Необятното говори

16.01.2018 г. 19,48 ч.

БЕИНСА ДУНО: "Много мисли, чувства и желания на човѣка оставятъ следъ себе си торъ, нечистотии, въ които нѣжнитѣ коренчета на човѣшкия умъ и човѣшкото сърце изсъхватъ. Горко на това сърце и на този умъ, които сѫ попаднали въ торищата на изопаченитѣ човѣшки мисли и желания!" (1918.09.01. "Вкъщи". Том "Дали може" .София'42 стр.167).

16.01.2018 г. 20,31 ч.

БЕИНСА ДУНО: "Каквото е отношението на мѫжа къмъ жената и на жената къмъ мѫжа, такова е и отношението на всички хора, като души, къмъ Бога." (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42 стр.168)

17.01.2018 г. 11,10 ч.

УТВЪРЖДЕНИЯ, ОТРИЦАНИЯ И ОБОБЩЕНИЯ ОТ УЧИТЕЛЯ ЗА НАЕМИТЕ. Някои приятели са много крайни и обикновено цитират само антитезите в Словото относно парите, богатството и пр. Един от тях даже събирше епикризи и снимки на на наемодатели, особено когато са на възраст – наистина, крайно противни. Но ето, че и за наемите Учителят изказва не само антитези, но и тези и синтези:

"Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте назаем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому назаем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте!" (12 септември 1920 ,Сърцето си никому назаем не давайте)

"Ти можеш да си направиш къща, в която да живеят или дяволи, или ангели, или ти сам. Ако си направиш къща и я даваш под наем на този и на онзи и с всички се караш, тази къща не е ли на дявола? – Защо направи тази къща? – „Да се прехранвам от нея.“ – Какво ти струва прехраната, ако всеки ден трябва да ходиш при наемателя си, да му искаш наема и да се караш с него? По-добре да си направиш една малка къщичка само за себе си, да не се разправяш с наемателя. Друг е въпросът, ако попаднеш на добри хора, които са доволни от тебе и редовно си плащат наема. Това значи да направиш къща за ангели. Сега ще ви обясня защо създадохте ада. Ще ви дам един пример, от който вие сами ще извадите заключението, защо съществува адът. Направил си къща. Това не е лошо, но, по нераз-биране, ти мислиш, че си собственик на тази къща. Даваш я под наем, попаднеш на лоши наематели и с това запо-чват недоразуменията. Като собственик ти пре-увеличаваш правата си. В случая идеята за собстве-ността разваля добрите отношения между хората. Помнете: В ада не съществува никаква собственост. Там всички се състезават все поради желанието всеки да притежава нещо като своя собственост. Това е невъзможно." (5 март 1933, Истина и добро)

"Сега мнозина от вас тук сте направили къщи и мислите да ги давате под наем. Аз нищо нямам против, то е ваша работа. Човек, който иска да опита характера си, да си направи една къща и почне да я дава под наем на наематели и ако може да ги търпи, той е добър християнин; ако не може да ги търпи, той още не се е научил. Или пък човек, за да се опита дали е християнин, той не трябва да си строи никаква къща, а като наемател да ходи и ако може да изтърпи хазяите си, ти си отличен. Ако с всичките хазяи може да се спогодиш, ти доста си успял. Така е работата. Казва: „Без къща.“ Казваш: „Християнин съм, без къща съм, Господ да ми даде къща.“ Онзи, който казва: „Защо Господ не ми дал къща?“, той може да е християнин, но ученик не може да бъде. Той е далече още. И онзи, който е тръгнал без къща, и който има къща и уповава на къщата, той ученик не може да бъде. И онзи, който се оплаква, че няма къща, и който има къща и се оплаква, и двамата не са за Царството Божие."" (17.XI.1935, Вътрешният закон)

Светският човек, къде е неговата глупост? - Той не вярва в идеала, не ходи да се моли на идеала. Той ще си направи един апартамент или една къща от 3–4 етажа, ще вземе да ги дава под наем и от първия етаж ще вземе 3–4 хиляди лева и от другите по толкоз, та ще взима по 10 хиляди лева, осигурява се и казва: „Мен ми върви работата.“ /По-нататък в беседата се разказва какво се случва в живота на такива хора/ (6 март, 1938, Радвайте се и веселете се)

Да кажем, че невидимият свят ми е определил да имам къща с две стаи и кухня, но аз не се съгласявам с този план, преустройвам го по своему и вдигам една къща от три етажа. Защо? – Искам да си подобря живота. Какво правя тогава? – Слагам няколко души квартиранти в къщата си, но Провидението нарежда така, че ми праща такива квартиранти, които не могат да плащат наема си и ми създават тревоги. Постига ли се сега планът предвиден от мене? – Ни най-малко не се постига. Нещо повече: между мен и квартирантите възникват постоянно спорове. Ако аз, за да получа наема си, трябва да ги дам под съд и постоянно да се карам с тях, питам: каква полза имам от тази къща? Ако живея с тези хора приятелски, по любов, разбирам да имам такива квартиранти. И ако внасят наема си един месец по-рано, и аз ще съм благодарен, и те. Но да не донасят наема навреме, само да викаме и да се караме, аз не разбирам какво благо може да ми донесе тази къща. /.../ . От френологическо гледище вашият хазяин по естество е човек, у когото алчността към парите е толкова развита, че той мисли само за пари. Ти отиваш в неговата къща, взимаш един етаж под наем. Той ти иска 5–6000 лева месечен наем. Ти не можеш да платиш толкова и си казваш: „Дано Господ смекчи малко сърцето му, да свали той нещо от наема!“ Но едно нещо се забелязва: колкото у теб се заражда желание да ти вземат по-малко наем, толкова повече твоят хазяин не отстъпва. Смешно положение! Как ще се справиш тогава? Ако аз бих бил при такъв хазяин, ето как бих се справил. Аз разглеждам въпроса от практическо гледище, в каквото положение сте вие, не от мое гледище. Аз имам едно изкуство, лекар съм, мога да лекувам, но още не съм признат от никого. Започвам да се моля на Бога да ми даде възможност да се проявя. И наистина, не се минава много време, дъщерята на моя хазяин заболява. Отивам при хазяина си и му казвам: „Дъщеря ти е смъртно болна, при това, както виждаш, никой лекар не може да и помогне. Съгласен ли си да ми отстъпиш от наема, да ти плащам 1000 лева месечно за една година, срещу което ще излекувам дъщеря ти?“ Той се съгласява. Направяме контракт за една година и въпросът се разрешава. Той устоява и аз устоявам – излекувам дъщеря му. Едва минава година, хазяинът пак повишава наема, иска 6–7000 лева месечно. Отново се виждам в чудо. Пак се обръщам към Бога, моля Го да ме извади от това затруднение. Не се минава дълго време, синът заболява. Хазяинът ме повиква да го лекувам. Аз се съгласявам, но с условие да намали наема на 1000 лева месечно. Той пак отстъпва. Излекувам сина му. Живея с този наем една година, но след този срок хазяинът пак повишава. За нарушение на контракта, сега жената на хазяина заболява. Аз и нея излекувам. На четвъртата година и той сам заболява. Най-после аз засягам неговото суеверие, казвам му: „Видиш ли, колкото пъти се опита да ми повишиш наема, все ще се разболее някой от дома ти. Първата година се разболя дъщеря ти. Помолих те да ми намалиш наема. Ти го намали, аз взех да я лекувам и тя оздравя. Втората година заболя сина ти. И него излекувах. Третата година се разболя жена ти и най-после ти сам заболя. Както виждаш, законът работи“. Хазяинът започва да мисли и си казва: „Значи, ако река да повиша наема, пак ще се разболее някой от дома ми“. Аз му казвам: ето какво, ще дойдем до едно средно число. Ти ще отстъпиш от това, което си определил, аз пък ще повиша с още 1000 лева месечно и двете страни да останем доволни, без да заболява някой. Практически ще уредим въпроса. Следователно, когато се зароди едно алчно чувство в човека, то може да се излекува с някакъв контраст. Така действа и самата природа. Тя винаги лекува с контрасти. Ето защо, Бог постоянно изпраща силни контрасти в живота ни. Страданията, които идват, не са нищо друго, освен да ни заставят да се откажем от някои наши незаконни желания, т.е. не да се откажем напълно от тях, но да ги трансформираме в законни, нормални желания." (22 август 1926, Светлият път на Знанието)

