Книга 32
26-27.IX.135(1999)
26-27.IX.135(1999)
София - Изгрев
ПОДСЛОНЯВАНЕ, ПРИСЛОНЯВАНЕ И НАДСЛОНЯВАНЕ
Из филма "Въглени и сняг"
Това е заглавието на осияние или одеяние, дошло непосредствено преди 14 и 15 септември, по повод на една покана от приятели в София за участие в учредяване на асоциация с благородна цел.
На вътрешния въпрос, да се остане ли този път в София за по-дълго или завинаги, идва незабавен отговор, че ако на 14 и 15 септември на паневритмията в София дойдат приятели от вярващите в Елма и ако "Словото, дошло в плът", бъде "подслонено, прислонено и надслонено", тогава може да се остане и в София. И досега този отговор остава неясен: какво значи точно "Словото, дошло в плът"; и как то би могло да бъде "подслонено, прислонено и надслонено"?...
На 14-и не дойде нито един от вярващите в Елма на паневритмия. На 15 дойдоха трима и за тях се каза, че ще получат, всеки поотделно, по един специален подарък за това, че са били в час. В рамките на тези два дни обаче отникъде не бе отправена специална покана поне за "подслоняване". Тогава отгоре се каза: “Словото се връща там, където има по-голяма чуткост и по-силен и постоянен импулс за съдействие, подслоняване и прислоняване”.
В тези редове осиянието (или одеянието) е преразказано. То бе много по-обширно и подробно и тèче с часове. Дотук се възстановиха само някои основни положения от него.
Преди да бъдат предадени нещата малко по-подробно, доколкото са останали в паметта, тук трябва да се отбележи още едно обаждане на Елма, с ясни наставления и прогноза на 15 септември сутринта, преди Паневритмия. Те се отнасят за сестрата, която от години свири сама в центъра на софийската паневритмия. Тук няма да се засягат проблемите, свързани със самодейността и професионализма в Братството, няма да се описва как преобладаващото тщеславие и липсата на самопреценка у някои, поддържани от толерантността на останалите, още от времето на Учителя до ден днешен не спомагат за съвършеното представяне на Братството пред света. Конкретно, тази сутрин за въпросната сестра бе казано, че ако тя приеме да свири сама или с други от сега нататък само в понеделник и сряда, то я очаква много леко изкарване на зимата, рязко подобряване на здравето, подмладяване и щастие. Тъй като сега остават много малко дни до края на паневретмичния сезон, тя ще вземе правилно изпита си, ако в момента реши от пролетта да играе паневритмия, а не да свири, защото това е крайно необходимо за развитието ù. Тя не би трябвало да се безпокои кой ще свири или кой ще носи касетофон, когато тя не свири – това е проблем на Братството, не неин. Братството, от своя страна, би трябвало да намери сили в себе си да обяви програма и изисквания за участие на музиканти в центъра, според които самодейците да имат право да се изявяват само в понеделник и сряда, а в останалите дни да свирят и пеят професионалисти или да се носи касетофон.
След това конкретно предупреждение на Елма потекоха обяснения какъв точно би трябвало да е съставът на музикантите в центъра на паневритмията и какви - жанровете на нейните изпълнения, в зависимост от дните на седмицата, астрологическите аспекти, нумерологичните положения и пр. Повтори се съветът за тихо напускане на паневритмията и на други духовни събирания и форми на братски живот, и събиране на друго място на избрани приятели, които са в хармония, в случаите, когато неуравновесени личности създават конфликти и проблеми.
После продължи темата за подслоняването, прислоняването и надслоняването. Играейки си с корена на тези думи, Диктуващият изведе още три символа – тези на слона, мамута и мастодонта, свързвайки ги с три категории хора. Обясненията бяха много дълбоки и обширни.
Небето счита за слон всеки, който се смята за по-велик, по-прав или по-голям от другите (от другия) или обективно в живота има по-висок материален или социален стандарт, дори и да ги е постигнал с честен, упорит труд. В този смисъл, подслоняването на някого от "слон" е първата крачка, първият благороден акт. Но това е само началото.
Подслоненият рядко бива и прислонен. Тук бе казано, че правилният превод на известния стих от Евангелието е : ”А Син человечески няма къде глава да прислони…” - а не “подслони”. Подслоняването е външен, благодетелски акт, при който гостът си остава “под слона” – тоест, в зависимо положение.
Прислоняването е интимен акт на душата и сърцето, при който единият от двамата, образно и буквално казано, прислонява глава на гърдите на другия. Това означава, че "слонът" те допуска от любов и обич в своята светая светих, като равен и предпочетен пред всички останали, при което единият временно е по-слаб от другия в някакво отношение - за да се прояви милостта, грижата и предаността, всеотдайността.
За "надслояването" не бе казано почти нищо. Стана ясно само, че подслоняващият и прислоняващият се отличават с лично присъствие. Надслояването имало две значения: да умееш да излезеш над "слона" – над този, който те е подслонил и дори прислонил, т.е. да не загубиш свободата си. Другото значение на надслояването е способността на "слона" да престане да се мисли за слон (титуляр на имота или ситуацията) и да овладее тайнството на отсъствието, давайки възможност и на другия да стане "слон" за известно време или завинаги.
