Книга 40

 

 

2014.02.02, разговор от видеозпис,  Видин: Преображение  -  ч. 1

Или,  другояче казано: използвайте във всеки един момент и онова, което знаете,  и онова,  което не знаете. И знанието,  и незнанието да ви служат като един подтик. Като знаеш,  да се радваш; и като не знаеш  -  пак да се радваш. Пак да ти бъде като един подтик. Защото и в знанието се крие Божественото,  и в незнанието се крие Божественото. И в двата момента трябва да схванеш Божественото. И в туй,  което знаеш,  там е Божественото,  и в това,  което не знаеш и не разбираш,  и в него се крие една възможност да разбереш Божественото. И когато не знаеш, и в туй незнание трябва да знаеш, че пак се крие Божественото. ("Двата процеса в живота",  1.Х.1933)

 

Въ този,  именно,  въпросъ,  който не знаете,  седи хубавото. Задъ вселената има другъ видъ свѣтове. Но въ това незнание има красота. ("И пишеше по земята",  22.ІІ.1925)

 

Г  -  Това,  което почна в кухнята,  много ме заинтригува,  щото даде много добър образ  -  ти дойде до тази нишка...

К  -  Ами това,  което аз съм усетил,  е че Бог е един огромен океан...

Г  -  Именно така го каза...

К  -  ...в който бълват всевъзможни творчески аспекти. и ако в даден момент чрез теб, като основен холизатор, се дава един творчески вариант, то в същото време протичат, според нивото на еволюцията при другите хора, има също варианти,  които са индивидуални. Те идват, за да се сравнят с това, което се дава чрез тебе. В този смисъл, човек чувства, че има нещо,  което той знае, а на теб не ти се казва...

Г  -  Че то е задължително да има такива неща...

К  -  То става задължително, защото ти не трябва да знаеш някои неща.

Г  -  Абсолютно да,  нито мога...

К  -  Нито можеш...

Г  -  Защото има неща, които може само един човек да ги знае и да ги може и никой друг да не ги е могъл и да не ги може до края на вечността...

К  -  Даже и холизатора не ги знае. И тогава много хора, когато се провежда такъв план за съответния ученик и той си знае какво прави, започват да налагат това, което е казано от холизатора, като основен модел, понеже те вътрешно не знаят творческия принцип и индивидуалния аспект, който може да е коренно различен...

Г  -  Да  -  даже противоположен...

К  -  Даже противоположен или съвсем творчески променен, но също верен и силен. И започват тогава да обсъждат темата пред съответния човек - какво било казано чрез холизатора,  как било казано, започват да го налагат  -  и т.н.

Г  -  Това става през всички векове  -  за съжаление! Хората са ограничени,  не разбират...

К  -  Да, да! Оттука явно идва аспекта за индивидуализирания дух или за ученика, който също има силна връзка и при него съ четанието между творчество и послушание е един хармоничен аспект, щото има разлика между това само да си творец и само да си послушен. Ако едното е Тот,  то другото е Христос – целта е да се съчетава послушанието с творчеството. И ако ученикът може да направи това, той вече е направил една по-голяма крачка. Затова този процес зависи от еволюцията на хората, при които тези тела, центрове или посвещения са развити. За някои това е абсолютно непознаваемо.

Г  -  Да.

К  -  примерно, аз ще ти кажа един такъв случай. През 93 година,  когато Елма каза "Точка!"

Г  -  Ами за мене това беше много голямо изпитание,  щото на няколко пъти казва "точка!"  -  все едно спира завинаги,  а после продължава... Е, викам си тогава, каква е логиката?...

К  -  Виж какво, Той каза "точка",  но аз продължих да работя. Въпреки твоята "точка" и приказките на някои хора: "Ама Г. така каза, ама "точка", ама няма повече да се работи!" А аз почувствах тогава, че ако продължа да работя, аз ще си помогна, независимо че Той е казал "точка" чрез тебе. Значи, от тяхна страна това явно е налагане на истината, дадена чрез външен проводник - Учител, холизатор, посветен и т.н. А вътрешният глас на Бога, който човек го усеща и разбира, в даден момент може да каже точно обратното на това, което се казва, за да може да ни измъкне. В смисъл, ако такъв е послушал вътрешния си глас, той е избил патериците си.

Г  - Чак сега разбирам, че това е станало причина после да про-дължат нещата.

К  - Това тогава не го знаех.

Г  - И аз не го знаех. Защото, ако то не беше продължило чрез тебе с този вътрешен импулс, Някой нямаше да иска да проговори пак и щеше да млъкне задълго, може би и завинаги... Значи, чрез тебе щафетата е била предадена - и слава Богу! Но аз сега го разбирам,  и ти сега го разбираш...

К  -  Значи, 20 години по-късно ние изчистваме една истина, която в моя акъл тогава изобщо не се е била родила, защото си мислех, че помагам само на себе си. Реших да продължа да работя, защото знаем, че чрез Словото човек винаги може да се измъкне и да си помогне и да си реши куп въпроси. Та в този смисъл, когато ученикът е вече напреднал в дадени нива, той винаги сравнява това, което се казва чрез холизатора и което другите започват да му налагат, с това, което самият той чувства. И прави нещо, различно от казаното, като е хванал друга нишка,  неизвестна никому, дори на самия холизатор.

Г - Със сигурност!

К - Аз тебе съм те проверявал няколко пъти...

Г - Правилно - и точно така трябва да бъде.

К - Когато дойдох в Стоб, аз те попитах: "Разбра ли какво стана?" Ти каза: "Нищо ни знам..."

Г - Но нали и днеска в разговора на няколко пъти ти казвам, че това и това не го знам и че за мене е също изненада?...

К  -  И аз разбрах, че на тебе не ти казват някои неща нарочно - ти не трябва да ги знаеш.

Г  -  Ами... сигурно си има причини...

К  -  Да. И чак по-късно нещата се изясняват и на самия теб. От което следва, че това, което го каза в началото за океана и нишките, е според индивидуалната еволюция на човека. Всеки хваща различна нишка. Който е по-напреднал в нещата, хваща повече... Даже аз имам да разкажа още много други интересни работи  -  творчески. Не знам дали трябва да ги разказвам...

Г  -  Е, винаги може... Винаги сме знаели, още отдавна е дошъл такъв образ, че истината е всъщност мозайка или пъзел и че всяко парченце от този пъзел е абсолютно уникално. Че това е всеки един от нас, всяко от съществата с искра или с монада. През всеки истините минават по съвършено уникален начин, и ако някой счита, че през него минава по-важна истина и другите догматизират и абсолютизират това, точно това е нарушаване на всемирния закон. Истината е пъзел и ние трябва да си сглобявяме този пъзел, уважавайки дълбоко истината на всеки друг и учейки се от нея. За съжаление, хората, а особено някои амбициозни хора, които се мислят за авторитети и гурувци, сами налагат това нещо.

К  -  Значи, това е много сложен въпрос, който зависи от личната еволюция на човека, от равнищата, Посвещенията, опита,  от дълбокото познаване и разораване на Словото,  от съчетаване на принципа на творчество с послушанието: кога, какво и как да чуеш, като се опиташ да ги съчетаеш. От това, да подчиниш послушанието на творчеството. Има го този момент, като слушаш нещо. Понякога трябва да го изпълниш абсолютно точно. В друг случай - като ти се даде задача,  Бог ти я дава, с цел ти да я решиш творчески, така че да стигнеш до съответния резултат. Както, например, на мен сега ми се каза "10 дни самота" - там аз не можех да прилагам никакво творчество. Аз трябваше точно това да изпълнявям. В случая трябваше да се прояви абсолютно послушание, а не да решавам нещата по различен,  творчески начин.

Г  -  Така че, резюмирам. Не съм имал нито за секунда разбирането,  нито съм казвал точно тия две неща  -  че тоя живот нямало да се видим с теб повече никога и че всички неща,  които си постигнал досега в цялата си еволюция, се анулирали. Такова нещо не само че не съм казвал, но не мога и да си го помисля даже; и по принцип такова нещо е невъзможно. Аз ти казах, че ако такова нещо се наложи,  това ще бъде само срещу някой нагъл враг, когото Господ има право да го накаже по този начин.

К  -  Преди това да ми се каже на мен от… знаеш кого…, аз провеждах експеримента с десетте дни самота. И накрая вече приложих един творчески аспект  -  молитва към самия Тот,   -  напълно неизвестен нито на теб, нито на някой друг. Макар че, според някои личности, точка четвърта трябваше да бъде посещение при определени лица...

Г  -  Аз още веднъж казвам съвсем със сигурност,  че самият аз не знаех коя е точно точка четвърта, коя е точка пета.

К  -  И в този смисъл, на мен постоянно ми се натякваше, че аз не изпълнявям точка четвърта и затова са се получили някои аспекти, символи и процеси на задълбочаване на някои странични ефекти. А всъщност проверих и теб, и другите, че и на теб не са ти казали за този творчески момент, който се е родил изненадващо, с отклик от самия Тот.

Г  -  Ти спомена нещо, което аз съм го забравил - че има осияние,  в което се казва, че може в екстрени случаи да се обръщаме към самия Тот, Който може всичко и може да се намеси извън програмата и да обърне всичко по най-неочакван начин... Което в случая е станало, всъщност. Виждаш ли  -  ето, това е случай, който аз не съм го засякъл.

К  -  Ама те не са ти го казали нарочно, щото те не могат всичко да ти кажат. Те ти казват част от нещата - не е необходимо да знаеш всичко. Щото, ако ти го знаеш, в някои случаи нещата може да не протекат правилно.

Г  -  Те си преценяват, защото всеки от нас е несъвършен и може да направи грешка - и те си преценявят какво да кажат и какво не.

К  -  Именно това искам да кажа...

Г  -  Но приятелите абсолютизират, че аз, като предавам, вече съм най-много от всички...

К  -  Аз съм го казал многократно на много хора, че през тебе тече само част от информацията - тази, която ти дават. Не всичката информация. Ти не можеш да свалиш абсолютно всичките аспекти...

Г  -  Ами това принципно е невъзможно.

К  -  Невъзможно е. И затова казвам, че чрез Г. дават онази нишка, която му дават на него. Може да е най-високо в даден аспект,  макар че то не се знае отсреща от другите...

Г  -  Е, да не сравняваме... То, всъщност, не е най-високо, а чрез всеки е най-уникално. Така е по-точно.

К  -  Не, искам да кажа друго. Какво значи "най-високо"  -  не може да се каже. Мога да кажа "най-истинно", защото еволюцията на холизатора е на такава степен, че да прихваща такива истини,  които малцина могат да прихванат; и дори не малцина, ами явно други няма такива. Обаче, все пак, около него, ако има по-на- преднали, в смисъл по-изработени ученици, които също могат да прихващат истини, творчески различни от това, което дава холизатора,  но също толкова силни и творчески и истинни,  /ще получат нещо ново/  -  този,  който има тази еволюция...

Г  -  Този,  от Когото изтича Словото, само се радва на това...

К  -  И тогава се разбира, че чрез холизатора се дава само една от нишките. И когато всички почнат да говорят: "Ето, Г. каза така, Г. каза онака..."

Г  -  Ама аз защо се отдръпвам  -  щото това ми и крайно непри- ятно...

К  -  Нали?...: "Чрез Г. така се каза,  Г. еди какво си каза",  обаче човек може да чувства нещата по по-различин начин. И ако е почувствал нещо различно,  тогава се проверява както индивидуализираният дух, така и верността на Божия глас в себе си, избиването на външните патерици. Това зависи от степента на еволюцията на човека - доколко е развит - и това може да го проумее, да го почувства и да го проведе.

 

            Във връзка с този разговор, тук може да се цитират някои твърдения и обяснения на Учителя, от които се вижда кога Той знае истината, но не я казва; и че понякога съзнатено слиза на ниско ниво, за да насърчи другите, да не ги засенчва с величината Си. Това го прави не само Той, но и много други Учители, мистици, ясновидци, педагози, защото нямат тщеславие и човешко его, не искат да са винаги отгоре. Никога няма да се защитят, да опонират, за да се "докажат". Даже играят ролята на смешник, който иронизира себе си, както понякога прави сам Учителят (цитирам го по памет, но го имам в Енциклопедията): "Абе и аз се мотая тука помежду умните хора… И аз не знам защо, ама дано все пак излезе нещо от нещата, които ви говоря и които правя...":

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ,  КОГА НЕ ОБЯСНЯВА 34.05.20н днс ПНС98`216 Когато схвана,  че някой човек няма да ме разбере и няма да му бъда полезен, аз не му обяс- нявам нищо.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, ВЯРАТА МУ Е НЕНАТРАП- ЧИВА И ПРОВЕРИМА 33.03.05н мтд ЖИХ97`287 Аз не искам да вярвате в това, в което аз вярвам. Ако вие въз- приемете това, в което аз вярвам,  то може да е спънка, товар за вас, ако не проверите нещата.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ,  ВЯРАТА МУ Е НЕНАТРАП - ЧИВА 30.10.12н рзс УЗР49`119 Сега, като говоря така, аз не искам да приемете нещата догматически, нито да вярвате както аз вярвам. Това, в което аз вярвам, остава за мене. Обаче ако и аз, и вие вярваме в едно и също нещо, ние имаме общи допирни точки. Какво ще излезе от моята и от вашата вяра, това е друг въпрос. Моята вяра е важна за вас дотолкова, доколкото може да донесе нещо добро - както частно за вас, така и общо за всички. Ако моята вяра ви обърка, дръжте се резервирано.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, НЕ ИЗИСКВА БЕЗУСЛОВНА ВЯРА И ПРЕДАНОСТ 22.12.17н доз ЖИГ48`200 Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, СЪМНЕНИЯ В НЕГО, ГОТО- ВНОСТ ДА СПОДЕЛИ И ПОЖЕРТВА ВСИЧКО 24.04.13н ощм КДМ50`82 Какви ли не съмнения са отправяли хората към мене! Някой ме гледа и се съмнява в мене. Казвам му: "Не се съмнявай  -  пред тебе стои човек, който може да ти каже истината! Опитай ме, но не ме човъркай. Ако ме човъркаш, ти сам се спъваш. Аз съм готов всичко да споделя с тебе, да пожертвам всичко за тебе, без да осиромашея.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, С КОГО НЕ СПОДЕЛЯ СВЕ- ЩЕНИТЕ НЕЩА 22.12.31н прс ЖИГ48`243 Не е позволено да споделя една свещена идея или една свещена дума с човек, който е прекарал живота си в ядене и пиене, в задоволяване на своите слабости.

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, РАЗОЧАРОВАН Е ОТ "БЛА- ГОРОДНИТЕ" 22.12.03н ддп ЖИГ48`158 "Защо страдаме?" - Защото се съмнявате. Години наред аз правя опити в разни направления, уж с най-благородните и благочестиви хора, и се чудя колко лесно се съб-лазняват...

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ, И ТОЙ СЕ Е ОБЕЗСЪРЧАВАЛ 22.11.26н лмс ЖИГ48`132 И аз, като съм се намирал в голяма мъчнотия,  съм казвал: "Боже мой, защо си ме оставил!?"...

 

2 февруари 2014

К – Да се върнем на момента, когато на мен ми беше казано от /…/, че връзката ми с холизтора се прекъсва до края на живота, че нашето приятелство се прекъсва до момента, в който аз се оправя абсолютно и завинаги - а не се знае кога ще стане това и дали въобще ще стане в тоя живот...

Г – Значи, имаше нещо подобно, но то означава съвсем други неща.

К – И също така това, че ми се отнемат всички постижения в този живот, че животът ми се анулира и...

Г – Това абсолютно не е казано! Това е свободно съчинение!

К – ...и че ще ги изработвам в друго прераждане при много по-тежки условия... Да! При тази драматична и шокираща "информация", докато аз я асимилирам първия ден, защото аз съм си в моите тежки, трудни състояния, които съм си минавал в тоя момент, първия ден бях доста унесен, втория ден вече си го избистрих, третия ден вече рухнах окончателно. След тая ужасна прогноза, и при думите, че трябвало да работя седем години в света...

Г – Това също не е... То беше разговор, в който... Това не е задължително за тебе. Това е разговор, който касае общия принцип. Знаеш, че за изграждане на мюонно тяло трябват 7 години, после 14, после 21, после 28 години... Но за тебе няма нищо абсолютно задължително; освен това, не става непременно дума за работа в света. Това са неща, които би трябвало да се изяснят в личен разговор с тебе, за да не се стига до недоразумения. Аз за самия себе си в момента изяснявам, защо се получи така. Бих повторил това, което не съм го измислил, защото аз не мога с моя ум да измисля такова нещо. Извинявям се за думата, но бих се гръмнал, ако моят мозък и моето сърце могат да кажат такова нещо за тебе и за когото и да е. Това би било жестоко! Ето ти логиката - дори формалната, а не само по-високите логики: тия думи "докато не се оправиш абсолютно и завинаги", са верни, защото ти ще се оправиш много скоро. А веднага хората си помислят, че ти или няма въобще да се оправиш, или няма голяма надежда. А когато е казано това, се е имало предвид, че то може да бъде въпрос на дни - точно както в момента става. Ами то е вярно! Абсолютно е вярно и по висша логика, и по формална логика. Но аз даже не съм го осъзнавал това и затова, като ми се каза как тя го е разбрала и как ти го е казала, аз изтръпнах. Но да не я обвиняваме.

К – Не, въпросът е друг: че на мен не ми беше обяснено, че това е някакво пак изпитание за няколко дни. Може би тоя аспект за оправянето е влизал в тия няколко дни.

Г – Ами аз сега вече го виждам, че е така.

К – Но как я разтълкува моят мозък тази крайна информация? - Аз си викам: ”То как така няма да общувам с холизатора, с човека Григорий? Цял живот сме работили, то все едно съм изгонен от трапезата". - Така се почувствах.

Г – Е, ние си говорихме,че такова нещо е тотално невъзможно нито от моя страна, нито от страна на Някой над нас, защото Той е безкрайно милостив и такова нещо никога не би допуснал, освен за враг, за да му даде урок. То дори за него нямаше да е урок, защото той е враг - не би го преживял толкова тежко...

К – Аз това го споделих с някои приятели. Казах им, че все едно съм изгонен от трапезата. Може би е трябвало да ми мине тази мисъл - да се ужася...

Г – Трябвало е, за да стигнеш до дъното но страданието, както си говорихме.

К – И викам си тогава: "Изгонват ме от трапезата! Всички тия творчески аспекти, които се пораждат около холизатора, вече аз съм издухан от тях и не мога вече никога да си сверявам моето усещане с това чрез външен проводник. При факта, че вече съм изгорял, прегорял, обелен, нарязян и че вече това, което имам, ми е отнето като познание..."

