Книга 21
2.III.130(1994)
София - Изгрев
ОЩЕ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ИКОНОМИКА
ЛИЧНИ ЧУВСТВА И ПОСЛУШАНИЕ. ЖЛО КТК. ОЩЕ ЗА КОНКРЕТНИ ЛИЧНОСТИ. ЗА ДЪБА И ВЪРБАТА И ДР.
(недовършено)
В това осияние Елма говори и за Дъба и Върбата. Не само по принцип, а и за един конкретен Дъб и една конкретна Върба, свързани директно с Учителя. На снимката тук дъбът е друг - от Северна Каролина. Става дума за едно вилно място в полите на Витоша. Там имаше един Дъб, под който Учителят и Братството редовно са почивали, на път към Ел Шадай. Там имаше и една Върба, прихванала се от клонче на Вълшебната Върба на Изгрева пред салона на Учителя. С нейните листа Той е лекувал, казвал е, че е особена. Къде ли не се мъчихме да й продължим живота – хвана се само в Симеоново. Сега това място вече е чужда собственост – отнеха го недобросъвестни хора. Върбата може и да е унищожена. Все още не е късно да вземем жълъд или издънка от дъба и да го размножим, ако е все още там. Но от Върбата взехме вейка и я посадихме край река Марица в Пловдив. Там тя се хвана и доколкото знаем, няма никъде друга наследница на Вълшебната Върба от Изгрева.
Въпроси на Т.:
- Ти, Който ми говориш осъзнато от мен от 1972 г., моля Те, отговори ми! В този миг с мъка пиша местоименията за Теб с главни букви, защото отново съм в такава криза, че считам себе си за глупав и овладян от духовете, а не от Духа. Сложна смесица от деформирано подсъзнание, жестоко гладно сърце, объркан до дъното и под дъното живот - ето кое мисли рационалното ми начало, че е причина за ямата, в която отново се намирам, пак без абсолютно никакъв изход!
Повярвал в настояването: "Слушай Ме, Слушай Ме, Слушай Ме, Слушай ме!", "По-често се съветвай с Мен", отново прескочил и преглътнал алогиката и новото драстично противоречие между "Точка" и продължението след Точката...
... - След точка следва ново изречение... Точката означава завършена мисъл, след това малка пауза, взимане на дъх - и ново изречение...
- Да, зная, че Нещото или нещото, в което съм във вътрешен...
- ... И външен!...
- ... диалог, винаги има аргументи, с които се "измъква" от всяко положение... И така: послушах настояването да си тръгна за София веднага след 11 февруари. Три същества, за които си бях внушил в чужбина, че имат качества за космическо пътешествие към координатите на една вселена, за която се говори в контактите със Сириус, не откликнаха по начина, по който моето сърце жадува за отклик; или откликнаха, но аз не разбирам и не мога да приема факта на бавния и частичен отклик. Други безкрайно мили същества, напротив, откликнаха с цялата мълнийност и свръхпреданост, готови още от първия миг да ме последват "накрай света", оставяйки всичко и всички, но аз пък не съм готов да им се откликна по същия начин, по най-различни причини. Означеният срок за началото на полета към тази Нова Вселена ме накара да се мятам като риба на сухо, внушавайки си, че срокът пак ще се пропусне и че, представú си, и аз имам право да кандидатствувам за полет - с всичките си недостатъци... Идвайки тук:
1.Заварвам катастрофално положение на имотните ни проблеми: гълтат ни изцяло мястото от 3600 дка - били наши само около 100 кв. метра. Това, разбира се, лично не ме вълнува ни най-малко и даже напротив - може да ме вълнува само положително, тъй като ми е известна първата алинея на първия параграф на космическото жителство: нито един квадратен милиметър собственост, нито един грам собствени дрехи, книги или вещи, купени от самия теб; нито помен от подаръци, с които да могат да държат в робство душата ти.
За да не изпадам в омразното ми графоманство (мислех, че вече никога няма да пиша, тъй като "одеянията" вече изключвали не само писмените "осияния", но и воденето на дневник на "чудесата", включително и от наблюдатели, "биографи" на "Делото и Словото"), ще се опитам да дам събитията и въпросите си в резюме.
2.Торпилите на ада и този път безпогрешно се взривиха точно в целта на опита, тук да се отвори отново заключената с 9 катинара Школа (на срещата в неделя). В България, от край време, и най-нищожното мръдване на мисълта да се тръгне едновременно по Петорната Каса или по Тройната Пътека, или поне по Двойната, но с наличие на Преданост, Космически Вкус, Изпълнение на Волята и Непротакане - и най-малкият опит да се направи милиметър стъпка към това, се контролира с квадрилиони тонове инертност, непослушание, слепота, лични чувства, невъзможности, самооправдания, обвинения и топузи на Стария Адам и Старата Ева.
