15.04.2020 г. 08,13 ч.
БЕЗ ОБМЯНА НА СЪЩЕСТВАТА, НЯМА ОБМЯНА НА ВЕЩЕСТВАТА. А БЕЗ ОБМЯНАТА НА ОБЩЕСТВАТА?...Кои са хората или подобията на хора, които пречат на това?
УЧИТЕЛЯТ: „Ще наредим във всички градове, в които има Школа, да идват братята да ви посещават – ще има ОБМЯНА, ще бъдем всички ПРАВОЛИНЕЙНИ И ИСКРЕНИ, за да може знанието, Истината, Любовта, Мъдростта да се вселят в нас. Ако го направите със съзнание заради Бога, Бялото Братство ще ви съдейства. Ще ви се яви нов подтик за работа, ще ви покажат нови методи за работа.“ (1922.08.19с.Съвършеният мъж)
15.04.2020 г. 10,29 ч.
ШКОЛАТА АН УЧИТЕЛЯ Е МНОГО СУРОВА – САМО ЗА СПАРТАНЦИ! В същата беседа „Съвършеният мъж“ Той говори точно за такива хора – истинските Ученици. И спартанци биха се озорили… Съветва ги да ходят самички по места, особено в Родопите, където има най-много мечки – и как да общуват с тях. Колко пъти стотици хора са качвали Витоша нощем, тръгвайки от полунощ всеки самичък през няколко минути! Майка ми е правила това упражнение, била е 19-годишна и доста пъргава. Учила е балет, спечелила конкурс между стотици момичета за една опера в Германия. Позирала е за рисунката на Цветка Щилянова в синьо за едно от изданията на Паневритмията. И Цветана младееше доста на преклонни години. Учителят бил на Витоша през нощта след мама по списъка, но тя Го заварила горе да пие чай и й се усмихвал загадъчно.
А упражнението за качване на Мусала от Чамкория (Боровец) през 1922? То е било на етапи: първо в група, после по двама, накрая всеки сам. При това първо денем, после при луна, после без луна, накрая - в бурна нощ… Общо 12 пъти в годината – всеки месец. Значи - и през зимата! Вие виждали ли сте кристалните дворци на Рила нощем, чували ли сте как звънят?... Ние сме качвали Мусала през 3-метров сняг – знаете ли как се бие пъртина? Случвало се е после алпинисти да вървят по твойта пътека до върха. Учителят казва, че който го направи така 12 пъти поне веднъж в живота си, ще се подмлади с 45 години. НИЕ ПОЗНАВАХМЕ ТАКИВА ХОРА! Един от тях ни учеше на виртуозни ски през мъгла по почти отвесни склонове. На 65 години бе спечелил състезание за дълго бягане около цяла Витоша измежду стотици млади. Зодия Овен с 4 факултета – нещо против?... Разказваше как веднъж група опитни алпинисти тръгнала късно следобед през януари в лошо време от хижата на Второто езеро за през 7-те езера и връх Дамга към х. Иван Вазов. Уж знаели железния закон „Планина се до обед преваля“ – това важи и за лятно време. Едно „пиленце“ му казало: „Тръгни след тях“. Някъде при Дамга се мръкнало съвсем, паднала гъста мъгла. Водачът им загубил ориентация въпреки компасите; всички пътепоказатели с азимутите - затрупани догоре. Обикновено това значи смърт. Тогава той тихо им казал : „Вървете след мен“. Инстинктивно се подчинили. И с фенер не виждаш в тази мъгла върха на ръката си, камо ли хижата; отстрани - пропасти. „Вкарах ги направо във вратата на хижата…“ – каза той. Гледали го като извънземен. Като се постоплили и разположили, тръгнал разговор. Един казал: „Представяте ли си някой дъновист да направи това?...“ Човекът казал: „Водачът ви е дъновист…“. Ние никога не сме чували такива цинизми в устата му, равностойни на мръсната и най-обидна дума „сектант“, но откъде да знаят хората?
Ние не сме знаели за тази беседа „Съвършеният мъж“ от 1922 г., но се сещаме за един текст С ОПИСАНИЕ НА СЪВЪРШЕНИЯ МЪЖ от 1999 г. – точно 70 години по-късно. Пак от съборните дни между 19 и 21 август, когато звънят и се провиждат Кристалните Дворци…
http://www.neobyatnotogovori.com/?idpub=1140&book=32
15.04.2020 г. 18,11 ч.
КОЙ КАЗВА, ЧЕ БРАТСТВОТО НЕ ТРЯБВА ДА ИМА БЕЗКОРИСТНА ИКОНОМИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ? Има ли сега някъде и помен от понятие от такива грижа за истинските таланти, от такива стаи и домове из България и по света? Или днес, 2020 г., като идеш в единствената „братска“ къща в София, трябва да си платиш като за хотел?
