Книга 36
5.VІІ.144(2008)
5.VІІ.144(2008)
София - Изгрев
ГРОЗОТА, ОПОЗОРЯВАНЕ
И ПРОПАДАНЕ
2,24ч. ЕЕТ, лятно часово време.
Тази нощ лекцията беше на тема “Грозота, Опозоряване и Пропадане”. Малцина знаят, че Лекциите на Нощния Клас започват точно в 22 ч. зонално време, което е 23 ч. лятно време, и продължават 1 земен час, рядко повече. Ето защо, който е закъснял за лекция – не e заспал до 10 вечерта, – я изпуска. В зависимост от Програмата, от Космическия Момент или от решението и вдъхновението на Учителя, тя може да протече и за част от секундата или за 1.999... астрологически часа. И в двата случая времето до два пълни астрологически часа се употребява за двете познати занимания – Летене и Гнездене. По този начин времето за Лекция, Летене и Гнездене отговаря на трите свещени форми на съществуване на Бога: Слово, Дело и Живот. Има два официални класа ученици и възлюбени на Бога: начинаещи и напреднали. Първите ползват именно зоналното време по часовниците, а вторите – времето по съответните астрологически часове.
И двата официални класа ги наричат “равноделни”, понеже минутите, секундите и по малките части от време и в двата случая са еднакви по продължителност, въпреки че астрологическите часове са своеобразна хармоника. Тези два класа обаче не знаят, че Бог има и трети, Таен Клас, който върви по неравноделно време. И то е хармоника, но в него няма две еднакви минути и секунди. Математиците знаят какво е това и как може да се изчислява и изобразява. Можем да кажем още, че няма и две еднакви неравноделни хармоники, тъй като всеки изгрев изпраща алохим-ключ, който носи аргумента пред скоба. Като знаем от Елма, фотоните са божествата алохими.
След полунощ, официално или по слънчево време (астрологически час), ученикът и възлюбеният на Бога е свободен да се върне на Земята. Той няма защо да си доспива, защото физически се е наспал. Има свободата да изглежда на заспал, ако иска още да скита по Вселената, но може и да стане и да си върши работата във физическото тяло. Както е известно, учениците от Специалния Клас стават още в 1 часа през нощта, както са го правили и до 1945 г.; учениците от Общия Клас стават в 3 часа, също напълно бодри и освежени, а учениците от Неделния Клас са будни и стават в 5 сутринта.
Естествено, Класът на Сестрите и Евродоровият Клас спадат към Тайния Клас на Учителя, който е неравноделен. Те проникват направо Божествения свят, което е възможно само в четвъртък вечер и в неделя сутринта. Именно "извънредните" беседи на Учителя в четвъртък за Сестрите и утринните беседи в 5 ч. в неделя са предназначени за Тайния Клас – класът на Възлюбилите. Както ни е обяснено, Възлюбените са едно, а Възлюбилите – съвсем друго.
Това въведение със свои думи е необходимо за тези, които още не участват в нощните Лекции, Полети и Гнезденето и затова не знаят за тези неща. Или пък участват, но не помнят какво са правили в другия свят от 10 до 12 ч. вечерта и след това. От казаното става ясно, че времето от 12 до 1 е за Тайния Клас – било в Божествения Космос, било на Новата Земя. След 1 часà те са вече свободни да ръководят тайно равноделните класове. Някои може би вече се сетиха, че в Словото и Делото се използва българската неравноделна музика, като набор от трамплини за летене и гнездене в неравноделните светове, но това са преди всичко музикалните произведения на Учителя с български неравноделни тактове.
Относно темата на тазнощната лекция може да се спомене, че Бог сега разчита най-много на грозните, оклеветените и пропадналите. Той обяснява още в Словото в България до средата на миналия век, че Бог е решил да създаде една съвършено Нова Вселена, в която ще извика за строители и обитатели само такива същества. Те ще я направят милиони пъти по хубава и прекрасна от всички самодейни вселени на досегашните ангели и божества. Но защо – това е най-голямата Тайна.
