16.05.2019 г. 13,25 ч.

 

ОТНОВО ИЗВЪНРЕДНО ВАЖНО РАЗЯСНЕНИЕ И ВАЖЕН СЪВЕТ: да не губим сили и време да вкарваме в нашия път хора, чиято инерция е в съвършено друга посока. Да не ги дразним, да знаем как да говорим с тях.

УЧИТЕЛЯТ: „Тѣзи хора сѫ много добрѣ облѣчени, съ елегантни дрехи, съ черни гантени рѫкавици, съ попски калимявки, съ попски дрехи, владишка корона, на професорска катедра - ние нѣма какво да имъ се сърдимъ. Тѣ сѫ много учтиви. Това е една борба. Тѣ сѫ съвършени въ тѣхнитѣ обходи. Не мислете, че тъй лесно може да се борите, да се разминете съ тѣхъ. Тѣ сѫ отъ черното братство. Да, но тѣ сѫ много умни, ЗНАНИЯ има въ тѣхъ, тѣ могатъ да ви измамятъ, тѣ могатъ да ви спънатъ въ вашия пѫть. Сега туй не ви казвамъ да се плашите и да мислите, че когото срѣщнете, когото видите, е отъ черното братство… Бѫдете спокойни, нѣма какво да се плашите - тѣ не сѫ страшилища. Тѣ сѫ хора, турени въ своята еволюция, тѣ изпълняватъ своята мисия, но ние трѣбва да знаемъ тѣхното прѣдназначение и нашата задача. Всѣки единъ да стои на мѣстото си - и като срѣщнемъ такъвъ братъ, ще му кажемъ: „Твоето движение е ДРУГО, нашето движение е ДРУГО. Посоката, въ която ние отиваме е права, и посоката, въ която вие отивате, е сѫщо права”. Можешъ ли да се поставишъ прѣдъ единъ такъвъ братъ така, че той ще те приеме. Той ще отстѫпи и ще каже: „Въ твоя умъ има една /интересна/ философия”. Но речешъ ли да го обърнешъ къмъ Господа, ти тръгвашъ въ крива посока. Всѣка душа САМА трѣбва да се обърне къмъ Господа, къмъ Божественото Слънце - ТИ НЕ МОЖЕШЪ ДА Я ОБЪРНЕШЪ. Евангелието казва, че ти МОЖЕШЪ да я обърнешъ къмъ Господа, НО САМО АКО ТЯ ИСКА. Всѣка САМА трѣбва да се обърне къмъ Господа, защото тя си има орбита въ своето движение и трѣбва САМА да се обърне къмъ слънцето. Докато тя се отдалечава отъ слънцето, докато си върви по своята орбита, трѣбва да се остави да си измине своя пѫть. Вие не можете да измѣните нейния пѫтъ. ВИЕ ЩЕ ИЗМѢНИТЕ ЦѢЛИЯ РЕДЪ НА КОСМОСА, АКО ИСКАТЕ ДА ОБЪРНЕТЕ ТАЗИ ДУША. Слѣдователно, на ЗЕМЯТА НИЕ МОЖЕМЪ ДА ПОМАГАМЕ САМО НА ОНИЯ, ПѪТЬТЪ НА КОИТО СЕ СЪВПАДА СЪ НАШИЯ. Когато тѣхниятъ пѫть не се съвпада съ нашия, и отъ едната страна, и отъ другата страна ще харчите енергията си напразно.” (1921.08.22с. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:218-219)

 

 

16.05.2019 г. 09,57 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ти мислишъ, че всѣка теория, всѣко учение, което е лъскаво, е цѣнно. Отъ лъскавината на тия учения не се лъжи! /Обаче/ всѣко /божествено/ учение ние сме готови да го приемемъ, ОТДѢТО И ДА ДОЙДЕ ТО. Божественитѣ мисли, божественото учение, КОЙТО И ДА НИ ГО ДОНЕСЕ, ние сме готови да го възприемемъ.” (1921.08.22с. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:214)

ПОНЕЖЕ ГОВОРИМ ЗА РАЗЛИЧАВАНЕ НА ИСТИНСКИТЕ ОТ ИМИТАНТИТЕ, ето още един разпознавателен белег на последните: ТЕ СЕ БОРЯТ С НОКТИ И ЗЪБИ С БОЖЕСТВЕНОТО, докато то още не се е укрепило и разраснало. Обаче като видят накъде духа вятърът и откъде ще имат нова изгода, те усвояват новите учения в детайли и овладяват и властта там, и ресурсите. Т.е., не овладяват властта, понеже в Божественото власт няма, но я създават по модела на изпитаните стари учения на черната ложа: устави, избори, манипулиране на изборите, гласуване, назначения, дипломи, заплати и пр. Там те са силни. Веднага овладяват и медиите, започват да продават, да привличат души, пари и имоти, защото Учението в оригинал не ги интересува ни най-малко. За тях душите са дарители или клиенти. И когато Божественото отново си побие път изпод развалините, те са ОПИТНИ: искат да заглушат Новото отново още в зародиш, докато не се е разраснало. Понеже вече са установили КАНОН – конгломерат от изгодни за тях цитати и ритуали, - за тях е абсолютно неизгодно да се явяват нови кълнове на Чистотата и Истината. Те никога няма да приемат нова истина и по-ново учение по принципа „КОЙТО И ДА НИ ГО ДОНЕСЕ”. Всъщност, това не е ново учение, а прорастване изпод земята на класическото, което те с големи хонорари, подкупи и усилия са успели да прередактират, да изсекат „опасните” истини, да измислят свои, да превърнат останалото в изгоден парник и тяхна частна градина за наивници и клиенти - чрез оран, копане, плевене, кастрене, химикали и т.н.

 

 

16.05.2019 г. 08,23 ч.

 

КАЗАНО СИ Е АБСОЛЮТНО ЯСНО И ТОЧНО, тия уроци и днес ги имаме много често, а още не можем да различаваме хората. Тук виждаме три кадъра от финала на филма „Шеметна сделка”, в които се вижда, че Бялата и Черната ложа са всъщност артисти от Всемирната Пиеса. Те ни изпитват към кои ще се самоопределим, кои харесваме. Често черните се обличат в бели дрехи и усвояват виртуозно методите на Бялото братство, а бѐлите са черни отвън, за да се види дали имаме дълбоко разпознаване.

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ ще ви дамъ диагноза да познавате дали даденъ човѣкъ говори истината или не. И ВИЕ, когато говорите, ще ви познаятъ дали говорите истината; и други, когато говорятъ, вие ще ги познаете. Въ васъ сѫ събудени още обикновенитѣ чувства, обикновената любовь, която сегизъ-тогизъ се примѣсва съ духовната любовь, но духовната любовь още не е започнала да се проявява. Че не е пробудена се забѣлѣзва по тази ревность, която има между васъ. Когато нѣкой ви се усмихне и мускулитѣ на устнитѣ му се повдигатъ, а очитѣ сѫ ясни, огнени, остри, нѣма мекота въ тѣхъ, всичко това какво показва? - Такава усмивка показва: „Азъ ще те изямъ!”. А когато една усмивка излиза отвѫтрѣ, въ очитѣ има божествена свѣтлина, мекота, нѣжность, и този човѣкъ казва: „Азъ съмъ готовъ да ти помогна, АЗЪ ЛЮБЯ ГОСПОДА". Сега ние трѣбва да знаемъ ТОЧНО: тѣзи, съ които се срѣщаме, наши приятели ли сѫ или не, МИСЛЯТЪ ЛИ КАТО НАСЪ ИЛИ НЕ, мислятъ ли право или не? С всички наши приятели трѣбва да бѫдемъ съ ЕДНА мисъль, съ ЕДНО сърце, т.е. мисъльта ни да бѫде отправена къмъ БОГА, да служимъ на БОГА. Всѣки единъ отъ васъ, който е готовъ по ТОЗИ начинъ да дѣйства за Бога, готови сме да го приемемъ съ отворени рѫцѣ и да му дадемъ всички наши съдѣйствия. Ако се откаже да служи на Бога, бѣлитѣ братя сѫ много взискателни, тѣ ще затворятъ вратитѣ си за васъ! Сега трѣбва да знаете, че въ България има достатъчно братя отъ черното братство, които сѫ готови да се борятъ съ насъ. /…/ И МЕЖДУ НАСЪ ГИ ИМА. Навсѣкѫдѣ дѣйстватъ по принципа „Раздѣляй и владѣй!” Навсѣкѫдѣ искатъ да внасятъ смутове. Често тѣ ви заблуждаватъ. Навсѣкѫдѣ, дѣто има такива събирания, тѣ идватъ. Затова - ЩЕ ИЗПИТВАТЕ ДУХОВЕТѢ.” (1921.08.22с. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:212-213)

 

 

16.05.2019 г. 15,45 ч.

 

В КАКВО ДА СМЕ КАТЕГОРИЧНИ И В КАКВО – ДИПЛОМАТИЧНИ

УЧИТЕЛЯТ: „Имате ли любовь, имате БОГА въ себе си; имате ли Бога, имате и Христа, защото Богъ е Любовь. Ще кажатъ: „Твоето сърце стопли ли се?” - Прями и категорични трѣбва да бѫдете - всички други прояви ще дойдатъ.” (1921.08.22с. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:219) „Ние се раждаме по единствената причина на онези, които любят НА ЗЕМЯТА, които са посадили нещо. Казвам: ТУЙ трябва да бъде новото схващане! Вие се срамувате от любовта. – Не, като обичаш, ИСТИНСКИ да обичаш! Ние искаме да бъдем категорични - да ви дам за в бъдеще един нов морал. Аз не искам да си играя - изнасям една БОЖЕСТВЕНА истина. Ако единият обича, той е жив. Ако другият не обича, той ще умре. И ДВАМАТА трябва да обичат! Ние, съвременните хора, не благодарим на Бога за живота, който ни е дал. За този живот, който имаме, са работили безброй същества за повдигането на това човечество - хиляди и милиони, милиарди години преди съществуванието на сегашните хора. Ако вие искате да бъдете успешни в живота, турете за основа ЛЮБОВТА, не да се откажете от физическия живот. Ако нас някой път не ни обичат, може би някой път в миналото някъде не сме обичали както трябва, направили сме погрешка - ВРЪЩА ни се сега. Затуй казвам: турете НОВОТО в живота! Казвам: най-първо ние се нуждаем от хора СВОБОДНИ. В новата епоха всички трябва да служим с пълна свобода. Всички в света да започнем да живеем тъй, както БОГ живее: ДА ОБИЧАМЕ. Бъдете смели да проявим Божията любов, Божията мъдрост, Божията свобода, знанието, светлината, живота - живота във всичкото негово разнообразие.” (18 септември 1938, „Да Му служим без страх”)

 „Като дипломати, някой път ще представите /нещата/ в една мека форма, /…/ Ще СМЕКЧИТЕ работите! Вие обидите един човек. - Вие не обиждате само него, вие обиждате Този, Който го е създал. Кажеш: „Какъв голям простак - глава имаш, ум нямаш!“ - Така не се говори. Значи, ти обиждаш Онзи, Който го създал - започваш да се произнасяш за НЕГОВАТА работа.” (13 януари 1939, „Организиран и неорганизиран свят”)

 „Гледам, някой път, вие не сте дипломати. Отваряте война преждевременно един на друг.”(8 март 1939, „Силата на мисълта”)

„Има хора, благородни в постъпките си - дипломати.” (5 февруари 1933, „Първото място”)

 

 

16.05.2019 г. 16,47 ч.

 

КАКЪВ УЧИТЕЛ СИ ИМАМЕ!

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ искамъ да бѫдете въ хармония съ себе си, да не се раздвоявате. Вие мене не можете да ме раздвоите по никой начинъ! Щомъ речете да ме раздвоите, азъ кѫсамъ нишкитѣ и ви оставямъ долу. Раздвояване не може да има! ЕДИНЪ пѫть има само — пѫтьтъ на Любовьта, нищо повече! И правиятъ, и лѣвиятъ пѫть сѫ свързани съ Любовьта. По ТОЗИ пѫть върви - и нѣма какво, не се бой! Ще кажешъ: „Братко, този въпросъ азъ ТЪЙ съмъ разрѣшилъ за себе си; ще ти кажа и на тебе какъ да го разрѣшишъ. Тази вода азъ съмъ я ОПИТАЛЪ.” - „Ама каква е тя?...” — Нѣма какво да я описвамъ. Ще кажа: ЕЛАТЕ СЪ МЕНЕ, ПИЙТЕ И Я ОПИТАЙТЕ!” (1921.08.22с.Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:220-221)

„Знаеш ли, кое е главното свойство на Любовта? - Тя прониква навсякъде! Ако влезе в тъмнината, тя се превръща в светлина. Ако влезе в ада, тя укротява всички демони. Те ù се подчиняват напълно и са готови да ù служат. Като се оттегли оттам, те отново поемат своя път. Те казват: „Бог ли беше, наистина, или някаква халюцинация?...” (17 ноември, 1943, „Любов и безсмъртие”)

 

 

17.05.2019 г. 18,30 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Двама души, които не си хармонират, не трябва да бъдат заедно - трябва да се избягват един друг - или да приспим единия. Хора, които не се обичат, не трябва да се събират, трябва да живеят далече един от друг.” (1921.08.22с. Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ.1921:189-191)

ИЛЮСТРАЦИЯТА: КОГАТО СМЕ ЗАЛЕПЕНИ : : КОГАТО ИНТЕРФЕРЕНЦИЯТА Е ТРИОНООБРАЗНА…

ИМА И СЛУЧАИ, КОГАТО СЕ ОБИЧАТ, НО СА НЕСЪВМЕСТИМИ БИОЛОГИЧЕСКИ ИЛИ ИДЕЙНО. Тогава настават драми и трагедии, които хората не могат да си обяснят. Насилственото оставане заедно заради астрално привличане или по необходимост води до болести и даже до по-ранна смърт на единия. Сравнителната биоритмология и психоритмология могат да препоръчат на всяка отделна двойка кога ще е хармонична и кога не – и кога по кои показатели. А в кои случаи може да се приложи съветът за приспиване на единия и по какъв начин – това е сложен въпрос за доизясняване. Има едно изследване за възможните социални причини за ранния детски диабет. Учените статистически са установили, че има връзка между него и съвместния живот на внуците с бабите и дядовците в семейството, колкото и много да обичат. Не предлагат хипотеза, дават само статистиката. Но е ясно: стареещият организъм е разпадаща се система и в него животът на младите се втича както вода в яма. Открито е също, че постоянният, преобладаващият живот на двама или повече в една стая, особено нощем, увеличава въглеродния двуокис и взаимоотравянето става по-бързо. Но не е само това: има биене между етерните тела при нарушаване на ритъма присъствие-отсъствие. Това не е опасно само при майката и детето и двойките с висока биохимическа и психическа съвместимост. Но и майката трябва прогресивно да отсъства все повече и повече от аурата на детето с годините, за да не се взаиморазболяват. След 28-годишна възраст на детето, при съвместен живот с родителя даже в две отделни стаи, процесите стават разрушителни. Трябва непременно периодично единият да отсъства достатъчно дълго време. Че това важи и за всякакви други съжителства, най-вече за интимните, е една бъдеща наука, която ще ни разкрие изненадващи биологически и психически закони. Съществува закон за ИЖР – „Индивидуалния Жизнен Радиус”. Нарушаването му по време и пространство чрез друго присъствие, особено дисхармонично, съкращава живота на човека. Това важи не само за съжителството с хора, но и с животни. Извън лечебните и душевни ползи от домашните любимци, които в много случаи са очевидни, предозирането на близостта може да има непоправими последици не само с десетилетия, но и с векове.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Сърцето и умът /на човека/ трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. В неговото сърце и в неговия ум не трябва да има никакво странично чувство, никаква странична мисъл, която да го владее. Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се подаде на едно или друго влияние. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Ние никога нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас. И всеки, който се опита да заложи навън този капитал, плаща скъпо за тази своя грешка. Когато кажем, че трябва да пожертваме нещо, това значи да пожертваме САМО ОТ НАШИЯ ИЗЛИШЪК. Между учениците на една окултна школа или едно братство има опасност техните умове и сърца да се развият анормално и умовете им да се атрофират."

 

 

17.05.2019 г. 15,03 ч.

 

„Ако бащата и майката нямаха грижа за децата, какво ще стане с тях? Децата трябва да имат всичкото уважение и почитание към родителите си!” (19.ХI.1941, „Повече спокойствие”)

”Представете си, че един ученик цяла година бяга от училище, не учи уроците си и накрая показва слаб успех. Трябва ли той да обвинява учителите, другарите си, за да оправдае своя слаб успех? – НЕ, КАТО ВИДИ ТРУДА И РАЗХОДИТЕ НА РОДИТЕЛИТЕ СИ ОКОЛО НЕГО, ТОЙ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗКАЕ И ДА ГИ ПОМОЛИ ДА МУ ПОМОГНАТ И СЛЕДВАЩАТА ГОДИНА, ЗА ДА ИЗПРАВИ ГРЕШКАТА СИ. Ако започне усърдно да учи, да посещава училище, родителите му ще бъдат доволни от него и ще кажат: „Има нещо добро в нашето дете. Радваме се, че изправи грешката си“. (4 юли 1928, „Началото на добродетелта”)

„Ние сега приличаме на деца, които не разбират родителите си и мислят изключително само за себе си. – Не - СИНОВНОТО отношение, е най-важното!” (21.I.1934, „Синовно отношение”)

„Родителите търсят начин да му се помогне.” (17 юни 1923, „Имаше двама синове”)

„Ще се обърнеш към духа на детето и ще му кажеш да се върне при родителите си.” (14 март 1937, „Приложение на вярата, любовта и надеждата”)

„…се свързва с родителите си, които настояват да продължи учението си, да не отклонява мисълта си от правия път.” (9 декември 1934, „Абсолютната и Относителната реалност”)

„В този ученик ще се зароди желание да учи, ще се развият неговите умствени дарби, умствените способности ще се пробудят. Родителите ще бъдат благодарни, ще кажат: „Нашият син е доста способен, учи се добре, има и похвалата на учителя и на учениците.”(5 февруари 1933, „Първото място”)

„Както искаш да те обичат, така и ти трябва да обичаш. Докато детето е малко, майката го храни, къпе, облича, носи го на ръце, проявява любовта си към него. Щом порасне, тя го пуща на земята, само̀ да ходи, само̀ да се храни. Сега е ред на сина и дъщерята - ТЕ да проявят любовта си към родителите!” (24 ноември 1935 , „Доволството”)

„Така децата оценяват своите родители, а родителите – своите деца.” (12 юни 1921, „Двете жени”)

„Статистиката показва, че деца, които са расли до 20-годишна възраст в любовта на родителите си, са по-благородни от онези, които са били лишени от родителска любов.”( 8 юли 1923, „Кажи само реч”)

„..и след всичко това се питате: „Съществува ли Бог, или не?“ - Това е все едно, като виждаш любовта, грижите на родителите си към тебе, да питаш: „Имам ли майка и баща - или нямам?”( 22 септември 1941, „От север към юг”)

„Кое още спъва човека? – Съмнението. Днес повечето хора се съмняват в родителите си, в братята и сестрите си, в приятелите си – навсякъде съществува съмнение. Няма по-голямо мъчение от това, да се живее в съмнение и недоверие!” (4 ноември 1931, „Правилният тон”)

„Най-хубав, идеален семеен живот съществува между птиците. Ако хората искат да вземат отнякъде пример, от ТЯХ да вземат. В техния живот има уважение и почитание към родителите, по-високо и от най-културните хора. Между най-културните хора няма такова уважение и почитание, каквото между птиците.” (5 януари 1930, „От сърцето излизат”)

„Любовта на синовете и на дъщерите към родителите ни дава представа за любовта на мнозинството към Бога. Любовта на родителите към децата ни дава представа за любовта на Единния към всички. ”(19 август 1940, „Единство на Любовта”)

Колосяни 3: 20 Деца, покорявайте се на родителите си във всичко, защото това е угодно на Господа. 21.Бащи, не дразнете децата си, за да не се обезсърчават.