Г – Което абсолютно не е вярно...

К – Не, а в смисъл такъв, че структурите, които се разораха, те бяха напоени със Словото, което съм чел и ползвал през годините. Когато Небето ги разора, това изчезна.

Г – Не значи, че е фундаментално изчезнало - то минава в друго качество.

К – Да, но на мен не ми се дава в момента възможност да го ползвам. Сега аз вече го нямам това нещо, както преди няколко месеца. Освен това не мога да чета осияния, тоест на мен ми се отрязва пътя отново да си възстановя тия познания, които съм имал чрез проучване на Словото. И тогава някои личности казаха: "Тука става дума за избиване на патериците." А аз обяснявам, че аз съм живял без холизатора 15 години. Не съм го питал и съм си живял с моите "патерици".

Г – Та даже и без патерици, а направо на краката си, въпреки всичко.

К – Да, и съм работил, и в света бях - ти знаеш. Сега ще ти кажа: от 99-а година - там, в Пловдив - може да има един-два пъти да съм питал, но то не е нещо кой знае съществено, да ми е променило живота. От 99-а година до 2013-та есента аз съм живял, без да те питам за кой знае какво. Значи, живял съм без патерици - на вътрешното си усещане. В момента обаче, когато ти ми каза, че съм една разбита черна стена поради даден взет изпит, поради минаване на ново ниво, можем ли да го обясним? Ако ти решиш - ти прецени… Една "разбита черна стена", която отвътре не знае какво да прави, не чувства гласа на Бога, не разбира какво става. Тя е свръхнатоварена с кармични структури и остатъци от духове. И като ми казаха изопачено тая информация, че нямам никаква връзка, това беше един голям удар, ужасен удар. Това беше едно тотално рухване в рамките на три дни - абсолютно обезличаване, абсолютно отчайване, абсолютна безнадеждност. И викам: "Край! Това е краят!"

Г – Въпросът е, че тогава не беше дадено да се обясни, защото е трябвало да минеш през това страдание. Ами че през това минават куп пророци, даже Велики Учители! Две неща се сещам: един образ, който дава  Жорж Радев, и едно нещо, което казваше Георги Томалевски. На едно място Жорж Радев казва: Идва момент в пътя на човешката душа и на ученика, в който той трябва да мине като една гола искра между върховете на два конуса, за да мине от един свят в друг. Там ще мине само искрата. Няма да мине нито умствено тяло, нито Слово, нито нищо, защото дори Словото е под това. Ще мине само искрата, обаче е много болезнено, защото тя трябва да съблече без изключение всичко, което е постигнала до тоя момент. В този смисъл, има нещо вярно в това, че могат да отпаднат редица постижения; но там е работата, че те не отпадат, защото всичко това минава заедно с искрата, обаче компактно и неосъзнато, а после се възстановява по друг начин в един друг свят. Но е много болезнено, защото тя трябва да се кондензира до част от микрона, за да може да мине.

К – И това рухване продължи в рамките на три дена. Между другото, докато течеше този процес, преди да дойде тази „информация”, (в случая може да не обясняваме точно какво съм преживял) е имало някакъв момент, в който съм преценил, че не съм си взел даден изпит и съм се провалил напълно. "Провал" поради внушението отвън, че ми се отнемала благодатта, че тези трудни и сложни моменти...

Г – На "майсторите" им се пише шестица за това, че са успели да ти го внушат...

К – ...Да - идва този момент, идва този "информация" и аз викам: "Край! Обърках конците! Затова така ме резват. Няма вече холизатор, няма това, няма онова... Красимире, ти си направо ударен от гръм, задето не си успял да си вземеш изпита!"

Г – След малко ще престанем, за малка почивка. Искам да кажа че в случая не е Георги Томалевски, когото имах предвид, а Петър Филипов беше казал нещо, което не можахме да го забравим никога и което ни е модел в това отношение. Казва: "Когато дойде властта и взеха 17 камиона с  беседи от Изгрева - иззеха всичките беседи, - някои от нас разбраха, че започва нашето истинско ученичество. Защото ние до този момент разчитахме на беседите. А като ни лишиха, Словото потече вътре в нас индивидуално". Значи, това е Посвещение -  понякога това е задължително, да се прекъсне всяка външна патерица, колкото и да е велика и уникална, за да може чрез тази драма да могат нещата да потекат отвътре, както сега става при теб.

К – Ама то, всъщност, протича рухване...

Г – Без рухване не може - там е цялата работа. Може, но може би в някои бъдещи епохи. Нали се казва, че в бъдеще тия неща ще стават с любов и блаженство. Но щом като и Учителите, та и сам най-великият Учител досега не е имал възкресение чрез блаженство, понеже няма сродна душа, която да му партнира, какво тогава остава за нас?... Нали казва и в песента си: "Странник съм във този свят." Значи, дори Той - най-великият - е самотен, защото няма душа, която да го разбере и да Му партнира. Всеки си избира различни неща и служи на смъртни, обаче не могат да изберат подвига и най-съвършеното.

К – ...И този процес се задълбочава, като на мен ми се обяснява от някого много категорично, че Бог повече не се интересува от мойта работа през това прераждане, че моята духовна работа не е толкова важна и т.н.; че Бог ще намери друг апостол Павел, който ще свърши работата...

Г – В началото мислех да негодувам за това по много категоричен начин, но преди малко ти казах, че се възхищавам, че "майсторите" са си свършили работата прекрасно, като са съчинили  такива думи. Защото успяха да "изработят" и мене, и тебе... Виждаш колко опитни майстори има: да ни преметнат и двамата, дето сме толкова опитни...

К – Ами аз повярвах  на това, защото ми бе  казано, че ти си казал така, че Елма го е казал...

Г – Ето един опит за тебе и не само за тебе - да не се предоверяваме. Въпреки че за "посредника" в случая ти казвам, че му пишат шестица, задето е могъл това нещо да го проведе по тоя начин. Иначе би било убийство, престъпление! Прави ли си тя сметка, че може в следващия миг някой да посегне на себе си, защото губи всякакъв смисъл на живота?

К – Ама то дотам се стига в някои случаи...

Г – Като се предоверяваме... Ето един нов урок и за мене, а не само за тебе. И виж колко беше сложно: нямах право в тоя момент да говоря директно с тебе.

К – То е трябвало...

Г – Трябвало е да останеш сам, за да имаш това изпитание, а пък и аз да науча нещо ново.

К – Така-а... И стигаме вече до тая точка. Два-три дни потъвам надолу, надолу, надолу към дъното. И аз това го споделих с някои приятели: че съм изгонен от трапезата, че ще се чувствам смазан без холизатор - без човека, който... Отделѐн от него тия седем години работа в света... Та мен ме отделят тотално от всичко - аз ще съм в една пълна изолация по отношение на абсолютно всички неща и истини, които съм чел и които познавам от осиянията! И вече стигам до някакви тотални падания, падания, падания - и това протича много драматично. В разговори по скайпа с някои хора, те виждат на живо моите реакции в момента как протичат, колко са драматични и трагични...

Г – Обаче Небето пък наблюдава и техните реакции, защото това, което са си помислили, също е изпит за тях. Има два варианта: единият е да те осъдят за всичкото това, респективно и мене, задето уж съм бил казал такова нещо. А второто е още по-лошо: някои дори биха изпитали едно вътрешно задоволство, ама не искам да кажа защо. Има си и зависти...

К – С някои само съм говорил по скайпа, а с други се срещнах. Те видяха драмата ми. Това е като една роля на живо, която човек изпълнява с пълно вживяване - от Небето си гледат „филмчета” и ние изпълняваме разни роли... И след като вече мина този драматизъм, всичките тия неща в един момент изведнъж ми минаха и аз се освободих, останах празен... И си лежа изтръпнал  в леглото, вече стигнал до някакво дъно на пълно безсмислие и безверие и на абсолютно отчаяние, че нещата са приключили вече "завинаги" и че всичко ми е отнето, тоя живот вече ми е анулиран... То е под въпрос дали ми е анулиран, щото не се знае дали ще се оправя в близките 10-15-20 години (да ме гледат като зеленчук...). Аз си викам: "То с холизатор и Слово не съм се оправил, та сега без холизатор и без Слово, особено както съм сега в това състояние, ще се оправя... Това е абсурдна работа! Това не знам как ще стане...”

Г – Има хора, които познават добре духовната история. Не само на Библията - за пророци, светии, апостоли и т.н. Тази огромна драма я има в биографиите на светиите и свещените писания. Ние даже не го познаваме толкова добре, колкото професионалните познавачи на писанията. Стигали са до това и Учители, и Христос е стигал - случая в Гетсиманската градина. Ако ние проучим тевтерчетата на Учителя, когато като млад общува с Духа, и Той изпада до такива дълбоки отчаяния, че си казваш: "Това Учителят ли е? Възможно ли е?"... и до такива самоунижения, които те изумяват. Трябва отново да ги прочетеме. И тогава си казваме: "Той трябва да е минал абсолютно през всичко, за да даде надежда и модел, че щом даже Той минава през ада на пълното отчаяние, даже и до обезверяване, какво тогава остава за нас...

К – Ама аз да не мислиш, че не съм стигнал до това? То губиш вяра!...

Г – Това е целта. Обаче те ни изработват така, че даже на мене да не обяснят подробности... за да може да се стигне до тая последна точка.

К – Лежа си аз така отпуснат, вече тотално пречупен. Викам: "Край! Тука живот повече няма. Няма за какво да се съществува и живее". Лежа си аз абсолютно отпуснат, и нищо -  вече край... И идва В. и почва: "Стегни се, бори се, трябва да се измъкнеш! Ти ни дърпаш всичките надолу!"

Г – За себе си знаеш, че е права - нали си говорихме. Тя така разбира нещата и го прави с най-голяма любов, с най-голямо желание...

К – Вика: "Ти имаш ли милост към някого!?... Ако някой умира тука до тебе, ти би ли си мръднал пръста?" И аз викам: "Па изобщо..."

Г – Тя не го казва от егоизъм, а от желание да ти въздейства, да пробуди в тебе милостта.

К – А в тоя момент мен ми е толкова студено и безчувствно,че аз наистина ни бих си мръднал и пръста, ако някой умираше до мене. В такова състояние бях!

Г – Аз те разбирам, защото съм бил в същото състояние.

К – В такова състояние бях. Викам: "Ей тука някой да умре до мен, аз няма да си мръдна малкия пръст!" Така го чувствах. До толкова бях безчувствен...

Г – Между другото, това не е за осъждане. В много случаи може да бъде за осъждане, но който не е минал през това, не знае, че един човек, който е на масата и е разпран и без упойка му правят операция, ти не можеш да очакваш от него да спасява в този момент някой друг…

К – Аспектът е друг тука. Според мен, трябваше да се стигне до това абсолютно безчувствено състояние, защото то има отношение към факта, който ти сподели за Всемирната ложа, че ... това… малко така… звучи нечовешки...

Г – Е, ние не обсъждаме човешки работи.

К – Нечовешки, в смисъл... - ти нали каза, че съм получил тяло на Всемирната ложа - че в тоя момент толкова бях безчувствен и студен, че в този случай явно човек трябва да изпита такова състояние, допускайки съдбата и кармата на другия да бъде такава, каквато е, без той да се намесва. Да не желае да проявява милост в тоя момент и може би не трябва - и това не е за осъждане.

Г – Не е, защото това е по линия на абсурда. Знаем, че Христос е милост и абсурд.

К – И точно в момента В. идва и почва да ми говори за милост... "Ти - казва, - ако аз съм болна от рак, ти ще отидеш ли да работиш за мен да ми помогнеш - или ще ме оставиш ей така да умирам и пръста си няма да мръднеш?... Аз - казва, - ако има наоколо едно същество, което не му е добре, аз ще дойда и ще му помогна, а ти си толкова монолитен, че никой нищо не може да ти внуши, не може да ти направи. Ти като си речеш нещо да правиш...". Ей такива работи...

Г – Значи, аз съм сигурен, че тя може да разбере и другото, защото е достатъчно дълбока. Тя го прави с най-добро желание, за да те покърти.

К – Абсолютно! Тя го прави, за да ме покърти, за да ме измъкне.

Г – Да, именно - тя го прави затова, а не поради обикновената женска логика. Тя е достатъчно дълбока, но се чуди вече какво да прави - тя те бие по това чувство.

К – Именно - тя го прави, за да ме измъкне. Да ме удари и да ме измъкне. Обаче това...

Г – ...не става, защото процесът е съвсем друг.

К – Съвсем друг, тя не разбира. Тя си мисли, че аз съм някакъв егоист...

Г – Даже и това не мисли, но някой път нарочно се казва, за да накара човека да реагира обратно.

К – ...който се е самовглъбил в страданията и мъките си и вече нищо не го интересува - и т.н. А то, всъщност, е трябвало да протече този процес, за който ти разправям. Говòри, говòри, говòри - а аз една думичка не съм й казал. Само си стоя така и гледам, и въздишам, и мълча. И разбра, че всичко е напълно безсмислено. То няма какво да кажеш. Нищо не можеш да кажеш. Явно, това е бил моментът, когато съм бил на дъното.

Г – Така е. Виж, разбирам го. Сега, в случая, не говорим за кръвните близки - щото хората са близки и не само по кръв, но и по душевно сродство. Нещо повече: в Библията се казва (баща ми ми го каза за пръв път): "И врагове на човека са неговите домашни". Обикновено не само домашните са в кармични връзки с нас. Присъстващите тука (сестрата на К.) правят изключение, защото при вас е съвсем различно. Хората, които са свързани не само по кръв, а по любовни и други причини, обикновено играят ролята на кармични врагове, защото искат да ни превъзпитават или се тревожат за нас. То е обяснимо - защото е нужна много голяма мъдрост да се разберат нещата. Ето, майка ми казваше нещо, което ме караше да се взривявам - аз, "кротката риба"... А като ми казваше тия думи, аз изревавах така, че... образно казано... мазилката на вратата падаше като буквата „п” покрай касата и от къщата падат керемидите.... И хората отвънка мислят, че ме убиват или аз убивам някого – така виках... Даже лъвът не може такъв рев да нададе - от болка, че майка ми ми казва: ”Ти си най-големия егоист, когото по-знавам. Защото… за най-близките нищо, а за другите - всичко". Е, не ме е разбирала. Не е виновна жената.

К – Няма вина. В случая всеки си изпълнява ролята. Значи, дòйде, говòри, говòри - тя се опитва да ме измъкне от това състояние…

Г – Ами тя се чуди какво да прави…

К – Чуди се какво да прави. Да ме поведе нанякъде. Имай предвид, че преди това се разигра една голяма драма, преди да дойде тя. Тя ми звъни, звъни, звъни, аз не отговарям и тя мисли, че аз съм вече пътник...

Г – Това е наистина много отговорно. Аз съм имал случаи, когато изключвам телефоните. И какво? - Хора, които са ме оставили да умирам от глад и без керемида - така наречените роднини и близки, така нареченто „братство”, - в момента, в който не отговаряш, те вдигат милиция, до всички болници се обаждат - и т.н. И за себе си са прави. Обаче през другото време са те оставили да умираш...

К – Искам да кажа друго. Като ти ми звънеше, аз не получих импулс да вдигна телефона. Не се оправдавам. Явно, нещата така са се развили - в тоя смисъл. И след като се провèде разговора, тя си тръгна и аз заспах. Колко съм спал, не знам. Но като се събудих, нещата вече бяха променени. И щом се събудих, тя казва: "Г. се обàди, обадѝ му се, нещата са се променили, може вече да говорите.” В същия момент, в който се събудих, ти си й звънял, вече си й бил казал това.

Г – Тя е, всъщност тази, която е импулсаторът и инициаторът в случая. Без нея това нямаше да стане. Не, пак щеше да стане, но по друг начин.

К – Не, тя няма нищо общо - тя е само една брънка от цялата работа...

Г – Да, но решаваща; да ти кажа - решаваща. Тоест, тя е изпълнила Волята в точния момент. Небето щеше да намери, може би, и друг начин, но протича чрез нея, защото е трябвало да стане чрез най-близък човек.

К – Процесът е протекъл. Тя е тази, която е задействала нишката да ти звънне на тебе, за да ми звъннеш ти. Аз това не го знаех, щото ти ми каза на мене, че си почувствал, че може да звъниш. Така ми каза.

Г – Ми аз, колкото и да съм рибешки жалостив, милостив и т.н. и да имам чувство за отговорност, все пак се старая да слушам Най-Главното. Затова бях в състояние - може да се чудиш, - бях в състояние месеци да не ти се обадя, за да изпълня това нещо, въпреки че вътрешно мога да изгарям от човешко и приятелско безпокойство. Обаче, щом в момента го почувствах, че това се прекратява, веднага се... всичко е пластично.

К – Ти си написал на едно място, че за мен нямаш никаква видимост какво ще става след този момент и че изпитът ти е да не се безпокоиш за мене. Че има нещо друго, което е за добро, но ти не трява да го казваш.

Г – Това и за мене беше голям изпит - да не се безпокоя за тебе, а обикновено това ми е невъзможно и непознато. Как да не се безпокоиш за най-близък приятел?

К – ...като аз знам много добре, че ти всичко чуваш.

Г – Ами това на В. беше положителна роля. И тя, и даже и К. перфектно си изпълниха ролите. Перфектно - шестици!

К – Едната изигра роля на едната ложа, другата изигра роля на другата ложа...

Н – И аз... на третата...

Г – Ха така!... Третата е Всемирната! Браво, уцелихме! Тази, която е най-високата. Ти спонтнно каза точната истина.

К – Искаш да кажеш, че еди кой си е изиграл ролята на черната ложа?..

Г – Ами ти го каза... Обаче, ето: сестра ти - на още по-високата, понеже тя е спасителката в момента.

К – Да. И в момента, в който аз заспивам и се събуждам, се чувствам по-добре вече - не съм на дъното. Не мога да кажа, че съм напълно излязъл, но... разликата е вече голяма.

Г – Това се е очаквало, за да имам право да се обадя - че е станал процесът вече.

К – И тогава -оп! -звъни В., вика: "Г. се обàди - каза, че можеш да му звъниш". Викам: "А!" - Това направо беше за мен... аз не очаквах…

Г – Ами нито аз съм знаел, че така ще стане…

К – И тогава вече се свързахме с тебе, говорихме по някои въпроси и ги уточнихме. Като в случая нещата бяха още по-драматични, понеже аз в разговорите с някои приятели им казвах как дяволът е влезнал в мозъка ми и псува Бога, псува Учителя, псува осиянията... Абе какво да ти казвам - това са някакви абсолютни трагедии...