СИМКАТА: Според вас, колко може да струва едно такова нещо? (само къщата…)
УЧИТЕЛЯТ: „Като се образува този фонд, тогава от Общия клас ще изберете 12 души: СЪВЕТ ще бъдат, ТЕ ще държат сметките. Те ще дават средствата за учениците, за братята, които ходят от едно място на друго. Този съвет ще се грижи за иждивяването на тези пари за всички благородни цели. Ако някой от учениците напише нещо хубаво, трудът му ще се напечати. Ако някой иска да иде да изпълни задача, а няма средства, ще му се дадат средства. Тъй щото, от същите средства, от този фонд може да се отворят и братски гостилници, братски домове. Във всеки един град трябва да има братски дом, да има поне две легла, та като дойде един брат, да има къде да се спре. Като дойде един брат и остане в някой дом, той му оставя своето благословение; а ако дойде и не го приемат, той е недоволен, оставя една лоша мисъл и си отива. А защо да не оставим туй благословение в домовете? Сега, желателно е във всичките градове да се зароди тази инициатива – да има две-три легла, та като дойде един брат, да не става потриване: тук не може, там не може... Братски дом е: ще го поканим да си отпочине, ще го нагостим и ще го изпратим радостен и весел. Това е една отлична идея, която трябва да се приложи още тази година!
Сега аз искам най-първо от старозагорци две легла, от новозагорци – две, от бургазлии – две, от айтосчани – две, от казанлъчани – две, от ямболчани – две, от пловдивчани – две, от шуменци – две, от варненци – две, от панагюрци – две, от софиянци – пет. Може ли пет? - Защото всички досега все тъй ми казват: „Дойдем в София - не ни приемат...“ И тъй, като дойде сега някой брат, ще му кажем: „Ето, имаме еди-къде си място.“ А в селата повече легла има. От Търново искаме две легла, от Русе – три, от Сливен – три, от Свищов – две, от Лом – две, от Видин – две, от Габрово – две, от Пазарджик – едно, от Севлиево – две, от Карнобат – едно, Трявна – едно, с. Кортен – две, с. Гърци – две, с. Лъджене, Бургаско – едно, Карлово – две, Петрич – едно, Рахово – едно, Елена – едно.“(19.08.1922, „Съвършеният мъж“)
ТЕЗИ ИЗИСКВАНИЯ СА БИЛИ ЗА ПРЕЗ 1922 г. и за бавноразвиващите се ученици с дебела фонтанела – да започнат да сричат. Иначе Небето определя съдбата на всяко селище на Земята според процента безплатни микрокъщички спрямо числото на населението. В такава се обитава за едно денонощие по жребий – нали даже за ЕДНО денонощие сам без хора и животни наблизко стават изцеления, подмладявания, възнесения, възкресения и пр.? Къщичките са не само от стъкло, но и от различни кристали. За население 10 милиона, за да мръдне с една десетмилионна част умствен напредък, важи 1 такава къщичка за всички по жребий. За 100 милионни напредък – 10 къщички; за 10 милионни – 100, за 1 милионна част напредък – 1000 къщички. За 100 хилядна напредък – 10 хиляди къщички, при 10 милиона умствено изостанали. За 10 хилядна част напредък при такова население – 100 хиляди къщички по жребий. Един милион население вече е напълно излекувано и подмладено и добива нормален IQ, понеже има индивидуална къщичка ЗА ВСЕКИ.
А ние можем да направим опит първо с една къщичка по жребий за 144 хиляди, после с 10 къщички, после със 100, после с 1000 – и т.н., докато стигнем до една за всеки. Но тогава вече няма да имаме нужда от къщи, понеже ще сме завършили еволюцията си - ще мутираме в нови тела. Това става дори само за един живот, ако си имал шанса да живееш сам и периодично с когото си поискаш в малка къщичка с голям диаметър девствена природа.
https://vkcyprus.com/articles/4980-kakogo-ottenka-vasha-zlost?fbclid=IwAR1AwNQt3U72f0u6lWo7ktlDtfmx2sgWfl2IIfPf7LpiE5wKE4_7ma5mEss
15.04.2020 г. 13,54 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Съществува и АБСОЛЮТНО зло - т.е. зло, което всякога е зло. Това зло отдалечава човека от благото, което му предстои да получи. Злият, лошият човек сам се лишава от благото, което трябва да получи. Като не знае причината за това, човек се пита защо му се отнема това, което очаква да получи. - Злото в него е причина за това. Лошият човек се познава по миризмата. Влезете ли в някое общество и усетите специалната миризма на лошия човек, вие веднага взимате мерки. Щом намерите лошия човек в това общество, вие се отдалечавате от него. Защо даден човек е лош? - Защото на физическия свят той е нечистоплътен, в духовния – небрежен в чувствата си, а в умствения свят не мисли правилно. Лошият, злият човек е сприхав и нервен, не можете дума да му кажете. Ако му кажете една дума, която не му харесва, той веднага избухва. – „Защо Бог го е създал?“ – Не слагайте вината на Бога, НЕ ГО Е СЪЗДАЛ ТОЙ.“ (20 януари 1935, „Товарене и разтоварване“)
ЗЛОБНИЯТ ЧОВЕК е натъпкан с астрални мехури с отрова, която мирише по-лошо и от селски клозет, а там е пълно и с едни отвратителни сиви буболечки и с бели червеи. Когато го напъва отвътре да бъде зъл, той просто иска да се освободи от това напрежение, но не се интересува, че ще опръска другите и те ще се погнусят от него. Психолозите на злобата разграничават две основни реакции: алогична и логична. Алогичната не се съобразява с логиката на цялото изречение в отсрещния, а ВЗИМА САМО ЧАСТ ОТ НЕЯ и напада фронтално или с еднократно апострофиране, или с цял поток от неверни и несправедливи думи. За така наречената „логична“, един философ казва: „В устата на злобния, логиката е не критерий, но палач“.
