Книга 20


27. IV.129(1993)г.
София - Изгрев

ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ


В това осияние Елма задава вида и преплитането на снежинките и слънчицата в кръговия пръстен в периферията на Звездата на Христа. Те са израз на Христовите монади и на монадите по линия на Бог Отец. На този етап, както и досега (декември 2009г.), не сме изпълнили изискването всяка снежинка и всяко слънчице да има индивидуални обертонове, индивидуално различие в графиката.

Днес времето върви извънредно бавно – ще има време за всичко: Пишейки писма - образци за Задачата, - за Йоанна К. от Пловдив Елма продиктува: “Осияна от Орион” (10,28ч.); за Стефка М.Н. от София: “Пратеничка от Плеядите” (10,36ч.)

- На стр.3 от ПБП (19.IV.129) се благославя излизането от Първо Посвещение и връщането в тая точка; а напоследък, когато открих, че е трябвало да почнем и завършим с Пето (възкресени­ето), Ти обясни, че наистина съм недогледал изис-кванията. Как да свържа тия две неща?

11,32ч.
- От Първото се излиза по принцип, а от Послед­ното ви исках само сега, за да се съпротивите на ид­ващата опасност от изток. Когато допуснете грешка, пропуск по невнимание, Аз не ви подсказвам, тъй като пък Моя Баща ще Ми пише единица за подс­казване... Ако някой не е внимавал, трябва да се яви на поправителен. Тъй Учителят, както и някой обик­новен учител, оставя ученика да решава грешно уравнението или да говори общи неща на дъската, за да покаже на ученика докъде е стигнал и откъде нататък греши.
Сега, като недогледа осиянията и почна от Вярата, ти не направи принципна грешка – това пак е добро. Ако беше фатално, бих ви спрял. Просто веднага се влях във формата, която бе дос­тъпна за вас (явно свръхпрецизността ви е недос­тъпна) и благослових това, което все пак напра­вихте. На поправителния обаче внимавайте!
В 13,10ч. относно Илиян Хлебаров от София): “Посветен от “Примáо”, звезда в Скорпион”; за Николай Бареков от Пловдив, в 13,35 каза: ”Илухим от полето Нарáмн”; за Ирина Георгиева от гр. Гълъбово, Хасковско  в 13,45ч каза: “Се­рафим от Процион”; в 14,06ч, относно Николай П. Николов от София: “Тронно същество от Опрúм, четворна звезда в Рак”.
Помолих за информация относно едни приятели в провин­цията, съпрузи, но Елма каза:
- Пречи бракът им. Ще говоря за онзи от тях, който пръв приеме осиянията, и то след като се разделят.
- А талон за участие да им пращам ли?

- Може да се сондира онзи от тях, който Аз кажа, но няма да записвате.
 За Тодор Х. Паунов от Наречен, в 14.40ч, каза:

- Пратеник на Алтаир, боец на Христа, невинно дете на хипервселената, опозорявано и пребивано десетки пъти по прашните пътища на Земята! Уче­ник на Орфей и Боян Мага.
За Р.П. (15,09ч.):

- Съвършен архат от Хималая, вожд на цял клас Сини Пламъци. Ти бе Николай! (Самият Рьорих!)
За Е.С.С. от гр. Лъки (15.56ч.):

- Ангел на спонтанността и доброто, роден на звездата Рион от Пегас.
28.IV.129(1993)г. Сутринта имах ясен и точен сигнал, че няма да стане това, за което отивах на паневритмия. Имах уговорка с Б. и Х., че ще са там, но ги нямаше.
През деня вкъщи сами падаха буркани; днес, 29 април 129 (1993)г., пак имам остър сигнал за нещо, за което трябва да се внимава (около 9,40ч.). Освен че се развали пи­шещата машина в мига, когато седнах да пиша, има още знаци за нещо неблагоприятно, което става някъде или се очаква.

Въпрос в 12,44 ч.:
- Може ли да платим на програмистката само за общата матрица на касетата, а аз да направя надписите ръкописно?

- Соковете ти за механична и писмена работа са на приключване. Аз съм казал даже да не пишеш – само на запис.
- Да, но от 1 май поскъпва токът и следователно всички услуги. Затова исках да улесня приятелите и да спестим хи­ляди левове по тоя начин.

- Приятели, които не могат да се погрижат за първото издание на Словото, не са приятели. Макар че измират хора, ще чакат, докато се разреши проб­лемът.
- Аз съм много изморен и машината ме подлудява. Добре че пишат приятели, но нямаме база и затова липсва тишина, за да придвижим нещата, които само аз мога. Какво да се прави?

- Ти си много деликатен и не казваш, че чаткането те сваля на легло – търпиш, за да върви работата. Аз пък нарочно усилвам слабостта ти при непослу­шание, понеже не търпя “но-то”.
- Тоест?

