16.10.2021 г. 10,45 ч.
КАКВО КАЗВАТ ИСТИНСКИТЕ УЧИТЕЛИ ЗА СЪРЦЕТО И УМА
УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: когато ние ставаме носители на Божественото в света, Бог ни благославя. Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема - туй, което сърцето говори, умът да изпълни. Две неща има, които са необходими за нас: каквото сърцето нашепва, умът да го направи.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето ви)
16.10.2021 г. 19,01 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Всичките блага ни се дават, но трябва да знаем как да задържим тия блага. Какво има в света по-хубаво от любовта, която е образувала небето и земята? – Какво струва земята, ако нямаше любов? – Любовта се проявява в растенията, любовта се проявява в плодовете, любовта се проявява в теченията на водата, любовта се проявява във въздуха, в светлината, в движението - навсякъде във вселената! Това е действие на Божията Любов, която се проявява.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето ви)
17.10.2021 г. 07,28 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Днес ние не можем да схващаме общението правилно. Ние схващаме любовта само в един много тесен диапазон, даже не оценяваме любовта на един приятел, на едно същество, което ни обича.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето ви)
17.10.2021 г. 08,36 ч.
ИМА БОГОВЕ, АНГЕЛИ, СВЕТЦИ, ГЕНИИ И ПРОПОВЕДНИЦИ, които са абсолютни егоисти, колкото и да се считат за светила. В много прераждания Небето ги прекарва през родителството, за да разберат какво значи примирение, милосърдие, саможертва - какво значи ИСТИНСКО изпълнение на волята Божия. Често ги вкарват и в животни.
УЧИТЕЛЯТ: „Сега в света има нужда да се раждат деца, защото без раждането на деца, прогрес не може да има. Понеже сме в един свят на големи погрешки, само децата дават възможност да се поправят погрешките. Нашите погрешки не могат да се поправят без децата. Майката и бащата са в света, за да се родят децата. Децата служат като условие и възможност да се поправят погрешките ни. БАЩАТА, КОЙТО Е ЕГОИСТ, И МАЙКАТА, КОЯТО Е ЕГОИСТКА, ЩЕ СЕ НАУЧАТ, ЧЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ЩЕДРИ - ДА ВЪРШАТ ВОЛЯТА БОЖИЯ.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето ви)
18.10.2021 г. 10,26 ч.
НЕ САМО ДОСТОЕВСКИ, ТОЛСТОЙ ИЛИ ЧЕХОВ описват герои, които страдат от белодробни заболявания и нерви поради липса на любов. Това го констатира и съвременната медицина.
УЧИТЕЛЯТ: „Щом престанем да обичаме, ние сме в опасно положение. Дотогава, докато обичаш, дробовете ти функционират правилно; щом престанеш да обичаш, ти вече покваряваш дробовете си. Аз препоръчвам на всички онези, които страдат от белодробните неприятели, да обичат. Няма по-добро лекарство от любовта! И за нервните болести, няма по-добро лекарство от любовта. /…/. Любовта е най-мощната сила, която привлича всички необходими елементи за здравето на човека. Ако хората се обичаха, щяха да бъдат здрави. И в бъдеще ще се вика лекар. Ние ИМАМЕ нужда от лекар, но лекарите ще лекуват с любов. Ще викаш лекар, който те обича. ЛЮБОВТА е, която ще изправи света във всяко отношение! Понеже Бог е вътре в Любовта, ТОЙ се проявява. Любовта е най-мощното проавление на Божествения Дух в света.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето)
18.10.2021 г. 11,31 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Правилното отношение на любовта е всякога в лицето на един човек да виждаш присъствието на Бога. Да отделяш човешкото, да виждаш и Бога, Който живее в него. Като човек, трябва да му прощаваш, а като Бог, който живее в него, трябва да го уважаваш. Защото каквото кажеш, Бог го слуша - и тогава ти компрометираш себе си. Ти кажеш на един човек: „Голям престъпник си!“ Така ти ще се изложиш на голямо изпитание. Този човек има дадена една задача: той не е престъпник, а решава задачата на престъплението.“ (1942.01.18н.Да не се смущава сърцето ви)
18.10.2021 г. 18,07 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Двете значи съединени две колела заедно. На едно колело не се върви. Двама приятели – това е двете. Ако двама души не се съединят, как ще образуват приятелство?“ (1942.01.16м. Нищо и нещо)
20.10.2021 г. 18,18 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Тройката създаде основата на дома. Ако не могат да създадат три, те няма защо да живеят.“ (1942.01.16м.Нищо и нещо)
21.10.2021 г. 09,28 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Любовта е магическата тояга, с която каквото кажеш, става. Трябва да я привлечете! Тя не се дава, не се взема - привлича се. Любовта може само да се привлече. Много малко се изисква, за да се привлече любовта. Ако на вратата си имате дори един косъм, любовта, никога няма да прекрачи. Пътят, по който любовта ще дойде, трябва да бъде съвършено чист, да няма никакъв косъм, никакъв прах. Тя не иска там, дето стъпи кракът ѝ, да полепне прах по него. Вие ще направите един път чист - без никаква прах, никакви косми, никакви противоречия. Това ще бъде най-добрият път, и по този път ще дойде любовта. Като влезе в дома ви, вие вече сте придобили магическата тояжка. Ако очаквате да дойде отнякъде, и милиони години може да чакате, тя няма да дойде щом пътят ѝ не е чист. ВСИЧКО може да дойде, но не и любовта. Пътят, по който любовта може да дойде, трябва да бъде павиран със злато, да бъде чист!“ (1942.01.16м.Нищо и нещо)
21.10.2021 г. 12,25 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „По някой път вие не искате да правите добро. - Ако не направиш добро, ще изпаднеш в лошо състояние. Ако не направиш добро в даден момент, ще дойде злото - ТОВА Е НЕИЗБЕЖНО! Щом се откажеш от злото, НЕПРЕМЕННО ще дойде доброто! Но не само веднъж да се откажеш от злото, а ПОСТОЯННО да се отказваш от злото. Само тогава идва доброто. Щом се отказваш от злото, доброто идва неизбежно. Щом се отказваш от доброто, злото непременно ще дойде.“ (1942.01.16м.Нищо и нещо)
ВЪПРОСИ: ТАЗИ БЕСЕДА РАЗКРИВА ЕДИН ОТ АБСОЛЮТНИТЕ ЗАКОНИ, потвърден от всички приказки и легенди досега, потвърждаван ежедневно безброй пъти и в живота пред очите ни. Звучи прекалено познато, но сигурни ли сме, че самите ние винаги вършим добро където и както трябва? Сигурни ли сме, че не проявяваме понякога злото или не сме му съучастници?
21.10.2021 г. 14,34 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Вие не разбирате какво благословение има в едно падение. Паднеш - и станеш. Благодарение на падането, децата стават деца. Благодарете, че плодовете падат; благодарете, че водата пада отвисоко! Ако тя нямаше това свойство да слиза, не би дошла при нас. Така и ние сме готови да слезем от високото положение и да помогнем някому. Какво лошо има в това? Ако знаеш да паднеш - да слезеш и пак да се качиш, - това е добро. Ако знаеш защо си паднал, е добро.“
(1942.01.16м.Нищо и нещо)
23.10.2021 г. 17,04 ч.
ОТНОСНО ИЗПОЛЗВАНЕТО НА СЕРАТОНИНА И МЕЛАТОНИНА : : Относно оценяването и приемането на Божиите блага ВЪОБЩЕ.
УЧИТЕЛЯТ: „Ние ЗНАЕМ, че ГОСПОД е направил работите, но туй, което Господ го направил, ти не го оценяваш. Каква полза, ако светлината, която Господ е направил, ти не я оценяваш, не я използваш? Каква полза, ако тъмнината, която Господ е направил, ти не я разбираш (законите на тъмнината) - ако и НЕЯ не използваш?“ (1942.01.14о.За добро е)
КОМЕНТАР: Колко хора използват явяването на виделината и светлината още от най-ранни зори? Как може да се задействат верижно чакрите (олтарите, престолите и дверите), ако спим по време на изгрева? Колко здрави ще бъдем, ако се крием от естествената светлина, а вечер с часове живеем на изкуствена? Защо не даваме на епифизата си да почне да произвежда мелатонин веднага след залеза на слънцето? Защо посотянно живеем в електрически, електронен и радиационен смог и по къщите, и с телефончитата си? Само рак и множествена склероза ли ни косят поради това – или и много други болести? Защо не приемаме благата от Бога, а харесваме същества и неща, НЕСЪЗДАДЕНИ от Него.
23.10.2021 г.18,02 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „В природата има мода. За мода природата е първокласна. Тя опитва какви ли не моди. Че ти, като погледнеш най-добрата мода - как е облякла райската птица, - ще се чудиш защо толкоз луксозна дреха е дала на една райска птица.“ (1942.01.14о.За добро е)
Който говори за себе си, търси СВОЯТА слава. (Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925)
И ви казвам, че у вас има една слабост на самохвалство. (Правила и мерки за избягване на всички погрешки, СБ , В.Търново, 27.8.1922)
Искам всичко да ти кажа, но някак ми е трудно да говоря, защото е греховно човек да хвали себе си. За Божиите дела и за народните работи хвалба не бива, нито сам да прави хвалба човек за себе си, нито пък да позволи друг да го хвали. (Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски /1897-1988/)
В БРАТСТВОТО НЯКОГА ИМАШЕ ТРИМА ИСТИНСКИ УЧЕНИЦИ на Учителя, които абсолютно никога не признаха нито лично, нито публично връзката си с Него.
23.10.2021 г.23,09 ч.
АКО НЯКОЙ ТВЪРДИ, ЧЕ ИМА ПРЯКА ВРЪЗКА С УЧИТЕЛЯ, НАЙ-ПЪРВИЯТ БЕЛЕГ ЗА ТОВА Е БЕЗЗАВЕТНАТА МУ ЛЮБОВ КЪМ НЕГОВИТЕ БРАТЯ И СЕСТРИ, КОИТО СЪЩО ИМАТ ТАКАВА ВРЪЗКА. Как е възможно да не разпознаеш сестра си и брат си от дома Господен, с които си израсъл, и да не ги лансираш във всичко?
УЧИТЕЛЯТ:
Питам ви защо се самооблащавате с думи, които не разбирате и не проумявате? /.../ Че може да ставате учители, да заблуждавате другите - та какво знаете и какво ще учите? /.../ Но това мъдрост ли е? /.../ Защо не ядете и пиете само, ами ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неразбрани? (Червено тефтерче, 1897)
Не бързайте да учителствувате, защото no-добре е да има един талантлив ученик, отколкото един глупав учител. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ, В.Търново, 23.8.1914)
/Някои/ искат да заповядват в Името Божие. Често забелязвам, че повечето хора искат да прокарват своите възгледи. /Те/ говорят, че така им бил казал Духът. /.../ Тези хора ходят и разказват това-онова все от името на Учителя. (Аз съм истинската лоза, НБ, СБ, В.Търново, 27.8.1922)
Някои братя говорят от името на Учителя – добре говорят; но има и други, които криво са разбрали Учителя и внасят разкол. (Ако излекува болния, СБ, БР, София, 31.8.1924)
24.10.2021 г. 12,10 ч.
УЧИТЕЛЯТ: Аз Съм Бог, Господ Саваот - Бог неизменим, вечен, който съм от века и до века – Един, който съм и творя според благоразположението на Духа Си. (Тайните на Духа, ИБ , Варна, 1897) : : На добрия и смелия ученик /Учителят/ отговаря с внимание и благоразположение; за страхливия той се затваря и го оставя да чака, докато придобие смелост и решителност. (Мълчание и говор, МОК , София, 2.8.1929) : : Да се радвате, да се веселите, да благувате въ свѣта - има законъ за това. (И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921)
КОМЕНТАР: Нирвана, сатори, мокша, саамдхи - тези възхитителни постижения на езичниците и на отделни напреднали индивиди от бялата раса на еволюционното ниво на езичниците са неизбежен етап в духовното им развитие. Те и още няколко вида индивидуалистичен мистичен екстаз са върхът на подвизаването при най-достойните хора с това съзнание. На тях им предстои възлизане в божествения свят, в който досега са влезли само трима души на историята на планетата Земя. Това твърди Учителят Беинса Дуно, който дава пътищата и етапите за възлизане над езическите посвещения. Езичникът, ако иска да напредне, трябва да получи старозаветно посвещение, старозаветният - новозаветно, новозаветният - праведнишко, праведникът - пентагрално. Едва след завършване на пентагралния път за няколко хиляди години се навлиза в Посвещенията на божествения свят, където започват да фуннкционират олтарите, престолите и дверите на човечеството от Шестата и Седмата раса, възлизащи на Новата Земя и в Новото Небе и вече обитаващи там.
Този велик етап се отличава първо с Разпознаване на Истинското Слово Божие, а после - с Разпознаване на Истинския, Единствения Учител на всички Учители и на човеците от Неговото Семейство. Това се дължи на постигнато Смирение и се проявява със свещено Приставане - заживяване в това Семейство синархически без замисляне и незабавно. С мистическия индивидуализъм е приключено завинаги, вървящите в Пентагралния Път и възлезлите над него постепенно се приближяват към образа и подобието на Бога. В тях няма вече и най-малката сянка на духовната мегаломания, чиято горделивост поставя самомнителния функционер в центъра на вниманието като най-можещ и най-компетентен. Не е останала и следа от сценичните пози на духвните актьори и търговци - Божественото връща смирения дух на последния чин и го прави напълно невидим за възхитени и почитатели. Той отново става работник, послушник, слуга, безмълвник и безсребърник пред величието на Истинските Посветени, които са всякога незнайни.
Преди всичко, такъв човек добива благ израз на лицето, божествената благост извира постоянно и в речта и поведението му; от самочувствие и самомнение в него няма и най-нищожен остатък. От възхитителната му личност се долавя нежно ароматът на благоговението пред всяко създание и всяка проява на Бога, колкото и те да са нищожни. Преклонението на такъв човек пред различните истини и желанието му да им услужи и да ги лансира е нещо непонятно за смъртните хора на тази земя, даже и за много богове и ангели. Често той благодари със сълзи на очи пред всяко същество с искра от Бога за това, че му е позволило да му се поклони и да приеме с радост и неговата истина, колкото и мъничко да е то. Такъв необикновен човек е почти постоянно простодушен и благодушен, той е благожелателен към всички, даже и към крайно различните и лошите, въпреки че може да сваля и най-жестоките деспоти от престола им и да ликвидира цели империи. Ако подобните на него, които са само няколко човека на Земята, днес не ограничават злото, то е само защото знаят за плана на Бога да си отидат от този свят всички, които живеят нечисто и не искат да възприемат Божественото.
Такъв Божи човек е благонамерен е във всичките си действия и не може да не бъде благонравен, освен пред гневливите и горделивите. Душата му е в постоянно благопожелание към всички, защото смиреният му дух се е превърнал в невидимо слънце - малцина подозират откъде извира за тях тази необозрима благодат.
Божѝят човек денонощно мисли как да скрие своята божественост и как да я проявява като уханието на невидимите теменужки в гората, без да могат да ги открият. Неговата благопристойност е естествена и неподправена - никога не позира с нея. Той благоприятствува на всички в добрите им и скромни начинания, има неизменно благоразположение към всички, които не искат да застават в центъра и не продават уменията си. Ние имаме щастието да познаваме такъв Учител и още един човек, който излъчваше най-непринудено подобно божествено поведение, въпреки че считаше себе си за пълно нищожество пред Него. Той никога не си позволи кощунството да твърди, че говори от Негово име - именно затова изцелените и възродените от него нямат чет, а образът му имаше елемент от богоподобие. Беше и продължава да бъде благоразсъден винаги, защото такива хора не умират; благоразумие като неговото днес почти не виждаме около себе си, особено съчетано с неизменна благост и деликатност. Благородството на такъв човек изключва напълно угрозата от каквото и да е самоизтъкване, той крие своите достойнства със всички допустими средства и даже играе ролята на невеж или грешен, когато съзре опасността някой да му се възхити. Благоскрлонността му към слабите, нещастните и смирените наистина не познава граници. Деннонощното му душевно състояние е само благодарене и благославяне - молитви за себе си и укори към другите не могат да забележат в аурата му дори Господарите на Съдбата. Познаваме ли днес някой духовен човек с високи претенции, който са е същевременно смирен и благодсърдечен като дете?
Роденият от Бога е благотворител на всички нива - без нито едно изключение. Той се самораздава до последния си атом, затова към него самия постоянно тече пълнотата та божесвеното изобилие. Всеки негов жест на доброта и милосърдие е богоугоден и благоугоден, независимо дали е породен от пълна групост в очите на смъртните или от божествено благоразумие и благоусмотрение. Именно затова благоуханието на подобни божествени личности се разпростира по всичките вселени. Обаче малцина знаят, че това при тях произтича не само от благотворителността им, но и от състоянието им на постоянно благуване. Те благуват дори и в най-тежкото си страдание за другите, даже и когато ние ежедневно ги разпъваме на кръст в мислите, чувствата и поведението си. Само такъв човек е блажен в очите на Бога, за разлика от канонизираните светци и авторитети, които не са приемали и не приемат мислене и поведение, различно от тяхното.
24.10.2021 г. 16,53 ч.
ВСЕ Е ЕДНО Е ДАЛИ ДУПЧИШ ХОРАТА С НОЖ ИЛИ С ИГЛА – не си създаден от Бога или си се продал някой да те направи убиец. Затова ще страдаш заслужено в пъкъла и никой няма да иска да те освободи, нито сам Бог, докато не си платиш с лихвите. За убийството милост няма! А за клиентите на убийците - още по-малко. Касапите и палачите са на дъното на ада, а клиентите им - под тях в тàртара.
УЧИТЕЛЯТ: „Казвате за някого, че страда. Но като страда, и Господ не може да му помогне. Той има един необуздан език, навсякъде го гонят. Мислите ли, че един вълк в България, като влезе в някое село, ще го посрещнат добре? - С ДЪРВО ще го посрещнат! Или ако влезе в село една лисица, и нея ще я посрещнат така. Като кажат „лисица“ – с дървото! Тази лисица, която гонят, Господ ли я направи? Туй качество да яде кокошки, отпосле дойдѐ у нея този „занаят“. Вие ще кажете, че един войник, който се е научил да дупчи хората с нож, че Господ го е направил тъй. - ОТПОСЛЕ се е научил. По-напред съвсем другояче е бил създаден. Човекът е създаден по образ и подобие Божие - да прави добро. Сега този човек не прави добро, а дупчи хората. Ще кажете: „Господ го направил.“ - Господ няма нищо общо тука!“ (1942.01.14о.За добро е)
26.10.2021 г. 11,35 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Казвате: „Тъжен съм.“ - Ни най-малко тъгата не е лоша! В смяната на тия гами, ако можеш да сменяш състоянията си, ти и от скръбта ще извадиш радост. Някой път самата радост трябва да я смениш със скръб, за да я запазиш.“ (1942.01.14о.За добро е)
В ПРИЛОЖЕНОТО ИНТЕРВЮ (идете по-долу направо на видеото) ЩЕ ЧУЕТЕ КАКВО КАЗВА ЙЕРОЍЛ за радостта и скръбта, за абсолютното върховенство на Учителювата музика над всичко познато на Земята, за тайнството на Тишината, за обединението, като най-върховната проява на Любовта - т.е. на връзката с Бога. И наистина, родените от Бога се разпознават по импулса им да се обединяват с родените от Бога.
БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Радостта, ако я смениш със скръб, ти ще запазиш нейната свежест. На радостта си ще туриш една скръбна дреха и така ще я запазиш за по-дълго време. Ако не знаеш как да я смениш, тази скръб ще изгуби своята сила.“
ИЗ КНИГА 43 на http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1476&book=43: 05.07.2014 Писмо от Ойлумѝна за Й.Камджалов: Днес присъствах на концерта, който се състоя в Търново в читалище "Надежда" по случай 150-ата годишнина от рождението на Учителя, където Той е изнасял беседи в началото на миналия век. Пя хор "Евера" - Новото Битие и други песни. Слово изнесе Йордан Камджалов, когото за първи път виждам. Но такова слово, прекрасно! Говорѝ час и нещо, но така естествено и на ниво - не бях чувала по този начин с такава богата информация и така божествено поднесена, че се разчувствах до сълзи. Когато запяха "Химна на Великата душа", сълзите ми рукнаха и получих такива вибрации - нещо много рядко. Не знам познаваш ли го, но той има напомняща физиономия на Учителя на млади години. Отидох да го поздравя и можах да кажа само няколко думи, защото сълзите ми напираха. Казах само през сълзи, че съм развълнувана от Светлината, с която изпълни душите ни. Попита ме откъде съм. Казах му, че съм търновка от три поколения. Също можах да промълвя, че има прилика с Учителя на младини. А той отговори, че не всеки долавя това. Като ме видя, че съм така развълнувана, посочи небето - т.е. че той е само един проводник. Съжалих, че не можах да му кажа повече неща, но се давех в сълзи. Отдръпнах се и излязох навън, защото усетих, че трябва да остана сама. Като се прибрах, издирих името му в Инернет и написах нещо красиво за концерта и за неговото слово. Това е. Н.Я.
За Данчо в Уикипедията:
Йордан Камджалов е роден на 16 октомври 1980 в град Търговище, България. Учи дирижиране в НМА "Проф. Панчо Владигеров" София, в Музикална Академия "Ханс Айслер" Берлин и в майсторските класове на диригенти като Пиер Булез, Петер Етвюш, Еса-Пека Салонен, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Даниел Хардинг, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Йорма Панула, Бернард Хайтинк, Даниел Баренбойм.
През 2011 безпрецедентно става първия чужденец, спечелил конкурса за Генерален музикален директор и Главен диригент на Оперния театър, Филхармоничния оркестър и фестивала "Heidelberg Schloss Festival" на забележителния културен център Хайделберг (Германия), при това избран абсолютно единодушно при решаващото финално гласуване на специалното жури, цялата филхармония, целия състав на операта (оркестър, солисти, хор) и 41 видни представители на хайделбергската общественост.
Присъствието му на световната музикална сцена включва концерти с оркестри като Tonhalle-Orchester Zürich, Philharmonia Orchestra London, Lucerne Festival Academy Orchestra, Beethoven Orchester Bonn, Deutsches Symphonie-Orchester Berlin, Orchestre National d'île-de-France, Orchestra della Toscana, Konzerthausorchester Berlin, The English Chamber Orchestra, Sofia Philharmonic Orchestra, Sinfonica Portuguesa, Ensemble MusikFabrik Köln - Boston, New York - EMPAC (USA tour), Helsinki Baroque Orchestra&Vesselina Kasarova (Europe tour), Hamburger Symphoniker, St Gallen Symphony Orchestra, Heidelberger Philharmoniker, Gävle Symphony Orchestra, Basel Symphony Orchestra, Latvian National Symphony Orchestra, New Singapore Symphony Orchestra, State Philharmonic Košice, New Japan Philharmonic.
Оперните му изяви са с Komische Oper Berlin, Theater Bonn, Lisbon National Theater, Staatstheater Darmstadt, Theater Magdeburg, Heidelberg Opera Theater, Theater Wintertur, National Opera Sofia, Columbia Opera Theater.
През 2010 става коинициатор и президент на Фондация "Йордан Камджалов", предназначена да подпомага талантливи млади български изпълнители, композитори и диригенти.
Престижното издателство "Kubon & Sagner" отпечата книгата "Klangwelten. Der Dirigent Yordan Kamdzhalov" ("Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов"), която проследява творческото разгръщане на талантливия българин чрез разбирането му за единението между музика, философия и наука. Книгата е издадена на немски език с резюме на 7 езика. Автори са доц. д-р Спартак Паскалевски и доц. дфн Румяна Златанова.
През 2014 NASA официално дава на космическия обект 52292 името "52292 Kamdzhalov" на младия български диригент. "NASA took a spectacular decision - Asteroid was named after a conductor."
Отличия:
1998 – специална награда на конкурса "Млади музикални дарования" (България)
2007 – финалист в Международния конкурс за млади диригенти в Безансон, Франция
2009 – Deutsche Bank Stiftung – Akademie Musiktheater Heute
2009 – първа награда на Четвъртия международен конкурс за диригенти "Jorma Panula" във Финландия
2009 – награда за изключително високи артистични постижения от Berliner Akademie der Künste
2010 – трета награда на Третия международен конкурс за диригенти "Gustav Mahler" в Германия
2010 – номинация за "Най-добър оперен диригент на годината" от Немското радио (Dradio - Fazit)
2012 – награда "Музикант на годината 2011" от БНР
2013 – номинация от Opernwelt в категория "Най-добро изпълнение" за премиерата на операта "Дионисос" от Волфганг Рим на Опера Хайделберг
2014 – "Music Critics’ Prize" от журито на 24th Central European Musik Festival
ДОТУК СА ИЗБРОЕНИ ИЗЯВИТЕ И ПРИЗНАНИЯТА МУ САМО ДО 2014 г., от тогава до 2021 има още много.
***
24.II.151/26.Х.157: Със сигурност, Йероѝл знае какви мерки взимат Учителите и Посветените против циментиране на духа им, когато името им стане известно в света, особено ако смъртни хора назоват нещо с него – кръстили са с името на Камджалов един космичекски обект, освен това и фондацията му е на негово име и то се произнася с основание и огромно възхищение и до днес по цял свят (2021). И досега има на Земята богове, ангели, гурувци, гении, таланти, герои и фараони, които не могат да се освободят от привличането на Ѝкло с хилядолетия поради това, че са си позволили да се прославят, без да са получили от Тайните Посветени кодовете за самозащита от известността и защита на феновете им от тяхното име по същата причина. Ѝкло е името на Старата Земя, която още дълго ще съществува в Старата Вселена, заедно със сегашния ѝ вариант "Инлàниа". Името Йероѝл за Данчо бе съобщено от Елма на 24 февруари 2015 г. в 13,42ч., с което той получава и елмическа монада. С това име той е извѐстен на Новата Земя - нощем възлиза там, както всички, родени от Бога, които разпознават родените от Бога и се обединяват с тях. Астролозите могат да направят хоЛоскоп на този миг, за да видят астропаралелите на момента, в който една душа, родена от Бога, добавя към полиадата си (грозда от монади) още една монада. Йероѝл е бил винаги с Учителя и Гòспода навсякъде из всички светове и вселени и Го е разпознавал и прославял безброй пъти. Базалните монади от всяко кардинално прераждане, дадени му от Учителя при идването им заедно на Земята, са Полуксова монада, Херметическа монада, Рамическа монада, Кришна-монада, Орфическа монада, Зороастрианска монада, Христòва монада, Боѣнска монада от времето, когато е бил с Боян Мага, Беинсàнска монада; а на 24 февруари 151 г. - Елмическа монада. Ако до 2036 г., поради изработените си олтари, престоли и двери (видове чакри) на Разпознаването, Смирението и Майсторството Йероѝл и този път се върне в най-вътрешните класове на Школата не само горе на новата Земя, но и тука на Старата, елмическата монада у него ще успее още веднъж да темперира и транспонира дисонансите на модернизма в предкласическите и неокласическите консонанси на божествената хармония, които не рушат ДНК-то, а го реставрират, генерират и размножават. Тогава пак ще ни даде още по-избистрени примери за музикалната хигиена, затова връзката му с Центъра ще се заздрави на още по-високо ниво. Тогава той ще посрещне тържествено Учителя в Кавказ с най-новата си оратория в Негова чест с хармониите на Шестата раса и епохата на Водолея.
26.10.2021 г. 13,44 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: радостта, която е във вашите мускàли, без скръбта ще изскочи и ще остане празно шишето. Трябва да турите страданието като запушалка, за да остане по-дълго време радостта в шишето. Страданието е една предпазна мярка за радостта. Радостта е ценното, страданието са условията, при които тази радост може да остане по-дълго време.“ (1942.01.14о.За добро е)
26.10.2021 г. 17,02 ч.
ЕДНА КАРТИНКА, УЧИТЕЛЯТ ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО И ДВЕ ИЗКАЗВАНИЯ ЗА КИРИЛ – ПРИЯТЕЛЯТ ОТ ДРЕВНОСТТА. Нещо изумително: има хора не само с изключителен ум и горещо сърце за любимите си хора, но и с дух и душа: УМЕЯТ ДА ПОДАВАТ И ДА ПОЕМАТ РЪКА ЗА ПРИЯТЕЛСТВО!