ВЪЗРАСТНИТЕ УЧЕНИЦИ НА УЧИТЕЛЯ РАЗПРАВЯХА, че описаният случай по-горе не е измислен от него - че това е реален случаи от живота му, когато е бил наемател тук и в Америка – и то не само веднъж. Разкриваха ни и начините как не само заможният, но и най-беднят Негов ученик може да избегне израждането си, болестите и нещастията: като не продава и не се продава, като не отдава нищо под наем, а пуска хората безплатно в имотите си; когато РЕДОВНО отдава цялък, половинък, десятък, стотък или даже хилядна част от приходите си ТАМ, КЪДЕТО ТРЯБВА И КАКТО ТРЯБВА (тайно и персонално).

17.01.2018 г. 12,02 ч.

БЕИНСА ДУНО. НАПУСКАНЕ НА ЖЕНАТА ИЛИ МЪЖА. ЩО Е ЧИСТОТА И СВЯТОСТ. „Христосъ казва: Мѫжътъ, т.е. духътъ може да напусне жената само тогава, когато тя се опорочи и отдалечи отъ Бога. Само при това положение връзката между човѣшката душа и Бога се прекѫсва и настава това, което се нарича „втора смърть”. Да се отдалечишъ отъ Бога и да отидешъ въ свѣта да се удоволствувашъ, да водишъ пороченъ животъ - това е грѣхъ, който не се прощава. Защо? — Защото връзката е прекѫсната. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа, съ Когото сте свързани!” Ако жената има нисши наклонности, а мѫжътъ е духовенъ, но се увлѣче по желанията на жена си, той поробва душата си. Ако жената е благородна, съ духовни стремежи, но се увлѣче по нисшитѣ желания на мѫжа си, и тя поробва душата си. Христосъ казва на ученицитѣ си, че за този грѣхъ, именно, духътъ напуща душата. За да не изпаднатъ въ грѣхъ, на всички се препорѫчва чистъ и светъ животъ. Човѣкъ не може да се развива правилно, ако животътъ му не е чистъ и светъ. Чистиятъ и светъ човѣкъ е всѣкога доволенъ отъ живота си, той е готовъ на всѣкакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своитѣ ближни. /.../ Човѣкъ е дошълъ на земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на нисшия принципъ. ”(1918.09.01."Вкъщи".Том"Дали може". София'42 стр.169).

17.01.2018 г. 12,59 ч.

БЕИНСА ДУНО : : ЗДРАВЕ И ЩАСТИЕ: „Здравето и щастието на човѣка зависятъ отъ връзката между духа и душата, отъ една страна, както и между ума, сърцето и волята - отъ друга. Ако връзката между тѣхъ се разкѫса, човѣкъ изгубва здравето си. Щомъ започне да боледува, той става недоволенъ, нещастенъ. Тъй щото, ако боледувате, търсете причината за това въ неправилнитѣ отношения между духа и душата, както и между ума и сърцето. (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42 стр.170)

Картината е от американския художник Joel Kirk Richards. Когато правим всичко с висок вкус и идеал, ние си избираме ангел, който да ни освободи от всички вериги – и той избира нас. Той влиза във всички хора на земята, които са подобни на него, и ни намира при всички случаи, дори и да сме заровени под стотици пластове под земята.

17.01.2018 г. 14,48 ч.

БЕИНСА ДУНО: "Да се отречешъ отъ себе си, това значи отричане отъ всичко лично, човѣшко и временно. Който се отрече отъ себе си, той не казва, че това или онова е негово - той е готовъ на всички жертви. Каже ли „това е мое”, грѣхътъ е турилъ вече крачето си дето не трѣбва. Любовьта не се дѣли, нито се продава!" (1918.09.01. "Вкъщи".Том "Дали може".София'42.стр.171)

17.01.2018 г. 14,28 ч.

БЕИНСА ДУНО. ФОРМУЛА ПРИ ЛЪЖА И ОМРАЗА: "Ако мразите нѣкого, вие се свързвате съ всички, които мразятъ, а съ това усилвате вашата омраза. Като знаете това, кажете си: "За благото на моя умъ, на моето сърце, на моята душа и на моя духъ, аз нѣма да лъжа и да мразя!". (1918.09.01. "Вкъщи". Том"Дали може". София'42 стр.173)

17.01.2018 г. 17,09 ч.

КАТЕГОРИЧНО! РАЗПОЗНАВАТЕЛЕН БЕЛЕГ! : : БЕИНСА ДУНО: "Ако кѫщата ви е празна, Христосъ не е у васъ! Ако кѫщата ви е пълна, Христосъ е у васъ! Мѫжъ, на когото жената е умрѣла, е самъ вкѫщи - неговиятъ Христосъ е заминалъ нѣкѫде. И жената е сама, ако мѫжътъ ѝ е умрѣлъ — нейниятъ Христосъ е заминалъ. Търсите ли другъ Христосъ, ще намѣрите нѣкой антихристъ." (1918.09.01"Вкъщи", том "Дали може".С'42:173)

"Дом без деца - това е пустиня без извор, без трева." (11.02.1917, Децата).

18.01.2018 г. 09,14 ч.

ЛЮБОВ С ОБЕКТ : : МАНИАКАЛНО-ДЕПРЕСИВНИЯ СИНДРОМ НА НЕКЛИНИЧНАТА И КЛИНИЧНАТА ЦИКЛОФРЕНИЯ = СИЛНО ОЧАРОВАНЕ И СИЛНО РАЗОЧАРОВАНЕ = ЕГОИЗМА "ТРЪПКА-ВЪЗХИЩЕНИЕ-ОЧАКВАНИЯ-ОБВИНЕНИЯ" = СЛАМЕНИЯ ПОЖАР (ПОНЯКОГА НЕ Е СЛАМЕН, А ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ - СВРЪХЕГОИЗЪМ) : : "АКО ИСКАТЕ ДА ПОЗНАЕТЕ НЯКОГО, ВИЖТЕ ГО КЪДЕ ХОДИ" : : "ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА".

