Необятното говори

Книга 45

8.I.153(2017)

Хасково

НА РЪБА НА 15-а НЕВИННОСТ

ЖЛО.Райàнна-Малиýр

(картините са от нея)

4,15

Из глъбините на брилянтния свят Уриòн, преди 14 милиарда години се роди и започна да диша удивената ангелска душа Райàнна, наречена от Отца още Малиýр. Тя отвори 16 очи и веднага започна да пее хвала Господу, обхваната от неизразима любов и благодарност.

Ангелите около нея бяха още по-удивени, защото рядко бяха виждали такова прекрасно молитвено същество. Тоест, никога не бяха виждали точно такова Божие създание, което вдишва и издишва вселени. Вдишва розови, издишва светлосини вселени.

Урион преживява 14-а степен на невинност от общо 39-те степени на Невинността. Тази необикно-вена степен се отличава с разливане на асуин на тънки струи, които къдраво обливат световете. Без да преживява и създава Красота и без да диша молитвени вселени, Малиур не би имал този чар и обаяние, които разлива и сега. Неговият дух диша, душата му се смалява и увеличава от микросвета до мегавселената.

Ето, чуйте трогателната му молитва:

Отче наш, Който си невъобразима Красота и Съвършенство, моля Те, приеми ме и днес, за да мога да дишам и да Ти се наслаждавам. Безкрайни са световете Ти, които преживявам чрез Теб като песен и безбрежия! Носѝ ме с молитвената Си колесница из диамантени светове и водопади от сияния! Тръпката от Теб не може да се сравни с нищо, познато на същества, несъщества и неуѐли. Дори неуѐлите не познават любовна тръпка към сродните си души, по-неутешима от тръпката на андрѝните, когато преживяваме Тебе. Ние, андрѝните – момчетата в Катедралата Ти, Татко наш небесни, - пеем по-неутешимо от всички класове и йерархии на Битието, понеже не можем да се утешим и успокоим от неприривното ридание по Тебе! Нашата неутешимост е най-голямото блаженство; плачът ни по Тебе, понеже сме излезли от Тебе и се възвръщаме толкова бавно, не е от отчаяние, но от щастие. Ти, Господи Боже наш, можеш да ни утешиш, но не го правиш, понеже неутешимостта по Господа и плачът за Господа е най-висшето преживяване в Битието, което поддържа световете.

Татко наш, Ава Отче, да бъде благословено името Ти, да дойде сладкото ти Царство както във душите, така и във сърцата. Ние, андрѝните, пеем с красиви ридания, защото Те обичаме и любим до изнемога. Кой, Господи, може да се сравни с Тебе? Ние, андрѝните, които сме външно момиченца, а вътрешно момчета, смайваме и разплакваме безброй светове и сияния, които си мислят, че въздишат по Тебе. Истинското въздишане по Любимия, Който е само Един, е вдишване на пресекулки и издишване с песен и ридания, които се разпиляват като сребърно злато от прозрачни кристали и будят Вселената. Самото Твое Дишане, о Божествени и Непрежалими, Който си умрял от любов и затова живееш, преминава през нашите малки сърца и през душите ни и ние Те преживяваме като загуба на съзнание.

Никой, никой, никой, никой, о Отче на Водите и Риданията небесни, не знае какво е да чезнеш от любов и обич по Господа и да искаш да се утешиш – и да не можеш.

Никой повече от нас не разбира какво необяснимо блаженство е да не можеш да бъдеш утешен, когато риадеш по Господа! Защото, тия, които са ридали и са се утешили, са започнали да се занимават с глупости: да търсят сродна душа, да мъдруват, да умуват, да проповядват, да поучават, да строят светове и вселени, да творят и създават, да блестят, да се „уреждат”, да мислят за себе си. Какво нещастие, какво невежество – да престанеш да ридаеш по Господа! Сълзите на Невинните от 14-а степен на Невинност се превръщат в прозрачни светове, обитавани от молитвени йерархии. Ей, Господи, обичаме Те, Господи и Те любим до изнемога, до изтощение, равно на изчезване. Изливаме любовта и носталгията си по Теб и в образи, и в багри, и в песнопения, но никой на знае, че това е само една нищожна част от нашите молитви към Теб, част от нашите ридания - нищожна част от отчаянието ни, че не можем да Те обгърнем Целия!

