1.12.2021 г. 21,15 ч.
13-а ГЛАВА ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АП.ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ, В ПРЕВОД НА 30 ЕЗИКА – КАПКА В МОРЕТО ИЗМЕЖДУ СРЕДНО 60 ХИЛЯДИ ЕЗИКА НА ЗЕМЯТА. И на ТЯХ ще бъде преведено! Но ето тук още едно потвърждение на убедеността ни, че най-великото Слово, изказвано някога на земята, а може би и в цялото мироздание, е това, което е минало през св.ап.Павел:
УЧИТЕЛЯТ: „Знаете ли колко време се изисква, за да прочетете тринайсета глава? - Много мъчна работа е! Цял един живот се изисква, за да я прочетете на този свят, и то при най-добрите условия – цял един живот от сто и двайсет години, за да я прочетеш на този свят!“ (1943.01.01у.Пожелаване)
ТУК ТОВА ВЕЛИКО СЛОВО ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНО НА НЯКОЛКО ЕЗИКА, НА КОИТО Е ПРЕВЕДЕНО. Дори сàмо като минат очите ни бързо през тия текстове до края, без да ги разбираме, даже само да си го разпечатим и да си го сложим по стените като тапети или нещо друго, ние ще работим за Бога и за човечеството по един много силен и ефективен начин. РАЗБИРА СЕ, НАЙ-МОЩНИЯТ НАЧИН Е АКО ГО ЖИВЕЕМ.
Когато намерим и аудиоверсиите на тази глава и ги слушаме заедно в ефир в деня на националния празник на съответната страна, по едно и също време от първата секунда, ние съдействаме за възраждането на този народ с максимална сила.
Посветените от Бялата Ложа работят и така: прочитат тази глава в 00:00:00 ч. на нова година, според зоналното време и календара на всяка страна. Значи, това въздейства не само на християните там, но и на всички, дори в някоя страна християнството да се преследва. Същото се прави и от 00:00:00 ч. зонално време по Коледа, на Великден, в началото на сезоните и др. Но когато душите с монада се осъзнаят, посрещането на тия празници ще бъде по време на изгрев-слънце. Така Посветените са духовно заедно с всеки народ през един час или когато трябва в продължение на едно денонощие, като средно 6000 езика на Земята се разпределят между Посветените. Няма по-силно бяло действо от това! В Новото Човечество има и артисти, а също и любители, които научават и произнасят тази глава на повече или на всички земни езици НАИЗУСТ. Имат си специално време за това, съвпадащо с духовните и светските празници на всеки един народ. Прави се, дори когато някъде се играе мач или има други важни емисии, и те се предават по телевизията онлайн. Тогава 13-а глава от Първо послание се произнася на съответния език много пъти през цялото време на събитието, а на всчки езици – когато емисията е глобална. Посветените, локално или по цял свят, си разпределят езиците така, че всички да се хванат в рамките на времето, предвидено за емисията.
Според цитираната мисъл на Учителя тука, всеки Негов ученик с Христова и Беинсàнска монада трябва да си има специално програма, според която ежедневно да изчита тази велика глава от Евангелието на всички езици, в продължение на 120 години. Прогнозирано е, че на Земята в идните времена ще се говорят от 3000 до 7000 езика. Ако Евангелието е преведено на всички тях, това означава, че един човек ще може да прослуша или изчете този свещен текст на всички езици за времето от 8 до 20 години. Значи, и да не живеем млади, здрави и прекрасни минимум 120 години, понеже не знаем с кои природни субстанции, с кои истини и с кои хора да се обменяме, все пак ще успеем да превъртим този текст на всички езици няколко пъти през живота си.
Даже и само на български да го произнасяме, пак ще има ефект, и то най-мощен, понеже българският език е универсалното „есперанто“, на което чувстват, мислят и говорят всички същества в Битието, родени от Бога. „Българин“ значи „благàрин“, а истинското име на Бога е БЛАГИЯТ (Благият Дух). Имаме молитва с „Благий ни Небесен Баща“, имаме и песни с тази най-съвършена дума в Битието. Бог ражда навсякъде благост, благуване, блаженство и благодетелност. Друго име на Божията вселена е „холивселена“, но на български и славянски тя започва с друга буква, с което и разкрива как живеят в нея хората, ангелите и боговете – както в Първоначалния Рай и Най-вътрешното Небе. Названието на Божия свят е и „цяловселена“, от което разбираме, че там живеят само цялостни същесва, обединили в себе си всички останали вселени, всички небеса, същества и същности, всички природни царства и всички души и тела на Божиите създания. От тази вселена произлиза и психологическия термин „оцялостяване“, както и главния метод за влизане в тази вселена и оставане в нея – „Светото Целование“. Според Универсалния Божествен Етнàриум, „Българин е всяко същество в Битието, родено от Бога, което търси своя Учител, намира го и започва да учи“. Независимо от неговия вселенски вид, космическата му раса, антропологическия му род или планетния му етнос. Според обратното произнасяне на думите в божествения език и една свещена палатализация, българин е и всеки, който стига до най-съкровената Глъб на Бога и на Битието, над която сияе Божият Дух като ГЪЛЪБ. Когато се произнася Слово Божие на български език, то мигновено стига до съзнанието на всички същества от Божия род по всички вселени, възприема се от тях и ги подтиква към благост, благуване, блаженство, благодетелност и пълно съвършенство.
13-а Глава на БЪЛГАРСКИ – 9 милиона човека по света
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед, що звънти, или кимвал, що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълготърпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето си, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада. Другите дарби обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме,
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще ги позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
13-а Глава на ЕСПЕРАНТО - 2 милиона човека по света
Se mi parolus la lingvojn de homoj kaj anĝeloj, sed ne havus amon, mi fariĝus sonanta kupro aŭ tintanta cimbalo.
2 Kaj se mi posedus la profetpovon, kaj komprenus ĉiujn misterojn kaj ĉian scion; kaj se mi havus ĉian fidon, tiel ke mi povus formovi montojn, sed ne havus amon, mi estus nenio.
3 Kaj se mi disdonus mian tutan havon por nutri la malsatulojn, kaj se mi lasus mian korpon por forbrulo, sed ne havus amon, per tio mi neniom profitus.
4 Amo longe suferas, kaj bonfaras; amo ne envias; amo ne fanfaronas, ne ŝveligas sin,
5 ne kondutas nedece, ne celas por si mem, ne koleriĝas, ne pripensas malbonon,
6 ne ĝojas pri maljusteco, sed kunĝojas kun vereco;
7 ĉion toleras, ĉion kredas, ĉion esperas, ĉion eltenas.
8 Amo neniam pereas; sed, ĉu estas profetadoj, ili neniiĝos; ĉu lingvoj, ili ĉesiĝos; ĉu estas scio, ĝi neniiĝos.
9 Ĉar ni scias laŭparte, kaj ni profetadas laŭparte;
10 sed kiam venos perfektaĵo, tiam neniiĝos tio, kio estas laŭparta.
11 Kiam mi estis infano, kiel infano mi parolis, kiel infano mi sentis, kiel infano mi pensis; nun fariĝinte plenaĝulo, mi jam forigis la infanaĵojn.
12 Ĉar nun ni vidas per spegulo, malhele; sed tiam okulon ĉe okulo; nun mi konas laŭparte; sed tiam mi konos tiel same, kiel ankaŭ mi estas konita.
13 Restas do nun fido, espero, amo, tiuj tri; kaj la plej granda el ili estas amo.
ТЪЙ КАТО УЧИТЕЛЯТ Е КАЗАЛ, ЧЕ СЛОВОТО ПЪРВО ЩЕ СЕ РАЗПРОСТРАНИ В РУСИЯ, А СЛЕД ТОВА ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕВЕЖДА С ПРЕДИМСТВО НА ФРЕНСКИ, НЕМСКИ, АНГЛИЙСКИ И ЕВРЕЙСКИ, ТУК ЩЕ СЕ СЛОЖИ 13-ГЛАВА ОТ КОРИНТЯНИ НА ТИЯ ЕЗИЦИ, А ПОСЛЕ ЩЕ СЛЕДВА ПО АЗБУЧЕН РЕД. Той обяснява и това, че Словото Божие може да се предава най-точно на английски език. Това ще подготви най-вече американците, за да положат основите на Седмата раса на Земята. Разбира се, преди това ще го приемат най-нашироко славянските народи в настъпващата епоха на Шестата раса, което днес става по-бурно, отколкото където и да е. Славяни ИМА - не са прави тия, които отричат това, щом като Учителят споменава толкова често за тях (366 пъти в 178 беседи), започвайки още от 1898 г. (ПРИЗВАНИЕ КЪМЪ НАРОДА МИ — БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ НА СЕМЕЙСТВОТО СЛАВЯНСКО).
В Европа българското Слово се разпространи най-нашироко във Франция още от края на 30-те години, макар и не в оригинал. Латвия, също още оттогава, в това от отношение изпревари Англия и Америка. Латвийската монада е нещо съвършено уникално по степен на Разпознаване и Будност. В езика им има много санскритски думи, а под Рига са установени мощни скали още от Архая, каквито са открити само в България и още няколко страни – това е една от антените за възприемане на Абсолютни Истини и толерантност към различията.
Америка днес също разпространява българското Учение с голям размах, в много щати там се играе и паневритмия. Не е само американската конституция причина за това - самият континент, специално северната му част, способства максимално за голямата свобода и равноправност на различията. Разпространението в Русия днес се дължи на това, че сега там се народиха стотици милиони индийски души, както в Индия се въплътиха милиони руснаци след войната. Ето защо хората с дух и душа в тия две страни сега разчупват пъкления византийски и малоазиатски обръч, който има нетърпимост към Новите Истини. Преродените римляни-християни с искра Божия днес са предимно сред Германските народи, поради което и те отхвърлят религиозния деспотизъм и демонизъм на древен Рим.
Днес има вече и немалко свръхдуховни и свъхталантливи юдеи, които моментално разпознават Словото Божие, където и да се появи то, и работят за обединение на верите и народите, защото са родени от Бога. Щом прегърнат Словото на Учителя накрая и евреите, казва Той, светът ще бъде спасен окончателно.
13-а Глава на РУСКИ – 260 милиона човека по света.
Если я говорю языками человеческими и ангельскими, а любви не имею, то я – медь звенящая или кимвал звучащий.
2 Если имею дар пророчества, и знаю все тайны,и имею всякое познание и всю веру, так что могу и горы переставлять, а не имею любви, – то я ничто.
3 И если я раздам все имение мое и отдам тело мое на сожжение, а любви не имею,нет мне в том никакой пользы.
4 Любовь долготерпит, милосердствует, любовь не завидует,любовь не превозносится, не гордится,
5 не бесчинствует, не ищет своего, не раздражается, не мыслит зла,
6 не радуется неправде, а сорадуется истине;
7 все покрывает, всему верит, всего надеется, все переносит.
8 Любовь никогда не перестает, хотя и пророчества прекратятся, и языки умолкнут, и знание упразднится.
9 Ибо мы отчасти знаем, и отчасти пророчествуем;
10 когда же настанет совершенное, тогда то, что отчасти, прекратится.
11 Когда я был младенцем, то по-младенчески говорил, по-младенчески мыслил, по-младенчески рассуждал; а как стал мужем, то оставил младенческое.
12 Теперь мы видим как бы сквозь тусклое стекло, гадательно, тогда же лицем к лицу; теперь знаю я отчасти, а тогда познаю, подобно как я познан.
13 А теперь пребывают сии три: вера, надежда, любовь; но любовь из них больше.
13-а Глава на ФРЕНСКИ - на 109 милиона човека е майчин, на 264 милиона – втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Люксембург, Монако, Ливан, Алжир, Тунис и други.
…Si je parle dans les langues des hommes et des anges, mais que je n'aie pas l'amour, je suis comme un airain qui résonne ou comme une cymbale retentissante.
2 Et si j'ai la prophétie, et que je connaisse tous les mystères et toute connaissance, et que j'aie toute la foi de manière à transporter des montagnes, mais que je n'aie pas l'amour, je ne suis rien.
3 Et quand je distribuerais en aliments tous mes biens, et que je livrerais mon corps afin que je fusse brûlé, mais que je n'aie pas l'amour, cela ne me profite de rien.
4 ¶ L'amour use de longanimité; il est plein de bonté; l'amour n'est pas envieux; l'amour ne se vante pas; il ne s'enfle pas d'orgueil;
5 il n'agit pas avec inconvenance; il ne cherche pas son propre intérêt; il ne s'irrite pas;
6 il n'impute pas le mal; il ne se réjouit pas de l'injustice, mais se réjouit avec la vérité;
7 il supporte tout, croit tout, espère tout, endure tout.
8 ¶ L'amour ne périt jamais. Or y a-t-il des prophéties? elles auront leur fin. Y a-t-il des langues? elles cesseront. Y a-t-il de la connaissance? elle aura sa fin.
9 Car nous connaissons en partie, et nous prophétisons en partie;
10 mais quand ce qui est parfait sera venu, ce qui est en partie aura sa fin.
11 Quand j'étais enfant, je parlais comme un enfant, je pensais comme un enfant, je raisonnais comme un enfant; quand je suis devenu homme, j'en ai fini avec ce qui était de l'enfant.
12 Car nous voyons maintenant au travers d'un verre, obscurément, mais alors face à face; maintenant je connais en partie, mais alors je connaîtrai à fond comme aussi j'ai été connu.
13 Or maintenant ces trois choses demeurent: la foi, l'espérance, l'amour; mais la plus grande de ces choses, c'est l'amour.
13-а Глава на НЕМСКИ – майчин е на 90-98 милиона човека, говори се главно в Германия, Австрия, основната част от Швейцария, Лихтенщайн, Люксембург, Южен Тирол в Италия, Източните кантони на Белгия и южна Дания, части от Румъния, в Елзас и североизточната част от Горна Лотарингия във Франция. Също в Намибия, Русия, Унгария и Словения, в Северна Америка Аржентина и Бразилия (най-вече в щатите Рио Гранде до Сул, Санта Катарина, Парана и Ешпирито Санто)
Wenn ich mit Menschen und Engelzungen rede, aber keine Liebe habe, so bin ich ein tönendes Erz oder eine klingende Schelle.
2 Und wenn ich weissagen kann und alle Geheimnisse weiß und alle Erkenntnis habe, und wenn ich allen Glauben besitze, so daß ich Berge versetze, habe aber keine Liebe, so bin ich nichts.
3 Und wenn ich alle meine Habe austeile und meinen Leib hergebe, damit ich verbrannt werde, habe aber keine Liebe, so nützt es mir nichts!
4 Die Liebe ist langmütig und gütig, die Liebe beneidet nicht, sie prahlt nicht, sie bläht sich nicht auf;
5 sie ist nicht unanständig, sie sucht nicht das Ihre, sie läßt sich nicht erbittern, sie rechnet das Böse nicht zu;
6 sie freut sich nicht über die Ungerechtigkeit, sie freut sich aber der Wahrheit;
7 sie erträgt alles, sie glaubt alles, sie hofft alles, sie duldet alles.
8 Die Liebe hört nimmer auf, wo doch die Prophezeiungen ein Ende haben werden, das Zungenreden aufhören wird und die Erkenntnis aufgehoben werden soll.
9 Denn wir erkennen stückweise und wir weissagen stückweise;
10 wenn aber einmal das Vollkommene da ist, dann wird das Stückwerk abgetan.
11 Als ich ein Kind war, redete ich wie ein Kind, dachte wie ein Kind und urteilte wie ein Kind; als ich aber ein Mann wurde, tat ich ab, was kindisch war.
12 Wir sehen jetzt durch einen Spiegel wie im Rätsel, dann aber von Angesicht zu Angesicht; jetzt erkenne ich stückweise, dann aber werde ich erkennen, gleichwie ich erkannt bin.
13 Nun aber bleibt Glaube, Hoffnung, Liebe, diese drei; die größte aber von diesen ist die Liebe.
13-а Глава на ЕВРЕЙСКИ (ИВРИТ) - 7 800 000 души в Израел, Европа, САЩ.
אם בלשנות אנשים ומלאכים אדבר ואין בי האהבה הייתי כנחשת המה או כצלצל תרועה׃
2 וכי תהיה לי נבואה ואדע כל הסודות וכל הדעת וכי תהיה לי כל האמונה עד כי אעתיק הרים ואין בי האהבה הייתי כאין׃
3 ואם אחלק את כל הוני ואם אתן את גופי לשרפה ואין בי האהבה כל זאת לא תועילני׃
4 האהבה מארכת אף ועשה חסד האהבה לא תקנא האהבה לא תתפאר ולא תתרומם׃
5 לא תעשה דבר תפלה ולא תבקש את אשר לה ולא תתמרמר ולא תחשב הרעה׃
6 לא תשמח בעולה כי שמחתה עם האמת׃
7 את כל תשא את כל תאמין את כל תקוה ואת כל תסבל׃
8 האהבה לא תבל לעולם אך הנבואות הנה תבטלנה והלשנות תכלינה והדעת תבטל׃
9 כי קצת הוא שידענו וקצת הוא שנבאנו׃
10 וכבוא התמים אז עבור תעבר הקצת׃
11 כאשר הייתי עולל כעולל דברתי כעולל הגיתי כעולל חשבתי וכאשר הייתי לאיש הסירתי דברי העולל׃
12 כי כעת מביטים אנחנו במראה ובחידות ואז פנים אל פנים כעת יודע אני קצתו ואז כאשר נודעתי אדע אף אני׃
13 ועתה שלש אלה תעמדנה האמונה והתקוה והאהבה והגדולה בהן היא האהבה׃
13-а Глава на АНГЛИЙСКИ: САЩ – 248 254 215, Великобритания – 58 200 000, Канада - 17 694 830, Австралия - 15 013 965, Ирландия – приблизително 4 200 000, ЮАР – 3 673 203, Нова Зеландия – 3 500 000, Сингапур – 665 080
If I speak in the tongues of men and of angels, but have not love, I am a noisy gong or a clanging cymbal.
2 And if I have prophetic powers, and understand all mysteries and all knowledge, and if I have all faith, so as to remove mountains, but have not love, I am nothing.
3 If I give away all I have, and if I deliver up my body to be burned, but have not love, I gain nothing.
4 Love is patient and kind; love does not envy or boast; it is not arrogant
5 or rude. It does not insist on its own way; it is not irritable or resentful;
6 it does not rejoice at wrongdoing, but rejoices with the truth.
7 Love bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things.
8 Love never ends. As for prophecies, they will pass away; as for tongues, they will cease; as for knowledge, it will pass away.
9 For we know in part and we prophesy in part,
10 but when the perfect comes, the partial will pass away.
11 When I was a child, I spoke like a child, I thought like a child, I reasoned like a child. When I became a man, I gave up childish ways.
12 For now we see in a mirror dimly, but then face to face. Now I know in part; then I shall know fully, even as I have been fully known.
13 So now faith, hope, and love abide, these three; but the greatest of these is love.
13-а Глава на ЛАТВИЙСКИ - 1 400 000 души.
Ja es runātu ar cilvēku un eņģeļu mēlēm, bet man nebūtu mīlestības, tad es būtu kā dārdošs varš vai skanošs zvārgulis.
2 Un ja man būtu pravieša dāvanas, un es zinātu visus noslēpumus un visas zinātnes, un ja man būtu pilnīga ticība tā, ka es kalnus pārceltu, bet man nebūtu mīlestības, tad es neesmu nekas.
3 Un ja es izdalītu visu savu mantu trūcīgo uzturam, un ja es nodotu savu ķermeni, lai mani sadedzina, bet mīlestības man nebūtu, tad tas man nekā nelīdzētu.
4 Mīlestība ir pacietīga, laipna; mīlestība nav skaudīga, tā nerīkojas nekautrīgi, nav uzpūtīga,
5 Tā nav godkārīga, nedzenas pēc sava, tā nedusmojas, tā nedomā ļaunu.
6 Tā nepriecājas par netaisnību, bet priecājas par patiesību.
7 Tā panes visu, tā tic visu, visu cerē, visu pacieš.
8 Mīlestība nekad nemitējas, ja arī pravietojumi izbeigtos vai valoda apklustu, vai zināšanas izgaistu.
9 Jo nepilnīga ir mūsu atziņa un mūsu pravietojums nepilnīgs;
10 Bet kad iestāsies pilnība, tad izbeigsies tas, kas bija nepilnīgs.
11 Kad es biju bērns, es runāju kā bērns, domāju kā bērns, spriedu kā bērns; bet kad es kļuvu vīrs, tad atmetu to, kas bērnišķīgs.
12 Tagad mēs redzam mīklaini kā atspulgā, bet tad - vaigu vaigā; tagad es atzīstu nepilnīgi, bet tad es atzīšu tā, kā arī es esmu atzīts.
13 Bet tagad paliek ticība, cerība, mīlestība, šīs trīs; bet lielākā no tām ir mīlestība.
13-а Глава на АЗЕРБАЙДЖАНСКИ - Говори се от около 31 400 000 души в Азербайджан (официален), Иран, Русия (официален в Дагестан) и други страни.
Əgər mən insan və mələk dilləri ilə danışıramsa, lakin məhəbbətim yoxdursa, cingildəyən mis və ya danqıldayan sincəm.
2 Əgər peyğəmbərlik ənamım varsa, bütün sirləri və hər cür biliyi dərk edirəmsə, dağları yerindən tərpədəcək dərəcədə tam imanım varsa, amma məhəbbətim yoxdursa, mən bir heçəm.
3 Əgər bütün var-dövlətimi paylayıb yoxsulları doyduraramsa və bədənimi oda təslim edərəmsə, lakin məhəbbətim yoxdursa, bunun mənə heç bir xeyri yoxdur.
4 Məhəbbət səbirli, xeyirxahdır. Məhəbbət paxıllıq etməz, öyünməz, lovğalanmaz,
5 kobudluq etməz, öz xeyrini güdməz, hirslənməz, ona edilən pislikləri sayıb-hesablamaz.
6 Məhəbbət haqsızlığa sevinməz, həqiqətə isə şadlanar.
7 O hər şeyə qatlaşar, hər şeyə inanar, hər şeyə ümid bəsləyər, hər şeyə dözər.
8 Məhəbbət əsla tükənməz. Amma peyğəmbərliklər sona çatacaq, dillər ənamı da qurtaracaq, bilik də aradan qalxacaq.
9 Çünki biliyimiz məhdud, peyğəmbərliyimiz də məhduddur.
10 Kamillik gələndə məhdud olan aradan qalxacaq.
11 Mən körpə olanda körpə kimi danışır, körpə kimi dərk edir, körpə kimi düşünürdüm. Boya-başa çatdıqda isə körpə fikirlərimi tərk etdim.
12 İndi biz güzgüdəki kimi tutqun görürük, o zaman isə üzbəüz görəcəyik. İndi biliyim məhduddur, o zaman isə haqqımda hər şey bilindiyi kimi mən də hər şeyi biləcəyəm.
13 İndi isə üç şey qalır: iman, ümid, məhəbbət. Amma bunların arasında məhəbbət üstündür.
13-а Глава на АЛБАНСКИ – 6 милиона души
Po të flisja gjuhët e njerëzve dhe të engjëjve, dhe të mos kisha dashuri, do të bëhesha si një bronz që kumbon ose si cimbali që tingëllon.
2 Edhe sikur të kisha dhuntinë e profecisë, edhe të dija të gjitha misteret dhe mbarë shkencën dhe të kisha gjithë besimin sa të luaja nga vendi malet, por të mos kisha dashuri, nuk jam asgjë.
3 Edhe sikur të ndaja gjithë pasuritë e mia për të ushqyer të varfërit dhe ta jepja trupin tim që të digjej, e të mos kisha dashuri, nuk do të më vlente asgjë!
4 Dashuria është e durueshme; plot mirësi; dashuria nuk ka smirë, nuk vë në dukje, nuk krekoset,
5 nuk sillet në mënyrë të pahijshme, nuk kërkon të sajat, nuk pezmatohet, nuk dyshon për keq;
6 nuk gëzohet për padrejtësinë, por gëzohet me të vërtetën,
7 i duron të gjitha, i beson të gjitha, i shpreson të gjitha, i mban çdo gjë.
8 Dashuria nuk ligshtohet kurrë; por profecitë shfuqizohen, gjuhët pushojnë dhe njohuria do të shfuqizohet,
9 sepse ne njohim pjesërisht dhe profetizojmë pjesërisht.
10 Por, kur të vijë përsosmëria, atëherë ajo që është e pjesshme do të shfuqizohet.
11 Kur isha fëmijë, flisja si fëmijë, mendoja si fëmijë, arsyetoja si fëmijë; kur u bëra burrë, i flaka gjërat fëminore.
12 Tani në fakt, ne shohim si në pasqyrë, në mënyrë të errët, por atëherë do të shohim faqe për faqe; tashti njoh pjesërisht, kurse atëherë do të njoh thellë ashtu sikurse njihem.
13 Tani, pra, këto tri gjëra mbeten: besimi, shpresa dhe dashuria; por më e madhja nga këto është dashuria
13-а Глава на АРАБСКИ – 225 000 000 души в Близкия изток и Северна Африка.
1 ان كنت اتكلم بألسنة الناس والملائكة ولكن ليس لي محبة فقد صرت نحاسا يطن او صنجا يرن.
2 وان كانت لي نبوة واعلم جميع الاسرار وكل علم وان كان لي كل الايمان حتى انقل الجبال ولكن ليس لي محبة فلست شيئا.
3 وان اطعمت كل اموالي وان سلمت جسدي حتى احترق ولكن ليس لي محبة فلا انتفع شيئا.
4 المحبة تتأنى وترفق. المحبة لا تحسد. المحبة لا تتفاخر ولا تنتفخ
5 ولا تقبح ولا تطلب ما لنفسها ولا تحتد ولا تظن السوء
6 ولا تفرح بالاثم بل تفرح بالحق
7 وتحتمل كل شيء وتصدق كل شيء وترجو كل شيء وتصبر على كل شيء.
8 المحبة لا تسقط ابدا. واما النبوات فستبطل والألسنة فستنتهي والعلم فسيبطل.
9 لاننا نعلم بعض العلم ونتنبأ بعض التنبوء.
10 ولكن متى جاء الكامل فحينئذ يبطل ما هو بعض.
11 لما كنت طفلا كطفل كنت اتكلم وكطفل كنت افطن وكطفل كنت افتكر. ولكن لما صرت رجلا ابطلت ما للطفل.
12 فاننا ننظر الآن في مرآة في لغز لكن حينئذ وجها لوجه. الآن اعرف بعض المعرفة لكن حينئذ ساعرف كما عرفت.
13 اما الآن فيثبت الايمان والرجاء والمحبة هذه الثلاثة ولكن اعظمهن المحبة
13-а Глава на АРМЕНСКИ – 6.7 милиона. родствен на мъртвите фригийски, тракийски и дакийски език. Ние знаем, че повечето тракийци сега са се преродили като арменци.
1 Եթէ խօսիմ մարդոց եւ հրեշտակներուն լեզուները՝ բայց սէր չունենամ, ես հնչող պղինձի պէս կ՚ըլլամ, կամ ղօղանջող ծնծղայի պէս:
2 Ու եթէ ունենամ մարգարէութեան պարգեւը, հասկնամ բոլոր խորհուրդները եւ ամբողջ գիտութիւնը, ու եթէ ունենամ ամբողջ հաւատքը՝ որ կարենամ լեռներ տեղափոխել, բայց սէր չունենամ, ես ոչինչ եմ:
3 Եւ եթէ սնուցանեմ աղքատները՝ իմ ամբողջ ինչքովս, ու մարմինս այրուելու ընծայեմ, բայց սէր չունենամ, ես օգուտ մը չեմ ունենար:
4 Սէրը համբերատար է, քաղցր է. սէրը չի նախանձիր. սէրը չի գոռոզանար, չի հպարտանար.
5 անվայել վարմունք չ՚ունենար, իրենը չի փնտռեր, չի գրգռուիր, չարութիւն չի մտածեր.
6 անիրաւութեան համար չ՚ուրախանար, հապա ճշմարտութեան ուրախակից կ՚ըլլայ.
7 ամէն բանի կը հանդուրժէ, ամէն բանի կը հաւատայ, ամէն բանի կը յուսայ, ամէն բանի կը տոկայ:
8 Սէրը բնա՛ւ չ՚իյնար. բայց եթէ մարգարէութիւններ ըլլան՝ պիտի ոչնչանան, եթէ լեզուներ՝ պիտի դադրին, եթէ գիտութիւն՝ պիտի ոչնչանայ:
9 Արդարեւ հիմա մասա՛մբ գիտենք ու մասա՛մբ կը մարգարէանանք.
10 բայց երբ կատարեալը գայ, մասնակին պիտի ոչնչանայ:
11 Երբ մանուկ էի, մանուկի պէս կը խօսէի, մանուկի պէս կը մտածէի, մանուկի կարծիք ունէի. բայց երբ այր մարդ եղայ, մանկական բաները մէկ կողմ դրի:
12 Հիմա կը տեսնենք հայելիի մը մէջէն՝ աղօտ կերպով, բայց այն ատեն՝ պիտի տեսնենք երես առ երես: Հիմա ես մասա՛մբ կը ճանչնամ, բայց այն ատեն պիտի ճանչնամ այնպէս՝ ինչպէս ես ճանչցուած եմ:
13 Իսկ հիմա սա՛ երեքը կը մնան՝ հաւատքը, յոյսը, սէրը. բայց սէ՛րն է ասոնց մեծագոյնը:
13-а Глава на АМХАРСКИ – Етѝопия, 25 милиона човека, а също и в Еритрея, Сомалия, Судан.
በሰዎችና በመላእክት ልሳን ብናገር ፍቅር ግን ከሌለኝ እንደሚጮኽ ናስ ወይም እንደሚንሽዋሽዋ ጸናጽል ሆኜአለሁ።
2 ትንቢትም ቢኖረኝ ምሥጢርንም ሁሉና እውቀትን ሁሉ ባውቅ፥ ተራሮችንም እስካፈልስ ድረስ እምነት ሁሉ ቢኖረኝ ፍቅር ግን ከሌለኝ ከንቱ ነኝ።
3 ድሆችንም ልመግብ ያለኝን ሁሉ ባካፍል፥ ሥጋዬንም ለእሳት መቃጠል አሳልፌ ብሰጥ ፍቅር ግን ከሌለኝ ምንም አይጠቅመኝም።
4 ፍቅር ይታገሣል፥ ቸርነትንም ያደርጋል፤ ፍቅር አይቀናም፤ ፍቅር አይመካም፥ አይታበይም፤
5 የማይገባውን አያደርግም፥ የራሱንም አይፈልግም፥ አይበሳጭም፥ በደልን አይቆጥርም፤
6 ከእውነት ጋር ደስ ይለዋል እንጂ ስለ ዓመፃ ደስ አይለውም፤
7 ሁሉን ይታገሣል፥ ሁሉን ያምናል፥ ሁሉን ተስፋ ያደርጋል፥ በሁሉ ይጸናል።
8 ፍቅር ለዘወትር አይወድቅም፤ ትንቢት ቢሆን ግን ይሻራል፤ ልሳኖች ቢሆኑ ይቀራሉ፤ እውቀትም ቢሆን ይሻራል።
9 ከእውቀት ከፍለን እናውቃለንና፥ ከትንቢትም ከፍለን እንናገራለንና፤
10 ፍጹም የሆነ ሲመጣ ግን ተከፍሎ የነበረው ይሻራል።
11 ልጅ ሳለሁ እንደ ልጅ እናገር ነበር፥ እንደ ልጅም አስብ ነበር፥ እንደ ልጅም እቈጥር ነበር፤ ጎልማሳ ሆኜ ግን የልጅነትን ጠባይ ሽሬአለሁ።
12 ዛሬስ በመስተዋት በድንግዝግዝ እንደምናይ ነን በዚያን ጊዜ ግን ፊት ለፊት እናያለን፤ ዛሬስ ከእውቀት ከፍዬ አውቃለሁ በዚያን ጊዜ ግን እኔ ደግሞ እንደ ታወቅሁ አውቃለሁ።
13 እንዲህም ከሆነ፥ እምነት ተስፋ ፍቅር እነዚህ ሦስቱ ጸንተው ይኖራሉ፤ ከእነዚህም የሚበልጠው ፍቅር ነው።
13-а Глава на АФРИКААНС (БУРСКИ, 85% нидерландски) - разпространен основно в ЮАР (5 983 000), Намибия (146 000), Великобритания (100 000), Канада (60 000), Нова Зеландия (21 000), Ботсвана (20 000), Австралия (13 000) и други страни.
l sou ek die tale van mense en engele spreek, en ek het nie die liefde nie, dan het ek 'n klinkende metaal of 'n luidende simbaal geword.
2 En al sou ek die gawe van profesie hê en al die geheimenisse weet en al die kennis, en al sou ek al die geloof hê, sodat ek berge kon versit, en ek het nie die liefde nie, dan sou ek niks wees nie.
3 En al sou ek al my goed uitdeel, en al sou ek my liggaam oorgee om verbrand te word, en ek het nie die liefde nie, dan sou dit my niks baat nie.
4 Die liefde is lankmoedig en vriendelik; die liefde is nie jaloers nie; die liefde praat nie groot nie, is nie opgeblase nie,
5 handel nie onwelvoeglik nie, soek nie sy eie belang nie, word nie verbitterd nie, reken die kwaad nie toe nie,
6 is nie bly oor die ongeregtigheid nie, maar is bly saam met die waarheid.
7 Dit bedek alles, glo alles, hoop alles, verdra alles.
8 Die liefde vergaan nimmermeer; maar profesieë--hulle sal tot niet gaan; of tale--hulle sal ophou; of kennis--dit sal tot niet gaan.
9 Want ons ken ten dele en ons profeteer ten dele.
10 Maar as die volmaakte gekom het, dan sal wat ten dele is, tot niet gaan.
11 Toe ek 'n kind was, het ek gepraat soos 'n kind, gedink soos 'n kind, geredeneer soos 'n kind; maar nou dat ek 'n man is, het ek die dinge van 'n kind afgelê.
12 Want nou sien ons deur 'n spieël in 'n raaisel, maar eendag van aangesig tot aangesig. Nou ken ek ten dele, maar eendag sal ek ten volle ken, net soos ek ten volle geken is.
13 En nou bly geloof, hoop, liefde--hierdie drie; maar die grootste hiervan is die liefde.
13-а Глава на БИРМАНСКИ - говорен от около 30 млн. души в Мианмар (бивша Бирма), Бангладеш и други страни.
1 Եթէ խօսիմ մարդոց եւ հրեշտակներուն լեզուները՝ բայց սէր չունենամ, ես հնչող պղինձի պէս կ՚ըլլամ, կամ ղօղանջող ծնծղայի պէս:
2 Ու եթէ ունենամ մարգարէութեան պարգեւը, հասկնամ բոլոր խորհուրդները եւ ամբողջ գիտութիւնը, ու եթէ ունենամ ամբողջ հաւատքը՝ որ կարենամ լեռներ տեղափոխել, բայց սէր չունենամ, ես ոչինչ եմ:
3 Եւ եթէ սնուցանեմ աղքատները՝ իմ ամբողջ ինչքովս, ու մարմինս այրուելու ընծայեմ, բայց սէր չունենամ, ես օգուտ մը չեմ ունենար:
4 Սէրը համբերատար է, քաղցր է. սէրը չի նախանձիր. սէրը չի գոռոզանար, չի հպարտանար.
5 անվայել վարմունք չ՚ունենար, իրենը չի փնտռեր, չի գրգռուիր, չարութիւն չի մտածեր.
6 անիրաւութեան համար չ՚ուրախանար, հապա ճշմարտութեան ուրախակից կ՚ըլլայ.
7 ամէն բանի կը հանդուրժէ, ամէն բանի կը հաւատայ, ամէն բանի կը յուսայ, ամէն բանի կը տոկայ:
8 Սէրը բնա՛ւ չ՚իյնար. բայց եթէ մարգարէութիւններ ըլլան՝ պիտի ոչնչանան, եթէ լեզուներ՝ պիտի դադրին, եթէ գիտութիւն՝ պիտի ոչնչանայ:
9 Արդարեւ հիմա մասա՛մբ գիտենք ու մասա՛մբ կը մարգարէանանք.
10 բայց երբ կատարեալը գայ, մասնակին պիտի ոչնչանայ:
11 Երբ մանուկ էի, մանուկի պէս կը խօսէի, մանուկի պէս կը մտածէի, մանուկի կարծիք ունէի. բայց երբ այր մարդ եղայ, մանկական բաները մէկ կողմ դրի:
12 Հիմա կը տեսնենք հայելիի մը մէջէն՝ աղօտ կերպով, բայց այն ատեն՝ պիտի տեսնենք երես առ երես: Հիմա ես մասա՛մբ կը ճանչնամ, բայց այն ատեն պիտի ճանչնամ այնպէս՝ ինչպէս ես ճանչցուած եմ:
13 Իսկ հիմա սա՛ երեքը կը մնան՝ հաւատքը, յոյսը, սէրը. բայց սէ՛րն է ասոնց մեծագոյնը:
13-а Глава на ВИЕТНАМСКИ - 80 000 000 души във Виетнам и по света
Dầu tôi nói được các thứ tiếng loài người và thiên sứ, nếu không có tình yêu thương, thì tôi chỉ như đồng kêu lên hay là chập chỏa vang tiếng.
2 Dầu tôi được ơn nói tiên tri, cùng biết đủ các sự mầu nhiệm, và mọi sự hay biết; dầu tôi có cả đức tin đến nỗi dời núi được, nhưng không có tình yêu thương, thì tôi chẳng ra gì.
3 Dầu tôi phân phát gia tài để nuôi kẻ nghèo khó, lại bỏ thân mình để chịu đốt, song không có tình yêu thương, thì điều đó chẳng ích chi cho tôi.
4 Tình yêu thương hay nhịn nhục; tình yêu thương hay nhơn từ; tình yêu thương chẳng ghen tị, chẳng khoe mình, chẳng lên mình kiêu ngạo,
5 chẳng làm điều trái phép, chẳng kiếm tư lợi, chẳng nóng giận, chẳng nghi ngờ sự dữ,
6 chẳng vui về điều không công bình, nhưng vui trong lẽ thật.
7 Tình yêu thương hay dung thứ mọi sự, tin mọi sự, trông cậy mọi sự, nín chịu mọi sự.
8 Tình yêu thương chẳng hề hư mất bao giờ. Các lời tiên tri sẽ hết, sự ban cho nói tiếng lạ sẽ thôi, sự thông biết hầu bị bỏ.
9 Vì chưng chúng ta hiểu biết chưa trọn vẹn, nói tiên tri cũng chưa trọn vẹn;
10 song lúc sự trọn lành đã đến, thì sự chưa được trọn lành sẽ bị bỏ.
11 Khi tôi còn trẻ, tôi nói như con trẻ, tư tưởng như con trẻ, suy xét như con trẻ; khi tôi đã thành nhơn bèn bỏ những điều thuộc về con trẻ.
12 Ngày nay chúng ta xem như trong một cái gương, cách mập mờ: đến bấy giờ chúng ta sẽ thấy hai mặt đối nhau; ngày nay tôi biết chưa hết: đến bấy giờ tôi sẽ biết như Chúa đã biết tôi vậy.
13 Nên bây giờ còn có ba điều nầy: đức tin, sự trông cậy, tình yêu thương; nhưng điều trọng hơn trong ba điều đó là tình yêu thương.
13-а Глава на езика ВОЛОФ - Сенегал, 4.6 милиона души
Su fekkee ne damay wax làkki nit ñi ak yu malaaka yi sax, te boolewuma ci mbëggeel, duma dara lu dul ndënd muy riir, walla jóolóoli buy kandaŋ-kandaŋi.
2 Su ma yéglee wax ju tukkee ci Yàlla, ma xam lépp luy kumpa, ma yor xam-xam bépp, te gëm Yàlla ba man a randal ay tund, fekk boolewuma ci mbëggeel, duma dara.
3 Te it su ma doon saraxe li ma am lépp, di bàyyi ñu lakk sama yaram, ba rey ma, su ma ci boolewul mbëggeel, du ma jariñ dara.
4 Ku bëgg dafay muñ te laabiir. Ku bëgg du kiñaan, du kañu, du tiitaru,
5 du def lu jekkadi, du wut njariñu boppam, du naqari deret, du ñaaw njort.
6 Du bég ci lu awul yoon, waaye dina bég ci lépp luy jollil dëgg.
7 Mbëggeel day baale lépp, am gëm ci lépp, yaakaar lépp, muñ lépp.
8 Mbëggeel amul àpp. Ñiy wax ci kàddug Yàlla dinañu noppi, ñiy wax ay làkk dinañu ko bàyyi, ñiy xamle xam-xamu Yàlla wàcc.
9 Xam-xam bi nu am des na, te ni nu jottalee xebaar bi nu Yàlla dénk des na.
10 Waaye li mat, bu dikkee, li matul jóge fi.
11 Bi ma dee xale, dama doon wax ni xale, di dégge ni xale, di xalaate ni xale. Waaye bi ma doonee mag, bàyyi naa lu bokkoon cig ndaw.
12 Tey jii gis bu lëndëm lanuy gis, ni takkandeer ci seetu bu lëndëm, bu ëllëgee dinanu gis jaxran. Tey jii sama xam-xam des na, bu ëllëgee dinaa xam ba mat sëkk, ni ma Yàlla xame.
13 Léegi nag ñett yii ñooy sax: ngëm, yaakaar, mbëggeel; te mbëggeel moo ci raw.
13-а Глава на ГРЪЦКИ - 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Εαν λαλω τας γλωσσας των ανθρωπων και των αγγελων, αγαπην δε μη εχω, εγεινα χαλκος ηχων η κυμβαλον αλαλαζον.
2 Και εαν εχω προφητειαν και εξευρω παντα τα μυστηρια και πασαν την γνωσιν, και εαν εχω πασαν την πιστιν, ωστε να μετατοπιζω ορη, αγαπην δε μη εχω, ειμαι ουδεν.
3 Και εαν παντα τα υπαρχοντα μου διανειμω, και εαν παραδωσω το σωμα μου δια να καυθω, αγαπην δε μη εχω, ουδεν ωφελουμαι.
4 ¶ Η αγαπη μακροθυμει, αγαθοποιει, η αγαπη δεν φθονει, η αγαπη δεν αυθαδιαζει, δεν επαιρεται,
5 δεν ασχημονει, δεν ζητει τα εαυτης, δεν παροξυνεται, δεν διαλογιζεται το κακον,
6 δεν χαιρει εις την αδικιαν, συγχαιρει δε εις την αληθειαν·
7 παντα ανεχεται, παντα πιστευει, παντα ελπιζει, παντα υπομενει.
8 ¶ Η αγαπη ουδεποτε εκπιπτει· τα αλλα ομως, ειτε προφητειαι ειναι, θελουσι καταργηθη· ειτε γλωσσαι, θελουσι παυσει· ειτε γνωσις, θελει καταργηθη.
9 Διοτι κατα μερος γινωσκομεν και κατα μερος προφητευομεν·
10 οταν ομως ελθη το τελειον, τοτε το κατα μερος θελει καταργηθη.
11 Οτε ημην νηπιος, ως νηπιος ελαλουν, ως νηπιος εφρονουν, ως νηπιος εσυλλογιζομην· οτε ομως εγεινα ανηρ, κατηργησα τα του νηπιου.
12 Διοτι τωρα βλεπομεν δια κατοπτρου αινιγματωδως, τοτε δε προσωπον προς προσωπον· τωρα γνωριζω κατα μερος, τοτε δε θελω γνωρισει καθως και εγνωρισθην.
13 Τωρα δε μενει πιστις, ελπις, αγαπη, τα τρια ταυτα. μεγαλητερα δε τουτων ειναι η αγαπη.
13-а Глава на ДАТСКИ - 6 000 000 души в Дания, Южен Шлезвиг, Фарьорските острови и Гренландия.
1 Taler jeg med Menneskers og Engles Tunger, men ikke har Kærlighed, da er jeg bleven et lydende Malm eller en klingende Bjælde.
2 Og har jeg profetisk Gave og kender alle Hemmelighederne og al Kundskaben, og har jeg al Troen, så at jeg kan flytte Bjerge, men ikke har Kærlighed, da er jeg intet.
3 Og uddeler jeg alt, hvad jeg ejer, til de fattige og giver mit Legeme hen til at brændes, men ikke har Kærlighed, da gavner det mig intet.
4 Kærligheden er langmodig, er velvillig; Kærligheden bærer ikke Nid; Kærligheden praler ikke, opblæses ikke,
5 gør intet usømmeligt, søger ikke sit eget, forbitres ikke, tilregner ikke det onde;
6 glæder sig ikke over Uretfærdigheden, men glæder sig ved Sandheden;
7 den tåler alt, tror alt, håber alt, udholder alt.
8 Kærligheden bortfalder aldrig; men enten det er profetiske Gaver, de skulle forgå, eller Tungetale, den skal ophøre, eller Kundskab, den skal forgå;
9 thi vi kende stykkevis og profetere stykkevis;
10 men når det fuldkomne kommer, da skal det stykkevise forgå.
11 Da jeg var Barn, talte jeg som et Barn, tænkte jeg som et Barn, dømte jeg som et Barn; efter at jeg er bleven Mand, har jeg aflagt det barnagtige.
12 Nu se vi jo i et Spejl, i en Gåde, men da skulle vi se Ansigt til Ansigt; nu kender jeg stykkevis, men da skal jeg erkende, ligesom jeg jo blev erkendt.
13 Så blive da Tro, Håb, Kærlighed disse tre; men størst iblandt disse er Kærligheden.
13-а Глава на ЕСТОНСКИ - говорен е от около 1 150 000 души в Естония, Русия, Швеция, Финландия, Съединените щати и Латвия.
Kui ma inimeste ja inglite keeltega räägiksin, aga mul poleks armastust, oleksin ma vaid kumisev vask ja kõlisev kelluke!
