Книга 44
12.ІV.151(2015)
Великден
София - Изгрев
БОГОИДИ И ДВЕРИ
Огнение на две любовни галактики - А148
Тайнството се извършва в съзвездието Голяма мечка,
само на... 500 милиона светлинни години от нас...
Още много сливащи се галактики могат да се видят в: +http://hubblesite.org/newscenter/archive/releases/2008/16/image/
Ето продължението на диалога ни с Едно Сияйно Същество, което иска да остане инкогнито. Изумително - в женска форма, а с атмическо и алохимно тяло! - Любов Без Обект. Обикновено тя е синоним на "необвързан", тъй като илухимите и съществата от женските йерархии не могат да живеят, ако не се обвържат с някого. А Съществото тук може и да е елохимно, понеже се е очертал в момента един неин доминантен любим. Само че елохимното е оркестрално и затова солото не пречи на оркестъра, нито той на него... Синонимът е "обвързан, без да е завързан".
- "Само който рискува главата си, може да спечели сърцето на Възлюбения" - е моят отговор към теб, Н.!
- Това, което ти цитираш в момента, е повод за една фундаментална тема. То е вярно 100% и е изказано от голям Мъдрец, обаче сега поставям въпроса за 1000 или 1000% на квадрат или повдигната на факториал. Бог казва: "Сине Мой, дай Ми сърцето си". (да не говорим колко повече Той копнее да го каже и като "Дъще Моя", но за Старата Ева това е немислимо). Значи, Бог иска сърцето ни, не главата ни. А Старата Ева има склонността да се вторачва в обект, дори го нарича "сродната душа". Ако се случи да го "пипне", тя автоматично се затваря за всички останали, както яйцеклетката от Старата Вселена.
Дори и да не го "пипне", тя е в състояние да живее десетилетия само с представата си за него, отблъсквайки всички останали въплъщения на Бога и на сродната й душа, които биха могли да се обменят с нея, за да не се разболее, остарее и умре.
Да видим какво ще отговори...
- Стои въпросът за поведението на богоидите и яйцеклетката в Новата Вселена. Въпреки наглостта на биолозите от черната ложа да представят богоидите като състезатели с опашчици, при които печели най-бързият и най-силният, теорията им рухна наскоро напълно. Въпреки това, пиеската при оплождането в Старата Вселена си остава външно същата форма за наблюдателя-олигофрен: състезание. Добрите учени обаче откриха, че "неуспелите" богоиди ни най-малко не осяват бойното поле с милион трупове, но моментално се подреждат в радиални редици и фигури, за да предадат цялата си любов и сила на Първия, комуто са отстъпили, за да влезе в Царството Божие единствен. Един от синонимите на Царството Божие на земята е "яйцеклетка"; оплождането е Сливането с Богинята, т.е. с Бога.
Тъй като богоидите са наистина лично Бог-Отец в множествената Си биологическа форма, да се състезават един с друг е тотално невъзможно. Те са просто лавина от Бог, изтикваща по жребий един от тях най-напред, за да може да "пробие". Но и "пробиване" не е това богоравно действо, най-върховното от творческите огнѐния на Отца! "Пробивът" е пак представа на напълно загазили умствено и душевно, ако въобще имат душа: те описват наливането на Бог в Бог като... превземане на крепост... Напротив: най-нежната сърцевина на Пралая знае много добре кога точно ще пристигне Лавината-Бог начело с Доброволно Избрания и отваря царствени порти пред него в последния миг - няма такова нещо като скаломети, пожари, барут и таран... Защото Бог, ако не беше очакван, ако не се разтвореха пред Него благо и моментално в този най-свещен миг Царските Двери, а Му се налагаше да я "обсажда", "кандърдисва" и "пробива", тогава нито Той щеше да е Бог, нито тя щеше да е Богинята - нямаше да са Тяй.
Тъй и на земята, ако не копнеят някъде за ярка лавина от монади, наречени "богоиди", ако не се разтворят за нея "без замисляне и незабавно" най-прелестните и най-царски двери на Битието, то значи или че лавината не е от искри Божии, или че яйцеклетката е на същество без душа. Че е от племето на имитантките, които търсят "сигурност" и затова си търсят имитанти. Каквото потърсили, на такова и са се насадили...