„Детето носи блага, радост за родителите си и за своите ближни.”( 20 април 1927, „Посоки и възможности”)

 

 

17.05.2019 г. 12,37 ч.

 

НАШ ДАНЧО!!! Колко сме живели в Родопите в неговите вълшебни колиби! ВИЖДАТЕ КАДЪР ОТ ЕДНО ИНТЕРВЮ С НЕГО ПО БТВ. Това тук е само картинка - интервюто може да се пусне чрез линка: https://www.btv.bg/…/baj-dancho-ot-crancha-stroi-noev-kovch…

ЕТО ЛИЧНОТО ПОСЛАНИЕ ЗА НЕГО от 2.ХІ.124(1988)г.:  http://neobyatnotogovori.com/?idpub=378&book=12

Там се казва: „Пророкът на Праведното Царство, наречен Осия, си ти! Пророк бе и пророк си до днес, понеже си верен на Правдата.” Обърнете внимание колко тесен и изработен е върхът на носа му. Има такива носове и в посветените от Левия Път, обаче когато някой е чедо Божие от Десния Път, такъв нос говори за една много специална връзка с Бога, която е непостижима за всички с широки носове между ноздрите, дори и да са въплътени богове или ангели. Вижте и съвършеното му ухо. При Зонѐл никой дух няма шанс да се провре да говори неща, които не са верни, и да ги приписва на гласа на Учителя, на Бога. Когато Посветени като него провеждат гласа на Бога, истината е кристална; могат да я изкривят само в случите на лично озлобление от нивото на актуалната им еволюция, затова нещата трябва да се различават. Божествените стършели жилят наред, но в дълбочина са смирени духове със зряща душа.  Ето още нещо от това лично послание: „В Моята Школа трябва да решаваш проблемите на БРАТА си, а ТОЙ ще решава твоите. С това се занимават всички разумни същества в Битието! Хванеш ли се да решаваш своите собствени проблеми, ти си отписан”.

 

 

17.05.2019 г. 11,17 ч.

 

ИМА ПОСВЕЩЕНИЯ И ПОЛЕТИ, при които се попада в светове на невъобразимо разнообразие. Съзнанието ни трябва да обработи безброй цветове, форми и образи в секунда, грамадно количество различни същества. Да обърне сърдечно внимание на всяко от тях без изключение и на неговите разбирания и да ги обмени със своите, да ги хармонизира със всички останали. Влиза се в резонанс със съзнанието на БОГА В МНОЖЕСТВОТО, НА УЧИТЕЛЯ, Който живее точно така.

 УЧИТЕЛЯТ: „Разнообразие трѣбва да има навсѣкѫдѣ! Така и у насъ трѣбва да има разнообразие въ схващанията на нѣщата. Природата е толкова разнообразна, че има за всинца ви възможности да бѫдете ОСОБЕНИ. Азъ искамъ да бѫдете ОСОБЕНИ! Всѣки единъ отъ васъ да пази тази особена черта - и да не искате да бѫдете еднакви. Напримѣръ, всички да не бѫдете еднакво смирени. Знаете ли колко начини има за изразяване на смирението? Въ милосърдието има ТОЛКОВА красиви форми, ТОЛКОВА оттѣнъци, чрѣзъ които то се изразява, че не можешъ да срѣщнешъ двама души милосърдни, които да изразяватъ милосърдието по единъ и сѫщъ начинъ. Милосърдието, смирението - всичко може да се прояви въ безконечно разнообразие. И тъй, ще възприемете разнообразието като единъ процесъ, който произвежда радость и води къмъ безконечното. Въ свѣта има единъ ЦЕНТЪРЪ, отъ който радииратъ всички тия разнообразия - и той е ЛЮБОВЬТА. Чувствате ли, ще мислите; мислите ли, ще дѣйствувате; дѣйствувате ли, ще има прогресъ, разнообразие. И тъй, бѫдете сега ученици на Любовьта!” (1921.08.22с. Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили.БОУ.1921:230).

 

 

17.05.2019 г. 21,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? - Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после… да им плащат. За това /мнозина/ и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е МАТЕРИАЛНА; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е МАТЕРИАЛНА. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е ЧИСТО БОЖЕСТВЕНА." (1921.08.22с.Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ. 1921:193)

 

 

18.05.2019 г. 19,25 ч.

 

ТОВА ЩЕ СТАНЕ В ПРЕХОДНАТА ЕПОХА, КОГАТО ЩЕ БЪДЕМ ОТ ПЛАСТИЧЕН КРИСТАЛ…

УЧИТЕЛЯТ: „Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. ТОГАВА ще бъдете ученици на Бялото Братство! Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. ТОВА са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения. И ако вие спазвате тези правила така, Божието благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила, и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете.”

(1921.08.22с.Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ.1921:195-196)

 

 

18.05.2019 г. 10,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Един ден ще се срещнем в обстановка, различна от сегашната, ще се срещнем в един свят, устроен по-другояче. Тогава душите ви няма да бъдат като сегашните. Та един ден ще се срещнем при друга обстановка, която ще бъде сто пъти по-добра от сегашната. Пак на Земята ще се срещнем, но тогава Земята ще претърпи едно изменение. Второто положение, в което ще дойде целият сегашен свят: той ще претърпи едно органическо преустройство, цялата материя ще преизкристализира, всичко ще се видоизмени. Как мислите? Тогава ще се познаваме ли ние? - Ще се познаваме! Но това ще бъде в далечното бъдеще. Тогава ще имате една обстановка, по-красива от сегашната.” (1921.08.22с. Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ. 1921:193)

 

В ПРЕХОДНИЯ СТАДИЙ НА ВИСШИЯ АСТРАЛ все още ще има представи за тръпки и цветове, мисъл за себе си, танци с единствения, трепетни очаквания, сродни групи, важни имена, важни дейности, много умни хора, блестящи изяви, развлечения, дрехи, фини удоволствия... Майсторът на сапунените мехури има много работа и там… Арнолд Бенет се пита: „Когато бях във висшия астрал, това раят ли беше или адът?... Или и двете?... Защо накрая всичко това се разтопи?

 

 

18.05.2019 г.  14,38 ч.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЕ: „Ако не употребиш доброто НАМЯСТО, вършиш престъпление” (3 януари 1940, „Вътрешнят господар”) : : В старобългарския и някои други езици „добро” не е само това, което ПРАВИМ, но и това, което ИМАМЕ. Може да не вършим активно зло, но да даваме достъп на неподходящи сили и хора до това, които ни е дал БОГ. Безкрайно важно е за кого и за какво се съхраняваме.

 УЧИТЕЛЯТ: „Трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло. Да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било. Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо! После, в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем /…/ В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другиму като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила. Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава! Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си.” (1921.08.22с. Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ.1921:194-195) „ТРИ престъпления спъват човека. Първото престъпление е пролятата кръв на земята. Второто престъпление, което човек е направил и сам се спъва в него, е изопачаване на неговото сърце. Да изопачиш сърцето си, това значи да изопачиш чувствата си и да тръгнеш след ЧУЖДИ богове. Щом изопачи сърцето си, човек влиза в областта на неправдата. Той вече не служи на един бог, но на много богове. При тия условия човек неизбежно огрубява. Той мисли само за себе си и се ръководи от това, което е ЗА НЕГО приятно. Той се ръководи само от своите лични чувства и интереси. Онова, което дава простор на човешката душа и помага за развитието ѝ, това е Божията Любов. Да дадеш място на тая Любов в себе си, това значи да бъдеш проводник на доброто. Третото престъпление, което човек прави, е изопачаването на неговата мисъл. Така той се отдалечава от Божията Мъдрост. ”(10 януари 1937, „Божествената храна”) „Престъпление е само да не обичаш човека.”(27 юни 1920, „Щастието е в человека”) „”Всяко действие, което внася дисхармония в цялото, наричаме „престъпление”. (21 ноември 1930, „Влизане и излизане”) „Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е ЗАКОН. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова именно е казано: „Любовта е изпълнение на закона“. Единственото важно нещо е да се обича. „Без Любов не може ли?“ – Не може. В Любовта няма престъпление. В Любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш. ”( 21 февруари 1934, „Опитай!”) „ Да мислиш, че /ти самият/ си добър, ти вече си извършил престъпление. – Защо? – Защото добротата е качество на БОГА. Човек трябва да бъде учен, но да проявява Любовта, Мъдростта и Истината на БОГА. Каже ли, че знанието, което има, е негово, той върши вече престъпление. И Истината не може да дойде чрез всички. Тя иде само чрез ЕДНОГО.” (24 май 1931, „Здрави слуги и здрави господари”) „В любовта няма престъпления. Престъплението е в НЕОЦЕНЯВАНЕТО на любовта. Като не могат да я оценят, хората казват, че е престъпление мъжът да обича две жени или жената да обича двама мъже. Странно е да се говори по този начин в 20 век! Престъпление ли е да обичаш и мъжете, и жените, без да задържаш любовта им за себе си? Престъпление е, когато обичате човека и задържате любовта му само за себе си. Престъпно ли е мъжът да говори с чужда жена и жената – с чужд мъж? Престъпление ли е мъжът да говори с жена, която е направена по образ и подобие на Бога? Престъпление ли е жената да говори с мъж, който е направен по образ и подобие Божие? Ако мъжът на някоя жена обикне друга, жена му трябва да покани съседките си на угощение и да каже: „Радвам се, че мъжът ми обикна друга жена!“. Ако обикне трета някоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърцето на мъжа ѝ се разширява /…/. Щом възлюбиш Бога, всичко, каквото ти дойде на ума, е позволено. Обаче преди да си Го възлюбил, мислù какво правиш. И тъй, първото учение в света е Любов към Бога. Живеете ли по това учение, всички неща са законни. Желая ви да възлюбите Бога с всичкото си сърце и Бог да ви възлюби за всичко, което правите в Негово име. Носете навсякъде Божието благословение.” (24 август 1941, „Същината на човека”)  РАЗБИРА СЕ, ЗАВИСИ КАКВО Е ТОВА „ВСИЧКО” В НЕГОВО ИМЕ. То трябва да носи живот, доброта, чистота, свобода, невинност, красота, здраве, младост, истина, мъдрост, справдливост, деликатност, нежност, обхода, безсмъртие. 

 

 

18.05.2019 г. 20,27 ч.

 

ДИАМАНТЕН КЛЮЧ И АБСОЛЮТНА АКСИОМА за разпознаване на Божественото в съществата, родени от Бога. Сестрите и братята от Дома на Бога се разпознават един-друг от първия миг и имат нужда един от друг много повече от въздуха, който дишаме. Те се търсят денонощно и всеки от тях копнее да отдаде себе си на Бога и на другия безостатъчно, изцяло, докато азът му изчезне напълно. Поривът да опознаем и признаем истината на другия е първият разпознавателен белег, че имаме ДУША и че и двамата сме родени ИМЕННО в този Дом.

УЧИТЕЛЯТ: „Мнозина са казвали: „Аз нямам нужда от Учител, в мен говори Духът.“ - Не е разбрал той! Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ЩЕ ИМАМЕ НУЖДА ЕДИН ОТ ДРУГИГО. КОЙТО КАЖЕ, ЧЕ НЯМА НУЖДА ОТ ДРУГИГО, ТОВА Е ОТ ЛУКАВАГО. ТОВА да знаете! ЗАТОВА той няма нужда от Живия Бог... А ОНЗИ, КОЙТО Е РОДЕН ОТ БОГА, ТОЙ ВИНАГИ ЩЕ ИМА НУЖДА ОТ ДРУГИТЕ, ЗАЩОТО И В ТЯХ ЖИВЕЕ БОГ. /…/ Пазете се от това! ИМАТЕ нужда от брата си - и ТОЙ има нужда от вас! Защо? - Защото и в двамата живее Господ и вие трябва да слушате какво ви говори Господ. Когато кажеш някому: „Нямам нужда от тебе“, ти говориш против себе си; и когато брат ти каже: „Нямам нужда от тебе“, той говори против себе си. А когато кажа, че аз имам нужда от него, това показва, че той ми е брат в Любовта и аз съм негов брат в Любовта. Туй е ПЪРВОТО учение, което трябва да имате в сърцата, умовете, душите и волята си - и вие ще го подложите на опит. То е АБСОЛЮТНА истина, в която няма никакво изключение. И ние правим всичко туй в името на тази ИСТИНА!” (1921.08.22с. Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота.БОУ.1921:196)

КОГАТО НЯКОЙ Е ЖИВЯЛ ИМЕННО ТАКА И ДОЙДЕ ЧАСЪТ МУ ДА СЕ ВЪРНЕ ГОРЕ ВКЪЩИ, ТОЙ СТАВА ЧИСТО БЯЛ И АНГЕЛИТЕ ГО ПРЕНАСЯТ, ДОКАТО ОЩЕ НЕ СЕ Е СЪБУДИЛ, НАПРАВО В НАЙ-ВЪТРЕШНТЕ ПОКОИ НА БОГА.

 

19.05.2019 г.  08,32 ч.

УЧИТЕЛЯТ: „Слѣдователно, всѣки, който е проводенъ и носи туй учение - той и учението иматъ единъ и сѫщъ източникъ. А когато дойде нѣкой и каже: „Азъ ТЪЙ казвамъ”, другъ дойде и каже: „Азъ пъкъ ТЪЙ казвамъ” — това сѫ учения, които раждатъ спорове. А всѣко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратилъ, Е ЕДНО И СѪЩО. Това е учението на БѢЛОТО БРАТСТВО. Когато едни кажатъ: „Ние ТЪЙ мислимъ“, други: „Ние пъкъ ТЪЙ мислимъ“, това е учението на свѣта. (1921.08.23с. Отговори на зададени въпроси.БОУ.1921:244)

 „ВСѢКИ, КОЙТО Е ПРОВОДЕНЪ И НОСИ ТУЙ УЧЕНИЕ” ИЗВОДИ? – 1.Както е било и както е и днес със всички истински апостоли, има ПРОВОДЕНИ от Бога, т.е. от Бялото Братство. Те проповядват СЪЩОТО УЧЕНИЕ, понеже то произлиза от Отца. 2.Явят ли се разногласия, спорове, прения кой мисли по-право, отрича ли някой думите и учението на някой друг, от това следва, че или и двамата не са от Отца и Бялото Братство, или единият. Кой ще разпознае къде е истината, кой е проводник на Отца? – Също роденият от Отца.

 БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Христосъ ясно казва, че туй учение не е негово, а на Оногова, Който го е проводилъ. Сега, когато у васъ се зароди едно учение, вие ще се запитате това учение ваше ли е - или на Оногова, Който ви е проводилъ? Ако е на Оногова, Който ви е проводилъ, то е ПРАВО, а ако е ваше, то е учение на свѣта. Желанието ни е вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратилъ. Не само АЗЪ каквото ви говоря, но и ВИЕ каквото говорите, да е едно и сѫщо съ думитѣ на Оногова, Който ви е проводилъ. Азъ вѣрвамъ въ Неговото учение, то е всѣкога право. То е принципално. ТУЙ трѣбва да бѫде учението на душата ви. И тъй, учението на Оногова, Който ви е проводилъ, е право учение. А ще го познаете по това, че щомъ е Негово учение, въ душата си ще чувствувате една радость, въ нея ще блика вѫтрѣшна любовь къмъ всички хора, въ дълбочината на душата ви ще се зароди едно вѫтрѣшно съзнание дано всички да се обърнатъ, да познаятъ истината ТЪЙ, както у ВАСЪ се зародила. („Аминъ.”)

 ЗНАЧИ, желанието и И ДРУГИ да познаят истината, а не само ние да сме най-прави или единствено прави, е един от главните белези, че сме проводници именно на Истината.

 

19.05.2019 г. 13,59 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мислù, че си въ състояние да прѣдадешъ най-великата божествена мисъль; мислù, че този най-близъкъ твой братъ, на когото говоришъ, е въ състояние да възприеме тази истина. Тѣзи сѫ двѣтѣ най-велики правила, които азъ зная.”. (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:245-246) НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ДВЕ ПРАВИЛА! Ни повече, ни по-малко! 1.Всеки човек, роден от Бога, е способен да предаде и най-великата божествена мисъл. 2.Всеки, който е най-близък негов брат, е в състояние да възприеме тази истина. Следователно, ако някой е от Бога, а друг не възприема истините, които идват чрез него, другият или не е роден от Бога, или не му е най-близък брат, или е задръстен от невежеството, гордостта и егото си. Той ще трябва да преживее уроците за изчистване на душата му от тия най-тежки адски наслоения.

 

19.05.2019 г. 08,09 ч.