В лекцията бе засегнат познатият ни въпрос за невинността и непорочността на Дявола. Като главния Отрицателен Герой в Пиесата, Той играе неподражаемо лошите Си роли, за да ни проверява. Ние знаем, че Той е Син Божий, Братът на Христа, който пък е Положителният Герой. С огромна изненада узнахме, че главната перла на "Най Големия Братовчед" е нулевата суета и тщеславие. Надянал маската на най голямата грозота, най големия позор и най страшната пропадналост, Той наистина има нулево тщеславие. Издържа с пълен мир и щастие най-голямата драма – заблудата да бъде мразен от всички или да се страхуват от Него. Затова, в равноделните светове, Той е най-самотен от всички. Естествено, когато е в роля, той може да надене и маските на красавците, моралните, доблестните.
По този повод, по време на лекцията бе зададен спонтанен въпрос: "От това не следва ли, че Христос може да е тщеславен? Нали са антиподи по всички показатели?..." Въпросът породи и смях, и замисляне. Не, и Христос има нулева суетност и тщеславие, въпреки че е Добрият Герой и всички Го обичат. Новата изненада бе реакцията на Елма, че нямало такова нещо. Нямало такъв случай някой християнин да Го е обичал някога и да Го обича истински... Всички ние бяхме изумени от този обрат, след като сам Той казва неведнъж още в беседте Си през миналия век, че сега в света имало 500 милиона християни. А тази нощ каза точно обратното – че нямало нито един... Свикнали сме – нали едният Му полюс е Абсурдът... Сам казва в беседите Си: "Аз Съм Човекът с най големите противоречия в света", а едно Негово осияние е с тема и заглавие "Бог обича да Си противоречи".
Помнейки това, тази ранна сутрин (сега е 2,26 ч. нормално време), когато приятелите от Специалния Клас в нашата зона започнаха да светят по нашия часови резен на планетата (станали са и работят), ние се надяваме, че Елма ще Си "изпротиворечи" още веднъж и ще отключи отново уж заключеното Слово.
И така:
3,30 ч. ЕЕТ сутринта, лятно часово време
- Моят най-невинен и прелестен контингент от строители на Новото Небе и Новата Земя са именно тия, отритнатите. И ще ви кажа защо.
Първо - понеже работя и общувам с тях много вече повече от 2000 години. Аз бях с тях още преди да се родя като Исус.
Красивите, моралните и възвишените съм оставил на Брат Си – Той да се занимава с тях. Брат Ми е не само с нулево тщеславие, но и с нулево самочувствие и самомнение. Парадокс: колкото е по "нулев" – толкова е по-неподражаем в ролята си на точно обратните неща, т.е. на суетата и горделивостта, но в суперхиперболични степени.
Та красавците, моралните и външно невинните са от Неговия контингент, защото Му подражават с всичка сила именно по тия три показателя. Тяхното тщеславие, самочувствие и самомнение наедряват като гигантски въшки по челата им, но това виждаме само Аз и Моят Брат.
Тези въшки са невидими дори за повечето божества, какво остава за 9/10 от ангелите и 99,9 от хората...
Често се питате – дори и вие: "Ма наистина, защо Бог е пуснал толкова шкарто?... Сигурно има нещо предвид, но главите ни по никакъв начин не могат да го проумеят..."
Този въпрос още трябва да бъде забулен в тайна. Мога само да напомня, че съществата, създадени от Отца Ми, имат велика свобода на волята. По-голям подарък от този няма. Бог им забрани още в Рая да посягат към Дървото на Етиката – затова не казвайте, че не ви е предупредил. Освен това Дърво, имаше и още съществуват и се умножават безчислени количества други, разнообразни Дървета.
Дървото на Живота е най главното от тях. То е антипод на Дървото на Етиката. Е, тика ви това, последното Дърво, към Пропастта... – страха от Изобилния и Пълен Живот и спирането на живота...
