Книга 1
111(1975) – 130(1994)
София - Изгрев
НОВ ТЕКСТ НА ПАНЕВРИТМИЯТА
Класическият текст на Пáневрúтмията, дадена в България с музика и движения от Учителя Беинсà Дунò или Петър Константинов Дънов (1864-1944), съдържа 4 упражнения с оригинални думи от Него: “Мислù”, “Аум”, “Изгрява слънцето” и “Промисъл”. Текстът на останалите упражнения, до №26 вкл., е написан от ученичката Му Олга Славчева. Думите на “Слънчеви лъчи” са от Весела Несторова, а на “Пентаграм” – от Петър Пампоров. Когато пеем стария, неговия текст, някои от нас заменят стиха “зло да победим” с “обич да дарим” – злото не се побеждава от човека, а от доброто. Това се налага и от факта, че е особено неприятно да пееш “зло да победим”, точно когато се приближаваш към отсрещния човек при смяната на партньорите и го гледаш усмихнато в очите. В настоящия вариант, на места се препоръчват нови думи и изрази и в текстовете на Славчева и Несторова, които са останали тук като техни най-добри образци – напр. в “Тъкане” и в “Колко сме доволни” (“Колко сме доволни че с любов живеем”, вм. “че в света живеем”).
Новият текст на Пáневрúтмията, се включва тук като феномен, до голяма степен свързан с Елма. Написан е от този, който провежда Словото Му след 1972 г., и когото Елма нарича “единатор” (“холизàтор”). Последният никога не би си позволил да напише нов текст, ако не е бил подтикнат от Венно – един от най-напредналите ученици на Учителя, със светско име Крум Янакиев Въжаров (1908-1990). Един ден, на планината, Венно му казва: “Учителят ти поръчва да напишеш нов текст на пáневрúтмията, защото имаш опит като известен поет в минали прераждания”.
В живота на Братството - през цялата вечност, както и сега, на Изгрева в България, - Учителят дава хиляди упражнения и безчет препоръки учениците Му да се отнасят творчески към оставеното от Него, въпреки стремежа към опазване на традицията. Това може да се онагледи с много примери от песните, беседите и другите форми на работа в Школата, така че няма защо Пáневрúтмията да прави изключение. Ако трябва да се привеждат цитати и доказателства, това изложение би набъбнало със стотици страници. Излишно е да се спираме на съпротивата на определени хора срещу продължаването на творческия поток в Братството и Школата – хора, които го обявяват за “кощунство”. Това ги легитимира като врагове, оглашени или по-външни ученици, които не са спрели с осъждането и не мислят, че Учителят е вечно жив и вижда и контролира всичко. Но, заедно с това, Той продължава да одобрява и импулсира и всичко най-благородно. Ако не беше така, нямаше да е Учител.
Началото на новия текст на пáневрúтмията идва през март 1972 г. на заслона “БАК” между хижа Мальовица и Прекрасното езеро (“Страшното”) на Рупите. Там думите на първите 10 упражнения се изписват на един дъх, без замисляне. Това дава основание да се мисли, че и те са осияния. Останалите стихове идват на етапи по-късно и не винаги тъй спонтанно, но доколко са плод на лично вдъхновение на п. и доколко са продиктувани от Елма, остава неизяснено. От класическите ученици на Учителя, пръв един виден поет и философ (Виктор Йорданов - Елвилюри) и един музикант (д-р Филип Стоицев) приемат новия текст положително и изтъкват достойнствата му. Критиците му тиражират анонимно фототипно издание на пáневрúтмията от 1942 г., в което си позволяват да премахнат цитираните по-долу думи на Учителя от оригиналната книга за това, че в бъдеще ще има нов текст – тази прогноза ги тревожи, те нямат сметка от истината, желаят да си останат съдници. Едни и същи осъдителни думи, до препинателните знаци, са вложени и в “спомените” на двама починали последователи на Учителя - и двамата много близки на този, чрез който е дошъл текстът. Той е бил изпълняван с пеене лично пред тях и тогава тяхната реакция е била съвсем друга. Те и двамата приживе са били наистина достатъчно директни и остри в оценките си, така че не биха спестили мнението си още тогава. Но тези проблеми - не само с този случай, а и с осиянията на Éлма и редица други нови явления в Школата – не бива да се разнищват нашироко, защото ученикът не се занимава с отрицателното. И, все пак, Диктуващият всеки път настоява такива случаи да се анализират и оповестяват, за да има и яснота по въпроса.
