16.09.2021 г. 18,14 ч.

 

 

 

ПАЛЕЩИ ВЪПРОСИ! БРИЛЯНТНИ ОТГОВОРИ! ЕДИН ИЗВЪНРЕДНО ИНТЕРЕСЕН ТЕКСТ ОТПРЕДИ 20 ГОДИНИ. Ами ако някой реагира негативно? - Напротив, това ще е повод за радост - ще имат шанс да получат поучителни уроци тия, които се съпротивляват на Различията. Неразпознаването не е вина, вижте лицата и черепите на хората – колцина имат център на самоопределението? Вина има само хулата срещу Духа. Обаче опитът ни учи, че някои врагове на Различието често стават много по-ревностни защитници на Истината, защото имат ум, решителност, воля.

13.I.137(2001)

СКОК ЗАВИНАГИ !

(съкратено и адаптирано)

8,03 ч.

- От дълго време не е бил искан стария вид контакт с нашия Голям Приятел, спазвайки изискването и вътрешния импулс да не измолваме Слово, докато няма Дело и Живот. Но се натрупаха сериозни въпроси и проблеми, а има и нови, удивителни Негови изяви, което дава повод и смелост да си сверим часовника. Може ли да молим за оговор - и безопасно ли е това сега?

(Тук се пропускат въпросите на питащите относно изграждането на една нова сакрална фигура, наречена „Звездата на Христа“. )

В един текст още от 9 януари 134(1998)г. се казва, че под „илухимна любов“ "се разбира наличие на две сродни души, обменящи се нежно и пълно на всички полета без изключение, като всяка от тях живее 100% за другия и за никой друг и нищо друго, освен за общата им цел". Това означава скок към съвършенство – тоест, равнобожественост: интимната обич се допълва с НАПЪЛНО божествена (което ще рече и вътрешна, и външна) и чрез обмяна със същества ОТ КЛАСÀ. В този текст се изяснява и това, че "144 души е броят на възлюбените от един /Вътрешен/ клас, 144,000 – на избраните от един Младежки клас, 144,000,000 – от един Общ клас".

Обясняващият казва следното относно една линия в изображението на въпросната Звезда: "Това говори за по-лесното проникване в Бога и в света, ако имаме сродна душа, отколкото ако още не сме я срещнали и не се обменяме както трябва. Това се потвърждава от благоволението на Бога да поддържа двойки от /интимен/ тип, ако такава двойка поражда ПОВЕЧЕ хармония и ражда ПОВЕЧЕ божествена продукция, отколкото всички "класове" и целия свят, взети заедно."

В случая думата "класове" е в кавички, защото досега не познаваме на Земята група, която да сътрудничи на Словото по-добре, отколкото отделни хора и двойки досега. Ако има някъде истински клас на Учителя, той би трябвало работи по-добре от интимните двойки на Земята в момента, т.е. да създава база и взаимоотношения, които удовлетворяват ВСИЧКИ божествени импулси и потребности без изключение.

Следват още конкретни въпроси по тази фигура. Ето отговорът:

10,24 ч.

- На този етап използвайте Звездата така, както я направихте последния път. Всяко усъвършенстване по посока на другите детайли е крайно желателно - отсега нататък не се бойте да правите опити. Има закон, според който в никакъв случай няма да стане нещо, зад което не стои душевно и духовно постижение. Не че няма опасности при механични опити за надскачане на наличното ниво, но дори и да начертаете и изобразите елементите, за които още не сте готови, те просто няма да действат – ще бъдат мъртви. Това е като опънати и инсталирани жици, по които не тече ток. Така че упражненията да построявате Звездата само графически и математически не са много опасни – Господ е ВЗЕЛ мерки. Даже са полезни за развиване на ума и уменията ви. Като ви предупреждавах преди, то бе за да пробудя мисълта ви и да ви кажа, че все пак не е съвсем безопасно; но опасността е под контрол. И да се яви напрежение, аз ще го поема – предвидил съм го, щом съм ви дал Зведата.

Звездата на Христа, както всичко останало, се гради преди всичко С ЛИЧНО ПОВЕДЕНИЕ. Тя не се рисува – нито ръчно, нито машинно. Това, което ви давам в геометричен вид, е само модел, основа за размишление. Ако ученикът, възлюбеният, любещият не сглобява себе си непрестанно по модела на Бога в самото си поведение, в самото отношение към безсмъртната си душа и безсмъртните души на другите, то да начертаете и безброй Звезди, нищо не ви ползва. В противен случай и от този знак хората ще направят фетиш, идол, поклонение пред един предмет или едно капище, както правят всички материалисти и религиозни. Те искат да флиртуват с Истината без да се промèнят, но такова нещо в Битието НЯМА.

Проследете събитията в света и във Вселената след създаването на Новата Звезда. Това не е само ваш акт – в него вземат участие всички класове и йерархии, понеже е равносилен на боготворчество. В действителната история на Битието само такива актове са значими, само те остават. Всичко останало е интересно, но второстепенно. Само това да бяхте направили до този момент – то е по-важно и по-силно от всички симфонии, подвизи, постижения и божествени поеми в историята на човешката култура, взети заедно! Всичкия хляб, който сте изяли през изминалите въплъщения на земята и в Космоса и всичките ви сълзи, слави и любови са имали смисъл само дотолкова, доколкото са ви подготвили сега да направите тази Звезда! Не мислете, че постижението е само графично. Бог е горд с това, че негови създания успяха да се извисят до връх на синволюцията, на който рисуваната Звезда само СЪОТВЕТСТВА. Когато срещнете души и сърца, но и човешки ТЕЛА, жадуващи за Любовта и Истината колкото за Мъдростта, ще ви бъдат дадени възможности да довършите реално и останалите елементи от Звездата. Относно по-дълбокото им значение, всеки от тях може и има свобода да пита Бога ВЪТРЕ в себе си и да сподели с всички своите откровения. Казвам това, защото ОТМИНА епохата на самотните извори. Сега ВСЕКИ човек с еднùна (монада, искра Божия) е извор, от който може да тече Любов, Мъдрост и Истина! Който не подпушва тези изблици, може да се нарече Наследник на Царството Божие - обитател на Новата Земя и Новото Небе. Който обича само едного или малцина; или който обича всички, но няма и едного и малцина, които да предпочита, НЕ МОЖЕ ДА СЕ НАРЕЧЕ "СЪЩЕСТВО", Т.Е. СЪЗДАНИЕ БОЖИЕ С ИСКРА ОТ БОГА. Затова Тройният Ритъм и Тройновселенските Токове – обмяна и себераздаване на всички и на всички полета, но на избрани същества, определени от Бога – си остават Алфата и Омегата на божествения живот и на безсмъртието, както и всичките други букви и неща помежду тях.

Днес е ден на изобилие – Христово число. Затова питайте още сега по другите си проблеми.

- Беше дадено направление за живот сред природата и затова предани приятели подготвиха къщи и условия в едно село под Източна Рила, също благословено за начало на Новия Изгрев. Защо се бави отиването ни; и верен ли е вътрешният импулс да се остава само там, където няма да се прекъснат контактите с целия свят, макар и от морското равнище?

11,28ч.

– Проблемът е сложен и няма виновни. Братство и братски живот са възможни само при братски и сестрински отношения. Над братството и сестринството е приятелството, а над приятелството - Любовта. Братство и сестринство се гради с 12 дýши, приятелство – със 144, а кръг на Любовта – поне със 144,000. За класовете по линия на десетицата, числата са други. Следователно, шестима братя и шест сестри са минимумът за едно братско селище. Според Божията книга, подходящите за това са много, но няма будни и съзнателни души, които да направят своя избор и да се преместят.

База на Словото може да бъде само Братството. База на Делото е ПРИЯТЕЛСТВОТО, а база на Живота – ЛЮБОВТА. При братството има общи домове, обща храна, общ труд. При приятелството РАБОТАТА е обща: помагаш на Общото Дело. А животът на Любовта е БЪДЕЩА епоха за вас – там всеки гостува на всеки и всеки живее със всеки. Нито 12, нито 20, нито 144-ма души са достатъчни за Кръг на Любовта. Там трябва да живееш истински най-малко със 144 000 души! Това изключва оставането само в едно селище, в една страна. Хората на Любовта са пътници, гостоприемнци. Хората на Делото могат да се задоволят с една страна или един град; хората на Братството могат да си живеят и на село, някъде сред природата. А истинският Човек е едновременно и Любещ, и Приятел, и Сестра и Брат. Това означава, че за него няма противоречие при преминаването от една форма в друга – той е СВОБОДЕН. И като знаят, че е свободен, другите не бива да очакват от него да се установи само на едно място. Ако на едно място той може да осъществява връзките си с всички останали и да служи на Бога без препятствия, той свободно остава на това място толкова, колкото му е необходимо. Ако не може да приема гостите си, да работи пълноценно и да пътува когато и където си иска - ОТИВА СИ. Една такава микрообщина от 12 човека поема проблемите на трима души както материално, така и във всички други отношения. (Човек на Словото, Божествена Майка и Човек на Делото)

Има една тайна: ако само един или двама се грижат за даден чучур на Словото, а Божиите отчисления от силите и приходите на 12 души или повече отиват само за тях си или по други места, то и чучурът не отива при другите, но ДРУГИТЕ отиват при чучура - ако въобще пият жива вода.

Засега остава силата на интимния път: само едно същество прави база за Словото и Делото, каквато и 12, и 120, и 144 и даже 144,000 не са способни да създадат. Не че не са способни, но любовта им е по-малка. Небето прави точни изчисления. В момента помирисалите Словото имат възможност общо да осигурят 154 бази на Словото! Ако не го правят, това е защото нямат понятие за обединение на сили и средства, на имоти. Просто искат да живеят на Земята, а не на Небето. После ще оставят имотите си на наследници-астралци, а сами ще плачат за късче хладна земя под краката си...

Говоря за 154 бази, напълно оборудвани! Оборудваните бази на самодейците и имитантите, които работят в името на Бога и на Христа, са къде-къде повече и по-богати, но там Словото е капка в морето. Даже и с тази капка, те успяват да се обединят. ТАКА Е! При вас Словото е океан, но суша за пълноценна работа има само на едно място. Затова Бог благославя тази суша, където има любов. С това не осъждаме верните и преданите, но повтаряме, че минимумът за Братство и Сестринство е една база с три къщи и 12 души. Базата е място, в което имаш всички условия да не прекъсваш контактите и работата си.

- Тази сутрин един приятел сподели, че е сънувал Учителя. Дошъл при него с един млад приятел и му показал калпак, пълен с жълтици – съвършено нови, току-що изляти. Подарил му три златни монети. Пита какво може да означава това.

- Да очаква условия за изобилен и пълен живот и на трите полета.

- Една приятелка пак пита какво да прави с вечния си проблем: човекът, когото обича, не отговаря на любовта ù според желанията на душата ù и изглежда не може да разпознае, че тя му е изпратена от Бога като спасение и най-голямо щастие. Или той има своето право да отстоява свободата си, да не влиза в "интимен тунел"?...

- Ако той би разбрал защо Бог му я праща, би се отказал от всичко друго, за да влезе при Бога С НЕЯ. Ако тя би разбрала какво би трябвало да измени у себе си и в живота си, за да го събуди завинаги, БИ НАПРАВИЛА това, за да влязат и други хора, с тях двамата, при Бога.

Отменено не значи несъществуващо. Понякога Бог отменя едно изпитание или един метод временно, защото вижда, че не ни е по силите. Но рано или късно ТРЯБВА да минем през тази врата – и тя е САМО ЕДНА. Падналият влюбен може да се върне при Отца само с ПОВЕЧЕ от една любов. Падналият многолюб – САМО С ЕДНА любов. Падналият елохим – когато допусне И ДВАТА ВИДА ЛЮБОВ.

- Нееднократно се чува мнението, че тектовете през първите години са били най-величествени и "по на ниво", докато по-късно "издребняват" и нямат този обем и размах, дълбочина, както в началото. Това е косвена критика на хората към приемащите, че се поддавали на многото молби за лични послания и отговори и че при това били субективни – за едни имало отговори, за други – не... Такова обвинение е много болезнено, въпреки че наистина на някои хора с изключителни въпроси и преживявания не е отговорено, а на други се отговаря и за най-прозаични проблеми. Такива хора подтикват "виновните" проводници да молят за нови фундаментални отговори за цветя, звезди, йерархии, вселени и други велики работи, за да се докажели „престижът“ или „идентификацията“ на Източника...