Думите си по-долу бях премахнал от първия вариант на този текст и замалко да ги изтрия въобще поради очевидната ми излагация като "астралец", но Някой настоя категорично да ги оставя, без да обяснява защо.
3. Верен на знаците, мощните внушения и собственото си доминантно чувство и вкус, вчера тръгнах да предлагам "полет" там, където любовта се схваща като лично, а не космично чувство, и където пускането на корен изключва напълно възможността за пускане на друг корен или мигновено измъкване на корена от почвата, за да се вкорени "мигновено" в друга - т.е. отново отчайващата растително-вегетативна психология. Дадоха се всички знаци, преживяха се до последния предел всички унижения на предлагането на полет и спасение, след като някои хора никога нищо и по никой начин не са искали или предлагали нещо с оглед на себе си; пое се рискът и крайно некрасивата сцена на "аргументацията", "убеждаване" и "настояване" да спасиш някого от душевно бедствие чрез влизане в нова вселена и без наличието на тъй необходимия горен астрал за психиките с един единствен корен в една единствена посока - корен гол и без абсолютно никакви коренчета или даже власинки, подобен на опашка на плъх. Вероятно плъшите корени си заслужават трагичната съдба, когато съвършено неизбежно съдбата все пак ги изтръгва от единствената почва, в която са се впили, или престава да ги напоява с отклика на единствения образ, от който пият илюзии. Странно е съвпадението на "приплеснатите дупета", за които говори Източника, у няколкото личности с невероятно красиви, според моя вкус, лица, които до едно се оказват с "плъши" гол, розов корен (точно като плъша опашка) - с абсолютния плъши инстинкт на самоподсигуряването, максимализма, едновалентността за отклик начаса там, където Цялото иска, а не там, където се е вкоренил (или се вкоренява и изкоренява в продължение цяла вечност) плъшият им астрален корен: любовта с обект (обикновено кармичен, по системата ПКВ - Програма за Корекция на Вкуса). Трябва, наистина, да съм много огорчен, за да си служа сега с тия тежки думи по отношение на три личности, за които съм бил (и досега съм) готов на всичко без изключение, но те не са готови, понеже имат "приплеснати дупета", т.е. чувство за самосъхранение и безцеремонност, когато отказват топлина (и не са длъжни, разбира се! Как ще отдадеш нещо, което още го нямаш по еволюция; или ако го имаш - пазиш си го за себе си и за онзи, който ще даде битови или психологически гаранции?...) Ужасът за утрешния ден и аргументите от миналото - ето двигателите на "приплеснатото дупе" (рисунка), за разлика от сърцевидното (рисунка), което допуска възможността за незабавен отклик, независимо от миналото, бъдещето и обекта. Протичането на Живота е по-важно от замразяването на Живота поради инат, монофиксации и невъзможност за извънастрални чувства. Брадатият корен на едносемеделните - "житните", "палмовите" и "луковите" чувства с кухо, а не плътно стъбло - ето мечтата на съществата с развито или покълнало умствено, Божествено (алохимно, илухимно или елохимно) тяло! Следователно - жито трябва да търси да се опрашва с жито, палма - с палма, и лук - с лук, а не с двусемеделните психики, които имат само два семедела в сърцето си: "аз и ти".
И така, потресаващото съвпадение и вчера, доказващо по още един удивителен начин възможността за изпълнение на Волята според дадения рядък шанс, се изрази с импулса ми да отворя ІІ том на "Две жизни" от К.Е. Антарова на точно определено място и да почета на две приятелки. В същото време едно малко момиченце партнираше на Присъствието чрез преместване на златно пръстенче от кутрето на дясната ръка на кутрето на лявата, а после - пак обратно. Аз изтълкувах това така (може би, защото много ми се иска): "Брак с мисъл от бъдещето към миналото и после от миналото към бъдещето" - и детето добави: "... Докато се образува пълен кръг!..." Така и не мога да разбера напълно защо Небето иска в момента "Меркуриев брак" (т.е. не по базата на лични чувства, влюбване или даже възлюбване, а като съвършено съзнателно изпълнение на Космическо поръчение, като духовно партньорство на ученици, готови да проявят послушание пред Плана на Учителя, Който не търпи протакания и инертни среди и пространства. Аз знаех къде се намира текстът от Антарова точно на тази тема, но абсолютно не подозирах и не помнех, че в този текст има един момент, който е изумително покритие на холизацията във връзка със Сириус, че тази година на Земята могат да бъдат посрещнати двама велики композитора, ако има кой да ги посрещне. При това, Ноинна посегна към тома миг преди мен и го отвори спонтанно точно на това място:
"Мъдростта не е в учеността и ума. И цялата им ценност е само в онази култура на духа, до която те могат да доведат - от човека се изковава интуитивно творящо, влизащо в равновесие с целия миров живот, светящо кълбо. Енергията му е действена и лети като огън по всички срещи. Но ако учеността не е довела през съзнателното до подсъзнателното - тогава човек си остава един от хилядите и хиляди тъпоумни умници, търсещи обяснения и доказателства на ограничения ум там, където живее и твори единствено безпределната Мъдрост в човека. Никога в битовите си взаимоотношения с хората не се опитвай да се обясняваш с тях. Гледай да зарадваш човека, да започнеш и приключиш всяка среща радостно. Но избягвай ония, които, сърдейки се сами, търсят не в себе си, а в теб причините за своята сръдня. Бягай от семействата, които живеят в кавги. Който парадира, че обича семейството, а сам той е тиранин и мърморко, е не по-малко престъпник от който и да е крадец, отмъкващ ценностите на хората."