Колкото и да се чудите – именно най-красивите, най-моралните и най-възвишените ангели, подкокоросани от подлудели богове, посегнаха първи към смъртта – забраненото дърво. Тщеславието, самочувствието и самомнението са тъкмо тия три огромни въшки, припичащи се на слънце върху челата на красавци, моралисти и величия. Припичат се, но и ги пият! Като изпие сърцето на красавеца, неговата въшка си казва: "Сега той ще се влюбва само в красавци"...
Въшката на смъртния, който се мисли за много чист, изпива душата му и той почва да поучава и да се "пази"... Почва да "предпазва" и другите. От какво? – от Дървото на Живота! Сакън! Нямало такова нещо "Изобилен и Пълен Живот" в градината на душата...
Като гледа колко са набъбнали сестрите ú, Третата въшка на челото на надутите почва да се надува повече и от тях, докато един ден се пръсне. Те са се надули до крайни предели пред самите себе си, пред глупавите и пред представата си за Бога. Изминават всички степени и получават всички титли и пагони на самомнението, но... са опръскани от лайна... Въшите лайна миришат най-силно: всички порове и пръчове на вселената са едно нищо пред тях! Особено лайната на Третата въшка. И наистина, самомнението е избило повече богове, ангели и вселени от всички други пороци, взети вкупом!
Сега няма да ви казвам адските имена на тия три въшки – тях ги зная само Аз, знае ги и Брат Ми. Той, именно, си лепи подобия на хора, ангели и богове, които харесват тия три "прелести" от отделителната система на споменатите въшки...
Ще кажете: "Елма проговори – и веднага пак се размириса..." – Не, Аз не мириша, нито Брат Ми мирише лошо. Миришат и смърдят неговите подобия на хора, които се опитват да се спасят с парфюми. Явява се парфюмерийната промишленост на красотията, самочувствието и самомнението.
Говорил съм ви нещо за хубостта, но тя е последна в развитието. За да се освободят от смрадта и миязмите, много истински богове и ангели и почти всички хора трябва да минат през трите свещени пещи. Това са грозотата, опозоряването и падението. Като стигнат до дъното на тази пещ, която е дълбока като кладенец, съществата с искра от Бога се докосват до нас. Добият ли нулево тщеславие, нулево самочувствие, нулево самомнение; запламти ли в тях горивото на пълното отчаяние и безсмислие на живота, в един свещен миг те докосват и освобождават Пружината! Ние с Брат Ми сме заложили тази Пружина на дъното на ада. Всъщност, това е дъното на Рая, който се намира много по-дълбоко от ада. Това не го знае никой. В ада обитават двойниците на тия с въшките по челата. Някъде аз ги нарекох "шансонетки" – подобията на хора и ангели, които експлоатират вида и дарбите си, за да получават компенсации. Лайното на Първата въшка е изборът по външен вид и "тръпка". Лайното на Втората въшка е чувството за собствена правота и задоволството от нея. Като пърди и се оригва, тя изразява своето мнение за неправотата на другия...
Третата въшка ходи по нужда с най-голямото лайно, родено от животно, при това толкова малко насекомо... С него тя иска да каже: “Моята религия, моята идеология е най-велика на света!” Даже не най-великата, но единствената – понеже няма друго по-голямо лайно от нея, и по-миризливо.
Както се досещате, помолих Брат Ми тука да ви поговори малко по своята специалност, но то не е само за познание... Това е старият и най-изпитан трик на осмърдяване на атмосферата, за да излязат от салона случайните минувачи. Има много случайни минувачи край църквите на Бога - хора и ангели, които си търсят сом за въдицата или клиенти. Други си търсят слушатели и зрители. Трети си правят хербарии от най различни пеперуди и бръмбари, с които са пълни почти всички говорилни. Затова те обикалят говорилните по график; даже плащат на пеперудите и бръмбарите да им ходят на проповедите и лекциите, за да станат по умни...