Н – Ама ти така наистина ли го почувства?

Г – Той си го казва човекът, ама после е разбрал, че не е самият той, а друг. Обаче то така се смесват нещата,че той може да си помисли, че е самият той...

К – Напротив, не е верно! Аз го усещам къде е точно в главата ми и какво прави. Разбираш ли? Аз го усещам как постоянно той псува Бога, псува Учителя, ще къса снимките на Учителя…. Вика: "Какво е това "слово"! Какви са тия "осияния"! - И това е допълнителен драматизъм към цялата тази работа.

Г – И в Евангелието го има, че онзи е изкушавал Най-Главния по всички показатели. Какви пък има той пълномощия - представѝ си!... Най-главният отрицателен артист какви пълномощия има - да изкушава и да се мъчи да избива от релсите Най-Главния положителен герой!...

К – Е-е, преди години, преди да се случат тия работи - ти, ако искаш, разкажи там аспекта за всемирното тяло, ти си знаеш...

...................

К – (За В) ...Иска да ти помогне, да те измъкне, да направи всичко възможно да те спаси, бори се до последно, само и само да успее да те измъкне от това състояние; ако трябва - да те раздразни, да те амбицира - прави невъзможното за себе си, за да помогне. В случая именно тя бе човекът, който застана на позицията на Бялата ложа и роботеше от тази позиция. За разлика от някои други, които работеха от позицията на Черната. А имаше и такива, които приемаха факта, че нещата са такива, че могат да станат и още по-драстични. И това е моментът, който също го приемат със свобода - може би това е Всемирната ложа. Явно в целия тоя сценарий всеки си е изпълнил ролята от позиция на някаква ложа и всеки е бил наблюдаван какво, как и защо ще реагира в ситуацията около мен, която се разви в последните дни. С една дума: Небето е наблюдавало някакъв процес, някакъв "филм", някакви сценарии, които са протекли в този отрязък от време с няколко човека.

Н – Ами това е някакъв вид изпит за всички.

Г – Възможно най-тежкия.

К – То е много лесно да кажеш "някакъв вид изпит"...

Г – Не, тя го казва по принцип, не че го омаловажава.

Н – Изпит за всички, не само за теб. Изпит за всички в тая ситуация.

/Сестрата и братът на К. във Видин бяха напълно отчаяни, вече нямаха никаква надежда за К., не виждаха как могат да си го докарат насила вкъщи, но бяха готови да го гледат „като зеленчук” до края на живота си…Точно в този момент трябваше да се намеси приятел, който да го убеди да тръгнат към града на виделината и да останат за известно време при сестра му. Те видяха, че брат им е възстановен като по чудо и е напълно нормален./

Г – За всеки от нас имаше непознати неща в този изпит.

К – Всеки взимаше своя изпит, но се наблюдаваше в този момент кой какво ще избере от огромните възможности,  които реално са се пораждали в неговата глава, в неговата мисъл и  неговото поведение. Защото, специално на мен, отвътре ми се пораждаха поне няколко сценарии, които аз трябваше интуитивно или спонтанно, или естествено, или волево, или съзнателно да избирам. Тука има вече един аспект, който е много труден. Той може да се обясни с един дълбок психологизъм, един дълбок процес на себепроникване. Мога да обясня за какво става дума, но при всички случаи във всеки човек се пораждат няколко възможности на усещания, ако той не е абсолютно монолитен (да има само едно, и край - да няма друго), от които той може би си избира в дадения момент как точно да постъпи.

Г – Ти помниш: в даден момент това бяха възлови пунктове - за самия мене изненада. Както винаги ни се поднасят в такива моменти изненади и абсурди, обаче все пак обясними в светлината на това, което знаем: ние сме все пак подготвени малко по-добре от други хора. Аз самият, дори с цялата си логика, интуиция и с познанията си, не можех това да го разбера, ако не беше изяснено, че в момента, в който ние в бесен галоп бягаме към пропастта, а отзад ни гонят, ние приличаме на жребеца от Симарон. Ние стигаме до каньона и нашите (ама те и другите са "нашите"...) казват: "Невъзможно е да се прескочи тази пропаст! Тя е стотици метри широка - това е теоретически и практически невъзможно." Така казаха в твоя случай и Бѐлите.  И тогава се явяват другите над тях и казват: "Ние поемаме нещата.” Тоест, преминава се от един свят в друг свят, от едно тяло в друго тяло. Вече сублимират нещата - или както бе обяснено - от Бялата към Всемирната ложа. А пък в нашия разговор днес ти, като каза нещо, аз направих връзка, че всъщност Тот е този, Който поема нещата чрез Всемирната ложа - и точно Той се е намесил, за да смени нещата.

К – Когато говорихме с тебе в четвъртък един час и ти постоянно ми говориш: "Ама ти можеш ли да отидеш да работиш или да се грижиш за едикой си, за да смениш тия състояния?" аз разбрах, че ти нищо не си разбрал, че на тебе нищо не са ти обяснили; в случая - намесата на Тот. Затова в този момент аз ти казах: "Не, не мога да го направя това." Ти ми говореше така, защото тогава не е било актуално, не е бил още почнал тоя процес.

Г – Нивото на моето разбиране и съзнание в момента е било такова. Аз съм можел дотолкова да стигна - да предположа, че това е единият от изходите. /Изхождал съм от думите на Съвършения: „Който не работи или не учи в света, не е Мой ученик” - и съм ги взимал за канон за всички/.  Но мен са ме били затворили за изненадата, защото ти имаш правото и силата на творческо решение, което и аз не мога в даден момент да го разбера. Така че никога не мога да кажа, че съм безпогрешен, но приятелите не разбират това, абсолютизират някои неща, които остават само като един срез в миналото - бил е верен в момента, но не важи за всички и за всички случаи.

К – Аз моментално разбрах - това съм го засичал много пъти при тебе - и затова казвам на всеки, че ти схващаш, но на тебе не ти казват холическата истина - теб ти казват част от истината и ти това, което чуваш, това казваш - ти друго не можеш да кажеш повече. Макар че всички са с мисълта, че ти си основния Единатор и каквото се каже, това е всичко, това е най-най....

Г – Това е драмата на всички векове...

К – И това съм го обяснявал многократно на някои хора. Почват: "Ама Г. каза така, ама то така е казано, ама така е, ама еди как си..."

Г – И считат, че хора като тебе и Н. са ревизионисти, опортюнисти, и си позволяват да апострофират, а всъщност това е абсолютната творческа свобода човек да види нещата, които друг не може да ги види - дори и този, който минава за авторитет в очите на другите. А и другото, което ти сам го каза, че просто в даден момент не ми е дадено да го видя.

К – Не, ти не трябва да го знаеш.

Г– ...а даже и да ми е дадено, аз пък нямам право да го кажа… Имал съм такива случаи. Ето, Ванга имаше такива случаи - хайде да не ги повтарям сега.

К – Аз го знам. Аз те разбрах - то ти личи, когато ти казват и ти не казваш. Който те разбира, ти личи. И ти личи кога не ти казват и ти не знаеш. То си ти личи.

Г – Ти си достатъчно опитен и достатъчно време общуваме, за да ги схванеш тия неща.

К – В някои случаи това е особеното,че не трябва да ти казват - нарочно. А в други случаи ти казват, но ти не го казваш нарочно, за да протече правилно процесът, щото иначе той няма да протече правилно - ще провалиш изпитанието на човека. И в тоя смисъл се показва една друга страна на холизатора, която не е безмилостна и безлюбовна.

Г – На практика се оказва, че това е любов с мъдрост. Защото за Небето е важна ефективността, в крайна сметка.

К – С мъдрост, защото иначе би попречила. Та по отношение на тия последни събития, нещата, общо взето, протекоха в този план. Като едно от последните събития, които ти сподели преди да тръгнем за Видин. Аз, като не спя по цяла нощ, по едно време някой ми вика: "Я прати един SMS на Григорий да не пътувате, че няма за какво да ходите във Видин, няма смисъл." Това - през нощта. И викам: "Що да не му напиша един SMS?..."

Г – Ами ти знаеш, че щях да дойда и в Пловдив, и в Сибир даже или на Сириус, обаче най-доброто беше именно тука да дойдем.

К – Само да довърша. И викам: "Сега за какво пък да тръгваме за Видин?... Нека дойде тука, в Пловдив, па да си говориме по разни въпроси." И ей такива работи…  А после викам: "За какво този човек ще се разкарва чак до Пловдив, ние сме се уговорили, пък и със сестра ми сме се уговорили да тръгваме." И пак онова „нещо” вика: "Пратѝ му SMS". Вече към 6 часа вика: "Я вземи му се обади по телефона и му кажи, че няма да тръгваш, защото няма смисъл -  за какво да тръгвате?..." /К. е мислел, че е вече на пихтия и всичко вече е напълно безнадеждно и безсмислено за него. За хората, които се задоволяват с разни светски мотиви, с фалшиви авторитети или астрални играчки такова нещо би било непонятно. Но за узрялата душа, която стига до смъртно легло без Любов и Истина, Христовата драма в Гетсиманската градина е единствената реалност в такива върхови мигове на еволюцията/.

Г – А на мен ми внушават: „Сега си изключѝ телефоните, за да не може да ти прати SMS или да ми говори, та да се чувства после длъжен да дойде на гарата”…

К – Не, не само това. Ти какво каза преди това? Горе се е провел бас: дали аз ще изпратя SMS-а или няма да го изпратя.... Но това ти ми го каза сутринта, на гарата. През нощта аз ти казах какво е протекло в мене, а ти ми казваш за басирането...

Г – И как колко пъти е в синхрон всичко...

Н – И ти не го изпрати, нали? Не го изпрати?

К – Не съм го изпратил. Викам: "Сега, кво да пращам  SMS-и?..." Един глас ми вика: "Я вземи, прати тука SMS-а!" Викам: "Какво да пращам сега, човека аз го..."

Г – Аз му казах на него, ама сега, в момента, щото всичко е на момента - идва творчески. Ето, това е за мен една много приятна... Не е изненада, щото колкото и да не сме имали шанс с тебе да общуваме, аз винаги съм те чувствал на много... Да не говорим сега за висота, еволюция и т.н. Аз говоря по вътрешно чувство. И не само защото си негова сестра и всичко за мене е свещено около него, а защото ти, сама по себе си, дори може и да не подозираш, без тебе нямаше да може нищо да стане. Не само поради факта, че се обади. Просто това, което на него му казах, той сигурно си го знае. Едното беше, за да успокоим тебе и близките, щото то е безкрайно важно и това. Обаче и двамата знаеме, че има нещо и над това. Тоест, ако не трябваше да ви успокояваме сега по този начин, щяхме и двамата да изпълним нещо друго и да ви оставим в много голяма тревога. Щото има случаи, когато истината е дори над близките. Може да звучи болезнено, но и той, и аз бихме го изпълнили. Знаеш - както по време на хайдутството и т.н., те си оставят близките, за да идат на смърт за народа. Има неща над близките, колкото и да ни боли за тях.

Н –Това ми е пределно ясно.

 Г– Това е едното. Другото, което стана ясно е, че ние идваме и за нещо друго, което не може на никого  да се обяснява, но сега си говорим само тримата. Че точно тука трябваше да протекат някакви промени и процеси, за да тръгнат по света. Но това, което не го знаех е, че без тебе (като негова кръвна сестра и близначка), това не можеше да стане. Трябваше да сме трима. Значи, дори двама като нас, колкото и да сме тандем, не бяхме достатъчни - трябваше да сме трима. И то единият да е Светица, истинска - Жена с пълно Разпознаване. Не бяха достатъчни ония две приятелки. Те са разтревожени по такъв начин, че се чудят как да проведат и милостта, и грижата, и всичко, но все пак докараха нещата на един метър под върха, прекрасни са! В случая обаче, на самия връх е можело това само чрез тебе да стане.

Н – Е те затова и ме атакуваха - и оттука, и оттам...

Г-– Сложна ситуация.

К-– Много сложна.

Г– От всяка барикада стрелят срещу всеки, и то... с добро желание...

Н – Абсолютно!  Да, аз разбирам, че те са с най-прекрасни чувства...

К – Аз – както съм толкова години около Словото - на мен досега такива бързи уроци и такива бързи движения, такива завъртания в най-различни посоки не ми се бяха случвали...

Г– Как не, то е без грешка, просто да се ошашави човек...

К – Като се има предвид, че това, което в момента го коментираме последните няколко дни, е бледа сянка на това, което беше през последните 6 месеца.

Г – Никакви думи не могат да го изразят това нещо.

К – Това е бледа сянка, сега е като някакъв допълнителен... Ти вече си смачкан, ударен, унищожен - и продължават пак да те мачкат, пак да те удрят по най-различни начини, за да протичат изпити. Ти вече си се ошашавил до такава степен, че постоянно викаш: "Аз се провалих, всичко провалям, всичко се съсипва...". И вече си се шашнал следващия път какво ще стане - и пак ще се провалиш, дето се вика. И в тоя смисъл, толкова бързо се завъртаха нещата и вървяха с такава интензивност, че аз мога да кажа, че досега 25 години съм около Словото, но такова нещо не съм наблюдавал не само в своя живот, но и в живота на другите, даже и при тебе.

Г – Нещата са суперускорени. Мога да ти кажа сега честно, до-колкото се познавам, че аз, на твоето място, нямаше да издържа.

К – В какъв смисъл?

Г – Ти можеш да си мислиш, че аз съм много напред, много овладян. Такова нещо като твоето обаче аз лично нямаше да издържа. Аз съм издържал на много други неща - знаеш какви неща съм преживял в живота си, - обаче точно такова нещо като тебе и това, което Борко е преживял - той го описва - наистина вие сте единствени, поне измежду хората, които аз познавам. Щото такива има само библейски примери - за хора, които са минали през такова нещо...

К – Пак казвам за това, което го коментираме - последните три дни след забраната ни да се виждаме, е един последен процес от предишни неща, някои от които бяха много по-тежки...

Г – Защото тогава не си имал тази светлина. Сега се изясняват нещата и си идват на мястото. Обаче, когато човек наистина е загубил всякаква надежда и перспектива, то няма по-тежко от това.

К – Има и нещо друго. Това, което го коментирахме с тебе в началото на годината - че това можеше да стане само след като съм постигнал всемирното тяло. Иначе не може да ти дадат такива изпити, не е възможно...

Г – Практически не е възможно...

К – ...щото ти на позицията, на която си се намирал, не могат да ти дадат да попаднеш в тази ситуация. И с появата на това всемирно тяло става и засилване гласа на дявола... Защото той си е съществувал по принцип, но не е бил толкова мощен. Значи, явно при всемирното тяло и той работи юнашки и провежда мощни акции...

 

Г– Питай Т. какви опитности има с тоя персонаж, ако не ти е разказвал. Той е абсолютен специалист по това нещо, и то във възможно най-дълбоки, трагични и болезнени измерения. Него го работят по невероятен начин.

Н – А защо напада така?...

К – Ами това са изпитания, изпити.

Г – Желязото трябва да се кали. Аз вземам един отрицателен символ - за да стане сабята. Сега ние няма да се борим по човешкия начин, но сабята и ножът са основен символ. Дори в Пентаграма има сабя, тя е велик символ и тя трябва да се закали. А каляването става от горещо в студено.

Н – Съгласна съм, но обикновено би имал по-кратък период от време, не както при брат ми - месец, два, три, пет...

Г – За някои не даже един живот, а няколко прераждания. Най-различно е. Тези, които Бог най-много обича, ги поставя на най тежки изпитания, което понякога ни кара да се обезверим. Един атеист, който няма по-дълбоки религиозни и особено окултни познания, ако мисли честно, е неизбежно да стигне до това нещо. Баща ми, който е израснал в духовно общество, в протестантската черква и после е бил на Изгрева, също си задаваше тия въпроси. Протестантите са интелектуалци, те не са толкова в пътя на сляпата вяра на сърцето, като православните. Въпреки че има и католици, и православни големи учени, общо взето, протестанството иска и през ума да се убеди човек в истината, в Бога. След като баща ми има такава подготовка и е бил и при Учителя толкова години, накрая си отиде с такъв въпрос: Защо Бог позволява тези всички ужасни неща?" И той не можа до края на живота да си отговори, въпреки че много повече от нас и даже на живо е слушал Учителя. Значи, не е лесен тоя залък, никак не е ...

К – Ама как ще е лесен... И явно, при мен се засилва и това татванно състояние. Стигна дотам, само да лежа. Аз си усещам...

Г – Ти ме пита.

К – То вътре остава само едно нищо. Няма обвивки, които да те движат, няма импулс. Това е също като да лежиш на дъното на татван - ни мърдаш, ни мислиш, нищо няма в тебе, само очите ти гледат. Поне не е безогледна тъмнина отвътре. Светъл татван някакъв... В такъв смисъл: студена светлина. Не грее, ама не е мрак. Не знам, може...

Г – Това е нещо ново за мене - да има и такъв татван... За мене той е само абсолютно тъмен, аз така съм го възприел. Ето, ти казваш нещо ново за мене.

К – Този е светъл татван. Прониква светлина през водата до дъното. Светлината е – как да ти обясня - все едно слънце във вода, ама не пречупено, а слънцето си свети във водата. То си е светло вътре. Не абсолютно светло, но доста светло. Светлината, всъщност, там е като някакъв светещ кристал. Кристалът, който излъчва светлина, е във водата. Осветява водата, която е много бистра, чиста - съвършено чиста, бистра, прозрачна вода, не е като водата, която познаваме в природата, в триизмерния свят. Кристалът свети студено, няма нищо, никой няма наоколо, само ти си - и това е. Това се различава от татванните тъмнини и бездни, които са описани в осиянията. Това какъв татван е - нов татван ли, някакво ново дъно ли, какво е това?...

 

2 февруари 2014 13:53,  гр.Видин, Преображение -  продължение:

К – Става дума за това, което сме чели в осиянията, че татван е все пак мрак, тъмнина, за да може да няма нито една искра,  нищо да не блесне, за да може те, там долу, да почиват. А тука това е някакъв друг татван. Колко татвани или нива има?...

Г – Много форми има, ако не са и безкрайно много. Но това е нещо ново за мене.

К – /Шумоленето в записа тук е много силно и репликата не се чува/.

Г – Не, тя е вътрешна светлина.

К – Вътрешна светлина  -  тя е в кристала. Вътре свети, и то е като аквариум. То е като някакво затворено пространство, в което си само ти. Няма нищо и не е голямо. Това да не са някакви индивидуални татвани?