Въобще, базалната молба на Учителя да не съдим, за да не бъдем съдени, произтича все от този древен проблем за ябълката на раздора, предложена ни от Лошия Герой в Пиесата. Това не е станало еднократно само преди 8000 години[1]. Той ни я подхвърля по няколко пъти на ден, с горещата надежда да не я поемаме, да не ставаме прокурори. Тази молба в повечето случаи си остава неизпълнена, както другите съкровени положения в Христовото Учение. Това касае и нас; и, в частност, отношението ни към пáневрúтмията. Диалектиката изисква обемност – изхождане първо от синтезите на Учителя, а не само от антитезите или тезите. Квесторите на духа, канониците и монополистите имат въпиюща нужда на разиграват властническата си драма. По тази причина, те хвърлят всичките си сили за унификация и номенклатуризация на Учението, което правят през всички векове досега. Не че няма ясни повици на Учителя за точно изпълнение на песните, упражненията и свещения ни танц, но това води едни хора до въоръжаване само с такива цитати, а други – до свещена паника, когато има разномислие, разнотълкуване или разнодействие. Един велик Учител се разпознава и по това, че прави опити и дава варианти – понякога със стотици. Разноигрането на пáневрúтмията на няколко места е заложено именно от Него, не само защото се е откликвал на космическия момент. Тази инвариантност и недоизказност е основен белег и в Словото, за да го разпознаваме като божествено. Учителят умишлено е заложил редица “капани” и “препъни-камъни” и в пáневрúтмията, за да следи у кого има склонност към власт и диктаторство, към съдничество, кой е поразен от догматизъм. Всички мисли за свободата и творческите варианти и изблици стават невидими за такива ограничени и амбициозни хора или умишлено не се цитират, защото това изтръгва из корен мотивацията им – да осъждат и да властват. “Логиката”, “точността”, “яснотата”, единствената форма или тълкуване са им необходими като въздух, за да могат да съществуват над другите. В една беседа учителят казва, че половината хора в Братството са дошли от черната ложа и че ще ги разпознаем по това, че ни занимават с “единствено правите истини” (разбирай – техните). И по време на свещенослужението, когато мистикът изпада в унес и съзнава околния свят, само за да не загуби равновесие и да бъде в общ синхрон с играещите, терористът и циникът в общуването е с ококорени очи за „грешките” - той е екстроверт до мозъка на костите си. В стихията си е, когато може да засече “отклонение”, да направи забележка, да подбутне, да подвикне, да “коригира”. Възприема се като призван да въвежда ред и “единство” в Братството, но, всъщност, провокира точно обратното.
Положителни думи за новия текст изказа и бившият ръководител на братството от гр.Любимец Христо Каратлиев, а също и издателят Сава Калименов. Днес в Русия се пее на български предимно новият текст, но в България не е разпространен.
В една неделна беседа Учителят казва, че тези 8000 години се
умножават по 25 000 – б.п.
УЧИТЕЛЯТ ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА
"Пáневрúтмията се основава на законите на 'съответствието между идея, дума, музика и движение. Защото 'само когато движенията 'строго съответстват на думите и музиката, ще имаме онова 'възродително действие върху човека."
"Пáневрúтмията има 'още по-висши форми, които ще се дадат по-нататък в развитието на човечеството."
"Текстът на песните, който прилагаме в настоящето издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в 'бъдеще." (Учителят, "Основи на пáневрúтмията", 1941г., стр. 14, 25, 26 и 27)
ГОСПОД ÉЛМА ЗА ПАНЕВРИТМИЯТА[3]
Учителят въведе пáневрúтмията като 'нов творчески метод на Бялото Братство. Както пентаграмът, така и пáневрúтмията имат за цел да пробудят в човечеството 'всички сили и центрове, 'всички дарби и способности, всички органи и системи, които досега са били спящи. Това е 'най-интимният контакт с Живата, Разумна Природа, който някога е бил правен в историята на духовните школи. В сегашния си вид, пáневрúтмията ще остане най-малко още 2000 години 'единственият метод за най-цялостно свързване с Битието.
Всички окултни, мистични и йогически системи - през 'всичките царства и епохи на Тесния Път - днес се включват в 'пáневрúтмията. А пáневрúтмията е 'напълно безопасна - 'както с външен Учител, така и 'без такъв. Нейната простота и естественост са мост към 'Божествената Вселена, където 'нищо не се върши с насилие.
Пáневрúтмията - в една или друга форма - се играе от 'всички напреднали човечества във Всемира. И в културата на 'Слънцето, тя е 'най-древното тайнство. Тайнство на 'Христóвия Дух, зародено в лоното на 'самото Сътворение.
Ученико! 'Умей да цениш пáневрúтмията, 'ковù съдбата си чрез нея, 'хранù с нея живота си и чрез 'нея твори! С нея работù за идването на Новото Човечество и излизай на бран срещу стихиите на ада.[111(1975)г.]
