Необятното говори

Книга 43

1644 30.11.2014 Бойната любов на егоизма – и истинската любов. 19:17 до Р.В. Трудно ми е да ти отговоря в прав текст, понеже този проблем е всемирен, но много деликатен, и касае милиони хора по света, еднакво духовни и недуховни, касае и лично нас. Всичко опира до "любовта с обект", за която говори Учителят, до така наречената "фиксация", била тя по кармични причини или не. Да, ЛКЕ (Личната Космична Енергия) е свещена, без нейния баланс у което и да е същество с душа Космосът би рухнал, но липсата на любимия и скръбта по него няма само възпитателни и превантивни цели. Мъката ни по тази причина, която и аз съм изпитвал в пълна мяра и съм я отразил в "декадентския" период на поезията и писмата си, се корени в астрала ни, а не в будическия и илухимния светове. По-точно - в естрогенния, женския астрал и в двата пола, макар и у мъжа да е по-слаб. Ако почнем от древната източна поезия, където скръбта от липсата на любимия е смъртоносна, и минем през "Страданията на младия Вертер" на Гьоте и още стотици и хиляди стихотворения, разкази, романи и опери, ще видим, че от тази яма обикновено излизане няма или е много трудно. Владимир Леви, чиято книга "Изкуството да бъдеш другия" преведох, настоява никога да не прекъсваме нишката, на която виси влюбеният в един образ, понеже, дори и когато е илюзорна, тя го поддържа жив. Имал съм десетки случаи в ролята си на изповедник на прекрасни жени, които с десетилетия са били и някои все още са в плен на монофиксацията. Володя Леви ми беше на гости и много сме обсъждали този проблем, засегнат в книгите и практиката му на психолог и психиатър, специалист по депресиите и самоубийствата. Питал съм го имал ли е пациентки, които са разбрали повика му за "скритите, тлеещи въглени" в душата им и са се спасили чрез тях, но той отговори, че се броят на пръсти. При най-тежките и безизходни депресии от "любов" той препоръчва ровене в пепелището на душата ни, в което почти винаги тлеят невидими, неугаснали спасителни жарчета – разковничетата на симпатиите. Не иска да набляга на егоизма, морализма и зомбировката на жените и някои мъже от времето на Грехопадението, за да не обижда никого, но дава внимателно шанс за спасение на тия, които биха искали и могли да го чуят. Казва, че от жарчето на някоя симпатия може да лумне мощен огън, който да спаси живота и душата на човека. Изисква се смело прехвърляне от образа на вторачването в друг образ, едно психическо салтомортале, което не дава такива фантазии и такава тръпка, но може да се окаже светлина в тунела. Говорили сме и за това, че този "механизъм", по-скоро "психанизъм", дори и когато е осъзната стратегия (има го в романите), в някои случаи осъществява чудо: спира лазерния лъч на влюбения, забит постоянно в обекта му и презизпълнен не само с любов, но и с въпроси, очаквания, гняв, осъждане, огорчения. Обектът усеща тази изгаряща лупа през всякакви пространства и инстинктивно избягва срещи с причинителя на тези болки или ги разрежда. Ако изповедникът, психологът, приятелят, Гуруто успее да убеди вторачения да прибере бойната си "любов" към обекта и от кохерентна да я направи дифузна или да я насочи към друг обект, спасяват се най-малко двама души, но и много повече по веригите на сродните им души. В освободеното векторно пространство се явява контра-лазер, мощен вакуум, който "всмуква" любимия и го кара да почне да има неистова нужда от нас. Това е природен, психически закон. Ако човек го направи със съзнание и любов, а не от манипулация, познавайки този закон и преодолявайки границите на егрегорния морал, понякога може да привлече сродната си душа с неотразима сила и да останат заедно завинаги. Усещайки балсам, а не жигосване, любимата душа "автоматично" отива там, където се произвежда този балсам. Обаче в хората без монада или със силно замъждяла монада, лоясала от гордост и себелюбие, озлоблението е тъй голямо или поне огорчението, че в тях се явява реакцията на елементарните души: "Никога повече завръщане!". Отрязват обекта на "любовта" си "завинаги", с което прерязват не само определеното от Бога, ако е такова, но и демонстрират пред Небето факта, че това не е било Любов, но астрал, его. Понеже е казано в една Вечна Книга, че Любовта не осъжда, не дири своето си и никога не отпада.

Би казал моралистът от Старата Вселена: "Ами ако любимият се върне, какво ще правя, ако вече съм зает?" - На този въпрос отговаря розенкройцерът, т.е богомилът Гьоте, в една своя пиеса от най-гениалните. Проблемът на Вертер той го решава радикално в „Стела”.