Но сред църквите и салоните има и обители на Бога. Те не почват с парфюмите и въобще не употребяват парфюми. Първата работа на Посветените вътре е да пуснат някоя дълга и тънка, а за по нечувствителните – и някоя гръмка... Така въдичарите и любителите на панаирите си излизат с негодувание, зачерквайки завинаги този салон, в който случайно са попаднали. Когато тази роля изпълнява Словото Ми, ако някои не побързат да го вчешат и напудрят, Аз изгонвам със същия успех всички оглашени, които обикалят за парфюм и пасти. Бъдете сигурни, че всички от тази порода вече са захвърлили това, което е написано тука, или са си излезли гневно от дома, в който го четете... На по-търпеливите веждите им в момента са високо горе на челата... Най-интелигентните си задават въпроса: "Той ли говори сега или Брат Му?..."
Там е работата, че Ние често правим дуети. Когато запее Брат ми, аз съм сигурен, че ще останат само хората с монада. Ангели не остават и за цяр, а богове се навъртат по няколко, защото не знаят откъде ще изскочи пилето... И чак тогава започва да се раздава странно благоухание. При нас са останали предимно обикновените, грозничките, нещастните. Между тях винаги има и по няколко броя чепати, устати, и лудички, за да има откъде да излизат газовете ви. Без тях няма да усетите никакво благоухание. Като имам така по няколко димоотхода и вентилатора в едно братство и те си вършат работата, в даден момент и те кротват. Тогава, именно, почват да се надигат най приятните и чисти благоухания на хората без самочувствие. Обикновеният, грозничкият, ще погледне някого с такъв смайващо прекрасен поглед, че това няма да го забравите никога! Такива очи, пречистени от жестока самота и мъка, не могат да бъдат изобразени и от най-великата актриса на вселената, ако не е страдала. Такава нежна и трепетна обич и любов, която извира плахо и свенливо от сърцето на по-обикновените, е напълно непозната на шансонетките, шансонетите и техните фенове. (Да не се забравя, че под "шансонетка" и "шансонет" Елма разбира хората, които очакват и търсят шансове в света на смъртните, а не певците на шансони. Другаде ги нарича "шансоиди" – "подобия на хора с подобие на шанс" - б.п.)
Обикновеният, некрасивият, грозният произвеждат във вселената "ороáум" – способност за преживяване на огнение от десета степен нагоре. Огнение от втора и трета степен почват да палят причинните ви чакри; от ІV до ІХ степен – будическите; а от Х нагоре – атмическите. Следователно, некрасивите външно, които са с монада, могат да ви изстрелят чак в атмическия свят, с ядрената мощ на своето истинско чувство. Не се плаишете, не ги отблъсквайте, когато са неудържими! Ако не извършват насилие, вие имате шанс, може би единствен в живота си.
За обичта на болни, недъгави, слепи, инвалиди тук няма да говорим. В повечето случаи тя е тъй кристална и могъща, че подпалва Огньове от XI до XXII. Там вече е светая светих проникване в Божествения свят, понеже сте обикнали девствен дух, маскиран на Земята. Пробили сте порока на астралеца – да си търси тръпка от фòрмата. Протегнали сте ръка откъм Божествения свят – проявили сте милосърдие. Отказали сте се от сладоледа и сиропа на красавицата или красавеца, за да доставите преживяване, не за да получите. Значи и инвалидът, и вие живеете в Божествения свят, без да сте го знаели. Неговата скръб и самота е постоянна стълба до Небето, а вашата ръка, когато сте там, извлича от сърцето му такива дивни трели, които не е чувал и Орфей!
В мига на Посрещането вие излизате от земните си парцалки и хуквате, прегърнати и голи, по вселената. Вече никой не може да ви хване! О, ако знаехте какъв грамаден, неизмерим шанс е да приласкаете някой нещастен! Той сам не знае колко неизмеримо е щастлив. Той не подозира, че в страданието си нагнетява безсмъртие и че още в първия миг, в който срещне друг човек с душа, способен да коленичи пред него и да го прегърне, и двамата се превръщат в лъчи и се пръсват от щастие из вселените. Когато се съберат отново в две тела или в едно човешко тяло, вече никой не може да им отнеме абсолютната красота и безсмъртие. На Земята, за парлама, може още няколко време да играят ролята на един грозен и на един глупав, който живее с него...