Ангелите и ясновидците могат да проследяват съдбата на такива хора и в миналото, и в момента, и в бъдещето, ако те продължават да са злобни.
Все мы иногда злимся, даже если не признаем или не показываем этого. Однако нас злят разные вещи, и выражаем мы свою злость тоже по-разному. Иными словами, у злости есть много видов или «оттенков». А какой – у вашей? Прежде, чем отвечать на этот вопрос, важно понять, в чем суть этой эмоции.
ПСИХОФИЗИОЛОГИЯ ЗЛОСТИ С точки зрения психофизиологии, злость – это врожденная защитная реакция организма, которая возникает, когда человек чувствует какую-то угрозу своему физическому или эмоциональному выживанию. Другими словами, человек хочет защититься от физической или эмоциональной боли и дискомфорта, возникающих тогда, когда он теряет или может, как ему кажется, потерять что-то, психологически для него важное – любовь, автономию, контроль, чувство превосходства и т. д. Злость является частью системы страха и реагирования на острый стресс, так называемой реакции «дерись, беги или замри». Важно отметить, что злость – это эмоция, а агрессия – это поведение, и не всегда злость может проявляться в открытой агрессии. Главное, вся эта система неразрывно связана с чувством уязвимости, тревоги и страха, без присутствия каковых она попросту не будет срабатывать. Таким образом, злой человек чувствует себя и/или выглядит сильным, однако это чувство всегда так или иначе связано с эмоциональной болью, тревогой и страхом, даже если сам человек этого не видит.
ОСНОВНЫЕ ОТТЕНКИ ЗЛОСТИ
Обида Как правило, оттенок обиды носит острая злость, ярость или же острая фрустрация и нетерпеливость, поскольку не были удовлетворены базовые эмоциональные потребности человека в привязанности, любви, понимании, принятии, свободе выбора, свободе самовыражения и т. п. Человек протестует против плохого к себе отношения и выплескивает накопившуюся злость в форме претензий и упреков с оттенком обиды. Часто, выражая такого рода гнев, человек может плакать и выглядеть очень несчастным.
Упрямство В отличие от предыдущего, этот оттенок не проявляется явно. Злость выражается в виде пассивного противостояния другому, невыполнения его просьб и требований. В результате на такого человека могут смотреть как на упрямого, своенравного или даже недалекого. Несмотря на видимое отличие, этот вид гнева по своей сути очень схож с предыдущим и тоже имеет оттенок обиды: человеку кажется, что другая сторона не учитывает полагающиеся ему вышеперечисленные эмоциональные потребности. Однако чаще всего оттенок упрямства носит злость, связанная с обидой: человеку кажется, что ему не дают почувствовать себя отдельной личностью, что-то навязывают и в принципе посягают на его автономию.
Ярость обиды В этом случае злость доходит до крайней точки яркости и насыщенности и может основываться на обоих упомянутых выше оттенках. Проявляется она вспышками ярости, когда человек теряет контроль над собой, может бросать или ломать предметы, громко кричать или даже наброситься на обидчика. В таком состоянии человек стремится «уничтожить» другого человека, которого он в данный момент воспринимает как агрессора, как источник эмоциональной боли. Нужно, однако, отметить, что у человека нет как таковой цели заставить «агрессора» страдать или чувствовать себя униженным, менее способным или в принципе хуже, чем он сам. Как и в предыдущих двух случаях, эта злость тоже несет в себе оттенок обиды и эмоциональной боли, вызванных тем, что человек остро ощущает себя недолюбленным, не услышанным, непонятым и отверженным. Вся его ярость будто кричит: «Как ты не понимаешь, насколько ты мне нужен?! Насколько мне нужна твоя любовь, ласка и понимание!» или «Как ты не понимаешь, насколько мне важно, чтобы ты дал мне почувствовать себя способным и самостоятельным?!».
