- И -

Иа-пония: Япония.

Идео̀ни: Елементарни частици, вълни и наклони на идеите.

Идеоните - са частици на идеите. Монадните идеони и видеони са тези, които носите със себе си от сътворението ви като души. Те са неизменни и неунищожими, тъй като с тяхната уникалност се поддържа целостта на “холивселената".(кн.7)

Иисула е сестрата на Иисуса – Шестата Раса, в която пентаграмата се превръща в триграма, с още три фигури между лъчите.(кн.17)

Ѝкло: Земята.

Илухѝми: Божества на Мъдростта в Любовта, способни да обичат само един обект и съществуващи в чист вид като електрони. Илухимите са мъдри по изява, но любовни по естество.Подхлъзването на илухимите става обикновено така: те се оплитат в мъдрувания за любовта и така не могат да я проявяват свободно. (кн.3) В нашето измерение илухимът съществува като електрон(кн.34)

Илухимизѝране: процес на превръщане в илухим, обикновено от

серафим.

Интровселена- особен свят, той не може да се намери във външния Космос, а е надълбоко в сърцето на Найанда, и в нея се влиза само през сърцето на херувим, напълно отричайки се от всичко останало.(кн.17)

ИМЕТО БОЖИЕ: Физическото, духовното и Божественото име на Бога са еднакви по същина, но различни по брой, смисъл и форма. Божественото Ни име е неизречимо, понеже не се вмества в Словото. Словото е самата хипервселена, т.е. Самият Христос или Елма, но когато казваме, че Словото е у Бога и Словото е Бог, Ние нямаме предвид словесното, езиковото Слово, а Словото, станало плът. Ето защо, с името "Елма" може да призовавате не само Сина, но и Отец, Тот. Само че свещеното звуково Име на Бога - на Благия Дух, Който е Бог на цяловселената - навсякъде се знае като "Хол". Всяко същество, което има езиков апарат, способен да произнесе тези три свещени звука, може да приеме поздрав от Хол - Царят на Цялостта!

Вие питате постоянно за името "Йехова". Понякога го наричат "Яхве", понякога "Йова" и пр. Свещената формула "Йова и Ре" (Бог ще промисли) е в пълна сила от създание мира до днес и ще бъде в сила винаги. Това, че някой си присвоява името на Бога и се представя за Него, изисквайки кръв, печалби и мерзости, съвсем не е причина да се отхвърля това съвършено Негово Име…(КН.25)

Имумът, надирът в небесната сфера - това е самият Абсолютен Дух - Духът на Безмълвието.(кн.21)

Имумът има само една сянка. Тя се нарича "безответност". Нейната същност е най-неприятното за Бога - монадната безотговорност. Безответният е безотговорен към Бога, понеже предпочита себе си.(кн.21)

ИМ-ЯСНОПРИСЪСТВАЩИЯТ: Илухимът Найа̀нда. Управител на Интровселената. Господар на проявата. Атом на Ултравселената. Най-малкият двойник на Елма.

Импулса̀тори: Лица, вдъхновяващи холизатора за единение или измолващи темата.

Импулсóн: това е онзи вътрешен импулс, който кара Битието да създава нови форми, наречени "художествени образи". В божествения свят те имат други имена, обаче Éлма ги дава в земни термини, понятни за нас.

Ин: Дума от астроформулата на Меркурий. „Самопроникване и проявата на другите“. (лично обяснение от Елма, дадено на 17.02.1991)

Инзóл: небесна флуидична субстанция, обменяща се изключително между сродни души. Ти инзóл не можеш да дадеш никому, освен на единствения; само единственият може да ти прелее инзóл. Пространството няма никакво значение тук – преливането на “инзóл” (или интимен трепет) става от разстояние, където и да се намират сродните души.

Ино: Свръхсинтетично понятие, означаващо Мъдростта за Вселената и Свръхвселената.

Ѝнтерсветове: Светове в Интровселената.

Ѝнтровселена: Вселена на монадите.

Ѝнтрозвезда: Звезда в Интровселената.

Ѝнфранеутрон: Неделимият. Най-малък неутрон, представляващ дадена монада.

Ипостаси, подобия – "това, което стои отдолу". Те и затова са съвършени, всеки по своему, понеже са примирени да бъдат част от Цялото, да има някой над тях.

Ир: Ангел на карамфила.

Исусовото тяло в човека – онова, което съдържа самата монада – се отличава по това, че то не подменя преживявания за вещи. Искрата Божия не подменя космическите полети за парче земя, нито сливането със сродните души - заради кочина, която се нарича “домашен комфорт”. Искрата Божия не се тревожи за утрешния ден, не се подсигурява, не изисква, не съди и не моли! Искрата Божия не иска одобрение от никого, не се интересува прави ли впечатление някому, не търси своето право и не погазва чуждото право! Искрата Божия се отличава по това, че подпалва всичко продажно в ума и сърцето, кара всичко суетно да почне да се разлага и да вони - и тщеславието изкарва на показ в най-жалкия му вид. (Кн.13)

Истината има сърце и това сърце е Истината за Любовта!(кн.25)