 

ТЪГИТЕ И ИЗПИТАНИЯТА – ГАРАНЦИЯ ЗА ВЪЗМЪЖАЛОСТ НА ДУШАТА:

 

УЧИТЕЛЯТ: „Тъй щото, тѫгата е нѣщо естествено. Има тѫги, на които не знаете причинитѣ - т.е., ставатъ смѣни на вашето състояние и вие трѣбва да се учите отъ тѣзи смѣни. Не ги считайте като лошъ признакъ - тѣ сѫ едно БЛАГОСЛОВЕНИЕ за васъ, за вашето растене, а тѣхното отсѫствие е единъ лошъ признакъ за васъ. Ако на земята отсѫстватъ изпити за вашата душа, това е единъ лошъ признакъ. Дойдатъ ли изпитания, кажете на себе си: „Моята душа е ВЪЗМѪЖАЛА - значи МОГА да нося изпитания!”. Има и другъ родъ изпитания, които идватъ по причина на нѣкои ваши грѣхове - тѣ сѫ кармични послѣдствия отъ ваши грѣхове. Затова трѣбва да отворите очитѣ си и да кажете: „Направихме грѣхове - ще носимъ послѣдствията”. И тогава ПАКЪ ще бѫдете мѫжествени.” (1921.08.23с. Отговори на зададени въпроси.БОУ.1921:242-243)

 

 

 

20.05.2019 г. 13,53 ч.

 

С благодарност към Павлена!

 

От страданието се раждат най-силните души

 

От страданието се раждат най-силните души. Тези, които въпреки трудностите и проблемите, са решили да не се предават. Издръжливи души, гъвкави души.

Души, които са преминали през долината на усилията и усложненията, но след това са възкръснали с нови житейски уроци. Души, които са преминали през дълбините на мързеливост и страдание, плували в океана на страховете, но и на смелостта. Силни души, покорни души. 

Души, които са се изгубили в лабиринта на препятствията, заплетени в обгръщащи паяжини и оковани в затвора на страховете си, но са съумяли да намерят пътя към дома. Смели души.

Чувствителни души, деликатни и вдъхновяващи. Защото голяма част от тяхната сила, се състои от чувствителността на техните погледи, от деликатността на техните действия и от дълбочината на тяхната вътрешност. Души, които са превърнали отворените си рани в белези, сега белези от всички преживени и преодолени събития, от битки, в които са участвали, растейки и вървейки с високо вдигната глава.

С воля всичко е възможно. Изкуството да живееш не е свързано с елиминирането на проблемите, а с израстването, въпреки тях. Тези рани, днес белези, блестят като свидетели на способностите, които тези души са използвали, за да превърнат трудните и болезнени ситуации, в големи успехи.

Няма белег, който да не съдържа красота. В белезите са заровени лични истории, болки, страхове, прекъснати надежди… Както казва писателят и певец Маруан, белезите са шевовете на паметта, онези несъвършени точки, които лекуват раните, но които също болят, знак, който ни позволява да не забравим никога тези наранявания, въпреки времето. Белезите са част от бронята на силните души, смелостта и издръжливостта са щита, любовта и добротата са противоотровата за лекуване на рани.

От страданието се раждат най-силните души. Търпеливи души, упорити души, които са търсели усмивката след всяка сълза, алтернативата на всеки проблем, възможността във всяка криза. Гигантски души, въпреки че са почти невидими. Защото тяхното величие се крие в способността да се възстановят, велико качество, но в същото време невидимо.

Героични души, които са успели да видят светлината в тъмнината, дъгата в бурята. Души, които когато са разбрали, че не могат да променят хората, обстоятелствата или нещата, са решили да променят своето отношение, за да се справят със страданието. Проницателни души. Души, които през своята траектория, са срещнали себе си, избрали са да се познават и да бъдат най-добрата компания за себе си. Дълбоки души.

Души учители – от тях може да се научат важни уроци и да се говори за бездната на трудностите. Тези души пораждат в нас желанието да се надминем и да продължим да се борим, защото с тях, болезнените спомени се превръщат в дар, за да помагаме на другите.

Души чираци. Използват всички лоши неща от живота, като опора за растеж и напредък, за да се развиват, въпреки бурите. Открили са способността да интерпретират различни гледни точки. Души пълни с красота, с магически нюанси. Души, готови да ни помогнат, когато имаме нужда, защото никой не знае повече от тях, колко силно може да стане едно чувство. Умни души.

 

20.05.2019 г. 13,36 ч.

 

ВИЖТЕ ПАК НАШИТЕ БЪЛГАРСКИ БОГИНИ! ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ВСИЧКО В СЛОВОТО БОЖИЕ: СВОБОДА е да сме свободни и В ОБЛИЧАНЕТО, МОРАЛ Е, КОГАТО ПОКАЗВАМЕ ХУБАВОТО, СЪБЛАЗЪН - КОГАТО КРИТИКУВАМЕ. Най-верните ученици на Учителя попиха от Него всичко, включително и възхищението от най-способните хора в света. Радваха се като деца на триумфите ни в това, което минава за спорт, особено на милите ни гимнастички. На сегашното човешко ниво самите спортисти се вълнуват най-много от победата, обаче не знаят, че са БОГОВЕ, БОГИНИ! Посветените знаят, че всички тия души и тела са ЛИЧНО САМ БОГ НА СЦЕНАТА! – Той демонстрира превъзходството Си ЛИЧНО чрез Своите най-елитни души и тела в света. Нека безбожниците и псевдорелигиозните знаят: ТОВА Е САМ ТОЙ! ТОВА Е САМ БОГ КАТО МНОЖЕСТВО! Обича да е и Диригент, и Цигулар, и Пианист, и Танцьор, и Гимнастик, и Футболист, и Тежкоатлет, и Спринтьор… Бог е милостив и няма да накаже твърде строго тези, които промениха още една дума в беседите: в оригинала Учителят казва накрая „А сега ще се НАДБЯГВАМЕ” – и наистина, на пределна възраст се надбягва с младите братя-спортисти и ги оставя много назад без проблем. Обаче умният братски редактор е зачеркнал НАДБЯГВАНЕ и е написал: „А сега, да си направим УПРАЖНЕНИЯТА”. Посветеният обича и да е Скиор: финишира сред най-първите и на общонародни състезания със стотици млади любители и професионалисти. Може да вдигне желязна греда, непосилна за регионален шампион по вдигане на тежести и още двама мъжаги; може да прави над хиляда лицеви опори без почивка, да кляка на един крак стотици пъти, без да спира. Всичко това сме го виждали ЛИЧНО.

ВЪПРОС КЪМ УЧИТЕЛЯ И ОТГОВОР- Кѫси или дълги рокли да носимъ?” - Вие какъ намирате, кои сѫ по-практични? - Кѫситѣ сѫ по-практични. - Изобщо, този въпросъ женитѣ могатъ да го разрѣшатъ отлично сами. (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:250-251)

„Ако искате голи да ходите, ще си направите едни гащи - хубави гащи, ДА ПРИЛЯГАТ по тялото. /…/. Направете си да прилягат - или бели, или червени, или сини, но като ги туриш – ДА ПРИЛЯГАТ. От трико може да си направите. Тогава с тях може да излезете. Един МОРАЛ да има - онова, което изявяваме, да има нещо хубаво, ДА ГО ИЗНЕСЕМ. Ако ръката е хубава, ИЗНЕСИ тази рѫка! /…/. Казвам: не трябва да даваме съблазън един на друг - да се критикуваме. От всяко нещо и ти да си доволенъ, и другите да са доволни." (Из "Самообладание", 2 .VII 1941 г.)

„Когато жените носят отворени дрехи на гърдите си - деколте, - каква цел имат? /Като/ се отварят, има нещо хубаво, красиво. Не е грешно, много добре е! Не е грешно да се гледа хубавото. Създава се една оценка на тялото. Но които са мършави, крият се… Защо в единия случай отварят, в другия случай затварят? - Едното е грозно, тогава се заражда завист. Мършавите казват: „Какво си отворили гърдите?“ Другите казват: „Защо си затворили гърдите така?...“ - започват да се критикуват. Питам: вие, като идете на небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела?... Мислите ли, че като видят вашите набръчкани лица, тия бръчки като видят, ще кажат: „Ето един /елитен/ екземпляр, който е дошъл!“ - Нямат нужда от таква екземпляри! Тия бръчки показват пороища, бръчките показват един дисонанс на мислите. Чувствата на човека и мислите са разбъркани - и лицето му става набръчкано. /…/ Аз бих желал да ме критикува един, който седи по-високо. Критиката на този, който седи по-долу, е безпредметна.” (28 февруари 1940, „Минало и настояще”)

„Някой път нас ни е приятно да видим един човек, хубаво облечен - всичко да е намясто. Например, има черна дреха с бяло отгоре. Хубаво е - един контраст. /…/ Черният цвят е хубав. Той психологически е добър. Той е цвят, който събира повече енергия. Когато човек стане нервен, по-хубаво е да има черни дрехи: да се облече, да си тури черна шапка, да тури едно черно було, за да има повече енергия. Когато се усеща някой път праведен, да се облече в бяло. Децата ги обличат в бяло. Намясто е, понеже те имат изобилие от енергия, която раздават.” (28 февруари 1940, „Минало и настояще”)

 

 

20.05.2019 г. 10,28 ч.

 

ЕДНИ ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЯВАНИТЕ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ В ИНТЕРНЕТ, НО ТУК Е С КАРТИНА ОТ ЛАУРИ БЛАНК.

 

 

20.05.2019 г. 09,20 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Боси трѣбва да ходите лѣтно врѣме, особено отъ началото на месецъ май, за да може краката ви да сѫ въ връзка съ земята, да може да прѣмине у васъ електричество и земенъ магнетизъмъ. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ свикнали да ходятъ боси, трѣбва да ходятъ боси само 1÷2 часа СЛѢДЪ КАТО ИЗГРѢЕ СЛЪНЦЕТО. Това е хубаво. И азъ бихъ прѣпорѫчалъ и на мѫже, и на жени да излизатъ боси при изгрѣвъ слънце, но извънъ града, въ нѣкоя хубава мѣстность. /…/ Запитватъ: „Може ли да се ходи прѣзъ цѣлата година боси?” — Не е толкова практично. Дѣцата именно въ лѣтнитѣ мѣсеци трѣбва да бѫдатъ боси.  Запитватъ: „По трѣвата може ли?” — Да, по трѣвата, по горещия пѣсъкъ, по водата. За ония отъ васъ, на които коситѣ сѫ започнали да падатъ, които иматъ главоболие, хубаво е лѣтно врѣме да ходятъ по 3÷4 ч. на день безъ шапки. Ходенето на слънце безъ шапка дѣйства лѣчебно на главата. Но лѣтно врѣме отъ 10 до 12 ч. по обѣдъ по-хубаво е да има човѣкъ шапка на главата си, защото слънчевитѣ лѫчи тогава прѣдизвикватъ голѣмо сътресение на мозъка. Но отъ 4 или 5 часа слѣдъ обѣдъ до вечерьта хубаво е пакъ ходенето безъ шапка. Отлично е да ходи човѣкъ по 7÷8 ч. на день гологлавъ, но това трѣбва да става постепенно, и туй трѣбва да го правите съ убѣждение. Облѣклото трѣбва да бѫде широко, за да става постоянно провѣтряване на тѣлото и да текатъ свободно електрическитѣ и магнетическитѣ течения. Облѣклото трѣбва да е леко, женитѣ трѣбва да си направятъ такива облѣкла, които да прилѣгатъ добрѣ на тѣлото имъ. Азъ бихъ желалъ женитѣ на Бѣлото Братство да иматъ особена осанка, да се стремятъ къмъ красота на тѣлото, да се развиватъ. Затуй давамъ на всички ви тѣзи упражнения - за да не сте хилави..” (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:249-250)

 

 

20.05.2019 г. 08,10 ч.

 

"Комуна значи сцепление.” (29.12.1920, „Няма любов като Божията Любов”)

УЧИТЕЛЯТ ЗА БЕЛИЯ КОМУНИЗЪМ. Днес думата "комунизъм" е девалвирала и прокълната почти навсякъде заради греховете на червения комунизъм и геноцида, който той извършва. Всъщност, нямаше никакъв комунизъм. Учителят в България още в началото на миналия век ясно разкри плюсовете и минусите на комунизма и пророкува, че той ще се провали заради користта, насилието и материализма си. Нарича го „червената метла”, която реализира общочовешка карма. Прогнозира, че псевдокомунизмът в България ще управлява само 45 години, което се изпълни точно (1944-1989). Той рухна и в СССР и сателитите му. На Георги Димитров Учителят е казал, че тяхната идея не може да победи днес именно по тези причини - че едва след 500 години хората ще имат наченки на истинска съвест. Обаче не бива да забравяме, че идеалът за живот в комуни си остава в сила. Още през 1921 г. Учителят Беинса Дуно употребява думите „комунизъм” и „комунисти” в положителен смисъл, отговаряики на въпроса на присъстващите на 23 август 1921 г., как да се организира братска комуна:

УЧИТЕЛЯТ: „Съ Любовь, Мѫдрость и Истина! Съ Любовь, защото тия, които образуватъ комуната, трѣбва да се обичатъ тъй, че да жертватъ ВСИЧКО единъ за другъ. Послѣ, възгледитѣ, които иматъ, да не ставатъ причина никога за нѣкакъвъ споръ между тѣхъ, и да не се лъжатъ единъ другъ. Направете тази комуна на ТАКИВА основания - и тя ще просъществува. Другитѣ практически методи сѫ у васъ, вие ги ИМАТЕ, тѣ сами ще дойдатъ. Много пъти сте правили комуни! Азъ зная отъ миналото ви: вие сте живѣли много години единъ „комунистически” животъ, живѣли сте царски, но сте го забравили. Виждамъ въ далечното ви минало какъвъ животъ сте живѣли. Правилата на тази комуна съ написани вътрѣ въ васъ. Мѫжътъ и жената много добрѣ започватъ своята комуна - работятъ ДАРОМЪ за своитѣ „комунисти”. Единъ комунистъ ме питаше кой е правилниятъ методъ за образуване една истинска комуна? - Казвамъ: когато майкитѣ заченатъ своитѣ дѣца и тѣ още въ утробата й заживѣятъ съ „комунистически” идеи, дѣцата ще се родятъ „комунисти.” (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:246-247)

„Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи - те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя. Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост.” (15.IV.1934, „Божествен и човешки порядък”)

„Що е анархизмът, комунизмът или социализмът? - Това са повърхностни учения. Комунизмът е една класова борба.”(7 ноември 1929, „Сам се опасваше”)

„Ние виждаме и знаем, че има силни хора на земята, които скоро ще се изявят. Като говоря тъй, някои казват: „Да не са някои комунисти, да не са някои анархисти?...“.- Не, не, комунистите, анархистите, това са хората на СВЕТА. А тия, които ще се изявят, те разбират великите закони на природата, те са хора светящи. ТОГАВА ще разберете какво нещо е човек! Като го погледнеш, ще разбереш, че пред себе си имаш един благороден човек, на когото можеш да разчиташ.”(3 февруари 1924, „Плодовете на Духа”)

„Ако си /истински/ комунист, цял ден ще ходиш, ще припкаш с мотиката, ще работиш. Вие сте всички „комунисти”, понеже ходите по земята и работите.” (25.Х.1944, „Служители на земята”)

„Аз проповядвам мир без насилие, а не учението на някакви комунисти, не учението на богатите, не учението на професорите, на учените хора.” (16 декември 1923, „Той ги изпита”)

„Следователно всеки може да е социалист, може да е комунист, може да е православен – това са все ЗАНАЯТИ. Защото оня, който стане православен, ТЪРГОВИЯ е това, по-добре прекарва… Ти си партизанин, ти си комунист - как няма да поддържаш /свойта/ клиентела? Това не е още идейно! И социалисти, и комунисти проповядват /идеите на Христос/. Само че те употребяват не силата на ума, не силата на духа, а силата на ръката.”(1.IV.1934, „Очите на мъдрия”)

„ИДЕ нашата „партия” отгоре! Всички ще превърнем на вода! Като дойдат комунистите, ще вземат къщите, имотите ви - всичко, каквото имате. Като дойдем ние, ще превърнем света на вода. Ще изчистим и попове, и владици, и комунисти - ще сложим всичко под общ знаменател.”(10 април 1921, „Любовта, носителка на живота”)

„В едно управление - вземете анархисти, комунисти и какви ли не - започват дрязги между тях, преследвания, детективи, заговори правят да убиват този, онзи. Държавата СЛЕДИ!”(30 юли 1933, „Който направи небето и земята”)

„Трябваше евреите да ги пратят по целия свят. Турна ги Господ в чýтурата си (хавана), 2,000 години ги груха и после ги извади, подуха малко и казва: „Ти евреин ли си?“ – „Евреин.“ – „Хайде пак в чутурата!“ И удря Господ, и пак пита: „Какъв си?“ – „Вярвам в Моисея...“ – „Пак в чутурата!“ – „Друг не признавам.“ – „Вътре!“ Това са хора-консерватори, които вярват само в старото, а не в новото. Хората на сегашната църква - и те ще влязат в чутурата: „Какъв си?“ – „Православен.“ – „В чутурата!” – „Ти какъв си?“ – „Евангелист.“ – „В чутурата!“ – „Комунист.“ – „В чутурата.!“ И като те извади, ще те пита: „Ти какъв си сега?...“ (6 октомври 1921, „Ненаписаните закони”)

„Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. /Нека/ дойде днес един Елисей и да се помоли, да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне НА ВСИЧКИ - НЕ САМО НА БЛИЖНИТЕ СИ, НО НА ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО - и да му покаже изворите на живота. Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?“ Казвам: ето един човек без ум! Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?“ - Ето един евангелист без ум! Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?“ - Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, АКО ТОВА ВЕРУЮ МИ ДАДЕ ОНОВА, КОЕТО ДУШАТА МИ КОПНЕЕ. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората.”(27 ноември 1932, „Имаше някой человек”)

„Свят съм дотогава, докогато БОГ живее в мене, т.е. докато тази ЛЮБОВ живее в мене. Докато се жертвам за ближния и мисля за другите, аз съм свят човек. Престане ли човек да мисли за другите, а мисли за себе си, той е потъмнял. ТЪЙ виждат от небето! „Живейте в святост и благочестие.“ /…/ Аз похвалявам някой комунист, когато кажат: „Той не е вярващ, но върши добро“. И свещеник да е, щом мисли за брата си и върши добро, АЗ ГО ПОХВАЛЯВАМ. Този човек, макар и комунист, и без "Бога" да мисли за ближния си, АЗ ГО ПОХВАЛЯВАМ. Ако той без "Бога" прави добро, а друг с "Бога" не прави добро, кой стои по-горе?”( 30 април 1922, „Ще се стопи”)