Избалованность Этот оттенок злости по своему проявлению может быть очень похож на три уже упомянутых, и в нем тоже может присутствовать элемент обиды. Его особенность заключается в том, что человек не требует удовлетворения базовой эмоциональной потребности, а, скорее, чувствует себя особенным и имеющим право получить или сделать то, что неприемлемо, невозможно или вредно как для него самого, так и для других. И он хочет получить это в полной мере, здесь и сейчас. Такого рода злость часто проявляется у людей, которых баловали в детстве. Это, кстати, достаточно распространенное явление в обеспеченных семьях на Кипре как среди самих киприотов, так и среди русскоговорящего населения острова.
Строгий критик/воспитатель Человек злится на другого за то, что действия того не соответствуют определенным нормам и стандартам. Причем требования эти могут быть как вполне нормальными, так и завышенными или даже перфекционистскими. Их объектом выступает поведение, выполнение каких-то заданий, следование каким-то целям. Однако это может быть и требование не выражать определенных чувств и эмоций или даже не испытывать их. Этот оттенок, как правило, проявляется критикой, претензиями и наказаниями за непослушание.
Супер Я! Этот вид злости носит оттенок величия. Человек воспринимает другого как низшего по отношению к себе и очень злится, если этот низший пытается подняться до его уровня или выше. Испытывающий злость хочет, как ему кажется, поставить другого «на место». Но на самом деле – увидеть того человека униженным, растоптанным и, может, даже страдающим. Его цель – заставить другого признать его превосходство и/или просить прощения и снисхождения. В этом состоянии человек может говорить что-то вроде: «Да кто ты такой, чтобы так себя со мной вести?!», «Ты хоть представляешь, кто Я?!», «Ты ничтожество по сравнению со мной!» и т. п.
Самоедство Злость здесь направлена на себя. Претензии и критика по отношению к себе могут иметь любой из вышеперечисленных оттенков, но чаще всего они будут исходить с позиций «строгого критика/воспитателя» или «супер Я!».
ЧТО ДЕЛАТЬ? Надеюсь, эта статья помогла вам понять, какого оттенка (или оттенков) ваша злость. То есть от какой эмоциональной боли вы пытаетесь себя этой злостью защитить и как именно вы это делаете. Это очень важный первый шаг.Следующий шаг – разобраться, ПОЧЕМУ у вашей злости именно этот оттенок, почему вы так хотите избежать эмоциональной боли этого конкретного рода, почему именно такое к вам отношение или положение вещей наиболее болезненно. Об этом и о том, как научиться «правильно» злиться, я расскажу в своей следующей статье.
https://www.youtube.com/watch?v=NlM1hK45yZk
15.04.2020 г. 13,20 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „От клас в клас ПОСТОЯННО ще се посещавате! Софиянци ще отиват в провинцията: ВСЯКО МЯСТО ще се посети веднъж в месеца, НАЙ-МАЛКО 12 пъти в годината. Тъй, щото, всеки град ще има 12 посещения в годината.“(19.08.1922, „Съвършеният мъж“)
ЕДНА КАРТИНКА ПОКАЗВА КАК СЕ ОБМЕНЯТ ЕЛЕКТРОНИТЕ НА СЕРОТОНИНА С ДРУГИ ВЕЩЕСТВА в човека, но в последния момент тук тя бе заменена с този клип. Ние знаем, че за да се задейства този процес в пинеалната жлеза е нужно да посрещаме изгревите на слънцето и изгревите на Приятелството, както и през деня при изобилна светлина. Не само физическата, но и светлината на Словото. Словото казва, че човекът с дух и душа ПОСТОЯННО РАЗШИРЯВА СФЕРАТА НА ДУШИТЕ, КОИТО ОБИЧА И ГО ОБИЧАТ, че трябва да се запознаем със всички добри хора по лицето на земята. Така че гостуванията и обмените на хората с дух и душа текат не само в страната, но и по целия свят.
