Книга 43
25.VІІ.150 (2014)
ХристÒвата кула.
Божествен Уайоминг.
Сакралната песен на Америка
05:57:00 ч. Архетипен (първообразен) сън непосредствено преди събуждане. С някого сме се изкачили на ново ниво на някакъв архитектурен комплекс високо в планината. Пред мен са зъбери на средновековна кула. Изглеждат ми реални, вече построени, но от съня се разбира, че това е все още само визуален проект, макар и съвсем правдоподобен - даже би бил осезаем, ако се пипне. На всеки зъбер (всъщност, през един), има съответно по един издълбан голям знак: кръст и снежинка. Този Невидим, който е с мене, убеждава някакъв майстор да построи тази кула за мене реално. Въпросът е уреден, а аз, с привичната си "рибещина", се извинявам на майстора, че по моя "вина" пак му се отваря работа...
Съновидението е архетипно, защото е ясно, съвсем явно символично и ще остане в паметта ми завинаги. При събужда- нето веднага разбирам, че това значи предстоящо Трето По- свещение - Просветление. Нали в Пентаграма точно замък с кула, на върха на планина, е неговият символ? Това обяснява силният ми стремеж към усамотение в "укрепен" дом в пла- нината, което и правя от няколко години. Нежелание за общуване с много хора дори и в братските инициативи и форми, нежелание за апостолство, пътувания, гостувания и т.н. Моделът на Мейнỳр, надделяващ над модела на Занòни. Ако наистина сънят ми е архетипен, а изглежда такъв, това означава, че най-после има надежда за пробуждане на ясновидство, яснослушане, психометрия и т.н.. Ясномисленето си го имам, но сензорната част не е развита - за нея винаги съм мечтал. Това, че понякога ни се дават прояви на феномени от по-горни посвещения, е по благодат, не е нещо стабилно постигнато, не можем още да ги включваме по свое желание.
Някои приятели са респектирани от Словото, което тече през единаторите, от изцеленията, чудесата, явленията, които се случват около тях, затова си мислят, че те са ясновидци и даже бели маги, че възлизат в Школата, в горните светове съзнателно. Мнозина възлизаме нощем, но докато не получим ІІІ Посвещение и по-горните, не съзнаваме това и не го помним, когато се връщаме в тялото си и на земята, освен чрез внезапни проблясъци и архетипни сънища. Идва и мисълта за основния външен метод, потвърден вчера с писмо от любим приятел - безкомпромисно растително суровоядство. Въпреки че ме вдъхнови крупният труд на арменеца Атерхов, не спазвам стриктно суровоядството, затова все още имам болежки и несъвършенства.
Започвам! От вчера спазвам и нещо ново за мене, макар и да го знам теоретически по линия на песента "Студът всичко дава". Не само ходя гол почти през цялото време (когато няма човек тука), но и не се обличам когато е студено, а доскоро спях с много топли завивки - с юрган даже през лятото... А студът бил метод за здраве и отслабване, тъй като се активирали функциите на някакви кафяви мазнини в организма, които топят натрупаните вредни мазнини в нас, когато не ни е топло. А голотата наистина е нещо удивително и фундаментално - основно условие за влизане и оставане в холивселената ("голивселената"...). Възстановява се неописуемо щастливото и ведро усещане, което се случва само при нудизма. Обаче, за да се задействат и останалите сетива и феномени на цяловселената и за да сме винаги във връзка с Хол - Благия Дух, - не трябва да сме без дрехи винаги сами. Ако духовните хора разбираха това и можеха да снемат дрехите и предразсъдъците си и да живеят голи заедно, раят за тях щеше да се възстанови моментално и нямаше да има защо повече да се прераждаме, да остаряваме, да се разболяваме и умираме. Това значи ликвидиране на един голям грях - чувството за срам от голотата, обяснен още в началото на Стария Завет и взел връх в инферналните култури и религии. Там Всемирната Змия - "Големият Братовчед" - обяснява на Адам и Ева, че голотата е безнравствена и че трябва да започнат да се об-личат. Така те излизат от "голивселената" (един от синони-мите на холивселената) и се самоизгонват в света на смър-тните, където всичко вече се постига с мъки и страдания, със сълзи, труд, пот и кръв - много трудно.
Третото Посвещение изисква обитаване на върхове, ви- соки места, пирамиди, "кули"; вършат работа дори небостър-гачите и високите блокове, когато няма друг начин. Може би затова и е било предвидено да живея много години и на 13-ия етаж под покрива в оня блок... Някъде съм разказал как един ден, редактирайки осиянията, срещнах една напълно забравена прогноза за мене: че ако точно на 13-ия етаж на някоя "панелка" постигна нещо си, Бог щял да ме освободи веднага и да ми даде не само бол къщи сред природата, но и други мечтани неща. Така че въобще не съм търсел съзнателно нито "панелката", нито трите къщи на село, в които се ширя сега.
По-долу слагам снимки на един удивителен природен фе-номен, издигнал се в резултат на древна вулканична ерупция. Става дума за Дяволската кула в източния район на Скалистите планини в щата Уайоминг. Поначало, това е един уникален щат измежду всичките 50, в който това Посвещение може да се получи по-лесно, понеже е най-малко населен с хора - на второ място по този показател в цяла Америка. Това "голямо прерийно място" - името на щата Уайоминг, дошло от индианците алгонкини - съчетава огромността на пространството и силата на духа с великия дух на Прерията. Затова е важно да се произнасят свещени алгонкински имена и думи, ако някой иска да получи закрилата на уайоминския етнически Дух-закрилник. Например, "омàмиуинини" (така нарича себе си племето), а също и Киччи-Манито, Гиччи-Манитунац (техния Бог), Нанабожо (техният приказен герой - Великият Заек), Мише-Номак (Гигантската Риба) и др.
