Книга 33
26.V.137(2001)
26.V.137(2001)
София – Изгрев
ТЪРЖЕСТВЕН МИГ
ЖЛО / ММ
3 ч.сутр.
На 23 май бе изяснено и съобщено по телефона на една приятелка следното:
Поради избора на Учител, Братство и Школа, който е направила в този живот, и заради нейната преданост и любов ú се дава изключително редкия шанс да избира между три равностойни подаръка от Небето. Тя има свободата да избере един от тях и няма да има отрицателни последствия или намаляване на благословението, ако предпочете който и да е от трите.
Първият е да стане гражданин на вселената и да не се преражда повече на Земята. Вторият е да се роди съвсем скоро в Русия, като ученик на Учителя, Който идва в Кавказ. Ще му се даде съвършено здраве и красота и ще има уникални дарби и способности, една от които ще бъде целителството. Под "целителство", за разлика от церителство, лечителство и пр. Небето разбира лекуване чрез свързване с Цялото.
Ако избере втория подарък, въпросната приятелка ще дойде като момче в семейство на съвършени родители в прекрасен дом сред природата и ще има всички блага и шансове в живота, без да се съблазни и отклони и без да преживее нито една болест, нито една деформация, нито една скръб или разочарование.
Третият подарък, който тя има право да избере, е да остане на Земята в това тяло, в което се намира сега, и да бъде съпричастна на мъките и скръбта на Христос, Който е все още на кръста. Положението ù ще се влоши още повече и болките и страданията ù постепенно ще се увеличават. С това също би спомогнала за благоденствието и спасението на народа си и на човечеството. Казва се "също", защото и в другите два случая би била не по-малко полезна. Учителят не ще я укори и не би намалил с нищо щастието и обсега на въздействието ù, ако избере който и да е от трите подаръка.
В изясняването на подробностите се разкри ново познание за пентагралните посвещения. Първо се даде информация за това, що е "Гражданин на Вселената", и защо това се постига или подарява единствено чрез самоопределение и преданост към Учителя – Единствения Учител. Говорú се върху Единствеността и Избора, на фона на безгранична култура и толерантност към другите ученици и Учители, включително и към неокултните и даже адските. Всички хора и обстоятелства също са ни учители и Небето ни държи в кармични окови до момента, в който не разберем това и не приключим с безпокойството и тревогите, както и с осъждането, колкото и несправедливи да са действията на околните.
Първото пентагрално Посвещение се постига чрез избор на Правата Вяра и беззаветна преданост към нея. Избралият Правата Вяра се разпознава по това, че не нарича останалите вери "неправи", а своята собствена – "единствено права". При все това, винаги съществува една и само една относително най-права вяра, дадена от Мировия Учител в най-последното Му въплъщение като Човек в даден свят или на дадена планета.
Друг белег на ученика с Първи Пентагрален Лъч над главата е тоталното му посвещаване на Словото, дадено от Учителя в последното Му въплъщение. Под "тотално", тук не се подразбира работа само с това Слово – Ученикът от I ранг обръща внимание и на други изяви на Словото през вековете и ги разпознава; изучава и други културни и духовни феномени, ала само в един много малък процент от свободното си време. Именно на тези ученици Учителят е дал задачата да прочитат по три пъти годишно Библията и да изчетат и обработят три пъти през живота си всичките Му лекции и беседи. Обработките биват най-различни: от анотации, резюмета и систематизации по теми - до преводи на чужди езици. Високият идеал на Ученика от I ранг, който вече е бил учен, гений и светец в предишни животи, е първо да се снабди с всички лекции и беседи на Учителя си и с източниците, свързани с описания на живота Му. Ето защо, в библиотеката на такъв ученик може да няма нито една друга книга – Небето не го държи отговорен за това. Разпознаването и пламенността при него са тъй силни, че за най-кратък срок той се снабдява с всички достъпни издания на Словото, хвърляйки всичките си средства за това, оставайки понякога дълги години само на хляб и вода и под една керемида. За този вид ученик е не само простено, но и задължително да не раздава книгите си със Слово Божие. Може да преписва и копира за раздаване други екземпляри, освен собствения, но само след като е събрал и обработил целокупно Словото по всички закони на подвизаването и предаността в I Посвещение – Посвещението на Вярата, на Избраните. Всъщност, избраният първо е избрал.
