Необятното говори

Книга 43

1652 04.12.2014 Един трепет на пробуждане. 09:12:44 EET от Б.Т. Моля за помощ! Видях прекрасен образ на снимка и като че "чух" красивия ти глас! Изпитах онова дълбоко чувство, което изпитах на Рила, когато бях напълно сама и ти мина покрай мен! Това е един трепет на пробуждане и едновременно безкрайна самота, който не се описва с думи! Бъдете винаги така красиви тялом и духом!

1653 04.12.2014 Изпратена Книгата „Как съсипваме живота си” от Юлия Сияш. Из предговора:

Къде е грешката? - При наблюденията си авторът стига до най-неочаквани изводи. Грешката е заложена още в началото на пътя. А именно: погрешно е самото изходно условие. ЧОВЕКЪТ НЕ Е ГОТОВ ЗА ПЪЛНОТО ЩАСТИЕ. Следователно, той не е заинтересован от решението на повечето си проблеми. В противен случай всички живи хора отдавна биха били щастливи. Те биха се раждали щастливи и биха умирали щастливи. Самият човек може би не се досеща за това, но е така. Той подсъзнателно не е готов да бъде щастлив. Въпреки че на всяка крачка крещи: “Искам да бъда щастлив! Искам, но не мога! Пречи ми това, пречи ми онова...” - ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ! - Ако вие действително искахте да решите някакъв проблем, то още на минутата, дори на секундата бихте се справили с него! Но човек не проумява именно този факт (можете да проверите това по себе си). За това ще поговорим по-подробно по-нататък, а засега - просто ми повярвайте.

Ако човек се вдълбочи в мъдростта на подобни автори ще разбере, че самонаказването да сме нещастни се дължи изключително на любовта с обект. Сърцето ни - или това, което си мислим, че е сърце - иска да яде само краставици и нищо друго, въпреки че сме заобиколени от милиард други зрели и сочни плодове. Като няма краставици, страда.