Книга 22
13.І.131(1995)
13.І.131(1995)
Бургас - Изгрев
ХОРАТА ЩЕ ПОНИКВАТ КАТО ЦВЕТЯ
(Специален подарък за Д. (Ноинна)
Тук за мото може да се цитират думите на едно дете от книгата на Корней Чуковский "От две до пет", че виждало как от гробовете си хората никнат като цветя.
6,35ч.
Тази нощ бе велика! Тъй живи, драматични, ясни и пълни с поука и напрежение сънища рядко се сънуват. Или свръхгениална игра на подсъзнанието в стил Шекспир, или наистина "архетипна" режисура: съвършено класичен + съвършено модернистичен "филм", прожектиран от големи майстори - режисьор, актьори, обстановка, камера… Въобще – незабравимо! Калдерон, Шекспир… Фелини... Невъзможно е да се правят паралели - въпреки очевидната театралност, сценичност, художественост на живото съновидение, със силни елементи на гротеска и перспективни деформации (сякаш с широкоъгълна оптика на места, за да се подчертае трагикомичното); всичко бе прекалено реално, за да е сляпа игра на умореното подкорие. Опитвам се да опиша впечатленията си, но думите са бедни.
Преди всичко - сън с Учителя! От години не е идвал тъй ярък и осезателен сън с Него. Не е изключено Сириус да работи - нали е тъкмо периодът? Защото всичко е изкуство - няма нищо натурално. И въпреки това - съвършено живо! Ние си въобразяваме, че животът е натура, проза; но тази нощ даде усещането за Един едновременно драматург, сценарист, режисьор, актьор, оператор и художник. Нима художествената "преформация" не е Неговият живот?
Бях на Изгрева. Декември 1944 - 27 число, знаменитото. Всички знаят, че тялото на Учителя е в ковчега. Тържествено, светло мъртвило; празнична скръб. В момента пред салона няма никой. Изведнъж Учителят излиза, минава на сантиметри край мен и започва да се изкачва по стръмната дървена стълба към горницата си, вървейки назад. Той е като от восък, но жив - по-жив от всякога! Изкачва се тъй решително и енергично, че не остава и следа от чувството, че е като восъчна кукла. Вероятно това е изгледът на смъртта само външно: жълт, крехък, полупрозрачен, аскетичен. С всяка крачка нагоре перспективата се изменя наистина като през широкоъгълник - това придава нереалност и величественост. Учителят наистина малко се забавя горе и се обръща нормално. В този момент Той е въплъщение на най-голямата скръб, многозначителност, красота и величие. Сякаш казва: "Видяхте ли?!..."
Какво да сме вùдели - не знам... Може би мировата скръб, може би мировия подвиг, може би драмата на Богочовека… За мигове, очите ни се срещат. По-скръбна красота от очите на Учителя в такъв момент човечеството не знае. Аз съм на около две години и нещо на 27 декември, така че няма как да Го помня физически, въпреки случая на Изгрева. Когато един път питах защо е дошъл при мене и дълго-дълго ме е милвал, говорейки ми нещо, отговорът бе само три думи: "Посветил те е". Дали не дойде моментът да чуя сега най-съкровеното, което е останало тайна за мене? Ако Бог се смили, мога ли да очаквам днес чрез осияние възпроизвеждане на думите Му тогава? Това е изненадващ шанс, възможно най-големият подарък, който може да получи една жадна за Истината душа в интервала на Хо, Протан и Термóна! (Слънце - Уран - Сириус)
След това Учителят си влезе в стаята. Физически не Го виждах, но вътрешно Го проследих, че отива да "умре" втори път. Или да възкръсне?
Какво значи всичко това - ако въобще значи нещо?...