2 Ja kui mul oleks prohvetianne ja ma teaksin kõik saladused ja kõik tunnetatu, ja kui mul oleks kõik usk, nõnda et võiksin mägesid teisale paigutada, aga mul poleks armastust, siis ei oleks minust ühtigi!
3 Ja kui ma jagaksin kõik oma vara vaestele ja kui ma annaksin oma ihu põletada ja mul poleks armastust, siis ei oleks mul sellest mingit kasu!
4 Armastus on pikameelne, armastus on täis heldust; ta ei ole kade, armastus ei suurustle, ta ei ole iseennast täis;
5 ta ei ole viisakuseta, ta ei otsi omakasu, ta ei ärritu, ta ei pea meeles paha;
6 ta ei rõõmutse ülekohtust, aga ta rõõmutseb ühes tõega;
7 tema vabandab kõik, usub kõik, loodab kõik, sallib kõik!
8 Armastus ei hävi ilmaski! Aga olgu prohveti ennustused, need kaovad; olgu keeled, need lakkavad; olgu tunnetus, see lõpeb ära.
9 Sest poolik on, mida me tunnetame, ja poolik, mida me ennustame.
10 Aga kui tuleb täiuslik asi, siis kaob see, mis on poolik!
11 Kui ma olin väeti laps, siis ma rääkisin nagu väeti laps, ma mõtlesin nagu väeti laps ja arvasin nagu väeti laps; aga kui ma sain meheks, siis ma hülgasin selle, mis on omane väetile lapsele.
12 Sest nüüd me näeme nagu peeglis tuhmi kujutist, aga siis palgest palgesse; nüüd ma tunnetan poolikult, aga siis ma tunnetan täiesti, nagu minagi olen täiesti tunnetatud.
13 Ent nüüd jääb usk, lootus, armastus, need kolm; aga suurim neist on armastu.
13-а Глава на ИНДОНЕЗИЙСКИ – над 200 милиона човека
Meskipun saya dapat berbicara dengan berbagai bahasa manusia, bahkan dengan bahasa malaikat sekalipun, tetapi saya tidak mengasihi orang lain, maka ucapan-ucapan saya itu hanya bunyi yang nyaring tanpa arti.
2 Meskipun saya pandai menyampaikan berita dari Allah, dan mengerti semua hal yang dalam-dalam, dan tahu segala sesuatu serta sangat percaya kepada Allah sehingga dapat membuat gunung berpindah, tetapi saya tidak mengasihi orang-orang lain, maka saya tidak berarti apa-apa!
3 Meskipun semua yang saya miliki, saya sedekahkan kepada orang miskin, dan saya menyerahkan diri saya untuk dibakar, tetapi saya tidak mengasihi orang-orang lain, maka semuanya itu tidak ada gunanya sama sekali.
4 Orang yang mengasihi orang-orang lain, sabar dan baik hati. Ia tidak meluap dengan kecemburuan, tidak membual, tidak sombong.
5 Ia tidak angkuh, tidak kasar, ia tidak memaksa orang lain untuk mengikuti kemauannya sendiri, tidak juga cepat tersinggung, dan tidak dendam.
6 Orang yang mengasihi orang-orang lain, tidak senang dengan kejahatan, ia hanya senang dengan kebaikan.
7 Ia tahan menghadapi segala sesuatu dan mau percaya akan yang terbaik pada setiap orang; dalam keadaan yang bagaimanapun juga orang yang mengasihi itu tidak pernah hilang harapannya dan sabar menunggu segala sesuatu.
8 Tidak pernah akan ada saat di mana orang tidak perlu saling mengasihi. Sekarang ini ada orang yang pandai menyampaikan berita dari Allah, tetapi nanti ia akan berhenti menyampaikan berita itu. Sekarang ada yang pandai berbicara dalam berbagai bahasa yang ajaib, tetapi nanti ia akan berhenti berbicara dalam bahasa-bahasa itu. Sekarang ada orang yang mengetahui banyak hal, tetapi nanti apa yang mereka ketahui itu akan dilupakan.
9 Sebab, pengetahuan kita dan kesanggupan kita untuk menyampaikan berita dari Allah, masih kurang sempurna.
10 Nanti akan tiba waktunya Allah membuat semuanya sempurna, dan yang tidak sempurna itu akan hilang.
11 Pada waktu saya masih anak kecil, saya berbicara seperti anak kecil, saya berperasaan seperti anak kecil dan saya berpikir seperti anak kecil. Sekarang saya sudah dewasa, kelakuan saya yang kekanak-kanakan sudah saya buang.
12 Apa yang kita lihat sekarang ini adalah seperti bayangan yang kabur pada cermin. Tetapi nanti kita akan melihat langsung dengan jelas. Sekarang saya belum tahu segalanya, tetapi nanti saya akan tahu segalanya sama seperti Allah tahu segalanya mengenai diri saya.
13 Jadi, untuk saat ini ada tiga hal yang kita harus tetap lakukan: percaya, berharap dan saling mengasihi. Yang paling penting dari ketiganya itu ialah mengasihi orang-orang lain.
13-а Глава на ИСЛАНДСКИ – 320 000 души
Þótt ég talaði tungum manna og engla, en hefði ekki kærleika, væri ég hljómandi málmur eða hvellandi bjalla.
2 Og þótt ég hefði spádómsgáfu og vissi alla leyndardóma og ætti alla þekking, og þótt ég hefði svo takmarkalausa trú, að færa mætti fjöll úr stað, en hefði ekki kærleika, væri ég ekki neitt.
3 Og þótt ég deildi út öllum eigum mínum, og þótt ég framseldi líkama minn, til þess að verða brenndur, en hefði ekki kærleika, væri ég engu bættari.
4 Kærleikurinn er langlyndur, hann er góðviljaður. Kærleikurinn öfundar ekki. Kærleikurinn er ekki raupsamur, hreykir sér ekki upp.
5 Hann hegðar sér ekki ósæmilega, leitar ekki síns eigin, hann reiðist ekki, er ekki langrækinn.
6 Hann gleðst ekki yfir óréttvísinni, en samgleðst sannleikanum.
7 Hann breiðir yfir allt, trúir öllu, vonar allt, umber allt.
8 Kærleikurinn fellur aldrei úr gildi. En spádómsgáfur, þær munu líða undir lok, og tungur, þær munu þagna, og þekking, hún mun líða undir lok.
9 Því að þekking vor er í molum og spádómur vor er í molum.
10 En þegar hið fullkomna kemur, þá líður það undir lok, sem er í molum.
11 Þegar ég var barn, talaði ég eins og barn, hugsaði eins og barn og ályktaði eins og barn. En þegar ég var orðinn fulltíða maður, lagði ég niður barnaskapinn.
12 Nú sjáum vér svo sem í skuggsjá, í ráðgátu, en þá munum vér sjá augliti til auglitis. Nú er þekking mín í molum, en þá mun ég gjörþekkja, eins og ég er sjálfur gjörþekktur orðinn.
13 En nú varir trú, von og kærleikur, þetta þrennt, en þeirra er kærleikurinn mestur.
13-а Глава на ИСПАНСКИ – 548 милиона
Si yo hablo en lenguas de hombres y de ángeles, pero no tengo amor, vengo a ser como bronce que resuena o un címbalo que retiñe.
2 Si tengo profecía y entiendo todos los misterios y todo conocimiento; y si tengo toda la fe, de tal manera que traslade los montes, pero no tengo amor, nada soy.
3 Si reparto todos mis bienes, y si entrego mi cuerpo para ser quemado, pero no tengo amor, de nada me sirve.
4 El amor tiene paciencia y es bondadoso. El amor no es celoso. El amor no es ostentoso, ni se hace arrogante.
5 No es indecoroso, ni busca lo suyo propio. No se irrita, ni lleva cuentas del mal.
6 No se goza de la injusticia, sino que se regocija con la verdad.
7 Todo lo sufre, todo lo cree, todo lo espera, todo lo soporta.
8 El amor nunca deja de ser. Pero las profecías se acabarán, cesarán las lenguas, y se acabará el conocimiento.
9 Porque conocemos sólo en parte y en parte profetizamos;
10 pero cuando venga lo que es perfecto, entonces lo que es en parte será abolido.
11 Cuando yo era niño, hablaba como niño, pensaba como niño, razonaba como niño; pero cuando llegué a ser hombre, dejé lo que era de niño.
12 Ahora vemos oscuramente por medio de un espejo, pero entonces veremos cara a cara. Ahora conozco en parte, pero entonces conoceré plenamente, así como fui conocido.
13 Y ahora permanecen la fe, la esperanza y el amor, estos tres; pero el mayor de ellos es el amor.
13-а Глава на ИТАЛИАНСКИ – 62 500 000 човека
1 Se anche parlassi le lingue degli uomini e degli angeli, ma non avessi la carità, sono come un bronzo che risuona o un cembalo che tintinna.
2 E se avessi il dono della profezia e conoscessi tutti i misteri e tutta la scienza, e possedessi la pienezza della fede così da trasportare le montagne, ma non avessi la carità, non sono nulla.
3 E se anche distribuissi tutte le mie sostanze e dessi il mio corpo per esser bruciato, ma non avessi la carità, niente mi giova.
4 La carità è paziente, è benigna la carità; non è invidiosa la carità, non si vanta, non si gonfia,
5 non manca di rispetto, non cerca il suo interesse, non si adira, non tiene conto del male ricevuto,
6 non gode dell'ingiustizia, ma si compiace della verità.
7 Tutto copre, tutto crede, tutto spera, tutto sopporta.
8 La carità non avrà mai fine. Le profezie scompariranno; il dono delle lingue cesserà e la scienza svanirà.
9 La nostra conoscenza è imperfetta e imperfetta la nostra profezia.
10 Ma quando verrà ciò che è perfetto, quello che è imperfetto scomparirà.
11 Quand'ero bambino, parlavo da bambino, pensavo da bambino, ragionavo da bambino. Ma, divenuto uomo, ciò che era da bambino l'ho abbandonato.
12 Ora vediamo come in uno specchio, in maniera confusa; ma allora vedremo a faccia a faccia. Ora conosco in modo imperfetto, ma allora conoscerò perfettamente, come anch'io sono conosciuto.
13 Queste dunque le tre cose che rimangono: la fede, la speranza e la carità; ma di tutte più grande è la carità!
13-а Глава на езика КАННАДА (дравидски език в Западна Индия) – 44 милиона човека
ನಾನು ಮನುಷ್ಯರ ಮತ್ತು ದೂತರ ಭಾಷೆಗಳನ್ನು ಆಡುವವನಾದರೂ ಪ್ರೀತಿ ಯಿಲ್ಲದವನಾಗಿದ್ದರೆ ನಾದಕೊಡುವ ಕಂಚೂ ಗಣಗಣಿ ಸುವ ತಾಳವೂ ಆಗಿದ್ದೇನೆ.
2 ನನಗೆ ಪ್ರವಾದನ ವರವಿದ್ದರೂ ಎಲ್ಲಾ ರಹಸ್ಯಗಳನ್ನು ಮತ್ತು ಸಕಲ ಜ್ಞಾನವನ್ನು ತಿಳಿದುಕೊಂಡವನಾಗಿದ್ದರೂ ಬೆಟ್ಟಗಳನ್ನು ತೆಗೆದಿಡುವದಕ್ಕೆ ಬೇಕಾದಷ್ಟು ನಂಬಿಕೆಯಿದ್ದರೂ ನಾನು ಪ್ರೀತಿಯಿಲ್ಲದವನಾಗಿದ್ದರೆ ಏನೂ ಅಲ್ಲದವನಾಗಿ ದ್ದೇನೆ.
3 ನನಗಿರುವದೆಲ್ಲವನ್ನು ಬಡವರಿಗೆ ಅನ್ನದಾನ ಮಾಡಿದರೂ ನನ್ನ ದೇಹವನ್ನು ಸುಡುವದಕ್ಕೆ ಒಪ್ಪಿ ಸಿದರೂ ಪ್ರೀತಿಯು ನನಗಿಲ್ಲದಿದ್ದರೆ ನನಗೇನೂ ಪ್ರಯೋಜನವಾಗುವದಿಲ್ಲ.
4 ಪ್ರೀತಿ ಬಹು ತಾಳ್ಮೆಯುಳ್ಳದ್ದು, ಕರುಣೆಯುಳ್ಳದ್ದು; ಪ್ರೀತಿಯು ಹೊಟ್ಟೇಕಿಚ್ಚು ಪಡುವದಿಲ್ಲ, ಹೊಗಳಿ ಕೊಳ್ಳುವದಿಲ್ಲ, ಉಬ್ಬಿಕೊಳ್ಳುವದಿಲ್ಲ,
5 ಮರ್ಯಾದೆ ಗೆಟ್ಟು ನಡೆಯುವದಿಲ್ಲ, ಸ್ವಾರ್ಥತೆಯನ್ನು ಬಯಸು ವದಿಲ್ಲ, ಬೇಗನೆ ಕೋಪಗೊಳ್ಳುವದಿಲ್ಲ, ಕೆಟ್ಟದ್ದನ್ನು ಯೋಚಿಸುವದಿಲ್ಲ.
6 ಅನ್ಯಾಯದಲ್ಲಿ ಸಂತೋಷಪಡದೆ ಸತ್ಯದಲ್ಲಿಯೇ ಸಂತೋಷಪಡುತ್ತದೆ.
7 ಎಲ್ಲವನ್ನೂ ಸಹಿಸಿಕೊಳ್ಳುತ್ತದೆ, ಎಲ್ಲವನ್ನೂ ನಂಬುತ್ತದೆ, ಎಲ್ಲವನ್ನೂ ನಿರೀಕ್ಷಿಸುತ್ತದೆ, ಎಲ್ಲವನ್ನೂ ತಾಳಿಕೊಳ್ಳುತ್ತದೆ.
8 ಪ್ರೀತಿಯು ಎಂದಿಗೂ ಬಿದ್ದು ಹೋಗುವದಿಲ್ಲ;ಆದರೆ ಪ್ರವಾದನೆಗಳು ಬಿದ್ದುಹೋಗುವವು; ಭಾಷೆ ಗಳೋ ನಿಂತುಹೋಗುವವು: ಜ್ಞಾನವೋ ಇಲ್ಲದಂತಾ ಗುವದು.
9 ನಾವು ಅಪೂರ್ಣವಾಗಿ ತಿಳುಕೊಳ್ಳುತ್ತೇವೆ, ಅಪೂರ್ಣವಾಗಿ ಪ್ರವಾದಿಸುತ್ತೇವೆ.
10 ಆದರೆ ಸಂಪೂರ್ಣವಾದದ್ದು ಬಂದಾಗ ಅಪೂರ್ಣವಾದದ್ದು ಇಲ್ಲದಂತಾಗುವದು.
11 ನಾನು ಬಾಲಕನಾಗಿದ್ದಾಗ ಬಾಲಕನ ಹಾಗೆ ಮಾತನಾಡಿದೆನು; ಬಾಲಕನ ಹಾಗೆ ತಿಳಿದುಕೊಂಡೆನು. ಬಾಲಕನ ಹಾಗೆ ಯೋಚಿಸಿದೆನು. ಆದರೆ ನಾನು ಪ್ರಾಯಸ್ಥನಾದ ಮೇಲೆ ಬಾಲ್ಯದವು ಗಳನ್ನು ಬಿಟ್ಟುಬಿಟ್ಟೆನು.
12 ಈಗ ನಾವು ಕನ್ನಡಿಯಲ್ಲಿ ಮೊಬ್ಬಾಗಿ ನೋಡುತ್ತೇವೆ. ತರುವಾಯ ಮುಖಾಮುಖಿ ಯಾಗಿ ನೋಡುವೆವು; ಈಗ ನಾನು ಅಪೂರ್ಣವಾಗಿ ತಿಳಿದಿದ್ದೇನೆ. ತರುವಾಯ ದೇವರು ನನ್ನನ್ನು ತಿಳಿದು ಕೊಂಡಂತೆಯೇ ನಾನೂ ತಿಳಿದುಕೊಳ್ಳುತ್ತೇನೆ.
13 ಹೀಗೆ ನಂಬಿಕೆ ನಿರೀಕ್ಷೆ ಪ್ರೀತಿ ಈ ಮೂರೇ ನಿಲ್ಲುತ್ತವೆ; ಆದರೆ ಇವುಗಳಲ್ಲಿ ದೊಡ್ಡದು ಪ್ರೀತಿಯೇ.
13-а Глава на КИТАЙСКИ – 1.2 милиарда човека
КИТАЙСКИ ОПРОСТЕН
我 若 能 说 万 人 的 方 言 , 并 天 使 的 话 语 , 却 没 有 爱 , 我 就 成 了 鸣 的 锣 , 响 的 钹 一 般 。
2 我 若 有 先 知 讲 道 之 能 , 也 明 白 各 样 的 奥 秘 , 各 样 的 知 识 , 而 且 有 全 备 的 信 , 叫 我 能 够 移 山 , 却 没 有 爱 , 我 就 算 不 得 甚 麽 。
3 我 若 将 所 有 的 周 济 穷 人 , 又 舍 己 身 叫 人 焚 烧 , 却 没 有 爱 , 仍 然 与 我 无 益 。
4 爱 是 恒 久 忍 耐 , 又 有 恩 慈 ; 爱 是 不 嫉 妒 ; 爱 是 不 自 夸 , 不 张 狂 ,
5 不 做 害 羞 的 事 , 不 求 自 己 的 益 处 , 不 轻 易 发 怒 , 不 计 算 人 的 恶 ,
6 不 喜 欢 不 义 , 只 喜 欢 真 理 ;
7 凡 事 包 容 , 凡 事 相 信 , 凡 事 盼 望 , 凡 事 忍 耐 。
8 爱 是 永 不 止 息 。 先 知 讲 道 之 能 终 必 归 於 无 有 ; 说 方 言 之 能 终 必 停 止 ; 知 识 也 终 必 归 於 无 有 。
9 我 们 现 在 所 知 道 的 有 限 , 先 知 所 讲 的 也 有 限 ,
10 等 那 完 全 的 来 到 , 这 有 限 的 必 归 於 无 有 了 。
11 我 作 孩 子 的 时 候 , 话 语 像 孩 子 , 心 思 像 孩 子 , 意 念 像 孩 子 , 既 成 了 人 , 就 把 孩 子 的 事 丢 弃 了 。
12 我 们 如 今 彷 佛 对 着 镜 子 观 看 , ? 糊 不 清 ( 原 文 作 : 如 同 猜 谜 ) ; 到 那 时 就 要 面 对 面 了 。 我 如 今 所 知 道 的 有 限 , 到 那 时 就 全 知 道 , 如 同 主 知 道 我 一 样 。
13 如 今 常 存 的 有 信 , 有 望 , 有 爱 这 三 样 , 其 中 最 大 的 是 爱
КИТАЙСКИ ТРАДИЦИОНЕН
1我 若 能 說 萬 人 的 方 言 , 並 天 使 的 話 語 , 卻 沒 有 愛 , 我 就 成 了 鳴 的 鑼 , 響 的 鈸 一 般 。
2 我 若 有 先 知 講 道 之 能 , 也 明 白 各 樣 的 奧 祕 , 各 樣 的 知 識 , 而 且 有 全 備 的 信 , 叫 我 能 夠 移 山 , 卻 沒 有 愛 , 我 就 算 不 得 甚 麼 。
3 我 若 將 所 有 的 賙 濟 窮 人 , 又 捨 己 身 叫 人 焚 燒 , 卻 沒 有 愛 , 仍 然 與 我 無 益 。
4 愛 是 恆 久 忍 耐 , 又 有 恩 慈 ; 愛 是 不 嫉 妒 ; 愛 是 不 自 誇 , 不 張 狂 ,
5 不 做 害 羞 的 事 , 不 求 自 己 的 益 處 , 不 輕 易 發 怒 , 不 計 算 人 的 惡 ,
6 不 喜 歡 不 義 , 只 喜 歡 真 理 ;
7 凡 事 包 容 , 凡 事 相 信 , 凡 事 盼 望 , 凡 事 忍 耐 。
8 愛 是 永 不 止 息 。 先 知 講 道 之 能 終 必 歸 於 無 有 ; 說 方 言 之 能 終 必 停 止 ; 知 識 也 終 必 歸 於 無 有 。
9 我 們 現 在 所 知 道 的 有 限 , 先 知 所 講 的 也 有 限 ,
10 等 那 完 全 的 來 到 , 這 有 限 的 必 歸 於 無 有 了 。
11 我 作 孩 子 的 時 候 , 話 語 像 孩 子 , 心 思 像 孩 子 , 意 念 像 孩 子 , 既 成 了 人 , 就 把 孩 子 的 事 丟 棄 了 。
12 我 們 如 今 彷 彿 對 著 鏡 子 觀 看 , 糢 糊 不 清 ( 原 文 作 : 如 同 猜 謎 ) ; 到 那 時 就 要 面 對 面 了 。 我 如 今 所 知 道 的 有 限 , 到 那 時 就 全 知 道 , 如 同 主 知 道 我 一 樣 。
13 如 今 常 存 的 有 信 , 有 望 , 有 愛 這 三 樣 , 其 中 最 大 的 是 愛
13-а Глава на КОРЕЙСКИ - 72.2 милиона човека
내가 사람의 방언과 천사의 말을 할지라도 사랑이 없으면 소리나는 구리와 울리는 꽹과리가 되고
2 내가 예언하는 능이 있어 모든 비밀과 모든 지식을 알고 또 산을 옮길 만한 모든 믿음이 있을지라도 사랑이 없으면 내가 아무 것도 아니요
3 내가 내게 있는 모든 것으로 구제하고 또 내 몸을 불사르게 내어 줄지라도 사랑이 없으면 내게 아무 유익이 없느니라
4 사랑은 오래 참고, 사랑은 온유하며, 투기하는 자가 되지 아니하며, 사랑은 자랑하지 아니하며, 교만하지 아니하며
5 무례히 행치 아니하며, 자기의 유익을 구치 아니하며, 성내지 아니하며, 악한 것을 생각지 아니하며
6 불의를 기뻐하지 아니하며, 진리와 함께 기뻐하고
7 모든 것을 참으며, 모든 것을 믿으며, 모든 것을 바라며, 모든 것을 견디느니라 !
8 사랑은 언제까지든지 떨어지지 아니하나 예언도 폐하고 방언도 그치고 지식도 폐하리라
9 우리가 부분적으로 알고 부분적으로 예언하니
10 온전한 것이 올 때에는 부분적으로 하던 것이 폐하리라
11 내가 어렸을 때에는 말하는 것이 어린 아이와 같고 깨닫는 것이 어린 아이와 같고 생각하는 것이 어린 아이와 같다가 장성한 사람이 되어서는 어린 아이의 일을 버렸노라
12 우리가 이제는 거울로 보는 것같이 희미하나 그 때에는 얼굴과 얼굴을 대하여 볼 것이요 이제는 내가 부분적으로 아나 그 때에는 주께서 나를 아신 것같이 내가 온전히 알리라
13 그런즉 믿음, 소망, 사랑, 이 세가지는 항상 있을 것인데 그 중에 제일은 사랑이라 !
13-а Глава на КОЯ (дравидски в центр. и южна Индия) - 407,423 човека
1 నన్న మనుసుర్కు తిరియూని బాసా తిరియుత్కన్న, థేవ దూత తిరియూని బాసా తిరియుత్కన్న, నాయమటె వేరెవారి పొం్రొ పేమ తోపిసకుండా మతుకు, బాత్దానికి పంతికి వం్రొ రవిల్ ఈథాని కంచినినా, డంగ్ డంగ్ ఇంథాని తాలాతె చెంతమ్ మంతాన్.
2 థేమండు-కెత్త-మాట-కెత్తాని బమమానమ్ నాకు మంథొచ్చు. థేమండు తాస్త అన్ని రాసియూకిని కెత్తాని తెలివి గూడ నాకు మంథొచ్చు. మెట్టాని పెకిలిసాని గెట్టి నమ్మకమ్ నాకు మంథొచ్చు. గోని నాయగ్గ వేరెవారి పొం్రొ పేమ ఇల్లుకు నన్న వట్టివానె.
3 పేథోరిని బతుకిసనాంకి నాకు మంథాని సంసారమంతా చథిరి ఇత్కన్న, పొడసనాంకి నా ఒల్దిని ఇత్కన్న, నాయగ్గ వేరెవారి పొం్రొ పేమ ఇల్లుకు నాకు అనమిసరమె.
4 నిమ్మ ఒరోని పేమిసుకు ఓనిని ఓర్సుకుంటిని. నిమ్మ ఒరోని పేమిస్తుకు ఓనికి దయ తోపిసితిని. నిమ్మ ఒరోని పేమిసుకు ఓని పొం్రొ నీకు కసి మన్నొ. పేమ మందనోండు ఓనికి ఓండె గొప్పంగా కెల్లొ. పేమ మందనోండు గీరంగా మన్నో.
5 పేమ మందనోండు మూర్క పనుంగు తుంగొ. పేమ మందనోండు పులుముచ్చి పనుంగు తుంగొ. పేమ మందనోనికి రోసమ్ వం్రొ. పేమ మందనోండు వేరెవారు ఓనికి తుంగ్త సెడ్డ పనుంగిని ఓని రుదయూతె తాసి మన్నొ.
6 పేమ మందనోండు అన్యాయతిని పెయుసి కుసేలి పరవకుండా నిజాయుతిని పెయుసి కుసేలి పర్దితో.
7 పేమ మందనోండు అన్నిటె తట్టుకుంటొ. అన్నిటిని నమ్మితొ. అన్నిటిని నమ్మకాతె యెదురూడితొ. అన్నిటిని ఒర్సుకుంటొ.
8 పేమ బెస్కెటికి అడుగరిసి అన్నొ. థేమండు-కెత్త-మాట కెత్తనోరి మాట గుడ అడుగరసి థెయుతె. రక రక బాసా తిరియనద్దుగూడ ఆంగి థెయుతె. తెలివి గూడ అడుగరసి థెయుతె.
9 మనాంకి తెలివి కొథ్దిగె మింథె. థేమండు-కెత్త-మాట కెత్తనద్దు గూడ ఉచ్చుటె కెచ్చనాడు.
10 గోని పూర్తిగా మందనద్దు మనాంకి వాదనస్కె వెట్టిగ మందనద్దు అడుగరిసి థెయుతె.
11 నన్న సిన్న పిల్లానినా మన్నంగ సిన్న పిల్లా తిస్తె తిరియుత్తాన్. సిన్న పిల్లా తిస్తె అనుకుట్టాన్. సిన్న పిల్లా తిస్తె ఆలోసిస్తా్తన్. గోని నన్న పెద్దవాండు అత్తస్కె సిన్న పిల్లాని సేటక విడిసి అత్తాన్.
12 ఇంజె మనాడు అథ్దాతె ఊడనాటు ఊడనాడ్. అద్దు మసుకుగా వేడితె. గోని అస్కె మనాడు యెదురెదురు ఊడితాడు. ఇంజె నాకు తెలివి కొథ్దిగ మింథె. అస్కె నన్న తెలుసుకుండవలసింథానికన్న పూర్తిగా తెలుసుకుంటాన్.
13 ఇంజె నిలకడగా మందనమ్వ మూడ. అమ్వ నమ్మకమ్, నిరిచ్చన, పేమ. వీటమటె గొప్పంగ మందనద్దు పేమయే.
13-а Глава на КХОСА - В ЮАР и др., 8 милиона човека
Ndingafanelana ndithetha ngeelwimi zabantu nezezithunywa zezulu; uthando ke ndingenalo, ndisuke ndaba yixina ehlokomayo, necangci elikhenkcezayo.
2 Ndingafanelana ndinabo nobuprofeto, ndizazi iimfihlelo zonke, ndinako konke ukwazi; ndingafanelana ndinalo lonke ukholo, ngokokude ndisuse iintaba, uthando ke ndingenalo, andinto yanto.
3 Ndingafanelana ndisamkelisa amahlwempu ngempahla yam yonke, nokuba ndithe umzimba wam ndawunikela ukuba utshiswe, uthando ke ndingenalo, akundincedi lutho.
4 Uthando luzeka kade umsindo, lunobubele; uthando alunamona; uthando alugwagwisi; alukhukhumali;
5 alwenzi okuziintloni; alufuni okukokwalo kodwa; alucaphuki; alunanzondo;
6 aluvuyeli kungalungisi; luvuyisana nenyaniso.
7 Luthwala iinto zonke; lukholwa ziinto zonke; luthemba iinto zonke; lunyamezela iinto zonke.
8 Uthando aluze lutshitshe; nokuba ke ziziprofeto, ziya kubhangiswa; nokuba ziilwimi, ziya kupheza; nokuba kukwazi, kuya kuphuthiswa.
9 Kuba siyazi ngokuyinxenye, siprofeta ngokuyinxenye.
10 Xa kuthe ke kwafika okuzalisekileyo, kuya kwandula ukuphuthiswa okuyinxenye.
11 Oko bendingumntwana, bendithetha ngokomntwana, bendiqonda ngokomntwana, bendicamanga ngokomntwana; ndithe ke, ndakuba yindoda, ndazibhangisa izinto zobuntwana.
12 Kuba ngoku sikhangela esipilini ngokwamanakanibe; oko ke, siya kukhangelana ebusweni. Ngoku ndazi ngokuyinxenye; oko ke ndiya kwazi kakuhle, njengoko ndaziwayo nokwaziwa nam.
13 Kungoku ke kuhleli ukholo, ithemba, uthando, ezo zinto zontathu; eyona inkulu ke kuzo apho luthando.
13-а Глава на ЛАТИНСКИ - Ватикана и Южна Европа; днес говорещи - 100 човека
si linguis hominum loquar et angelorum caritatem autem non habeam factus sum velut aes sonans aut cymbalum tinniens
2 et si habuero prophetiam et noverim mysteria omnia et omnem scientiam et habuero omnem fidem ita ut montes transferam caritatem autem non habuero nihil sum
3 et si distribuero in cibos pauperum omnes facultates meas et si tradidero corpus meum ut ardeam caritatem autem non habuero nihil mihi prodest
4 caritas patiens est benigna est caritas non aemulatur non agit perperam non inflatur
5 non est ambitiosa non quaerit quae sua sunt non inritatur non cogitat malum
6 non gaudet super iniquitatem congaudet autem veritati
7 omnia suffert omnia credit omnia sperat omnia sustinet
8 caritas numquam excidit sive prophetiae evacuabuntur sive linguae cessabunt sive scientia destruetur
9 ex parte enim cognoscimus et ex parte prophetamus
10 cum autem venerit quod perfectum est evacuabitur quod ex parte est
11 cum essem parvulus loquebar ut parvulus sapiebam ut parvulus cogitabam ut parvulus quando factus sum vir evacuavi quae erant parvuli
12 videmus nunc per speculum in enigmate tunc autem facie ad faciem nunc cognosco ex parte tunc autem cognoscam sicut et cognitus sum
13 nunc autem manet fides spes caritas tria haec maior autem his est caritas
1.12.2021 г. 21,24 ч.
ПРОДЪЛЖЕНИЕ: 13 ГЛАВА ОТ ПЪРВОТО ПОСЛАНИЕ НА АП.ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ, В ПРЕВОД НА ОЩЕ 28 ЕЗИКА – КАПКА В МОРЕТО ИЗМЕЖДУ СРЕДНО 60 ХИЛЯДИ ЕЗИКА НА ЗЕМЯТА. И на ТЯХ ще бъде преведено!
13-а Глава на ЛИТОВСКИ – 4 милиона
1 Jeigu aš kalbu žmonių ir angelų kalbomis, bet neturiu meilės, esu kaip skambantis varis ar žvangantys cimbolai.
2 Ir jei turiu pranašavimo dovaną ir suprantu visas paslaptis, ir turiu visą pažinimą; jei turiu visą tikėjimą, kad galiu kalnus perkelti, tačiau neturiu meilės, esu niekas.
3 Ir jei išdalinu vargšams pamaitinti visa, ką turiu, ir jeigu atiduodu savo kūną sudeginti, bet neturiu meilės,man nėra iš to jokios naudos.
4 Meilė kantri ir maloni, meilė nepavydi; meilė nesigiria ir neišpuiksta.
5 Ji nesielgia nepadoriai, neieško savo naudos, nepasiduoda piktumui, nemąsto piktai,
6 nesidžiaugia neteisybe, džiaugiasi tiesa;
7 visa pakenčia, visa tiki, viskuo viliasi ir visa ištveria.
8 Meilė niekada nesibaigia. Baigsis pranašystės, paliaus kalbos, išnyks pažinimas,
9 nes mes žinome iš dalies ir mes pranašaujame iš dalies.
10 Bet kai ateis tobulumas, tai, kas iš dalies, pasibaigs.
11 Kai buvau vaikas, kalbėjau kaip vaikas, supratau kaip vaikas, mąsčiau kaip vaikas, bet tapęs vyru, palikau tai, kas vaikiška.
12 Dabar mes matome kaip per stiklą, miglotai, bet tadaveidas į veidą. Dabar žinau iš dalies, bet tada pažinsiu, kaip ir pats esu pažintas.
13 Taigi dabar pasilieka tikėjimas, viltis ir meilėšis trejetas, bet didžiausia iš jų yra meilė.
13-а Глава на МАЛАЙСКИ - 290 млн. души в Бруней, Индонезия, Малайзия и Сингапур.
ഞാന് മനുഷ്യരുടെയും ദൂതന്മാരുടെയും ഭാഷകളില് സംസാരിച്ചാലും എനിക്കു സ്നേഹമില്ല എങ്കില് ഞാന് മുഴങ്ങുന്ന ചെമ്പോ ചിലമ്പുന്ന കൈത്താളമോ അത്രേ.
2 എനിക്കു പ്രവചനവരം ഉണ്ടായിട്ടു സകല മര്മ്മങ്ങളും സകല ജ്ഞാനവും ഗ്രഹിച്ചാലും മലകളെ നീക്കുവാന് തക്ക വിശ്വാസം ഉണ്ടായാലും സ്നേഹമില്ല എങ്കില് ഞാന് ഏതുമില്ല.
3 എനിക്കുള്ളതെല്ലാം അന്നദാനം ചെയ്താലും എന്റെ ശരീരം ചുടുവാന് ഏല്പിച്ചാലും, സ്നേഹം ഇല്ല എങ്കില് എനിക്കു ഒരു പ്രയോജനവും ഇല്ല.
4 സ്നേഹം ദീര്ഘമായി ക്ഷമിക്കയും ദയ കാണിക്കയും ചെയ്യുന്നു? സ്നേഹം സ്പര്ദ്ധിക്കുന്നില്ല.
5 സ്നേഹം നിഗളിക്കുന്നില്ല. ചീര്ക്കുംന്നില്ല? അയോഗ്യമായി നടക്കുന്നില്ല സ്വാര്ത്ഥം അന്വേഷിക്കുന്നില്ല, ദ്വേഷ്യപ്പെടുന്നില്ല, ദോഷം കണക്കിടുന്നില്ല?
6 അനീതിയില് സന്തോഷിക്കാതെ സത്യത്തില് സന്തോഷിക്കുന്നു:
7 എല്ലാം പൊറുക്കുന്നു, എല്ലാം വിശ്വസിക്കുന്നു, എല്ലാം പ്രത്യാശിക്കുന്നു, എല്ലാം സഹിക്കുന്നു.
8 സ്നേഹം ഒരുനാളും ഉതിര്ന്നുപോകയില്ല. പ്രവചനവരമോ, അതു നീങ്ങിപ്പോകും? ഭാഷാവരമോ, അതു നിന്നുപോകും? ജ്ഞാനമോ, അതു നീങ്ങിപ്പോകും.
9 അംശമായി മാത്രം നാം അറിയുന്നു? അംശമായി മാത്രം പ്രവചിക്കുന്നു?
10 പൂര്ണ്ണമായതു വരുമ്പോഴോ അംശമായതു നീങ്ങിപ്പോകും.
11 ഞാന് ശിശുവായിരുന്നപ്പോള് ശിശുവിനെപ്പോലെ സംസാരിച്ചു, ശിശുവിനെപ്പോലെ ചിന്തിച്ചു, ശിശുവിനെപ്പോലെ നിരൂപിച്ചു? പുരുഷനായ ശേഷമോ ഞാന് ശിശുവിന്നുള്ളതു ത്യജിച്ചുകളഞ്ഞു.
12 ഇപ്പോള് നാം കണ്ണാടിയില് കടമൊഴിയായി കാണുന്നു? അപ്പോള് മുഖാമുഖമായി കാണും? ഇപ്പോള് ഞാന് അംശമായി അറിയുന്നു? അപ്പോഴോ ഞാന് അറിയപ്പെട്ടതുപോലെ തന്നേ അറിയും,
13 ആകയാല് വിശ്വാസം, പ്രത്യാശ, സ്നേഹം ഈ മൂന്നും നിലനിലക്കുന്നു? ഇവയില് വലിയതോ സ്നേഹം
13-а Глава на МАЛГАШКИ - 18 800 000 души в Мадагаскар.
Na dia miteny amin'ny fitenin'ny olona sy ny anjely aza aho, kanefa tsy manana fitiavana, dia tonga varahina maneno sy kipantsona mikarantsana aho.
2 Ary na dia manana faminaniana aza aho ka mahalala ny zava-miafina rehetra sady manana ny fahalalana rehetra, ary na dia manana ny finoana rehetra aza aho ka mahafindra tendrombohitra, kanefa tsy manana fitiavana, dia tsinontsinona aho.
3 Ary na dia omeko hohanin'ny malahelo aza ny fananako rehetra, ary na dia atolotro hodorana aza ny tenako, kanefa tsy manana fitiavana aho, dia tsy mahasoa ahy akory izany.
4 Ny fitiavana mahari-po sady mora fanahy; ny fitiavana tsy mialona, tsy mirehareha, tsy mieboebo,
5 tsy manao izay tsy mahamendrika, tsy mitady ny azy, tsy mora sosotra, tsy manao otri-po,
6 tsy mifaly amin'ny tsi-fahamarinana, fa miara-mifaly amin'ny fahamarinana kosa,
7 mandefitra ny zavatra rehetra, mino ny zavatra rehetra, manantena ny zavatra rehetra, maharitra ny zavatra rehetra.
8 Ny fitiavana tsy ho levona mandrakizay; fa raha ny faminaniana, dia ho levona; na ny fiteny tsy fantatra, dia hitsahatra; na ny fahalalana, dia ho foana.
9 Fa sombintsombiny ny fahalalantsika, ary sombintsombiny ny faminaniantsika;
10 fa rehefa tonga ny tanteraka, dia tsy hisy sombintsombiny intsony.
11 Fony mbola zaza aho, dia niteny toy ny zaza, nihevitra toy ny zaza, nisaina toy ny zaza; fa nony efa lehibe aho, dia nariako ny fahazazana.
12 Fa ankehitriny isika mizaha ao amin'ny fitaratra ka tsy mahita marina; fa rahatrizay dia mifanatrika; ankehitriny sombintsombiny no fantatro; fa rahatrizay dia ho fantatro tsara toy izay nahafantarana ahy.
13 Ary ankehitriny dia ireto telo ireto no mitoetra: ny finoana, ny fanantenana, ny fitiavana: fa ny fitiavana no lehibe amin'ireo.
13-а Глава на НЕПАЛСКИ – индоарийски език, говорен от около 16 000 000 души в Непал, Индия, Бутан.
मैले मानिसहरू र स्वर्गदूतहरूको भाषामा बोलें तापनि ममा प्रेम छैन भने, म हल्ला मचाउने घण्टा र झ्याइँ-झ्याइँ गर्ने झ्याली मात्र हुन्छु।
2 मसँग अगमवाणी बोल्ने शक्ति होला, र सबै रहस्य र सबै ज्ञानहरू बुझ्न सकूँला, र पहाड़हरू हटाउन सक्नेसम्मको सम्पूर्ण विश्वास मसित होला, तर ममा प्रेमचाहिँ छैन भने म केही पनि होइनँ।
3 यदि मैले सारा सम्पत्ति बाँड़िदिएँ, र मेरो शरीर जलाउनलाई दिइहालें, तर मसित प्रेम छैन भने मलाई केही लाभ हुँदैन।
4 प्रेम सहनशील हुन्छ र दयालु हुन्छ। प्रेमले डाह गर्दैन, न शेखी गर्छ।
5 प्रेम हठी हुँदैन, न ढीट हुन्छ। प्रेमले आफ्नै कुरामा जिद्दी गर्दैन, झर्को मान्दैन, खराबीको हिसाब राख्दैन।
6 प्रेम खराबीमा प्रसन्न हुँदैन, तर ठीक कुरामा रमाउँछ।
7 प्रेमले सबै कुरा सहन्छ, सबै कुराको पत्यार गर्छ, सबै कुरामा आशा राख्छ, सबै कुरामा स्थिर रहन्छ।
8 प्रेमको कहिल्यै अन्त्य हुँदैन। अगमवाणीहरू बितेर जानेछन्, भाषाहरू बन्द हुनेछन्, ज्ञान टलिजानेछ।
9 हाम्रो ज्ञान अपूर्ण छ, हाम्रो अगमवाणी अपूर्ण छ।
10 तर जब सिद्धताचाहिँ आउनेछ, तब अपूर्णता टलिजानेछ।
11 जब म बालक थिएँ तब बालकजस्तै बोल्थें, बालकले जस्तो विचार गर्थे, बालकले जस्तै तर्क गर्थे, तर जब म जवान भएँ तब बालकको चाल छोडिदिएँ।
12 अहिले हामी ऐनामा जस्तै धमिलोसँग देख्छौं, तर त्यस बेलाचाहिँ छर्लङ्ग देख्नेछौं। अहिले म थोरै मात्र बुझ्दछु, त्यस बेलाचाहिँ पूरै बुझ्नेछु, जसरी म पनि पूर्ण रूपले चिनिएको छु।
13 अब विश्वास, आशा, प्रेम, यी तीन रहन्छन्, तर यिनमा सर्वोत्तमचाहिँ प्रेम नै हो।
13-а Глава на НИДЕРЛАНДСКИ Нидерландският език принадлежи към групата на германските езици и се говори от около 21 милиона души, главно нидерландци и фламандци. Вариантът на нидерландския, говорен в Белгия, се нарича неофициално фламандски.
1 Al ware het, dat ik de talen der mensen en der engelen sprak, en de liefde niet had, zo ware ik een klinkend metaal, of luidende schel geworden.
2 En al ware het dat ik de gave der profetie had, en wist al de verborgenheden en al de wetenschap; en al ware het, dat ik al het geloof had, zodat ik bergen verzette, en de liefde niet had, zo ware ik niets.
3 En al ware het, dat ik al mijn goederen tot onderhoud der armen uitdeelde, en al ware het, dat ik mijn lichaam overgaf, opdat ik verbrand zou worden, en had de liefde niet, zo zou het mij geen nuttigheid geven.
4 De liefde is lankmoedig, zij is goedertieren; de liefde is niet afgunstig; de liefde handelt niet lichtvaardiglijk, zij is niet opgeblazen;
5 Zij handelt niet ongeschiktelijk, zij zoekt zichzelve niet, zij wordt niet verbitterd, zij denkt geen kwaad;
6 Zij verblijdt zich niet in de ongerechtigheid, maar zij verblijdt zich in de waarheid;
7 Zij bedekt alle dingen, zij gelooft alle dingen, zij hoopt alle dingen, zij verdraagt alle dingen.
8 De liefde vergaat nimmermeer; maar hetzij profetieen, zij zullen te niet gedaan worden; hetzij talen, zij zullen ophouden; hetzij kennis, zij zal te niet gedaan worden.
9 Want wij kennen ten dele, en wij profeteren ten dele;
10 Doch wanneer het volmaakte zal gekomen zijn, dan zal hetgeen ten dele is, te niet gedaan worden.
11 Toen ik een kind was, sprak ik als een kind, was ik gezind als een kind, overlegde ik als een kind; maar wanneer ik een man geworden ben, zo heb ik te niet gedaan hetgeen eens kinds was.
12 Want wij zien nu door een spiegel in een duistere rede, maar alsdan zullen wij zien aangezicht tot aangezicht; nu ken ik ten dele, maar alsdan zal ik kennen, gelijk ook ik gekend ben.
13 En nu blijft geloof, hoop en liefde, deze drie; doch de meeste van deze is de liefde.
13-а Глава на НОРВЕЖКИ – 5.2 милиона човека
Om jeg taler med menneskers og englers tunger, men ikke har kjærlighet, da er jeg en lydende malm eller en klingende bjelle.
2 Og om jeg eier profetisk gave og kjenner alle hemmeligheter og all kunnskap, og om jeg har all tro, så jeg kan flytte fjell, men ikke har kjærlighet, da er jeg intet.
3 Og om jeg gir til føde for fattige alt det jeg eier, og om jeg gir mitt legeme til å brennes, men ikke har kjærlighet, da gagner det mig intet.
4 Kjærligheten er langmodig, er velvillig; kjærligheten bærer ikke avind, kjærligheten brammer ikke, opblåses ikke,
5 den gjør intet usømmelig, søker ikke sitt eget, blir ikke bitter, gjemmer ikke på det onde;
6 den gleder sig ikke over urettferdighet, men gleder sig ved sannhet;
7 den utholder alt, tror alt, håper alt, tåler alt.
8 Kjærligheten faller aldri bort; men hvad enten det er profetiske gaver, da skal de få ende, eller det er tunger, da skal de ophøre, eller det er kunnskap, da skal den få ende.
9 For vi skjønner stykkevis og taler profetisk stykkevis;
10 men når det fullkomne kommer, da skal det som er stykkevis, få ende.
11 Da jeg var barn, talte jeg som et barn, tenkte jeg som et barn, dømte jeg som et barn; men da jeg blev mann, la jeg av det barnslige.
12 For nu ser vi i et speil, i en gåte; men da skal vi se åsyn til åsyn; nu kjenner jeg stykkevis, men da skal jeg kjenne fullt ut, likesom jeg også fullt ut er kjent.
13 Men nu blir de stående disse tre, tro, håp, kjærlighet, og størst blandt dem er kjærligheten.
13-а Глава на ПЕРСИЙСКИ – 63 700 000 души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.