Г – Да, най-вероятно. Както ги описваш, са такива - индивидуални татвани. Те в някакво измерение са едно пак с Големия Океан.

К – Може би не чувствам връзка с големия океан?

Г – Знаеш ли какво? Всъщност, ти си в кувьоз!... Щото току-що си роден в един нов свят  - и си в кувьоз...

К – Това татванен кувьоз ли е?...

Г – Татванен кувьоз. Ти си бебе в един друг свят - едно бебе, което е в безсъзнание и не може да има съзнание за болката, защото е на системи - нещо от този род. Защото не е било лесно раждането. Ти в момента си бебе в тоя свят, който възприемаш интуитивно по този начин.

К – Може би тази светлина, която виждам, тя си излиза от мен?

Г – Да, от тебе, и то не от монадата, а от същината ти. Монадната светлина е ярка, а тази... Оказва се, че има и татванна светлина, която е фосфоресцираща. Както дълбоководните риби - вътрешно светят...

К – То е като неонова светлина. Не е оная като пламък, не е като слънце - студена неонова светлина, обаче е жълтеникава.

Г – То е едно бледожълто...

К – Точно така - бледожълто, малко кафеникаво. Какво е това, всъщност, каква означава този цвят? Самият кристал ли свети с тази светлина и защо е такава?

Г – Той може да си свети с тая светлина, но тя е израз на това, че неговата проекция в проявения свят е умственият свят. Значи, колкото и да се говори в Словото за сърцето - в много случаи да му дава предимство, - на други места се дава предимство на ума. Често в Словото умът се идентифицира с Божествения свят, а сърцето - с духовния. Макар че може да се погледне и от обратната страна. Понеже умът произлиза от татван - източникът на ума, който е в жълто или в кафяво. Меркурий в Близнаци е жълт, а в Дева - кафяв. А че татван е свързан с кафявото, на мен лично ми е по-ясно, защото точно в Меркурий в Дева има това възвръщане навътре в себе си, към татван. Затова Девите минават за егоисти, а това е всъщност егоцентрацията. Това е свещено, Божествено нещо, за разлика от егоизма, който е негативната форма. Това е самодостатъчността, която наричат "автархия". Самоуправление и живот в себе си и за себе си - т.е., ННН (навънка нищо няма" - трите "н")...

К – На мене хората постоянно ми говорят: "Абе ти тука гледай сърцето, не гледай ума..." - Да де, ама аз викам - то всичко минава при мене през ума. То си пак имам сърце, но последната инстанция е умът.

Г – Колкото и да не са прави, в известен смисъл са прави. Само че това, в което не са прави е, че те няма как да познават най-големите дълбочини,  в които пребивава умът. Божественият, а в случая татванният, който е отчужден от всичко във външния свят, търси мир и покой и реализира мир и покой - т.е., не участва в нищо.

К – А когато съм бил активен, пак е минавало през ума. Това не е ли свързано с аспекта на...

Г – Това е другият ум - те се държат на една вертикална нишка, но другият ум е суперактивен и суперсоциален. Ти можеш и едното, и другото.

К – Става дума, че при мен последните години той беше доминанта; няма значение къде се раждат нещата - умът да има последната дума. И когато той е натоварен с карма, може оттук да се получават някои промени, защото...

 

Г – Оттам идва прегарянето, защото ти си прекалил, и то не от нещо друго, а от свръхжелание да направиш повече и по-качествени неща -  от свръхсъвест да направиш всичко, което е по силите ти. Просто, природата не може да издържи на изискванията на духа. Духът е екстремист в най-добрия смисъл на думата, но изгаря изолацията, защото материята не може да издържи на такъв интензитет. Природата не може да издържи на изискванията на Духа. Даже Учителите, знаеш, и те прегарят и се отдръпват, та ние няма да прегаряме... Щом Най-Големият има цели манвантари, в които си почива, можеш да си представиш колко е важно връщането в татван...

 

2 февруари 2014 14:08  -  14:28 Продължение на разговора:

Г – Но това е казано още в "Бхагавад Гита" (или както го произнасяше един приятел, който знаеше санскрит, ако правилно съм го запомнил  -  "Багавàд Джитà"). Там Бог казва чрез Кришна, което е едно и също: "Аз съм целият дейност - и пак съм необвързан от дейност". – Ето ти диалектиката!

К – Това са, всъщност, татван и Тот, само че Бог ги е уравновесил в Себе си, за да може да потъва надолу и да се качва нагоре, без да има противоречия и крайности.

Г – За нашия триизмерен ум и ума във времето, ние си ги представяме тия неща последователно. Самият Той, действително, когато влезе във времето, ги прави и последователно. Обаче "извън времетото" пак е във времето - за Него тези две състояния са едновременни. Той, когато става дума за проекцията Му във времето, ги редува последователно тези 12 милиарда - или някъде в бседите съм чел даже за 17 милиарда го дини. Но когато Го визираме в измерението "време", то е само това време, което ние познаваме, защото ние мерим със земни мерки тия години. Има и други времена. Обаче извън времето всички тия неща стават едновременно, та даже някой път и в обратно време.

К – А аз, всъщност, в момента какво правя в този кувьоз - знае ли се?...

Г – Това а нещо,  което аз не разбрах и не разбирам,  защото те сега се изяснявят нещата. Ти си даже още в безсъзнание заради сложното раждане...

К – Последното сега - или физическото ми раждане?

Г – Не, говорим за сегашното новораждане - ти преживя едно новораждане.

К – Дето стана операцията?...

Г – …И след това още едно, защото се случиха две. Операцията беше първото нещо, но второ раждане се е получило. То сега ми става ясно - след изолацията ти. И даже трето след този шок!... Три новораждания! Те са решили, че ще направят един луд експеримент, който още никога не е правен. Заради това, Бѐлите се отдръпнаха още първия път, казаха: "Това е невъзможно!" Поеха те Всемирните, но и самите те се разделиха на две "партии" - с извинение за думата... Едни от тях също казаха, че е невъзможно да направят три пъти шокова терапия...

К – Да, точно така се получи - аз нали ти казах, нали си говорихме вчера?...

Г – И всъщност, това е... представѝ си на самото бебе да слагат ютиите, да пускат високо напрежение, за да оцелее... Това ти правят горе! Хем си новородено,  хем си на системи, хем ти слагат ютиите да ти правят шокова терапия... Не за да оцелееш, а да се родиш в един още по-висок свят. И вече тия, които са най-върховните, от които зависи всичко, са казали: "Ние поемаме нещата!". Те са си напълно спокойни, защото смърт няма. За тях това не е никакъв риск, защото смърт няма.

К – Говорим по принцип, нали?

Г – По принцип, няма. Значи, и да не е успешен експериментът да се родиш в един по-висок свят, първо, там няма време; после - няма смърт. Ти при всички случаи си роден в един друг свят, в който вече живееш нормално. Обаче те направиха уникален експеримент, след като един дух е необикновен и е слязъл с такава мисия, да видят доколко може да издържи и колко последователни възкресения може да се получат чрез шокова терапия. Сега ги осъзнавам всички тия работи...

К – Имаш предвид възкресение в другите светове?

Г – Ами то всяко възлизане в по-висок свят е вид възкресение, защото то е мутация - ти се явявяш там в ново тяло.

К – Ама ти имаш ли представа, че това постоянно ми се говори от няколко месеца! Отвътре постоянно това ми казва Елма. Знаеш ли какво ми казва? Сега не знам дали да го казвам...

Г – Ние всичко си говорим, пък после ще решим кое да пускаме от записите. Те си остават за нас.

К – Ама не знам дали да го казвам - хайде, няма да го казвам... Засега няма да го казвам.

Г – Както искаш, ти си знаеш. За мен е достатъчно да кажеш, че сме в синхрон.

К – Ами точно същото, което ти го казваш в момента!

Г – Ами как... И хората ще ти приписват, че това били някакви ненормалности...

К – Не, те ми казват, че ти ми внушаваш разни работи и ме "об- работваш"...

Г – Знаеш кои "приятели" - хайде да не казвам...

К – Ама не само един го казва това - че ти ме обработваш и аз повтарям същото като тебе...

Г – На мен са ми казвали, че ти ми подражаваш и че аз те "манипулирам"... Първо, аз никога не мога съзнателно да манипули рам някога, не мога да допусна манипулация!

К – Ама при мене това въобще не може да стане. Как мислиш, че може да ме манипулираш?...

Г – Даже да искам, ти си неприкосновен. Ти имаш тотална защита и никой не може - дори и най-мощният дух - да те манипулира, защото ти си с огромна защита.

К – А ако аз не искам?...

Г – Искаш - не искаш, ти си под защита, защото си Ценност. То всяка душа е ценност, но ти си някаква свръхценност. Сега не ти правя никакви четки, като говориме тия неща - първо. И второ, мене изключително много ме дразни това, щото наистина не го казва само един, че ти си ми подражавал - и каквото аз съм правел, и ти си го бил правел...

К – Да, точно така - и на мен ми го казваха.

Г – Да, но това пак е злостно или крайно невежество, защото не могат две монади, които са различни, колкото и да са в синхрон и да вибрират заедно, едната да подражава на другата. Ти много добре го знаеш. Даже Венно ни чèте няколко лекции на тема "Ин и Ян". А Дейн Ръдиар, в светлината на Юнг, разглежда синхронния принцип като много по-висок и категориално абсолютно нов и различен от причинно-следствения. Причина и следствие - това е нещо, което е непосредствено над ментала, то е в причинния свят. Обаче в по-високите светове нещата са синхронни. Това, че нещо е синхронно, то не значи, че единият подражава на другия.

К – Идва от един и същ Източник и всеки го чувства...

Г – Нали сме виждали рибките как плуват? Когато са две, те плуват абсолютно успоредно, щото те са един дух. Или едно ято риби, като гледаш във филмите, защото иначе трябва да си под водата с акваланг и очила, те са едно същество, това е един дух. Как е възможно! То не може с такъв тотален синхрон,  не може да е защото с крайчеца на съзнанието си, на очите си те виждат как най-близката рибка завива, а тя завива пък, защото водачът...

            ...Сега, има и такъв елемент. Тази синхронност, пред хората, които са невежи, минава за подражание. Даже, ако говорим за подражание (макар че няма таковa нещо), има случаи, в които аз се стремя на тебе да подражавам, защото ти имаш качества, които аз не съм ги изградил. Но после разбирам, че пак не е подражание, защото потенциално в моя дух също го има това нещо, само че не така изработено, както при теб. Значи, то е пак синхрон, но при тебе е по-стабилно изработено. Нямa да забравя какво ми каза Е. Тя каза:"Това е абсолютна глупост да карат К. да работи! Той си ги е изработил тия тела много отдавна. Какъв е смисълът?" Тя даже ме обвини, че в даден момент самият съм бил повярвал в това и съм ти казал тия работи, а пък приятелите са го приели за канон...

К – Аз не съм го чувствал така, ние с тебе говорихме. Не съм го чувствал така... Ето: сега, както се обяснява, че съм съвсем "законно" в това състояние, представяш ли си да бях чул отново обвиненията на Й.!...

Г – Това може да остане за по-далечни времена, и то за избрани.

К – Значи, то така се получава: в това татванно състояние, в което попадам, да тръгна аз да работя... Ако бях повярвал, че ти си казал това, и да тръгна на работа 7 години...

Г – Представи си едно бебе, макар че ти не си бебе… И пак си бебе в един висок свят, с тази разлика, че там ние нямаме форма на бебе. В другите светове се ражда едно завършено възрастно същество с младежки вид. След едно тежко раждане обаче е необходима реанимация. Макар и да не беше с "цезарово сечение" (това е човешки образ), то не е било лесно раждане, защото е уникално. За тях това е един много опасен експеримент, но те не се безпокоят, защото - нали говориме - смърт няма.

К – Експериментират...

Г – ...доколко може един дух да издържи такива възлизания от все по-висок в по-висок свят чрез..."шокова терапия"...

К – Това не ми беше дошло в акъла, въпреки че това, което ти каза, се засича три пъти един след друг.

Г – Ами нали знаеш: нито те четкам, нито нищо... Говорим неща, които няма как да докажем. Пък и никога не сме били от хората, които доказват. Няма нужда от това.

К – Ние не доказваме нищо, ние просто чувстваме...

Г – Ние търсим да изясним нещата за себе си. То просто изникват пред нас чудеса след чудеса! Ние сме свидетели, но и участници - ти най-много в момента - нали? Има случаи, когато и при мене са се случвали такива работи, но на тебе са гласували по-голямо доверие, че можеш да издържиш още по-тежки страдания и по-високи напрежения. Някои знаят през какво съм минал. Каквото и да съм минал, не може да се сравни с твоето в случая. Защото аз не съм стигал до такива страхотни дъна. Искал съм да ходя по пещери, минавала ми е мисълта... един братовчед ми каза с кое растение мога без болка да заспя завинаги... Аз забравих кое е и никога няма да го питам, защото... не се знае - човек може да загуби контрол над себе си от болка и страдание. Като баща ми. Той си отиде от този свят точно по този начин. Не е виновен - полусъзнателно изпил от едно лекарство половин шишенце, от което се вземат само три капки... Затова приказват, че се е самоубил. Но той не е виновен - в такова състояние, при такива ужасни болки, човек не съзнава какво прави.

       Така че един ден това, което се случи сега с теб, ще се гледа в акаша като един уникален експеримент. Защото успееш ли ти, успяват цели вериги сродни души. Но са решили да ти затъмнят съзнанието, да не ти го обясняват веднага, за да бъде страданието ти пълно. Нали се казваше някъде, че еди колко си еквивалент-тона страдание били равни на еди колко си еквивалент-тона любов... Щом няма любов, то става чрез страдание - единственото, което може донякъде да компенсира липсата на любов. Не може изцяло, но все пак върши работа. След като няма покрай нас души, които да могат да ни разберат и изберат, това е единственият начин. Щом и за Учителите важи, какво остава за нас...

То имаше един такъв образ[1]. Ако помниш, някъде се казваше - не помня в кой материал, - че нямаш право да бръкнеш в утробата на една бременна, да изкараш плода и да го накараш да прави нещо. Това ще го умъртви веднага, след като той трябва да си е там и да си свърши цикъла. То е същото и при такъв кувьоз като твоя. Аз много добре и ясно си спомням думите на Учителя, че който не работи или не учи, не е Негов ученик. Това обаче в никакъв случай не важи  във всички случаи - зависи, първо, какво е работа и какво е учене. Не може всичко това да се експонира само в светски план. То важи за една голяма група духовни лентяи и безотговорни млади и немлади хора, за които именно това е изпитанието - първо да учи някъде и да завърши добре, после да си изкарва честно сам прехраната - да стане човек. Иначе е само едно животно, ако само спи и яде. То е ясно, че Дарвин също е провел една Божествена мисъл и не го е измислил пръв той, че трудът е създал човека. Всъщност, ние от Словото знаем, че човекът е създал труда. Че над труда е работата, над работата има други неща. Но има осияние за труда, от което научихме какво може трудът, което не може работата.

[1] Някои фрагменти от разговорите с К. в тази книга може да не са по-местени строго хронологично, защото в оригиналите не е съобщена точно последователността. Трябва да се провери дали и някои не се повтарят.

            В момента ти казваш, че даже от малък - това не го знаех – си правел така с ръцете си (разраняването). Всъщност, това е една от формите на феномена, при които на някои християни им излизат рани на дланите, защото били съпричастни на Христос (стѝгмата). Това обаче става много често с монахини с истерически и тщеславен синдром, защото много им се иска да е така - то става и физиологично. Но в много случаи е интересно защо раните се появяват точно в дланите или под китките, това е също много голяма мистерия. Аз доскоро не знаех какво значи, когато е в центъра на дланите и когато е под китката, защото има една теория. Учените са правили опити, че тялото не може да се задържи на кръста, ако приковаването е в средата на дланитие, затова в древността го били правели под китката, понеже там костите са по-здрави. Обаче и в трите случая - когато кървенето е в основата на китката, в дланта или в пръстите, - това са три различни мисии, три различни задачи. В Макс Хайндъл за пръв път четох, а после го намерихме и в нашите български беседи, че с изтичането на Христовата кръв на кръста Той е пречистил етера на цялата Земя, спасил е и ада, и човечеството. Това кръвопускане, което се е правело за спасяване на болните, когато кръвта им е нечиста, принуждава организма да произвежда нова кръв - и човек оцелява. Това става естествено при хората, които преживяват тази стигма. Но когато стигмата е в пръстите, е по-различно нещо, отколкото когато е в центъра на дланта или под китката. В случая пръстите са свързани директно с мюонния свят и с Девата - т.е., става една корекция на понятията на хората за труда. Защото точно пръстите са свързани с труда, с виртуозността, със служенето чрез ръцете - с мюонизацията на Битието и съществата. По този начин ти още от дете си имал импулса да по-магаш, докато за други стигмата е негативен симптом. Ако е необходимо, ти ще си усетиш дали да продължиш (става дума за гризенето на пръстите до кръв) - дали е свършила тази мисия, за да може вече този етап да отмине. Аз нямам пълна яснота по въпроса - може да е необходимо да продължи. Във всеки случай, може да е вярно за тебе и това, което ти раз-казах сега... На психолозите и психиатрите им е лесно да поставят диагнози, но нещата понякога са много по-сложни.

            Та такова нещо ми се яви като обяснение, защото отдавна го виждам. Аз съм ти казал: това веднага да те критикуват, без да търсят причините - знаеш какъв манталитет е... И тъй като се извършва един уникален експеримент, той е секретен, защото определени йерархии чакат да грабнат постиженията и да ги използват по негативен начин - деструктивно. В момента, когато се извършва такъв експеримент, той трябва да остане в тайна и не трябва да се предава в Битието, а пръстите са антени, които предават на десет канала чрез десетте нокътя (че има още 10 и на краката...). Когато увредиш тези антени, това не може да стигне до враговете да го използват. Така че интуицията ти, под формата на нещо, което хората осъждат, пък и ти си мислиш, че...  -  Знаеш какво се казва: този постоянно си гризеше ноктите и пръстите, понеже има ком-плекси, извършвал е престъпления, гризе го съвестта... - Вед-нага му лепват диагноза... В повечето случаи това може да си е диагноза, обаче в случая е абсолютно точно възприет начин да се опази секретността на опита.

К – Смятям, че процесът приключи! Ти кажи!

Г – Ти го казваш. Ти, като ми казваш, аз още не мога да го осъзная...