„Ако вие не го извършите, КАМЪНИТЕ ще оживеят и ще преобразуват света! Писано е: дърветата и животните ще станат, а вие, ако не станете, ще бъдете ПОСЛЕДНИ в Царството Божие”. Ще кажете, че съм строг. - Ще ме извините, това не е строгост. Казвам само, че вашите отношения като братя и сестри не са каквито Бог изисква. Казвам ви самата истина. Оставете ежбите между вас! Но вие казвате: „Аз съм православен“, „Аз съм католик“, „Аз съм евангелист“, „Аз съм комунист“, „Аз съм теософ“, „Аз съм спиритист“, „френец“, „българин“ и прочие. - Когато Господ създаде света, ние не бяхме разделени на разни вероизповедания и народности. СЕГА станахме и французи, и англичани, и италианци - и tuiti quauti. Да се обърнем към великата Истина, която ни сочи Бог и ни зове към велика работа! Сложете сега ума си и сърцата си на работа, да създадем една велика вълна в света, която ще ви вкара в пътя на съгласието и на великите закони на Природата - и бъдете уверени, че бъдещето ще бъде ВАШЕ!” (16 ноември 1919, „Двамата свидетели”)

„Съвременните хора казват: „Да дойде Христос в света!“ – Христос, и да дойде, пак ще го разпънат. Най-първо, ще го арестуват. Ще го развеждат в обществената безопасност (държавна сигурност в България преди септември 1944 г.), ще правят дознание. /Ще му кажат/: „Ти проповядваш едно учение, което не е съгласно с нашия порядък на нещата!“ Ако е в демократическите страни, Христа ще го съдят по един начин. Ако е в болшевишкия режим – по друг начин. Ако е в монархическите страни, ще го изкарат комунист. Ако е в комунистическите, ще го изкарат империалист. Но и в двете страни ще го разпънат. В едната ще го разпънат, че поддържа демократически идеи, а в другата ще го разпънат, че поддържа комунистически идеи... Нито демократическите, нито комунистическите идеи са прави! Там, дето има убийство, този порядък не е божествен, той е човешки.”(13 юли 1941, „Стар и нов порядък”)

„В стремежа си да се осигурят, хората се крадат: слугата – господаря си и господарят – слугата си, ето защо е нарушена хармонията. Лошият живот се състои в еднообразието. Трябва да се работят всички изкуства и всеки да отиде да работи където иска - ЕТО комуната! Всичкото зло е в личните интереси. Сегашната комуна подразбира комунизиране на печалбите, а не придобитото, а то е комунизиране на труда отсега нататък. Готовото досега не се дели – ще се попадне в грешка. Готовото ще се изяде. Да се яде готовото, хората се учат на леност. В комуната всеки може да си работи своя занаят, но приходите му да се внесат в общата каса на комуната. Дойде в комуната гост, брат, ще стои един-два, най-много три дена - на четвъртия ден трябва да си избере работа и да почне да работи с всички членове от комуната. Но в новите порядки на живота човек не трябва да бъде роб на труда, както досега в старите порядки. Старото си отива безвъзвратно! Человек трябва да умее да си извършва сам потребната работа. Когато человек сам си свърши работата, няма да укорява майсторите. Там, където хората се сдружат и има съгласие, там има и благословия – плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата, като се разпредели между 20–30 души комунари, по-скоро се свършва. Там, където земята е плодородна, има магнетически възли - и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на земята, там плодородие не се дава. Комуната трябва да се образува преди всичко, за да се ТОНИРАТ хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще почне да работи.”(28 декември 1920, „Три закона”)

„Искам да взема реални примери от учениците, които образуваха комуни. Необходими ми са примери, и мисля, че те няма да се докачат. Идва при мене един ученик и ми разказва: „Ние намерихме истинския път - направихме една комуна, и понеже сме осигурени, мисля да напусна своята служба. Ние в този град ще образуваме една комуна-светило и ще дадем пример на всички старозагорци“. Казвам му: „Докато не съборите вашата къща и докато не съградите нова, не напускайте старата, т.е. не напускайте старата служба“. Друг брат, от София, идва да държи лекция за комуните. Една сестра, която го слуша, казва: „Този брат-комунар е намерил разковничето и знае колко декара земя да обработва, за да изхрани 40–50 души“. Обаче не се минават 4–5 месеца - и братът се отказва да храни тези хора. Защо? - Работата не е обмислена – не се хранят така лесно толкова хора. ЛЮБОВ ТРЯБВА, ЛЮБОВ! Така се стигна до някои недоразумения, комунарите се скараха помежду си и се разделиха. А след това питат не може ли Учителят да оправи работата… Казвам: тази работа ще я оправя тогава, когато вие не можете да я оправите. По-късно същите братя създадоха втора комуна, но и тя не върви. Идеята е отлична, но и на тези братя им липсва Любов – искат да се осигурят, всеки гледа да вземе повечко. Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. - У мен осигуряване няма! Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил. Някои ме питат: „Когато остарееш какво ще правиш, кой ще те гледа?“ - Когато остарея, мога да постоя четиридесет–петдесет дена гладен – ще се помъча малко, ще поритам... – „Но така може да умреш!“ И като ядем, умираме, и като не ядем, пак умираме - каква разлика има? Ако така ми е определено, за мен е безразлично дали в изобилие или в недоимък ще умра. Това е посторонен въпрос, който не ме занимава. Следователно, първото условие за образуване на комуните е наличието на ВИСОКО СЪЗНАНИЕ. Учениците се събират, за да могат взаимно да си помагат. А в тези комуни, в които влизате, вие не позволявате да се проявят всички, а само някои по-стари вземат инициативата в ръцете си и искат да заповядват "в името Божие"… Често забелязвам, че повечето хора искат да прокарват СВОИТЕ възгледи. Например, в провинцията някои вървят след мене и говорят, че така им бил казал Духът… Други пък, уж за да улеснят моята работа, убеждават, че трябвало да се пости и че така бил заповядал Учителят. - Тези хора ходят и разказват това-онова все от името на Учителя. А онези, които ги слушат, се питат: „Как така Учителят на нас говори едно, а на тези говори друго?...” - Защо сте толкова глупави и не проверите всичко чрез мене? Така че, ако образувате една комуна, повикайте Христа и кажете: „Господи, искаме да вземеш дял в тази комуна, да бъдеш с нас; ще започнем с Твоята Мъдрост, ще започнем с Твоята Любов, ще започнем с Твоята Истина!“. Не мислете да образувате комуна само за десет души, а я отворете за целия Божествен свят - дайте образец на света, израз на ИСТИНАТА!” (27 август 1922, „Аз съм истинската лоза”)

„…Онази набрана окултна сила, която християните трябваше да впрегнат на работа, не се използва. Например дойдѐ идеята за комуна. Християните казаха: „Не е време за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха - и останаха все неизползвани. Тогава дойдѐ гонението. Всякога ще помните това, законът е същият. Ако една благородна мисъл дòйде, ако едно мероприятие се дава в живота ви като условие да го приложите и не го използвате, ЩЕ ДОЙДЕ ГОНЕНИЕТО, НЕПРЕМЕННО ЩЕ ДОЙДАТ НЕЩАСТИЯТА!”(12 октомври 1922, „Практическо приложение на музиката”)

„Християните казват, че „не му е сега времето”. А кога? - „В бъдеще….“ - И преди 2,000 години църквата казваше, че "не му е времето сега". Направиха една малка комуна, почнаха да раздават имането си, ядоха, пиха, и после казаха, че „не му е времето сега”. Спряха и започнаха да живеят, като вложиха свещения егоизъм, с /външен/ надпис: „Любов към човечеството“, за да се прикрие този егоизъм.”(30 юли 1922, „И Петър Го взе настрана”)

 

 

20.05.2019 г. 16,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: АНГЕЛИ НА ЗЕМЯТА 1930.11.09н.Него видя Исус.УЗР49:190 "Трета категория ангели, без да забравят своя произход, пожертваха се за човечеството, за да го спасят. Повече от милион ангели влязоха между хората, в човешката култура. Ако те не бяха се пожертвали, въпросът с човечеството щеше да бъде решен. Те дойдоха доброволно да спасят човечеството. С тях заедно дойде и Христос, за да помогне на хората."

С МОЛБА ВСИЧКИ ДА МЕДИТИРАМЕ С ОГРОМНА ЛЮБОВ НАД ОБРАЗА НА СЪЩИЯ ТОЗИ ПРЕКРАСЕН АНГЕЛ НА ЗЕМЯТА И ДА СЕ МОЛИМ НА БОГА ЗА НЕЯ - лечителката САША ПИСАРЕНКО в Русия, която видяхте на 10-годишна възраст преди няколко публикации тук. Тя сега е на 18 и има голяма нужда от подкрепата на сродни души. Нали е казано да се молим един за друг? Много е страдала, наскоро я блъсна и камион, тя е обещала да изкупва греховете ни. Много ангели на земята са безпомощни и тъжни без своите си и боледуват без тях. Моля да й напишете сърдечни писма, стихотворения за нея, може би и песни, да й нарисувате и картини – ще ги публикуваме, ще й ги изпратим. Първо ги пращайте на лични съобщения тука, инак почти всичко ще се изтрива.

 

 

21.05.2019 г. 16,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ „Напримѣръ, идватъ тукъ приятели, прѣстояватъ извѣстно врѣме, и като наближи да си отиватъ, оставятъ малко пари въ жертва, но послѣ си казватъ: „Какво става съ тѣзи пари?...” Онѣзи, които мислятъ така — „Какво ли става съ тѣзи пари?”, - ние не искаме отъ тѣхъ нито петь пари! Влѣзе ли въ тѣхъ и най-малкото съмнѣние - да си задържàтъ паритѣ." (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:269)

- ЧЕРНО НА БЯЛО - основен закон при отдаването на приноси: дарения, десятъци, половинъци, цялъци, стотъци, хилядъци: ТАЙНОТО отдаване. Но и тайно да е, не бива да се мисли за какво ще бъде употребено, понеже такава мисъл е змия, отрова – ще провали всичко. Или имаме тотално доверие, или повече не даваме там, където виждаме, че някой се обогатява лично или облагодетелства приближените си с народни средства. Човекът на Бога не приема заплащане или легитимирани дарения, нито иска такива, нито даже си помисля за такива грехове. Другият основен закон е КОМУ СЕ ДАВА: на общество - или на отделен човек. Ако отделен човек изпълнява волята Божия, а едно ръководство, едно цяло общество, народ или човечество не я изпълнява, за какво ще се употреби народният принос? Има божествена наука „ликономика” – икономика на Небесните Ликове.

ОЩЕ НЕЩО - МНОГО СТРОГО: Ако сме приели пари с УКАЗАНО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ и ние сме се съгласили, а после ги употребим за друго или правим комбинации и отлагания, поемаме СЕРИОЗНА КАРМИЧНА ОТГОВОРНОСТ.

ОСВЕН ТОВА, УЧЕНИКЪТ НА БОГА НИКОГА НЕ ВЗИМА И НЕ ДАВА ПАРИ НАЗАЕМ. Почти всички казват: "Няма никакви други начини - парите са си пари, известно е как се печелят и придобиват: заплати, хонорари, такси, заеми - и т.н.". Там е работата, че небесната икономика има безброй форми и също е въпрос на ум, мисъл и творчество. Защо хората изобретяват само в другите области? Ето, в същата беседа се казва:

"Какво ще ни ползватъ паритѣ въ свѣта? Тѣ сѫ едно срѣдство днес, но и безъ туй срѣдство можемъ. Не мислете, че не можемъ! Ще кажете: „Тогава какъ ще се съберем тука?” - Е, какъ ще се съберемъ? Всѣки ще си донесе своя хлѣбъ. Туй е единъ начинъ, А ХИЛЯДИ НАЧИНИ ИМА."

 

 

21.05.2019 г. 14,56 ч.

 

1.Родените от Бога имат ЧУВСТВА. 2.Те могат ДА ГИ ЖЕРТВАТ. 3.КОИ чувства жертват - И ЗА КОГО? 4.Какво значи ЖИВ Господ - само Велик Дух вътре в нас и навсякъде? – Или и някой КОНКРЕТЕН ангел, КОНКРЕТЕН човек, КОНКРЕТНО същество? 5.Защо Христос казва, че ако се погрижим за някое дете на Бога, сме се погрижили ЗА САМИЯ НЕГО?

 УЧИТЕЛЯТ „Когато дойдемъ въ нѣкой свѣтъ, ще трѣбва да принесемъ въ ЖЕРТВА ОТЪ ЧУВСТВАТА СИ - най-възвишенитѣ, най-благороднитѣ. Тѣ ще бѫдатъ приносъ на този ЖИВЪ Господь, Който ще се изяви ПО ЕДИНЪ ИЛИ ДРУГЪ НАЧИНЪ. Може да се изяви въ формата на единъ човѣкъ, може да се изяви въ формата на единъ духъ, въ формата на единъ серафимъ или херувимъ. Въ И КАКВАТО ФОРМА ДА СЕ ИЗЯВИ, трѣбва да Му принесемъ най-благороднитѣ, най-възвишенитѣ си чувства. Жертва въ свѣта може да принесе само любовьта. Безъ любовь, никаква жертва не е възможна. Жертвата подразбира най-хубавото въ насъ, най-възвишеното, най-благородното да го дадемъ въ услуга на Бога - да го пожертваме да работи за Бога.(1921.08.24с. Законът на самопожертването.БОУ.1921:265-266)

 

 

21.05.2019 г. 20,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Отдѣ се раждатъ тѣзи спорове? Сега нѣкой билъ рѫководитель въ нѣкой градъ. - „Защо да бѫде той!?” - Ами че ако ЛЮБОВЬТА го е поставила тукъ да се жертва — добрѣ дошълъ; но ако самъ се натрапва, ще му кажамъ: „Братко, задръжъ си всичко за себе си”. Азъ искамъ всички рѫководители по градоветѣ да бѫдатъ поставени по любовь. Нали сме едно братство, основано по любовь?” (1921.08.24с.Законътъ на самопожертването. БОУ.1921:271)

 НИЕ, ЕДНА „ПОРОДА” ПРИЯТЕЛИ, и досега си оставаме крайни духовни анархисти и извънредно трудно признаваме ръководство и йерархия в Братството, т.е…. не ги признаваме… Признаваме, примерно, думата „координатор”, но ”председател”, „ръководител” ни звучи цинично. Независимо дали такива са излъчени справедливо или са се самоназначили с манипулации. Така наречено „справедливо” избиране чрез гласуване също ни се вижда трагикомично, тъй като самото гласуване и другите партийни и комсомолски форми от този род ни са дълбоко противни, а Учителят е дал ДРУГИ методи. В тия среди се обявяват и конкурси, и то сред децата! А хора в „братството” на заплата - това доскоро ни изправяше на нокти, докато не разбрахме кой е цветът на това „братство”. Нека сега не повдигаме болезнени въпроси във връзка с лъжите, негативизма, манипулациите и корупцията. По-добре е да се спрем на въпроса, ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ Е ВЪВЕЛ И ПОДДЪРЖАЛ ДА ИМА ЛОКАЛНИ РЪКОВОДИТЕЛИ НА БРАТСТВАТА. Явно това е необходимо по някаква причина и ние трябва да мислим денонощно със всичка сила, а да проумеем замисъла на Учителя, който знае че Всемирното Бяло Братство е СИНАРХИЯ, А НЕ МОНАРХИЯ ИЛИ ЙЕРАРХИЯ. Всъщност, Бог е Монарх, йерархия СЪЩЕСТВУВА, но от нормални и съвършени същества в Битието, докато на земята обикновено всичко се изражда. Темата е голяма и пълна с въпросителни и удивителни, затова тук може да се разкаже за някои ръководители, назначени от Учителя, които познавахме, без да споменаваме имена. Те не боравеха с парите имотите на хората, не плетяха интриги и не манипулираха общественото мнение и процесите, не бяха продавачи, не издаваха ПРЕВРАТНО редактирани беседи. Те бяха не само духовни и умни, но и благи. Освен това обикаляха всички хора от Братството по домовете им без изключение, включваха всеки без изключение в изявите и дейностите на Братството, оценяваха талантите ни, интересуваха се от проблемите ни, включтелно битовите, от здравето ни и т.н, помагаха със всичко, с което могат. Едно име обаче може да бъде споменато – на благия и прекрасен човек Христо Каратлиев, ръководител на Братството в Любимец. Той знаеше много добре какъв е основният принцип на Младежкия, Специалния клас, и затова никога не измени на Учителя. Учителят десетки години е изисквал от учениците в този клас да правят ВАРИАНТИ на беседите Му, на песните Му, на текстовете и самата музика, даже и някои допустими варианти на упражненията. Той сам е дал многовариантност на някои упражнения, с много дълбока цел. Истината не е устав, требник, строева подготовка и казарма, тя е Абослют в йонно състояние. Съществата, родени от Бога, имат творческото право да строят собствени атоми и молекули, собствени вселени. Това са проявите на БОГ В МНОЖЕСТВОТО. Та едно утро брат Христо Каратлиев се възхити до немай къде на едно творение на последовател на Учителя. На същата тема има друго творение на последовател, което обаче е добило статут на канон, въпреки че Учителят лично е казал и думите Му са отпечатано още по Негово време, че то е по-елементарно, че няма да бъде единствено и в бъдеще ще се дадат по-съвършени варианти. Враговете на Учителя обаче се изказват негативно за всичко, което е ново за тях. Тогава брат Христо каза, посочвайки пуловера си: „Това бяло ли е?” – Отговорихме – „Бяло е”. Посочи и една риза и запита същото – и тя беше бяла. Той каза: „Тази риза е по-бяла от яката на пуловера ми, но и двете са бѐли, така ли е?” Имаше и един изключителен брат от Пловдив, също въплътен ангел на земята, когото няма да забравим никога. Имаше още трима ученика на Учителя от ангелско коляно, те не бяха ръководители, но и те никога не казаха абсолютно нищо лошо за никого.

 

 

21.05.2019 г. 21,37 ч.

 

„Когато говоримъ за Учителя, разбираме Великата, Безпрѣдѣлна Любовь, която се изразява въ даване на знания, мѫдрость, щастие и блаженство на всички същества на земята.”