БЕИНСА ДУНО: "Загубите ли разположението си, вие приличате на младитѣ моми и момци, които въ първо време се възхищаватъ едни отъ други, но скоро се насищатъ и губятъ възхищението си.

Единъ младъ момъкъ срещналъ една мома и толкова я харесалъ, че пожелалъ да се ожени за нея. Отъ сутринь до вечерь все за нея мислилъ: не могълъ нито да работи, нито да спи - измѫчвалъ се, мислилъ, че не може да живѣе безъ тази мома. Единъ день той отишълъ при единъ добъръ, благочестивъ човѣкъ, и му разказалъ мѫката си. Той го изслушалъ и му казалъ: „Не бързай да се женишъ, може тази мома да не е за тебе”. — За мене е, безъ нея ще полудѣя, нѣмамъ смисълъ въ живота си!” Добриятъ човѣкъ го успокоилъ малко, казалъ му да я проследи, да види какъ живѣе. Следъ две седмици младиятъ момъкъ отишълъ пакъ при добрия човѣкъ и му казалъ: „Право казвашъ: тази мома не е за мене. Срѣщамъ я постоянно съ единъ младъ господинъ”. - Значи, момъкътъ се е влюбилъ въ момата, но любовьта му не е трайна. Изведнъжъ се запалилъ, изведнъжъ изгасналъ. Това не е любовь.

Много хора приличатъ на младия момъкъ: днесъ се влюбятъ въ Христа, искатъ да се „оженятъ” за него, но въ скоро време любовьта им изгасва — надеждитѣ и очакванията имъ не се оправдаватъ." (1918.09.01"Вкъщи", том "Дали може".С'42:173-174)

ЗА РАЗМИСЪЛ: След постването на това нещо днес се откликнаха незабавно седмина мъже, а след тях досега - само една приятелка...

18.01.2018 г. 12,25 ч.

БЕИНСА ДУНО: "На земята женитба не сѫществува. Който иска да се жени, да отиде въ духовния свѣтъ. Женитбата е духовенъ процесъ." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", С'42:174)

ВЪПРОСЪТ Е ИМА ЛИ И БОЖЕСТВЕНА ЖЕНИТБА И ПО КАКВО ТЯ СЕ ОТЛИЧАВА ОТ ДУХОВНАТА. ЕТО НАКОИ ОТ СТОТИЦИТЕ ОТГОВОРИ В БЕСЕДИТЕ:

"Под „женитба“ подразбирам онзи божествен процес, който е създал света; онзи божествен процес, чрез който всички неща в света са станали. Всичко в света се дължи на женитбата! Думата „женитба“ в първичния език означава това, чрез което нещата се създават. Ако вземете вътре в живота, това е божественият процес на Любовта. Любовта постоянно създава нещата. На български думата „женитба“ е близка до думата „жъна“ – да се жъне житото; това, което е готово, да се пожъне и овършее. Всякога, когато човек може да събира в себе си хубавите мисли, хубавите чувства и хубавите постъпки, това е женитба. Под „женитба“ аз разбирам онзи процес на хубавите възприятия, на Божествената Любов, която ще ни подтикне да извършим велика работа. Защото, ако човек не възприеме Божествената Любов, какво ще даде в света? Женитбата не е нищо друго освен съединение на две души, които се съединяват за работа. Никога в света една душа сама по себе си не може да извърши нещо." (1 ноември 1939, "Оценяване на Божествената Любов")

"Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола. Когато встъпите в брак, установен от Бога, той ще донесе любов, мир и радост в дома ви; между мъжа и жената ще има съгласие винаги; лоша дума няма да се чуе; те ще прекарат блажен живот. Когато ви съединят хората, то ще бъде само да се усъвършенствате: ще има между вас търкане, за да се изгладите, защото два остри камъка брашно не мелят. Тази женитба не е Божие творение, а човешко; според вашия ум ще бъде и работата ви. Когато Господ прави една работа, като всемъдър, всичко добре нарежда; когато хората уреждат нещо, ще го наредят дотолкова, че все да има търкане, което е необходимо за самоусъвършенстването, за изглаждане на характера. Когато пък дяволът ви жени, тогава вкъщи сигурно ще има раздор, разврат – всичко лошо. Във всеки дом, дето има такъв живот, женитбата е станала от дявола. Прочее, дайте на всяко нещо неговото точно определение и не смесвайте Божиите действия с човешките, нито пък с дяволските." (24 май 1915, "Божественият Промисъл")

"Някои наричат мъжа и жената "сродни души", но сродните души не са жени и мъже. Щом две сродни души се оженят, всичкото сродство изчезва. Женитба между сродни души не съществува. Женитба съществува между мъже и жени, между слуги и господари. /.../ Човек може да се обвие със своите отрицателни мисли като паяк в паяжината си." (25.II.1934, "Ако имате Любов")

"Искате да се жените, но женитба без любов не е женитба. Майката, която е останала без любов, не е майка. Това не е божествен порядък. Ако ти не изпълниш един закон с любов, ти си в човешкия порядък. То е ад. Адът е място на безлюбието." (9 ноември 1941, "Божественият и човешкият порядък")

"Женитбата е една висока работа, която човек трябва да извърши безпогрешно. Не е шега работа да заемеш мястото на баща и на майка и да създадеш хора около себе си, да заемеш мястото на Бога, Който създава. Това е една велика работа! /.../ Аз не съм за бързането. Искаш ли да се ожениш - ожени се /когато трябва/, не бързай. Знай, че работата, която предприемаш, е свещена. Ти трябва да я изпълниш с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и със всичката си воля. Благодари на Бога, че те е поставил на това почетно място. Благодари, че ти е дал деца, жена. /.../ Ако нямате деца, идете да проповядвате на хората за Божията Любов. Станете проповедници." (10.XII.1939, "Права и вярна любов")