Ето едно малко изумление: защо много напреднали души с десетилетия послушно обслужват Домашния или Професионалния Дракон в неговата садо-мазо пиеска - и не се махат оттам? Дали за да стигнат до дъното на страданието и така да си отдъхне за една милионна част от секундата Учителят им Христос?
Най-голямото изумление на Сгрешеното Битие (старата Земя и Старото Небе) обаче все пак си остава главното изумление, което гори със силен пламък дори самия Господ-Бог. Това е въпросът, защо Нейгови създания с искра или росинка от Него са увредили вкуса си да търсят тръпки и "сигурност" от имитанти? Какво по-несигурно от един имитант, който изгнива наесен като падналото листо? Защо имат вярност и чувство за дълг към такъв? Не че Тяй може да не знае нещо и да не го е допуснал/а с някаква велика и тайнствена цел, но Тяй допуска да го гори изумлението на Битието, за да поеме върху Себе Си 9/10 от нашата болка. 1/10 ни оставя, защото сме още недопечени и само болката ни кара да проверявяме вкусовете и теориите си и да правим сравнения.
Едно важно допълнение обаче, което фигурираше още при първото спускане и възлизане на осиянието. Не са прави приятелите, които определят Ева като "същество, което при всички случаи, измежду двама или два милиона потенциални любими, винаги избира този с по-ниската еволюция." Има такъв момент у Старата Ева, обаче импулсът на Мировата Душа в нея, понеже е с душа и има милосърдие, е да издига душите от калта. Обаче редовно прави следната грешка: подава ръка, но не търси ръка над себе си. Така тя се уморява и плазмодиите дръпват самата нея надолу. Непременно проявява някакъв порок - почва да трови тялото си с цигари, алкохол, манджи или някакъв друг вид умъртвители, дори и да са обществено признати.
Между другото, съществуват точни критерии за самопроверка и проверка кой кой е. Има такова аме-риканско издание и даже публичен домейн днес в ин-тернет: "Who's Who"... Обаче небесният е неизмеримо по-огромен, понеже обхваща всички обитаеми вселени. В него има и тестове, таблици и аксиоми, по които съществата се класифицират най-прецизно. Не само тях, но и същностите - и несъществата, независимо какви форми имитират: субатомни, атомни, молекулни, неорганични, органични, органелни, клетъчни, тъканни, органни, системни, растителни, животински, човешки, ангелски или божествени. Имитантите са перфектни творения на Отдела по дефектология (РНК-Вселената), лишени от дух, душа и съвест. За работата си те получават специални похвали и награди и даже някои висши интелектуални и религиозни удоволствия, понеже са програмирани и с такива центрове. Оригинални мъдрувания, изяви, писателства, лекторства, проповеди, молитви и даже още по-висше лично творчество им стават по-желани даже от уреждането, рибата, месото, тютюна и алкохола. А има и елитни модели, които се захранват от постения, молитви и бдения и от категорическия императив. Има свръхмодели, които се хранят дори само със Слово Божие без други горива, но изпълнението на Словото на Делото и оставането на последния чин им липсват. Липсва и им служенето, обаче нямат нищо против на тях да им служат. Не им е неприятно да са център на внимание, да им се възхищават. На хората говорят в упор - на 180 градуса, не в кръг или разбъркано, както истинските Учители. Без по-хитри висши стимули, механичните човекоподобни и ангелоиди от старите модели се задвижват само от горива, енергии и софтуер. Обаче живите хора започнаха да ги разпознават още преди 2000 години и затова цялата продукция оттогава е или в музея и на склад или между нас, защото все още средно 50% от земното население им се хваща.
Тук се позволява кратък адаптиран преразказ на някои от споменатите таблици и аксиоми. Той се импровизира в различни варианти през всички векове досега, защото без такива преразкази няма как да достигне до съзнанието на хората защо и как Съдбата редовно им "разказва играта"...
