Книга 25
7.ХІІ.131(1995)
7.ХІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
ХОРА С ДУША И ХОРА БЕЗ ДУША.
ХОРАТА С ДУХ
10,45ч.
- Може ли да се съобщят още белези за разпознаване на хората с монада и хората без монада?
Първо - отваряне на том където попадне:
10,50ч
"И затова човек, за да примири ума и сърцето си, трябва му друг един елемент – трябва му душа. Само човекът, който има душа, може да примири сърцето с ума. У хора без душа умът и сърцето им са във вечна борба. И туй, което хората наричат "борба между плътта и духа", то не е нищо друго, освен борба между ума и сърцето (…) И след всичко това, казваш: "Какво става с мене, ще полудея ли?" - Не, никакво полудяване няма да стане, но тук се сблъсквате с едно просто явление, което става във вас тъй, както и в самата природа, и вие трябва да го проучвате - нищо повече. (т.”Разумният живот”, стр. 181)
11,05
- Мъдрият различава, простият не различава. Когато мъдрият различава, но продължава да храни хора без души, те му се качват на главата и той става прост, глупав. Щом простият почне да различава, той започва да храни само хора с душа и непременно става мъдър. По този начин вие можете да разпознавате кого сте хранили. Щом загубите ума и красотата си - познайте с кои сте живели; ставате ли вие все по-умни, мъдри, добри и красиви - правете си пак заключението.
Ама не може ли да ги разпознаваме предварително? - Ако не сте страдали достатъчно - не може. Човекът без душа предизвиква и у вас борба между ума и сърцето. Човекът с душа ви кара да летите - да се смеете на глас от щастие. Човекът с душа ви дава това, от което имате най-насъщна нужда; човекът без душа ни дава, ни приема. Човекът с половин душа дава, но както той си знае. Поладите също и взимат, но според шиника и канчето си - не повече. Мъчите се да им дадете повече и по-хубаво - то се разлива отвънка. Мъчат се да ви дадат шиник обич и любов - вие оставате гладни. Ако някой иска да стане монада, трябва да разбере това и - щом не може да дава обич и любов както трябва, да се научи да дава свобода. По това ще отличавате, именно, хората с душа - пускат ви свободни.
Но освен душата, има и дух. Човекът със сърце, т.е. с дух, не само ви оставя свободни, но и сам създава условия, при които напълно изключва себе си.
- Малко е тъжничко тава "напълно изключва себе си"… Ами ако искаме именно човек с дух да ни е най-близък?
- Молете се тогава да срещнете човек с душа, а не с дух. И без това хората с душа са само няколко хиляди на тази Земя. Останалите са половин души и хора без души.
Човекът с дух е необятно, велико нещо! Можете ли да оградите с бодлива тел Хималаите? Може ли Слънцето да събере лъчите си и да ги изпраща само за вас? Може ли да кажете: "Учителю, връзвам Те вкъщи на синджир - бъди само на мене Учител"?… - Не! Ти ще се ползваш и от Хималаите, и от Слънцето, и от Учителя - но наедно със всички други: милиони и милиарди, безброй! Поискаш ли нещо сáмо за себе си - помисли си душа ли си или не. Но специални подаръци не се дават - това го може Човекът на Духа.