналите човечества, повечето им вещи, техните изкуства и култура са съзнателно проектирани антиприродно, за да завлекат цвета на творението - човека - в пъкъл, по-страшен и от Дантевия.
Причинното, будическото и атмическото тяло на всички безсмъртни същества, каквото е и човекът - т.е. разумът, душата и духът му - наистина се хранят и от образи, от асуина на красотата, и зрително. Но в едно въплъщение във вашия неорганизиран свят, на практика човек събира максимум 5-6 грама асуин, дори и ако е обиколил всички художествени галерии по света! Абсолютната красота, събирана през очите, е най-мощното средство за развиване на разума и попадане в света на Истината, но това не значи, че в мозъка на човека не съществуват специални декодери, които да превеждат езика на светлината и цветовете на другите психически езици. При зрящите с монада този процес е крайно затруднен, ако не ходят постоянно сред природата по най-девствени места и ако не си спират погледа само на прекрасни лица и ръкотворни произведения, когато са сред хората. Не случайно съветваме хората с космичен произход да гледат повече нагоре, а човешкия свят да визират само с периферното си зрение, колкото да могат да си движат нормално.
Плътското зрение налита на витрини, реклами, на постоянно сменящи се и суетящи се обекти, понеже плътта иска да остане на Земята. Духовното зрение обаче затваря очите за случайностите на света и се съсредоточава навътре. При условие, че успеете да останете насаме със себе си и с душата си - не само зрително, но и всячески да изключите бомбардировките на външния свят, - тогава вие ще попаднете в едно необозримо поле от красота и свобода, което е отвъд бариерата на сетивата. Даже космонавтите могат да потвърдят това.
Ето защо интрозрящите – така наречените "слепи граждани" - са предимно въплътени ангели, които не искат да се разделят с неописуемия вътрешен мир от музика, размисъл и необикновени усещания. Всички знаят колко по-чувствителни са слепите към всичко останало - не само вътре, но и отвън; какви необикновени възможности открива този шанс в едно прераждане.
Първото нещо при слепотата, което пада и се стопява за стотици години, това е слузта на тщеславието. Търсейки и познавайки само същината, интрозрящият рядко попада на "андроиди" при избора си, тъй като чувството му за добро и зло е префинено до най-високи предели. Очите имат този недостатък, че още не могат да отличават абсолютната красота от подправената и затова 90% от зрящите се подхлъзват именно по този линия. Същевременно, мисълта как изглеждат в очите на другите е постоянна душевна гангрена дори у много напреднали човешки индивиди - и затова почти винаги суетата ги поразява непоправимо. Въпреки ума, красотата и дарбите си, обикновеният притежател на здраво зрение започва духовното си развитие едва на старини, тъй като тогава отпада мисълта как го оценяват външно другите.
Слепият човек, в повечето случаи ангел, се развива душевно по акселеративна крива, т.е. рязко нагоре, почти стигайки вертикалата. Ако не беше така, нямаше да се тълпят толкова много ангели и божества пред вратите на въплъщенията, определени за слепородени или по-късно загубващи зрението си. Щастието, което може да изпита и подари вътрешновиждащият, почти няма сравнение с нищо познато. Дори Абсолютният Дух периодически се предава почти изцяло в обятията на ясновселената и затваря очи, понеже само затворените очи възбуждат Трите Интимни Ритъма. Ето, дори и "окáтите" затварят очи в трите най-сюблимни момента на вътрешния живот: насладата при хранене, насладата при спане и насладата при сливане. Тези три велики свята са представени от водните знаци в зодиака и са под прякото управление на Пралайа - Владетелката на Космичната Нощ.
За всички, които са следили внимателно осиянията на Елма, ще стане ясно, че светлината е поле за съществата от физическия свят, но виделината и яснината са необозримите простори за зрението на ангели и божества. Слепите хора на Земята имат това огромно преимущество, че могат да си изградят усещания и понятия за виделина и яснина. Това е рядко постижимо за обикновен простосмъртен с действащи очи навън. Суперфизата, хиперфизата и яснофизата у слепия не са в латентно състояние, а се проявяват много повече, отколкото у зрящия. С много прости упражнения, интровиждащият - т.е. външно слепият - от Школата на Пралайа може да почне да вижда не само светлини и цветове около себе си, но и живи форми. Ако редува Божествена музика, Божествена поезия и тишината правилно, слепият скоро попада в Школата на Учителя на Небето, където сетивата му работят с пълна сила.