"/Някои/ мислят, че калугерският живот е божествен. – Не е така. Калугерският живот е обикновен. Ако калугерите мислят, че са образец на божествения живот, те се самозаблуждават. Техният живот е посмешище пред божествения. /.../ Човешкият живот е посмешище! Мъжът няма благородно, възвишено отношение към жената. Той не влиза в положението ѝ когато ражда, гледа на нея като на животно, като на крава, овца/.../ – Това е културата на вълка! /.../ Бабата не трябва да забранява на младите да любят. Младата мома прави опити. Да любиш, това е благородна проява. Опитът може да не е сполучлив, но ние трябва да търсим причината за това и да изправяме кривите опити. /.../ Любовта е нещо възвишено, каквото малцина са изпитвали. Тя не е чувство нито на мъжа, нито на жената. Даже майчиното чувство не може да се нарече "любов". Човек изпитва всички чувства, докато дойде до истинската любов. /.../ Черните хора, със своите силни чувства, стават основа на културата. Белите хора не харесват черните, но без тях култура не съществува. Без чернозем, никакво жито не се ражда. Бяла земя житце не дава. Бели хора, бяла жена житце не дават. Черните хора, черните жени хубаво житце раждат! Казваш: „Лош, черен е тоя човек“. – Черен е, но жито ражда. – "Тоя е бял човек". – Бял е, но жито не ражда. – Какво трябва да се прави? – Ще сложите бялата жена в черната, и те заедно ще родят много плод. Това е закон в природата, който трябва да се използва разумно. „Две жени ще наедно да мелят.“ - Едната жена е бяла, а другата – черна. Бялата трябва да влезе в черната, т.е. висшият духовен живот трябва да проникне в нисшия. /.../ Ще се освободиш от всички тревоги, ще забравиш този свят и ще кажеш: „Започвам нов живот, без тревоги и смущения!“. – Какво ще излезе от тебе, какво ще родиш? – Житце ще родиш. /.../ Стремете се да станете спасители на света. Бъдете смели и решителни в живота си и знайте, че светът е създаден за ва - да се учите, без да поддържате лоши мисли и чувства в себе си. Вървете смело в Божия път без да се отклонявате, без да го изопачавате." (12 юни 1921, "Двете жени")

" /Някой/ казва: „Тъй е рекъл Духът!“- Не, не, тъй никога не е рекъл Духът! А и жена, която иска да я осигурява мъжът, е последната изменница в света! Няма нищо по-скверно в света от това – жени, които се женят, да правят това с цел да ги гледат мъжете, да ги осигурят! Това ли е женитба? Следователно, вие не уповавате на Бога, а сте направили от мъжа си един кумир да ви гледа. И ЗАТОВА се яви смъртта. ЗАТОВА умират мъжете, които направиха жените си кумири на себе си, ЗАТОВА умират и жените. /.../ Но ще кажете: „Тъй е направен светът“. - Не женете никога никого, не женете, разбирате ли?! Онзи, който е готов да пожертва своя живот, да избави тази Квистиния, нека се ожени. И като се ожени, тази женитба трябва да бъде между нея, него и Бога. Ако той може да влезе в тази област, той трябва да бъде герой. Където и да бъде, да се качи в невидимия свят, в менталното поле, и там да се сражава, да вземе нейното богатство, след това да слезе в астралния свят, там да има друго сражение, да освободи сърцето на своята възлюбена; тогава да слезе във физическото поле - да освободи нейната воля; тогава да се качи в причинния свят да освободи нейната душа; и след като възвърне всичките богатства, да каже: „Възлюблена, аз свърших твоето избавление, вземи си всичко, ние сме свободни и можем да служим на Бога, както искаме“. ТОВА значи женитба! А сега е обратното: сега мъжът ще заложи ума на жена си, ще заложи сърцето ѝ, всичко ще заложи, ще я опропасти; пък и жената ще заложи някой път. /.../ Следователно, ние трябва да имаме едно широко разбиране в душата си - широко, широко разбиране!" (4 юни 1922, "Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!")

"Сега, какво ние трябва да разбираме под думата „женитба“? - Женитбата е процес на ОСВОБОЖДАВАНЕ на вързаните души на Земята. /.../ Туй, което хората предлагат, нищо не струва. Казват: „Много красива жена.“ - Аз усещам една воня, която излиза от нея и гледам да се освободя. Казва: „Няма ли да я прегърнеш?“ Казвам: „Туй е за ТЕБЕ - ТИси я прегръщай...“ Онова, което се прегръща, то е възвишеното. Възвишеното, Божественото се прегръща. Имаш право да прегърнеш, да целунеш Божественото. Ако не Го прегърнеш в себе си, ти правиш престъпление. Казват: „Той прегръща чуждите жени.“ - Ти, като прегърнеш хората, те трябва да оживеят, да станат добри. След като я прегърнеш, тази жена да ти каже: „Много ти благодаря!“ Мъжът ѝ да каже: „Много ти благодаря, че откак я прегърна, много е мека, много е добра. Вкъщи все шета, всички ни обича...“ Питам: какво зло съм направил, че съм я прегърнал? /.../ Да обичаш хората тъй, както БОГ изисква - ТОВА е морално. Да правиш добро тъй, както БОГ изисква - ТОВА е морално. Да имаш хубавото мнение, което БОГ има - ТОВА е морално. Да желаеш доброто във всяко направление, ТОВА е морално. Да желаеш успеха на ВСЯКО живо същество - ТОВА наричам морал. Любов към всяко същество на Земята, колкото и да е малко. Да храниш тези Божествени чувства!" ( 27.V.1934, "Има време")

18.01.2018 г. 15,07 ч.

КОНТРАСТНИ МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ: "Така /човек/ ще възпита своето животинско естество, за смѣтка на което ще се пробуди духовното. Като се наблюдава, той вижда, че въ най-красивитѣ моменти на живота му въ него проговаря животното. Това показва, че той не се е справилъ съ него и много още има да работи, докато го възпита. Събуждайте духовното начало въ себе си, за да бѫдете силни, да се справяте съ животинското." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.174)

"Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и божествена. Това е закон." (1922.11.12н беседа "Не знаете що искате", том "Живият Господ", София 1948, стр.98)

18.01.2018 г. 18,10 ч.

КАРТИНАТА Е ОТ СЪВРЕМЕННИЯ АМЕРИКАНСКИ ХУДОЖНИК МАРК ХЕНСЪН.

УЧИТЕЛЯТ: "Цвѣтоветѣ, багритѣ, сѫ имунитетъ срещу грѣха. Дето има цвѣтове, тамъ грѣхътъ е изключенъ. Грѣхътъ се върши всѣкога на тъмни мѣста. Значи, цвѣтоветѣ прогонватъ грѣха или го изкупватъ." (1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.175)

"Ние се възхищаваме от цигуларите, които свирят! Ние се възхищаваме от художниците, които рисуват; ние се възхищаваме от един скулптор, който вае! Ние се възхищаваме от земледелеца - от какво ли не се възхищаваме. Но аз казвам: по-голямо изкуство /от това/ да люби човек, няма в света. То е най-голямото изкуство. Няма по-голямо изкуство /от това/ да знаеш да мислиш; няма по-голямо изкуство /от това/ да имаш свобода в себе си." (12 юли 1942, "Новораждане")

И друг път тука на тази тема е бил цитиран откъс от една българска книга, която чака своя издател вече 43 години ("Професии за резиденти"):

- Гледай, започват!- възкликна светицата и се сгуши гола в скута на великия образописец. Те седяха прегърнати в едно голямо кресло. Полумракът на ателието се осветяваше само от самосветещите картини по стените.

- Пак започват! - потвърди Франсуа Леоне и се съсредоточи в една от картините си.