"Ноалúм" - 'така знаем пáневрúтмията по 'всички светове. Опора на 'стари, щит и всеоръжие, път към 'младост и безсмъртие, тя сега 'приижда, за да въдвори 'Царството Небесно. 'Пропýснете ли пáневрúтмия, вие се състарявате с 'една година! 'Питайте ангелите, 'питайте боговете - 'няма свят без пáневрúтмия. [16.ХІ.130(1994) г., 14,43ч.]
София-Изгрев
ПЪРВИ ЦИКЪЛ
Отец на светлините - светлите лъчи;
Божествените светове или наклоните на яснинàта
ПЪРВИЯТ ДЕН НА ПРОЛЕТТА
1.ПРОБУЖДАНЕ
Аз съм Духът на Любовта -
Огън предвечен, ваш Баща;
Дух нероден, несътворен -
Всичко творя и връщам в Мен!
Всичко творя и връщам в Мен!
Първият тласък на Света,
Всеки начален дъх и кълн;
Първото Слово, първий ден -
Всичко творя и връщам в Мен!
Всичко творя и връщам в Мен!
2. ПРИМИРЕНИЕ
(Духът на Душата)
Аз съм Земята, чиста и свята -
Мир съкровен:
Хляб и молитва зреят в Мен!
Хляб и молитва зреят в мен!
Аз съм Майка на душата
И Битие на Мъдростта:
Който във Мене е посян,
Той примирен е, не е сам.
3. ДАВАНЕ
(Духът на Истината)
За да давам се примирих -
Син послушен, кротък и тих,
Син Человечески, добър пастир.
Давам Аз Слово на Истина и мир;
Извирам, бликам, давам свобода -
Давам на жадните от Живата Вода.
4. ВЪЗЛИЗАНЕ
(Духът на Силата)
Да възлязат над земята -
Стрък след стрък да подадът[6];
Да възлюбят светлината,
Топлина да облекът6
В своя вечен път -
Мисъл и сърце да възрастьът6!
5. ДИГАНЕ
(Духът на Мъдростта)
Ето го човека!
Ето го човека!
Ум и обич нека се съберът6
Виделината да родьът6!
Ето го Човека!
Ето го Човека!
Ум и обич нека да поздравьът6
Виделината на светът!
6.ОТВАРЯНЕ
(Духът на Живота)
Виделината изгрей ли в умът -
Ето вратата и ето ключът:
Ключ към Всемира щом на дланта ти гори,
Смело вратата към вечния мир отвори!
Виделината грейне ли в твойто сърце -
Сине любими, отдай го във Мойте ръце.
Щом във сърцето обич към всички гори -
Смело вратата към вечния мир отвори!
7. ОСВОБОЖДАВАНЕ
(Святият Дух)
Късам вериги, прекъсвам войни!
Късам страха и го хвърлям в страни!
Аз съм свободен, Аз съм живот съвършен -
Всичко по пътя си мигом избавям от плен!
С правда разкъсвай всички тъми и беди
И съвършен като своя Създател бъди ;
Седем завеси с чисти ръце разтвори -
Седем вселени отново в една събери.
8. ПЛЯСКАНЕ
(Духът на Благодатта)
Дал съм на чистите радост и мир,
Дал съм на кротките Моя Всемир:
Звездни хорали цветни спирали въртьът6,
Бездни и сфери прославят Осморния Път!
Мъдри и умни няма да стигнат до там -
Аз обещах на децата всемира да дам.
Онзи ще бъде вечно безсмъртен и млад,
Който запляска от радост пред Божия свят.
9.ЧИСТЕНЕ
(Духът на Святостта)
(Пее се наум. На глас се пее от певец или хор в центъра на паневритмията. Най-добрият начин въобще за изпълнение на цялата паневритмия, според Учителя, е именно този).
Щом си възлязъл над грехъ6
Във глъбините на Духъ6 -
Милост и нежност прояви,
Ако си чист, при нас слезни,
Щом си божествен, помогни!
(Цялото упражнение се повтаря 2 пъти)
10. ЛЕТЕНЕ
(Духът Христов)
Ето, летиме, непобедими,
в бели зари:
Мощно доброто в нас гори
И оживява, и твори!
Полетете, утешете
Всички страдащи души -
Бог е дошъл да утеши!
Бог е дошъл да утеши!
ВТОРИ ЦИКЪЛ
(ВЕЧНИЯТ ДУХ)
Духовните светове или тоновете на виделината.
11. ЕВЕРÁ
Тоника "фа"
Сребристозелените лъчи.
Учителят като Полукс на Балканите - Рила.
Вечният Ра,
Ражда морета от смарагдена зора;
С танц изумруден тя
Се влива в тази игра.
Колко езера
Издълбоко пеят "Еве-Ра"!
Мигли разтваря тюркоазена зора…
Всяка душа е чиста и добра
И славослови "Еве-Ра".