16.04.2020 г. 04,23 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Не мислете, че като влезете в окултната школа, ще се подобри положението ви. - Не, на първо време ще се влоши, а ПОСЛЕ ще се подобри. И ако вашето положение на първо време не се влоши, вие не сте на правия път – НЯМА да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване - на правия път сте. Такъв е законът. Та сега и вие, като влезете в школата, ще започнат всеки ден кризи, /но те са лечебни кризи./ Човек, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. На всеки едного от нас му е даден известен дял от страдания и блага: ще ги минем еднакво и едните, и другите – трябва да ги приемем на драго сърце.“ (20.08.1922с, „Много плод принася“)
16.04.2020 г. 07,19 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Ако двама спорят и казват: „Туй е нужно, ние кармически имаме нещо.“, ЕДИН ОТ ДВАМАТА ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИ. Ти казваш: „Ама аз няма да отстъпя!“ – ЩЕ ОТСТЪПИТЕ, КАРМИЧНО е това! НЯМА ДА ВИ ОСТАВЯТ – ЩЕ ОТСТЪПИТЕ!“(20.08.1922с, „Много плод принася“)
МНОГО СЛОЖЕН ПРОБЛЕМ, точно противоположен на нуждата ни да сме верни на себе си, на потребностите на духа и душата ни. НЕ ТРЯБВА ДА ЗАБРАВЯМЕ, че на земята ние сме въдворени ПРИНУДИТЕЛНО от кармата, за да изработим социални качества и добродетели в ТРУДНИ КАРМИЧЕСКИ УСЛОВИЯ. Никой от нас не е съвършен; близките ни, с които сме обвързани, също имат своите недостатъци като всички нас, но те все пак в повечето случаи ни обичат и ни мислят доброто. Това, че го виждат по свой начин и искат да ни го наложат, е извънредно труден възел за развързване, но кармата не разрешава възелът да се разрязва с меч. Ако и ние обичаме близките си, трябва да ги разбираме и да боравим с най-мощните инструменти на разумния и разбиращ човек: СВРЪХЛЮБОВ И СВРЪХТЪРПЕНИЕ. Щом сме обвързани кармично с някого, ако вярваме в преражданията, ние му дължим нещо от миналото: или сме му причинили зло, или сме го лишили от грижа и любов. Сега кармата му дава свобода не само да си иска своето, НО И ДА НИ ПРЕСЛЕДВА „ДО ДУПКА“, както е изразът. Нееднократно сме чели за случая с гръцкия философ Епиктет: той е бил роб на едного и му се е подчинявал безпрекословно. В случая не е имало любов от страна на господаря му, а грубо налагане на волята, гняв, озлобление, наказания. Стигнало се е дотам, че оня му счупил краката при едно избухване, но Епиктет е знаел законите на кармата по-добре от християните и не си е позволил сам той да се озлоби. Само казал: „Господарю, жалко, че сега, докато не ми заздравеят краката, няма да мога са ви служа така качествено“.
В нашите упражнения второто се нарича „Примирение“. Не разбираме, че това не е гимнастика, а философия, разковниче, метод, спасение. Ако си обвързан с тънка стоманена и режеща тел, всяко помръдване е кръв и опасност за живота. Има кармични случаи, които са точно такива: ЩЕ БЪДЕМ ТОЛКОВА СТЕГНАТИ В МЕНГЕМЕТО ИЛИ ОТ ТЕЛТА И НОЖОВЕТЕ, колкото НИЕ сме стягали някого в миналото. В такива случаи даже и МИСЪЛ за свобода не бива да се допуска, понеже сме в режим на РАЗПЛАЩАНЕ. От мъдреците сме научили това: АКО СИ ЮНАК – ВЪЗПРОТИВИ СЕ; ако не си – подчини се.
Спецификата при съзнателния духовен човек обаче е такава, че не бива да изпада като другите до озлобление, отчаяние, чувство за мъст и преждевременни опити да се освободи. Кармата е безмилостна: „ДО ДУПКА!“ До последния неврон, до последната капка кръв! Ако ни е стегнал човек с душа, нашето свръхтърпение, нашите жертви, нашата прошка и свръхлюбов няма начин да не го размекнат, ако ще и за половин век. Човекът с душа няма начин да не поиска един ден да ни освободи, защото той не е звяр. Но ако сме в прегръдката на безмилостен човек - автомат от ада, - той ще ни стяга до мига, в който си платим кармичния дълг. Ако си позволи и секунда повече, кармата ще смели самия него моментално, понеже по-силно нещо от кармата НЯМА. Обаче и при това положение не бива да искаме наказанието му или да злорадстваме, когато бъде наказан. И да е андроид, биологическа купчина за зло, злорадството ни ще отрови самите нас. Светиите имат само три молитви в съзнанието си денонощно: „Благодаря, Господи“; „Прости, Господи“; „Благослови, Господи“ Казано е: БЛАГОДАРНОСТТА Е ЕКВИВАЛЕНТНА НА ПЛАЩАНЕТО.