Значи, невъзможно е един първопосвещенец да мине във Второ Посвещение и да почне да разпространява Слово Божие, да раздаде до лист собствените си томове и да отиде на кладата в името на апостолството и Учителя си, ако не е имал поне едно качествено прераждане като ученик от Първо Посвещение. Ние познаваме такива ученици. През всички векове именно те горят по кладите, но ученикът от планината Арарат (Първо Пентагрално Посвещение) се отличава с подвиг за спасяване и съхраняване на Словото, а не на себе си или на близките си, на народа си. Спасяването на собствената душа е много по-ниска степен, макар и необходима и неизбежна. За близките си живее обикновеният човек като труженик и страдалец (II външна степен в Пентаграма – Чашата). За светското или окултното (религиозното, мистичното) външно познание живее обикновеният човек от III външна степен (Книгата). Той е любознателен, търсител, оглашен, поклонник, "фен", учен и пр. Това е знаещият или интелектуалецът, който ходи по курсове, медитации, лекции, школи, културни мероприятия и пр. и който се грижи за обучението и образованието си. Отличава се по това, че в библиотеката му книгите със Слово Божие липсват или са само няколко, а останалите са написани от обикновени хора, най-много до V Външна Степен, независимо дали представят себе си за мъдреци или учители. Истинският ясновидец вижда светлината на книгите или листовете със Словото Божие в дома им и може да ги извади със затворени очи - дори от дъното на сандъка. Всички останали книги в жилището на неправедника (обикновеният човек до V Външна Степен, дори и светците) светят с физическа светлина – етерна, астрална или ментална. С причинна, будическа и атмическа светлина се отличават книгите на Мъдростта през всички векове и те имат свои достойни представители. Това са книги на виделината, казано на български. Но само Словото Божие свети с вълните и частиците на яснината. То произхожда от Божествения свят и има елохимен, илухимен и алохимен характер. Естеството Му подмладява, преобразява и възкресява. Слово Божие не се продава, а ония, които го продават, се обезобразяват. Само Мировият Учител може да приема пари за книгите Си в отделни случаи, и то по системата "колкото обичате".
Ученикът от I Вътрешно (пентагрално) Посвещение все още не може да разпознава Словото Божие, което тече през Тръбите (осияните, единаторите, холизаторите). Той още не е толкова съвършен. Неговата задача и обхват е да разпознае, спаси, съхрани, проучи и обработи Словото на Единствения, Мировия Учител. Едва в III Пентагрално посвещение става възможно разпознаването на Вечно Течащото Слово – Словото, което не прекъсва никога. Господ се е погрижил Словото Му да се лее и чрез Тръби (единатори, холизатори, проводници на осияния; често и чрез някои поети, влюбени, писатели, гностици, мистици, медиуми) - и това става непрестанно. Догматиците и канониците от обикновените 5 степени (символизирани от външните фигури на пентаграма), а даже и учениците с един или два лъча над главата не разпознават този вид Слово и тяхната задача е да работят за Словото на Мировия Учител от най-последното Му идване на Земята. Не бива да ги съдим, че нямат сетиво за разпознаване на Вечно Течащото Слово и че обикновено му се съпротивляват или го осъждат, защото идвало чрез Тръби, а не от Извора. Те не знаят, че Изворът изпраща животворното Си Слово и чрез кристални, сребърни и златни Тръби на Словото Божие и че през тях То е не по-малко автентично и силно от изворното. Това, че често тези тръби са очукани и не особено блестящи външно има своите обективни или стратегически причини. Обикновените хора – водачи, труженици, страдалци, любопитни, любознателни, интелектуалци, учени, академици, таланти, гении или светии, а също и пророците и апостолите от първите две пантагрални посвещения нямат отношение към Живоструйното Слово Божие (Словото през Тръби и Чучури) и нямат понятие или потребност за живот със съученици. Жаждата за общ живот с космически съученици идва едва при пламването на Третия Пентагрален Лъч, символизиран и активиран чрез третото изпълнение на упражнението "Пентаграм" в паневритмията и чрез интензивно ходене и живот в планините със съученици от Класа, а не само с "близки" или други обикновени хора. Нещо повече: обикновените хора и дори пророци и апостоли, които са живели дълго с близки по кръв или ситуация, трябва да минат през една кратка или дълга процедура по етерно обезпаразитяване, преди да бъдат допуснати до Изгрева и в лагерите на Братството в планината през лятото и в по-горните класове на Школата.
Така днес вие узнахте, че жаждата за живот на Изгрева и напускането на близките или другите обикновени хора, с намерението да се преселите в братско селище или да бъдете в планините със съучениците си произхожда от планината Синай – Третото Посвещение на Просветлението. Просветленият, Посветеният, е вече ученик от Младежкия или Специалния клас в Школата и се отличава по това, че има собствена жилищна територия далече от близките по кръв или по кармична ситуация. Който не реализира ИЖР (Индивидуалния си Жизнен Радиус) и продължи да живее с близки по кръв или кармична ситуация след 28-годишната си възраст, не може да оцелее на Земята и си отива или се състарява рано. За ученика от Специалния Клас не е достатъчно да има само отделна стая. Родовата или ситуационната карма имат определен радиус и верижната реакция на взаимното разболяване и състаряване се възбужда само при преобладаваща и продължителна близост. Представите за "саможертва", "служене" или "изплащане на карма" чрез оставане в едно жилище с близките цял живот или при едни и същи съседи са крайно неправилни и са главната причина за всички болести и за взаимното оглупяване, озверяване и съкращаване на живота.
Небето е допуснало такъв морал и такова принудително съжителство и взаимно разрушаване с единствената цел да се шлифоват острите ръбове на себизмите и егоизмите и да се научат хората на примирение, прощаване, саможертва, служене и търпение. Наистина, докато не е изживяна тази карма или не са добити тия добродетели, човек не може да се освободи от съжителство с обикновени хора по никакъв начин. Учителят преди 2000 години е казал да напуснем близките си и да тръгнем след Него, но това става едва при подпален II или III пентагрален лъч – когато жаждата за живот с Него и със сродните души от Класа стане непреодолима. В този смисъл, подмладяването и пълното изчистване от етерни, астрални и ментални паразити стават възможни само при "въртене по къщите", т.е. чрез циркулации на аурите. Това се нарича "Епоха на Гостуванията" или "Зазоряване на Шестата Раса" – живот със сродни души. Докато човек мисли, че сродни души са му обикновените хора до V Външна Степен или дори вярващите от неговата църква или учение, той е само оглашен, неофит, ученик от Неделния или най-много Общия Окултен Клас. Той гледа с почуда и огорчение как се състаряват и разболяват "близките" му и самият той при това търкане на аурите - и си мисли, че им служи... Честите изцеления и подмладявания и спасяването от болести и оглупяване или отчаяние при окончателно излизане от къщи е доказателство, че Индивидуалният Жизнен Радиус е почнал да действа.
Мисълта, че сдобиването със собствено жилище и напускането на "близките" и съседите е икономически невъзможно или неетично произлиза от самия център на ада и говори за много нисък коефициент на интелигентност. Значи, образование и интелигентност са две различни неща. Човек може да има и 10 факултета - и пак да е ниско интелигентен - да не схване зависимостта между близостта и нещастията. Интелигентният човек живее сам и се вижда и обменя с близки хора и сродни души само от време на време. Това е моделът на Младостта и Безсмъртието. Срамно е човек да се зове духовен или окултен ученик – и още да не е разбрал тия неща.
Бог подготвя особени съдби и на ония, които си мислят, че са християни, а се ширят в самостоятелно жилище, докато близките им или приятелите им се гърчат, натъпкани в напръстник. Казано е, че такива не ги очаква нищо добро когато си заминат и че там те ще се борят за късче хладна земя под краката си, защото децата им приживе са се самоубили от отчаяние или са попаднали в психиатрията. Нещо по-лошо – принудили са се да живеят с вампири и тунеядци, с насилници, за да не останат на улицата. Всеки човек, който има възможност да продаде жилището си или да го замени за по-малки, дори за порутени селски къщи или тавани, за да подсигури свободна територия за близки или приятели, за бедстващи майки и творци, но не прави това, е агент на черната ложа и се бори с нокти и зъби да задържи битовата си ситуация непроменена, защото има астрална изгода от това. Тунеядецът – защото му е удобно; егоистът – понеже му е по-приятно сам и нашироко; вампирът – защото тясното съжителство и тревогите са условие за засмукване и подлудяване на ближния.
Тези дълги предварителни обяснения тук не са случайни, защото касаят пряко тази, за която е личното послание. Тя никога не е живяла с голям индивидуален жизнен радиус.
Именно за нея, на която се дава свобода да избере един от трите подаръка на Учителя, се отнася и едно сериозно предупреждение за възможна верига от опасности в живота ù, което ù бе съобщено.
Ако при избора на един от подаръците тя изпита и най-малката тревога и безпокойство и продължи да осъжда вътрешно и външно причинителите на неправди, свободата ù да избира ще се отнеме. Тогава Учителят сам ще реши дали тя да си отиде в близко време или да остане на Земята като светица и мъченица. Но и тогава тя трябва да приеме това с благодарност и примирение.
Не е изключено в тези предварителни думи отново да се е проявило и оригинално Слово Божие, а не само да е преразказ, но сега ще помолим нашия Най-Голям Приятел да каже и нещо съвсем ясно "с алени буквички"…
- Осияни, щастливи деца на Бога! Настава час и сега е, когато мнозина стават Граждани на Вселената. Дава им се универсално тяло, с което могат да бъдат във всяка точка на Битието - или самото Битие.