(Куплетът се повтаря с пеене от "Издълбоко")
(Цялото упражнение "Евера" се повтаря два пъти)
12. СКАЧАНЕ
Тоника "до".
Алените лъчи.
Учителят като Мелхиседек в Стария Завет.
О, мой рóден, мой блажен,
Огнен, огнен мир свещен!
О, мой дом благословен!
Слънце, слънце - вечен ден -
Приеми, вземи и мен!
13. ТЪКАНЕ
(Текст - Олга Славчева)
Тоника “Ре”
Оранжевите лъчи.
Учителят в Божественото от учението на Буда.
Всеки ден, всеки час, всякоя минута,
Ний сновем и тъчем най-красиви мисли
И живот, чист и свят, във душите вливаме!
Нека мир и любов в сърца ни да царуват;
Доброта, милосърдие в нас да живей,
Светлина и веселие във нас да грей!
Цветенцата аромат сладостен пилеят,
Птичките в небесна шир чуруликат, пеят,
И дъждецът ромони над ниви и ливади!…
Тъй и ний всеки ден, всякоя минута
Ще работим, ще растем и добро ще сеем,
И в душите си красиви мисли ние ще втъчем.
14. МиСЛù
(Текст от Учителя)
Тоника "ре".
Портокалените лъчи.
Учителят като Лао Цзе, както и в другите си
далекоизточни въплъщения.
Мислú, право мислú!
Мислú, право мислú!
Свещени мисли за живота ти крепú,
Свещени мисли за живота ти крепú;
Крепú, крепú, крепú -
Свещени мисли за живота ти крепú,
Крепú, крепú, крепú -
Свещени мисли за живота ти крепú!
(Цялото упражнение се повтаря 2 пъти)
15. АУМ
(Текст от Учителя)
Тоника "до".
Малиновите лъчи.
Учителят като Бог-Отец.
Аум, Аум, Аум,
Ом, Ом, Аумен!
(Цялото упражнение се повтаря 4 пъти)
16. ИЗГРЯВА СЛЪНЦЕТО
(Текст от Учителя)
Тоника "сол".
Лазурните лъчи.
Учителят в Аполоний Тиански в Елада.
Изгрява слънцето, праща светлина
Носи радост за живота тя. (двустишието 2 п.)
Сила жива, изворна, течуща,
Сила жива, изворна, течуща! (двустишието 2 п.)
Зум ме зум, Зум ме зум,
Бином то мето. (двустишието 2 пъти)
(Цялото упражнение се повтаря 2 пъти)
17. КВАДРАТ
Тоника "ми".
Жълто-оранжевите лъчи.
Субдоминанта "си".
Виолетовите лъчи.
Учителят като Боян Мага в България
[Княз Бениамин, син на Цар Симеон (893-927 г.)]
Мъдро гради!
Всяко добро с разумна обич гради -
ред и хармония от хаоса създавай ти!
Сам остани -
към нова цел се обърни;
после мини
през планини и през стени;
После се спри
и със доброто хода си свери!
Пак изтечи
във виолетови лъчи;
пак се поспри,
сила отново събери
и откъдето си излязъл ти се прибери!
(Цялото упражнение се повтаря 2 пъти)
18. КРАСОТА
Тоника "ре". Оранжевите лъчи. Духът Святий
Доминанта "ла" – тъмносиньо: Учителят.
Субдоминанта "сол" – светлосиньо: Духът на Истината
Учителят като Манý.
Доминанта "фа". Зелените лъчи. Вечният Дух.
Учителят в Орфей. Орфическите химни.
Учителят в серафимите на земята.
Аз съм простряла длан над света;
аз благославям, радвам, трептя;
аз озарявам, грея, топя;
аз възкресявам, будя, крепя! (двустишието 2 п.)
Извори ще забълбукат в много сърца -
гълъби ще загугукат в цветна роса!
Длани ще се заотварят да разцъфтят –
раните ще се затварят, вечно да спят!
С портокален мир призори
Аз огрявам зли и добри -
Преобразявам враг и брат
И поздравявам Новия Свят!
(последният куплет се повтаря 2 пъти)
19. ПОДВИЖНОСТ
Тоника "ре". Оранжевите лъчи. Духът Святий
Доминанта "ла" – тъмносиньо: Учителят.
Субдоминанта "сол" – светлосиньо: Духът на Истината
Учителят сред друидите. Учителят в легендарния
вожд на рицарите на Кръглата маса Крал Артур.
Доминанта "фа”.
Учителят като Великия Хермес Трисмегист
в древен Египет. Правилата на Триждивеличайши и Смарагдовата таблица са изцяло
включени в текста тук.