Ако става дума за първия случай – хора с душа около нас, - високият идеал за духовния ученик е да им служи с търпение и любов, с добромислие и добрословие. Да им се подчинява във всичко, докато получат просветление. Но няма защо да експонираме пред тях убежденията си преждевременно, понеже за тях това е МИШЕНА: стрелят „на месо“ срещу всичко, което, според тях, ни кара да се изплъзнем. Намразват убежденията ни, контактите ни, приятелите ни, които са различни от техните разбирания. По този начин несъзнателно вкарваме Троянския кон в светилището. Неслучайно езотеричните, „еретическите“ движения от най-дълбока древност са били апокрифни, тайни, окултни. Учителите са забранявали строго да се изнасят тайни навън, дори сред най-близките. Иначе всяка такава тайна моментално става на МИШЕНА за стрелба в упор. Докато е плътно обвързан, духовният човек, като ПО-УМЕН от околните, помни великия завет „незлобливи като гълъбите, хитри като змиите“. В друг вариант е „мъдри“, но и в двата случая НАМИРАШ ВРЕМЕ И НАЧИНИ ДА ПРАВИШ КАКВОТО СИ ИСКАШ, дори и да е за половин час в денонощието или един ден в месеца, ОБАЧЕ БЕЗ ДА РАЗБЕРЕ АБСОЛЮТНО НИКОЙ. Именно това е главният метод на духовната „конспирация“ при най-плътни кармични обстоятелства. В повечето време – свръх изпълняване на задълженията към близките и обществото СЪС СВРЪХТЪРПЕНИЕ И СВРЪХЛЮБОВ. Това е „бойна“ обсада, от която падат и диамантени крепости: въпрос на години и десетилетия. На заблудените близки или на тираните служиш с неподправена преданост, искреност и с любов. На първите душата им има нужда от това, понеже нямат други близки, които да ги обичат – настроили са всички срещу себе си с лошия си характер. Вторите са крепост, която ще рухне и изчезне завинаги точно в мига, когато е изтекла кармата. Помним разказа на Кафка: внедрили му в квартирата фашистки офицер, той си го хранел, перял, обгрижвал, разговарял се приятелски с него. Убили офицера или дошъл края на войната – Кафка седнал и си написал романите. Помните и разказа на Кастанеда в главата „Малкият тиранин“: героят му се върна съзнателно в една хасиенда след 20 години, за да разреши правилно кармата си с надзирателя. Последният си бе останал убиец – въплътено зло, андроид, инструмент на пъкъла, НУЛЕВА еволюция. Но вместо да го убие или да избяга, върналият се бе възприел главната стратегия на истинския Воин: подчинение, преизпълняване на задълженията, неозлобяване, изчакване, свръхтърпение. В мига, когато той си взе този изпит, конят ритна убиеца по челото и си го прати обратно в ада. Ако малкият или големият тиранин край нас е човек, няма начин да не се сломи гордостта му, да не се размекне и да не добие разум в рамките на едно прераждане. Ако не – прав му път в ямата! Кой е най-силният: Бог - или някой друг? Така Посветените събарят и империи.
17.04.2020 г. 07,10 ч.
ДЕСЕТИЛЕТИЯ НАПРАЗЕН ЖИВОТ В ПОСТ И МОЛИТВИ БЕЗ ЛЮБОВ : : Само любовта носи чистотата, а чистота значи помагане и служене на съществата с искра от Бога.
УЧИТЕЛЯТ: „Само любовта носи чистотата, и затуй без любов не можете да бъдете чисти. Онези, които нямат чистота, ще отиват в горите, ще се молят, ще плачат - всичко могат да правят, но това са само приготовления. А онези, които разберат това нещо, след като са иждивили 20-30 години в пост и молитва, ще проблесне най-после в ума им вътре този лъч и ще кажат: „Туй, което търсим, то е в нас.“ То ще дойде само чрез чистотата! Тя иде сега в света и вие ще почнете да помагате на своите ближни - на братя и сестри.“ (1922.08.20 „Чистота на сърцето“)
17.04.2020 г. 09,24 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Черните братя са забравили туй изкуство да придобиват чистотата, и сега пречат и на другите хора да я добият.“(1922.08.20с, „Чистота на сърцето“)
Да, не става дума за черните братя по кожа, а по вътрешна същност и аура… - За тези, които налагат волята си на другите, защото се мислят за по-умни.
ЕДНО ОТ БРАТСТВАТА В АМЕРИКА ПО ЛИНИЯ НА УЧИТЕЛЯ П.ДЪНОВ ПРЕДИ 60 ГОДИНИ БЕ ПОЧТИ ИЗЦЯЛО ОТ ПРЕКРАСНИ ЧЕРНОКОЖИ БРАТЯ И СЕСТРИ. Нещо неописуемо хубаво е да танцуваш с тях паневритмия; колко несравними са техните чисти души и прекрасни очи, с какъв уникален вкус те си правят пъстроцветните облекла и десени! Те ни зададоха въпрос не може ли да се наричат „Светло братство“, а не „Бяло“, понеже при тях това е расов проблем. За негрите дяволът е бял – по понятни причини. Казахме им, че имат пълна свобода, но ги подсетихме, че бялото не е въпрос на кожа, а на вътрешна същност и аура. По същия начин е незабравимо преживяване да играеш паневритмия с индианци на тяхна територия с техните национални облекла и украшения, когато са дори и с перата на главите си; с башкирци в Урал с техните чудно хубави носии; с латвийци в Юрмала на брега на морето… само по бански. Ако това стане в България, братята и сестрите ще ни разстрелят с картечници! И някоя огромна хрътка на