Едва сега, на следващия ден, осъзнавам, че чрез Ноинна Небето се е опитало да ми подскаже с този цитат да не се впущам следващите два часа в обяснения за изясняване на чувства и взаимоотношения, след като черешите, които предлагаш, са "червиви", според другия, тъй като точно преди една година са се оказали "червиви" другите, които си му поднесъл; и след като той въобще не обича череши, тъй като даже и здравите му разстройват стомаха. При това, той се храни само с киселици и единствено с киселици, и то поднесени изключително и единствено от само едно лице: това, в което в момента е пуснат плъшият корен. Даже и да е имало обективно червей в някои от миналогодишните череши, мисълта за поправителна сесия с точност до ден след една година (пак впечатляващо!) е допустима от ближния единствено в една посока - поправителен изпит за "виновния", който автоматично е другият човек, не самите ние... Безкрайно унизителни и сложни, оплетени реплики и контрареплики, миришещи силно на барут (т.е. на семеен диалог...), с който всеки се опитва да докаже колко е бил и е прав сам той, и колко не е бил прав другият... Да обясняваш на другия колко добре би било ако се влезе в мига на космическия шанс, който се дава само веднъж в живота, а да ти се отговаря, че "миналата година двама души са яли червиви череши, защото единият се е жертвувал за другия (а всъщност, другият също се е жертвал за "единия") - и в същото време за всеки от "черешарите" е било хем саможертва, хем наполовина любов... - Достоевски трева да пасе!... Отгоре ясно и точно ти отварят книгата, миг преди тези гнусни диалози и те предупреждават: "Никога не се обяснявай", а ти не разбираш и продължаваш да търсиш път чрез самоунижения и думи към отварянето на един красив свят, който се спуска потенциално отгоре и ти си абсолютно сигурен в това. Забравяме десетките и десетки души, които от пръв поглед са тръгвали след нас и са казвали: "Накрай света с тебе!", а се гърчим от мъка, желание и унижение пред хора, които са нашите диаметрални противоположности... Тази ужасна, ужасяваща, свръхужасна и трагична реалност на розовия "двусемеделен" гол плъши корен - само на едно място за продължително време - и влудяващата невъзможност да се разубеди съществото, че обектът на поредната му монофиксация няма да му даде щастие и любов, а от своя страна ще го подлага също на студ, унижения и липса на очаквания отклик по страстно и трагично желания начин - тези аргументи преминават през ушите на самонаркотизираната личност като вятър. Поредното "чудо" - потвърждението на мисията, спусната от Сириус, като прочетох вчера съвсем неочаквано за мен пророчество на Флорентинеца за 5-те деца и "двамата гении" в романа на Антарова - не можá да разбие гипса на висшия астрал. И - още по-сложно - прочитането на въпросния текст бе съпроводено с обръщане на очите не към лицето, за което се говори по-горе, а към другия присъствуващ, поради което последният си помисли, че предложението на Небето и неговия проводник в момента е адресирано именно към него, а не към този, за когото си мисли четящият... Достоевски не, ами...
И в резултат на това, на свой ред още една, трета душа, преживява драмата на дебаланса "призив-отклик" - специалитет на ада във всички светове, които са само физически или само духовни. При това съвсем не е изключено призивът да е бил и към "Третия" (за който постоянно говори Източникът), но "Първият" да не разбира, понеже изгаря от мъка, че някой не проумява и не полудява от внезапна любов (на какво пък отгоре!). "Вторият" реагира било от внезапна любов, избухваща като експлозия, било от преданост към Небето - но последната е съвършено изключена в интимен план за двусемеделните. Колко жалко, колко жалко - когато, за огромно съжаление, именно двусемеделните са тъй красиви и сладки, а едносемеделните са безвкусни като пшеницата или люти като лука и чесъна..."