 УЧИТЕЛЯТ: „Въ свѣта има САМО ЕДИНЪ Учитель - той е Учительтъ на ЛЮБОВЬТА. ЕДИНЪ е Той - не мислете, че има много, ЕДИНЪ е великиятъ Учитель на Любовьта, а всички други учители сѫ ПРОЯВЛЕНИЯ на Любовьта. Когато говоримъ за Учителя, разбираме Великата, Безпрѣдѣлна Любовь, която се изразява въ даване на знания, мѫдрость, щастие и блаженство на всички същества на земята. Туй Същество всѣки день мисли за другитѣ същества каква форма да имъ даде, и всѣки день чува въздишкитѣ имъ, цѣлъ день мисли какъ да подобри тѣхното съществуване. Това е ВЕЛИКИЯТЪ Учитель, и ние всички искаме да бѫдемъ изразъ на НЕГОВИТѢ мисли, на НЕГОВИТѢ чувства, на НЕГОВИТѢ дѣйствия! Азъ бихъ желалъ така да бѫдемъ всички. И тогава всички ще бѫдемъ ученици, всички ще бѫдемъ учители. Кога? Когато е Той въ насъ. Ученици сме, когато възприемаме, а учители — когато прѣдаваме нѣкоя божествена мисъль, както Той я е прѣдалъ. Когато я прѣдадешъ, ти си пакъ ученикъ, пакъ отивашъ да възприемашъ. Да бѫдешъ учитель, значи да изкажешъ божественитѣ мисли, божествената истина и божествената любовь на свѣта. ТАКА мислете, за да не се зароди у васъ мисъльта по отношение на нѣкого: „Че ТОЯ ли е учитель?” Щомъ говори у него ЛЮБОВЬТА, всички ще го слушаме. Дѣте да е, крава да е, волъ да е, муха да е - като говорятъ, ще речемъ: „ГОСПОДЬ говори чрѣзъ тѣхъ!”. Не говори ли ГОСПОДЬ чрѣзъ тѣхъ, тогава ще си ходимъ, нѣма да ги слушаме, ще си вършимъ работитѣ, нѣма да имъ обръщаме внимание. На такива „учители” ще кажешъ: „Чакайте, чакайте, работа си имамъ, много спѣшна работа си имамъ, дѣца имамъ, жена имамъ, нѣмамъ врѣме да ви слушамъ…”. Но щомъ говори ЛЮБОВЬТА, ще кажешъ: „Свободенъ съмъ, свършихъ си работата, на ваше разположение съмъ”. И спрямо себе си така трѣбва да постъпвате: трѣбва да знаете кога говори ГОСПОДЬ и кога не говори ГОСПОДЬ. Когато говори ГОСПОДЬ, ще кажемъ: „Свободенъ съмъ, имамъ на разположение всичкото си врѣме, за да направя това, което искашъ!”. Когато не говори ГОСПОДЬ, ще кажешъ: „Нѣмамъ сега свободно врѣме”.” (1921.08.24с.Законътъ на самопожертването. БОУ.1921:266-267)

 

 

21.05.2019 г. 18,18 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Сега въ нашия животъ ще започнемъ съ туй ново учение или съ учението на любовьта. Всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ проникнати отъ любовь - и каквото вършимъ единъ къмъ другъ, всичкитѣ ни постѫпки да бѫдатъ диктувани отъ любовъ. И никой да не е толкова нахаленъ да каже нѣкому: „Направù това заради мене”. Азъ никога нѣма да кажа нѣкому: „Ти ще направишъ това заради мене”. ТОВА ГО НѢМА ВЪ НОВОТО УЧЕНИЕ! Азъ прѣдпочитамъ, готовъ съмъ 10 пѫти да извърша една работа за васъ, 10 пѫти да изора нивата ви, ако вие не сте готови за това, отколкото да ви накарамъ да направите нѣщо за мене! Нѣмашъ право да кажешъ нѣкому: „Ти направù това - нѣмашъ ли любовь, какъвъ си такъвъ християнинъ?” У насъ такова учение НѢМА.” (1921.08.23с. Òтговори на зададени въпроси.БОУ.1921:270-271)

ДАЖЕ И КОГАТО Е изкрънкано чрез съблазняване, плач, изнудване или с ПАМУК - с „миличко”, това е НАГЛОСТ И НАХАЛСТВО в очите на Бога и наглият си плаща кармично по пълна програма. Известно е, че адските психики винаги правят другия много длъжен, много грешен и много виновен. Те спрягат глаголите „моля те”, „очаквам”, „разчитам”, "настоявам", „изисквам". А най-простите, най-закъсалите умствено и душевно предприемат шпиониране, преследване и наказателни акции, с което ни отблъскват необратимо и завинаги.

 

22.05.2019 г. 15,46 ч.

 

КЪМ СИНТЕЗИТЕ ЗА ЖЕНИТБАТА, също като казаното в друга беседа: „Не е важно дали ученикът ще се жени или не се жени; важното е, като се жени или не се жени, дали изълнява волята Божия”.

УЧИТЕЛЯТ: „Двама млади ще се женятъ - тѣ сѫ измежду братята и сестритѣ, искатъ да живѣятъ духовно. Но азъ, като ясновидецъ, виждамъ, че тѣ по Бога нѣма да живѣятъ, затова имъ казвамъ: „Не се женете. Ако слушате мене, не се женете!” — „Ами нали по БОГА ще живѣемъ?...” „Ако не се ожените, по БОГА ще живѣете; ако се ожените — по ДЯВОЛА ще живѣете!” За други нѣкои пъкъ, като ясновидецъ, виждамъ, че като се оженятъ, ЩЕ ЖИВѢЯТЪ ДОБРѢ. – „Да, но какъ - ние пари нѣмаме?” - Ако се съберете, ще ви тръгне напрѣдъ - ОЖЕНЕТЕ СЕ, НЕ БОЙТЕ СЕ, ПОСЛУШАЙТЕ МЕ!” (1921.08.24с.Законътъ на самопожертването.БОУ. 1921:275)

 

 

22.05.2019 г. 16,50 ч.

 

Понеже е БОЖЕСТВЕНО учение, а не измислица на духовете: „УЧИТЕЛЯТ: „И въ ЖИВОТА ще бѫдете, като че живѣете въ Царството Божие! Е, хубаво: намѣрите си единъ приятель, обичате се, четете си заедно, гугукате си… Като си живѣете така, това не е ли все едно, че ХРИСТОСЪ живѣе въ васъ? Живѣете ВЪ ХАРМОНИЯ - това не е ли БОГЪ, Който живѣе въ васъ?” (1921.08.24с.Законътъ на самопожертването. БОУ.1921:277)

 

 

22.05.2019 г. 19,43 ч.

 

Като БОЖЕСТВЕНО Учение, отново говори в полза на ЖЕЛАНИЯТА. Разбира се – не за адските, но има благотворни и ЖИВОТИНСКИ желания, и ЧОВЕШКИ желания, и АНГЕЛСКИ, и БОЖЕСТВЕНИ. Небожествените учения ликвидират желанието от корен, в 100 процента от случите говорят ПРОТИВ него. Ако им направите лингвистичен анализ с фреквентна логическа програма, ще се убедите че в тях има само антитези на тази тема. УЧИТЕЛЯТ: „И кой каквито желания има, да се не бои да ги приложи въ дѣйствие. /…/ Всѣко хубаво чувство, мисъль, желание, дѣйствие — не се колебайте, приложете ги така както тѣ се зараждатъ въ васъ. Безъ разлика — млади, стари, кой каквото разбира. Младиятъ - каквото той разбира, стариятъ — сѫщо кой каквото той разбира. Всѣки отъ васъ прѣзъ цѣлата година, каквото е влѣзло въ сърцето му, въ ума му, въ душата му, да се постарае да го приложи тъй, както се е зародило - и Господь ще го благослови./…/”

(1921.08.24с.Законътъ на самопожертването. БОУ.1921 :277-278)

 „Любовта трябва да бъде едновременно и животинска, и човешка, и ангелска, и Божествена. Това е ЗАКОН.”

(1922.11.12н.Не знаете що искате.ЖИГ48:98)

 ПО-ПРОСТИТЕ ХОРА ИЛИ НЕПОЗНАВАЩИТЕ СЛОВОТО моментално си представят само едно нещо, когато чуят думата "желание" или думата "животинско". А и двете категории имат милиарди разновидности и значения, повечето от които са благотворни, положителни. В цитираната беседа Учителят казва, че животинската любов не помни злото - изключенията са много малко, както при змията и хората от змийски тип. Ето какво се казва още там: "Който се отказва от животинската любов, постепенно отслабва, изпосталява и се готви за небето. Искайте същественото! – Кое е същественото? - Искайте да имате Божествената Любов във всичките й прояви: божествена, ангелска, човешка и животинска. Щом имате тази велика любов, ще дадете на живота си широк размах. Тогава и мъже, и жени, и деца ще гледат вече по друг начин на света." АСТРОЛОГИЧЕН АНАЛИЗ НА 1921.08.24с.”Законътъ на самопожертването”: В 7 ч. сутринта Марс е в точен съвпад с Нептун, датата съдържа 4 – Марсовото число, годината също е Марсова – четворка. А при произнасянето на беседата „Не знаете що искате” също има силни Марсови положения: Слънцето, Меркурий и Юпитер са в Скорпион, а самият Марс квадратира Меркурий и Юпитер.

 

 

22.05.2019 г. 18,41 ч.

 

КАК НИ ПОСЕЩАВА ХРИСТОС

УЧИТЕЛЯТ: „Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Прѣди години Христосъ дойде въ кѫщата на единъ свещеникъ подъ формата на един калугеръ, когото свещеникътъ не обичаше и не искаше да го приеме. Азъ казвамъ на свещеника: „Слушай, калугерътъ е твой братъ, приеми го”. Съгласи се, прие го. Калугерътъ, за да изпита свещеника, казва му: „Имамъ нужда отъ пари, защото трѣбва да пѫтувамъ”. - „И азъ имамъ само петь лева…” - отговори свещеникътъ. „Е, хубаво, и безъ тѣхъ ще мога, азъ мога и пѣша да пѫтувамъ” - и излиза. Азъ казвамъ послѣ на свещеника: „Слушай, това бѣше Христосъ!”. . „Аа, ако е Той, ИМАМЪ пари, ще ида да го върна…”. Христосъ е дошълъ подъ формата на калугеръ, но като мине нещастието, като дойде самопожертването, тази маска ще падне и Христосъ ще ни се изяви. Иначе Той ще мине само като единъ калугеръ. Та Божественото въ свѣта е скрито ВЪ ВСИЧКИ ФОРМИ, и когато ние изявимъ нашата любовь ВЪ МИСЛИ, ЧУВСТВА И ДѢЙСТВИЯ, тогава Той ще ни се изяви, иначе ще бѫде за насъ като една далечна тайна И НИЕ САМО ЩЕ ВЪЗДИШАМЕ. Сега млади и стари, всички ученици на Бѣлото Братство ще дѣйствате по този законъ — АБСОЛЮТНА СВОБОДА ВЪ ЛЮБОВЬТА! /…/.” (1921.08.24с.Законътъ на самопожертването.БОУ.1921:277-278)

МОЖЕ ДА НЕ Е КАЛУГЕР, МОЖЕ ДА НЕ ИСКА ПАРИ. От 3 до 10 пъти в един живот Бог ни посещава ЧРЕЗ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ФОРМИ. Обикновено иска нещо, което ни е трудно да се откъсне от сърцето ни, понеже мисълта ни е крива или имаме извратен вкус, необясними страхове и антипатии. Сложното е в това, че и Дяволът ни прави такива визити ЧРЕЗ ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ФОРМИ – т.е., пак Бог, но в този Свой опасен ипостас. Уви, често приемаме стоките и предложенията на Дявола, а молбите и благата на Бога, когато е с друга маска, сме отхвърлили. „ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ФОРМИ” е амбивалентен израз: в единия случай зад тях е БОГ; в другия - пак Той, но в другата Си роля. Трябва да усетим разликата. Лично познаваме Негови проекции и от двата вида, но чистите често ЗАОБИКАЛЯМЕ, а въдичарите ХАРЕСВАМЕ. Злото в нас много често ни кара да отиваме на всички други места, но не и там, където иска БОГ.

Бог не наказва – НИЕ се самонаказваме и наказваме най-милото си, понеже сме отблъснали БОГА, отбили сме вадичката Му от нашата градина. Градината ни изсъхва - отбили сме ЖИВОТА. Как няма да пострадаме и да пострада и най-милото ни поради нашето кораво сърце? Значи, нещастието в тия случаи е неизбежно. „НО КАТО МИНЕ НЕЩАСТИЕТО, КАТО ДОЙДЕ САМОПОЖЕРТВАНЕТО, ТАЗИ МАСКА ЩЕ ПАДНЕ И ХРИСТОСЪ ЩЕ НИ СЕ ИЗЯВИ”.

 

 

23.05.2019 г. 18,47 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото Съзнание и ПОСЛЕ отива при обекта, към който я изпращаме. Всяка наша мисъл минава през съзнанието на Божествения Център и всички грехове произлизат от това, че ние грешим против Бога и Неговите велики закони. Тъй че, щом една наша дисхармонична мисъл докосне Божественото Съзнание, Господ пише: „Този човек в бъдеще да понесе товара си, наказанието си!“ Това е карма. Не мислете, че туй е нещо безразборно. Господ записва всяка ваша мисъл много точно, не оставя нищо незаписано.” (1921.08.25с.Разумно служене.БОУ.1921:293-294)

СЪЩЕСТВУВАТ НЕПРОСТИМИ ФАНТАЗИИ ИЛИ ЛОШИ МИСЛИ И ДУМИ ЗА НЯКОГО, които на практика са черна магия - посегателство върху нищо не подозиращи човешки души. Тия атаки отиват първо нагоре, но Някой знае как да изпълнява поговорката „С твоите камъни по твоята глава”. Виновният цял живот се чуди откъде му идва това и защо не му върви, защо пследствията удрят и върху най-скъпото му.

 

23.05.2019 г. 13,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всички учения имат смисъл за нас дотолкова, доколкото те са във връзка.” (1921.08.25с.Разумно служене.БОУ.1921:285)

 АКО ЛИДЕРИТЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ УЧЕНИЯ и привържениците им нямат импулс да общуват, да работят заедно и да се обичат, дали са родени от един и същ Баща? Ако едно от тях е най-истинското, виновно ли е то, че другите не искат това? Какво ни остава в такъв случай, ако сме към него? Всяко от останалите може да си мисли, че е най-истинското, но важно е как БОГ вижда нещата. Всъщност, Истината има безброй различни форми и изразители, ние трябва да се стараем да изучаваме ученията и деянията на братята си от Дома на Баща ни и даже от другите домове, обаче в една малка част от свободното ни време. Някъде бе казано – от 1 до 49 процента от него. И то - с предимство на тия, които се стараят да подадат ръка на другите, да приемат протегнатите ръце за приятелство. Всички останали изучаваме само с най-далечната периферия на съзнанието си, в най-малка част от свободното си време, и то предимно във връзка с науката за Лицето Божие и лицата на ония, които са най-малко подобни на Него. Горделивият никога не възприема себе си като част от Пъзел – той си мисли, че Бог говори само на него или най-добре на него, че е едно монолитно цяло или че вече е подобие на Бога, отдавна сглобило пъзелинките си. Но ако е така, той би трябвало наистина да прилича на Лицето Божие, а не прилича. А тия, които се стараят да се побратимяват, защото произлизат от БОГА, наистина трябва да са обект на нашия жив интерес, тъй като те са парченца от Пъзела на Любовта и Истината и в тях има импулс да го сглобяват. Те търсят ТОЧНИТЕ пъзелинки, с които се пасват съвършено - не си изронват ръбовете в болезнени опити да се пасват с други. Допълнителните ни пъзелинки имат различни очертания от другите си страни, чрез които ще се паснат със съседните си сродни души от Пъзела, затова ние го изучаваме първо чрез най-близките ни, с които сме се паснали абсолютно. Именно в това търсене на допълнителните ни сродни души и учения е смисълът на разнообразието в интересите ни. В същата беседа се казва: „Ето защо, хубостта на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в божествените мисли. И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално.”

 

 

23.05.2019 г. 10,51 ч.

 

ДНЕС ЗА СЛУШАНЕ от 20,30 ч. бълг. време (18,30 Greenwich MT) или в четен час, или произволно: ИЗБРАНИ ОТКЪСИ ОТ РОМАНА "ЗАНОНИ". Продължителност 1ч.52м.: http://toyonus.com/01Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.08-Edward%20Bulwer-Lytton%20-%20iz%20romana%20Zanoni.mp3

ОТЛЯВО:АВТОРЪТ НА "ЗАНОНИ" Lord Edward George Earle Lytton Bulwer-Lytton, 1st Baron Lytton, PC (25 May 1803 – 18 January 1873); ОТДЯСНО: СИНЪТ МУ Lord Robert Bulwer-Lytton, 1st Earl of Lytton, GCB, GCSI, GCIE, PC (8 November 1831 – 24 November 1891) - СЪЩО ПОЕТ, ПИСАТЕЛ И ПОЛИТИК.

 

 

23.05.2019 г. 22,25 ч.

 

АЗ И ОТЕЦ МИ ЕДНО СМЕ” : : СЛОВОТО КАЗВА, ЧЕ ХРИСТОС, БОГ-ОТЕЦ, БОЖИЯТ ДУХ И ВСИЧКИ ДРУГИ БОЖИИ ЛИЦА СА ЕДНО. Те са взаимозаменяеми, когато се наложи, но в същността си са ЕДНО.

УЧИТЕЛЯТ: „В бъдеще ние всички трябва да мислим тъй, както е мислил Христос. Не историческият Христос, а Христос на Любовта, Великият Божи Дух, Който създава всички блага в света. И когато видите лицето на този, Живия Христос, вие ще се изпълните с радост. Псалмопевецът казва: „Когато видя Лицето Ти, душата ми ще се развесели.“ И действително, в бъдещия живот, в другия свят, Новото, което ще видите, е Божието Лице. Аз не мога да ви го опиша, но щом видите туй лице, ще разберете смисъла на всички други лица – и на умственото, и на сърдечното лица. Като видите туй лице в тази светлина, всичко ще разберете. И затова ние се стремим умът, сърцето и душата ни да бъдат така впечатлителни, че да възприемат Божието Лице, защото то ще произведе в нас ефект на обновление в /нашия/ живот.” (1921.08.25с. Разумно служене.БОУ.1921:293-294)

 

24.05.2019 г. 14,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Нека разположението, което имате в душата си, си седи за вас. Не отваряйте целия ваш извор! Да видят другите водата през чучура. Нека в душата ви има нещо тайно, нека хората не знаят всичко за вас. Само Бог трябва да знае какви сме. Ако Господ ни знае и ние Го познаваме, това ни е достатъчно. А хората по-добре да не ни познават. Да те познава добрият човек, е благословение, а да те познава лошият човек е проклятие. А аз виждам сега, че у вас има желание да ви познае светът какви сте. - Няма нужда да ни познават. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро, без разлика.”

(1921.08.25с.Разумно служене.БОУ.1921:297-298)

На портрета е Фьодор Тютчев като млад (1803-1873). От него е стихотворението по-долу. Когато ангелите още не са си излезли от нас, ние приличаме на децата и често искаме да си играем на криеница. Не искаме да знаят кои сме и къде сме, искаме да си останем в света на тишината, мечтите и сънищата.