УЧИТЕЛЯТ: Голямо благословение е за човека да има приятелството на ангелите, на светиите, на добрите хора в света! Втората проява на любовта е приятелството. Човек трябва да започне от приятелството. Ако нямаш приятелство, никаква основа не можеш да туриш на любовта си. Новото учение е учение на приятелството. Приятелството е най-доброто слугуване. Приятелството осигурява щастието. Приятелството е съчетание на Любов и Мъдрост, то е качество само на един РАЗУМЕН човек. Вие мислите, че приятелството не е едно посвещение. - Ами приятелството е ПЪРВОТО посвещение! Някой иска да се посвети... - Че ти, ако можеш да разбереш душата на твоя приятел, да влезеш в него, да разбереш тази обмяна, която там става, ти ще разбереш Божиите пътища. След другарството иде братството, а след братството – приятелството. Следователно, приятелството е идеалът, който всеки се стреми да постигне. Искате ли да хармонизирате живота на ума, на сърцето, на волята, на душата и на духа, сложете за основа на живота си идеята за братството и приятелството. Ако приятелството ви с даден човек не върви още в началото, по-нататък не насилвайте. /.../ Не разчитайте на неговото приятелство. - Защо? - Защото в него не е развит центърът на приятелството, на дружбата. Кога ще се оправи светът? - Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е основа на приятелството. Не е ли наука това да запазиш приятелството на един човек, който е бил готов да пожертва за тебе своите мисли и чувства и всичко най-хубаво в себе си? За да бъде приятелството непреривно, приятелите трябва всеки ден да си откриват по една добра черта. Като знаете това, вие трябва да оценявате приятелството, да не го губите. Изгубите ли приятелството на човек, когото обичате, вие губите светлината и радостта си. Следователно, ако приятелството на някои се изменя, то не е от Бога. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. Приятелството трябва да почива на три допирни точки: вие трябва да имате връзка с този човек в миналото, в настоящето и в бъдещето. Има нещо добро в човека, което може да се обича. Това е приятелството! Според мен, приятел може да ви бъде само онзи, който може да намери най-хубавото, което е във вас, и да помага на това хубаво да израсне! И като дойдете при този ваш приятел, който намира тази хубава страна във вас, вие ще усещате разположение, промяна, защото този човек работи за ваше добро, без да знае, работи. Може да говорят другите хора /каквото искат/, но той не се влияе. Той намира една добра черта във вас. Давай най-хубавото от себе си, за да задържиш приятелството си с даден човек. Каква е разликата между приятелството и дружбата? - Приятелството е една особена обмяна между душите. Има някой човек, който ти е приятел. - Една обмяна /между различията ви/ става. Ако двама души са еднакви, зараждат се ред противоречия от еднаквостта. Дружбата е нещо материално, външно, а приятелството – вътрешен, интимен процес. С приятеля ти си готов да споделиш всичките си идеи. В приятелството става истинска обмяна между душите. Сега какво бихте приложили? - Приятелството е свързано с обичта. Приятелството почива на красиви и добри отношения. Значи - приятелството, обичта! Приятелството трябва да се подхранва.
ПЪРВО ИЗКАЗВАНЕ ЗА КИРИЛ: ОГНЯН МИНЧЕВ (известен български политолог и преподавател по политология от десетилетия)
ПЪТЯТ НА ПРИЯТЕЛЯ
В древни времена жрецът е бил Божият посланик, който трябва да въведе човешката душа в света на Духа още приживе. По-късно жрецът е редуциран до свещеника, който трябва да посредничи между човека и Бога по каноните на институционализираното Благовестие. На Изток от хилядолетия се изправя фигурата на Гуру - светецът, след когото покорно върви в послушание кандидатът за посвещение. Послушникът изпълнява - той не задава въпроси, защото не знае... още не знае... И не е сигурно, че ще познае жадуваното Откровение... Затова безропотно върви по Пътя след Гуру.
Модерният човек рядко следва жреците и посветените. Модерният човек следва разума си и сърцето си. Оличностеният наш съвременник стои на многоликия пазар на духовни пътища и се опитва да избере път за себе си. Но рядко е постигал духовна зрелост, по-голяма от тази на покорния ученик от миналото, безпрекословно следващ своя Учител. Затова днес духовно търсещият човек има нужда от Приятел. Равноправен партньор, който може да ви води в дебрите на Духа без да оскърбява най-голямото ви достояние - личностната свобода.
Срещнах Кирил Груев в дебрите на едно мое изпитание, което бе превърнало света ми в болка. Не съм особено доверчив към изкуството на магове и астролози, затова го забелязах в едно телевизионо предаване, където неговото "звездобройство" бе външната форма на едно дълбоко и вълнуващо проникновение в законите на Всемира. След първия ми разговор с него си тръгнах надарен и обогатен с неподозирани възможности и решения, сред които можех да избирам. Кирил не ми начерта път, той ми предложи една задълбочена холограма на пътна карта, по която можех да стигна на различни брегове и по различни пътища.
Църквите определят своите миряни като стадо. Без обида! Пасомите са безискусни в Божествения път и затова трябва да бъдат безпрекословно водени. Кирил Груев знае много за света на Духа - той носи благословията и благодатта на едно дълбоко духовно познание. От това, което съм чувал в беседите си с Кирил, считам, че той познава в детайли учението на Петър Дънов и е негов великолепен интерпретатор. Астрологичната психология, в която работи като вътрешна, по-тясна рамка на многостранния си талант е направление, което обема едно огромно древно знание, съчетавайки го с върховете на съвременното модерно човекознание. Кирил вижда задънените улици, в които са попаднали хората, търсещи помощ - неговата помощ. Той се сприятелява с тези хора, взема ръката им и върви с тях през тъмнината на болезненото им страдание. Неговото послание не е "върви след мен", а "искаш ли да опитаме да вървим заедно..." Той знае, че истинската помощ не е да носиш на гърба си страдащия - а да го изправиш на краката му и да му вдъхнеш кураж за да поеме отговорността за своя път.
Този човек има изумителни познания. Тръгнал е като обикновен работник преди 30 години, преминал е през стъргата на суровия хаос в здрачния свят на българския преход от 90-те години. Извървял е лабиринтите на възродената езотерика след половин век строго табу. Ох, какво ли нямаше на езотеричната сергия през през последните 20 години...? От новоиздадените книги на Блаватска, Щайнер, Беинса Дуно и Сведенборг до амбулантния окултизъм на примитивни магьосници и симуланти. Кирил Груев носи огромен духовен талант и познание, неговата интуиция в духовня свят е безбрежна и възхитителна, но вие няма да го срещнете на стъгдата, където мерят "изкуството си" самозваните глашатаи на Новата култура и духовното познание. Светът е така устроен, че търговците на знание и идеи не са посветените в истинското знание. Кирил е от посветените, затова е стеснителен търговец. Той е от тези, които дават, а не от тези, които продават. Защото на сергията се продават "джунджурии". Истинският бисер на духовното познание няма цена - колко да му искаш? Все ще го подцениш...
Пише много и хубаво. Но не издава - идва ми да го набия понякога. Блестяща идея, блестящ текст. Вземи го, човече, ошлайфай го, придай му установена форма и дай на другите да го четат. Ама как да го направи, когато на мястото на оползотворената идея идва втора, следваща... Има професори с по 20-25 книги, лъхащи на студена скука. Стигнали някога до някоя идейка, ашладисали я с някоя друга, взета назаем - и въртят печатницата до изнемога. Copy - Paste, Copy - Paste... от докторат до академик... Кирил няма време, споделил ти е идея, тъкмо си я приел, осъзнал, имаш рефлексия, а той ... вече е през девет страни в десета... Кое е по-добре - да си ошлайфаш малко ценно камъче за пръстена си или да отмахваш планини от необработени диаманти...?
При Кирил е трудно да поставиш граница между духовно и научно познание - просто защото никога не знаеш толкова много, колкото него. Модерният мислещ човек е анализатор. Анализът свежда многообразието до очевидна структурна цялост. Слабостта на този метод се разкрива тогава, когато се налага от множеството структурирани явления да пресътвориш една подредена за теб Вселена. Формалната логика е безсилна и на помощ трябва да дойде аналогията - стихията на Кирил. Той много се гордее със способността си за дедукция на парадигми - схеми, свеждащи цялото до нашето частно познание за собствения ни свят. Аз се гордея с него за обратното - за способността му от произведените парадигми да сглобява Вселени.
Много хора дават консултации. Отидеш при някого с конкретен проблем, платиш си и си тръгваш с препоръка за стандартизирано решение. Боли те глава? Пий аспирин! Боли те душата? Вземи "Прозак", хапчето на щастието - преди кафето сутрин! Консултацията, която Кирил Груев прави има други основания. Когато нещо ни боли - ние сме болката. В света ни няма нищо друго освен тази болка. Затова не можем да я преодолеем - не можеш да излекуваш болката чрез болката, напротив - самозацикляш се в нея. Кирил не предписва аспирин - той ти подава ръка. Създава контекста на проблема, който те мъчи. Дали ще направи това с астрологични измервания или с психологическа вещина и интуиция - не е много важно. Когато разшириш съзнанието си извън болката, към контекста на болката - сам ще я преодолееш.
Кирил е Приятелят по пътя към духовния свят. Всеки, който е правил стъпки по този път, макар и малки, знае, че най-трудното нещо е да придобиеш хоризонт. Когато се изкачваш към стръмен връх, усилието е двойно, защото не виждаш крайната цел. Затова по пътя към Духа всяка следваща стъпка може да е погрешната - тук наклонът на стръмнината не е очевиден... Нямаме вече доверие на жреци и светци - защото просто трудно ги различаваме от самозванци и факири. Затова е много ценно да имаш Приятел, който вижда - повече и по-далеч от тебе. Приятел, на когото да се довериш, без да му се подчиниш. Приятел, който носи деликатността да уважава твоя личен избор, въпреки, че вижда по-ясно границата между пътя и безпътицата. Приятел, който да изтърпи със смирение твоята ярост към самия теб, проектирана като ярост срещу него - водач на равноправно свободни пътници към неизвестното.
Кирил е просто Приятелят, знаещият и можещият приятел. Понякога крехък и уязвим, защото целенасочено се е отказал да бъде крепост, защитаваща себе си. Избрал е да бъде антена за духовни послания и извор на животворно знание, течащ към другите. Понякога е в плен на илюзии, защото отказва да приеме логиката на материалния свят като самодостатъчна. Това е кръст, който доброволно е избрал да носи.
Увлекателен лектор. В началото трудно напипващ колко ниско е нивото на слушателите. После виртуозен в разкриването на светове, за чието съществуване подозираме, но чиято красота ни е трудно дори да сънуваме. Приятелят Кирил Груев - в няколко фрагмента... Сприятелете се с него, ако искате да го видите по-цялостно!
ВТОРО ИЗКАЗВАНЕ ЗА КИРИЛ ОТ ДРУГ ПРИЯТЕЛ:
Когато говорим за Приятеля Кирил, нека почнем с една загадка: разпознайте от кои видове Човеци е той. В света от незнайни времена съществуват много видове хора и човекоподобни, но има и Човеци. Те не са чак толкова много, но сега ще си припомним приказката за 4 категории Човеци:
1.Които ПОЕМАТ ръка за приятелство от страна на сродни души;
2. Човеци, които ПЪРВИ протягат ръка за приятелство със сродни души.
3. Но има още един вид Човеци, доста рядък, който с радост и крайно сърдечно поема подадена ръка за приятелство от страна на различни и крайно различни учения, хора и Човеци, създадени от Бога.
4. А има и такива, които ПЪРВИ подават ръка за приятелство на различните и крайно различните – даже и на някои човекоподобни. Има човекоподобни, които отдавна са забравили, че са създадени като хора и Човеци и затова подражават на лошите човекоподобни, но ако поемат ръка на Човек, особено ако я поемат сърдечно, понякога си спомнят кои са и къде са се родили и постепенно започват да възвръщат човешкия вид не само външно, но И ВЪТРЕШНО.
Ако случайно попаднем някак си в рая - поне на екскурзия там с много скъп билет от добродетели, - непременно ще срещнем цели народи от много красиви Човеци от първия вид. Те умеят да поемат сърдечно ръка за приятелство със сродни души. Те се занимават с ПРЕЖИВЯВАНЕ на блаженства и РАЗПОЗНАВАНЕ И ПРИМЕМАНЕ на сродните Истини.
Ако самите ние сме от втория вид – ПЪРВИ да подаваме сърдечно ръка за приятелство на сродните души, тогава попадаме в един още по-висок рай, където Човеците са вечно млади и изключително красиви. Те се занимават с ПОДАРЯВАНЕ на блаженства и божествени творения и истини.
Ако пък знаем що е Слово и имаме не само сърце, но и душа, ще получим изключителния шанс да попаднем в ПЕРИФЕРИЯТА на Най-Вътрешното Небе, където живеят Човеците. Те поемат сърдечно ръка за приятелство от страна на различни и крайно различни същества и учения, вдъхновени от вярата в Бога или от човещината. Тези човеци са неописуемо прекрасни! С какво се занимават, ще разберем, само ако попаднем между тях, но ще забележим, че по-посредствените там все още се занимават с молитви, формули, духовни техники, книги, лекции, мантри и медитации. Те все още не проумяват, че това е само ПОДГОТОВКА за превръщането на тия занимания в СОЦИАЛНИ ДОБРОДЕТЕЛИ. Обаче мнозина не разбират, че без тази подготовка, за повечето хора и ангели и за божествата, минали през Грехопадението, БЕЗ ТАЗИ ПОДГОТОВКА НАПРЕДВАНЕТО Е НЕВЪЗМОЖНО. Съществува и ДИРЕКТНО, НЕЗАБАВНО ПОПАДАНЕ в този рай, но на това са способни само животните и хората, създадени ЛИЧНО от Бога, които са слепи за недостатъците на другите и умеят да бъдат сърдечни.
Можем ли самите ние да подаваме сърдечно ръка за приятелство на различните и крайно различните, дори и на човекоподобните, които са забравили, че са хора и Човеци и затова подражават на лошите и говорят лошо, лъжат и правят зло, тогава ние попадаме В ЦЕНТЪРА на най-вътрешното небе. Там живеят невъобразимо, изумително прекрасните Човеци! Те умеят да бъдат Приятели и се самораздават на всички полета на всички, които не искат да ги обсебят. Но те могат да се раздават даже и на нечисти, грубияни, и обсебители с искра от Бога, когато са в акция на земята или в ада. Как са облечени докато са горе, какво правят и какво създават, можем да добием понятие, само ако първо ги последваме надолу през центъра на най-вътрешното небе. Ако издържим на фученето надолу, кацнали върху някоя желязна талпа, която е всъщност Человек, ние имаме шанс да стигнем невредими СЪРЦЕТО НА БОГА. – Тоест, до сърцата и тъжните обиталища на изоставените, лишените, унижените и оскърбените, където Бог живее постоянно, за да полага балсам. По друг начин и на друго място сърцето на Бога и сам Бог не може да бъде открит истински по никакъв начин. Нито от хората, нито от ангелите, нито от боговете, които не умеят да предлагат сърдечно ръка за приятелство на всеки, когото БОГ им изпраща, на всеки когото им изпраща БОГ.
26.10.157(2021)
27.10.2021 г. 09,14 ч.
МИЛОСЪРДИЕТО И ДОБРОТАТА НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА : : ГОРДЕЛИВОСТТА И ЕГОИСТИЧНИЯТ ЕКСТРЕМИЗЪМ НА ЗАБЛУДЕНИЯ МИСТИК : : „ПРЕКАЛЕН СВЕТЕЦ И БОГУ НЕ Е ДРАГ“.
УЧИТЕЛЯТ: „Някой път много религиозни хора се повдигат прекомерно от „любов към Бога“. Не мислете, че любовта към Бога е безгранична. На Земята ти трябва да сменяш и Божията любов - инак ще си изгубиш съзнанието. Някои мислят, че като имат любов към Бога, това е всичко. - Тази любов трябва да я впрегнеш на работа, да работиш за другите хора, които страдат. Да направиш обмяна на любовта към Бога със страданието на хората. Ако не знаеш да сменяш тия неща, ти ще пострадаш.“ (1942.01.14о. За добро е)
27.10.2021 г. 09,41 ч.
ДА СИ ПРИПОМНИМ КОИ УЧЕНИЯ ВОЮВАТ УПОРИТО С БОГА. Те говорят постоянно против щастието, материята и света. Подиграват се с методите на Божественото Учение, валидни за 6 хиляди години нпаред. Лансират стари методи на индивидуалистичния мистицизъм. Не искат да служат на страдащите и различните, да се обединяват и побратимяват.
УЧИТЕЛЯТ: „Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако не можеш да бъдеш нещастен. Нещастието не е цел, то е средство. ЩАСТИЕТО е цел! Ти трябва да минеш през условията на страданието, за да станеш щастлив. Нещастието в света е една неорганизирана материя, щастието е организирана. ТАКА трябва да се мисли! Ние мислим и казваме: „Защо Господ създаде света, защо създаде тия страдания?“ - Той даде тази материя, за да работим В СВЕТА.“ (1942.01.14о.За добро е)
27.10.2021 г. 11,00 ч.
https://www.youtube.com/watch?v=X84F4HyZsf8
УЧИТЕЛЯТ: И скоро славата Му ще пристигне и ще се даде знамението за Неговото пристигане, в който ще се тури ред и правда на Земята и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога! Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело като съграждани на вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие настрана и елате към вечната Виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието! - Ще ли посветиш живот и здраве и всичко драго за Неговата Слава и Славата на Неговото дело? - Ще посветя живот и здраве и всичко драго за Божията Слава и Славата на Неговото дело! /Кога ще стане това?/ - Когато един новороден, новоизбавен человек се вижда да стои в един свят, съвсем друг по естество, и да го вълнуват неща и мисли от съвсем други род; когато благостта, милостта, чистосърдечието, благонамерението, състраданието и пълното вътрешно самозабравяне да предава живота си в жертва жива и света, благоугодна Богу, за доброто и славата на Неговото дело, без да търси своята си воля или своите си щения. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а вашите постъпки да служат за славата Божия; защото вие представлявате тоя народ, който е тялото, душата. Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако го събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. Воля да работиш за славата Божия и човечеството, за народа си, за дома си и за повдигането на своя характер – ТОВА е воля! Да познаеш славата Божия, то е Неговото изявление тъй, както Той може да се обективизира, да ни се представи в осезаемия свят достъпен за нас, да прослави Своята Добродетел, Своята Правда, Своята Любов, Своята Мъдрост, Своята Истина, Своя Живот. Значи, всички тия черти у нас да изявят Славата Божия, тя да се почувства. Колкото е пo-живо, по-силно съзнанието във вас в това отношение, толкоз и вие по се доближавате до славата Божия. Трябва да работим за Славата Божия, за ДОБРИТЕ наши ближни и за нашата душа. ТОВА значи духовен човек – да върши всичко за Славата Божия! И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ - казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: в яденето и пиенето е славата Божия, и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Дето ядем всеки ден, то е като един трен, в който постоянно турят въглища. И ние трябва да туряме енергия. Някои казват: „Да не ядем“. - Не, ще ядеш, за да можеш да идеш при Бога. Другояче душата не може да отиде при Бога. Яжте и пийте - и всичко вършете за славата Божия. Човек, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо. Онзи, който люби, той има славата и величието вътре в себе си.
27.10.2021 г. 11,40 ч.
ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО : : ЩО Е РАБОТА? ЗА КОИ БЛИЖНИ ТРЯБВА ДА РАБОТИМ? : : НА КОЕ МЯСТО Е РАБОТАТА ЗА СОБСТВЕНАТА НИ ДУША? : : КАКВО ПРАВЯТ НЕРОДЕНИТЕ ОТ БОГА? : : КОЙ Е РОДЕН ОТ БОГА? : : МОГАТ ЛИ ДА НЕ СЕ РАЗБИРАТ РОДЕНИТЕ ОТ БОГА? : : И САТАНИТЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗБИРАТ, КОГАТО НИ УБИВАТ.
УЧИТЕЛЯТ:
Трябва да работим за Славата Божия, за ДОБРИТЕ наши ближни и за нашата душа. (Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915)
Родените от Бога са хора, които носят благословение за света, а всички други, които не са родени от Бога, те създават нещастия както за себе си, така и за окръжаващите. (Той дойде при Пилат, НБ , София, 20.5.1928)
Аз не говоря за целта на онези, които не са родени от Бога, но за целта на родените от Бога. Когато Божественото Начало живее у хората, те няма да се запитват дали са родени /от Бога/ или не, НО ВЕДНАГА ЩЕ СЕ РАЗБЕРАТ. Двама души, родени от Бога, могат да говорят помежду си за божествения живот - и ще се разбират. Двама души, които не са родени от Бога, могат да си говорят за човешкия живот - и ще се разбират. Обаче един човек, роден от Бога, и друг, който не е роден от Бога, не могат да се разбират.(Роден от Бога, МС, София, 8.7.1928)
27.10.2021 г. 12,23 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Дòйде страданието, кажете: „Страданието е велико благо, което носи велика радост!“ Изпейте една песен: „Страданието е велико благо, което носи велика радост!“ (1942.01.14о.За добро е)
Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил /.../, той е антихрист. (Мъчението, ИБ ,ООК, 5.2.1920) : : Следователно, който иска да заеме мястото на Христа, да бъде Христос, нека се мъчи като Него. (Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920) : : Един пехливанин може и девет юнаци да повали, но ако се съединят деветте души против него, може ли той да устои? (Свободата, МОК, София, 15.1.1932) КОМЕНТАР: Убийците правят каквото си искат. И духовните хора правят това, но не искат за се обединяват по божествен начин. Убийците са по-умни и по-силни от духовните, понеже умеят да се обединяват – всеки духовен иска да е най-прав и да е постоянно в центъра. Горделиви и глупави духовни не са необходими на Бога, затова той периодично дава свобода на убийците да изриват шкартото.
27.10.2021 г. 15,48 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Във всинца ви има желание всички хора да бъдат кротки, не искате да има гневливи хора. Ами четете за Гòспода да си припомните, че е гневлив, яростен! Благодарение на Божията ярост и на Неговата гневливост, той изправя погрешките и вашите грехове. Той се възмущава от греховете ни и се радва, когато правим добрини. Ние мислим, че Бог няма гняв, мислим, че е само любов. - От всичко лошо Бог се гневи! Вие имате понятие за Бога, че е мекичък и винаги гледа със снизхождение. - Радвайте се, когато видите някой човек да се сърди.“ (1942.01.14о.За добро е)
ИЗ ЕДИН ДНЕВНИК СЛЕД 20 ГОДИНИ: „Днес ще присъстваме на преформатиране в храна за консерви на HZ39Lm12, защото и то се е било изправило само на два крака неизвестно защо и предните му крака се били превърнали в крайници с 20 израстъка като на добитъка ни за ядене. Като други мутанти, и то било казало, че ние не сме 18696 пола, че някога не сме се били излюпвали от яица и не сме имали опашки, ходели сме били изправени… Че не трябвало уродите, които вървят само на два крака, да ни служат за храна! Ужас! И нещо наистина съвсем чудовищно: снасяли са ни били без черупка някакви изроди само от един пол и повечето са скачали от скалите в пропастта, когато някой искал да ги принуди да не бъдат изроди - да станат красиви и нормални като нас.“
27.10.2021 г. 19,19 ч.
КЪМ ИЛЮСТРАЦИЯТА - ФИНАЛЪТ НА ПРИЛОЖЕНИЯ РАЗКАЗ: "След това си сложихме ефирни дрехи, за да не останем безсмъртни – да слезем сред хората, за да им помагаме".
ОТНОВО УЧИТЕЛЯТ ЗА ИНЖЕКЦИИТЕ: Като му направят няколко инжекции, или издържа, или не издържа.(Призваните, НБ, София, 3.11.1918) : : Ще кажете: „Ох, съсипаха ни тези инжекции!“. Лекарят казва: „Човек, който не живее в Бога, ще опитва нашите губерки и ще живее в болницата“.(Изгряващото слънце, НБ, 4.5.1919) : : Днес болните хора управляват света и затова той е такъв - затова в него има повече ножове, лекарства, болнични легла, губерки за инжекции и други. (Отхвърленият камък, НБ, 1.6.1919) : : Сега някои ще кажат: "Мислиш толкова ли сме глупави - да сме ядели картофи и пиели вода!.. " Не че сте глупави, но ви казвам един метод на лекуване. Направете опит. Нека кажат всички ония, които са опитали, какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? - Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят - за седемнадесет дена се поминаха хиляда и седемстотин души в София. И обясняваха: "А, имаше криза, усложнение и т.н." Казвам: тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето на вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън. (Мировата Любов, СБ, В.Търново, 19.8.1919) : : Азъ бих желалъ, слѣдъ като турятъ инжекция на нѣкое дѣте, слѣдъ като го ваксиниратъ да може да живѣе още приблизително 500 години. А сега, слѣдъ като направятъ една инжекция на това дѣте, слѣдъ 5 години умира.(Рѫката сѫблазнява, НБ, София, 5.4.1925) : : Все пак трябва някой да ви тури в контакт с тези живи сили на природата. Ако не дойде някой да те тури в контакт, ще лежиш дълго време в болницата, където ще дойдат лекарите със своите губерки, ще направят една инжекция, че втора, че трета, докато най-после настъпи парализа на гръбначния стълб и човекът отива на онзи свят. (Ще се наситят, НБ, София, 6.6.1926) : : Лекарят дойде със своята спринцовка, направи няколко инжекции и по този начин прекъсва инсталацията. От две хиляди години насам хората работят старателно да прекъснат инсталацията на своето вътрешно радио - не искат да бъдат ясновидци и яснослушащи. (Идейната обич, ООК, София, 12.3.1930) : : Разтупало се сърцето ти - подплашиш камилите... Викаш един лекар, втори лекар, инжекции, разправяш на този, на онзи, че сърцето ти се е разиграло. Казвам: аз зная защо се е разиграло сърцето ти. (Според делата, НБ, София, 20.12.1931) : : ТОВА е учението, което всички трябва да носите в себе си – учение на истина и свобода, на мъдрост и светлина, на любов и чистота. (Поучаваше ги, НБ, София, 7.1.1923) : : ИМАТЕ тайната - Бог ви я е дал, знаете как да си помогнете. А вие се смущавате, страхувате се, ходите и викате лекар да ви нацърка с инжекции. (След това, НБ , София, 28.2.1932)
***
Разказ по един сън от 1989 г., в който андроиди ни бият инжекции насила:
14.08.1989 г.
София
МИСИЯ В ИНФРÀНИЯ
(поредният сън)
Приказките на народите са пълни с омагьосвания и размагьосвания. Това е жива традиция и в литературата – от най-дълбока древност до днес. Кой не знае приказката за дивите лебеди? Ако трябва да се съберат, за такива приказки и легенди ще станат много книги като 1001 нощ... Английският писател Ерик Линклейтър описва метаморфоза на тюлен в човек и обратно, чрез въздействие върху предното или задното седло на хипофизата. Нагуалите на Кастанеда редовно се състаряват и подмладяват, местейки така наречената "асамблираща точка" в себе си. Съвременната фантастика "бъка" от такива примери. Но не само фантастиката, а и най-редовият ползвател на Уиндоуса днес може да ви разкаже за това – как е спасявал или са спасявали компютъра му при напълно рухнала система и черен екран. Това е така нареченото "System Restore" – възстановяване на системата чрез връщане на оперативната програмата към задна дата, когато тя е работела добре. И от тайните науки и практики ние знаем, че такива възстановителни точки (restore points) съществуват и в нас, не само в мозъка ни – Природата прави "снимки" на генетичната ни памет във всеки момент, когато сме били най-здрави и хубави. Ние познаваме хора, които знаят как да ползват тези "точки".
Като се има предвид всичко това, става по-ясно как е възможно героите от живия сън, който описвам, да "ремутират" обратно и да възвърнат нормалната си големина и вид в един миг. От "свински възглавници", те връщат човешкия си облик, понеже един велик борец за деминиатюризация и ремутация е разбрал как става това и им го е обяснил. Цялата тази история наистина бе преживяна от мен през нощта срещу съобщената дата – един от епизодите от работата ми като "експерт по райовете и адовете в космоса"...
Ето го разказът:
Не, не мога да се освободя от тези очи! За кой път вече скачам от леглото, плувнал в пот, и викам отчаяно: "Мамо!" Но звук не излиза никакъв. Очите продължават да ме гледат унесено и в тях има и ужас, и недоумение, и безнадеждна молба. Едно име, по-свидно от всичко, се мъчи да изплува в паметта ми, ала не може. Болката е все същата - струя от магма раздира гърдите и ме пръсва на части в пространството. Всичко потъмнява, съзнанието гасне, наоколо започва да бучи; бученето се усилва, докато накрая изведнъж падам, абсолютно мъртъв за всичко. Само в последния миг от мига, срещу мене хлуйва видяното. Тя, Тя, Тя – Единствената, вечната, безкрайната Тя, завързана гола на позорния стълб!
На главата ѝ – дивна корона от светлина и от нишки, които проблясват различно; а наоколо – мърфите. Също като хора, но с изцъклени очи, излъчващи своето право, разстрелвайки чуждото право. А към мене – с ритмични, механични движения, на бавен каданс - се приближават и изстрелват в тялото ми инжекции някакви хора на мърфите. Прокънтява и Нейният писък; но аз зная, че това не е Нейният писък, понеже мърфите могат да имитират всякакъв глас. Един вик, модулиращ досущ като нейния, раздира страшната тишина – и следват страстни, молещи думи: "Не, не, скъпи, безсмислено е! Разкажи им всичко, спаси ме, спаси ме, спаси ме!..." Но сърцето ми вижда, че устните ѝ говорят съвсем друго нещо, че Тя иска да спася милиарди от нашите, да не ги издам, да сложа на картата Нея, а не всички. "Ти знаеш кои вечно завземат високите постове – говори вече истинската Тя, - кои движат цялата икономика, политика, религия, производство, култура; кои движат само своето си дело и се грижат само за своето име или своя клан – кои са внедрени съвсем като хора на Земята... " – чета отдалече в очите ѝ. Тогава жичките или нещо друго около главата ѝ пламва в небесен ореол, тя засиява като светица и аз виждам – в последния проблясък преди Мрака как цялата ѝ кожа се набръчква...
Тогава надавам страхотен вик и политам в някаква бездна. Колко време съм в безсъзнание – не зная. Спя ли, будувам ли, халюцинирам ли – не зная. Защо се събуждам всеки път потънал в пот; и коя е Онази, без която всичко е смърт? Не мога да си обясня коя е. Моя дъщеря? Любима? Майка? Съпруга? Или най-свидна Приятелка?
Знам само, че сцената с Нея и мърфите вече не се появява. Виждам само тъмночервено пространство; и в него – очите Ѝ. Те ме гледат с диво отчаяние и молба. Около тях бавно се провижда не лице, а розова свинска кожа с бяла четина. Едно странно нещо, подобно на жива възглавница, ме гледа с Нейните очи!...