Там Архангел Михаил, надянал, кой знае защо, тъмни доспехи и криещ меча и своето огнено копие зад гърба си, вече питаше нещо черния дракон пред себе си. Художникът изведнъж спря да милва Аминия. Той усети погледа на чудовището върху себе си

"...Защото той засега не е тъй опасен - промълви Аминия Некольцова с мъжки глас, като в транс. - Чрез картините си той я обединява, но понеже продава някои от тях и най-вече понеже е вече извѐстен, с това още в същия миг я разединява. Ако не беше така, нито ти, нито аз щяхме да издържим на вибрациите на тия картини."

Архангел Михаил на катината бърже хвърли оръжията си на земята, доспехите му блеснаха с небесна светлина и той отново запита нещо някого. Драконът на това платно се вкамени и останаха само контурите му, а нажеженият до бяло космос през него и зад него проговори с нежен глас:

"Това е и така, и не е така. Той ще си плати за парите и славата, но той е от нашите. Сърцето му, вярвай ми, е сърце на извор. Погрижи се за своя побратим!"

Последва нов въпрос. През снагата на нарисувания архангел преминаха златисти вълни. Но изведнъж драконът оживя и изпълни картината с плътност и мрак. Архангелът се смали и се превърна в точка. Аминия Некольцова потрепери и отново заговори с първия тембър, който беше прозвучал в началото на днешното наблюдение. "Онзи - говореше тя - също е в ръцете ми, защото взима пари за лекуването. Освен това, той си позволява да развързва стотици и хиляди хора, вързани от собствената си мисъл. Сигурен ли е той, че когато ги накара да осъзнаят заблудата си, с това ги е излекувал завинаги? Нима е възможно една илюзия да се изкорени без дълго и тежко страдание? Хората мъкнат своите вериги, защото без тях биха полудели от страх. Наистина, на пръв поглед, и той като оня,лишава Бездната от огромно количество раздвоена енергия, но това е само в началото. Робът по ум и сърце винаги си остава роб! Когато му свалиш веригата от ръката, той веднага ще я закачи на крака си. Робът не иска да повярва, че се е родил свободен, защото са му обяснили, че е роб. Защо пациентите на този прословут психиатър след време се връщат при него със същата или със съвършено друга болест? Защо самият "гений на идеокатарзиса и истинотерапията" сега е в тежка депресия и не може да намери изход за самия себе си? И, въобще, има ли смисъл да кърпиш непрестанно чорапа от едната страна, а той да се разплита от другата? Не е ли това преливане от пусто в празно?"

Живата точка в ъгъла на картината се завълнува и по жълтите искри, които заизлизаха от нея, Франсуа Леоне разбра, че архангелът зададе въпрос.

"Защо? - отговори му Драконът - Нищо подобно! Лекарите са много необходими. Те се грижат от сутрин до вечер и от вечер до сутрин да върнат нашите генератори по местата, където тази енергия става разбалансирана."

Последва още едно заискряване.

"Защо езикът на змията е раздвоен? - запита ужасният тембър през устата на Аминия Некольцова. - Защо тъкмо змията е главният изкусител във всички легенди? Мислѝ по този въпрос!"

Бяло фосфорическо сияние изведнъж излезе на вити, орнаментални линии от избледняващата фигурка на Архангел Михаил и просветли цялата картина:

"Ние минаваме и през Бездната, и през школите на Слънцата - беше отговорът на Змея и люспите му блеснаха ослепително. - ИМАМЕ това право. Ние не сме като туземните монарси. Те заключват истината на противника в девет ковчега с деветдесет катинара, но нима може един борец да стане силен, ако не се бори с противника? Наистина, аз съм този, който внушава на монарсите да задушават противоположните истини, но то е, само защото аз нямам сметка от прекалено силен и прекалено умен монарх. На Бездната й е нужно монархът да бъде мразен с бездънна омраза от народа и да гърми с името си в душите на простите. Славата на деспота е най-голямата комедия, на която може да се наслаждават зрителите на световете, но за Бездната това е основен източник на живот. Самата Бездна обаче никога не може да си позволи лукса да си затваря очите пред противоположните истини, защото от яснотата на ситуацията зависи ходът на Битката. Ние искаме да се укрепим реално и на тази планета, а не като нашите маши и пионки да строим гигантски лъскави кули върху основа от лозунги. Най-заветната мечта и илюзия на вожда е да създаде династия, но вождовете на тая земя обикновено са поразени от историческа слепота. Всяка династия, по закона на простото двойно правило, се ликвидира от революция - и обратно. Нашата сладка работа е да доим и едната, и другата, и да инжектираме на техните кравешки мозъци илюзията за „историческа мисия и непогрешимост".

"Ти говориш наистина като светлите врагове - преведе, без да ще, на глас Франсуа Леоне една черно-бяла плетеница, която точката създаде върху картината на света. - Не значи ли това, че и твоята власт, като реален монарх на планетата, все пак трябва да има изгрев и залез?"

"Разбира се, че има - отзова се гласът през усата на светицата и тя отново потрепери в ръцете му. - Аз съм робот на Черното Слънце на Галактиката, и като такъв нямам вечен живот. Ние нямаме жива искра в себе си. Затова нямаме никакво време да вървим по омразния бавен път на Бѐлите. Ние бързаме, защото знаем границите на времето, което ни е определено. Ние не можем да бъдем безотговорни към времето си като хората. Но хипнотизирайки хората, ние можем да продължаваме своя живот твърде дълго. На нас не ни трябва от тях нищо друго, освен разбалансиране на духа и плътта им - на тяхната взаимна любов. Най-важното е да се поддържа постоянно късото съединение между тях. На практика, това продължава вече осем хиляди години (т.е. – 200 милиона)!"

Архангелът запита още нещо, но този път Франсуа Леоне не можа да разбере смисъла. На платното се появиха няколко светящи ята бели лебеди и се гмурнаха право в центъра на Бездната, зееща с черната си пустота - някъде там, където беше нарисувана Опашката на Дракона.

"Разбира се, че минават..." - отговори Аминия Некольцова.

Точката веднага зададе нов въпрос.

"Това аз винаги имам предвид - отговори с гласа на светицата изображението на Ламята и из ноздрите й излезе червен пламък. - Но аз те обикнах и затова сега аз съм вече в ръцете ти. Една Ламя се познава по това, че никога не може да обикне. Тя се пази от любовта като от молитва! Но това още съвсем не значи, че ти можеш да ми се изплъзнеш. Моето знание, трупано с хилядолетия, е като планина пред твоето. Аз дебна всяка твоя мисъл! Винаги мога да изискам Бездната да те ликвидира. Грешка от моя страна е изключена. Черната Дупка в тая галактика сега разчита изцяло на мен. А аз избрах теб, защото те намерих най-съвършен за тази работа. И защото вече нямаме друг изход. Великата Нощ си отива. Денят хлопа на вратата ни! Ние трябва да грабнем колкото може повече Раздвоена Енергия, ако искаме да останем. Планът на Черноликия е гениален. Ние имаме шанс да се промъкнем и в Новата Вселена. Сега обаче всичко вече е в твоите ръце. Ако излезеш предател, самият ти пак си погубен. Който е приел нашите методи, той загива с нас.

