Книга 21
26.I.130(1994)
26.I.130(1994)
Рига
ЩАСТИЕТО ДА СИ ОБИКНОВЕН
17,50
- Може ли да се даде препоръка за провеждането на срещата относно Сириус в събота, на 29.01.1994г.? Може ли да се продиктува какво дава Сириус в хороскопа - по важните точки, в домовете, в съвпадите с планетите и пр.?
Вярно ли е усещането ми, че трябва по-скоро да си замина в България, тъй като и тук работата се влачи и няма хора, които да отговарят на темпа на Словото и Делото?
- Срещата проведи така, както си я замислил, но без много подготовка повече. Относно Сириус няма повече да диктувам, понеже това спада към големите бъдещи книги по астролония, ако въобще се стигне до тях.
Относно срочното заминаване, чувството ти е вярно. Трогателна е грижата на приятелите тук: те направиха всичко, което могат.
Шансът на една страна, на един град обаче, да задържи проводник на Словото, има няколко категорични условия. Няма да ги изброявам тук, понеже те или сами се изпълняват, или не се дават разяснения за тях.
Сега завършú започнатото, без да превеждаш нови материали. Съсредоточи усилията си изключително в това. Срок - 11 февруари. След това бърже уреди заминаването си. Не се пилей с излишни срещи, разговори и пр.
Приеми щастието да станеш пак редови труженик, понеже това наистина е щастие. Да работиш за Словото и Делото с пот и сълзи, със сълзи и кръв по 16 часа в денонощието без почивни дни, а да нямаш среден доход над този на един западен президент - това още не е култура на човечеството! Ти никога не би приел хонорари или заплата, но ползващите труда ти досега имат, в десятъци, доход, много повече от една президентска заплата. А и "президентски", "служебен", неограничен кредит ти е необходим...
А какво се получава? Не искам да обяснявам какво се получава... Носителят на Словото не трябва да издържа само себе си (от тайни жестове и последователи), но и прави опит за обезпечение на братство първо от 12 души; после от 144 души; и накрая - 144000! Когато една планета така поддържа един носител на Словото, тя се спасява от печална гибел.
А щом Словото няма реализация нито в ръкописи, нито машинно, нито редовно в печата, и то незабавно след получаването - закрива се пак Кранът на Словото.
Остава щастието да си обикновен човек.
Нереализирано Слово - от това няма по-голямо нещастие!