Човекоподобните без душа, току-що излезли от работилниците на ада, се отличават по това, че се мислят за необвързани, но принуждават другите да им слугуват или да бъдат зависими от тях. Съдбата с тях не се занимава, понеже не са от човешкия контингент - нямат съвест. Не се прераждат, защото няма защо. Живеят само един живот, докато се износят. Имат физическо, етерно, астрално и ментално тяло - 4-те смъртни тела. Някои нямат и начатък на ум, при други умът е перфектен - остър, блестящ, безпогрешен. Вземат всичко, не дават нищо; когато дават, е с умисъл.
Една степен над тях са човекоподобните без душа, които се мислят за необвързани, но не принуждават другите да им робуват, не ги правят зависими. Имат достатъчно ум да се самоподсигуряват и самообслужват, включително духовно. Да, има духовни хуманоиди и ангелоиди, които са без душа. Затова имат не само интелектуални, но и духовни интереси, но нямат съвест, добролейност и нужда от подвиг. Имитацията на съвест при тях не е нарочна - те просто изпълняват съвършено задълженията си и затова минават за честни и почтени. Когато се женят и създават семейства, всички, даже и децата им, ги мислят за истински хора и даже за образец; мнозина им завиждат. Имат по два апартамента и повече, вили, коли и т.н. Нямат нищо против да са и наемодатели. В дома и работата им всичко е по ноти - но нито стотинка за някой друг. Когато са благотворители, това е поради бизнеса. Даже не и за слава, понеже славата и името, макар и шедьоври на дявола, са проекции от будическия свят. Те също имат само един живот на земята, но в здравето нямат такъв късмет, както в бизнеса си. Има стотици хиляди разбити души, които са ги обичали и са живели с тях на земята, но няма как да ги намерят на небето. Това си е вече техен урок, касаещ науката за Тръпката и Вкуса. При по-окаяните – науката за съображенията ("уреждането" в "живота").
Една степен над тях, вече фундаментално ра-злична, е тази на обвързаните, които обикновено са хора или ангели с душа. Обвързаният има сърце и душа и затова е начатък на социално същество - същество, а не вещество или същност. Именно по тази причина жените с душа са над 75 на сто на Земята, колкото са и андроидите (мъжеподобните) сред човечеството. Подобията на мъже създават модели за лична "реализация" на земята, а мъжете с дух и душа - 20 процента от човечеството - се мъчат да им подражават. Само 5 процента не се борят за уреждане, признание, име, първенство и "проспериране". А безброй са жените в историята на Битието, които са дали и дават и сърцето си, и душата си, и целия си живот заради близкия!
, И дотук. Дори жените - последното творение на Бога - все още почти не различават близък от ближен. За тях това са синоними. Близкият е биологическо и астрално същество, но понякога и вещество или същност, с което имаме връзка по кръв или тръпка. Изисква повече от въздух да живее с нас на една тясна територия; но и ние, ако сме на това ниво, имаме същата неутолима нужда. Тук става дума за субстанции, вихри и вибрации с къс радиус - "къдравите токове".
Нека никой не се лъже: съвършенството иска да имаме не само Бог и ближен (сродна душа), но и близък. Дори елохимът - богоравно същество - не може да е елохим, ако няма близки. Бандата на имитантите, светците, отшелниците, саможивците и прочие единаци и глутници, каквито и модели да са създали, са едно отвращение за Господа - духовно извратени. Сам Господ има Майка, Баща и Съпруга, има и много деца. Тази Тайна, широко известна и в Универсума, и в Божествените вселени, в Старата Вселена я крият под заплаха от смъртно наказание и даже отнемане на монадата. Имитантите нямат сметка от нея, тъй като, за да останат и да се плодят, те разчитат изцяло на теорията за близкия без ближен или ближния без близък.
Днес говорихме не само за таблици и аксиоми, но и за тестове.
Да ви преразкажем нагледно притчата за Първия тест, който се провежда безрезултатно вече 200 милиона години. Въпреки че жените и мъжете-жени са последното творение на Бога, идея за последното Му лично въплъщение в универсума (затова Кришна е с женски таз, не е маймуноподобен и жабоподобен), засега това си остава предимно само идея.
Какъв е тест №1? - Всъщност, тук ще смесим тестовете в един комплексен, няма да ги разглеждаме един по един последователно в милиардите им варианти, защото нямаме време, нямаме и надежда да ни разберат.
