Книга 31
16.VII.135(1999)
16.VII.135(1999)
Черноморски бряг, Яйлата
ПО-ГОРЕН ОТ УЧЕНИК
19,38ч.
Божественото учение на една планета, в един свят, се проектира по различен начин в различните народи и епохи. Но повечето от вас знаят, че всяка следваща изява, извираща от Духа, синтезира предишната и всички предишни напълно, като дава и нещо ново. Новото отговаря на потребността на космическия момент.
Който знае това, не се стреми да реставрира една стара система в нейния чист исторически вид, освен с научно-познавателни цели. Съществуват и такива опити, повече или по-малко успешни, но при тях опасностите са повече от предимствата.
Днес всички предишни системи, дори и създадените от Мировия Учител, представляват изкорубени и продънени кораби, отдавна потънали на дъното. Някои изостанали души и самодейци измъкват с невероятни усилия тези останки на повърхността и ги облепят с нови, модерни обвивки, привлекателни за окото.
Такъв макет, колкото и да е шарен, ще поплува известно време, докато картоните се пропият с вода. В някои случаи подобна развалина, реставрирана от някой самодеец, само външно остава на повърхността няколко месеца или години, а в редки случаи и десетилетия. Лошото е, че от борда и на пристанището викачите на тази атракция постоянно канят все нови и нови клиенти да се качат на този картон, докато призракът на старото учение се разпадне и ги издави.
Самодейците и духовните сукалчета се познават по това, че не познават силата на Учителя в последното Му идване на Земята. Те не виждат и не разбират, че Словото, което идва чрез Него, и формите, които създава, инкрустират в себе си и всички елементи на старите Му изяви без изключение - до последния скъпоценен камък. Това е така, понеже законите на Божествения градеж във времето и пространството изискват всяко предишно постижение да се съдържа в кондензиран, но цялостен вид във всяко следващо. Ако днес ученикът разбира, че изучаването и прилагането на Словото, дошло в България, е последната и най-съвършена изява на Бога на
Земята, ако играе редовно паневритмия и участва в специфичните форми на братския живот, които сме дали в този век на българите, той ще се изненада и ще види, че новият кораб на Божественото Учение е построен в голямата си част от всичките елементи на предишните Божествени Учения.
Ако става дума за материали – така е. Но формата на кораба и взаиморазположението на тези елементи сега са съвсем други.
Ако днес някой духовен гений или адепт извлече от дъното кораба на херметизма, кораба на зороастризма, кораба на древното християнство или средновековното богомилство и успее да реставрира този кораб съвършено и напълно автентично, всеки от тези кораби ще заплува прекрасно и няма да потъне никога, защото Божествените форми са вечни. Те са проектирани съгласно съответното време и историческия момент и отговарят на техните особености, но по същество всеки кораб на един истински Учител отпреди хиляди години плува и днес и ще плува до безкрайност и в най-далечното бъдеще, понеже е създаден от Него. Тези кораби не са музейни експонати в архивите на миналото. Те наистина
Една от пещерите по брега на Яйлата, където дойде това осияние и където едно преспиване върху сено или слама може да промени радикално много съдби и да предотврати големи нещастия, ако хората имат отношение към Тройновселенските токове.
плуват и до днес в просторите на всички вселени и спасяват и превозват милиони души до мечтаните брегове на рая.
Това обаче на Земята още не е постигнато, тъй като почти всеки слуга или матрос от вашите подобия на Божествените кораби постоянно пали огън по палубата и по пода на каютите и чупи с умствени брадви и сърдечни чукове корпуса им, за да създаде от тези превъзходни материали някакво собствено, мизерно корабче, където да стане център на внимание. Там по-изостаналите души почват да му се кланят като на "велик реставратор и конструктор".
Тези нищожни проповедници и резачи-разбивачи изхождат от мисълта на гордостта и честолюбието, че корабът на Мировия Учител е "остарял" и че те могат да покажат на света нещо ново.
Да бъдеш корабостроител, проектант на
Божествен плавателен съд – това е плод на последното, най-високо посвещение. Това означава в продължение на хиляди години да си бил велик страдалец, велик учен, известен или неизвестен гений, светия, пророк, апостол, мъдрец и мистик. Ако наистина си бил такъв, ти ще си изградил съответните висши тела и това ще се отрази в черепа ти, на лицето ти, и в хармонията на тялото ти съвсем точно.
Сега какво става? – Хора, които още не са били слуги и прости матроси на екипаж при опитни кормчии и капитани си вирват неизработения нос или натежалия нос от самомнение и решават, че ще коригират и допълнят Учителя си, понеже Той бил малко оглупял и остарял... Но най-некадърните от самодейците и най-горделивите и тщеславните решават да сглобят кораб или самолет от изгнилите, ръждясали части на отдавна потънали превозни средства. Даже Божествените материали се развалят, когато не са в движение – липсата на движение и живот превръща Божественото в посредствено. Душите на неопитните неофити, които се качват по такива гнилòтини и сбиротоци, боядисани отвън като пъ
туващ цирк, са обречени на гибел.
Това беше мрачната картина, която ви обрисувах. Тя е само за размисъл и предупреждение. Но има и светла, обнадеждаваща картина, която дава правото на всеки човек с искра Божия да строи малки или големи кораби според възможностите си и да кани души на тях. Тези кораби обаче не трябва да бъдат имитация на нещо познато, но трябва да отразяват до последния детайл особеностите на вашата монада. Тогава Бог ще ви признае за истински творци и няма да ви съди за съчиняване на пародии и плагиатство.
Всяка човешка монада съдържа творческата сила и мощ на Божествeния Дух да създава спасителни кораби и светове по свой образ и подобие. Човекът с искра Божия не може да посегне на един кораб с чук или трион, да открадне от него основни или периферни части и да ги вгради в една конструкция, която ще потъне. Интегралните кораби с части от предишни Божествени системи и учения могат да се строят само от ученици от Пето посвещение и от Учители, защото те знаят под какъв ъгъл и в какво взаиморазположение да ги монтират, така че да от
говарят съвършено както на миналите, така и на най-новите конструкции. При това, те имат достъп до оригиналните записи и филми на тези предишни изяви на Бога на Земята и затова не разчитат на изтърбушени и редактирани писания, съставяни от самодейци с търговски и ритуални цели. Това са ученици и Учители, участващи в пълнокръвния живот на Школата на Небето и на Земята и в момента, поради което постоянно изявяват Словото и Делото, Живота в най-новите им форми и краски - и всичко това става пред очите на Учителя, Който е жив. Останалите, самодейците, дори и когато са чистосърдечни и безкористни, са като мравки и животни пред очите Му и очите на Небето, и Ние виждаме как те изваждат едни изречения от Словото, а други въобще не разбират и не оповестяват, и с тези тухли строят странни здания с тяхната собствена физиономия, въвличайки душите в капан, с авторитета на Учението.
Досега това беше само един увод, предназначен за по-изостаналите души, които се качват на сбиротоци или на някоя изкарана току-що на повърхността духовна гемия от миналото с провиснали во
дорасли и миди от векове. Балоните, които надуват в нея, за да не потъне, изискват много силна амбиция и тщеславие, които за известно време подържат подобна измишльотина на повърхността, а глупавите идват и се качват на нея, с надежда за дълъг път.
Аз мога много точно да ви покажа къде днес в паневритмията, в пентаграмиката, беседите, братството и Школата са вградени до един, непокътнати и действащи, елементите на Полукс, Хермес Трисмегист, Рама, Кришна, Зороастър, Христос, Боян Мага и пр. Смирените знаят това със сърцето си, и изучавайки и прилагайки формите, дадени от техния Учител сега на Земята, съзнават, че са на палубата на най-съвършения и най-нов Титаник, който няма да потъне и остарее никога. Учението и методите, които са ви дадени в България през този век, синтезират всички предишни Божествени методи без изключение, включително и методите на Божествените изяви за много векове напред, и затова ви казах, че в този вид те са достатъчни за развитие и спасение на човечеството през следващите 4000 години. Ето защо, имайте наум, че всеки, който претендира, че е дошъл само няколко години
или десетилетия след Учителя, за да сложи учението Му "в архив" и да го нарече "стъпало" към неговото собствено учение, не е нищо друго, освен една самонадеяна и сляпа мравя, не виждаща гигантския ръст на Учителя и истинските Му ученици пред себе си, които, при все това, гледат да не я настъпят. Тя ги щипе до кръв, тях ги боли не само лично, но и за душите, които се събират около мравята, но не я настъпят и ù правят път, защото такива са крайно необходими в пътя на сляпата еволюция, макар и много бавна. Ако Учителят или Негов ученик настъпи такава мравя или почне да разубеждава последователите ù, той ще се превърне също в дребно, агресивно и просто насекомо, разобличаващо чуждите учения и възприемащо болезнено случаите, когато не му се покланят.
Ние сега не искаме да обезсърчаваме изследователското, творческо начало във вас, но ви молим да си помислите: не е ли по-добре да се качите на палубата на най-надеждния кораб, вместо да си правите лодчици от отпадъци, извадени от дъното или направени от мъртва духовна синтетика, без понятие за Божествено конструиране и водене на кораба?
Ние сме ви казвали, че основната добродетел във века на Водолея е да бъдеш ученик. Творчеството е велик импулс, но за него имаше други епохи и предстоят други епохи в бъдещето. Сега е епохата на ученичеството. Това не значи, че ученикът не трябва да бъде и творец – ученикът е бил гений нееднократно в еволюцията си до този момент. Но у истинския ученик днес творчеството се проявява само в една малка част от времето му. Вземете за пример Индия – тя и до днес е най-добрият образец. Рядко се случва някой професионален творец или творец по дух днес да бъде добър ученик като индийците.
Ученикът не притуря и половин буква към Словото на Учителя си и не дръзва да размества думите и изреченията Му. Той не въздейства на околните с набори от цитати, измъкнати от Словото тенденциозно или с плиткоумие. Ученикът има смирение и съвест и затова копнее на първо място да изучава Словото в оригинал, а не да го "пресътворява". Пресътворението иде едва в най-високите класове в Школата, след като ученикът векове и години наред е бил стажант. Главното щастие на ученика е да
бъде обожател, последовател, служител – като влюбения, - а не изтъпанчен лектор или оратор пред другите.
Има и по-многостранни ученици, които успяват да съчетаят смиреното ученичество с бурното лично творчество и пресъздаване. Учителят обича и закриля с особена обич, награждава с особено умиление този род ученици, защото те не са сковани от наизустяване и подражателство. Ако човек е такъв ученик, но ученик на Учителя, а не на егото си или на някое допотопно учение, на някоя модерна окултна синтетика, миришеща на найлон, той ще постави ученичеството на първо и преобладаващо място, а собственото си творчество ще овладее в рамките на времето и мястото, които му е определил. Твори ли, води ли, показва ли се, организира ли днес някой повече, отколкото изучава, той е или горделив и тщеславен човек или някой гений от миналото, но нощем ние не го виждаме на упражненията и лекциите на Небето. Такива ние не каним и в по-вътрешните кръгове на Братството и Школата на Земята и няма да ги видите дори и в Общия и Младежкия окултен клас, освен когато класове с това име са ор
ганизирани от самодейци като тях. За участие на експанзивни и самомнителни в Евродоровия клас не може да става и дума.
На теб Йезуùл – жива проекция на Божествената Иисула – сега ти се дава пълна свобода да инкрустираш върху стените на Божествения кораб елементи от Божествените учения и движения, които са ти присърце. Това е велика стратегия и велика милост на Главния Конструктор и Художник, Който покрива половината от стените на кораба с бели листи, за да могат да се упражняват учениците. Учителят знае, че всеки истински любящ ученик е способен да инкруститра със стари и нови елементи такава автентична и същевременно уникална картина, каквато не е дал и сам Той. Щом види, че някое скромно негово дете от Школата Го разпознае като единствен и признае кораба Му за съвършен и неподлежащ на допълнения и корекции, защото е кораб на Миров Учител, тогава Той дава на ученика си една стена в салона или в каютата или един лист от обшивката на парахода, за да инкрустира там гениалността на прозрението и творческото си озарение, без да се подписва.
Има един закон, едно чудно тайнство на единното цяло Учител-ученик. Когато ученикът открие нещо ново и го изяви по нов начин и то се окаже в хармония с Любовта и Истината, тогава Божественият дизайн и конструкция на кораба под обшивката или стената, където е рисувал ученикът, се преконструира и сама преконструира отчасти новото творение, като се получават два нови, взаимни шедьовъра: един на повърхността и един - за ясновидците. Защото истинският Учител се отличава по това, че копнее ученикът Му да открие и сътвори нещо различно от това, което е научил. В епохата на Водолея обаче подобни творчески ерупции у ученика са само редки доминанти, за разлика от неудържимия и неуправляем поток на експанзията в обикновения творец. Ученикът копнее първо да бъде при Учителя и съучениците си и да учи и живее заедно с тях. Не само копнее, но и го прави.Който живее за творчеството си, за света или предимно за близките си, за астралните си предпочитания или обвързаности, той още не е ученик.
Йах, йаиллах, йайллавах!
Сътворяващият живот и същества е по-горен от сътворяващия Слово, по-горен дори от ученика.
- Последното изречение изглежда непонятно и абсурдно за нас. От всичко, което знаем досега, сме стигнали до разбирането, че Словото, истинското Слово, произтича от Отца и Христовия Дух. Първата част на тази мисъл е малко по-понятна за нас – самият живот и сътворяването на живота е целта на съвършенството, а Словото само води към тази цел. Но как може сътворяващият Слово да е по-долу от ученика?
- Това е най-новият, последният абсурд, които ви поднасям. Няма да ви обяснявам всичко. Остава за размисъл. По-будните могат да се съберат и да поговорят по тоя проблем – сигурно ще получат просветление по въпроса. Но ако само поговорят, ще заприличат на всички останали, които не се интересуват от Делото и Живота. А най-некадърните ще си го обменят по Интернет - и пак ще отложат общия живот и радост за неизвестни времена…
ОСИЯНИЯТА ОТ ЕЛМА ПРОДЪЛЖАВАТ В КНИГА 32
anhira@abv.bg