- Позната история... И на Изгрева, и с лекциите и беседите имам все същия проблем. Всъщност, проблемът не е мой. Всички знаете, че които се въртяха около мене, колкото и незначителни да изглеждаха на великите окултисти и претенциозните, получиха повече. Това произтича от закона за смирението и закона за общия живот. Сродните души изпитват нуждата да живеят заедно и да не се разделят с Учителя, със Словото и със съучениците си. Оглашените се докосват до Извора за няколко седмици или месеца, но скоро намират подобни на себе си или кармически врагове и започват да се обменят С ТЯХ. Те са гости на НЕДЕЛНИЯ клас, не могат да влязат даже и в Общия. По правило, половината тръгват по бизнес и самоизяви, а другата половина – по ДРУГИ учения и авторитети. Всеки - от каквото тесто е замесен. Това не пречи някои от тия приятели да са от много висока еволюция и със завидни заслуги пред Небето за своите саможертви, таланти и подвизи, но Новото – КОСМИЧЕСКИЯТ Вкус – още не се е зародило в тях. Те се удовлетволряват с по-проста храна – могат да общуват и с по-некачествени аури. Братският живот, приятелският, животът на Любовта изисква преобладаващо или периодично ПРЕЛИВАНЕ НА АУРИТЕ ОТ НАЙ-БЛИЗКО РАЗСТОЯНИЕ. Това е свързано с ВТОРОТО Посвещение. По това ще познаете кои са от по-ниски посвещения, колкото и да са талантливи и претенциозни. Те не копнеят да бъдат в аурата на Учителя и на Посветените.

- Има и такива приятели и познати, които са готови на всичко, за да бъдем заедно в една къща или едно селище, но те казват, че НИЕ сме тези, които ги държим на дистанция и не ги каним, нито отиваме при тях, когато ни канят. Това е друг вид обвинение, което не винаги се изказва външно, но остава като едно огорчение в душата им: даже и когато канят "птици от Ятото" на гости, "птиците" не се откликват... Ето, те твърдят, че са изпълнили закона за гостоприемството – дават на хора от Класа пълно предимство пред всички останали и нищо и никой не пречи да им се иде на гости за неограничено време, но така си стоят самотни с години. Как могат да бъдат утешени такива?

- Няма случай, когато Птица да не се е откликнала на Птица! Ако откликът не става, значи едната от Птиците не е Птица. Може да СИ МИСЛИ, че е птица, но не е; или само ВЪТРЕШНО е Птица, а външно се е раздавала на зверове и плебеи, опоскала я е прозата или самотията, не е живяла като извор и плодно дърво за всички или поне за своите си – и това е орязало крилете ù. По линия на милостта, Птиците често общуват и с паднали птици, за да ги окуражат, НО НИКОГА НЕ ОСТАВАТ ПРИ ТЯХ – ЯТОТО ГИ ЗОВЕ. Необходими са лични, къртовски усилия да възтановиш чистотата на тялото си и фòрмата си, за да се върнеш сама в Ятото и да те харесат.

Птицата е заета с ПОЛЕТ – който не лети, не може да бъде до нея. Птицата РАБОТИ – който не работи или работи нещо друго, също няма условия да се приближи до нея. И ПТИЦАТА слиза, но само временно. Може да остане някъде, ако е готова и нея да проскубят.... Това се случва рядко и говори за голяма любов или за отслабване на Спомена и Крилете.

/.../

15,16ч.

- Може ли още един въпрос?

-Може.

/Тук се описва учаастието ни в една световна система за мрежов маркетинг и изразяваме съжаление за загубените сили и средства/

... Отговорът му бе изненадващ: „Никак не е дребна и най-малката адска пирамида! Тя е само връхче от гигантския егрегор на адския капитализъм и империализъм, но когато Бог докосне такова връхче, Той разпада цялата система за отрицателно време“.

Днес ние сме свидетели на глобалната и с нищо непоправима и невъзстановима икономическа криза. Подобни обяснения ни бе дал и за участието на съвсем нищожни, но НЕГОВИ човешки проекции в ликвидирането и на една империя, за която се считаше, че е непоклатима и ще бъде вечна. Източникът се включва отново:

17,48 ч.

– Приказката за камилата и иглените уши си остава в сила. Мнозина са звани, а малцина – избрани. Но и беднотията не е решение. Страхливите, които мислят за пари и умеят да ги печелят, рано или късно ще се пробудят и ще помислят и за не толкова страхливите. До Осмото Посвещение адептът все още може да бъде богат на земята, но се отличава по това, че е истински ясновидец и човеколюбец и знае как да разпределя средствата. Яви ли се такъв Посветен, за избраните настават добри времена. Но и без него, за тях всички времена са добри, понеже бедността и лишенията ги карат да вървят право към Бога, а не да се оглеждат по витрините... Погледни и себе си! Ако ти дам пари, първото нещо, което ще направиш, е да оборудваш суперкомпютърен център за връзка с цял свят, да платиш на хора да вкарват Словото, да платиш на преводачи да го превеждат на всички езици; да създадеш киноцентър и видеотека с хиляди "бèли" филми, "свръхтеатър" и "свръхбиблиотека" и пак "свръхекологически" модел на селище, което се самоизхранва с най-чисти продукти и ги произвежда без къртовски труд, торове и машини. Щеше да платиш на най-добрите медици и учени да изобретят чистомера и да прегледат с него милиони влюбени и бременни, за да имат предимства при заселването на твоите фантастични селища. Да позлатиш майсторите на бойните изкуства и най-чистите военни и полицаи и супершпиони (нали ще ги избереш според камперовия ъгъл и фонтанелата...), за да пазят тези селища-райове и да създадат "суперсистема" за следене на престъпленията във всеки дом и на всеки квадратен метър от планетата още при самото му зараждане...

Мислиш ли, че идеята ти е нова? Знаеш ли колко светове са загинали от такива "свръхнововъведения" само с добри мотиви?...

Истината е много по-радостна и много по-печална, отколкото си представяш. И преди ви казвах: за да има Изгрев, трябва да има хора с изгревско съзнание. А сега добавям: хора, които да харесват ИСТИНСКИТЕ изгревяни, а не самозванците и хората от света. В света ИМА изгревяни, за които мечтаят всички адепти и учители от по-старите школи, но нямат достъп до тях – не ги пускат. Да се докоснеш до изгревянин, до изгревянка – това е извънредна привилегия, която се дава веднъж на сто прераждания! Така че, не се косете: вие сте само за три секунди на Земята, където сме предвидили обикновените същества да не ви разпознават, да се привличат от други хора и неща. Инак как щяхте да си свършите работата? Печалната страна на истината е тази, че дори и Великият Учител на Земята остава неразпознат – при всичкото Му съвършенство, красота и великолепие! Защо очаквате тогава хората да разпознаят вас, които сте безкрайно много по-малки?...

А без такова разпознаване, без жажда за съвместен живот с безсмъртни хора и активни действия за постигане на това не може да става и дума за каквито и да е селища и културни центрове. Небето залага на Разпознаването и Срещата между двама или трима души с искра Божия [и при най-лошите външни условия] много повече, отколкото на селища, конгреси и представления. За него територията, на която се е осъществила такава велика среща – обикновено няколко "квадратни" метра (нашите мерки са други) - струва много повече, отколкото всички организирани светове и вселени със свръхкултури и свръхекологии, които се продават и където Христос Го няма.

А Христос – това е Разпознаване, Преданост и Скок. Скок завинаги!

Както се вижда, на този етап и в този отговор не се дават разяснения по конкретните въпроси за Христовата Звезда и по другите повдигнати проблеми. Както се е случвало и се случва често и досега, много пъти отговорите на Бога идват не в писмен текст, а в ума на питащия или направо на практика. В случая не е трябвало да се записват, тъй като спецификата на Звездата е своебразен секрет или "ноухау" – не трябва да бъде извèстен на всички. Както пентаграмът, така и Звездата на Христа може да се превърне в оръжие и на тъмните, ако могат да я направят до най-дребни детайли и да ù обърнат полярността.

 

18.09.2021 г. 03,46 ч.

 

Един от етапите - близо до завършването на Христовата Звезда.

 

 

18.09.2021 г. 11,35 ч.

 

 

ПОВТОРЕНИЕ НА ПУБЛИКАЦИЯ ПОРАДИ ИЗЧЕЗНАЛИ ИЗОБРАЖЕНИЯ. Тук те са в един блок, но опитите с децата и възрастните трябва да се провеждат с всяка от илюстрациите поотделно. Който иска, ще му бъдат изпратени.

УЧИТЕЛЯТ: "Всички опити в Школата трябва да стават доброволно и съзнателно." (Закон на енергията, МОК , София, 10.5.1922)

Тук може да се дадат четири интересни задачки за изпълнение от желаещите. Те са на базата на един психологически експеримент, който досега е давал удивителни резултати по целия свят. Задаваме определени въпроси на три вида хора и записваме отговорите им. За да няма измислици, най-добре е да са с аудио- и видеозаписи. Ако се разреши отгоре и сте съгласни и вие, те един ден може да бъдат обнародвани публично.

ХОРАТА, С КОИТО НАЙ-УСПЕШНО СЕ ПРОВЕЖДАТ ТИЯ ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, СА СЛЕДНИТЕ:

1.Децата; 2.Мъдреците, ясновидците, медиумите, екстрасенсите, които познаваме или до които можем да си осигурим достъп; 3.Всеки един човек с душа, който е склонен да вземе участие, тъй като човешката душа знае всичко.

Ето в случая два класически и два по-нови въпроса, които може да им зададете. Не всички въпроси изведнъж - всеки в различни часове или дни:

I.Кажи ми какво ти идва отвътре за името Èлма.

II.Кажи ми какво ти идва отвътре, когато гледаш лицето на този човек.

III. Представѝ си, че на снимката виждаш една вълшебна маса от приказките. Дали тя има силата да сменя царе и царства? Правила ли е някога това и какво може да се е случило, според тебе? Ако е направила вече нещо, каквото и да е то, далѝ е за добро? И какво хубаво ще се случи на хората на нашата Земя заради тази вълшебна маса?

IV.Какво ти идва отвътре като погледаш тази картинка известно време точно в червената точка в средата и после си затвориш очите?

 

Аудио- и видеозаписите изпращайте от имейла си до имейл anhira@abv.bg по wetransfer.com или по друг подобен начин, а който иска, може и с пратка до Еконт „Бяла река“ в гр.Разлог на името на Григорий Жорж Кьосев, тел. 0882-40-73-64

 

 

18.09.2021 г. 15,18 ч.

 

 

ИМА ХОРА, КОИТО ВЗИМАТ ШКОЛНИТЕ УПРАЖНЕНИЯ НАСЕРИОЗНО, А ВЗИМАТ НАСЕРИОЗНО И ДЕЦАТА... Ето, вече дойдоха първите аудиозаписи. Защо виждат в името "Елма", т.е. Христос, една искра, една звезда, един андрогин? Защо в лицето на Учителя виждат Дядо Коледа? Защо говорят тъй точни неща за Вълшебната маса, а върху еднорозите виждат как язди бебе? Интервюираните деца едва ли са чели енциклопедиите и трактатите по християнска симвология, където Исус е еднорог, възседнат от Христос - и като Младенец, и като пълновъзрастен.

ЕТО СУМИРАНО СЪДЪРЖАНИЕТО НА ПЪРВИТЕ АУДИОЗАПИСИ С ДВЕ ДЕЦА ОТ СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ:

"ЕЛМА е някое хубаво бижу, някаква искра, звезда, месечина. Представям си и едно момче... момиче... момче, което е много щастливо..."

ГЛЕДАЙКИ ЛИЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ, едно от децата казва, че му идва отвътре да направи нещо добро. "Прилича ми на Дядо Коледа... по бялата брада... Прилича ми нааа... стар дядо, който помага на хората".

ЗА МАСАТА - "Има силата да сменя царе и царства - вече и правила това и е станало нещо много хубаво, което е било за добро. Заради тази вълшебна маса хората ще заживеят по-добре". Другото момченце: "Според мен, МОЖЕ да сменя царе и царства! Тя е магическа. Може би... личи си, просто...Нали - царска е масата... Ами, например, някой магьосник може да я е омагьосал и тя да е санала магическа... Масата действа за добро, защото...той...нали...когато някой цар няма маса да седне да се навечеря, /магьосникът/ просто му я подарява.."

СЛЕД ГЛЕДАНЕ НА ЗВЕЗДАТА В АЛЕНАТА ТОЧКА: "Като си затворя очите, все едно че нещо примигва - самата точка примигва...". Другото момченце: "Виждам...виждам магическо конче...Амии...то е като еднорог...ииии... го язди... бебе?..." /Чуди се защо бебе.../

КОМЕНТАР: Детето възприема името "Елма" и като мъжко, и като женско.Това е обяснимо, но дали е съвсем случайно? Повечето деца и екстрасенси, които сме разпитвали, веднага казват за Елма "тя" - подвеждат се. Само една туркиня-лечителка в търновско възкликнала изненадана, когато Ния влязла при нея, без да й е казала още нито дума: "Кой е тоя Елма, дето влезе с тебе? Тъй силно свети, ще ослепея!". Всъщност, първо ѝ казала "Кой е тоя Дъбов?" - сбъркала само една буква... Ние правим паралел с идеята за андрогинността на Христос, която разработва и самият Карл Густав Юнг. Немалко художници рисуват и Кришна, и Христос като жена или с женсо тяло. Че Елма е искра, звезда и пр., виждаме още в първите Негови и Нейни слова през 1984 г. Че е и "месечина", това произтича от андрогинността на Елма - тяй е и Майка, и Баща. Относно думите на детето, че вижда Елма и като "бижу", то явно се е подвело от изображението. То наистина е взето от снимка на златно или позлатено бижу като снежинка. Обаче за нас тази дума СЪЩО е символ. Преди всичко означава нещо скъпоценно, драгоценно; етимологията му иде и от "малък" и от "скъпоценен камък", а Елма представя себе си и като абсолютно малък, и като снежинка, и като елмаз.