Очите обикновено са първата пречка за помненето на космичните пътешествия със съучениците от Школата, защото светлината, колкото и да е прекрасна, подтиска мощно центъра на спомените за нощните излъчвания. Светлината, шумът и прозата, материализмът, както и масовата култура, в съчетание с месоядството и прочие, държат душата в тялото закачена на всичките ú "кукички" и "спиралки". При заспиване кукичките се откачват, а спиралките се извъртат в такова положение, че разрешават на астрала да лети в рамките на планетата, а на умственото тяло - в пределите на Слънчевата система. Ако спиралките се извъртят още малко - и то всички едновременно, - започва разширяването на душата - будическато тяло. Духът може да управлява скоростта, с която тя се разширява в будическата вселена. В случай на просветление, тя се разширява с шеметна скорост и опознава безброй светове едновременно. Случва се и най-върховното - разширяване до безкрай само за един миг. Това се нарича преживяване на "нирвана" или "9-те блаженства" едновременно. Ако само за миг посветителят допусне светлина в помещението и събуди посвещавания, може да се получи най-лошото - душата да не се събере мигновено. В такива случаи може да се стигне до полудяване или смърт.
От всичко това разбирате, че слепите хора са облагодетелствани повече от всички други при пътуванията навътре. Това, което зрящият възприема като разширение, се дължи на неговата пространствена илюзия и на триизмерния му опит. Живозрящият (незрящият външно), напротив, може да усети как душата му лети с небивали скорости от периферията към центъра - едно неописуемо падане без чувството за страх и с усещането за едно свидно Завръщане. На практика, не само нощем, но и денем слепият е в особен унес и излъчва неописуема красота, хармония и доброта, защото живее в този необхватен свят.
Всеки сляп гражданин е под прякото ръководство на Бога - и обичта на Мировата Майка струи през порите му със свежи, приятни вихри, които къпят всички наоколо. В бъдеще слепите ще бъдат освободени от всякакви житейски грижи, само защото са центрове на неизказана космическа чистота! Те играят ролята на Луната и ясновселената да извличат нечистотата и глупостта на зрящите и да ги пращат нависоко в стратосферата, където те се разлагат. Човек, който има шанса да обича сляп и да се грижи за него, съкращава преражданията си повече от молещия се или работещия без пари. Не е грях да плащате на секретари и разводачи, но предпочитайте да ви помагат обични души, защото така се съкращава еволюцията им. Ако няма такива - примирете се и не давайте на търговци да повишават цената си за мизерните си услуги.
Когато слепият слуша музика - предкласика, класика, романтизъм, - в неговата аура стават процеси, непознати при външнозрящия. Последният не умее да се концентрира за повече от няколко минути и затова музикалните форми, които се сътворяват в аурата му, не могат да се разширят с повече от няколко десетки метри радиус. Те рухват неизбежно или се пръсват на всички страни поради разкъсаното мислене на зрящия, заради суетността му и проникващата светлина през клепачите. Ако хората имаха понятие от лечебните свойства на слепия човек, те щяха да направят безплатни концертите за него по цял свят, за да може винаги да има поне един сляп по средата на залата. Разширяващата се аура на интрозрящия - т.е. слепия - по време на Божествен концерт отразява абсолютно точно архитектониката на музикалното произведение, обогатява я със собствени орнаменти и ажурни дантели и повдига душите на слушащите до такива висини и ширини, които са достъпни само на бременната. Същевременно философът, математикът, поетът, когато няма външно зрение, се скачва непосредствено с ясновселената, без да има нужда от посредници от духовната йерархия. Ето защо, на практика, в ясновселената плуват предимно души на бременни, кърмещи, математици и слепи на Земята - за всички останали тя е недостъпна.