- А палмовите?
- Ако е рекъл Бог...
Ето сега текстът, който ни "потресе":
"Мой приятелю, сине мой! Ти прекара пет години край Али и тъй напредна по пътя на познанието, че той веднага те включи в състава на най-близките си ученици. Ти мислеше, че за теб ученичеството - това е "целомъдрие" и безбрачие на първо място. А сега, когато Али ти посочи пътя на семейството и брака, ти прие без съпротива. Но продължаваш да мислиш, че си в нещо виновен, че слизаш от пътя на ученичеството и вече не си достоен за него. И всичко това - само защото се жениш за жена, която предано и страстно обичаш от много години!
Ти изпълняваш заповедта на Али. Ти му се подчиняваш безпрекословно. Но в сърцето ти има болка. Струва ти се, че се отклоняваш. Ти си забравил, че ученикът е ученик, защото се оставя да го води Учителят. Ти си забравил, че очите на ученика не са в състояние да обгърнат онúя най-грандиозни простори, достъпни за погледа на Учителя - колкото и мъдър и напреднал да е ученикът. Посвещенията на ученика не вървят само по стъпалата на неговата лична еволюция - те са съобразени и със степента, в която той е в състояние да подпомага плановете на самия Учител...
Падението на общата култура е тясно свързано с падението и разложението на семейството. Хора, закрепостени от страстите и хилядите нищожни предразсъдъци, не могат да помогнат за обновяването на обществото. И затова на много извънредно напреднали ученици се възлага задачата да създадат новото, радостно и разкрепостено семейство. Само хора, достигнали до мъдростта и доживели мига на сватбата в пълно целомъдрие, могат да станат истинските възпитатели на новото поколение, на необходимите на Учителя хора! ("Целомъдрен", "девствен", е онзи, който изпълнява Волята Божия. Девствеността в Божествен смисъл няма абсолютно нищо общо с формалната физическа девственост, както я схваща моралът на Черната Ложа – б.д.)
В твоето бъдещо семейство, сред петте талантливи, трябва да се въплътят и двама гениални хора! Не само че не трябва да се огорчаваш, че се налага да измениш формата на своя път, която сам си беше избрал, междувпрочем, но ти трябва да бъдеш при това и щастлив, и усърден ученик. Да сте щастливи и семейно, тъй като си на ниво да изпълниш задачата, че Учителят е избрал именно теб. Създай едно честно семейство, където ще цари правдивост и верност! Създай атмосфера на доброта, за да може Учителят да идва винаги при теб и да те вика след Себе Си и по-нагоре." (Е.К. Антарова, том ІІ, стр.37-38)
2.III.130г.
И така, след този удивителен "документ", потвърждаващ, според мен, думите на Елма, че двама гении трябва да слязат на Земята в края на 1994 год. и че се търсят родители за тази цел; след изплуването на спомена, че една ясновидка ми беше казала някога, че аз ще имам пет деца в този живот (а три се вече родиха), съвсем обяснимо е защо съм си въобразил, че и аз мога да взема участие в инициативата, в числото на ония 86 двойки по Земята, които били потенциално достойни за това.
Ето защо, бидейки в пълен мрак и дълбока безизходица, позволявам си конкретно да задам следните въпроси:
1.Защо беше необходимо тъй екстрено да ме отзоваваш от чужбина и да ме връщаш в България? 2. Самозаблуждение ли е, че се видях в ролята на един от кандидатите за посрещане на двамата Композитори? Или - тънка и изпипана игра на Враговете, за да ми сложат нова примка на шията и да разбия още два живота, най-малко? 3. Какво да правя сега - нито мога, нито искам да работя по "Словото"; нито съм в състояние да се съсредоточа да почвам някъде "работа"; нито мога да си мръдна пръста повече по имотните проблеми и да тичам като ненормален по адвокати, канцеларии и свидетели за един декар земя, след като ме чакат в чужбина хиляди хектари и хиляди, хиляди души? (В това съм уверен - и - заедно с това - дълбоко неуверен в самия себе си, че имам право да въздействам на хората с такава разкъсана, разбита и жестоко кървяща душа и съдба)... Съществата тук и в чужбина, които аз виждам за достатъчно прекрасни едно от тях да стане майка на очаквания гост (или и на двамата), имат центрове на гравитация, по-силни от мен или от Теб чрез мен. Тия пък, които "събирам" като магнит по пътищата и те полетяват, пленени от моята силна гравитация, готови да бъдат навсякъде, безусловно и завинаги с мен, нямат този образ, който вълнува моя вкус и моето сърце. Тогава се налага да бягам, периодически да изключвам магнита, оставяйки ги безпомощни в пространството (е, не винаги безпомощни - някои твърде добре и твърде бързо се приспособяват към друго слънце или планета - важното е да си в орбита, не е важно точно около кого...).
