Книга 20
19. IV.129(1993)г..
19. IV.129(1993)г..
София - Изгрев
ИНДИВИДУАЛНА И КОЛЕКТИВНА
ВОЛЯ БОЖИЯ
12,30 ч
- Сърце, което Ме съдържа, може да прави каквото си иска, даже и обратното на това, което Съм казал. Абсурд на абсурдите, нали? Разбирайте го както искате. Това взривява целия канон на всички Божии молби и заповеди, но Свободата е над Послушанието – това е единственият канон! Послушание без свобода не се нарича послушание, а автоматично изпълнение – от страх. Свобода с всичките опасности – да погубиш даже и душата си и душите на невинни същества – е по-ценна от автоматичното подчинение, защото показва наличие на монада. При втория, двадесет и втория, и два милиарда и втория опит, най-после свободата ще престане да бъде в разрез с волята Божия и тогава Ние се сдобиваме с още един пълноценен работник на Господа. Докато подчинение по автоматичен път е "ореол" на същества без дух: душа може да има, но дух – не. Затова нарушението на заповедите, молбите и конкретните указания за всеки отделен случай радва Бога повече, отколкото сляпото изпълнение, тъй като само с души са създадени перфектни вселени, но те не търпят развитие.
Смел, свободен трябва да бъде човек! Редно е да сгрешиш – това е единственото нещо, което е редно! Всичко останало е безредие, хаос, безсмислица. Аз Съм дал свобода на палача да реже глави, на побъркания - да пали атомни бомби, на дявола – да ви изкушава. В това има нещо прелестно и велико, което един ден вие ще проумеете в цялата му широчина и глъбина. Защото помилваният обикновено става предател, а необгореният от ядрена експлозия не може да пристъпи в световете на смирението.
Вие какво си мислите – че Аз не правя също всемирни палежи и експлозии?... Като избухне една звезда или вселена, това какво е, не е ли ядрено кръщение? Да се разглобят илухмите – така наречените от вас електрони; да се разбие молекулата на атома и атомът на същности – това е най-прекрасното действие на Отца Ми, с което възвръща монадите към Себе Си!
Спомнете си истината на Отца: "Палачът е вратар на рая". Той е също и пъдар към ада, защото смъртта пъди съществата без дух надолу в топилнята на Битието, та да се научат да не бъдат послушни. Послушни на кого? – послушни на подражанието, не на самите себе си. Съществата без монада имат програма: те не подражават, а си развъртат просто пружините; а същества с искра Божия, но без дух, още подражават – също като маймуните... Душата им може да е обширна като вселената, но духът им още не е мощен като Бога и едно с Бога. Те са още ясновселенски съсиреци, лежащи на гърба на световете, не смеещи да тръгнат по свои собствени пътища и изпълняващи всичко, което им диктува друг или даже волята Божия.
Ние много често си говорим с вас за волята Божия, но тя е само половината от присъствието на Бога в сърцето ви. Като я изпълните, вие сте напълно щастливи и свободни, обаче не можете да минете към друг клас, към друга йерархия. Бог ви управлява по "радиото" и вие се перкате с красивите си форми в някое изкуствено езерце, подобно на детските модели моторнички... Правите всичко, което поиска – направо шашвате зрителите си, но на малките зрители Бог доставя и малки удоволствия. Всичката ангелска публика, публиката от духовния свят и даже ясновсленската примира от възторг, когато някой се плъзга по повърхността или бръмчи на няколко десетки метра над главите, под умелото управление на дистанционния представител. Но има и много по-сериозни, по множествени участници във Всемирната Драма. Те не са вече само зрители. Те са вътре във самите вас – самите ваши ядрени и субядрени цивилизации, които се наричат "божества" и за които гледката на една кукла на конци не представлява никакво преживяване. Те самите не искат да участват в такова представление, защото нямат вкус към ръкопляскания на духовни ангели. Те искат да вървят по своите пътища стремглаво; и на всяка крачка – по новому.
Същевременно, няма радост, по-голяма от радостта да изпълняваш волята Божия, но с новото приобретение (придобивка) – наравно със собствената воля. Дали ще са едновременно, дали ще се редуват, за Бога няма никакво значение. За Него е важно резултатът да бъде един – равновесие между Волята отвън и собствената монадна воля. Тя също е Божествена. Но Аз я наричам "индивидуална Божествена воля", а другата – послушанието, примирението, съвестта, изпълнението - колективна. В религиите досега се е говорило почти изключително за колективната Божествена воля; едва с пробуждането на алохимното съзнание и на атмичния импулс се поставя началото на индивидуалната Божествена воля. Когато тя не се съобразява с колективната – едновременно или периодично, – се ражда своеволието, така нареченото – "своеглавие" на божества и титани, които имат силата да пръскат абсурди по вселените, но нямат хармония с Цялото. Между тях има и хора на Земята. Аз съм им дал пълна свобода да правят своите експерименти и това не е никак несправедливо, понеже бръсначът, който играе по главите ви, наказва само този, който сам малтретира своите ближни, природата или безбройните човечества вътре в себе си.