плажа между Булдури и Дзинтари да се откъсне от господаря си, да дойде при теб, когато танцуваш без партньор, да се изправи, да сложи лапи на раменете ти и да играе с теб паневритмия докрая… По същия начин е различно да се играе и с приятелите в Русия, Германия, Швейцария, Италия, Гърция, Турция, Унгария и пр. Един офицер от VI отдел на нашите специални служби някога бил казал на един приятел, че няма да му разрешат повече да ходи в чужбина, за да не развращава младежта; няма да му дадат да бъде повече учител даже в Кърджалийско, понеже ще научи и турчетата там на този сектантски танц на идеологическата диверсия; че нямало да го пуснат, даже ако пак се изхитри да замине под носа им и на северния полюс, за да не научи на паневритмия там и пингвините... Това не е измислено - тогава в София бяха арестувани за пореден път едновременно и бяха зад решетките повече идеологически диверсанти при този случай. Някои ги изселиха, но след години се върнаха, така че те и до днес могат да свидетелстват за тази реплика за пингвините на въпросния "български" офицер…
17.04.2020 г. 10,34 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Сега аз пак чета във вашите очи мисълта, вие казвате: „Толкова години ние все за Бога говорим, това сме направили, онова сме направили - и да бъдем пак нечисти!...“ - Тази чистота, с която се занимавате, тя е обикновена чистота, аз за нея не говоря. Чистотата, за която ви говоря, тя е необикновена чистота, необикновена чистота на сърцето! Когато тази чистота влезе вътре в сърцето, лицето ви добива друг оттенък, други черти, които украсяват човешкото лице. И ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце! Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. Ние трябва да бъдем красиви, непременно трябва да бъдем красиви! Можете ли вие да си представите един светия хилав или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите ангелите на небето жълти, хилави, изпити? - Не, всички ангели са красиви с красота, която е желателна! А тази „красота“, която сегашните хора имат, това е резултат на Черната ложа. (1922.08.20с, „Чистота на сърцето“)
„Как познавате, че някой човек има любов? Кой е пробният камък, с който опитвате дали даден човек има любов? - Първата проява на любовта е ДАВАНЕТО. Където има любов, там всякога има даване. Не може човек да има любов и да не е готов да дава."
(23 август 1935, „Проява на Любовта“)
ДРАМАТА НА КРАСИВИЧКИТЕ:
http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=1057&book=29
17.04.2020 г. 14,48 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Онзи, който не изпълни един велик божествен закон, каквото ми донесе, ще го хвърля! Книга ли ми донесе - ще я хвърля! Щом дойде такъв ученик и донесе нещо на Учителя си - предмет ли бъде, или друго нещо, – праща се в обратна посока...“ (1922.08.20с „Чистота на сърцето“)
НА КОЛАЖА: Добра Хаджиатанасова, Савка Керемидчиева и още една проекция...
ЗАЩО СЛЕД 2 ГОДИНИ УЧИТЕЛЯТ ХВЪРЛЯ НА ЗЕМЯТА първия оригинал на „Свещени думи на Учителя“, когато с.Савка Му поднася тази си работа като дар за Него, въпреки че лично Той всяка сутрин й е диктувал мъдрите мисли за тази книга? Ние досега нямаме точен отговор на този въпрос. Тя е преживяла това като най-голяма трагедия, искала е да умре. В някои случаи Той лично ползва един от най-суровите методи на Школата да потресе някого с думи или постъпка, които да засегнат човека дълбоко. В други случаи поръчва това на Свои ученици, особено на такива, които по-скоро биха умрели, отколкото да оскърбят човешка душа. Какво се постига с това? – Оскърбителят, действащ външно некоректно, несправедливо, добавя част от милиметъра към черепа на тила си. Той самият не съзнава това и никога няма да го направи, ако е за собственото му саморазвитие, но един Учител знае за това последствие, като френологичен ефект. Ученикът трябва да бъде понякога и остър, „лош“ за някого, ако иска да се изгради съвършено. Най-трудното: към хора, които обича и го обичат най-много. Втората цел на Небето в такива случаи, които изглеждат жестоки, е да провери как ще реагира оскърбеният. Дали въобще няма да прости никога обидата – или ще мине време, докато сломи егото си и чувството си за справедливост. Има дежурни ангели, които наблюдават дали той въобще се е огорчил; или, ако се е огорчил – измерват за колко време му е преминало огорчението: за минути, часове, денонощия, месеци или години. Това е за работа с ЕМОЦИИТЕ на кандидата за Ученик, а за усъвършенстване на УМА му при такива постановки, изпитът е още по-сложен. Защото сърдечно може да се е успокоил и да е простил, но в ума си е останал с убеждението, че това е грубост, несправедливост, некоректност. На висшите етапи от еволюцията на такъв ученик, той разсъждава ЗАЩО му е било направено това от Учителя или някой съученик, каква е била окултната цел. Накрая разбира, че това е предизвикало огромен скок в развитието му.