Докога ще продължавам да живея и да създавам проблеми и на другите с двете основни лудости, които влача от векове със себе си: това което прилича на Слово и това, което раздира душата на две - жаждата за незабавен отклик на точно Тази, която ми харесва най-много от всички - и поради вечния отказ на този отклик - единственият, който може да ме остави завинаги с една-единствена сродна душа, защото е много красива (според моята представа за красота). Докога ще правя масови поразии наоколо, "отмъщавайки" на съдбата с поголовно откликване на всеки зов за близост и любов?... Като не искат да отключат каптажа, няма ли тогава да избухват свободни извори в диви гори, за да могат да пият всички! Грях ли и това? И какво да правя?
11,40ч.
Преди това моля за срочен отговор на въпросите, защото е неотложно: 1. Имаме ли право да слагаме десятъка, който даваме, първо в банка, за да набира лихва? Т.е. - компенсирането на инфлацията, макар и непълно, грях ли е или не? 2. Не греша ли като обещах на евентуалните си пълномощници - адвокатите - 1/5 част от всеки мой доход лично за тях; 1/5 за разноски по пълномощничеството и, ако останат - за майка ми, по-малко за брат ми и, още по-малко, за роднините, и по 1/5 за трите ми деца? 3. Ще платя ли кармически, че оставам да живея през март в апартамент, за който се плаща наем? Или фактът, че майка ми го платú, а доброволно и по любов ми го отстъпи, снема наказанието за мен и за детето на наемодателката? 4. Какво да кажа на К., като виждам и неговите мъки и преданост към Словото при тотална липса на разпознаване, отклик и условия? 5. Правилно ли постъпих, като писах в Р. да ми пращат час по-скоро покана и договор за работа, защото България ме среща с пълен ад по всички линии? И въобще - защо съм се върнал? И точно в Р. ли да заминавам пак, или във В.Б., М., К. и пр.? И въобще - да заминавам ли или тук да се примиря, да търпя и да се отдам на "Щастието да си Обикновен"?...
- Десятъкът трябва да се дава незабавно! Преминаването през банка го олихвява, но същевременно го опорочава, защото банките въртят парите с нечестива цел. Единствено детските влогове се пречистват и самите те намаляват, в известна степен, престъпността на банковия оборот.
- Десятъкът да се дава ли на лице, което работи само за Словото, или изискването е да се дава (разбира се, тайно) на ученик, който го употребява само за Петорната каса, и то правилно?
- Ако някой работи само за Словото, ще му даваш 1/5 десятък. За другите 4/5 ще предвидиш хора, които ще употребят парите по предназначение и в това им е силата. Но твърдо по принципа на Тайната, за да не ги караш да се чувстват благодарни. Посветеността само на Словото не е вина, но специалност. Има духове, които се съсредоточават само върху едно. Те нямат за задача или не са способни да развиват универсалното си тяло и затова не живеят по програма. Те съкращават живота си, за сметка на продукта. Това е велик подвиг - подвигът на светията. Ето защо, не изисквайте от върха на иглата да бъде топче. Пробивите стават само с концентрация. Въобще - оставете всеки свободен да се проявява какъвто е. Ако на някой му омръзне да боледува и умира, понеже е само връх, един ден ще поиска да стане и топче. Ако на някой му омръзне да боледува и умира, понеже е само топче - все други го натискат, за да служи на иглата, - един ден ще се осмели да стане и връх и натискачите ще се убедят, че върхът служи за пробиване, а не за натискане... Да ставаш връх, когато прекалено започнат да те натискат, и да ставаш топче, когато загубиш смисъла на живота си - ето тайната на съвършенството! Но да станеш топче, шар, сфера, "сферодух" или "сферохол", не значи непременно да се оставиш да те натискат. Това значи да добиеш универсално тяло, с което се научаваш да сменяш дейностите, домовете и обектите със скоростта на универсума, не сменяйки същевременно, Единствената Дейност, Единствения дом и Единствения Обект никога в течение на цялата вечност!
- По конкретния въпрос за лихвите. Значи, имаме право да слагаме в банка само едната пета от десятъка, предназначена за бременните, кърмещите, майките и децата на другите хора?