Хайде сега - къде са индианците, къде е Индия!... А и при двата народа има "Мани". Да не говорим за българи и славяни - индианецът Нанабожо, например, може да си е направо... някой набожен нашенец... Че човекът е "ман" в много народи, това е всеизвестно - и в индоевропейските езици и другаде, - но чак толкова отдалечени като индианските?... Дали това не идва още от общия древен континент Гондвана? Че човекът е станал човек заради ръцете си, това го знаем всички, ала не трудът е създал човека, а той - труда... И прегръдката, и лекуването е създал (затова има мануална терапия). Е, прегръдката я има и у животните, но в кои по-точно? Не са ли само топлокръвните? Значи - начатък на душа, на монада. А целувката я има и при рибите - това си е направо холада или холиада...
В ред близки фонетични варианти на традиционните анимистични възгледи на индианците при повечето алгонкински народи, "Мани́та" е термин, аналогичен на "душа", "дух" или "сила", Според коренните жители на Уайоминг, "Маниту" съдържа всяко растение, всеки камък - и даже в механизмите го има. Маниту може да бъде и личност, и понятие. Като личност, "Маниту" се използва за контакт - най-вече със силите на природата. Превъплъщенията на Маниту могат да се открият и в лекарствата им, и в амулетите им от лечебни билки. Тъй като "интервентите" от космоса - Черната Ложа – внасят своите методи навсякъде, имало е и "маниту" с използване на бизонска кожа за късмет в лова... А ето и едно доказателство, че религията на този народ е и божествена, а не само духовна. За разлика от класическите митологични божества, превъплъщенията на маниту нямат йерархична структура. Свещената дума "маниту" се е запазила и в основни географски имена: провинция Манитоба, остров Манитулин и езерото Маниту на остров Манитулин в Канада, град Маниту Спрингс в Колорадо, Маниту бийч в Мичиган и др. В резултат на християнската мисионерска дейност, думата "маниту" се е превърнала в "Бог-Творец", по аналогия с Бога в християнството. В преводите на Библията на езика анишинабе е използвано съчетанието "Гиче Маниту" (Великият Дух). Под влияние на Майн Рид и други автори на литературни уестърни, за "маниту" в европейската традиция също се е утвърдил преводът "Великият Дух", макар и често той да се разпространява неправомерно върху вярванията на другите индиански племена, нямащи нищо общо с алгонкините.
А кой е Нанабожо?... - Велик дух и митологичен герой от ранга на основните архетипни образи на народите. Най-вече в религията и митовете на индианската народност оджѝбве, един от алгонкинските подетноси. Той има нещо общо с игривия малък Кришна, който е минавал за крадец, измамник, пакостник и фокусник - един определено алохимен образ... Племето му било дошло в Уайоминг от Острова на Костенурката. Може би затова нейният архетип е основен в митовете на този народ - тя умее да потъва надълбоко в океана както никой друг (следователно, в татван). Пътешествието им било импулсирано от седем демиурга, които заповядали на племето да се движи на запад по река Св.Лаврентий до река Отава и после към Великите Езера. С още две племена, народът оджибве сключил „Съюза на Трите Огъня” за борба с Конфедерацията на ирокезите и племето сиу, в частност с дакота. Когато дошли белите завоеватели и най-вече правителствените сили на САЩ, те искали да изселят оджибе, но постигнали това по-лесно с изкупуване на земите им. За янките земята е стока, а за оджибе - божествена сила като огъня, водата, въздуха и пр., така че разменните им мотиви били крайно различни. Както навсякъде, черната ложа и сред тях се е занимавала със завоевания, търговия, лов, риболов и пр., а Бялата ги учела да събират царевица, кленов сок и особено див ориз, който е основен архетип в митологията им (чрез ориза се прави връзка с илухимната вселена и холивселената). Вигвамите им са от брезова кора, хвойна и върбови клонки - иди се разболей при такива мощни влияния!... По тях са изписвали свещени рисунки с астрономически, математически и тотемни знаци, както и по камъните наоколо. През лятото имат два празника: jiingotamog - за общуване с духовете, и nii-mi'idimaa - за социални комуникации. Всеки човек при оджибе си има индивидуален тотемен знак и изписват именно него при погребението му. Ние имаме да ядем още много плодове и лимец, докато стигнем до такова ниво на индивидуализация и уважение към отделния човек. За съжаление, "братовчедите" са пробили и при народа оджабе и са внедрили сред него човекоядци и травестити с хареми за мъже, но Нашите контрирали злото сред тях чрез равноправието на мъжа и жената и на дейностите. Докато тракиецът е впрягал жена си да тегли ралото като животно, индианецът оджабе няма понятие нито за унижаване на жената, нито за експлоатация и робство. Ще кажат: "Първобитно-общинен строй, рано им е...", но този строй е по-близо до божествения. Бракът им е бил пат-рилокален - жените живеят в дома на бащата на мъжа, но днес вече там има много неолокални бракове - двойката се отделя. Имало е и тотемни родове, и полигиния (многоженство), и левират (вдовицата се жени за брат или братовчед на починалия), и сорорат (брак едновременно и със сестрите и братовчедките на съпругата, с пълно разбирателство и ра-вноправие между всички). Един от аргументите за геноцида на индианците от страна на испанците и янките е именно са-танинската постановка в псевдохристиянството - морализ-мът... Вероятно в тия случаи виждаме корените на главния девиз в Божествен Уайоминг: "Равноправие!". Знаем за подобно племе и в Хималаите, но при тях жената е водеща. Както виждаме, таблицата на Менделеев е била експериментирана твърде много в историята на човечеството не само в общосоциален, но и в интимен план, и затова народите с монада са били много по-здрави и щастливи, докато тъмните сили успеят да наложат водородния морал, от който следват и болестите, и лудостите, и извращенията.