Боя се, че някои могат да ме разберат неправилно. Ние много добре виждаме и злите хора, получили слепотата като наказание или озлобили се по причина на ослепяването. Виждаме всемирната скръб на външно незрящия - от това, че се мисли за "ощетен" от Природата или живота. При все това, шансът при слепородения си остава най-голям, а на изгубилия външно зрение в детството или младостта си - достатъчно голям, за да се надява на бърза еволюция и опрощение с особена сила.
Сега нашите приятели-интрозрящи могат да бъдат полезни на Новото Дело на Небето както никой друг. Слушайки осиянията от записите, те ще разпространяват Словото с аурата на духовното си тяло много по-съвършено от външнозрящите, защото имат абсолютна концентрация, добро сърце и дарба за разпознаване на Истината. Интрозрящият, наречен "сляп" на Земята, за нас е не само яснозрящ (ясномислещ), но е и ясночувстващ.
Ясноусещането, ясночуването и ясночувстването са три уникални дарби на милия род на ангелите, пожертвали се да дойдат на Земята като слепи. Трябва да знаете, че между слепите има много повече Посветени с приключила еволюция, отколкото сред ококорените за света. Има адепти от такава сияйна висота, че се налага да крият всемогъществото си като слепи. В бъдеще Природата ще преустрои сетивата ви така, че да можете да изключвате зрението, слуха и пр. по желание. Тогава вие ще имате постижения, достъпни само за някои хора с увредени органи на възприятията. Увреден орган - това е истинско благословение, в сравнение с увредено сърце, което не умее да обича, увреден ум, който не разпознава Истината и увредена душа, която не желае да се грижи за по-слабия.
[В духа на Словото, при което често се включват и други ипостаси на Бога и различни йерархии, по-долу, явно, Елма е дал думата на божествата-илухими или говори от тяхно име, понеже Той е и илухим – б.п.]
Ние виждаме отвътре. Под "ние" разбирам илухимите - божества от ясновселената, строящи определеното Битие. Проявеността може да е мисия и задача на други същества, но определеността е наша и затова ние умеем, преди всичко, да се самоопределяме. На Земята предимно незрящите стават наши стълбове и централи, тъй като висшият манас, т.е. принципното и причинното тяло на тези удивителни хора е функциониращо, неспящо, за разлика от повечето зрящи. Това дава на интрозрящия първенство в самоопределянето към Истинската Истина, Истинската Любов и Истинската Мъдрост, като повечето слепи не подозират това, защото са простодушни и затова ухаят на нюкс. Нюкс е миризмата на ангелите, независимо въплътени или невъплътени.
Ние молим вас, екстрозрящите, да водите сестрите и братята си от илухимния свят по планините, защото така имате шанс да бъдете забелязани. Слепият свети тъй силно и благоухае тъй прекрасно, че Нашите го забелязват от космичните простори дори и когато почуква с тояжката си из градовете; но когато е планинар, той се разгръща във всичките си цветове, музика и благоухание - и щастието да сте му придружител, рядко може да се сравни с някакво друго щастие. Когато взимаме ваши слепи от планините ви заедно с техни зрящи придружители, се случва нещо много странно за вас: на определена височина, слепите проглеждат, а т.нар. "зрящи" ослепяват. Тогава кой кому е бил водач?
Когато интрозрящият трýпа в същината си асуúн, колóн, орлáндиум, отáн или някоя друга есенция на безсмъртието, концентрацията им е стотици хиляди пъти по-голяма, отколкото в обикновения човек. Това се дължи на факта, че монадата на слепия обикновено не е разцепена, [не е шизоидна] - тя се е затворила и възстановила още в ранните години на детството му. Затова вие ще чуете музиката на душата му много по-ясно, отколкото тази на "пожирающите" външни впечатления.
"Зрение" и "пожирание" - животинска лакомия - имат един и същ корен и затова сега поглъщащите с очи съвременните адски филми и картини на града съкращават ясновселенското си тяло и трите духовни тела до размерите на атоми, докато у някои угаснат съвсем.