МОЛБА КЪМ ТЕЗИ, КОИТО БИХА ПРОВЕЛИ И ЗАПИСАЛИ ПОДОБНИ РАЗГОВОРИ С ДЕЦАТА - И НЕ САМО С ДЕЦА. НЕ ГИ ЗАПОЗНАВАЙТЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО С ВЕЧЕ ПУБЛИКУВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ ТУКА, ЗА ДА НЕ СЕ ПОДВЕЖДАТ.

 

 

19.09.2021 г. 13,05 ч.

 

 

ОТНОСНО ИНТЕРВЮТАТА С ДЕЦАТА И ДР. Ето едно от четирите изображения отделно, за да се разпитват децата, екстрасенсите и другите хора с дух и душа какво им идва отвътре, когато гледат това име или го чуват. Добре е да записваме отговорите им звуково или на видео, за да бъде автентично. Учителят Беинса Дуно казва, че някога е съществувало царство на елмарите, но и в други беседи дава имена с корена "елм" - Цар Елмур, Елмира-Мелбур, Елми Бар, Белмон. Това е едно извънредно силно и свято звкосъчетание. И винаги в тия приказни легенди в беседите - все влюбени сродни души, винаги триумф на любовта! Според Учителя, ангелите не могат да се върнят на небето, докато не се влюбят поне в една душа.

Който желае, може да потърси чрез търсачката на http://neobyatnotogovori.com името Елма и да намери всичко, което е казано в осиянията (холизациите, единенията), продиктувани от Елма. Тяй (ново българско местоимение за андрогините) говори в България на български език от 1972 г. насам, идентифицирайки се с Христос и казвайки, че това е истинското йму име, с което е познат/а във всички светове от микросвета до мултивселената. Всички същества от всичси светове, които се молят на Бога и на Христа с това име, имат извънредно силни и благодатни преживявания. Елма твърди, че най-кондензираната йму форма на съществуване в световете като Земята е елмазът, но в някои свръхплътни звезди е много по-сгъстен. Духовното се разширява и търси Свобода и Истина, бяга от материята; Божественото се сгъстява и проявява Любов и Саможертва и в най-плътните и долни светове.

УЧИТЕЛЯТ

"Какви хубави работи Бог е внесъл в скъпоценните камъни! Един елмаз, един скъпоценен камък - цяла история, цяла история има този скъпоценен камък." (Учение и обич, ООК , София, 15.10.1941)

А като тъй, кръста трябва да го носите, само че не върху тялото си с елмази, а в сърцето си, гдето неговата хубава миризма ще може да се разцъфти и да прелее желаемата полза.()

Думите приличат на скъпоценни камъни, които могат да се оценят само от разумните хора. Глупавите хора не могат да оценяват скъпоценните камъни. Това виждаме в баснята „Петел и елмаз“. Един петел, като ровил бунището, намерил в него един елмаз, голям като кокошо яйце. Като видял този лъскав камък пред себе си, той го ритнал и казал: „Как не можах да изровя едно житно зрънце вместо този камък!“ Обаче петелът не знае, че ако елмазът се продаде, с получените пари ще може да купи жито, с което да нахранят хиляди петли като него. Казвате: "Това се отнася за петлите..." - То се отнася за петлите, но същевременно се отнася и за онези хора, които обичат да ровят в бунището. (Кротките, НБ , София, 20.3.1927)

Ние се намираме в противоречието на петела, който намерил елмаз. След като търсил щастието, той отишъл на едно купище, където изровил един скъпоценен камък. Помислил си: Защо ми е тази пущина? Защо не беше едно зрънце или нещо друго за ядене? Ако този петел беше умен да продаде камъка, през целия си живот щеше да бъде осигурен и не само за него, а и за много други като него щеше да има. Ние преценяваме, че петелът постъпил много глупаво.(Не се мълви, НБ , София, 28.5.1933)

Ще ви приведа един пример от края на сребърния период на човечеството, от времето на Елмарите. Последен цар от тоя период бил Амар. Той създал един закон, според който трябвало да се взима излишъка от богатството на всеки богат човек и да се дава на ония бедни, които страдали от глад и немотия. Когато двама души се съдели, царят издавал следната присъда: „Престъпникът да се затвори“. Преди да стане това той извиквал виновника в дома си, угощавал го добре и след това го пращал в затвора, който бил постлан с хубави килими и добре отоплен. Към праведния, обвинен в някаква грешка, постъпвал по-строго. Първо заповядвал да му ударят няколко тояги, а след това му давал да обработва ниви и градини. На престъпниците царят давал условия да задоволят своята алчност, затова затворите представяли живот на разкош и удоволствия. Обаче, всеки затворник сам си чистел и изнасял нечистотиите. Умен бил тоя цар: знаел как да задоволи желанията на човека. (Двете жени / Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921)

Сега ще ви приведа друг един пример из съвременния наш живот, да ви покажа, че схващанията на хората за живота са криви. Примерът се отнася за един виден лекар, англичанинът Белмон Морис, отличен човек по ум, по душа, по характер. Оженил се той за една красива англичанка, ако можем да кажем, че англичанките са красиви. Жена му никога не го разбирала. Тя имала за него такова мнение, каквото жената на Гьоте за самия Гьоте. Тя мислила, че той е човек безсърдечен, човек егоист, който мисли само за себе си. И всеки ден имала разправии с него, като му правила известни забележки. Той обаче си правил своите добрини и когато искал да направи някое добро, турял си маска. Направи доброто и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било негов навик. Искал никой да го не знае кога прави добро. Един ден, гледа на улицата, жена му язди на кон, пада от коня и си счупва крака. Туря си маската набързо, дава първа помощ на жена си, завежда я в клиниката да ѝ превържат крака и се отдалечава. Занасят я вкъщи. Връща се вечерта мъжът ѝ, тя го посреща с думите: „Видях днес един благороден човек, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бих ви казал английската дума, но ще я заместя с тази. „Е – казва ѝ той, – какво има?“ – „Кракът си счупих, но намери се един лекар, благороден човек, отлична душа, той ми помогна, но не можах да запомня лицето му.“ – „Тъй ли, радвам се, че има такива хора.“ – „Радваш се, радваш, но и ти като него трябва да бъдеш. От тебе аз толкова години страдам. Ти направи моят живот нещастен.“ Това са нашите съвременни разбирания. Онзи, който ти е направил доброто, той е Белмон Морис, само че той като прави добро, носи маска, а всичките съвременни християни в Америка, в Англия и тук в България, като правят добро, са без маски. ( Каквото чух, НБ , София, 9.12.1923)

Знаменитият адепт Саваат-Бен-Абу трябвало да прекара своето последно посвещение, за да бъде приет като член на Бялото Братство. Някога, в миналото си, той направил една малка погрешка, която трябвало да изкупи с едно голямо изпитание. За това изпитание го пратили в царството на Елмур. Цар Елмур бил много знаменит човек, много умен, но и много строг: най-строгият цар, който някога съществувал на Земята. Той имал само една дъщеря, Елмира-Мелбур, най-красивата мома, която обаче била толкова взискателна, толкова претенциозна, че всички се плашели от нея. Дето минавала, ако намери някоя погрешка някъде, да си мисли този, който я е направил. На този адепт дали задачата да изкупи своето прегрешение на миналото, но само в такъв случай, ако може да накара царската дъщеря да се влюби в него. Обаче изпращат го на Земята като най-последен бедняк, дрипав, окъсан, и той трябвало в този си вид да накара царската дъщеря да се влюби в него. Само по този начин ще може да изкупи своята погрешка. Той се намерил в чудо. Употребил всичкото си знание, което придобил от миналото, но не хващало: по никой начин не можел да ѝ обърне вниманието. Дошъл до отчаяние, казал си: „Изглежда, че тази моя погрешка ще си остане и занапред и аз не ще мога да вляза като член на Бялото Братство.“ Питам ви: как бихте разрешили този въпрос? Отчаял се той. И наистина, може ли последен бедняк да се ожени за царската дъщеря? И вие по някой път искате някой възвишен ангел, някой възвишен Дух, който има такава история, такива познания в себе си, такава красота, да ви обърне внимание. Питам: не искате ли невъзможното? И някой път казвате: „Господи, защо не изпратиш Духа Си?“ За да изпрати Господ Духа Си, знаете ли какво се иска от вас? Отчаял се този адепт, но знаел, че по какъвто и да е начин ще трябва да разреши тази задача, и почнал да се моли на Бога да му помогне, да му даде един метод за изправление, защото той съвсем объркал работите. Всичките методи, които той знаел, ги приложил, но задачата не се разрешила. Сърцето на тази царска дъщеря не се отваряло. Молил се той, цели 20 години се молил да му се помогне да разреши задачата си и да влезе като член в Бялото Братство. Той не искал да се ожени за царската дъщеря, но само да я накара да го обикне. Обикне ли го тя, Любовта ѝ ще го спаси. Ако тя не го обикне, той не може по никой друг начин да се спаси. Добре, можеш ли да заставиш Любовта със закон да те обикне? – Не можеш. Двадесет години се молил той! И знаете ли какъв бил резултатът от тази молитва? Ще ви кажа резултата. Царската дъщеря заболяла от проказа. Лицето ѝ, тялото ѝ тъй се обезобразили, че изгубила всичката си красота. Сърцето на бащата се стягало от мъка и затова изпратил хора по цялото царство да доведат всички най-умни и знатни лекари да помогнат, да спасят дъщеря му. Бащата обичал дъщеря си много, всичко жертвал заради нея, само да се спаси, обаче никой не могъл да ѝ помогне. Най-после тя казала на баща си: „Татко, ако дойде някой, който ще може да ми възвърне красотата, аз съм готова да го обикна.“ Тогава изпращат този адепт при нея. Той дохожда, полага си двете ръце отгоре ѝ и проказата изчезва; предишната ѝ красота се възвръща и тя го обиква. Тогава го направили член на Бялото Братство. Но знаете ли колко е коствало на Саваат-Бен-Абу туй лекуване на царската дъщеря? Той трябвало да вложи цялата си душа вътре в нея – да се пожертва. Следователно, ако ние в даден случай не сме готови да пожертваме за Бога всичко, Бог не може да влезе в нас. Не казвам, че ние не правим жертви, всички правим жертви, но когато искаме да придобием онова благо – да станем свободни – царската дъщеря непременно трябва да заболее от проказа и ние трябва да бъдем готови да я излекуваме, като вложим всичката си душа. Само по този начин ще дойде Божествената Любов в нас като един ключ. Само така ще се прояви Бог в нас! В Любовта има един велик закон. Той е следният: ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш, ти си изгубил вече всичката Любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: „Аз те обичам“? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? – Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист. Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека. Туй ни най-малко не трябва да ви обезсърчава, но да ви насърчава. И сега да знаете: ще дойде ден, когато и да е, когато на един от вашите изпити вие ще трябва да положите цялата си душа, за да излекувате царската дъщеря. Ще дойде този изпит, а може би да е и сега. Вие и сега имате изпити, но тия изпити не могат да се сравнят с този, който ви предстои за в бъдеще. Когато вложите цялата си душа, само тогава ще разберете какво нещо е Любовта. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, да я дам; имам власт и да я взема.“ Казах ви онзи ден в беседата си, че човешката душа никой не може да я зароби. Ако аз влагам някъде моята душа, за да бъде тя проводник на Божията Любов, това е именно, което тя изисква. Душата всякога иска да бъде проводник на Божията Любов.Този пример е толкова велик по своето схващане, че вие в обикновения си живот може да се обезсърчите, да кажете: „Е, каква е нашата работа! Де да сме и ние в своето последно посвещение!(Живите образи, СБ , В.Търново, 26.8.1925)