Народът оджабе (оджибуей) има и знахарски общества от типа на известното мидевивин. Ето малко информация на тази тема от сайта на Българското индианско общество "Орловият кръг":
За лечителите мъже и жени, първите два тотема са Кос-тенурка и Видра. Впоследствие са добавени родовете на Гър-мящата Змия, Черната Змия, Жабата и Водния Дух.
Това, че някой по рождение принадлежи към рода на Костенурката или Видрата, не дава автоматично гаранция, че той ще се развие като лечител. Най-важното условие да бъдеш признат за лечител при Оджибуей е дарбата. Понеже дарбата да лекуваш е особена и уникална и не зависи само от придобитите знания за растенията и техните лечебни качества, лечителите избират своите ученици - момчета и момичета, - търсейки у тях специални качества. След като бъдат избрани, кандидатите минават през дълъг период на чиракуване под ръководството на лечителите. Обучението целѝ да се разширят лечителските способности на учениците и да се задълбочат познанията им за целебните растения. Тези, които добре познават растенията, най-вероятно ще станат лечители, а лечителите ще станат духовни водачи, загрижени не само за поддържането на живота и облекчаването на страданията на пациентите си, но също и за осигуряването на правилно ръководство и принципи за водене на добър живот, осигуряващ удовлетворение на индивида. Така че лечителите при Оджибуей са лечители не само на тялото, но и на душата. Добруването на тялото е пряко свързано с вътрешния Аз на индивида. Някои от болестите се разглеждат като физически израз на вътрешен дискомфорт. Лечението включва не само подбор на подходящи растения, но и изследване на природата и характера на сънищата.
Въпреки тази постановка, все пак някои лечители си ос-тават само специалисти по растенията, докато други, освен това, са и шамани.
Видове лечители: Цисаки, Нанадави, Уабено и Меда Цисаки. Лечителят Цисаки (най-често мъж) разкрива "скрити истини", докато е във връзка с духа на Клатещата се палатка. Церемонията на Клатещата се палатка лежи върху контакта на един Цисаки с определен дух, който му помага да бъдат намерени неща, изгубени от хората от племето. Името "Клатеща се палатка" е дадено от бѐлите. Всъщност, лечителят влиза в нещо като клетка, изградена от пръти. Понякога той е вързан за тях. Лечителят контактува с духа, който трябва да му помогне, и връзките се разхлабват, докато той получава необходимата информация. Името на церемонията идва от това, че "палатката" силно се клати от присъствието на духа.
Нанадеви. Лечителят Нанадеви е "докторът" на племето. Той лекува, като извиква своя дух-покровител, който му показва причината за болестта и го напътства как да я отстрани. Лечителят, ако е възпитаник на Тъмната сила, прави това като ритуално полага малки костици върху засегнатата област. Той духа в костните канали или смуче през тях според посоката, която неговият дух-покровител ще му покаже. Нанадеви, когато е възпитаник на Светлата сила, използа растения и други лечителски техники, но главната сила на неговото лечение се състои в умението да "разговаря с духовете", които да му покажат причината за болестта.
Уабено. Лечителят уабено (превежда се като "човек от небето при зазоряване") работи с огъня, за да може да разчита сънищата, да ръководи новаците при тяхната първа среща с духовете и да лекува болните. Шаманите уабено използват ра-злични растителни рецепти, което им позволява да вадят за кратко време живи въглени от огъня, без да се изгорят. Те лекуват болните, като управляват огъня близо до тялото им. Уабено са медиатори на силата, с която контактуват по време на транс и която те изразяват, управлявайки огъня. Те тълкуват сънища, изпадайки в състояние на транс, често предизвикано от пеенето на специални песни и взирането в горящите главни на огъня.
Мѐда. Семеен лечител, който "озвучава барабана" за болните - контакт с духа по време на сън, за да осигури успех на лова и да предвиди членове на изолираните алгонкински ловни групи. Мѐда, щом като са ловци и месоядни, естествено е да се разболяват. Лечителите Меда също оформят и осъществяват възможните срещи с вражески групи. В Тайното общество Церемонията Мидевивин е сезонна и се провежда обикновено късно през лятото или през пролетта. Може обаче през всяко време да се осъществи Мидевивин, ако някой има остра нужда от лечение. Церемонията Мидевивин е едновременно лечебен ритуал, и обред за посве- щаване в лечителската професия. При народа оджибуей тя се изпълнява от определен брой ритуални служители, избрани от групата на лечителите в племето. Йерархията в Обществото Миде включва 4 земни и 4 небесни степени, които се придобиват чрез изучаване на Мидевивинския занаят и минаване през ритуално лечение. Древните лечителски умения като Цисаки (изразител на волята на духовете), Нанадави (лечител), Уабено (управляващ огъня) и Меда (семеен лечител) стават част от обществото Миде. Така индивидуалните лечителски занимания стават част от терминологията на Мидевивин.