Като каза това, Драконът отново се превърна само в едва видим контур - и фигурката на Архангел Михаил започна да расте. Тя растеше все повече и повече, докато в същото време очертанията на Дракона се смаляваха и на свой ред станаха на точка. Там, където трябваше да бъде сърцето на архангела, се отвори и разпространи по цялата площ на картината, на хиляди вълнички, друга картина. Художникът и монахиня Аминия видяха ясно как в една стая известният психиатър д-р Фенимър Туинсън беше застанал на колене и държеше ръката на синьорина Вероника Ломбарди. Тя беше вече в съзнание и смутено му се усмихваше. Фенимър Туинсън я гледаше с такъв унес, че въобще не се сещаше да отдръпне ръцете си.

Франсуа Леоне скочи бързо от креслото. Той падна на колене пред образа на своята мадона, наведе глава и така мълча дълго време.

- Твоята жертва я спаси, не се безпокой вече за нея - каза тихо Аминия Некольцова от креслото със собствения си глак. - За съжаление, сега чашата няма да отмине приятеля Фенимър.

И наистина, д-р Фенимър Туинсън повдигна глава инстинктивно и за втори път се вгледа внимателно в портрета на Архангел Михаил от Франсуа Леоне, който висеше над леглото на синьорината.

- Доктор Клаудио Ариени! - извика той ужасен.

Бледната му пациентка кимна в знак на потвърждение, със затворени очи. В същия миг Фенимър Туинсън падна в безсъзнание на пода. Дойдоха хора и го изнесоха. Копието на Архангел Михаил светеше нажежено до бяло и се готвеше да се забие всеки момент в миниатюрната ламя, която се мяташе като бълха в левия ъгъл на картината. Гигантът изпущаше на всички страни ослепителни мълнии; и за всички, които имаха очи да виждат и ум да разбират, бе станало ясно, че битката всеки миг ще завърши с победа на истината и святостта над вековния враг человечески.

В този миг Рим и цяла Европа усети предупредителен трус. Сеизмографите и всички чувствителни хора го укетиха.
- Франсуа! - скочи от креслото светицата-монахиня. - Много те моля, смили се!

Великият живописец стоеше гордо застинал със скръстени ръце и с цялото си същество очакваше развръзката. Той бе изпаднал в творчески екстаз - и за титаническото му вдъхновение като че ли сега нямаше никакви граници. Ателието тътнеше от подземни удари на тимпани, симфонията на всемира във всичките му картини вече достигаше своето пределно крешчендо - и всеки момент, в ритмичното светване и угасване на милиардите светове, можеше да се очаква нещо ужасно или нещо велико. Сега всичко беше в ръцете на твореца Леоне.

- О, велики Леоне! - шепнеше умоляващо светицата в краката му и го молеше: - Не допускай всичко да почне отново, както започна преди. Сътвори този път нещо ново, различно! Ето, твоят брат Фенимър реши да поеме част от удара. Не можеш ли и ти да направиш нещо за тази нещастна планета?

На картината архангел Михал вече вдигаше копие. Той произнесе молитва - и Драконът от бълха се превърна отново на дракон.

- Не ти ли се струва, че този дракон е премного тъжен?- попита монахиня Аминия. - Има ли някой, който да е страдал повече от него на тая земя заради човешките отклонения?

- Права си, светице. Помнѝ, ТИ се застъпи!

И с един бърз, безпогрешен жест, великият сътворител Франсуа Леоне грабна една тънка четка, взе с връхчето й малко титанвайс направо от тубата - и нанесе искра от слънце в сърцето на Дракона! Тази жива искрица мигновено пусна светло коренче и стъбло към опашката и главата на това ненаситно чудовище."

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2041797876076796

19.01.2018 г. 01,49 ч.

Пак потресаващо! Отново руски деца. Жалко, не стига времето за превод - кой каквото разбере. Но би трябвало да има стотици, хиляди българи с такива деца - нека ги снимат на видео като говорят. Изпращайте ми тия клипчета чрез безплатния https://wetransfer.com/ от вашия имейл до моя - anhira@abv.bg Той е много лесен, не се инсталира и може да препраща наведнъж до 2 гигабайта. Ще ги обработвам и ще ги публикувам тук. И моля ви, не снимайте вертикално!

19.01.2018 г. 10,08 ч.

ЕДИН МЪДРЕЦ: "Ако търсите Бога, ще Го намѣрите въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа си, но само когато сте особено разположени, когато сте отворени за всички живи сѫщества и готови да се жертвате за цѣлия свѣтъ. Въ този моментъ вашиятъ Богъ се е пробудилъ и ви говори."(1918.09.01, беседа "Вкъщи", том "Дали може", София 1942, стр.177)

"Когато опитате тази Божия Любов, /.../ вие ще почувствате едно подобрение в света, подобрение в здравето си, подобрение между хората - ще се споразумеете, ще ги обичате, ще стане един коренен преврат във вас! Вие ще станете силен човек, /ще бъдте такъв/ извор, че всички хора ще имат нужда от вас. /.../ Всеки човек, когото срещнете, ще ви е мил на душата; и всеки човек, когото срещнете, ще ви обича." (5.XI.1933, "Общото благо")

Уилям Бътлър Йейтс в светлината на Учителя:

"Ако ти не можеш да любиш близката си душа, ако не можеш да любиш душата, с която си излязъл /от Бога/, никого не можеш да любиш." (1.01.1922,"Сродните души"); "Когато тази светлина обхване една душа, тя вече не се колебае, не се съмнява. Това е един от най-великите моменти, които може да преживее човек. В него се заражда и тихо, непреривно засиява едно благородно, нежно чувство. Това чувство е нежно и деликатно, но интензивно. То обладава такава вътрешна мощ и сила, че човек става непобедим." (Учителят говори › Светлина)

Уилям Бътлър Йейтс

1865-1939

Да имах небоманта с бисер дребен,

с шевица златосърмени зари

и тъкан модросиня в зрак вълшебен,

що станът на зората в мрак твори,

На Теб, о Вечно-Свята, аз, на Тебе

нозете ти свещени бих покрил!

Обаче аз съм беден, много беден

вървя насън сред бездни от мечти,

и както съм си сам и непотребен

разстилам ги пред Теб, защото туй си Ти!

О Вечна, Вечна, Вечна моя Свята,

по-лекичка от пух сега по тях тръгни

най-тънкият кристал на Необята

е твоят под сега, направен от мечти...

Превод: 19.01.2018 г. 12:30:51

20.01.2018 г. 08,30 ч.

Повечето хора отлагат срещата си с Бога за бъдещи прераждания, както и с душите, които са им определени. Посрещат ДРУГИ, от което има последствия. Мракът и злото в нас ни диктуват да не желаем да срещнем човек на Бога дори само веднъж в живота си. А е казано, че първия човек, когото ще ни прати Бог като си заминем за другия свят и който ще ни препречи пътя за нагоре е онзи, когото не сме одобрявали, с когото не сме се сдобрили на земята. Разбира се, с хората без душа това е невъзможно.