Говориха се още работи за хората-слонове, а после потекоха пояснения за мамутите – хората, поставящи материалното обезпечаване и близките си на първо място, а всичко останало – ако останат време и сили. Собствената душа и Божите работи те отлагат за в бъдеще.
За хората-мастодонти се обясни, че това е още по-стара, още по-ниска степен на еволюция, в която имаш желанието и силата да се проявяваш пред повече хора, да ги ръководиш или да ги държиш в зависимост.
Това са, в общи линии, темите, които внуши и разгледа Елма на 13, 14 и 15 септември тази година.
Слоновете при всички случаи се занимават с големи, не с малки работи. За тях признанието и известността, славата, е основен критерий. И да подслонят някого, и да благодетелстват, това е явен акт за тях, не таен. Мотивът им е да хранят самочувствието и самомнението си. Да се осланят на света и на светските наредби – ето главният им метод (Тук Елма си играе с думата "осланям", като подобна на "слон" и "слана" – сланата ще изгори всички плодове на големеенето и авторитарността). А да се осланят на слонове – ето основното чувство на непълноценните психики, които не могат да действат тайно, самостоятелно, и в името на Небето, а не на света.
Мамутите си служат с примамване, а мастодонтите стават мастити личности, често и в прекия смисъл на думата...
В осиянието бе казано, че всеки символ има и положителни страни. В този смисъл, би трябвало да мислим и за позитивното значение на слона, мамута и мастодонта, но това остава за домашна работа. Би трябвало да се познават и добрите качества, и анатомо-физиологичните, етиологичните и еволюционните особености и достойнства на всеки вид, за да стигнем до специфичното значение на символиката му.
Все пак, Елма склони да даде осияние на тази тема чрез диктуване и записване по традиционния начин:
27.IX.135(1999) г. 7,50
- Историята на слонството е от началото на грехопадението, когато се яви самомнението, себичността, гордостта. Това е началото на света, на светското парадиране.
Мамутът е падналият илухим, който живее само за своите си и предимно за своите си. И истинският, невинният илухим е предан на най-близките си, но се грижи за тях съвършено, едва след като е свършил Божията работа – той подрежда нещата правилно.
Мастодонтът често е паднал алохим, понеже се стреми навън, без да зачита малките същества около себе си. Съвършеният алохим се съобразява с всички и включва всички – и малки и големи – в своята експанзия, но без да им навреди. Напротив, те се ползват от неговото разширение.
Слонът наистина е преди всичко Божествен символ, божество. Ганеша се посвещава на учителство и ученичество, затова има достъп до тайните на цялата вселена. Той може да бъде последовател и има послушание, ето защо добрият нюх и добрият слух са качествата на слона. Но слонът след грехопадението стана интелектуалец и примира за информация, познание, мъдруване, но без да се движи много, без да открива собствената си значимост. Той расте на големина в света, защото попива чужди познания, но няма воля да приложи собственото си, вътрешно познание, с което е дошъл от вечността. Той може да е голям алтруист, благодетел и реформатор, но с придобити отвън методи и познания -– не е оригинален в очите на Господа. За да добие брада, долна челюст, слонът, който е бил жаба в предишен цикъл, трябва да обикне изкачването и после слизането, преодоляването на физически и социални препятствия. Той трябва да се превърне в Козирог - търсач на самотните височини.
Голяма е науката за слоновете, мамутите и мастодонтите, но ние я изучаваме в самия живот, натъквайки се на такива на всяка крачка - както извън себе си, така и вътре в себе си.
Сродните души – ето философията и смисъла на живота на мамутите. Значи, те не са само отрицателен символ. Без да си бил мамут, без да си способен да откриеш сродната си душа и сродните си души в битието, ти никога няма да станеш съвършен. Не само да си ги открил, но и да се посветиш на тях изцяло, оставяйки себе си и света на задно място.
Божественият мамут се грижи за съхраняването и опазването на Божествения род - това, което вие наричате Божествен филогенезис. Ако нямате Божествен произход и не сте изградили или проявили илухимното си тяло, вие не можете да бъдете продължители на Божествения род. В този смисъл, има и други глави от Евангелието на Мария Магдалина, които останаха скрити за вас.