Думата "мидевивин" произлиза от свързване на думите "миде" (звукът на барабана) и вивин (делà). Обществото миде запазва в себе си характерните форми на лечителската традиция на някогашните Оджибуей, но най-вероятно е възникнало едва към края на ХVІІ век, защото в по-старите писмени сведения за Оджибуей няма съобщения за него. Освен това, при източните Алгонкински племена няма такова общество.
Тук ще включа подробности и още сведения за народа оджабе на руски език - всеки българин ще се справи, нямам време да превеждам:
По легендам, когда оджибве жили на острове Черепахи, к ним с моря поднялись семь сверкающих ракушек миигис. Одна из них была очень сильная и смертельная для людей, поэтому она погрузилась об-ратно под воду. Шесть ракушек, которые остались, основали тоте-мы (слово, от которого происходит современный термин "тотеми-зм"). Это были Быкоголов (Wawaazisii), Эхороб (Baswenaazhi), Утка Шилохвостка (Aan'aawenh), Медведь (Nooke) и Хвост лося (Moozwaano-we). Если бы седьмая раковина осталась, она должна была бы учре-дить тотем Громовой птицы. Они направили народ в путешествие на запад. Интересно, что эти демиурги появлялись потом все время в снах и медитациях шаманов оджибве. В одном из таких видений ра-ковина сообщила, что чем дальше на запад они пройдут, тем дольше они смогут следовать традициям, поскольку с востока идут новые люди, которые поселятся здесь. Это видение могло быть пророчес-твом прихода европейцев. В устном бытовании существуют неско-лько эпических комплексов, в которых рассказывается об изобрете-нии различных ремёсел, табака и других полезных для народа вещей. Самые известные из них - о каннибале Вендиго и о трикстере Нана-божо (Кролике).
Развиты народные танцы, ремёсла, искусство. Существуют мифы и легенды.
Мидевивин — организация шаманов оджибве. По легенде, вер-ховный бог Маниту послал своего гонца к народу оджибве с целью на-учить их лечиться от болезней. Он выбрал одного человека и передал ему знания, которые тот передавал дальше. Впоследствии была ос-нована организация шаманов, сохранивших тайные знания. При пос-туплении кандидата в Мидевивин символически убивали его раковину и воскрешали уже в статусе другого человека. Мидевивин имеет сту-пенчатую структуру. Например, шаман первой ступени имел право носить линию на лице и обслуживать погребальные процессии. Ша-ман третьей ступени, называвшейся Сообществом Восходящего Со-лнца, обладал силами стихий и разрисовывал верх лица зелёным, а низ - красным. На этом уровне он становился полноценным шаманом. Есть свидетельства и о шести уровней организации. Для перехода от одной ступени к другой происходят сложные обряды инициации. Кроме лечебных функций, шаманы также были основными пропаган-дистами верного пути жизни, комплекса религиозных и этических правил оджибве. Они понимали, что здоровье человека зависит не от лекарств, а от образа жизни. Они пропагандировали благодарить Ма-ниту за всё, быть честными, дружными, храбрыми, сдержанными и добрыми.
При церемонии Мидевивин используются берестяные свитки оджибве (англ.)русск. (Wiigwaasabak) со сложными геометрическими узорами и формами под названием mide-wiigwaas.
Клановая система
В оджибве понятие семьи гораздо шире аналогичного понятия у европейских народов. Это прослеживается в языке: например, для братьев и кузенов в языке оджибве существует одно название. Для оджибве родными считаются все предки и все рождённые в племени. Эту общность мёртвых, живых и нерождённых называют словом aanikoobijigan.
Народ оджибве делится на тотемные группы, которые были назначены демиургами. Это Wawaazisii (Быкоголов), Baswenaazhi (Эхо-робы), Aan'aawenh (Утка Шилохвостка), Nooke (Медведь) and Moozwa-anowe (Хвост лося). Каждая из этих групп имеет какую-то специфику: Эхоробы - певучая, Медведи - самый сильный клан, настолько могу-чий, что делится на подкланы по названию части медведя - Предсе-датель, Ребро или нога. При встрече оджибве говорят "Aaniin odoo-demaayan?", что означает: "Какой у тебя тотем?" Это позволяет сразу идентифицировать родственные и иные связи между собой. Сейчас приветствие сократилось до Aaniin!
Известные представители: Гэвин Маклауд (американский актёр) - оджибве по отцу; Эдмония Льюис (скульптор) - оджибве по матери; Крис Саймон (хоккеист) - оджибве по отцу; Аррон Эшем (хоккеист); Бэнкс, Деннис — основатель Движения американских индейцев в 1968 году; Беллекорт, Клайд — основатель Движения американских индей-цев в 1968 году; Беллекорт, Вернон — активист Движения американс-ких индейцев.
Ето още нещо за Нанабожо:
Нанабожо (Манабожо, Манабозо) в легендах алгонкинских [Algon - quian] племен Великий Заяц [Great Hare], который считается прароди- телем всех животных, способным принимать различные обличья. Не- которые легенды, связанные с Нанабожо, использованы Г.Лонгфеллоу [Longfellow, Henry Wadsworth] в поэме "Песнь о Гайавате" ["The Song of Hiawatha"]. Тж. Manabozho, Manabozo.