1 اگر به زبانهای مردم و فرشتگان سخنگویم و محّبت نداشته باشم، مثل نحاس صدادهنده و سنج فغان کننده شدهام.
2 و اگر نبوّت داشته باشم و جمیع اسرار و همه علم را بدانم و ایمان کامل داشته باشم بهحدّی که کوهها را نقل کنم و محبّت نداشته باشم، هیچ هستم.
3 و اگر جمیع اموال خود را صدقه دهم و بدن خود را بسپارم تا سوخته شود و محبّت نداشته باشم، هیچ سود نمیبرم.
4 محبّت حلیم و مهربان است؛ محبّت حسد نمیبرد؛ محبّت کبر و غرور ندارد؛
5 اطوار ناپسندیده ندارد و نفع خود را طالب نمیشود؛ خشم نمیگیرد و سوءظنّ ندارد؛
6 از ناراستی خوشوقت نمیگردد، ولی با راستی شادی میکند؛
7 در همهچیز صبر میکند و همه را باور مینماید؛ در همهحال امیدوار میباشد و هر چیز را متحمل میباشد.
8 محبّت هرگز ساقط نمیشود و امّا اگر نبوّتها باشد، نیست خواهد شد و اگر زبانها، انتها خواهدپذیرفت و اگر علم، زایل خواهد گردید.
9 زیرا جزئی علمی داریم و جزئی نبوّت مینماییم،
10 لکن هنگامی که کامل آید، جزئی نیست خواهد گردید.
11 زمانی که طفل بودم، چون طفل حرف میزدم و چون طفل فکر میکردم و مانند طفل تعقّل مینمودم. امّا چون مرد شدم، کارهای طفلانه را ترک کردم.
12 زیرا که الحال در آینه بطور معمّا میبینیم، لکن آن وقت روبرو؛ الآن جزئی معرفتی دارم، لکن آنوقت خواهم شناخت، چنانکه نیز شناخته شدهام.
13 و الحال این سه چیز باقی است، یعنی ایمان و امید و محبّت. امّا بزرگتر از اینها محبّت است.
13-а Глава на ПОЛСКИ - 50 милиона човека
Choćbym mówił językami ludzkimi i anielskimi, a miłości bym nie miał, stałem się jako miedź brząkająca, albo cymbał brzmiący.
2 I choćbym miał proroctwo i wiedziałbym wszystkie tajemnice, i wszelką umiejętność, i choćbym miał wszystkę wiarę, tak żebym góry przenosił, a miłości bym nie miał, nicem nie jest.
3 I choćbym wynałożył na żywność ubogich wszystkę majętność moję, i choćbym wydał ciało moje, abym był spalony, a miłości bym nie miał, nic mi to nie pomoże.
4 Miłość jest długo cierpliwa, dobrotliwa jest; miłość nie zajrzy, miłość nie jest rozpustna, nie nadyma się;
5 Nie czyni nic nieprzystojnego, nie szuka swoich rzeczy, nie jest porywcza do gniewu, 6 Nie raduje się z niesprawiedliwości, ale się raduje z prawdy;
Wszystko okrywa, wszystkiemu wierzy, wszystkiego się spodziewa, wszystko cierpi.
Miłość nigdy nie ustaje; bo choć są proroctwa, te zniszczeją; choć języki, te ustaną; choć umiejętność, wniwecz się obróci.
9 Albowiem po części znamy i po części prorokujemy.
10 Ale gdy przyjdzie to, co jest doskonałego, tedy to, co jest po części, zniszczeje.
11 Pókim był dziecięciem, mówiłem jako dziecię, rozumiałem jako dziecię, rozmyślałem jako dziecię; lecz gdym się stał mężem, zaniechałem rzeczy dziecinnych.
12 Albowiem teraz widzimy przez zwierciadło i niby w zagadce; ale na on czas twarzą w twarz; teraz poznaję po części, ale na on czas poznam, jakom i poznany jest.
13 A teraz zostaje wiara, nadzieja, miłość, te trzy rzeczy; lecz z nich największa jest miłość.
13-а Глава на ПОРТУГАЛСКИ - 240 милиона души. Единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор. По традиция от колониалната епоха португалски се говори и в Макао в Китай, Гоа, Даман и Диу в Индия и Малака в Малайзия.
Ainda que eu falasse as línguas dos homens e dos anjos, e não tivesse amor, seria como o metal que soa ou como o címbalo que retine.
2 E ainda que tivesse o dom de profecia, e conhecesse todos os mistérios e toda a ciência, e ainda que tivesse toda fé, de maneira tal que transportasse os montes, e não tivesse amor, nada seria.
3 E ainda que distribuísse todos os meus bens para sustento dos pobres, e ainda que entregasse o meu corpo para ser queimado, e não tivesse amor, nada disso me aproveitaria.
4 O amor é sofredor, é benigno; o amor não é invejoso; o amor não se vangloria, não se ensoberbece,
5 não se porta inconvenientemente, não busca os seus próprios interesses, não se irrita, não suspeita mal;
6 não se regozija com a injustiça, mas se regozija com a verdade;
7 tudo sofre, tudo crê, tudo espera, tudo suporta.
8 O amor jamais acaba; mas havendo profecias, serão aniquiladas; havendo línguas, cessarão; havendo ciência, desaparecerá;
9 porque, em parte conhecemos, e em parte profetizamos;
10 mas, quando vier o que é perfeito, então o que é em parte será aniquilado.
11 Quando eu era menino, pensava como menino; mas, logo que cheguei a ser homem, acabei com as coisas de menino.
12 Porque agora vemos como por espelho, em enigma, mas então veremos face a face; agora conheço em parte, mas então conhecerei plenamente, como também sou plenamente conhecido.
13 Agora, pois, permanecem a fé, a esperança, o amor, estes três; mas o maior destes é o amor.
13-а Глава на СЕБУАНСКИ - 21 милиона човека в Югоизточна Азия
Kon ako tigpanultig mga dila sa mga tawo ug sa mga manolunda, apan walay gugma, ako usa lamang ka masaba nga agong o piyangpiyang nga nagatagingting.
2 Ug kon ako may mga gahum sa paghimog profesiya, ug makasabut sa tanang mga tinago ug sa tanang kahibalo, ug kon ako nakabaton sa hingpit nga pagtoo nga tungod niana arang ko mabalhin ang mga bukid, apan walay gugma, ako walay kapuslanan.
3 Kon ipanghatag ko ang tanan kong katigayonan, ug kon itahan ko ang akong lawas aron pagasunogon, apan walay gugma, kini dili magapulos kanako.
4 ¶ Ang gugma mapailubon ug mapuangoron. Ang gugma dili masinahon, dili tigpagawal.
5 Ang gugma dili tigpaburot, dili bastos, dili maakop-akopon, dili masuk-anon o maligotguton;
6 ang gugma wala magakalipay sa mga buhat nga dili matarung, hinonoa nagakalipay kini sa mga butang nga maminatud-on.
7 Ang gugma mopailub sa tanang mga butang, motoo sa tanang mga butang, molaum sa tanang mga butang, moantus sa tanang mga butang.
8 ¶ Ang gugma wala gayuy pagkatapus; apan kon aduna may mga paghimog profesiya, kini igahiklin ra unya; kon aduna may pagsultig mga dila, kini pagahunongon ra unya; kon aduna may kahibalo, kini igahiklin ra unya.
9 Kay ang ato ugod nga kahibalo karon dili man hingpit, ug maingon man ang atong pagpanghimog profesiya;
10 apan kon ang hingpit moabut na, nan, ang dili hingpit igahiklin na lang unya.
11 Sa bata pa ako, nagsulti ako nga ingon ug bata, nagpanghunahuna ako nga ingon ug bata, nagpangatarungan ako nga ingon ug bata; apan sa nahamtong na ako, gihiklin ko ang mga paaging binata.
12 Kay sa karon, kita nagasud-ong sa mga hanap nga panagway daw pinaagi ug salamin, apan nakita ra nato kini unya sa laktud nga nawong ug nawong. Sa karon, bahin lamang ang akong nahibaloan, apan unya masabtan ko ra ang tanan, maingon nga ang tanan kanako nahisabtan na.
13 Ug karon magapabilin kining totulo: ang pagtoo, ang paglaum, ug ang gugma, apan ang labing daku niini mao ang gugma.
13-а Глава на СРЪБСКИ - около 8,5 милиона души главно в Сърбия, Босна и Херцеговина и Черна гора и е официален език в Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина. На него говорят и сръбските малцинства в Хърватия, Северна Македония, Словения, Унгария и Румъния.
Ако језике човечије и андјеоске говорим а љубави немам, онда сам као звоно које звони, или прапорац који звечи.
2 И ако имам пророштво и знам све тајне и сва знања, и ако имам сву веру да и горе премештам, а љубави немам, ништа сам.
3 И ако раздам све имање своје, и ако предам тело своје да се сажеже, а љубави немам, ништа ми не помаже.
4 Љубав дуго трпи, милокрвна је; љубав не завиди; љубав се не велича, не надима се,
5 Не чини шта не ваља, не тражи своје, не срди се, не мисли о злу,
6 Не радује се неправди, а радује се истини,
7 Све сноси, све верује, свему се нада, све трпи.
8 Љубав никад не престаје, а пророштво ако ће и престати, језици ако ће умукнути, разума ако ће нестати.
9 Јер нешто знамо и нешто пророкујемо;
10 А кад додје савршено, онда ће престати шта је нешто.
11 Кад ја бејах мало дете као дете говорах, као дете мишљах, као дете размишљах; а кад постадох човек, одбацих детињство.
12 Тако сад видимо као кроз стакло, у загонетки, а онда ћемо лицем к лицу; сад познајем нешто, а онда ћу познати као што сам познат.
13 А сад остаје вера, нада, љубав, ово троје; али је љубав највећа медју њима.
13-а Глава на СУАХИЛИ - майчин за около 800 хил. до 5 млн. души в Танзания, Кения и други, и втори език за 50 до 70 млн. души.
Hata kama nikinena lugha za watu na hata za malaika, lakini kama sina upendo mimi nimekuwa tu kama sauti ya debe tupu au kengele.
2 Tena, naweza kuwa na kipaji cha kutangaza ujumbe wa Mungu, nikafahamu siri zote na kujua kila kitu; naweza kuwa na imani yote hata nikaweza kuihamisha milima, lakini kama sina upendo mimi si kitu.
3 Nikitoa mali yangu yote na kuwapa maskini, na tena nikiutoa mwili wangu uchomwe, kama sina upendo hiyo hainifai chochote.
4 Mwenye upendo huvumilia, hufadhili; mwenye upendo hana wivu, hajidai, wala hajivuni.
5 Mwenye upendo hakosi adabu, hatafuti faida yake binafsi, wala hana wepesi wa hasira; haweki kumbukumbu ya mabaya,
6 hafurahii uovu, bali hufurahia ukweli.
7 Mwenye upendo huvumilia yote, huamini yote, na hustahimili yote.
8 Upendo hauna kikomo kamwe. Kama kuna vipaji vya kutangaza ujumbe wa Mungu, hivyo vitatoweka siku moja; kama ni vipaji vya kusema lugha ngeni, vitakoma; kama kuna elimu, nayo itapita.
9 Maana ujuzi wetu si kamili, na kipaji chetu cha kutangaza neno la Mungu si kamili.
10 Lakini kile kilicho kikamilifu kitakapofika, vyote visivyo vikamilifu vitatoweka.
11 Nilipokuwa mtoto mchanga nilisema kitoto, nilifahamu kitoto, nilifikiri kitoto. Lakini sasa, maadam mimi ni mtu mzima, mambo ya kitoto nimeyaacha.
12 Tunachoona sasa ni kama tu sura hafifu katika kioo, lakini hapo baadaye tutaona uso kwa uso. Sasa ninajua kiasi fulani tu, lakini hapo baadaye nitajua yote kikamilifu, kama vile Mungu anavyonijua mimi.
13 Sasa yanadumu haya matatu: imani, tumaini na upendo; lakini lililo kuu kupita yote ni upendo.
13-а Глава на ТАГАЛСКИ - официален език на Филипините, там и по света се говори от 23.8 милиона човека
1 Kung ako'y magsalita ng mga wika ng mga tao at ng mga anghel, datapuwa't wala akong pagibig, ay ako'y naging tanso na tumutunog, o batingaw na umaalingawngaw.
2 At kung magkaroon ako ng kaloob na panghuhula, at maalaman ko ang lahat ng mga hiwaga at ang lahat ng mga kaalaman; at kung magkaroon ako ng buong pananampalataya, na ano pa't mapalipat ko ang mga bundok, datapuwa't wala akong pagibig, ay wala akong kabuluhan.
3 At kung ipagkaloob ko ang lahat ng aking mga tinatangkilik upang ipakain sa mga dukha, at kung ibigay ko ang aking katawan upang sunugin, datapuwa't wala akong pagibig, ay walang pakikinabangin sa akin.
4 Ang pagibig ay mapagpahinuhod, at magandang-loob; ang pagibig ay hindi nananaghili; ang pagibig ay hindi nagmamapuri, hindi mapagpalalo.
5 Hindi naguugaling mahalay, hindi hinahanap ang kaniyang sarili, hindi nayayamot, hindi inaalumana ang masama;
6 Hindi nagagalak sa kalikuan, kundi nakikigalak sa katotohanan;
7 Lahat ay binabata, lahat ay pinaniniwalaan, lahat ay inaasahan, lahat ay tinitiis.
8 Ang pagibig ay hindi nagkukulang kailan man: kahit maging mga hula, ay mangatatapos; maging mga wika, ay titigil: maging kaalaman, ay mawawala.
9 Sapagka't nangakakakilala tayo ng bahagya, at nanganghuhula tayo ng bahagya;
10 Datapuwa't kung dumating ang sakdal, ang bahagya ay matatapos.
11 Nang ako'y bata pa, ay nagsasalita akong gaya ng bata, nagdaramdam akong gaya ng bata, nagiisip akong gaya ng bata: ngayong maganap ang aking pagkatao, ay iniwan ko na ang mga bagay ng pagkabata.
12 Sapagka't ngayo'y malabo tayong nakakikita sa isang salamin; nguni't pagkatapos ay makikita natin sa mukhaan: ngayo'y nakikilala ko ng bahagya, nguni't pagkatapos ay makikilala ko ng gaya naman ng pagkakilala sa akin.
13 Datapuwa't ngayo'y nanatili ang tatlong ito: ang pananampalataya, ang pagasa, at ang pagibig; nguni't ang pinakadakila sa mga ito ay ang pagibig.
13-а Глава на ТАЙСКИ - Тайланд, говори се от 22 500 000 човека
แม้ข้าพเจ้าพูดภาษาของมนุษย์ก็ดี และภาษาของทูตสวรรค์ก็ดี แต่ไม่มีความรัก ข้าพเจ้าเป็นเหมือนฆ้องหรือฉาบที่กำลังส่งเสียง
2 แม้ข้าพเจ้ามีของประทานแห่งการพยากรณ์ และเข้าใจในความลึกลับทั้งปวงและมีความรู้ทั้งสิ้น และแม้ข้าพเจ้ามีความเชื่อทั้งหมดพอจะยกภูเขาไปได้ แต่ไม่มีความรัก ข้าพเจ้าก็ไม่มีค่าอะไรเลย
3 แม้ข้าพเจ้ามอบของสารพัดเพื่อเลี้ยงคนยากจน และแม้ข้าพเจ้ายอมให้เอาตัวข้าพเจ้าไปเผาไฟเสีย แต่ไม่มีความรัก จะหาเป็นประโยชน์แก่ข้าพเจ้าไม่
4 ความรักนั้นก็อดทนนานและกระทำคุณให้ ความรักไม่อิจฉา ความรักไม่อวดตัว ไม่หยิ่งผยอง
5 ไม่ทำสิ่งที่ไม่บังควร ไม่คิดเห็นแก่ตนเองฝ่ายเดียว ไม่ฉุนเฉียว ไม่ช่างจดจำความผิด
6 ไม่ชื่นชมยินดีในความชั่วช้า แต่ชื่นชมยินดีในความจริง
7 ไม่แคะไค้คุ้ยเขี่ยความผิดของเขา และเชื่อในส่วนดีของเขาอยู่เสมอ และมีความหวังอยู่เสมอ และเพียรทนเอาทุกอย่าง
8 ความรักไม่มีวันสูญสิ้น แม้คำพยากรณ์ก็จะเสื่อมสูญไป แม้การพูดภาษาต่างๆนั้นก็จะมีเวลาเลิกไป แม้ความรู้ก็จะเสื่อมสูญไป
9 เพราะที่เรารู้นั้นก็รู้แต่ส่วนหนึ่ง และที่เราพยากรณ์นั้นก็พยากรณ์แต่ส่วนหนึ่ง
10 แต่เมื่อความสมบูรณ์มาถึงแล้ว ความบกพร่องนั้นก็จะสูญไป
11 เมื่อข้าพเจ้ายังเป็นเด็ก ข้าพเจ้าพูดอย่างเด็ก คิดอย่างเด็ก ใคร่ครวญหาเหตุผลอย่างเด็ก แต่เมื่อข้าพเจ้าเป็นผู้ใหญ่ ข้าพเจ้าก็เลิกอาการเด็กเสีย
12 เพราะว่าบัดนี้เราเห็นสลัวๆเหมือนดูในกระจก แต่เวลานั้นจะได้เห็นหน้ากันชัดเจน เดี๋ยวนี้ข้าพเจ้ารู้แต่ส่วนหนึ่ง แต่เวลานั้นข้าพเจ้าจะรู้แจ้งเหมือนได้รู้จักข้าพเจ้าแล้วด้วย
13 ดังนั้นยังตั้งอยู่สามสิ่ง คือความเชื่อ ความหวังใจ ความรัก แต่ความรักใหญ่ที่สุด
13-а Глава на ТАМИЛСКИ - 74 милиона души в Индия, Шри Ланка, Малайзия и други. Официален език е в индийския щат Тамил Наду
நான் மனுஷர் பாஷைகளையும் தூதர் பாஷைகளையும் பேசினாலும், அன்பு எனக்கிராவிட்டால், சத்தமிடுகிற வெண்கலம்போலவும், ஓசையிடுகிற கைத்தாளம்போலவும் இருப்பேன்.
2 நான் தீர்க்கதரிசன வரத்தை உடையவனாயிருந்து, சகல இரகசியங்களையும், சகல அறிவையும் அறிந்தாலும், மலைகளைப் பேர்க்கத்தக்கதாகச் சகல விசுவாசமுள்ளவனாயிருந்தாலும், அன்பு எனக்கிராவிட்டால் நான் ஒன்றுமில்லை.
3 எனக்கு உண்டான யாவற்றையும் நான் அன்னதானம்பண்ணினாலும், என் சரீரத்தைச் சுட்டெரிக்கப்படுவதற்குக் கொடுத்தாலும், அன்பு எனக்கிராவிட்டால் எனக்குப் பிரயோஜனம் ஒன்றுமில்லை.
4 அன்பு நீடிய சாந்தமும் தயவுமுள்ளது; அன்புக்குப் பொறாமையில்லை; அன்பு தன்னைப் புகழாது, இறுமாப்பாயிராது,
5 அயோக்கியமானதைச் செய்யாது, தற்பொழிவை நாடாது, சினமடையாது, தீங்கு நினையாது,
6 அநியாயத்தில் சந்தோஷப்படாமல், சத்தியத்தில் சந்தோஷப்படும்.
7 சகலத்தையும் தாங்கும், சகலத்தையும் விசுவாசிக்கும், சகலத்தையும் நம்பும், சகலத்தையும் சகிக்கும்.
8 அன்பு ஒருக்காலும் ஒழியாது. தீர்க்கதரிசனங்களானாலும் ஒழிந்துபோம், அந்நிய பாஷைகளானாலும் ஓய்ந்துபோம், அறிவானாலும் ஒழிந்துபோம்.
9 நம்முடைய அறிவு குறைவுள்ளது, நாம் தீர்க்கதரிசனஞ் சொல்லுதலும் குறைவுள்ளது.
10 நிறைவானது வரும்போது குறைவானது ஒழிந்துபோம்.
11 நான் குழந்தையாயிருந்தபோது குழந்தையைப்போலப் பேசினேன், குழந்தையைப்போலச் சிந்தித்தேன், குழந்தையைப்போல யோசித்தேன்; நான் புருஷனானபோதோ குழந்தைக்கேற்றவைகளை ஒழித்துவிட்டேன்.
12 இப்பொழுது கண்ணாடியிலே நிழலாட்டமாய்ப் பார்க்கிறோம், அப்பொழுது முகமுகமாய்ப் பார்ப்போம்; இப்பொழுது நான் குறைந்த அறிவுள்ளவன், அப்பொழுது நான் அறியப்பட்டிருக்கிறபடியே அறிந்துகொள்ளுவேன்.
13 இப்பொழுது விசுவாசம், நம்பிக்கை, அன்பு இம்மூன்றும் நிலைத்திருக்கிறது; இவைகளில் அன்பே பெரியது.
13-а Глава на ТЕЛУГУ – говори се от 72.2 милиона човека. дравидски език, говорен основно в индийските щати Андхра Прадеш и Телангана, където има статут на официален език.
మనుష్యుల భాషలతోను దేవదూతల భాషలతోను నేను మాటలాడినను, ప్రేమలేనివాడనైతే మ్రోగెడు కంచును గణగణలాడు తాళమునై యుందును.
2 ప్రవచించు కృపావరము కలిగి మర్మములన్నియు జ్ఞానమంతయు ఎరిగినవాడనైనను, కొండలను పెకలింపగల పరిపూర్ణ విశ్వాసముగలవాడనైనను, ప్రేమలేనివాడనైతే నేను వ్యర్థుడను.
3 బీదలపోషణకొరకు నా ఆస్తి అంతయు ఇచ్చి నను, కాల్చబడుటకు నా శరీరమును అప్పగించినను, ప్రేమ లేనివాడనైతే నాకు ప్రయోజనమేమియు లేదు.
4 ప్రేమ దీర్ఘకాలము సహించును, దయ చూపించును. ప్రేమ మత్సరపడదు; ప్రేమ డంబముగా ప్రవర్తింపదు; అది ఉప్పొంగదు;
5 అమర్యాదగా నడువదు; స్వప్రయో జనమును విచారించుకొనదు; త్వరగా కోపపడదు; అపకారమును మనస్సులో ఉంచుకొనదు.
6 దుర్నీతివిషయమై సంతోషపడక సత్యమునందు సంతోషించును.
7 అన్ని టికి తాళుకొనును, అన్నిటిని నమ్మును; అన్నిటిని నిరీక్షించును; అన్నిటిని ఓర్చును.
8 ప్రేమ శాశ్వతకాలముండును. ప్రవచనములైనను నిరర్థకములగును; భాషలైనను నిలిచిపోవును; జ్ఞానమైనను నిరర్థకమగును;
9 మనము కొంత మట్టుకు ఎరుగుదుము, కొంతమట్టుకు ప్రవచించుచున్నాము గాని
10 పూర్ణమైనది వచ్చినప్పుడు పూర్ణముకానిది నిరర్థక మగును.
11 నేను పిల్లవాడనై యున్నప్పుడు పిల్లవానివలె మాటలాడితిని, పిల్లవానివలె తలంచితిని, పిల్లవానివలె యోచించితిని. ఇప్పుడు పెద్దవాడనై పిల్లవాని చేష్టలు మానివేసితిని.
12 ఇప్పుడు అద్దములో చూచినట్టు సూచనగా చూచుచున్నాము; అప్పుడు ముఖాముఖిగా చూతుము. ఇప్పుడు కొంతమట్టుకే యెరిగియున్నాను; అప్పుడు నేను పూర్తిగా ఎరుగబడిన ప్రకారము పూర్తిగా ఎరుగుదును.
13 కాగా విశ్వాసము, నిరీక్షణ, ప్రేమ యీ మూడును నిలుచును; వీటిలో శ్రేష్ఠమైనది ప్రేమయే.
13-а Глава на ТУРСКИ - 88 милиона човека. Говори се главно в Турция и съседните части на Близкия изток и Балканския полуостров, включително в някои селища в България, както и от няколко милиона турски имигранти в Западна Европа.
İnsanların ve meleklerin diliyle konuşsam, ama sevgim olmasa, ses çıkaran bakırdan ya da çınlayan zilden farkım kalmaz.
2 Peygamberlikte bulunabilsem, bütün sırları bilsem, her bilgiye sahip olsam, dağları yerinden oynatacak kadar büyük imanım olsa, ama sevgim olmasa, bir hiçim.
3 Varımı yoğumu sadaka olarak dağıtsam, bedenimi yakılmak üzere teslim etsem, ama sevgim olmasa, bunun bana hiçbir yararı olmaz.
4 Sevgi sabırlıdır, sevgi şefkatlidir. Sevgi kıskanmaz, övünmez, böbürlenmez.
5 Sevgi kaba davranmaz, kendi çıkarını aramaz, kolay kolay öfkelenmez, kötülüğün hesabını tutmaz.
6 Sevgi haksızlığa sevinmez, gerçek olanla sevinir.
7 Sevgi her şeye katlanır, her şeye inanır, her şeyi umut eder, her şeye dayanır.
8 Sevgi asla son bulmaz. Ama peygamberlikler ortadan kalkacak, diller sona erecek, bilgi ortadan kalkacaktır.
9 Çünkü bilgimiz de peygamberliğimiz de sınırlıdır.
10 Ne var ki, yetkin olan geldiğinde sınırlı olan ortadan kalkacaktır.
11 Çocukken çocuk gibi konuşur, çocuk gibi anlar, çocuk gibi düşünürdüm. Yetişkin biri olunca çocukça davranışları bıraktım.
12 Şimdi her şeyi aynadaki silik görüntü gibi görüyoruz, ama o zaman yüz yüze görüşeceğiz. Şimdi bilgim sınırlıdır, ama o zaman bilindiğim gibi tam bileceğim.
13 İşte kalıcı olan üç şey vardır: İman, umut, sevgi. Bunların en üstünü de sevgidir.
13-а Глава на УКРАИНСКИ - говорен от около 47 000 000 души (основно етнически украинци) в Украйна, Полша, Словакия, Румъния, Молдова и други.
Коли я говорю мовами людськими й ангольськими, та любови не маю, то став я як мідь та дзвінка або бубон гудячий!
2 І коли маю дара пророкувати, і знаю всі таємниці й усе знання, і коли маю всю віру, щоб навіть гори переставляти, та любови не маю, то я ніщо!
3 І коли я роздам усі маєтки свої, і коли я віддам своє тіло на спалення, та любови не маю, то пожитку не матиму жадного!
4 ¶ Любов довготерпить, любов милосердствує, не заздрить, любов не величається, не надимається,
5 не поводиться нечемно, не шукає тільки свого, не рветься до гніву, не думає лихого,
6 не радіє з неправди, але тішиться правдою,
7 усе зносить, вірить у все, сподівається всього, усе терпить!
8 ¶ Ніколи любов не перестає! Хоч пророцтва й існують, та припиняться, хоч мови існують, замовкнуть, хоч існує знання, та скасується.
9 Бо ми знаємо частинно, і пророкуємо частинно;
10 коли ж досконале настане, тоді зупиниться те, що частинне.
11 Коли я дитиною був, то я говорив, як дитина, як дитина я думав, розумів, як дитина. Коли ж мужем я став, то відкинув дитяче.
12 Отож, тепер бачимо ми ніби у дзеркалі, у загадці, але потім обличчям в обличчя; тепер розумію частинно, а потім пізнаю, як і пізнаний я.
13 А тепер залишаються віра, надія, любов, оці три. А найбільша між ними любов!
13-а Глава на УНГАРСКИ - Говорен е от 14 500 000 в Унгария и от унгарските малцинства в седем съседни държави.
Ha embereknek vagy angyaloknak nyelvén szólok is, szeretet pedig nincsen én bennem, olyanná lettem, mint a zengő ércz vagy pengő czimbalom.
2 És ha jövendőt tudok is mondani, és minden titkot és minden tudományt ismerek is; és ha egész hitem van is, úgyannyira, hogy hegyeket mozdíthatok ki helyökről, szeretet pedig nincsen én bennem, semmi vagyok.
3 És ha vagyonomat mind felétetem is, és ha testemet tűzre adom is, szeretet pedig nincsen én bennem, semmi hasznom abból.
4 A szeretet hosszútűrő, kegyes; a szeretet nem irígykedik, a szeretet nem kérkedik, nem fuvalkodik fel.
5 Nem cselekszik éktelenül, nem keresi a maga hasznát, nem gerjed haragra, nem rójja fel a gonoszt,
6 Nem örül a hamisságnak, de együtt örül az igazsággal;
7 Mindent elfedez, mindent hiszen, mindent remél, mindent eltűr.
8 A szeretet soha el nem fogy: de legyenek bár jövendőmondások, eltöröltetnek; vagy akár nyelvek, megszünnek; vagy akár ismeret, eltöröltetik.
9 Mert rész szerint van bennünk az ismeret, rész szerint a prófétálás:
10 De mikor eljő a teljesség, a rész szerint való eltöröltetik.
11 Mikor gyermek valék, úgy szóltam, mint gyermek, úgy gondolkodtam, mint gyermek, úgy értettem, mint gyermek: minekutána pedig férfiúvá lettem, elhagytam a gyermekhez illő dolgokat.
12 Mert most tükör által homályosan látunk, akkor pedig színről-színre; most rész szerint van bennem az ismeret, akkor pedig úgy ismerek majd, a mint én is megismertettem.
13 Most azért megmarad a hit, remény, szeretet, e három; ezek között pedig legnagyobb a szeretet.
13-а Глава на УРДУ - индоарийски език, говорен от около 60 000 000 души. Официален език в Пакистан и един от 23-те официални езика в Индия.
1 اگر مَیں انسانوں اور فرشتوں کی زبانیں بولوں، لیکن محبت نہ رکھوں تو پھر مَیں بس گونجتا ہوا گھڑیال یا ٹھنٹھناتی ہوئی جھانجھ ہی ہوں۔
2 اگر میری نبوّت کی نعمت ہو اور مجھے تمام بھیدوں اور ہر علم سے واقفیت ہو، ساتھ ہی میرا ایسا ایمان ہو کہ پہاڑوں کو کھسکا سکوں، لیکن میرا دل محبت سے خالی ہو تو مَیں کچھ بھی نہیں۔
3 اگر مَیں اپنا سارا مال غریبوں میں تقسیم کر دوں بلکہ اپنا بدن جلائے جانے کے لئے دے دوں، لیکن میرا دل محبت سے خالی ہو تو مجھے کچھ فائدہ نہیں۔
4 محبت صبر سے کام لیتی ہے، محبت مہربان ہے۔ نہ یہ حسد کرتی ہے نہ ڈینگیں مارتی ہے۔ یہ پھولتی بھی نہیں۔
5 محبت بدتمیزی نہیں کرتی نہ اپنے ہی فائدے کی تلاش میں رہتی ہے۔ یہ جلدی سے غصے میں نہیں آ جاتی اور دوسروں کی غلطیوں کا ریکارڈ نہیں رکھتی۔
6 یہ ناانصافی دیکھ کر خوش نہیں ہوتی بلکہ سچائی کے غالب آنے پر ہی خوشی مناتی ہے۔
7 یہ ہمیشہ دوسروں کی کمزوریاں برداشت کرتی ہے، ہمیشہ اعتماد کرتی ہے، ہمیشہ اُمید رکھتی ہے، ہمیشہ ثابت قدم رہتی ہے۔
8 محبت کبھی ختم نہیں ہوتی۔ اِس کے مقابلے میں نبوّتیں ختم ہو جائیں گی، غیرزبانیں جاتی رہیں گی، علم مٹ جائے گا۔
9 کیونکہ اِس وقت ہمارا علم نامکمل ہے اور ہماری نبوّت سب کچھ ظاہر نہیں کرتی۔
10 لیکن جب وہ کچھ آئے گا جو کامل ہے تو یہ ادھوری چیزیں جاتی رہیں گی۔
11 جب مَیں بچہ تھا تو بچے کی طرح بولتا، بچے کی سی سوچ رکھتا اور بچے کی سی سمجھ سے کام لیتا تھا۔ لیکن اب مَیں بالغ ہوں، اِس لئے مَیں نے بچے کا سا انداز چھوڑ دیا ہے۔
12 اِس وقت ہمیں آئینے میں دُھندلا سا دکھائی دیتا ہے، لیکن اُس وقت ہم رُوبرُو دیکھیں گے۔ اب مَیں جزوی طور پر جانتا ہوں، لیکن اُس وقت کامل طور سے جان لوں گا، ایسے ہی جیسے اللہ نے مجھے پہلے سے جان لیا ہے۔
13 غرض ایمان، اُمید اور محبت تینوں قائم رہتے ہیں، لیکن اِن میں افضل محبت ہے۔
13-а Глава на УРДУ - ДЕВАНАГАРИ
अगर मैं इन्सानों और फ़रिश्तों की ज़बानें बोलूँ, लेकिन मुहब्बत न रखूँ तो फिर मैं बस गूँजता हुआ घड़ियाल या ठनठनाती हुई झाँझ ही हूँ।
2 अगर मेरी नुबुव्वत की नेमत हो और मुझे तमाम भेदों और हर इल्म से वाक़फ़ियत हो, साथ ही मेरा ऐसा ईमान हो कि पहाड़ों को खिसका सकूँ, लेकिन मेरा दिल मुहब्बत से ख़ाली हो तो मैं कुछ भी नहीं।
3 अगर मैं अपना सारा माल ग़रीबों में तक़्सीम कर दूँ बल्कि अपना बदन जलाए जाने के लिए दे दूँ, लेकिन मेरा दिल मुहब्बत से ख़ाली हो तो मुझे कुछ फ़ाइदा नहीं।
4 मुहब्बत सब्र से काम लेती है, मुहब्बत मेहरबान है। न यह हसद करती है न डींगें मारती है। यह फूलती भी नहीं।
5 मुहब्बत बदतमीज़ी नहीं करती न अपने ही फ़ाइदे की तलाश में रहती है। यह जल्दी से ग़ुस्से में नहीं आ जाती और दूसरों की ग़लतियों का रिकार्ड नहीं रखती।
6 यह नाइन्साफ़ी देख कर ख़ुश नहीं होती बल्कि सच्चाई के ग़ालिब आने पर ही ख़ुशी मनाती है।
7 यह हमेशा दूसरों की कमज़ोरियाँ बर्दाश्त करती है, हमेशा एतिमाद करती है, हमेशा उम्मीद रखती है, हमेशा साबितक़दम रहती है।
8 मुहब्बत कभी ख़त्म नहीं होती। इस के मुक़ाबले में नुबुव्वतें ख़त्म हो जाएँगी, ग़ैरज़बानें जाती रहेंगी, इल्म मिट जाएगा।
9 क्यूँकि इस वक़्त हमारा इल्म नामुकम्मल है और हमारी नुबुव्वत सब कुछ ज़ाहिर नहीं करती।
10 लेकिन जब वह कुछ आएगा जो कामिल है तो यह अधूरी चीज़ें जाती रहेंगी।
11 जब मैं बच्चा था तो बच्चे की तरह बोलता, बच्चे की सी सोच रखता और बच्चे की सी समझ से काम लेता था। लेकिन अब मैं बालिग़ हूँ, इस लिए मैं ने बच्चे का सा अन्दाज़ छोड़ दिया है।
12 इस वक़्त हमें आईने में धुन्दला सा दिखाई देता है, लेकिन उस वक़्त हम रू-ब-रू देखेंगे। अब मैं जुज़्वी तौर पर जानता हूँ, लेकिन उस वक़्त कामिल तौर से जान लूँगा, ऐसे ही जैसे अल्लाह ने मुझे पहले से जान लिया है।
13 ग़रज़ ईमान, उम्मीद और मुहब्बत तीनों क़ाइम रहते हैं, लेकिन इन में अफ़्ज़ल मुहब्बत है।
13-а Глава на ФИНСКИ - Говори се от около 6 милиона души във Финландия и съседните части на Швеция и Русия.
Vaikka minä puhuisin ihmisten ja enkelien kielillä, mutta minulla ei olisi rakkautta, olisin minä vain helisevä vaski tai kilisevä kulkunen.
2 Ja vaikka minulla olisi profetoimisen lahja ja minä tietäisin kaikki salaisuudet ja kaiken tiedon, ja vaikka minulla olisi kaikki usko, niin että voisin vuoria siirtää, mutta minulla ei olisi rakkautta, en minä mitään olisi.
3 Ja vaikka minä jakelisin kaiken omaisuuteni köyhäin ravinnoksi, ja vaikka antaisin ruumiini poltettavaksi, mutta minulla ei olisi rakkautta, ei se minua mitään hyödyttäisi.
4 Rakkaus on pitkämielinen, rakkaus on lempeä; rakkaus ei kadehdi, ei kerskaa, ei pöyhkeile,
5 ei käyttäydy sopimattomasti, ei etsi omaansa, ei katkeroidu, ei muistele kärsimäänsä pahaa,
6 ei iloitse vääryydestä, vaan iloitsee yhdessä totuuden kanssa;
7 kaikki se peittää, kaikki se uskoo, kaikki se toivoo, kaikki se kärsii.
8 Rakkaus ei koskaan häviä; mutta profetoiminen, se katoaa, ja kielillä puhuminen lakkaa, ja tieto katoaa.
9 Sillä tietomme on vajavaista, ja profetoimisemme on vajavaista.
10 Mutta kun tulee se, mikä täydellistä on, katoaa se, mikä on vajavaista.
11 Kun minä olin lapsi, niin minä puhuin kuin lapsi, minulla oli lapsen mieli, ja minä ajattelin kuin lapsi; kun tulin mieheksi, hylkäsin minä sen, mikä lapsen on.
12 Sillä nyt me näemme kuin kuvastimessa, arvoituksen tavoin, mutta silloin kasvoista kasvoihin; nyt minä tunnen vajavaisesti, mutta silloin minä olen tunteva täydellisesti, niinkuin minut itsenikin täydellisesti tunnetaan.
13 Niin pysyvät nyt usko, toivo, rakkaus, nämä kolme; mutta suurin niistä on rakkaus
13-а Глава на ХАИТЯНСКИ – КРЕОЛСКИ - говорен от около 7 800 000 души в Хаити и Доминиканската република.
¶ Menm si mwen ta konn pale tout kalite lang moun pale ansanm ak lang zanj yo pale, si m' pa gen renmen nan kè m', bèl pawòl mwen yo pa pi plis pase yon tanbou k'ap fè anpil bwi, pase yon klòch k'ap sonnen.
2 Menm si mwen ta gen don pou m' fè konnen mesaj ki soti nan Bondye, menm si mwen ta gen tout kalite konesans, menm si mwen ta konprann tout ti sekrè ki kache, menm si mwen ta gen konfyans anpil nan Bondye pou m' fè mòn yo chanje plas, si m' pa gen renmen nan kè m', mwen pa anyen.
3 Menm si mwen ta bay tout byen mwen yo, menm si mwen ta bay kò m' pou yo boule l', si m' pa gen renmen nan kè m', sa p'ap sèvi m' anyen.
4 ¶ Moun ki gen renmen nan kè li gen pasyans, li gen bon kè, li p'ap anvye sò lòt moun. Li p'ap fè grandizè, li p'ap gonfle ak lògèy.
5 Moun ki gen renmen nan kè li p'ap fè anyen ki pou fè moun wont, li p'ap chache avantaj pa l', li p'ap fè kòlè, li p'ap kenbe moun nan kè.
6 Moun ki gen renmen nan kè li p'ap pran plezi l' nan sa ki mal, li pran plezi l' nan sa ki vre.
7 Moun ki gen renmen nan kè li sipòte tout bagay: nan nenpòt ki sitiyasyon, li toujou gen konfyans nan Bondye, li p'ap janm pèdi espwa, l'ap toujou moutre jan li gen pasyans.
8 ¶ renmen pa janm fini. Pouvwa pou bay mesaj ki soti nan men Bondye a pa la pou tout tan. Pouvwa pou pale langaj gen pou fini yon lè, konesans gen pou disparèt.
9 Paske, sa nou konnen, nou pa fin konnen l' nèt. Ata mesaj ki soti nan Bondye yo, nou pa fin bay yo nèt.
10 Men, lè sa ki bon nèt la va vini, sa ki poko fin bon an gen pou l' disparèt.
11 Lè m' te timoun, mwen te pale tankou timoun, mwen te konprann tankou timoun, mwen te fè tèt mwen travay tankou timoun. Men, koulye a mwen fin gran, mwen kite tou sa timoun te konn fè.
12 Konsa tou, sa nou wè koulye a, se tankou yon pòtre n'ap gade yon jan twoub twoub nan yon glas. Men, pita nou pral wè fasafas. Koulye a nou pa fin konn tout bagay. Men, pita n'a konnen nèt ale menm jan Bondye konnen nou an.
513 Koulye a se twa bagay sa yo ki toujou la: se konfyans, se espwa, se renmen. Men, nan twa bagay sa yo, se renmen ki pi gran.
13-а Глава на ХИНДИ - Говори се от 366 милиона души в Индия и други страни
यदि मैं मनुष्यों, और सवर्गदूतोंकी बोलियां बोलूं, और प्रेम न रखूं, तो मैं ठनठनाता हुआ पीतल, और फंफनाती हुई फांफ हूं।
2 और यदि मैं भविष्यद्वाणी कर सकूं, और सब भेदोंऔर सब प्रकार के ज्ञान को समझूं, और मुझे यहां तक पूरा विश्वास हो, कि मैं पहाड़ोंको हटा दूं, परन्तु प्रेम न रखूं, तो मैं कुछ भी नहीं।
3 और यदि मैं अपक्की सम्पूर्ण संपत्ति कंगालोंको खिला दूं, या अपक्की देह जलाने के लिथे दे दूं, और प्रेम न रखूं, तो मुझे कुछ भी लाभ नहीं।
4 प्रेम धीरजवन्त है, और कृपाल है? प्रेम डाल नहीं करता? प्रेम अपक्की बड़ाई नहीं करता, और फूलता नहीं।
5 वह अनरीति नहीं चलता, वह अपक्की भलाई नहीं चाहता, फुंफलाता नहीं, बुरा नहीं मानता।
6 कुकर्म से आनन्दित नहीं होता, परन्तु सन्य से आनन्दित होता है।
7 वह सब बातें सह लेता है, सब बातोंकी प्रतीति करता है, सब बातोंकी आशा रखता है, सब बातोंमें धीरज धरता है।
8 प्रेम कभी टलता नहीं? भविष्यद्वाणियां हों, तो समाप्त हो जाएंगी, भाषाएं हो तो जाती रहेंगी? ज्ञान हो, तो मिट जाएगा।
9 क्योंकि हमारा ज्ञान अधूरा है, और हमारी भविष्यद्वाणी अधूरी।
10 परन्तु जब सवर्सिद्ध आएगा, तो अधूरा मिट जाएगा।
11 जब मैं बालक या, तो मैं बालकोंकी नाईं बोलता या, बालकोंका सा मन या बालकोंकी सी समझ यी? परन्तु सियाना हो गया, तो बालकोंकी बातें छोड़ दी।
12 अब हमें दर्पण में धुंधला सा दिखाई देता है? परन्तु उस समय आमने साम्हने देखेंगे, इस समय मेरा ज्ञान अधूरा है? परन्तु उस समय ऐसी पूरी रीति से पहिचानूंगा, जैसा मैं पहिचाना गया हूं।
13 पर अब विश्वास, आशा, प्रेम थे तीनोंस्याई है, पर इन में सब से बड़ा प्रेम है।
13-а Глава на ХМАРСКИ - Езикът Hmar или Khawsak ṭawng принадлежи към клона Kukish на китайско-тибетското семейство езици. Носителите на езика са известни още като Hmar. Според официалното преброяване на Индия от 2011 г. има 29 268 говорещи на Hmar/Khawsak в Асам, 48 375 в Манипур, 1 700 в Meghalaya, 18 587 в Mizoram, въпреки че мнозинството от Hmars в Mizoram говорят духлиански (Mizo).
Mihriem tong le vàntirko tonghaiin thu hril thei lang khom, hmangaina ka nei si naw chun dâr rî amanih, dârbenthek rì amanih ang chauh nîng a tih.
2 Thuhril theina thilpêk neiin, thu inthup po po le hriet ding po po hre vong lang, tlâng son theina khop hiel ringna nei lang khom, hmangaina ka nei si naw chun ieng khom ni naw ning.
3 Ka nei po po pasiehai ta dingin pe vong lang, uongpui dingin ka taksa meiah inhlàn lang khom, hmangaina ka nei si naw chun ka ta dingin ieng khom a tlâktlài nawh.
4 Hmangaina chu a dawthei a, hmangaina chu a ngilnei. Hmangaina chun a thîk naw a, mani inpàk a thaw ngai nawh. Hmangaina chu a chapo naw a,
5 mawi naw takin a chang ngai naw a, mani hma a siel naw a, a lung a sen mei mei nawh. Hmangaina chun mi thaw suol a'n chik zing naw a,
6 suol a lawm naw a, thutak ruok chu a hlimpui hlak.
7 Hmangaina chun a hliekhu tlat a, a ringzo tlat a, a beisei tlat a, iengkim a tuor muolsuo hlak.
8 Hmangaina chu chatuon dai a nih. Thuhrilnahai ruok chu suktawp la nîng a ta, tong hriet lohai khomin rè hun la nei a ta, hrietnahai khom la tawp a tih.
9 Tu hin a then chauh ei hriet a, a then chauh ei hril hri a.
10 Famkimna a hung tlung pha chun famkim lona hi bo tâng a tih.
11 Ka naupang lai khan naupang tongin ka tong a, naupang lungril ka put a, naupang ngaituo dàn angin thil ka ngaituo hlak; ka hung puitling hnung ruok hin chu naupang thaw dàn chu ka bànsan tah.
12 Tu hin chu dârthlalanga phe ruoia ei inhmu ang hin ei hmu hri a; chu pha ruok chun inhmatonin hmu tâng ei tih. Tu hin chu a then chauh ei hriet hri a, chu pha ruok chun Pathienin a mi hriet chieng angin la hre chieng ei tih.