БЕИНСА ДУНО: "Въ човѣшкия животъ посрѣщането e цѣла епоха. Не можете да посрѣщате човѣкъ, когото не обичате. Посрещнете онзи, който ще ви помогне да се освободите отъ мисъльта, която сте си внушили." (8.09.1918, "Да Го посрещнат")

"Дòйде беден човек - отдалече стана, посрещна го като че е някой цар. Аз да ви кажа защо. Този беден човек го посрещам, защото ЛЮБОВТА носи. Онзи никаква любов не носи. /.../ Щом има любов, още от вратата го посрещам! Аз считам за "голям" всеки човек, с когото ЛЮБОВТА иде. Такъв човек го посрещам, ставам. ВСЕКИ човек, който носи ЛЮБОВТА, го посрещам. Аз да ви кажа защо. /.../ Онзи, който не носи любовта, е мрак. Не го виждам, не мога да го видя - не мога да го посрещна. Онзи с любовта е ден; онзи с безлюбието е нощ, тъмнина. Не го виждам, затова си седя на стола /.../. Ако река да стана, ще се изгубя в мрака. Ако река да посрещна един човек на безлюбието, има опасност /.../. Защо ще го посрещам? - Казвам: на всеки човек, който няма любовта, не ставайте, защото е нощ. Щом носи любовта, посрещнете го. Даже един комар, като носи любовта, посрещнете го! Една муха, като носи любовта, посрещнете я! /.../ На мене ми разправят религиозни хора, че тези посрещат, онзи посрещат... - Казвам: моите уважения към всички, които посрещат ЛЮБОВТА, но аз не искам да зная нищо за хора, които посрещат безлюбието. Казват, че угостили този голям човек, онзи голям човек... Виждам, посрещат хора, които нямат любов. На мене не ми минават тия работи! Не ми говорете глупави работи, нищо повече!" (20 декември 1942, "Трите изкушения")

"Оставете във вас ЛЮБОВТА да действа! Сега, като ви говоря за Любовта, да ви изясня. Представете си, че вие сте най-бедният човек, който има най-големите страдания. Всичките хора отвсякъде ви изпъдили и вие тръгвате да бягате по гори и планини. Срещате един цар, който е ходил на разходка – най-добрият човек в света. Като го погледнете, вашата съдба ще се реши. Като го погледнете, ако кажете: „И той е от тях!..“, вашата съдба ще се реши. Вие трябва да посрещнете този човек - и той е последният, от когото вие трябва да поискате едно благо и да му кажете: „Може ли да ми покажете един път, по който аз мога да живея?“ Той носи всичката ваша съдба! Ако към този цар се обърнете така, оттам насетне вие ще имате ли един нещастен живот?" (28.I.1934, "Огнената пещ")

"Ако е някой пътник и казва: „Не ме ли обичаш?“, ще му дадеш подслон./.../ Обичта, любовта трябва да се изрази в нещо съществено. /.../ Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате - всякога вземате и нищо не давате? Такава любов е любов на бълхите и въшките! После, любовта се познава по това, че на някой човек му давам - и той да е ДОВОЛЕН от това, което му давам." (7 март 1934, "Даване – вземане. Скъпоценният камък")

"Казвате: „Трябваше да ме посрещнат добре...“ /../ - Ами ВИЕ го направете, дайте пример! Посрещнѐте някого както искаш ТЕБ да посрещнат. А ти седиш и 3 години разправяш, че не са те посрещнали добре..." (28.I.1942, "Здравословното състояние")

"Днес от невидимия свят слизат хиляди напреднали същества да помагат на човечеството. Те търсят готови души, чрез които да работят. Пригответе умовете и сърцата си за тях - да ги посрещнете, да ви посетят и внесат във вас новата култура. МАЛКО хора днес са готови да посрещнат тия души. Ако една от тия души ви посети и намери, че не сте готови, тя ще ви напусне. Няма по-голямо нещастие за вас от това да ви посети една светла душа, а после да ви напусне. Това е цяла катастрофа. Човек трябва да работи върху себе си - да се освободи от нечистото и да остане в него само Божественото. /.../ Където здравият мине, и камъните, и дърветата го посрещат с радост. ЖИВОТ блика от него! Ако камъните и дърветата се радват на човека, колко повече ще се радват неговите близки, братя и сестри? Работете върху себе си - да ви посрещат навсякъде с радост и веселие. Сега, желая на братята да бъдат справедливи, а на сестрите – да бъдат милосърдни. Само ПРОЯВЕНАТА Божия Любов, само ПРОЯВЕНАТА Божия Мъдрост, само ПРОЯВЕНАТА Божия Истина носят пълния живот." (3 септември 1930 г., "Две категории хора")

"Всеки ден трябва да има нещо НОВО пораснало. Щом като престане животът - тия, МАЛКИТЕ клончета да се явяват в живота. Ако всеки ден не изниква в ума ти една хубава и красива мисъл, едно малко красиво чувство, една малка красива постъпка, животът се обезсмисля. Всеки ден ще излезете да посрещнете някъде Любовта! При мене са идвали много, които са нещастни и които са разочаровани в живота. Казват: „Нас ни излъгаха...“. Казвам: не ви излъгаха, но вие сами се излъгахте. В света никой не може да ви излъже, освен вие самите. Никой в света не може да те излъже, освен сам можеш да се излъжеш." (24 март 1940, "Великото благо")

"Вие искате да живеете в новото разбиране, нали? Аз постоянно правя наблюдения. Дойде някой, вие се покажете по-любезен - той ви е "благоприятен" /изгоден - б.р./... Но дойде друг и вие го посрещнете другояче. - На Бога не е угодно това!" (24 февруари 1937, "Не ограничавай Божественото)

"Във вашия живот между Бога и вас, между ангелите и вас има известна дисхармония. Дисхармонията между вас и Бога е, че вие Любовта Му не я възприемате както трябва. А че с ангелите сте в контраст, то е защото не възприемате тяхната Мъдрост както трябва - и вие се намирате в едно несъзнателно противоречие. Например, казвате: „ Нашето сърце е топло...“. - /.../ Но ако Бог е Любов, как е възможно аз, който имам Божествената Любов, да се роди в сърцето ми омраза? Омразата е от друго естество. /Студ и омраза са думи с един произход - б.р./ Невъзможно е! ИЛИ е вярно, че аз съм имал любов, ИЛИ че любовта не е у мене - отношенията между мен и Бога не са правилни. /.../ Вие, съвременните окултни ученици, ако дойде при вас един адепт, как ще го посрещнете?" (21 януари 1923, "Тъмното петно в съзнанието")

"Как ще посрещнете един ангел? – Има ангели, които са въплътени на земята - те са новородените хора. /.../ Писанието казва: "Като сте нагостили някого, може ангел да сте нагостили". Дошъл в домът ви някой странник - може някой ангел от небето да е дошъл." (19 януари 1938, "Ден без стълкновение")

КОМПОЗИЦИЯТА ТУК е с подводната статуя на Исус от гениалния Гуидо Галети и една алюзия за гмуркачите, които търсят само Любовта и Истината - и нищо друго. Тук Христос се моли не само на Отца, но и на създанията Му; а ние знаем, че самият Бог се моли само на нас (виж "Молrтвата на Бога”)

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1258&book=35

20.01.2018 г. 18,06 ч.