Тук вече "Нана" се е превърнало в "Мана", което води пак към Човека. Цялото име Манабожо значи „Божи Човек”... Едно време моят баща Ж.К. преведе тази знаменита поема на Лонгфелоу, когато в България беше още неизвестна, и вечер ни я четеше, а ние го слушахме със затаен дъх...
Духът на Прерията е едно от въплъщенията на Мировата Душа в универсалната вселена, въплътила се като "планетата" Икло (Земята) и позната в митологиите на народите с много имена, едно от които е елинското "Гея". Както знаем, тя се появява веднага след раждането на Хаоса, Който е за нас Бог-Отец. Нейни дъщери са всички ясновселенски проекции на Мировата Душа във Великата Разумна Природа, едно от които е Великата Прерия. Тя има сетри като Великата Тундра, Великата Пустиня, Великата Савана, Великата Джунгла, Великата Степ, Великата Тайга, Великата Ледена Пустиня, Великата Океания, Великата Планинска Богиня и богините на Езерата, Реките, Потоците, Равнините, Полята, Платата, Долините, Оазисите, Ливадите и т.н.
Прерията е сестра-близначка на Степта, но все пак имат и някои съществени разлики. Великата Прерия в Уайоминг е майка на боговете и богините на Бизона, Тополата (Populus sargentii), цветето Индианска четка (Castilleja linariae - folia), Чучулигата (Sturnella neglecta), Рогатия гущер (Phrynosoma douglasi brevirostre), уайоминския Нефрит, Пъстървата (Onco - rhynchus clarki), пеперудата (Callophrys sheridanii), тревната пшеница (Agropyron smithii), почвата forkwood. Достатъчно е кореняк-уайоминец или пришълец да се обърне към който и да е от тия местни тотеми, ако знае името на съответния гном, елф, дух, гений, ангел или божество, за да получи цялата закрила от него, куп специфични преживявания, блага и шансове - и екскурзия в родината му в космоса. Вършат работа и уайоминският девиз "Равноправие" или само "равенство" и "каубойски щат", стига да се влагат там божествени образи и съдържания, а не инферналните печати на ласото, камшика, трапа, капана, родеото, шпорите, колта, уинчестера и пр. Само че тия Посвещения няма да стават вече чрез текстове или в закрити школи, а с непосредствено, живо общуване навсякъде с хората, които знаят и могат.
Природните божества и гении произлизат от илухимите, архангелите, херувимите, панвселената и пр., а социалните - от алохимния свят, атмическия, будическия, каузала и ментала. Затова са важни и социалните образи и магични думи, дошли свише или чрез чувствителните хора.
Свещеният Бизон на знамето на Уайоминг е един изклю-чителен космически архетип и има много интересна символика. Представката "би" пред корена "вол", на нивото на ада е основен източник на раздвоената воля, но в божествения свят отговаря за тандемите в Делото и споделените божествени желания на сродните души - спонтанност без замисляне. В частност, двойката ("би") е отразена и в структурата на законодателната власт в този щат - тя е двукамерна, въпреки че има още много такива по света. Обстоятелството, че имат 90 гласа в нея - 30 сенатори и 60 народни представители, също има важно кабалистическо значение; а преобладаването на републиканците днес - също. Крупната победа за избирателното право на жените в Уайоминг през 19 и началото на 20 век говори много за ролята на ясновселената в този необикновен щат. Един ден неоматриархатът може да победи там с предимство, както очакваме във Флорида да се роди първият американски Президент, който ще унищожи бизнеса, урбанистиката и некротехниката и ще направи от Земята райска градина. Сродната му душа обаче може да бъде от божествен Уайоминг, защото без Новата Ева в това свято дело победата би била невъзможна - тя ще бъде спонтанна, ще избира партньори и ще ражда деца с искра Божия, няма да иска да се подсигурява и да се омъжва. Този шедьовър на еволюцията (Новата Ева и Новата Евридика) ще бъде подарен на света именно от Уайоминг. Това, че неговият архангел в духовния свят и съответният архидей в Божествения са с печата на Бизона, дават грамадна чистота и сила на небесния и земния Уайоминг.
Обаче на какво е стъпил Бизонът? - Върху една Бариера! Езотериците ще видят в нея образа на Пазача на Прага, а хората с монада т.е. Проявената Божия Любов, там първи ще могат да наложат законно най-мощна и безкомпромисна бариера срещу дейностите на космическите интервенти: парите, търговията, животновъдството, месодобива, риболова, алкохола, тютюнопушенето, сечта и коситбата; на механичната и химическа обработка на земята, ГМО-то, производството на оръжие и въобще на некротехника и наркотици. В герба на Уайоминг, под Бизона и Пазача на Прага виждаме Изгряващото Слънце, а отдолу има 5 хералдически лилии. Не че тия и много други символи ги няма у много други народи, но съчетанието и разположението им в един национален символ има специфично значение.
Откъде изгрява уайоминското слънце? - Иззад една Кула. Ето още едно доказателство за Третото Посвещение! Най - вероятно, тук е символизирана Дяволската кула в Скалистите планини, за която става дума по-долу, но кулата като символ има различни нива на тълкуване. От друга страна, Скалистите планини имат немалко свещени входове към Агарта и изходи към Космоса.
