Книга 30
14.Х.134(1998)г.
14.Х.134(1998)г.
Бургас
"Св.Параскева"
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ...
( І, ІІ, ІІІ ,и ІV Посвещение)
Кут Хуми Лал Сингх
Учителят на любовта, хармонията, нежността и благостта
Формулата завършва с "Всякога бъди", а Елма обяснява, че този призив е ключът към V посвещение, за да се постигне край на преражданията, възкресение, безсмъртие. Значи, едно от главните качества на човека от V Посвещение е, че той поддържа стабилно и вече завинаги проявите на всяка от първите четири добродетели, докато това не е по силите дори на Посветения от IV ранг.
- Може ли да помолим за извънредно осияние във връзка с новата задача? Има ли надежда в нашата приятелска група да се разреши въпросът - или е излишно да правим усилия? Вяра и ентусиазъм има, но....
21,10
- Правилно се появяват опасения, че полумерките сега са не само излишни, но и опасни. На екскурзия всеки може да отиде – това винаги е от полза. Обаче от основаването на Новия Изгрев при това новолуние поне от трима души зависи как ще премине есента, другата година и още много години след това. Ако някъде има опънати жици и премине ток, цялата вселена светва още по-силно. Сега тепърва трябва да се опъват жиците е смешно и практически невъзможно. Ако жиците са били опънати дълго време, а не е протичал ток, каква е гаранцията, че сега ще протече?
Има закон, който разкъсва разкъсаните. Такива са страдалци, пак вършат работа, но друга. Всеки върши работа – това е добре, но Небето иска самоопределение. Ако ще страдаш кармично, страдай там, където проблемите са най-големи, за да е интензивен процесът. Ако предпочиташ някого и го обичаш повече от всички, то живей с него пълноценно, както живеят преданите и честни хора по света, без да се разкъсват между две, три и хиляда неща. По-добре е и в грешката си да идеш до край, но да няма утечки от колебания, двойствени положения и вътрешен тормоз. Реши ли човек, че обича някого предано, то ако другият го обича също тъй силно, те не трябва да се разделят, но трябва да са по-дълго време заедно. Това е свещено съпружество, любов между сродни души, и тя струва повече от всички плахи опити с големи съмнения и колебания да балансирате между три свята, които са несъвместими, непримирими: близките, любимия човек и Вътрешната Школа на Учителя. Под "Вътрешна Школа" се разбира Специалният клас и класовете над него. Ученикът от Специалния клас и по-горните живее сам – това е категорично! Който живее с друг или други, той е ученик от Общия клас най-много, и тогава трябва да балансира, да търпи, да се жертва и да изпълнява достойно дълга си. Ако е дошъл моментът да стане ученик от Вътрешната Школа, той ще живее като куче под моста или в кашон, ще е готов да умре от студ и глад, но няма да се примири да се кръстосва често с друга аура до себе си.
Значи, ако имате нужда от близък, мил човек, с когото се обичате, живейте постоянно с него и почти не се разделяйте. Това ще изгради храм над вас и ще пусне корени и клони по цялата вселена, защото имате единство на съзнанието, не сте разчекнати на три или триста посоки – умът да разбира едно, сърцето да иска друго, плътта да иска трето и т.н.
Ако си ученик от Специалния клас, тогава ти си предимно сам и приемаш гости с по-дълго присъствие или нощем само веднъж в седмицата, и то не кой да е. Ти също ходиш на гости, но не повече от веднъж седмично. В останалото време аурата на ученика от Младежкия клас трябва да е свободна от чужди аури, за да може духовната бременност да протича безопасно и правилно.
Ето защо, първият изпит, първото изпитание за преминаване от Общия в Младежкия, Специалния клас, е скъсването с най-близките физически и психически, дори и ако се наложи да умрете или някой от тях умира в момента и само вие можете да го спасите. Това е непосилно изпитание само за майката, и затова тя се приема в Специалния клас, след като последното ù дете е навършило 21-годишна възраст – до този момент аурата ù е необходима на тези, които е родила, поне 3 денонощия в седмицата, но не и повече от 5. Повече от 5 са при децата под 7-годишна възраст.