*
Нас също ни внедряват като човеци по планетите, подобни на Ѝкло, както се внедряват и мърфите. Тази дума не е нова – за мърфите хората знаят много преди да съобщят за тях писателите-фантасти. Битката продължава вече няколко хилядолетия и никой не знае какъв ще е изходът. Единственото ни предимство е, че не заемаме възлови позиции и затова сме много повече от мърфите. Имаме и известни хора, ала нуждата от мимикрия обезобразява лицето и тялото им до такава степен, че не можеш да ги отличиш по нищо от обикновените хора и от мърфите. Това е неизбежно, понеже мърфите не допускат никога млад, одухотворен образ до лостовете на властта и славата. Дори и да пробиеш в началото, ти непременно трябва да добиеш техния вид, за да не те заподозрат в измяна. Ето защо нашите, когато са по върховете, са известни само на Центъра – и само Центърът знае кога да сложи на карта живота им, за да се спаси някой народ, природна обител, планета или галактика; или да предотвратят израждането или смъртта на някой Моцарт или Пушкин. Заради един-единствен миг на подвиг, равен са смърт или изгнание, всеки един от тях трябва да приеме чудовищната технология на мърфите – продаване и купуване, вадене органите на земята, съревнования, конкурси и състезания; презентации, премии, отличия и награди; реклами, заплати, подкупи и хонорари; конкуренция, пазарене, проценти и печалби; естради, ловджийства, пикантерии, алкохоли, болници, лудници и казарми; кланета, сеч и изпитни сесии; прах, радиации, грохоти, смрадове - и всякакви крупни и високи строителства... Дисциплинарни уволнения и 14-дневен годишен отпуск... Сребърни и златни сватби ... и пенсиониране в края на живота... За мърфите и техните жертви това е напълно нормално, както е била нормална 30-годишната военна служба за руския мужик на Земята.
Мърфите прекрасно знаят, че няма никаква разлика между човешката душа и копринената буба - при по-силен шум, тя умира. Разликата е в това, че бубата умира веднага, а човешката душа може за тлее в едно тяло десетки години; освен това, шумовете не са само физически. Това е много изгодно за мърфите, понеже душата, която мъждука, губи всякаква представа за доблест и съвест, приема безропотно игрите и игричките на интервентите, избира си житейски партньори именно измежду тях и престава да лети нощем сред звездите, загубва напълно способността си да се бунтува и да се влюбва. За да поддържат разстрела ѝ, мърфите вземат всякакви мерки против Тишината. Бургията и циркулярът на съседа разрязва на две сърцето ти; мърфът-моторист или каруцарят на автомобил форсира до максимум механическото си чудовище; шимпанзето от четвъртия етаж цъфти с усмивка между гигантските си тонколони на прозореца, за да облагодетелства няколко квартала с всичките гигавати на додекафоничния садизъм. Пак мърфите се грижат абсолютно никой да не стреля по такива колони и машини; грижат се и за това, най-малко 1000 сцени и 1000 програми по всяко време на денонощието да раздират ефира с продрани гласове и странни ритми, трясъци и стържения, които те наричат "музика", а като смеуниш канала, да чуеш думата „убийство“. Мърфите, именно, се подиграват на самите мърфи, когато, след някое много важно политическо изказване или съобщение те пуснат без никаква пауза лисичия глас на някоя многотиражна звезда. С клозетен текст и звуци, тя "коментира" смъртта на видния деец или бомбардировката в Бейрут по най-добрия начин – прави сериозността на предишното изказване на пух и прах... Мърфът- програмист трудно би включил Моцарт или Вивалди в ефира и трудно не би прекъсвал филма с реклами, понеже си е мърф. Той трябва да получава финансови инжекции от живи подобия на хора.
Културните, служебните, махленските, домашните мърфи и мърфите-"приятели" се занимават изключително и само с едно – късане на нерви и спукване на капиляри в човека. Политикът, "близкият", съпругът, свекървата, икономистът, началникът, автомобилът, електрическата китара, опасна колкото реактива в небето; певецът, дрънкащият глупости в ефира проливат в сърцето и мозъка на нормалния човек много повече кръв от всички природни бедствия и локални и световни войни, взети заедно. А основната технология на мърфите за смучене на енергия – обиждането, обидата и правенето на несправедлива забележка, назидаването – е изяснена от Космоса отдавна, затова интелигентните същества не им се хващат.
Но за истинския облик на нашествениците аз узнах едва когато се свих за скок към Инфрания. За част от мига видях ясно вълчите уши над главите им и змийските им зеници, скорпионовите им опашки. Това стана в момента на изстрелването ми към центъра на змийското гнездо - за да търся очите, по-скъпи от всичко. За целта аз преминах на Ѝкло през няколко школи за дисциплинарни сержанти, старшини и подпоручици в различни страни (абсолютно никаква разлика...); управлявах половин година научен институт; бях политкомисар на батальон и същевременно направих 14 граждански брака. Всичко това - с единствената цел да оформя физиономията, гласа и погледа си по съответния начин.... Накрая платих “майка си и баща си” на двама ефрейтори и трима мастити режисьори, за да дооформят окончателно злобата на погледа ми и стъкленото му безучастие пред нещастния. Шлифоваха перфектно ръмженето на гласа ми в ниските октави и крещенето ми във високите, когато се занимавам с налагането или отстоявянето на собственото си мнение и с назидателното наклонение – единствените тембри, познати на мърфите.
*
Мятам се като бесен в постелята си и чаршафите ми са мокри отново. Косите ми са изправени, сърцето ми бие до пръсване! В тъмното висят, свидни и огромни, познатите сини очи и се пълнят бавно със сълзи. Свинската четина около тях пулсира равномерно; краищата на правоъгълното същество се стопяват тъмноалени в мрака на стаята ми. И когато се понася познатият глас и кристално заплаква още един вопъл - "Татко!", аз виждам как от мене избухват на струи и облаци някакви зловонни завихряния, които затулват видението. Тъмни сенки на същества с животински уши се нахвърлят със стръв върху моите облаци и аз чувам ясен кикот и шепоти, всмукване, мляскане, грухтене, страстно задъхване... Мърфите пият етера на кръвта ми! При внезапния пристъп на мъка, аз съм пролял кръв вътрешно. Когато поглъщат всичко до капка, странно успокоени и набъбнали, те се обръщат към очите в пространството и се готвят да се нахвърлят с бяс и върху тях – "за десерт". Аз изтръпвам от ужас и изкрещявам нещо без звук; от мене отново бълват на кълбета и вихри сиво-черните пàри на отчаянието. Съществата пак се обръщат заедно с други нови, пак се нахвърлят върху мене и започват да сърбат и лочат като полудели.
През разкъсаните шепоти и изпарения, божествените очи отсреща ми казват: "Запазѝ спокойствие, за да не изтича силата ти! Ето, и аз съм им жертва, понеже не мога да сдържа мъката си. Когато мърфите се нахвърлят върху твоя живот или истина, остани напълно безтрепетен! Сърцето ти да не се раздира от страх и безпокойство, да не трепва пред несправедливо действие или реплика - тогава те са напълно безсилни. Не успеят ли да ти пуснат кръв, те побесняват и си търсят други жертви. Не открият ли тревожни психики, мърфите се нахвърлят един върху друг и започват да се самоизяждат. Каквото са на земята, такива са и тука. Създават свят, пълен с тревоги; и сами се гневят и тревожат, за да могат да се хранят".
С най-върховно усилие, най-сетне успявам! Успява отсреща и Тя. Сенките се нахвърлят една срещу друга и започва безумна саморазправа. По някакви странни закони, вихрите от разкъсаните им гърла се насочват към мене и Нея, понеже сме станали безтрепетни. То е като вода, която се стича към яма. Това не значи, че нямаме чувства, но в чувствата ни вече няма тревога. Тревогата е атеизъм - тъмно и безпросветно отричане на Всемирния Разум. Тревогата е предположение, че няма Някой Буден, Който си знае работата. Тя е паника от безумие и страх – пълно неверие в Абсолютното Присъствие, Грижа, Ред и Порядък. Тревогата е вид малоумност – липса на вяра и познание, че има Тотална Справедливост. Че всичко, което ни се случва, е изчислено и допуснато до най-микроскопичните детайли. Правили сме зло – ще ни правят. Допуснато е злото да ни преследва, докато си платим и престанем да го генерираме, да му се хващаме.
От придошлата сила в мен се завърта някакъв циклон и страхотна мощ и готовност за Битка. Битка без озлобление, без враг. Пълно отричане на мотива на религиозния – страхът от "греха" и "дявола". Битка със самия себе си – да не допуснем Фобос и Деймос в душата си. Приемане на нещата с безкраен мир и блаженство, ако ще и да се срива светът. Състояние на Абсолютна Бременност. Най малката тревога – и Плодът се помята. И да родиш нещо в състояние на тревога, то е само плът - искрата от него е изчезнала. Плодиш битието с мъртъвци - с насилници, подчинени и консуматори. Те образуват половината човечество.
Странно: пълен мир и радост в центъра, а външно се развихря торнадо - готовност за Битка. Смерчът вече е смерч от мълнии; надига се вой от космични сирени; аз чувствам събирането на стотици и хиляди наши в окото на циклона, където е пълна тишина. Изпружвам се, напрягам се, вибрирам с висок напевен звук – като възторжена песен на Подвига, като предварително спечелена Победа. Източвам се и се изправям като стълб от слепящи огньове, превръщам се в огромна и тънка стрела от бесни светкавици, нагрят съм до оксиженно, подлудяващо бяло. Сега съм само леко, ритмично потрепване и тътен от безмълвни вселенски там-тами, които ме пращат на бой!
С взрива на обичта и свободата, осиян от най-лъчезарната истина, натегнат до лудост от скръбта на милиарди нещастни робини и роби, аз се разтягам внезапно в невидима, пламенна нишка – и се впивам в самото сърце на Инфрàния!
Това е планета, която не е планета. Не е и звезда, нито звезден остров или куп. Това е частица и вълна в Битието, цяла вселена с особени обертонове. Всеки, който мисли първо за себе си, попада на нейната честота. Който мисли първо за своите си, попада на нейната амплитуда. Който си представи, че е единствен и незаменим, по-велик и прав от всички останали, попада на нейните и на своите най-зловещи обертонове.
Инфрания се разтърсва до дъно от моето идване. Мѝсли, че е космически катаклизъм, ала разчетът е точен: сега вече дълго никой не ще може да ме открие.
*
Аз съм инферкартфлан от секретните войски на Инфрания. В момента водя упражнение по биосъвместяване на свински възглавници в учебна рамка. Ние, инфранци, много обичаме да работим по съвместителство. Всеки ерг усилие при нас се възнаграждава. Всяко мръдване на пръста жадува за ръкопляскане. Инфранецът е мъртъв без разрешение отгоре, без одобрение и възхищение от страна на другите. Често обаче това няма никакво значение за него – плюе на възхищението и иска само да го слушат - да движи като марионетки подчинени, групи и процеси.
Чинът ми разрешава 14 пера по съвместителство и II степен предимство за хонорари. Предимствата и привилегиите са кръвта на Родината и без тях нашата фреквенция би била невъзможна. Именно те остъкляват тъй прекрасно очите ни и чертаят отвесната бръчка между веждите. Те ни изострят лицата и носовете като прекрасни топори. Чувството за собствена правота и неправотата на другия е най-прелестната наслада, която прави възможна Инфрания. Насладата да кажеш недостатъка на ближния и да го назидаеш – това е най-висшата ни и сладка тръпка по рождение.
Това тук ми е десетото перо по съвместителство, а моята гражданска съвест ми повелява да не отстъпвам в никой случай щатната си бройка на някакъв си контър или брайстър, само защото бил спечелил конкурса. Рентата и Пенсията са патент на Инфрания, а да заемаш място след пенсия – несъкрушим нагон за предимство.
Тук съм в една гимназиална казарма по касетъчни енергокомпютри. Докато наблюдавам опитите на своите редници втори курс да съвместят свинска възглавница в проста учебна рамка с още 15 подобни мутанта, аз доосъзнавам за секунди новата си роля: инферкартфлан - върховен офицер, преподавател по темпорална генистика - специалност "миниатюризация". Занимавам се с упражнения за трамбовка на свински възглавници в единна рамка и за темпорална миниатюризация на попълнените рамки в микрокасети. Инфрачиновете се дават само на върховни генерали, достойни да носят в титлата си името на Инфрания. Въпреки че съм и професор в университета, с удоволствие поддържам формата си и в няколко гимназиални и прогимназиални казарми. Имам бройки и в началното училище, и в предучилищните и предрожденните казарми. Имам процент в натура и от тукашните касети, които произвеждаме.
Касетъчните енергокомпютри са душата и сърцето на Родината и безграничната мощ на Инфранската Освободителна Армада! Минавам за един от най-надарените миниатюристи на биодвигатели и компютри, имам няколко имперски награди и наскоро съм произведен в чин "инферкартфлан". Това ще рече 86-а Освободителна Степен – право на 86 диска касети, наденати върху стълба на Личния ми Освободителен Крайцер. Според неофициални сведения, Върховният инферинфран има 12 000 диска, със степен на трамбовка 1000 касети в диск и 10 000 мозъка в касета! С тая мощност – над 1.2 на степен 11 свински възглавници на крайцер - един президент на Инфрания има достъп до всички кътчета на Трите Физически Вселени и освободителната му мощ е практически без граници. С тази мощ той може да се мултиплицира безкрайно и да бъде невидим навсякъде. Може да изчислява милиарди ходове напред в битката с врага. Победата на Инфрания е неизбежна, Космическата Империя и Република – неотвратима!
Аз може да съм само един нищожен генерал от върховното разузнаване, в сравнение с Президента - някакъв си инферкартфлан, - но Президентът ползва само моите касети! Моята трамбовка е непостижима. И ако досега не са ме повишили в инфран, то е само поради две срамни петна в досието ми: разхлабването на дисциплината в гимназиалните казарми – и инцидентът с бащинството с една голокожа, който си позволих с моите правомощия преди четири фреквенции. Точно затова не е тайна, че сегашното ми назначение в 3827-а гимназиална казарма по био-енергокомпютри не е законното ползване на предимство, а понижение – дисциплинарно наказание. Понеже именно в тая казарма служи проклетият редник II степен 5879823425000, който се оказа моя дъщеря! Именно нея си позволих да идентифицирам в оня миг на морална слабост, когато тя ме разпозна без никакви информационни банки и кодове още от първия поглед.
Разблокирането на генетична информация в Инфрания се счита за най-тежко престъпление и се наказва углавно. Аз се отървах с понижение само поради Президента. Всички деца са на всички, както и инфранките за разплод, така че появата на лично чувство е симптом за емоционален рак или душевен сифилис; в най-добрия случай – за временно или хронично малоумие. Най-опасно е подозрението за заразена кръв - близка или далечна връзка с кръглоух. За всеки друг картфлан това значи пълно разжалване! Наистина, ако досега не са ме понижили до мутация във филтър или маркуч на свинска касета, то е наистина само заради Президента. Без мене няма кой да го снабдява с касети като моите.
Родови, лични чувства имат и трябва да имат само животните, затворени в тези свински възглавници, които ние освобождаваме от космическо робство и им даряваме храна и подслон в нашите надеждни касети и дискове. Нека се бунтуват, нека се самоубиват, нека ни наричат "главуняци" и "маркучи" и какво ли още не, когато сме разжалвани и наказани да ги командваме като филтри, артерии или вени в някоя свинска възглавница или касета! Те всички приличат на пълни изроди в оригиналните си тела по планетите им и там страдат жестоко от недоимък, конфликти и разсейващи гледки и взаимоотношения, където и да се намират. Животът им е безсмислен и напълно неефективен. Мозъците им до един подлежат на генно-инженерна обработка в нашата енерго-компютърна промишленост. Едно време наричаха производството ни "геенната огнена" – напипали са този термин техните религиозни. Доскоро ползвахме храмовете, светилищата, жертвоприношенията, кланиците и домашните касапски стопанства и фризери по планетите като единствен източник на храна и енергия, поради което и до днес добитъкът на голокожите изпитва свещен ужас при приземяването на нашите кораби. Капилярната стратегия на нашите идеолози и агенти по места за вътрешно проливане на кръв в организма чрез забележки, поучения, подчинения, гняв и тревоги, доскоро нямаше равна на себе си. После добавихме и природните бедствия, войните и катастрофите. Религиозното, държавното, семейното, "приятелското", а напоследък и класическото, най- ефективното вътрешно проливане на кръв поради страх подсигуряваше постоянен прилив на психическа енергия от цялата вселена, за да процъфтява и цъфти нашата безсмъртна Инфрания!
Ала експедициите за освобождаване на човекоподобните голокожи и облоухи от скапаните им планети нямат равни на себе си по ефекта на енергокомпютърна мощ! Тия животни са способни и на абстрактно, математическо мислене! При трамбовка в малко пространство те изпускат такава фантастична амплитуда на тревожно-притеснителни токове, че един класически крайцер с 200 хиляди еквивалент-тона кръвна салма от кокошки, овце и говеда, днес се задвижва само от 50 свински възглавници с облоухи! Можете да си представите колко е по-мощна амрàлната, в сравнение със сàлмата! Е, да, в състояние на непросветеност и морален мрак, ако един голокож бъде оставен на самотек в натурален вид в диви природни условия, при нулева трамбовка и в присъствие на любима голокожа, той е в състояние сам да движи с амралната си цели галактики. Но ние сме отрязали напълно тази възможност. Инфрания никога не може да си позволи лудостта да остави голокожите без трамбовка. От хиляди години насам, стратегията на нашите проекти за постройки, оръжия, селища, дрехи, производства, транспорт, търговия и пр. по планетите на голокожите ги адаптира към все по плътна и по-плътна трамбовка в пространството. Така най-талантливите от тях развиват висока тревожност и несъпротивимост и стават напълно годни за биосъвместяване в свинска възглавница, а после и в касета.
В това отношение, облоухото семейство е наистина основна клетка на онова, което се превръща при тях в "държава", а при нас - неизбежно в цял диск или даже в няколко биокомпютърни диска, наденати на оста на инфранския крайцер.
За какво ни е едно голокожо и тъпоухо животно, при това олигофрен, да върти цели галактики и вселени, без никаква полза за разумните същества? За какво ни са въобще такива галактики? – За нищо друго, освен за суровина – за добив на голокожи! Нашите съдружници по планетите и звездите, въпреки че и те са животни, са дресирани от нас перфектно да управляват този космичен добитък. Те имат за единствена и свещена задача да поддържат и постоянно да повишават нивото му на тревожност. Какво като пеят и приказват! Песните и дрънкането им са точно като на бръмбарите, птиците, папагалите – от незапомнени времена говорят все едни и същи работи, повтарят еднакви реплики и парадигми. Даже и гениите им крият тялото си с дрехи, размножават се и мухлясват в кутийки по двама. Могат и по трима-четирима, най-много до дванадесет, но физиономите около тях са несменяеми и затова те стават все по-нервни, по-зли и по-грозни и скоро се сриват. Това е главното "ноухау" на Инфрания, тествано безброй пъти с огромен успех! Веднага след като ликвидираме някъде поредния "рай" или някой първобитно-общинен строй, дадена планета става наша. Завреш ли някого с някой в кутийка, ние сме ОК! Такива влизат в свинска възглавница и в диск без никакви проблеми. Особено ако не сбъркаш и ги монтираш правилно - в същия състав и взаимно разположение, както са свикнали в кутийките и служебните си сандъци...
Попаднат ли на нас, те приближават със светлинна скорост изпълнението на клетвата си "докато смъртта ни раздели"... Тогава злобата и тревогата им нарастват тъй торнадно и тъй прелестно, че мощта на Инфрания отдавна е станала легенда. Колко славно и колко абсолютно прекрасно е да караш междузведен крайцер, в който милиарди свински възглавници се мразят до смърт и желаят смъртта на ближния си и собствената си смърт до умопомрачение! Как ли пък няма да им елиминираме крайниците и няма да ги вържем във рамки с нерви, артерии и вени, за да не унищожат стоката и техниката ни безвъзвратно?!... Как ще ги пуснем свободни по Инфрания в оригиналния им вид, след като веднага ще почнат да строят “цивилизация” и да се самоизтребват? Как да им изкараме устите на повърхността, след като ще почнат веднага да дрънкат глупости без предели и да се назидават и поучават? Как да им разрешим да имат ръце и крака, след като само за три дни ще превърнат с крайниците си Инфрания в това, което представляват техните жалки планети?!
Всеки редник-инфранец от предучилищна възраст има право и може да притежава само една свинска възглавница, ако си я е пленил и дресирал сам. Всички знаят какво значи "свободно скачащи свински възглавници" – те са оставени в полето за дивеч и тренинг. Ние ги пускаме периодично на пикници и екскурзии, за да не се скапят по рамките от гной и чувство за нещастие. Без тях, възпитанието на децата ни днес би било абсурдно – няма как да поддържат инстинкта ни за гонитба и разкъсване. Които възглавници оцелеят, сами се връщат и чакат реда си да бъдат отново монтирани. Щом се доберат до загражденията, вътре ловът е забранен. Много възглавници не искат екскурзии, но ние ги принуждаваме.
Редниците от първи клас ползват от две до пет свински възглавници при същите условия. Лични стопанства за свѝнници, на акорд и под аренда, се разрешават едва в прогимназиалните казарми, когато атавистичните чувства на привързаност към добитъка отмрат окончателно и редникът се приближава до тях само като програмист и с чисто нагонни цели. Ние оставяме някои органи на възглавниците в натурален вид. Това е, за да не ни служат само като енергокомпютри или за храна и удоволствие, но и за да се размножават. За целта ги монтираме както в най-глупавите светове: на несменяеми чифтове, "родове" и "семейства", за да повишават фантастично нивото на злобата, отчаянието и тревожността си. Това са нашите основни енергии. Монтираме ги по чифтове, фронтално един към друг - мъжко и женско. Напоследък има и полови изключения, но отстрани всички са свързани чрез нерви и кръвоносни съдове и със съседните свински възглавници в тяхната жилищна рамка. Имаше теория за периодична подмяна на съседите, но тя отпадна, понеже свинските възглавници почнаха да се изпитват необикновено щастие, определени органи почваха да им израстват и по ръбовете, смъртността им рязко се намали и тревожността спадна значително...
Общата нервна и кръвоносна система на една биорамка и на цяла касета със свински възглавници се налага за по-голяма ефективност на храненето, на контрола, кръвообръщението и информационния обмен. И за да асимилират без съпротива по-лесно и повече наркотик и отровни газове, които пускаме в кръвта им. Тройна полза: редуваме транквиланти с допинг и съкращаваме живота им. Те стават зависими, затова са послушни и дисциплинирани. Когато действа допингът, усилват продукцията на енергия и скоростта на математическите операции. Разбира се, това ги износва бързо, но износените стават за лов и храна след нужното изкисване на най-токсичните, а крайцерите ни се опреснявават бързо със свежи и все още глупави свински възглавници. Не че износените не са глупави, но в даден момент се те изхитрят да подават само нормативната енергия и информация, докато младите се пънат да покажат на какво са способни...
Свеж приток на космични животни за свински възглавници осигуряваме преизобилно ние – рейнджърите по вселената. Разбира се, разчитаме и на локалното възпроизводство, но то има лоша наследственост – гнила кръв поради битова и психическа неподвижност, а също и вродена глупост. Това се поправя донякъде от дресировките на новородените още от бебета. За съжаление, те не се раждат възглавници, а в оригиналния си вид като облоухи и голокожи - човекоподобни. Затова се налага скъпа и продължителна преработка. Но това има и някои предимства – по наследство, в тях е отслабнала или напълно отсъства космическата им памет, затова такива се задоволяват напълно с нашата масова музика, култура и хранително-вкусова конфекция. Още от пеленачета те закопняват с всичка сила да станат свински възглавници или даже инфранци и "да се уредят в живота", понеже им показваме денонощно такива герои и реклами по инфравизията.
Да, голокожи с добри данни преработваме и в инфранци – с нормални остри уши и нормално зли и стъклени погледи, с нормална сива четина и прекрасна скорпионска опашка! Повечето стигат до пълнолетие с перфектно инфранско съзнание – мисълта за себе си и жаждата за поучаване, назидаване и порязване с реплика ги изпълва прекрасно до мозъка на костите! Често стават "по-папи от папата" и даже печелят много конкурси, понеже се пънат да се докажат. Натуралните млади инфранци ги мразят и напоследък организират лични и групови изстъпления срещу конкурентите. Ние обаче ги въдим и ги защитаваме. Те стават перфектни разузнавачи в тила на врага. Само че ги държим дълго време далеч от свинските възглавници, докато не добият пълно съзнание за инфранска идентичност – еничари от първа класа. Никога не ги пускаме да ловуват, храним ги с бълвочи, консерви и полуфабрикати и ги побъркваме от рок-концерти, инфравизия и компютърни игри. Инак някои попадат на сестрите и майките си или на земляците си - и войнската им съвест се изпарява за част от секундата. Просто изумително е какви механизми има в психиката на тоя космически боклук, та да разпознават своите си и през пет пръста сланина и четина!
Четината им добавихме за дизайн и за да не изпитваме крайно отвращение. Само най-извратените инфранци ползват за удоволствие възглавници-плужеци. Това напоследък е даже модерно - и черната търговия под рафта с такива живи възглавници и възглавнички върви доста успешно... Висши офицери се пазят като огън от това, за да не ги заподозрат в чужда наследственост. Точно това се случи и с мене; но за това – по късно.
Е, и ние имаме нюх за своите си, затова се чифтосваме по тръпка. Но за разлика от кръглоухите, никога не живеем по чифтове, за да не оглупяваме и остаряваме. Това, именно, се казва генно свежарство и вечна потентност, гениално и здраво поколение – нямаме намерение да скапваме Инфрания с бракове като на болничните планети! Инфранците умираме прави и напълно млади - живеем от 1200 до 18 хиляди години. Разбира се, ако оцелеем от битките. Умираме от странни болести, които ни довършват внезапно. Лек срещу тях няма.
Младите свински възглавници имат изненадващо яки мускули и почти нямат сланина. Докато не са монтирани, те често надскачат инфраниеца с по 8 до 10 инфрански бòя; а има и възглавници, които скачат на дължина над 18 инфрански ръста! Страшно нещо е животецът... За какво се наложи усилването на лъчевите мрежи около свинниците в предучилищните казарми?
Всичкият този скот от чужди планети все още помни оригиналната си форма и живот, преживява ясно личността си (доколкото голокожи и кръглоухи могат да имат личност), но хич не може да проумее какво му се е случило. На всяко докосване реагира с бесен скок. Дори някои възглавници са опасно агресивни и могат да блъснат детето-възпитател с такава сила, че да го усмъртят! Има такива случаи. Ето защо, още в предучилищна възраст веднага става ясно кои деца са родени за бойци и възпитатели и кои ще си останат ядачи на консерви, ще попаднат в производството.
Както казах, дресирането на една свинска възглавница е задача на предучилищния воин, а на две или повече възглавници - на началното училище и прогимназиалната казарма. Но едва в гимназията става възможно личното, научно биосъвместяване на свински възглавници в жилищна рамка. Школникът прави задълбочени и широки изследвания, докато реши коя точно двойка добитък ще се привлича и мрази най-силно, за да я свърже нервно и съдово, в неразривен брак. Всяко недоглеждане означава реакция на хиляди резус-фактори, на био- и психо-отхвърляне или на вял, обикновен брак с мижава възбуда, поради което често отпада възглавница от стенда – или сама, или се налага да я сменят. Но бинарното генно зашиване – основата на всеки космически ад и икономика – е първият сериозен изпит за чина "кандидат-еферйтор на Инфрания" и после първия имперски подофицерски чин. Това е първата научна и бойна единица на Великата Освободителна Армада!
Без дългогодишно функциониране и свикване на свински възглавници две по две в тясно пространство е напълно невъзможно индуцирането на неврастеничните и истерическите токове, качественото канцериране, склерозиране, невротизиране и психясване на самците и самките, падането на свинската четина и потентността у мъжкаря и проблемите му с простатата; остеопорозата, сланините, туморите, паник-атаките и циститите у женскаата. Това възбужда за кратък период не само индукционните токове на всяка бойна решетка, но и съдейства за бързото износване и подмяна на отделните живи генератори и на цели стендове. Нито един редник или президент на Инфрания няма сметка от изтощена и морално остаряла техника. Важното е да изцедиш на животното мозъка и силата докато е все още амбициозно, яростно и тревожно - и да го ръчкаш постоянно! Всичко останало е разхищение. Освен това, свинска възглавница, свързана с неправилния полов панел или оставена на самотек, означава пробуждане на космически спомен. Инфрания няма нужда от такива инциденти!
Едва след пълното унищожаване на космическата памет чрез специални токове, шокове, сокове, образи, храни и внушения, мозъкът на животното се нормализира и може да работи по поръчка. Математическите поръчки се спускат централно по нервната система отгоре чрез Филтъра, а той ги разпределя индивидуално до всяка отделна свинска възглавница. Правилно решените задачи се възнаграждават от Филтъра с повишени дози сладък кислород, мечти, кръвни бонбончета и наркотици. Както казах, Филтърът управлява от 8 до 1000 свински възглавници в жилищна решетка, а Главният Филтър на всеки блок или касета командва локалните решеткови Филтри, като една кръгла дискова касета събира от 500 хиляди до няколко милиона решетки със свински възглавници, когато са миниатюризирани.
Всеки Филтър и Суперфилртър представлява инфрански старшина или офицер, осъден за тежко престъпление или проявени лични чувства. Филтърът предава математическата информация в двете посоки и възпитава панелите на своята решетка или касета по нервен и кръвен път. Той има правото да нанася диференцирано нервни удари и да дозира според заслугите количеството на елементите, хормоните и кислорода в кръвта на животното. Всяка свинска възглавница, която си отплесва съзнанието по космически спомени или по странични възглавници се зашеметява от Филтъра чрез хипоксемия, а при явен бунт и аутсайдерство се изхвърля от решетката и се подменя с нова. След подобна ампутация тя служи за храна на Инфрания – като ловен дивеч или като добитък за ястия, фармация, колбаси и консерви. А Инфрания има най-пикантната кухня на вселената! Ако ловът на пресни възглавници е първо удоволствие и любим спорт на всеки нормален инфранец, то изящната трапеза на Освободителите е най-смайващата гледка и преживяване по своето великолепие, вкус и разнообразие!