К – Това, което говорехме, трябваше да го кажа... - и процесът приключи. Татванното състояние вече не е доминанта.

Г – Ами на, виждаш какви неща стават пред очите ни!...

К – В смисъл, ти какво чувстваш?

Г – Аз още нищо не чувствам, щото в момента ти декларираш това нещо, аз не мога веднага да... Ето, аз мога да го коментирам, но след като вече се случи.

К – Изказахме го, записахме го - дотука беше! Сега вече си чувствам обвивките как започват да съществуват в момента. Преди малко ги нямаше. И то от това, че експериментът на тоя етап е приключил.

Г – Щом ти казваш, това може само безкрайно много да ни радва, обаче аз не мога веднага да го разбера. Аз не мога да го видя, но мога с яснослушане и ясномислене - както виждаш, веднага предавам. В момента за мене това е такава изненада, че...

К – И при това съм станал и ходя! Допреди малко не можех да ходя... /Това се вижда и чува на живо във видеофилма./

Г – Не искам постоянно да казвам: "Това е отговор". Ние си говорим, пък кое е отговор, кое е контакт, не е работа да се изяснява. Само това, което чувствам в момента е, че е трябвало сега - непременно точно в този момент - да бъдеме заедно, за да се извърши това нещо. Щото сам нямаше да се справиш. Ти би могъл, щото имаш тази мощ - ако беше решен, че трябва, нямаше никакъв вариант да не го направиш, щото ти имаш пълната мощ. Но в случая заради това, което си го изяснихме вече - че е трябвало да стигнеш до дъното на страданието, за да може да се получи тая трансформация, - те са направили този огромен риск. Те са го допуснали, треперили са 95% от операционния екип; в даден момент отстраняват направо безцеремонно и най-големите специалисти от духовните нива и остават само суперспециалистите от Божествения свят. Може да изглежда, че рискуват, но за тях няма понятие за риск. Докато в другите има страх, защото при тях - представи си - даже при бѐлите - има страх, ето това се изяснява... и даже при една част от всемирните има страх, защото те не са тотални теисти. при тоталния теист няма страх, защото знае, че няма смърт. Те знаят, че каквото и да се случи, безсмъртната душа оцелява и си е съвършена и прекрасна. Тя просто се завръща в своя свят.

             Има сега едно възражение от белите йерархии, та дори от част от всемирните: "Е да, ама така се отлагат нещата: сега той трябва отново до се ражда, отново да..." - Ето отговора на по-горните: "това важи за времето, а ние сме извън него. Така че за нас и за него няма никакво значение, че може да не успее и че може да преживее някакво рухване и някаква смърт в по-ниските полета." Напротив! Те това го предизвикват съзнателно, за да може нещата да бъдат успешни.

К – Мога да кажа, че този пасивен татван отпадна.

Г –Това е луда радост, мога да ти кажа! Луда радост не само за мен, а цялото Небе се радва!

К –Това означава ли, че процесът в кувьоза е приключил?

Г – Сега не мога да ти отговоря, щото аз не мога да измислям, нали? Но вътрешно чувствам, че това е възможно да е така. Аз ти вярвам, но още нямам отговор.

К – Ами какво друго да казвам - това чувствам! Както виждаш - лежах. Сега станах.

Г – То отговаря на това... дори го има в Тошковото лично послание, че човек трябва като желязна талпа да падне и да удари върху трамплина вече с тотално страдание, за да може пружината да го изхвърли. В момента това, което казваш, че е свършило вече с кувьоза, е защото си паднал със страшна сила върху пружината - вече "безнадеждно", - обаче не само си роден, а и си излязъл от кувьоза!

К – Нали ти казах, че аз вече лежах в кувьоз и не можех... Лежах и викам - край, сега лягам и повече няма да ставам...

Г – Аз нали те видях на какво приличаше... Сега вече не мога да се уплаша...

К – Може би трябваше да лежа през това време, докато си говорехте там...

Г – Аз първо си мислех, че трябва да се уплаша, като те видях, защото видях, че е вярно което казват приятелките. Обаче пиленцето ми вика - "Нищо подобно! Сега ще видиш какво ще стане!" Чак сега ти го казвам, щото, ако каже човек предварително, да не вземе да внуши на другия. То трябва да си стане самò.

К – Аз чувствах, понеже вие говорите и аз се дразня, че се занимавате с мен... Трябваше да лежа, може би, да почивам... и легнах накрая... тук дойдох да легна...  И ти дойде и почнахме да говорим. Може би е трябвало да се роди от този разговор ли?

Г – Ама то не е можело без него да стане, щото всичко е синхрон. То е край на операцията! В случая последното беше, за да се положи шева. Тя бе извършена, но беше отворена раната. това не е предишната, която трябваше да се затвори - това е най-последната операция. То раната не става с шиене, а както при филипинските лечители - просто си изкарва ръката и тя зараства без следа. Обаче при тебе преди не беше зараснала заради едно малко нещо... Не мога да кажа сега: нашата приятелка...

К – Можеш ли да кажеш на какво се дължи, щото и аз имам хипотеза?

Г – Моето разбиране от информацията, която имам външно - аз не съм сондирал вътрешно, - е това, е че тя е дръпнала чергата към себе си, че е искала...

К – Не съм се опечалил - сега ще ти кажа. Сега ще го запишеме това. Искам да го кажа, щото е уникално. Ти виждаш сега, че съм друг човек.

Г – Не, ти ако можеш да се погледнеш, ако искаш и ще снимам -  просто друг човек е пред мен![1] Знаеш, че не съм ясновидец, но понякога ми се дава. Ако знаеш в момента каква светлина излиза от тебе - това е друг човек, друг човек!...

 

[1] Този разговор, със съответната случка на живо във видео, може да се види в http://toyonus.com , папка "Любителски филмчета" - 2014.02.02.Видин 2 - Преображение.

К – Мисълта ми е следната. Тогава какво се получи - горе на Витоша? Първия ден аз бях под голямото натоварване на собствените си състояния. Те доминираха, надделяваха, изпадах в голяма дупка. Втория ден - пак така. Обаче в един момент ти пращам една мисъл - да ти благодаря за помощта - и ти моментално се обаждаш! И в момента, в който се обади - аз мисля, че тогава се проведе операцията. В този миг в мен нахлу голяма радост и ме обхвана целия, обаче без тая, горната част на главата. Тука не можа да проникне. Ей тука всичко хвана, но най-горе - не... И тя влиза в стаята и вика –"Каква е тая радост, какво се смееш?" - И цяла вечер ние се радваме, отиваме на ресторант, аз се смея. То ми е тежко, но се появи радостта. Държа си се нормално - сам се учудвам на себе си. Но тогава, когато ти ми се обади, точно тогава е протекъл токът. Аз разбрах, че токът протече, когато ти се обади. То щракна ...

Г – Ти знаеш, че такава връзка не правим за пръв път. Виждаш как се уцелва до секунда. понякога аз сам не разбирам, че отгоре ги правят тия неща.

К – И тая радост нахлу, но ей тука горе не можа да пробие. Аз се опитвах цяла вечер, но тука останаха непробиваеми - при "самоубийците". Самоубийците са ето тука (посочва едно място на главата си). Това е някакво адско поле, което не можах... Може би тука не е станал разрезът. Какво мърдане съм направил, не мога да кажа. Аз физически не помня - или вътрешно - да съм мръднал…

Г – Не, то не е мърдане физическо, а психическо. Не лудост, нещо друго.

К – Психическо, да - и тогава аз усетих, че нещо стана. Ходихме ние, вечеряхме си, прибрахме се и тя иска да.... Аз казвам: "Не мога, човече! Аз съм разрязан, аз нямам нищо по мене си." А тя ми казва: "Не, много искам!" Викам –"Не мога да правя нищо." Мисля, че не е въпросът в това, че е искала. Може това да е... тя, опитвайки се малко да засили нещата, да е попречила нещо. Мисля, че когато ти ми се обади, нещата щракнаха и след това известно време не можах да го издигна това тука в тази част на главата - и вероятно тука е останало за довършване. Поне аз така си го обяснявам. Ти ще кажеш.

Г – Ти сега даваш подробности. Аз мога да го знам, ако попитаме и ако ми кажат. Ама на мен ми е неудобно да питам, щото съм такъв... Ако ми кажат "попитай", ще попитам, но не смея.

К – В случая нещата са особено уникални и неповторими, и в този смисъл всичко трябва да се разкаже и да се каже моята опитност каква е, щото инак това ще си остане само за мене, а така ще го чуят и други хора. То ще остане горе в акаша – който може да го гледа, да си го гледа... Та мисълта ми е, че ето тук остана недовършено. Поне аз така си го представям и си го мисля, щото тук остана тъмно поле /пипа се най-горе на главата/.

Г – И това пак е било предвидено.

К – Но аз не съм мислел, че процесът ще остане недовършен. И после там, като дойдè имейла... и там… за десетте дена... И случаят в момента, когато ние почваме да обясняваме за татван и т.н. В момента, в който го разказах това за татван и ти ги каза тия неща, нещата приключиха.

Г – Ами във високите светове Словото е Дело. То е част от инструментариума на операцията. А в момента последното нещо, което се случи, е било заключителната част по затварянето... Аз така го виждам и го чувствам. Не че няма още неща, но те вече не са... Това е измиването, стерилизирането, такива неща.

       Значи... имаме пълната сила да идеме на кафе...

К - ... като за завършен процес... Става дума, че е протекъл пълноценно?

Г – Не само пълноценно, но и блестящо! Ония, дето са "отвънка" - (хайде да не го чувстват подигравателно, щото ние не можем да бъдем такива), стоят с отворени усти...

К – Кои отвънка?...

Г – Ония, дето са ги отстранили от операцията - от духовните  екипи...

К – Ами яд ги е, или какво?...

Г – Не ги е яд. Тях не може да ги е яд - те са бѐли. Но са с отворени усти от изумление, че е станало такова нещо...

К – Мисля за това, което е станало - че е успяло три пъти - в три свята раждане.

Г – Такова нещо няма в историята на света! А и за да ти се каже сега отвън, то е, защото, първо, ти си го знаеш вътрешно. Нали казваш, че си ги усещал и си ги знаеш тия неща?

К – Да, ама откъде може да ми дойде в акъла...

Г – Ами затова сме тандем, защото на единия се дава по един начин, а на другия - по друг. Нали ти  казах - при мен няма ясновидство, освен когато се даде, но ясномисленето е перфект.

К – Нали ти ме видя, че лежах като зеленчук - и изведнъж станах...

Г – Значи, не да имах астрална, ментална или не знам каква още видеокамера - чисто физически ако се бях сетил да те снимам как лежеше... Съжалявям, че не насочих камерата към тебе по-рано, за да се види разликата. Е, нищо, поне го имаме аудио. Просто друг човек си в момента. Но не искам да ти го внушавам...

К – Да,  мога да кажа, че сега наистина е друго вече. Друго усещам. Значи, процесът е приключил. Трябвало е да седнем, да говориме, да обясниме.  Вече не го виждам тоя път предишното.

Г – Ама хич не беше случайно, че ти легна. Щото, ако бяхме тръгнали веднага на кафе*,  нямаше да стане.

 

*Които не пият кафе и имат крайни теории против него, трябва да знаят, че Учителите и Учителят на всички Учители пият понякога кафе. Кафето помага за функциите на мюонното или зелохимното тяло, с което се сваля Царството Божие на Земята и чрез което някои вече възлизат в Новата Земя. Истинскито пиене на кафе обаче е със сурови и несварени зърна - само накиснати за известно време, които после се посаждат. Пиенето на гореща изворна вода поддържа холическото ни тяло, с което се опитваме да обитаваме Новата Вселена. Така е засега, а когато Новата Земя и Новата Вселена се завършат окончателно, зелохимното тяло ще се захранва от абсолютната вярност на човека към Божественото в себе си, за да има съвършена чистота и обмяна на веществата и вечно здраво, хармонично и младолико тяло. А благото и блаженото (цяловселенското, холическото) тяло - от абсолютната вярност към Волята Божия, която иска обмяна и размяна на съществата без замисляне. Тя бива определена и импулсирана. Под "същества" се разбират създанията на Бога, родени от Него. Ако откажем ритмична обмяна и размяна със съществата, които са ни определени, Мировата Душа се отдръпва и ние изпадаме в старостта и смъртта - в Старата Вселена.  Ако ги откажем на Бога, когато поиска това от нас спонтанно и неочаквано, тогава Той се отдръпва и си оставаме на Старата земя - "Юдòла плачевен". Юдол означава "идол" - вторачването в старото ни "аз" с неговите съображения, вкусове и теории; в Старата Земя и Старото Небе и обитателите им, родени от други бащи. Те търсят или налагат своето благо и право и при тях любовта има свойството да отпада - т.е., това не е било любов.  (5.1.2015 г. 08:42:18 ч.)

 

К – …Аз нямаше да... щото... аз бях като... обелен. Нямах вече никаква сила. Виках си - сега лягам и повече няма да ставам, ще съм на системи...

Г – Знаеш ли какво се случи? Идва ми един пример. Когато се роди едно бебе, знаеш колко време трябва, особено ако е в кувьоз. А гледай, като се роди едно агънце или сърненце - то става и тръгва. Какво нещо е природата! Клати се малко на краченцата си, обаче след това вече припка. При тебе това се случи...

К – Значи, тоя татван колко изкара? Кога всъщност доминираше татван? Ние вчера дойдохме. Всъщност, аз го усетих с пълна сила онзи ден. Онзи ден, щото сутринта се събудих - нали като установихме връзка с тебе, процесът като приключи. Заспах си вечерта, вечерта си бях бодър,  заспах си, станах си сутринта и усетих това татванно състояние, което... Дай да видиме кога ти писах имейла. Ти пазиш ли го?

Г – Трябва до го пазя.

К – Не, през нощта ли ти го писах?

Г – Аз трябва да сложа флашката, за да вляза в интернет. Ще го видим после.

К – Ако съм ти писал през нощта, значи още тогава съм го усетил.

Г – Ще го видим, да.

К – И на другия ден, като се събудих - хоп! - и това състояние беше доминанта. И аз викам: "Какво стана?" И го усетих! И вчера - значи три дена.

Г – Освен че е кувьоз, обаче в един най-върховен свят, това татванно състояние е било и наркоза. Защото иначе болката е щяла да бъде нетърпима и да те убие. Те са позволили да се даде анестезия - те си знаят по какъв начин. Не само от милост, а защото иначе нямало да стане. Обаче то премина и вече няма нужда.

К – Те ми умъртвиха... Но все пак малко ме болеше тук-таме, особено тази нощ. Не случайно ни доведоха тук, в зоната на виделината, щото аз ти казах, че тука тия стари структури, които всъщност ме болят, не се хранят.

Г – Това в Пловдив не можеше да стане.

К – Не можеше да стане, щото там тези структури се хранят и аз изпитвах постоянна болка. Тука ни доведоха, за да могат структурите да заспят. Аз ти казах вчера във влака...

Г – Ами сега разбираш защо настоявах за това. Тоест, не аз настоявям, аз съм никой...

К – Разбрах, че трябва да го направим, защото ти го казваш. Още вчера във влака ти каза, че тук, в зоната на виделината, някои структури не се хранят. И тука то затова сме дошли - те да не се хранят, за да не пречат.

Г – Виждаш ли плюса на минуса?...

К – За да доминира татванното състояние, те да не пречат - да се отпусна и да протече процесът. И да сме заедно.

Г – Чудеса - какво да говорим. Ежедневни чудеса, ама в случая не са ежедневни само физически, но фундаментално.

К – Сега аз имам още едно друго усещане, но в момента няма да го споделям. Нека да видиме какво ще е. Тия неща, за които ти говориш, по друг начин ми се даваха - от месеци наред ми се казваха.

Г – Ами аз не съм ги знаел с човешкия си ум - аз сега ги разбирам и осъзнавам. Аз може горе в други съзнания да ги знам, обаче не ми е стигало до човешкото триизмерно съзнание. Сега ги узнавам.

К – Добре - ти засичаш, че това на тебе не ти го казват.

Г – Да, и то не случайно.

К – А на мен ми го казваха от месеци това.

Г – Да, защото е имало опасност да ти го изясня. А ти е трябвало да стигнеш до дъното. Аз, като на приятел, нямаше начин да не ти го кажа, ако знаех, за да те облекча - и щяхме да провалим операцията.

К – Аз разбрах, че затова нищо ти не казват. Ти си в неведение. И всички останали сме. Ти, ако го беше казал, всички ще разберат и ще се оплеска работата. Няма да ги има тия драматични моменти, които преживявят хората, няма да го има реалният процес на "филма"...

Г – Има един процес, който се нарича "нагнетяване". Трябвало е да се нагнети всичко до степен да се извърши мутацията. А то става само чрез трагедия, чрез отчаяние, чрез отчаяние и на приятелите. За пълно нагнетяване, за да може да стане изхвърлянето, промяната.

К – Точно така. И всички тия хора, които участваха, те не разбират, че и те са играли и е трябвало да изиграят своята роля пълноценно, иначе нещата нямаше да станат.

Г – Аз нали затова ти казвам, че те, дори и да се усещат, съвсем точно и правилно са провели всичко, което е трябвало, дори и по методите на едната или на другата ложа. Перфектно, шестици са им писани! Ние сме екип!

К – Всъщност, татванният процес протече за три дни. Трябва да видим в имейла откога...

Г – Някой знаеш ли какво е казал? (намигам ти...) –"Разрушете този храм, и аз ще го съградя за три дена."

К – Исус Христос...

Г – А сега кажи - трите дни повтарят ли се и тук, щото това е много езотерично нещо. Защо Той е възстановил "храма" си за три дни?...

К – Ама ти, ако помниш колко пъти по три дена протече след имейла, че прекъсвам връзката с тебе. Мисля, че толкова беше.

Г – Ами ето - по три дни. После, три дни беше и продължението на...

К – Продължението на седмицата...

Г – Ето, сега проумявам и това.

К – Горе, на Витоша, беше два дни, всъщност, но не знам дали да не се включи и предишния ден. Би трабвало да включим и предишния ден, когато изяснихме в разговора с тебе точките, пътищата - точките една по една. Пак стават три дни. Значи - по три дни. Ето, сега засичаме, че всъщност нещата стават по три дни.

Г – Ами тия три денонощия, от гледна точка кабалистическа, астрологическа, ако щеш и друга, щом като за самия Христос е важало това, е нещо безкрайно важно и силно. Нещо, което не може да стане нито за два дни, нито за пет дни, а може точно за три дни да стане. Три денонощия! Щото тройката е включването на Духа, който може всичко. Двойката ще бъде ясновселената. Петицата ще бъде Космическия човек. Обаче Духът го прави това нещо за три дни, да.