- Да. Но отделяйки на пълномощник 1/5, както си решил в твоя случай, и още една, постоянно текуща 1/5 за покриване на разходите и помощ на най-близките, ти крадеш от средствата на собствените си деца и изменяш на закона, който прие да следваш. Разбира се, ти си свободен да приемеш или да не приемеш. Не съм те заставял - ти сам си избра пътя на нулевата собствена подсигуреност, за да влезеш в Космоса. Но безпокойството ти кой ще води делата ти и решението да оставяш платéн пълномощник, и то с "рента", а не на единични хонорари, не е принос към Божествената икономика. Това е царски жест, свръхнадценяване на служителя, партньора, но в този случай ти се явяваш като работодател. А сам знаеш, че работодателите са главните стълбове на ада. Затова ти казвам - съветвай се с Мен за всяко и най-дребно нещо. Ето, напоследък слушаш: не отиваш при този, който те вика или при който ти се отива, както животните; готов си да отидеш там, където те пратя. Дръж тази линия вече стабилно! Не хитрувай да не Ме питаш, когато нещо много силно те съблазнява. Сега вече знаеш, че повече нямаш излишни нерви да доиш кóлци. Повярвай - с Баща си е по-добре, отколкото без. И ако някога ви хвърлям в изкушения, то е само за да добиете опит, да се закалите, за да станете твърди и непоколебими. Това за самия Мен е по-икономично: като Ме питат за всяко нещо, даже и да слушат безпрекословно, хáрча повече сила, за да отговарям. А подхвърлянето на съществата в изкушения гълта повече начален капитал, но трупа грамадни печалби: съществото вече самó се оправя в света, Божественото е вече вътре в него, а не отвън. И затова в него вече няма съмнения, постоянни питания, колебания. То има пределно оформен вкус, защото е много патило; то се самоопределя с бързината на светкавица, понеже съвестта му е вече струна, а не халтава жила на мекотело; Законът за него е съвършенството, а не безкрайното колебание, постоянното висене и треперене на ръба на избора. Но ти си още топче и топче ще си останеш в това прераждане: не че не си способен за връх, но сферата ти е по-приятна... Да оставим този въпрос - той е цяла поема...
И така, ти нямаш правото да прехвърляш топката на пълномощници! Острието се точи само с едно: с чувство за лична отговорност. Пълномощникът ще го направи, но ти го правиш наемник. Не искаш да си цапаш ръцете - да ги цапа друг... Не - сърцати трябва да бъдете: да посрещате всички грижи наравно с духовната си мисия. Ако ти предложих да се лишиш от личния си дял, то бе с две цели, които провери: наличието на Небе и отсъствието на Братство на Земята. Спорадичното присъствие, спонтанната грижа от време на време са хубаво нещо, но още не са Братство. Когато Словото ходи по Земята, пред него трябва да се постилат розови пътеки! Но твърдоглавите отколе постилат тръни, защото са откраднали розите за собствено ползване. Толко и цъфтят розите - между душевни стени и под сърдечни тавани...
Някога ти разбра: нямаш право да си платиш и тока, за да останеш на студено и тъмно. Тогава ангелите ще идват да те топлят и да ти светят, тъй като твоят дял е отишъл за децата. Нима вече не опита тяхното топло присъствие? Ти давай по 1/3 на децата си след десятъка - и за друго няма защо да мислиш! Щом като искаш да съхраниш имота за децата си - отделяй от техните общи пари за еднократни заплащания. И то - само от твоя дял; да не плащаш дяловете на брат ти и майка ти! Забрáви закона: подпомагат се само по-бедни! Като почнеш работа и почнеш да взимаш повече от майка си - тогава можеш да й даваш. На брат си ще отделяш, само ако станеш по-богат от него. На роднините - само ако си си отгледал децата. Докато имаш и едно дете, по-бедно от тебе - дори и на 100 години! - ти си длъжен да му даваш. Само че, ако е лентяй, ще му даваш толкова, колкото да не умре от глад. И след 28 год. "тарифата" му се намалява...
По въпроса за живеенето под наем: оправù се от новия погром и се махай от тука! Можеш да пратиш само майка или дете, ако им плащаш наема - тогава няма карма за никого!
Относно Духът на Подвига - към Кр.(П.):
Словото няма да пострада, ако го оставиш на това дередже. Зная предаността ти, но и ти имаш крещяща нужда от "Щастието да си Обикновен". Повече от 10 чáса работа за Словото седмично е смъртоносно опасна за теб и за околните. Излишно е повече да повтарям като кречетало, че победата на "двусемеделните" е още неизкоренима от тази част на вселената. Затова катастрофите, бедствията, са вече съвършено неизбежни. Упоритостта на самúте да живеят сами; хипнозата на двойките да живеят по двойки и бесът на разпуснатите да прескачат безогледно чужди огради предопределят печална и славна съдба на Земята ви.