Мъчениците, които са дошли доброволно да страдат заради вас, също падат под коляното на палача, с единствената цел да облекчат положението ви. Те нямат никаква лична вина. Вие имате приятели от това Христово тесто, но не можете да ги разпознаете. Правите си с тях каквото искате, а те се оставят, за да чакат пробуждането на съвестта ви. Така се оставям сам Аз на кръста на народите, въпреки че мога да го пръсна на всички страни само с едно потрепване на миглата Си. Благоговейте пред страдалеца, не се питайте: "Ама защо той има цирей на гърба или му е малко надебеляло подкожието?..." - Това той прави повече заради вас, за да горите по-малко вие в пъкъла. Самият Аз не съм само кожа и кокали, освен когато това стане необходимо по причини, далеч от причините на вашите постения. Вие постите, правите режими и се молите за себе си или за ближните си, а Аз правя това за всички. И монаха, който спасява душата си – само собствената, - Аз наричам "нищожен езичник"; и героя, който спасява народа си или народа на цяла вселена, но някъде другаде един народ е останал да страда, Аз наричам "съмнителен герой" и "паметник на бездуховността".
Носете тази правда в сърцето си, не се бойте и смело се допитвайте само до себе си. Като почне някой да пита по-често "каква е волята Божия", може да му се каже, ала може да му подхлъзна и динена кора, защото плодът не е нито само сладката част, ни само кората, ни само семката. Плодът си расте на дървото по волята Божия, ала няма два плода напълно еднакви. Докато си на дървото, "свиркай" си – ти изпълняваш волята на колективното съзнание. Но решиш ли да я изпълниш както някоя друга ябълка и да станеш съвсем, ама съвсем досущ като нея, нищо няма да се получи – това е напълно невъзможно. Пък паднеш ли долу преждевременно – откажеш ли се от религия, съвест, контакт с Бога по колективен начин, с мнението и истините на другите същества около тебе, ти непременно ще пуснеш в себе си червея на богоотцепниците и не след дълго ще станеш на каша. Тогава и свиня няма да те изяде. Най-страшно е, когато паднеш още неузрял – тогава семката ти няма да хване, понеже е още стипцава, зелена.
Пазете се от неизпълнение на Божията воля при среща с пръти за брулене и силни бури. Като ви обрули някой “юнак” от черната ложа – титан, философ, идеолог или поклонник – преди да сте още узрели на дървото, това е голямо нещастие, понеже вашата монада съвсем не е готова да прорастне отново. Вие почвате да философствате като тоя философ или да си наумявате своеглавия като тоя титан, да бръщолевите празни мантри като поклонника, но съвестта ви остава недоразвита, темето отгоре – плоско или хлътнало. Може да станете професор, светия, адепт и даже учител на някоя препарирана Вселена, но семката ви няма да пусне кълн, вие няма да се появите на прага на Новото Човечество. Ако сте плод от Божествено дърво, а не коледна играчка, вие пак имате шанс, защото етерната матрица на семката ви не може да се погуби. Но за да се посадите отново в плодородната почва на Новата Земя, ще ви трябват цели 12 милиарда години! Стъклената ябълка няма да поникне, ако ще да преминат и всичките вечности, но вие ще поникнете. Като поникнете и станете дърво със спомен за родството си с боговете, вие вече никога няма да превишавате скоростта на собствената воля; преждевременно вече никога няма да се откъсвате от онова, което ви държи за Цялото. И най-злият прът да ви брули, вие ще бъдете още по-"зла" круша, та брулещият ще се измори и ще се откаже. Но и обратното: речете ли да останете на дървото, след като сте вече напълно червен и сладък, непременно ще ви прояде червей или ще се съсухрите и почернеете. Такива старци и бабички Аз познавам из много вселени, понеже не искат да правят това, което съм посадил като лудост в сърцето им и собствена воля, не искат да паднат на земята и да изгният за другите. От тях стават хубави сладка и конфитюри, даже и когато ги смелите с червеите... На колко молитвени събрания съм присъствал, на колко церемонии, празненства и анáтеми – все такива духовни конфитюри се произвеждат; все такива лютеници и горчици с пикантни сосове се препоръчват... Глупавите ги ядат, защото им е вкусно – и литургиите минават за божествени. А това, че ядат хляб със смлени червеи или пастет от смлени ангели и серафими не ги тревожи особено много, тъй като опаковката е много рекламна, а цената – порядъчна. Да си вземат ябълка от дървото за тях е "селендурщина", но затова и приличат на това, което виждате по улицата.
Дава почивка 15 мин. и после - òтговори на въпроси. Почивката се даде точно една минута преди да дойдат приятели, също както и предишното осияние завърши почти секунда преди да се появи на портичката в дъното на градината импулсаторката на това единение.