13 Chuongchun, hieng thil pathum ringna, beiseina le hmangaina hai hi um zing a ta, chuhai po laia ropui tak chu hmangaina a nih.
13-а Глава на ХЪРВАТСКИ - официален език в Република Хърватия, един от трите официални езика в Босна и Херцеговина и един от седемте официални езика в Автономна област Войводина (Република Сърбия). На него говорят около 6 милиона души
Kad bih sve jezike ljudske govorio i anđeoske, a ljubavi ne bih imao, bio bih mjed što ječi ili cimbal što zveči.
2 Kad bih imao dar prorokovanja i znao sva otajstva i sve spoznanje; i kad bih imao svu vjeru da bih i gore premještao, a ljubavi ne bih imao - ništa sam!
3 I kad bih razdao sav svoj imutak i kad bih predao tijelo svoje da se sažeže, a ljubavi ne bih imao - ništa mi ne bi koristilo.
4 Ljubav je velikodušna, dobrostiva je ljubav, ne zavidi, ljubav se ne hvasta, ne nadima se;
5 nije nepristojna, ne traži svoje, nije razdražljiva, ne pamti zlo;
6 ne raduje se nepravdi, a raduje se istini;
7 sve pokriva, sve vjeruje, svemu se nada, sve podnosi.
8 Ljubav nikad ne prestaje. Prorokovanja? Uminut će. Jezici? Umuknut će. Spoznanje? Uminut će.
9 Jer djelomično je naše spoznanje, i djelomično prorokovanje.
10 A kada dođe ono savršeno, uminut će ovo djelomično.
11 Kad bijah nejače, govorah kao nejače, mišljah kao nejače, rasuđivah kao nejače. A kad postadoh zreo čovjek, odbacih ono nejačko.
12 Doista, sada gledamo kroza zrcalo, u zagonetki, a tada - licem u lice! Sada spoznajem djelomično, a tada ću spoznati savršeno, kao što sam i spoznat!
13 A sada: ostaju vjera, ufanje i ljubav - to troje - ali najveća je među njima ljubav.
13-а Глава на ЧЕШКИ – говорим от 10.62 милиона човека в Чехия и други страни
Kdybych mluvil jazyky lidskými i andělskými, ale lásku bych neměl, jsem jenom dunící kov a zvučící zvon.
2 Kdybych měl dar proroctví, rozuměl všem tajemstvím a obsáhl všecko poznání, ano kdybych měl tak velikou víru, že bych hory přenášel, ale lásku bych neměl, nic nejsem.
3 A kdybych rozdal všecko, co mám, ano kdybych vydal sám sebe k upálení, ale lásku bych neměl, nic mi to neprospěje.
4 Láska je trpělivá, laskavá, nezávidí, láska se nevychloubá a není domýšlivá.
5 Láska nejedná nečestně, nehledá svůj prospěch, nedá se vydráždit, nepočítá křivdy.
6 Nemá radost ze špatnosti, ale vždycky se raduje z pravdy.
7 Ať se děje cokoliv, láska vydrží, láska věří, láska má naději, láska vytrvá.
8 Láska nikdy nezanikne. Proroctví - to pomine; jazyky - ty ustanou; poznání - to bude překonáno.
9 Vždyť naše poznání je jen částečné, i naše prorokování je jen částečné;
10 až přijde plnost, tehdy to, co je částečné, bude překonáno.
11 Dokud jsem byl dítě, mluvil jsem jako dítě, smýšlel jsem jako dítě, usuzoval jsem jako dítě; když jsem se stal mužem, překonal jsem to, co je dětinské.
12 Nyní vidíme jako v zrcadle, jen v hádance, potom však uzříme tváří v tvář. Nyní poznávám částečně, ale potom poznám plně, jako Bůh zná mne.
13 A tak zůstává víra, naděje, láska - ale největší z té trojice je láska.
13-а Глава на ШВЕДСКИ - северногермански език, говорен от около 10 млн. души основно в Швеция и отчасти във Финландия, особено по брега и на Оландските острови
Om jag talade både människors och änglars tungomål, men icke hade kärlek, så vore jag allenast en ljudande malm eller en klingande cymbal.
2 Och om jag hade profetians gåva och visste alla hemligheter och ägde all kunskap, och om jag hade all tro, så att jag kunde förflytta berg, men icke hade kärlek, så vore jag intet.
3 Och om jag gåve bort allt vad jag ägde till bröd åt de fattiga, ja, om jag offrade min kropp till att brännas upp, men icke hade kärlek, så vore detta mig till intet gagn.
4 Kärleken är tålig och mild. Kärleken avundas icke, kärleken förhäver sig icke, den uppblåses icke.
5 Den skickar sig icke ohöviskt, den söker icke sitt, den förtörnas icke, den hyser icke agg för en oförrätts skull.
6 Den gläder sig icke över orättfärdigheten, men har sin glädje i sanningen.
7 Den fördrager allting, den tror allting, den hoppas allting, den uthärdar allting.
8 Kärleken förgår aldrig. Men profetians gåva, den skall försvinna, och tungomålstalandet, det skall taga slut, och kunskapen, den skall försvinna.
9 Ty vår kunskap är ett styckverk, och vårt profeterande är ett styckverk;
10 men när det kommer, som är fullkomligt, då skall det försvinna, som är ett styckverk.
11 När jag var barn, talade jag såsom ett barn, mitt sinne var såsom ett barns, jag hade barnsliga tankar; men sedan jag blev man, har jag lagt bort vad barnsligt var.
12 Nu se vi ju på ett dunkelt sätt, såsom i en spegel, men då skola vi se ansikte mot ansikte. Nu är min kunskap ett styckverk, men då skall jag känna till fullo, såsom jag själv har blivit till fullo känd.
13 Så bliva de då beståndande, tron, hoppet, kärleken, dessa tre; men störst bland dem är kärleken.
13-а Глава на ЯПОНСКИ - говори се от 127 милиона човека, предимно в Япония
たといわたしが、人々の言葉や御使たちの言葉を語っても、もし愛がなければ、わたしは、やかましい鐘や騒がしい鐃鉢と同じである。
2 たといまた、わたしに預言をする力があり、あらゆる奥義とあらゆる知識とに通じていても、また、山を移すほどの強い信仰があっても、もし愛がなければ、わたしは無に等しい。
3 たといまた、わたしが自分の全財産を人に施しても、また、自分のからだを焼かれるために渡しても、もし愛がなければ、いっさいは無益である。
4 愛は寛容であり、愛は情深い。また、ねたむことをしない。愛は高ぶらない、誇らない、
5 不作法をしない、自分の利益を求めない、いらだたない、恨みをいだかない。
6 不義を喜ばないで真理を喜ぶ。
7 そして、すべてを忍び、すべてを信じ、すべてを望み、すべてを耐える。
8 愛はいつまでも絶えることがない。しかし、預言はすたれ、異言はやみ、知識はすたれるであろう。
9 なぜなら、わたしたちの知るところは一部分であり、預言するところも一部分にすぎない。
10 全きものが来る時には、部分的なものはすたれる。
11 わたしたちが幼な子であった時には、幼な子らしく語り、幼な子らしく感じ、また、幼な子らしく考えていた。しかし、おとなとなった今は、幼な子らしいことを捨ててしまった。
12 わたしたちは、今は、鏡に映して見るようにおぼろげに見ている。しかしその時には、顔と顔とを合わせて、見るであろう。わたしの知るところは、今は一部分にすぎない。しかしその時には、わたしが完全に知られているように、完全に知るであろう。このように、いつまでも存続するものは、信仰と希望と愛と、この三つである。このうちで最も大いなるものは、愛である。
13 このように、いつまでも存続するものは、信仰と希望と愛と、この三つである。このうちで最も大いなるものは、愛である。
2.12.2021 г. 20,49 ч.
ОТНОСНО ДОМАШНИТЕ РАБОТИ, КОИТО БИХМЕ МОГЛИ ДА НАПИШЕМ ИЛИ ЖИВЕЕМ ДО КРАЯ НА ЗИМНИЯ СЕМЕСТЪР, а и по-нататък. Една от темите е да си отговорим на въпроси по предмета „христология“. В небесните училища не се нарича така, понеже името на Христос е друго. Но понеже се занимавахме с 13-а глава от Първото послание до коринтяните, може да се спрем върху нея, а и на някои други основни положения от Христовото Учение. Да си зададем въпроса как да разпознаваме хората с Христòва еднѝна - т.е. Христòва искра Божия или монада.
- Има ли Христòва еднѝна същество, което дири своето си за сметка на другите същества и на Природата? Има ли в нас нещо ДРУГО СВОЕ, което непременно трябва да открием, опазваме и развиваме, а и да го раздаваме?
- Има ли Христòва еднѝна същество, чиято любов има свойството да отпада – даже и към грешниците, различните и враговете?
- Има ли Христòва еднѝна същество, което няма неизтощимо дълготърпение, няма милост към нуждите на другите и техните изяви; което се превъзнася до небесата, когато говори за себе си или делата си? Чиято горделивост и тщеславие го държат абсолютно винаги в центъра на хорското внимание, без да отстъпва кокала си на други и да ги лансира?
- Познаваме ли човек с Христòва еднѝна, който да се дразни постоянно и да държи сметка за злото? Трябва ли да осъждаме достойните хора с друга еднѝна - нехристова, но пак божествена, - чийто талант и чиято мисия е да негодуват срещу неправдата и да държат сметка за злото, за да се борят с него? И вярно ли е, че Христòвият човек съвсем не се бори със злото – или знае и прилага методи за борба с него, много по-мощни и ефективни от тия на хората с нехристова монада или без искра от Бога? Вярно ли е, че обединението на хората с дух и душа и общият им живот СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА БОГА унищожават злото със скоростта, с която огънят гори хартията и разтапя свещта; с която искрата пали барута?
- Колко хора познаваме, които не одобряват неправдата и неистините на милионите егрегори около нас, не им се възхищават и не ги следват, не дават пари и имоти за това? Знаем ли за хора, които разпознават ИСТИНСКИТЕ ИСТИНИ и затова им се радват и ги благовестват на другите чрез божествени думи и дела?
- Не познаваме ли стотици и хиляди човешки и даже ангелски езици около нас и по света, които са много умни и сладкодумни, но ни най-малко не стимулират хората с душа да се обичат и да си гостуват както БОГ иска? Нима по тази причина и те, и ние, които ги слушаме и четем с упоение, не сме заприличали на бакърени тенекета по улиците и пътищата, вързани за някой луд кон? И на разстроено и разбито чембало, паднало от десетия етаж?
- Не виждаме ли всеки ден човекоподобни нули без капка любов, които се надуват с пророчествата си до пръсване и си мислят, че разкриват велики тайни на другите? А също и куп многознайковци по сцени и медии, които не правят хората по-добри? Или волеви личности с ТАКАВА силна вяра в своите собствени или чуждите егрегори, че наистина местят планини и правят циклони, наводнения и земетресения чрез черните си таланти?
- Не познаваме ли и много наивници, които са дали всичките си средства, сърцата си и целия си имот на манипулатори или на духовни самодейци, не разпознаващи пратениците на Бога? А също и нещастни души, които предават тялото си на самоизгаряне пред дворци и парламенти, мислейки, че с това ще трогнат паяците и рептилиите, облекли се в човешки образ?
- Какво означава, че Любовта не безобразничи? Само това, че не върши икономически, астрални или духовни безобразия? Или значи нещо друго, което е главната причина за всички останали безобразия? Истинската, божествената Любов не харесва и не следва самозванци без образ и подобие Божие. Напротив, те имат чувство за разпознаване и следване на хора с образ и подобие Божие. По тази причина самите хора на Любовта постепенно добиват такъв образ и подобие и общуват и живеят с такива Човеци, понеже това, което си прилича, се привлича.
- Какво може да означава едно от най-сложните и най-неразгадани досега изречения във всемирната христология, че Любовта „всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява и всичко търпи“? Досега нито един професор или гений на научното християнство не е отговорил задоволително на тия 4 енигми. Стотици християни, без да имат ум да си ги обяснят, на практика героически са премълчавали много неща по една или друга причина. Но има ли такива в историята на човечеството, които на ВСИЧКО да са хващали вяра, без да губят своята основна вяра? На ВСИЧКО да са се надявали, без да забравят най-голямата си божествена надежда? И ВСИЧКО са търпели, без да губят силата си да сразят и най-мощната империя на Мрака? Какво му пречеше на Учителя само да духне – и да изпрати завинаги Рим и юдейските предатели в небитието? Защо му трябваше да виси на кръста?
- Какво се случва с хората на прага на причинния свят, когато напуснат черупките на физическото, астралното и менталното си тяло? Тия без искра Божия могат ли да влязат в безсмъртните светове над ментала – или изгниват завинаги на земята както есенната шума и безсеменните плодове? На земята те са били имена, имали са дарби, пророчества, контакти с духовете и любопитни познания, впечатлявали силно средната публика, но на прага на причинния свят всичко това мигом изгаря и се превръща в дим и пепел. Виждал ли е някой как нагоре продължават само създадените от Бога, чиято любов към Божественото и създаденото от Бога никога не отпада?
- Какво се случва с хората, които не се възкачват като Христос по хълмовете и планините? Но Христòв човек ли е и този, който живее само в планината и не слиза периодически, за да помага?
- Какво има в гърдите на човека, който не може да прости някому дори веднъж през целия си живот? Или който не може да прости някому 70 пъти по 7? Или 70 пъти по 7 НА ДЕН? Какво виждат ясновидците в сърцето на този, който отписва Божие създание завинаги? Какво вижда Бог в сърцето на друг, който не е способен да отпише завинаги демон, несъздаден от Бога?
- На какъв човек трябва да даваме да ни зашлеви и другата буза, ако е зашлевил едната? Какво трябва да правим, ако сме по-слаби от лошия човек? Трябва ли да се подчиним на лошия, ако сме по-силни от него? Като го вържем, как да се държим с него? Трябва ли да храним човек, който не еволюира и на йота цял живот, освен ако е безпомощен и болен?
- Виждал ли е някой някога някой мастит авторитет с искра от Бога, който да отговаря незабавно и самоуверено на който и да е въпрос, за да прави впечатление. Да не е способен да замълчи пред това, което му е неизвестно и е над неговите еволюционни възможности? Да не признае скромно, че познанията и пророчествата му са ЧАСТИЧНИ, както казва даже Учителят на всички Учители, когато е слязъл между хората?
- Има ли някой понятие какво се крие в сърцето на всеки бог, ангел или човек, който не е способен да отдаде живота си и душата си за приятелите си? Дали там има монада – или се крие сажда от преизподнята? И за кои точно приятели е готов да отдаде човекът, роден от Бога, ако не веднага живота си и душата си, то поне редовно десятък от изява, десятък от сила, десятък от щастие?
- Познаваме ли поне един вярващ човек, проповедник или многознайник, дори и „християнин“ до мозъка на костите си, който да е разбрал думите на Христа, че да се погрижим за Него не значи да Му досаждаме с егоистични молитви, упражнения, проповеди и мъдрувания, а да посетим КОЕТО И ДА Е от децата Му и да му отстъпим СВОЕТО си? Не само хляб и керемида, но и сцената си? Да го посетим и утешим, когато е в болницата или в затвора; за го нахраним, ако е гладно; да го стоплим, ако е замръзнало; да го напоим с топла изворна вода, ако е жадно, да му измием нозете, да му дадем керемидата и постелята си, ако иска да бъде самичко или с някой друг? А ние да се свием в половин кашон под моста, понеже другата половина сме дали на ДРУГО същество с Христова монада? ДРУГО същество с дух и душа, на което главата също ще е навънка под снега, тъй като краката ни трябва да са поне на йота по-топли в дъното на кашона?...
- Ходил ли е някой 20 километра с някоя душа, която ни е поискала да вървим с нея 10 километра? Разплитали ли сме карми по този начин, спасявали ли сме души? Кой е изпълнявал закона на ПОЛОВИНЪКА – ако има две ризи, да подари едната? Тоест, ако има две жилища или или апартамент и вила; или други имоти, които да раздели на две половини? Или закона на десятъка – да го отдава тайно и персонално на Божѝ човек, а не на църква или общество, което не живее по Бога, т.е. не предава вярно Словото и не се грижи за Децата и Майките? Или да отдава по същия начин ЦЯЛЪК, ако иска да е чист пред Бога и вътре в Бога?
- Познаваме ли християнин, който да има любов към врага? Възможно ли е да съществува враг там, където родените от Бога се обичат и обединяват по начините, по които БОГ иска? Родени ли са от Бога тия, които не искат да се обединяват с родени от Бога и не ги харесват?
- Какво има в гърдите на този, който не е блажѐн, когато е нищ по дух, т.е. не сяда незабавно на последния чин, когато на Земята се появи Учител в плът, роден от Бога? Или някой по-умен от умния, който си е мислил, че е най-умен? Когато някой не изпитва блаженство, случи ли се да скърби? Когато не е кротък по душа и няма постоянна жажда за божествена правда, не я въдворява постоянно? Когато от него не извира денонощно безгранично милосърдие? Какво има вътре в нечистия по сърце, който харесва нечисти по сърце? Когато не е миротворец, а постоянно предизвиква огорчения и болки в душите, обича да предизвиква крамоли? Когато не е готов да търпи укори, хули, лъжи, неправди и лишения или даже да умре, в случай, че го преследват враговете на правдата и той не е по-силен от тях? Когато не убива лошите и знае как да ги възпитава, ако е по-силен? Имат ли искра от Бога и тия, които не умеят да се радват и да се веселят по божествен начин с божествени същества, с божественото в съществата? Къде е Божественото в човека с Христòва монада, ако не става понякога светило за другите, когато има качествата за това и Бог го помоли? И къде е връзката му с Бога, ако не се редува редовно и с другите светила, запалени от Бога? Къде е искрата от Бога у този, който винаги сам управлява голямо или малко царство и иска да слушат само неговата дума, да се шири само неговата слава и употребява сила срещу тия, които не му се подчиняват или ги гони, а сутрин и вечер постоянно лъже Бога и хората с молитвите си, че иска да отдаде царството, силата и славата на Този, Който единствен има право над това? Познаваме ли духовни хора, чиято правда е надминала правдата на книжниците и фарисеите? Кои са съвременните книжници, фарисеи и садукеи по сцените и пародиите на общества? Кой ще каже, че никога не е убивал клетки, нерви, капиляри и импулси в себе си и в другите, въпреки че не е убиец на хора и животни като мнозина, съучастник или клиент на убийците? Колко духовни хора, умнѝци и таланти познаваме, които не палят неизменно олтара си и не слагат даровете си на сцената, преди да са си простили с братята си в Пътя и да са се обединили с тях? Познаваме ли вярващ или невярващ, който счита себе си за умен, но няма доблестта да се примири с различния от себе си, преди да са стигнали до Божия съд, който ще ги осъди на тъмница за това, че не са се помирили и обикнали на земята? Познаваме ли човек, който да не е прелюбодействал през вековете със същества и учения, които не са му определени от Бога, и даже е блудствал пред очите на Бога, когато ги е проповядвал и експлоатирал? Колко човека познаваме, които не се кълнат във „вечна любов“ на същества, които не са им определени от Бога, или в преданост към организация и държава, която не се грижи за Природата, Истината, Майките и Децата? Колко проповедници и приятели познаваме, чиито думи да са само „да,да“ и „не,не“, а всичко останало от езика им да не е от лукавия?...
„Защото - завършва Господ знаменитото си Слово на планината, - ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците? И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците? - И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Отец на небесата“.
3.12.2021 г. 09,26 ч.
Дали днес, от сегашната четвърта или пета световна война, този път глобална, отново си отиват повече хора, отколкото в така нареченото мирно време? В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ! Разбира се, статистиките не са реални и причината не е точно Ковид – Земята все още е в ръцете на Лукавия по волята Божия и затова светът не може да не ни излъже. Както и да е, съзнателните убийци ще си получат своето. Но даже и да бяха реални статистиките, нека видим тук сравнението. Оказва се, че хората в мирно време умират в много по-огромни количества даже и отколкото при войните. Защо? - ЗАЩОТО СА УБИЙЦИ ЧРЕЗ АБОРТИ И СЕ САМОУБИВАТ. Не само буквално, но и поради начина си на живот. Как? – Ето как. Вижте https://www.worldometers.info и ще видите, независимо колко реално той отразява нещата (като погледнете, умрелите ще са много повече от данните, фиксирани по-долу):
ПРОМИШЛЕН ВЪГЛЕДВУОКИС през 2021 досега: НАД 33 МИЛИАРДА И 500 МИЛ.ТОНА;
ЦИГАРИ, ИЗПУШЕНИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек 6:18ч): НАД 4 МИЛИАРДА И 500 МИЛИОНА;
ЗАТЛЪСТЕЛИ ХОРА ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек 6:18ч): НАД 1 МИЛИАРД И 719 МИЛИОНА;
УНИЩОЖЕНИ ЗЕМИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек 6:18ч): НАД 11 МИЛИОНА ХЕКТАРА;
ТОКСИЧНИ ХИМИКАЛИ ПРЕЗ 2021 год. до 3 дек 6:18ч : НАД 9 МИЛИОНА ТОНА;
ЕЗОЗИРАЛИ ЗЕМИ ПОРАДИ ЧОВЕШКИ ДЕЙСТВИЯ: НАД 6.4 МИЛИОНА ХЕКТАРА;
ИЗСЕЧЕНИ ГОРИ ПО СВЕТА ПРЕЗ 2021 до 3 дек 6:18ч.: НАД 4.8 МИЛИОНА ХЕКТАРА
5 224 519 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек 6:18ч): УЖ от корона вирус
СРАВНЕТЕ:
43 220 377 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от спин
39 310 927 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): аборти
11 958 671 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от заразни болести
7 565 815 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от рак
7 002 079 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): деца до 5 години
4 605 173 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от пушене на цигари
2 605 173 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от алкохол
1 243 560 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от транспортни злополуки
987 871 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от самоубийства
455 884 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от грип
363 285 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): от малария
284 746 УМРЕЛИ ПРЕЗ 2021 г до днес (3 дек. 6:18ч): жени при раждане
ТОВА Е ЕДНА ДОСТА ОГРАНИЧЕНА И СПОРНА СТАТИСТИКА, НО ВСЕ ПАК Е ПОВОД ЗА СРАВНЕНИЯ. Не отразява и смъртността от зарина, графена, 5G, наночастиците и т.н. Знаем, че има и абсолютно точна и обективна небесна статистика за умрелите от различните видове хранене и начини на живот, от всеки различен порок и навик, от всяка сатанинска технология и урбанистиката в света, от идеологическите егрегори, от злоба, омраза, гордост, лъжи, изнудвания, тщеславие, амбиции, честолюбие, ревност, зломислие, мъка, отчаяние, страх и т.н.
ДНЕС ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ЛЕКАРИ И ПОМОЩНИК-ЛЕКАРИ С ДУША СЕ ОТКАЗВАТ ДА БИЯТ НА ХОРАТА И ОСОБЕНО НА ДЕЦАТА СМЪРТОНОСНИТЕ ИНЖЕКЦИИ И ДА ПРАВЯТ СМЪРТОНОСНИТЕ ТЕСТОВЕ, НЕЗАВИСИМО ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА И НАКАЗАНИЯТА. Те, както и всички други умни и честни хора, които се отказват от това, съзнават, че иначе биха станали самоубийци, убийци на децата си и въобще съучастници в този глобален геноцид. Някои днес дори се самоубиват, ако искат да ги принудят - И ГОРЕ САМОУБИЙСТВОТО ИМ СЕ ЗАЧИТА. Те обаче не знаят, че сегашният геноцид е за унищожаване на населението със слаба имунна система, а живеещите с истинска любов сред природата и ползващите чисти растителни храни имат силна имунна система и затова няма как да бъдат засегнати от смъртта толкова много, колкото хората с пороците.
От други сатистики научваме, че смъртността от наркотици е най-голяма в САЩ, а в Европа първа е Шотландия, следвана от Естония. Те „бият“ даже Скандинавия в това отношение. Интересно е да се обясни какви може да са в тия страни социалните и евентуално етнопсихологическите зависимости, ако има такива. Но за наша изненада, най-високата смъртност в света от десетилетия насам се дължи на СПИН – надминава даже абортите. Ако вярваме на числата, в момента той убива 9-10 пъти повече пушачи на цигари и толкова алкохолици, почти 8 пъти повече хора от това, което минава за Ковид, и около 6 пъти повече, отколкото в света умират от рак. Запланувано е „Ковид и сие“ да се развихри така, че да надмине многократно и спина, но това още набира сила. Спинът също беше измислен в лаборатория, не без въздействието на църквата, за да почне да избива мъжете с обратни наклонности. Но дали е изобретен някакъв изкуствен геноцид и за дъщерите на Сафо?.... Нека кажат сведущите. Както стана дума, много по-страшни от спина по численост на смъртните случаи са месото, брашното, хранителната промишленост, термичната и химическа обработка на храните, фарадеевите ковчези, в които живеем и се движим, въглищата, петролните изпарения, електромагнитният смог, смъртоносно замърсения ефир от радио-телевизионни и други емисии, както и психотронните, тектоническите и климатическите оръжия. В небесните статистики влиза и смъртността поради вярата на слабите души в егрегори и от ползването на медиите, на пъклената музика и другите видове инфернални изкуства; от комютърните игри. За военните действия и престъпността си има отделна статистика.
А ето какво казва Словото Божие за убийството:
ЛЪЖА И УБИЙСТВО 1918.03.1922 чсп ИСИ ВСЕ94:126 Горе убийство няма, а има лъжа и лъжата е убийство горе. Който лъже горе, убива долу, а лъжата долу убива горе. И така, лъжата е свойство на змията, тя отначало уби и излъга горе.
СМЪРТНО НАКАЗАНИЕ 2 1920.04.04н.Отиде след Него.ЩУВ.С1948:58 Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройство между хората. Казвате, че убивате разбойника, опасен човек за обществото. - Вие не знаете, че сега, когато е безплътен, той става по-опасен, отколкото когато е бил в плът. Сега той се движи свободно между слабохарактерните хора и им внушава чувство за отмъщение. Днес хората повдигат въпроса, трябва ли да се налагат смъртни наказания. Според божествения закон, смъртните наказания не се позволяват. /…/ Видите ли, че убиват някого, ще знаете, че в никоя свещена книга не е допуснато убийството. Видите ли, че убиват някого, всички хора да станат на крак и единодушно да извикат: „Този човек трябва да живее!”
УБИЙСТВО И КАРМА 1922.11.05н плн ЖИГ48`076 /И мравка да убиеш, това е грях и няма да ти се размине – ще дойде възмездието чрез квадрата.
УБИЙСТВО, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1922.10.22н въг ЖИГ48`029 "Не убивай!" - Кой убива? - Който няма любов.
УБИЙСТВО 2 НА СЪЩЕСТВО, КАРМА 1930.09.07н има УЗР49:027 Всяко същество, на което сте отнели тялото, някога ще си го иска назад.
Убийството е в състояние да скъса връзките на човека с Бога, с ангелите, с неговите напреднали братя. Дето е лъжата, там е и убийството, и кражбата.(Спасението, НБ , София, 25.2.1917)
Хората не знаят, че в бъдеще, убийството на един човек ще причини голямо зло на човечеството. (По предание, НБ, София, 2.5.1920г)
Дръжте винаги в ума си мисълта, че в Новото учение убийството е абсолютно забранено – по този въпрос няма никакъв спор.(Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране, СБ , В.Търново, 20.8.1920г)
С убийството на първия човек се основа черната ложа.(Една греда, ИБ , В.Търново, 8.11.1920)
Убийството е създало всички грехове. Всяко учение, което поддържа убийството, е лъжливо и не е съгласно с Божията Любов. Убийството е най-големият грях, който човек може да извърши! Който се откаже от убийството, ще го изпратя на небето между светиите, които ще му дадат братска целувка. Ликвидирайте с убийството веднъж завинаги! Сега ще турите като първо правило: убийството е грѣхъ противъ Духа Светаго, то е най-голѣмия грѣхъ въ свѣта. (В рова на лъвовете, НБ , София, 24.4.1921)
При никакви условия не се позволява убийство, даже и при самозащита! Онзи, който иска да бъде член на Бялото Братство, не трябва да извършва никакви убийства. Извърши ли някакво убийство, той бива изключен от Братството и за да го приемат отново, трябва да премине през редица изпитания, докато се пречисти и придобие смирение.(Сутрешен наряд, 20 август и Мерило за правилно разбиране, СБ , В.Търново, 20.8.1920)
Ако ви целуне човек, който е извършил някакво убийство, едва ли след десет години ще се освободите от преследването на тая постъпка /от Съдбата/. (Любовта, носителка на живота / Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921)
В бъдещата държава еднакво ще наказват за убийство на човека и на вола. (Изтълкувай ни тази притча, НБ, София, 15.5.1921)
На никой цар не се позволява убийство! (Той ги изпита, НБ, София, 16.12.1923)
Подозрението, според мене, не е наука; омразата, според мене, не е наука; злобата, според мене, не е наука; убийството, според мене, не е наука; злословието, според мене, не е наука. (Видяхме звездата, НБ , София, 8.2.1925)
Христос им отговори: “Аз мога да ви дам всичко, каквото имам, но убийството не поддържам. Моето учение абсолютно изключва убийството!" (Няма пророк, НБ, София, 14.11.1926)
Друг казва: “Аз, и да убия някой човек, ще отида в църква при свещеника, ще се изповядам - и греховете ми ще се простят.” - Никой човек не може да опрощава греховете на престъпника за убийство! (Глас в пустинята, НБ, София, 12.12.1926)
Срещате на улицата човек, който е тръгнал да убива някого, да му отмъсти за нещо. Удряте този човек с бастуна си през крака му и го счупвате. Лошо ли направихте на този човек? Вие му дадохте добър урок, да знае, какво значи да убива. Ако той жали за своя счупен крак, колко повече трябва да жали за живота на един човек! Ако беше извършил убийството, той щеше да изгуби не само единия си крак, но и живота си; той щеше да погуби не само живота си, но и душата си. (Заветът, НБ , София, 15.1.1928)
Когато умира преждевременно, човек сам предизвиква смъртта си, сам се лишава от ония условия, при които животът му може правилно да се развива. Всяка преждевременна смърт е равна на самоубийство. Моментът, в който личността помисли, че е свободна, самостоятелна, напълно независима, и може да прави каквото желае, смъртта настъпва за нея. Човек живее, докато мисли, чувства и постъпва правилно. Личността трябва да има предвид, че не живее за себе си. (Личност и душа, ООК , София, 1.1.1930) КОМЕНТАР: Според Словото, всички ние умираме преждевременно, защото се самоубиваме чрез неправилните избори в живота си - от това какво вкарваме в психиката и организма си, с кого общуваме и пр. - б.с.
Като ученици на новото учение, вие трябва да приложите в живота си закона на любовта. Така ще се развържете от стария живот. Да се освободите от старото това значи да турите любовта за основа на своя живот. Любовта ще научи човека как трябва да живее и защо не трябва да греши. Като познава закона на възмездието, човек не се решава да греши. Той знае, че за всяко убийство, за всяко престъпление трябва да плати четирикратно. Ако си позволи да убие някого, в бъдеще той ще го роди. Ще го направят майка, да носи детето девет месеца в утробата си, да го роди с мъка, да го отгледа и изучи. След като му даде всичко, което му е нужно за живота, тогава бащата и синът ще си разменят пòлиците. Синът ще даде на баща си пòлицата, която последният е вече изплатил. Бащата ще даде на сина си пòлицата, с която се е задължил да се изплати и, ако и двете пòлици се уравновесят, бащата ще се развърже от задължението си. (Разумни отношения, ООК , София, 10.12.1930)
Ще приложиш закона: никакво убийство на никаква мисъл, никакво убийство на никакво чувство и желание, никакво убийство на постъпките! Мислите, чувствата, желанията и постъпките да живеят! Никакъв затвор на никаква твоя мисъл, никакъв затвор на никакво твое чувство, никакъв затвор на каквато и да е твоя постъпка! Но Има постъпки, които не са наши. Да убиеш един човек, това не е постъпка, това е престъпление. (Новата работа, СБ , София, 30.8.1932)
Природата е написала върху човека всяко престъпление, което той е извършил. Затова не са нужни никакви свидетели. Съдиите трябва да знаят начина, по който да фотографират мозъка на престъпника. Щом го фотографират, върху мозъка ще се отпечатат всички картини на убийството, което той е извършил и въз основа на тези картини могат да го осъдят. Ако няма никакви картини на убийство, те трябва да го освободят. Или някой откраднал пари. Да вземат този апарат, да фотографират мозъка на човека и да видят има ли картини на торбата, която той е откраднал или няма. (Защо им говориш с притчи?, НБ , София, 22.9.1935)
Мощна сила се крие в словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нещо е словото! Един млад момък се отчаял от живота и решил да се самоубие. Той взел един револвер в джоба си и тръгнал към една гора да изпълни решението си. Без да подозира, една млада мома го последвала. В момента, когато пристъпил към самоубийството, младата мома се приближила до ухото му и тихо му казала една дума. Като чул тази дума, момъкът веднага хвърлил револвера настрана и казал: "Няма да се самоубия. Ще живея за себе си, за ближните си, за цялото човечество. Животът има смисъл, заслужава си човек да живее!" (Желаният мир, СБ, РБ, София, 28.8.1938)
Ако ние постоянно с ума си, със сърцето си, с волята си рушим – не сме ли убийци? Нашият ум, нашето сърце и нашата воля вършат убийства. Ти имаш омраза към някого... 0 Мислиш ли омразата е почитане на Бога? Ти казваш за някого: "Аз го мразя!" - Откъде накъде човек да не иска да види това, което Бог е създал? (Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940)
Всички пари, които са крадени, имат една особена миризма. Пари, които са взети чрез убийство, имат особена миризма. (Новият морал, МОК , София, 6.6.1941)
Не търсѝ револвера, но почни да гладуваш 5, 6, 8, 20, 30 дена - ще почнеш да поумняваш. Постѝ - и ще видиш дали ще искаш да се самоубиеш... Отиваш да се хвърлиш от канарата с главата надолу, или в кладенеца... - Не, постѝ! Единственото "самоубийство", което се позволява, е постът. Като постиш 40 дена, ще прецениш какво нещо е животът. Всички сме турени на голямо изпитание - без разлика. Най-великите хора в света най-много страдат! След тях талантливите страдат. ( Бъди верен!, НБ , София, 5.4.1942)
Защо стават убийства в света? - Двама момци се влюбват в една мома. Единият убива другия заради момата. Ако единият каже: "Нека я вземе другият", няма да има никакво убийство. (Ще ти въздаде, НБ, София, 26.7.1942)
Отхвърли ли лъжата, убийството; отхвърли ли злобата? - Вложѝ любовта в душата - и ще прогледнеш в ЕДИН ден. Вложѝ любовта - и в ЕДИН ден целият твой живот ще се измени и ти ще станеш силен и мощен и ще вършиш това, което ГОСПОД иска. (Първата сестра, НБ, 8.5.1921)
3.12.2021 г. 16,12 ч.
Всички ние сме РАЗЛИЧИНИ. Ако сме различни в Божественото и се обичаме, това е гаранция за присъствието на Бога. Всички ние грешим. Греши даже Мировият Учител, но Той ползва грешката БЕЗПОГРЕШНО - тя е опипване на терена. Там е царството на квадрата - той се деформира и деформира, за да има еволюция. Но в Божественото има и триади. Ако някои някъде приемат триадата Бог-и-Христос-и-Учителя, по-стабилна база за Вечно Приятелство не може да има!
НЯКОЛКО БИСЕРА ОТ ЕЛЕАЗАР ХАРАШ ЗА ХРИСТОС.
2001-2007г.
Учителят казва, че e е имало таен разговор между Бога и Христос. /…/ Бог попита Христос дали гласува за свободата - и Христос ГЛАСУВА. На тайно събрание на Всемирното Братство, Христос ГЛАСУВА.
*
Христос беше изпратен, затова Той промени и календара. Едно обикновено същество, ако се роди, не може да промени календара, да се нарече „нова епоха“. Това е Божият Син! И Бог, Който променя света - Христос - разкри величието на своя Отец, Неговият истински характер разкри величието на Неговата Любов. Той живя по законите на Великата Любов и разкри точно какъв е неговия Отец. Христос разкри Неговия характер, защото самият Той беше СЪРЦЕТО на Бога. Тука няма сега да доказвам, че Учителят не е сърцето на Бога, а ДУХЪТ на Бога /…/. Сърцето на Бога беше слязло на земята, за да изпълни една велика мисия, която засяга цялата Вселена и всички същества, които наблюдаваха събитието. Христос показа, че ключът към познаването на Бога е ЛЮБОВТА. Вярата е само едно СПОМАГАТЕЛНО средство, важно е, но именно Любовта, БОЖЕСТВЕНАТА Любов, е ключът за познаването на Бога! Христос желаеше да бъде зависим от Бога. Именно от тази зависимост Той придоби силата на възкресението, и самият Той стана носител на живот. Затова Учителят казва, че Христос носи изобилния живот и може да го даде на всеки, който има тайнството „вяра“.
*
Слизането на Христос, според Учителя, определя спасение не само за земните жители, но, както казах, засяга цялата Вселена. Това е събитие на целия Космос - на всички, които са участвали в онази реч и които са се отклонили. Тука те слушаха по друг начин. Защото в Божия Син е скрита тайната на Предвечното Намерение на смия Бог. Планът на Бога е по-дълбок от всичко, което се е случвало и което някога ще се случи.
*
Казано е, че Бог е дълготърпелив, а човек просто трябва да бъде търпелив. Да не иска да стане като Него, защото ще му бъде прекалено трудно. В този смисъл, за Христос се казва, че “беше послушен до смърт”. ИМЕННО НА ТОВА се дължи този израз - на неговото изключително търпение.
*
Едно от най-великите имена е “Учителю благи”. Това е космическо име, надминава включително и всички мерки на космоса. Друго изключително име е “Господи Исусе Христе”, надарено с изключителни и специални сили на Любовта – име ,което може да преобрази целия живот на човека от корен.
*
Ти може да настояваш много, но САМО ИСТИНАТА знае кой трябва да бъде изцелен. Затова Учителят и Христос са подминавали хиляди същества, без да им подадат ръка. Има си причини. Помагали са на много, но и на много не са помагали. Има си причини.
*
Христос е едно Велико Събитие - нещо реално, нещо много дълбоко! „Християнин“ - това е нещо съвсем друго, това е нещо болно, нещо отклонено; нещо, което подражава, но нито има Любов, нито има Мъдрост, докато Христос-съзнание е нещо съвсем друго.
*
Чистата енергия прави далечните неща близки. Така се осъществява и връзката с Учителя. Някой казват, че Христос е далече, но Той може да е и много близко. Въпрос на чиста енергия. Чистата енергия - а по-точно чистият - съхранява твърдостта си с помощта на мекотата.
*
Изкушението е наш скрит приятел. То е божествен замисъл на Бога. Сам Христос мина през него. Не само обикновените хора, но и духовните минават през него. Не е враг, а е наш скрит приятел. То е промисъл на Бога - Бог има ИДЕЯ. И затова никой не може да израсне, ако не мине през изкушения. Изкушението не е грях, приятелю, грехът се намира в този, който се изкушава - т.е., ТИ си грехът. Защо Христос не се изкушава? Има ли там грях? - Напротив - изкушението Го прави силен.
*
„Кръст“ означава, че човекът е избрал пътя на знанието. Запомнете много ясно за какво става дума - кои са съществата на кръста. Затова Христос ХВЪРЛИ кръста. Малкият кръст означава едно, големият кръст означава друго, но и двете са заблуждения. Човекът на кръста е човекът, който е избрал пътя на знанието. Учителят казва: малкото знания са образували малкия кръст, многото знания са образували големия кръст - това е пътят на една изостанала древна цивилизация. В Библията тя е наречена „Дървото за познаването на доброто и злото“. Това са всички знаещи: и ТУКА ги има, и в другия свят ги има..
*
Сатана е велика идея на Бога. Нито Учителят, нито Христос могат да го отстранят, защото толкова е дълбока идеята на Бога. Сатана е велика идея на Бога - той е отсъствие на Божието съвършенство. Бог го е поставил в отсъствие, той е отсъствие на Божието съвършенство, на Божествената пълнота. Ако Бог влезе в него и го изпълни, грехът и злото изчезват, но това ще стане в бъдеще. Не сега, защото Сатана има МИСИЯ. Ако Бог даде пълнотата си на Сатана, той отново ще стане светлина. Но както казах, засега нещата ще останат така. Защо? – Защото, когато не си разбрал смисъла на едно нещо, това нещо ти става враг.
*
Сатана е поискал да бъде равен с Бога. Злото се намира в това, че той е поискал да стане като Бога със СОБСТВЕНИ усилия. ТОВА е неговата грешка. Със СОБСТВЕНИ усилия той е поискал да стане равен като Бога. Докато Христос е поискал ПРАВИЛНО. Той е поискал да стане равен на Бога, но с усилията на БОГА в себе си, и затова Той казва: „Аз и Отец Ми Едно сме“. Той първо отстъпва мястото си на Бога, но преди това работи разумно.
*
Първичният Адам е нещо друго, той не означава Адам и Ева, а означава Адам Кадмон – първичния човек, първичното чисто съзнание. То е равно на Христос-съзнание.
*
Ученикът знае, че здравето е част от тялото на любовта – може да се нарече „тялото на Христос“ – едно и също нещо. Ученикът знае, че здравето е част от тялото на Христос или петото тяло - тялото на любовта, висшата душа.
*
Учителят казва, че Христос е дошъл оттам - именно Христос идва от Алфиола. Буквално, Учителят казва, че той е слязъл от Алфиола и е смалил силата си седемдесет и пет милиона пъти, за да стане достъпен за света – инак светът да може да понесе Неговото слизане.
*
Когато Христос посети този свят, който е едно от имената на ада, и по-надолу - в центъра на земята, в центъра на черното братство, - бездната беше РАЗКЛАТЕНА. Затова там не беше понесен Христос, защото той го смути. Всеки истински човек смущава света и близките си; и само тези, които обичат Истината, могат да го разберат.
5.12.2021 г. 17,38 ч.
УЧИТЕЛЯТ МОРИЯ ЗА ХРИСТОС
ПРЕДВАРИТЕЛНИ ДУМИ ЗА ИЗВАДКИТЕ ПО-ДОЛУ. ДА ИЗЯСНИМ ОЩЕ ЕДНО НЕДОРАЗУМЕНИЕ. Оставяме настрана всичко негативно, което говорят и до днес невръстните умове за „Жива етика“ – Учението на Учителя Мория, представено в книгите на Елена Рьорих. Не е тук мястото да анализираме лицата и черепите на тия, които се хранят с отрицателни оценки за личности и явления, отдавна оценени от Бога и Бялата ложа като боговдъхновени. Учителят Беинса Дуно никога не е казвал, че Мория е от черната ложа – това е груба измислица на последователи. Това, че някой има власт и над ада и слиза в него като Учителя си Христос, съвсем не значи, ч той самият е от ада. Просто Учителят е казал на Лулчев да махне от бараката си на Изгрева знаците на Агни йога, защото, когато се създава едно братство, то трябва да се оформя в своя собствена енергийна и езотерична среда и със собствени символи. Николай Дойнов ни разказваше как един ден е представил на Учителя портретите на Седемте източни Учители, нарисувани от Николай Рьорих или други художници. Ако поне един от тях беше от черната ложа, Учителят не би му казал: „ТАКА ще изглеждат хората след 2000 години“. По-късно един от Учениците, които възлизат при Учителя на Новата Земя и в Новото небе, не реагира остро, когато видя в една стая портрета на Мория до портрета на Учителя, а каза: „Учители могат ли да враждуват?“
Самият Мория постоянно говори за Христа като за свой Учител и Учител на всички Учители, но последователите му са съчинили версията, че Христос бил някъде само едно стъпало по стълбата и че над Него имало по-високи Учители… Днес учените дават доказателства защо някои приписват такива думи и на самия Мория, осланяйки се на преправени текстове, както някога предателите са преиначили и Учението на Христа; както и теософите са изхвърлили от протоколите си думите на Алционе през 1926 г., че Мировият Учител е в България. Така сега и българите преправят, волно или неволно, беседите на Учителя Беинса Дуно. Последователите на „Жива етика“ в Латвия прегърнаха Учението на Учителя ни с отворени обятия и присъстваха на всички духовни събрания, превеждахме заедно Негови беседи, знаеха песните и молитвите на български, идваха на паневритмия и пр. С това те се издигнаха най-високо над всички останали вярващи от познатите ни "християнски" деноминации, включително и над тия фракции след Учителя в България, които не присъстват горе и долу в Школата и затова са немарливи към методите ѝ, дадени за 6000 години напред в бъдещето.
БЪЛГАРСКИ ВАРИАНТ НА ИЗВАДКИ ЗА ХРИСТОС ИЗ ДВЕ КНИГИ ОТ ПОРЕДИЦАТА „Листа от градината до Мория“: „Зов“ (1921 г.) и „Озарение“ (1925г.). Тук се представя един по-свободен превод. В историята на световната култура, а също и днес, може са се посочат творчески преработки на класически източници, които се оказват не по малко ценни от изходния феномен. Запазвайки същината на много от оригиналните зрънца, някои варианти стават значими с любопитни нюанси не само по форма, но и с доразвиване на основните идеи, без да бъдат изопачавани. В някои случаи промените се отдалечават от оригинала, но не навсякъде може да се разкрива, че има и случаи, когато в такива разработки идва от невидимото и взима участие сам духът на автора, привлечен от работата върху негово произведение. Той се радва на вариантите и понякога съдейства на версавтора за подобряване на първообраза и по точност на превода, и като красота, и по вариации на идеите - и пр.