За Второто посвещение на Смирението се иска точно обратното - възможно най-гъстонаселена страна, район, град, селище. Желателно е приятелите в Америка да посещават Дяволската кула от време на време, но да знаят, че това съвсем не е "дяволско" място, а един от входовете към Агарта и към Космоса в Щатите. Не знам дали само алпинисти го изкачват или има и по-лесни начини, но посрещане на изгрева горе, евентуални паневритмии, ако е подходящо, и други духовни и божествени преживявания на върха и в околността биха имали положителен ефект за съдбата на Америка и на всички духовни и светски американци по вселената. Но трябва там в момента да няма други хора.
За да се избегне или трансформира името на Дявола, може този феномен да се прекръсти на Levels Tower или Revels Tower, в зависимост от случая - на духовно ниво, това е място за получаване на Посвещения (levels), а на божествено - за щастливи сакрални действа - пролетни и летни празници, любовни екскурзии, приставания, огнения, сватбени пътешествия и годишнини (медна, сребърна, златна, рубинена, диамантена сватба и т.н.); за зачевания на физически и нефизически деца с монада и др.
В преданията на местните индиански племена, върху тази удивителна природна "кула" най-често невинни момичета се спасяват по чудотворен начин от мечките. Когато биват нападнати, в последния миг изпод земята планината излиза стремглаво нагоре и ги издига. Мечката, както всичко останало, е и положителен, и негативен символ. Трябва да си припомним поговорките и изразите от типа на "мечешка услуга" и пр., да проучим още по-дълбоко характера, символогията на това животно в опасния му вид, за да преведем посланието на тия митове и в сферата на човешките взаимоотношения.
Трябва обаче да се знае, че този връх, както и нашият Мусала, започва да губи връзката си с Небето и Вътрешната Земя поради това, че е станал "пазар" - идват много смъртни. Затова Посветените там (или външните водачи) ще ви водят за Свещените Празници по други планини и върхове, всеки път различни и по различно време. Но изкачването на "Кулата на Посвещенията и на Щастието" – за тия, които желаят и могат – все още може да донесе нещо, което е останало в нея.
Базална сила и значение има и фактът, че щатът Уайо-минг е под №44. Архангелът на това число е негов покровител и защитник на всяко същество с душа в този щат и от него. Който се приближава към щата, трябва да медитира и се моли за връзка с покровителя на щата и богинята на Прерията, за да намери добър прием там.
Темата стана много дълга, време е на този етап да приключваме. Ще завърша с едно откровение за Америка, което се получи наскоро. Всички американци - кореняци или пришълци, - които обичат Америка и са с беинсанска монада (с Баща Универсалния Дух или Учителят), могат от днес нататък да използват при много случаи в своя полза и полза на американския народ и неговите почитатели песента на Учителя "Една вечна Истина, която е Бог на Любовта".
Ето думите и нотите й: Еднàта, Адѝтна, Биòтна Амрихàлна. Амерỳн, Шемерỳн. Ил Бихàр, Ил Бихàр, Ил Бихàр. Бихàр, Ил Бихàр. Ил мезỳн. Вѐю, Вѐю, Вѐю, Тàо Би Ом, Ом, Биют, Вею, Вѐю, Вѐю.
За нея досега има само следното обяснение:
"Дадена на 18 април 1943 г. от Учителя на Лиляна Табакова. Текстът е на старинен свещен и непреводим език, в нея се говори за Първата Велика Душа, носителка на Любовта. Тази песен трябва да се изпълнява като медитация – съсредоточено, с мистично вглъбяване."
Историците от Акаша проследяват какво се е случило в света на всяка паметна дата, когато е родено нещо от Сло-вото. Може би един ден и на нас ще кажат какво е станало на 18 април 1943 и след тази дата на езотерично ниво в Битието и има ли то връзка и с Америка, поради споменатата песен.
За разлика от други песни, била тази на ватански език или не, за отделните думи в нея не е дадено от Учителя ни - какво обяснение. Но фактът, че присъства думата "Амерỳн", я прави магична песен и формула за Америка.
Тук няма да се спираме обстойно на различните версии за произхода на на името "Америка", но не е излишно те да се изучават и да се имат предвид. Има сериозни възражения срещу наложената популярна версия, че кръстник на континента е италианският търговец, изследовател и картограф Америго Веспучи (1451-1512). Счита се, че италианското име Amerigo произлиза от германското Amalric, идващо от думата amal, която значи "работа", и думата rîc, означаваща управлявяне, мощ. И двете са много типични за Америка, така че националните духове на народите може съвсем неслучайно да са избрали това име на бъдещата страна на работарството, бизнеса и могъществото...
По-долу е поместен един нетрадиционен материал на тази тема, който би бил интересен за несведущите. Той може да послужи за основа да се търсят и други етимологии на името "Америка" и други символики, в зависимост от теориите за откривателите й. Например, версията, че думата иде от "злато", също има пряко отношение към златната треска в тази страна, но и етимологията от "вятър" и архетипа му също не са за изпускане, имайки предвид мисленето и темперамента на страната на рекордите и на скоростите... Тук не е прибавена и версията за българската следа...
Кръстниците на Америка
в."Сега", 2 декември 2006
Прието е, че името идва от мореплавателя Америго Веспучи. Има обаче и няколко други теории, свързващи го с викингите, маите, англичаните и дори арабите.
Америка - учихме в училище, - е кръстена в чест на мореплавателя Америго Веспучи, който открил, че тези земи не са част от Индия, както се смятало дотогава, а нов континент.