Богинята на слепите се нарича Унзúна и отговаря не само пряко за всеки слепороден или загубил по-късно зрение, но и се грижи за кармата и дихармата на всички, които са свързани със слепите. Унижаването, онеправдаването на сляп човек тя наказва много по-строго, отколкото "редовата" карма; но проявената милост и сърдечна, практическа грижа за нейните деца на Земята тя награждава пребогато. Защото, да обичаш интрозрящ и да му помагаш, е почти равносилно на подвига за бременната. Който призовава богинята на вътрешновиждащите с нейното име, непременно ще получи отговор. Тя е сляпа като Майка си Пралайа - и затова вижда и чува всичко! Евангелúя е светица-илухим, закрилник на България - и докато тя е жива на Земята, България е защитена. Отиде ли си, само интрозрящите са в състояние да поддържат такова поле над родината ни, ако продължават да се интересуват от Същината, а не толкова от формата.
Кол, Конóл, Конолóл!
От любовта на яснозрящите (т.е. слепите) към Словото, сега зависи колко ще остане от континентите над водата!
20,00 ч.
Елма желае да се правят комплекти касети с беседи и осияния за Съюзите на слепите в столицата и по места, начиная с това послание.
Оригинална снимка на мансардата в Бургас, където се получи Осиянието за яснозрящите. На това място протече и импровизацията по разказчето “Легенда за Зорницата”, в която взеха спонтанно участие няколко любими приятели.
Както всеки път, и днес ръката на единатора се насочи към "случаен" том от Словото и го отвори напосоки. Излишно е да се повтаря, че тук няма никакво предварително търсене или ползване на избрани цитати по теми (то и такива няма) - че мислите, които се падат при отваряне на беседи от Учителя Беинса Дуно след всяко осияние от Елма, винаги съвпадат абсолютно с темите от осиянието. Ето какво се падна днес:
"Христос намаза с кал очите на слепия и той прогледа. Тогавашните учени се събраха около Христа и започнаха да Го разпитват как е станало, че слепият е прогледал. Те искали да знаят сляп ли се е родил и, ако се е родил сляп, коя е причината за това: той ли е сгрешил нещо, или родителите му? Значи, според тогавашната философия, невъзможно е човек да се роди сляп, без да има някаква причина. Христос им отговори: "Нито той е съгрешил, нито родителите му, но за да се явят делата Божии чрез него." Тогавашните хора не разбираха какво им говори Христос, но и сегашните не разбират. Някои хора разбират Христовото Учение, но повечето не Го разбират. След като задаваха много въпроси на Христа, хората искаха да знаят защо отвори очите на слепия. Има смисъл да се задава въпроса, защо някой е извадил очите на човека, но да питат Христа защо е отворил очите на слепия, този въпрос не е на място. Слепотата е ограничение, което трябва да се премахне. Христос срещнал един сляп и отворил очите му. Каква по-естествена постъпка може да съществува от тази? Много слепи имаше по това време в Израил, но Христос не отвори очите на всички, а само на едного. Защо? Той имаше някакво отношение към него. Наистина, след проглеждането си слепият стана ученик на Христа. Христос дойде на Земята да помогне на ония, които бяха външно или вътрешно слепи, но същевременно бяха готови да изпълнят волята Божия. Ония, които не са готови да изпълняват волята Божия, ще слушат и ще гледат, но нищо няма да чуват и да виждат. Значи, не на всички е определено да се отворят очите и ушите им, да прогледнат и да възприемат Словото Божие.
Сега, пренесете факта за отварянето очите на слепите във вашия духовен живот и вижте: не съществува ли такава слепота и във вас? Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля. И слепороденият, на когото Христос отвори очите, носеше в себе си желанието да изпълни волята Божия. Заради това желание той очакваше да дойде някой да му помогне. Според индуската философия, ще кажат, че този човек е ликвидирал с кармата си, затова е трябвало да прогледа. Ние пък казваме, че кармата го е напуснала." (Том "Божественият глас", стр. 7-8; 26. VІІІ.1930 г.)