/Сега/ ще приведа един разказ. Като се предава някой разказ, мнозина бързат да кажат, че знаят този разказ. Едно трябва да знаете: който и да е написал разказа, който и да го предава, той всякога остава нов. Законът е такъв. Ще пристъпя към разказа. Това, за което се говори в разказа, се е случило във времето на цар Абу–Бен–Фура. Ако искате да знаете нещо за този цар, четете книгите от това време. Там ще намерите цялата негова история. Той бил отличен цар. В царството му съществувал голям ред и порядък. Той имал само една дъщеря, наречена Ен-Суфи, която била най-умна от всички моми, живели по това време в царството. В този разказ се говори и за нейния бъдещ избраник, който се наричал Елми-Бар. Понеже Ен-Суфи била най-красивата и най-умната мома от всички тогавашни моми по света, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, от целия свят. Едни от тях я възпявали, други ѝ носили подаръци, цветя, букети, трети й обещавали щастие, но всички имали една цел – да се домогнат до ръката й. Тя не се поддавала на никакви обещания, не се ласкаела от никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбъдвали. Казано е, че целият ад е циментиран само с любовни обещания, които никога не се сбъдват. Улиците на ада са постлани и украсени с хубави скъпоценни камъни и надписи от несбъднати надежди и мечти, от несбъдната вяра, надежда и любов. Целият ад е постлан със счупени сърца, които не са постигнали своите мечти и идеали! Обаче нейният избраник Елми-Бар живеел някъде на планината, дето пасял овце. В свободното си време правел научни изследвания на небето, изучавал звездите и планетите, за която цел си служил с особена тръба. Той бил отличен овчар, заради което бил посещаван от много хора. Като дохождали при него, хората обичали да гледат през прозореца на стаичката му да видят какво прави, с какво се занимава. Всяка сутрин той насочвал тръбата си към прозореца на своята любима - дано, отдалеч поне, я види. Като я виждал, радвал се и през целия ден работил, занимавал се усърдно. Като виждал своята любима, започвал да наблюдава небето и да вади бележки от всичко, което му правело впечатление. Така той работел своите любовни фотографии. Ако някой астроном види какво прави този млад момък, ще каже че изследва Слънцето, Юпитер или други някакви планети. - Не, този млад момък се занимава с любовни работи... Той гледа през прозореца своята любима, както астрономите, като наблюдават небето и дойдат до Венера, казват: "Съжаляваме, че се яви голяма буря, която ни попречи да видим Венера..." Да, всички гледат Венера през прозорците си, но тя всякога се явява с було на лицето си - закрива своята красота. Питам: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онези царски синове, които дохождали при царската дъщеря с букети, подаръци и цветя в ръце - или на онези, които ѝ пишели писма, пълни с обещания за щастлив живот? Или, най-после, на онзи млад овчар, който живеел на планината и всяка сутрин поглеждал от прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и след това правел научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчар, който бил написал едно хубаво стихотворение на чужд, стар език, който вие не познавате. Ако предам стихотворението на този стар език, вие няма да го разберете, затова, ще го предам в превод. Ето, приблизително, преводът на това стихотворение: „Слънцето не беше още изгряло, гневен бе вятърът и фучеше... Вълнуваше се планината, чуваше се по нея гръм, трясък, пукот; страх всяваше в душите на дребните бръмбарчета! Порои води слизаха от върховете и като войници за бой свличаха канари, камъни, пъсък, и със сила, гняв и ярост ги пращаха в подножието, в дълбоките долини: "Идете там, долу! Вам СМИРЕНИЕ е нужно! Доста сте седели на високите върхове. Скръб и страдание що е, още не сте познали. Идете долу и кажете „ЛЮБОВ навред цари; в тишина и буря мъдрост владее, а в окови и затвори всегда свобода и истина говори".

Както виждате, от всички великани на тогавашната епоха нищо не е останало до нас, а от този царски син-овчар, който живеел на планината, е останало нещо, което и досега още живее и на небето, и на земята, и във водата, и във въздуха, а най-после и в светлината. Неговите думи и досега още са живи! Следователно, ако живеем като обикновени хора, като царския син Елми-Бар, все ще оставим нещо и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Бар. Също така споменавам и името на Ен-Суфи, неговата възлюбена. Сега разбрахте ли защо, той всяка сутрин с тръбата си поглеждал към нейния прозорец?... Ще кажете, че младият овчар наблюдавал двореца, царския палат, интересувал се да разбере как живеят хората в този дворец. Според мене, най-важна личност в разказа е Абу-Бен-Фура, царят. Ако той нямаше царство, този разказ нямаше да се създаде. Царят Абу-Бен-Фура представя света, вселената. Царската дъщеря Ен-Суфи представя душите на всички хора по земята. Всяка душа, слязла на земята, търси нещо: една по един начин, друга – по друг начин. Защо царската дъщеря всяка сутрин поглеждала през прозореца на своята стая? Тя поглеждала от прозореца, за да види своя избранник Елми-Бар, който изгрявал на изток, а залязвал на запад... Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изток; когато се скривала от прозореца си, това е запад. Защо слънцето изгрява? - И то търси някого... Аз бих желал слънцето никога да не намери този, когото търси, защото щом го намери, ще престане да изгрява и да залязва. Ако не го намери, дълго време ще изгрява и ще залязва. Който разбира света, вселената, той щеше да разбере смисъла и на самото име: Абу-Бен-Фура. Ще кажете: "Дали не може да се даде друго име за света?" – Изредете колкото имена знаете - и вижте после кое от тях ще изберете. И тъй, когато човек изгуби любовта си, в душата му настава мрак, тъмнина. Всичко в живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли, отнякъде, най-малката светлинка, най-малката надежда, животът отново придобива смисъл. И в първия, и във втория случай, животът има смисъл, но психичните състояния в човека се изменят, вследствие на което, той губи своето равновесие, губи смисъла на своя живот. Причините за промените в съзнанието на човека се дължат на материалните идеи, с които той се занимава. Достатъчно е, една любовна дума да ви каже някой, за да се измени вашето състояние. Ангелите са същества на любовта. Когато слизат на земята, ангелите трябва да срещнат поне една душа, в която да се влюбят. Докато не се влюбят, те не могат да се върнат на небето. Защо е необходимо ангелите да се влюбват? Влюбването подразбира - някаква придобивка, някаква печалба, която трябва да се занесе в Божествената каса. Кое е правилото за влюбването, та момите и момците да знаят в кого да се влюбват и в кого да не се влюбват? Какво лошо има в това ако всички души, излезли от Бога, се влюбят в някого? - Момата, в която някой момък се е влюбил, е негова сестра, излязла от Бога. От хиляди години насам и днес той я среща, хваща я за ръка и я завежда при родителите си, като им казва, че е намерил своята сестра. И родителите трябва да се радват така, както синът се радва. Какво лошо има в това? Оставете вашите заблуждения, вашите изопачени вярвания настрана и живейте както Бог е определил! Казвам: всеки порив, всеки импулс на човешката душа трябва да се насърчава. От памти-века са дохождали при мене същества, които са били радостни и весели и са оставили своето благословение на човечеството. Затова всеки трябва да осъзнае в себе си, че животът е добър и пълен с любов. /Коментар: кой говори пак и в тази беседа: някой смъртен човек - или Онзи, Който е древен и вечен - "от памти века"? - б.с.). Ти вярваш, че някой те обича, а всъщност, той не те обича; вярваш, че някой не те обича, а той те обича. В първия случай, вярваш в това, което не е; във втория случай, не вярваш в това, което е. Казват: "Глупаво нещо е влюбването!"- Обаче, според мене, влюбването е за предпочитане пред безлюбието. Приемете светлината на любовта в себе си и оставете сърцето си свободно. Когато Бог работи във вас, отворете Му широко пътя и не се противопоставяйте. Защо? - Защото когато Бог работи във вас, а вие противодействате, Той ще ви смаже; ако пък Му се налагате, ще се счупите. Противоречията в света не са нищо друго, освен условия за проява на Битието. Така е за мъдреца, а глупавият очаква особени условия за щастието. Мъдрецът очаква щастието по всяко време. Дойде ли ви някакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. Всеки ден невидимият свят изпраща на хората щастие, но зависи как те разбират нещата, а оттам и кое наричат "щастие" и кое – "нещастие". Вие може да се занимавате с ред научни теории, но щом получите любовно писмо, скачате от радост. Защо? - Реално е това писмо. Всички любовни писма не са реални, но тия, които невидимият свят изпраща, са реални. Щом получи такова писмо, човек казва: "ИМА смисъл да се живее и да се работи!" Тъй щото, когато човек е готов да жертва всичко за Великото в света, това показва, че той е получил и прочел вече своето любовно писмо. Когато човек не е готов да жертва, това показва, че той още не е получил своето любовно писмо; или, ако го е получил, още не го е чел. – "Не мога да свърша тази работа..." – Прочети писмото си - и ще я свършиш. Ние се интересуваме от току-що получените писма, които още не са отворени. Само тези писма могат да осмислят живота. /Обаче/ аз не искам да превеждам на съвършен език, защото, щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на земята, всякога и навсякъде трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. И затова, когато казвате, че нещо е съвършено, хубаво, красиво, добро, аз казвам, че и от това нещо има по-съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. В добродетелта има разширявания – безгранични са нейните предели! И Любовта е безгранична. Ако в съзнанието на човека има повече място, тогава и Любовта ще дава повече блага. И тъй, за всички хора в света има поле за работа. Като ставате сутрин, насочете мисълта си към изгряващото слънце, както Елми-Бар насочваше своя телескоп към прозореца на красивата царска дъщеря. Днес, от всички, се изисква ПРИЛОЖЕНИЕ. Затова трябва да бъдем в пълна хармония с Любовта и да се ползваме от нейната светлина. Любовта е основата, на която всеки трябва да застане, за да разреши своите мъчнотии, да превърне страданията си в радост. ТОВА значи да бъде човек, мъдрец! И като мъдрец, светът за него ще бъде в пълен ред и порядък. (На този камък, НБ , София, 17.2.1929)

Вие трябва да бъдете силни, лесно да се справяте с мъчнотиите си. Дойдат ли при вас гневът, страхът, съмнението, безверието, сиромашията, гладът, вие трябва да им кажете- Бог, на Когото служа, каза да ме освободите! Щом кажете така, трябва да бъдете свободни. Ще запитате, дали наистина тия неща могат да станат. Могат да станат, разбира се, но затова не се изискват празни думи, а вяра, непоколебима, положителна и устойчива. Имате ли тази вяра, вие ще бъдете щастливи. В миналата беседа говорих за царя Ябу-Бен-Фура за красивата му дъщеря Ен-Суфи и за нейния възлюбен Елми-Бар. Царската дъщеря била щастлива, затова възлюбеният й, Елми-Бар, не се осмелявал да отиде при нея. Тя имала много поклонници, и Елми-Бар чакал всички да се изредят, да изкажат своето почитание и уважение към нея. Един ден тя заболяла и умряла. Баща й, заедно с всички нейни поклонници, плакал, страдал, но най-после я погребали и се върнали по домовете си. Тогава нейният възлюбен, Елми-Бар, отишъл на гроба й, извикал няколко пъти: Ен-Суфи, жива ли си? – Жива съм. Ако ме разровиш от гроба, ще изляза вън. Той взел лопатата и започнал бързо да копае. Скоро разкопал гроба, и царската дъщеря, здрава и весела, излязла вън, на светлина и свобода. (На този камък, НБ , София, 17.2.1929)

Казвате: какъв смисъл се крие в този разказ? . Ако вашият идеал е мъртъв и заровен дълбоко в земята, много от поклонниците му ще плачат за него, но няма да го съживят. И бащата на вашия идеал ще плаче за него, но и той няма да го съживи. Защо? - Защото те всички плачат за неговата външна форма, за неговото тяло. Обаче, когато дойде възлюбеният на вашия идеал, който обича неговата душа, неговото съдържание, той ще отиде при гроба му и ще извика: "Ен Суфи, жива ли си?" – "Жива съм, вземи лопатата и ме освободи!" Той ще вземе лопатата, ще разрови гроба на своя идеал, ще го хване за ръка и ще го изведе навън. След това отишли да съобщят на царя, че някой задигнал тялото на дъщеря му... – Кой я задигна? – Задигна я нейният възлюбен, който я взе да живее заедно с него, но не в бащиния й дом, а горе на планината. Тук тя се прости със стария живот и започна новия – животът на светлината, на знанието и на мъдростта. (Променява времената, НБ , София, 24.2.1929)

/Един от индийските богове се оплакал на Господа, че е самотен/.Господ изпратил всичкия здрав материал. Замислил се много дълбоко какво да прави с него. Трябва другар да направи. Взел нещо от Месечината, за да направи жената. Образа на Месечината взел. Взел нещо от лъкатушенето на Земята. Взел нещо от растенията, от тръстиката, да бъде изправена, стройна. После взел от безгрижността на слънчевите лъчи – да ходи, да се разхожда. Взел качествата от облаците, те плачат, ходят навсякъде. Често плачат облаците. Като плачат, излива се дъждът, като плачат, Земята даруват със своя плач. За да не бъде много своенравна, взел от качеството на заека, малко да е страхлива. За да не бъде много страхлива, да бъде щастлива, да се пъчи, взел нещо от пуяка. Най-после, да я направи малко непоколебима за бъдеще, взел нещо от елмаза – да я направи да бъде твърда. Да я направи малко мека, взел от пуха на шийката на врабчето За да бъде смела малко, жестока, да не се предава, взел от качествата на тигъра. За да се пази от хората, взел нещо от огъня – да гори, да пали сърцето на някого. За деликатност взел нещо от елена. Взел нещо и от свраката. За да гугука, взел нещо от гургулицата. Всичките тия 14 качества Бог ги събрал и направил жената. Дал я на човека. Зарадвал се, казва: „Е, хубаво!“ След 8 деня казва: „Господи, вземи това същество. Като дойде, направи ме нещастен. Не ме оставя, цял ден ме разиграва.“ И Господ я взел. След 8 деня пак иде човекът при Господа, казва: „Господи, разбрах, правеше ми много главоболия, но пак ми липсва, колко любезна беше, милваше се, забавляваше ме. Дай ми я пак.“ Пак му я дал. След 3 дни казва: „Господи, убедих се, че с нея не мога да живея. Вземи си я.“ Разгневил се Господ и казва: „Да се махнеш, иди уреди живота си.“ Казва: „Нали ти казах, че с нея не може да живееш, но и без нея не може да живееш.“ Замислил се човекът, казва: „Нещастен с жената съм, и без нея съм нещастен.“

