Книга 18
4.X.128(1992)г.
4.X.128(1992)г.
София - Изгрев
ОСИЯНИЯ ЗА ТРУДА
Въведение
- Масата се събра – сферичната маса! Кръглите маси са на духовните рицари, а сферите – на Божествените. На кръгла маса се решават духовни проблеми, а на сферична – Божествени. Затова, пийте сега и яжте сладко, тъй като се събрахте отново. От днес и човечеството ще се събира по нов начин – не в плоскост, а в дълбочина. Отварям пак широко щастието да бъдете с Мен! Вярата празнува празник, тича с едри крачки пред познанието, по стъпките на Любовта. Изневярата произтича от невяра.Това е точната причина на всички изневери: не вярваш на ближния - и той си търси друга вяра. Така и тия, които си изневеряват, са паднали в невяра към Светлото Начало в себе си и са попаднали под тъмни внушения отвън. Тогава Светлото Начало ви ревнува – То единствено има право на това. Участието ви в световната драма е винаги в две действия: слизане от вяра в изневяра и качване от изневяра във вяра. Тъй смисълът на същината се разкрива, стоманата на тъмнината става все по-крехка и започва да се троши.
Фаталности няма. Фатално е само правилото на стоманата, че трябвало да носи "прогрес". Тъмнината, сгъстена до стомана, създаде най-големите трагедии в света. Стоманата съществува и в сърцето. Щом желанията станат твърди от въглерода на егоизма, те стават мощни, но чупливи. Този човек, който е станал "стоманен", се гордее със силата на желанията си, постига ги винаги със сила, но в края на краищата се счупва. Там има предел. Сърце, което се насилва, стомана е. То се сломява от един по-силен удар, не може да се огъне. Сърцето на човека трябва да е ковко. Затова сърцето създава златото – най-ковкия херувим в Битието. Значи, благородството е ковко, а силата – чуплива. Сплавта от въглерод и желязо, която измислиха тъмните, се размножи в сърцата на хората и сложи начало на "стоманения век" – века на егоистичните желания. По същия начин някога ще ви говоря и за епохата на месинга – сплав от чувството с ума, която роди семейството.
Тънко трябва да се пипа, когато имате работа с метали! Те са много взискателни и предават на Трите Вселени уроци по вярност на себе си, но в името на обществото. Монокристалът се интересува само от себе си или от семейството си в друзата, а металът – това е цял народ, цяло човечество. Там отделните съдби са кристализирали в ясна структура, подчинена на структурата на човечеството. Да намериш себе си като метал, значи да откриеш своята професия. Монокристалите са единици, те си изкарват прехраната с ум и гений, но не могат да се сработват с големи колективи. Те имат още много да се смаляват, докато стигнат до понятието "професия". Професионализмът е качество на личността, а верността на призванието – сила на индивида. Като индивидът да си уникален, съвършен – свръхчовек, титан, бог даже – но ти винаги ще страниш от работа с много хора и няма да издържаш на тълпата, докато не се смалиш достатъчно, за да влезеш в света на херувимите.
Професионализмът - това е плодът на персонализацията. Пътуващите, сменящите много адреси, предприятия, самотните пещерни светии и бледоликите домашари се крият от творчеството на личността, понеже са още себични. Не могат да учат езици, те са монокристали: сияят, преливат от фантазии и идеи, създават цели велики култури, стават аватари, водачи и гении, рушат империи, кроят нови вселени – но самотни.
Самотността отвътре не винаги е самотност отвън. Царят е самотен, тъй като не изпълнява чужда програма – ако е станал абсолютен монарх. Той може и да е Божествен Син, Син на Небето, Баща на Народите, обаче неговата структура няма още деление. Той не смее, не иска, не може да се дели вътрешно, понеже ще престане да се мисли за голям – ще стане непрозрачен. Царете рядко са били личности – това са единични случаи, когато личност е изпълнявала ролята на цар. Светии-личности са само "топлите" светии, които са спали, яли и работили заедно с народа. Като оре днеска на нивата с труженика от ранни зори до след мръкване, тогава народът го нарича "златен човек" и му носи сол и хляб и го черпи с водица. Светиите по пещерите и стаите, които са студени; тираните, които не излизат навън, освен с охрана; примадоните, с които никой от сцената не иска да говори, освен чрез реплики от пиесата – всички те са били някога "деца-чудо", но никога не са обичани от народа.
Да се натовариш с проблеми и грижи, с тичането на майката по опашки, с тормоза и бележките на децата в училище, със скъсаните обувки на чедото или течащия таван на приятеля – това са душевни измерения от ясновселената, от която започва сърцевината на личността.