Искаме да Те обгърнем и не можем, защото това е невъзможно! И в тази неизразима болка и ностагия ние често загубваме дишане, мислим, че ще умрем от любов - и умираме. Нищо по-прекрасно и възвишено от смъртта по Господа, когато умираш и се погубваш щастливо от това любовно самоубийство – да се издишаш целия, да издъхнеш от Любов и Обич, да се забравиш завинаги в Океана на самоубилите се! Разбира ли някой това, Любими?

Колко ангели и богове се страхуват да се самоубият! Не могат да убият самомнението си и чувството, че не са нула, че предтавляват нещо извън Теб и независимо от Тебе. Колко изумително красиво е самоубийството на аза, представял си до този момент, че представлява нещо, че живее и прави нещо, а в същото време не се облива в сълзи от обич към Тебе!

Господи, Боже наш, Всеродителю и Вселюбими, Всеразтърсващи и Всеразтварящи! Ти, Който разтваряш всичко и всички в Себе Си, докато изчезнем напълно! Когато ни вдъхваш, за да се разтворим окончателно в милоста и величието Ти, Ти също вдъхваш вселените на пресекулки, трогнат от нашата любов към Тебе! Господи, Боже наш, колко си щастлив: Ти си срещнал отклик на Любовта Си – отклик на създания, създадени от Тебе, и затова умиращи от Любов! Ето, Ти, Господи, Който нямаш нужда от нищо, Ти си толкова велик, че макар и напълно безтрепетен в абсолютността Си, умееш да плачеш от радост и умиление, че създателството Ти не е било напразно: родил си Същетва с Отклик! Съществата без Отклик, които всъщност не са същества, плуват като мъртви черупки от жестокост и самомнение във величествените Ти простори – и Ти си ги допуснал за урок и назидание. Дал си ни мъдростта да разумяваме, че те са всъщност нищо: подобия на богове и ангели, които могат да бъдат спокойни. Даже когато излизат от горделивостта на спокойствието си и се самоподпалват от тщеславие и амбиции и увличат безброй нещастни поклонници, те са мъртви в очите на Невинността, грозни уроди в полезрението на Съвършените.

Но не за тях искам да мисля сега, Господи мой Вседържителю, Благий ни небесен Баща, който ни разтърсваш от ридания. Само за Теб искам да мисля и Теб искам да любя вечно – сега и всякога и през всички времена и сияния, докато съществува бедната ми душичка, угасваща от любов към Тебе. Последно угасване на съзнанието на аза, последен звън на монадата, преди да се превърне в Океан...

Така, приблизително, излива любовта си в ридания ангелска душа Райàнна, наречена от Отца още Малиýр. Тя не знае, че постепенно започва да възлиза в 15-ата степен на Невинност, където издаването на звуци се намалява, защото се потъва в бездната на Безмълвието. До 14-а степен мнозина Невинни имат една мъка: не знаят защо Любимият понякога ги изоставя. Всъщност, Бог никога никого не изоставя, но ние Го изоставяме, когато слушаме гласа си и правим трепанации на пространството със звуците, които произвеждаме над лимита на благоговението.

Когато осъзнаят това и разберат, че дразнят Пространството, Което е всъщност Бог, те потъват в 15-ата Степен на невинността, която е Безмълвна. Безмълвна Песен, безмълвно Възхищение, Безмълвно ридание. Пак плачат от Обич и Любов и от Носталгия, но постепенно минават във Великата Тишина и изпращат по живо по здраво и последния елн напън от външно вдъхновение.