И ТАКА, Специалният клас на Всемирното Бяло Братство е архетипният модел за божествената страна Касталия, в която всички са виртуози без външен диригент, но музицират заедно безпогрешно. Без външен знак и без ноти, те дружно транспонират някой шедьовър в други гами и октави, а всеки виртуоз по вътрешен порив изпълнява и някоя собствена каденца. Понеже това е синархия, а не монархия, всички други моментално се пригаждат към него с нужното туширане или спиране на звука, за да се прояви божествената солова импровизация. Следващия път ще е друг виртуоз без никакви списъци и жребии, докато така се изредят 60 милиарда таланта през времената, ако са в рамките на летѝната Анхира (Земята). В дома на всяка друга летѝна около Слънцето броят на душите с искра от Бога е различен. Не само това, но всеки път даже целият оркестър, а не само единичен виртуоз, също спонтанно изпълнява неповторими фиоритури и колоритури от самия себе си, без да ги има в партитурата. Обитателите на Касталия още от ученици импровизират и философски, и поетически, и литературни каденци към дадено класическо произведение или към творение на техен съученик. Силно желани от Учителя каденци от учениците се изпълняват и върху цели беседи от Словото и песните Му, или към отделни бисери и диаманти в тях. Под образователен резултат във Великото Училище на Живота не се разбира да завършим нещо в срок и някой да ни надзирава, изпитва и оценява. Може една собствена каденца върху Словото Божие да я изпълниш и в една минута, и в един цикъл от 100 живота. Когато най-после я направиш съвършено, ти минаваш в по-горен клас. Някои се осмеляват да импровизират върху дадено Слово Божие или върху собствено Слово ВЕДНАГА след подадената задача отгоре или по вътрешен импулс; на други им трябват хиляди животи, докато разберат, че всеки родѐн от Бога е САМ БОГ в едно от безбройните Си си тела и затова има пълното право да променя, да измисля, да създава и да твори.
За да звучи темата за Христос в „Жива етика“ цялостно, тук са премахнати датите и номерата на абзаците. В останалите книги, представени от Елена Рьорих, има още много възторжени изказвания на Учителя Мория за Христа. Ето варианти на някои от тях на български, на базата на две от началните ѝ книги.
УЧИТЕЛЯТ МОРИЯ:
По книга 1 „Зов“, 1921 г.
"Намерете щастието на живота в творчеството и насочете погледа си към Пустинята. Обичайки Христос ревностно, аз доставям радост и на Него. Който пренебрегва земните въпроси, няма да получи отговор и за небесните. Съдбата може да отклони удара от вас, ако и днес помогнете за проявата на Христос, Който някога даде живота Си за Истината. В подножието на Христа цъфти дивно тайнство от чисто сребро, а зовът на Словото пламти над него с чист лазурен огън. И Чашата на Възнесението блести ослепително и говори:
- Аз съм топлината на пясъка! Аз съм пламъкът на сърцето! Аз съм поглъщащата вълна. Аз съм преродената Земя. Радвай се, изпълвай се с божествено просветление! Молете се от все сърце на Христос - така можете да намерите радостта от обръщането към Създателя. Научете и отворете портите на Знанието - и бъдете светло утвърдени в разбирането на Божествения План.
В Христòвата любов Учениците трябва да се научат на ЩАСТИЕ. Пазете се от отровни вибрации, стремете се към бъдещето и не попадайте под влиянието на /човешкото/ настояще. Следвайте прости решения, докато се изкачвате в планината. Силата на виденията изисква добри условия сред чиста прана. Делата на Христос се случиха именно сред природата, не останаха дълго време в града. Духът на Христос вее свежо през пустините на живота, като мощен извор бушува над скалите и крепостите . Той искрѝ с мириадите звезди на Млечния път и се издига в стъблото на всяко Божие цвете!
Ние изграждаме стъпала към Светлия храм, донасяме чисти камъни на Христос за строежа на тия стъпала. Не се бойте – вие сте светъл пример за хората около вас. Уча ви да срещате с радост феномените на опитите ни със светлината. Позволете ми да ви обясня: аз ускорявам съдбите и предавам нататък Пламъка в светилниците на пилигримите, които настигам по пътя. Защото Силата нараства истински само тогава, когато се предава като заряща и мощна вълна от душа на душа. Само по този начин ще стигнете до мястото, където Христос ни е призовал.
Усмихни се! Аз преливам от радост и щастие в изворите на Христовото учение! Радост от величието на света, радост от извършената работа, радост от чистата умора след това.
Разпнатият Христос мислил ли е за спасението на Своята собствена Душа? Опитайте се да бъдете като Него дори и в най-малките неща. Състрадание, състрадание, състрадание! Апелираме, апелираме вече толкова много векове към вас – БЪДЕТЕ ПДОБНИ НА ХРИСТА! Прочетете и пребройте КОЛКО много пъти Христос е отивал в пустинята и планината! Дори НЕГОВИЯТ Дух се нуждаеше от прана.
По книга 2 „Озарение“, 1925 г.
Само в Любовта вие ковете и закалявайте върховете на самоконтрола. Моето учение не може да се омърси от глупостта на чуждите клеветници. Когато такива се приближат до Заповедта на Христос и на Буда, на какво заприличват? – На куха стрида без съдържание…
Ние винаги можем да усетим момента, когато Христос слиза по стълбите, отваряйки Светлината на Светилото. Всички духове пламтят различно според своето естество, но Лъчите на Христа са ПРОБНИЯТ камък - затова те дават ПЪЛНА гаранция за успешната бъдеща работа.
Съберете най-нещастните, най-невежите млади ученици, покажете им подаръка, даден от Христос на човечеството. Дайте им съвет как да напишат хартата на Свободата в Храма на Разпознаването. Светът не е виждал много отдавна такива срещи в Светилището на Неизречимия! Успеем ли, тогава Христос ще даде светла милост на ония, които разпознават и знаят Истината.
Прочистването на религиите предполага ново, ПРЯКО навлизане в духовния свят. Христос, Буда и най-близките им помощници не са използвали магически формули - те действаха и творяха чрез ПЪЛНО сливане с Духа. Следователно, в новата еволюция трябва да се изоставят старите изкуствени методи. Йогизмът вече не е достатъчен за обновяването на света.
Когато църквата започна да се потъва в мрака на средновековието, идеята за Христос се оказа затисната от огромна златна плоча. За да я разбие, сам Христос слезе дори в тия ограничени форми, за да покаже величието на ИСТИНСКОТО общуване и единение с Бога. Той и в тия времена изискваше неподправена простота, вяра в любовта, духовен кураж и искрено сърдечно желание. Няма защо да се надуваме - всяка духовна важност е без никакво значение, след като Христос някога ни показа как изми краката на учениците Си. Христос каза: „Не в храма, а в ДУХА ще се молите!“.
Наистина, религиозните предразсъдъци са най-горчивото недоразумение. Често религиозните измислици и фантазии нанасят повече вреда, отколкото полза. Поради тях, за тълпата съчиниха циркаджийски църковни театри и шествия. ЗАТОВА днес е тъй важно да се покаже здравината на истинските стъпала към Бога, макар и на някои те да изглеждат твърде прости. Време е да изхвърлите диамантите, които оскверняват светия образ! Време е да изгорите мощите и да последвате ИСТИНСКИЯ завет на Христа! Време е вече да влезете в Храма на ИСТИНСКОТО духовно разбиране и да направите нужните усилия, за да познаете ДЕЙСТВИТЕЛНАТА сила на Духа. Не в алхимичните лаборатории, не в църковните и манастирските клетки, но в ЖИВИЯ живот вие ще срещнете истинския и жив Христос! Ще Го видите не в елегантните гънки на туниката Му, а в естествената красота на труда, където Той събира сили и търси свободата на духа.
Колкото е благословено самочувствието ни в живо и добродетелно действие, толкова кухата самоувереност е пошла и разрушителна. Самонадуването е главен враг на скромната и красива простота. Уви, дори най-големите умове често са податливи на това духовно заболяване и затова трябва да се прераждат все отново и отново, докато не смъкнат от себе си окончателно тия драконски люспи. Едно от най тревожните явения отколе е липсата на тази свята простота. С такава скромност и простота може да се издигне и най-големият храм на Духа, но ИСТИНСКИ – не от самомнение, театри, пози и камъни. ПРОСТОТА, ИСТИНСКА КРАСОТА И БЕЗСТРАШИЕ – Христос и Буда не са говорили за нищо друго! И тогава Божиeто благословение ще слезе при нас НАИСТИНА - ако духът на човека затрепти в съзвучие с тия свещени божествени завети.
Забележете: ние и сега се опитваме да говорим с най-прости думи и предизвикаме рухването на тия претенциозни вавилонски кули. Така че, кажѐте на величията: гордите им замъци ще станат неизбежно на пепел, ако продължават да претопяват Христовите думи в криви представи и понятия! Нали е казано: „Не се молете пòказно, а надълбоко вътре в духа си". Буда мина през света и го забравиха. Христос пострада за цялото човечество – забравиха и Него. Нека сега достойните вдигнат светилото Му високо над главите си, всеки по свое собствено желание и по собствен начин.
С един дълбок символ Христос посочи децата: ако станем като тях, ние лесно ще се приближим до Портата на Великото Знание. Единствено когато линията се изтегли от грандиозния ръст на Христа до стръка трева, само тогава безкрайната Нѝва на Живота се покрива от край до край със зелени и златни класове. Тогава се придобива и голямото знание за отсъствието на смърт. Повечето хора са го забравили - иначе щяха да живеят.
Историята на Мария Магдалена… „Знаеш как живеехме неволниците тогава… Също както когато през нощта ни познаваха, а през деня се отвръщаха от нас, по същия начин ходеха и при Учителя ПРЕЗ НОЩТА, а през деня се правеха, че не Го познават... Мислех си тогава: „Ето, аз съм най-нищожната, всички се срамуват от мене, когато ме видят на слънце; но защо заобикалят и най-високото – Пророка, - когато го зърнат през деня? Така че най-ниското и най-високото ги избягват еднакво. И затова аз реших да Го намеря и да му протегна ръка ПРЕЗ ДЕНЯ. Сложих си най-добрия химат и огърлица от смирна…“
…И напръска с благовонна вода косата си - и отиде така да каже на хората: „В светлината на слънцето вие, нищожните и великите, които ги избягват всички – почнете вече да се срещате без никакво притеснение!" И като Го видя да седи помежду рибарите, покрит само с едно малко парче плат, тя застана от другата страна на улицата - и не можа да помръдне…
„Обикновените хора минаваха между мене и Него по улицата, като еднакво ни отбягваха. Но аз съм обречена на НЕГО, понеже Той каза на ученика, когото обичаше най-много: „Вземи една щипка прах от пътя и го занеси на тази жена, за да има с какво да размениш нейната огърлица…“ Наистина, тогава разбрах: даже пепелта е по-скъпоценна в лъчите на Неговите очи, в сравнение с моите скъпоценни камъчета на шията ми! Защото от такава пепел Той може да направи и най-скъпото бижу, но всяко мое драгоценно камъче на врата ми може да се разпадне на прах, ако Бог поиска. Той не ме осъди, а само пипна веригите ми - и веригите на срама ми се разбиха на прах! Той просто реши, без да се колебае, да ми изпрати най-простото нещо, което обаче преобърна издъно целия ми досегашен непотребен живот. Той се докосна само за миг до тази свещена пратка - и тя изведнъж светна по-ослепително и от самото слънце!“
Пътят Му към позора и славата малко по-късно също изведнъж опустя, защото хората, макар и получили най-безценния дар на живота от Него, се разбягаха уплашени на всички страни. Той искаше и сега да положи ръцете си върху някого, за да го изцели, но улиците и площадите наистина бяха празни. Демоните на страха се бяха втурнали надалече от Него и дълго се преструваха, че не Го познават - даже и след момента, когато Той беше вече осъден. Животът на един разбойник беше по-достоен за невежата тълпа. А Той наистина скъса завинаги веригите на злото в света, защото му даде безплатно знание, без да приеме подкупа на Лукавия.
[ЗА ПЪРВАТА СРЕЩА НА АДЕПТА МОРИЯ С УЧИТЕЛЯ НА ВСИЧКИ УЧИТЕЛИ]
Звездата Аллагабад ни показа пътя точно, и така ние посетихме Сарнат и Гея. Навсякъде чувахме хули и укори от религиозните. На връщане, при пълнолуние, чухме едно знаменито изказване на Христос. По време на нощния преход, водачът ни изгуби пътя. Аз най-после открих Исус, седнал на един пясъчен хълм и загледан в озарените от луната пясъци. Казах му: „Нали ние, Учителю, които сме загубили пътя, трябва да изчакаме благоприятната звездната позиция?" - "Росул Мория – каза Той, - какво значи един отделен път за нас, когато цялата Земя ни чака?..." И като взе една бамбукова пръчка, Той начерта квадрат около отпечатъка на ходилото си, добавяйки: „Истина, истина ви казвам – с крака си човек…” След това, като отпечата и дланта си, Той също огради хлътката ѝ в пясъка с квадрат: „Истина ви казвам - от човешка ръка…" Помежду квадратите Той нарисува подобие на колона и я увенча с нещо като с полукръг. Той каза: „О, как Аум прониква в човешкото съзнание! Ето, направих пестик за хаван, и над него с тази дъга положих основата на Връзката ни от Вечността. Когато с човешки нозе и ръце Храмът бъде построен от човешки същества, където ще се разцъфти положения от Мен пестик, тогава Строителите ще могат да преминат. Защо да чакаме път, когато той е около нас на всички страни?..."
И тогава, изправен, с бамбука написа следното. „Когато името на Христос се произнесе, тогава ще се появи Белегът. Когато си припомнят Моето съзвездие, един квадрат и девет звезди ще засветят над Храма. Следите от нозете и ръцете ми ще се появят над Крайъгълния Камък“.
Това каза Той в навечерието на новолунието. Пустинята мълчеше величествено. Утринната Звезда е знак на Великата епоха, която ще блесне с първия лъч от Христовото Учение! Та кой друг може да възвиси Майката на света, ако не Този, който бе унизен от света? - Дайте ни свода на арката – Великата Майка, - за да има през къде да влезем!
„Радостта е особена мъдрост” – така е казал Христос. Христос още каза: „Вие не знаете нито часа, нито деня...“. Той също ни откри и друга формула, казвайки: „Защо Ме остави, Господи?“. Това означава познанието на Духа, защото в последния момент ние сякаш се потапяме в някакъв тесен подмол без въздух. Това се случва преди края на земния ни кръг, за да може веднага след това натрупване на тревога духът ни да пламне със всичките огньове на Вечността! Чрез задържане на съзнанието в миналото, се получава великият скок над Бездната.
Случва се и това: когато всички гласове замлъкнат, миг преди да си тръгнеш, ти, даже и знаейки този закон, изпитваш непонятен страх. В египетските мистерии се определя мигът, когато Посветеният стига до Прага на "бездната" в абсолютен мрак. Там той трябва, без да намалява скоростта, да скочи в Неизвестното. Особено сега, когато Христос е изоставил чудесата, ние трябва да преминем в Неизвестното по най-естествен начин. Защото бъдещата ера трябва да заличи границите между световете. Ето защо египетските мистерии бяха превърнати във формули от човешки стъпки.
Светските мисли огласяват света със светски речи, но изграждането на Новата Божия Държава може да стане само в света на безмълвното разбирателство. Тогава имаме ли нужда от красноречие? Докосването от Духа е много по-мощно! Когато видите колко велики решения се вземат само с един жест, тогава ще ви стане ясно, че не пороят от живописни приказки върти световете, а вътрешната същност на Духа. Трябва да говорим още по-кратко. Ковачът не трябва да гърми твърде много с чука. Учението на Христос може да бъде написано двете ни длани.
Тези, които отричат Бога, не са Го видели, но как ли може да изглежда богът на кръчмарите?... ГОЛЯМО е слънцето на Христос, осветявайки всяка бърлога на всички предатели, все още палещи непотребни свещи. Няма нищо по-лошо от лицемерната свещ на подлостта и предателството! Христос няма нужда от такива „почитатели“ - от свещи дрехата им е накапана и опушена. Даже всичките води на Йордан и Урдар не могат да измият следите от подобни предателства! Христос ни говори първо за разпределението на ДУХОВНИТЕ богатства. И на ПРИРОДНИТЕ, но тъй като ключовете за истинското разпределение са скрити нарочно от подлеците и крадците на дъното на ковчезите им, те са прехвърлили този съвет към разпределението на откраднатите пари… Първо са ОГРАБИЛИ хората, а после с крокодилски сълзи им раздават малки залъчета, за да се възхищават наивните на тяхната „доброта“. Говорейки за разпределението, дали Учителят има предвид харизване на продънени столове и стари кожени палта? Не - Той посочи най-първо БЕЗТЕГЛОВНОТО богатство! Първо ДУШЕВНОТО И ДУХОВНОТО отдаване - просто подменете етикетите на продуктите зад кантара…
Притча за Христос. Беше вече вечер. Христос седеше на прага. Мина един писар и попита: "Защо седиш тука?" Христос отговори: "Защото Аз съм прагът към Духа. Ако искаш да минеш, мини през Мен." Втори писар попита: — „Възможно ли Давидовият син седи на мястото на кучето?...“ - Христос отговори: „Наистина, сега ти ругаеш баща Ми Давид!" Стана тъмно и трети писар попита: "Защо седиш тука, сякаш се страхуваш да влезеш в къщата си?..." Христос отговори: „Чакам тъмнината на нощта да Ме освободи от лицето ти… Наистина, всяка тъмнина ще си отиде в тъмнината!" Тогава той стана и посочи планината Мория, където се издигаше един храм, и каза: „Дядо ми създаде каменен храм, но седи под платното на шатрата..." - И отидоха си писарите в неведение...
Тогава Мария излязла от къщата, и като видяла Христос, казала: „Сподели, Учителю, нашата скромна вечеря“. Христос отговорил: „Дарът на сърцето свети в тъмнината!”.
Притча за Христос. Един член на Синедриона попитал Христа: „Би ли дошъл при нас, ако те повикаме?“ Христос отговорил: „По-добре да ида на гробището, защото там няма лъжа!“. Членът на Синедриона продължил: „Защо не ни признаваш, след като дори твоят баща е бракосъчетан от нас? " - "Изчакай, докато домът ви се срути - ТОГАВА ще дойда… " - „Но защо си дошъл ти – да унищожаваш или да градиш“?“ - „Не унищожаване и градеж, а ПРЕЧИСТВАНЕ трябва, ето защо няма да се обърна към старо пепелище..." - "Как така не уважаваш предците си?!"- „На празника се сервират НОВИ съдове поради уважение към старейшината - не пият от неговата чаша“.
Нашият идеал е да бъдем не Учители, а Сътрудници. Но това изисква твърдо съзнание, че всички ще сложим на общата трапеза АБСОЛЮТНО ВСИЧКО, което имаме и можем. Когато се появят признаците на именно такова даване и самоотдаване, само тогава оправянето на физическия свят ще бъде истинско.
В земните църкви от много столетия насам вопият към Христа и се чудят защо Той мълчи. А вие вече се убеждавате, че можете да Го срещнете лесно в земния живот, без да навличате вретища и без да смущавате пространството с куп недоволства. ТОВА е начинът да се коват световете на Битието!
Когато завивате надясно, бъдете готови да тръгнете наляво, а когато вече се докосвате до прѝистана, бъдете готови изведнъж да се обърнете и да отплавате, защото всеки неочакван указ отгоре е за добро и ускорение. Като усетите Тишината, задръжте дъх, защото ненадейно може да прозвучат стъпки. По-добре две-три неприятности, но да се приближат Събитията. По-добре временна умора - но ЕДНА крачка по-близо до Учителя. По-добре да паднеш в прахта, ако това ще очисти духа ти. По-добре отказ от ефимерните щампи, но да навлезеш в СВЕТЛИНАТА. По-добре БЕЗ някоя блатна светлинка, но да те осияе Светлината на Христа! По-добре да отстъпиш земния си пай на другите, но в теб да затържествува ДУХЪТ. По-добре е духът ти да се подчини смирено на знака отгоре, но да се приближиш до ЕДИНСТВЕНИЯ Учител.
Христовият лъч също е наука като слънчевия лъч, но за тълпите едно просто откриване на скрит предмет е вече чудо. Чудо ли е смяната на расите? Чудо ли е идването на Учителите? Нима появата на Христа е чудо? Чудо ли са пророчествата, изказани още преди векове? - Чудото често нарушава хармонията, докато естествените космически събития само потвърждават еволюцията.
Канонът „Господ ВЪВ ТЕБЕ“ е ФУНДАМЕНТЪТ на Новия Свят! Доскоро повтаряха по инерция „И възрадва се духът ми в Бога, Спасителя МОЙ“, но днес кажѐте: „И възрадва се духът ми в Бога, Спасителя ТВОЙ“. ТЪРЖЕСТВЕНО ви казвам - ТОВА е спасението! На всеки кажи: „Господи В ТЕБЕ, ЖИВЕЙ!“ И като обмените Господа във ВАС с Господа в ДРУГИЯ, ЗАЕДНО тръгнете към Единния.
Там, дето можете да затънете, с леки и меки стъпки ще преминете безопасно, АКО СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ОТРИЦАНИЕТО. На духовната стръмнина, дето може да се задъхате от самомнение и самоупование, ще преминете лесно, ако кажете на всеки: „Господ във ТЕБЕ!:
Ето защо, открийте Господа ВЪВ ВСЕКИ човек - И ГО ВЪЗВЕЛИЧЕТЕ. Може да се разберете умствено, но най-важното в общуването ви е УСМИВКАТА НА ДУХА. Както най-трудното става лесно в пòлета на птиците, така и самите ваши отделни камъни се съединяват най-горе в свода на Арката – и тогава Христос-Каменарят ще се изяви със радост всекиму. СИНТЕЗЪТ на духовностите е най-редкият дар, но именно той запалва Светлината на света. Ако тя е твърде силна за някого и може да го изгори, хванете се поне за един лъч от нея.
Не си правете врагове – ТОВА е заветът към всички! Знайте кои са враговете ви, пазете се от тях, пресичайте действията им, НО НЕ ПИТÀЙТЕ ЗЛОБА КЪМ ТЯХ. Ако някой враг дойде под покрива ви доброволно, сгрейте го сърдечно, щото божият покрив е голям и никой няма да ви вземе мястото. И ако ви е трудно да го обикнете горещо още от първия миг, то наметнете го поне с усмивката на Виделината. Не бойте се, ако ви нарекат „луди“ като правите това, но се радвайте, че така сте в правия път. И не забравяйте да похвалите Божественото и във враговете си.
5.12.2021 г. 21,53 ч.
ЕДНА СНИМКА ОТ РИЛА НАД ВТОРОТО ЕЗЕРО ОТ СЕДЕМТЕ - СЪВСЕМ НАСКОРО.
УЧИТЕЛЯТ: Та природата в тази рилска пустиня е грандиозна, величествена! (Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922) : : Така и вас ще питат какво сте научили, като сте ходили на Седемте рилски езера. (Абсолютна чистота, ООК , СБ , Рила, 21.8.1929) : : Ако някой прекара известно време в рилската пустиня и се върне между познатите си така преобразен и подмладен, какво ще кажат за него? (Денят на доброто, РБ , 7-те езера, 14.7.1931) : : Онези, които бяха тук, ще кажат: „Те там, горе на Рила, имат Божието благословение.“ (Трите Божествени подтика, ООК , София, 21.8.1940) : : Сега, когато бях на Рила, нощно време чувах блеенето на овцете - майките блеят и агнетата блеят. Моят слух е толкова остър - чувам на сто километра като блеят овцете! Тогава в тия овце виждам човешки души. (Неделимото, НБ , София, 5.7.1942) : : Ние ходим на Рила и Рила казва: „Ела да видиш онова, което е казано.“ (Слаби и силни, УС , София, 5.7.1942)
6.12.2021 г. 16,24 ч.
НА ИЛЮСТРАЦИЯТА СА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ИМАХА И ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХЕГЕЛ. Мисли и образи на Приятели с дух и душа, с топло сърце и превъзходен ум - такива няма как да не обичат Христос, да не паднат на колене пред бога на философията Георг Фридрих Хегел, да не разпознаят посланиците на Бога и сега! И друг колос се е родил през 1770 г. - Лудвиг Ван Бетовен. Тук има извлечения от предишни публикации в този профил, в които се споменава Хегел, има и мисли от Учителя Б.Дуно. Отново избрани мъдри изказвания на Хегел, които са били обнародвани тук и преди. Накрая - няколко капки от океана на Хегел за личността, учението и делото на Исус Христос.
НА ИЛЮСТРАЦИЯТА СА ПРИЯТЕЛИ, КОИТО ИМАХА И ИМАТ ОТНОШЕНИЕ КЪМ ХЕГЕЛ - с някои от тях сме си говорили за него. Повечето отдавна са в другия свят, други може вече да са се преродили. По-долу от всички на снимките са сложени мисли за Георг Фридрих, с изключение на момчето най-долу, което го целува... И с него сме си говорили на великия немски философ, но без разрешение не е редно да се цитират изказвания и имена.
"Можем да дефинираме Словото като трансцедентна система, която чрез идейно разгръщане и методологично приложение възвръща първичната чистота на християнството. В тази философия се изповядва субстанциалната същност на Любовта, която съживява абстрактната отвъдност на Абсолюта, на Бога, привнася им екзистенциални измерения. ЛЮБОВТА е, която придава на Абсолюта непосредственост, противно на неговата спекулативна опосредственост като резултат. Ако си послужим с хегелови перифрази, Любовта е трансцедентно тъждество - непомрачена еднаквост на субекта в себе си и ставането му като потенция. Субстанцията е ЛЮБЕЩ субект; или, с други думи, тя е Христос, Който може да се опита. Между Абсолюта в себе си и крайния резултат от Неговото ставане стои Христос, като методологично основание на това ставане. Христос е посредникът, който примирява човешкото и Божественото. Той е човешкото познание за Бога - следователно, Любовта е гносеологичен метод. (001 ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛИТЕ ИЛИ ИЗКУШЕНИЯТА НА ИНТЕЛЕКТА - Боян Боев (1883 – 1963)
И друг път сме се занимавали във Фейсбука с Хегел. Не само 17-годишните, но и тригодишните, ако се научат да четат и никой не внедри в ума им мрак, по същия начин ще целуват Хегел и ще прегръщат божествените Учения, които излизат от същия Източник на Истината.
Има особености в божественото мислене на някои най-върховни йерархии и в естеството на някои много напреднали народи във вселената, при които дългите изречения са специфичен израз на приближеността им към Бога. Такъв, например, е езикът на Бог Сведенборг и Бог Хегел. Гьоте е гностик като Данте - и той е прихванал "беса" на богомилството - великото дело на Боян Мага или княз Бениамин от България. Всеизвестно е, че самият Хегел е бил остро "заразѐн" и "зарàзен" със същата българска "болест". Защо българска? - Защото е развил философията си, вдъхновен от "Фауст", Гьоте е бил розенкройцер, а Християн Розенкройц е получил Посвещение от един съвършен богомил. Не случайно той казва: "Любовта е Абсолютната Хармония - върховен израз на Вечното, на което науката, изкуството, религията и философията са призвани да служат като на най-висша цел".
„Научù ме – казва народът ни – на ум и разум”. Започва с това: „Учено – добре, умно – по-добре”... Ние развиваме тази поговорка по-нагоре – разумно по-добре, мъдро по-добре, добро по-добре, любещо по-добре – и т.н. Сам богът на любомъдрието Георг Вилхелм Фридрих Хегел подари на вселената едно от най-гениалните прозрения за тази гигантска разлика в главата на човека, на ангелите и боговете: „РАЗСЪДЪЧНО И РАЗУМНО”. Нашето човечество няма почти нищо общо с прословутия „хомо сапиенс”, ако сапиенс означава „разумен”. Разумът предвижда ПОСЛЕДСТВИЯТА от дейността на ума - А КАКВИ СА НАШИТЕ ПОСЛЕДСТВИЯ? Какво стана от човека и планетата ни? Има ли в човечеството някаква следа от интелигентност? Каква е етимологията на тази дума – не означава ли способност за проумяване и съгласуване на ВЪТРЕШНТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЧАСТИТЕ НА ЦЯЛОТО? А ето че Бялата Ложа въздига интелигентността не само като оперативно и съединително мислене, но и като СТЕПЕН НА ВЯРАТА. Ума пък счита за ум само тогава, когато е способен за иновации – за приемане на НОВОТО и неговото ПРИЛАГАНЕ. При това – само когато това Ново е ДЕЙСТВИТЕЛНО полезно за природата, вселената, човешкото здраве и човешката душа. В противен случай всякаква начетеност, рационалност, прагматичност, псевдоинтелигентност и изобретателност са дело на ПЪКЪЛА – на РАЗРУШИТЕЛИТЕ на света. Ето защо безбожниците не могат да бъдат интелигентни, понеже нямат любов и вяра. Обаче тук стои и въпросът коя е ИСТИНСКАТА вяра. Но заедно с това немалко безверници са били и спасители на хората, докато пъклените вери често дават много по-голям геноцид, отколкото подобията на ум и разум. САМО ЕДНА ИСТИНСКА ВЯРА НЕ СЪЩЕСТВУВА - И НЯМА КАК ДА СЪЩСТВУВА. Истинската Вяра е доброжелателното, равноправно, хармонично и динамично взаимодействие между всички човекозащитни и природозащитни вери, които правят от космоса рай, а човека - по-здрав, по-млад, по-умен, по-разумен, по-интелигентен, по-хубав, по-мъдър, по-прекрасен и по-добър - т.е. безсмъртен.
БЕИНСА ДУНО: ОЩЕ ЕДНА СИНТЕЗА ЗА ИСКАНЕТО И ЖЕЛАНИЕТО : : "Искането е подтикъ, движение въ живота въ една или въ друга посока, предизвикано отъ човѣшкитѣ желания. Дето е животътъ, тамъ има и движение. Движението може да бѫде или въ хармония, или въ дисхармония съ Божиитѣ закони. Сѫщото може да се каже и за човѣшкитѣ мисли и желания." (1918.07.23 зам ДАМ С42:74). "Аз не ви казвам да не ядете, но ви казвам да ядете най-чистата, най-хубавата храна. Аз не ви казвам да не любите, но любете най-чистите, най-мъдрите, най-добрите и най-прекрасните хора. Аз не ви казвам да не четете, но четете най-хубавите книги, в които е изнесена Истината".
ХЕГЕЛ НЕ Е ПЪРВИЯТ, КОЙТО НИ УЧИ НА ДИАЛЕКТИКА. В СЛОВОТО ОТ НЕЗНАЙНИ ВРЕМЕНА ИМА БЕЗБРОЙ ТЕЗИ И АНТИТЕЗИ И НЕМАЛКО СИНТЕЗИ - ОБЕДИНЯВАЩИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ, в които се изяснява в кои случаи важи утвърждението и в кои - отрицанието. Един приятел-мъдрец с неудържимо творческо милене ни разкри, че не са само тия три категории: възможно е да има и супертези, ултратези, хипертези, холитези - и т.н. Но според класическата система по Хегел, даже марксистите някога се изказаха в свои официални академични издания за Учението на Петър Дънов като за "последователно диалектическо Учение". От своя страна и други хора с искра Божия, между които и юдаисти, евангелисти, католици, православни, мохамедани, индуисти, будисти и др. изтъкват възхитено уникалността и божествеността на това Учение. Враговете на Истината, било явни противници на Учението, било псевдопривърженици, се борят съзнателно с диалектичността му, обявявайки някои понятия в него за изцяло отрицатлени, не виждайки или упорито криейки ПЛОЖИТЕЛНИТЕ изказвания и СИНТЕЗИТЕ на Учителя Беинса Дуно; примерно - за материята, греха, страстта, плътта, желанията, човешката и животинската любов, влюбването, женитбата и т.н.
ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ: "ПРОТИВОРЕЧИЕТО е, което движи света напред". : : БЕИНСА ДУНО: "Всичката философия на нещата седи в противоречията. За да почне едно същество да мисли, то трябва да се натъкне на противоречие. Че туй е факт, психологически е вярно. Онези деца, които не срещат противоречия, не могат да мислят; също и онези възрастни, на които всичко е охолно, не могат да мислят. "Охолно" в пълния смисъл на думата значи, че сърцето има всичките блага - такива хора не могат да мислят. Техният възглед е само един. То е възгледът на рибите, птиците и животните. Само когато почувстваме някакво противоречие вътре в живота, само тогава ние почваме да мислим." (13 ноември 1921, "В Египет")
ЦВЕТИНА РАЧЕВА: "...самият Христос отпраща към своя Отец, от началото и името на когото е всичко произтичащо: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, който ме е пратил” (Йоан, 7:16) и „Ако аз славя Себе си, Славата ми е нищо” (Йоан, 8: 54). Това обръщане на Христос към Отца в евангелския текст за нас има значението на обръщане към субстанциалното начало3 и неговата абсолютна мощ. Обръщането към Отца е пренасочване на момента на абсолютността от нейната явеност, която е Христос, към нейното начало, което е Отец. Отиването при началото е заради истината на битието на духа – откъде да започне едва-сега-възможното към действителност развитие; кое е онтологично първото място, откъдето истинният дух започва да се саморазгръща или да живее? Христос разкрива, че Той е безпощадното, лишеното от жал към себе си навлизане на безкрайността в крайността, защото показва и спуска абсолютността и защото е Син (и защото пощадата и жалостта пред лицето на самодвижението на истината не могат изобщо да бъдат). Но тъкмо защото е Син на Своя Отец, той е спуснатото движение на абсолютността и сега указва и говори за това като за Свое начало и начало за всеки, който Го следва.
Повярвалите в Него ще отидат при Отца като при абсолютно и субстанциално начало, откъдето духът на всеки ще може да извърши своето движение. Едно движение в истина, понеже само там ще може да се снема всяко противоречие, включително това, което има за свой момент крайността. Затова само в движението на истината духът на всеки ще може да бъде защитен и съхранен.
Четвърто, Христос казва Истината, понеже идва от Отца и Отец свидетелства за Него. Христос знае своето Начало и затова знае начина и истината на своя край. Знае за завръщането на духа и безкрайно му пребиваване в себе си, знае Светия Дух. Знае абсолютния край и затова знае и за съдбата на повярвалите и неповярвалите. Той е на земята, знаейки Началото и Края. Знае абсолютно определената логика на духа, за него тя е изпълнена – затова знае и за възможната й изпълнимост като съдба. Тук искаме да акцентираме върху това, че именно Той, като абсолютен субект знае, за него това е извършено, а за останалите – предстои да се извърши, те просто са започнали живота си с акта на вярата. Само Христос може да каже: „В света има скръб; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан, 16: 33). На другите им предстои да се борят и да побеждават.
Накратко можем да обобщим: животът на Христос е логиката на духа, самото противоречие на в-себе-си и за-себе-си битието, започващо от Отца; през знанието и пълното самовладение Той снема противоречието, за да се извърши саморазвитието, за да се разгърне самото абсолютно, защото само така е възможен животът на духа.
***
Хегел казва, че историята е разкриване на Мировия Дух. Казано на езика на Хегел и диалектиката, манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно движение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. (Влад Пашов)
Хегел поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма. Във философията на идеализма, Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Хегел смята, че без „скокове", развитието в природата и живота е немислимо. Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не някъде отвън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите явления, но противоречията по силата на „самодвижението". (Методи Константинов)
Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. (Петър Пампоров)
В края на краищата - ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО! Такъв е Великият Закон на Бога! Такава е Великата Диалектика на живота,
за която говори още древната индийска философия, която по-късно обоснова Платон, която Хегел оповести в по-ново време (Сава Калименов)
Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързващи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотношенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата Причина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява. Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна!" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е БЛИЖНИЯТ! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Вселената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто отношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на окръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога." Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"." изключителен принос за популяризирането на духов- но-културното наследство на Учителя П. Дънов в англоезичните държави имат и трите книги, издадени от видния британски учен и мислител Дейвид Лоримър в Англия през 90-те години на XX век: "Пророк на нашето време" ("Prophet for Our Times"), "Кръгът на свещения танц" ("The Circle of Sacred Dance") и "Бисери на любовта" ("Gems of Love"). И трите произведения са посветени изцяло на българския духовен Учител и разкриват неговата мисия на нашата планета. За отбелязване е, че Д. Лоримър - след като за първи път посещава събора на ББ при Седемте Рилски езера през 1989 г. - се заема да изучава български език, за да може да чете Словото на Учителя П. Дънов в оригинал. Той признава: "Творчеството му ме привлече неустоимо. Имах усещането, че съм открил така търсеното западно езотерично учение, не само коренящо се в платонизма, но и пропито с автентичния дух на християнството." Д. Лоримър дефинира П. Дънов като "... най-универсалния духовен Учител на двадесети век - това, което Хегел нарича световна историческа фигура, чиято значимост ще бъде осъзнавана постепенно през следващите векове". През юни 1996 г. при първото си посещение в България един от световно утвърдените лидери на модата Пако Рабан се поклони пред гроба на своя духовен Учител П. Дънов. В тази връзка той сподели с журналисти мотивите за този израз на преклонение: "Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие." Стана известно, че Пако Рабан се натъкнал на сборник с беседи на Учителя П. Дънов в една парижка книжарница. До 1960 г. успял да си набави всички негови книги. Пред представителите на българските средства за масова информация той изтъкна още: "Петър Дънов бе първият философ, който пишеше на достъпен език с изключително прозрение." От Словото на нашия духовен Учител Пако Рабан разбрал, че в материята нищо не съществува без значение. Не е тайна, че символиката на неговите модели облекло е вдъхновена от учението на П. Дънов. През 1998 г. излиза книгата на видния холандски философ Хари Салман "Изцелението на Европа" (преведена и на български език и издадена от ИК "Кибеа" през 2001 г.), в която авторът отбелязва: "Антропософията е преди всичко един път на познанието за разширяване на съзнанието. През ХХ век от изворите на езотеричното християнство бяха открити и други пътища за душевно и духовно развитие на човека. Един от тях е Бялото братство на българския духовен Учител Петър Дънов (1864-1944), което прави връзка с пътя на българските богомили и гностическата школа на "Златния кръст с рози" на холандците Ян ван Райкенборг (1896-1968) и Катароз дьо Петри (1902-1990)." На 23.08.2003 г. на традиционния семинар, провеждан всяко лято през август - периода на ежегодния Рилски събор на ББ - на хижа "Рилски езера" Хари Салман изнесе лекция под заглавие "Значението на българската духовност за бъдещето на европейската култура". Проследявайки духовната история на България, той достига до извода, че страната ни "може да играе важна роля в създаването на нова Обединена Европа". Подчертавайки идейната приемственост в школите на Орфей, на богомилите и на ББ (основано от Учителя П. Дънов), авторът изтъква тяхната обща насоченост, отправена към изграждането на изгряващата Нова Култура на славянството - предтеча на Културата на VI коренна земна раса. В заключение X. Салман споделя: "Бъдещето на европейската култура трябва да бъде защитено и се нуждае от хармонизиращия принос на народа на Петър Дънов."(Константин Златев)
МИСЛИ ОТ СЪКРОВИЩНИЦАТА НА ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕГЕЛ:
- Тайната на щастието се изразява в способността да излизаш извън сферата на собственото "аз".
- Ако казват истината само за да настояват на своето, без оглед на бъдещия успех, то това е вече излишно, защото истината е необходима не за да се изказват за работата, а за да я свършат.
- В началото най-важно е майчиното възпитание, защото нравствеността трябва да се насади у детето като чувство.
В религията на страданието човек презира своята радост и отхвърля мисълта за нея.
- Волята, която не решава нищо, не е действителна воля: безхарактерният никога не достига до решение.
- Всяка индивидуалност трябва да управлява като аристократ, като независима и разчитаща само на себе си личност.
- Дарбата без гениалност не надвишава особено нивото на голата виртуозност.
- Истината се ражда като ерес и си отива като заблуждение.
- Истинската същност на любовта изисква да се откажеш от съзнанието за самия себе си, да забравиш себе си в другото "аз" и същевременно в това изчезване и забвение да намериш самия себе си и да приемеш самия себе си.
- История е само онова, което представлява значителна епоха в развитието на духа.
- Каквото човек прави, такъв е и самият той.
- Колкото е по-необходимо да притежава сила на волята този, който упорства в достигането на разумна цел, толкова е по-отвратително твърдоглавието…
- Към характера се отнася преди всичко тази формална страна на енергията, с която човек, не давайки да го отклонят от веднъж избрания път, преследва своите цели и интереси, съхранявайки във всички свои действия съгласието със самия себе си.
- Лошият човек може и да счита за нужно да изпълнява своите задължения, но той няма воля да управлява своите склонности и привички.
- Майката е гений на детето.
- Мъжество спрямо истината — това е първото условие за философското изследване.
- Най-вредно е желанието да се предпазваш от грешки.
- Страхът от грешка е сам по себе си грешка.
- Нито един човек не може да бъде герой за своя лакей. Не защото героят не е герой, а защото лакеят е лакей.
- Нищо велико на този свят не се извършва без страст.
- Разумът може да се образова без сърцето, а сърцето – без разум; съществуват едностранчиви неразумни сърца и безсърдечни умове.
- Речта е изключително силно средство, но трябва да имаш много ум, за да го ползваш.
- Само чрез осъществяването на велики цели човек намира в себе си великия характер, правещ го за другите мек…
- Световната история е напредък в осъзнаването на свободата.
- Твърдоглавият упорства в своята воля само затова, защото това е неговата воля; той упорства в нея без разумно основание, т.е. без неговата воля да представлява нещо, имащо всеобща ценност.
- Това, че човекът е свободен сам по себе си, по своята същност, че като човек той е роден свободен – това не са знаели нито Платон, нито Аристотел, нито Цицерон, нито римските теоретици на правото, макар че именно понятието за свобода е източникът на правото. Едва в християнството всяка отделна личност започва да има реална, безкрайна и абсолютна ценност - Бог иска всички хора да бъдат спасени. Едва в християнската религия се появява учението, че пред Бога всички хора са равни, защото Христос ги е освободил чрез свободата на християнското послание. Честта на човека се изразява в това, че по отношение на удовлетворяване на своите потребности той да зависи само от своето трудолюбие, от своето поведение и от своя ум.
- Човекът не е нищо друго, освен поредицата от неговите постъпки.
***
"Животът на Исус е ранна работа на Хегел" от в която преразказва много интелигентно Евангелието. Ето някои мисли за Христос от други негови произведения - отново в български прочит:
Христос е БОГОЧОВЕК: Бог, който има и човешка природа. Христос е Учител на човечеството, мъченик за истината. Той нарича себе си и "Божи син", и "човешки син". ЕДВА В ХРИСТИЯНСКАТА РЕЛИГИЯ СЕ ПОЯВЯВА УЧЕНИЕТО, че пред Бога всички сме равни, защото Исус Христос ни е освободил чрез свободата на Неговото послание, на жертвата и кръвта Му, с които ни изкупи и освободи от примките на дявола. В ХРИСТИЯНСТВОТО ВСЕКИ ОТДЕЛЕН ЧОВЕК Е ЦЕЛ на Божията милост и затова аз, като такъв, имам безкрайна ценност и знам, че Бог Исус Христос ме обича, и го доказа, като взе моето място на кръста. Учението на Христа в своята дълбока същност не може да бъде нито християнска догматика, нито църковно достояние.
Любовта, както я разбира Христос, е преди всичко моралната любов към ближния в КОНКРЕТНИТЕ условия, в които се намираме. Любовта трябва да се проявява като любов между учениците и последователите на Христа в тяхното ОБЕДИНЕНИЕ, където което те стават ЕДНО ЦЯЛО. Тук тя не бива да се възприема като нещо принадено към частичните дейности, интереси и привързаности на всеки поотделно, но любовта трябва да е ЦЕНТЪРЪТ на общия им живот, тяхното ОСНОВНО Дело. Те би трябвало ПРЕДИ ВСИЧКО ДА СЕ ОБИЧАТ, а не да ги мотивира някаква цел, по-малка от любовта. Не би трябвало да се "обичат" заради някаква частична цел. Истинската любов при тях се въплъщава в една колективна личност и в хармонията на всички в обятията на единното им съзнание, където няма преследване на отделни егоистични или себични цели. С една дума, тук няма друга по-важна цел, освен САМАТА ЛЮБОВ. Тогава тази независима от егото доминанта-любов се преживява от всички като общо благуване. Всички хора са създадени от Бога, за да изпитват ВСЕОБЩО блаженство - ИМЕННО това е висшата цел; фактически - най-висшата. Затова сагата на Христа е сага за общността, за братството. Ето защо, бидейки предварително промислено от Бога-Христа до най-малките детайли, това съвършено учение трябва да се разгъне НА ПРАКТИКА В САМАТА ОБЩНОСТ. Духът, който се излива върху нея, е само нейният ИЗВОР, Високият Идеал, но братството е ЯСНОТО УСЕЩАНЕ на този Дух И ПРАКТИЧЕСКОТО му ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ; сърдечното осъзнаване от всички какво е, всъщност, Христос и удивлението им от великата роля на Христа в този божествен процес. Не е важно дали тази общност се обединява от писмени свидетелства, от традицията - важното е, че заради живия Христос в нея тя има безкрайната сила и пълномощието за творческо развиване и утвърждаване на Новото Учение. Доказателството за това е именно ВЪТРЕШНАТА ѝ духовна сила, а не външният натиск от рода на този, който практикуват църквите по отношение на "ересите". Индивидът тук е постигнал великата истина за свещеното единство на божествената и човешката природа, а той е осъзнал това именно заради вярата си в Христа. В много религии няма понятие за идването на Божественото в човешка и природна плът, за възлизането на Христовата същност в нас до ранга на Синове Божии; няма познание за свършека на света и за безкрайното самоосъзнаване на Бога вътре в нас и ние в Него. Уви, християнството се превърна само в катехизис и клерикално богослужение, а не в жив Христос и посланик Божий в нас и във взаимоотношенията ни, във вечно жив божествен Учител. В истинското християнство не бива да възприемаме Бога само като Творец, а не и като Дух на Любовта - като СОЦИАЛНО поведение на създанията Му.