За величина като дух, като подвиг и мисъл, съответните шестици ще ви бъдат написани много красиво. За единичните рекорди, с които оставате в "спортните" анали на Атма, ще се говори с векове и години. Светлината ви ще огрява времена и народи заради славните открития и подвизи, които сте извършили еднократно в живота си. Това е работа на духа, трасиране на бъдещето, благословение за бъдещите поколения.
Но решите ли да направите голяма крачка напред в еволюцията си и да се обърнете на "запад" - за пръв път в своята космична история, – вие трябва да се спрете и да помислите трънен ли е бил пътят на Посветените. Ако разберете, че е така, ще се обърнете на 180º и ще поискате да станете малък. Ще се запишете в училището на работното време и в класа на труда.
Трудът - това е най-великата привилегия на смирените, която няма почти нищо общо с работата. Ние сме ви говорили за мъчение, труд и работа и вие сте разбрали същината на работата – свободно самоотдаване и дейност, която е вашето призвание и с която сте на "ти", защото сами разполагате с времето си. В този смисъл, малцина са хората на Земята, които имат привилегията да работят. Трудът обаче строи едно висше тяло, което работата не може да проумее, нито да строи абсолютно по никакъв начин. Разбира се, има труд-мъчение и съзнателен труд, които трябва ярко да се разграничават. Трудът-мъчение съсипва сърцето, защото е в страшен дисонанс с призванието, с чувството за свобода.
Универсализацията е следваща ера – ера на работата; а "персоната" – личността - трябва да се труди. По-точно, ти трябва да си станал личност, за да можеш да се трудиш в пълния смисъл. Ето защо посвещавам това осияние на труда, за който искам да ви продиктувам цяла книга, а не само предговор. С човешките ви думи това е "предговор", а малко по-точно – "предисловие". Ако трябва да дълбаем още повече в точността на думите, то не е и "предисловие", тъй като и сега слиза Слово. Трябва да намерите дума, свързана със Словото, която да отговоря на "въведение". Тогава ще ви разкажа що е труд в професията, що е труд в майчинството и бащинството, що е труд в семейството и рода; труд в приятелството, труд в обичта, труд в любовта.
Ако нямате място, на което винаги да се завръщате по едно и също време, в един и същи ритъм, с една и съща дейност, макар и търпяща развитие, и с едни и същи хора - вие никога не ще усетите покълване на яснофизата, шепота на херувимното тяло, майчинския път на илухима!
Напоследък прекалено много Аз ви занимавах с алохимни проблеми, с темата за свободата на ученика и отчаяната му борба - с нокти и зъби - срещу "вампири" и "упири", системи и национални дракони, а темата за труда забравихме. Трудовото поведение на човека, който иска да стане личност - първо пред Бога и пред ближния, а после и за човечеството, - е слонът, един от трите слона, на които се крепи Земята ви. Кои са другите два, ще ви говоря допълнително. Кой е китът (търпението) и какво тяло се изработва изключително на земята и само в материята – това е тема от голямата книга за труда, която ви моля да приемете като дар от Съученика си. Аз, Синът на Баща Си, съм само Един - и това е канон на вселената. И, заедно с това, всички ние с вас сме съученици, защото всеки един от вас, без изключение, стига да има оригинална светлинка, трепкаща в сърдечната област, е един от братята Ми, потенциално равни на Мене! Всеки един от вас, без изключение, може да постигне всичко, което съм постигнал и Аз, ако знае да се труди.
Моят труд е в трите живи "механики" – механиката на ултравселената, механиката на супервселената и механиката на вселената. Тия три механики Ме принуждават да ограничавам свободата Си в работа, а работата – в труд. Ако не знаех да се трудя, Слънцето никога нямаше да изгрее утре когато го очаквате, електронът на водорода би си вдигнал шапката, а молекулите на "ДНК" – те щяха да играят шабаш... Има неща, при които няма мърдане и не може да има никакво мърдане! Там мърдането е микроскопическо, постепенно, и по строго определена програма на Природата, която ви принуждава да се трудите. Принуждава да се трудя дори самия Мен, тъй като и Аз не Съм абсолютно свободен, а трябва да плащам известна признателност на Майка Си, която се грижи за реда и порядъка. Съвършеният ред и порядък са възможни само при съвършения мир, а мирът е душата на Майка Ми. Ето защо, трудът е условие за поддържане на мира, а мирът – за реда и порядъка, щастието. Същевременно, плащам радостна дан и на Баща Си, когато Ми пусне някой снаряд от абсурд, та да тресне в обиталищата на тия, които са почнали да превръщат труда в мъчение, а мъчението са провъзгласили за "труд" и "работа". Абсурдът е смазката на Битието, без която то започва да клеясва и някоя от трите механики започва да скърца застрашително. Абсурдът и творчеството са смазката, горивото на тотвселената, чрез които трудът се превръща в работа, работата – в свобода, а свободата – в Истина! Истината е плодът на Духа, който снема в себе си резултатите на труда, работата и свободата, и ги съчетава съвършено с абсурда, творчеството и даването. Тези всички нива и степени на Проявеното и Непроявеното Битие се поддържат единствено чрез саможертвата на Любовта и светлината на Мъдростта.