SILENTIUM

Мълчи, прикривай и пести и свойте чувства и мечти. О, нека в твойте глъбини звънарна дълго да звъни! Като на звездните лъчи любувай им се - и мълчи.

Сърцето как си би разлял по някой ледник мръсно-бял? Дали дъхът му ледовит ще сгрее клетника пребит? О, не! В морето изтечи И сам в дълбокото – мълчи!

Сам вътре в себе си живей, че свят безкраен в тебе грей, а всеки твой копринен звън угасва от шума навън. КЪПИ се в звездните лъчи, Гласа им слушай – и мълчи!

1830 г.

 

 

24.05.2019 г. 10,36 ч.

 

ОЩЕ ЕДНА ИЗНЕНАДА: „В предната горна част на мозъка се образуват разумните мисли; в задната му горна част се образуват нашите ЛИЧНИ ЧУВСТВА – чувството, че сме СВОБОДНИ ИНДИВИДИ.”

(1921.08.25с. Разумно служене.БОУ.1921:295)

ВИЖТЕ ТАЗИ КАРТИНА И КАЖЕТЕ: има ли лични чувства тук или няма? Не е ли това ЛИЧНО разпознаване на Бога с горещи лични чувства? Не добиха ли Петър и Павел вечна СВОБОДА именно поради разпознаването и избора си, поради горещината на ЛИЧНИТЕ си чувства към Бога?

ВСИЧКИ ЛУЦИФЕРИЧЕСКИ УЧЕНИЯ ВЪСТАВАТ ПРОТИВ ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА. Учителят също разкрива опасността от тях, но говори и за уникалното им ПОЛОЖИТЕЛНО предназначение. Без тях, казва Той, вселената би рухнала по същия начин, както би рухнала и без универсалните чувства. А ето още един техен аспект, за който не сме подозирали. ЗА РОЛЯТА НА ЛИЧНОТО ЧУВСТВО ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА СВОБОДАТА НИ И СВОБОДНАТА НИ ВОЛЯ МОЖЕ ТЕПЪРВА ДА СЕ ГОВОРИ НАШИРОКО И ДА СЕ РОДЯТ ЦЕЛИ ТРАКТАТИ. Наистина, личните чувства са пагубни, когато обектът им е несъвършен или адски, но И ТОВА е предвидено: уроците са най-добрият учител, докато още нямаме висок вкус и идеал. Оказва се, че и ХРИСТОС има лични чувства, и съществата с дух и душа, които Го обичат ЛИЧНО, понеже са направили своя ИЗБОР. Любовта към ПРИЯТЕЛИТЕ ни от Вечността също е ЛИЧНО чувство, понеже избираме да сме С ТЯХ, а не с кармичните ни неприятели и случайните хора. Случайно ли Христос казва, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятелите си? Дали са ни ПРИЯТЕЛИ познатите, чиито лични чувства или нашите към тях не ни дават и не дават СВОБОДА? И въобще – това ИСТИНСКИ лични чувства ли са?

Оказва се, че личният избор и личното чувство са генерално разковниче за тестване на свободната ни воля. И за добиване на СВОБОДАТА, когато изборите ни стават по Високия Идеал. При това, става дума за свободни ИНДИВИДИ. Каквито и да са личните ни предпочитания и обемът на социалните ни контакти, Свободата изисква свещено спазване на ИНДИВИДУАЛНИЯ ЖИЗНЕН РАДИУС: СВЕЩЕНАТА НУЖДА ОТ ИНДИВИДУАЛНА САМОТА И НЕЗАВИСИМОСТ. Това е ПЪРВОТО свещено Лично Чувство: любовта към собствената ни душа, любовта към духа ни. Без да се обичаме истински, няма как да насищаме безбройните им валенции и потенции за Свобода и Любов, няма как душата ни да стане ОБШИРНА КАТО ВСЕЛЕНАТА, духът ни – МОЩЕН КАТО БОГА И ЕДНО С БОГА.

 

24.05.2019 г. 08,12 ч.

 

Паметникът на Св.Св.Кирил и Методий пред Народната библиотека в София извая Владимир Гиновски (1927-2014) – един български светец, мистик и мъдрец от първа величина. Дал е Бог Владимир Димитров Майстора да не остане без наследници и в това отношение. Паметникът е смятан е за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим. Подробности за Гиновски могат да се видят в интернет. Ние с него се сприятелихме през 1963 г .- точно в годината, когато бе обявен конкурс за паметник на светите братя-първоапостоли, който бе спечелен от Владимир и открит през 1972. Гиновски ни смайваше с полетите на святостта и мисълта си, той бе безкомпромисен в пътищата на Духа и ни разкриваше тайни, които са знаели само достойни българи от величината на Николай Райнов, с когото, между другото, Владимир си приличаше в много отношения. Една вечер трябваше с него и една позната да сме на опера – „Вълшебната флейта”. Той никога не пропускаше нейно представление, когато я даваха, независимо от състава и качеството на спектакъла. Каза ни: „Какво велико нещо: Моцарт е изкарал на сцената Христос! Христос на сцената!” Гиновски почиташе Учителя Дънов и знаеше за думите Му, че Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Исус, Зороастър, Боян Мага и пр. са ЕДИН И СЪЩ ДУХ. По времето на въпросния спектакъл на Моцартовия шедьовър през 1963 г. или някоя близка до нея (точно не си спомням), в България и света течеше поредната преподредба на езотеричните йерархи и сили, които да бъдат на върха. Нито едно действие на голям Посветен като Владимир Гиновски не бе случайно, той и в този случай е трявало да бъде на мястото си като един от върховните йерофанти на Бялата Ложа в България. Той много добре знаеше, че присъствието на Бял Маг и Посветен на един такъв езотеричен спектакъл е от голямо значение. Адептите на Съвършения предават като космични телевизионни станции из целия космос всичко най-значимо, което става около тях. Каквито и да бяха певците в случая, Владмир знаеше, че „Вълшебната флейта” и ариите на Зорастро и Царицата на Нощта винаги разтърсват цялата вселена. Затова не можеше да си позволи да отсъства от нито едно представление, може би не е пропускал това и когато е бил в чужбина. А в случая премиерата на новата версия на наша сцена е съвпадала с важно тайно събитие на духовното правителство на планетата точно през същата вечер. Гиновски ни даде да разберем, че е така. Обаче точно в този момент той е имал запланувана важна работа в една среща на най-високо ниво в това Правителство, а не е искал да изпуска и мисията си в излъчването на „Вълшебната флейта” в космоса чрез превъзходния си мозък. Чрез нея в цялата вселена стават изцеления, възнесения, просветления, възкресения – даже и чрез дуета на Папагено и Папагена, но дори и чрез всяка Моцартова нота от тази абсолютен шедьовър и въобще. Затова Гиновски е решил да отложи спектакъла за друга близка дата. Така и стана – главен певец се е разболял и отложиха представлението, ние присъствахме на него скоро след това в още по-богат зрителски състав, понеже Владимир покани още двама приятели от най-вътрешните среди, които знаят как да излъчват. „Как така – казваше той: Учителя на сцената, а ние да остъстваме!...” Именно Владимир Гиновски ни разкри явлението „Тод” в пространството на българските и световните духовни свръхценности – езотеричните шедьоври на Стоян Диловски. Той знаеше какво е казвал Учителят Беинса Дуно: „Четете и изучавайте Драмите на Тод”. Даваше ни да четем от оригиналните издания и ни ги тълкуваше по един неподражаем начин. Много по-късно той издаде всички Драми под своя редакция. На някои приятели на места не им харесваше неговата редакция, понеже лично го чухме, че е съкратил и променил някои „лигави” реплики на влюбените в тия драми… Не ни хареса и различния формат на книжките с драмите, всички нееднакви, едни стърчеха над другите в библиотеките ни, мислехме, че това се е наложило от липса на единство в издателската концепция. Обаче когато един Посветен прави нещо, той има своите дълбоки основания, затова - да не бързаме с осъждане на „лигавите” диалози и формата на книжките... Във всеки случай, едно добро познаване на разликите от оригинала не е излишно. Именно в светлината на Драмите на Тод ние днес разбираме много по-добре и Беа Нади – другото крупно явление в нашата и световната езотерика. И в двата й върха, в лицето на Тод и Беа, Сродните Двойки Души са НАД Боговете.

Ето една реплика на Владимир Гиновски, която доказва, че наистина си е говорел с Бога ЛИЧНО: "Възгордях се, повярвах, че си говоря с Бога лично - и ето, че нещастието ме споходи...“ - обяснява с ирония днешната си орисия скулпторът. Стъпил накриво на стълбата в ателието и си счупил единия крак. След време при инцидент пострадал и другият... Сега пирони крепят и двете му стави, а той не може да се занимава с любимата си работа." ДВА ИЗВОДА ОТ ТУКА: 1.Който се е хванал, че се е възгордял от връзката си с Бога, дори и да се е възгордял, той НАИСТИНА СИ ГОВОРИ С БОГА, понеже има доблестта да си признае, че се е възгордял. А ние подозираме, че Владимир не се е бил възгордял, а само ПРЕДПОЛАГА това поради смирението си, което още повече говори за връзката му с Бога. Истинските горделивци не само си вярват, че им говори Бог и чрез тях говори Учителят, но и не им е неудобно и да обявяват това пред феновете си. При това те не приемат, че ДРУГИ може да си говорят с Бога. 2.Когато Небето реши, че е дошъл моментът за по-високо Посвещение, то контрира личното ни щастие или спира работата ни там, където сме най-талантливи. Прави това дори чрез драстичен инцидент, ако не можем да овладем тази Ниагара в нас и да пренасочим силата й на по-висока орбита.

Между другото, за обичащите и почитащите Владимир беше очевидно, че образът на Константин-Кирил пред Народната библиотека в някаква степен е и автопортрет на ваятеля. И така да е – това не е без основание. Почти никой не знае с колко Ученици и Апостоли на Съвършения през вековете, каквито бяха и Николай Райнов и Майстора, ние се познаваме и днес.

„Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея” (Призвание към народа Ми български - български синове на семейството славянско”, България, Варна, 1898).

Враговете на славянский род и днес искат да изкарат, че няма слявянство, но с това се легитимират, че са врагове и на Този, който е изказал горните думи, колкото и да искат да се представят, че не са Му врагове.

 

 

24.05.2019 г. 15,44 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ще кажете: „Може ли всички хора да се обичат?“ - Може! - Но как? - Вие ще схващате, че всички хора са части от едно и също Божествено Същество, Което вие ОБИЧАТЕ. Обичате ли този-онзи, ще обичате и всички. Затова винаги ще мислите, че във всеки от вас живее Божият Дух и че всички сте божествени.” (1921.08.25с.Разумно служене. БОУ.1921:301)

 

 

24.05.2019 г. 15,54 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ще кажете: „Може ли всички хора да се обичат?“ - Може! - Но как? - Вие ще схващате, че всички хора са части от едно и също Божествено Същество, Което вие ОБИЧАТЕ. Обичате ли този-онзи, ще обичате и всички. Затова винаги ще мислите, че във всеки от вас живее Божият Дух и че всички сте божествени. Който от вас има по-голяма почит към другите, той има и по-голяма любов.”(1921.08.25с.Разумно служене.БОУ.1921:301)

 

 

25.05.2019 г. 09,49 ч.

ЗА СЛУШАНЕ ДНЕС: „Сънят на смешния човек” от Достоевски:

http://toyonus.com/01Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.10-Dostoevski%20%20Sanyat%20na%20Smeshniya%20Chovek.mp3

„Ако Иисус няма нищо общо с „истината” и „истината” няма нищо общо с Исус, то аз предпочитам да бъда с Исус, отколкото да бъда с „истината” – казва Достоевски. ПОРТРЕТЪТ МУ ТУК, въпреки че е от смъртното му ложе, показва какво е видял в последните секунди от живота си той и Кой го е посрещнал след безкрайните му земни страдания и мъки. Никъде в снимките и портретите му не е по-прекрасен! Подобно е едно разказче от един съвременен латиноамерикански писател: едно момченце умряло от глад в зимната нощна виелица пред прага на една хлебарница. То винаги е казвало на околните, че ще се върне в рая, а те му се подигравали и го оспорвали. Като го виждат на сутринта вкочанено с тази блажена усимвка, признават, че наистина си е отишло У ДОМА. ЕТО ОТ БЕЗСМЪРТНИТЕ МИСЛИ НА ДОСТОЕВСКИ: Нашият жребий е всемирността – не постигнатата с меч, а със силата на братството и нашия братски стремеж към всесъединение на хората. Фантастичното е сърцето на действителността. Великите хора изпитват на земята и велика мъка. Идеалът е действителност, много по-законна от така наречената актуална действителност. Той е умен човек, но за да постъпи умно, трябва да е малко безумен. Красотата ще спаси света. Удивително е какво може да направи един слънчев лъч с душата на човека! От прозаичните истини, безкрайно много по-ценна е измислицата, която ни възвисява. Човек, който умее да дава прегръдка, е добър човек. Великодушното сърце може да заобича от състрадание. Глупак, който осъзнава, че е глупак, вече не е глупак. Що е ад? - Страдание, че вече не можеш да обичаш.

 УЧИТЕЛЯТ ЗА ДОСТОЕВСКИ: „За да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: имал някой повод.” ( 9.IХ.1932, „Човешки и божествен процес”) „(Чѐте се кратък реферат върху Достоевски.) Коя е причината за различието между хората? - Всички души са излезли от Бога с еднакви потенциални възможности, но по време и пространство всички не са излезли изведнъж. Тази е една от причините за различието, което съществува между хората. Като четете съчиненията на Достоевски, виждате, че неговите герои преживяват големи борби. Те всякога се борят между две чувства, поради което преживяват големи страдания. Много хора четат Достоевски, възхищават се от него, искат да бъдат като него. Това е невъзможно. ЕДИН е Достоевски, ЕДИН е Толстой, ЕДИН е Христос! Нещата не се повтарят. Следователно, ако великите хора са носители на светлина за човешките умове, стремете се всеки от вас да бъде поне малка свещ, да осветява своя път. Щом можете да осветявате своя път, ще помогнете и на ближния си. Радвайте се, че сте малка свещ, която носи светлина в света. Малките свещи, СЪБРАНИ НА ЕДНО МЯСТО, дават силна светлина, която разпръсва големия мрак. Да бъдеш велик, това значи да минаваш през големи страдания и да се учиш от тях. Великите писатели описват своя живот, своите борби и страдания. Вие плачете над техните герои, искате да станете велики, но забравяте, че трябва да минете през големи страдания, за да създадете своите герои. Иначе нищо не можете да напишете. Бъдете доволни на всичко, което ви е дадено. Ролята ви може да е малка, но ако я изиграете добре, вие ще се прочуете като добър актьор. Ще кажете, че искате да играете първата, най-важната роля. - Къде ще я играете? Ако играете вашата СОБСТВЕНА драма, имате право да играете първата роля, но ако играете чужда драма, може да вземете и последната роля. Ето защо, дръжте в ума си мисълта, че в своята драма ще играете първата роля. Като запазвате първото място за себе си, ще отдавате правото и на другите. В своята драма всеки ще заеме първо място.”(1 януари 1928, „Разумното в човека).

 

 

25.05.2019 г. 16,37 ч.

 

ИЛЮСТРАЦИЯТА: Великият Учител Зороастър, 600 г. п.н.е., Персия. Същият Аватар, същият Учител, същото лице, същата буква "р" в името Му. Гениалните художници са ясновидци - те са Негови ятаци. Знаят, че следващото Му идване е като Христос, но не рисуват образа на Заратущра по подражание, а го предават точно тъй, както го виждат в Акаша.НИЕ НЕЕДНОКРАТНО ЧЕТЕМ И ГОВОРИМ за превъплълъщенията на Съвършния на земята през хилядолетията, знаем някои от имената им, търсим изображения и те (без дрехите) се съвпадат абсолютно, понеже това е сам Господ Бог - ЛИКЪТ Божий. Обаче за Ученията Му сме още много боси, докато сериозните и прилежни учени вече са дали прецизни преводи и обяснения, някои много по-точни от Библията и Евангелието. Изучаваме академичните преводи на „Рамаяна” (за Учителя като Рама) и на Махабхарата, 8 пъти по-голяма от Илиадата и Одисеята, взети заедно (смайващото Дело и Слово Божие на Учителя като Бог Кришна). Древните певци са ги знаели и пеели наизуст, а ние можем да цитираме отчасти само ВЪРХА на Махабхарата - „Багавàд Джитà”. Знаем наизуст две глави от Тайнатата Книга на Богомилите, дадена от Учителя преди повече от 1000 години, когато е дошъл пак в България като Боян Мага (Княз Бениамин). Обаче за Зороастър повечето приятели знаят много малко – само основни неща.

КНИГИТЕ НА ВЕЛКИЯ УЧИТЕЛ ЗОРОАСТЪР (ЗАРАТУЩРА) СА ПРЕВЕДЕНИ АКАДЕМИЧНО ОТ СТАРОПЕРСИЙСКИ НА ОСНОВНИ ЕЗИЦИ И В ТЯХ ИМА ВЕЛИКА, ДЪЛБОКА МЪДРОСТ – оригинално и чисто Слово Божие. В руската академична версия думите, производни от думата „благо”, не са само „благост”, „благославям”, „благо” или „блаженство”, а много думи там с тази представка са изненадващо доминиращи поради божествеността на това велико Учение, произлизащо от Самия Бог - БЛАГИЯ Дух. И Христос в Евангелието, и Учителят в България наричат Бога така. Мъжът и Жената в Учението на Зороастър са абсолютно равноправни и равнобожествени. Това не са само възхваления и правила за ритуали, каквито виждаме и при Учителя като Орфей, а жива и дълбока философия и начин на живот. По-долу се цитират само няколко стиха от „Ясна”, въпреки че това Учение трябва да се изучава цял живот. Ще се изненадаме ли, ако името на книгата „Ясна” съвпада в небесната лингвистика със същата българска дума не само звуково, но и езотерически, етимологически, семантически? Инак на авестийски означава „уважение, почит, преклонение, поклонение, боготворене, обжание, култ, богослужение, жертвоприношение”, а за етимологията на думата „ясен” при нас виждаме следното у Фасмер: я́сен, ясна́, я́сно, укр. я́сний, др.-русск., ст.-слав. ѩснъ αἴθριος (Супр.), оуѩшнѩти "делать ясным" (Долобко, RЕS 6, 30), болг. я́сен, я́сна, сербохорв. jа̏сан, jа̏сна, словен. jásǝn, ж. jásna, чеш., слвц. jasný, польск. jasny, в.-луж., н.-луж. jasny. Отсюда ясня́ "просека", я́ска "яркая звезда". Праслав. *(j)ěsnъ родственно лит. áiškus "ясный, четкий", ýškus – то же, éiškus – то же, éiškiai – нареч., а также и́скра, далее сближают с др.-инд. уác̨аs ср. р. "великолепие, пышность, блеск" (Педерсен, IF 5, 43; Траутман, ВSW 4; Френкель, Lit. Wb. 3; Бернекер I, 276; Эндзелин, СБЭ 55). Сомнительно родство с яви́ться, я́вный, вопреки Микколе (Ursl. Gr. I, 165; см. Соболевский, РФВ 71, 433). Прочие рискованные этимологии см. у Лёвенталя (AfslPh 37, 383). (Мошинский (JР, 37, 1957, стр. 296; Zasiąg, стр. 201) толкует слав. слово из и.-е. *aidh(-s)- "жечь, гореть". – Т.)