Сега да се разберем – в този урок няма да говорим за онази хилядна от промила, когато красивият е и прекрасен. За Божествено красивите хора, които са въплътени ангели, както и за боговете и богините на Хубостта сме говорили другаде, можем да си говорим и в бъдеще. Ама, ако само си говорим, пак ще спаднем на по-нисшите чинове...
Сега думата ни е за "хлонéята" – второто по сила и сладост ухание на Господа, което се продуцира единствено и изключително от опозоряването. Опозорителят произвежда "разбъм" – адска смрад и задушлив газ, предназначен да разкрива мръсниците и да убива хората и ангелите с Втората въшка на челото. Всички знаят, че "разбъмът" не може да се хване на малкото пръстче на вонята от въшката, но той върши работа.
Как разкриваме мръсниците чрез него? – Ами "разбъмът" отваря ушите на мръсниците за клюката. Клеветата и клюката хващат моментално корен в съзнанието на мръсниците, понеже те имат мръснишко подсъзнание. При това, има разни видове и категории мръсници, макар че всички са с Втората Въшка на челото. Най-малките мръсници, чиято въшка е още като мишка, не разпространяват лошото, което са чули. То само ги яде отвътре. Те обаче са му повярвали, а това говори за тяхната порочност. По-големите мръсници, с въшка колкото любеница, почват активно да разпространяват злословието.
Дотук всичко е ясно и логично и всеки ще разбере това. Но в този сияен ден – дълбока нощ долу на Земята – аз искам да ви изненадам с още едно положение, което ще ви се стори съвсем нелепо: най-голяма и най отровна е Въшката на ония, чиято подлост и мръснищина се радва на това, че опозореният е опозорен с основание. И наистина, опозоряването без основание – олепването на някого с измислена легенда е диагноза за по-слаба степен на подлост у повярвалия и по-съмнителна липса на тщеславие у намазания. За измисляча на легендата няма да ви говоря, понеже упражнението по наблюдение е предвидено за V курс – вие сте още слаби. Дори и в V курс някои изпадат в каталепсия от отвращение и ужас, когато имаме наблюдение на черен съчинител. Неговата действителна форма и миризмата му в ада са толкова токсични за душата, че виждаме голям зор за изваждане на студент от кома, когато това се случи. Също, много студенти от V курс не могат да смелят гигантската разлика между чудовището в ада и човека или ангела, в каквато форма то живее във външния свят.
Виждате, че при някои обяснения не тече картина и звук и не включвам и другите ви сетива. Това е, за да не викаме бърза помощ тука...
Исках да кажа, че има нещо още по-парадоксално: зломислецът или злословецът, който се е уверил с твърди факти, че прегрешилият е наистина виновен, е по-голямо чудовище дори и от измисляча на легенда. Чудовищността на това чудовище се състои в това, че то не може да прощава. То държи снимката, факта на падението или престъплението на абсолютен фокус в съзнанието си и постоянно я възпроизвежда. Това при него може да продължи с години и векове. Ако чудовището е с монада, очакват го съответен брой векове (с лихвата) падения и престъпления и съответни възмездия, за да види какво е вършило.
Виждам въпросите ви. Ние тук говорим за астралните и менталните чудовища, въплътени в хора и ангели. За разлика от господарите на Карма, тези чудовища злорадстват или са ледени стени пред съгрешилия. Единственият им формален плюс пред по-малките подлеци – лековерните – е че не се ловят на въдицата на клеветата, без да потърсят "солидни доказателства".