Субстанцията на духа ни, от една страна, е Свободата, т.е. независимостта на съществото от което и да е друго същество. Наистина, първото свойство на духа е, че той иска да е самодостатъчен и съсредоточен към самия себе си - към собствената си истина и свобода. Именно Истината прави духа свободен - казва Христос; именно свободата го прави истинен. Обаче той не е само в независимостта от другия, добивана извън другия, НО И В СВОБОДАТА, ПОСТИГНАТА ОТ НАС ВЪТРЕ В ДРУГИЯ! Тя не се постига в БЯГСТВО от другия, но в ПРЕОДОЛЯВАНЕТО на това бягство.
6.12.2021 г. 18,44 ч.
ОШЕ ЕДИН ВЕЛИК ХРИСТИЯНИН! Сега трябва да е в плът. Ако е в България, дали някой го е познал?... Има да дооправя и нещо около комина в селото, в което е живял...
УЧИТЕЛЯТ:
Свети Иван Рилски е идвал пак на Земята, но не чрез прераждане, а чрез вселяване. Към края на този век свети Иван Рилски ще дойде пак, но и засега в пространството работи за българския народ. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909)
Иван Рилски пак ще дойде, пак ще се въплъти. Ами ако сега някои от тия светии, които признава православната църква, са между вас? Ако те са тук, а православната църква ги признава и им служи, каква връзка има между тях? Ако св. Иван Рилски е тук, ако Климент Охридски е тук, и ако всички светии са тук, между вас, а православната църква не признава това – мисли, че са Горе, а те са долу, тогава какво е туй положение? „И в края на века всичките светии ще бъдат на Земята“, казано е. Те са тук вече, на Земята: Христос, апостолите, всички праведници – те са всички на Земята. Търсят ги Горе, при тях да идат, а те са тук. Не казвам, че те са тук, на Земята, в плът, а в една или в друга форма са тук – по цял свят обикалят и работят. Свети Иван Рилски още не е станал светия. Още се разхожда из своя манастир. Един ден той се разправял с едного, който му взел някакво имущество. Той отишъл да му каже да го върне. Светия, но още не се е освободил от този национален дух! Може да го наричат "светия", но той още не се е освободил от своя народ. Свети Иван Рилски още се намира при своя народ, който го държи вързан. Той е пред големи изпитания. Сега ще разберете, че тези светии ни най-малко не са били хора с чист, свят живот. Ни най-малко не искам да говоря против тях, но искам да кажа, че има степени на развитие: има големи пророци и малки пророци, има големи светии и малки светии, има големи свещи и малки свещи. Като казваме "светия", какъв светия е той, на колко души може да свети? Свети Иван Рилски е познат само на българите.(Живот вечен, СБ, В.Търново, 24.8.1922)
Сега ходят на гроба на Иван Рилски. Една дупка има там, се провират. Аз искам всички да минете през дупката на Любовта, там дето Иван Рилски е ходил, по пътищата на Любовта да минете. Дето Иван Рилски не е ходил, нито един не искам да мине. Всеки българин, който е минал по пътя на Любовта – искам всички да минете. Ония българи, които са минали по пътя на Любовта – искам вие да не отлагате, всички да минете по този път. (Отворената врата на Любовта, ООК , София, 16.6.1943)
СВЕТИЙСТВО И АНГЕЛИ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:524 „Светийството е трудна работа. И ангелите, които са живели милиони години преди хората, едва са дошли до първата степен на светийството.” - ОТНОВО ИЗУМЯВАЩО и може би единствено в духовната история на човечеството твърдение, че ангелите са едва на първата степен на светийството! - А МОЖЕ ЛИ ДА КАЖЕ НЯКОЙ къде е този стенопис на св. Иван Рилски и кой го е зографисал днес с образа на Мировия Учител? - Няма ли този образописец да възлезе направо в рая? - ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ до 1944 г. казва, че през цялата вечност не е извършил нито едно добро, не е проявил нито един акт на любовта. Ако не продължим да четем нататък, косите ни ще настръхнат! Но Той продължава: "Защо? - Защото не съм аз, но Бог!”
И ето, преди 1000 години един най-велик и най-смирен светец, пак в България, който също е влизал в Агарта през Влахина планина, Витоша и Рила, е казал същото! Той още тогава ни напомня думите на Бога, че двама или трима заедно или общият братски живот в Божието име са неизмеримо по-угодни Богу от самопребиваващия в нечестива самотия или живеещите в глутници и стада без Божествен Пастир :
ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА
СВ. ИВАН РИЛСКИ
(876-946г.) :
"Aз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня не намерих човек в нея, а само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята – постеля, и тревите – храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но, като милосърден и чедолюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота Той погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, а Христовата сила, която е в мене, – защото от Него е всяко добро дарование, и всеки съвършен дар отгоре идва.
И като ви виждам днес, събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове; а, освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чада земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и Неговото завещание.
Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие, като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, – че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: "чадата на запустялата са много повече, отколкото на тази, която има мъж".
Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас“. Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте и обещали пред Бога.
И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща.
А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича "второ идолослужение". Защото за инока богатството не е среброто и златото, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви припомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си" - и прочие. Защото златото и сребро -_то са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако, прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако жена би забравила своите чада, то Аз не ще ви забравя“. И другаде: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда - и всичко това ще ви се придаде“. Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият враг опита да изкуси чрез сребролюбието и мене – понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове? – И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашият Небесен Отец преди вашата молитва знае от що се нуждаете.
Нито пък търсете да бъдете познати и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не по плът и кръв, но против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Йеремия ни заплашва, като казва така: „Проклет да е човекът, който се надява на човека“ и останалото. Като изброява злините, той добавя, че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте "Що ще ядем?", или "Що ще пием?", или "В що ще се облечем?" - защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как ни сеят, нито жънат, нито събират в житници - и вашият Небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом като веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към небесното царство. Но и апостолът, прочее, учи да забравяме онова, що е отзад, а да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? - Нищо друго, освен да предаваме всячески на глъбините на забвението всичко това, което – излизайки заради Бога от света – сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия подвигоположник – преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме - леко.
И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е приготвил за онези, които Го възлюбиха. Общежителното пребивание в много неща е по-полезно за монасите, отколкото уединеното, защото уединеното не подхожда на мнозината, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен на всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: „Ето, колко е добро или колко е красиво е да живеят братята заедно“. Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: „Защото в това Господ обеща вечен живот“. Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със Своите пречисти устни: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз всред тях“? А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне. Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но, напротив, утвърдете го и бъдете като единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други - нозете, които работят и носят; други пък – другите части на тялото. Та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено. И когато се устрои такова пребивание и живеене според Бога, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо.
Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички“. Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже - сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и годни да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Яко ли пък - както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирски - всички почнете да желаете началства и председателства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходни за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени - именно тези, и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние“. И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни“. Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“. А какъв е този Христов мир, чедца, – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз“. Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“. Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и светост – със всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога“. Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия наш Владика Бог.
Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън - и горко на света от съблазънта!“. Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас, но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо.
Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в планините, и в пещерите, и в земните пропасти – за които не бе достоен целият свят, – но ги снабдявайте колкото може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне.
Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци.
Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния“ да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядяха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: „да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже през него някои, без да знаят, са угостили ангели“.
Новопросветените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради невежество и заради това се нуждаят от вразумение.
Още много имах да ви говоря, възлюбени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител – на Светия и животворящ Дух, та Той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело.
И сега ви оставям възлюбения наш брат Григория за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствувате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже.
Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги ме поменувайте във вашите молитви - мене, грешния ваш отец, - за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от Страшния съд и мъките, които са приготвени за грешниците като мене. И Божията благодат да бъде със всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин.
Написа се в годината от създанието на света 6449 [= 941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март.
Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореписаното.
Ив. Дуйчев, "Рилският светец и неговата обител". София, май 1947, с.138-149.
7.12.2021 г. 13,36 ч.
БОРИСЛАВ РУСАНОВ ЗА ЕДНО ПРИЯТЕЛСТВО ОТ ВЕКОВЕТЕ, ЗА ХРИСТОС И ЗА УЧИТЕЛЯ Б.ДУНО
Б.: На 5 април 2010 година, в 9 часа сутринта се срещнахме с Н. в едно софийско кафене. За да избегнем цигарения дим, бяхме седнали отвън. Говорихме на духовни теми, припомняхме си разни неща… В един момент, минавайки покрай кафенето, една жена (може би над 50-годишна) се спря, обърна се към нас и като ни гледаше, надигна чашката с кафе, която носеше, и с поклон каза: “За знайните и незнайни воини!” И си тръгна. За нас този момент беше много знаков.
Н.: Въпросната жена не е имало как да знае за регресията, която ми направи Б. 4 години по-късно. Дали с него сме Воини по духовна мисия, това знаят само горе, но в тази регресия се изяснява, че с него сме били колобри в старобългарските конници. Канът ни бил разрешил да не убиваме, понеже помагаме на България по други начини. В света има зрящи души, такива неща са ни се случвали неведнъж и тук, и в чужбина. В чужбина даже повече. С един Приятел, например, купуваме скъпа пишеща машина. Продавачът ни поглежда с особен поглед и казва: „И все такива хубави работи да пишете на тази машина!“. Една приятелка отива при някаква лечителка -туркиня в Търновско. Още при влизането, жената възкликва: „Кой дойде с тебе? Свѐти повече от слънцето, ще ослепея!“ И казва две имена, с които Този, Който свети тъй силно, е известен на не много хора на Земята, но с едното от тия имена е известен във всички макро- и микровселени на Битието. Друг приятел бива разпознат духовно от вярващи от петдесятната църква, един от които вижда нещо в аурата му още на улицата, където се срещат и запознават „случайно“. Води го при братята си и няколко от тях едновременно казват, че виждали бял гълъб над рамото му. Друг „вярващ с дарби“, както се представя, влиза в един ресторант, оглежда се и уверено отива до масата на друг човек с дарби. Казва му, че същата сутрин Духът му бил казал да иде точно в този ресторант и да разпознае Негов човек по бялата звезда, която свети над главата му, тъй като обикновено над главите на повечето хора имало черни звезди. В дома на световно известен астролог в чужбина гостува един българин. Ученик на този астролог вижда нещо в госта и казва нещо за него, което няма как да го знае по външен път. Същото нещо с буквално същите думи му казват и двама българи – единият в София, другият в един черноморски курорт. Две чужденки в различни държави разпознават един българин по съня, който им е бил даден през нощта. Друга вижда аурите на двама българи посред стотици хора на едно многолюдно място и поисква да се запознае с тях. Интересно е защо предимно чужденци имат този дар за разпознаване? Двама ръководители на теософски общества, един на антропософско и един в пробългарско, тук и в чужбина, също имат подобен слух и зрение, когато ги запознаят с някои българи. Невинно, прекрасно създание, също като други като него и някои деца, виждат в кои хора живее Христовият дух. Не само в едного, понеже сега Христос живее в милиони. Даже и животните с искра от Бога имат такова зрение и такова разпознаване. Случаите са много, но сега важното е да видим какво казва единият от древните български колобри, за които стана дума:
БОРИСЛАВ:
Исус e нищ по дух – човекът такъв, какъвто е създаден от Бога – първично прост като самия живот: без маска, без грим, без окраска, без тоалети, без сянка от артистична поза или жест. Чист, естествен, неподправен като дете, без задна мисъл в главата, лишен от всякакво двуличие и лицемерие, от всякаква двойственост. Гол-голеничък пред света, но се срамуващ се от голотата си, защото - чисто и просто - няма какво да крие от другите. И действително, какво може да крие този, който не таи в сърцето си никакви егоистични и користолюбиви мисли и желания? И сякаш ни нашепва: ”Аз гол се раждам на света, родете се и вие голи, за да влезете в Царството Божие! Не забравяйте, че блажени са чистите по сърце, защото ТЕ ще видят Бога”. И действително, Исус е символ на абсолютната, на божествената чистота. Той е мярка, единица за чистота. В него няма никакви отлагания, никакви примеси, нищо излишно. Нищо не е в състояние да размъти блажения покой на душата му, защото той е свободен от всякакви лични амбиции и желания, издигнал се е над всички земни страсти. Абсолютно прилежание и послушание, никакво своенравие, никакво желание да проявява собствената си воля, съзнавайки, че единствената съществуваща воля е Божията. Той е готов винаги да ù се подчини, да я изпълни, независимо дали от човешка гледна точка тя е добра или не за него. Исус проявява абсолютно упование и вяра в Бога. ”Отче, не моята, а Твоята воля да бъде” или “Отче, предавам духа си в Твоите ръце”. Той няма нищо, но и нищо не Му е необходимо, защото Неговото единствено притежание е Бог, а на Бога принадлежи всичко. Той задоволява всеки глад и всяка жажда. В Него всички желания са задоволени. В Него се преустановяват всички нисши желания, защото Бог крие в себе си пълнотата на съвършения живот, а Исус се е слял с Него: ”Аз и Отец сме едно”. Затова Той не търпи промяна. Променя се само преходното, а Исус е вечен. Затова Той не желае да се издига, да заема царски престол. Желае само този, който не Е. А Исус Е. Той е единородният Син на Живия Бог, Светлината на света. Затова не се нуждае нито от блясък, нито от реклама , а свети естествено– “светилото под шиник не стои”. В Него винаги можеш да потърсиш подкрепа и опора, защото той е основа на Божественото здание и вдъхва в приятелите Си сигурност, увереност, стабилност. И тих, но проникващ дълбоко в душата ти глас ти нашепва: “ДОВЕРИ Му се! Той е Моят възлюбен Син и в Него е Моето благоволение. Той е пътят, истината и животът. Водата, която ще ти даде, е живот вечен; и ако пиеш от нея, повече никога няма да ожаднееш. Повярвай Му, защото не може да лъже Този, Който е отдал живота си заради тебе. Добрият пастир живота си дава за овцете”. Доброжелателно и милостиво сърце носи Исус и с него Той обезоръжава дори най-големите си врагове, защото ЛЮБОВТА Е ПО-СИЛНА ОТ ВСИЧКО! Любовта, която кара слепите да прогледнат, куците да проходят, немите да проговорят, глухите да прочуят, мъртвите да възкръснат. И звучат, и кънтят в ушите ни Неговите думи и днес: ”Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм възкресението и животът… Лазаре, стани и излез вън!”
Когато чуеш този най-близък, най-познат, най-мил глас, приятелю, ти, който си в гроба на невежеството, стани и излез! Слънцето Христос изгря за теб! Велика е милостта Божия! Нали “блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани”? И тогава ще видиш благостта на Неговия светъл лик - благостта, която е най-дълбоката същност на Духа; благостта, от която произтичат всички блага; благостта, която излива върху нас благодат и ни прави блажени.
„-Защо Ме наричаш благ? Благ е само един Господ!“
Прости ми, Исусе, че Те нарекох „благообразен“, но нима е възможно да не си - Ти, Който си съвършен образ на Бога? Знам, че са Ти чужди всички хвалебствия и славословия, макар и ежедневно да си обсипван с тях – Ти, Който си смирен и кротък по сърце; Ти, Който от човеци слава не приемаш; Ти, който не се нуждаеш от акламации. Все пак, и този път ще трябва да се примириш със съдбата Си, защото светлината не може да се укрие: “И светлината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе”.
Бъди ми светлина в живота, Ти, Който Си роден да бъдеш светлина!
***
Христос е Любов, но и Болка - най-чистата сълза, капнала от окото на Бога.
***
Хубавото, успокояващото, радващото, вдъхновяващото, мотивиращото е, че от един момент нататък нещата започват да градират и да стават от добри все по и по-добри! Едно великолепие следва друго! Но нищо не се дава даром и всяко нещо си има цена. Всеки трябва да извърви своята Голгота, да бъде разпнато нисшето му естество, егото му, човешката му личност (персона), за да възкръсне за нов живот като божествена индивидуалност. И тогава ясно осъзнаваш разликата: едно е да живееш под закон, съвсем друго е да живееш под благодат! И ако животът под закон преди възкресението е бреме, то животът на благодатта след възкресението е един възходящ път на нарастваща Светлина, Радост и Любов! Исус Христос е прототип. Неслучайно Той казва: АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ! Всички вървим съзнателно или не по този път. И всички - рано или късно - ще минем по него! И едва тогава ще разберем какво велико благословение е скрито в нашите сълзи, какъв съвършен замисъл има за всеки един от нас!
***
Пред вратата на Царството Божие
много хора чакаха на опашка.
Но вратата беше заключена,
а никой нямаше ключ.
Тогава дойде Спасителят,
но когато пристъпи да отключи,
се случи нещо неочаквано:
кандидатите за Царството Небесно
се нахвърлиха върху Него
като хиени жадни, за да го разкъсат.
Те бяха чакали дълго, прекалено дълго.
Бяха свикнали да чакат.
И изведнъж този странен Човек,
Който наричаше себе си „син человечески",
се появи ненадейно,
за да им отнеме очакването,
а заедно с него и сладостта на надеждата.
Толкова дълго бяха чакали,
че бяха забравили за какво чакат.
И когато Спасителят дойде да им напомни,
Го приеха на нож, а не със хляб и сол.
Приеха Го като заплаха, а не като спасение.
И Го разпънаха на кръст, а ключа скриха.
И тази история се повтаря винаги,
когато се появи Спасителят.
Винаги той идва с желание да спаси хората
и винаги (задължително!)
в знак на "благодарност"
те Го разпъват на кръст.
И Го разпъват точно тези,
които най-много са Го чакали.
Така че следващия път, Спасителю,
преди да дойдеш пак,
си помисли добре дали си струва…
Но Ти си „безнадежден“.
Ти си „неспасяем“, Спасителю!
И въпреки всичко,
и въпреки всички кръстове
специално приготвени от нас за Теб,
и въпреки всички Голготи и трънени венци,
Ти все ще идваш и ще идваш
със надеждата, че нещо ще се промени,
че поне един няма да отвори уста,
за да Те похули,
че поне един няма да вдигне ръката си,
за да хвърли камък по Теб,
че поне един ще Те помилва...
Помилвай ни, Господи!
***
Жизненият ми опит направи така, че да осъзная в дълбочина думите на Исус Христос: АЗ СЪМ ПЪТЯТ, ИСТИНАТА И ЖИВОТЪТ. Неслучайно Той е наречен ПЪРВОРОДЕН. Неслучайно се превръща в ПРОТОТИП, което ще рече ПЪРВООБРАЗ или модел за подражание. С други думи, всеки, който е дошъл с мисия да пробужда духовната същност на хората, трябва да мине по ХРИСТОВИЯ ПЪТ. А той си има основни ориентири, маркери. Вървиш ли по него, неминуемо ще минеш през тях! Кои са те? - Първото нещо е да откликнеш на Божия зов и да се обърнеш към Него. След това те връхлита изумителната Божия любов, която те заставя да коленичиш, а от очите ти спонтанно бликват покайни сълзи. И това Покаяние не е плод на кой знае какви грехове - не е необходимо да си убивал, да си насилвал, да си крал, да си лъгал. Не! Има само един-единствен Грях, който е в основата на всички други грехове и който предизвиква това Покаяние – това, че си си позволявал да не вярваш или да се съмняваш в съществуването на тази ЛЮБОВ, КОЯТО Е ВСЕОБХВАЩАЩА И ВСЕПРОНИКВАЩА! Следва кръщението с Духа, а после оттеглянето в пустинята – усамотението и самовглъбението, което е необходимо, за да се подготвиш за мисията си. След това идва Разпятието – най-трудната и тежка част от Пътя, когато се разпъва човешката ти личност, за да се освободиш от всичко излишно и нечисто, користно, егоистично. И... да Възкръснеш за нов живот – живот в Духа, т.е. твоята Божествена индивидуалност. Т. е., външният, плътският човек да стане изразител на вътрешния, духовния човек. И след Възкресението идва Кресчендото на Любовта, своеобразната Поанта, наречена ВЪЗНЕСЕНИЕ. За него говори Христос на Своите ученици, когато им казва, че те не са от този свят и затова този свят няма да ги обича. По друг начин казано – Възнесеният... макар да живее в този свят, не е от този свят... Макар да е в плът, той живее по Дух и снема в земния свят неземно сияние и аромат. Който има развити сетива, който има чисто сърце, който има жертвоготовен дух, Го разпознава, и без колебание е готов да захвърли всичко и да Му се довери – да сподели САМОЖЕРТВЕНИЯ ПЪТ НА АГНЕЦА БОЖИЙ. Когато вървиш по него, кръв капе от сърцето ти, а то... сърцето ти... и всичко в теб... се изпълва с БЛАГОДАТ. Сякаш от всяка капка кръв се ражда БЛАГОДАТ. Заради този велик ДАР на БЛАГОДАТТА си готов да отидеш и на смърт! Защото... ако си живял в Благодат, когато си бил в плътно тяло на Земята, то и след смъртта, когато се освободиш от плътното тяло, ще те очаква още по-голяма БЛАГОДАТ!
***
ХРИСТОВОТО ТЯЛО
УЧИТЕЛЮ НА ЛЮБОВТА – ХРИСТОС,
УЧИТЕЛЮ НА МЪДРОСТТА – ХРИСТОС,
УЧИТЕЛЮ НА ИСТИНАТА – ХРИСТОС,
ИСКАМ ДА МИСЛЯ, ДА ЧУВСТВАМ
И ДА ПОСТЪПВАМ КАТО ТЕБ.
НЕКА С УМ, СЪРЦЕ И ВОЛЯ,
С ДУХ, ДУША И ТЯЛО
ДА БЪДА ЕДНО С ТЕБ,
ТЪЙ, КАКТО ТИ СИ ЕДНО С ОТЦА,
И ВСИЧКИ НИЕ – БЛИЗКИТЕ
И СРОДНИ ДУШИ,
СВЪРЗАНИ ЧРЕЗ ЛЮБОВ, МЪДРОСТ
И ИСТИНА,
ДА БЪДЕМ ЕДНО НЕРАЗДЕЛНО ЦЯЛО
КАТО РАЗЛИЧНИ ЧАСТИ
ОТ ХРИСТОВОТО ТЯЛО.
АМИН
***
Спомням си как, като студент, за първи път прочетох томче с беседи на Учителя (Петър Дънов) и останах поразен от мъдростта и любовта, от които бе проникнато Неговото Слово. Тогава си казах: "Колко сме глупави - търсим Мъдростта и смятаме, че тя е привилегия на източните Учители, а изобщо не подозираме, че България е дала такава изумителна мъдрост на целия свят!"
Нещо повече – беше ми разкрито числото, което съответства на същността на Учителя. То е безкрайна поредица от единици, последвана от безкрайна поредица от двойки. С други думи, Учителят съчетава хармонично в себе си мъжката и женскат космическа енергия - или Божественият Баща и Божествената Майка.
Благодарание на преживяване с Учителя, което ми беше дадено, почувствах и осъзнах какво означава смирение. Тогава най-силно впечатление ми направи усмивката на Учителя – блага и добра, сдържана, скромна и дори свенлива. Тя изразяваше нежността на душата Му. По никакъв начин Той не желаеше да изпъква спрямо другите, не искаше да си придава важност, и нищо от поведението Му не издаваше желание да показва някакво превъзходство над другите, въпреки че бе в центъра на вниманието. Беше чист и простодушен като дете и много, много естествен, без никаква поза. Беше като равен... Не! Беше РАВЕН с другите, но това ставаше от самосебе си, без Той да го желае, без никакво външно или вътрешно усилие – това смирение, което те кара не само да се чувстваш, а и да бъдеш равен с тревичката, произтичаше от самото Му естество.
А пък когато те връхлети Неговата Любов, която всъщност е БОЖИЯТА Любов, тогава сякаш съзнанието ти се отваря и ти осъзнаваш тази Любов - чувстваш Я, преживяваш Я. Тя изпълва цялото ти същество! Цялото пространство, всичко съществуващо в този момент е Любов, и нищо друго няма, освен Любов – изумителна, възхитителна… Любов, пред която човек може само да коленичи благоговейно и да моли за прошка – за прошка, че се е съмнявал в Нейното съществуване. Това е единственият грях – всички други са производни от него! И на фона на тази необятна Любов, която те кара спонтанно да коленичиш, облян в сълзи, за пръв път осъзнаваш греховността на човека и собствената си греховност и се покайваш от дълбините на съществото си, като плачеш, трогнат и благодарен, че Бог чрез Учителя е бил милостив към теб и ти е позволил да Го познаеш като ЛЮБОВ…
Интересно е едно пророческо откровение, получено от мен и записано на 29 август 1992 година: виждам стихове от Библията от книгата на някой от старозаветните библейски пророци. В скоби към тях са прибавени пропуснатите в библейския текст стихове, в които се загатва Божествената мисия на България. От тях се разбира, че в даден момент от развитието на човечеството, неочаквано (като дърво, разцъфващо наесен) България ще започне да изпълнява водеща роля в световния духовен процес, а като Кормчия на това грандиозно дело виждам образа на Учителя (ПЕТЪР Дънов), който, също като апостол ПЕТЪР по времето на Христа, държи в ръцете си ключовете за Божието Царство.
Когато една година се качихме с мои приятели на Молитвения връх, изпяхме първо, ГОСПОДИ, ОБИЧАМ ТЕ, а след това БЕИНСА ДУНО и... о, чудо – изгряха две дъги една под друга, което разтълкувахме като знак за приемствеността, т. е. че Учителят в съвременната епоха актуализира, съобразно новите условия и съзнание на хората, Христовото учение.
Господи Боже, Учителю мой, във всеки един миг от живота си искам да Те обичам, във всеки един миг да излъчвам любовта си към Теб така, дори Ти да нямаш време и възможност да ми дадеш Своя ответ, да нямаш време и възможност да ме благословиш, защото аз съм постоянно излъчващ и никога не искащ нищо за себе си – никаква награда, никаква отплата, нито заплата, ни благодарност. Просто искам да излъчвам Любов заради самата Любов, просто искам да Те обичам – и нищо повече! Този, който Те обича, е богат – той ИМА какво да дава (защото Любовта е единственото Богатство!) и следователно от нищо не се нуждае. Той може да получава, но не се нуждае. Той може да приема, но у него няма потребност. Единствената потребност е потребността да обича, защото той е влюбен в Любовта, а този, който е влюбен в Любовта, е ЛЮБОВ. Нека да съм Любов, Господи Боже, Учителю мой, защото Ти си Любов, а аз съм създаден по Твой образ и подобие. АМИН
Тук давам линкове на регресии, в които присъства Учителят:
Преживяване на С. С. от дистанционен сеанс ПРАТКА ЛЮБОВ – ДАР ОТ БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ: „Бях в нещо като пропаст, ров, пещера, изгубена и доста време бях стояла там, в непрогледната тъмнина. Същевременно се опитвах да се свържа с теб за самия сеанс.
В един момент ти се появи на скалата и извика: „С., дръж здраво това въже и се катерѝ нагоре!“ Погледнах нагоре към теб и не виждах въже - имаше много "въжета", по- скоро ледени бели висулки, които ми се привиждаха като въжета. Ти размърда твоето, съзрях го и се хванах за него, викна ми отгоре: „Катерѝиии!“
Ти не ме дърпаше от пропастта, а ми викаше да се изкатеря горе по въжето. Никога не се бях катерила по въже, нооо в онзи момент намирах начин и леко се движех нагоре. В един момент от лявата ми страна съзрях изгрева, който, докато стоях долу изгубена, не бях виждала с години. Зарадвах се много и възкликнах, а ти отгоре ми викаше: „Продължавай, не спирай, хайде, катери, не се отпускай, - горе се вижда още по добре! Продължих да катеря и вече почти приближавах ръба на скалата и леко съзирах протегнатата ти ръка. Последни метри останаха, нямах ресурс от енергия, но адреналинът и желанието да се измъкна от тъмната пропаст ми даваше сили да продължа. Достигнах ръба, хванах здраво ръката ти и с последни сили се изтласках на повърхността. Станах, отупах се леко и застанах при вида на гледката и опияняващия изгрев на хоризонта. Ти ми се усмихна, потупа ме по дясното рамо и каза: „Бях сигурен - казах ти, че ще успеем!" Не откъсвах поглед от светлината на слънцето. В един момент то се издигна доста над хоризонта и ти, стоейки от дясната ми страна, ме сграбчи за ръката и дръпна напред към вътрешността с думите : „Хайде, че работа ни чака! Затичах заедно с теб и ... какво да видя - огромен кръг Паневритмия! Ти ме дръпна в кръга, слях се с него, а теб те изгубих. Много години не бях играла Паневритмия, но... сякаш не беше така - играех редом с другите, сякаш никога не бях прекъсвала. Сякаш беше празник, защото всички бяха с бели дрехи както на Рила, а визуално мястото приличаше на телевизионната кула. Аз единствено бях с мръсни, окъсани дрипи по мен, от мръсотия не се виждаше нито кожата ми, нито се различаваха дрехите ми. Всичко по мен беше мръсно и черно. Обаче на никого не правех абсолютно никакво впечатление. Усещането в кръга беше топло, приятно, чувствах се като у дома си. Паневритмията свърши и едни хора започнаха да се разотиват, други се разговориха помежду си, но в този момент отчетох, че всеки един човек носеше раница на гърба си и всички бяха с различен цвят и размер. Един човек едва се вдигаше от земята от тежестта на своята раница, която беше поне 4 пъти над неговия размер, направо лазеше. Аз почти се опулих и се питах как и защо не виждах тези обемни и разноцветни раници, докато бяхме в кръга, а в момента, в който хората се пуснаха един от друг, раниците на гърба им се визуализираха - едни супер мини, други огромни, средни, всякакви размери и хората се разотиваха, мъкнейки раници на гърба си. Не те виждах, но те усещах и те попитах какви са тези "магични" раници на гърба им, а ти ми казваш: „Ами това са техните карми, които те си носят на гърба - някой с голяма, друг с малка, но всеки си я носи навсякъде и същевременно се стреми да намали обема ѝ. Тогава си казах: „Ахааа, значи, затова на никой не му направих впечатление, че съм по- мръсна и окъсана дори от клошар...“ Стоях в кръга, наблюдавах всичко това и същевременно се питах: „Ами аз, аз накъде да тръгна?“ Усещах обаче, че трябва да стоя вътре близо до музикантите, които продължаваха да си говорят. Вдигнах глава нагоре и ... какво да видя - образа на Учителя, само главата му, като жива е!... Обхващаше почти цялото небе над главите ни и се опитваше да проследява всеки един и да го подкрепя в пътя му. Не ми се даде отговор накъде да тръгна и аз продължавах да стоя там някъде, където беше центърът на кръга, същевременно питайки се: „А сега накъде и какво?...“ Отнякъде ясно чух гласа ти: „С., упражнениятаааа почни!... От упражненията на Учителя!“
Голямо и много силно преживяване!
Точно така се чувствам от доста време насам - изгубена в тъмната пещера на „действителността“, в която допуснах да живея.
Пропуснах да ти напиша, че докато бяхме заедно в сеанса, те попитах: „Борислав, защо не чувам интуицията си и вътрешния си глас, който винаги ме е водил и това е причината да летя през живота си в миналото?“, а ти ми казваш ... "Замърсена е" - и започна образно да търкаш челото ми, сякаш е мръсно, и като че ли ми е замърсено „стъклото“ на третото око.
Още веднъж ти БлагоДаря, че ми подаваш "въжето", Борислав !!!“
Линкове на регресии, свързани с Исус Христос:
Преживяване на Спасена при дистанционен сеанс ПРАТКА ЛЮБОВ – ДАР ОТ БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ: На разпети петък - 17 април 2020 година. Боре, погледнах снимката ти и затворих очи, като преди това сложих дървения кръст - копие на кръста от Кръстова гора върху гърдите си...
Първото нещо, което видях, бяха очите ти, които станаха като стъклени.... сякаш беше в транс....После забелязах небето - мрачно и неприветливо.
Изведнъж видях три фигурки, малки, засмукани нагоре – ти, аз и някаква друга жена. Странното е, че бяхме поставени в клетка и така навлязохме в тъмните облаци. Летяхме заедно с клетката и гледахме през нейните решетки навън... Изведнъж се издигнахме над гледката в сиво и там беше безоблачно и светло. В миг клетката се отвори и оттам полетяха три бели гълъба, т.е. ние... Кръжахме безгрижно и изведнъж започнахме да падаме надолу, но в човешки облик и тримата. Преминахме отново през тъмното и зловещото и се приземихме. След това видях от птичи поглед огньове на Земята. На много места горяха... После се видях стъпила долу, но всичко около мен беше тегаво и в сивия нюанс...Тогава погледнах към небето и видях Иисус, разпнат на кръст, който се рееше сред тъмните облаци и гледаше към Земята, а тя гореше с множество огньове... Изведнъж Той спусна някаква плащеница, която падна върху огъня и го потуши. След това видях Иисус как върви по опожарена земя, а от двете му страни можах да различа нещо като срутени къщи, или по-скоро такива, които приличат на бараки, и хора с опърпани дрехи... Те вървяха мълчаливо, целите опушени като от огън и в черни дрехи. Който Го видеше, падаше по очи, да Му се поклони, и оставаше така, свлечен на земята... А Господ вървеше, гледаше какво се е случило наоколо и мълчеше... Смразяваща гледка!
В някакъв следващ момент видях как тъмното постепенно започна да просветлява. Светът бавно започваше да идва на себе си.... (Вероятно след пандемията COVID -19)
Тогава се съсредоточих върху себе си и се видях на колене, но като дете, приблизително 6-7 годишно, но интересното бе, че на мястото на главата си имах отворена книга. Няколко пъти ми се наблегна на тази картина.... Наместо глава, имах книга – дебела, с твърди корици и разгърната по средата. Иисус се приближи, и както бях на колене, но изправена, се наведе над мен, загледа се в книгата и няколко пъти целуна на различни места отворените ѝ страници. После се видях като бебе....голичко, а Той ме държеше в ръцете си... Аз Го гушках и Му се радвах като на баща... Усещах неговата обич и грижа... Бебето имаше… - бели гащички ли бяха или просто пелена, не знам... но сега не беше съвсем голо. Аз го тълкувам така: никой не може да бъде задълго в ръцете на Спасителя, без да е невинен и чист като бебе....
В следващ момент бях по-голямо момиче, седнала с гръб към Господа, а той държеше гърне, сякаш от глина, а вътре имаше златиста, гъста течност. Започна да ми я сипва върху главата, а тя ме обливаше....
После се видях като голяма с бяла дълга роба, стигаща до петите. Той стоеше срещу мен, а аз понечих да го прегърна. Той ми отвърна на прегръдката, но за кратко - видях се пред нозете му, а Той ми показа, че държи бебе, а в него се разпознах аз....Помолих Го да ми излекува пръстите на ръцете. Той хвана дланите ми (бяха обърнати нагоре, а Той постави своите отдолу). Като пясък имаше върху тях и сякаш този пясък ставаше все повече.... не изчезваше. Видях се без китки на ръцете, а той взе от пространството встрани две нови длани и ги постави на липсващото място....
Благодарих - и със стремглава скорост се озовах в „реалността“....
Странно изживяване!
Господ да ни прощава, че хората Го разпнаха от злост, която, за съжаление още продължава да се шири в човешките сърца...
Господи, прости ни и се смили над живота ни и майката Земя! Пощади ни и ни възкреси за нов живот, облян от Светлина, Правда и Любов....“
Преживяването на Христина Лазарова, отключило се при провеждането на лечебен дистанционен сеанс ПРАТКА ЛЮБОВ – ДАР ОТ БОЖЕСТВЕНАТА БЛАГОДАТ:
"Благодаря ти, Боре! Интересни неща видях, но едва ли съм запомнила и половината от видяното. Ще опиша само ярките неща.
Първо видях старица в черни одежди, която вървеше по един мост над голяма пропаст. И аз знаех, че това е Смъртта. По едно време се счупи този дървен мост, тя увисна, но успя да си върне положението и отново да тръгне по моста. Встрани от нея тичаше куче и я лаеше... искаше да я прогони... От другата страна на моста стоях аз в бели одежди. Изведнъж някой ме грабна и ме качи на по-високо място в планината, за да не може да ме достигне старицата.
После се видях в един храм... не беше добре осветено. Някакво духовно лице, облечено с тъмночервена мантия и със златисти нашивки, обикаляше около мен и правеше някакъв ритуал. После отвори един кибрит и изкара оттам 10 клечки, които бяха палени. Подаде ми ги и ми се внуши, че 10 последователни дни трябва да се моля на иконата на Богородица с Младенеца.
После вдигнах глава нагоре и съзрях светлинен коридор, който ме засмука. Сякаш попаднах на друго небе. Там имаше един мъж, облечен в тъмна ризница и долнище. Той ръкомахаше, нещо недоволстваше. Имаше някаква Сила, която му "казваше" (телепатичен беше процесът), че трябва да се махне от мен, но мъжът не се даваше. Тогава мислено изговорих, че Иисус Христос е моят баща и само Той има право над мен - и в този миг Силата бутна мъжа надолу. След това ясно видях тази Сила в образа на мъж, облечен в бели одежди. Знаех, че това е Иисус. Сложи ми на пръста на ръката пръстен с бял блестящ диамант. Попитах мислено какво означава това и в следващия миг видях демон с огромна грозна глава и зъби. Главата му беше по-голяма от тялото, а Иисус го върза с някакви тънки въжета, но бяха здрави. Съществото ръмжеше, недоволстваше, но нямаше силата да се противи. После Исус го отблъсна. Обърна ми гръб, аз бях паднала в нозете му по лице... Той, вървейки, покри с плащеницата си главата ми, а аз знаех, че трябва да го последвам....Тръгнах след него... Помолих го да ме пречисти. После видях картина, в която бях легнала, а Той ръсеше някакви златисти късчета върху мен, докато ме покри цялата. После ме побутна и започнах така, в хоризонтално положение, да обикалям около някакво огнено кълбо, но само отблясъците на това Слънце стигаха до мен, а телепатично ми се предаде, че тези златни късчета ме предпазват от силното лъчение...
След това видях друг епизод, в който стоеше подобно Същество над мен, облечено в бяло, и ми отвори гръдния кош. Оттам излетяха сякаш безброй малки бели топчета... Същото бе направено и с ходилата ми, но там освен бели... този път имаше продълговати неща, имаше и сивеещи... После тялото ми се затвори.
Видях една колежка, с която Сияйното Същество ме свърза в ръцете. Докосна и раменете ни, като беше застанал на кръст...
В следващ момент се видях как свиря на цигулка сред бяла светлина, и както движех лъка по струните, изведнъж видях този същия лък да свири върху разпнатите гърди на Христос върху кръста. Странно, нали? Какво ли означава това?...
В следващ момент ми се показа отново трудния път надолу към плътната Земя... Не ми се връщаше, но знаех, че имам път, който трябва да извървя. Показаха ми работното място, хората, с които работя, и аз сред тях. И излъчвах златиста светлина, която неусетно ги докосваше... Те бяха щастливи... Аз - също...“
И един автентичен запис от лечебна регресивна сесия с участието на Исус Христос и Учителя:
https://www.youtube.com/watch?v=3qTKx41-4v0
Родих се с мисълта за Теб.
Събуждах се със мисълта за Теб.
Живеех с мисълта за Теб.
Заспивах с мисълта за Теб.
Сънувах Теб...
Заради Теб забравих себе си.
Заради Теб забравих другите.
И осъзнах, че аз и те сме само сенки,
а Ти единствен съществуваш.
Когато с любовта си Те докоснах,
станах жив - почувствах, че живея.
И мойта сянка се стопи,
и всички сенки се стопиха…
Остана само Ти… без сянка -
СВЕТЛИНА, ЛЮБОВ.
До този миг си мислех,
че съм влюбен.
Сега разбрах:
НЕ МОЖЕ НИТО ДА СЕ ВЛЮБИ,
НИТО ДА РАЗЛЮБИ ТОЗИ,
КОЙТО Е ЛЮБОВ!
7 декември 2014 г. Б. Русанов "Кресчендо на Любовта"
8.12.2021 г. 09,54 ч.
НЯКОЛКО КАПКИ ЗА ХРИСТОС И ЗА ИСТИНСКИТЕ ХРИСТИЯНИ ОТ ОКЕАНА ЕМАНУЕЛ СВЕДЕНБОРГ (1688-1772). : : НАВСЯКЪДЕ, КЪДЕТО СВЕДЕНБОРГ И ПРИЕМАЩИТЕ БОГА В ИПОСТАСА МУ КАТО ГОСПОД ГОВОРЯТ ЗА ГÒСПОДА, ТЕ ВСЪЩНОСТ ИМАТ ПРЕДВИД ХРИСТОС. В тесен смисъл, под "църква" Сведенборг разбира вярата въобще, а в небесен смисъл това не са земните вери и църкви, а всички вярващи в Бога и Господа В ЦЯЛОТО МИРОЗДАНИЕ. Но не кои да са вярващи, а само тия, които ПРИЛАГАТ БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ НА ДЕЛО.
ИЗ "НЕБЕТО И АДА И ТЕХНИТЕ ЧУДЕСА"
Из 1. Господ е Бог на Небето
3.Онези от Църквата, които отричат Господа, признавайки само Отца, и са се утвърдили в тази вяра, остават ИЗВЪН Небето, където се почита само Господ. Понеже не им се дава никакво небесно просветление, те постепенно се лишават от способност да възприемат истината за каквото и да било. Стават подобни на немите или говорят безумия; или се спъват като ходят, а ръцете им висят и треперят, сякаш лишени от сили в ставите. Онези, които отричат Божественото в Господа и признават в Него само човешкото, като например социнианците (1), също са извън небето и се движат напред и малко вдясно, пропадат в дълбините и по такъв начин са отделени от истинските християни. (1.Лелио Франческо Мария Соццини или просто Лелио ( „Laelius Socinus; 29.01.1525-4.05.1562) - италиански ренасансов хуманист и антитринитарен реформатор). 24.Небесното царство бива наричано също така "царство на Свещенството Господне", което в Словото се назовава „Негова обител", докато духовното царство се нарича "царство на Неговата власт", а в Словото - Негов Престол. Според небесната Си Божественост, Господ се назовава в света "Исус", а според духовната Си Божественост - "Христос".
Из 37.За езичниците - или народите извън Църквата на Небето.
318. Общо мнение е, че онези, които са родени извън Църквата и които се наричат нехристияни или езичници, не могат да бъдат спасени, защото нямат Словото, следователно не познават Господа, а без Господа няма спасение. Но че те също ще се спасят, може да се узнае дори само от обстоятелството, че Милосърдието Господне е всеобщо, т.е. достига до всекиго, а и езичниците се раждат хора — също както онези от Църквата, които впрочем са по-малко на брои. Накрая, нима е тяхна вината, че не познават Господ? Всеки, които мисли с що-годе просветен разум, може да види, че никой човек не е роден, за да отиде в Ада, понеже Господ е самата любов, а Неговата любов се състои в стремежа да спаси всички. Ето защо Той предвижда всеки човек да има някаква религия, чрез която да познае Божественото начало и вътрешния живот. 319.Които знаят какво изгражда Небето в човека, могат да узнаят, че езичниците също се спасяват, както християните, понеже Небето е в човека, и който го има в себе си, отива на Небето. Небето в човека е познаването на Божественото и зависимост от Божественото. Първото и най-важното във всякоя религия е познаването на Божественото: религия, която не признава Божественото, не е религия. Затова заповедите на всякоя религия имат предвид богослужението, т.е. начина за почитане на Божественото, тъй щото То да бъде прието от човека. Когато заповедите Му се настанят в неговата душа, тоест според това, колко той ги желае и ги обича, човекът бива воден от Господа. Известно е, че езичниците водят морален живот също като християните, а мнозина от тях живеят и по-морално. 320.