ЗЕНД АВЕСТА, ИЗ СВЕЩЕНАТА КНИГА ЯСНА:

Аз съеднявам с почитание фравашите* на праведните: Силните, Могъщите, Първоучителите, най-близките Сродни Души (*В зороастризма фраваши - на персийски: فروهر) - е духът-пазител на индивида, който изпраща урван (често превеждано като „душа“) в материалния свят, за да води битката на доброто срещу злото. Фраваши са описвани като „много стотици, много хиляди, много десетки хиляди“, помагащи на Ахура Мазда в създаването на вселената.

Ние възхваляваме тези БЛАГИ мисли, БЛАГИ Слова, БЛАГИ Деяния!

Ние възхваляваме Безсмъртните, Святите, Благовластните и Благодетелни /Същества/ - Вечно живите, Вечно оживяващите мъжки Същества, които обитават Благия Промисъл, но и Женските също.

Ние възхваляваме Твореца Ахура Мазда – Богатия, Хварния*, Духа на Божественото и на Безсмъртните Святи Същества – за да ги почитаме, възхваляваме и прославяме, за да сме дълбоко удовлетворени. (*Хварна означава частица от божествената сила и мъдрост, която ни се дарява от Върховния и приближава човека към Отца. Тя не само освобождава човека от лошата му съдба, но и го възнася над ограниченията на времето. Обикновено я изобразяват като светящ ореол. Божественият огън преобразява не само нашия вътрешен свят, но и външния ни вид - и ако някой е получил този дар, признаците му са явни и в лицето му, и в тялото му.)

И ние славим фравашите на Праведните и на Жените, обожавани от Мъжете; и сезоните на благото обитаване, и силите /на всичко/, сътворено от Ахура, и всяко побеждаващо превъзходство /на Любовта и Истината/ - заради почитание, заради възхваление, заради удовлетворение, заради прославяне.

И ние прославяме Мантрите на Светата, Праведна, действена и дълга традиция; славим Закона Против Девите (падналите ангели), Закона Зороастрийски. Славим Вярата Блага Маздояснийска - заради почитание, заради възхваление, заради удовлетворение, заради прославяне.

И ние прославяме съвършеното благо благословение, съвършения мъж праведен и силен, смелия язат*, Образа на Твореца - заради почитание, заради възхваление, заради удовлетворение, заради прославяне. (*язати - «достойни за почит» - в зороастрийската митология са особен вид божества, приближени на Ахура Мазда - Негови Помощници и Негова свита. Започнали да ги наричат така, след като Зороастър се отказал от старата религия и въвел своята фундаментална реформа).

Аз благославям свободата и блаженството на всяко праведно същество. Аз благославям наказанието /от Съдбата/ и бедите над всяко злобно същество.

ПРЕДИ ГОДИНИ ЕДИН БРАТОВЧЕД, ВЕЧЕ ПРОФЕСОР, ИЗВЕСТНО ИМЕ В НАШАТА КУЛТУРОЛОГИЯ И НА ЗАПАД, покани братовчед си, последовател на Учителя, да чете лекции в Университета за тия фундаментални "езически" Учения. До този момент последният бе работил в БАН, в Института за култура, в Съюза на писателите, в едно издателство за чужди литератури и в Министерството на Людмила Живкова като експерт по митология, етнопсихология, религиология, културология, фолклор. Но откàза на братовчед си, понеже съвестта диктува човек да се посвети на едно такова отговорно дело ИЗЦЯЛО, а не би било коректно, ако той има друга, по-важна работа.

ЕТО ЛИНК към един текст на тази тема, който тук е даван и друг път („Аватар и Ятак”, 28.VІІ.138(2002)

: http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1231&book=35

 

 

26.05.2019 г. 14,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Както човек, като работи за дома си, страда и се радва, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благословена, колко повече работата за Бога е благословена!” (1921.10.02с.Жертва, упование и радост.ПНМ. С1949:29-30)

 

26.05.2019 г. 17,34 ч.

 

ЗА СЛУШАНЕ ДНЕС, 26 май 2019: Хърбърт Уелс: „Вратата в стената”:

 http://toyonus.com/01Bulgarian/10.Audioteka%20i%20biblioteka%22Prekrasni%20chudaci%22_%cc%d03/AP4.11-Herbert%20Wells%20-%20Vratata%20v%20%20Stenata.mp3

МИСЛИ ОТ НЕГО: - Ако си паднал вчера, днес стани.

 - Ако не прекратим войната, войната ще прекрати нас. - Рекламата е законна лъжа.

 - Всички ние имаме своите машини на времето. Тези, които ни връщат назад, са спомените, а напред ни движат мечтите. - Какво би правил човек на земята, ако нямаше препятствия, които да стоят пред него?

 - Не бива да позволяваме на часовника и календара да ни попречат да видим, че всеки момент от живота е чудо и мистерия.

 - В страната на слепите едноокият е цар.

 - Критиците на днешния ден ще бъдат тези, на които ще се подиграваме утре.

 - Глупакът не може да стане някой, но всеки може да бъде глупак.

 - Нека любовта ти е по-силна от омразата и гнева. - Истинската ни националност е човекът.

– Този, който не гледа напред, се оказва най-отзад.– Нравственото негодувание е завист с ореол над главата.

– Там, където няма промени и необходимост от промени, разумът загива. –

 Много хора се раждат обречени да живеят обречени. Целият им живот се състои в това да поддържат и задълбочават тази обреченост. Обреченият човек много рядко може да се изправи и да надскочи себе си.

 ОЩЕ ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ РАЗКАЗИ: Мистър Скелмърсдейл в страната на феите, Електрическо тяло, В страната на слепите

 

Интересна музика по „Войната на световете” е написал Джеф Уейн.

 

 

26.05.2019 г. 18,49 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Тогава Христосъ имаше ЕДИНЪ Юда, а сега има милиони. Не само другитѣ ученици са се умножили, но и Юда се е намножилъ. Вземете дванадесетьтѣ колко сѫ родили, тъй че, пропорционално, и Юда - и той е родилъ. Ако вземете цѣлия християнски свѣтъ, имаме 500 милиона християни. Раздѣлете ги на 12 - по колко ще се паднатъ на всѣкиго? - По 40 милиона. Значи, въ свѣта днесъ има 40 милиона прѣдатели… И то въ християнския свѣтъ само…” (1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:302)

ВЪПРЕКИ ТАЙНАТА, ЧЕ ЮДА Е БИЛ ЛОШИЯТ ГЕРОЙ В ПИЕСАТА и че са я писали и репетирали заедно с Исус, че като слязат от сцената няма лоши, все пак тя е играна, за да остане един пример: за ПРЕДАТЕЛСТВОТО. Първи симптом за предателство: ако някой твърди, че никога не е бил предател на Божественото. Всички до един ежедневно и еженощно извършваме куп предателства към здравето си, към тялото си, душата си, приятелите си, към Словото, Истината, Природата, човечеството и пр.

 

ПРЕДАТЕЛСТВО ЗА 30 СРЕБЪРНИКА ОЗНАЧАВА МАТЕРИАЛНО УРЕЖДАНЕ В СВЕТА И СТРЕМЕЖ ЗА ПРИЗНАНИЕ ОТ СВЕТА. С цената на душата ни и душите на тия, които ни е определил БОГ, заместваме Бога, душата си и Любовта с ментета. Целувка значи цялостност, а Юдина целувка - лъжливо обещание за цялостност.

 

 

 

27.05.2019 г. 20,02 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Всѣка една добродѣтель има 35 милиона форми; а тия форми, като се съчетаватъ съ първоначалната форма, и тѣ образуватъ други форми. Тъй че, за да изучишъ една добродѣтель, то е едно велико нѣщо! Нѣкой казва: „Азъ познавамъ Любовьта...“ - Направете само една смѣтка: колко врѣме трѣбва, само за да се изброи до 35 милиона?” (1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:303)

 

27.05.2019 г. 20,46 ч.

 

ОГРОМНАТА НИ ОТГОВОРНОСТ!

Трите дара на Божественото и на божествените Учения. Небожествените ни разболяват, ненавиждат щастието, а блаженствата интерпретират както дяволът чете евангелието.

УЧИТЕЛЯТ: „Потенциалната Жива Енергия въ природата казва на човѣка: „Ти ще ме вземешъ въ себе си: ти си единъ проводникъ, прѣзъ който азъ трѣбва да прѣмина. Тъй и ТИ ще се ползвашъ отъ мене, и АЗЪ ще прѣмина въ едно по-горно състояние.“ Но трѣбва да работишъ върху тази енергия, за да можешъ да я проведешъ; и като я проведешъ, тя ще ти даде ЗДРАВЕ. Тоест, като я прѣвърнешъ въ първа степень, отгоре ти даватъ първия даръ, който е ЗДРАВЕТО. После тази енергия, слѣдъ като си я прѣвърналъ единъ пѫть, ще я прѣвърнешъ въ втора степень и ще получишъ втория даръ – ЩАСТИЕТО; а третия пѫть като я прѣвърнешъ, ще ти дадатъ БЛАЖЕНСТВОТО. Та сега, вие сте УЧЕНИЦИ - ПОЧНÈТЕ ДА ПРѢВРЪЩАТЕ ЕНЕРГИИТѢ! Нѣма да се спирате - не е важно кой какво казалъ. /.../ Господь постепенно изпитва вашето сърце, изпитва всички ония енергии, които вие сте прѣвърнали. Ще влѣзе въ градината ви, ще погледне какво е родила, и оттамъ Той ще си направи своето заключение за васъ. Като дойде Господь, Той казва: „Заведете ме въ вашата градина!“ и ще обиколи да види какво сте садили, има ли плодове. Той ще бѫде веселъ, нищо нѣма да каже, Той знае много добрѣ какъ си работилъ."

(1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:306)

 

 

28.05.2019 г. 20,03 ч.

 

КОЛКОТО И СЪРДЕЧНО ДА ВДИГАШ РЪКА ЗА БРАТСКИ ПОЗДРАВ, братът отсреща също вдига ръка, но с малко по-друга цел… За него Поздравът на Любовта, дори и да го произнася, няма нищо общо с "блага дума на устата, мили поглед на очите и нежно чувство проявено".

УЧИТЕЛЯТ: „Поздравътъ е една велика необходимость за всички добри хора. Туй поздравление може да се изкаже не само съ движение, но и съ едно чувство, съ единъ милъ, нѣженъ погледъ. И туй, което ние извършваме, ние го извършваме за себе си. А сега ти казвашъ. „Азъ нѣма да го поздравявамъ!“ ТИ не го поздравявашъ - и ТОЙ не те поздравява. Казвашъ: „Азъ имамъ достойнство!“ И какво става? - Послѣ всичкитѣ тѣзи „достойни” хора почватъ да ги впрѣгатъ.”

(1921.10.02с. Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:307)

В БЕСЕДИТЕ СЕ КАЗВА, че много видни философи, политици, учени, папи и патриарси ги внедряват в животни след смъртта им. Често в работни волове, които трябва да орат насила цял живот по цял ден, а накрая техните господари им одират и кожата, за да я използват.

Но нека се добавят тук и два спомена за нежеланието на някои хора, уж много духовни, да поздравяват тия, които мислят различно от тях:

 „Едно прекрасно утро, в просъница, на един човек му се явява Златната Рибка и му казва: "Който се приближи и поиска да играе с теб днес най-много до "Запознаване", ще му изпълня три желания!" И наистина, този човек нарочно играе сам тази сутрин, за да се изпълни обещанието. Точно преди "Запознаване" един прекрасен млад човек го пита дали могат да играят заедно. Преживяването е неописуемо - ако не танцуваш всеки ден с един и същ човек, някъде на десетия или стотния път започват да стават чудеса. И наистина, двамата загубват зрението си за този свят, будни са само колкото да не паднат, и започват да виждат съществата и небесните сфери, с които заедно се играе този свещен танц, когато човек не само ПЕЕ „Блага дума на устата”, но и ЖИВЕЕ така, и когато изпълнява молбата на Бога "Пази свободата на душата си". След края на Паневритмията двамата сияят, още не могат да добият човешко зрение. Когато възвръщат способността си за човешка реч, първият казва на втория: "Искам да ти кажа какво сънувах за теб тази сутрин..." Другият му казва: "Нека първо аз да ти кажа. Яви ми се Златната Рибка и ми каза, че ще ми изпълни три желания, ако..." - "Ако"... Хората изпитват непреодолимо желание да общуват с едни хора, а с други не искат. Това е тяхно свещено право. Така един "вярващ с дарби" веднъж се приближил до един непознат в един вегетариански ресторант и го помолил да обядва на неговата маса. Казал му, че Духът всяка сутрин го праща на различни места да прави добрини или да се запознава с Негови хора. Казал му къде и как ще разпознае "Неговия" човек този ден - и той го разпознал по бялата звезда над главата. Историята със Златната Рибка не свършва дотук. Тя била много ларж този ден и, вече на разотиване от гората, добавила: "А сега който се приближи до теб и ти поздрави сърдечно, И НА НЕГО ще изпълня - този път едно желание, но ако ще и най-голямото". Тръгнал човекът да си ходи по една алея през гората, малко озадачен, че българите обикновено не се прегръщат след паневритмия със всички и даже с "несимпатичните", както става в Русия. Българите са странен народ - може да те види и след 100 години на "братско" мероприятие, и пак да не те прегърне - гледа те стъклено и даже издърпва ръката си, ако ти сам понечиш да се здрависаш сърдечно, защото си така създаден. Мрази те вечно по непонятни причини. Така се случило и с второто обещание на Златната Рибка. По пътеката се задали двама души от най-духовните, човекът ги бил видял тази сутрин в кръга. Той се зарадвал, че подаръкът може да се падне на тях - ако го прегърнат и двамата. Те обаче отдалече съобразили, че има реална опасност да се срещнат с него на алеята - и кривнали в гората... Само след минута един приятел настигнал тичешком въпросния човек, за да му подаде нещо, което той бил забравил в гората. Отнесъл се много сърдечно. Подаръкът на Рибката се прехвърлил на него!

 УЧИТЕЛЯТ: „Как ще влезеш в духовния свят, ако си скаран с някого?” (1921.05.25н. Път на мисълта.ПНМ.С1949:6)

 ДРУГ ПЪТ КАЗВА: „Първият човек, който ще застане на пътя ви, когато си отидете в другия свят, е този, с когото не сте си оправили отношенията на земята, не сте се обикнали”. Някои казват: „Това е абсолютно невъзможно, той е много грешен, той е от „черната ложа”! Или „Той ме оскърби жестоко, аз няма да му простя НИКОГА!” Лично познаваме духовни хора - четат Словото, ходят на духовни мероприятия, проповядват и се молят, но ни заобикалят отдалече, когато ни видят на улицата или по алеята. Ти го поздравяваш сърдечно, защото си така устроен, но той те гледа злобно, бързо издърпва ръката си, ако случайно си успял да го здрависаш, или въобще не я подава и бързо ти обръща гръб. Ако имаме виждане в акаша, ще се уверим, че такива са викали или гласували по екзекуциите „Смърт!”. Казано е „Прощавайте 70 пъти по 7”. УЧИТЕЛЯТ УТОЧНЯВА: „НА ДЕН…”

БЕСЕДАТА, КОЯТО РАЗГЛЕЖДАМЕ, е „Поздравът на Любовта”. От 2 октомври 1921 г. В нея се дава свещената формула при среща , при която трябва да се поздравяваме с „Няма Любов като Божията Любов” и „Само Божията Любов е Любов”. Въпреки че почти 100 години по-късно тя е все още в обръщение не само между двама, но и при празниците на Братството, за мнозина тоя поздрав вече е станал досаден ритуал заради механичността на изпълнението и лицемерието, с което я произнасят: кой досега ни е попитал в този случай имаме ли троха хляб и керемида над главата? Кой не охули истината ни? Явно това е почнало да се изражда веднага след даването й от Учителя и Той за пореден път съжалява за нещо, което е казал и въвел. Ето че и един Велик Учител може да си признава, че е направил грешка, за разлика от „непогрешимите”. Както един ден казва, че съжалява за правилото в Специалния клас да не се допускат женени и че се е бил подвел за това от настояването на една сестра, така съжалява и за този най-известен и практикуван и до днес диалогичен поздрав. При това – няма и една година, откакто е започнало това, а в по късните години Учителят направо казва, че го отменя. Разбира се, комсомолските и партийните секретари не са длъжни да познават Словото и да го прилагат, така че и в този случай те са най-бързи мегафони и диригенти на мероприятията.

