Необятното говори

Книга 44

1803 13.08.2015. Банкери с монада 22:45, до З.В. Твоят съвет се оказа решаващ и единствено правилен. Реших "контрата" да остане у мен, отказах се от всяко търсене на правото си. Само поисках по интернет съвет от Уникрeдит по някои въпроси за изплащането на "задължението" ми към съдия-изпълнителя на другата банка. Всъщност, поисках им кредит, за да мога да изплатя над 1200 лв. Те обаче са обсъдили проблема и ми съобщиха, че вината е в тях и ми преведоха тази сума безусловно. Момчето, което ми съобщи това, само ми даде среща в банката, за да ми помогне да преведа парите на TBI. Каза ми, че това е "едно голямо изключение и въпрос на морал от тяхна страна". Значи, покриха ми и главницата, а не само лихвите и съдебните разноски. Каза, че отделът и началниците му са били в много добро насторение през деня, когато са взели това решение, и че той никога не ги е виждал да постъпват така.

Случаят бе следният: Една банка, от която бях взел 500 лева, за да спася едно положение, ме била осъдила, че не съм ги бил изплатил изцяло, и с течение на месеците лихвата и съдебните разноски са били стигнали до над 1200 лева. Аз обаче никъде не съм се подписвал, че са ме известили за този проблем - иначе веднага бих реагирал. Бях възложил на мойта банка да изплати на другата тази сума от парите на пенсията ми на 4 равни вноски и си бях платил за това, тъй че отдавна бях забравил, бях напълно спокоен. Изведнъж виждам запор на пенсията ми и съобщение от съдия-изпълнител да изплтя незабавно 1200 лева! Тръгвам по следите на случая и откривам, че банката ми не е изплатила две вноски за февруари и март и взимам разпечатки за доказателство. Първо помислих да действам остро "с правото си" и "доказателството си" - и даже да ги съдя, ако трябва. Но приятелят И.Б. ме посъветва да не реагирам така - нали имаме други принципи? Тогава написах съвсем друго писмо на мойта банка, с молба да ми дадат кредит или да уредят разсрочено изплащане на "дълга ми"; и с думите, че може би тяхната служителка се е разсеяла поради лични проблеми и затова не е изпратила парите, но че аз бих я разбрал и бих оставил контрата у себе си, моля ги да не я наказват... Дали това е им е подействало или ясното съзнание, че банката е виновна и не трябва да се раздухва случаят, та ми покриха не само дълга, но и главницата - всичките 1200 лева и нещо. Според друг приятел, бивш банкер, такава реакция на банкери е немислима и е истинско чудо.

БЕИНСА ДУНО: "Всеки човек в живота си трябва да се обменя с някого. Тия двамата представляват два центъра, които взаимно се обменят - енергията от единия център тече към енергията на другия. Обмяната може да става между двама души, които се обичат. /.../ Няма по-велико нещо от щастието! Няма по-велико нещо от сливане на душите с Първичния Дух!" ("Придобиване на щастие", 30 май 1928).