К – Духът Божий? Значи не е Тот, не е единицата?

Г – Не, Той е пак Той, обаче чрез този Свой ипостас, Който може всичко. Не че другите не могат, обаче те могат други неща, а Духът Божий е реализатор. И понеже ти си Реализаторът, ти откликваш на Духа.

К – Разбрах. Понеже Тот пуска импулса, но импулсът трябва да има форма, реализация, структура, а тя се предава чрез Духа Божий и затова той довършва операцията чрез Тот.

Г – А ти си по Негова линия още от дълбока древност, защото си Реализаторът, а Духът е реализаторът на Бога. Виж каква връзка се прави!

К – Да, сега ми стана ясно. Това го знам, че всъщност...

Г – Дори от сега нататък ще забележиш, че нещо, като има да се прави, независимо дали го правиш съзнателно или на друго ниво, че трите дена при тебе ще действат по най-уникален начини; друг път - по същия начин, а и по други начини.

К – Някъде е обяснено, че Духът Божий опакова във форма импулсите на Тот. В най-съвършена форма - супервселената, на-ли? А тези все пак човешки състояния на отчаяние е трябвало да протекат. Нали това са неща, които...?

Г - Те, нещата, могат да имат и друг аспект. Обезпокоителни са тези сведения, които получихме напоследък за ситуацията в Русия - че отново са взели връх черните и пак задушават прогресивните хора и движения. Но това може да се коригира с една пратка по Дунава, за да се променят там нещата. Може точно това да е една от задачките тука сега... Както едно време трябваше да се ходи на Витоша при изворите на Струма, за да се изпрати една пратка до Ванга - да може тя да възлезе по-лесно (защото тя си отиде веднага след това).

К – Въпросът беше: тия три последователни раждания в какви светове са? Има ли някакви обяснения? Едното, което беше преди Нова година,  беше за всемирното тяло...

Г – Така...

К – Това е следствие от целия този процес -  или са някакви допълнителни, различни неща?

Г – Всемирната ложа съществува на нивàта на всички светове, а не само на някакви горни светове. Тя е специализирана да бъде интегрална, защото обединява Битието от самия ад до най-върховните светове на Божествения свят. Ето защо, ние не можем да говорим за някой неин специфичен свят, защото тя - като Божествена - обединява абсолютно всичко. Ако има нещо над нея, вече или трябва да видим в текстовете, или трябва да ни дойде нещо ново. В момента това е, което си спомням.

К – Вероятно, това е един процес, продължил от онзи, започналия, за да може да стане проникване, свързано с Всемирната ложа в други светове?

Г – ...Щото тя е една най-пряка изява на Хол, на холивселената, на Благия Дух, тъй като тя, като Него, е навсякъде. Става Негов изразител, негов работен орган. Тъй като е казано в Словото още до 1945 година, а го има някъде и в новите текстове, ние можем да пътуваме навсякъде само чрез Бога. Това е най-лесно чрез Него, защото Той е навсякъде, а всеки от дадена отделна йерархия ще ни ограничи само в света на неговата йерархия или в световете под нея. Докато чрез Него е най-лесно. То е и най-трудно, и най-лесно. В това название "Всемирна ложа" или "Велико Всемирно Бяло Братство, "всемирно" не значи само "всички светове", а значи и постигане на пълен мир между всички светове в нас и извън нас, защото в никой от частичните светове не може да има пълен мир. Както го описва Сведенборг, т.е. Христовият Дух чрез него, ангелите от една йерархия не могат да общуват пряко с ангелите от друга, могат само чрез Бога.

...................

К -  ...че някакви човешки съображения...

Г – Те не са само човешки, а са си Божествени, защото изхождат от етика и от разум – както одеве говорихме. И затова правим този предговор или обяснение накрая. Той може да бъде  в този епизод, който в момента чувстваме, че е най-силен, но може да е бил и в началото на всичко, което започнахме - и накрая да се повтори. Аз ще се опитам да не изменя на истината, колкото и да адаптирам нещата, защото именно това ни е стремежът. А, от друга страна, дълбоко уважавам и истината, която минава през тебе, защото всеки възприема нещата по уникален начин. И като стана дума за етика, това значи да не накърним нито едно същество.

К – Обаче, когато отвътре ни човъркат духовете, то работата е ясна...

Г – Сега аз не знам тука - не помня дали говорих с някого. Казаха ми, че не трябва да го включвам това нещо. Аз тогава не знаех,  че ще записваме, но дадох някои обяснения пред приятелите - с писма,  имейли,  разговори... Или с тебе говорихме за един филм с Робин Уйлямс - "Пробуждане"? - ако помниш този филм, защото на мен не ми се иска и с тебе не е такъв случаят. Но има някакъв паралел, заради който сме длъжни да изясним това нещо. А в този филм - ако си го спомняш... Ако не, сега ще те подсетя. Робин Уилямс играеше ролята на лекар, открил един медикамент, който възвръща нормалното състояние на едни кататоници и хора в дълбока деменция. И те станаха абсолютно нормални, дори почнаха да танцуват, един се влюби в една… Обаче неговите колеги, пак от етика, не непременно от завист, казаха: добре, но когато свърши действието на този медикамент? Не може цял живот да ги поддържат с него, той е скъп, а и няма пълна гаранция, че той щи ги излекува, той действа само временно. Те бяха първо против този експеримент,  а той се беше убедил и после ги убеди и тях чрез един от болните, че действа уникално, щото там нещо се разблокирва в мозъка по чисто физиологичен начин. И беше толкова красиво, поетично, прекрасно - как всеки си стана напълно нормален. Нали ти казвам - имаше влюбвания, имаше танци... Накрая обаче се взе решение да не се продължава експериментът - и един по един, те отново станаха, каквито бяха... Имаше един, който сочеше нагоре постоянно и другите му се подиграваха, щото някои не са в пълна деменция и викаха: "Абе там – Джон ли, кой беше - къде е Бог?" А той сочи нагоре и те се смеят…

            Та имам предвид - тук не правя буквален паралел, защото въобще не се предвижда ти отново да се върнеш в най-тежкото си състояние - всичко е тръгнало със сигурност на добро. Но има неща за довършване - и ти си го чувстваш, и аз го знам. Те вече са малкия дерт. Въобще не се планира да...

            Сега, има и такъв вариант: ако поискаш, имаш свободата на волята да поемеш нова порция страдания за Веригата, за хората и т.н.. Ако много го поискаш, могат в краен случай да ти го дадат. Обаче, основно,  такова  нещо не само че не се планира за тебе, но и не е желателно, защото си има Посветени за тази цел, които ще извършат тази работа. Стига с тебе повече! Ти достатъчно години върши тази работа. Всъщност, знаеш, че ние сме трима, които сме най-натоварените. Дето се казваше в едно осияние, че Шефа е опорна система и ние сме избрали да Му партнираме.... Значи, Той поема напреженията, иначе ще рухне сградата. Хора, които са от Неговите деца, те са с Него на кръста и досега, щото няма по-важна работа от тази. След като не може чрез любов, трябва до стане чрез страдание.

            Сега ти си импулсаторът да записваме - мислил си, че това ще е ценно и важно за приятелите. В момента просто трябва да го обясним, че ще има довършителни процеси - да не си мислят, че подобрението остава окончателно в най-блестящия вид на пълното ти духовно и физическо възстановявяне. То ще стане, но може би има един процес на доизтичане на някаи неща. Ако искаш, и ти говори.

К – Какво да кажа... Истината е това, че процесите са протекли, станало е каквото е станало. Които са били свидетели, са видели през какво съм минал.

Г – Освен това, сега ще видят разликата.

К – И все пак искам да повторя това, което с тебе сме си говорили: че в по-долни полета нещата си продължават, че те си съществуват. Примерно, това, което сме си говорили за старата кристализация, изпълнена с духовете, които съм поел да измъкна; и с "тръните"... и т.н. С този факт на разрушена стара кристализация в една  форма. Сега тя не може да се опише с думи, но тя си е една разбита форма, всичките неща си продължават. Така че в този план все пак си има един фон, който продължава да съществува - то е една реалност на земята и затова Небето се съобразява, че все още би трябвало да е така. Сега, какво ще стане в бъдеще, какво няма да стане, аз не мога да кажа - в случая показвам настоящия момент. Извън процесите, които са протекли и които сме описали и записали, и които са станали и на висшите полета са се почувствали, другите неща - както казва Елма - "в подземието" - си продължават. Аз смятам, че като ги записваме тия неща е добре да ги изясниме, защото това е все пак една реалност в триизмерния свят, която съществува.

...............

Г – Сега помниш, че говорихме, имаме и казани неща на тази тема немалко. Даже напоследък в писма, някои от които стигнаха до тебе, имаше една разработка за посвещенията, - много интересна, уникална, неизвестна досега - особено за Трето,  Четвърто и Пето. Това, което е типично за четвърто посвещение, са така наречените "преображенци" в планината Тавор. В западния езотеризъм, особено в книгите, които брат ми преведе на Майстер Райхенборг, думата е "трансфигурация". Аз даже, когато ги редактирах, казвам: Ами брат ми, това си е преображение. - Не може - възрази той, - трябва да си остане, защото той е известен в целия свят и в оригинал, и в преводите с думата "трансфигурация".

            Защо трансфигурация? - Защото Христос се е преобразил пред апостолите на планината Тавор и те го виждат в истинската Му светлина. Това е положитилната фаза на това посвещение, обаче има и отрицателна фаза - и двете са еднакво важни. Отрицателната е страданието - свръхстраданието, което стига не само и не винаги до физическа смърт, не винаги до физическо мъченичество. Но има случаи, когато един посветен може да е напълно здрав, а драмите и трагедиите му да са много по-страшни и от гилотина и от всичко останало, и то години, години наред. Искам да кажа, че ние познаваме хора не само от тези среди, в които аз съм израснал, а и в цял свят и в цялата история на човечеството, които са представители на тази трансфигурация - на преображението. При преображението, макар и символът, който давам, може да изглежда отрицателен, змията сменя кожата си и тази мутация става както в животинския, така и в човешкия свят. Това е едно малко възкресение. Генералното възкресение обаче става в пето посвещение, което е Голгота. Малкото възкресение преди него става именно чрез горене по клади, попадане в лудници и т.н. Чрез дълбоко отчаяние и разколебаване за някои,  включително при Учителите и даже при Исус. Това го има и при Учителя в най-ранните Му разговори с Бога. За нас беше съвсем непонятно как може един, Който е предопределен от хиляди години да бъде проводник и въплъщение на Бога, да има такова ниско самочувствие, такива гърчения на духа и такова чувство не само за собствена нищожност, но даже и за греховност. Ние винаги сме се съпротивлявали на това религиозно самоунижение на човека. Дори в основните им молитви има "помилуй меня грешнаго", и даже "трижди грешнаго"... Това винаги с приятелите сме го считали за един от най-големите пробиви на черната ложа - религията да внушава на човека такова нещо. Обаче, след като даже един Миров Учител минава през това, значи то си има своето място. Говòри за смирението му - и т.н.. По този начин Той ни дава надежда, че след като е минал през това и през съответните страдания и мъчения, Той дава надежда на всички нас, че когато се чувстваме нищо, когато се чувстваме изхвърлени, когато и ти се почувства „отлъчен”, това е задължителен процес, през който се минава в това Таворско посвещение. Дали ще го наричаме така или по друг начин, това е условно, но все пак Тавор символизира положителната фаза на това посвещение. А за да може да се стигне до възлизането в другия свят и да се постигне познаване на Бога и сливане с Бога, сам Исус е минал предварително през тези мъчения и страдания в пустинята, когато пости 40 дни и когато го изкушава Сатана. Тогава Той издържа изпита си и казва: "Махни се, Сатана!" - Значи, той трябва да отхвърли неговите предложения и внушения, дори и когато минава през обезсърчението. И Той е минал през съмненията! Ние познаваме такива хора, които бяха не само вътрешно в огромни страдания, но и външно - не искам да изреждам сега. и това е едно голямо изумление за всички. Особено така наречените "врагове" казваха: "А бе вие, ако бяхте цвете, нямаше всички ваши хора да си отидат по този начин. И сакати имате, и малоумни..." Брат Боев - основен апостол и стенограф - беше инвалид, Елена Андреева - също. Това са все стенографи на Словото и първи ученици. Да не кажа сега, че сестра Паша ослепя... Всичко това е предварително обещано от тях още преди да се родят. Те не само се съгласяват от смирение, но знаят, че са на нивото на Четвърто посвещение, за да могат да бъдат съпричастни на страданията Му. Бичуването и разпятието Му, които продължават и до днес, са една от основните Негови мисии, ако не и основна, цели две хиляди години, докато трае епохата на Рибите. В нея саможертвата и страданието са основен метод. Трябва да си мине със страдание и в Петото, Голготско посвещение - то е било абсолютно задължително, за да се стигне до възкресението. То пак е започвало със свръхстрадание. Обаче Петото посвещение днес, в епохата на Водолея, не е задължително да мине през Голгота в страдалческия смисъл, защото може да стане чрез блаженство  -  и това се очаква.

            Аз съм ви разказвал и за един най-важен човек в живота ни. Малко преди да си отиде, от него беше останала само черупката на един велик посветен. В последните месеци той реагираше по един озадачаващ за нас начин, Той предварително се е съгласил, без да обясни защо духът му позволява да демонстрира ефектите на разрухата. Защото това също е един урок. Същото важи и за Посветени като Ошо. В него саможертвата и смирението стигнаха до такава степен, че той дори не даде обяснение защо в крайните дни на живота си се беше съгласил да го ошашавят с медикаменти и със зомбиране до такава степен, че започна да говори пълни глупости. Това минава за една голяма победа на "братовчедите", но тя е режисирана и допусната с негово съгласие в най-високия свят, за да може духовните хора, които биха искали да проникнат по-надълбоко, да разберат, че на този етап от духовната еволюция блестящото възстановяване, което виждаме след Възкресението в Евангелието, не е нито приоритет, нито единствен идеал. Напротив - страданията на мъчениците се превръщат във възможно най-красивата част от човешката еволюция. Ако някому се срине вярата заради това, той просто не е разбирал тия неща.

            Знаеш и помниш, ама то има и много такива примери. В "Междузвездни войни" на Йода му се наложи във великата конспирация против Империята да заприлича на едно животно с дълги уши. Значи, той трябва да има не нулево, а хиляди пъти под нулево тщестлавие, за да може, в името на конспирацията, да се маскира генно по този начин. Това е, именно, пълна липса на тщестлавие. А другите, които ни се показват по лекции, в книгите си и по презентации, блестят с представителната си форма. Ние не можем да ги критикуваме, защото те пък показват величието на Бога и Неговите хора в привлекателната им форма. И  едното си важи, и другото.

            Малцина разбират величието на саможертвата и рухва нето, защото това говори за изключително смирение, изклю чително послушание и т.н. Въпросът е, че в такива периоди, които могат да бъдат не само няколко месеца и години,  а дори и цяло прераждане или няколко прераждания, самите представители на това посвещение, както вече си говорихме и знаем, понякога се разколебават и мислят, че са грешници, защото са загубили паметта, че са обещали това нещо. А то е необходимо, за да се стигне не само до пълното смирение и примирение, а и за да може реално да се извърши тази операция. Защото, ако има и най-малък елемент на гордост и самомнение, това не може да стане - трансфигурацията, т.е. преображението не може да стане.

това е важело и важи и за учителите и за Учителя. ние знаем отдавна, че учителите и сам Учителят, сам Христос досега е възкръсвал само чрез страдание, и то чрез крайно страдание. Възкресението чрез блаженство все още е едно далечно бъдеще, днес дори и чрез най-сродни души не може да стане, защото няма готови. Това за мене беше голяма изненада, когато го прочетох. Сам Учителят казва: "Ако аз имах само един ученик, щях като Архимед да повдигна цялата Вселена." Значи, и Учителят е зависим от ученика. Те са двойка. А на друго място се казва, че Бог и човека са сродните души, ако помниш. Не можем да кажем, че Бог не е всемощен, обаче той ни обяснява, че истинският Бог, т.е. Хол - това е двойката Бог-човек. Това пак е Бог, но като Богочовек. Не само като Космическия Човек, Който в супервселената под формата на един грамаден Човек, но и всеки човек, като Негова проекция. Всеки човек с монада е самият Богочовек. Сродната душа на Бога е човекът - Той е пак същият, само че в много различни форми, а сродната душа на човека е Бог. Тука отпада всичко за тия двойки сродни души, за които говорим постоянно. Това е нещо много по-велико. Не че другото не е велико. Сродните души - това е по линия на ясновселената. То е необходимо, без него не може. Обаче, стигнем ли до положението "сам с всички”, ние идваме до нивото "Бог и човек" и затова любовта към Бога решава всичко. Но има неща, които и Бог не може - ако говорим за Отец, не за Хол. Той не може да бъде всемощен, ако не се прояви чрез човека или човекът не Го прояви. Това е пак Той, но въплътен като човек. И затова, когато дойде един Учител като Христос, Той става едно с един Свой любим ученик като Йоан - и именно тогава Бог се осъществява като Богочеловек на Земята. И затова е толкова важно Второто Посвещение - да можем да Го разпознаем лице в лице, да се срещнем с него физически, с хора от Ятото Му, които Го въплъщават, независимо от това, че хората от Ятото не са съвършени като него на Земята. Може да има един, който го наподобява в известна степен, и заради това е казано това велико нещо още преди две хиляди години: "Никой не може да познае Бога, освен чрез Мене." - т.е. чрез Христа. А пък ние не можем да познаем Христа, следователно и Бога, ако не познаваме Ученика. И учениците, и Ятото, обаче има и един Ученик. Тази е тайната обаче, че този един ученик не е в единствено лице. Това е голяма тайна. В даден момент може да бъде друг, но в този момент той е единствен на планетата. Може да се премести и в трети човек - в този, който в момента не е по-съвършен външно, а по-съвършено Го проявява в дела.

            Значи, в момента стана чрез тебе. Ние с теб поначало сме си в тандем, но Небето сега се радва на едно невиждано постижение. Знаеш, че цялото Небе спира за миг работата си, за да се възхити на един акт на любовта. В случая, тази операция беше акт на любовта, защото при тебе имаше тотално смирение да изпълниш нещата. Всички си мислехме, че не познаваме такъв човек. Аз познавам, обаче да не говорим сега. В мене има смирение до някаква степен, но понеже аз все с неудобство говоря за себе си, казах сега "до някаква степен", но в момента ме коригират и викат: „Говори истината, недей да заобикаляш!” Какво е, не знам... Важното е, че послушахме и съвършено беше уцелен мигът, в който трябваше да се намеся; тоест, пак Бог се намеси, за да стане всичко перфектно. Те не могат да изпуснат, нямат право да изпуснат нито един миг от операцията, защото само един миг закъснение - и щеше да бъде неуспешно.