Имало един дух от езичниците, който на земята бил живял в блаженствата на обичта според наставленията на своята религия. Веднъж той чул как някакви християнски духове обсъждали въпроси на вярата (много такива духове, говорейки един с друг, разискват много по-обстойно и много по-остро от хората, преди всичко, въпросите за благата и истините). Учуден, че се карат така, той казал, че не желае да ги слуша, понеже разискват върху привидности и заблуждения. Научил ги на следното: ако съм добър, то чрез самото благо мога да узная що е истина; онова пък, което не зная, мога да го възприема. 321. От множество примери разбрах, че езичници, които са имали нравствен живот, изпълнен с служене, благост и взаимна обич според заповедите на своята религия, така че са добили някаква форма на съвест, биват приемани в другия живот и ангелите особено грижовно ги просветляват за благата и истините на вярата. След като се обучат, те се държат скромно, разумно и мъдро, лесно приемат и попиват истините. Нещо повече, те не са си създали срещу истините на вярата лъжливи принципи, изискващи опровергаване, още по-малко пък имат скандални идеи за Господа като мнозина християни, които мислят за Него така, сякаш Той е просто само човек. Много езичници са по-умни и разумни от подобни "християни": когато чуят, че Бог може да става на човек и така да се явява на света, те Го признават и Го почитат като Господ, казвайки, че сам Бог се явява на света, защото е Бог и на Небето, и на земята, и защото от Него идва целият човешки род. Божия истина е, че без Господа няма спасение, но под това се разбира, че няма друго спасение, освен чрез Господа. Има много планети във вселената и те са пълни с обитатели, но малко от тях знаят, че Господ е добил човешки образ на нашата Земя. Все пак, понеже такива почитат Божественото в човешка форма, те са приети и водени от Господа. По тези въпроси може да се види книгата (ми) „За световете във вселената". 322. Също както между християните, така и между езичниците има мъдри и прости. За да разбера какви са, бе ми дадено да общувам с тях - понякога по цели часове или дни. /По-нататък Сведенборг казва, че е разговарял на небето и с духа на Цицерон и е започнал да му говори за Господа, т.е. за Христос. Цицерон там вече бил тъй-много помъдрял и напреднал в Божественото, че изпитал извънредно силно вълнение от думите на Сведенборг за Христа/ - толкова дълбоко го докосваше. Разговарях с него за Господа, че е роден като човек, но е заченат от Бога; че Той съблича своето старо човешко естество и облича това на богочеловека; че ТОЙ е, Който управлява вселената. На това Цицерон отвърна, че знае много за Господа и че по свой начин е стигнал до извода, че нищо друго, освен Господ, не може да спаси човешкия род. Въпреки че, междувременно, в това време няколко зли "християнски" духа ни заливаха с разни мерзости, той не се смути, казвайки, че това не е чудно, понеже при живота си в тялото на земята те са попили погрешни понятия относно онова, за което си говорехме, и че докато тия заблуждения не бъдат отстранени, те не ще могат да приемат мислите, отговарящи на Истината, както става при хората, които живеят в невежество. 324./В другия свят духът на Сведенборг срещнал духа на един езичник, който приживе се бил покланял на идоли, и Сведенборг започнал да му говори за Господа - за Христос - и за Неговите страдания, докато е бил на Земята. Духът на този езичник се развълнувал много силно от това благовестие/. Около нас стояха духове-християни, които ни гледаха и се чудеха как един идолопоклонник може да проявява толкова голямо състрадание и такава детска невинност. После с него говориха още някои добри духове и му казаха, че повече не трябва да почита кумири. И че понеже е човек с искра от Бога, той ще може мислено да издингне в себе си един друг, ИСТИНСКИ образ за поклонение - образа на Бога като Създател и Господар на цялото небе и на цялата земя, понеже този Боге ГОСПОД, т.е. Христос. След като му се каза това, аз усетих вътрешно неговото чувство на обожание, което ми се предаваше, и то се оказа много по-свято, отколкото съм виждал при християните. Това показва, че някои езичници днес възлизат на Небето много по-лесно от християните. Поради вдъхновението, което преживя, духът на този бивш езичник сега бе в състояние да научи без съпротива всичко относно вярата и да го възприеме с топло вътрешно чувство. При него имаше състрадание, дълбоко присъщо на любовта, а в невежеството му имаше невинност. Когато и двете тия божествени добродетели са налице, всичко, което засяга вярата, се възприема спонтанно, и при това с радост. После този дух бе приет радушно сред ангелите. 325. /По едно време едни духове на бивши китайци на земята поискали да говорят със Сведенборг, но ангелите не им позволили, докато не се покаят за греховете си отпреди - били са присвоявали чужди блага в долния свят./ Понеже на Небето всяка мисъл се съобщава на всички, аз долових силното им вълнение поради смущението им, че на земята са били онеправдали някого, и поради срама, идващ от това. Но усетих в тях повече добри чувства и наличие на съвест, откъдето разбрах, че те там са живели предимно в обич към ближния. Скоро след това вече се допусна да разговарям с тях - накрая дори за Господа. Но когато Го назовах "Христос", усетих в тях някакво отвращение. Причината се оказа тази, че докато са били на земята, те виждали как "християните" живеят по-лош живот от тях и не изпитват никаква обич към ближния. Но когато Го нарекох просто "Господ", китайците се трогнаха вътрешно. После те научиха от ангелите, че Христовото учение повече от всички други проповядва любов и обич, но че на земята все още малцина "християни" живеят според това велико учение. Много езичници през своя земен живот са узнали от наблюдения, клюки и мълви, че "християните" водят много лош живот от тях, пълен с разврат, омрази, вражди, пиянства и други пороци, които ги ужасяват, като противни на заповедите в тяхната собствена езическа религия. Именно затова в другия живот езичниците повече от другите се съпротивляват да приемат истините на вярата ни. Но после постепенно научават от ангелите, че Христовото учение и самата ни вяра учат на нещо съвсем различно и че така наречените "християни" на земята живеят много по-малко според нейните принципи, отколкото езичниците - според своите. Като се убедят в това, бившите езичници охотно приемат истините на вярата Христова и започват да се покланят на Господа, макар и подир доста време. 327. Говорих също с някои от древната църква ("древна църква" се нарича онази, която е възникнала след потопа и се простирала тогава върху много царства, като например Асирия, Месопотамия, Сирия, Етиопия, Арабия, Либия, Египет, Филистея - чак докъм Тир и Сидон; също върху Ханаанската земя по двете страни на Йордан). Макар да знаели тогава, че предстои Господ да дойде и макар да били пропити от благата на вярата, въпреки това се отклонили и станали идолопоклонници. Намират се вляво, на тъмно място и в окаяно състояние. Речта им беше писклива, монотонна, почти без разумни понятия. Казаха ми, че са там от много векове и че понякога ги вземат, за да бъдат от полза на другите за нищожни услуги. Това ме накара да се замисля и за множество християни, които външно не са идолопоклонници, но са такива вътрешно, понеже се кланят на себе си и на света, поради което в сърцето си те на практика отричат Господа. Ето каква участ ще очаква и тях в другия живот!
Из 42. За деянията на ангелите на Небето
391. Други /ангелски общества/ обучават момчета и момичета, които са добили добри нрави в земното възпитание и затова са отишли на Небето; има общества, които обучават простите и добросърдечни хора от християнския свят и ги водят по пътя към Небето.
.
Из 51. За първото състояние на човека след смъртта
495. От няколко хиляди едва един знае какво представлява вътрешното, че в него се съдържат Небето и Църквата на човека; още по-малко пък знаят, че външните действия са такива, каквито са намеренията и мислите, а също така любовта и вярата, от които те произлизат. Но дори когато ги наставляват в това, те не вярват, че мислене и желаене могат да бъдат така важни и придават важност единствено на думите и действията; такива са и мнозина от хората в християнския свят, които днес преминават в другия живот. 506. Всички, които в света са живели в добро и са действали според своята съвест, признавали са Божественото и са обичали Божиите истини, но най-вече онези, които са ги прилагали НА ДЕЛО, се чувстват, щом преминат в своето вътрешно състояние, като току—що събудени от сън или като излезли от сянката на слънчева светлина. Тога те ва започват да мислят според небесната светлина, а това ще рече според вътрешната мъдрост, както и да действат въз основа на доброто, т.е. да действат по вътрешно чувство. Небето се влива в мислите и чувствата им с блаженство и вътрешна наслада, за каквито те преди не са знаели. Това е така, понеже общуват с небесните ангели. Всъщност, те познават Господа и Го почитат СЪС САМИЯ СИ ЖИВОТ, защото са в своя собствен живот, когато се намират във вътрешното си състояние. Същевременно, те познават Господа и Го тачат свободно, понеже свободата принадлежи на вътрешното чувство. По такъв начин те се отделят от външната святост и преминават във вътрешната святост, в която се състои истинското богопочитание. Такова е състоянието на хората, които са водили християнски живот според наставленията на Словото. Съвсем обратното е състоянието на онези, които в света са живели в зло, не са имали никаква съвест и следователно са отричали Божественото. Всъщност, всички, които живеят в зло, отричат Божественото, колкото и външно да се мъчат да не го отричат, а да го признават. Така е, понеже признаване на Божественото и живеене в злото са две противоположности. Такива изглеждат в другия живот, след като преминат в своето вътрешно състояние, съвсем глупави, ако ги слушаш да разговарят или ги гледаш да действат. Злите им подтици ги въвличат в злодеяния, ПРЕЗРЕНИЕ КЪМ ДРУГИТЕ, обиди, хули, омраза, отмъстителност, гнусни кроежи, а понякога дори в такова лукавство и коварство, щото трудно може да се повярва, че това е присъщо на човека.
Из 52. За второто състояние на човека след смъртта
508. Не може да се опише накратко какво представляват злите в това състояние, защото всеки обезумява според своите страсти, а те са разнообразни. Поради това биx искал да приведа само някои особени случаи, от които може да се изведе заключение и за останалите. Едни от тях са стичали себе си за нещо повече от всички други, търсели са почести за себе си в дейностите и служенията, изпълнявайки службата не заради нея, нито заради удоволствието, което тя носи, но заради РЕПУТАЦИЯТА - за да бъдат обявени за по-достойни от другите и да се наслаждават на престижа на високото си положение. Когато преминат във второто състояние, те са по-глупави от останалите, защото колкото повече са обичали себе си, толкова повече са се отдалечавали от Небето: колкото по—далеч от Небето е някой, толкова по—далече от мъдростта. Онези обаче, които са били отдадени на себелюбие, а също, бидейки коварни, с машинации са стигнали до почести, се събират с най-лошите. /.../ Те измъчват и тормозят всеки, които не ги почита. Кроят козни, разпалват ненавист, въжделеят отмъщение, освирепяват срещу всички, които не им се подчиняват. Те толкова повече пропадат във всичко това, колкото повече цяла тълпа зли духове им помага. /.../ Такива наричат себе си "Христос". Тяхното убеждение, че е така, е толкова силно, че навсякъде, където то въздейства, внася безпокойство в душите и помрачава съзнанието дотам, че даже причинява болка. Духовете са почти еднакви в двете състояния, но във второто са лишени и от разсъдък.
Из 54.Никой не отива на Небето само поради "прякото милосърдие".
525. Мнозина, които идват в другия живот от християнския свят, носят със себе си вярата, че ще бъдат спасени поради "прякото милосърдие", понеже за това са се молили. Обаче, след като били изследвани, се открило, че за тях да отидеш на Небето означава единствено да бъдеш ДОПУСНАТ. Те не знаят, че онзи, който бива допуснат ИСТИНСКИ, вкусва небесна радост. Това показало, че те съвсем не знаят какво е Небето и какви са небесните удоволствия. /Има случаи, когато ангелите пускат на небето някои неготови, за да се видят последствията/. Такива още на прага, поради полъха на небесната топлина - любовта, в която живеят ангелите, - и поради силата на небесната светлина - Божията истина - изведнъж усещат, че им се свива сърцето толкова силно, че се изпадат в адското мъчение, вместо в небесна наслада. Щом мъките им свършели, те побягвали презглава... Така чрез живия опит им било показано, че Небето не може да се даде на никого поради "пряко милосърдие". 526. Понякога разговарях с ангелите по този въпрос и разбрах, че мнозина на света, които са живели в злото, когато говорят за Небето и за вечния живот, твърдят, че възнасянето на Небето е въпрос на достъп само поради "пряко милосърдие". Казах, че в това вярват най-вече онези, които възприемат вярата единствено като средство за "спасение. Именно поради заблужденията на тяхната изопачена религия ТЕ НЕ ОТДАВАТ ЗНАЧЕНИЕ НИТО НА ЖИВОТА, НИТО НА ДЕЛАТА НА ЛЮБОВТА, КОИТО ИЗГРАЖДАТ ЖИВОТА; НИТО ПЪК ЗАЧИТАТ ДРУГИТЕ ПЪТИЩА, ПО КОИТО ГОСПОД ВЪВЕЖДА НЕБЕТО В ЧОВЕКА И ПРАВИ ТАКА, ЧЕ ТОЙ ДА СТАНЕ ПРИЕМНИК НА НЕБЕСНАТА РАДОСТ.
Из 58. Всички от ада са в злините, и затова и в лъжите, поради любов към себе си и към света.
551. Всички, които са в ада, пребивават в злините и, следователно, и в лъжите. Там няма никой, който да бъде в злините - и същевременно в истините. Доста от злите в света знаят духовните истини, които са истините на Вярата, защото са ги научили още от детството. После са ги попивали от проповедите и от четенето на Словото, а след това те самите са говорили въз основа на тях. Някои дори са накарали другите да повярват, че са християни по сърце, понеже можели да говорят умело въз основа на истините с престорено чувство и са действали привидно искрено, уж подтиквани от духовната вяра. Между тях има и "християни", които са експлоатирали истините само заради гражданските закони и славата, почестите и богатствата. Те са се въздържали от злодеянията единствено от страх да не загубят положението си. Такива обаче мислено са жадували порока и злото, затова всички те също са зли по сърце и са се обвързали с истината и небесните блага само тялом, но не и духом.
8.12.2021 г. 16,00 ч.
ДУМИ ЗА ХРИСТОС В "ДРАМИТЕ НА ТОД" от българския писател-мистик СТОЯН ДИЛОВСКИ, препоръчвани от Учителя Петър Дънов. : : Извадки от Седемте Божествени Драми на живота, получени свише. Сякаш са отглас на богомилското учение за Жената. Бележат развоя на човешката душа от зародиша ѝ до богочовек. Написани са от Стоян Диловски-ТОД в периода 1919-22 г. под диктовката на "НЕЯ" - НЕБЕСНАТА ЖЕНА. Тук не се слага портрет на автора, понеже никъде не намираме негови снимки, пък и досега не знаем почти нищо за него : : Ролята на скулптора Владимир Гиновски за съхранение и преиздаване на този уникален български феномен : : Копие от ПУБЛИКАЦИЯ В НАСТОЯЩИЯ ПРОФИЛ ОТ 23 август 2019 на същата тема с обяснения и цитати от Драмите.: : СВЕДЕНИЯ ЗА СТОЯН ДИЛОВСКИ от Снежана Григорова във Фейсбук (2.11.2020) : : Тод: "ЗЛАТНАТА ПЕСЕН НА ЛЮБОВТА".
ОТКЪСЛЕЧНИ РЕПЛИКИ ИЗ "АХУРА-МАЗДА - БОЖЕСТВЕНАТА ДРАМА НА ЛЮБОВТА" в седем действия. Тук Луцифер е положителен герой, противник на Сатана. Не е известно дали Диловски е научил за въплъщенията на Мировия Учител като Хермес, Рама, Кришна, Зороастър, Христос и т.н. от Учителя Беинса Дуно - или е получил тази тайна по вътрешен път.
ХРИСТОС Четвърто въплъщение на Мазда като любов, смирение и милосърдие
РАМА
Дойдох да спася тебе и царството, но ти не ме разбра. Като Всемирен Цар Рама, поисках да установя Всемирно Братство по примера на Висшите Мирове, но няма вече да дойда като такъв. Ще дойда отвътре занапред в царството ти и ти няма да ме разбереш - ще дойда като преобразовател на Духа и ще основа религия, и ще се нарека Зороастър; ще дойда като възобновител на Мъдростта и ще се нарека Буда; като певец на хармонията и красотата и ще се нарека Орфей; като победител на Любовта и Смирението - и ще се нарека ХРИСТОС.
ВТОРИ СВЕЩЕНИК
Като Христос, иди при сатанистите и ги научѝ на любов и смирение, на прощение и милост. Така е.
АМРИТА
А кой ще я възкреси?
ЗОРОАСТЪР
Новороденият - Христос! Този Христос засега ще съм аз, а ти си нейната дъщеря, Амрита!
ЛУЦИфЕР
От кал тела не могат да разберат ефирното и чисто учение за Жената.
САТАН
Какво? За Жената?...
ЛУЦИфЕР
Да, Тя идва в лицето на Новия Човек, Тя праща сърцето си тук и сега ще видите как едно ново слънце ще ни огрее, защото старото (сочи Сатан) си отива. Ароматът на новото слънце се пренася леко от зефира и спуска по невидим лъч Лотоса и Сладкопойното Птиче в сърцето на Жената (сочи Амрита).
САТАН
Какво? Жена, лотос, птица?... (Пак се спуска с още по-голяма ярост да убие Луцифер, но Амрита отново се изпречва пред него.) Защо ме спирате? Помогнете ми да унищожа първия и последен изменник, който ме издава и иска да наследи моя престол от горе!
ЛУЦИфЕР
Оставете го, той е вече безсилен, звярът! ИДВА Звездата, която носи новия живот на любов, братство и мир! Борбата, оставена от Сатан, си отива, и сега други жители като нови цветя ще никнат във вашите градини и ще се изпълни с нови мириси полето, и ще се усеща в тях ароматът на белоснежната лилия на Жената.
САТАН
Какво? Жената?...
ЛУЦИфЕР
В одеждите на Новия човек се крие Тя и идва да покаже колко сияйно е лицето ѝ!
САТАН
Кой? Жената?...
ЛУЦИфЕР
Да, в лицето на смирението - ХРИСТОС. И ще донесе новата религия не в църквите, а в храмовете на сърцата ви. Ще донесе храмове не с четения, а с вяра, надежда и любов. Ще донесе науки не без живот, без вяра и знание, а слова от слънца, които блестят, и царства ще донесе не от борби, а от хармония и ИСТИНСКИ жертвоприношения - ще ги донесе ЖЕНАТА.
САТАН
Какво? Жената?...
ЛУЦИфЕР
Да, Тази е тя, Жената - като мирис от небесен аромат, който стои пред вас.
ХРИСТОС (С дивна осанка на Божествена светлина и със скромна дреха.)
Не убивай! От любов сме, в любов живеем, в любов умираме и в любов си отиваме, защото няма друго, освен любов във Всемира. Истина, истина ви казвам: идвал съм, идвам, и пак ще идвам, защото ме праща Тази, която е била преди всичко, за да пребъде и сега. Най-нежната и светла любов - живото, красиво тяло на Всемира, което знае, обича и живее като съзнание в блаженство и любов, с хубостта на тази, пред която Бог извика: „Аз не съм знаел, че си толкова хубава, откъде дойде?" Тя му рече: „В съня Ти бях, но пак жива бях, затова съм осезаема и реална." Ахура е тя - Първичната Есенция на Сладостта, най-първичната субстанция на осезаемата чистота, която ражда всичко под силата на любовния трепет на Вечната Жена - Бог.
АМРИТА
---И никой не видя. Има семе, което се взема от най-скрития Храм на Престола на Бога-Богиня. То се дава най-потайно на един херувим и той го пренася из мировете за спасение на човешките същества. Без това семе нищо не става - то носиРЕАЛНОТО величие. То ще спаси сега човешкия род от Сатан. Донесе ни го скрито този път Елохим и го остави в неизвестно място в Лотоса, който ни даде Христос, и на крилете на Птицата, която го пази. За него повече не се говори - той е новият тип на новия човек, с една способност в повече.
......
АМРИТА
...Да, но те винаги слизат от скрития остров на четирите Брахмани, от Храма на Ахура-Мазда. Или са тамошни жители и се прераждат като подготвени същества, вече минали този кръг на еволюцията; или са божества от други планети. Сега то е изпратено за цялото човечество. То ще бъде спасено! Не първите единици, които са вече спасени от разните кръгове на Йерархията като Мъдреците, Светците и Поетите, които слизат рядко и затова не от всички са разбрани. Такъв Мъдрец понякога носи със себе си и пилее небесен мир, който е три-четири пъти по-висок от способностите на Мъдреца. Има Мъдреци, които слизат със седемте си развити способности и говорят за неща от някакви светове, съвсем непонятни за човечеството, което сега се движи в своята пета способност по стълбата на Йерархията. И ние сега нали бяхме между нашите братя, но кой ни разбра? И сега като слезем с новия зародиш, който носи още една способност - един орган в повече за възприятие, кой ще ни разбере? Но такъв е законът на развитието. Слънцето трябва вечно да пробива с лъчите си заспалата материя, която храни Божеството у човека. НАШ дълг е - и затова ни се дава, защото любовта има своите чеда и Мъдрецът за тях живее. Защото, ако не бяха те, нямаше да има Мъдрост. Ако ги нямаше цветята, защо щеше да грее слънцето; и ако нямаше сърца, защо щеше да пее поетът? Велик е всемирният живот! Той е за нещо, което се самовъздига. Голямото създава малкото и живее за него, а малкото расте под лъчите на по-голямото. Ние - и големите, и малките - сме едни и същи чеда на Любовта! И ще се разнесе като вода новата раса - и ела тогава след няколко века, и кажи това ли е човечеството, което се убиваше, страдаше и унищожаваше. О, да - знае то какво го чака! Това семе не е само семето на Братството и Любовта, Поезията и Словото, а и на това, което сега се даде на тебе, а у Рама разцъфтя и го направи ХРИСТОС.
***
ПОЯСНЕНИЯ ЗА ДРАМИТЕ НА ТОД ОТ ПУБЛИКАЦИЯ В НАСТЯЩИЯ ПРОФИЛ НА 24 МАЙ 2019 г. Поради свещената дата за българския народ и голямата част от славянството, която чете и пише на българица, думите по-долу са посветени на скулптора ни Владимир Гиновски. Той направи паметника на св.св. Кирил и Методий пред Нароздната библиотека в София. С Гиновски бяхме приятели, а той беше инай-запознат и с Драмите на Тод и много ни говореше за тях. По едно време ги издаде - томовете виждате на илюстрацията тук.
Паметникът на Св.Св.Кирил и Методий пред Народната библиотека в София извая Владимир Гиновски (1927-2014) – един български светец, мистик и мъдрец от първа величина. Дал е Бог Владимир Димитров Майстора да не остане без наследници и в това отношение. Паметникът е смятан е за едно от най-добрите постижения на българското монументално изкуство. Негово копие е поставено през 1990 г. в Мурманск, Русия, както и в двора на българското посолство в Рим. Подробности за Гиновски могат да се видят в интернет. Ние с него се сприятелихме през 1963 г .- точно в годината, когато бе обявен конкурс за паметник на светите братя-първоапостоли, който бе спечелен от Владимир и открит през 1972. Гиновски ни смайваше с полетите на святостта и мисълта си, той бе безкомпромисен в пътищата на Духа и ни разкриваше тайни, които са знаели само достойни българи от величината на Николай Райнов, с когото, между другото, Владимир си приличаше в много отношения.
Една вечер трябваше с него и една позната да сме на опера – „Вълшебната флейта”. Той никога не пропускаше нейно представление, когато я даваха, независимо от състава и качеството на спектакъла. Каза ни: „Какво велико нещо: Моцарт е изкарал на сцената Христос! Христос на сцената!” Гиновски почиташе Учителя Дънов и знаеше за думите Му, че Рама, Кришна, Хермес Трисмегист, Исус, Зороастър, Боян Мага и пр. са ЕДИН И СЪЩ ДУХ. По времето на въпросния спектъкал на Моцартовия шедьовър през 1963 г. или някоя близка до нея (точно не си спомням), в България и света течеше поредната преподредба на езотеричните йерархи и сили, които да бъдат на върха. Нито едно действие на голям Посветен като Владимир Гиновски не бе случайно - той и в този случай е трявало да бъде на мястото си като един от върховните йерофанти на Бялата Ложа в България. Той много добре знаеше, че присъствието на Бял Маг и Посветен на един такъв езотеричен спектакъл е от голямо значение. Адептите на Съвършения предават като космични телевизионни станции из целия космос всичко най-значимо, което става около тях. Каквито и да бяха певците в случая, Владмир знаеше, че „Вълшебната флейта” и ариите на Зорастро и Царицата на Нощта винаги разтърсват цялата вселена. Затова не можеше да си позволи да отсъства от нито едно представление, може би не е пропускал това и когато е бил в чужбина. А в случая премиерата на новата версия на наша сцена е съвпадала с важно тайно събитие на духовното правителство на планетата точно през същата вечер. Гиновски ни даде да разберем, че е така. Обаче точно в този момент той е имал запланувана важна работа в една среща на най-високо ниво в това Тайно Правителство, а не е искал да изпуска и мисията си в излъчването на „Вълшебната флейта” в космоса чрез превъзходния си мозък. Чрез шедьоври като нея в цялата вселена стават изцеления, възнесения, просветления, възкресения – даже и чрез дуетите на Папагено и Папагена, както и чрез всяка Моцартова нота от тази абсолютен шедьовър. Затова Гиновски е решил да отложи спектакъла за друга близка дата. Така и стана – главен певец се е разболял и отложиха представлението, ние присъствахме на него скоро след това в още по-богат зрителски състав, понеже Владимир покани още двама приятели от най-вътрешните среди, които знаят как да излъчват. „Как така – казваше той: Учителя на сцената, а ние да остъстваме!...” (Зорастро е Великият Учител, въплъщение на Господ - Христовия Дух)
Именно Владимир Гиновски ни разкри явлението „Тод” в пространството на българските и световните духовни свръхценности – езотеричните шедьоври на Стоян Диловски. Той знаеше какво е казвал Учителят Беинса Дуно: „Четете и изучавайте Драмите на Тод”. Даваше ни да четем от оригиналните издания и ни ги тълкуваше по един неподражаем начин. Много по-късно той издаде всички Драми под своя редакция. На някои приятели на места не им харесваше неговата редакция, понеже лично го чухме, че бил съкратил и променил някои „лигави” реплики на влюбените в тия драми… Не ни хареса и различния формат на книжките с драмите, всички нееднакви - едни стърчеха над другите в библиотеките ни, може би че това се е наложило от липса на единство в издателската концепция. Обаче когато един Посветен прави нещо, той има своите дълбоки основания, затова да не бързаме да осъжданме „лигавите” диалози и формата на книжките... Във всеки случай, едно добро познаване на разликите от оригинала не е излишно. Именно в светлината на Драмите на Тод ние днес разбираме много по-добре и Беа Нади – другото крупно явление в нашата и световната езотерика. И в двата й върха, в лицето на Тод и Беа, Сродните Двойки Души са НАД Боговете. А враговете на Драмите ги наричаха "неграмотни бълнувания и брътвежи на поредния сомнамбул-шизофреник, натълтал се безразборно с религия, митология, окултна и теософска литература".
Ето една реплика на Владимир Гиновски, която доказва, че наистина си е говорел с Бога: "Възгордях се, повярвах, че си говоря с Бога лично - и ето, че нещастието ме споходи...“ - обяснява с ирония днешната си орисия скулпторът. Стъпил бил накриво на стълбата в ателието и си счупил единия крак. След време, при инцидент, пострадал и другият... След това пирони крепят и двете му стави и той не може да се занимава с любимата си работа." ДВА ИЗВОДА ОТ ТУКА: 1.Който се е хванал, че се е възгордял от връзката си с Бога, дори и да се е възгордял, той НАИСТИНА СИ ГОВОРИ С БОГА, понеже има доблестта да признае, че се е възгордял. А ние подозираме, че Владимир не се е бил възгордял, а само ПРЕДПОЛАГА това поради смирението си, което още повече говори за връзката му с Бога. Истинските горделивци не само си вярват, че им говори Бог и чрез тях говори Учителят, но и не им е неудобно и да обявяват това пред феновете си. При това те не приемат, че ДРУГИ може да си говорят с Бога, и то истински. 2.Когато Небето реши, че е дошъл моментът за по-високо Посвещение, то контрира личното ни щастие или спира работата ни там, където сме най-талантливи. Прави това дори чрез драстичен инцидент, ако не можем да овладем тази Ниагара в нас и да пренасочим силата й на по-висока орбита. Дали пък това не са били уроци и за краиния аскетизъм на Владимир Гиновски, който и по дух, и по величие, и фигура не отстъпваше на Владимир Димитров Майстора? Или за острата му критичност понякога?
Между другото, за обичащите и почитащите Владимир бе очевидно, че образът на Константин-Кирил пред Народната библиотека в някаква степен е и автопортрет на ваятеля. И така да е – това не е без основание. Почти никой не знае с колко Ученици и Апостоли на Съвършения през вековете, каквито бяха и Николай Райнов и Майстора, ние се познаваме и днес.
„Аз, вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалече, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род, и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми, по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея” (Призвание към народа Ми български - български синове на семейството славянско”, България, Варна, 1898).
Враговете на славянския род и днес искат да изкарат, че няма слявянство, но с това се легитимират, че са врагове и на Този, който е изказал горните думи, колкото и да искат да се представят, че са Му последователи.
ПУБЛИКАЦИЯ В НАСТОЯЩИЯ ПРОФИЛ ОТ 23 август 2019 г.: Днес, ПЕТЪК, от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е, желаещите може отново да четем силни текстове заедно. ПАК ИЗ ДРАМИТЕ НА ТОД – едно изумително, потресаващо явление в българската и световната литература и духовна култура. Днес подобно „безумие” в България и света виждаме почти само у Беа Нади – един мощен лъч от Данте Алигиери. Също и чрез една Приятелка – Мариета. Даже и „Урантия” и „Роза мира” - други две грандиозни явления на 20 век - са по-логични и сресани от тях; даже и Куелю и Астуриас… Някога само Мевляна Руми е бил толкова "луд", но и той е от български произход... Ако бяха хванали и едно листче от Стоян Диловски в соц-периода, психитрията му беше сигурна, ако не и Белене! Съвсем случайно това не се е случило с него и преди 9 септември 1944. Въобще, още не се е явил окултист, мистик и литературовед, който да е в състояние да оцени по достойнство този шедьовър – Драмите на Тод, - и изглежда скоро няма да се появи. Оцени ги само светецът Влдимир Гиновски, големият наш скулптор и мистик, и ги преиздаде под своя редакция, но ни каза: „Орязах лигавите диалози”…
Самите оригинали на Драмите са невероятен шифър - „потокът на свръхсъзнанието”, във вида, в който Боговете и Двойките над боговете са му ги диктували. Диловски не се е грижел почти никак за препинателни знаци – ако искаш и можеш, разбирай... А то не е за разбиране с нашия ум и след стотици години. Един-два процента може да стигнат до нашето разумение, само защото сме надникнали умствено с едина или две квадрилионни от промила в Учението на друг един Българин и Небългарин.
Сега тече една нова редакция с препинателни знаци и логически ударения (думите с големи букви тука), от която по-долу ще видите извадки:
ИЗ КНИГА 1 – „ЗВЕЗДАТА НА ИЗТОК”
Сърцето - тази същина велика, която във всяка точка е едно и също. И така то е НАВСЯКЪДЕ, когато бие; а не е НИКЪДЕ, когато бие САМО ЗА СЕБЕ СИ.
Но сега, когато си вече голям, когато твоите сънища захванаха да събуждат безконечието на живота, аз мога вече да говоря. В тебе сърцето почна да бие с удара на Любовта; и първото, което трябва да ти се каже, о новородений, то е КОЙ Е ПРЕДМЕТЪТ НА ТВОЯТА ЛЮБОВ - това е НАЙ-ПЪРВИЯТ дълг на всяка мъдрост, която слиза отгоре!
ОРОС
Помня, помня! Преди няколко месеца, когато дойдоха гости от другия край - един мъж, една жена и едно момиче, - аз за пръв път видях такова Същество с лице на земна роза. И беше ме срам да ти кажа, но усетих нещо, което много прилича на чувството, когато мириша някое ароматно цвете…
ХРОНОС
ЛЮБОВ е първото събуждане на младежа, защото в живота всичко почва с ЛЮБОВ, ОТ ЛЮБОВ И В ЛЮБОВ. И ТОВА е, което ражда цветните сънища и мечти; ТОВА е, което чувства и мисли и има ум, тяло и душа. ТО е, което твори безконечността, защото любовта е ненаситно висше желание! ТО е, което твори Вечността, защото любовта иска непрекъснато блаженство. Но знаеш ли що е любов? - ТОВА ако знаеш, ВСИЧКО ще знаеш, защото само в тази дума се центрира животът на Безкрайното. Тя е ЕДНА Същина, която е дихание, сила, ум и знание. Но е нищо, когато не се разбере или се криво съзнае. Тя е силата, която възвишава, и силата, която тласка в калта - ето защо, Оросе, ти трябва да знаеш КОГО ДА ОБИЧАШ.
ХРОНОС
/…/ ЕДИН е предметът на любовта за всеки - най-красивият. Не по видение, а този, който СЪЗДАВА красотата. Не картината трябва да обикваш, а ТВОРЕЦА на картината; не това, което виждаш създадено трябва да залюбваш, А НЕГОВИЯ СЪЗДАТЕЛ. А това ще разбереш само тогава, когато знаеш, че всичко това, което е създадено, Е ЗА ТЕБ.
ОРОС
От кого?
ХРОНОС
От Това, Което те обича вечно - само тебе, завсякога и вечно.
ОРОС
Нима има Нещо, което ме обича, без да зная аз?
ХРОНОС
Да, и това Нещо ти трябва да го обичаш истински и вечно, защото то е истинската любов - това, което РАЖДА Любовта.
ОРОС
А кое е то?
ХРОНОС
Урания - Вечната Жена!
ОРОС
Като сестра ми Венера ли е красива и като майка ми Психея ли е любяща?...
ХРОНОС
И като едната, и като другата - но това, което виждаш в тяхното лице, то е само като АРОМАТЪТ на розата, а Тя е САМАТА РОЗА. И ти я ОБИЧАШ вече - чух те какво говориш, а това са първите зари на младеж, който е залюбил...
ОРОС
Да, татко, сънувах... Но това беше нещо от хиляди цветя, целувки, образи, ефири, видения и трепети...
ОРОС
А кой направи всичко това?
ХРОНОС
Тя - Урания, Царицата на Слънцето, Вечната Жена. Тя е твоя Другарка във Вечността - на тебе, който си Вечност.
ОРОС
Где са сега моите Татко и Мама?
ХРОНОС
Всякога до теб, в теб и с теб! Ето, виждаш ли това безкрайно Пространство, което не е празно? - То те ражда непрекъснато. Усещаш ли миговете, които нареждат чувствата, мислите ти и картините? - Това е безкрайното Време, което се саморажда зад всичко, що виждаш - То е твоят Татко, а Пространството - необятността на твоята вечна Мама.
ОРОС
Не мога да ги видя. Само СЛЪНЦЕТО е, което усещам най-силно...
ХРОНОС
Защото то е тялото и изразът на Тази, Която те обича - твоята Другарка, неразделната частица, ДРУГИЯТ ти принцип. Защото, когато ви създадоха Озирис и Изис, вие бяхте заедно там в ЕДИН зародиш, но зародиш неразвит - Яйце, наречено „Всемирно Яйце”. Тласъкът на Една Целувка направи да се оживи това Яйце - и тогава просветна на хоризонта едно ново слънце, седмошарно - от седем цвята в хармоничен проблясък… Това бе изблик на Любовта, която искаше да прояви тържеството, силата и могъществото на БОГА, като идея на мировете. НОВ Бог се роди! ТАКА се възраждат Боговете, и Всемирът, и Бог - в лицето на такива слънца като вас с Урания. Отдавна бе то, в един момент на Велико Слияние, когато се създаде вашето слънце. И след него Изис-Озирис - вашите родители - се сляха с Всевишния и станаха Безконечност и Вечност, а като проява на това тържество беше новото седмошарно слънце на хоризонта…
ОРОС
Защо само аз съм слязъл тук, а Урания е останала там?
ХРОНОС
Тя е Вечната Жена - Принципът на Майка-Любов, а ти си Вечният Мъж - Принцип на Тяло-Могъщество, и Тя трябваше да изпълни своята роля като Майка. И в същия момент на сътворението ви Тя те обгърна като светлина, разширяваше се по принципа на Любовта - и така стана Слънце. Обгръща те с лъчи отвсякъде и ти си в Нейните Обятия и сега, но в онзи лъч, който още не се усеща. Тя те въздига и хрàни като малко дете, и когато твоят принцип стане божествен, тогава Тя, по силата на безкрайната, неизменна и вечна Любов, ще почне да се преобразява постепенно от Майка на Другарка, защото там, в Единната любов, няма дележ на тези две усещания. И ти почна вече да УСЕЩАШ това - ти, който беше несъзнателно дете досега. Тя те въздигаше и галеше като майка; но сега, когато ти вече се осъзна и усещаш принципа си, Тя ти става ДРУГАРКА, а това са цветята - най-първите поздрави на новата любов на Всемира, която е другарство и хармония. ЕТО предмета на твоята истинска любов! И сега, като знаеш това, не гледай на външното, освен като на форми временни от Един Вечен Стремеж, който е все от ЕДИН Ум - ТЯ!
ОРОС
Защо тогава такова голямо множество - и все Оросовци като мене?...
ХРОНОС
Знаех, че ще попиташ за това. Сега ти е тъмно, но после ще ти се уясни, като Я видиш. Като видиш ЕДНОТО, тогава множеството няма да ти се види разделено, а частици от ЕДНО Тяло, от ЕДНА хармония звукове, защото самият Всемирен Бог не е нищо друго, освен хармония от хиляди и милионни хармонии в Една хармония по тяло, а по Духовна Същина самочувствието е ЕДНО. По Духовна Същина ти ще си всякога до Нея и в проявеното от вас слънце до вас. Вашите Синове и Дъщери по тела, трепет, проява и блаженство са ЕДНО БЕЗКРАЙНО МНОЖЕСТВО ОТ ЧАСТИЦИ, РОДЕНИ ОТ ВАС, защото всеки създаден зародиш става вече факт, реалност, и той става част от Цялото. И като се прилепя към Висшето Тяло, като слънце в многото слънца той се въздига по дух до БОЖЕСТВО. А това ще ти стане ясно, когато разбереш, че всички форми и тела се захвърлят, и като се обличат във все по-обширни и безконечни тела и форми, най-сетне ще се облекат в ОНОВА Тяло, което е едно - НЕИЗМЕНЯЕМОТО, БЕЗКРАЙНОТО, ВЕЧНОТО.
***
ЗА ДНЕС ТЕЗИ ИЗВАДКИ СТИГАТ, понеже даже боговете стоят сащисани пред такива текстове. Много от тях не разбират почти нищо от подобни явления, които могат да се родят само на Земята, ако са в аурата на Всемогъщия. Когато Всемогъщият е в тяло на земята или в даден свят, огнищата на ересите и изумленията лумват около Него по-изобилно и неозаптимо от всякога. Затова инквизициите не престават да работят. Особено най-страшните: тия в умовете и устите на човекоподобните.
ЕТО И СВЕДЕНИЯ ЗА СТОЯН ДИЛОВСКИ от Снежана Григорова във Фейсбук (2.11.2020):
Разправят, че Майката Божия започнала всяка вечер да посещава един човек в София, където започнала да му диктува Истини за света и религиите, записани като седем Божествени драми. Този автор е Стоян Диловски, познат ни под псевдонима ТОД. Дева Мария идвала всяка вечер, но никой не я виждал и чувал, освен него. Била забулена с було и той никога не бил видял лицето й. Авторът е бил търговец, имал е магазини, обичал е жените, ходил е във Франция... Издава драмите през периода 1919-22 г. Ако човек е запознат добре с тях, може да разбере, че тези Драми не са писани от човешки ум. Разглеждах тетрадките на ТОД и в тях почти нямаше задрасквани думи и редакции. Виждаше се, че той е записвал всичко под диктовка. Казват, че Петър Дънов е карал учениците си да четат Драмите, защото те развиват интуицията на готовите. По-късно книгите попадат в ръцете на един началник склад в мелницата на гр. Пазарджик. Той ги предава като щафета на известен скулптор от София. През 90-те години на миналия век хора от Америка идват при скулптора и му донасят оригиналните тетрадки на Тод, на които той е записал Драмите. Дават му пари и го карат да редактира и преиздаде Драмите. Тетрадките и книгите от първото издание на Драмите помогнаха на скулптора да ги осъвремени и редактира. В книгите от първото издание ТОД вмъква доста стихотворения, които не са диктувани, а са били плод на неговата поетическа мисъл. Целта на новото издание на Драмите е била да се открие някой, за който са предназначени. Седемте драми бяха издадени в тираж 500 бр. всяка и се предлагаха на книжни борси, книжарници, духовни личности, библиотеки, но напразно. Никой не ги разбираше. Докато през месец юни 1999 г. аз случайно открих една от Драмите – „Звездата на Изток“, (издадена преди това от издателство „Хелиопол“?. Тогава бях в книжарницата с мой приятел, известен художник от Пловдив, който се оказа състудент и приятел на скулптора от София. Той ме помоли да коментираме книгата, след като я прочета. Прочетох я за една нощ и на другият ден му се обадих и му казах следното: „Книгата съм я написал аз в предишния си живот, за да я открия сега!“. Той веднага предал на скулптора моите думи и пожелаха да се срещнат с мен. Така, на 3 юли 1999 г. се срещнахме тримата в Пловдив и те ми донесоха останалите Драми. Този ден за мен се оказа ден на „Новораждане“ - и тогава придобих името Хорос.
Тези Драми ми отключиха интуицията, и след прочита им започнах да „виждам“. Открих истините на всички религии и религиозни книги по света. Дотогава имах голяма библиотека на тема „Духовност“. Търсех нещо, но го открих едва в „Божествените драми“ на ТОД. Нали има една мисъл, че „Човек трябва да изчете 10000 книги, за да открие своите си 10!“.
Драмите са дадени на Човечеството, за да промени пътя, по който е вървяло досега, и да се обърне към Бога. Запомнете едно: тези Драми ще бъдат най-четените, издавани и търсени книги по света! Ще бъдат играни в театри, филмирани и изучавани в училищата...
С помощта на мои приятели ги качихме в „Спиралата.нет“. За съжаление, този сайт го затвориха тъмните сили, но фонда от книгите на „Спиралата“ е качен в „Замунда“, където можете да ги откриете и прочетете. Мисля да ги издам и аз с коментари, но да сме живи и здрави - и ТОВА ще стане. Ще се опитам да ги пусна в групата, но това ще стане по-късно.
Близо 70000 човека гледат танца на Слънцето (Изида, Урания, Светият Дух, Мировата майка на света).
А ЧЕТЕНЕ НА НА 22 август 2019 г. – ЧЕТВЪРТЪК - от 20:30:00 ч. българско лятно време (18,30 GMТ) или от първата секунда на четен час когато и да е. Учителят препоръчва да се четат и изучават Драмите на Тод, дошли чрез българина Стоян Диловски. В „Златната песен на Любовта” има дълбоки тайни на илухимността: кога е божествено да искаме някого само за себе си - и защо? Кои същества са по-високо от боговете и най-близко до Бога - и защо те се страхуват от боговете?
СТОЯН ДИЛОВСКИ : : ИЗ "ДРАМИТЕ НА ТОД" : : ЗЛАТНАТА ПЕСЕН НА ЛЮБОВТА
ПОЛУКСИ И КАСТОР
БОГИНЯ ПОЛУКСИ
Един от Боговете взе от мене милувката и я направи слънце, друг взе нежността на моя поглед и го направи лазурен простор, трети взе усмивката и я направи нежен цвят, четвърти взе моята сънна мечта и я направи тъга... и от мен не остана нищо, уви! Къде е Жената? Твоята Дружка къде е, мили - тази, която трябва да бъде само твоя? Не ти ли е мъчно за мен? Скрий ме от Боговете, скрий ме, мили мой!
КАСТОР
Когато отвориш своя взор, миличка моя, аз искам да бъде само мой. Когато разгърнеш своите нежни ръце, аз искам да бъдат само мои. И розата, която откъснат в ранно утро, да бъде само за мен. А ти защо ме забрави, защо ме остави сам в тъгите на живота? Ако ти си моя, защо не дойдеш при мен?
ПОЛУКСИ
Лика ми отнесоха Боговете по цветята и по слънцата моите мечти. Един от ударите на моето сърце взеха и с него запалиха звездните мирове. И паднаха на колене Боговете пред мен, и сложиха ниско до земята чело... „защото няма по-красиво нещо от Красотата на жената". О, колко бяха далече тогава те от мен! Къде да те търся, о мили мой? Аз искам да се намеря, защото намерих тебе. Какво направи ти с Жената? Къде е твоята Възлюбена? Скрий ме, скрий ме! Да не ме даваш вече на боговете.
КАСТОР
И когато падна едно листенце от букета на твоите просторни сияния, аз го взех, турих го на устните си. То било една от твоите усмивки... Когато така се засмееш, мила Полукси, нека това да бъде само за мен!... Когато чуя твоя сладък глас, искам да бъде милувка само на моето лице.
Ако ти си моята вековечна Дружка, защо не дойдеш? Те останаха далече, Боговете. Не моята Майка ги роди. Моята Маминка не ражда Богове, а СЪРЦА на Богове.
ПОЛУКСИ
Те нямат сърца, Боговете, защото нямат Дружки, родени като мен, и затова не говорят за Жената. Не са Богове, които са без сърца от твоята Маминка. Само слова и имена, не Богове. О, скрий ме от лъжливи тронове и самозвани имена от прашинки без сърца. Скрий ме от Боговете, страх ме е, скрий ме!
КАСТОР
Само един е най-милият Син на Маминка и една е нейната най-очарователна Дъщеря... Когато ме събуди твоят поглед из нежностите на вечните зари, защо не си само моя?
ПОЛУКСИ
За тебе падна сълза от моите очи и оттогава ти плачеш за мен... Един бог я направи море, по което заплаваха лодките на слънцата, и когато веднъж я пренасяше в мира на своята Възлюбена, изпусна я и тя падна в твоето сърце. Сърцето ти говòри, че аз съм твоя, о мили мой! Да ме скриеш вече от Боговете!
КАСТОР
Познах ги аз тези, които те разпиляват на части! От СЪРЦЕ е твоят Мир, но никой не го знае, и поради туй всеки взема от тебе това, което намира за най-красиво. О, Боже мой, Татко Възвишени и Свети, събери сълзата в коронката на едно от тези цветчета! Нека я окръжават! Тя ще отвори от свян устни и ще пошепне: „Аз съм само негова. АЗ съм тази, която той търси." Нека стане това, което казах!...
ПОЛУКСИ
Ах, колко ме е страх от тези, които искат да знаят! Зъби кръвожадни от чудовища са тези, които дъвчат вечно: „защо”, „как”?... Като мъглички ме гонят по синия лазур зефирите на техните планомерни домове - те турят моето име, но мене няма там, защото ти не влезе вътре...
Паднаха веднъж мировете под нозете ми, защото Боговете ги направиха венец на моята глава. С тъжна усмивка отхвърлих тази гирлянда - защото не беше от ТВОЯТА ръка. Обичаш ли ме, мили мой?
КАСТОР
Ето, чак сега слънцето изгря на изток - ТВОЯТ лик. Ето розата на Май - твоята устна. Ето лазурния простор - твоят нежен глед. Ето зефира - диханието на твоята гръд... А ти къде си - ти, възлюбена моя? Ако си ТИ това, защо не дойдеш при мен?
ПОЛУКСИ
Паднаха веднъж Боговете от троновете си, защото не съзряха твоето име на моята уста…
КАСТОР
Скриха слънцата своя глед, когато видяха красотата ти. Те светят, само защото се мислят за по-хубави. И Боговете на тронове седят, защото не са видели твоя трон от злато. Но щом го видят, и Боговете ще слязат от своята висота, и слънцата ще потъмнеят из своите мирове - прашинки из празните простори на твоите мечти.