„Елн” е единица мярка за външно вдъхновение, когато духът на създадения от Отца все още шуми в Битието, понеже вдъхновението му е неозаптимо. И най-великите певци и певици на Мирозданието не знаят, че като разтърсват Битието със звуци, карат Господа да се свива във вътрешните Си измерения. Създават шедьоври, бития и вселени, зачеват и раждат духове и души, разтрисат Вселената с хармоничните акорди на молитвата и вдъхновението си, но карат Господа да се скрива.

Започне ли да нараства Тишината за сметка на Звуците, Господ почва плахо да се подава като очето на охлюва и боязливо опипва пространството, да не би пак да Го шибнат звуците на нечие искрено вдъхновение. Знаейки, че е искрено, Той се отблагодарява за звуковата и образната любов на влюбените в Него с красота и невинност на лицето им, със съвъшенство и чистота на помислите им, но ги оставя на боговете и ангелите. Сам Той се бои от звуци, багри и образи, дори от най-величествените оратории на катедралните херувими, понеже те бичуват Битието със смерчове от звуци, молитви и вдъхновения.

От 15-а Невинност нагоре, невинните потъват в Имума, къето Бог пребивава в пълна душевна Тишина и Нетщеславие. Свръхенергията на вдъхновението, дори и когато е от любов към Бога, там потъва в меките кадифета на Мълчането и се разпределя в нивелиране на Енергията чрез Обмяна със Сродни. Тогава започва Музиката на Тишината, която е Благоговение.

Обаче невинността и чистотата на любими чеда на Незнайния като ангелската душа Райàнна, наречена от Отца още Малиýр, няма и следа от греха на наглите вдъхновения. Душата й вече започва да прозира истината за Дозирането на звука; мъдростта за Любовта като безмълвна песен и ридание, като рисуване на образи направо в астрала и ментала, когато Невинността тушира вдъхновението си и го превръща в Споделяне. Океанът на Прегърнатите в Мълчание е любимо обиталище на Бога, където Той се спасява и си почива от вдъхновените.

Чистата душа на Малиур все повече и повече ще потъва в този безбрежен и величествен океан без дъно и ще слиза в света на вдъхновението и творенето и в света на звуците само за броени минути, когато Бог го зове да създаде шедьовър. Тя вече съвсем ясно ще започне да усеща как се възвръща Тихият Бог в пространството, когато създаваме вакуум на духа.

„Вакуум на душата” е космично понятие, известно на всички същества с душа в Битието, но „вакуум на духа” е все още нещо напълно непонятно на тотвселенските духове и божества, които са вулкани от звуци и вдъхновение.

А ето, нежността на душата и изяществото на духа на молитвеното същество Райàнна, наречено от Отца още Малиýр, на ръба на 15-ата Невинност вече започва да проумява и просърцява непреходните думи на Незнайния за Мекотата на ума и Мекотата на духа.

Мекотата на сърцето и на душата са сърцевината на Невинността до 14-а степен, но от 15-а нагоре ѐлните на Невинните стават нула и те потъват грациозно в мекотата на ума и мекотата на духа, които вече не искат да се изразяват.

Изявата пред смъртни е плебейщина на духа, но нуждата от изразяване на духа под напора на вдъхновението дори и когато си сам е все още недопускане на Бога. Потънем ли във вакуума на беззвучието и Нивелира на Обятията, ние дръпваме аза си от очевидностите на Битието - и тогава... във вакуума на духа ни... моментално нахлува Тихият Бог, покъртен от любовта ни като Вслушване, т.е. Безмълвие.

ОРБИТÀЛИЯ !

(Какво иска да Каже Елма с тази магическа дума за Райанна, Той не обясни. По-късно предположихме, че е лична магическа дума за събуждане на орбиталност: главния импулс на Мировата Душа, искаща и способна да бъде в орбита около Най-Достойния и да зачева именно от Него.)

6:05:12