Сега вие ще запитате: къде отиде Тройният ритъм? - Тройният Ритъм е по силите само на ученици от Вътрешната Школа на Учителя. С Троен Ритъм се занимават над Младежкия клас, където човек започва пак да раздава. Специалният клас е създаден предимно за учене и самоусъвършенстване, въпреки че и там има братски живот. Ето защо съм препоръчвал на повечето оглашени първо да си изплатят кармичните дългове, и след това да мислят за Общия клас. Който е още оглашен, не може да избяга от рода си, от семейството си, от онези, с които е обвързан. И да иска – не може: ще го заставят да се върне насила или с изнудване, или по някакъв друг начин. Ако се опита да се изхитри и да избяга от клещите, които го стягат, за да се завърже пак някъде с хора от света или егоисти, пройдохи, от това, което взимате за Братство, то не близките и обстоятелствата, а сам Учителят ще го върне! Да страдаш с кармични врагове или неразбиращите близки е много по-благородно и ценно за Небето и собственото ти развитие, вместо да се свържеш отново с обикновен човек или обикновени хора, които не се интересуват от пътя на ученика.
Единственият изход от притесненията при оглашените е да се съберат с идеен човек, когото обичат и който ги обича повече от всички, и да живеят неразделно. Тази неразделност, вярност и преданост е преди всичко сърдечна, умствена, психическа. Ти си вече в Общия клас заедно с другаря си, и Бог ви приема там само двамата - никого не приема сам, без другия.
Наблюдавайте се и бъдете честни пред себе си, пред ближния и пред Бога: ако сте разкъсани и мислите, че трябва да се върнете при предишните си близки, по-добре се върнете, но не живейте с разкъсано съзнание и сърце.
Истински ученик от Общия клас е онзи, който е трезвеник и вегетарианец и чете и изучава Словото на Учителя. Но да не ядеш месо – това не означава още "вегетарианец". Истинският вегетарианец не разкъсва сърцето и душата си с колебания, противоречия и нерешителности. Той не разкъсва и сърцата на близките си – както кармичните, така и най-близките духовно, - понеже не снове между двата лагера като подплашено и объркано животно. Самоопределението изисква човек твърдо да стои в кармичните си условия и да изпълнява волята на егоисти и ограничени хора, след като още няма собствена, оформена воля. Да имаш оформена воля, значи да имаш оформено ясно желание какво точно искаш, какво най-много искаш, и да имаш силата да го осъществиш твърдо, докрай, без връщане към старото, ако ще и с цената на главата си. Само тогава ти преставаш да бъдеш "човекоядец" – не ядеш повече нито самия себе си, нито ония, които не знаят чий точно си – техен или на някой друг.
Следователно, човекоядството все още съществува не само у оглашените, но и у ония, които временно попадат в окултен клас. Забележете как дяволът отпуска сърцето ви и скръбта и мъката изчезват, когато вие се самоопределите окончателно – когато решите да не ръфате или използвате никого. Тогава сте свободни, понеже Бог стяга сърцето на дявола и той отпуска вашето. Следователно, пак казвам: самотата, наистина, разкъсва, но няма по-голяма самота от онази, когато си с хора от света, живеещи за своето разбиране и право, или когато се мъчиш да обичаш човек от друг окултен клас – не твоя. Твоят човек, ако ти си от Общия клас, е също от Общия клас – нищо повече! Ако той прегръща и целува тебе, а в същото време си мисли за други, въздиша по други или на другия ден и другия месец може да си живее с друг на друго място, това не е твоят човек от Общия окултен клас на Небето и Учителя. Това е или някой пропаднал човек, станал всеядно астрално животно, или ученик от по-горни класове, ала често сам не знае това. И тогава, непознавайки законите, се мъчи да прескача по различни кошари, за да раздава, но овцете и овчарите го взимат за вълк. Те насъскват кучетата си – лошите си мисли, чувства, език – и наричат спасителя "крадец". Така много спасители са си изпатили, понеже освободителството от край време и до днес се счита за посягане на чужда собственост.
