Необятното говори

Книга 44

1700 02.02.2015 Кога не е настъпена истината на ближния? 21:18 Получен текст от Л.В., който започва с един цитат и продължава като осияние (по-долу в червено е началото на "Суров за сурови” от 12 дек. 1995 г.)

"Половината от живота ú премина в спалнята с онова, което бе останало от единствения ú мъж, когото бе обичала и който прекара в летаргия близо 30 години, проснат върху дюшек от кози кожи в ложето на младежката им страст." (Г.Г. Маркос, "12 странстващи разказа", стр. 140)

- Белегът, че не сме настъпили истината на ближния си и не я настъпваме постоянно, е че до нас има един ведър, усмихнат, радостен и щастлив човек.

1701 04.02.2015 Над 300 дни от годината са в самота. 12:28 от Р.В. О, вие, мъдреци! Носители на духове велики и светещи души! Кажете ми как тъй се проявява, любов когато над 300 дни от годината са в самота... Лягаме сами, ставаме сами, хляб насъщний пак делиме сам-сами... Как тогава любовта се проявява към любимите, към сродните души? Според мен, духовното е само някаква форма на любовта, но не и в пълнота. Бог всеки ден ни дава въздух, слънце, вода - даже за миг не ги спира. А ние ги делим на третини и... накрая.... Искам да споделите мъдростта си с мен, та дано и аз да помъдрея...