Проблемът обаче е в това, че от няколко фреквенции насам в казармите, фирмите и концерните се шири небивала корупция, въпреки всички наказания. Това лишава застрашително Инфрания от пълната мощност на бойните лодки и крайцери в космоса и подхвърля милиони способни възглавници на криминална ампутация - за продан на черния пазар на бакалите, готвачите, кръчмарите и секс-шоповете. От кръвта и другите течности на ферментирала свинница почнаха да правят над 90 вида вина и ракии, които се приемат даже на трапезата на Инфера, т.е. Императора! Може да си решавал уравнения и неравенства с 1000 неизвестни и 400-ни интеграли – водката или уискито от твоя мозък стават още по-пикантни...
Внезапните инспекции по места констатират все повече и повече зеещи дупки по стендовете и цели празни жилищни рамки с дезертирали Филтри; дори цели празни дискове! При напредналата система на миниатюрзация, вече малко инспектори се осмеляват за персонална ревизия, защото личната миниатюризация и деминиатюризация съкращават живота. Не едно, но десетки миниатюрни инспекторчета са се връщали напоследък като грохнали старци - вече никой не може да им помогне да се подмладят. Спекулантите продават инфрански касети и дискове дори на чуждоземни и вражески лодки, канонерки и крайцери, а наказанията за такова предателство са неефективни.
Ето защо, Върховният Трибунал на Имперска Република Инфрания се настърви за назидателна жертва. Като инферкартфлан с две ярки срамни петна в досието си, въпреки гърба на Президента, аз вече ясно съзнавам, че враговете ми са по петите. 86 диска отгоре на някой следовател или прокурор не са малка плячка! Нещо повече – вчера гласуваха секретен закон за нещо нечувано: свинизация и касетизация на висши офицери! Проваляне по-долу от Филтър! В името на голямото бедствие по цялата фреквенция на Инфрания в галактиката, заради затягането на дисциплината ще хвърчат глави!
Не! Двете черни петна трябва да бъдат изтрити незабавно!
*
Методично и свирепо, генерал-полковникът от секретните космични войски на Имперска Република Инфрания, известен на всички като 8965803569848967, вече пети час изпитва и демонстрира, взисква и наказва, повтаря и назидава... Никой не знае, че вътре съм аз – внедреният в неговия мозък и тяло облоух от Инлания. В ролята на по-нисш преподавател и офицер по съвместителство в една гимназиална казарма, аз се връщам по сто пъти към началния преговор, тествам инстинкта за настървяване, показвам лично нахвърляне, захапване и разкъсване; провеждам преследване, поваляне и раздиране на грамадна свинска възглавница – някой разжалван инфранец-дезертьор. Държа се като превъзходен подпоручик, всички редници тръпнат, но реват от възторг пред безпогрешните ми скокове и мъртвите ми хватки, замръзват от острия ми вик и поглед и от моята неукротима имперска злоба и класова ненавист. Жилото ми се забива на метър и половина навътре в плътта на гиганта, той замира парализиран, учениците ми се нахвърлят и го ядат настървено.
Аз зная много добре, че всичко това сега се наблюдава и снима. От безпогрешността ми зависи животът ми. И не само моят - а това най-важното.
И точно когато съм във вихъра си, разгънал до съвършенство прочутата си техника и методика, се случва нещо нечувано. На една от осемте свински възглавници на стенда зад мене израстват очи!
Школниците са потресени. Очи на свинска възглавница могат и трябва да израснат само на вътрешната ѝ страна, само в бинарен панел. Възглавницата има право да гледа в очите само своя брачен партньор, с когото е свързан "навеки". Там, на половин педя един срещу друг, те могат и трябва да се гледат ако щат до изпадане на очите... Инак няма абсолютно никакъв начин за генериране на глупост и пълно отчаяние. Токовете на безсмислието и тревогата по този начин се индуцират съвсем нормално, математическите и житейските сметки са приемливи - панелът си върши работата. Но да ти израстат очи на гърба...
Филтърът на тази проста учебна рамка управлява общо 16 свински възглавници – осем чифта верни съпрузи, един срещу друг. Аз го знам тоя Филтър - един дребен брайстър, понижен чрез мутация до главуняк поради реставриране на женска свинница - блудстване с облоуха! Не че не го правят всички, ала той е имал "късмета" да бъде набеден, че не бил инфранец и брайстър, а при бълнуване насън бил казал, че е любимият на тази облоуха, дошъл от космоса да я спасява... Тестовете за чистота на кръвта му не потвърдиха клеветата, отгоре решиха, че е бръмнал, ала брайстърът не пожела да каже откъде има формулата за ремутация. Неговият чин няма достъп до такива екстри. Да си се сношава с възглавници, но не чрез ремутация! Ще си стои филтър, докато не каже.
Всичко това ми минава през главата за стотна част от секундата, когато силен син ток ме шибва през цялото тяло и аз се обръщам кръгом към въпросната рамка. Оттам ме гледат точно в очите две неземно прекрасни сини очи от средата на една свинска възглавница, които ме зашеметяват.
Тук би трябвало сънят ми да свърши щастливо в три мига: да изрека вълшебната формула, сините очи от възглавницата и аз да си възвърнем нормалната форма - и да се телепортираме обратно в света ни... Те обаче в момента ми казват: “В никой случай! Ние имаме дъщеря – тя също е похитена и сега е инфранка тука в една гимназиална казарма". В гените ѝ били открили сродни гени с моите и тези на отсрещната свинска възглавница. Открили са и следи от кръв на облоухи. Най-горе някой силно подозира за връзката ни, но не е сигурен. Ако сега се върнем, детето ни ще бъде изядено.
*
Обръщам се на другата страна и пак заспивам. Действието сега трябва да се завлачи на бавен каданс, колкото и да не ми се иска. Сънят ми и разказът ми ще се проточат с още няколко страници, няма никаква възможност за хепи енд в момента. Присъствието в Инфрания на дъщеря ни, освен на другото ми най-скъпо същество в Трите Вселени, е пълна изненада за мене. При изстрелването ми към Инфрания не съм разбрал, че и тя се била похитена три секунди след мене. Инферът не е случаен, с него шега не бива. С тоя космически мозък на него не му трябват никакви възглавници, касети, тенекии и крайцери, въпреки че с удоволствие ги ползва. Досега той е пред всички винаги поне с десет хода напред, така че аз съм разкрит още преди моето телепортиране.
*
Бавно и методично трябва да опиша съня си по-нататък, макар и на места смекчено. Най-натуралните части, ако ги предадех в оригинал, са за перфектен съвременен трилър, с възможно най-ужасните образи и събития. Щом идваме от друг свят, а не сме от Инфрания, ние нямаме право и не можем да възпроизвеждаме такива образи. Един гениален майстор на Словото описа битката на Белия ескадрон по начин, който е съвършено и напълно недостъпен за изобразителите без монада на батални сцени. Ще се опитам и аз да скицирам по-общо това, което се случи.
Виждам как брайстерът-филтър се раздвижва. Той прилича на глава на медуза или октопод, но горе е почти прозрачен. Виждат се 16-те му основни нервни влакна в пипалата и 32-те му вени и артерии. Ясно изпъкват тъмнокарминените му и светлоливавите филтърни пръстени през един, които дозират избирателно кислорода и благата към всяка една от подчинените му свински възглавници. Пипалата на Филтъра завършват с очи, всяко от които обследва нервно пространството около свинниците. В момента, когато са изскокнали непрограмирано втори чифт очи откъм гърба на онази странна възглавница и са замигали с огромна изненада и любопитство, брайстерът насочва всичките си пипала към тях. Те са му и очи, и смукала. Изведнъж изпружва крайниците си точно към мене – и 16 зеници се втренчват въпросително в очите ми, понеже аз водя упражнението. Какво се прави в такъв непредвиден случай? Аз ли съм го предизвикал – или е нещо нечувано и плаче за наказание?
Да, сега е моментът! Точно сега е мигът, когато трябва да спечеля битката. Аз зная, че всичко по всяко време и във всеки един момент се наблюдава и снима от Центъра. Той обаче не знае, че светът, от който идвам, има по-мощни оръжия от неговите. Той още не може да скрива видимото; да създава, имитира и разиграва сцени с такава плътност като нас. Сега неговите камери ще запишат нещо, което няма да се случи в действителност. Може би не трябваше да издавам това тука, за да напиша модерно литературно произведение с напрежение и питанки докрая - но аз нямам данни и цели за занимания с литература. Просто ще опиша съня си както беше. Само че не мога фотографски. Затова ще претупам най-страшното.
Просто, пред очите на подозиращите и на записа трябва да се разиграе пиеската за един бесен инферкартфлан, който дава команда какво да бъде направено с очите на въпросната свинска възглавница и със самата нея - нещо, което не е никак красиво за описване и представяне. После той ще отиде във въпросната гимназиална казарма, ще открие момичето, за което става дума, ще се държи с него по начин, който ще задоволи в най-висока степен висшите зрители от Контролния Център и даже самия Инфер - и по този начин ще им докаже, в него няма и йон от кръвта на врага и от роднинска връзка с обоухи. Накрая ще нареди момичето да бъде миниатюризирано в свинска възглавница - в една рамка колкото бръснарските ножчета на голокожите - и ще го вгради незабелязано в един от дисковете на личния си имперски крайцер. Докато текат маскировъчните му мисли и действия, той ще успее да миниатюризира и прибере невредима и майката на момичето – своята Вечна Любима.
Това е ескизът на пропуснатата част, а сега продължавам с оригиналния си разказ, както съм го записал:
Аз съм наистина бесен! Много добре зная, че това са номера на генералите, за да ме дискредитират пред Инфера и да ми вземат всичките дискове. Да ме набутат като малка клетчица с розова четина в някоя милиардна глуха на мой собствен диск, но вече в чужд крайцер. Виждам обаче, че изпитанието е вече зад гърба ми и че в момента съм в центъра на церемония за награждаване...
След церемонията по повишението ми отлитам с всичките си 2400 касетъчни дискове на оста в новия ми личен имперски крайцер с мощност 10 милиона свински възглавници на стенд и гъстота 13 хиляди касетъчни рамки в диск! Само Президентът сега има крайцер, по-мощен от моя! Пак мойта технология - но са се постарали...
Имитирам опресняване на бойния дух – всички считат, че съм на лов в космоса за нови голокожи и облоухи, които стават само за компютри и енергери и за нищо друго. Е, и за храна, и за някои други работи... Напред - на разведка в Плядите! Никой не подозира какви ми са истинските планове.
Виждам двойника си – оригиналния генерал-инфранец, в който бях влязъл – как продължава работата си и си мисли, че е победил. Той наистина си мисли, че отива на лов в космоса и има сериозни намерения да върне кораба на Инфрания, пълен с небивала реколта от нов човекоподобен добитък. Той не ме вижда и няма как да ме види, но засега трябва да бъда в него – да си довърша работата.
Преглеждам филмите - какво е правил тоя мерзавец досега в историята и на нашето земно човечество, за да се издигне. Виждам как дава инструкции на мърфите си от визулните кланици по цялата Земя – да усилят накала на изобразяване на пороците и убийствата във взуалните изкуства. Да стане още по-натуралистично прерязването на гърла и пълненето на вани с трупове и кръв. Да наводнят още веднъж всички пазари на детски играчки с копия и модели на стотици нови оръжия и супермени! Да напълни компютърните им игри и екраните им с пари, победители, убийци, кръв, вампири и таласъми. Той не иска да остане необработен със зловещи идеи и образи нито един облоух още в утробата на майка му - и после като малък,. Всеки дребен голокож изрод не трябва да трепне и за миг, когато стреля в близките си на месо с въображаем или детски огнемет! Всяка проклета самка и проклет самец от тази животинска раса трябва да се бие с нокти и зъби за керемида над главата си и за залък хляб, в състояние на повишена, жестока и постоянно нарастваща тревожност!
Нищо не ми пречеше да се върна заедно с моите хора и с още няколко милиарда спасени по нашите звезди и планети, след като ги научих как да се демиатюризират и да ремутират в нормалния си вид. Обявихме почти всички дискове на крайцера за откраднати или завладени от врага. Имитирах жестока битка с противника и успях да върна крайцера невредим. Никому не мина през ум да бъда наказан - даже ме жалеха или злорадстваха, че съм загубил тъй крупно лично имущество. Но аз знаех, че в Инфрания и цялата ѝ фреквенция из космоса има още билиони нещастници, които не знаят кои са и трябва да узнаят. За тази цел трябваше да изиграя още една роля.
*
От "инцидента" с крайцера получих "тежки и дълги припадъци". Експертите на Инфрания установиха странна болест на кръвта ми, поради което при близък контакт с касети ми се явяват халюцинации и даже внезапно изчезвам.
За компенсация на голямата ми загуба и за юбилейно отчитане на приноса ми към Инфрания и вярната ми служба толкова много фреквенции, Императорът ми подари още 840 бойни диска със свински възглавници, с нов тип трамбовка на мозъци 20х30 хиляди на квадратен милиметър! Най-крупните професори от правителствената болница и експерти по биофизика ме лекуват от моите чести загуби на съзнание, но никой не може да разбере защо изчезвам и как се връщам обратно. Никой не знае, че съм открил как да не се остарява при миниатюризация и абсолютно чист начин да не ме разпознават, когато скитам като въшка из безбройните градове от касети, за да проповядвам Ремутация. Никой не подозира в предателство милионите ми верни ученици, които правят същото. Те се назначават и самоназначават като доброволни чистачи, понеже трагедията с липсващите възглавници е пълна и всички газим в изпражнения и кръв. Даже вече ни плащат не на час, а на минута, и са безкрайно доволни от нашата работа, понеже няма други като нас. Ние идентифицираме кои надзиратели и чистачи са инфранци и се пазим от тях, а когато ги няма или ги приспим, ремутираме временно много наши и чистим заедно микроскопичните улици и пространства. После нашите се връщат временно по рамките като свински възглавници, но вече знаят как да действат, когато ще им дам знак за Възвръщане.
Възвръщането не може да бъде масово, понеже ще загинем. Всички вече отдавна виждат и знаят, че на милиони свински възглавници им излизат поголовно очи и на гърба и че те бързо възвръщат своята нормалност, понеже почват да общуват с всички. Разговарят се с погледи даже по-добре, отколкото звуково, но засега аз не мога да пусна програмата за израстване на устите, понеже имам съображения. Не искам Делото да се провали чрез уши и усти, както е ставало при всички революции.
Най-“лошото” е, че напоследък съм на легло. Край мене дежурят денонощно генерали-медици и психолози от двайсета степен на секретност. Лекуват ме с динозавърски дози антиминизин, но и това не помага. Откриха къде изчезвам, но никой не смее да ме последва. Всички все още си мислят, че освен ефекта на остаряването, при минатюризация може и въобще да не се върнеш. В същото време, сред все още безбройните пленници на Инфрания из всемира, аз съм известен под съвсем друго име, навсякъде се пеят песни за мене, съчиняват красиви легенди. Аз лично нямам никаква нужда от слава - не съм от пъкъла, - но любовта и вярата помагат на нещастните за ремутация.
Скоро Инфрания ще рухне. В “жилищните блокове” по рамките и касетите ще останат само такива възглавници, които не искат да ремутират. Те са свикнали да се гледат по чифтове и да ги хранят с гадни предавания и фабрикати, с боклуци и опиати. Течностите им се подават непременно студени, за да оглупеят съкратят живота им. Краткият живот на свинския или плъшия панел е основната сила на Инфрания!
Да – предавания! Напоследък монтират помежду двойките специални тънки екрани, за могат да гледат глупости и да не се гледат вече чак толкова много в очите. У по-интелигентните, злобата и тревогата почнаха бързо да спадат; ако нямат вестници и екрани, те продължават да се гледат по инерция вторачено по двама и затова дефектират от втръсване. Докато има семейна тревожност и омраза, теорията е вярна и производството върви; но ние нямахме опит със втръсването. При втръсването продължаваш да вегетираш автоматично, но не сменяш панела до себе си – не искаш нови главоболия. Тогава престава и дòбивът на ток, извършването на математическа работа. Такива не стават и за ядене, понеже са силно отровни. Не можеш да ги изкиснеш с никакъв оцет. На такива не излизат очи на гърба и са си много добре сред лайната. Ние не ги чистим – не защото сме мързеливи, а от милост. Ако не се задушат, умират от дамла. Нямат никаква нужда от нас, но това ни устройва, защото газовите маски са ни кът, а имаме по-важна работа...
*
Една ведра утрин, помежду две нови акции за почистване и просветление на омагьосаните в един касетъчен град, аз си позволих няколко часа отпуска. Озовах се на някаква млада планета,под едно дивно, грамадно дърво. Там лежеше и ме чакаше една страхотно позната и съвсем голокожа облоуха, а очите ѝ конкурираха цвета на небето. Аз се разплаках като дете и я прегърнах, но някак си целият влязох в нея. Тука няма граници между телата.
В клоните прошумя нещо дълго и гъвкаво и ни загледа с очите на Ѝнфера. Той пошушна нещо на голокожата, защото аз се бях дръпнал от уплаха. Но тя го по-гледна кротко и му отвърна нещо. Змията остана втрещена, с отворена уста, и оттам падна една тънка кристална пръчица. Аз я познах – с нея Инфрания можеше да има и да прави всичко, което си пожелае. Последното творение на Инфера – рекламира и пренася пред тебе милиарди неща...
Инферът се проточи до земята, вдигна вълшебната пръчица и я предложи на жената до мене. Тя разтвори ръце - и подаръкът падна върху един речен камък... Разби се на безброй разноцветни звънинки, които хвръкнаха из въздуха. Уголемяваха се и се превръщаха в сапунени мехури. Във всеки един от тях сияеше ефирно, със стотици сияещи спектри, по една прекрасна реклама. Какво ли нямаше там: и къщи, и ястия, и напитки; и хора, на които да разчиташ; и тоалети, коли, печалби, пагони, степени, посвещения, финтифлюшки, космически крайцери - и даже физическо безсмъртие. Мина и един огромен мехур с ръкопляскания...
Ала странната свидна жена до мене бе голокожа и нямаше нужда от нищо. Тя се смееше звънко, играеше и танцуваше, пукаше един по един разноцветните мехури – и пееше! А когато тя спука и последния, надписан с нейното и моето име с англиското & по сре-дата, змията в дървото се подпали със сребърен пламък и бавно се поръси на сребърен прах през листата. Вятърът вдигна тия сребринки, завъртя ги весело – и ги пръсна на всички страни...
Ние лежахме с Нея на простия пясък, в клоните на дървото над нас шумеше звездният вятър и пееха птици. Косите Ѝ спяха върху прозрачната ми ръка, цяла вечност аз се обръщам към Нея. В една сълза копринено се върти лунен блясък, превърнат в корона... Космосът глухо шуми и говори в нозете ни; от време на време под нас преминава космична вълна и се връща, повличайки пясъка от планети... Между нас бавно започва да се появява и уплътнява едно дивно женско създание, голо като майка си и баща си - и нежно прегръща и двамата.
След това си сложихме ефирни дрехи, за да не останем безсмъртни – да слезем сред хората, за да им помагаме.
28.10.2021 г. 07,14 ч.
ПРЕДИШНАТА ПУБЛИКАЦИЯ БЕЗ ЦИТАТИТЕ ОТ БЕСЕДИТЕ, които са блокирали споделянето:
14.08.1989 г.
София
МИСИЯ В ИНФРÀНИЯ
(поредният сън)
Приказките на народите са пълни с омагьосвания и размагьосвания. Това е жива традиция и в литературата – от най-дълбока древност до днес. Кой не знае приказката за дивите лебеди? Ако трябва да се съберат, за такива приказки и легенди ще станат много книги като 1001 нощ... Английският писател Ерик Линклейтър описва метаморфоза на тюлен в човек и обратно, чрез въздействие върху предното или задното седло на хипофизата. Нагуалите на Кастанеда редовно се състаряват и подмладяват, местейки така наречената "асамблираща точка" в себе си. Съвременната фантастика "бъка" от такива примери. Но не само фантастиката, а и най-редовият ползвател на Уиндоуса днес може да ви разкаже за това – как е спасявал или са спасявали компютъра му при напълно рухнала система и черен екран. Това е така нареченото "System Restore" – възстановяване на системата чрез връщане на оперативната програмата към задна дата, когато тя е работела добре. И от тайните науки и практики ние знаем, че такива възстановителни точки (restore points) съществуват и в нас, не само в мозъка ни – Природата прави "снимки" на генетичната ни памет във всеки момент, когато сме били най-здрави и хубави. Ние познаваме хора, които знаят как да ползват тези "точки".
Като се има предвид всичко това, става по-ясно как е възможно героите от живия сън, който описвам, да "ремутират" обратно и да възвърнат нормалната си големина и вид в един миг. От "свински възглавници", те връщат човешкия си облик, понеже един велик борец за деминиатюризация и ремутация е разбрал как става това и им го е обяснил. Цялата тази история наистина бе преживяна от мен през нощта срещу съобщената дата – един от епизодите от работата ми като "експерт по райовете и адовете в космоса"...
Ето го разказът:
Не, не мога да се освободя от тези очи! За кой път вече скачам от леглото, плувнал в пот, и викам отчаяно: "Мамо!" Но звук не излиза никакъв. Очите продължават да ме гледат унесено и в тях има и ужас, и недоумение, и безнадеждна молба. Едно име, по-свидно от всичко, се мъчи да изплува в паметта ми, ала не може. Болката е все същата - струя от магма раздира гърдите и ме пръсва на части в пространството. Всичко потъмнява, съзнанието гасне, наоколо започва да бучи; бученето се усилва, докато накрая изведнъж падам, абсолютно мъртъв за всичко. Само в последния миг от мига, срещу мене хлуйва видяното. Тя, Тя, Тя – Единствената, вечната, безкрайната Тя, завързана гола на позорния стълб!
На главата ѝ – дивна корона от светлина и от нишки, които проблясват различно; а наоколо – мърфите. Също като хора, но с изцъклени очи, излъчващи своето право, разстрелвайки чуждото право. А към мене – с ритмични, механични движения, на бавен каданс - се приближават и изстрелват в тялото ми инжекции някакви хора на мърфите. Прокънтява и Нейният писък; но аз зная, че това не е Нейният писък, понеже мърфите могат да имитират всякакъв глас. Един вик, модулиращ досущ като нейния, раздира страшната тишина – и следват страстни, молещи думи: "Не, не, скъпи, безсмислено е! Разкажи им всичко, спаси ме, спаси ме, спаси ме!..." Но сърцето ми вижда, че устните ѝ говорят съвсем друго нещо, че Тя иска да спася милиарди от нашите, да не ги издам, да сложа на картата Нея, а не всички. "Ти знаеш кои вечно завземат високите постове – говори вече истинската Тя, - кои движат цялата икономика, политика, религия, производство, култура; кои движат само своето си дело и се грижат само за своето име или своя клан – кои са внедрени съвсем като хора на Земята... " – чета отдалече в очите ѝ. Тогава жичките или нещо друго около главата ѝ пламва в небесен ореол, тя засиява като светица и аз виждам – в последния проблясък преди Мрака как цялата ѝ кожа се набръчква...
Тогава надавам страхотен вик и политам в някаква бездна. Колко време съм в безсъзнание – не зная. Спя ли, будувам ли, халюцинирам ли – не зная. Защо се събуждам всеки път потънал в пот; и коя е Онази, без която всичко е смърт? Не мога да си обясня коя е. Моя дъщеря? Любима? Майка? Съпруга? Или най-свидна Приятелка?
Знам само, че сцената с Нея и мърфите вече не се появява. Виждам само тъмночервено пространство; и в него – очите Ѝ. Те ме гледат с диво отчаяние и молба. Около тях бавно се провижда не лице, а розова свинска кожа с бяла четина. Едно странно нещо, подобно на жива възглавница, ме гледа с Нейните очи!...
*
Нас също ни внедряват като човеци по планетите, подобни на Ѝкло, както се внедряват и мърфите. Тази дума не е нова – за мърфите хората знаят много преди да съобщят за тях писателите-фантасти. Битката продължава вече няколко хилядолетия и никой не знае какъв ще е изходът. Единственото ни предимство е, че не заемаме възлови позиции и затова сме много повече от мърфите. Имаме и известни хора, ала нуждата от мимикрия обезобразява лицето и тялото им до такава степен, че не можеш да ги отличиш по нищо от обикновените хора и от мърфите. Това е неизбежно, понеже мърфите не допускат никога млад, одухотворен образ до лостовете на властта и славата. Дори и да пробиеш в началото, ти непременно трябва да добиеш техния вид, за да не те заподозрат в измяна. Ето защо нашите, когато са по върховете, са известни само на Центъра – и само Центърът знае кога да сложи на карта живота им, за да се спаси някой народ, природна обител, планета или галактика; или да предотвратят израждането или смъртта на някой Моцарт или Пушкин. Заради един-единствен миг на подвиг, равен са смърт или изгнание, всеки един от тях трябва да приеме чудовищната технология на мърфите – продаване и купуване, вадене органите на земята, съревнования, конкурси и състезания; презентации, премии, отличия и награди; реклами, заплати, подкупи и хонорари; конкуренция, пазарене, проценти и печалби; естради, ловджийства, пикантерии, алкохоли, болници, лудници и казарми; кланета, сеч и изпитни сесии; прах, радиации, грохоти, смрадове - и всякакви крупни и високи строителства... Дисциплинарни уволнения и 14-дневен годишен отпуск... Сребърни и златни сватби ... и пенсиониране в края на живота... За мърфите и техните жертви това е напълно нормално, както е била нормална 30-годишната военна служба за руския мужик на Земята.
Мърфите прекрасно знаят, че няма никаква разлика между човешката душа и копринената буба - при по-силен шум, тя умира. Разликата е в това, че бубата умира веднага, а човешката душа може за тлее в едно тяло десетки години; освен това, шумовете не са само физически. Това е много изгодно за мърфите, понеже душата, която мъждука, губи всякаква представа за доблест и съвест, приема безропотно игрите и игричките на интервентите, избира си житейски партньори именно измежду тях и престава да лети нощем сред звездите, загубва напълно способността си да се бунтува и да се влюбва. За да поддържат разстрела ѝ, мърфите вземат всякакви мерки против Тишината. Бургията и циркулярът на съседа разрязва на две сърцето ти; мърфът-моторист или каруцарят на автомобил форсира до максимум механическото си чудовище; шимпанзето от четвъртия етаж цъфти с усмивка между гигантските си тонколони на прозореца, за да облагодетелства няколко квартала с всичките гигавати на додекафоничния садизъм. Пак мърфите се грижат абсолютно никой да не стреля по такива колони и машини; грижат се и за това, най-малко 1000 сцени и 1000 програми по всяко време на денонощието да раздират ефира с продрани гласове и странни ритми, трясъци и стържения, които те наричат "музика", а като смеуниш канала, да чуеш думата „убийство“. Мърфите, именно, се подиграват на самите мърфи, когато, след някое много важно политическо изказване или съобщение те пуснат без никаква пауза лисичия глас на някоя многотиражна звезда. С клозетен текст и звуци, тя "коментира" смъртта на видния деец или бомбардировката в Бейрут по най-добрия начин – прави сериозността на предишното изказване на пух и прах... Мърфът- програмист трудно би включил Моцарт или Вивалди в ефира и трудно не би прекъсвал филма с реклами, понеже си е мърф. Той трябва да получава финансови инжекции от живи подобия на хора.
Културните, служебните, махленските, домашните мърфи и мърфите-"приятели" се занимават изключително и само с едно – късане на нерви и спукване на капиляри в човека. Политикът, "близкият", съпругът, свекървата, икономистът, началникът, автомобилът, електрическата китара, опасна колкото реактива в небето; певецът, дрънкащият глупости в ефира проливат в сърцето и мозъка на нормалния човек много повече кръв от всички природни бедствия и локални и световни войни, взети заедно. А основната технология на мърфите за смучене на енергия – обиждането, обидата и правенето на несправедлива забележка, назидаването – е изяснена от Космоса отдавна, затова интелигентните същества не им се хващат.
Но за истинския облик на нашествениците аз узнах едва когато се свих за скок към Инфрания. За част от мига видях ясно вълчите уши над главите им и змийските им зеници, скорпионовите им опашки. Това стана в момента на изстрелването ми към центъра на змийското гнездо - за да търся очите, по-скъпи от всичко. За целта аз преминах на Ѝкло през няколко школи за дисциплинарни сержанти, старшини и подпоручици в различни страни (абсолютно никаква разлика...); управлявах половин година научен институт; бях политкомисар на батальон и същевременно направих 14 граждански брака. Всичко това - с единствената цел да оформя физиономията, гласа и погледа си по съответния начин.... Накрая платих “майка си и баща си” на двама ефрейтори и трима мастити режисьори, за да дооформят окончателно злобата на погледа ми и стъкленото му безучастие пред нещастния. Шлифоваха перфектно ръмженето на гласа ми в ниските октави и крещенето ми във високите, когато се занимавам с налагането или отстоявянето на собственото си мнение и с назидателното наклонение – единствените тембри, познати на мърфите.