Аз ви казах, че ще бъдете изненадани, но наистина прокурорът е по-голямо чудовище от лъжесвидетеля. Дори и за вас, които сте толкова напреднали, няма разлика във вината им, понеже и двамата качват човека на бесилото. Да, лъжата е най-страшният грях – не си вземам думите назад, – но жестокостта на сърцето тежи не по-малко на везните. Почва да надделява, когато се прибави и доволство, злорадство. В отделен урок ще ви докажа, че доволството от разкритото зло и злорадството са равносилни на лъжата. За профани и юристи това твърдение е нелепица, но аз ще ви обясня защо е вярно. Помненето на злото е също лъжа и съучастничество на пъкъла. Сега всички фенове на всяка "гласност" и "атака" ще кажат: "Тия работи ти ги разправяй на старата ми шапка! Злото трябва да се разкрива, наказва и помни, за да не се повтаря!” – Да, ама то се повтаря! И то в увеличаваща се, много повече от геометрична прогресия. Колкото повече го стягате и кърпите, без да изкорените причините и да променяте самите себе си, толкова повече ще се пука по шевовете.
Наказанието с отрицателни средства умножава злото по-добре от огъня в планина от борина. Наказанието с положителни средства, ако се вслушате в Нашите съвети и методи, потушават и вселенски пожар само за 3 дни и половина.
Тази лекция стана дълга, затова свихме честотата на времето. Така ще си се върнете всички точно в полунощ "ни лук яли, ни лук мирисали"... Но ако някой яде лука на лукавството и пак опъне лъка на обвинението, няма дълго да припари тука!
Стъклени погледи и разминаващи се статуи в братството да не виждам! Ако някой се размине така с вас и не ви отвърне на добродушния поздрав, ще знаете, че е от ония, за които съм ви казвал. Брат Ми тепърва ще си има работа с тях. Сред тях има и много "напреднали", които събират веществени доказателства и даже черните епизоди от филмите на Сатаната на Небето и на Земята. Те са перфектни черни монтажници и се надяват с този филм да ви качат на бесилото. Виждате каква бръчка имат между очите! Тя е белег на много точен и много висок ум, само с тази малка разлика, че са забравили края на поговорката: "С каквато мярка мерите..." и началото на най-важната формула на безсмъртието, съдържаща числото 7... [Прощавайте 77 пъти по 7].
Опозореният обаче произвежда без проблеми своята хлонела – той страда. С нея той спасява милиарди същества в беда. Когато страданието му се излекува от обида и тщеславие, хлонелата се превръща в хлонея и опозореният става цар небесен. Произнася по 100 пъти на ден думите на Едного на кръста ["Прости им, Господи..."]. Хлонела или хлонея – това са балсамите от малките дертове. За героите от Третата Степен, Опозоряването е бял кахър.
Когато ви говорих за прокурорите, аз вече навлязох в темата за Третата Степен на близост до Бога – РЕАЛНОТО ПАДЕНИЕ, ПРОПАДАНЕТО! Грозотата и Опозоряването, които произвеждат ороáум и хлонея, наистина приближават съществата с монада максимално до безсмъртието, но още не ги изстрелват нагоре. Останал е 1 милиметър до Пружината. Трябва да преживееш реално падение, за да престанеш да бъдеш небесен негодник. Небесната красота, чест и възвишеност - такива, каквито си ги представят повечето от половината ангели и една не малка сган от красивеещи шансонетки и шансоиди на Земята, - такава "красота" и "възвишеност" насмърдява. Вече знаете две от имената на тая смръдня. Не знаете обаче какъв е ликът на шансоидите в ада. Вие помните Моето определение за шансоид: подобие на човек, който се стреми към подобие на шанс или вече го консумира.
Шансонетките на Земята и в духовния свят са наистина негодници, понеже не са годни за нищо. Нямат годност за Саможертва, нямат годност за Разпознаване, нямат никаква годност за Възхищение пред Чуждата Истина. Те са фактически отрепки, тунеядци – блудни синове и дъщери, изпоскващи имането на баща си. И сега тука трябва да кажем кой баща точно. Нали знаете, че всички не сте родени от един и същ баща?