Аз сега турям: С Любовта, с жената си щастлив. Когато я няма, да я обичаш, пак си щастлив. Като дойде пак с Любов, пак си щастлив. Тогава с Любовта, и с нея, и без нея си щастлив – може да бъдеш.Тази жена, това е животът. Какъвто и да е животът, и за най-лошия живот, и за най-добрия живот – да го посрещнем с Любов. Бог ще ни благослови.(Движение, учение и работа, НБ , София, 25.4.1943)

***

КОМЕНТАР: "Елма" на турски език значи ябълка. Има такава планина в Турция, която трябва да посетим. Идентично е името на известния светия на моряците - св.Елма. "Огньовете на св.Елма" са електрическите светлинки по мачтите на корабите в мъгливо време. Има имена на хора и предприятия с това име - те не подозират какво благословение се излива върху тях. Например, това е съкращение за електромагнетизма и го ползват и производителите на електроматериали. Има и марка часовник с това име, даже и турска дъвка с дъх на ябълка... Който има време, може да изпрати линк с настоящата публикация на всички хора, фирми и пр. с името "Елма" или част от него. В Интернет има много такива. На руски го има и като Элма и Эльма. Кой знае - може някоя сродна душа с искра Божия да реагира и да дойдат нови приятели в нашия кръг... Нали хората с душа винаги РЕАГИРАТ БЕЗ ЗАМИСЛЯНЕ И НЕЗАБАВНО, и то положително?

ЕТО ИЗПИСВАНЕТО НА "ЕЛМА" НА РАЗЛИЧНИ ЕЗИЦИ. Ще има мощно световно въздействие, ако откопираме обратно на часовата стрелка неговите разновидности между две външни окръжности около Зведата на Елма, но в горната половина да са с главата нагоре: Элма (киргизки, таджикски, татарски), Эльма (беларуски, казахски, украински), Elma (на латиница), ኤልማ (ахмарски - Етиопия), إلما (арабски), էլմա (арменски), এলমা (бенгалски - Индия, Бангладеш), ელმა (грузински), Έλμα (гръцки), એલ્મા (гуджарати - Индия), אלמה (иврит), עלמאַидиш, ಎಲ್ಮಾ (каннада, дравидски - Индия), 尔玛 (китайски опростен),艾爾瑪 (китайски традиционен), 엘마 (корейски), អេលម៉ា (кхмерски - Камбоджа, Тайланд, Виетнам); एल्मा (маратхи и хинди - Индия), एल्मा (непалски - Непал, Индия, Бутан), ଏଲମା (одия или ория - Индия), ਐਲਮਾ (панджаби - Индия, Пакистан), الما (персийски - Иран, Афганистан,Таджикистан, Узбекистан, Пакистан, Ирак), یلما (пущу - Афганистан, Пакистан, Белуджистан, Иран; синдхи - Индия, Пакистан; урду - Индия, Пакистан, එල්මා (синхалски - Шри ланка), එල්මා (тамилски - Индия, Шри Ланка, Малайзия), ఎల్మా (телугу - Индия), エルマ (японски).

ЗАСЛУЖАВА СИ ДА СЕ ПРОУЧИ ОЗНАЧАВА ЛИ НЕЩО ДУМАТА "ЕЛМА" и в други езици на земята, освен в турския.

Изпращайте записите си от имейл до имейл на anhira@abv чрез wetransfer.com или по друг начин. Не бива да запознаваме новоинтервюираните с предишните изказвания, които се публикувани тук, за да не се влияят.

 

 

19.09.2021 г. 14,08 ч.

 

ОТНОСНО ИНТЕРВЮТАТА С ДЕЦАТА И ДР. Второто от четирите изображения, сложено тук отделно, за да се разпитват децата, екстрасенсите и другите хора с дух и душа какво им идва отвътре, когато го гледат. Добре е да се пита какво усещат като гледат "ТОВА ЛИЦЕ", а не "ТОЗИ ЧОВЕК", понеже много деца досега казват "Ама това не е човек, това е....". Този образ и още няколко със същия произход са един абсолютен критерий, безпогрешен тест кой кой е. Повечето атеисти с искра от Бога, които са интервюирани и гледат този образ, отговарят по много странни начини, които няма да се съобщават тук, особено когато протече почти веднага изцеление или им се сулчи нещо много желано в живота. Почти всички религиозни без монада или крайно осаждена монада отговарят съвсем другояче, но това също няма да се публикува тука. Голяма част от мистиците и гностиците, дори и да имат искра от Бога, не изпитват вълнение при гледането на въпросните портрети, не се разплакват бурно като други, понеже и тяхната монада е заглушена от гордост или нещо друго. Така реагират така и когато срещат същия човек на живо, даже някои го разпъват на кръст, както и ние също го разпъваме всеки ден с мислите и чувствата и с думите си, с постъпките си. Мнозина предпочитат да гледат и ползват портретите на техните духовни водачи и да изучават ученията, съответни на тези портрети. Или самите те обичат да показват без никакво неудобство собствеините си физиономии откъм сцените и по медиите, даже и когато говорят положително за този, чийто портрет е сложен сега тука. Човекът, чиято е тази снимка, неведнъж си крие с вестник лицето от хората с камерите, казвайки, че това лице е много грубо, че в другите светове то изглежда съвсем различно. Независимо от това, даже човешките му земни изображения са спасявали много хора от бомбардировки по време на войните, изцелили са хиляди неизлечимо болни, предимно в чужбина. За това и до днес свидетелствуват хора от цял свят, понеже ако някой учител умре, той не ни е бил Учител. Руснаци, евреи, американци, араби, негри, индуси, индианци, германци, италианци, японци и др., като го погледнат за пръв път, реагират така, сякаш... Но тук е излишно да се продължава с изяснения кой как реагира или не реагира по този повод, защото самият човек, за когото говорим, никога не е искал и не иска да става известен и да бъде обект на преклонение и възхищение. Винаги е насочвал хората към Някого над него. Най-добрите му ученици, които познавахме, считаха себе си за "нищожества" и избягваха сцените, въпреки че владееха в съвършенство уменията на всички гурувци от Изтока - и даже нещо повече. Изповядваха и изповядват на дело израза "Липсата на самочувствие - първоосновата на живота". Тия със самочувствията са си съвсем на мястото, понеже трябва да има и светилници, които да впечатляват по-простите души, но те предпочитат да пишат и да говорят. Нямат импулс да се обединяват с други светилници. Няма да се появят в дома ти или да изникнат зад някой ъгъл където и да се намираш по света в мига, когато си напълно отчаян и вече вдигаш чашата с отровата.

 

 

19.09.2021 г. 14,30 ч.

 

ОТНОСНО ИНТЕРВЮТАТА С ДЕЦАТА И ДР. Третото от четирите изображения се слага тук отделно, за да се разпитват децата, екстрасенсите и другите хора с дух и душа какво им идва отвътре, когато го гледат. Дали тази маса или "рицарите" около нея са сменяли вече няколко пъти правителства, царства и епохи или това е правел чрез тях техният Крал - това е един от въпросите, които задавахме досега на интервюираните. Но даже и тия думи не трябва да им се казват - направихме грешка, когато обявихме това упражнение в началото по този начин. Това подвежда. Просто трябва да се питат какво усещат и какво им идва във въображението, когато гледат тази ВЪЛШЕБНА маса. А може би и "вълшебна" не трябва да им се казва - това също е подвеждане. Но на децата тази дума им действува, разкрепостяват се да разказват приказки. Това води до истината много по-точно и директно, понеже истинският свят във всички други измерения е напълно приказен, за разлика от този, в който се намираме сега - той е НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН. Освен ако не решим даже в него да се уединяваме на приказни места в природата с приказни същества, които имат приказно съзнание и затова харесват приказните хора и ДЕЙСТВИТЕЛНОСТИ...

 

 

19.09.2021 г. 17,12 ч.

 

 

 

ОТНОСНО ИНТЕРВЮТАТА С ДЕЦАТА И ДР. Четвъртото изображение за провеждането на нашия масов екперимент. Слага се тук отделно, за да се разпитват децата, екстрасенсите и другите хора с дух и душа какво им идва отвътре, когато го гледат по-продължително в алената точка по средата и после затворят очи и помълчат. Тук се публикува последната му версия, която е векторна и затова може да се увеличава произволно без загуба на остротата. Всеки желаещ може да си я разпечата, но да се помни, че ще има още по-завършени варианти, защото Звездата все още е в процес на дообработка според изходните данни.

Изграждането и рисуването ѝ не е монопол - може да се захване всеки, който пожелае. Нещо повече: казва се, че всеки човек един ден би трябвало сам да си я изчисли и начертае - тогава за него Звездата ще е най-полезна и силна. Някои я праваят на картон, други на дърво, трети на гоблен. Може и на метална или каменна плоскост. Вече има и обемни модели. А може и да се направи в голяма градина на земята, като върхът ѝ се насочи на север. Тогава и цветя, и струни, и метали, и камъни, и скъпоценни камъни, и вечен огън в средата няма да бъдат излишни.

Текстовете за историята на тази сакрална фигура и инструкциите за съотношенията, мерките и цветовете ѝ могат да бъдат изпратени на всеки, който поиска, особено на владеещите векторни програми. Може да се почне и с растерна - и ТОВА е полезно за тренировка, но ако компа ви не е мощен, може да се задъха или да издъхне: големините и резолюциите в този случай са огромни. За чертожниците и рисувачите на ръка обаче това не важи...

Решението да се обяви публично направата ѝ въпреки немалките рискове, произтича от ПОВЕЛЯТА НА КОСМЕЧЕСКИЯ МОМЕНТ. Определен е един нищожен процеп от време, в който, ако успеем да направим и пуснем в действие Христовата звезда, ще спасим Земята и ще променим хода на историята. Имало е вариант да я направят само избрани хора, но времето ни пришпорва и затова се наложи призивът се обнародва за общочовешки достъп.

Опасност да бъде направена и използвана Звездата на Елма от користни хора и човекоподобни НЕ СЪЩЕСТВУВА. В нея още от самата нула са заложени сили и психоалгоритми, които ще унищожат веднага всеки, който би подходил към нея с такъв замисъл. Всеки опит да се измени даже наномярка в нея, за да я превърне в оръжие или рог на изобилието е пресечен предварително - опита ли се някой, самоубива се. Срещу Ръжен не се рита, а най-големият Ръжен сега е решил да измете от Земята и нашата част от Старата вселена всяко същество, всеки човек и всяко човекоподобно, които се съчетават с нечисти същества и вещества и имат негативни мисли и чувства; всички, които не искат да се обединяват с родените от Бога. Навлязохме в Новата Вселена, мнозина вече възлизат на Новата Земя - затова егоисти, горделиви и гълтачи на помии няма вече как да оцелеят в тия вибрации. Палачите, назначени от Оногова, Който вижда, знае и може всичко, в момента изпълняват заповедите Му перфектно. Всеки, който спазва съзнателно и от сърце закона Му да живее чисто и да се обединява с чисти хора и учения, няма как да бъде засегнат от оръжията им: неговата имунна система ще смели за част секундата и 1000 Ниагари от зловредни частици, химикали, вируси и лъчения.

ВЪПРЕКИ СТРОГИТЕ ПРЕДУПРЕЖДЕНИЯ ЗА ОПАСНОСТИТЕ ако закъснеем с направата ѝ и ако чертаем и използваме тази Звезда без да променяме живота си и без да сме в тотална любов и хармония, съществуват и позволителни, утешителни обяснения. Онзи, който ни е дал този Знак, гарантира, че ще обере всичките ни луфтове, защото зрението и мощта Му са несравними. Щом движи без усилие и уравновесява всички същества и вселени, може би ще се справи и с това... Колкото и да говори за Съвършенството и да ни го представя ЛИЧНО, чрез един от Своите хора Той казва и това:

„Аз не искам да превеждам на съвършен език, защото щом нещата станат съвършени, те веднага се разрушават. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не стават големи разрушения на Земята, всякога и навсякъде трябва да се оставя по една отворена врата. През тази отворена врата минават погрешките. Когато някой каже, че е направил една работа съвършено, това показва, че той е затворил вратата след себе си. Не се стремете към такова съвършенство, защото сами ще се разрушите." (На този камък, НБ , София, 17.2.1929)

 

 

27.09.2021 г. 12,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Хората, ако се обичат, по-малко ще страдат. ОБИЧТА определя благата! Ти, като обичаш един човек, хубавото, което имаш в себе си, го предаваш. Този човек, който те обича, и той предава хубавото, доброто. Доброто, хубавото, което се предава, то е здравето в живота. Всинца предаваме. Ако предаваме Божиите блага, много малко страдания ще имаме в света. Понеже всеки се е вглъбил, мисли повече за себе си, животът е станал тежък.“ (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

 

 

27.09.2021 г. 18,32 ч.