На три маси в операционната лежат разпрани Адам, Сродната Душа и Учителят. На всеки му остават само няколко часа живот. Те са безсмъртни, но играят ролята си перфектно - даже са в безсъзнание... Трябва да им се прелее женска кръв. Влиза Близката - Старата Ева. Дава без замисляне кръвта си за Адам, готова е и да умре за него. Сродната Душа и Христос умират.
Сценка две: Ева дава кръвта си за Сродната Душа. Христос и Адам умират.
Сценка три (теоретична): дава кръвта си на Го-спода. Сродната душа и Адам умират, но Учителят ги възкресява незабавно. Пиеската щеше да е много лесна, ако с този пример подсказваме на Близката и тя даде кръвта си на Христос користно. Иска да си Го пипне и Него, и Сродната Душа, и Адам в комплект - елементарно...
Тук има една още по-голяма тънкост. Небето ни изпитва дали сме готови да дадем всичко не само за Сродната си Душа, но и за всеки от веригата ни Сродни Души. Всеки от тях може да даде тялото си, за да влезе в него Сродната ни душа за известно време и така да общуваме с нея, ако тялото й се намира надалече или в другия свят. Така че примерът с операционните маси се разширява и с това значение.
Нещо повече: на мястото на Учителя може да лежи негов Ученик...
Обаче Ева, и да постъпи правилно, няма да получи веднага познатата си Сродна Душа и познатия си Адам. Ще ги получи във всички, които ѝ изпраща БОГ. Като поработи така още 200 милиарда години, за да поправи потенциалите, Бог ще ѝ даде и нейния Адам, и нейната Сродна душа, обединени в едно.
Накрай тримата или цялото Ято ще се обединят в едно тяло, което няма да има нужда от никой и нищо отвън. Обаче, дори само миг медитация по темата "необвързаност" и "самодостъчност", дори само миг самодоволство от илюзията за богоравност - и Бог пак ще ги шибне с пръчицата. Няма такова нещо "необвързаност", когато навън умират от студ милиони обвързани и "необвързани"! Няма такова нещо „Бог”, който да не е ортак на Кръста. Преди беше върху него, сега е над него - "въз кръста", но на няколко ангстрьома само. Затова и днес празнуваме лицемерно Христовото Възкресение с кокоши яйца и козунаци. Боядисани икони - мечти за близки и ближни...
Без Бога, Сродната Душа е една абсолютна нула - по-абсолютна и от тази в космоса. Без Бога, Който държи единството на Кръста - единството на Духа и Материята, - няма Живот, няма живовселена, няма хипервселена. Дори астрономите видяха вселената в центъра на един гигантски светъл кръст! Казано другояче - няма Живот без баланс на Милост и Абсурд, без тяхното редуване. Казано другояче - без пулса на Бога - Самота и Саможертва. Казано другояче, няма Живот и Безсмъртие без Христос! Най-точното име на Господа е Любов и Свобода, най-научното - Дух и Материя, най-известното - Елма.
Може да не завършим сега тъй величествено, но искам да ви подсетя за един образ, за едно уникално видение, дадено някога на един ангел на земята. По ранг на небето той е Ученик, по професия на земята - биохимик. Той е един превъзходен ясновидец не само в куп времена и светове, но и в ултравселената - микросвета. При наблюдението на една химическа реакция той забави времето до една невъобразима степен, при която можа да види как един женски атом посреща фотончето, устремено към него отвън. В последния момент Дверите на атомката се отвориха, една ръчичка излезе оттам светкавично и просто си прибра фотона! Един свободен алохим си намери Убежище; един илухим прояви Разпознаване и Приставане и си насити валенциите. Превърнаха се в Благороден Атом - елохим. Благородните благуват, защото са добили Благостта.
А че биохимикът по това време беше Ученик, за това имаме свидетелството и на една Царкиня. Тя също разбра, че при Учителя се отива само чрез Ученик, а при Бога - само чрез Учителя. Останалото са проповедници. Те не разбират Христовата любов като изява, проява и осъществяване - като раждане на същества.