Вторият сън бе панорама на "Изгрева". Изгрева в кавички - тъкмо така, както го е поставил д-р В.К. в книгата си "Изгревът" - във всичките му измерения, включително и карикатурните. Объркани последователи. Доминиращи широкоъгълно физиономии. Изпъкващи простотии, користи, фанатизми. Прилича на камерата на Б.П., когато операторът му е снимал "братството" на гроба на Изгрева - най-нещастните физиономии (горките, не са виновни) - тотална антиреклама... Грозотата и недостатъците - под лупа. Уж документален материал. Тогава му казах, че от цялата касета на първия му пробен филм бих оставил само половин секунда - едно красиво просветване на слънцето в контражур... Накрая сънувам салон и стаята на Учителя откъм гърба. Кръчмата. Изнесено вино за продан. Кръчмарят се тюхка колко много губи от неочакваните промени в България... Картончета със задраскани и нови цени…
И - третият сън. Истинска пиеса, в която проследявам от два метра драмата на главния си герой. Но на два-три пъти влизах в него - аз бях този "герой". Връща се от гурбет в чужбина. Интелектуалец, но ходил да спечели, за да изхрани семейството си. След него тълпа сънародници, един от друг по-"изгостúрани" - позволявам си тази дума от софийския жаргон преди години. Все типове, изключително колоритни (и Шекспир, и Ильф и Петров). Надушили са, че в него е големия келепир и дебнат да го оберат. А богатството е голямо: тежки дисаги с пари и ценности... Имаше и 20-килограмово кюлче злато! По едно време се появи Ноинна с децата си. И на нея ú кроят кюляфа. На една почивка ме моли да взема парите ú, аз да ги нося. Слагам всичко в една раница - и на гърба! Вече аз съм главният герой. Перипетии колкото щеш…От сто километра се вижда, че през дупката блести злато, а искам да нямам такива спътници… Накрая "пиесата" мина през свръхмодерен "дизайн" и режисура: някой рисуваше символични карикатури на героите и на действието по пода - хълмообразен шперплат - и всички се смееха... Недвусмислени сексуални шеги. Пълна увереност, че нещастникът ще бъде обран... И, наистина, накрая "пенсионерът" се спъна в едни влакови релси, падна, всичко се разпиля - и хиените го разграбиха. Изправи се нещастен и опустошен. Откачени от едното ухо очила (с кръгли стъкла, разбира се…); увиснали безпомощно ръце. В джоба обаче са спасени няколко стотинки, златни. Те остават за децата - все пак няма да гладуват известно време...
Събудих се, напълно възроден душевно и физически. Довчера едва ходех, с непоносими болки в коляното след инцидента на 9-и вечерта. Не отидох на хирург, само защото познатият на П. отсъства. Мислех, че съм за операция. Не знам, може би не се е разминало, сигурно беше и е нещо много сериозно, но в момента няма никакви болки - лекота, вървя свободно и сгъвам лесно коляното. Дай Боже, дай Боже - както казват хората...
Първата мисъл сутринта, заедно с впечатлението от сънищата, бе темата, дошла при заспиване снощи: "Тъмничари, затворници и ятаци". Дали Елма би говорил на тая тема?
Когато си починах след всички тия снощни и нощни вълнения, нямах импулс да моля за отговори по повдигнатите въпроси. Привлече ме книгата на моята най-скъпа духовна сестра на Небето и на Земята - Весела Несторова. Тя бе излязла заедно с томовете беседи, които отварях по повод осиянието "Където Бог ни прати". Дори отворих и нея и се падна пак нещо за Божествената Любов, но не го включих, защото си казах - "Само от беседи"...
После книгата й ме грабна, защото бях чел само началото. Съвършено невъзможно е човек да я чете, без да му избият сълзи не веднъж, почти през страница - и да не се чувствува горд, че познава такава българка! Тази книга е пленила и Матей (Преображенски - А. Лазовски), който едва сега разбра кой е Учителят и пламенно стана трибун на Господа на Земята.
Поиска ми се да помоля и за живоструйно лично осияние за Весела - завършила Елмáйра Колидж в Америка и имала приятел Елмър там. Не е ли това предпоставка, за да се срещне с Елма на Земята?
- Съвсем правилно разбра, че тези преживявания ще се поднесат като специален личен подарък именно на Д. Понякога ние правим психодрами насън, но не само за да се преобразите и очистите, а и като отражение на реални театрални действа в невидимия свят. В това отношение Съществата като нас, елохимите, сме виртуози.
Сънят ти с Учителя като оживял мъртвец обаче не е само символ. Съвършеният има по едно тяло в анабиоза във всеки свят - съвсем като мумия. Съхранението му се пази в пълна тайна, тъй като и Той има врагове. Пази се не само в свещено място, но и в секретни координати с разместено време. То е разместено само с няколко секунди или минути, но в неравноделен код, който се знае единствено от Него. Този метод се използва поради закона за невмешателство в природата. При сгъстяване на физическо тяло по етерното му подобие се използват елементи от околната природа и тогава се изменят природни и исторически програми.
Сега Учителят няма намерение да променя плана, съставен от Небето. Това не е само план, но и нещо, което вече се е случило в принципното поле и по-нагоре. Реално тепърва има да се случва, всеки ще действа според свободната си воля и кармичните закони, но то вече се е регистрирало в бъдещето като филм. Небето го е приело за съвършено - най-доброто от всички възможни варианти, дори и да се очертава всемирна катастрофа. Ако същества от Съвършения свят се намесят природно, физически, бъдещето не би било вече същото, а това ви е известно от всички фантастични книги и филми на тази тема. Природата обаче е построила специални хранилища със замръзнало време, някои от които съхраняват като в хербарий.[Това са] "изсушените" тела на Посветените и на всички хора - праведни и грешни, - живели в някой свят. Някои скоро ще възкръснат от самите си кости, които са подобни хранилища на личността - това са хората, които са умрели. Оригиналните кости не са винаги носители на тази възможност, но поради опасност от унищожение или изгниване, ангелите-ръководители на човека снемат копия от тялото му още приживе, само когато е бил най-близко до красотата, доброто, здравето. Така не се губи не само човешкият, но и останалият генофонд на Битието, сътворен оригинално от Бога. Създаденото от пъкъла и от разни ангели, напуснали Бога, се оставя от Небето на саморазпад. Така не може и дума да става за възкресение на шýма; но семената от Бога покълват.