Историите около чашата на Граал и предаването на Христовата кръв през вековете и вселените не е нито измислица, нито безнравствена, безумна ерес. Родът на Лукавия знае това и наистина се стреми и до ден днешен да изтребва физически и психически Христовото поколение. Свещеното рицарство не е само един вътрешен подвиг, нито само външна традиция. Да разпознаеш Краля си, когато е в немилост, и да му отдадеш живота и душата си в името на Великото Дело – това е първият акт на предаността, запечатан със свещен печат още в най-дълбока древност. Да живееш за Дамата на сърцето си и да извършваш небивали подвизи в нейно име за защита на нейната Божествена чест – това е повикът на Божествения мамут в душата и духа ни. Това значи разпознаване и опазване на Божествения род. Жаждата да заченеш дете със синя кръв от Рицар, а не от простолюдието; да имаш дете с Христова кръв от Христов рицар, а не от някой друг - това е само прелюдия към една идваща епоха, в която всички ние ще станем рицари на свещеното разпознаване и майчинство, където ще защитим честта на самостоятелната майка, нямаща нужда да се подслонява и прислонява при случайни хора. Сега тази майка, която обикновено е самотна, е презряна и оплюта – дело на Лукавия. Останалите подобия на майки се стремят към уют и подсигуряване чрез лош избор и предателство към Христовата кръв във вените си, към кръвта на Отца в запушените си артерии.
Ранените и падналите рицари на Граала, носителите на Христовата наследственост не само психически, но и физически, днес извършват друго предателство, допускат друга слабост: очакват отклик и преданост от въображаеми дами на сърцето, от жени и майки с обикновен филогенезис. Душата с Христова кръв разпознава своите си и им се отдава мигновено! Тя има нужда да ги последва и да живее именно с тях, а не със себе си или с други. Това е така, защото тя жадува да съхрани Божествения род на Земята, тъй както е горе на Небето. Мистерията на Христовото рицарство, на чашата на Граал и предаването на Христовата кръв е заложена още в Стария завет и я виждаме ясно в Христовата молитва: "Да дойде Царството Божие - както на Небето, така и на Земята".
За да дойде Царството Божие на Земята, необходимо е да има Любими Божии, Невести Божии и Майки Божии, които разпознават своите си и тръгват след тях, без да се замислят за последствията. Да тръгнеш след Рицар на Чашата на Граала; да заченеш, да родиш дете от него, да наплодяваш Дървото на Живота – дървото на Божествения род на Земята, – това значи и ти самият да си от това тайнствено Братство през вековете, което е било горено по кладите и избивано през войните и в мирно време. У синовете и дъщерите на Лукавия има силна нетърпимост към високия идеал, затова в тях преобладава предаността към себе си и към собствения им род. Затова е жалко и смешно, напразно губене на време Рицар на духа да очаква разпознаване и отклик, приласкаване, подслон и преданост от страна на някой, който още не го е еня за Христовата кръв, за наследствеността, която ще приеме и ще предаде на поколенията.
В друга лекция ще ви говоря за достойнствата на Божествения мастодонт, който също не е само един отрицателен символ. Засега се спрете върху психологията и символиката на слона и на някои от неговите проекции, които са ви по-познати, например - вола. Мамута ще го откриете в бизона, бика и кравата. Ето защо кравата е свещено животно! В Индия и по цялата вселена, културните народи и цивилизации ù дават път - дори и танкова колона. В Египет това предимство на душата и Божествения род се символизираше от скарабея – торния бръмбар. И там познаваха и познават тайнството на сродните души, които търсят подходящи родители и тела на Земята, за да се съхранява и предава кръвта на Озирис по планетата.
8,55
Науката за различните лица на дявола също е точна наука и отразява огледално и негативно последствията от прекъсването на връзката със съответните лица на Бога. В духа на днешното осияние, всички паднали илухими или “мамути” служат на Мамона. Това са майките и жените, но и всички мъже, които съдействат на Мамона да се произвеждат и консумират преработени продукти на природата. Цялата човешка цивилизация от 8000 години насам (200 милиона земни) служи на Мамона! Мамон неизменно диктува в плътта и сърцата на хората да се подсигуряват – независимо дали материално, социално или емоционално. В Божествената математика съществува коефициент на съдействие на Мамона. Той се изчислява от Ангелите на Логоса и от кармичните йерархии за всеки отделен човек. Всеки, който с физически, емоционални или умствени действия сътрудничи на Мамона за произвеждане, продаване и консумация на ръкотворни изделия, има текущ личен КСМ ("коефициент на съдействие на Мамона"...), който го определя като "мамут" – тоест, паднал илухим.
Единствените мисли, чувства и постъпки, продиктувани от безсмъртния свят, единствените признаци за съдействие на разума, душата и духа са в сътрудничеството за възстановяването на рая, т.е. на Царството Божие на Земята. Навсякъде, където хората живеят без ръкотворни и преработени продукти, в чисти природни условия, и сътрудничат за просъществуването на Христовата кръв във вселената, КСМ отпада напълно - и хора и ангели не се прераждат повече.
От всичко това следва, че достойните дейности, особено от сега нататък на Земята, са само ония, които спомагат за превръщането на Земята в рай. И най-малката мисъл за създаване на оръдие на труда, на оръжия и на каквито и да са предмети изгонва престъпника от Едема незабавно. Това важи дори за музиката и изкуствата. Липсата на трудови дейности от адски тип обаче не означава, че човешките ръце в рая бездействат. Има милиони форми на Любовта, Мъдростта и Истината, при които ръката има решаващо значение. Първата от тях е милването и прегръщането. Чрез тях се строят вселени! И обратно – разрушават се, където липсват.