 

 

ФУНДАМЕНТАЛЕН ПСИХОЛОГИЧЕСКИ И ЖИТЕЙСКИ ЗАКОН : : КАК ДА СЕ СПРАВЯМЕ С КВАДРАТУРИТЕ.

УЧИТЕЛЯТ: Има много външни влияния, с които човек трябва да се справи. Трябва да разбере законите и да се съобразява. Онзи лодкар, който влиза в бурното море, той трябва да бъде майстор, защото е изложен на опасност. Тия вълни могат да го завлекат, затова той трябва да върви напряко, да ги пресече. Ако дойдат отстрани, веднага ще го прекатурят. Някой път вие в живота падате. - Тогава не сте вървели по същия закон - да пресечете НАПРЯКО вълните. Като вървите, ТАКА да пресечете вълните, че да не ви удрят отстрани – ще ви прекатурят! ЗАТОВА МЪЧНОТИИТЕ ГЛЕДАЙТЕ ПРАВО В ЛИЦЕТО, но и гърба си няма да им обърнеш, /ако сип смел/. Опасно е да вървиш успоредно с мъчнотиите – да те ударят в ребро. Върви насреща на мъчнотиите или поне бягай – В ГРЪБ да те бият. Щом вървиш успоредно с мъчнотиите, непременно ще се обърнеш. Никога не върви успоредно с мъчнотиите! Какво се разбира под „успоредно с мъчнотиите“? – НЕ СЕ ПРИМИРЯВАЙ С МЪЧНОТИИТЕ! ЩОМ ИСКАШ ДА СЕ ПРИМИРИШ С ЕДНА МЪЧНОТИЯ, ТЯ ЩЕ ТЕ ОБЪРНЕ. НЕ СЕ ПРИМИРЯВАЙ, НИКАКВО ПРИМИРЯВАНЕ С МЪЧНОТИИТЕ! Щом искаш да се примириш с една мъчнотия, тя ще те обърне. НЕ СЕ ПРИМИРЯВАЙ - НИКАКВО ПРИМИРЯВАНЕ С МЪЧНОТИИТЕ. ИЛИ ВЯРВАЙ, ИЛИ ВЪРВИ СМЕЛО НАПРЕД, НО С НЕЯ ДА ВЪРВИШ ПАРАЛЕЛНО, НЕ! Мореплавателите употребяват същия метод. Следователно, с противоречиви мисли и желания не върви паралелно. То е нещо, което можете да приложите. ПРИ МЪЧНОТИИТЕ ВЪРВЕТЕ НАПРАВО И НАПРЕД!(Методи за самовъзпитание, 11.Х.1935).

 

 

27.09.2021 г. 21,29 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не отлагайте нещата! Всяка добра мисъл, която дойде при вас, не я отлагайте. Не мислете, че като дойдете на Земята втори път, ще поправите вашите работи. Бъдещият живот се основава на СЕГАШНИЯ. На сегашната основа ще почива ще се съгради цялото бъдещо здание.“ (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

ВСЕКИ ПЪТ, КОГАТО ТОЙ СЛИЗА НА ЗЕМЯТА, ИДВА С НАЙ-МОЩНИТЕ МЪДРЕЦИ И ВОИНИ ОТ ГВАРДИЯТА СИ:

ЕКХАРТ ТОЛЕ: КАК СЕ РОДИ КНИГАТА „СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО“

Миналото едва ли може да ми бъде полезно и аз рядко мисля за него. Но ще ви разкажа накратко как станах духовен учител и как се появи тази книга.

До тридесетата си година аз живях в състояние на почти непрестанна тревожност, изпъстрена с периоди на самоубийствена депресия. Сега имам чувството, че говоря за някакъв друг минал живот, или за живота на друг човек.

Една нощ скоро след двадесет и деветия ми рожден ден се събудих някъде в малките часове с чувство на абсолютен ужас. Много пъти преди това се бях събуждал с подобно усещане, но този път то беше по-силно от всякога. Тишината на нощта, неясните очертания на мебелите в тъмната стая, далечният шум от преминаващ влак -всичко това ми се струваше толкова чуждо, толкова враждебно и така абсолютно безсмислено, че изпитвах дълбоко отвращение към света. Най-омразно от всичко обаче беше собственото ми съществуване. Какъв смисъл имаше да продължавам да живея с това бреме от нещастие? Защо да продължавам да се боря непрестанно? Усещах, че дълбоката жажда за унищожение, за несъществуване, ставаше много по-силна от инстинктивното желание да продължавам да живея.

„Не мога повече да живея със себе си." Тази мисъл се повтаряше в ума ми. После изведнъж осъзнах колко странна е тази мисъл. „Аз един човек ли съм, или двама? Ако не мога да живея със себе си, трябва да съм двама: аз и този, с когото не мога да живея." „Тогава - помислих си - само един от двамата е истински."

Бях така изумен от това странно откритие, че умът ми спря. Бях в пълно съзнание, но вече нямаше мисли. Тогава усетих, че ме повлича нещо като въртоп от енергия. Отначало бавно, после по-бързо. Обзе ме силен страх, тялото ми започна да трепери. Чух думите „не се съпротивлявай", сякаш някой ги произнесе в гърдите ми. Усещах как ме засмуква празнотата. Тя сякаш беше вътре, а не извън мен. Внезапно страхът изчезна и аз се оставих да пропадна в тази празнота. Нямам спомен какво се е случило след това.

Събудих се от чуруликането на птица на прозореца. Никога преди не бях чувал подобен звук. Очите ми още бяха затворени и видях образа на безценен диамант. Да, ако диамантът би могъл да издава звук, той би бил нещо подобно. Отворих очи. Първите лъчи на зората се процеждаха през завесата. Без да мисля, усещах, знаех, че светлината е нещо безкрайно повече от това, което ние осъзнаваме. Меката светлина, която проникваше през завесата, беше самата любов. Очите ми се напълниха със сълзи. Станах и се разходих из стаята. Познавах тази стая и въпреки това знаех, че преди никога не съм я виждал истински. Всичко в нея беше чисто и недокоснато, сякаш току-що се е появило. Вземах неща - молив, празна бутилка - и се удивлявах колко красиво и живо е всичко.

Този ден се разходих из града в пълно удивление от чудото на живота на земята, сякаш току-що бях роден на този свят.

Следващите пет месеца преминаха в състояние на непрестанен дълбок покой и блаженство. След това силата на усещането понамаля, или просто така ми се струваше, защото това вече беше станало мое естествено състояние. Все така можех да функционирам в този свят, макар да съзнавах, че нищо, което съм правил някога, не би могло да добави каквото и да е към онова, което по начало съм имал.

Разбира се, бях наясно, че с мен се е случило нещо изключително важно, но не го разбирах напълно. Едва няколко години по-късно, след като четох духовни текстове и прекарах време с духовни учители, осъзнах, че това, което всички търсят, вече е станало с мен. Разбрах, че силният натиск на страданието през онази нощ трябва да е накарал съзнанието ми да се отдръпне от себеотъждествяването си с нещастния и силно уплашен „аз", който в крайна сметка е измислица на ума. Това отдръпване трябва да е било толкова пълно, че фалшивият страдащ „аз" моментално е рухнал, като надуваема играчка, на която е извадена запушалката. Тогава е останала истинската ми природа като непрестанно присъстващото „аз съм": съзнанието в чистия му вид, преди да се идентифицира с някаква форма. По-късно се научих да влизам в това вътрешно царство на безвремие и безсмъртие, което първо ми се беше сторило като празнота, запазвайки пълно съзнание. Пребивавах в състояние на такова неописуемо блаженство и святост, че дори и описаното току-що първо преживяване бледнееше пред него. Дойде момент, когато за известно време не ми остана почти нищо във физическото поле. Нямах приятели, нямах работа, нямах дом, нямах обществено дефинирана самоличност. Прекарах почти две години в седене по пейките в парка в състояние на неописуема радост.

Но дори и най-прекрасните преживявания идват и си отиват. По-важното е може би, че всяко преживяване е поток от покой, който никога оттогава не ме е напускал. Понякога той е много силен, почти осезаем, и другите също го усещат. Друг път е като далечна мелодия.

По-късно хора идваха при мен и казваха: „Искам това, което вие имате. Можете ли да ми го дадете или да ми кажете как да го намеря?" Аз им отвръщах: „Вие вече го имате. Само че не го усещате, защото умът ви вдига твърде много шум." Този отговор постепенно прерасна в книгата, която държите в ръцете си.

Преди да разбера, вече отново бях придобил Външна самоличност. Бях станал духовен учител.

ИСТИНАТА ВЪВ ВАС

Тази книга представя същността на работата ми, доколкото тя може да бъде представена с думи, с отделни хора и малки групи, отдадени на духовни търсения, през последните десет години в Европа и Северна Америка. С дълбока любов и признателност искам да благодаря на тези изключителни хора за тяхната смелост, за желанието им да приемат вътрешната промяна, за предизвикателството във въпросите им и за готовността им да слушат. Без тях тази книга нямаше да бъде написана. Те принадлежат към едно, за щастие, растящо малцинство от духовни пионери - хора, които са достигнали точката, в която стават способни да се отърсят от наследените колективни мисловни модели, приковаващи от векове човека към страданието.

Вярвам, че тази книга ще намери път към онези, които са готови за подобна радикална вътрешна промяна, и ще я катализира. Надявам се също да достигне до много други, които ще решат че си струва да се замислят върху съдържанието й, макар че може още да не са готови да я изживеят и приложат пълно. Възможно е по-късно семето, посято от нея, да се слее със семето на просветлението, което всеки човек носи в себе си, и то изведнъж да покълне и да оживее в тях.

Тази книга в сегашната си форма възникна - нерядко спонтанно - в отговор на въпроси, поставени на семинари, курсове по медитация и частни консултации, затова запазих формата на въпроси и отговори. В тези курсове и консултации аз научих и получих не по-малко от задалите въпросите. Някои от въпросите и отговорите съм записал почти дословно. Други са генерични, което означава, че съм обединил определен тип често задавани въпроси в един и съм извлякъл същността от различни отговори в един генеричен отговор. Понякога в процеса на писането възникваше съвсем нов отговор, по-дълбок и проникновен от всичко, което съм казвал някога. Някои допълнителни въпроси бяха зададени от редактора, за да се доизяснят определени теми.

Ще видите, че от първата до последната страница диалозите постоянно се движат между две различни равнища.

На едно равнище аз привличам вниманието ви към неистинското във вас. Говоря за природата на несъзнателното и нездравото, както и за най-честите му поведенчески прояви - от конфликтите във взаимоотношенията до войните между племена и държави. Жизненоважно е това да се знае, защото ако не се научите да разпознавате неистинското като неистинско - като нещо, което вие не сте - не може да има трайна промяна и винаги в крайна сметка ще бъдете въвличани обратно в илюзиите и в някаква форма на болка. На това равнище ви показвам също как да не превръщате неистинското в себе си в свое „аз" и в свой личен проблем, защото именно така неистинското успява да се съхрани.

На друго равнище говоря за една дълбока трансформация на човешкото съзнание - не като далечна бъдеща възможност, а достъпна още в този момент, който и да сте, където и да сте. Ще ви покажа как да се освободите от робуването на ума, да навлезете в това просветлено състояние на съзнанието и да го задържите в делничния си живот.

На това равнище в книгата думите не винаги имат за цел да носят информация, а често са предназначени да ви въвлекат в това ново съзнание, докато ги четете. Отново и отново се опитвам да ви поведа със себе си в безвремевото състояние на наситено съзнателно присъствие в Настоящето, за да вкусите от просветлението. Докато не успеете да изпитате това, за което говоря, може би ще смятате, че в тези пасажи много неща се повтарят. Но когато успеете, вярвам, ще разберете, че в тези откъси се съдържа голяма духовна сила и те може да станат най-важните за вас в цялата книга. Нещо повече, тъй като всеки човек носи вътре в себе си семето на просветлението, аз често се обръщам към онзи, който знае вътре във вас, който се крие зад мислещия - дълбокото „аз", което веднага разпознава духовната истина, затрептява с нея и черпи от нея сили.

Символът за пауза след някои пасажи показва, че може би е добре да спрете за момент да четете, да останете неподвижни и да почувствате и изживеете истината в казаното. Може би в текста ще има и други места, където ще правите това естествено и спонтанно.

Когато започнете да четете тази книга, отначало е възможно смисълът на някои думи като „Битие" и „присъствие" да не ви е напълно ясен. Просто продължете нататък. В ума ви може понякога да възникнат въпроси или възражения. Те вероятно ще намерят отговор по-нататък в книгата, или ще се окажат неуместни, когато навлезете по-дълбоко в учението - и в себе си.