Нека не говорим повече за отрепките, изпълнени с мисъл за себе си, а си представим само за миг летящия надолу, който ридае с пълен глас за нещастието на ближния и за Божието Дело. Такива "паднали" отдавна са се отписали. Отдавна са престанали да се тормозят дали имат троха хляб, дали ще спасят душата си. Те са сгазили толкова много лук, избъхтали са толкова много пътища и пътеки на отрицателния опит, че са напълно убедени, че си заслужават падането. Те нямат и следа от понятие и представа, че долу може да ги чака Пружина. Те са вече напълно лишени от надежда, от желание за Слово и Дело, дори от тръпката на милосърдието. Падат тъпо, сляпо и сънно, по инерция, след като вече сами са си изпели опелото. Всички наоколо казват: "Какво стана с този човек; това ли е същият човек; това въобще човек ли е ?!" Никой нито за миг не си представя, че може да протегне ръка и да го хване, за да не се разбие долу. Няма такъв луд. Падането на живия труп е толкова тежко и фучащо, че всеки опит за най-малко докосване може да свърши с още една смърт. Живият труп вече не страда – лишен е от мисъл за себе си. Дори изпитва първата степен на Тръпното Блаженство – Тоталното Безразличие. Мозъкът му е на иглички. Той счита себе си за свършен човек и само чака последния удар. Ако е бил вярващ, вече не е и вярващ – напълно му е безразлично дали оттатък има ад, чистилище или рай. За рай въобще не се надява, от чистилището не го е страх, защото е чегъртан и стърган на Земята достатъчно; пък адът, който си мисли, че му предстои, сигурно няма да го осъзнае в началото, защото ще бъде векове наред в безсъзнание. Тази логична мисъл му се прокрадва с надеждата да си отпочине, да му зараснат раните, за да има мегдан отново да го изтезават... И е готов да го изтезават – само да не е, Боже, на розова кожа, с току-що хванала мембранка...
Секунди преди удара, това Божествено същество започва да произвежда най-великата и най-скъпоценна есенция на Битието – прословутия "родрòн". Родронът има най-велика и най-прекрасна степен на отсъствие на мисъл за себе си. Увенчан е също от нещо не по-малко прекрасно – отсъствие и на мисъл за ближния. Отсъствие въобще на каквато и да е мисъл, на каквато и да е тревога, каквото и да е чувство за дълг или съвест – дори към Бога! Ето защо, това най-странно и най-тайнствено вещество "родрòн" дълго време се е считало за есенция от центъра на ада - упойка, инжекция от Палача на Съдбата, по милост на Царя. Все пак, осъденият има и някои заслуги, затова са му смекчили екзекуцията... Така си мислят много дяволи и ангели и досега – те не могат да си представят родрон като най-висшата благодат, най-висшето постижение. А падащият с космическо ускорение пък не може да си представи и една хилядна от това...
Тук вече ще спра. Оставям на вашето въображение да си представите как един жив труп, комуто лично Господ е сложил сладка упойка, в един миг пада върху Пружината и тя го изстрелва обратно с космическа скорост. Как дълго време още "трупът" ще лети нагоре, докато излезе от кладенеца. Как никак и нищо няма да го боли, когато се събуди. Как тръпно и учудено ще гледа стотиците хиляди бивши грозници, опозорени и пропаднали, плуващи също като него на повърхността на една Нова Вселена. За тяхно огромно щастие, там не се мярка нито един ангел, нито едно божество, нито един назидател и възпитател... Някои лежат по гръб, други се въртят по-бавно или по-бързо в малки водовъртежи, ала не потъват. Скоро всички ще се вдигнат над водата – като Великите Китове – за да тръгнат заедно към Онова, Което ги е родило!
5.07.2008 г.
8,39 ч.
Точно тези Същества, след като се слеят всички със всички и се върнат в Бога, много скоро след това ще излязат от Него без да излизат и ще сътворят една съвършено Нова Вселена. В тази Вселена няма да има нито една грешка. Тя ще бъде абсолютно недостъпна за предишните богове и ангели и за нещастните хора, които не са страдали. Ако някак си между новите ú обитатели се е промъкнал някой, който не иска да се слее с когото и да е от всички, той просто ще изчезне. Ще се върне да проверява своите тръпки, вкусове и теории, по подобие на скъсаните божества и ангели. На въпроса дали ще има още осияния, на първата буква химикалката свърши...
Ω