УЧИТЕЛЯТ ЗА КУКЛИТЕ:

„Думата „Исусъ” не означава обикновенъ човѣкъ, който се е родилъ само да яде, да пие, да се облича, да се забавлява. Обикновениятъ човѣкъ е кукла въ живота, а Исусъ е човѣкъ съ велико предназначение.” (1918.09.08, беседа "Да Го посрещнат", том "Дали може", София 1942, стр.180)

„Да кажем, че някой момък се влюбил в някоя мома. - Никаква мома не е това! Това е една кукла. Той прегръща куклата...” (31 януари 1934, „Съществените правила”)

„Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето – за малкото момченце.” (27 юли 1932, „Подражатели на Бога”)

„Аз виждам: по лицата на всички стари хора изписано разочарование от техния живот. В какво са се разочаровали? - Момчето непременно ще се разочарова от своите кончета, момичето – от своите кукли... Каква е разликата между реалното и нереалното? - Нереалното не расте. Това е дървеното конче или куклата. Дето го туриш, там си седи. Кончето, освен че няма да те носи, но ти него трябва да носиш... Вие нямате ли много „кончета”, които носите? ... Една скръб не е ли едно конче? Една кукла – също? Едно желание, което носиш постоянно, с години, и те смущава, не е ли то едно дървено конче? /.../ ” Вие питате: „Какво да правим, за да ни тръгне в живота?“ - Казвам: всички ваши идоли – от прозореца навън! Но вие ще кажете: „От дядо ни остана, пари струва...“ - Ако струват пари идолите и не ги изхвърлите, тази болест ще остане вкъщи. Ако ги изхвърлиш, болестта ще си отиде. Това са дървените кончета и куклите, които не растат. Те си остават едни и същи винаги.

(14.I.1934, „Реалното и нереалното”).

КОМЕНТАР: Неведнъж в беседите си Учителят казва, че хората без душа, без искра Божия или монада са НЕЕВОСПОСОБНИ – неспособни да еволюират, да се променят към добро. Цял живот той не мръдва и на йота към толеарнтност и съвършенство. Такъв, казва Словото, трябва да бъде оставен. Неговото енергийно и астрално гърло е каца без дъно. Който си мисли, че изплаща карма или че прави добро на такъв, се заблуждава фатално. И най-близкият ни да е, можем да го поддържаме физически на едно сносно ниво, даже и по-добре, отколкото правят другите, но никога не трябва да му позволяваме да ни повлече към дъното, да ни отнема времето и енергията в повече от това, което сме му определили. С такъв удавник хватката ни трябва да бъде железна: ако си мислим, че го спасяваме, да не му позволим да ни хване.

„Гледате един момък - мяза на една кукла. Като стане на 21 година, пощурее. /.../ Казвам: как е възможно тези, „най-добрите” моми и момци, в които уж няма никаква лошавина - как е възможно като остареят да станат лоши? Ами...старите станаха от младите! Откъде се пръкна тази лошавина? - Човек всякога става лош, когато ИМА.” (22.IV.1934, „Три възгледа”) КОМЕНТАР: Не е „ѝмане” само материалното, с което си се осигигурил и даже го даваш под наем или не го даваш никому - стои си празно; адското ѝмане, което прави хората лоши, е да притежават и някой човек или повече от един; да притежват и подчинени или аудитория, в която говорят само те; да са си присвоили правото да налагат волята и разбирането си на другите. – б.р.

„Опитайте вашите кукли - да видите живи ли са. Поискайте от вашите кукли да ви услужат. - Ако могат да ви услужат, въпросът е друг. Ако обаче тази кукла не може да ви услужи, тя като стражар варди за „реда” и „порядъка”...(3.ХII.1941, "Две врати за освобождение")

ИМА И АНГЕЛИ-КУКЛИ! (така наречените „егрегори”): "/Такъв ангел/ може да ви говори, да ви забавлява съ години, но всичко това сѫ кукли - умни кукли. ТЪЙ сѫ нарѣдени - доста разнообразно е това, - но тия гости не сѫ истински ангели, които могатъ да ви говорятъ, това не сѫ реални сѫщества. Този ангелъ може съ години да ви говори и вие да казвате, че той е „отличенъ”, че тия ангели сѫ „отлични”... /.../

Най-първо, Господь дава кукли на хората. И ако можете да се справите съ живите кукли, слѣдъ това Господь ще ви даде едно ЖИВО СѪЩЕСТВО. Когато дойде това живо сѫщество, то нѣма да те вързва по два пѫти на день, както сегашнитѣ ви кукли.” /.../

„Та като стигнете до Царството Божие, вие не може да се спрете на границата и да кажете: „Да влѣза или не?...“ - Кажете ли „да влѣза или не”, работата съ васъ е свършена! Въ божествения свѣтъ не искатъ, не обичатъ никакви колебания. Ти трѣбва да рѣшишъ туй АБСОЛЮТНО въ себе си. Ти ще скъсашъ всички връзки съ свѣта - всички тия кукли ще ги взѣмешъ, ще ги туришъ въ единъ сандъкъ, ще ги оставишъ наслѣдство на другитѣ и нѣма и да помисляшъ повече за куклитѣ! Прѣдъ тебе има нещо много по-хубаво, което Богъ е приготвилъ. ТУЙ е положението! /.../Ние влизаме въ положението на шестата раса да имаме вече съзнателно общение съ ангелитѣ, съ светиитѣ, а тѣ не обичатъ двоеумнитѣ хора." (25 мартъ 1923, "Пробуждане на човѣшката душа")

„Защо душата дава някакво нареждане, а човек не може да го извърши? – Защото е изгубил връзката си със своята душа. Тя е изгубила мястото си. Дойде ли до това положение, човек става вече немощен, няма дух, сила, подтик. Той се намира в положението на кукла - т.е., има форма, но без съдържание. За да не изпада в това положение, човек трябва да държи връзката си с душата. Мост, посредник или връзка между душата и самия човек е вярата в Бога. Изгуби ли вярата си, човек губи и равновесието си. Щом запази вярата си, човек приготвя път за идване на Любовта в него. (26 юни 1931, „Красивите линии”)

"Та вие, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, още като влѣзете, тѣ ви знаятъ какви сте, кое обичате, кое привлича вниманието ви. Някой казва: „Азъ не искамъ да се занимавамъ съ религиозни работи. Азъ не искамъ и съ учени работи да се занимавамъ". - Това "не искамъ", онова "не искамъ"… - "Да си имамъ малка кѫщичка, да си имамъ една пенсия, та да прекарамъ живота си...“. - Какъвъ животъ? Животъ на едно животно? Казва: „Азъ не искамъ много...“. - Че хубаво: една кукла може да е уредена много хубаво. Хубаво е облѣчена куклата..." (30 октомврий 1940, "Дете, възрастенъ и старъ")

"И да се намери такава мома, тя ще бъде като кукла: красива, приятна за гледане, но..." (26 май 1935, "Възходящият път")