Звездната нива грее над нас,
Святост налива житния клас…
Колко красиво златно влакно
Пее в световното платно! (двустишието 2 п.)
Всякоя частица плува в Разумността,
Всякоя тревица ваят звездни длета;
Трепка и се гъне всякоя вълнá;
Две души копнеят да се слеят в една!
Пулс кънти в сърца и звезди;
Всеки порив ражда следи;
Всяка прашинка е всемир;
В капка се сбира звездната шир!
(последният куплет се повтаря 2 пъти)
В първия вариант на текста тук е "точка", а не "капка". Желаещите могат да го пеят както искат – и двете думи са верни и имат своето въздействие и значение – б.п.
20. ПОБЕЖДАВАНЕ
Доминанта "сол".
Морскосините лъчи.
Учителят като Рама в "Рамаяна".
Божият Дух в света цари,
С багра небесна в нас гори.
Вечната Истина брани Той -
Вóините Божии нямат брой!
Всяка красота нетленна,
Всяка свобода свещена,
Всяка вяра неизменна,
Всяка воля съвършена
Истината ги роди,
Храм от тях си съгради.
Ние сме храм на Духа във нас -
Той поверил ни е всяка власт!
Всяка победа над плътта,
Всяка победа над света,
Влизат в божествения мир,
Само с единство и пълен мир!
(последният куплет се повтаря 2 пъти)
21. РАДОСТТА НА ЗЕМЯТА
Тоника "сол". Небесносините лъчи.
Доминанта “ре”.
Портокалените лъчи.
Учителят като Кришна в "Бхагавад Гита".
Люля се, люля, люляков клон,
Цъфнала дюля прави поклон;
Драгост е рукнала, свùри кавал:
Булчино було светът е развял…
Хей, гори, разлюлейте се!
Хей, разпейте се, ветрове!
Морски вълни, разлейте се!
Вишньо, люшни и ти цветове:
Булчино було светът е развял!
Свирú, кавал! - да се топи земята;
Свирú, свирú - да се разнежва тя -
Да се разнежва тя…:
Дошъл си ти, дето те чакам вечно,
Дето те любя нежно!
В сватбен прехлас Земята
Пее невинна и свята:
"О, Слънце мое ти!"
22. ЗАПОЗНАВАНЕ
Небесната дъга - целият спектър от всички земни и небесни цветове.
Учителят като Иисус. Евангелието.
(Упражнението е по текст от І послание на ап. Павел
до Коринтяните, гл. 13)
Нека прелива, всемилостива,
Към всичко живо в нас Любовта!
Тя благосклонна е, с милост света крепи!
Не дири своя дял, дълготърпи.
Вечно смирена е, мисли добри крепи!
На всичко вярва тя, всичко търпи!
Своето право тя не защитава –
Всичко прощава тя, всичко търпи.
Жертва е Любовта - тя не отпада:
За да не види край - всичко раздай!
ІІ път:
Милост е Любовта - тя не отпада:
За да не види край - всичко отдай!
(Цялото упражнение се повтаря 2 пъти)
23. ХУБАВ ДЕН
Тоника "до". Розовите лъчи.
Учителят като Зороастър в Персия. "Зенд Авеста".
Първо опитай, после стъпù!
Първо опитай, после стъпù:
Тебе те чакат жадни души!
Сълзи безбройни ти осушù -
Тебе те чакат жадни души!
Първо опитай, тогава стъпù;
Първо опитай, тогаз разчупù.
Щом си опитал, длан повдигни;
После ръката плавно смени.
Тъй благославяй и благославяй;
Всичко раздавай, всички канù.
Но не забравяй, вечно помнù:
Първо посявай, после жъни.
Чак след това, ръка за ръка;
Чак след това, ръка за ръка,
Нека да текнат руйни зари!
Нека да екнат буйни гори!
Обич огромна нека гори -
Нека да текнат руйни зари!
Щом сме отприщили житна река,
Може да ходим ръка за ръка…
Нека сега запалим дъга;
Изгрева нека лумне сега!
Как чародейно грейна дъгата,
Как се разискри изгрева пак!
Благодарим, Учителю благ!
Благодарим ти, Господи драг!
Първо опитай, после стъпù!
Първо опитай, после стъпù:
Тебе те чакат жадни души!
Воля огромна ти извършù:
Сълзи безбройни ти осушù -
Тебе те чакат жадни души!
Първо опитай, тогава стъпù;
Първо опитай, тогаз разчупù.
Първият вариант на този стих и следващия е "Чиста пшеница ти донеси / Житена пита ти омеси" – б.п.
24. КОЛКО СМЕ ДОВОЛНИ
(По текст на О. Славчева)
Тоника "сол" - Светлосините лъчи: Духът на Истината.
Доминанта "ре" – оранжевите лъчи.
Субдоминанта до – червените лъчи.