 „Нали имаме ние това мото: „Няма Любов като Божията Любов“? - И аз слушам: туй поздравление вече е станало почти безсмислено, когато се произнася бърже: „Няма Любов като Божията Любов” – „Само Божията Любов е Любов“. Ами че то е излязло вече извън рамките на окултната наука!Ти ще се спреш в себе си и ще кажеш тъй: „Понеже няма друга Любов като Божията Любов, аз за тази Любов всичко мога ли да направя? И ще го направя!“ И като кажеш: „Само Божията Любов е Любов“, – кажи после: „ВСИЧКО мога да направя - и ще го направя!“. Аз седя по някой път и казвам тъй на себе си: „Направих една голяма грешка, че поверих на тия хора едно свещено правило, което опорочиха, опорочиха и Името на Бога, и с това аз си навлякох една голяма карма!”. И от този опит, който направих, казах си, че ако имах тази опитност, НИКОГА НЕ БИХ ВИ ДАЛ ТУЙ ПРАВИЛО. ИСКРЕНО ВИ КАЗВАМ: - НИКОГА НЕ БИХ ВИ ГО ПОВЕРИЛ! Казват си: „Няма Любов като Божията Любов“ - и погледнеш ги двамата, че се хванали за гушата… „Само Божията Любов е Любов“ - но двамата не могат да се примирят. „Само Божията Любов е Любов“, ама никой не отстъпва от своето, всеки държи на своето. Е, каква Любов е тази? Я ми кажете вие? И ще ми кажете: „Аз съм човек, имам достойнство, имам лични чувства“. Ама по-голямо достойнство от Любовта има ли? Да изпълним Волята Божия! И няма по-голямо достойнство от това да служим на Бога по Любов! То е най-великото достойнство на човека – да служи на Любовта и на Мъдростта! Сега аз отправям това не към външните, аз отправям този упрек към себе си, че съм ви поверил едно свещено правило. И после го отправям и към вас, че вие не сте го използвали, а не защо сте го използвали. И втори път аз ще бъда много внимателен за правилата. И някой път, като произнесете думата „любов“, в мен като че някой тегли нож отгоре ми! Карате се, казвам: няма „любов” като тази „любов”, която цапа, дращи, реже. Но аз спечелих; научих, че няма Любов като Божията Любов и че само Божията любов е Любов. ОПИТАХ туй! Поне АЗ научих правилото, ако вие не сте го научили. Аз го научих и няма да го забравя втори път нито на земята, нито на небето! И всеки, който опорочи Божията Любов, непременно ще приеме своята заплата. И, ако той не разбере тази Любов, всичко в живота му е свършено!”(8 юни 1922, „Окултна хигиена”.

 

 

29.05.2019 г. 13,20 ч.

 

 

МЪДРИ МИСЛИ ОТ СЪЗДАТЕЛЯ НА АЙКИДОТО МОРИХЕЙ УЕШИБА (1883-1969)

1. Животът е миг след миг, а мярката на вашия живот е това, как духът ви процъфтява във всеки един миг.

2. Смисълът на победата е отсъствието на конфликт.

3. В света има зло и безпорядък, защото хората са забравили за това, че всички неща се случват от Едно Място. Върни се към онова Място и остави всички егоистични мисли, напразни желания и гняв. Този, който не владее нищо, владее всичко.

4. Неуспехът е от жизнено значение за успеха – всяка грешка ни учи на нещо.

5. Движù се като лъч светлина, лети като мълния, удряй като гръм, върти се около устойчивия център.

6. За да стигнете до върховната истина, трябва непрекъснато и с цялото си сърце да търсите искреност. 7. В зависимост от обстоятелствата, ти трябва да си твърд като диамант, гъвкав като върба, плавен като течението на реката или празен като небето.

8. Всеки има дух, който трябва да усъвършенства, тяло, което трябва да тренира, и път, който да измине.

9. Ролята на човечеството е да постига целите си с чисто сърце, намиращо се в хармония с Вселената и обичащо всичко.

10. Наблюдавай създаването на този свят, слушай думите на мъдрите и приемай всичко добро като свое. Въз основа на това, отворù своята собствена врата към истината. Не подминавай истината, която стои пред теб. Изучавай течението на водата в ручея, плавно и свободно обгръщащо камъните. Учи се от свещените книги и мъдрите хора. Всичко наоколо – дори горите, реките, тревите и дърветата – трябва да станат твои учители. 11. Съхранявай разума си светъл и чист като необятното небе, великия океан и най-високия връх, пуст от всички мисли. Винаги съхранявай тялото си пълно със светлина и топлина. Изпълни го с мъдрост и просветление.

12. Всички закони на небето и земята живеят в теб! Животът сам по себе си е истина и това няма да се промени. Всичко живо на небето и земята диша. Диханието е нишка, свързваща всичко живо в едно.

13. Не гледай на този свят със страх и отвращение. Смело гледай в лицето онова, което ти предлагат боговете.

14. Всички неща - материалните и духовните - произлизат от един Източник и са свързани, сякаш са едно семейство. Цялото минало, настояще и бъдеще се съдържат в силата на Живота. Вселената се е появила и развила от един Източник и ние сме се развили посредством оптималния процес на обединяване и хармонизиране.

15. В момента, в който започваш да търсиш “доброто” и “лошото” в своите близки, в твоето сърце се отваря дупка, през която влизат лошите мисли. Ако изпитваш другите, състезаваш се с тях и ги критикуваш, това довежда до отслабване и поражение.

16. В света на изкуството няма състезания. Истинският войн е непобедим, защото не се сражава с никой. Да нанесеш поражение означава да поразиш собствения си противоречив ум.

 17. Конфликтът между материалната и духовната наука причинява физическо и умствено изтощение, но когато материята и духът са хармонизирани, всичкият стрес и умора изчезват."

18. И не забравяй: всеки има дух, който може да усъвършенства; тяло, което да тренира; и път, който да извърви…

 

 

29.05.2019 г. 13,16 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Отъ васъ изисквамъ ЕДНО нѣщо. У моитѣ ученици, тукъ, въ България, липсва почитание. Вие сте крайно груби, всинца сте крайно груби! Едва ли ще намѣря нѣколко души, който да сѫ нѣжни. Много груби сте! Една ИСТИНА ви казвамъ. Всѣки си търси само правàта. И всѣки отъ васъ търси първото мѣсто, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакай малко…“ Първото мѣсто е за онѣзи, които се жертватъ; второто – за тѣзи, които се уповаватъ; а третото мѣсто е за тѣзи, които иматъ надежда, които сѫ радостни.”(1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:311)

 

29.05.2019 г. 13,00 ч.

 

КАРТИНАТА Е ОТ ВАСИЛИЙ СУРИКОВ (1848-1916)

УЧИТЕЛЯТ: „А на влѣзване въ дома, поздравлявайте го.“- Кого? - Въ старитѣ врѣмена пророкътъ е казалъ, че Богъ живѣе не само на небето, НО И ВЪ СЪРЦАТА.- На кои? - На смиренитѣ, на нищитѣ духомъ. Ти, като срѣщнешъ една душа „нисша”, въ сърцето на тази душа живѣе ГОСПОДЬ. Сегашнитѣ християни казватъ: „Азъ не искамъ го да зная…“ Но ти трѣбва да знаешъ, че въ неговата душа живѣе една велика душа, и като идешъ въ неговия домъ, ще го поздравишъ - и този, когато поздравишъ, ще ви приеме. И тъй, азъ ви поощрявамъ да се поздравявате. Понеже вие трѣбва да знаете, че може да обидите Господа. А като Го обидишъ Господа, много мѫчно минава. Какво е казалъ Христосъ? – Който обиди Духа, нѣма да му се прости нито въ този, нито въ слѣдующия животъ. Пазете се да не обидите Господа, Който живѣе въ сърцата на смиренитѣ и кротки хора. От туй да се пазите като отъ огънь! Срѣщнешъ нѣкой сиромахъ - не се пазù отъ него. „Ама той има карма…“ – Ти знаешъ ли каква е неговата карма? Може този бѣденъ човѣкъ да носи кармата на нѣкой другъ човѣкъ. Може ни най-малко той да е направилъ този грѣхъ, но онзи го нѣма тукъ, той на друго мѣсто си живѣе, а този тукъ на негово мѣсто седи и понася изкуплението, казва: „Азъ ще изнеса всичко, добъръ е Господь.”

 

(1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:311)

 

 

 

29.05.2019 г. 12,34 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Туй отъ любовь можеш ли да го направишъ? – „Мога.“ - И цѣлиятъ свѣтъ да се обърне, ти го направù! Ако си единъ страхливецъ, не се заемай, помислù си. Мнозина се замислятъ - и доста врѣме ще се замислятъ още. Ако вие се заемете чрѣзъ закона на любовьта, нѣма нѣщо невъзможно. Невъзможностьта е само едно прѣдположение въ човѣшкия умъ, който не се подчинява на Божия Законъ. Когато вашиятъ Учитель ви е далъ всички условия и вашиятъ Баща ви е далъ всички условия, питамъ: каква невъзможность има въ васъ, та да не се учите? Ако сте лишени отъ всички онѣзи условия, разбирамъ, но ако не сте лишени, съ какво ще се оправдаете?”

(1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:310)

 

АННА КОМНИНА, която описва подробно смъртта на богомила Василий Врач, макар и да е била враг на ересите, не скрива, че в момента на лумването на пламците на кладата, една светкавица е минала през светеца и тялото му мигновено изчезнало без следа.

 

 

29.05.2019 г. 11,55 ч.

 

Мнозина „цепят” без Учител с голямо самомнение и самочувствие. За да се вихрят, те съчиняват версията, че Учителят е горе и те са в пряка връзка с Него, само Него слушат и само те са Му тръби на земята. Покрай ушите им са минали като вятър думите Му, отпечатани и черно на бяло, че ХРИСТОС НЕ Е НА НЕБЕТО – Той е постоянно на земята и в ада. Само тук може да бъде открит, както и хората от ятото Му, НО ЗА ТОВА СЕ ИСКА СМИРЕНИЕ.

УЧИТЕЛЯТ: „Какъ мислите вие, че безъ Учитель може да влѣзете въ Царството Божие? Лъжете се! Сами не може да влѣзете въ Царството Божие. Колкото едно дѣте може самò да се роди, толкова и вие безъ Учитель можете. Ще кажешъ: „Азъ зная всичко…“ - Ти си единъ храненикъ и си далечъ отъ Царството Божие! Най-напрѣдъ, ти трѣбва Майка си да намѣришъ. Не познавашъ ли Баща си, азъ имамъ друго понятие за тебе. Щомъ не познавашъ Майка си, ти си като рибитѣ. Една риба снася 300 000 яйца. И рибата не може да познае майка си. Рибата не знае нито баща си, нито майка си." (1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:309)

ЕТО НЕЩО НА ТАЗИ ТЕМА ОТ ЕДНА ПРЕДИШНА ПУБЛИКАЦИЯ ТУКА:

Рабиндранат Тагор

Едно стихотворение, идентично с най-носталгичната песен в историята на татванната музика ("Бе някога..."). В поверията на много народи и в най-дълбоките прозрения на езотериката се казва, че всеки човек си има собствена звезда на небето, т.е. самият той е тази звезда. По-точно - става дума са хората и ангелите с атмическо тяло, с безсмъртен дух.

Гроба, страха незабавно хвърлù - мъртви утайки са, мръсни мъгли! Пойни копнения, мисли нетленни, с грохот прииждат от нови вселени. Звънко веригите с гръм разтроши - царство свободно сме - волни души! Пей до издъхване, душо щастлива - чуй чучулигите как се оливат... Бомби заложил е твоят копнеж - мрака продънва се с тъмен тътнеж... Ето ни, идем си в родни чертози - там дето Цар, Император е Този, Който (БЕ НЯКОГА) в мрак ни роди: НИЙ сме децата Му - всички звезди!

 

Наличието на Разум (на принципно или причинно, каузално тяло, според източната мъдрост) - първото от безсмъртните духовни тела на човека и ангелите - се отличава по порива и способността ни да разпознаваме Словото на Бога от последното Му идване в един свят като Учител, Господ, Богочовек. Точно това казва Бог Кришна на любимия Си ученик и приятел Арджуна. Колкото и да са интересни днес преводите на Свами Прахупад, в своята версия на Багавàд Джитà той допуска един недопустим фалшификат (с извинение, ако това е дело на руските и българските преводачи): че за да се върне при Бога, човешката душа трябвало да Го разпознае в Неговото "ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО" състояние. В академичните преводи на това знаменито индийско Евангелие, правени като автентични подстрочници (поне на руски и на английски, а има го и едно много точно българско издание) Бог Кришна казва на Арджуна, че разпознаването трябва да стане НА ФИЗИЧЕСКО, ТЕЛЕСНО НИВО - когато Учителят е в последното си идване като човек на земята. Само тогава човек се връща именно в Него, в Бога, след като си замине от този свят, а не отива при духа на някой авторитет, комуто е вярвал и се е покланял прùживе. Според науката пентаграмика, пробуденото каузално тяло се разпознава с наличието на един вертикален светлосин лъч, излизащ от главата на получилия Първо Посвещение. Това е Посвещението на Вярата, илюстрирано в Пентаграма с една свещена Врата. Т.е. "хомо сапиенс" - разумен човек - е не този, който използва ума и съображенията си за да разрушава човека и природата, да фабрикува "цивилизация" и духовни химери, но само човекът, който е разпознал и изучава Словото на Бога. Не само Словото от предишните идвания Му идвания на земята като Аватар и Учител, а от последното. Претенденти, самозванци за тая "титла" има много, предупредени сме още преди 2000 години, обаче истинският, Мировият Учител е само един. При Второто Посвещение на Смирението (ликът на Христос на върха на Пентаграма) човешката душа попада в будическия свят - света на душата - и от главата на Ученика се появява втори лъч. Постоянно говорим за хора с душа и хора и ангели без душа - именно тук може да се наблюдава ясно това разграничение. Хората и ангелите с душа, с "будическо" тяло, са БУДНИ за истинските си роднини в Битието: това е космическият ФИЛОГЕНЕЗИС. В първото Посвещение се проверява ОНТОГЕНЕЗИСЪТ (произхода на индивидуалния дух, на искрата Божия, монадата) - роденият от Словото разпознава Словото Божие. Във Второто Посвещение разпознаваме Баща си, Майка си, братята и сестрите си от Вечността. Тук ще повторя един трогателен случай след паневритмия в Останкино край Москва през 1992 г. Известният окултен деятел и писател Ян Иванич Колтунов запита пред стотици хора ректора на астрологическата академия Михаил Левин: "Михаил Борисович, впечатлен съм от любовта и умилението, с които говорите за вашия Учител Пётр Донов от България. Разбирам Ви, но нима няма и други достойни Учители в историята и днес, които заслужават такова отношение?". Миша се замисли малко, почти видяхме сълзи в очите му, и отговори: "Бях малко дете на пазара и се загубих в тълпата. И аз плача за майка си и я търся, и тя търси мене. Голяма трагедия! Всеки разбойник и търговец може да ме грабне и да ме продаде в робство. Изведнъж виждам Мама и се разплаквам още по силно - тичам като луд към нея! Ами аз познавам само моята Майка, други майки нямам. Точно така познавам и Баща си - моят Учител през вековете. Може да има много други бащи и учители, надигащи глас на пазара, но аз познавам САМО МОЯ. Не мога да не се разплача, когато разпозная лицето Му". Обаче тук не е времето и мястото да развиваме трактат по пентаграмика. Важното е, че в будическия свят разпознаваме Роднините си и изпитваме страстен стремеж ДА ЖИВЕЕМ ИМЕННО С ТЯХ и да им служим, появява се импулсът да се грижим за разпространение на Словото Божие и за сродните си души от духовното си семейство. Не към някакво друго слово и учение, не към хората от кармическия ни филогенезис. За последните ще се грижим съвестно, но не с предимство. Даваме им много повече грижи и внимание, отколкото другите обвързани и семейни, обаче на първо място се грижим за роднините си и Словото от Вечността. Хората с душа се разпознават по това, че са ИЗВОРИ - дават всичко или много повече от това, което получават. Те реализират съвършено думите на Христа чрез ап.Павел: "Любовта не дири своето си", за разлика от обикновените хора и човекоподобните. В атмическия свят - светът на Духа - стремежът към Словото се трансформира в подвиг за ДЕЛОТО. Там човек дава и живота си за Бога, ако потрябва. Иначе е раздал вече всичко - до последната си троха и частица. Вече няма нужда от близки по кръв или тръпка, нито даже от "космическо ято", от "сродни души". Способен е да живее сам с всички и за всички, включително и за лошите хора. Явява се трети лъч над главата му. Всъщност, тук нещата се смесват и Пентаграмиката се съчетава с една друга божествена дисциплина - ИНТЕГРАЛИКАТА. Затова Третият лъч е само началото на Мъдростта, а Подвигът идва чак при венеца от пет лъча от главата на Ученика - Петото Посвещение на Възкресението. При Първия, Третия и Петия лъч се проявява БОЖЕСТВЕНАТА ИНДИВИДУАЛНОСТ на Ученика - абсолютно нищо не може да го отклони от Словото, Мъдростта и Делото. Горното стихотворение от Рабиндранат Тагор изразява точно това - решителността на човека да се превърне от смъртен в безсмъртен. При обикновения човек от външните фигури на Пентаграма има само ПРОЕКЦИИ на индивидуалността, проявяващи се като себизъм, самодейност, индивидуализъм. Не е лошо - все пак трябва да има и функционери, учени, просветители, таланти, гении, "праведни". Те карат "воловете" си накъдето си искат, но изпълняват изцяло СОБСТВЕНИТЕ си планове, намерения и импулси - развиват СОБСТВЕНОТО си творчество и дело. Не искат да бъдат "вагончета", но фактически са такива в астрала и ментала - разиграват ги каквито си искат духове. Представят си това като "самореализация", но нямат висок критерий - търсят одобрение и възхищение от смъртните. Води ги тщеславието или своеглавието. Или се съобразяват с редактирани писания, църковни отци, духовни авторитети или "гурувци", които са извратили Божественото отдавна. При тях все още няма импулс и понятие за истинско изпълнение на волята Божия, за живот със сродните души от Вечността, за възлизане горе в Школата и космически полети; за живот или смърт в името на Човечеството.

 

 

29.05.2019 г. 10,53 ч.

 

НИЕ СЪЗНАТЕЛНО НЯМАМЕ ПРАВО, НЕ МОЖЕМ да боцнем някого еднократно и с най-тънка игличка, но понякога Небето ни изненадва и ни кара да сторим това. То било за пресяване.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И който не изпълни даденото по любовь, той не е приятель, той не може да бѫде ученикъ на Любовьта. Ученикътъ трѣбва да се учи само отъ велика любовь и неговото сърце трѣбва да гори, да гори отъ любовь! „Нѣма Любовь като Божията Любовь“ - въпросътъ е свършенъ. И ако вие попитате: „Защо Учительтъ не ни открива нѣкои работи?“, азъ казвамъ: „Защото нѣмате любовь.“ Ако вие бихте имали любовь, бихъ ви открилъ много работи, а туй, което ме спира, то е, че вие нѣмате любов. Вие имате любовь, но на какво мяза вашата любовь? - Ако ви направя 99 добрини и единъ пѫть ви само ощипя, вие ще кажете: „Ритамъ ви всичкото!“ Нѣкои отъ васъ сѫ такива. И каквото повѣришъ на такъвъ единъ ученикъ, това нѣма да го ползва. На такива хора налчета не имъ подковавамъ, защото ставатъ по-лоши съ този желѣзенъ ритник. И на една такава крава желѣзни рога не тургамъ, защото по-зла става." (1921.10.02с.Поздравът на Любовта.НОЧ.ЖЗ1947:309)