Има светове, в които трудът се изключва и тези светове са в недрата на Отца Ми. Слезе ли обаче някой отец в трите механики, той се сдобива с коса и кожа и започва да работи, да се труди. Трябва и да се мъчи, ако се наложи, тъй като мъчението, болестта, страданието, са кондензиран труд. Трудов стаж от 7 години се трамбова в седеммесечен престой в тежко състояние в някоя болница... Значи, болният може да вземе "седми разряд" само в 7 месеца! Защо им се изостря носът на тежко болните? – Защото в страданието, в мъчението, в труда няма мърдане! Многото мърдане насам-натам когато си искаш, с когото си искаш и както си искаш прави носа ви топчест, а главата лъскава, и човекът се връща в състоянието на ония животни, които още никога не са впрягани. Съвършеният свят не допуска робство и на животните, ала в Работилницата – Земята – впрегаемите домашни животни са последният стадий на труда и мъчението, в който пращат най-неспособните ангели и човеци, за да се научат на примирение. Има смирени като самата Майка Божия, които излъчват съвършена красота и богоподобие. И, в същото време, те нямат и помен от понятие за примирение, защото никога не са били впрягани. Най-съзнателните от тях - един прекрасен ден, когато започнат тежко да въздишат и да усещат странна скука дори в лоното на райската градина – осъзнават необходимостта от примирение и сами тръгват да се трудят. Те влизат в световете на определеността и техните маршрути и местожителства стават определени! Те се научават да се връщат на едно и също място в продължение на много десетилетия и години и да оплитат по този начин с аурата си определена хармонична плетеница в Битието. Тяхното движение е орнамент, а не топка от хаос. Така носовете им постепенно започват да се удължават, да се изострят приятно и да добиват Христова форма. Те са в състояние да бъдат майки, труженици, мъченици или впрегатни животни в продължение на 30-40 години в един живот – стаж, който е недостижим за развейпраховете. Абсолютно никакви философии, никакви "тантри", никакви мантри, никакви анархизми, нихилизми и щуротии не могат да оправдаят свинското ви поведение, когато от живота ви остава хаотична следа в Битието и тя започне да разбива стотици, милиони човешки съдби, защото вие се блъскате неистово в рамките на своята слободия, мислейки, че сте на простор и сте свободни.
Последователност, ритъм, прилежност, трудова дисциплина, дългогодишност, родова дисциплина, точност, обусловеност от по-опитни и от колектив, отговорност, повторяемост, усърдие, напрежение, норма, план, съвест, определеност, титанични способности за довеждане на познанията и уменията до навици – ето какво дава трудът; ето как се кове характер и се става личност!
Учителят – самият Всемирен и Миров Учител, Който сега беше при вас, на Земята, доказа всички тия велики качества на труда във всичките фази на Своята биография, бидейки един отличен студент, учен, цигулар, пианист, медик, проповедник и спасител. Той никога не се отклони от Своята тежко натоварена програма и доказа, че най-свободният Дух на Трите Вселени – Майсторът на Универсума – може сам да Си поставя всички задачи, нямащ над главата си никого, освен Отца – и пак да се труди по-добре от всеки професионалист в своята област и да "изкара" по-дългогодишен "трудов стаж" от всеки пенсиониран трудящ се, като остави, при това, повече беседи от всеки автор на Земята.
Титаничният дух е способен на титаничен труд! Затова – бъдете титани на примирението, лилипути на самодейността и съвършени человеци на Царството Божие, на което трудът е основата, работата – красотите му, а свободата –просторите!
Мир вам, мир ви желая! Косите ви да се сгъстят, носовете ви да станат Христови и характерът – диамантен, та да има защо да е казано: "Посей постъпка и ще пожънеш навик; посей навик и ще пожънеш характер; посей характер – и ще пожънеш съдба".
Съществата без пламък, с кухина или имитация на монада, също се трудят и могат да се трудят. Само че това не е труд, а механика. Това никога да не ви заблуждава! Състезавайте се с тях, само за да се изпитате, но знайте, че никога няма да ги достигнете. Автоматиката се постига, но само с трилионолистника, който превръща съзнателните усилия в подсъзнателност. Истинското, Божественото подсъзнание предстои да замени сегашната вселена на съзнанието и тогава вие ще извършвате без усилие всичко, което пожелаете. Трудът дотогава ще бъде неизменният стълб на людете Ми!