Необятното говори

Книга 44

1797 29.07.2015 Само себе си мога да променя. 12:32 от П.Л. Здравейте, г-н Л.! Не отговорих вчера, защото не разбрах откъде знаете, че се занимавам с архитектура. Да - аз съм завършила точно това. И мога да проектирам къщи за хората. Да, но винаги съм имала съпротива защо да унищожавам прекрасната природа, за да се изграждат такива "грозни" сгради. Градът като организъм също ми е много нелогичен за психиката на хората. Но живея в него и имам нужда от тоя кипеж на живота; и имам две малки деца, които трябва да живеят в тази среда - не в друга. Не във фантастична или идеална. Т.е. огромни са противоречията между това, което е сега животът, и това, което бих искала да бъде. Това са мисли на всеки, не са само мои и - Вие, знам, че ме разбирате. Моята задача е да приема този живот - сега, в настоящето. Да не искам да бягам от него, нито пък да искам нещо от някого. Само себе си мога да променя. Това разбрах. В тези години живот, който ми дава Небето, не съм нито могъща, нито Бог иска от мен нещо извънредно велико да направя за хората, което да не е по силите ми. Но моята задача е да намеря себе си. Да започна да се обичам и приемам такава, каквато съм, и после да започна да се променям така, че да работя това и там, където съм нужна на Учителя и на Бог за хората. Възпитанието на децата ми е моя болка, защото сега живея с майка ми и двете момичета на 5 и 11г. Бащата на децата ми си намери друга любима. Как се възпитават така деца? Защо се събираш с жена, когато не си сигурен дали искаш да бъдеш с нея в този живот? Защото ние сега живеем в семейства, не сме ангели или други същества, а изграждаме семейства. Не приемам друга теория – бързам да кажа, за да няма недоразумения. Аз съм жена и женската психика е ТАКАВА. Търси ЕДИН мъж, не сто хиляди. Както и да е - мисля и знам (дано, Дай Боже да съм простила тази негова постъпка), че е било за добро. Да, така е, убедена съм! Но за децата тези уроци са странни, т.е. трябва да им помогна да не се чувстват изоставени - и т.н.). Не обичам да насилвам другите да правят това, което на мен ми е угодно. но възпитанието на децата изисква дисциплина. Трудно, да не кажа направо невъзможно ми е да балансирам. Майка ми е от другото поколение. Аз съм възпитана на послушание и "детето е добро, когато слуша и прави това, което му се казва", което довѐде до това, че още не съм пораснала. На 42 г. съм, а се чувствам дете по отношение на възприятието на живота. Както и да е. Това са част от мислите ми. Извинете, че Ви ги споделям. Защото не знам защо казвам всичко това...

Наистина не знам. Т.е. сега - точно в този момент от живота ми - не знам какво да правя с него. Сега само чета това, което искам, и ми е интересно. Не само Словото.

Благодаря за книгата, ще погледна какво имате предвид за новата архитектура и ще коментирам.

Живот и здраве... Трудно ми е, сега съм майка, баща и дете едновременно, а отгоре на всичкото знам, че съм ученик на Учителя и че Той ми помага и е до мен. Благодаря МУ!

Не знам откъде да подхвана живота си, наистина не знам. Една рана непрекъсната имам вътре в душата си, която от време на време се обажда, особено вечер.

Както и да е... Знам, че Бог и Небето и ангелите се грижат за мен. Знам това - нали не се оплаквам твърде много?...

Благодаря, че ме изслушахте!

И благодаря за поканата! Аз съм от Благоевград. И когато децата ми са там, още в петък си отивам. Не обещавам, че ще успея да дойда. Но, това го решава Небето; ако трябва - ще бъде. Бъдете живи и здрави - и прекрасно лято!

Няма Любов като Божията Любов!

СЪДЪРЖАНИЕ

/

Начало

Тълковен речник