Учителят в Мохамед и най-великите ислямски пророци; суфите, Мансур, Насими, Абдул Баха, Баха Ула, Джубран Халил Джубран и други.
Колко сме доволни,че с любов живеем:
Като птички волни чудни песни пеем!
Сутрин мило слънце срещаме го рано -
То ни благославя и живот ни дава!
(Целият текст от тук до края се пее,
само когато се свири и играе Ръченицата):
Въздух дишам - благодат!
Тъй ще бъда вечно, вечно млад.
Цялата Вселена с мене пей -
Любовта към всички в мене грей!
Мен природата обича -
Любовта ú в мен се втича;
Като майка ми помага
и ми казва дума блага:
"Работи, учи, повече мълчи;
Време не пилей -
Обич нежна лей!
Тя е Божи дар
Мил и скъпоцен:
Ти Любов извирай всеки ден!"
А подир игрите
Нека Господ надари те
Благо да хортуваш
И душите да милуваш.
Въздух снежен ти сега вдъхни!
С поглед нежен всеки погледни!
Бос в тревите радостно стъпи -
В слънчеви лъчи се окъпи!
По текста от Учителя:
Ходи, ходи, ходи
За водица ходи,
През речица бистра,
По пътечка чиста!
Пак по текст на О. Славчева:
О, водице, сладка, жива,
Вливай ти живота в нас.
Теб жадува всяка нива -
Теб жадувам час по час!
През ливади и градини
Непрестанно тичай ти;
О, Учителю, води ни
В океан от красоти!
Колко сме доволни,че с любов живеем:
Като птички волни чудни песни пеем!
Сутрин мило слънце срещаме го рано -
То ни благославя и живот ни дава!
25. СТЪПКА ПО СТЪПКА
Тоники "до мажор”,”ла минор”, “фа мажор” и “ре мажор”.
Учителят Теофан във Франция.
Всякоя стъпка опитвай ти!
Всякое семенце спи ли, спи;
Всякоя капка трепти ли, трепти,
Дълго преди да полети.
Дълго реките, в преспите свити,
Чакат лъките в съня си свят;
Дълго и стъпката зрее в душите,
Преди да тръгне към своя свят:
Там, дето пеят отвред звезди,
Там, дето Новия Свят се гради;
Там, дето хората плуват в просторите -
Там, дето обич цари!
(Куплетът 2 пъти)
Там, дето обич невинна цари,
Там, дето всички очи са добри;
Там, дето тайно доброто извира -
Дето Духът цари!
(Куплетът 2 пъти)
Целомъдрен, неизвестен,
Кой незнайно ромони?
О, безмълвен, Дух небесен,
Чуй молитвата ни ти:
(Куплетът 2 пъти)
Дай ни капчица светлина
И снежинчица тишина;
Дай ни искрица жива вода
Да възвестим, че Си Един,
Господи Боже! Амин.
(Куплетът 2 пъти)
26. НА РАНИНÁ
Тоника "до мажор”. Червено.Епохата на Водолея. Учителят Беинса Дунó. Неговото Слово, Дело, Живот.
(с една мелодия се пее 4 пъти):
ОГЪН
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Хей, жътвари слизат пак
Върху житния ни бряг -
По реки и ветрове
От незнайни светове!
Хайде да жънем, хайде ела:
Всичко живо вън е - жътва е дошла!
(двустишието 2 п.)
ВЪЗДУХ
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
От небесни глъбини
Дарове ви носим ний –
Горен дар благословен
Долу ще ви поднесем!
Хайде да жънем, хайде ела:
Всичко живо вън е - жътва е дошла!
(двустишието 2 п.)
ВОДА
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Хей, жетвари, брат до брат -
Да ожънем този свят:
Чак в света на вечността
Е преляло от жита!
Хайде да жънем, хайде ела
Всичко живо вън е - жътва е дошла!
(двустишието 2 п.)
ЗЕМЯ
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
Жътва е сега - ширнала се е дъга!
О, прекрасен земен бряг,
Ето ни на тебе пак:
Всичко сято векове
За последен сърп зове!
Хайде да жънем, хайде ела:
Всичко живо вън е - жътва е дошла!
(двустишието 2 п.)
27. ДИШАНЕ
Тоника “сол”.
Учителят в Кавказ след 2030г.
28. ЗАКЛЮЧИТЕЛНО УПРАЖНЕНИЕ
(ПРОМИСЪЛ)
(Учителят във всяко същество с искра Божия)
Да пребъде Божият мир,
да изгрее Божията радост
и Божието веселие
в нашите сърца!