Защо Природата да прави семена на растения, а да остави отделния индивид да изчезне? Всяко същество с монада има и семе - и то триизмерно, природно, физическо! Не говоря за половото възпроизвеждане на рода человечески - това не е индивидуално безсмъртие на плътското тяло. Божествената плът няма нищо общо с плътта от кал.
Скоро от Земята ще израснат хора - техните семена, които са останали живи през вековете, ще покълнат. Идват такива космически условия, които ще ги полеят и стоплят - Пролетта пристига! Не се безпокойте: ако някъде сега има вода, Природата е предвидила това. Семето на Аза оцелява при всички условия - та даже и при пръсване на планетата в пространството. Съвършената програма на Великата Всемирна Бяла Ложа предвижда почти мигновено порастване на човека от зърното му.
Не мислете, че ще бъдете пак от такава материя - много съм ви говорил за пластичните, кристални тела. Те имат вътрешно, слънчево дишане; могат да плуват, да летят, да се пренасят навсякъде в просторите на Вселената! Това, което не знаехте, но то е описано в Свещеното Писание, е че всички идеални индивиди от всички епохи ще се съживят. Природата не е толкова разхитителна, та да отиде неин шедьовър на вятъра. Мнозина приказват и мислят, че безсмъртната душа преминава през много тела, а накрая те са само спомен. Това се прави, всичко е снето - пàзи се. Обаче всеки от вас, който е искра Божия, се различава, понякога значително, в отделните си прераждания и въплъщения по световете.
Съвършени хора е имало, прекрасни хора е имало, красиви хора са съществували на Земята и са слизали и расли като пълноценни личности - серафими и херувими, божества и ноáди, светии, архангели, гении, младенци, пророци! Стотици илухими, хиляди алохими създадоха най-съвършените образци на боговете на Земята. Поклонете им се и сега, но не вече само духовно, а и зрително, реално, природно, физически! Ще се срещнете лично с най-хубавите образи на артистите, в които бяхте влюбени, ще прегърнете майки и бащи, ще поскитате по света с Нефертити, Жанна, Аполон, Пенелопа...
Да! И художествените персонажи ще станат на хора, както е предвидено във Великата Пролет на човечеството. Само че и всички те, известните от миналото, ще се "надпреварват" да чакат аудиенция при вас, ако сте с всичките си "прешлени" на Земята… Това е последният изпит преди пълно безсмъртие във Всемира. Вие трябва да сте създали поне толкова образи на прекрасния човек през вековете, колкото са прешлените на гръбнака. Във всеки един прешлен спите самите вие от някое свое минало полезно съществуване. Понякога по пет, шест, десет в един прешлен!
Плътското, съвършеното тяло на Учителя от всички епохи се съхранява! Когато дòйде редът да се появя на едно място със всичките Си тела, вие ще се сащисате колко си приличам! Въпреки някои разлики, Рама, Кришна, Хермес Трисмагист, Иисус, Зороастър и пр. ще се изправят пред вас с едно и също лице - и вие ще видите, че Бог не еволюира.
И модите се пазят в специални полеви "гардероби" на нашето подсъзнание. Ще бъдем автентични, съвсем живи - и всеки от нас ще може да се раздели на толкова екземпляра, колкото е необходимо. Духът Ни е голям, справял се е с едновременно общуване с неизчислимо количество същества - ще се справи и с няколко септилиона...
Та този сън не бе игра на фантазията ти. Ти разблокира обаче минал момент: секундите, когато се връщах от гроба в стаята Си. Скоростта на съзнанието ти бе в обратно време - бях слязъл замалко и пак се върнах, но с "неживото" Си тяло. Трудно става гъвкаво, но се подчинú. Това бе момент преди възкресението, понеже трябваше да подготвя страната за по-силни времена. Предадох властта на руските адепти във върховното им командване, където има винаги представители на Бялото и Черното братство. Те не можеха да Ме последват нагоре и затова се наложи да се върна за последни разпореждания, без които Съветска Русия нямаше как да победи нацизма. Въпреки цялата русофобия в момента, вие трябва да знаете, че не руснаци правят белúте по света, а смъртните врагове на човечеството, които влизат в телата на руснаци или вземат техните имена, за да сеят омраза към свята Русия сред несведущите. Така те излагаха и американците през съвременните войни, внушавайки образа на жестокия янки, който се занимава само с бизнес и удоволствия.
"Пиесата" след този сън разшифровай сам или с Д.; а какво ти говорих на полянката, засега си остава тайна, понеже няма да се задейства, ако се разгласи.