Не четете само с ума си. Търсете реакцията на чувствата, усещането дълбоко във вас, че разпознавате това, което четете. Аз не мога да ви кажа никаква духовна истина, която вие дълбоко в себе си вече да не знаете. Единственото, което мога да направя, е да ви припомня, каквото сте забравили. Така във всяка клетка на тялото ви се задейства и освобождава живо знание, древно и винаги ново.

Умът неизменно се стреми да категоризира и да сравнява, но тази книга ще ви бъде по-полезна, ако не се опитвате да сравнявате терминологията й с терминологията на други учения, иначе вероятно ще настъпи объркване. Аз използвам думите „ум", „щастие" и „съзнание" по начин, който не отговаря непременно на употребата им в други учения. Не се залавяйте за думите. Те са само трамплини, които трябва да оставите зад себе си възможно най-скоро.

Когато на места цитирам думите на Иисус или Буда, пасажи от „Курс по чудеса" или от други учения, то не е с цел да сравнявам, а да привлека вниманието ви към факта, че по същество има и винаги е имало само едно духовно учение, макар то да се проявява в различни форми. Някои от тези форми като древните религии са така затрупани с външни неща, че духовната им същина е почти изцяло скрита под тях. Затова до голяма степен дълбокият им смисъл вече не се разпознава и силата им да променят се е изгубила, Когато цитирам от древните религии или от други учения, то е за да разкрия дълбокия им смисъл и така да възстановя силата им да променят - особено за читателите, които са последователи на тези религии или учения. На тях казвам: няма нужда да търсите истината другаде. Нека ви покажа как да стигнете по-дълбоко в онова, което вече имате.

Но най-вече се опитвам да използвам терминология, която е възможно най-неутрална, за да достигна до най-широк кръг от хора. Можете да видите в тази книга съвременно повторение на единственото неподвластно на времето духовно учение, сърцевината на всички религии. То не идва от външни източници, а от единствения истинен Избор вътре в нас, затова не съдържа теории или предположения. Аз говоря от вътрешен опит и ако понякога тонът ми е настойчив, то е за да пробия дебелите пластове психическа съпротива и да стигна до онова място във вас, където вие вече знаете - също както и аз - и където ще разпознаете истината, когато я чуете. Тогава настъпва усещането за възторг и извисяване, сякаш нещо във вас казва: „Да, знам, че това е истина".

 

 

27.09.2021 г. 21,47 ч.

 

 

„И като го раздадете, Той ще ви даде нещо ново“. - Който разбере и приложи това разковниче, няма защо повече да бъде нещастен, да остарява и да умира. Саморазаването привлича желаното с най-могъщата сила на Бога – силата на Любовта.

УЧИТЕЛЯТ: „Господ не обича да отиваме при Него с пълни съдове. С ВЯРА ще отидем при Него, за да ни даде новото. С нас ще бъде съдът, който носим. Вътрешното съдържание ще бъде от НЕГО. По Закона на Любовта, РАЗДАЙТЕ благата, които Бог ви е дал! При любовта всичко онова, което ви е дадено от Бога, да го раздадете. И КАТО ГО РАЗДАДЕТЕ,ТОЙ ЩЕ ВИ ДАДЕ НЕЩО НОВО. Онова, което Бог ви дава, всеки ден го раздавайте на другите.“ (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

 

 

27.09.2021 г. 21,52 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не стискайте богатството! Ти ще бъдеш ПРОВОДНИК. Дотолкоз, доколкото си проводник на Божиите блага, ти вършиш волята Божия. ТОВА значи да станеш проводник на Божиите блага. Казвам сега: имайте СВОБОДНИ отношения.“ (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

 

 

27.09.2021 г. 21,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие не искайте да знаете каква е любовта ви. - Не правете изчисления да знаете колко е голяма вашата любов. Така вие ще направите една погрешка – вие ще считате, че любовта може да се определи. Как ще определиш количеството? - Тя е неопределима! Нейните трептения са толкова силни и толкоз слаби, че не можем да ги определим. Толкова са силни трептенията на любовта, че тя едновременно присъства във всичките свои части. Любовта присъства навсякъде във Вселената! Как ще разберете това? Любовта едновременно и в нас трябва да присъства. Ние чувстваме някой път в сърцето си тази любов.“ (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

 

 

27.09.2021 г. 22,04 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: оставете любовта да действа във вашата сила, не я ограничавайте. Оставете любовта да действа във вашите чувства, не я ограничавайте. Оставете любовта да действа във вашия ум, не я ограничавайте. Всеки предмет, щом насочим ума си към него, можем да опитаме любовта, която функционира в него. Тия неща, които имат повече любов, на нас ни са приятни. Тия, които имат по-малко любов, ние се отвращаваме от тях. Всяко нещо, което ни привлича, съдържа повече любов. (1942.01.28о „Здравословно състояние“)

 

 

28.09.2021 г. 07,57 ч.

 

 

ЕДИН ДИАЛОГ ОТ СНОЩИ И ТАЗИ СУТРИН : : Измежду случаите, когато е било измолвано изцеление или спасение на живота : : В много случаи чудото ставаше : : Ето снимка на Николай, заедно с една друга снимка, за да помагат още трима души - това ИМА значение. Майка му разрешава всички сега да се молим за него, докато цъка часовникът до последния му миг на тази земя - или до Чудото.

- Добър вечер! Извинявам се, че пиша по това време. Искам да задам един въпрос и ако можете да ми отговорите. Синът ми Николай е в кома след произшествие. След 3 дена лекарите казват на снаха ми, че си отива - и дали сме съгласни да му дадем органите като донор. Вашето мнение за донорство какво е? Благодаря!

- Добро утро! В момента пътувам от Атина за Пловдив. До обяд трябва да реша какво да правят с органите на сина ми. Моля за съвет! И се извинявам за ранното обаждане.

- Аз нямам още оформено мнение по този въпрос. Ако бях в същата ситуация, но в съзнание, може би бих реагирал като героя на филма "Седем живота", може да си го изтеглите от сайта ми http://toyonus.com/601.Lyubimi%20filmi/ - филмът е Seven Pounds. Героят раздава органите си САМО НА ДОБРИ ХОРА. Елена Блаватска казва точно обратното: няма значение кому се самораздаваш, както Бог и слънцето дават живот на всички. Ако бях като Христос, сега щях да изпратя един милиард бели гълъби, за да вдигнат сина ви! А ако е определено да си отиде, той отива на по-хубаво място от тъжната ни земя. Моят син си замина от този свят на 22 години - удави се в морето, спасявайки едно момиче. Ето го, тук съм с него и дъщеря ми.

- И аз съжалявам за сина Ти! Много е тежко. Все още вярвам на чудо.

- Ако решиш да бъдат раздадени и употребят сърцето му, в случай че е здраво, нека условието ти да бъде близките на човека, комуто ще бъде присадено, да са съгласни да имаш достъп до него и да се обикнете. Това ще бъде неизбежно, без да се издаваш на спасения човек коя си - той сам ще те разпознае. Монадата на човека е жива в присаденото сърце. Значи, ако чакат много хора за сърце, може като в този филм да се запознаеш лично с всички и да избереш този, който е добър човек и близките му ще позволят да общуваш с него. Но ако сега дадеш обет на Бога, че ще Му служиш по някакъв начин, Той може да реши да го остави на земята.

-Благодаря ти много!

- Естествено, да има достъп и снаха ти, но ако спасеният ще е мъж и женен, това ще е трудно. Тогава, ако се присажда мъжко сърце на жена или на необвързан мъж, ще е по-лесно. Обаче да не мислим за това, може и да стане чудо. След малко ще направя едно допитване до Едного, да видим ще има ли отговор.

- Ще чакам отговор

- Благодаря

- Това е твърде спешен и сериозен случай, поради което получих правото да попитам, инак отдавна ми е забранено. В случай че дадеш органите му, разрешава се да бъдат ЗА ВСИЧКИ, без да избираш кому. Молбата ти за чудо СЕ ЗАЧИТА, но в случай че оживее, ти и жена му и децата му, ако имат или ще имат деца, трябвало да се откажете завинаги от месо, цигари и алкохол - нито капка даже за почерпка. За него не е задължително. И един от вас да се посвети на Словото - има начини. Моето лично разбиране е друго, аз от човешкия си мозък и етика не бих препоръчал това, понеже ми прилича на търговия, но в случая предавам думите на по-висока "Инстанция" от мен, тя поема отговорността. Това касаело не само спасението на физическия му живот, но и спасяването на няколко душѝ.

- Благодаря! Да Бъде!

 

 

28.09.2021 г. 15,38 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Старите българи, които са живели на Балканския полуостров, са служили на благия Бог, затова се нарекли „българи“. Бих желал всички българи да бъдат благи! „Българин“ произлиза от „благ“ - от благите хора са те. Българите, понеже са най-богатите хора на света, и при най-лошите условия пак са благи. Понеже българите са благи, най-хубавия мед искат от тях, за да си дадат мнението какви са българите. Българинът в рая се е наричал "благ градинар", "благи градинари". Благи градинари в рая са били българите! Българинът казва: „Блага дума железна врата отваря”.

Трябва да образуваме вече една почва, за да дойдат в България, да се преродят по-добри духове. Пътят за Царството Божие в България сега трябва да се поправи. Да благослови Бог Словото Си в България и да го възрасти! И така, Христос е в България - между вас и с вас. Христос е сега в България — присъства и в този час тук. А ето, Христос иде! Той е в България. И Той е, Който ръководи тази работа. От поведението на българския народ, от поведението на славянския елемент въобще, ще зависи разпоредбата на невидимия свят. Във вашите умове вие трябва да съдействате само, та да можете да помагате. И Цар Борис Български е сега на физическото поле, в България. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Сега трябва да работите смело, решително, и ако вие вървите разумно по стъпките на Христа, то България ще използува условията, които се дават за повдигането на народа. Та ако България със своето бъдещо величие иска да прослави името Божие, тогава ще има благоволението свише. Прочее, да посеем семето на любовта и радостта, за да поникне мирът в умовете ни; да посеем семето на дълготърпението и благостта, за да поникне плодът на милосърдието в сърцата ни; да посеем семето на вярата и кротостта, за да поникне плодът на въздържанието в живота ни. По този начин пълният ни живот ще се прояви, сърцето ни ще се облагороди, интелигентността ни ще просветне, любовта ни ще се развие и щастието ще се придобие. Това е възходящият път на Бога за индивида, за обществото и човечеството.пСамо така от трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и славянството, и само по този път ще се дойде до обединение. Българският народ никога не е имал такова благословение, както сега! Христос ще иэведе този кораб на България, Христос е на този кораб и няма за какво да се плашите. Христос работи навсякъде из България - в села и градове. Ще ти бъде приятно да минеш от единия край на България до другия и ще кажете: „Ето ме, аз служа на Бога!" Всяко дърво ще се усмихне и по-добре ще цъфти. Плодовете ще бъдат по-едри.

 

 

28.09.2021 г. 20,43 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз бих ви казал: не говорете неща, които не сте проучвали, за които нямате понятие - не си давайте мнението за тях.“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

КОМЕНТАР: ПОЗНАВАМЕ ХОРА, ОСОБЕНО ОТ ДУХОВНИТЕ СРЕДИ, ГОВОРЕЩИ неща, които не са проверили, нито са се запознали с човека, за когото мислят и говорят лошо, нито възлизат в акаша, за да видят как точно стоят нещата, нито питат Бога. Ясновидците казват, че такива хора миришат много лошо и в аурата им има крайно неприятни същества. Обаче изслушващите дявола, през когото и да говори, плащат кармично 4 пъти по-тежко от злоезичника - по същата пропорция, както месоядеца в сравнение с касапина.

 

 

29.09.2021 г. 08,03 ч.

  

ИЗЯВЕНА, ПРОЯВЕНА, ОСЪЩЕСТВЕНА! А бил невидим, неосезаем... Как Го посрещаме на земята?

УЧИТЕЛЯТ: „Някои се интересуват какво говорят хората за любовта. - Не слушайте авторитетите! Щом дойдете до любовта, никакви авторитети! Нито себе си считайте за авторитет. В любовта никой не може да бъде авторитет. Единственият авторитет е самата любов. Туй, което ТИ си опитал, САМО ТО е авторитет. Туй, което не си опитал, не е авторитет. Ще речете: „Апостол Павел тъй казва...“ - Няма значение какво е казал апостол Павел - то си е за него. ТИ каквото казваш, ТИ си авторитет. ТОВА е любов! Щом дойдете до любовта, ще я изучавате без авторитети. Добре е да четете за нея, но не разчитайте много на това. Онуй истинско разбиране, което самата любов ще ви даде на практика - ТО е същественото. ТОВА е прекият път, по който Бог ще се изяви на вашите души, на вашия дух! САМАТА ЛЮБОВ е авторитет. Вие сàмо ИЗЯВЕНОТО го считайте за най-свято в света, на НЕГО градете. Ако хората разбират любовта по този начин, ще имат едно солидно разбиране. Само любовта ще внесе в нас истинското разбиране на живота.“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

 

29.09.2021 г. 09,28 ч.