*
Мятам се като бесен в постелята си и чаршафите ми са мокри отново. Косите ми са изправени, сърцето ми бие до пръсване! В тъмното висят, свидни и огромни, познатите сини очи и се пълнят бавно със сълзи. Свинската четина около тях пулсира равномерно; краищата на правоъгълното същество се стопяват тъмноалени в мрака на стаята ми. И когато се понася познатият глас и кристално заплаква още един вопъл - "Татко!", аз виждам как от мене избухват на струи и облаци някакви зловонни завихряния, които затулват видението. Тъмни сенки на същества с животински уши се нахвърлят със стръв върху моите облаци и аз чувам ясен кикот и шепоти, всмукване, мляскане, грухтене, страстно задъхване... Мърфите пият етера на кръвта ми! При внезапния пристъп на мъка, аз съм пролял кръв вътрешно. Когато поглъщат всичко до капка, странно успокоени и набъбнали, те се обръщат към очите в пространството и се готвят да се нахвърлят с бяс и върху тях – "за десерт". Аз изтръпвам от ужас и изкрещявам нещо без звук; от мене отново бълват на кълбета и вихри сиво-черните пàри на отчаянието. Съществата пак се обръщат заедно с други нови, пак се нахвърлят върху мене и започват да сърбат и лочат като полудели.
През разкъсаните шепоти и изпарения, божествените очи отсреща ми казват: "Запазѝ спокойствие, за да не изтича силата ти! Ето, и аз съм им жертва, понеже не мога да сдържа мъката си. Когато мърфите се нахвърлят върху твоя живот или истина, остани напълно безтрепетен! Сърцето ти да не се раздира от страх и безпокойство, да не трепва пред несправедливо действие или реплика - тогава те са напълно безсилни. Не успеят ли да ти пуснат кръв, те побесняват и си търсят други жертви. Не открият ли тревожни психики, мърфите се нахвърлят един върху друг и започват да се самоизяждат. Каквото са на земята, такива са и тука. Създават свят, пълен с тревоги; и сами се гневят и тревожат, за да могат да се хранят".
С най-върховно усилие, най-сетне успявам! Успява отсреща и Тя. Сенките се нахвърлят една срещу друга и започва безумна саморазправа. По някакви странни закони, вихрите от разкъсаните им гърла се насочват към мене и Нея, понеже сме станали безтрепетни. То е като вода, която се стича към яма. Това не значи, че нямаме чувства, но в чувствата ни вече няма тревога. Тревогата е атеизъм - тъмно и безпросветно отричане на Всемирния Разум. Тревогата е предположение, че няма Някой Буден, Който си знае работата. Тя е паника от безумие и страх – пълно неверие в Абсолютното Присъствие, Грижа, Ред и Порядък. Тревогата е вид малоумност – липса на вяра и познание, че има Тотална Справедливост. Че всичко, което ни се случва, е изчислено и допуснато до най-микроскопичните детайли. Правили сме зло – ще ни правят. Допуснато е злото да ни преследва, докато си платим и престанем да го генерираме, да му се хващаме.
От придошлата сила в мен се завърта някакъв циклон и страхотна мощ и готовност за Битка. Битка без озлобление, без враг. Пълно отричане на мотива на религиозния – страхът от "греха" и "дявола". Битка със самия себе си – да не допуснем Фобос и Деймос в душата си. Приемане на нещата с безкраен мир и блаженство, ако ще и да се срива светът. Състояние на Абсолютна Бременност. Най малката тревога – и Плодът се помята. И да родиш нещо в състояние на тревога, то е само плът - искрата от него е изчезнала. Плодиш битието с мъртъвци - с насилници, подчинени и консуматори. Те образуват половината човечество.
Странно: пълен мир и радост в центъра, а външно се развихря торнадо - готовност за Битка. Смерчът вече е смерч от мълнии; надига се вой от космични сирени; аз чувствам събирането на стотици и хиляди наши в окото на циклона, където е пълна тишина. Изпружвам се, напрягам се, вибрирам с висок напевен звук – като възторжена песен на Подвига, като предварително спечелена Победа. Източвам се и се изправям като стълб от слепящи огньове, превръщам се в огромна и тънка стрела от бесни светкавици, нагрят съм до оксиженно, подлудяващо бяло. Сега съм само леко, ритмично потрепване и тътен от безмълвни вселенски там-тами, които ме пращат на бой!
С взрива на обичта и свободата, осиян от най-лъчезарната истина, натегнат до лудост от скръбта на милиарди нещастни робини и роби, аз се разтягам внезапно в невидима, пламенна нишка – и се впивам в самото сърце на Инфрàния!
Това е планета, която не е планета. Не е и звезда, нито звезден остров или куп. Това е частица и вълна в Битието, цяла вселена с особени обертонове. Всеки, който мисли първо за себе си, попада на нейната честота. Който мисли първо за своите си, попада на нейната амплитуда. Който си представи, че е единствен и незаменим, по-велик и прав от всички останали, попада на нейните и на своите най-зловещи обертонове.
Инфрания се разтърсва до дъно от моето идване. Мѝсли, че е космически катаклизъм, ала разчетът е точен: сега вече дълго никой не ще може да ме открие.
*
Аз съм инферкартфлан от секретните войски на Инфрания. В момента водя упражнение по биосъвместяване на свински възглавници в учебна рамка. Ние, инфранци, много обичаме да работим по съвместителство. Всеки ерг усилие при нас се възнаграждава. Всяко мръдване на пръста жадува за ръкопляскане. Инфранецът е мъртъв без разрешение отгоре, без одобрение и възхищение от страна на другите. Често обаче това няма никакво значение за него – плюе на възхищението и иска само да го слушат - да движи като марионетки подчинени, групи и процеси.
Чинът ми разрешава 14 пера по съвместителство и II степен предимство за хонорари. Предимствата и привилегиите са кръвта на Родината и без тях нашата фреквенция би била невъзможна. Именно те остъкляват тъй прекрасно очите ни и чертаят отвесната бръчка между веждите. Те ни изострят лицата и носовете като прекрасни топори. Чувството за собствена правота и неправотата на другия е най-прелестната наслада, която прави възможна Инфрания. Насладата да кажеш недостатъка на ближния и да го назидаеш – това е най-висшата ни и сладка тръпка по рождение.
Това тук ми е десетото перо по съвместителство, а моята гражданска съвест ми повелява да не отстъпвам в никой случай щатната си бройка на някакъв си контър или брайстър, само защото бил спечелил конкурса. Рентата и Пенсията са патент на Инфрания, а да заемаш място след пенсия – несъкрушим нагон за предимство.
Тук съм в една гимназиална казарма по касетъчни енергокомпютри. Докато наблюдавам опитите на своите редници втори курс да съвместят свинска възглавница в проста учебна рамка с още 15 подобни мутанта, аз доосъзнавам за секунди новата си роля: инферкартфлан - върховен офицер, преподавател по темпорална генистика - специалност "миниатюризация". Занимавам се с упражнения за трамбовка на свински възглавници в единна рамка и за темпорална миниатюризация на попълнените рамки в микрокасети. Инфрачиновете се дават само на върховни генерали, достойни да носят в титлата си името на Инфрания. Въпреки че съм и професор в университета, с удоволствие поддържам формата си и в няколко гимназиални и прогимназиални казарми. Имам бройки и в началното училище, и в предучилищните и предрожденните казарми. Имам процент в натура и от тукашните касети, които произвеждаме.
Касетъчните енергокомпютри са душата и сърцето на Родината и безграничната мощ на Инфранската Освободителна Армада! Минавам за един от най-надарените миниатюристи на биодвигатели и компютри, имам няколко имперски награди и наскоро съм произведен в чин "инферкартфлан". Това ще рече 86-а Освободителна Степен – право на 86 диска касети, наденати върху стълба на Личния ми Освободителен Крайцер. Според неофициални сведения, Върховният инферинфран има 12 000 диска, със степен на трамбовка 1000 касети в диск и 10 000 мозъка в касета! С тая мощност – над 1.2 на степен 11 свински възглавници на крайцер - един президент на Инфрания има достъп до всички кътчета на Трите Физически Вселени и освободителната му мощ е практически без граници. С тази мощ той може да се мултиплицира безкрайно и да бъде невидим навсякъде. Може да изчислява милиарди ходове напред в битката с врага. Победата на Инфрания е неизбежна, Космическата Империя и Република – неотвратима!
Аз може да съм само един нищожен генерал от върховното разузнаване, в сравнение с Президента - някакъв си инферкартфлан, - но Президентът ползва само моите касети! Моята трамбовка е непостижима. И ако досега не са ме повишили в инфран, то е само поради две срамни петна в досието ми: разхлабването на дисциплината в гимназиалните казарми – и инцидентът с бащинството с една голокожа, който си позволих с моите правомощия преди четири фреквенции. Точно затова не е тайна, че сегашното ми назначение в 3827-а гимназиална казарма по био-енергокомпютри не е законното ползване на предимство, а понижение – дисциплинарно наказание. Понеже именно в тая казарма служи проклетият редник II степен 5879823425000, който се оказа моя дъщеря! Именно нея си позволих да идентифицирам в оня миг на морална слабост, когато тя ме разпозна без никакви информационни банки и кодове още от първия поглед.
Разблокирането на генетична информация в Инфрания се счита за най-тежко престъпление и се наказва углавно. Аз се отървах с понижение само поради Президента. Всички деца са на всички, както и инфранките за разплод, така че появата на лично чувство е симптом за емоционален рак или душевен сифилис; в най-добрия случай – за временно или хронично малоумие. Най-опасно е подозрението за заразена кръв - близка или далечна връзка с кръглоух. За всеки друг картфлан това значи пълно разжалване! Наистина, ако досега не са ме понижили до мутация във филтър или маркуч на свинска касета, то е наистина само заради Президента. Без мене няма кой да го снабдява с касети като моите.
Родови, лични чувства имат и трябва да имат само животните, затворени в тези свински възглавници, които ние освобождаваме от космическо робство и им даряваме храна и подслон в нашите надеждни касети и дискове. Нека се бунтуват, нека се самоубиват, нека ни наричат "главуняци" и "маркучи" и какво ли още не, когато сме разжалвани и наказани да ги командваме като филтри, артерии или вени в някоя свинска възглавница или касета! Те всички приличат на пълни изроди в оригиналните си тела по планетите им и там страдат жестоко от недоимък, конфликти и разсейващи гледки и взаимоотношения, където и да се намират. Животът им е безсмислен и напълно неефективен. Мозъците им до един подлежат на генно-инженерна обработка в нашата енерго-компютърна промишленост. Едно време наричаха производството ни "геенната огнена" – напипали са този термин техните религиозни. Доскоро ползвахме храмовете, светилищата, жертвоприношенията, кланиците и домашните касапски стопанства и фризери по планетите като единствен източник на храна и енергия, поради което и до днес добитъкът на голокожите изпитва свещен ужас при приземяването на нашите кораби. Капилярната стратегия на нашите идеолози и агенти по места за вътрешно проливане на кръв в организма чрез забележки, поучения, подчинения, гняв и тревоги, доскоро нямаше равна на себе си. После добавихме и природните бедствия, войните и катастрофите. Религиозното, държавното, семейното, "приятелското", а напоследък и класическото, най- ефективното вътрешно проливане на кръв поради страх подсигуряваше постоянен прилив на психическа енергия от цялата вселена, за да процъфтява и цъфти нашата безсмъртна Инфрания!
Ала експедициите за освобождаване на човекоподобните голокожи и облоухи от скапаните им планети нямат равни на себе си по ефекта на енергокомпютърна мощ! Тия животни са способни и на абстрактно, математическо мислене! При трамбовка в малко пространство те изпускат такава фантастична амплитуда на тревожно-притеснителни токове, че един класически крайцер с 200 хиляди еквивалент-тона кръвна салма от кокошки, овце и говеда, днес се задвижва само от 50 свински възглавници с облоухи! Можете да си представите колко е по-мощна амрàлната, в сравнение със сàлмата! Е, да, в състояние на непросветеност и морален мрак, ако един голокож бъде оставен на самотек в натурален вид в диви природни условия, при нулева трамбовка и в присъствие на любима голокожа, той е в състояние сам да движи с амралната си цели галактики. Но ние сме отрязали напълно тази възможност. Инфрания никога не може да си позволи лудостта да остави голокожите без трамбовка. От хиляди години насам, стратегията на нашите проекти за постройки, оръжия, селища, дрехи, производства, транспорт, търговия и пр. по планетите на голокожите ги адаптира към все по плътна и по-плътна трамбовка в пространството. Така най-талантливите от тях развиват висока тревожност и несъпротивимост и стават напълно годни за биосъвместяване в свинска възглавница, а после и в касета.
В това отношение, облоухото семейство е наистина основна клетка на онова, което се превръща при тях в "държава", а при нас - неизбежно в цял диск или даже в няколко биокомпютърни диска, наденати на оста на инфранския крайцер.
За какво ни е едно голокожо и тъпоухо животно, при това олигофрен, да върти цели галактики и вселени, без никаква полза за разумните същества? За какво ни са въобще такива галактики? – За нищо друго, освен за суровина – за добив на голокожи! Нашите съдружници по планетите и звездите, въпреки че и те са животни, са дресирани от нас перфектно да управляват този космичен добитък. Те имат за единствена и свещена задача да поддържат и постоянно да повишават нивото му на тревожност. Какво като пеят и приказват! Песните и дрънкането им са точно като на бръмбарите, птиците, папагалите – от незапомнени времена говорят все едни и същи работи, повтарят еднакви реплики и парадигми. Даже и гениите им крият тялото си с дрехи, размножават се и мухлясват в кутийки по двама. Могат и по трима-четирима, най-много до дванадесет, но физиономите около тях са несменяеми и затова те стават все по-нервни, по-зли и по-грозни и скоро се сриват. Това е главното "ноухау" на Инфрания, тествано безброй пъти с огромен успех! Веднага след като ликвидираме някъде поредния "рай" или някой първобитно-общинен строй, дадена планета става наша. Завреш ли някого с някой в кутийка, ние сме ОК! Такива влизат в свинска възглавница и в диск без никакви проблеми. Особено ако не сбъркаш и ги монтираш правилно - в същия състав и взаимно разположение, както са свикнали в кутийките и служебните си сандъци...
Попаднат ли на нас, те приближават със светлинна скорост изпълнението на клетвата си "докато смъртта ни раздели"... Тогава злобата и тревогата им нарастват тъй торнадно и тъй прелестно, че мощта на Инфрания отдавна е станала легенда. Колко славно и колко абсолютно прекрасно е да караш междузведен крайцер, в който милиарди свински възглавници се мразят до смърт и желаят смъртта на ближния си и собствената си смърт до умопомрачение! Как ли пък няма да им елиминираме крайниците и няма да ги вържем във рамки с нерви, артерии и вени, за да не унищожат стоката и техниката ни безвъзвратно?!... Как ще ги пуснем свободни по Инфрания в оригиналния им вид, след като веднага ще почнат да строят “цивилизация” и да се самоизтребват? Как да им изкараме устите на повърхността, след като ще почнат веднага да дрънкат глупости без предели и да се назидават и поучават? Как да им разрешим да имат ръце и крака, след като само за три дни ще превърнат с крайниците си Инфрания в това, което представляват техните жалки планети?!
Всеки редник-инфранец от предучилищна възраст има право и може да притежава само една свинска възглавница, ако си я е пленил и дресирал сам. Всички знаят какво значи "свободно скачащи свински възглавници" – те са оставени в полето за дивеч и тренинг. Ние ги пускаме периодично на пикници и екскурзии, за да не се скапят по рамките от гной и чувство за нещастие. Без тях, възпитанието на децата ни днес би било абсурдно – няма как да поддържат инстинкта ни за гонитба и разкъсване. Които възглавници оцелеят, сами се връщат и чакат реда си да бъдат отново монтирани. Щом се доберат до загражденията, вътре ловът е забранен. Много възглавници не искат екскурзии, но ние ги принуждаваме.
Редниците от първи клас ползват от две до пет свински възглавници при същите условия. Лични стопанства за свѝнници, на акорд и под аренда, се разрешават едва в прогимназиалните казарми, когато атавистичните чувства на привързаност към добитъка отмрат окончателно и редникът се приближава до тях само като програмист и с чисто нагонни цели. Ние оставяме някои органи на възглавниците в натурален вид. Това е, за да не ни служат само като енергокомпютри или за храна и удоволствие, но и за да се размножават. За целта ги монтираме както в най-глупавите светове: на несменяеми чифтове, "родове" и "семейства", за да повишават фантастично нивото на злобата, отчаянието и тревожността си. Това са нашите основни енергии. Монтираме ги по чифтове, фронтално един към друг - мъжко и женско. Напоследък има и полови изключения, но отстрани всички са свързани чрез нерви и кръвоносни съдове и със съседните свински възглавници в тяхната жилищна рамка. Имаше теория за периодична подмяна на съседите, но тя отпадна, понеже свинските възглавници почнаха да се изпитват необикновено щастие, определени органи почваха да им израстват и по ръбовете, смъртността им рязко се намали и тревожността спадна значително...
Общата нервна и кръвоносна система на една биорамка и на цяла касета със свински възглавници се налага за по-голяма ефективност на храненето, на контрола, кръвообръщението и информационния обмен. И за да асимилират без съпротива по-лесно и повече наркотик и отровни газове, които пускаме в кръвта им. Тройна полза: редуваме транквиланти с допинг и съкращаваме живота им. Те стават зависими, затова са послушни и дисциплинирани. Когато действа допингът, усилват продукцията на енергия и скоростта на математическите операции. Разбира се, това ги износва бързо, но износените стават за лов и храна след нужното изкисване на най-токсичните, а крайцерите ни се опреснявават бързо със свежи и все още глупави свински възглавници. Не че износените не са глупави, но в даден момент се те изхитрят да подават само нормативната енергия и информация, докато младите се пънат да покажат на какво са способни...
Свеж приток на космични животни за свински възглавници осигуряваме преизобилно ние – рейнджърите по вселената. Разбира се, разчитаме и на локалното възпроизводство, но то има лоша наследственост – гнила кръв поради битова и психическа неподвижност, а също и вродена глупост. Това се поправя донякъде от дресировките на новородените още от бебета. За съжаление, те не се раждат възглавници, а в оригиналния си вид като облоухи и голокожи - човекоподобни. Затова се налага скъпа и продължителна преработка. Но това има и някои предимства – по наследство, в тях е отслабнала или напълно отсъства космическата им памет, затова такива се задоволяват напълно с нашата масова музика, култура и хранително-вкусова конфекция. Още от пеленачета те закопняват с всичка сила да станат свински възглавници или даже инфранци и "да се уредят в живота", понеже им показваме денонощно такива герои и реклами по инфравизията.
Да, голокожи с добри данни преработваме и в инфранци – с нормални остри уши и нормално зли и стъклени погледи, с нормална сива четина и прекрасна скорпионска опашка! Повечето стигат до пълнолетие с перфектно инфранско съзнание – мисълта за себе си и жаждата за поучаване, назидаване и порязване с реплика ги изпълва прекрасно до мозъка на костите! Често стават "по-папи от папата" и даже печелят много конкурси, понеже се пънат да се докажат. Натуралните млади инфранци ги мразят и напоследък организират лични и групови изстъпления срещу конкурентите. Ние обаче ги въдим и ги защитаваме. Те стават перфектни разузнавачи в тила на врага. Само че ги държим дълго време далеч от свинските възглавници, докато не добият пълно съзнание за инфранска идентичност – еничари от първа класа. Никога не ги пускаме да ловуват, храним ги с бълвочи, консерви и полуфабрикати и ги побъркваме от рок-концерти, инфравизия и компютърни игри. Инак някои попадат на сестрите и майките си или на земляците си - и войнската им съвест се изпарява за част от секундата. Просто изумително е какви механизми има в психиката на тоя космически боклук, та да разпознават своите си и през пет пръста сланина и четина!
Четината им добавихме за дизайн и за да не изпитваме крайно отвращение. Само най-извратените инфранци ползват за удоволствие възглавници-плужеци. Това напоследък е даже модерно - и черната търговия под рафта с такива живи възглавници и възглавнички върви доста успешно... Висши офицери се пазят като огън от това, за да не ги заподозрат в чужда наследственост. Точно това се случи и с мене; но за това – по късно.
Е, и ние имаме нюх за своите си, затова се чифтосваме по тръпка. Но за разлика от кръглоухите, никога не живеем по чифтове, за да не оглупяваме и остаряваме. Това, именно, се казва генно свежарство и вечна потентност, гениално и здраво поколение – нямаме намерение да скапваме Инфрания с бракове като на болничните планети! Инфранците умираме прави и напълно млади - живеем от 1200 до 18 хиляди години. Разбира се, ако оцелеем от битките. Умираме от странни болести, които ни довършват внезапно. Лек срещу тях няма.
Младите свински възглавници имат изненадващо яки мускули и почти нямат сланина. Докато не са монтирани, те често надскачат инфраниеца с по 8 до 10 инфрански бòя; а има и възглавници, които скачат на дължина над 18 инфрански ръста! Страшно нещо е животецът... За какво се наложи усилването на лъчевите мрежи около свинниците в предучилищните казарми?
Всичкият този скот от чужди планети все още помни оригиналната си форма и живот, преживява ясно личността си (доколкото голокожи и кръглоухи могат да имат личност), но хич не може да проумее какво му се е случило. На всяко докосване реагира с бесен скок. Дори някои възглавници са опасно агресивни и могат да блъснат детето-възпитател с такава сила, че да го усмъртят! Има такива случаи. Ето защо, още в предучилищна възраст веднага става ясно кои деца са родени за бойци и възпитатели и кои ще си останат ядачи на консерви, ще попаднат в производството.
Както казах, дресирането на една свинска възглавница е задача на предучилищния воин, а на две или повече възглавници - на началното училище и прогимназиалната казарма. Но едва в гимназията става възможно личното, научно биосъвместяване на свински възглавници в жилищна рамка. Школникът прави задълбочени и широки изследвания, докато реши коя точно двойка добитък ще се привлича и мрази най-силно, за да я свърже нервно и съдово, в неразривен брак. Всяко недоглеждане означава реакция на хиляди резус-фактори, на био- и психо-отхвърляне или на вял, обикновен брак с мижава възбуда, поради което често отпада възглавница от стенда – или сама, или се налага да я сменят. Но бинарното генно зашиване – основата на всеки космически ад и икономика – е първият сериозен изпит за чина "кандидат-еферйтор на Инфрания" и после първия имперски подофицерски чин. Това е първата научна и бойна единица на Великата Освободителна Армада!
Без дългогодишно функциониране и свикване на свински възглавници две по две в тясно пространство е напълно невъзможно индуцирането на неврастеничните и истерическите токове, качественото канцериране, склерозиране, невротизиране и психясване на самците и самките, падането на свинската четина и потентността у мъжкаря и проблемите му с простатата; остеопорозата, сланините, туморите, паник-атаките и циститите у женскаата. Това възбужда за кратък период не само индукционните токове на всяка бойна решетка, но и съдейства за бързото износване и подмяна на отделните живи генератори и на цели стендове. Нито един редник или президент на Инфрания няма сметка от изтощена и морално остаряла техника. Важното е да изцедиш на животното мозъка и силата докато е все още амбициозно, яростно и тревожно - и да го ръчкаш постоянно! Всичко останало е разхищение. Освен това, свинска възглавница, свързана с неправилния полов панел или оставена на самотек, означава пробуждане на космически спомен. Инфрания няма нужда от такива инциденти!
Едва след пълното унищожаване на космическата памет чрез специални токове, шокове, сокове, образи, храни и внушения, мозъкът на животното се нормализира и може да работи по поръчка. Математическите поръчки се спускат централно по нервната система отгоре чрез Филтъра, а той ги разпределя индивидуално до всяка отделна свинска възглавница. Правилно решените задачи се възнаграждават от Филтъра с повишени дози сладък кислород, мечти, кръвни бонбончета и наркотици. Както казах, Филтърът управлява от 8 до 1000 свински възглавници в жилищна решетка, а Главният Филтър на всеки блок или касета командва локалните решеткови Филтри, като една кръгла дискова касета събира от 500 хиляди до няколко милиона решетки със свински възглавници, когато са миниатюризирани.
Всеки Филтър и Суперфилртър представлява инфрански старшина или офицер, осъден за тежко престъпление или проявени лични чувства. Филтърът предава математическата информация в двете посоки и възпитава панелите на своята решетка или касета по нервен и кръвен път. Той има правото да нанася диференцирано нервни удари и да дозира според заслугите количеството на елементите, хормоните и кислорода в кръвта на животното. Всяка свинска възглавница, която си отплесва съзнанието по космически спомени или по странични възглавници се зашеметява от Филтъра чрез хипоксемия, а при явен бунт и аутсайдерство се изхвърля от решетката и се подменя с нова. След подобна ампутация тя служи за храна на Инфрания – като ловен дивеч или като добитък за ястия, фармация, колбаси и консерви. А Инфрания има най-пикантната кухня на вселената! Ако ловът на пресни възглавници е първо удоволствие и любим спорт на всеки нормален инфранец, то изящната трапеза на Освободителите е най-смайващата гледка и преживяване по своето великолепие, вкус и разнообразие!
Проблемът обаче е в това, че от няколко фреквенции насам в казармите, фирмите и концерните се шири небивала корупция, въпреки всички наказания. Това лишава застрашително Инфрания от пълната мощност на бойните лодки и крайцери в космоса и подхвърля милиони способни възглавници на криминална ампутация - за продан на черния пазар на бакалите, готвачите, кръчмарите и секс-шоповете. От кръвта и другите течности на ферментирала свинница почнаха да правят над 90 вида вина и ракии, които се приемат даже на трапезата на Инфера, т.е. Императора! Може да си решавал уравнения и неравенства с 1000 неизвестни и 400-ни интеграли – водката или уискито от твоя мозък стават още по-пикантни...
Внезапните инспекции по места констатират все повече и повече зеещи дупки по стендовете и цели празни жилищни рамки с дезертирали Филтри; дори цели празни дискове! При напредналата система на миниатюрзация, вече малко инспектори се осмеляват за персонална ревизия, защото личната миниатюризация и деминиатюризация съкращават живота. Не едно, но десетки миниатюрни инспекторчета са се връщали напоследък като грохнали старци - вече никой не може да им помогне да се подмладят. Спекулантите продават инфрански касети и дискове дори на чуждоземни и вражески лодки, канонерки и крайцери, а наказанията за такова предателство са неефективни.
Ето защо, Върховният Трибунал на Имперска Република Инфрания се настърви за назидателна жертва. Като инферкартфлан с две ярки срамни петна в досието си, въпреки гърба на Президента, аз вече ясно съзнавам, че враговете ми са по петите. 86 диска отгоре на някой следовател или прокурор не са малка плячка! Нещо повече – вчера гласуваха секретен закон за нещо нечувано: свинизация и касетизация на висши офицери! Проваляне по-долу от Филтър! В името на голямото бедствие по цялата фреквенция на Инфрания в галактиката, заради затягането на дисциплината ще хвърчат глави!
Не! Двете черни петна трябва да бъдат изтрити незабавно!
*
Методично и свирепо, генерал-полковникът от секретните космични войски на Имперска Република Инфрания, известен на всички като 8965803569848967, вече пети час изпитва и демонстрира, взисква и наказва, повтаря и назидава... Никой не знае, че вътре съм аз – внедреният в неговия мозък и тяло облоух от Инлания. В ролята на по-нисш преподавател и офицер по съвместителство в една гимназиална казарма, аз се връщам по сто пъти към началния преговор, тествам инстинкта за настървяване, показвам лично нахвърляне, захапване и разкъсване; провеждам преследване, поваляне и раздиране на грамадна свинска възглавница – някой разжалван инфранец-дезертьор. Държа се като превъзходен подпоручик, всички редници тръпнат, но реват от възторг пред безпогрешните ми скокове и мъртвите ми хватки, замръзват от острия ми вик и поглед и от моята неукротима имперска злоба и класова ненавист. Жилото ми се забива на метър и половина навътре в плътта на гиганта, той замира парализиран, учениците ми се нахвърлят и го ядат настървено.
Аз зная много добре, че всичко това сега се наблюдава и снима. От безпогрешността ми зависи животът ми. И не само моят - а това най-важното.
И точно когато съм във вихъра си, разгънал до съвършенство прочутата си техника и методика, се случва нещо нечувано. На една от осемте свински възглавници на стенда зад мене израстват очи!
Школниците са потресени. Очи на свинска възглавница могат и трябва да израснат само на вътрешната ѝ страна, само в бинарен панел. Възглавницата има право да гледа в очите само своя брачен партньор, с когото е свързан "навеки". Там, на половин педя един срещу друг, те могат и трябва да се гледат ако щат до изпадане на очите... Инак няма абсолютно никакъв начин за генериране на глупост и пълно отчаяние. Токовете на безсмислието и тревогата по този начин се индуцират съвсем нормално, математическите и житейските сметки са приемливи - панелът си върши работата. Но да ти израстат очи на гърба...
Филтърът на тази проста учебна рамка управлява общо 16 свински възглавници – осем чифта верни съпрузи, един срещу друг. Аз го знам тоя Филтър - един дребен брайстър, понижен чрез мутация до главуняк поради реставриране на женска свинница - блудстване с облоуха! Не че не го правят всички, ала той е имал "късмета" да бъде набеден, че не бил инфранец и брайстър, а при бълнуване насън бил казал, че е любимият на тази облоуха, дошъл от космоса да я спасява... Тестовете за чистота на кръвта му не потвърдиха клеветата, отгоре решиха, че е бръмнал, ала брайстърът не пожела да каже откъде има формулата за ремутация. Неговият чин няма достъп до такива екстри. Да си се сношава с възглавници, но не чрез ремутация! Ще си стои филтър, докато не каже.
Всичко това ми минава през главата за стотна част от секундата, когато силен син ток ме шибва през цялото тяло и аз се обръщам кръгом към въпросната рамка. Оттам ме гледат точно в очите две неземно прекрасни сини очи от средата на една свинска възглавница, които ме зашеметяват.