- “Но-то” пробива отверстия към ада. При маса консумиращи, да няма работещи и помагащи, това е “но-то”. Да се пребиват само двама или трима, а други да харчат пари за развявания и пълни глупости – това е “но-то” на квадрат! На куб “но-то” е да тре­вожите най-финото – един тънък кристален инст­румент за Единение – за неща, които можете да раз­решите по-добре от него. И той може перфектно, но Аз не давам – отдавна не давам. Словосилата – това е последното. Повече не разрешавам. Че няма машини и машинописци, ръкописци по други места,  това си е ваша, човешка работа.
Натиснете сега педала и спрете дотам, където не достигат пари.
15,55 ч
- Верни ли са мислите, които ми дойдоха в трамвая, че Звездата е живо Същество, което е неизменно по основни за­кони и пропорции, но определени негови подструктури се из­менят всеки миг, в зависимост от творческия импулс на Тот в сърцето Му, от схващането на всеки, който иска да я възп­роизведе, и от космическия момент? Това снема тревогата ни, че досега дойдоха най-различни варианти, за които Ти даваш картбланш, коригирайки само фундаменталните грешки. Сега например ясно видях на върха на всеки от 365-те лъча по една снежинка. Снежинките са деца на Звездата: всяка една от тях ще порасне и ще стане също голяма Звезда. Вярно ли е чувството, че тия снежинки могат да бъдат с най-разли­чен брой лъчи и най-разнообразна кристализация? Вярно ли е усе-щането, че всяка снежинка, сама за себе си, има и индиви­дуалност, монада - някакъв детайл, който я прави неповто­рима? Снежинките да влязат ли в общия диаметър 24 см. или да излизат от него - и с колко? Може ли да има снежинки и между лъчите?

- С писане – не! Прилагай вече само този метод: да говориш или да диктуваш.
Това, което сне по пътя, е напълно вярно. С този вид не е нужно да умножавате лъчите вътрешно. Онзи вид е реален, сам Аз го про­диктувах (рисунка: остър ъгъл, вътре с още два един в други), но е по-труден за чертане. Снежинките няма да ги правите с пет лъча, както си помисли преди малко, а само с 6 основни. Нека излизат от общия ди­аметър с толкова, че да не се допират.
- Правилно ли си представям, че около всяка трябва да има светлосин кръг, в пропорция както е при матерната Звезда? И тези кръгове вече може да се допират или даже преплитат (символ на духовната ни слятост)?

- Точно така! Но преплитането да е съвсем малко. При възможност, направете наистина всяка сне­жинка различна. Между лъчите също поставете сим­воли, но не снежинки. Това е пространство на Отца, а то-ва значи – слънчица!
Много по-късно, когато Сава Гочков от Бургас направи Звездата векторно по-точно от всички програмисти до този момент, пропусна само това индивидуално различие на всяка  от снежинките и всяко слънчице. То е мо моя вина – трябваше да извлека по точки абсолютно всички изисквания за Звездата от всички осияния.

- Има ли значение броят на лъчите на всяко слънчице? С точка ли да са слън­цата?

- Деветнадесет. Без точка. Това са отците, а Отец е Един.
- И те именно да са малко по-ниско от върховете на Звез­дата, нали? Но извън основния диаметър -  или не?

- Да, също навън. На самата окръжност.
- Съвсем абстрактна ли да е параболата на ясновселе­ната с 24-те радиуса между всеки два върха - или, все пак, поне нея и началото на радиусите можем да изобразим: (рисунка: закръглена вдлъбнатина с ресни отвън)? (Тук трябва да се изясни, че предишната ми представа, че 24-те радиуса са включени вътре под всеки връх на Звездата, е била погрешна – те са всъщност в пространствата между всеки два върха).

- Опитайте, но само с точки по нея за радиусите.
- Няма ли при това положение да се получи един пояс в Звездата, който да наруши постепенното й избледняване?

- Ясновселенската крива съществува в различни фази на видимост. Сегашната е почти абстрактна – тънка, с 13 степени по-слаба от линията на Звез­дата. Затова на компютър няма как да я изобразите, освен теоретически.
- Нещо друго имаш ли да ни казваш?

- Правете нужното. Повече промени засега няма.
- Добре ли го направихме с множество триъгълничета, като структура на лазурния пояс около Звездата?

- Там сте почти напълно свободни. Това беше много добре. Само че може и дюс. Носете утре мо­дела.
- Да се изтрие ли долният кръг между точката и средния?

- Да. Но математически да съществува.
- Малките слънчица с какъв диаметър да са? Ако са едри, ще се смесят със снежинките.

- Достатъчно малки, за да не стане това, но да навлизат в аурите им.
- Лъчите им, а не самите кръгчета, нали?

- Не, самото кръгче!
- Слънцата розови или сини?

- Розови.
- А каква е дебелината на линията на Звездата?

- Това също варира по свободна воля.
- Накъде да избледнява (да се сгъстява) бялата точка – навън от радиуса си или навътре? И докъде?

- Казах, че само Алената Точка е винаги една и съща; едно и също е съотношението й с Окръж­ността на Универсума. Тоест, Универсалният Дух (Учителят) е точно 210 пъти по-“голям” от Тот. А Пралайа в момента (29.IV.129(1993)г.,18.54ч.) е 7 пъти по-“голяма” от Отца, но това се променя много бавно – с хилядолетия. Избледняването е навътре. И навън може, но зрителният ефект трябва да бъде точка 1 см.
Ето как изглежда рисуваният вариант на Звездата на Христа, който направихме година след идването на настоящото осияние. В тъмновиолетовия пръстен са вписани 365 снежинки и още толкова слънчица, както са показани в началото. Диаметърът й е 120 см. От 1994г. до днес (декември 2009) в центъра свети без прекъсване ален диод. Намира се на тайно място. Чака да я канят на гости за по една година всеки път на ново място, но няма кой... Ако хората знаеха какво става при концентрация и медитация в алената светлинка в центъра...

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.