Ученикът от по-горните класове трябва да помни, че не овчарят и кучетата са опасни, а най-опасни са самите овце, които са забравили да живеят в гората. Те са свикнали с близостта на овчаря и кучетата му, търпят кривака и грозните му думи и погледи, оставят се да ги стрижат, да ги доят и да ги колят и да се разболяват от най-различни болести, само защото през зимата са на топло и ги хранят. Учениците от по-горните класове нямат право да грабват овца от такава кошара, ако тя не е готова да умре в гората! Ученик от по-горен клас може да има мила и сродна душа от по-долен, но тогава последната трябва да го разбира и да бъде с него само тогава, когато той няма работа в по-горните класове и в Космоса. Това е почти непостижимо за овцете от кошарата, понеже те нямат потребност от Троен Ритъм и нямат понятие за него. Старозаветните, новозаветните и оглашените си живеят много добре по семейства и по двойки, без да се разделят; или поне си мислят, че са се подредили в живота. В тях е водещо чувството за самота и затова естествено се групират, за да осмислят живота си. Ученият, геният и светията се откъсват вече от стадото и имат голяма нужда от самота, за да могат да търсят себе си и да служат на повече хора.
Праведникът – ученикът от Общия клас, който се нарича още и "вярващ" и понякога придобива и пророчески дарби – се отличава с вярност към Словото Божие и основните форми на духовен живот, които е унаследил от Учителя си. Той трябва да живее със сродна душа на Земята или със своето семейство, където няма никакви противоречия и всички служат на един Бог, на една цел, на едни идеали, и то с едни и същи средства, почти без никакви различия. Срещнете ли такава душа, никога не се опитвайте да я разубеждавате – не ù говорете за други форми на съществуване, за друг морал в любовта и обмяната, понеже няма да ви разбере. За нея Христос, Учителят, Бог, се изчерпват напълно с представите за "почтеното" религиозно или светско семейство, отдадено на вярата.
Този дълъг предговор ви дадох за опресняване и подреждане на спомените ви от всички животи досега, за да не осъждате апостолите, мъдреците, сърцата-гроздове и сърцата-галактики, както и Синовете Божии, които изпълняват Волята на Баща си. От своя страна, всички тия по-напреднали ученици от вътрешните класове не трябва да си правят никакви илюзии, че могат да бъдат разбрани от по-долните паралелки, нито да очакват да бъдат оправдани. Но най-тежката им задача, най-отговорната, е да бъдат съвършено наясно със себе си, със своите потребности, задачи и методи на работа, и да не търсят подкрепа и интимност от тукашното население. Влизайки в едно племе, човекът от чуждото племе е вече обречен; ако пък тръгне с него жена от първото племе – и двамата са обречени. Ако могат, те трябва да избягат някъде много надалече, но всеки трябва да забрави за ограничените схващания на своето племе и да си изградят нов свят с нов морал. Ако бял попадне в джунглата и се сприятели с цветнокожа, той или трябва да приеме безусловно нравите на племето, или трябва да я превъзпита – и пак да избягат.
Този закон за невмешателство в еволюцията на съседни или далечни цивилизации важи и за окултните класове на Учителя. За каквито и да е Тройни Ритми и друг вид потребности и упражнения, за какъвто и да е братски живот на нова територия няма да каните хора от по-ниските класове, защото ще ги увредите непоправимо и ще спънете самите себе си!
Има ред изисквания и белези, по които може да разпознаете съучениците от вашия клас. То си има цяла церемония, правила и закони – точка по точка; Божествен етикет и трапезни условия, при които може да се осъществи възкресението чрез блаженство, а не чрез страдание. "Церемониите" съществуват дори при богоравните елохими! Под "церемония" в Божествен смисъл ние разбираме импулс на сърцето да се поклони дълбоко на сестра си или брат си по еволюция или на онзи, който е благоволил да дойде от по-горен клас. "Церемонията" изисква да му умиеш краката и да ги обършеш с косите си. Сърцето не възприема това велико посрещане като външна церемония – това е негова дълбока вътрешна необходимост. Приласкаването и прибирането на пътника от улицата, когато е дошъл да те посети сам Бог чрез него, е най-висш акт на разпознаване и преданост, израз на високо посвещение и оформен Божествен вкус. "Церемонията" изисква, а ти без да знаеш я изпълняваш като импулс от сърцето си, не само да прибереш и приласкаеш изранения пътник, да намажеш с балсам раните му, но и да му дадеш всичко, от което се нуждае, без да го разпитваш за нищо, без да му поставяш никакви условия. Ти знаеш, че той ти е временно на гости и се заемаш да му помогнеш с всичките си сили, с цялата обич на брат и сестра от съвършените – ония, които вървят след Съвършения. На пръв поглед, парадокс, но това е формулата на съвършенството: съвършеният да се прави на несъвършен, за да даде възможност на друг съвършен да упражнява най-висшето качество на съвършенството – Любовта чрез служене и всеотдайност.