Тук би трябвало сънят ми да свърши щастливо в три мига: да изрека вълшебната формула, сините очи от възглавницата и аз да си възвърнем нормалната форма - и да се телепортираме обратно в света ни... Те обаче в момента ми казват: “В никой случай! Ние имаме дъщеря – тя също е похитена и сега е инфранка тука в една гимназиална казарма". В гените ѝ били открили сродни гени с моите и тези на отсрещната свинска възглавница. Открили са и следи от кръв на облоухи. Най-горе някой силно подозира за връзката ни, но не е сигурен. Ако сега се върнем, детето ни ще бъде изядено.
*
Обръщам се на другата страна и пак заспивам. Действието сега трябва да се завлачи на бавен каданс, колкото и да не ми се иска. Сънят ми и разказът ми ще се проточат с още няколко страници, няма никаква възможност за хепи енд в момента. Присъствието в Инфрания на дъщеря ни, освен на другото ми най-скъпо същество в Трите Вселени, е пълна изненада за мене. При изстрелването ми към Инфрания не съм разбрал, че и тя се била похитена три секунди след мене. Инферът не е случаен, с него шега не бива. С тоя космически мозък на него не му трябват никакви възглавници, касети, тенекии и крайцери, въпреки че с удоволствие ги ползва. Досега той е пред всички винаги поне с десет хода напред, така че аз съм разкрит още преди моето телепортиране.
*
Бавно и методично трябва да опиша съня си по-нататък, макар и на места смекчено. Най-натуралните части, ако ги предадех в оригинал, са за перфектен съвременен трилър, с възможно най-ужасните образи и събития. Щом идваме от друг свят, а не сме от Инфрания, ние нямаме право и не можем да възпроизвеждаме такива образи. Един гениален майстор на Словото описа битката на Белия ескадрон по начин, който е съвършено и напълно недостъпен за изобразителите без монада на батални сцени. Ще се опитам и аз да скицирам по-общо това, което се случи.
Виждам как брайстерът-филтър се раздвижва. Той прилича на глава на медуза или октопод, но горе е почти прозрачен. Виждат се 16-те му основни нервни влакна в пипалата и 32-те му вени и артерии. Ясно изпъкват тъмнокарминените му и светлоливавите филтърни пръстени през един, които дозират избирателно кислорода и благата към всяка една от подчинените му свински възглавници. Пипалата на Филтъра завършват с очи, всяко от които обследва нервно пространството около свинниците. В момента, когато са изскокнали непрограмирано втори чифт очи откъм гърба на онази странна възглавница и са замигали с огромна изненада и любопитство, брайстерът насочва всичките си пипала към тях. Те са му и очи, и смукала. Изведнъж изпружва крайниците си точно към мене – и 16 зеници се втренчват въпросително в очите ми, понеже аз водя упражнението. Какво се прави в такъв непредвиден случай? Аз ли съм го предизвикал – или е нещо нечувано и плаче за наказание?
Да, сега е моментът! Точно сега е мигът, когато трябва да спечеля битката. Аз зная, че всичко по всяко време и във всеки един момент се наблюдава и снима от Центъра. Той обаче не знае, че светът, от който идвам, има по-мощни оръжия от неговите. Той още не може да скрива видимото; да създава, имитира и разиграва сцени с такава плътност като нас. Сега неговите камери ще запишат нещо, което няма да се случи в действителност. Може би не трябваше да издавам това тука, за да напиша модерно литературно произведение с напрежение и питанки докрая - но аз нямам данни и цели за занимания с литература. Просто ще опиша съня си както беше. Само че не мога фотографски. Затова ще претупам най-страшното.
Просто, пред очите на подозиращите и на записа трябва да се разиграе пиеската за един бесен инферкартфлан, който дава команда какво да бъде направено с очите на въпросната свинска възглавница и със самата нея - нещо, което не е никак красиво за описване и представяне. После той ще отиде във въпросната гимназиална казарма, ще открие момичето, за което става дума, ще се държи с него по начин, който ще задоволи в най-висока степен висшите зрители от Контролния Център и даже самия Инфер - и по този начин ще им докаже, в него няма и йон от кръвта на врага и от роднинска връзка с обоухи. Накрая ще нареди момичето да бъде миниатюризирано в свинска възглавница - в една рамка колкото бръснарските ножчета на голокожите - и ще го вгради незабелязано в един от дисковете на личния си имперски крайцер. Докато текат маскировъчните му мисли и действия, той ще успее да миниатюризира и прибере невредима и майката на момичето – своята Вечна Любима.
Това е ескизът на пропуснатата част, а сега продължавам с оригиналния си разказ, както съм го записал:
Аз съм наистина бесен! Много добре зная, че това са номера на генералите, за да ме дискредитират пред Инфера и да ми вземат всичките дискове. Да ме набутат като малка клетчица с розова четина в някоя милиардна глуха на мой собствен диск, но вече в чужд крайцер. Виждам обаче, че изпитанието е вече зад гърба ми и че в момента съм в центъра на церемония за награждаване...
След церемонията по повишението ми отлитам с всичките си 2400 касетъчни дискове на оста в новия ми личен имперски крайцер с мощност 10 милиона свински възглавници на стенд и гъстота 13 хиляди касетъчни рамки в диск! Само Президентът сега има крайцер, по-мощен от моя! Пак мойта технология - но са се постарали...
Имитирам опресняване на бойния дух – всички считат, че съм на лов в космоса за нови голокожи и облоухи, които стават само за компютри и енергери и за нищо друго. Е, и за храна, и за някои други работи... Напред - на разведка в Плядите! Никой не подозира какви ми са истинските планове.
Виждам двойника си – оригиналния генерал-инфранец, в който бях влязъл – как продължава работата си и си мисли, че е победил. Той наистина си мисли, че отива на лов в космоса и има сериозни намерения да върне кораба на Инфрания, пълен с небивала реколта от нов човекоподобен добитък. Той не ме вижда и няма как да ме види, но засега трябва да бъда в него – да си довърша работата.
Преглеждам филмите - какво е правил тоя мерзавец досега в историята и на нашето земно човечество, за да се издигне. Виждам как дава инструкции на мърфите си от визулните кланици по цялата Земя – да усилят накала на изобразяване на пороците и убийствата във взуалните изкуства. Да стане още по-натуралистично прерязването на гърла и пълненето на вани с трупове и кръв. Да наводнят още веднъж всички пазари на детски играчки с копия и модели на стотици нови оръжия и супермени! Да напълни компютърните им игри и екраните им с пари, победители, убийци, кръв, вампири и таласъми. Той не иска да остане необработен със зловещи идеи и образи нито един облоух още в утробата на майка му - и после като малък,. Всеки дребен голокож изрод не трябва да трепне и за миг, когато стреля в близките си на месо с въображаем или детски огнемет! Всяка проклета самка и проклет самец от тази животинска раса трябва да се бие с нокти и зъби за керемида над главата си и за залък хляб, в състояние на повишена, жестока и постоянно нарастваща тревожност!
Нищо не ми пречеше да се върна заедно с моите хора и с още няколко милиарда спасени по нашите звезди и планети, след като ги научих как да се демиатюризират и да ремутират в нормалния си вид. Обявихме почти всички дискове на крайцера за откраднати или завладени от врага. Имитирах жестока битка с противника и успях да върна крайцера невредим. Никому не мина през ум да бъда наказан - даже ме жалеха или злорадстваха, че съм загубил тъй крупно лично имущество. Но аз знаех, че в Инфрания и цялата ѝ фреквенция из космоса има още билиони нещастници, които не знаят кои са и трябва да узнаят. За тази цел трябваше да изиграя още една роля.
*
От "инцидента" с крайцера получих "тежки и дълги припадъци". Експертите на Инфрания установиха странна болест на кръвта ми, поради което при близък контакт с касети ми се явяват халюцинации и даже внезапно изчезвам.
За компенсация на голямата ми загуба и за юбилейно отчитане на приноса ми към Инфрания и вярната ми служба толкова много фреквенции, Императорът ми подари още 840 бойни диска със свински възглавници, с нов тип трамбовка на мозъци 20х30 хиляди на квадратен милиметър! Най-крупните професори от правителствената болница и експерти по биофизика ме лекуват от моите чести загуби на съзнание, но никой не може да разбере защо изчезвам и как се връщам обратно. Никой не знае, че съм открил как да не се остарява при миниатюризация и абсолютно чист начин да не ме разпознават, когато скитам като въшка из безбройните градове от касети, за да проповядвам Ремутация. Никой не подозира в предателство милионите ми верни ученици, които правят същото. Те се назначават и самоназначават като доброволни чистачи, понеже трагедията с липсващите възглавници е пълна и всички газим в изпражнения и кръв. Даже вече ни плащат не на час, а на минута, и са безкрайно доволни от нашата работа, понеже няма други като нас. Ние идентифицираме кои надзиратели и чистачи са инфранци и се пазим от тях, а когато ги няма или ги приспим, ремутираме временно много наши и чистим заедно микроскопичните улици и пространства. После нашите се връщат временно по рамките като свински възглавници, но вече знаят как да действат, когато ще им дам знак за Възвръщане.
Възвръщането не може да бъде масово, понеже ще загинем. Всички вече отдавна виждат и знаят, че на милиони свински възглавници им излизат поголовно очи и на гърба и че те бързо възвръщат своята нормалност, понеже почват да общуват с всички. Разговарят се с погледи даже по-добре, отколкото звуково, но засега аз не мога да пусна програмата за израстване на устите, понеже имам съображения. Не искам Делото да се провали чрез уши и усти, както е ставало при всички революции.
Най-“лошото” е, че напоследък съм на легло. Край мене дежурят денонощно генерали-медици и психолози от двайсета степен на секретност. Лекуват ме с динозавърски дози антиминизин, но и това не помага. Откриха къде изчезвам, но никой не смее да ме последва. Всички все още си мислят, че освен ефекта на остаряването, при минатюризация може и въобще да не се върнеш. В същото време, сред все още безбройните пленници на Инфрания из всемира, аз съм известен под съвсем друго име, навсякъде се пеят песни за мене, съчиняват красиви легенди. Аз лично нямам никаква нужда от слава - не съм от пъкъла, - но любовта и вярата помагат на нещастните за ремутация.
Скоро Инфрания ще рухне. В “жилищните блокове” по рамките и касетите ще останат само такива възглавници, които не искат да ремутират. Те са свикнали да се гледат по чифтове и да ги хранят с гадни предавания и фабрикати, с боклуци и опиати. Течностите им се подават непременно студени, за да оглупеят съкратят живота им. Краткият живот на свинския или плъшия панел е основната сила на Инфрания!
Да – предавания! Напоследък монтират помежду двойките специални тънки екрани, за могат да гледат глупости и да не се гледат вече чак толкова много в очите. У по-интелигентните, злобата и тревогата почнаха бързо да спадат; ако нямат вестници и екрани, те продължават да се гледат по инерция вторачено по двама и затова дефектират от втръсване. Докато има семейна тревожност и омраза, теорията е вярна и производството върви; но ние нямахме опит със втръсването. При втръсването продължаваш да вегетираш автоматично, но не сменяш панела до себе си – не искаш нови главоболия. Тогава престава и дòбивът на ток, извършването на математическа работа. Такива не стават и за ядене, понеже са силно отровни. Не можеш да ги изкиснеш с никакъв оцет. На такива не излизат очи на гърба и са си много добре сред лайната. Ние не ги чистим – не защото сме мързеливи, а от милост. Ако не се задушат, умират от дамла. Нямат никаква нужда от нас, но това ни устройва, защото газовите маски са ни кът, а имаме по-важна работа...
*
Една ведра утрин, помежду две нови акции за почистване и просветление на омагьосаните в един касетъчен град, аз си позволих няколко часа отпуска. Озовах се на някаква млада планета,под едно дивно, грамадно дърво. Там лежеше и ме чакаше една страхотно позната и съвсем голокожа облоуха, а очите ѝ конкурираха цвета на небето. Аз се разплаках като дете и я прегърнах, но някак си целият влязох в нея. Тука няма граници между телата.
В клоните прошумя нещо дълго и гъвкаво и ни загледа с очите на Ѝнфера. Той пошушна нещо на голокожата, защото аз се бях дръпнал от уплаха. Но тя го по-гледна кротко и му отвърна нещо. Змията остана втрещена, с отворена уста, и оттам падна една тънка кристална пръчица. Аз я познах – с нея Инфрания можеше да има и да прави всичко, което си пожелае. Последното творение на Инфера – рекламира и пренася пред тебе милиарди неща...
Инферът се проточи до земята, вдигна вълшебната пръчица и я предложи на жената до мене. Тя разтвори ръце - и подаръкът падна върху един речен камък... Разби се на безброй разноцветни звънинки, които хвръкнаха из въздуха. Уголемяваха се и се превръщаха в сапунени мехури. Във всеки един от тях сияеше ефирно, със стотици сияещи спектри, по една прекрасна реклама. Какво ли нямаше там: и къщи, и ястия, и напитки; и хора, на които да разчиташ; и тоалети, коли, печалби, пагони, степени, посвещения, финтифлюшки, космически крайцери - и даже физическо безсмъртие. Мина и един огромен мехур с ръкопляскания...
Ала странната свидна жена до мене бе голокожа и нямаше нужда от нищо. Тя се смееше звънко, играеше и танцуваше, пукаше един по един разноцветните мехури – и пееше! А когато тя спука и последния, надписан с нейното и моето име с англиското & по сре-дата, змията в дървото се подпали със сребърен пламък и бавно се поръси на сребърен прах през листата. Вятърът вдигна тия сребринки, завъртя ги весело – и ги пръсна на всички страни...
Ние лежахме с Нея на простия пясък, в клоните на дървото над нас шумеше звездният вятър и пееха птици. Косите Ѝ спяха върху прозрачната ми ръка, цяла вечност аз се обръщам към Нея. В една сълза копринено се върти лунен блясък, превърнат в корона... Космосът глухо шуми и говори в нозете ни; от време на време под нас преминава космична вълна и се връща, повличайки пясъка от планети... Между нас бавно започва да се появява и уплътнява едно дивно женско създание, голо като майка си и баща си - и нежно прегръща и двамата.
След това си сложихме ефирни дрехи, за да не останем безсмъртни – да слезем сред хората, за да им помагаме.
28.10.2021 г. 13,40 ч.
УТОЧНЕНИЯ ЗА КРАЙНИТЕ БЕЗСРЕБЪРНИЦИ, ЗА НЕКОРЕКТНИТЕ И ЗА МЪДРЕЦИТЕ
УЧИТЕЛЯТ: "ТРЯБВА да се плаща; при това, колкото по-добър и опитен е лекарят, толкова повече ще платите. Колкото по-тежка е болестта ви, толкова по-опитен лекар ще търсите. Неопитният лекар взема малко пари, но вместо полза, може да ви причини вреда." (Пръбѫдване, НБ , София, 27.5.1917) : : Сега, ако искате да ме слушате само, ще ви кажа: моите билети струват десет лева (за бедните може и без пари), но ако искате да учите, ще платите много скъпо. Например, искате ли да учите цигулка, ще трябва да плащате, и при това всеки ден ще употребявате по няколко часа за упражнения." (Христа да придобия, НБ, София, 5.11.1916) : : "Като си поръчвате обуща, платете сто лева повече, отколкото обущарят ви иска, но с условие, че ще му платите след като ги носите една седмица, за да видите, добре ли ви седят, не правят ли мазоли на краката ви". (Дванадесетте племена, НБ, София, 26.2.1928) : : . Когато дойдете в моята гостилница и аз ви нахраня, приема ви добре и вие ми заплатите и благодарите, тогава и вие разбирате, и аз ви разбирам. Ако излезете без да ми заплатите, аз оставам без пари и не ви разбирам. (Учител и Господ, НБ , София, 15.6.1919) : : Друг пример: имате слуга, комуто сте обещали да плащате по 10 лева на ден, но му давате само 5 лева. Ако искате да поправите грешката си, трябва да я умножите по 2, а именно 2×5=10. Двойката показва, че трябва да му платите два пъти повече от онова, което сте му задържали, т.е. 10 лева. Петте лева, които сте му дали, ще отидат за лихва. Господ казва: „Четворно ще му въздам“; ще рече- и с лихвите. Вие не можете да поправите една своя погрешка, докато не я умножите. Имате ли да давате някому 3, ще умножите с 2 и всичко ще се свърши.(Начин за себеконтрол, СБ , В.Търново, 24.8.1919) : : Когато купите плат, щом изчезнете, търговецът ще намери четири пъти повече пари, отколкото струва на него платът. На тезгяха ще ги намери. В гостилницата, след като сте яли и сте изчезнали, те ще намерят четири пъти повече пари, отколкото им струва яденето. Навсякъде по четири пъти повече ще платите, отколкото струва, като изчезнете. Тогава кесията ви всякога ще бъде пълна. Сега ще кажете: „Струва си да бъде човек ученик...“. И тази тайна ще дам само на кои?... (Ненаписаните закони, НБ , София, 6.11.1921) : : Търпеливият не възразява, нито се оправдава. Той изважда кесията си и плаща всичките си задължения, с лихвите заедно. Някой иска обяснение от вас, защо сте го обидили. Ако сте търпелив, пак ще отворите кесията си и ще платите. Докато не задоволите кредиторите си, кесията ви ще стои отворена. Ученикът трябва да бъде готов да плаща. Само по този начин той ще разреши задачите на своя живот. В ТОВА се заключава Христовото учение. Ако християните бяха готови да плащат дълговете си търпеливо и с любов, досега светът щеше да бъде изправен. (Природни методи, ООК, София, 13.4.1922) : : Вие нищо не плащате, а трябва да знаете, че в Школата всичко ще плащате; аз ви казвам – всичко ще платите! Досега нищо не сте платили, но отсега ще плащате. Какво мислите, че без пари ли, по благодат да получите всичко?... Как тъй по благодат? Любов за любов! Аз за любов - и вие за любов. (Никаква лъжа, ООК, София, 5.11.1922) : : Ще платите, разбирате ли? Принцип е: каквото правиш ти, и другите ще ти правят. Заслужава ли за сто-двеста лева да се петни Божието име, пък и ти да се петниш? (Ей – ей, не – не, НБ, София, 14.1.1923) : : Ще им изплатите дълга! Тези пари няма да харчите за друго. Даже за ядене няма да ги харчите, нито дрехи ще си направите с тях. (Абсолютно най-малката величина, ИБ ,БР , София, 10.9.1923) : : Ако имате пари, още този момент ще платите. (Психически наслоявания. Закон за примирение, МОК , София, 4.5.1924) : : Ще видите колко борчове имате, ще плащате, ще изплатите всичките полици, колкото имате да давате. (Топлината на живота, МС , София, 7.7.1924) : : Не, СЕГА ще платите!(Хубави чувства, СБ, ИБ, Мусала, 12.8.1924) : : Вие ще бъдете последователни: когато дължите някому, ще си изплатите дълговете, а когато на вас дължат, ще забравите, че ви дължат. (Правилно пение, ООК , София, 28.1.1925) : :
В малките дългове от пет, десет, двадесет, сто лева, никой няма да ви помогне - вие сами ще си ги платите; що се отнася до големите ви дългове – от пет, десет и повече милиона, невидимият свят ще ви помогне /ако правите нещо за него - б.с./. (Равностранният триъгълник, МОК , София, 8.3.1925) : : Дългът ви всякога може да се прости! Някой ден вие мислите, че сте най-големият грешник, че греховете ви не са простени, окайвате се. Какво трябва да направите? Намерете някой голям грешник и му кажете: „Братко, и тъй аз не съм спасен, поне тебе да спася.“ Платите ли дълговете му, ще се простят и вашите. Знаете ли какво е направил един голям скъперник, който никога в живота си не е правил добро? След като изгубил всичкото си богатство, започнал да се измъчва и да си казва: „Голям глупак, голям серсемин бях! Досега нито на един човек не помогнах, никому добро не направих. Не стига това, ами опълчих всички хора против себе си, опропастих много нещастни. Сега имам всичко сто лева в джоба си, тях ще дам.“ Отива, намира един беден човек, купува му едни дрехи и казва: „Носи тези дрехи за мое здраве! Аз вече нищо не мога да направя, поне тебе да благослови Господ.“ Друг един господин го проследява, и като вижда туй проявление на скъперника, отпуща му един аванс от 100 000 лева. Значи Господ, като вижда, че той признава грешката си, че скъперничеството не е хубаво нещо и пожелава в себе си да стане щедър, казва: „Ето една хубава черта в този човек!“ И тъй, щом дадеш всичко, Божието благословение ще дойде върху теб." (Подпушване на светлината, СБ , В.Търново, 24.8.1925) : : Ще платите, без да отлагате. (Изваждането, МОК, София, 17.1.1926) : : Не искате ли да уронвате достойнството си, не взимайте пари назаем, ако не можете да ги изплатите навреме; не обещавайте неща, които не можете да изпълните. (С чия воля?, ООК, София, 2.6.1926)
КОМЕНТАРИ:
През 1968 г. един студент в Софийския университет върти бавно позлатената си лъскава писалка насам-натам и вижда в нея как се движат отраженията на многото лампи горе в аудиторията. Констатира, че там, където е извивката на химикалката към върха ѝ тия отражения се движат по-бързо, а отдалечените - пропорционално още по-бързо. Мисли си, че прословутото разбягване на галактиките според Доплеровия ефект не е реално, а също оптически ефект поради изкривеното пространство. По това време той има шанс да посети дома на Слава Севрюкова и да говори с нея - от разговорите им, теорията му се потвърждава. Уникалността на Слава Севрюкова се дължи и на твърдението ѝ, че теорията на Кристиян Андреас Доплер, Жорж Льометр, Весто Слайфър и Едуин Хъбъл за разбягването на галактиките с увеличаваща се скорост в зависимост от далечината им НЕ Е РЕАЛНО, А САМО ОПТИЧЕСКИ ЕФЕКТ. Студентът пише писмо и на крупен руски астроном (Юрий Бромлей), от който получава отговор в ръкопис с формули и най-прецизни ръчни чертежи, в разяснение на подобен астрономически въпрос.
А ЕТО И ИСТОРИЯТА НА ВЪПРОСНАТА ПОЗЛАТЕНА ХИМИКАЛКА... Когато започва студентството на притежателя ѝ, той още я няма. Един възрастен човек му предава 120 лева от приятелка, която не иска да се знае името ѝ - за да си купи студентът костюм и обувки. Той изпълнява това, но за 10 лева от сумата се съблазнява от една позлатена писалка на витрината на един оказион и си я купува. Когато посещава възрастния човек, последният си затваря очите и казва: "Купи ли си което трябваше?" - Да - казва студентът. - Нали ме виждаш - с новия костюм съм и новите обувки в антрето". Човекът обаче намръщен казва: "Не, купил си си още нещо!". Студентът вади писалката от вътрешния си джоб и му я показва. Той стотици пъти се е уверявал за дистанционното зрение на този човвек, но в случая не се е сетил, че греши, не е знаел Закона. Възрастният човек строго казва: "Веднага да идеш да я върнеш! Пари, дадени по предназначение, се използват САМО ПО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ!" Последва разговор за тежката карма на хората, които не използват дарени пари по предназначение, а правят разни комбинации дори и с най-добри намерения или с обещанието после да си ги върнат и да ги използват за което са дадени. Кармата в тия случаи се оказва много по-тежка, отколкото сме предполагали. Примерно, ако на плика с тайното дарение е написано "За Словото" а човек ги употреби за нещо друго или за неверно редактирано Слово Божие, той ще си плати кармично с лихвите, даже и по-късно да възстанови сумата и да я употреби по предназначение. След като някои хора от тия среди не само никога не поискаха и стотинка за Делото, но и не приемаха легитимирани дарения, връщали са и милиони, тайните дарители се научиха да надписват даренията си с думите: "За каквото намериш за добре". В такива случаи работникът за Бога има право и да се нахрани.
На тази тема може да се разкаже за още един случай. Същият студент и един негов приятел вървят по улицата и са замаяни от глад - нямат и стотинка. В един момент студентът кани приятеля си в една пицария, казвайки, че в себе си има народни пари, дадени тайно, но ЗА СЛОВОТО. Ще вземе от тях и после ще ги върне - КАТЕГОРИЧНО. Казва: "Ако някой работи за Словото, а умре от глад, кой тогава ще движи работата по Словото?... Даже в БиблиятА е казано, че..." - Приятелят кязва: "Добре, ще ти правя компания - седни, яж, но аз няма да хапна нито една трошичка. Или има Принципи, или няма! Даже твоят авторитет няма да ме пречупи". И така, поръчват най-евтината пица почти колкото цигарена хартийка, понеже повече народни пари няма. Студентът дава половината на приятеля си и настоява да хапне, сям щял да поеме кармата... Приятелят се оптива да вземе една хапка, но излиза навън и я изплюва. Аурата му озарява улица "Париж" от горе до долу, прави я от чисто, ослепително злато, както и всички здания наоколо.
Трети случай, за който тук вече е разказвано. Един българин е приютен в Москва за една седмица в квартирата на студентка по астрология в първи курс на най-елитната Академия, първи семестър. Един ден тя го моли да й асистира, понеже имала клиент за хороскоп - 200 долара... Гостът е абсолютно потресен и й отказва, понеже никога не е взимал даже копейка не само за хороскоп, но и за други неща. "При това - казва ѝ той, аз съм още начнаещ - само от 30 години се занимавам с астрология. Случвали са се изцеления и спасявания на живота на някои хора, но астрологията всеки път е била само научно потвърждение на чудото, което се провежда от други сили. Ставало е, защото човекът е бил готов да се промени радикално - вкусовеате си, поведението си, изборите си в живота". Младата студентка първи курс първи семестър весело му казва: "Нищо, миличък - аз ще го лъжа и ще те храня..."
Друг епизод. На международен симпозиум в бившия СССР по иновации в педагогиката в духа на Учителя Беинса Дуно от България и на други Школи, един българин се опитва да представи идеите и практиката досега на тази тема в родината си. Министър на образованието в тази република и директорът на една експериментална школа предлага на българина да бъде назначен на много висока заплата и с неограничени хонорари, понеже "само българите знаят всичко и досегашната ни практика във всички филиали на Бялото Братсво във повечето републики категорично доказват високия ефект неговите идеи и методи не само в образованието и възпитанието, но и в лечението, науката, строителството и социологията на екоселища". Кметът на близкия град му предлага да стане изпълнителен директор на екоселище за деца и бременни и кърмещи майки, защото никога не са виждали по-добри резултати по идеи и методи от тези, които идват от България. Българинът вече има опит в страната си и в чужбина, но им казва, че е отказал да стане директор на селище по системата на Киндердорф, защото не одобрява основни негови методи. Той отказва и на това предложение след симпозиума по две причини: не иска заплата и хонорари, моли само за стаичка от 10 квадрата сред природата и достъп до вегетарианските храни в стола на училището и от градините на Бялото Братство в района. Освен това, близостта на един завод-чудовище с най-висока смъртност в света при тия производства и стотици бебета мутанти и инвалиди в района прави абсурдно основаването на екоселище в радиус на много стотици километри в тази страна. На изпращане, директорът на училището казва на българина: "Такива птички като тебе све виждали и друг път. Като не искаш пари, ти няма да дойдеш повече никога тука, ако не те доведе някой както сега. А този, който те доведе, е ... /тук пропускам епитета, понеже интернет блокира профила на всеки, който използва сигнални думи и термини.../ Да, нагъл е и всеки път иска все повече и повече, но този път ще му дам още по-голям хонорар и пари не само за самолет в двете посоки, но и за билети на семейството му. И защо ли? - Този човек ни научи как да не умираме като се храним, как и какво да дишаме, как да се лекуваме и подмладяваме - и на още десетки други неща, които нямаше откъде да знаем, освен от Бялото Братство. Раждаемостта на здрави деца заради него е небивала, педагогиката ни е несравнима с нищо познато, децата ни стават екстрасенси и лечители още от предучилищна възраст, а в спорта станахме легенда".
ОЩЕ ЕДИН СЛУЧАЙ. Един мъдрец, пак в Русия, който е ненадминат в науката си, ученик на същия Учител от България и добър организатор, дълго време е наблюдавал "птиците-безсребърници", които се пазят от парично възнагражение като от чума. Те не знаят или си затварят очите пред методите на самия Учител и другите истински мъдреци, които знаят как да боравят с народните средства. Но богатия могат да поискат и цялото му богатство, за да му спасят живота, на бедния обикновено подаряват уменията си, на други казват: "Колкото обичате". Друг път казват: "Ще ми се отблагодариш, само когато оздравееш и не се разболееш повече с години, когато се подмладиш". На предприемачите казват: "Като спечелиш тройно или десеторно от съвета ми, нямам нищо против да ми дадеш нещо". На този, който го е обслужил честно и добре, ще плати четворно, но ако ако не се е пазарил предварително. А на много земеделци мъдрецът умножава стократно урожая, ако земеделецът е дал тайно нещо за Бога. Въпросният мъдрец от Москва един ден казал на един фанатичен безсребърник: "Аз си взимам хотел, а ти приемаш покани от хора, които те обвързват по такъв начин, че после дълго не можеш да се освободиш, пък и обикновено излизаш виновен..."