(Повтаря се 3 пъти)
ТРЕТИ ЦИКЪЛ
Учителят в живота и творенията на учениците Си
Физическите светове – световете на светлината
(етерни райове)
29. СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ
(текст Весела Несторова)
Зора се е светла зазорила,
Тя живота нов е проявила,
Слънчев танец в планината заиграваме
И задружно ний запяваме
Слънчевите песни.
(Куплетът 2 пъти)
Те сърцата ни разтварят за лъчите,
Слънцето ни проговаря чрез игрите,
Нов живот ни то дарява, нова светлина,
нова светлина!
Скърби земни разтопява в свойта топлина.
(Куплетът 2 пъти)
Вярна стъпка ти вземи
Светла мисъл приеми;
Тя живот ще ти дари,
Радост нова и красиви бъднини ще изгради.
Все напред, в строен ред,
Смело ний тръгваме напред -
Към живот чист и нов
Мощен зов пращаме навред.
Иде днес в света братство и любов!
(Стихът 2 пъти)
В нашата земя нов живот кога изгрее,
Всичко живо ще запее за слънцето,
В знание, любов и свобода
Всеки ще живей!
Пътят нов е готов
От кръга тесен излезни!
Към върха, към възход,
в дружен ход
Смело днес тръгни –
Горе те зоват светли висини;
Ти към свобода пътя поеми!
(Куплетът 6 пъти)
РАЙ
Ти си ме, мамо, човек красив родила,
Умен да стана, добре да мисля,
Добре да любя -
Туй животът е на рая!
Ти си ме, мамо, с чисто сърце родила -
Да обичам всичко живо
В цялата вселена -
Туй животът е на рая!
Ти си ме, мамо, със мощен дух родила -
Добро да правя, добре да служа на душите!
Туй животът е на рая!
Рай (18 пъти)
Туй е рай, рай, рай.
Кажи ми, кажи ми, кажи ми
Сладки думи две.
(двустишието 2 п.)
Твойте думи две -
Сладки думи две!
(двустишието 2 п.)
Туй е рай, туй е рай, туй е рай!
Туй е рай, рай.
(двустишието 2 п.)
ЧЕТВЪРТИ ЦИКЪЛ
Земни райове или планетни светове. Царството Божие на земята.Учителят в Посвещенията и делата на учениците си от Школата (вътрешните фигури на пентаграма): Вратата (вяра), ликът на Христа (смирение), Замъкът (просветление), Триъгълникът с Окото (преображение), Дървото на живота (възкресение). В центъра на пентаграма - сам Учителят; фигурите около него - Учителите. Учителят като Господар и на VІІ-та раса в Америка. Всички прояви на Учителя в съществата с монада.
30. ПЕНТАГРАМ
(Пътят на ученика)
І път: Юпитер - Първо Посвещение:
ВЯРА
Ляв долен лъч: Тясната врата. Ной; планината Арарат. Спасение. Вярващи, верни на свещените писания, пророци. Изпит за ІІ посвещение: да престанат да проповядват и съдят.
Отче наш, чуй ни Ти,
Този час освети:
Целий мир се върти,
Нека , Боже, и ний
Завъртим във кръг по двама
Вечната Пентаграма -
Вечната Бархáн-Берý!
Който вярва в глъбините
На Духа несътворен -
Той ще е спасен!
Той ще е спасен!
Тоз, който вярва, че
Вечен си Ти,
Жива вяра му отваря
Тайните врати!
Отче наш, чуй ни Ти,
Този час освети:
Целий мир се върти -
Нека, Боже, и ний
Завъртим във кръг по двама
Вечната Пентаграма –
Вечната Бархан-Беру!
IІ път: Сатурн - Второ Посвещение:
СМИРЕНИЕ
Най-горен лъч - ликът на Христа. Аврам става Авраам на планината Морея. Среща с Христос - лице с лице, физически, и тръгване след Него в последното Му въплъщение на Земята. Пожертване на Исаак (най-скъпото досега) и импулс за апостолство. Изпит за ІІІ посвещение: край на апостолството, пълна самота (не отшелничество, но изучаване на Мъдростта на тайните науки и съзерцаване в цялото свободно време. Малки групи).
Господи, Боже драг -
О, Учителю благ!
Пак в кръга се върни,
А след Тебе и ний
Нека завъртим по двама
Вечната Пентаграма -
Вечната Бархан-Беру!
Който е смирен и кротък,
Ще познае Твоя лик -
Вечния Ти лик! Вечния Ти лик!
Господи мой, Учителю свещен:
Ти си вечно на Земята,
Ако съм смирен!
Господи, Боже драг -
О, Учителю благ!
Пак в кръга се върни,
А след Тебе и ний
Нека завъртим по двама
Вечната Пентаграма -
Вечната Бархан-Беру!