11,16
СВЕДЕНИЯ ЗА УЧИТЕЛЯ КУТ ХУМИ
В своето последното въплъщение, Владика Кут Хуми е известен с името Кут Хуми Лал Сингх и е бил кашмирски брахман (брамин). Това било в 19-ти век в Шигадзе, в Тибет. Той е известен също под името К. Х.. Роден бил в Пенджаб, семейството му живяло в продължение на много години в Кашмир. Смята се, че той е пътешествувал много, посещавал е Оксфордския университет в 1850 година и е учил в Лайпцигския университет в Германия през седемдесетте години на 19-ти век. По време на своето пребиваване в Лайпциг, Кут Хуми се запознал с Густав Теодор Фехнер – философ и основоположник на съвременен метод за психологически изследвания.
През 1875 година Кут Хуми, заедно с Ел Мория, основава Теософското общество, чиито ръководител става Елена Петровна Блаватска. Ученията, дадени чрез Блаватска от Ел Мория, Кут Хуми и други адепти, откриха истината, лежаща в основата както на източните, така и на западните религии. Стремежът на Учителите бил да запознаят човечеството с духовното Братство, което невидимо се труди, способствайки за израстването на човечеството.
В своята книга "Учителите и Пътят", известният теософ, членът на Теософското Общество Чарлз Ледбитер привежда някои подробности от уединения живот на своя Учител в Тибет:
"...Понякога той седи сам в своето голямо кресло, и когато хората го видят там, знаят че не трябва да му пречат; те не знаят какво точно прави, но предполагат, че той се намира в състояние на самадхи. Фактът, че жителите на Изтока разбират този вид медитация и го уважават, е може би една от причините, поради която адептите предпочитат да живеят на Изток, а не на Запад.
Така, у нас се получава впечатлението, че през голямата част на деня Учителят спокойно седи и, както ние бихме казали, медитира. Но във времето, в което изглежда, че спокойно отдъхва, в действителност той е зает с напрегната работа във висшите планове, работейки с различни сили на природата и изливайки най-различни влияния едновременно на хиляди души - нали адептите са най-заетите хора на света! Въпреки това, Учителят изпълнява множество работи и на физическия план – той има музикални съчинения, пише бележки и документи за различни цели. Интересува се също така много от напредването на физическите науки, макар че това е най-вече специалност на един от другите Велики Учители на Мъдростта.