И ЗА ЧЕТВОРНОТО ЗАПЛАЩАНЕ И ДАЖЕ МНОГО ПОВЕЧЕ... Една българка плаща със спестявание от скромните си заплати на друга българка труда за превод на един важен идеен текст. Въпреки че преводачката казва, че е взела горницата, Небето ѝ се отблагодарява. С години тя чака реда си за купуване на автомобил от желана марка - в ония времена се чакаше. Веднага след предаването на превода някой ѝ предлага точно такава кола, чисто нова, на 4 пъти по-ниска цена от нормалната. И още един случай от многото, за който тук също е разказвано. Водещ в една телевизия си говори в едно кафене със свой приятел. Той нееднократно е водил разговори с него в ефир по нестандартни теми. На срещата им в кафенето водещият казва, че много би искал да има бяла японска джипка. Сред три дни се обажда на същия приятел да дойде да го повози на джипката. Какво се е случило? - Дще на другия ден седял на същата маса в сдъщото кафене и при него седнал един непознат човек. Посочил му един бял японски джип на улицата и му казал, че го продава много евтино, защото бърза за чужбина, няма време. Така че сделката станала незабавно. На друг приятел някой казва, че този път за него командировката за САЩ ще бъде "Само Абсолютно Щастие", понеже е разбрал каква е главната му задача там, а търговията е само поводът. Наистина, не само печалбата на командирования е била фантастична, но му са се случили и други приятни и полезни неща, които няма да забрави никога. Бащата на същия човек има сериозен проблем: ако иде а защити свой търговски партньор на съдебно дело в Лондон, може да му помогне от гледна точка на българския закон, но може и той да влезе в затвора, ако надделее адвокатът на ищеца. А всъщото време има много тлъста оферта от Филипините. Какво да прави? Получава съвет свише да си ходи по сделката във Филипините, да не ходи сега в Англия. Урожаят от пътуването е богат, а в същото време партньорът му се е оправил като по чудо, защото били сменили съдията и прокурора. Подобен случай: един американец бива насочен към човек с интуиция в София, вместо да ходи при Ванга в Петрич, за да бъде спасен от пълно изземане на всичко, което притежава, от затвор и даже от заплаха за живота му, ако не се отчете за някаква крупна сума. Документът бил изчезнал безследно. Чрез човека в София му се казва къде точно се е заврял в дома му в Ню Йорк този документ - и положението е спасено.
29.10.2021 г. 11,36 ч.
https://playtube.tv/watch/%D1%88%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%BA%D0%B0-2000-%D0%B1%D0%B3-%D0%B0%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE_HXQtShPQv8JFhEL.html?fbclid=IwAR05IWh-mZpFRvc-v5uVgOWpdKb71PrQcJ8MTX0Uy80B27SrACjCv_vxTz8
УЧИТЕЛЯТ до 1944 г. ЗА ДЯВОЛИТЕ, КОИТО ДНЕС СА СЕ РАЗВИХРИЛИ НА ЗЕМЯТА ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА: Христос дойде тук да помага на падналите ангели, които дойдоха да помагат на човечеството, но се оплетоха. Той не дойде да помага на другите ангели, които се отказаха да помагат на човечеството, защото те се изхвърлиха съвършено - те са, именно, дяволите. С дяволите не бива да си давате рандеву - срещу тях трябва да имате шипове! Ако искаме да се съединим с Бога, да живеем с Него, да придобием вечен живот, непременно трябва да слугуваме НЕМУ. Другояче пак ще се слугува, но на кого? – На дяволите, на князете на този свят, които ще ни впрягат по три пъти на ден. Ще вземе дяволът камшик и ще каже: „Дийй!“ Не искаш ли да работиш за Господа – плюуус! Най-сетне ще кажеш: „Няма какво да се прави – ще се работи...“. Разбира се, защото има тояга, бой. Спреш ли се - хайде пак заплющи камшикът... Лошите мисли, които ви мъчат - "дяволите" - са ония деца, ония мисли, ония желания, които вие сте помятали някога и те казват: „Ти си една недостойна майка!“. Затова те сега ви препятстват във всяко едно начинание и вие ставате един нещастен човек. По-умни духове от дяволите в света няма. Влизали ли сте в тяхното царство да видите как живеят? Говорите за човешка интелигентност, но ако слезете при тия паднали духове, ще намерите понятия и за физика, и за химия, и за душевни проявления – много знания да излъжат, да измамят, да направят всичко. Затворете своя телефон и не предавайте мненията на дявола. Дяволът никога не казва добри думи, той говори за хората: „Ти си вагабонтин, крадец, блудник!“. Подмамя ви да му помогнете да си свърши работата, а когато дойдат страданията, чрез тях Господ ви казва: „Друг път да не слушате дявола!“. Гневливост, завист, омраза, подозрение, лъжа, всички отрицателни неща в света – това е свойствено на дявола. Изхвърлете този стар баща навън и ще бъдете свободни. Ще бъдете с Господа, Който е всемъдър, добър, справедлив, съобразителен и любящ, Който прощава и помага на страдащите и бедните. Даже и 100 пъти да съгрешите и се обърнете към Него, Той ще ви прости! Той наказва само дяволите - Той ги е проклел и е създал за тях голям огън. Тъй че онзи, който не иска да бъде свързан с дяволите, трябва да бъде милостив и съобразителен. Та изпъдете от вас сега и този дявол – одумването! Господ е решил тая година дяволи да връзва! И никой да не се сърди, когато бъде вързан! Ще го впрегнат на работа. Както на земеделеца му трябват волове, за да оре, така и дяволите са потребни за работа. Или ние ще бъдем впрегнати, или те. За да ги впрегнете, трябва Духът да бъде във вас, трябва да бъдете силни и мощни. Когато надебелеете, ще бъдете изядени от дявола – ще бъдете като една пуйка, а дяволите ще се съберат и ще си кажат: “Този човек го хранихме толкова години, но месцето му си струва...”. /Надебеляване има и астрално поради вторачване в небожествени обекти, и умствено - поради интерес към небожествени възприятия и познания. Има и духовно затлъстяване от горделивост, неприемане на Божественото, омраза и пр. - б.с./ Както ангелите слизат и се качват, така и дяволите слизат и се качват. Значи, и едните, и другите вършат Божията воля и се подчиняват на божествените закони. Няма сила в света, нито същество, което да не се подчинява на Бога! Разумният човек се ползва и от добрите, и от лошите духове. Той знае закона за превръщането и го прилага. Силният може да обича всички хора и да им дава подтик към доброто и красивото в света. Разчитайте на Божественото в себе си, както и в своя ближен! Колкото и да е слабо и тънко, То ще ви изведе на спасителния бряг. Даже всички дяволи да се качат на божествения конец, няма да го скъсат! Божественото ще изведе всички хора на правия път, То ще оправи даже и дяволите. Аз вярвам в силата на доброто и на Божественото! Вярвам, че всички хора ще станат добри. Пътят на спасението е мъчен. Днес всички хора стоят пред различни врати - дано попаднат пред вратата на спасението. На всички врати има надписи, за да знае човек де влиза. Обаче на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. - Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него.
/Словото ни разкрива, че всички Учители и ученици от Бялата ложа минават задължително не само през райовете и школите на Небето, но и през адовете и школите на Черната ложа, за да познават злото и неговите методи и да изградят защита срещу тях. Обаче всички учители и ученици на Черната ложа също минават през противоположните светове и Школи, за да могат после да имитират идеите и методите на Бялата ложа и да ни заблуждават, да пият живоота и енергията ни. Данте Алигиери казва, че адът е създаден по замисъл и с личното разпореждане на Бога и на Христа. С каква цел? - За да се види кой какво и кого харесва, от кого се страхува, кому сътрудничи и как се проявява. Словото казва също, че най-страшната форма на ада е в света около нас и че никой никого не държи в ада насила: ние самите сме се вързали там заради нашите амбиции, вкусове, съображения, страхове, заблуди и т.н. - б.с./ Страшно е за онези, които не изпълняват Божия закон и Божията воля. Ама знаете ли вие методите на Духа? - Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии и университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите..“. - Не, не - то не е светско. Там и дяволи има, но и Божият Дух работи там, ТОЙ ръководи живота. И сега някой казва: „Това е светско учение...“. - Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат И напущат училището. - Не, не - влезеш ли в университета, ще го свършиш.
/ПРЕДВАРИТЕЛНИ ПОЯСНЕНИЯ ЗА ЦИТАТА ОТ УЧИТЕЛЯ, КОЙТО СЛЕДВА. Една от стотиците форми на работа със Словото, които са били прилагани и се прилагат и досега в Специалния клас, са изказванията на учениците по тема от Словото и развиването на писмени теми. Напълно прави са работниците по Словото, че ПЪРВАТА ни задача е да го предадем цялостно и възможно най-автентично, ако имаме слух и зрение в Акаша. но Учителят и до днес поддържа разговорите и разработките по тия стотици начини както в Школите Си на Небето, така и на земята. Ето защо Словото с предварителни или последващи разговори и коментари, като основен предмет в Младежкия клас, т.е. Специалния, е базова дисциплина, по която се държат изпити. Които отричат тази форма и този предмет, издават нивото си в Школата: те все още не са влезли в Специалния клас пред очите на Бога, още не желаят и не могат да бъдат СЪУЧЕНИЦИ. Индивидуалистът, самодеецът, талантът, геният, който става функционер и фактор в центъра на някакво колективно внимание, все още не е УЧЕНИК И СЕ ПРОТИВИ НА ИДЕЯТА ДА БЪДЕ СЪУЧЕНИК, защото е горделив. Поради слепотата и самомнението си той си представя, че днес НЯМА действаща Школа и по-напреднали от него преподаватели и съученици на земята. Поради егото и тщеславието си, той се обзавежда преждевременно със собствени ученици и последователи, а най-закъсалите душевно и физиогномически - и с клиенти. Много рядко някои от имитантите имат съвършено лице и тяло, но френологически съвършено ясно издават кому служат.
Та в случая с фрагмента от беседите на Учителя по-долу е уместно да си припомним една основна тема от Словото за могъществото и великолепния ум на истинския Ученик и на Съученика. Често цитираме думите в Библията, че "синовете на тъмнината са по-умни от синовете на виделината", но това важи само за тия, които още не са минали през школите и адовете на Черната ложа. Воинът и Майсторът от Всемирната Ложа е не само познавач на всички хитрости на дяволите, но и техен началник в пъкъла, без те да подозират това. Те му се възхищават и треперят пред него, защото владее познанията и методите на ада ВИРТУОЗНО. Те не подозират, че когато той лъже, краде и извършва показнѝ убийства и продажби, не ги върши реално, а холографски. Първата му цел е дефектоскопията - да сортира монадите и имитациите на монади. Последните подлежат на претопяване: те харесват представителите и стоките на ада или ги ползват за удоволствие или от страх за мизерния си живот. Създадените от Бога са готови ДА УМРАТ физически, но да бъдат ДОСТОЙНИ - да не ползват стоки на пъкъла. И какво се оказва? - Клиентите на ада се обезобразяват и умират физически много по-рано от хората, които не му ползват стоките. А принцовете от Всемирната ложа са по-силни от всеки принц на черната и могат да го изиграят милион пъти по-хитро от самия дявол./
ЕТО ВЪПРОСНИЯ ПРИМЕР ОТ УЧИТЕЛЯ НА ТАЗИ ТЕМА:
"Всеки човек трябва да има една велика, разумна идея в себе си. Вземете някой човек с една велика идея в себе си и го оставете на най-ниското стъпало в човешкия живот. Ще видите, че той ще се издигне от това стъпало и ще заеме своето място. Той е като маслото. В каквато и вода да го пуснете, все изплува на повърхността. Не може да бъде другояче. Не само това, но ако един човек с велика идея го оставите на дъното на ада, даже при най-големите тартори на дяволите този човек ще излезе оттам и всичко ще вдигне нагоре! Той е като един див кон - цяло страшилище е за тях... Ако един такъв човек се намери между дяволите, всички ще затреперят от страх.
Ще ви приведа един малък анекдот, за да видите, защо се плашат тарторите. Впоречем, това не е анекдот, а една велика истина, взета от ирландския живот. Намислили дяволите да вземат при себе си някой си ирландец, който минавал за голям грешник, и да го оставят завинаги в ада. Обаче, преди това, една вечер този ирландец се напил и като се връща у дома си, случайно се препъва в нещо и пада. Запитва се: "Коя ли ще е причината, дето се препънах?..." Връща се няколко крачки назад и вижда един човек, паднал на земята. Той си казва: "Никога досега в живота си не съм правил никакво добро. Нека поне тази вечер да направя едно малко добро". Взема този човек на ръце и го занася у дома си. Оказва се, че този човек бил един ангел. Ангелът му казва: "Понеже ти ми направи това голямо добро, поискай нещо от мене, с което да мога да ти се отблагодаря"! Ангелът си помислил, че той непременно ще иска спасение. Ирландецът си помислил: "Да искам спасение, да вляза в Царството Божие, не съм готов още за това, не ми е дошло времето. Да искам цар да стана, глава нямам за това. Да искам философ да стана, умът ми не е дошъл дотам. Да искам богат човек да стана, при този хал, в който се намирам, ще изхарча всичките си пари...". Мислил, мислил, и най-после казал: "Имам един гвоздей, на който си закачвам обущата. Искам всеки който пипне този гвоздей освен мене, да залепне там и само аз да мога да го освободя. После, имам един стол, на който сядам. Искам който седне на този стол, да се залепи и само аз да мога да го отлепя. И, най-после, имам в градината си една хубава ябълка и искам всеки, който се опита да откъсне дори една ябълка, ръката му да залепне там и само аз да мога да го освободя". Ангелът му казва: "Тъй да бъде!" Когато дяволите чули, че този ирландец не иска никакво спасение, пращат един дявол от ада да го вземе. Явява се при него този дявол и му казва: "Нашият господар те вика да дойдеш". Той му отговаря: - "Още не е време..." - "Ами ти си изгубен човек, трябва да дойдеш!". - "Хубаво, ще дойда. Ето тук, на гвоздея, са закачени обущата ми, подай ми ги". Дяволът хваща обущата да му ги подаде, но не може да се откачи. Ирландецът взима една тояга и хубаво го набива... Пита го: "Втори път ще ме безпокоиш ли?..." - "Не, няма повече да те безпокоя, бъди уверен, само ме освободи да си ида". Връща се дяволът при своите другари и им разказва: "Който от вас отиде при ирландеца, да се пази от гвоздея!". Дяволите обаче не са от тия същества, които лесно се обезсърчават. Пращат втори посланик при ирландеца, който му казва: "Слушай, ти няма да си играеш така с нас хайде веднага тръгвай"! - "Добре, заповядай малко да поседнеш на стола, докато се приготвя". Дяволът сяда на стола, но не може да се отлепи, тъй здраво се залепил. "Моля те, пусни ме!" - "Ти ще дохождаш ли без време да ме безпокоиш?" - "Не, няма, само ме пусни!" - Връща се той при другарите си и им казва: "Ще се пазите от стола!". - Най-после други двама посланици се решили още един път да отидат, но вече с главния си тартор, който останал отвън къщата и тъй силно изревал, че цялата се разклатила. Казал: "Излизай вече! Твоите гвоздеи и твоите столове нищо не струват, не ни плашат"! Ирландецът излязъл, впрегнал каруцата си - и всички заедно тръгнали. Минава покрай ябълките в своята градина и казва: "Чакай да си откъсна няколко от тия ябълки! Или по-добре, ако искаш, откъсни ми ти няколко". Тарторът посегнал към ябълките, но веднага ръката му останала там и не могла да се отлепи. Тогава, ирландецът дава едно строго възпитание и на тартора, като му казва: "Още един път ще пращаш ли твоите посланици да ме безпокоят"? - "Няма!" - И наистина, като се освободил, тарторът казал на своите посланици: "Ще знаете - няма да безпокоите този човек!" - След време, когато ирландецът умрял, главният тартор издал заповед до всички свои служители: "Ще затворите ада и няма да приемате вътре този човек"! В този анекдот е скрита идеята, че в ада не може да се приеме никакъв човек с велика идея в себе си. Ако такъв човек помисли да влезе в ада, веднага затварят вратата за него." (Приех от Отца Си, НБ, София, 28.2.1926)
ТЕКСТ ОТПРЕДИ 33 ГОДИНИ : : Книга 10 : : 19.ІІІ.124(1988)г.
ЗА ЛЕТЯЩИТЕ ЧИНИИ И СЕДЕМТЕ МЕСОЯДСТВА (адаптирано)
УМНО трябва с чиниите, понеже повечето са врагове, неприятели. Но с ранното появяване на тия цивилизации над планетата ви сте добре запознати от литературата. Работата е в туй, че съществува пълна свобода на съществата да се развиват или пропадат, съвършено по свое усмотрение. По тази причина не ограничаваме и ония, които си служат с технически средства от пъклен тип, за да митарстват из космоса. Модерните ви фантастични произведения с мрачно съдържание са отражение на този печален факт.
Съществата са най-различни: от прокълнати риониди (познаващи всички светове) до животински типове, напреднали в света на нисшия мозък. Понеже няма риониди, следващи пътя на техническата практика, съществата, способни да пътуват по всички светове без божествения с технически средства от мъртва материя и създадени от самите тях, се наричат "Синове на Лукавия". А "пропаднали риониди" нарекохме ония от тях, които са вършели това естествено с 12-те си развити тела, ала са се провалили на някои от изпитите и са се продали на черното съсловие.
Та казваме ви: никак не е безопасно във физическата вселена! Даже в духовната не е безопасно, понеже пъкълът пронизва и двете. Щом се съпротивляваш на физическото от позиция на духовното, ти си вече в пъкъла; в пъкъла си и при обратния случай. Само ония, които съчетават двете в пълна хармония, следват пътя на Божественото - при тях не съществуват никакви сатанински опасности.
Та сега, пратениците на нашия ремонтен отдел над София са от погребалните вампири – ония, които смучат прана от проливане на човешка кръв. Не че няма и правителства на Земята, усвоили този вид оръжие, не че няма напреднали посветени от Агарта, служещи си с този вид транспорт, ала при очаквани природни и военни бедствия, предимно вампирите-киборги се струпват като врани и гробовни мухи или червеи на местата, където надушват проливане на кръв. Опасността се размина, но бяхте на косъм. Когато остроухите слагат някъде печат на касапи, непременно там се очаква масово кармично възмездие. Трябва да проследите Стария завет, особено в Йезекиила, как тия мъртвоядци си устройват «светилища», та да си набавят трупове от жертвоприношения, под формата на “свещенослужение”. С касапниците ви сега този техен проблем е отпаднал, тъй като оттам се вдигат цели циклони от прана, та пранопийците са напълно доволни - нямат нужда от езически храмове. /В други тектове от този род се обяснява, че ние ежесекудно убиваме нерви и проливаме кръв от капилярите чрез насилия над себе си, природата и съществата - б.с./
Пращали съм не малко светли цивилизации при вас, ползващи некротехника, само и само да преминат последователно през техническия си стадий, докато стигнат до психическия.
Драмата в Космоса е величава! Няма, няма нито едно същество, нито една цивилизация, дръзнали да разкъсат свещеното равновесие между дух и природа, без да се сблъскат с нашите сметосъбирачи. За нен всичко, което се съпротивлява на любовта, става на смет! Смет е старостта ви, смет са болестите; смет са вродените ви предразсъдъци; смет е всичко, което препятства на свободата. Свободата е пратеник на Великото Разумно Начало, но вие се отричате от нея, следвайки своите канони, страхове и стереотипи. Затова абсолютно всичко, включително ония с летящите обекти се използва, за да ви дава сурови уроци.
Най-ужасното, с което се борим посредством тия вампири – киборги, дракони, паднали херувими, алохими и пр., се нарича "родова привързаност", следвана неизменно от нейното противоядие – властта и насилието. Ако нямахте кръвни привързаности, нямаше да има нито държава, нито помен от понятието "държава"! Ако се безпокоехте за брат си по дух точно толкова, колкото се безпокоите за връзките ви по кръв, освен за децата, тази гавра - държавата - нямаше да съществува! Самите ви близки по родова линия се разболяват и полудяват само и единствено от вашето постоянно и плътно присъствие.
Съществата от божествено потекло, които спазват божествения закон за смяна на съседите, съжителите и местата, въобще никога не боледуват, нито боледуват тия, които обичат.
По-подробно можем да ви говорим за плуващите из космоса в специални книги с описание на техните нрави, биология, психика и средства за придвижване. Можем да ви продиктуваме и някои формули, за да се предпазвате от най-опасните, които са плътно с вас и без нужда от пространствени кораби, а праната ви пият с престъпно светотатство – така нареченото “месоядство на седемте полета”.
Това месоядство, с което сме ви занимавали, не е само на физическото поле: освен трупоядство има и сърцеядство и умоядство. Сърцеядство нарекох ревността, а умоядство – сатанинската злоба и омраза към различните. Това няма нищо общо с божествения гняв на справедливостта. А останалите три форми на месоядството са в духовния свят: разумът се яде чрез съмнение в божесвеното; душеядството представлява светското одобрение и необходимостта от него, а духоядството – самоинициативата на всеки насилник да налага планове и системи на другите. Седмото месоядство е сянка на божественото съвършенство. То се нарича разделяне на световете, съществата, центровете и потребностите, сблъскването им с тяхната противоположност, сриването на едни, за сметка на други. Тъкмо против седемте вида месоядство сме разрешили да действа с всичката си неограничена мощ сатининското съсловие на Небитието, за да ви научи да не ръфате повече нито трупове, нито сърца, нито умове, нито разумни създания, нито души и свободни духове; а най-вече да не ръфате Божественото в себе си и в другите – самата нужда от цялостност.
А сега се благодарете, че тоя път враните се събраха напразно - клъвнаха от две три катастрофи, смукнаха от няколко смъртни случая в повече, ала все още кръжат над пространството на България, с надеждата, че предпазната ни десница ще се махне от вас. Предпазихме ви само временно, тъй като се яви надеждата да оповестите Словото. Инак напрежението, породено от вашата страшна мъка – страданията и мъките на праведниците, на тружениците, експлоатираните, мамените - е тъй страшно, че природните бедствия, авариите, войните и катастрофите неудържимо се надигат отново с беса на стихиите. Само едно ви дава надежда – Словото! Само Словото, доброволното и свободно обменяне на обич и любов са ония предпазни сили, от които адът бяга панически. ТАКА предайте на останалите.
САН, ОСАН, САМОСАН!
Тройното страдание се отменя за друг месец – сàмо се отменя. Можете да го отмените само вие, ако донесете Словото до народите. Празниците ще настанат по-късно.
САН, ОСАН, САМОСАН!
С това не отговаряме пряко на въпроса ви, но донякъде осветляваме произхода на съществата, с които е пълна вашата древна и съвременна литература за “НЛО”.
29.10.2021 г. 12,08 ч.
ГЛАВНАТА ЦЕЛ НА ЗЛОТО – ДА СЕ ОБИКНАТ РАЗЛИЧНИТЕ, създадени от Бога. Несъздадените от Него няма как да обикнат създадени от Бога. САМО СЪЕДИНЕНИЕТО НА СЪЗДАДЕНИТЕ ОТ БОГА МОЖЕ ДА СПАСИ СВЕТА! Всяка вселена, в която разпознаването и обединението им става мудно, се дава в ръцете на Вирусите.
УЧИТЕЛЯТ: „Как ще съединиш кислорода и водорода? - ОГЪН трябва да има, трябва да ги „скараме“!... Наоколо трябва да се образува едно „скарване“ на всичките тия елементи, че като се намерят в неблагоприятни условия, ДА СЕ ХВАНАТ РЪКА ЗА РЪКА, ДА СЕ СЪЕДИНЯТ. Отвън трябва да има много големи неприятности. За да обикнеш някой човек, трябва да има голяма лошавина отвън. Като те погне зимата - студът като те погне отвън и влезеш в къщата /на този, когото не одобряваш/, този човек е наклал огън. Тогава най-после ще го обикнеш, ще кажеш: „Колко си хубав, колко си добър!“ - Добър е този човек, защото отвън те гони студът… Казваш: „Много ти благодаря, отвън щях да умра!“ Ти оценяваш любовта при големите неудобства, които съществуват.“ (1942.01.14о.За добро е)
29.10.2021 г. 16,00 ч.
УЧИТЕЛЯТ: "Не си правете илюзии! Природата знаеш ли колко е сприхава? - Дебне те, много опасно е! Като не пъшкаш, не те дебне, но като пъшкаш за нещо, ще каже: „Кой ти позволи?!“ (1942.01.14о.За добро е)
КАРТИНКАТА: Безграничното блаженство, безграничното щастие и безграничната благодарност, че има милостиви палачи, които ни връщат ВКЪЩИ!
29.10.2021 г. 16,09 ч.
УЧИТЕЛЯТ: Бог не създаде такъв живот, какъвто НИЕ мислим. Ние трябва да се съобразяваме с онзи живот, който ТОЙ създаде, и да изучаваме законите му.“ (1942.01.14о.За добро е)
29.10.2021 г. 16,23 ч.
ЕДИН ОТ АБСОЛЮТНИТЕ ЗАКОНИ НА БИТИЕТО, валидни за съществата с дух и душа, създадени от Бога. Останалите искат да бъде само ТЯХНАТА истина, ТЯХНАТА воля:
УЧИТЕЛЯТ: За да постъпвам спрямо вас добре, трябва да изучавате законите, по които АЗ живея. За да постъпвате ВИЕ спрямо мене добре, аз трябва да изучавам законите, по които ВИЕ живеете.“ (1942.01.14о.За добро е)
29.10.2021 г. 17,37 ч.
СЛОВОТО НИ РАЗКРИВА И ЕДНА ВЕЛИКА ТАЙНА, която може да спаси от лудост или самоубийство и най-големите престъпници, ако са родени от Бога: НЕ Е ВАЖНО КАКЪВ СИ БИЛ, ВАЖНО Е КАКЪВ СИ СЕГА.
УЧИТЕЛЯТ: „Не съжалявайте за вашите погрешки! От всички погрешки, които правите, вие имате в запас вече една сила, с която работите в себе си. Онези хора, които са минали през бурен живот, много погрешки са правили. Каква богата опитност имат, как помагат! Апостол Павел, който беше сприхав, ходеше да гони християните, да ги застави да се откажат; но като се обърна, стана един от най-деятелните апостоли.“ (1942.01.14о.За добро е)
КОМЕНТАР: НЕ ЧЕ НЯМА ДА СИ ПЛАТИМ ЗА ГРЕХОВЕТЕ С ЛИХВИТЕ, НО ТОВА Е ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА НАДЕЖДА И ОГРОМЕН ПОДТИК ЗА ИЗГРЯВАНЕ НА ИСТИНСКИ СМИСЪЛ НА ЖИВОТА. Човекът с душа има способност за покаяние, прощаване и следване на ЧУЖДА истина - ако това е Истина. Мегаломанът и нарцисистът поставят на първо място себе си, а често и на единствено. Човекът с душа има нужда да благоговее пред нещо по-високо от него и да го боготвори, но не само вътре в себе си, А И ОТВЪН. Това не е поклонение пред икони, кумири, съмнителни звезди и егрегори, но усетът за ИСТИНСКИ Божественото. Някой открие ли божесвен човек на земята, по-напреднал от него, способен ли е да го последва, той ражда Втория Лъч на Смирението над главата си. Господ е безпощаден само към тия, които упорито не искат да се смирят, да последват божествен Учител или съученик и да почнат да се промѐнят към добро.
29.10.2021 г. 18,19 ч.
АКО ЩЕ И ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО да стане от роботи с наночастици и графен и да загуби връзка с душата си, това не значи, че душата може да бъде увредена. Злото унищожава само това, което в нас е мръсно. ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е АБСОЛЮТНО НЕПРИКОСНОВЕНА! Това не значи да не се борим с палачите, но нашето оцеляване и ликвидацията им и зависи изключително от това да не им ставаме клиенти и да се обединяваме с хората с дух и душа.
УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: не съжалявайте, ако имате човешки живот. Много е полезен! Не съжалявайте, че страдате. Хората стават ценни В СТРАДАНИЕТО. Човек, който минава през страдание, става ценен. СТРАДАНИЕТО го прави ценен. Той придобива материали, които ще му бъдат полезни. Не съжалявайте за онова, което става във вас. Цялото човечество минава сега през една опитност. То е едно благо. Царството Божие не може да дойде, ако не стане туй в света. Ако земята не се разкопае и не посадиш семката, ако не нарушиш равновесието, може ли да израсне нещо?“ (1942.01.14о.За добро е)
29.10.2021 г. 18,55 ч.
ЕДНО УНИКАЛНО ТЪЛКУВАНЕ НА НОЖА В ПЕНТАГРАМА. За Чашата знаем, но че Ножът в нас е способността да сме силни при всички условия, сега разбираме ЯСНО. Днес повече от всякога всички звездни цивилизации ни наблюдават от всички страни способни ли сме за подвиг, който започва със сила на духа и готовност за страдание. Както Квазимодо спаси Есмералда, така и всеки нормален родител днес трябва да спаси детето си от палачите, с риск да загуби всичко. РАЗДВИЖЍ ТОЗИ КЛИП!
УЧИТЕЛЯТ: "А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията." (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911)
29.10.2021г. 19,23 ч.
УЧИТЕЛЯТ: "Сега ще прегледате Виктор Юго - той е Библията в деветнайсети век". (Абсолютна и Относителна реалност, УС , София, 9.12.1934)
РАЗДВИЖЍ ТОЗИ НЕЗАБРАВИМ ЕПИЗОД! Ако след края се изчака малко, започва целият уникален спектакъл, макар и с руски субтитри. Има го и с български, но другаде.
29.10.2021 г. 20,44 ч.
УЧИТЕЛЯТ: Пазете в ума си едно: никога не допускайте една отрицателна мисъл за Бога! Щом дойдеш там, спри критиката и кажи: „За добро е.“ Щом дойдеш до Бога, кажи: „За добро е.“ Не казвай: „Господ защо направи това, защо го допусна?“ – ще направиш прегрешение. Като дойдеш там, кажи: „За добро е!“ Без Бога разсъждавай както искаш; щом дойдеш до Бога, спри там, кажи: „За добро е!“ Като кажеш: „За добро е“, ще дойде обяснението. Ако критикуваш, ще получиш такова изпитание, каквото никога не си получавал.“ (1942.01.14о.За добро е)
КОМЕНТАР: ДНЕС ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА АТЕИСТИТЕ ЩЕ СЕ УТВЪРДЯТ В АТЕИЗМА СИ, калпавите умове със съмнителна наследственост ще загубят и последните си остатъци от вяра, но истински вярвящият ще вижда с очите си как Бог сега присъства във всяко събитие с най-пълната мощ на справедливостта Си. КАКВОТО И ДА СТАВА! Земята е една изключително рядка планета, където ни наблюдават какво мислим и какво правим в най-лошите моменти. На чия страна заставаме. Понеже смърт няма, така ни разпределят по съответните светове – кой каквото е заслужил.