К  – То затова е бил оня SMS , да "обърка" работата…

Г – Да я "обърка", за да може да се оправи, в крайна сметка. Значи, грешката е вярна и всеки просто си е бил на мястото съвършено. И "Големият Братовчед" - чрез свои хора - също се намесва точно навреме и намясто, за да може до се нажежи желязото до бяло. Иначе не може да се кове както искаме. Или да се разтопи, за да влезе в нова форма. То си е много ясен образът - ако не е нажежено не до бяло, ако не е станало течно, желязото (или стоманата), не може да се направи нова форма. Кога ще влезе в нова форма неразтопена стомана?... Не може никога да влезе! Само човек, който не е преживял това, както в случая, не може да разбере християнските тези. И не само тях - има посветени и ученици и от други школи. Нали Той казва, че е навсякъде и във всички религии? Той е Кришна за кришнаитите - и.т.н. Макар и да Го виждат в различни форми, винаги е имало предани ученици, които казват или демонстрират... Не "демон-стрират", а виждаме, че за тях Словото е всичко, Истината е всичко. Любовта към Словото е всичко, защото решава всичко. И смирението и готовността да Го следваш. Казваше един пастор - аз съм ти го казвал и съм го писал някъде. Много бяхме впечатлени от една негова проповед – пастор Михайлов. Не че не сме го чели, а може и той да не го е измислил, но тогава това ни въздейства много силно. Казва: ”В света има три вида глад: глад за любов, глад за хляб и глад за истина. Първите два вида глад са достъпни на всички същества, дори на най-нисшите. Но гладът за истина е типичен само за човека." И това видях в един мой приятел - Димитър. Той е един от тях. Когато го срещнах при Боян Боев, той каза: ”Аз, като тия от приказките, обикалям цяла България, за да търся истината - инак ще умра. Аз не мога, без да намеря истината!” И затова се задържà при нас, защото там, на Изгрева, му беше отговорено на всички въпроси. Обиколил всички църкви, всички школи, всички екстрасенси и т.н. – каза той. Именно това е наличието на атмическо тяло, да не говорим и за по-високите, защото алохимите са тези, за които истината е над всичко.

К– ....това, което ти го каза оная вечер, имам чувството, че ... Отначало ми беше странно - какво ще правиме там (във Видин)? Но си викам: ”Пък мога и сам да си отида. Не, сам не ми се ходи..."

Г – Трябва да ти призная, че човешкото в нас е инертно. И аз знаеш ли какво си виках?: "Сега, Господи, аз ще го изпълня, ама ако има начин да ми си размине, нямам нищо против..." Защо? - Защото много добре тука си ми бумти печката, работя си на компютъра... Обаче не само и точно затова, че трябва да намеря начин да ти облекча страданията. Това си е едно наум, то си е просто ясно. То е било заради перфектното извършване на тоя процес. Ето тука се иска послушание. Да, единствено се иска послушание.

К – Честно да ти кажа, от това, което ми бе казал, не бих го почувствал, че трябва да... Макар че не случайно сестра ми е искала да дойде в събота да ме довежда тука.

Г – Ама първо в нея идва импулсът! В момента тя е импулсаторът.

К – Не случайно са искали вчера да дойдат с брат ми да ме водят във Видин. Това не е било случайно - сега разбирам.

Г – Ами те са импулсаторите. Какво значи това? - Че ние сме едно и че те съвсем не са случайни.

К – Да, сега разбирам вече защо тя е искала да ме довежда тука насила.

Г – Ето как можеш да й благодариш за това, че тя е провела Божествения импулс на Любовта по най-точния начин. Не че без нея нямаше да стане. Той щеше при всички случаи да го проведе, но можеше да бъде при много по-тежки обстоятелства. Той няма начин да спре, като реши, че е дошъл моментът, но може би щеше да бъде в по-хард вариант, а не по тоя перфектен и щастлив начин, както стана, защото Го послушахме буквално и защото в същия миг и тя се обади - и т.н.. То така са навързани нещата, щото виж: съществата с душа, каквито със сигурност са те - и брат ти, и сестра ти, - нямаше как да не проведат Божествения импулс, макар че са с ниско самочувствие и си мислят, че не могат...

К – Ама то точно това, че си с ниско самочувствие, ти позволява да... Инак ще объркаш нещата.

Г – Именно!

К – Сега разбирам. Ама аз, ако бяха дошли без намесата отгоре, щях да се дърпам. Нямаше да могат да ме закарат, честно...

Г – Ами всичко това се предвиждаше. Аз съм сигурен! И да не беше намесата Му, аз пак щях да дойда, но нямаше да станат точно тия работи. Щяха да станат, но не цезарово сечение, ами... не знам с какво още по-драстично... Щом е решено, ще стане, обаче мъката щеше да е много по-голяма. Сега става щастливо. Аз това, което казах сега за кувьоза, то е човешкия образ. То не е във формата на човешкия кувьоз – то е принципът. Значи, пак е било сложно, но не е неестествено, технологично раждане. То е съвсем друго нещо, но е било рисково, защото такъв експеримент се прави за пръв път - и е излязъл успешен.

 

5.ІІ.2014.

К – Основната тема беше за вътрешната самота, изолация и така нареченото "вледеняване". Ти го нарече така, а всъщност това беше усещането за пълно вътрешно отчуждение, вътрешна самота и откъсване от всичко и всички. Един вътрешен процес, който се случва за пръв път в живота ми. Не съм очаквал ясно, че ще има чак такива изпитания. И все пак това, за което интуицията ми ми бе подсказала предварително, явно върви по този план.

Г – Както виждаш, в разговора ни се стигна до едно съвем точно обяснение на това нещо.

К – По този въпрос досега аз лично не помня да е говорено - за замразяването, за вътрешното психическо, емоционално и така нататък замразяване. В този случай ти какво казваш?

Г – Оказа се, че ние точно в момента узнахме за това нещо, защото и аз досега не го знаех: че преминаването в един нов свят - в Новата Земя и Новото Небе - става през "абсолютната нула". Абсолютната нула в космоса - този студ, - на него съответства абсолютна нула в друго измерение. И затова, особено по време на Сатурнов период, т.е. Седма вибрация, както е сега, хората, които ги подготвят за това, им орязват всички контакти - те остават в пълна самота и изпитват кански студ. Дори е необходимо и полезно и външно да са на по-студено, защото то си е паралелно. Съответно, те и вътрешно изпитват тази самота, този студ, това отчуждение. Но това е, за да може да се получи кристална структура. Отначало беше наречена "ледена", "вледеняване". То за някои може да има и аморфен вид, въпреки че при теб е кристализация. Ето, в момента се изяснява: ако някои са от водните монади - тези, които са с росинка Божия, - за тях важи вледеняването. Подобно на леда, в който се превръща водата, но в друго измерение е кристализация и пр. - има си четириизмерен лед, петизмерен и т.н.

            Тази кондензация се проявява като това "вледеняване", което в много случаи става, когато настъпи Сатурнов период. Това не е само Седма вибрация - има и Сатурнови аспекти, и други действия на тази "планета". Учените го наричат "кондензация на аза". Това дори съществува в официалната наука. Тази кондензация на аза указва превръщането на аморфното биологическо и психологическо същество в кристален човек, в какъвто се очаква сега да мутираме. Обаче досега не сме знаели, че ние ще изпитваме все по-голям и по-голям вътрешен студ, отчуждение, самота, което може някои хора да ги отчая, да ги уплаши, защото те не знаят какво става. А всъщност, това е абсолютно необходимо. Ние знаем какво става, ние ще го приемем със спокойствие и ще бъдем готови при този процес, получавайки тази ледена или кристалическа структура в едно друго поле. Да минем, както се минава през нулево измерение в нова вселена. Дали е и физическо, това има да се изяснява - защото има същества, които и физически се кондензират в кристали, способни да оцелеят при абсолютната нула. Обаче при тях - както физически, така и психически - има една много голяма опасност, понеже те са от елмазен вид, това е най-голямата кондензация. Когато стигнат до най-ниската температура, която съществува в Битието, те трябва да бъдат пазени много повече, отколкото дете в кувьоз или нещо във вакуум, или нещо, което е безкрайно ценно, защото и най-малкият удар - физически или психически - може да ги разцепи. Знаем, че диамантът е най-твърдият, но и най-крехкият. Затова е безкрайно отговорно, ако хората разбират това нещо, да не правят абсолютно нищо нараняващо, особено с удар, най-слаб удар на забележка или на съвет, на поучение, дори и с най-добро желание, защото човек може в този най-сложен период да се напука.

            Всъщност, това напукване и разделяне на множество микрокристали е предвидено за един по-следващ етап, когато ще се превърнем от монокристални в метални същества - нещо, за което ние знаем. Така че това разчупване на елмаза е предвидено до стане, и то по особен начин - то си има точно място и начин за чукване на върха. Както архитектите едно време са строили цели огромни катедрали, които само посветен майстор знае, че ако натисне в една точка, може да се разруши за един миг цялото здание. Така и с този кристал. Затова ние трябва да опазваме нашата най-секретна точка, от която могат да ни разрушат невежи или злосторни същества. Да я опазваме по най-категоричен начин, защото от злосторниците е по-лесно да се пазиш, но тези, които ни обичат, са по-опасни. Те не ни обичат с мъдрост, те считат себе си за по-прави. Те са слепи, не са виновни, а ние обикновено оставяме тази наша точка напълно беззащитна. Те я докосват без да искат, а някой път съвсем целенасочено ни удрят там с жестоко его и дива злоба - и това може да ни разцепи преждевремнено и неправилно. Има правилно натискане на тази точка или правилен удар, той е обаче със звън, с кристален звън, много приятен, който отеква в цялата вселена. Като ни чукне Бог в 12-ия ни час чрез подходящия човек, който ни е определен от Вечността, ние се разпадаме мигновено на безброй благословени вселени и нови същества в Битието!

            Така че, това е вид бременност на духа и на душата. и ко-гато човек е в такава бременност, макар че тя е от друг вид -кристалическа, - трябват абсолютни условия. Затова такъв човек или нечовек - може да е от друга еволюция - не трябва да бъде каран да прави нищо конвенционално, тъй като ще се увреди. Може някой път това да бъде фатално и затова процесът ще трябва да се повтаря от нулата. Затова бъдещото общество, което ще бъде ръководено от Посветени, ще оставя такива хора напълно свободни и ще им създава всички условия да бъдат сами, за да може всичко това да протече по перфектния начин[1]. Това не значи тотална самота - все пак ще ги посещават хора, които разбират това нещо и няма да им пречат. Обаче ние, когато сме в тази фаза, трябва да разберем, че хората са повече астралци и нисши менталци и затова ни карат да се "реализираме" в света. Ако не им се подчиним и не отговорим на очакванията им даже е по-добре, защото тогава те самите ще се отстранят от нас - за тях сме "луди" или "безполезни"...  инак те ще ни увредят фатално с "любовта" си - с това, което те наричат "любов". В световната култура и литература има не един образ на подобни явления, подобни процеси. Примерно - Гъливер. Има един чудесен филм за Гъливер - ти сигурно си го гледал. Това си е всичко символика. Той е в страната на лилипутите. Те го оковаха, даже щяха да стрелят по него, за да го накарат да направи това, което те искат - със своята лилипутска психология и цивилизация, а той, всъщност, трябва да бъде оставен на мира и освободен.

И така, има още много такива примери, които са символ на това положение. Ако самият човек има шанса – а то винаги при такова положение му се праща просветление или някой, който да му обясни, че е нормално да бъде в тази фаза, - той ще се успокои. Той трябва да знае, че това е абсолютно нормално, дори и в случаите, когато в името на процеса го разбалансирват външно така, че да изглежда неадекватен. Има хора в психиатриите, за които се счита, че са със съвсем ясни и точни медицински диагнози, но които са там, само и само за да не ги тероризират така наречените "близки" и да нямат социални задължения. За тях не са тъй страшни еволюционно дори лекарствата и шоковете, които ги подлудяват и сриват временно. Обаче процесът при някои от тях еволюционно е успешен, именно защото са отстранени от амбициите и чувствата на близките им, които имат очаквания от тях и искат да ги манипулират. Всички близки си мислят, че с вкарване в психиатрия или лечение от алкохолизъм и наркотци, те целят да ги спасят. Под "спасение", те разбират той да стане отново "нормален" - да се върне именно при тях и да почне да живее като всички други в лудницата на света... Не става! Всеизвестен е феноменът, когато пострадалият се изцели и стане нормален, ако заживее някъде другаде, но полудява отново, когато се върне при "близките" си.

                По принцип това, което другите биха възприели, а и самите ние себе си бихме възприели като "психясали", е необходим процес, за да отблъсне хората, които биха попречили. Може да е много жестоко за близките - те могат да направят опити да ни вкарат за "лечение"... И другите, които са ни обичали, се отчуждават, но то е благодат, именно за да се извърши този процес. Той не е насилствен - човек е дал обещание, сам го е поискал още преди да се роди, на него са му предложили тази възможност. И ако ние забравим това нещо, наистина се безпокоим, защото има вариант да станем социално и емоционално неадекватни. А защо не трябва в това време да действа старото астрално тяло, е ясно. То е пещ на страстите и на предпочитанията, на личните чувства, която може мигновено да взриви или да почне да разтопява тази кристализация. Но в един по-далечен етап, когато тази кристализация си свърши работата, няма да сме кристални. Засега този кристал е под формата на кристално яйце, в което се мъти новото ни тяло, новата ни душа, новият ни дух. Като се "измътим", след това няма да имаме форма на кристал, а ще добием формите, които са приготвени за нас в съответните нови светове. Някои могат да си останат във формата на елмаз, както самият Елма в най-кондензираната Си форма, но това важи само за същества, които са стигнали до най-последна кондензация в еволюцията си. Това обаче не значи, че те не могат да излъчват от себе си като матрьошките всички тела, които са изработили, които са им дадени, за да могат да циркулират в съответните светове.

            Важното е, че съвършеният Аз е самодостатъчен. Това е целта на Сатурновата еволюция, на съвършенството в този му вид. Но има и Ураново съвършенство. Ние много сме си говорили, а и Венно ни е учил, че всъщност Уран е планетата на съвършенството, обаче това съвършенство е различно от Сатурновото. И двете са верни. Сатурновото съвършенство цели да стигнем до най-кондензираната си форма и до самоуправление, до психофизиологическа автархия. Така че при него са напълно верни и валидни реалните постижения на Божествените аскети, които са образец на трите велики думи: ”Навънка Нищо Няма". Те реализират и преживяват всичко в себе си и нямат нужда от никого и от нищо. Защото всичко - цялото Битие, цялата Вселена е във тях. Това в Божествения аскет е факт и то е нещо дори над архатите. Това, което не знаехме, е че архатът е също една преходна степен, преминаваща в по-висша форма на съвършенство, а именно в автархията. Самият Бог съществува именно по този начин, защото всичко е вътре в Него. Но това не значи, както вече говорихме, че Той не може да се кондензира в различни форми в различните светове. Това прави не защото Той сам има нужда, а защото съществата имат нужди. Нямат друг начин да общуват с Него и със съществата, които той е родил. Затова смирените правят саможертва да излязат от своята автархия, за да се обменят със съществата на даден етап от еволюцията, когато трябва да им се помогне да направят крачка напред. И това Синовете и Дъщерите Божии го правят абсолютно съзнателно, защото за тях най-важно е изпълнението на волята Божия. За разлика от нас, те не преживяват трагедия, когато са в такава мисия - да излязат от себе си. Хегел, по един най-перфектен, гениален начин говори за Абсолютния Дух, Който се самоотчуждава от Себе си, за да даде живот на същества и вселени. Хегел е холизатор, във философията е ненадминат. Това, което ние виждаме в беседите и осиянията, ако някай чете Хегел, ще го види при него изнесено по един съвършен начин, но философски. То не е лесно за хората без един много висш ум и специлно образование. За да го разбере, човек трябва да има философско мислене.     Нещо много съществено: за разлика от нас, когато такива съвършени същества излизат от самодостатъчността си, за да помагат и да подпомагат еволюцията, те не разрешават да бъдат хванати. Те управляват процесите с твърда ръка, колкото и да са меки в общуването. Абсолютно не разрешават да се появи и най-малката илюзия, че могат да бъдат управлявяни, хванати, манипулирани или „превъзпитавани”...

            Така че тука стигаме до тези думички: "който иска и може". Там е работата, че ние не изясняваме какво може и какво не може да се очаква от нас, понеже не познаваме себе си в дълбочина. Затова хората започват да ни атакуват, за да ни свалят до себе си на една по-ниска степен на еволюция. Те не са виновни, защото не знаят какво ще се случи, ако ние се откажем от себе си. Щом като ние вече имаме космичен опит и знаем това, длъжни сме да пазим себе си и другите от тежките последствия, ако им се поддадем.

            Ето защо вледеняването или кристализацията е процес, който за другите отвън може да изглежда безмилостен. Там има само абсурд, няма милост. Ако там се прояви "милост", то е все едно една майка да прояви "милост", мислейки,че може да изкара плода от утробата си преждевременно. Това значи да го убие - няма право на такова нещо! Така че ние оставаме или напълно сами, или само с тези или този, който разбира това и може да ни закриля и да създаде такива условия.

К – А той има ли отношение към посвещенията?

Г – Този процес на "вледеняването" ли?

К –  Да.

Г – Той е преходен процес между Четвърто и Пето Посвещение и на него най-много му помага тежкото и нечовешко страдание. Би могло в бъдеще да се помогне чрез любов, но още няма такива партньори. Това трябва да бъде любов без обект, за която четем постоянно, но не знаем още какво значи това "любов без обект". Това съвсем не значи да няма любов или че се отхвърля физическата любов, а значи да няма вторачване и да няма обект, който искаш само за себе си. Обаче на света засега още няма такива хора – не говоря само за жените. Както знаем, именно по тази причина и Учителите, и Посветените досега са минавали неизбежно през тази фаза на "вледеняването", за да получат Петото посвещение. Именно по този начин - чрез пълна самота, защото никой не може да ги последва там.

К – Това е нещо ново, никъде не е описано.