По цял свят убеждението, че италианският мореплавател е дал името си на земите, открити от Христофор Колумб за европейците, е било винаги така разпространено, че една негова пряка наследница - Америка Веспучи,- три века по-късно, а именно през 1839 г., отива в Ню Орлеанс и иска да получи земя като признание.
От края на XIX век обаче се появяват различни противоречащи си идеи за произхода на името на двете Америки.
Най-ранното известно използване на името Америка за континента е от 1507 г. То се появява на голяма карта, създадена от герма-нския картограф Мартин Валдземюлер в Сейнт Ди (днес район в Сев-ероизточна Франция). Придружаващата картата книга Cosmographiae Introductio обяснява, че името идва от латинизираната версия на името на изследователя Америго Веспучи - Амекус Веспучиус, в женската му форма Америка, тъй като останалите континенти имат женски латински имена. Валдземюлер се позовава на писма на Веспучи, чиято автентичност обаче се оспорва.
Викингите. Всъщност традиционните уроци за откриването на Америка също не са съвсем точни - Колумб не е първият европеец, стъпил на Новата земя. Освен древните азиатци, преминали Берин-говия проток и заселили постепенно тези земи, освен обитателите на Африка, за които се твърди, че са ги достигали преди около 3000 г., има писмени сведения, че викингите са акостирали в Америка през Средновековието. Исландската сага за Ерик Червения, който заселва Гренландия, разказваща как синът на Ерик - Лейф, - отива във Винланд (Северна Америка), е записана за първи път през втората половина на XIII век. Това е 250 години, след като Лейф Ериксон открива западна земя, пълна с "житни ниви и лози". От тази древна сага през 1930 г. се появява чудноватата теория, че произходът на "Америка" е скандинавски: Аmt означава "район" плюс Ерик, което прави Amteric - земята на Ерик.
По-късно други норвежци пътуват до откритите от Лейф земи. Съвременните защитници на "норвежката връзка" твърдят, че около началото на XI век моряците в Северния Атлантик са наричали мястото Ommerike (oh-MEH-ric-eh), което на старонорвежки означава "най-отдалечената чужда земя".
Маите. Има защитници и теорията, че името Америка идва от маите, обитавали континента. Една от най-достоверно звучащите етимологии - т.нар. "теория Amerrique" се появява в края на XIX в. и е съживена отново през 70-те години на XX в.
Американски изследователи смятат, че името Америка не е дадено на новооткритите земи от европейците, а напротив - то е донесено като название в Европа от Новия свят. Името може би е дошло от индианско племе от район в днешна Никарагуа, наречен Amerrique, богат на злато и вероятно посетен и от Колумб, и от Веспучи, които правят названието популярно в Европа. За двамата изследователи думите Amerrique и злато може би са станали синоними.
Твърди се, че в архива на Толедо е запазено писмо от Веспучи до кардинала с дата 9 декември 1508 г., което е подписано Amerrigo - с двойно "r", както индианското название Amerrique. От периода между 1508 и 1512 г. - годината на смъртта на Веспучи, - са запазени поне още два документа, подписани с името Amerrigo - може би мореплава-телят е подобрил кръщелното си име до "златното", дошло от Но-вия свят.
Според антрополога Аугустус ле Плонгеон, името America или Ameririque на езика на маите означава земя с особено силен вятър, или Земя на ветровете. Понякога окончанията "ique" и 'ika" могат да означават не само вятър или въздух, но също така дух, дихание, самият живот.
Америго Веспучи. Ролята на Веспучи в именуването на Америка не е съвсем ясна. Той е италиански търговец, изследовател и картограф, роден през 1451 г. във Флоренция и починал през 1512 г. Играе основна роля в две експедиции, които проучват източните бре-гове на Южна Америка между 1499 и 1502 г. По време на второто си плаване той открива, че Южна Америка се простира много по-далеч на юг, отколкото се е смятало дотогава от европейците. Това го убеждава, че тази земя не е част от Индия, а съвсем друг континент-смело предположение по време, когато всички други, прекосяващи Атлантика, смятат, че акостират в Азия.
След появата на картата на света на Мартин Валдземюлер, в която новият континент е именуван "Америка" по първото име на Веспучи, се появяват критики, че флорентинецът се опитва да отнеме славата на Кристофор Колумб.
Някои учени казват, че той не е бил наясно за широката употреба на собственото му име във връзка с новооткритите земи. Други го обвиняват, че нарочно се е прекръстил с название, чуто от него в Новия свят, за да се свърже името му с голямото откритие. Критици твърдят, че кръщелното му име е било Албериго, а не Америго. Доказано е обаче, че името, получено от Веспучи при кръщенето му, е Америго. Бартоломео де Ла Каса, приятел на Колумб, го обвинява, че е лъжец и крадец на слава. "Новият континент трябва да носи името Колумба, а не както несправедливо е наричан Америка", настоява Ла Каса.
Все пак, както отбелязва д-р Базил Котъл, автор на Dictionary of Surnames, 1967, новите държави или континенти никога не са били кръщавани на първото име на човек, а винаги на фамилията (с изключение на някои места, именувани на първите имена на монарси и прин-цове като Каролина например). Следователно, Америка би трябвало да стане Веспучиленд или Веспучия, ако името е било дадено от фло-рентинеца.
Христофор Колумб умира през 1506 г., (вярвайки до последния си дъх, че е открил и колонизирал част от Индия), и не е в състояние да обори картата на Вадземюлер.
Английската връзка. Друга теория, за първи път предложена от антикваря и натуралист от Бристол Афред Худ през 1908 г. твърди, че името Америка произхожда от името Ричард Америки, с рождено име Ричард Ам Мерик, който е финансирал експедицията на Джон Кабът (Джовани Кабото), достигнала за първи път Северна Америка. Худ смята, че първоначално името е било дадено само на една точка в Северна Америка, още докато не е било известно, че тази земя е нов континент.
Джовани Кабото е роден в Генуа през 1450 г., син е на търговец на подправки. Семейството му се мести във Венеция през 1461 г. Между 1485 и 1490 г. той плава надлъж и нашир и според съвременниците си става опитен моряк. Знаейки, че подправките идват от Изток и че е възможно, въпреки че не е доказано, светът да е кръгъл, той е бил убеден, че ако плава на запад, може да достигне богатствата на Ориента.
Опитвайки се да открие спонсор за пътуването си, през 1495 г. Кабото отива в Бристол и е представен на група бизнесмени, водени от преселилия се в Англия уелсец Ричард Америки, който е готов да рискува, за да разшири търговията си.
Впечатлени от Кабът, бристолските търговци му уреждат аудиенция при крал Хенри VII в Лондон и на 5 март 1496 г. Кабът получава документ, с който монархът му възлага да плава под английски флаг и да обяви всички новооткрити земи за притежание на английската корона.
34 дни след като напускат Англия, моряците виждат земя – мо-же би Нюфаундленд, може би Нова Скотия или друга точка от северо-американското крайбрежие - историците още нямат единно мнение по въпроса. Те акостират на 3 места и вземат няколко вида доказа-телства за пътуването си. Кабът представя донесените предмети в двореца и, силно впечатлен, Хенри VII му дава нов лиценз, така че през 1498 г. мореплавателят, заедно с флота от 5 кораба, отново от-пътува от Бристол. Един от корабите, повреден от буря, се връща в Ирландия. Останалите никога не са открити.
През следващата година синът му Себастиан Кабът повежда неуспешна експедиция в търсене на баща си, през която проучва северноамериканския бряг от Лабрадор до Каролина.
Уелсецът от Бристол ли е кръстник на Америка?
Ричард Америки е с рождено име Ричард Ам Мерик или Ричард, син на Мерик. Роден е в заможно семейство. Мести се в Бристол, когато градът става търговско средище и второто по големина при-станище в Англия. През 1947 г. е шериф на града и за трети път гла-вен кралски митничар на пристанището, въпреки че тази привилегия се е давала само за по 1 г. на големите търговци.
Възможно е Ричард Америки да е поискал част от новооткрити-те земи да бъдат кръстени на негово име, след като той основно е финансирал експедицията, дървеният материал за корабите е доста-вен от негово имение в Уелс и се е грижел за съпругата и децата на Джон Кабът по време на плаванията, твърди Би Би Си. Още един лю-бопитен факт - гербът на рода Ам Мерик е съдържал познатите по цял свят днес звезди и ивици от флага на САЩ. А гербът на семейс-твото Ам Мерик от Уелс предшества с 300 години връзката на Джордж Вашингтон с американския континент, чието семейство съ-що използва звездите и ивиците в своя хералдичен знак.
Били ли са англичаните в Америка преди Колумб?
В различни архиви са открити доказателства за плавания на ри-бари от Англия през Атлантика, започващи около 1490 г.
Година след първото пътуване на Кабот през океана - през 1497 г., - Педро де Аяла, испански пратеник в Лондон, пише до крал Фердинанд и кралица Изабела, че от 7 години насам в Бристол оборудват кораби и ги пращат в търсене на "остров Бразил и седемте града".
Учените смятат, че риболовни кораби често са прекосявали Атлантика между Бристол и Нюфаундленд преди първото плаване на Колумб. Търговците в Бристол са купували осолена треска от Исландия до 1475 г., когато датският крал спира търговията. През 1475 г. търговците в Бристол са получили кралски указ да търсят друг източник на риба. Открити през 1955 г. записки карат изследователите да предполагат, че от 1480 г., 12 г. преди Колумб, английски рибари може би са създали място за осоляване на риба на брега в Нюфаундленд. През 1960 г. са открити търговски документи, от които става ясно, че Ричард Америки е бил активен участник в този бизнес. Писмо от 1481 г. предполага, че Америки е пращал сол за осоляване на рибата на място, наречено Бразил. От писмото също така става ясно, че рибарите са имали много имена за различните носове и пристанища. Може би едно от тях се е наричало Америка.
Арабската връзка. В произхода на името на континента има и арабска връзка, не особено добре проучена от западните историци. Според тази теория, името Америка може би има арабски произход от XI век, когато Испания е под мавританско управление. Сред важните военни лидери са Уахда Ел-Амери и Зухаир Ал-Амери, и двамата арабизирани моряци от адриатическите острови в Далмация. През XI век те организират мавританската океанска експедиция през Атлан-тика в отвъдморските "Западни земи". Експедициите са описани от средновековните арабски историци.
Без значение кой всъщност е открил и кръстил Америка, експедицията на Колумб през 1492 г. е тази, която променя курса на свето-вната история. Колумб показва на европейците как точно да пъту-ват през Атлантика. Големият принос на Веспучи е, че казва на Ев-ропа, че земята, открита от Колумб, не е Азия, а нов свят, както и че западният път към Азия включва още един океан след него.
Статията не е подписана, отдолу има съобщение: "Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД". Сега може да е АД, но утре ще е РАЙ - всички права ще бъдат на всички...