Обаче случаят със с. Савка може да и бил от съвсем друг характер. Тъй като в нея Учителят е бил вселил духа на земната Си майка Добра, може това да е бил акт за окончателно изгаряне на остатъците от самомнение и матриархалност в нея - от чувството, че това е „П.Дънов“ и че тя все още има право да го съди и възпитава. Наблюдавали са такива реакции към Учителя от страна на Савка, което за всички е било необяснимо, след като тя е минавала за най-изпълнителната Му ученичка. Не каза ли Някой преди 2000 години на физическата Си майка "Не те познавам, жено"?...
В едно следващо прераждане на Добра по средата на 20 век, след като са минали вече 47 години в новото тяло, един неин съученик от вътрешните класове, по нареждане на Учителя повтаря този метод и я обижда болезнено – не я допуска в дома си след полунощ и я праща да си търси хотел. Тя обаче този път УСПЯВА да се окопити и не къса връзката си с този съученик, продължава да го уважава и обича и до днес.
Трета хипотеза: Савка може да не е включила в тази книга всички мисли, които са й били продиктувани от Учителя. Тя не би посмяла да измени и буквичка, обаче има и редактиране ЧРЕЗ ПОДБОРКА. Ние наблюдаваме такава едностранчивост на цитатите не само в първото издание на „Свещени думи“, но и в продълженията й, колкото и луксозно да ги издадоха и на колкото и езика да ги преведоха и отпечатаха. Един Миров Учител е не само свръхрентген, но и свръханализатор: само с един поглед може да констатира какво е съдържанието на една книга до последната дума.
И още една подробност по линия на тия строги уроци, които е давал Учителят на с.Савка Керемидчиева: един ден е развенчал гордостта й, че тя е единствената носителка на свещеното монадно име „Аверуни“. Казал е пред всички, че това е първото божествено име на всички окултни ученици с христова и беинсанска монада. То означава „Верният ученик“. Второто име на ученика е „Амриха“, което означава „Духовният ученик“, а третото им име е „Ил-Рах“ и значи „Космическият ученик, който има общение с Бога, служител е на Бога и принадлежи на Бога“.
Колкото и да са били тежки уроците, дадени от Учителя на с.Савка, тя си остава един от най-напредналите Му ученици и е свързана с него и филогенетически, затова той е казал ,че ще си я вземе горе веднага, след като Той си замине. И наистина, тя си отива на 3 май 1945 г. А дали точно тя се преражда незабавно пак на земята само след 3 месеца, или душата на майка Му Добра – това е въпрос, които има да се изяснява. Във всеки случай, и досега последната"проекция" владее немски език забележително.
https://www.youtube.com/watch?v=cXfGPOHgImk
17.04.2020 г. 19,25 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Една жена е ЧИСТА: дойдете да й обещавате туй-онуй, пари, докато ИЗПОЛЗВАТЕ чистотата й. После, като използвате чистотата й, оставяте я. ТЪРГОВИЯ е това! В божествения свят чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата чистота! През тази чистота ще минава любовта в другите - и нека хората се ползват от вашата любов. И любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата – това е резултат на любовта. Ако любовта мине през вас в другите хора, тази любов ще внесе чистота, и тази чистота ще произведе любов.“ (1922.08.20с, „Чистота на сърцето“)
ТУК НЕ СТАВА ДУМА само за стандартната проституция, но и за семейната, професионалната, духовната и пр. А чистота е свободата да не се продаваме, а да можем да живеем сами и да се подаряваме комуто когато искаме.
17.04.2020 г. 08,06 ч.
АБСОЛЮТНО е възможно да си направим такъв рай; АБСОЛЮТНО е възможно да живеем с чисти и добри хора, ако имаме вкус към такива; АБСОЛЮТНО е възможно да живеем в рая, ако знаем да редуваме самотата с разнообразието. КАКТО СИ ГО НАПРАВИШ!
УЧИТЕЛЯТ: „Природата, или разумният свят, се отличават с едно безкрайно разнообразие. Там, дето липсва разнообразие, започва несъзнанието. Разнообразие има само в един разумен живот, само в един духовен живот, само в един организиран живот.“ (19 март 1933, „Верен в малкото“) : „Вие всички обичате разнообразието. Еднообразието е скука в живота. В еднообразието е скуката, а разнообразието е музика. Гледайте всякога да се освободите от еднообразието! При голямата любов има голямо разнообразие. Аз зная, че при голямата любов има най-голямото разнообразие, а при най-малката любов няма. Животът – това е Любовта, това е ПРОЯВЕНАТА любов в света. Що е живот? – ПРОЯВЕНАТА любов. ПРОЯВЕНАТА човешка мисъл, това е любов. Туй, което се проявява, всичко туй разнообразие в света – то е любов. Всички тия прояви на любовта се кръщават с разни имена. Тъй щото, любовта не е нещо еднообразно. То е нещо разнообразно. ТАКОВА разнообразие има, каквото човек не е сънувал, нито е видял!“ (7 февруари 1936, „Пред последната врата. За това което е.“)