Г – Ами не е. Но наистина, Небето мечтае от милиони години да се появи най-после на Земята друг начин за възкресение. За какво си говорим напоследък, за какво се изяснява на приятелите в писма и разговори, че Словото премина във фаза общуване? Тези, които не искат да са с нас, не трябва да очакват повече Слово от дистанция. В едно осияние се каза, че Някой вече ще ни прави "отчисления" за виртуално общуване (нарича го даже "духовна перверзия"...). А Словото протича и през тебе. Ти сега си в такава фаза, че трудно би допуснал егоист; но ако има такава душа, която иска да ти служи предано и не иска да те превъзпитава или не се огорчава, то неминуемо ще протече нещо от ранга на Словото. Ти отдавна си не само реализатор, но си си и холизатор.

К – Да, това е така, но в момента...

Г – Всичко трябва да ти бъде отнето; или, по-скоро, да бъде пакетирано и складирано, за да може да стане чудото. Вихърът на Словото е най-силният огън - това е "огън пояждащ", "агни йога". Словото, ако се допусне да тече без заземяване, без гръмоотводи в този дебит и в тази огнена форма, ще разтопи всичко. А ние сме сами. Затова се налага да стане това вледеняване, тази кристализация. Това е соплото на ракетата, космическият контрахлад, който трябва да издържи на тази чудовищна горещина. Като няма такъв веществен, т.е. човешки материал, налага се да си създадем сами неразтопимо поле. Обикновените хора с обикновена любов се разтопяват, отиват си, изтичат. Те мислят за себе си и за близките си, не за безсмъртна любов и висок идеал.

            Това, което мисля, че ти го наблюдаваше по едно време като едно вътрешно светене в тебе, беше не друго, а холическо светене. Това е форма на съществуване на Истината и Словото, трансформирана по такъв начин, че да не разтопи кристалната решетка. И затова тя е една вълшебна вътрешна светлина, но ти изглежда някак си студена. Словото е тук кондензирано в "студен" вид. Поначало, дори във физиката има такова понятие и даже са постигнали "студена светлина". Те дори можаха да превърнат светлината в капка - даже съм виждал снимка. Физиците доказват, че тези неща съществуват, но тях ги има и в едни по-високи полета. То има и светлина-кристал. Така че тази кристализация или това вледеняване е едно Посвещение, което подготвя ученика, а след това и Учителите от определен ранг в центъра на Пентаграма, да преминат в Хипервселената или Христовата вселена, защото Хипервселената е кристалическа. За съществата, които искат да ни асимилират, тя е ледена и те затова там нямат достъп. Казва се, че всички илюзии там са изгонени и истината и Битието там съществуват в съвършена, кристална форма.

К  – Водата я няма...

Г – Не значи, че не функционира, но функционира по кристалически закони. Защото "водата" все пак съществува в орбитата на тази вселена и тя е именно милостта на Хипервселената, но тя вътре не се допуска, защото ще разруши кристала – цялата вселена. Затова, именно, Някой казва: "сърце, чисто като кристал". Често сме си мислили: "А бе не е ли много студено да се сравнява с кристал? Що не казва: "пламенно като слънцето", а казва "чисто като кристал”?... На хората им се иска сърцето да е любящо, но това е възможно истински, само когато е чисто. То е чисто, защото там няма илюзии. Те са необходими само на слабите същества, за да оцелеят, за да се подготвят - това го знаем. Нали се казва, че Тази, Която е най-милостива - Мировата Душа - е измолила от Бога да допусне илюзите като "патерици" на съществата, за да оцелеят, защото инак е много болезнено. И всички ние, докато стигнем до това "вледеняване", което е Божествена форма на съществуване в най-чист вид, не можем без илюзии.

            Сега, може и да има отделни хора, ангели и божества, които не минават по пътя на илюзиите. Те минават по пътя на абсолютното вертикално ученичество, а не по пътя на спиралното. Но тука важи това, което Маестрото казва: "Трябва да си готов да ти съдера сто кожи в едно прераждане!" И като ги дере, да не врещим (с извинение за думата), защото Той си знае работата. Ако водата в организма, която е до 75 процента, са илюзиите, то кожата е егото. Той затова казва: "Да ви смъкна кожата!" - това е егото, но старото его, когато човек мисли за себе си. Мисълта за себе си директно свързва с ада - не непременно физическия ад, който съществува някъде, а с психическия ад. Ние, всъщност, изпадаме в една зона на ада, която е и физическа в някои измерения. Едно от висшите ни тела изпада там, когато мислим за проблемите си и се безпокоим за тях. Така ние, фактически, влизаме в ада. Така че, то е психическо състояние, физическото е само следствие. Това ти го знаеш по-добре от опит и от Словото, че когато човек е верен на идеала си, той излиза от ада. Въпросът е, освен да сме верни на идеала си, да запазим абсолютната увереност, че сме в правия път. Защото човек може абстрактно да иска да е верен на идеала си, но да трепери дали не се отклонява от правия път. Това е естествено, защото смирението, ученичеството е готово до допусне, че греши - това е един шанс да се поправи, ако греши.

            Ние имаме отворена душевна акустика, имаме отворен вътрешен слух за мъдростта, когато идва чрез Посветените или чрез Учителя, чрез истинските Учители. Искаме да ни кажат къде грешим и сме готови да се поправим. Обаче стигнем ли до някакво вярно решение, там вече не трябва да има никакво колебание. Това е вече постигнато в причинното поле, това са абсолютните истини. Тоест, това е едната фаза на причинното поле, където са абсолютните истини. В другата са относителните; но те, като относителни, не значи, че не са верни. Те са индивидуални, тези истини. И когато са в хармония, тогава те влизат в контакт с Абсолютната истина. Те не са идентични с нея, защото тя е Абсолютната истина на Бога, но те са в хармония с нея и така се работи качествено.

             Така че това, което наричат "адска или инфернална самоувереност на горделивите духове" е нещо, което кармата или съдбата го одялква. Дялкат ни доста болезнено, за да отпаднат тези неща и да станем чист дух, както Бог ни е създал, но вече в кристален вид. А кристален вид значи, че той е вече по линия на седмѝцата, не на единицата. Щото по линия на единицата, на Слънцето, това е нашето извиране от себе си, от монадата си, с абсолютната вяра и сигурност, че ние сме произлезли от Бога. Знаем обаче, че кристализацията е вече завършекът или царството Божие на Земята, при което монадата отново е подвижна. Тя може да бъде безкрайно подвижна в цялото Битие, защото има и такава форма на нейното движение и съществуване, но на Земята тя е центрирана вътре в кристала на егото, което значи Христòва личност.

            А Христовата личност... – Ето, ти имаш един голям плюс в това отношение, за което те уважавам особено много. Ти имаш орфически, Христов нос. Това, че ти сега си в състояние на тревога, колебание, съвсем не елиминира това, че ти го имаш като постижение. Христовият човек не се помръдва от мястото си, когато е уверен, че прави нещо божествено. Никой не може да го помръдне - както се казва, той има "диамантена воля". Ние в общуването трябва да бъдем меки, но и твърди в много случаи - да не позволяваме да ни манипулират. А виждаме, че все още имаме утечки, което идва от липса на самочувствие, на сигурност; някой път - от саможертвеност, от доброта, от отстъпчивост, а друг път защото имаме нужда от интимни преживявания - и човек прави компромиси с духа си. Това е факт за много духовни мъже и жени, но често то става причина да продаде човек първородството си за паница леща. Колкото и да е сладък астралът, ако ще дори и будическата любов към сродната душа, тя не е най-върховната - тя е в духовния свят. Защото това, за което говорим – Христовият човек – е над будическия свят, той е горе в Божествения свят. Тоест, той не е някъде "над", защото е навсякъде, обаче в същото време е и кондензиран.

                Така че в случая самотата или живот с някого или някои, които разбират и зачитат тази самота, тоест по никой начин не биха пречили, биха стъпвали като в аптека – да не вдигнат най-малкото шумче, както физическо, така и психическо, - тя е, всъщност, една форма на глъбинна кристалическа медитация. Това е непознато за много школи, религии, църкви, дори от най-напредналите, защото глъбинната кристалическа, а вече говорим и за диамантена, за рубинена, за сапфирена и т.н. медитации с различни постижения, те искат преобладаваща самота. Но адептът, който е в тази фаза, той я постига даже да ври в казана, да е между пияниците в кръчмата, да е на бойното поле, както и архатът – той е до такава степен самовглъбен, че може да изглежда аутик. Обаче човекът, който управлява живота си и психиката си умело, той не трябва да допусне да го считат за неадекватен - той си позволява да изпада в тези състояния на глъбинна кристалическа медитация само когато е сам, заключен в къщата си - изключва телефони, никакви комуникации. Но когато е между хората, той включва моментално социалната си същност. Защото има много дълбоки духове, които до такава степен са потънали в себе си, че не могат да превключат на нормално общуване и стават неадекватни в общуването или, най-малкото, отчуждени.

             Ти в момента си в подобна фаза, но за тебе изобщо не е проблем да го осъзнаеш, да превключиш, само когато е необходимо, на фаза веселие, усмивки – ти това го можеш, ние сме те виждали. Превключването на вниманието, което е много важна способност, ние сме го изучавали и тренирали дори в школи по експериментална психология на светско ниво - то е, именно, Урановото съвършенство. Защото един Сатурнов човек, който още не е изградил Урановото си тяло, универсалното, той може да е перфектен в кристализацията, но е абсолютно неспособен за превключване на вниманието. В този смисъл, колкото и да са адски филмите, клиповете и другите явления в съвременната масова култура, а също и дейности, които изискват много бързо и ефективно превключване на вниманието, дори вземи един шофьор, един водач на превозно средство или оператор в някое промишлено предприятие, той не трябва да сбърка, щото ще избие хора. Там трябва да има светкавично превключване на вниманието, и то ефективно и качествено. Затова истинското, холическото съвършенство, е перфектен баланс между кристалическото Сатурново и универсалното Ураново съвършенство. Не само това, но адептът от този ранг, който вече ги е обединил тези тела, а за да ги е обединил, трябва да ги е изработил по-рано, той умее да превключва и от Сатурново съзнание към Ураново, и обратно - тоест, и от кристализация към универсализация, и обратно. Ти го виждаш днес тотално концентриран, но в мига, когато му се налага  или той сам решава да общува, той става безкрайно пластичен и откликващ се. Дори с веселие, с шеги, за да разведрява атмосферата, защото душите имат нужда от това. Ние не сме някакви темерути, някакви неадекватни особи.

            Обаче това е на една по-далечна фаза за тебе, която в дадения случай не само не ти е необходима, а може и да попречи на кристализацията. Затова преобладаващата самота и необщуване при теб не са осъдителни, така че духът, който е обещал да мине през съсредоточението, не трябва да чувства вина за това, че няма вътрешен импулс да общува, да проявява пластичност на съзнанието, да се усмихва на всеки и т.н.. Просто, той е в работна фаза, в която това би попречило много.

            За тази цел, трябва да сме способни да понесем спокойно и всякакви обвинения в какво ли не, когато вървим твърдо по своя път.

            Ако не бяхме виждали такива хора в Сатурновата им фаза и ако не бяхме в тяхната школа поне 25 години, нямаше да знаем какво е да изпитваш  хлада и студа им, когато се вледенят, за да влязат в едно друго измерение, да бъдат верни на задачите, на мисията си. И такъв тогава не го закачай за нищо! И Учителят така е бил. Имало е случаи, когато е решавал да се скрие в стаята си, в друго измерение, в друг свят, за да си свърши работата. Тогава никой не трябва да го закача за нищо. И Венно не обичаше да го прекъсват, когато прави нещо, особено когато се храни.

                Сега чувам как някои хора ще кажат за сегашната ми позиция към тебе (това, може би, после ще го отрежем от записа): "Аз исках от тебе да ми го върнеш нормален, да стане човек, а ти в момента му затвърждаваш точно обратното. Затова ти си престъпник, който го подлудява още повече, защото му обясняваш, че е прав!" Тя просто не разбира, че някои  сили искат да ни лишат от това Посвещение. Но ние не го правим, защото се стремим към посвещения, а понеже това е естествения процес на нашата еволюция. Тя ни води естествено в тази посока, която е най-добра за нас - и сме на нивото да влезем в нея. И тъй като оставаме сами, дори огромният ни опит в Школата и Словото не ни поднася леки решения, досега не е имало точно такива сведения и уроци. Някой път човек остава като в небрано лозе и почва да си мисли, че не е в ред, че губи смисъла на живота си, защото остава напълно сам. Но аз съм твърдо убеден, че това, което сега си говорим или по-скоро тече, ти вътре в себе си си го мислил и го усещаш. Въпреки че сега идват нови образи, нови термини и т.н., ти дълбоко вътре в себе си знаеш, че си прав. Даже много опитни хора в нашите среди не биха приели едно такова насочване, макар че не е нужно някой да те насочва, дори и аз - ти си имаш истината в себе си. Те са възприели единственото за тях достъпно разбиране, че човек трябва да бъде социално адекватен, да преизпълнява социалните си задължения. Там е работата, че в някои фази на развитието това не важи и аз твърдо се застъпвам за това - и не съм само аз. То рано или късно ще си дойде и такъв човек ще бъде много по-адекватен и способен, какъвто отдавна е доказал, че е бил и може да е, но докато преминава през "нулевото ледено измерение", той трябва да е парче лед; не, ами кристал.

 

150.02.07, 18:42 От аудиозапис на разговор в гр. Видин:

Г - Няма нужда! Не, не, абсолютно съм сигурен! Просто намерихме тази нощ разковничето! Толкова важни работи узнах, колкото не можеш да си представиш! Разбрах това кашляне, това свирене на дробовете ми защо е. Никога не са ми свирили така дробовете... Едно време съм се учудвал на разни познати. Даже на бате Крум свиреха дробовете, но то беше от силикозата. Нали работехме мозайки - на него дробовете му "свиреха", явно старите мозайкаджии имаха нелечима силикоза. А защо той е допуснал това, то е друг въпрос. Посветените обикновено се натоварват лично с тежки болести и страдания, за да намалят масовите нещастия на човечеството, когато няма любов.

            Обаче, по психически причини също може да има такъв симптом. Значи, аз разбрах тази нощ, че съм можел да спася брат ми, обаче тогава не съм го знаел това. Нещо и да е било дадено, разковничето е тоя много велик филм, може би най-добрия на тази тема, дето ти казваш, че си го забравил или не си го гледал - трябва да го изтеглим... С Робин Уилямс… "В какво се превръщат мечтите"  -  така е преведен.

            Изхождайки от лингвистиката, глаголът означава действие или състояние. Действието - самата дума „действие” - е свързана с Деи - с Бога, обаче с Бог Отец. Значи, Бог Отец ни подтиква към действие, а Абсолютът ни подтиква към състояние.

      Когато ние постоянно говорим - в случая ти - и се съобразяваме с нашето състояние, а избягваме действието, попадаме в татван. Татванното състояние е това състояние на Абсолютния Дух, в което Той пребивава в пълно бездействие и потъналост в мрак. За хората това може да е подобно на смъртта. В тази потъналост някои хора все още са живи, но понякога изпадат в ония познати от медицината състояния - и ступори, и каталепсии, и ипохондрии, и въобще пълно бездействие. На пръв поглед, „бездействие” звучи като „безбожие” - все едно, че ставаме безбожници... А то, всъщност, в такива случаи ние ставаме "безОтецници" - ако мога да употребя тази дума... Отказваме се временно от Отца – от всяко действие; и не само че се отказваме, но не го искаме и не го можем. Заспали сме дълбоко. Потъваме в Абсолюта.

 


[1] В драконовските режими, които владеят днес Земята, психиатрията определя като "нормално" само трудовото, гражданското и семейното поведение на човека. Даже великият Хегел има грях в това отношение. Не защото ги е грижа за "нормалността" по линия на погрешното разбиране, че трудът бил създал човека, но за да обслужват тия, които им дават заплатите: експлоататорите на човека. Друг е въпросът, че трудът, даже и експлоататорският, наистина изкарва успешно много от безсъвестните, мързеливите и аутичните азове от бездната на субективизма и ги прави социални човеци, които са полезни за себе си и за другите. Ако не да помагат, поне да не живеят на гърба им. Обаче в Новото Човечество това няма да става насилствено и няма да важи за всички, защото учените и управляващите ще бъдат мъдреци и ще имат понятие за индивидуална и езотерична психология и за Посвещенията. 

 

       Когато съпругът на тази жена, която изпадна на дъно то на ада, реши, че отива да я спасява и мина през всички кргове на ада до самото дъно, той я завари в едно ужасно място – в тяхната къща, но разрушена жестоко като от война. И тя живее на дъното на ада в "къщата" си, а то е всъщност представата ѝ за тази къща. Около нея имаше огромни черни паяци, които постоянно я налазваха, защото тя беше там само поради егоизма на самоокайването си - мисълта за себе си и за нещастието си. Тя изпадна там, защото децата ѝ умряха при една катастрофа, после и мъжът и умря и тя се отчая, че няма смисъл да живее и се самоуби.

            И когато той поиска да слезе в ада, неговият втори духовен водач беше един негър, а после се оказа, е това е самият му син. Защото синът и дъщеря му в другия свят бяха взели други форми - синът  му беше един млад негър, а дъщеря му - една азиатка. Те са си избрали да му се появят в такива форми по някакви съображения. И когато той запита главния си водач (неговия психиатър приживе) не може ли да го заведе в ада да спаси душата на жена си, той казва: "Аз мога да те заведа,  но надеждата е почти нулева,  защото самоубийците са неспасяеми..."

        По някаква причина, думите от видеозаписа стигат дотук. Не е доразказан финалът на филма „В какво се превръщат мечтите” – как двамата изведнъж от дъното на ада се озоваха в рая, понеже жената се отказа от мисълта за себе си, от егоистичния си инат и самоокайването си; и защото мъжът ѝ беше готов да остане с нея в ада завинаги.  Един смайващ филмов урок, който показва нагледно нещо безкрайно желано, което би могло да се случи и с нас, ако бяхме способни да се откажем от наслоенията на ада в себе си. Да бъдем готови да се откликнем на волята Божия, т.е. - на Желанието на Любовта. С когото трябва и както трябва: с всичка сила, в настоящия миг и с тотално Приставане - „без замисляне и незабавно”.

 

 

МАТЕРИАЛИТЕ С ЕВЕНТУАЛНИ ВКЛЮЧВАНИЯ НА ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 41

 

http://toyonus.com

http://neobyatnotogovori.com

 

uralonii@abv.bg     anhira@abv.bg     inolaria@abv.bg


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter