Книга 16
18.ІІІ.127(1991)г.
18.ІІІ.127(1991)г.
Улма - Родопа
СЪНЯТ НА КРОТУШКАТА
ЖЛО / ЛНП
Помогни, Боже, кротушките и лилиите да освободят човешкия мозък от внушенията на грамофоните!
7,16 ч.
Сънят на една градина сънувал, че сънува... Сънувал, че сънува сън: бебетата сънуват сънища. От тия сънища се явяват видения и виденията започнали да тъкат приказна приказка. По шарените поли на приказката, обсипани с цветя и въздишки, потекли ручеи, в ручеите заплували пъстърви и кротушки; кротушките нощем заспивали и сънували сънища. От един такъв сън се родила снежнобяла лилия от извори, роса и пърхане на крила. Тази лилия имала душа, още по-странна от самата нея, която също сънувала живота на самата лилия, вслушана в гърма на далечни водопади и осиянията на тишината. Ромонът на небесното предание за нея обиколил с един лъх сърцата на ангелите, и от този лъх сега ви поднасям въздишка – малък подарък за Илма, Детето на Добротата!
Самото Добро също живее някъде като човек сред звездите, но то има само едно дете, пръснато във всички посоки на света. Когато някой иска да си представи самото Добро, трябва да намери едно от отраженията му и да постои в сянката на неговата светлина, в светлината на неговата сянка...
Еуровимите са сестри на ауровимите. Те са също плод на серафимна нежност и херувимен отблясък, но серафимите тук са не каскадни, а с цвят на молитвен тамян. Познае ли серафим, в тамянен час по време на богослужение, херувима си от вековете, поглеждащ през пламъчетата на тънките свещи и вълните на молитвите и богомолното пеене, се явява прозрачно самото стъбло – сън на съня на надеждата... Това е стъбло на лилия! Под кубетата и най-вече горе, под главния свод, където гледа окото на Саваот, се очертават глави на момичета-ангели с коси от лилии. Те са още неразпъпили в средата, но косите се спускат като букети от това еуровимно цвете – чак до цветната мозайка на храма, където се молят малки момченца. Момченцата пеят с чисти гласове възхвала на Бога, а момичетата-еуровими отгоре се полюшват от щастие и бълнуват насън...
Когато еуровим се роди на Земята, стават възможни размествания на понятията. Понятията на планетите от 13-ата сфера са натрупани на пластове. Затиснати от все нови и нови пластове, те не могат да дишат и да растат, а си остават същите от векове, предадени на съдбата си и изтощени от чакане. Всяко понятие е родено от нечия представа и тази представа съществува в паметта на Майя, докато не се преобрази от самия й родител в древността. Понятията са внуци на този родител и те са натъпкани нагъсто във вашето подкорие, до степен на взаимно задушаване. Значи, прадядовците и прабабите на понятията трябва първо да изменят своите представи, за да могат да се размърдат понятията. Всички религиозни, философи, идеолози, съседи и роднини просто утъпкват с десетината си познати стъпки на хорото, което играят, земята на понятията. Като попиташ какво значи “дом”, те веднага отговарят уверено; подадеш ли им песенна реплика с въпрос, що е “обич”, “правда”, “дълг”, “съвест” и пр., те отпяват веднага в хор отговора от народната песен, която единствено пеят – от векове. Този отговор се дуктува от пласта, трамбован стотици, стотици години от кованите им представи за понятията.
Пластовете на потъпканите понятия съдържат по една грамофонна бразда, дълга най-много 5-6 секунди. Еуровимът има поразителната сила да изтръгва отговори от обладателите на пластове. Еуровимите познават всички пластове на всички понятия, понеже постоянно прослушват отговорите на хорото. Иска ли еуровим да разбере как ще се развият събитията в живота на някого, той първо прослушва неговите пластове. Той умее да предразполага хора и ангели да пускат своите грамофони и да изпяват отговора веднага. Най-често пластовете съдържат "срамофонни" и "драмофонни" редакции на понятия... Първите превръщат божествения свян в циничен срам и оттам диктуват поведението на потропващия. Вторите превръщат свободата в драми и трагедии, поради постоянното напрежение на редактираните понятия. Чуе ли еуровимът няколкосекундната песен на отговора, която се пее еднакво от почти всички, той знае вече какво ще се случи с Аврам или какво ще дойде до главата на Ибрахим, понеже вече е прослушвал този запис и знае до най-големи подробности как ще изиграе хорото си, играно по същия начин от бабите му.
Когато еуровим се роди на Земята, той предизвиква разместване на пластовете! Получил от Баща си насън дъх от боров тамян и от Майка си – блясък от молитвено пламъче, той започва да разбира, най-после, че понятията не могат да се разтрамбоват чрез понятия и че трябва да се стигне до виновните представи. Той започва да анализира причините, за да се стигне до тия печални понятия, и вижда живо сценките, които са послужили да се стигне до съответните "изводи". Той проумява огромното нещастие на народите, попили в подсъзнанието си представи за живота, прожектирани от драматурзите на ада. От една страна, адското изкуство ги облъчва с представи за семейството, работата, честа, верността, Бога и пр., а от друга страна махленските актьори и кукловодите на рода разиграват майсторски, в пълна хипноза, същите сценки, утвърждаващи същите представи.
Еуровимите стигат до причините, до същността на грехопадението: самите примери, внедрени в подсъзнанието, на които почти всички хора подражават. Затова той си поставя за цел да ревизира цялата образна система на едно човечество, да извади оттам сценките на пъкъла и да ги остави само като далечен акцент, за да не забравят някога зрителите кое е карало хората да напускат Земята през гробищата. Същевременно, еуровимите издирват всичко Божествено в поезия, музика, драма, литература, и го полагат в основите на новата образност, на новото художествено въздействие. Те стават откриватели и закрилници на истинските таланти, на новите гении, свалящи образите на космическия живот и ведрината на свободата. После, еуровимите се грижат за това, покълналото, да не бъде полято с вряла или ледена вода по места – в домовете и училищата на Идващите. Те създават убежища за пришълци, където всяко дете, всеки юноша може да избяга и да види по стените съвсем други картини, да чуе съвършено различна музика, да си припомни забравени отношения.
Това е революцията на еуровимите! Това са новите "вътрешни комитети"! Всичко се оправя отвътре, започвайки първо със сценките. Базите по тавани, землянки, палатки, върхове, долини и ливади, които еуровимите множат и поддържат, свалят на Земята същества от съвършено нови класове и йерархии, които могат да живеят само при такива условия. Тези бази трябва да са секретни, напълно недостъпни за черните пипала на миналото и браздите на грамофоните. Затова истинските синове и дъщери на Апостола, който е още жив, пак е в България, макар и да се яви вече в едно тяло надалече, възприемат ясно неговата стратегия на тайните комитети и оборудват всяко възможно кътче на града и природата за приемане и спасяване на пришълци. Пришълци се спасяват, докато са още горещи. Минат ли към възрастните, представите им се натъпкват с пластове, пластовете склерозират в понятия, а понятията дърпат конците на сценките.
От глъбините на сънищата и морското дъно, в настоящия век Бог изкара бисер! Назова го с името "Илма" и го пусна на Икло да потриса земи и да размества притиснати пластове; да съживява удавници, нагълтали тиня и слуз от представи, понеже са гледали всичко и слушали всичко без избор. Еуровимът на Земята съдържа призива на искрата Прометеева, на великата “Еурúка”! – досещането за нещо изумително и дозвездно, от което хората са ставали прекрасни.
Еуровимата Илма, подобно сестра си от музика, ще погледа, послуша и потрепти над света ви, докато й омръзне... Ако няма кой да й създаде обител, в която не влизат навлеци и не искат да я принуждават, биейки на "милост" и "съвест", тя ще изпълни сцената на жертвения дар и ще остави виновните да хлипат.
ЛОР, ЛОРÁМ, ЛОРАДÁН!
Да повее Бялата Лилия в зноя на представите, за да хлуйне ведрината на Новото! ЕУМИН!