 

 

...И САМО ЗА СВОЯТА ИЗЯВА.

УЧИТЕЛЯТ: Ако мислиш само за своето щастие, никога няма да бъдеш щастлив! (Сенки на Битието , МОК , София, 22.1.1932)

„Когато божествената любов посети човека, той ще усети, че целият свят е негов. За всичко, което даваш от себе си, няма да скърбиш, да бъдеш скържав, да мислиш, че ще осиромашееш, но да ти е приятно, че имаш условия да даваш. Ако любовта престане да се проявява по този начин, започва по човешки. В човешкия живот, любовта се изгубва. И в ангелския живот любовта се изгубва. Много ангели изгубиха любовта си и потъмняха, станаха черни.“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

Злото в света произлиза от това, че ние искаме само за себе си. (Закхей, НБ , София, 26.11.1916)

Царството Божие ОБЕДИНЕНИЕ - да работятъ хората единъ за другъ. Само тогава Господь ще ви помогне. А сега вие мислите само за себе си. (Все що е писано, НБ , София, 28.1.1917)

Ако мислите само за себе си, как по-добре да наредите своя живот, Бог няма да се грижи за вас. (Познание. Самопожертвуване, НБ, София, 18.2.1917)

 

 

30.09.2021 г.10,00 ч.

 

 

С ПОРОЦИТЕ И ХОРАТА ТРЪНИ – БЕЗЦЕРЕМОННО! СЛОВОТО БОЖИЕ КАЗВА: ДЯВОЛСКИ ТРЪН СЕ ВАДИ НАВЕДНЪЖ.

УЧИТЕЛЯТ: „Ще вземеш щипците, ще го хванеш, ще го извадиш! Казва ти: „Ти човешки се отнеси“.... - Той не се отнася човешки - и аз не се отнасям човешки. Ще му кажа: „Ти нямаш право да влизаш!“ Какво иска трънът от мене, защо влезе в моя крак, защо е дошъл?“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

Marco Dente da Ravenna (1493–1527): "Венера вади трън от крака си." СЛУЧАЙНО ЛИ МАРКО ДЕНТЕ е нарисувал точно над главата на Венера един дънер като птица, от който излизат тръни? Тя вади трън от крака си, но не иска ли художникът да ни каже, че и в мисълта ни са забити опасни тръни? Или не е съзнавал това, но неговата гениална муза иска да ни накара да се замислим?

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Един трън се изпречил веднъж на едно шосе и заприщил пътя на хората; минавали пътници, удряли го с криваци, но колкото го удряли, толкова повече той расъл, докато почнали да се прекатурват колите. Намерили се всички в чудо; но дошъл един с търнокоп и казал: „И аз да покажа своето изкуство“ и започнал отдалеч-отдалеч да подкопава корените; трънът отначало почнал да се смее и да си дума: „Толкова хора нищо не можаха да ми направят, та ти ли ще ме уплашиш? “ Но търнокопът копал по-издълбоко и трънът по едно време рекъл: „Този син майчин ми намери слабото място“. Докогато и вие не турите търнокоп да работи във вас, всякога трънът ще ви се смее и ще казва: „Аз ще израсна повече“. Това е една алегория, която трябва да схванете. Кой е този търнокоп? (Житното зърно, НБ , София, 5.4.1914)

Както не е възможно един трън да го обърнем в лоза и прочее, така е невъзможно да обърнем едно наше лошо желание в добро. Ето защо, далеч no-добре ще сторим, ако се обърнем да образуваме първоначалната чистота в нас. А това ще направим само при нозете Христови, гдето има жизнен елемент, в който има всичките качества, за да изхвърли вредните елементи на нашето естество и да ги замести с полезни. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Един ден вие също пощурявате, седнат хората да ви поливат с вода. Казвам: на задната част на крака ви има трън - извадете го и работата ще се свърши, никакви маркучи не трябват! (Учителите, НБ , София, 20.12.1914)

Аз зная, че мнозина имате мъчнотии. Лицата на мнозина показват, че сте неспокойни, че имате някаква нужда, че всички имате по един трън – и индивидите, и семействата, и обществото имат по един трън и се чудим какво да направим с тези тръни. Трябва да отидем при Бога – Той ще ги извади; трябва да се върнем при нашия Баща, който може да ни обича, да ни люби. И тогава нашите лица ще сияят, умовете ни ще се пробудят, сърцата ни ще станат радостни. (Молитва, НБ , София, 17.7.1915)

Чувате да казват, че някой мъж или жена полудели. Не са полудели, но трън е влязъл в ума или в сърцето им. Приближете се към тях, турете ръката си на главата и бързо изтеглете тръна навън. Щом извадите тръна, те ще дойдат в първото си състояние. Какво правят повечето хора днес? Те носят чук и гвоздеи в ръката си и когото срещнат, забиват по един-два гвоздея в него. Защо забивате гвоздеи в ближните си? (Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917)

Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсем здрави хора, които да могат да носят несгодите на живота. И които разбирате този закон, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всеки от вас си има по един трън в плътта. И Павел имаше трън, за който се моли на Бога, но не каза на Бога къде му е трънът. Бог му рече: „Доста ти е Моята благодат”. Та и вие трябва да кажете на Бога къде ви е трънът, за да го извади. (Волята Божия, ИБ , БС , София, 29.3.1917)

Такъв трън има и в крака на съвременното човечество, което го кара да рита и да лудува. Като се извади трънът, човечеството ще се успокои и ще почне да работи за идването на Новата култура. Кой е този трън? Алчността. Всички хора се стремят към осигуряване, към по-големи придобивки, но, в края на краищата, пак остават ненаситени. Алчният човек никога не се насища. Заради алчността днес брат брата си продава, дъщерята – майка си, синът – баща си и т.н.(И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918)

Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. (Живот вечен, СБ , В.Търново, 22.8.1919)

Представете си, че в крака на вашето дете влезе трън. То плаче, вика, цяла нощ не може да спи от болки. Викате лекар да го разтрива, но болките не минават. Трънът с разтриване не излиза, трябва да се извади. След това да се пусне малко кръв, за да се пречисти мястото. Трънът е човешкото користолюбие, човешката алчност, които трябва да се извадят.(Добрият пастир, НБ , София, 18.1.1920)

Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.(Работете с Любов, ИБ , БС , София, 10.5.1920)

Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна - и ще имате една правилна философия за Живота. (Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Например, вие ходите и на петата ви се набоде един малък цигански трън и при всяко стъпване ще усещате една неприятност. Туй кривене произтича от този цигански трън. Българите носят едни големи игли, и като се набодат на някой трън, започват да се човъркат с тази игла, докато излезе тръна. Щом излезе тръна, турят устата си на това място, за да поизсмучат кръвта, и после отгоре малко сол. Хубаво, сега този цигански трън може да влезе в чувствата ви някъде, защото циганският трън, като неканен гост, расте навсякъде. И ако се случи да минеш през неотъпкан път, дето растат тия тръне, то не само един, но 10–20–30 може да се набодят в крака ти. (Превръщане на енергиите, ООК, София, 4.8.1922)

 

https://www.youtube.com/watch?v=9GbPvMrAySw

 

30.09.2021 г. 10,36 ч.

 

С благодарност към Савата Попов, че ни обърна внимание на този уникален клип. Не ви ли звучи като "Призвание към народа ми" от великия Дух Елохилъ - ангелъ на завѣта Господенъ? Като възванията на Анастасия от Сибир, която казва, че сега ДЕЦАТА ще спасят света?

 

30.09.2021 г. 12,10 ч.

 

ЗВУЧИ БЕЗКРАЙНО ПОЗНАТО, ИМА ГО ВЪВ ВСИЧКИ РОМАНИ И ФИЛМИ И В БЕЗБРОЙ СЪДЕБНИ ДЕЛА. Но самопродаването не е ли проституция? Изнудването на другия по какъвто и да е начин не е ли престъпление? Принудителното присъствие и досаждането на ближния, когато не иска, не е ли терор?

 

УЧИТЕЛЯТ: „Щом кажеш, че обичаш някого, той веднага ти казва: „Ти нали ме обичаш - дай това, дай онова!“... Тогава какво ще правиш? Ако речеш да отказваш, той казва, че не го обичаш... Няма как: в любовта, каквото ти искат, ще го дадеш. Ако имаш кон, като го поиска любмимият човек, ще го дадеш. Ако имаш апартамент, като го поискат, ще го дадеш - ще се откажеш от него. Но това е едно НЕРАЗБИРАНЕ на любовта. Онзи, който иска да забогатее по този начин, той върши престъпление! Ако аз сам, от любов, поради закона на любовта се пожертвам и се радвам на това, то е друг въпрос. Но ако насила ме заставят да покажа дали обичам, то е насилие. В истинския живот се изисква пълна свобода! Някой казва за някого: „Не ме обича, нищо не е готов да пожертва за мене!“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

 

 

30.09.2021 г. 14,43 ч.

 

 

ЩОМ БОГОВЕ, АНГЕЛИ И ХОРА СЕ РАЗДÈЛЯТ, значи, не са съвършени. Не знаят как да се обичат. Щом някои враждуват с различните и спорят, няма как да са авторитет за нас.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ангелите - и те не знаят как да се обичат. Като се срещнат белите и черните ангели, ни най-малко не се обичат - изваждат шпагите и започват дуелирането, та който надвие... Казвате: „А ние какво мислехме за ангелите...“. - Аз ни най-малко не искам да изменя вашето разбиране, дръжте си го. Но ако ангелите бяха съвършени, кой стана причина да се разделят? – Яви се спор.“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

 

 

30.09.2021 г. 16,31 ч.

 

 

СОЦИОЛОГИЧЕСКОТО понятие за Духа. Само то е божествено, а не индивидулистичното. Луциферическият мистицизъм пропагандира ИНДИВИДУАЛНО възлизане в Духа, но учението на Бялата и Всемирната ложа считат за истински духовни само ония добродетели, които развиват БРАТСКИ чувства и взаимоотношения. ПЪРВО ТУК, НА ЗЕМЯТА.

УЧИТЕЛЯТ: „Иде другият метод - на любовта. ТЯ е, която ще въведе хората в Царството Божие! Без любов ние не можем да влезем в Царството Божие. Ние засега можем да живеем само в човешкия порядък, но в Царството Божие ДУХЪТ ще има предимство. Това са ония истински отношения, че ти да се усещаш, ЧЕ СИ У ДОМА СИ НАВСЯКЪДЕ. В който и град да влезеш, в което и село да влезеш, да чувствуваш като че си при своите си. ТОВА е Царството Божие!“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

КОМЕНТАР: От луциферическия мистицизъм може да ни падне шапката, като гледаме нагоре. Религиозният му молитвен алкохолизъм и манията му за собствено величие може да ни изстреля в най-дивите дебри на егрегорните му вселени, но егрегориарсите му никога няма да ти остъпят леглото си, сцената си, феновете си, отпечатването на поредното си издание. Пък и банкови сметки обявяват, гонят само своето дело, приемат дарения, имоти, десятъци... Някога имаше бели братя, които не приеха и стотинка.

 

 

30.09.2021 г. 17,48 ч.

 

 

АКО НЯКОЙ Е ИМАЛ ОГРОМНОТО ЩАСТИЕ ДА ВИДИ НА ЖИВО БРАТСКИ ЖИВОТ НА СКРОМНИ, ДОБРИ И ИДЕЙНИ ХОРА, щеше да разбере колко различно изглежда това, което става сега. Ние с очите си видяхме как хората около Учителя обединяваха и трудовете си, и домовете си, и сцените си, и изданията си, и средствата си, и последователите си. Как се криеха от самоизяви и вечно даваха предимство на някой друг. Колко много се обичаха, как постоянно си гостуваха и се грижеха един за друг!

 

УЧИТЕЛЯТ: „Какъвто и порядък да турим, колкото и идеален да бъде, то с туй разбиране, което сега имаме, всякога ще има нещо, което да ни липсва. Хората нямат доверие един в друг! Като се обичат двама, подозрението влиза. То е една дявалска сила, подозрението! Ревност съществува и между боговете. Каква ревност? Може да имаш ревността на любовта, пък може да имаш и ревността на омразата. – Може да имаш ревността на доброто, може да имаш и ревността на справедливостта. Единствената ревност, която може да помогне на хората, то е ревността, която излиза от любовта. Тя е единствената ревност, в която няма користолюбие. Всичко онова, което правиш, правиш го безкористно. ТИ СИ АНГАЖИРАН НЕ ЗА СЕБЕ СИ, НО ЗАРАДИ ДОБРОТО НА ДРУГО СЪЩЕСТВО. Заради НЕГОВОТО добро, НЕГОВИЯ подем, НЕГОВИЯ прогрес на ума, на сърцето, на НЕГОВОТО здраве - ТОВА е твоята радост! Казвам: когато всички започнем да се радваме един на друг за успеха, който правим, за любовта - ТО е Царството Божие.“ (1942.01.25н „Не съдете, но садете!“)

 

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.