IIІ път: Уран - Трето Посвещение:
ПРОСВЕТЛЕНИЕ
Долен десен лъч - замък на върха на планина. Мойсей на планината Синай. Гностици, окултисти, съзерцатели, ясновидци, яснослушащи, ясномислещи, мъдреци. Изучаване на микросвета, човечествата и макросвета в Тайните Обители (напр. Агарта). Изпит за ІV посвещение: Мъдростта да отстъпи пред Любовта.
Боже наш, многолик,
О, Всемире велик!
В паневритмен захлас,
И във нас и над нас,
Се върти във дух и пламък
Вечната Пентаграма,
Вечната Бархан-Беру!
Който вижда световете,
във духа си потопен -
Той е озарен! Той е озарен!
О, моя Планина - родна страна!
Озарена, осияна, моя Планина!
Боже наш многолик,
О, Всемире велик!
В паневритмен захлас,
И във нас, и над нас,
Се върти във дух и пламък
Вечната Пентаграма,
Вечната Бархан-Беру!
ІV път: Нептун - Четвърто Посвещение:
ПРЕОБРАЖЕНИЕ
Горен ляв лъч - Мистичното Око на Бога в Триъгълник. Иисус се появява на учениците си с духовното си тяло на планината Тавор. Мистици, хора на саможертвата и Любовта, които вече съзнателно се излъчват в духовните светове. Изпит за V-то посвещение: ограничаване на небесните пътувания и плътно участие в братския живот.
Святий Дух, Святий Дух,
твоя глас аз го чух!
И през рой светове,
Със безброй духове,
Ний въртим, въртим по двама,
Вечната Пентаграма,
Вечната Бархан-Беру!
Който невидúм извира,
Той е дух преобразен -
Дух преобразен!
Дух преобразен!
О, рόден Океан,
В мене разлян -
От Окото ти лазурно
Вечно съм огрян!
Святий Дух, Святий Дух,
Твоя глас аз го чух!
И през рой светове,
Със безброй духове,
Ний въртим, въртим по двама,
Вечната Пентаграма,
Вечната Бархан-Беру!
V път: Плутон - Пето посвещение:
ВЪЗКРЕСЕНИЕ
Горен десен лъч - Дървото на Живота. Иисус на планината Голгота. Личната воля става едно с волята на Бога. Край на преражданията. Бели Маги – Синове и Дъщери Божии, граждани на Космоса, воини на Доброто, строители на общини на Земята по небесен модел.
О, души и сърца -
Синове на Отца!
Нека, братя, сега и на тая земя
Възкресим във кръг по двама
Дивната Пентаграма,
Дивната Бархан-Беру!
Който нищо свое няма,
Като лъч неуловим -
Той е Божий син!
Той е Божий син!
Ставайте да вървим,
С дух несломим -
И Дървото на Живота
Тук да възкресим!
О, души и сърца -
Синове на Отца!
Нека, братя, сега и на тая земя
Възкресим във кръг по двама
Дивната Пентаграма,
Дивната Бархан-Беру!
***
Трансплутоновите планети Ренỳн, Òлна и Тот имат отношение към центъра на Пентаграма - хùпеврùтмия, ясноеврúтмия и тóтеврúтмия - в Школата горе в Космоса и в далечното бъдеще на човечеството.
Относно оформлението на текста в цветния вариант: Първите 10 упражнения са в червено, понеже има пълна гаранция, че това е холизàция. В оранжево са оцветени текстовете, обработени поетически със собствени усилия от единатора, въпреки че и в личното творчество често може да е скрит пак Бог. Веднъж Éлма каза: "Където не съм Аз, съм пак Аз"... В циан са думите, дадени оригинално от Учителя; а с лилаво – текстовете от Олга Славчева и Весела Несторова.
***
Тук може да се добави нещо, на което ние, приятелите на п., бяхме свидетели. През лятото на 110(1974) г. бяхме на нашето място – Брезичките на Витоша. Изведнъж Венно се обърна към п. и каза: "Учителят иска един гениален поет от миналото да напише нов текст на пáневрúтмията". П. се обърна да види дали има човек зад него, но понеже нямаше, помисли че Венно говори на някой невидим – за Венно нямаше скрити неща. Тогава един от нас спомена, че знае за едно от преражданията на п. като поет в миналото. Втори приятел добави още едно име, но от друг век и друга страна. Венно изведнъж спонтанно възкликна: "Тенисън!?..."
След много години потърсихме сведения за лорд Ал-фред Тенисън (1809-1892) и видяхме и с кои хора е бил най-близък. П. бе направил филм за една прекрасна приятелка и видяхме, че няма никаква разлика между лицето ù и това на една много близка душа на Тенисън:
Веднъж попитали английския поет Алфред Тенисън какво означава за него Христос. След дълъг размисъл, той отговорил: "Исус за мен е същото, което е слънцето за цветето!"