Ти, П., специално, заживей колкото може по-обикновено и не си давай зор за нищо. Вземи пример от Мене: зор ли Ми е за Словото? Щом Съм го изрекъл - то е тръгнало вече - няма спиране! И твоята книга, в един екземпляр да беше - само в ръцете ти да си стоеше, - тя е спасила вече повече от три милиона дýши! Ако решиш, можеш да се върнеш в Света на Лалето - да си доспиш 100-те години. Ти си крайно изморен, предварително събуден, дошъл помежду двукраките само от милост и съжаление! Ако искаш, можеш да не се връщаш, но тогава си длъжен да си отспиваш недоспаното по всяко време на денонощието, когато ти е възможно. В останалото време водú обикновен, човешки, много бавен и безотговорен живот. Бъди бърз и напрегнат, само когато те подтиква нещо към това. И с цигулката да се захванеш - само така, по кеф! Инак ще се поддадеш на чувството си за съвършенство и пак ще се юрнеш да покоряваш отвесни стени. Помни, че ти нямаш етерно тяло - цяло чудо за сополивите окултисти! Ти си свързан чрез сребърната си корда (която е "развита", а не "навита" вътре в будическото ти тяло, както при всички останали), направо с Морето на Спящите Съпрузи. И затова само сън със съпруга и плътна съединеност със сродна жена на Небето и на Земята е шансът ти да проживееш някак остатъка от подвига си на тази Земя. Бъди верен на всичко, което усеща душата ти, и се пазú само от отрицателни оценки. Те помагат да се изкарат шипове по кармата ти, така че, като дойде пак момент да те премазва, да те прави допълнително и на дупки, не само на линолеум... И Аз съм такъв на моменти, но пък през тия дупки дишат страдалците от ада, за да могат да се надяват на самоосвобождение...
С тази дума отговарям на въпроса на Н., как е възможно да се поддържа "мракобесническата, средновековна" мисъл, че адът бил място на вечни мъки. Да, адът не предвижда свобода за ония, които чакат свободата отвънка! Адът престава да бъде вечен само за онзи, който се самоосвободи от мисълта за себе си. А ето, има души, които вече трилиони години се мъчат в ада и не могат да излязат нито за миг от него, защото мислят само за собственото си нещастие! Като почне някой да помага на друг грешник да излезе от собствения си ад, чрез даване на нещата, които той иска, помагачът сам започва да се изкачва по едни тайни стъпала право нагоре. Той не може да измъкне другия грешник, понеже всеки се самоспасява само като спасява другия, и то според представите на другия, но, все пак замалко утолява жаждата му.
Ето защо, на теб казвам: когато започнеш да спасяваш някого повече, отколкото теб те спасяват, ще започнеш да излизаш от ада си. Когато приемеш Щастието да си Обикновен в цялата широта и прелест на един пасторален живот, пълен със съзерцание и малки радости, ти ще си отдъхнеш от потресението и ще станеш СИЛЕН. "Силéн" (вж. в митологията) не е силен, а силният не е Силéн. Силéн го обслужват, а Силният - обслужва! Но не всякого, всякога и по всякакъв повод.
Силéн и Силен са същите антиподи, каквито са "Избор" и "Извор". Изборът избира, Изворът извира; изборът не извира, Изворът не избира. Във всички светове, по-долу от човека, това е така; и който още не е човек или само прилича на човек, той също само избира или само извира. Единствено човекът с искра Божия - истинският Син на Баща си - може да сменя ритмично извирането с избирането. Това е резрешено отдавна само от сърцето, в което сúстола и диáстола се редуват. И затова Бог ни казва: "Сине Мой, дай Ми сърцето си!" Само сърце, в което любовта към всички и любовта към едного се редуват, може да се нарече сърце! В противен случай смъртта настъпва мигновено. Като престанете да обичате - умирате; като престанете да любите - умират братя и сестри около вас; а когато престанете да редувате Любовта с Обичта - настъпва Нощта на Пралайа. В тази нощ, която е пред прага ви, съществата без сърце нямат повече условия да живеят.
+
Понеже трябваше да се спре войната в Босна, строго определено разстояние на Христов Посветен до дадена точка върши работа.
Трите същества на север: Тази, Която Сваля Красота, целува силно себе си, но тя е права, понеже такъв е пътят й засега. Преданост има, но не там, където ти очакваш. Усмири жаждата си за такава съпруга - такова същество ще ти се даде, но след като сам решиш остри проблеми в себе си. Тя е скъпоценен товар на Небето, а ти още не си такъв кораб, който няма да потъне под него. А да очакваш от злато да се самоолекоти, за да го издържáл лекотонажен кораб-бързоходец, това значи да се обезцени злато на Вселената. Освен това, ако се посветиш на такъв брак, ти ще забравиш всичко друго - Аз те познавам. А тя не е фойерверкова вечеринка и ще погълне всичкото ти внимание, даже и самата да не ти иска това. Затуй заключих сърцето й за скок към тебе. И тя трябва да измине път към теб, и ти към нея, но сега няма време - и двамата сте на бойни кораби. От една флота сте, но ти пренасяш взрив, а тя - тонове злато. В бъдеще, когато свърши войната, неизбежно ще се срещнете.
Детето, което сега копнее по теб, има ангелска душа. Но ти правилно му разкри, че някога не е защитила слугинята на дома, от която бе отгледана - и сега трябва да се грижи за нея, докато й върне с любов и преданост отнетите години живот. Тя извършва подвиг, рядък за тази Земя, и съвсем ясно и точно разбира присъдата на Съдбата, че няма да получи лично щастие, докато не си върне дълга. Тя обаче те обича безрезервно и заслужава да получи всичко най-хубаво, от което е била лишена досега.
Не стреляй в цвете! - това ти казвам за Третата. Тя те възприема като в храм и свещеникът няма право да коленичи пред богомолката. Ти искаш вулкан, а не цвете... Нещо още по-абсурдно: вулкан, който избухва като цвете или цвете, което расте бързо като вулкан... Е, няма такива работи! Има - но в приказките. Престани да се издаваш, когато минаваш покрай ангели! Така излагаш Божественото, което носиш, сащисваш и шокираш мимозите, които се гледат само отдалече. И те се затварят задълго за теб, а - още по-лошо - за самото Божествено, на което си носител, защото опитът им е още твърде малък, за да повярват, че взривът е целомъдрие - цялата мъдрост за Любовта, а не половината или една индивидуална лъжичка. Така - лъжичка по лъжичка, лъжичка по лъжичка - съществата пият от сока на илюзиите, докато най-после стигнат до амфората, а после - и до Океана на Любовта. (Игра на думи – тук Елма има предвид и малките лъжи, с които се самозалъгваме и залъгваме другите, когато не правим верните си избори в живота и не проявяваме любовта истински – б.п.)
"Триделен ангел" - това е четвърто същество, което е най-сгъстеното присъствие на асуин в Рига - и слава Богу, че поне пред него ти не успя да си "изложиш". Човек се излага само пред изложените, но това е вече втори план на истината за серафимите, които блестят ослепително пред Бога и Той вдъхва с радост и опиянение удивителния им аромат, излизащ от тяхната постоянна влюбеност в много същества. Има и жертвени серафими, които в света се раждат като бадеми. Те си остават непоядени, защото нямат външната дреха на прасковата или кайсията и обикновено натрупват горчивината на страданието и мъдростта. Затова серафимите се раждат или "безумно" красиви, или много семпли, или грозни. Първите набъбват разкошно от грешки и грехове на неспособността да отблъскват, а вторите се свиват в черупката си и набират такъв опит и мъдрост в самота и страдание, които помагат на Божествения свят не по-малко от любвеобилността на прасковата.
Случаят с имота ви говори за приключване с Дъба и Върбата в България. И да останат външно ваши, там вече Ме няма. Оттеглям Духа си от България, понеже тя си свърши работата. Тук азът е твърде остър, за да се очаква Братство... Но всеки от вас, посаден в странство, даже и в бедна почва, ще даде цели гори от Дъбове и Върби! Все пак, отнеси и посади жълъда от този Дъб; посади пръчки от Върбата. Там все още Ме има, но не за българите, които се карат.
С това Ми оттегляне се обясняват и "торпилите на пъкъла", с които посрещнаха Словото. Това е една от причините за връщането ти. Трябваше да се увериш окончателно, че тук става морга за Учението. Може да звучи много страшно, но така е. Много скоро амбициозни и търгаши ще го погребат окончателно. Слава Богу, то не умира, но пигмеите му продават подвързиите. Аз имам много силни ученици в България, но учениците, които живеят и говорят красиво, са повече в странство и не са българи.
Обикновено оставям точно година срок за узряване на някои процеси и за проверка. Някой ти придаде мощно ускорение и сега махалото се върна; но след един пълен цикъл ще дойде на мястото си. Това казах и чрез пръстенчето на Б... Тогава, ако някой от двама ви не е готов на всичко (броенето започва от 1.ІІІ.1995), ще затворя кръга по друг начин. Вие сте близки от миналото, и докато не мине тя през пълното школо на ПКВ-то (Програма за корекция на вкуса), а ти през горнилото на Избора, това, което й предàде, макар и неприятно, не й позволява предателство. В нейната аура от векове има твои "агенти", а не само сегашните - ако се "освободи" от тях, няма да оцелее. Без баласт, балонът ще отлети с негодници на палубата и те после ще го оставят в джунглата, като си свършат работата.