Книга 44

 

 

     1787  29.06.2015 Ако можеше някой да си представи. 02:47, от Х.С. Ако можеше някой да си представи колко много велики и невелики духове от ятото на Бога са се родили и са все още живи и действащи сега в родината ни! И колко много ги издават лицата и делата им от миналото!

 

Не ви ли прилича този образ на България отляво като издигнат хобот на слон - символ на Зова и Мъдростта, отправен на запад? Като вярно куче на Господа отдясно, тичащо на изток?...

 

Предварителни обяснения към текста, изпратен от нея на тази дата. Тъй като всички инициали на имената тук са кодирани и някои текстове са променят радикално, за да изчезнат конкретните обстоятелства в тях поради нуждата съответните лица да не бъдат разпознати по никой начин, това е извършено и с писмото от съобщената дата от Х.С. Нека си представим, че даден човек в миналото е бил велик учен, който е останал като слънце в историята на науката и духовността и за когото казват, че е "смятан от мнозина за най-великият и най-влиятелен учен, живял някога". Не трябва ли да сме изключително щастливи и горди, че той днес е между нас, в България? Нека се съобразим с общественото му положение и днес, където той пак е по върховете на академичния и духовния елит и затова разкриване на най-интимните му вълнения е недопустимо. Да си представим още, че духът на въпросната приятелка от векове разговаря с инквизиторите на душата и сърцето и иска да им каже нещо на тази тема, което те все още не са осъзнали. Оригиналът на едно от тия нейни послания е в стихотворен вид, но тук ще бъде сумиран под друга форма. 

 

       О, леден  ум! Когато казваш смело и сурово "Мога без любов", ти познаваш ли своя глас и чуваш ли се какво говориш? Съзнаваш ли студенината на гладния си дух? Не усещаш ли, че си разкървавяваш сърцето и душата с ония жестоки камшици на гордостта, подобно на ония фанатични калугери, които си мислят, че обичат Истината и Бог?

 

       О, да, ти можеш да говориш дълго и омайно за светли духовни върхове и за небивала мощ; за множество герои на духа, озарили нощите на човечеството; за дивни саможертви, очертали най-висок път и необятни хоризонти. Но не разбираш ли, че в същото време ти оправдаваш лъжата за "доблестно" сломената душа и подло задушения й стон?

 

       Ти пееш пламенно за стари и нови титани на духа, за чутовни победи над естеството, обаче не се ли надяваш тайно да запишеш и своето жалко име в историята сред имената на духовните престъпници, отхвърлили топлината на сърцето за сметка на ледените висоти на ума?

 

       Ти сещаш ли се за поне за един подобен завет, захвърлил любовта в пропастта чрез стръмно извисените ви самотни ветрове, който да не е изпращал през сълзи жестоко обрулените от тях цветове на сърцето ви - неговите чисти и святи пориви?

 

       Ти спомняш ли си поне за един подобен "подвиг", извървян без красота; поне за едно  подобно абстрактно сърце, което да не кърви или да не се е ожесточило непоправимо? Дочуваш ли песента за горестната му участ и за скръбта  поради тъжната победа над него, осъмнала в пълна самота?

 

       Ти знаеш ли за най-тайнствения зов и копнеж на суровите духове - на най-древни духове, замразени дълбоко от някакви съмнителни предания?  Не схващаш ви вече ударите на един всемирен пулс и ритъм, който иска да пробуди в теб състраданието?

 

       Не разбираш ли, че над множеството подвизи на подобните на тебе, на великите светски и духовни герои,  сияе една мъничка, но вездесъща искра, подпалена от някоя велика или невелика Жена? Или взривена от някоя преглътната сълза?

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.