30.10.2021 г. 07,48 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Ако художникът не „нацапа“ платното, може ли да нарисува нещо? Казват: „Нацапал е хубавото бяло платно...“ - Каква картина ще направи иначе? Нацапал платното, но нацапаното платно струва повече от бялото. Един човек, който е нацапан, струва повече от един чист човек. Всички чисти хора са платна, които трябва да се цапат, но разумно да се цапат. Да се нацапа човек музикално… Ще туриш всяка нота намясто. Ако не „цапаш“ и книгата с букви, нищо не излиза. Но не само нацапано, но да я нацапаш на свят. И на вас казвам: цапайте се както трябва!“ (1942.01.14о.За добро е)
30.10.2021 г. 10,04 ч.
НЕИЗМЕРИМАТА МЪДРОСТ НА БОГА! : : БЕЗПРИМЕРНАТА ДИАЛЕКТИКА НА СЛОВОТО! : : Злото е спяща свръхлюбов на Бога, която събуждаме НИЕ – никой друг. Когато влагаме мислите и чувствата си в нещо гнило, тази свръхлюбов на Бога ни блъсва грубо. Дръпва ни отровната мърша от устата, дори ни убива физически, за да не паднем в ада завинаги. Или когато нещо не е за нас. Или когато сме мръсни. Или когато сме много горделиви.
УЧИТЕЛЯТ: „Сега за някой лош човек казвате: „Защо Господ го е създал?“ - Не говорете така, за добро е! То е НЕГОВА работа. „Господ e създал вълка…“ - То е НЕГОВА работа, не е твоя работа. Вълкът няма отношение към тебе. Змията по отношение на тебе може да е вредна, но по отношение на битието има свое предназначение. Ти си влязъл в работи, които не разбираш. Ножа го носѝ в ножницата - опасно е, не го изваждай из канѝята. Злото да седи в канѝята! Доброто е канѝя на злото. Турете злото в доброто - то е ножницата, - за да не ти напакости. Туй добро ще ти бъде полезно някъде. Кибритените клечки са опасни, ти може да направиш с тях хиляди пакости, но с кибритените клечки може да направиш и хиляди добрини. Вечерно време може да запалиш и да драснеш една свещ, може да драснеш и да запалиш огън, да сготвиш яденето, да опечеш хляб.. Кибритената клечка, турена намясто, ще причини добро. Турена не на място, ще причини зло.
Казвам: ЗЛОТО В СВЕТА ПРОИЗТИЧА ОТ ФАКТА, ЧЕ НИЕ ТУРЯМЕ НЕЩАТА НЕ НА ТЕХНИТЕ МЕСТА, ГДЕТО ГОСПОД ГИ Е СЪЗДАЛ, И СЪЗДАВАМЕ НЕЩАСТИЯ В СЕБЕ СИ. ТУРЯМЕ ЕДНА МИСЪЛ КЪДЕТО НЕ ТРЯБВА, ТУРЯМЕ ЕДНО ЖЕЛАНИЕ ДЕТО НЕ ТРЯБВА. - Да го турим в сърцето, дето му е мястото! Турете мисълта на мястото ѝ. Като дойде, кажете: „Такава е волята Божия.“ Като кажете „Такава е волята Божия“, ще знаете, че БОГ ни е създал.“ (1942.01.14о.За добро е)
ЕВТУШЕНКО
ПРИБЪРЗАНОСТТА - МОДЕРНА ЧУМА
Прибъраността - модерна чума -
ни кара да се давим в пот,
та за едната „честна дума”
да падаме в проклет цайтнот.
Все във галоп летят краката -
и те оженват като поп...
В галоп халката във реката -
и после каеш се в галоп...
Но ти поне веднъж сепнù се -
пред тебе водопад бучи!
Цвилѝ, жребецо, изправѝ се -
копита имай със очи!
И като паметник на слога,
гранит стани! Защо си мъж?
Та взри се! Ако не във Бога
поне във себе си веднъж!
Ослушай се поне замалко:
пред влаковия страшен вик,
разбрал, че стадото е жалко,
а спрелият се е велик.
Изритай всяка измет тленна,
спомнѝ си звездния елей -
и нерешителност свещена
в нозете си олòвно влей.
Сдържаността е страшна сила,
когато пропаст доловиш
и към Харибда или Сцила
не се решаваш да вървиш.
Сърца и трупове не мачкай!
Дотука! Спри! Мини в обход.
Самия шанс да спреш във здрача
не го взривявай с глупав ход.
ДИВАК си ти! Изтръгна много
сърца на живо без балсам.
О, спри палач, забравил Бога -
по себе си ти крачиш сам!
Когато гордост или злоба
душата ти до смърт гнети,
не вкарвай някой пак във гроба
с куршум или със дума ти!
Когато сляпото безумие
започне пак да те мори
замри във колта, зъл куршуме,
и бомбо в въздуха, замри!
О , ако имаш същност свята,
в молитвен унес затрепти -
и сред разпада и разврата
възпри си ти, възпри си ти!
30.10.2021 г. 19,59 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Във воюващите страни мислите ли, че хората са щастливи? – Не са щастливи. НЕ ЗНАЕШ КОГА МОЖЕ ДА ДОЙДЕ НЕЩО ОТ НЕБЕТО И ДА СЕ ИЗСИПЕ. /.../ Казвам: причината за всички спорове в света са все материални работи.“ (1942.01.11н. Словото бе Бог)
КОМЕНТАР: ТОВА, КОЕТО ДНЕС НИ ИЗСИПВАТ НАД ГЛАВИТЕ И В КРЪВТА НИ, не е заради материализма на светските хора. Той при тях е неизбежен, ЗАЩОТО СА ЗАРАЗЕНИ ОТ МАТЕРИАЛИЗМА НА ДУХОВНИТЕ хора. Когато в духовните хора и общества има спорове и ламтежи за власт и материални неща, ИМЕННО В ТОВА е причината за всеки геноцид през всички векове.
ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА НЕДОСТАТЪЦИТЕ НА ДУХОВНИТЕ ХОРА, ВЪПРЕКИ ЧЕ ПОВЕЧЕ ГОВОРИ ЗА ДОСТОЙНСТВАТА ИМ:
Защо досега светът не се е оправил? – Защото вашите дела не прославят Господа. Отговорността за това лежи върху учените и духовните хора. Много учени има на земята, които на небето не са учени. Много светии има на земята, които на небето не са светии. Много благородни хора има на земята, които на небето не са благородни. Привидност и същина не са едно и също нещо. (Отдайте Божието Богу, НБ, София, 31.12.1916)
Светските хора са черноработници, пролетарии, а духовните хора – буржоа... (Изгряващото слънце, НБ, 4.5.1919)
Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, те не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)
Ние, духовните хора, сме повикани да научим другите да не се бият. (Електричеството и магнетизмът, ИБ, ООК, 22.1.1920)
Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, духовните хора, които са начело и мислят, че имат връзка с Бога, че имат правото да ръководят - и те са изгубили правилното разбиране на живота. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)
/Не само учените/, но и духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? - И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. (Гордост и тщеславие, МОК, София, 24.1.1923)
Духовните хора казват, че не обичат парите, но това е само привидно. Аз не говоря за политическите престъпления - говоря за онези най-лоши, срамни, позорни престъпления на духовните хора, които в името на любовта са извършили тия престъпления. Ще бъдат съдени духовните хора! (Искаш ли да оздравееш?, НБ, София, 10.2.1924)
Всички недоразумения на хората се дължат на материални работи, от които и духовните хора трябва да се освободят. (Врата на Доброто и на Любовта, ООК , София, 25.12.1940)
Учените хора, духовните хора трябва да имат съвест, да не лъжат. (Противоречията като необходимост при всяко растене, МОК, София, 18.5.1924)
Според нас, въшката, която се качва на главата ми, нищо не работи и живее за моя сметка, е много културна! Тя казва: "Нека този човек работи заради мене. Аз ще си смуча, ще ям готовата храна..." - Не, в това няма никаква култура! Аз говоря сега за духовните хора./.../ Който говори за себе си, търси СВОЯТА слава. (Който иска славата, НБ , София, 25.1.1925)
Ето защо първото нещо, което се изисква от религиозните, от духовните хора, е да имат смирение, да признаят, че знаят много малко, че отсега нататък имат много да учат. (Фазите на живота, ООК , София, 18.3.1925)
Често на духовните хора се дава задача да видоизменят едно свое вълче състояние, да го преработят, да го превърнат в по-възвишено. (Веригите на съмнението, ООК , София, 17.2.1926)
Съвременните хора са станали толкова егоисти, че забравят всичко наоколо си. Това не се отнася само до светските хора, но и до религиозните /.../. Такава опасност има и за духовните хора. (Свещеният огън, СБ , София, 27.8.1926)
Човек трябва да има широки разбирания за нещата. Особено това се изисква от духовните хора. Те трябва да се отличават с широта, а не с тесногръдие. (Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927)
Казвате: "Нима духовните хора не мислят?" - Да, и духовните хора още не мислят. Засега те чувстват, имат желания, действат, но още не мислят. Хората смесват желанията с мисълта, но има грамадна разлика между прàвата мисъл и желанията. (И рече Бог, НБ , София, 6.11.1927)
Както на високите места и на месечината става голям студ, така и в духовния живот има голям студ. Духовните хора трябва да знаят това нещо. Те ще станат студени като месечината, затова трябва да придобият голяма дълбочина - по-голяма от тази, която съществува в земята. Духовният човек трябва да бъде дълбок, понеже има опасност всичко в него да замръзне. (Сам Отец, НБ , София, 24.3.1929)
Духовните хора са планински върхове, планински гребени - по тях нищо не може да сее, на 2, на 3 хиляди метра височина. Следователно, духовните хора трябва да отправят своята енергия гъм светските хора, а светските хора да им дадат от плодовете, които произвеждат долините. (Забравените неща, НБ , София, 20.10.1935)
Когато духовните хора казват, че искат да обърнат някое общество към Бога, това подразбира, че това общество е спечелило много пари... Тази е причината, задето духовните хора обръщат погледа си навън. (Стотникът, НБ , София, 8.9.1929)
Сега духовните хора искат всичко да подведат под един знаменател. (Закон и принцип, ООК, София, 25.6.1930)
Аз не разбирам живота така, както го проповядват философите, материалистите или духовните хора. (Душата ми е отегчена от живота ми, НБ , София, 27.9.1931)
Духовните хора мислят, че разбират духовния свят, но и те се заблуждават – не го разбират. (Даване и вземане, УС, София, 16.10.1932)
Религиозните хора бързат да станат "морални, да забогатеят морално, че да се явят в невидимия свят - да кажат, че "ние не сме като другите хора"... (Силите на мозъка, ООК , София, 20.4.1922)
Някои бързат да стигнат първи. (Умен, добър и силен, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1939)
Често, без да знаят истината по известни въпроси, те бързат да дадат мнението си. (Славата человеческа, НБ , София, 1.4.1928)
Те бързат да се осигуряват и се отклоняват от истинското си предназначение. ТАМ е голямата им погрешка.! (Резултати и последствия, СБ, РБ, 7-те езера, 24.7.1938)
Изобщо, духовните хора много бързат. (Основа на знанието, ООК, София, 26.7.1933)
/Има много/ противоречия, които духовните хора са създали. Те не разбират закона. (Земята на живите, НБ , София, 10.12.1933)
Та опасността от старите възгледи е, че като влезете в духовния свят, вие ни най-малко не се изменяте. Аз изследвам духовните хора: в духовните хора почти не се е изменил техният живот. Туй не е духовно. За да бъде човек духовен, той трябва да има БОЖЕСТВЕНО начало. (Слушай, сине Мой!, НБ , София, 14.1.1934)
Хората в света се изпитват по тяхната лакомия. Духовните хора се изпитват по техните лъжи. Светският човек, след като натрупа голямо лакомство, започва да страда. Питам: защо страда? - Защото е лаком. Духовният човек, след като излъже, пита: „Защо страдам?“ - Защото си излъгал! (Човешкото и Божественото, УС, София, 29.7.1934)
И светските, и духовните хора се намират в едно нездравословно състояние - анормално състояние. Следователно, заключенията на всички религиозни хора не са верни. (Който прави истината, НБ, София, 26.8.1934)
Ако си служите с езика на духовните хора от миналото, вие ще станете еднообразни и отегчителни. (Абсолютна и Относителна реалност, УС, София, 9.12.1934)
Всъщност, светските и духовните хора живеят по един и същ начин. (Трите врати, УС, София, 28.4.1935)
Често духовните хора приличат на затворените семена в кутии. Те имат велики идеи и стремежи, но ги държат затворени в кутии - не ги поставят в земята да израстат, за да вкусят един ден от техните плодове. Смисълът на живота се заключава в това, именно, да опитате ПЛОДОВЕТЕ на вашите мисли, чувства и постъпки. (Правото на Любовта, УС, София, 12.5.1935)
От духовните хора по–мързеливи не съм виждал! (Пътят на разумното, УС, София, 9.6.1935)
Според мене, безверници могат да бъдат само духовните хора. (Роденото от плътта, НБ, София, 10.11.1935)
Обикновените хора са понаучили нещата отгоре-отгоре и така ги изпълняват. Опасността е от духовните хора, които, като не знаят нещата, поставят разни знаци, с които преувеличават нещата. (Тази заповед приех от Отца си, НБ , София, 1.3.1936)
Духовните хора, колкото и пъти да им пукнат главата, пак пишат същите статии... (Противоречията в природата, ООК , София, 30.9.1936)
Има една причина, поради която духовните, религиозните хора се обезсилват. Те прилагат един метод като на физическото поле: пресилват своето духовно тяло, както някои пресилват своите мускули. Работят много. /.../ С туй развалят живота си. (Три фази има, УС , София, 21.3.1937)
Някои жени обичат да носят деколтета /.../. Духовните хора се закопчават. Те са много скрити хора, затуй се закопчават. Онези, които се отварят, казват: „Вижте ме“. /Духовният/ казва: „Какво се е разголила!“ Но тя е откровена, има нещо хубаво - тя е оставила тази хубава страна, оставила е шията отворена. Това е райската долина - човек рая си показва, раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая... (Първата песен, ООК , София, 26.5.1937)
Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си, деколте, каква цел имат? - Те се отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е! Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се... Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда завист. Мършавите казват: „Какво са си отворили гърдите!“ Другите казват: „Защо са си затворили гърдите така?...“ - Започват да се критикуват. Питам: вие, като идете в небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, няма кажат: „Ето един екземпляр, който дошъл....“ - Нямат нужда от тия екземпляри! Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани - и лицето му става набръчкано. (Минало и настояще, ООК , София, 28.2.1940)
Когато духовните хора се съберат, излизат двойниците им и се преплитат. Понеже, като не разбират законите на божествения свят, един тегли на една страна, друг на друга и става една галимация, както при някои певци всеки си пее каквото знае. Един пее едно, друг друго - и като слушаш, цяла бъркотия... Разправяше ми един господин: отива в Англия, в една църква, дето "Духът" бил говорил на всички. Като влязъл, всичките в църквата говорят, но такъв трясък вътре! Всеки говори високо и той казва: „Тия хора са луди! - "Духът" във всичките /едновременно/ говори“. Къде е погрешката? (Ползата от краката, ООК , София, 22.12.1937)
Често религиозните и духовните хора стават фанатици. (Нищо ново под слънцето, НБ, София, 23.1.1938)
Духовните хора ходят разгащени, чорапите паднали, лекета по дрехите, а за Бога мислят... (Търпение, УС , София, 16.2.1941)
Доброто в науката, в работите на учените, седи в това, че те са съвестни и постоянно коригират своите знания. Те постоянно се коригират. Всяка година излизат нови теории. В духовните хора обаче идеите им се коригират доста бавно. Духовният, като се залости в някоя своя идея, не можеш да го извадиш оттам... (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 4.9.1938)
Често религиозните и духовните хора говорят за постижения, а те едва са в началото на своите постижения. (И ще бъдеш блажен, НБ , София, 8.1.1939)
Щом отидеш в света, щом светът те изяде, какво ще научиш? Щом станеш духовен, ДУХОВНИТЕ хора са те изяли. Какво ще научиш от тях?... (Година на работа, УС , София, 15.1.1939)
Човек мисли, че като е духовен, е напълно завършен. - В духовния свят се раждат най-големите престъпления! Казват за някого: „Той е много духовен човек.“ - Именно високо духовните хора, когато не вървят към Божественото, раждат в най-големите противоречия! Духът, каквото намери по пътя си – прах или друго, - дига го във въздуха. И като намери големи противоречия, той иска всичко да премахне, да разруши. Това са все "духовни" хора... (Самовъзпитание, ООК , София, 15.3.1939)
Особено духовните хора трябва да пазят следното правило: малко да говорят, а повече да мислят, повече да чувстват и повече да работят. (Призова учениците Си, НБ, София, 5.11.1939)
Ще се опретна аз със СВОЯТА четка да рисувам - да зная, че туй, което АЗ съм нарисувал, е мое. А сега духовните хора правят изложение, но с чужди картини. (Майката на съвършенството, УС , София, 14.4.1940)
Ако вземете духовните хора, те имат странни идеи. Те считат всеки човек, който се е оженил, за грешник - че не върви в Божия път. Мислят, че който не е женен, е светия. То е въпрос... (Два метода, УС , София, 23.5.1943)
Що е светският живот? - Светските хора се развързват, духовните хора се връзват... Светът е място на свобода - свободни сме да правим каквото искаме. Религиозните хора казват: “Туй да не правим, онова да не правим.... Нямаме свобода”. Светският човек гледа както иска. (Иоа, ООК , София, 7.7.1943)
По някой път светските хора по-лесно отиват при Бога, отколкото духовните хора. (Най-важният подтик, ООК , София, 14.7.1943)
Религиозните и духовните хора искат да постигнат чистота и святост, ИЗВЕДНЪЖ да станат светии, но правят една съществена погрешка – пренебрегват физическия живот. (Да оздравееш, НБ, София, 24.10.1943)
И невярващите хора са прави, и онези, които вярват, и те са прави. За духовните хора благото иде само от Бога. Каквото стане казва: "Благодаря на Бога, на никой друг". Като дойде някой човек да му помогне, духовният казва: "БОГ те накара, ти нямаш думата". Невярващите не благодарят на Господа - благодарят на хората, които им услужват. Къде е погрешката? Вие ще кажете: "Онези са прави"... ВСЕКИ човек ти е ближен! Трябва едновременно да дойде и втория закон за ближния. Безверниците първо действат със закона на ближния, а духовните хора действуват със "закона на Бога" /както си го представят/ - оставили са закона за ближните настрана. И ДВАТА закона трябва да функционират! (Изменена посока, ИБ , ПС , София, 27.10.1944)
Този свят трябва да се преобрази! Най-първо трябва да се преобразят ДУХОВНИТЕ хора в света - и тогава целият друг свят ще се преобрази. (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.1942)
Ако духовните хора бяха концентрирали /ЗАЕДНО/ своята любов към Бога, светът щеше да се смекчи. Казвате: „Каквото се реши...“ - Не, всички духовни хора трябва да отправят ума си към Бога и да кажат: „Господи, ние ще се изправим! Отложѝ това нещо, което сега предстои да стане.“ Решите ли да се изправите, Господ ще го отложи. Но ако ние не искаме да се отложи, ще дойде онова, което е предвидено. Щом ние пожелаем, Господ е готов да послуша нашия зов - нещастието МОЖЕ да се отложи. (Път на зазоряване, НБ, София, 24.9.1939)
31.10.2021 г. 10,20 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Смешни са хората! Проповядват едно учение, без да са учили, без да са ходили на небето, без да са били при Христа.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)
- Учителят нееднократно ни подсеща колко верни са предупрежденията още отпреди 2000 години, че в света ще се навъдят много лъжеучители. Дава ни отличителните белези на истинските Учители, Мъдреци и Ученици, техните френологични и физиогномични мерки, структурата на Словото им, доминантните им идеи и тяхната честота. Съветва ни да сме внимателни с тия, които не искат да се обединяват с родените от Бога и не си сътрудничат с тях. Разкрива какви ще бъдат делата на хората с бѐли звезди над главата и какви на тия с черните звезди и нечиста миризма и аура. Обяснява ни от кое посвещение са тези, които още не са били на небето в Школата на Христа и в Неговото истинско Братство на Земята. Под „Земя“ разбираме физическата вселена, универсума.
Особеността, ролята на универсума е съществата да проверяват импулсите и теориите си, както и делата си, чрез последствията, които предизвикват те в черепа им, лицето им, тялото им и т.н. Всяко същество е картина на своята идеология или на егрегорната матрица, в която са повярвали. Съществува небесна и земна наука за измерване на отклоненията от Бога, от Любовта, Мъдростта и Истината, според отклоненията на мерките и пропорциите ни от еталона на Лицето Божие и Тялото Божие. Колкото повече се отклоняваме, толкова по-неверни идеи проповядваме и толкова по се обезобразяваме и вредим, в съответствие с това.
Не че всяко човешко същество, родено от Бога, няма абсолютно различен образ и обертон в Битието, в сравнение с всички останали, но в това различие съществуват ОБЩИ пропорции на формите, валидни за всички Негови деца. Именно по тях родените от Бога Го разпознават като УЧИЕТЕЛ И ГОСПОД, когато Той идва в човешка форма на Земята и във всеки друг свят на универсума. По тия мерки и пропорции душата ни разпознава и братята и сестрите ни, както и съучениците ни, с които сме живели безброй манвантари в Дома на Баща ни и ройовете на Майка ни – Великата Разумна Природа. За такива няма нищо невъзможно, понеже те носят наследствеността на Този, Който ги е родил.
Съществува само едно нещо, което за тях е невъзможно – абсолютно невъзможно. За родените от Бога е абсолютно невъзможно да не разпознаят родени от Бога, да не ги обичат, да не си гостуват постоянно и да не си сътрудничат с тях, давайки предимство на ДРУГИТЕ и оставяйки своето дело и благо на последно място. Но тъй като всички, родени от Бога, постъпват по същия начин, защото имат сърце и душа, то не само общото, но и личното дело и благо на всеки се разраства неимоверно. Затова всеки поодтелно, всички любовни съзвездия и всички заедно плуват в неизразимо с думи, неизмеримо съгласие и изобилие. Именно от това се поражда и звучи в пространствата прословутата божествена Хармония на Сферите. (31.10.157, 9:01 ЕЕТ зимно)
31.10.2021 г. 11,45 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Човек носи способности, той носи чувства, той носи едно тяло, което е приспособено да се запознае с цялата вселена.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)
31.10.2021 г. 12,54 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Да имаш добрите чувства на един твой приятел струва повече, отколкото десет пъти да спечелиш по един милион от лотария.“
(1942.01.11н.Словото бе Бог)
31.10.2021 г. 14,32 ч.
https://www.youtube.com/watch?v=LBAE1xKK0L8
УЧИТЕЛЯТ: „Едно добро чувство внася елексира на живота! Ако вие можете да внесете едно хубаво чувство в един болен човек, да му кажете: „Ти ще оздравееш“ и той повярва, веднага ще оздравее. Природата има достатъчно сили да се проектира в неговото здраве.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)
„ТАЙНАТА ГРАДИНА“ от 1993 е 1000 милиона пъти по добра от по-късните версии! Със сигурност никой никога няма да може да я надмине до края на вечността… Намерете си филма с български говор или субтитри, има го във filmisub. Който не успява, да каже, ще му го пратя или да си го изтгли от сайта ми: http://toyonus.com/601.Lyubimi%20filmi/ днес по-късно вечерта (31.10.2021) - The Secret Garden
31.10.2021 г. 16,52 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Той счита, че нашият живот е Негов живот и Неговият живот е наш живот.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)
ТОГАВА ДА ВНИМАВАМЕ КАК ГО РАЗКЪСВАМЕ ЕЖЕДНЕВНО В СЕБЕ СИ И В ЧОВЕКА ДО НАС. Той е независим от всичко, но с една част от Себе си нарочно поема и жестокостите ни, и болките, които ние причиняваме на себе си и на другите. РЕАЛНО Го боли, за да ни боли нас по-малко. Ежеминутно Го разпъваме на кръст и Му забиваме огромни пирони и с мислите си, и с чувствата си, и с постъпките си!
31.10.2021 г. 18,17 ч.
УЧИТЕЛЯТ: „Ето, жив Съм Аз, и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на Земята, и името им не ще се чуе никога!“ (Тайните на Духа, ИБ, Варна, 1897)
Преподобна Стойна за днешните времена:
Ке бивате повеке и повеке. Ке се сбирате и ке се познаете. Нема да се изгубите, оти кат се погледнете, ке си го знаете що е и кой е. Нема да се отвращате един от друг, оти силата се попилява. Като вързоп ке се държите и ке споменувате името Господне, оти силата му е голема и нема друга таквази нийде.
Който е клепал, па ке клепа, ама то си е за него. Теа маскари ке си одат, ама още ке се посмотат на тая Земя. Ке настане време и земята ке ги отнесе - ке ги отнесе на друго место, дека има и други като тех, и няма да са самини. Нема нивгиш да се повърнат, оти им е свършѝла тука работата и сичко са си наплели, та да идят у други сили.
Нема да се кòсите, нема да си дърпати косите, нàедно да сте. Сила ке си давате и благост ке ви спохожда . Който не е благ, ке се познае и ке си оди. Нема време веке да се морите с таквизи, дека се преправат. Саàтя си работи и е нужно мир да е у вас. Без мирът у вазе, нема да стане. Пушки не требат, нищо не треба - само оная сила, дека е у вазе и си я знаете, оти ви чека да я завърнете у зарана и да я пръснете навред. Навред да я завърнете - и да светне! Тъмнина ке е, ке ви стиска гърлото, ке се чудите дали сте у правото – ама да знайте: тамо сте нема време повеке да се поначудвате.
Времето е веке мерено и има ора - знаат мѐрата. Те за туй им е дадено да ви ортуват и да ви сбират. Дръжте се у тех и не се носете по други пътеки. Тех ке ги ясно познаете, оти те са се готвили за туй да ви събират. И нема да се плашите – ай сте се наплашили, ай сте се попилели!
Нема да се прайте на туй, дека не сте, оти пак ке се види – доде време веке сичко се види и нема поправки “арни” да туряте. Ке се отървете от тейзи маскарии, оти те оттук насетне не са у вазе работа да чинят. Оттук насетне нема да си отдъхвате и на Господа ке служите, оти само туй е пътя да се спасите. Идат трудни времена, дека не сте ги виждале, ама ги знаете.
Бивале сте у тех нявгиш, и затуй сега сте тука. Ке ви помете кат вихрушка, оти Земята веке е разсърдена.
Българе, нема да е лесно, ама ке ви се даде да се не топите.
Азе съм тука, оти времето е настанало и нема да се повърне.
Сбирайте се и се сплотявайте! От леко по-леко, и ке се навървите един о друг, оти таа Земя на вази чека.
Кой откъде е, да се повръща - времето не остана и пътя до Дома ке свърши. Скоро е! Който си знае, ке се повърне; който не - ке се преобраща. Нашата Земя е свидна у Бога и Он си знае дека ке постели. Ама отпреди това ке биде туч и мрак. Ке се натъркаляте и ке се чудите надека да повърнете. Нема да ви е светло, нема да ви е топло, ама ке имате сила, оти Оня отгоре ке е у вазе.
Ората, дето е нужно, знаат кога ке биде и коги ке пристига. Слушайте ги смълчано и се дръжте един о друг. Друго нема да ви помогне. Нàръки има и те ги знаат и са се готвеле за туй, и трудно им е бивало многу. Ке ви служат, оти за туй са пратени.
Сполай ви и се пазете, със Силата бдете, в тишината огин кладѐте !
Един о друг се пазете и Бога в душата топлете !
Споменувайте с добро Силата голема, Она ке варди всинца ви от един за двама !"
Св. Преподобна Стойна (1883-1933)
31.10.2021 г. 19,42 ч.
НАМИРАМЕ СЕ В ПОСЛЕДНАТА СЕКУНДА, НА САМИЯ РЪБ НА ИСТОРИЯТА, от който злото ще бъде изринато в пропастта веднъж и завинаги. КРАЙ – отива си! Интервентите си заминават. ИМЕННО СЕГА настава мигът, очакван от хилядолетия, когато пред очите ни ще се реализират обещанията на Този, Който ни е създал. Каквото и да стане, милиони праведници ще възлязат на Новата Земя и в Новото Небе. Останалите ще направят от Старата Земя рай.
УЧИТЕЛЯТ: „Та казвам: настава един момент в света, когато трябва да правим ВСИЧКО ЗА ГÒСПОДА. Ако учиш - за ГÒСПОДА ще учиш. /…/ Всичко в ума ти да е ангажирано с божествената мисъл, понеже Онзи, Който ни поощрява към знание, то е БОГ. Онзи, Който ни поощрява към добрите чувства, то е БОГ. Онзи, Който ни поощрява към добрите постъпки, то е БОГ - Онзи, Който е създал хилядите хора. Има лекари, които ходят да лекуват - то е подтикът на БОГА. Хиляди хора има, които проповядват - ТОЙ е подтикът! Хиляди майки, които раждат - ТОЙ е подтикът! Той праща всичко в света постоянно! Бог иска да въздигне един живот на ЩАСТИЕ между хората.“ (1942.01.11н.Словото бе Бог)