Книга 43

 

 

1540  16.07.2014 "Баронесса" - изпратено *.pps за любовта на Пу-шкин и Тютчев към Амалия Крюденер 17:24 до няколко души: "Баронесса" - изпратено *.pps за любовта на Пушкин и Тютчев към Амалия Крюденер. Приятелите, които го получиха, имат особен интерес към някои личности от миналото, по съображения, които тук няма да се коментират. Затова ще бъде включено съкратено - не само за тях, но и за други, които са живели в онази епоха и сега се срещат отново. Ще решат ли този път да не убиват Бога, т.е. сърцето си и другите сърца?

 

 

        Може би някой ще се учуди защо в нашите книги се включват и материали, които не изглежда да са в пряка връзка със Словото. Да, но ние знаем, че освен Словото има и Дело и Живот; има любими души, преродени около нас.

 

 

Каква е гаранцията,  че  Бог  не  е искал Амалия да роди и деца с монада - деца от Пушкин и Тютчев?... И само физически деца ли зачеваме и раждаме, когато допуснем Бога? Има не само карма, но и "дихарма", както е прието да се нарича дхармата в нашите среди. Греховете и грешките трябва да се платят, а започнатото в миналото щастие - да продължи и да се разраства. Ако сме слепи за Срещите и Шансовете, ако се съпротивляваме на импулсираното или предопределеното, т.е. на Бога, това може да е също грях. Казва поетът[1]:



[1] Николай Христозов 

 

Грях

…И слизаме по склона. А жаждата остава

неутолена в мен, неутолена в теб.

И вятърът към всякое дърво ни приковава.

И всеки клон присъда във ушите ни чете.

 

А залезът догаря. И тъжно, и красиво.

Звъни в далечината отлитащият миг...

Прощаваме се с него, виновно мълчаливи.

Ръцете ни се мятат отчаяно сами.

 

А беше миг огромен - една сълза безценна,

от вихреното време отронена за нас!

Една безкрайна ласка на тъмната вселена;

на бъдещето властно - един ликуващ глас.

 

Но ний не го приехме. Мигът, за нас изпратен,

сега потъва бавно в сияние и прах…

Прощавай, Миг! Прощавай,

несбъднато зачатие!

И слизаме по склона, понесли своя грях...

 

- В публицистичната си книга “Границите на оптимизма" Вие пишете, че днес фронтът минава през самите нас, че се налага да водим битка и със себе си

             - Развитието на обществото е немислимо без тройното единство на критика, способност за приемане на критика и са-мокритичност. Твърде лесно е човек да проявява нетърпимост към грешките и слабостите на другите. Жестовете на разма-хания юмрук са твърде достъпни. Несравнимо по-трудно е дру-гото - енергията, която се излъчва от размахания юмрук, да се раздвои, значителна част от нея да се насочи към самите нас. Именно в това е сложността. Защото това вече е битка върху нравствени, морални територии.

            Зрялата възраст търси утаените мигове на преживяното, моите предпочитания са към зрялата възраст. Разбира се, ако младостта не е прошумяла безплодно, а е обогатила със силни багри и трайна топлина сърцето. Имам едно стихотворение точно на тази тема. Надявам се, ще ми позволите да го цитирам?

            - Разбира се.

            - То е кратко. Ето го цялото:

 Влизаш в дългите дни,
със узряло мълчание пълни,
и поглеждаш сърцето си -
тъмна, опалена пещ.
Прегорели са вихрите,
сипят се сребърни въглени.
И напразно се взираш
безумна искра да съзреш.
Но стои топлината -
утаено дихание огнено!
Преживените мигове -
сенки от лава - стоят.
В това чисто пространство,
нажежено от мисли и спомени,
като есенен хляб
твойте думи сега се пекат.

 

Почакайте до вечерта ­ при залез всичко става истинско.

Тогава ще узнаете, че погледът ми е внимателно-печален,

че нося доброта, под миглите избистрена,

че всеки лист, тревица, шепот и мълчание

за мен са чудо, пред което смаян се навеждам:

и милостта ми ще узнаете към всички земни същества,

прозрачни в залезното опрощение, добри и нежни,

с очи спокойни на безсмъртни божества.

До вечерта почакайте, до озарението на деня.

За да ме видите поне в залязващата светлина.

 

             Заклинание

 

Не отминавай никое "обичам те“ ,
прошепнато от глас, с очи, с мълчание.
То идва от пустинни разстояния
и от ранена светлина изтича.

Не отминавай никое "обичам те“ ,
защото ако то не те намери,
вселената от скръб ще потрепери,
звездите ще помръкнат от обида.

Изостряй своя слух – да го дочуваш,
със всички свои сетива улавяй
блуждаещия знак на всеотдайност…

А ако ехо в теб не се събуди?

Отново се поспри, не отминавай:
да те погледат остави очите,
да те запомнят щедро - донасита. -
И после в сънища да те извайват.

 

УЧИТЕЛЯТ: Вземете един мъж, който има кра-сива жена. Той ѝ приписва толкоз престъпления! Каквото и да му казвате, той казва: "Тя ме лъже!" Докато тя не беше се оженила за него, беше „светица”, а сега е голяма грешница... Единственият й грях е в това, че тя се е оженила за него. Ако има престъпление, то е в това, че тя е красива, а се е оженила за човек, който няма красив ум, красиво сърце и благо-родна душа. Нима аз трябва да стана стражар на една красива жена - да я пазя от нейните "подхлъзвания"? - То не е в божествения закон! Бог на земята оставя всинца ви свободни. (1933.01.29н беседа "Защо възкръсна?", том "Възкресение", изд. Жануа-98, стр. 471)

 

 

1541  16.07.2014 Колко романтично! 17:58 от Х.С. относно "Баро-несса": Колко романтично! Донякъде - нищо ново под слънцето, нали? Благодаря ти!

 

1542  16.07.2014 За "Баронесата" 20:26 от Р.Е. за "Баронесата": Изящно и вълнуващо преживяване! Благодаря :)


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.