Универсалното тяло е тяло на Учителя. С това тяло ти си всезнаещ и всемогъщ като Бога, ставаш едно с Бога. Това обаче не може да стане, без да сме намерили и разпознали Учителя. Увлечението по обикновени хора и учители не е грях: то е насъбиране на мед от поляната на Бога. Всеки човек или учител, който има частица от Бога в сърцето си и не продава знанието си, е красиво цвете на Неговата поляна, върху което можете да кацнете. Така че не се тревожете, когато мушиците кацат по цветята. Радвайте се на приятелите си, когато ходят насам-натам, не ги призовавайте към Дървото на Живота, което цъфти с всички цветове на Вселената. На простите, простосмъртните същества, е необходимо да хвърчат по обширната Божия поляна, която наричаме "свят" или "вселена", за да събират прашец за кошерите си. Докато си мушица, събираш мед само за себе си; докато си пчела, събираш за близките и ближните си, вълнуваш се от "сродни души"; но станеш ли дете на Бога, ти добиваш универсално тяло и почваш да раздаваш на всички.
Универсалното тяло, универсалното съзнание – съзнанието на Ученика и Учителя – се отличава с пълен мир и радост. Когато тревогите престанат, знай, че универсалното тяло е близко. Когато притесненията за правди и неправди изчезнат, ти си вече в райската градина – в Свободната, Новата Вселена на Отца. Тя е тука, не е някъде другаде. Който тръгне да търси щастието и хляба си "някъде другаде", той е още пространствено същество - мисли, че има нещо навън. Който се мъчи сега и отказва живот на себе си и на другите, за да му се случи нещо добро в бъдеще, той е същност или същество във времето и попада под неговите удари. Който се лее като извор за всички в настоящия миг и не престава през цялата вечност, той се прощава с пространството, разлива се в безвремието, и попада в Царството Божие – Царство на благодат!
Като престане тревогата за насъщния и безпокойството за бъдещето, почват да действат тотфизата и яснофизата. Тогава ти не продаваш живота си заради пенсия, защото съдбата може да те "пенсионира" по-рано... Всички религии и учения днес са за душевни пенсионери – "трай коньо за в бъдеще"... Всички вие познавате много пенсионери – харесвате ли ги? Най-блажените от тях почиват в хубави гробове, а най-бедните – в общи могили. Хванали са се на въдицата на дявола – да се подсигуряват. Когато има повече кукички, те работят и след пенсия, за да подсигуряват близките си. И това е добро, когато лишаваш себе си заради детето си; но то е само забавачницата на Доброто.
Приемете подаръка - който и да е той. Ако поискате да станете гражданин на Вселената, вие сте развили тотфизата си и ще станете творци, създатели. Ще творите и създавате наедно с Бога.
Ако изберете да се родите като ученик на Учителя в Неговото последно идване на Земята и да станете прекрасен, вие сте развили яснофизата си и ставате пророци, апостоли и благородни майки и възлюбени на Новото Човечество. Помагате на Учителя да възстанови рая на Земята.
Ако изберете да страдате със Сина Му и Дъщерите Му на кръста, вие сте развили хиперфизата си и приемате Възкресение чрез Страдание.
Б.п.: За такъв вариант М. е предупредена в лично послание от Елма още на 22.VІ.1984 г.: "Росата на живота не е във външните средства и масажи, а в интензивния живот. Пред М. стои ултиматум: или да оживи природата си, или да рухне."
Почти всички по-възрастни ученици на Учителя избраха пътя на страданието.
Боговете и ангелите трябва да станат Человеци и да се самоотрекат, ако искат да възкръснат. Възкресението е велико тайнство, при което стигаш до пълно сливане с Бога – до благостта.
Благост при всички обстоятелства! Благодаренето при всички обстоятелства е дрехата на благодатта, а блаженството – за всички и с всички по волята Божия – нейният цвят и плод.
Приеми един от трите подаръка в тоя Тържествен Миг и признай, че смирението и примирението са най-вертикалната пътека към Вечността. Не съдействай на враговете на Бога чрез тревоги и огорчения и приеми пълно изцеление, ако станеш християнка. Християнин значи блажен: глух и сляп за утрешния ден; Християнин значи благороден: сляп и глух за изопаченията на истината. Християнин значи прекрасен: САМ С ВСИЧКИ.
Край - 7ч.
Първа емисия на глас на този текст бе излъчена в духовния ефир от една "триама" (свещена триада от сродни души, според И.Ж.П Гери) от 7,30 до 8ч. сутринта след получаването на това лично осияние..