От време на време Учителят Кут Хуми язди на голям дорест кон и понякога, когато имат съвместна работа, го съпровожда Учителят Мория, който винаги язди великолепен бял кон. Нашият Учител посещава редовно някои от манастирите, предприемайки понякога продължително пътуване до някой уединен манастир на хълмовете. Пътуванията по работа са като че ли неговото главно физическо упражнение, но понякога Той се разхожда с Учителя Джуал Кхул, живеещ в неголяма колиба, която е построил със собствените си ръце, съвсем близо до голяма отвесна скала, от която се открива изглед към езерото.***
Понякога нашият Учител свири на орган, който се намира в голяма стая в дома му. Този орган е направен в Тибет под негово ръководство и представлява комбинация от пиано и орган с клавиатура, каквато се използва у нас на Запад. На него Учителят може да изпълнява цялата западна музика. Този орган обаче не прилича на нито един от инструментите, които са ми известни, защото той като че ли е двустранен и на него може да се свири както от гостната, така и от кабинета. Главната клавиатура (или по-скоро три клавиатури – голям орган, експресив и речетатив експресив на хора) се намират в гостната, а фортепианната клавиатура – в библиотеката. С тези клавиатури може да се свири заедно и поотделно. На целия орган с педали може да се свири от гостната, а ако се превърти ръчката, аналогична на ръчката за включване на регистъра, с органа може да бъде съединен механизма на фортепианото и двете могат да свирят заедно. От тази гледна точка, пианото може фактически да се използва като допълнителен регистър на органа. На клавиатурата, която се намира в кабинета, може да се свири както на обикновено пиано, отделяйки го напълно от органа, но посредством някакъв сложен механизъм с тази клавиатура може да се свърже и хора на органа или във всеки случай с някои регистри на органа. Възможно е също, както казах, тези два инструмента да се отделят напълно, и при наличието на музикант на всяка клавиатура, да се изпълнява дует пиано с орган. Механизмът и тръбите на този стра-нен инструмент почти изцяло заемат това, което може да се нарече горен етаж на дома на Учителя. Посредством магнетизма, той го е свързал с гандхарвите или девите на музиката, така че те му помагат когато свири и по такъв начин той по-лучава комбинация от звуци, никога нечувани на физическия план; при това се получава музикален ефект, произвеждан от самия орган - като че ли акомпанират струнни или духови инструменти.
Песента на девите винаги се пее в света, тя звучи винаги в ушите на хората, но те не се вслушват в нейната красота: глухият тътен на морето, въздишката на вятъра в дърветата, грохотът на планинския поток, музиката на ручея, реката, водопада, които, смесвайки се с другите звуци, образуват могъщата песен на живота на природата. Но тя е само ехо във физическия свят с много по-велико звучене, битие на девите. Както е казано в "Светлина по Пътя":
"Само отзвуците на великата песен ще достигнат до твоя слух, докато ти си все още само човек. Но ако се вслушаш в нея, запомняйки я вярно, така че да не изгубиш нито една мелодия и се стремиш да познаеш в нейния дълбок смисъл тайни-те, които те обкръжават, то след време ти няма да имаш нужда от учител. Защото както индивидуалното има глас, така има глас и това, в което индивидуалното съществува. Самият живот говори и никога не замлъква. И този глас не е вик, както вие, глухите, можете да предположите – това е песен. Узнай от нея, че ти си част от хармонията, научи се от нея да следваш законите на хармонията."
Всяка сутрин няколко човека – не ученици, а по-скоро последователи - идват в дома на Учителя и седят на верандата и до нея. Понякога той води с тях кратка беседа, нещо като малка лекция. Но по-често той е зает със своята работа и не им обръща внимание, освен ласкаво усмихвайки се, и те видимо са еднакво удовлетворени от това. Очевидно е, че идват с цел да поседят в неговата аура и да му изразят своето почитание. Понякога Той се храни в тяхно присъствие, седейки на верандата и заобиколен от тълпа от тези тибетци и други хора, седящи на земята със скръстени крака; но обикновено Той се храни на масата в стаята си. Възможно е да спазва правилото на будистките монаси да не употребява храна след обед – аз не помня да съм го виждал да вкусва храна вечер; възможно е дори да не се нуждае от храна всеки ден."
Писмата на Ел Мория и Кут Хуми до учениците причастни към Теософското движение, са публикувани в "Писма на Махатмите" и други книги. Някои от тези писма се пазят в отдела за ръкописи на Британския музей.
Владика Кут Хуми поддържа фокуса в Шигадзе в Тибет, където, свирейки на великия орган, извлича космическата хармония със свещените огньове на своето сърце. С тази небесна музика той изпраща изцеление и мир по цялото тяло на планетата на душите, намиращи се в състояние на преход (в частност и в смъртния час) и ги води в ефирните свещенообители на Великото Бяло Братство, за наставление при подготовката за следващия земен живот. Той вдъхновява архитектите, поетите и учените, пробуждайки мистичния спомен за тяхната собствена душевна хармония в небесната геометрия и ритъма на звездите.