Но ти къде си? Ако ти си само моя, ела!
ПОЛУКСИ
Чу ли ти някога звуковете на Сърцето? Усети ли извора на Живота - този, който се крие в сълзата на своята Майка Небесна. Сърцето шепти само едно име - моето. А тъгата е сърце из всемира, който ме загуби. Сълзата е вик на любовта, а любовта е моят живот, който аз дадох на ТЕБЕ.
О, скрий ме, скрий ме от Боговете там, живеещи по високите върхове на вечноснежните простори. Не искам мечти от снегов! Отворете вратата - нека излязат тези, които искат, нека влязат тези, които страдат! Отворете вратата на сърцето, скрийте слънцето в тъгата на знанието. Скрий ме от Боговете, о Възлюбени мой!
КАСТОР
Ах, страх ме е да те сваля на Земята! Но ти тъжиш!
ПОЛУКСИ
Всяко облаче, което лети по лазурните простори, носи по една частичка от моето разпиляно тяло. Аз виждам твоята сълза, затова тъгувам. Защото си само мой! О, не ме дръж вече пред взора на Боговете! Скрий ме!
КАСТОР
Има пещери из земята, където капе непрестанно сълзата на моята Майка рождена. Чу ли ти някога жалния шепот за Сина ù: „С нея си отнесе и живота на моя възлюбен син..." Ти бе на Луната тогава, пък аз из пещерите и усоите на...
ПОЛУКСИ
Бягай, мили, от пещерите и усоите на... Отнеси със себе си и воала, който покриваше лицето ми и който аз развявах, когато ти отпътуваше за... за да можеш да гледаш по-дълго моето изпращане, тогава толкова печално! Забулù се сега с този воал и бягай!
КАСТОР
Защо плачеш? Нали знаеш, че аз съм само твой?
ПОЛУКСИ
Защото и тогава ронех сълзи.
КАСТОР
А отвън е тъй хубаво! Но кой вижда красота през просълзен поглед?
ПОЛУКСИ
Направù в розата нашия храм на самотата; в коронката на цветето - жилището на нашия вечно буден сън. Там няма Богове, където трепери от болки на сладостни мечти сърцето. Там е само тъжовният вик на любовта, от която избликва твоят живот, защото е мой.
КАСТОР
Любовта не търпи разделение, нито взаимност - тя е единна същина. Тази, която е моя, тя е само моя. Ти не си на никого, защото всички разпиляват. Само аз те събирам. Не се ли събуди? „Загубù живота си, за да го намериш..."
ПОЛУКСИ
Не, загуби знанието си, за да познаеш всичко!... Ела, ела!
Само зефирът ще посещава нашия дом. Въздишка е той от миналите наши страдания и тъги. Нека само той да идва в нашето венчално ложе и да отнася сълзите на радостта, които ще станат светещи слънца за синовете човечески. Всяка наша сълза ще влезе в сърце. Сълзите на възлюбените търсят само страдалните сърца.
Аз идвам всякога при тебе, окръжена от цветя. Слънцата превръщам в цветя, а лазурите - в мириси.
КАСТОР
Познаваш ли ти живота, който стана глътка на твоята уста? Познаваш ли капката на моя океан от блаженства, който се стопи в жарта на твоите копнежи - и ти тогава построяваше мирове, когато аз изчезвах в страшни страдания и болки далече от твоята милувка.
ПЮЛУКСИ
Постилах рози и цветя там, където ще минеш със сълзите на твоите Богини и Богове. Ти тогава знаеше ли нещо за мен?
КАСТОР
Тъжах!
ПОЛУКСИ
Аз ли бях там?
КАСТОР
Не, ти беше зад сълзата на моето отчаяние - помниш ли кога умрях?
ПОЛУКСИ
Когато отидох да ти донеса ново слънце на новата радост на Май - ти тогава загуби вяра в любовта ми и умря.
Пред теб бягах, за да ме стигнеш, о мой мили; а чаках те, за да ме изпревариш и ми приготвиш златното венчално ложе.
КАСТОР
И видях, когато се събудих, че държиш едно светло детенце на ръце.
ПОЛУКСИ
Това беше ти!
КАСТОР
Ще настане нещо страшно, ако те разкрия: водата ще се нахвърли върху земята, земята ще отвори със стръв уста и ще погълне вълните на своята ненаситност... и всяко слънце с планета, и човека с животните, и човека с човека...
Защото всяко нещо ще поиска да те притежава, като те види. Сега само името ги пленява, но ако видят ТЕБЕ?
ПОЛУКСИ
Тогава се скрих сама от Боговете, когато ти се ожени за рабините си, и с тяхното венчално було завих очите на Кришна, Буда, Зороастър, Орфей, Конфуций, Христос, Мохамед... за да не видят красотата ми. И затова никой нищо не каза за мен, защото не знаеше нищо за моето съществувание. А това всичко направих, защото в техните храмове го нямаше най-нежното дете на своята Майка. Между устната и целувката е най-нежното дете на Майката и Бащата! Вечният глас на любовта е устната му, а сърцето му е вечното блаженство. Не детето на живота, а детето на ЛЮБОВТА на живота; не детето на знанията, а детето на ХАРМОНИЯТА на творбата; не на цветчето, а на красотата на цветята. То не беше се родило, защото умря от любов за мен - това беше ти.
КАСТОР
Ах, колко ме е страх да не те разкрия!
ПОЛУКСИ
Тогава бях бременна, затова се скрих, за да те родя,защото много те обичах. Когато бях бременна, тогава създадох детето на цветята, а скрих детето на красотата и затова никой не каза нищо за него, защото не го знаеше. Затова слизаха горните Богове, за да го намерят в Майката, но никой не позна, че е скрито в утробата на Другарката, която, за да го прикрие, стана жена незаконна на своя възлюбен.
КАСТОР
Знанието е последният воал на твоя мир, аз го отхвърлих.
ПОЛУКСИ
Загуби жената, за да дойда при теб - рабиня е жената на Господарката си. Защо се ожени за рабините си, а мен остави да окичвам бреговете на сладките милувки? Там, където е слугинята, Господарката изчезва. Сълзи са децата на рабините ти, те са луните на твоите страдания. Виждаш ли слънцата? - Това са моите и твоите деца. По дървото на живота се покачиха децата на рабините ти и висят като листа по лилиите, акациите и магнолиите…
КАСТОР
Не мога, не мога да те погледна - срамът навежда очите ми в земята.
ПОЛУКСИ
Станах свободен лъч, за да спася синовете на рабините ти, и наложница ти станах, за да спася вечната ти Другарка - себе си. И затова слязоха онези Богове, но никой не узна името ми, защото то се нарече „Слънце Мое”. Не търсù Себето от Себето в Себето... Не търси Гласа на Безмълвието, а Безмълвието на Безмълвния глас.
Не чакай вече Гласа Вопиющи в Пустиня. ТУК Е ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО ДОСЕГА, ЗАЩОТО СЕ ГОВОРИ ЗА МЕНЕ. Небето обгръща земната сфера, не ти ли е мъчно за мене?
КАСТОР
Не тъжи тогава, когато създавам ново слънце, за да изгоря в него из жарите на Моите тъги. Не тъжи, мила моя, за мен, когато виждаш, че падат слънцата едно подир друго под диханието на моята жадност за тебе. Не тъжи, сладка моя Полукси, тогава, когато едно слънце е сладък трепет, а една Звездица е въздишка из цветята.
Ще махна с една ръка - и хармонията на световете ще стане само една въздишка на твоята сладка въздишка на удовлетворението. О, как ме е страх да не те разкрия!
ПОЛУКСИ
Не ме увивай повече, остави ме полуразвита из лилиите на моите сънни покои.
КАСТОР
Защо тогава тъжиш?
ПОЛУКСИ
Защото твоята въздишка ме отнася по тъгите на твоите копнежи, никога неудовлетворени.
КАСТОР
Има ли нещо по-висше от това: да изчезнеш за тази, която обичаш така?
ПОЛУКСИ
Скрий слънцата и мировете, когато ще ми пошепнеш, че ме обичаш. Скрий въздуха, простора и всички дихания, когато ще кажеш, че си само мой. Скрий всички видения като лъжливи шепоти на твоите рабини, всякога против мене. Рабиня е всяка жена, която се явява против твоята Възлюбена... Закрий очите си и не гледай духовете и цветята и бреговете на водите - а само мен! За да ти кажа: ОБИЧАМ ТЕ!
КАСТОР
Скрих ги.
ПОЛУКСИ
Аз съм само твоя! Обичам те!
КАСТОР
Има ли нещо по-сладко от това да дадеш целия Всемир на тази, която е само твоя?
ПЮЛУКСИ
Звездите са прашинки от розата, която ми даде моят Възлюбен, а мировете - листенца от цветчето, което ми откъсна в милия май. Слънцата са мириси от лилията, с която изтрих сълзите от бузите му, а лазурът е воалът, с който изтрих потта на челото му, а моето слово е ехо от целувката, която ми даде... Аз съм вече само твоя! Разкрий ме!
Кастор пристъпва, простира ръка да разкрие Богиня Полукси, но изчезват и тя, и той.
8.12.2021 г. 17,22 ч.
След дълги колебания, споделям тук този пост на Б.Русанов за регресията, която той ми направи преди години. Не исках, понеже с приятелите постоянно си повтаряме думите на Учителя "Който говори за себе си, не е ученик". Пък не дай си Боже и да публикуваме физиономията си - симптом на ясно какво. В този профил избягвам да се представям и да ме представят като "холизатор на Елма", понеже е посветен доминантно на мисли от Учителя Беинса Дуно. Преди подменях и снимката си във Фейса горе вляво с нещо друго както много хора, считайки, че това е очевиден акт на тщеславие. До един момент, когато едно пиленце кацна на прозореца ми и каза: "А ти защо мислиш, че това на снимката си ти? И че всичко друго, което правиш, е твое дело? Нямаш плраво да криеш работата на Природата! Колкото и да се притесняваш и да откриваш грешки в себе си! Нали всичко е за поука?"
8.12.2021 г. 19,58 ч.
ВЪЛШЕБНИЯТ ПЪТ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА : : ТИНА ЕЛЕКТРА ЗА ХРИСТОС И ЗА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО
ЗА ЖИВИЯ ХРИСТОС
Какво е вярата и какво е религията – това е въпрос, който отдавна ме вълнува. По религията вярваме, че Христос е живял някога, правил е чудеса, имал е ученици - и толкоз. От моите наблюдения останах с чувството, че мнозина вярват, че Той там си е останал в миналото или е достъпен само в храма; или - както казват: "Бог високо, цар далеко" - и с това убеждение живеят. Виждала съм хора, които излизат от църквата и сякаш не са се докоснали до нищо божествено. Веднага започват да се държат така, сякаш Христос не е жив и че в момента не ги вижда и не ги чува. Да ги разочаровам ли?... Ще ги разочаровам ли, ако кажа, че Той е навсякъде, във всяка прашинчица, във въздуха, в нас самите?…
Във вярата така стоят нещата – малко по-различно - и вярата отдавна се отдалечава от сгради и помещения, намира простор там, където й е мястото – навсякъде! По нея вярваш, че Той е жив - Жива Енергия, Жива светлина, винаги настроена да помага, да подкрепя, да просветлява. Защото знае какво е да си човек!
Ей с тая вяра си живея! И за нея ще ви разкажа…
От дете посрещам изгрева – това е моя вътрешна потребност. Чак по-късно разбрах защо ми е тя, какъв е смисълът ѝ, какво е значението ѝ за моя живот. Но сега думата ми е за живия Христос.
Преди тринадесетина години, една сутрин посрещах изгрева на брега на морето. Вълните обливаха краката ми. Морето беше малко бурничко – мъничко, колкото да се изкъпеш с повишено внимание. Беше ме страх да вляза, макар че сутрин обожавам да плувам – водата веднага след изгрева е особена.
Като дете обожавах да влизам когато има вълни – скачах върху тях, потапях се под тях, обръщах се с гръб, правех всевъзможни игриви неща и се радвах на живота. Но пораснах и станах по-предпазлива. Вече не се забавлявах така по детски с вълните. Стоях и ги гледах отстрани… Замислих се над това – каква радост губя, кога станах толкова сериозна и отговорна? Когато бях дете си обещах да не го правя – да не приличам на възрастните, винаги да остана точно това жизнерадостно дете, което бях… Но не спазих обещанието си към себе си, и това ме правеше тъжна. Сякаш се бях провалила в една от най-важните си части – та аз все пак съм дете на Вселената - какво от това, че тук тялото ми расте, съзрява и остарява?!
В този момент усетих присъствието на Христос близо пред себе си, на определена височина. Надигнах глава и Го видях! Така, както го рисуват – в бяла роба, с благ поглед и усмивка от вечно сияние. Насмалко да се строполя на земята пред Него, но Той не ми позволи. Държеше се с мен като с равна, която просто в този момент не си позволява да разбере това. Но благоговението ми пред Него е огромно и аз за миг се зачудих с какво съм заслужила това внимание и тази висока чест.
- Аз съм ти брат! Ти си моя сестра, изправѝ се.
Занемях! Ама как така, аз съм човек!…
- Да, точно защото си човек! Когато кажеш „Братко Мой“, където и да съм, аз ще се отзовавам на твоя повик!
Това го знам отпреди, но си мислех, че е твърде нахално да си го мисля, и това още повече ме смути.
- Влез във водата!
- О, не! Морето е бурно! Страх ме е! Няма жива душа на плажа! Ако нещо стане, няма кой да ми помогне!
По едно време се усетих, че бръщолевя пълни глупости: по-неадекватна реакция не можах да изкарам от себе си и по-глупаво нещо не можах да измисля! Погледнах нагоре, а Той се усмихваше благо, защото отдавна има пълен достъп в мен – аз Му го дадох преди много години. До моите чувства, мисли, реакции, тайни, съмнения – да ги знае, за да ми помага, понеже някак си Му вярвах още от дете и Го бях „упълномощила“ да има този пълен и съвършен достъп, защото само така може да ме води. Пък и какво да крия – всеки страх се изписва на лицето на човека със сърце, с искра Божия, монада. Страхът не се изписва само на лицата на ледените и безсърдечните, на бездушните и родените извън Бога. Но с тази моя свръхчувствителност аз очевидно не бях от тях - чувствах се Христòва, че отгоре на това нося и Неговото име. Както казват, няма случайни неща…
Та разбрах аз как съм оплескала нещата и Го погледнах като дете, което е свършило голяма беля и сега се срамува… Той виждаше това и едва не прихна от смях! Обаче нали е моето по-голямо Братче, никога няма да ми се присмее… За сметка на това ми предаде следващото си съобщение. Защото Той не говореше с глас, а говореше на мен вътре в мен и аз разбирах всичко, без да има нужда да чувам глас. И сега, като пиша тези редове, Слънчо ме огря!
- - И хиляди хора да има около теб, ако ти е писано сега да си отидеш, никой няма да може да ти помогне.
Осъзнах това твърдение с цялата му сила и мощ. Думите Му преминаха през мен като нежен, презареждащ живота ми полъх, отвяха старите ми страхове и внесоха нещо ново, в което отдавна исках да вярвам силно - толкова силно, до степен на пълна необратимост: този живот не е изработен от родителите ми – той ми е дар от Господа! Когато моето неръкотворно тяло се е изграждало вече в тялото на майка ми, родителите ми още не са знаели, че чакат дете! Когато аз съм се раждала, небесните тела са били в такава конфигурация, която и до ден днешен определя живота ми и ще го определя до сетния ми земен дъх. В хороскопа ми пише неща, които сега вече са сбъднати – значи, Господ ме е промислил далеч преди да се родя и е вложил в мен Своята инвестиция, за която аз отговарям, и това означава много за мен! Ама хайде вече тая вяра да стане по-силна де….
Погледах Го виновно още малко, пък реших да влезна във водата. Той беше прав – ако не е Господ, никой не може да ми помогне. Господ помага или без хора, или и чрез тях.
Бавно и плахо стъпвах във водата… Борех се със страха си от вълните.
- Стъпи по-смело! Ти си дете, помниш ли?
При тия Негови думи сълзите рукнаха като неканени гости по страните ми! Аз съм дете, защо го забравих, защо?! Къде е закачалката, на която увесих пълната си и необратима вяра или я обесих някъде?! Къде оставих детството си, кога го предадох? Кога предадох себе си, за какво се размених, на какво дадох стойност, което няма стойност, и къде дянах стойността си?! Въпросите валяха един след друг, а кротките сълзи преминаха в силен катарзисен плач.
И в един миг почувствах мощен импулс да се хвърля срещу идващата вълна – аз ли да се страхувам от нея? А не може ли сега аз да я уплаша и тя да се страхува от мен? Я да видим!
Хвърлих се с разперени ръце срещу вълната! Тя никак не се уплаши, но аз изпитах такава радост, че едва дочаках следващата вълна – под нея се мушнах, следващата я посрещнах с гръб, а по-следващата…
Наблизо до мястото, на което играех с вълните, имаше дънна яма, но тя вече не ме плашеше – знаех, че морето няма да ме завлече натам. Имах доверие на Брат си.
Не зная колко време мина в този приказен танц с вълните – те, аз и Христос – един чист детски свят, в който изкъпах болката си, стоварих страховете си и ги поставих на трупчета, че да не ми пречат повече...
На излизане се чувствах преродена, чисто нова, обновена, пречистена отвътре, презаредена, с усилена вяра, с безмерна благодарност и със сърце, пълно с любов!
Точно тази любов – Христовата любов - искам да нося в сърцето си, че да ми е чистичко като кристал! Усмихнах се и вдигнах поглед към Брата си. Благодарих Му хиляди пъти и излъчих тази благодарност като жива светлина към Него – друг подходящ за Него дар, освен любовта и благодарността си, не намерих. Хиляди пъти благодарих на Учителя и на Света Богородица – родни мои, свидни мои, най-скъпи и мили, мое семейство, мой храм неръкотворен, мое спасение и мой живот, благодаря ви!
Така лекува Христос – Той ще излекува страховете и съмненията ти, а ти ще дадеш право на тялото си, на ума си, на чувствата си да се излекуват от болестите, породени от страх и съмнения!
От този ден насетне, когато има вълни и по преценка на спасителите е безопасно да се къпе човек, аз влизам във водата и се къпя с радост, играя като дете, заливам се от смях, а понякога някоя вълна залива мен, за да ми покаже, че все пак има граници, които не трябва да се прекрачват... Но това заливане е само напомнящо и достатъчно ласкаво.
Всеки път след такова преживяване, а също и без повод, само като си спомня онези мигове, аз благодаря за тази среща, за този свят, чист и неповторим мой, Негов и наш миг от Вечността. Незабравима среща, оставила своя светлинен отпечатък в душата ми, преобърнала живота ми и вдъхновяваща ме занапред!
Христос е жив – жива светлина, жив живот! Повярвай, поискай 0 и ще ти се даде! Големите неща ги върши Той! А ти само трябва да Му повярваш! Да, не е лесно, но си струва!
Този миг не бих го заменила за нищо на света! Защото той е един от онези велики мигове в моя живот, които искам да видя на лентата на живота си, когато си тръгвам оттук…
С цялата ми любов! - Тина Електра
ДА СРЕЩНЕШ ЛЮБОВТА
За една предначертана среща – моята среща с Учителя
Една нощ, когато бях на 5 годинки, слушах непонятния за мен шум в тялото си и се запитах: „Какво правя аз в това тяло?“ Нямах спомени как бях попаднала в него, какво ще правя тук… Но знаех, че съм в тяло, в което досега не съм била – то е ново и непознато за мен.
Спомням си още, че почти на същата възраст разпитвах майка ми дали тази земя е създадена заедно с мен. Не можех да повярвам, че съм малко дете, че сега съм възникнала някак си, че животът ми е започнал скоро – някак не се чувствах така…
Когато станах на 22, мама ми даде една книга на Учителя. Буквално я бутна в ръцете ми и рече: „Чети!“
Отворих книгата и зачетох: „На Слънцето има същества, които…“ Затворих книгата. Бях забравила…
Времето се търкаляше по своите си друмища и определяше пътя ми; и твърде често го правеше, без аз да имам никакъв контрол над каквото и да е! Растях, завърших средно, а после и висше образование и бях напълно наясно какво точно искам да уча. Така станах електроинженер с една изключително рядко срещана специализация – „Защита на подземни съоръжения от електрокорозия и блуждаещи токове“ - и едва много по-късно разбрах защо ми е била потребна тази специализация.
Създадох семейство, направих кариера и това ме радваше! Покрай работата и семейството аз изучавах човешкото поведение, чудех се защо се различавам от хората – в мен имаше принципи, които бяха непоклатими! И заради разликата между моя идеал и външния свят, нещо в мен тъгуваше неописуемо дълбоко!
Знаех, че съм по-различна, но не помнех какво ми е различното! Не си намирах мястото нито сред украсените само външно, но с опустяла душевност, нито сред лъжливите, подлите и интригантите, които се домогваха до някаква власт, до пари или до хора…
Много по-късно разбрах, че затварянето на съзнанието или още забравата за висшите светове има уникалната цел: да преживееш нещата истински, да събереш опит, без да ползваш съзнателно ресурсите на Своя Бог Баща, за не да можеш да избягаш от ситуациите с учебен характер.
Един ден моя съученичка ме покани да отидем на “някакъв танц“ - по Учителя бил”. Имах безкрайна нужда да направя нещо различно - и отидох. В читалището две жени обучаваха на Паневритмията. Влезнах в кръга и душата ми разбра за какво става дума! Една от жените забеляза и се обърна към мен: “Танцуваш, сякаш хиляди години си танцувала! И сияеш като хиляда мегаватов прожектор! Еха!” Да, аз сияех отвътре! След време и в реалния кръг ми казваха, че сияя, докато играя.
От този ден започнах да играя Паневритмия и свято вярвах, че щом хората носят бели дрехи, те задължително са добри! Така се доверих на двама–трима, после видях общи ситуации и разбрах, че бялата дреха не означава автоматично, че душата и съзнанието, които я носят, са бели, каквито и претенции за белота да имат!
Започнах да чета беседите и в онзи период имаше кой да ми помогне да ги разбера по-дълбоко, на повече нива, за което благодаря на Небето!
Сияйният образ на Учителя се настани по стените на моя дом и аз заживях в своя учебен свят, напълно посветена на Словото и на Благия Учител! Напуснах работа, с което подложих децата си на много трудни условия, но знаех, че ако се върна да служа на оглупели и алчни, да работя в среда на завист и подлост, душата ми щеше да умре! И в сравнение с това физическият глад беше просто една песен! Точно в този период вярата ми се усили, защото винаги, когато нямахме храна, идваха две души и носеха от своята храна, споделяха е с мен и децата ми, и даже пеехме песни от Учителя! С кран не можеха да ме мръднат от пътя ми! Не знаех някъде ще вървя, но знаех, че животът ми е свързан с Неговия!
През 2006 г. отидох на един семинар. Там ни учеха как всичко се постига лесно, като с магическа пръчка. На следващата година пак отидох при тези хора на семинар. Попитах жената дали са си купили вече къщата, която искаха, а тя ми отговори, че сега било криза, че… Останах безмълвна. Какво излизаше? Че аз плащах да ме научат на нещо, което те самите не постигаха! Взех децата си и се качих на колата. Карах с възможно най-високата допустима скорост към вкъщи, защото исках по-бързо да се изправя пред портрета на Учителя. Понякога сълзите ми превръщаха магистралата в огромно поле, увеличено от солените лупи в очите ми, друг път премрежваха погледа ми, но аз знаех, че сърцето ми знае пътя към дома! Връхлетях вкъщи, хвърлих багажа на земята и се изправих пред Благия Божи лик: „Само Ти не ме излъга! Ти не ми обеща да е лесно! Ти не ми обеща лесни постижения и щастие! Ти ми обеща Истината! От Теб не мърдам! Ти Си моят живот! Ти Си моят смисъл! Ти Си моята любов!
Така, след стотици красиви преживявания, осигурени ми от Учителя, аз най-сетне разбрах, че онази, Великата си любов, вече съм я срещнала в Него! В Словото Му намирах и утеха, и опора, и сила, и смисъл, но преживяванията ми не бяха само чрез Словото. С мен се случваха чудеса, които аз запечатвах в сърцето и ума си и ги подпечатвах с надпис: „Неизтриваемо! От Производителя! Да се съхрани във Вечността!“
Зареждането ми ставаше или на Рила, или в Градината на Учителя. Започнах да пиша божествена поезия, разкази - оказа се, че имам дарба и талант за тия неща.
Има едно велико тайнство, с което се срещнах през 2004 г. Това е Божият текст на Паневритмията – за тази среща ще разкажа в друг откъс, тук само ще кажа, че Божият текст на Паневритмията, написан през 1972 г. от Г.В. и предварително предизвестен от Учителя и от брат Крум Важаров (Венно), се оказа мощна пречистваща и жизнеутвърждаваща програма. От тая година ставах рано и започвах да пея това Слово Божие, облечено в поезия и поднесено с музика, и то ме претворяваше отвътре, чистеше ме, даваше ми насоки какво да правя, напътстваше ме, наливаше ми потребните за моята душа добродетели, изправяше и държеше гръбнака ми прав дори в най-трудните мигове от моя живот: „Аз Съм Духът на Любовта, Огън Предвечен, Ваш Баща, Дух нероден, несътворен, всичко творя и връщам в Мен! Първия тласък на света, всеки начален дъх и кълн, Първото слово, Първий ден, всичко творя и връщам в Мен“. Това Слово ме хвана за ръка и чрез него Учителя Благ ме поведе като любима своя дъщеря и ученичка по Пътя достоен и за мен избран!
Един ден нещо мрънках и казах на глас: „Учителю, казал си да направим това, но не си казал как!“ Бях в хола, вратите бяха затворени, у дома нямаше други хора, не духаше от никъде, но една книга на Учителя падна и ме почукна по крака. Усетих се, защото вътре в себе си зная, че Той е абсолютно жив и знае всичко, което мисля, правя, чувствам. Та и сега така! Отворих книгата на т.нар. „случаен“ принцип и зачетох: Това ще го постигнете така, така се прави… Малко наведох глава като дете, което са го хванали да бърка в буркана със сладкото или което е казало нещо нередно и е разбрало, че са го чули. И тогава си обещах никога, за нищо на света да не упреквам Самия Бог Баща, изпратил частица от Себе Си да е Наш Учител Благ.
Времето все така се търкаляше по своите си друмища, а аз чувствах, че имам да правя нещо специално, но не знаех какво. От наблюденията ми в живота забелязах, че енергията спазва едни абсолютни закони, неотменими и съвършени. Потрудих се здравата и изведох, грижливо ги подредих, хиляди пъти ги проверих и записах Десетте енергийни закона на вселената – нали съм електроинженер, разбирам ги тия работи! Това беше първата започната от мен творба.
И така заживях – ден след нощ, нощ след деня и отново ден, месец, след месец, година след година. Чудесата се нижат в живота ми - кога дългочакани, кога идват ненадейно, - но едно е сигурно: сърцето ми тупти с пулса на Вселената, душата ми е свързана с Божия Дух, мисълта ми е многоизмерна и сияйна като Слънцето, а животът ми е посветен на Единствения и неповторим Всемирен Учител – Великият Майстор на Живота.
Като малко дете, което се учи да пише, Учителят Благ ме учеше. Чувствах го в сърцето си, около себе си, на върха на пръстите си, когато те препускаха като свободни мустанги по клавиатурата, записвайки поредното Негово послание. Така Той ме поведе по пътя на Абсолютната чистота. Когато за първи път чух беседата „Абсолютна чистота“, ахнах. Тя завибрира в душата ми - и от този момент ме преобрази напълно. Четях, попивах, запомнях, преобразявах се и пак търсех…
Чувствах, че е време да започна да записвам послания и старателно се подготвих за това. Една сутрин, на 09.09.2009 г. рано сутринта в 4 часа се събудих с ясно начало на изречение. Скочих от леглото и започнах да пиша, защото се боях да не изпусна мисълта, с която се събудих. Така написах първото послание от моята първа книга „Тринадесетият ключ“ – една книга за светлинната енергетика на Шестата светеща раса на майката Земя. Представа нямах, че пиша книга. Просто пишех - и това беше най-важното. Учителят ми обясни, че книгата се казва така, понеже елементите на Ключа пазят човешкото съзнание чисто от влиянието на замърсената тринадесета сфера, през която сега преминава Земята. Посланията отлежаха добре в компютъра, бяха изпитани, и чак тогава поеха към търсещите души и мои–Негови читатели. Учителят ми обясни, че група Делфин от Плеядите са Негови ученици, които познават напълно човешката енергетика – особено светлинната, която отговаря за развитието на Шестата подкоренна раса. Усещах чистотата и любовта на всяко същество, което ми диктуваше и ме учеше. Уважение и търпение, любов и мъдрост бликаха от думите им, и това претворяваше сърцето ми! Плачех кротко от щастие и ридаех от смирена благодарност ей така, просто без причина, по моя вътрешна потребност. И това облагородяваше и акордираше душата ми! Част от посланията ми ги диктуваше лично Той, а друга част бе оставил на своите ученици.
Всеки път схемата на работа беше една и съща – събуждах се рано сутрин с ясна фраза, която успяваше да премине от горните светове дотук по време на пробуждането ми. Аз я записвах, защото чувствах този мощен вътрешен импулс, а след като приключех работа, отварях някоя беседа от Учителя и намирах потвърждение в Словото, че написаното от мен е вярно.
Времето се търкаляше по своите си друмища и ме доведе до мига, в който започнах да пиша „Азбука на душата“. Беше толкова интересно, че запитах защо не сме започнали именно оттам. Отговориха ми точно и ясно: „Нещо трябваше да пази съзнанието ти чисто, за да можеш да приемеш тези знания. Затова започнахме с Ключа за личната ти връзка с Бога, или както вече го познаваш – „Тринадесетият ключ!“
„Аха! – рекох си! – Добре че има кой да ме води така мъдро и с любов!“
Времето ме дотъркаля и до момента, в който записах и „Свещените свитъци на душата“, „Слънчево дишане“, после направих „Слънчева гимнастика“, написах „Молитва за България“, която пое своя път да топли сърцата на българите по света, и някъде там, в това мое слънчево сияйно времепространство, точно през 2012 г. дойде посланието от Учителя за Класовете по Енергийна чистота. Ще го предам приблизително: „Поверявам ти да водиш Моите класове по Енергийна чистота. Ще има хора, които ще отпадат, това да не те притеснява – всеки ще достигне докъдето може. Ти дръж чистотата! Ще говорят лошо за теб, защото няма да познават душата ти, нито ще разбират делото ти, защото могат да възприемат само това, което им е изгодно, но ти дръж чистотата! За Мен е важно да пазиш чистотата си! Ще те водя, здраво държейки те за ръка и енергийно. Пази си ресурсите – те са безценни за другите! Ти имаш изградено доверие в Мен, това не е от сега. Сама ще се увериш. Светѝ! Това ти е главната задача! Светѝ отвътре – който е предвиден в този живот да постигне светлинна еволюция, ще те познае, ще те признае и ще ти се довери, защото е доверен на Мен!“
Един ден, докато се опитвах да опиша една светлинна сфера по-добре, синът ми се приближи до мен и ми каза: „Не можеш да опишеш пълнотата на светлината в една книга – това е просто книга. Ти светѝ! Чрез теб хората ще чувстват светлината по-добре!“ Веднага разбрах, че посланието е от Учителя и напрежението в мен спадна.
Учителят ми обясни, че Абсолютната чистота е невъзможна без чистотата на енергията, или както Той я нарече – „Енергийната чистота“. Разказа ми, че хората имат висши енергийни системи, продиктува ми имената им и условията на работа. Всеки ден Той ме обогатява и претворява, извежда ме на нови, още по-светещи и необятни широти на съзнанието и живия Живот, за което съм благодарна както на Него, че Го има, така и на себе си, затова, че душата ми Го разпозна и последва.
За чудесата, които Благия устрои в моя живот, ще разкажа в един приказно вълшебен, истински дълбок и смислен роман. Но това – когато му дойде времето или когато времето се дотъркаля до точно тези негови друмища и отведе и мен там!
За Учителя мога да кажа кратичко - който може, ще разбере; който не може, някога времето и него ще дотъркаля до това осъзнаване, както дотъркаля и мен – по своите си друмища:
Учителю Благи, благодаря на Всевишния за Теб! Ти Си ми всичко: моят живот има смисъл само заради Тебе, смехът ми звънти, защото Ти се грижиш за нас, Твоите деца и ученици, ние успяваме благодарение на Теб! Ти Си ми всичко: всеки мой ясен поглед, всяка моя чиста мисъл, всеки мой сърдечен пулс.
Ти Си дъхът ми!
Както аз Твой дъх съм Вечен!
С вечната ми любов, Твоя от вечността, Тина Електра
Tina
Tina Elektra
8.12.2021 г. 19,58 ч.
ВЪЛШЕБНИЯТ ПЪТ НА ЕДНА ПРИЯТЕЛКА : : ТИНА ЕЛЕКТРА ЗА ХРИСТОС И ЗА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО
ЗА ЖИВИЯ ХРИСТОС
Какво е вярата и какво е религията – това е въпрос, който отдавна ме вълнува. По религията вярваме, че Христос е живял някога, правил е чудеса, имал е ученици - и толкоз. От моите наблюдения останах с чувството, че мнозина вярват, че Той там си е останал в миналото или е достъпен само в храма; или - както казват: "Бог високо, цар далеко" - и с това убеждение живеят. Виждала съм хора, които излизат от църквата и сякаш не са се докоснали до нищо божествено. Веднага започват да се държат така, сякаш Христос не е жив и че в момента не ги вижда и не ги чува. Да ги разочаровам ли?... Ще ги разочаровам ли, ако кажа, че Той е навсякъде, във всяка прашинчица, във въздуха, в нас самите?…
Във вярата така стоят нещата – малко по-различно - и вярата отдавна се отдалечава от сгради и помещения, намира простор там, където й е мястото – навсякъде! По нея вярваш, че Той е жив - Жива Енергия, Жива светлина, винаги настроена да помага, да подкрепя, да просветлява. Защото знае какво е да си човек!
Ей с тая вяра си живея! И за нея ще ви разкажа…
От дете посрещам изгрева – това е моя вътрешна потребност. Чак по-късно разбрах защо ми е тя, какъв е смисълът ѝ, какво е значението ѝ за моя живот. Но сега думата ми е за живия Христос.
Преди тринадесетина години, една сутрин посрещах изгрева на брега на морето. Вълните обливаха краката ми. Морето беше малко бурничко – мъничко, колкото да се изкъпеш с повишено внимание. Беше ме страх да вляза, макар че сутрин обожавам да плувам – водата веднага след изгрева е особена.
Като дете обожавах да влизам когато има вълни – скачах върху тях, потапях се под тях, обръщах се с гръб, правех всевъзможни игриви неща и се радвах на живота. Но пораснах и станах по-предпазлива. Вече не се забавлявах така по детски с вълните. Стоях и ги гледах отстрани… Замислих се над това – каква радост губя, кога станах толкова сериозна и отговорна? Когато бях дете си обещах да не го правя – да не приличам на възрастните, винаги да остана точно това жизнерадостно дете, което бях… Но не спазих обещанието си към себе си, и това ме правеше тъжна. Сякаш се бях провалила в една от най-важните си части – та аз все пак съм дете на Вселената - какво от това, че тук тялото ми расте, съзрява и остарява?!
В този момент усетих присъствието на Христос близо пред себе си, на определена височина. Надигнах глава и Го видях! Така, както го рисуват – в бяла роба, с благ поглед и усмивка от вечно сияние. Насмалко да се строполя на земята пред Него, но Той не ми позволи. Държеше се с мен като с равна, която просто в този момент не си позволява да разбере това. Но благоговението ми пред Него е огромно и аз за миг се зачудих с какво съм заслужила това внимание и тази висока чест.
- Аз съм ти брат! Ти си моя сестра, изправѝ се.
Занемях! Ама как така, аз съм човек!…
- Да, точно защото си човек! Когато кажеш „Братко Мой“, където и да съм, аз ще се отзовавам на твоя повик!
Това го знам отпреди, но си мислех, че е твърде нахално да си го мисля, и това още повече ме смути.
- Влез във водата!
- О, не! Морето е бурно! Страх ме е! Няма жива душа на плажа! Ако нещо стане, няма кой да ми помогне!
По едно време се усетих, че бръщолевя пълни глупости: по-неадекватна реакция не можах да изкарам от себе си и по-глупаво нещо не можах да измисля! Погледнах нагоре, а Той се усмихваше благо, защото отдавна има пълен достъп в мен – аз Му го дадох преди много години. До моите чувства, мисли, реакции, тайни, съмнения – да ги знае, за да ми помага, понеже някак си Му вярвах още от дете и Го бях „упълномощила“ да има този пълен и съвършен достъп, защото само така може да ме води. Пък и какво да крия – всеки страх се изписва на лицето на човека със сърце, с искра Божия, монада. Страхът не се изписва само на лицата на ледените и безсърдечните, на бездушните и родените извън Бога. Но с тази моя свръхчувствителност аз очевидно не бях от тях - чувствах се Христòва, че отгоре на това нося и Неговото име. Както казват, няма случайни неща…
Та разбрах аз как съм оплескала нещата и Го погледнах като дете, което е свършило голяма беля и сега се срамува… Той виждаше това и едва не прихна от смях! Обаче нали е моето по-голямо Братче, никога няма да ми се присмее… За сметка на това ми предаде следващото си съобщение. Защото Той не говореше с глас, а говореше на мен вътре в мен и аз разбирах всичко, без да има нужда да чувам глас. И сега, като пиша тези редове, Слънчо ме огря!
- И хиляди хора да има около теб, ако ти е писано сега да си отидеш, никой няма да може да ти помогне.
Осъзнах това твърдение с цялата му сила и мощ. Думите Му преминаха през мен като нежен, презареждащ живота ми полъх, отвяха старите ми страхове и внесоха нещо ново, в което отдавна исках да вярвам силно - толкова силно, до степен на пълна необратимост: този живот не е изработен от родителите ми – той ми е дар от Господа! Когато моето неръкотворно тяло се е изграждало вече в тялото на майка ми, родителите ми още не са знаели, че чакат дете! Когато аз съм се раждала, небесните тела са били в такава конфигурация, която и до ден днешен определя живота ми и ще го определя до сетния ми земен дъх. В хороскопа ми пише неща, които сега вече са сбъднати – значи, Господ ме е промислил далеч преди да се родя и е вложил в мен Своята инвестиция, за която аз отговарям, и това означава много за мен! Ама хайде вече тая вяра да стане по-силна де….
Погледах Го виновно още малко, пък реших да влезна във водата. Той беше прав – ако не е Господ, никой не може да ми помогне. Господ помага или без хора, или и чрез тях.
Бавно и плахо стъпвах във водата… Борех се със страха си от вълните.
- Стъпи по-смело! Ти си дете, помниш ли?
При тия Негови думи сълзите рукнаха като неканени гости по страните ми! Аз съм дете, защо го забравих, защо?! Къде е закачалката, на която увесих пълната си и необратима вяра или я обесих някъде?! Къде оставих детството си, кога го предадох? Кога предадох себе си, за какво се размених, на какво дадох стойност, което няма стойност, и къде дянах стойността си?! Въпросите валяха един след друг, а кротките сълзи преминаха в силен катарзисен плач.
И в един миг почувствах мощен импулс да се хвърля срещу идващата вълна – аз ли да се страхувам от нея? А не може ли сега аз да я уплаша и тя да се страхува от мен? Я да видим!
Хвърлих се с разперени ръце срещу вълната! Тя никак не се уплаши, но аз изпитах такава радост, че едва дочаках следващата вълна – под нея се мушнах, следващата я посрещнах с гръб, а по-следващата…
Наблизо до мястото, на което играех с вълните, имаше дънна яма, но тя вече не ме плашеше – знаех, че морето няма да ме завлече натам. Имах доверие на Брат си.
Не зная колко време мина в този приказен танц с вълните – те, аз и Христос – един чист детски свят, в който изкъпах болката си, стоварих страховете си и ги поставих на трупчета, че да не ми пречат повече...
На излизане се чувствах преродена, чисто нова, обновена, пречистена отвътре, презаредена, с усилена вяра, с безмерна благодарност и със сърце, пълно с любов!
Точно тази любов – Христовата любов - искам да нося в сърцето си, че да ми е чистичко като кристал! Усмихнах се и вдигнах поглед към Брата си. Благодарих Му хиляди пъти и излъчих тази благодарност като жива светлина към Него – друг подходящ за Него дар, освен любовта и благодарността си, не намерих. Хиляди пъти благодарих на Учителя и на Света Богородица – родни мои, свидни мои, най-скъпи и мили, мое семейство, мой храм неръкотворен, мое спасение и мой живот, благодаря ви!
Така лекува Христос – Той ще излекува страховете и съмненията ти, а ти ще дадеш право на тялото си, на ума си, на чувствата си да се излекуват от болестите, породени от страх и съмнения!
От този ден насетне, когато има вълни и по преценка на спасителите е безопасно да се къпе човек, аз влизам във водата и се къпя с радост, играя като дете, заливам се от смях, а понякога някоя вълна залива мен, за да ми покаже, че все пак има граници, които не трябва да се прекрачват... Но това заливане е само напомнящо и достатъчно ласкаво.
Всеки път след такова преживяване, а също и без повод, само като си спомня онези мигове, аз благодаря за тази среща, за този свят, чист и неповторим мой, Негов и наш миг от Вечността. Незабравима среща, оставила своя светлинен отпечатък в душата ми, преобърнала живота ми и вдъхновяваща ме занапред!
Христос е жив – жива светлина, жив живот! Повярвай, поискай и ще ти се даде! Големите неща ги върши Той! А ти само трябва да Му повярваш! Да, не е лесно, но си струва!
Този миг не бих го заменила за нищо на света! Защото той е един от онези велики мигове в моя живот, които искам да видя на лентата на живота си, когато си тръгвам оттук…
С цялата ми любов! - Тина Електра
ДА СРЕЩНЕШ ЛЮБОВТА
За една предначертана среща – моята среща с Учителя
Една нощ, когато бях на 5 годинки, слушах непонятния за мен шум в тялото си и се запитах: „Какво правя аз в това тяло?“ Нямах спомени как бях попаднала в него, какво ще правя тук… Но знаех, че съм в тяло, в което досега не съм била – то е ново и непознато за мен.
Спомням си още, че почти на същата възраст разпитвах майка ми дали тази земя е създадена заедно с мен. Не можех да повярвам, че съм малко дете, че сега съм възникнала някак си, че животът ми е започнал скоро – някак не се чувствах така…
Когато станах на 22, мама ми даде една книга на Учителя. Буквално я бутна в ръцете ми и рече: „Чети!“
Отворих книгата и зачетох: „На Слънцето има същества, които…“ Затворих книгата. Бях забравила…
Времето се търкаляше по своите си друмища и определяше пътя ми; и твърде често го правеше, без аз да имам никакъв контрол над каквото и да е! Растях, завърших средно, а после и висше образование и бях напълно наясно какво точно искам да уча. Така станах електроинженер с една изключително рядко срещана специализация – „Защита на подземни съоръжения от електрокорозия и блуждаещи токове“ - и едва много по-късно разбрах защо ми е била потребна тази специализация.
Създадох семейство, направих кариера и това ме радваше! Покрай работата и семейството аз изучавах човешкото поведение, чудех се защо се различавам от хората – в мен имаше принципи, които бяха непоклатими! И заради разликата между моя идеал и външния свят, нещо в мен тъгуваше неописуемо дълбоко!
Знаех, че съм по-различна, но не помнех какво ми е различното! Не си намирах мястото нито сред украсените само външно, но с опустяла душевност, нито сред лъжливите, подлите и интригантите, които се домогваха до някаква власт, до пари или до хора…
Много по-късно разбрах, че затварянето на съзнанието или още забравата за висшите светове има уникалната цел: да преживееш нещата истински, да събереш опит, без да ползваш съзнателно ресурсите на Своя Бог Баща, за не да можеш да избягаш от ситуациите с учебен характер.
Един ден моя съученичка ме покани да отидем на “някакъв танц“ - по Учителя бил”. Имах безкрайна нужда да направя нещо различно - и отидох. В читалището две жени обучаваха на Паневритмията. Влезнах в кръга и душата ми разбра за какво става дума! Една от жените забеляза и се обърна към мен: “Танцуваш, сякаш хиляди години си танцувала! И сияеш като хиляда мегаватов прожектор! Еха!” Да, аз сияех отвътре! След време и в реалния кръг ми казваха, че сияя, докато играя.
От този ден започнах да играя Паневритмия и свято вярвах, че щом хората носят бели дрехи, те задължително са добри! Така се доверих на двама–трима, после видях общи ситуации и разбрах, че бялата дреха не означава автоматично, че душата и съзнанието, които я носят, са бели, каквито и претенции за белота да имат!
Започнах да чета беседите и в онзи период имаше кой да ми помогне да ги разбера по-дълбоко, на повече нива, за което благодаря на Небето!
Сияйният образ на Учителя се настани по стените на моя дом и аз заживях в своя учебен свят, напълно посветена на Словото и на Благия Учител! Напуснах работа, с което подложих децата си на много трудни условия, но знаех, че ако се върна да служа на оглупели и алчни, да работя в среда на завист и подлост, душата ми щеше да умре! И в сравнение с това физическият глад беше просто една песен! Точно в този период вярата ми се усили, защото винаги, когато нямахме храна, идваха две души и носеха от своята храна, споделяха е с мен и децата ми, и даже пеехме песни от Учителя! С кран не можеха да ме мръднат от пътя ми! Не знаех някъде ще вървя, но знаех, че животът ми е свързан с Неговия!
През 2006 г. отидох на един семинар. Там ни учеха как всичко се постига лесно, като с магическа пръчка. На следващата година пак отидох при тези хора на семинар. Попитах жената дали са си купили вече къщата, която искаха, а тя ми отговори, че сега било криза, че… Останах безмълвна. Какво излизаше? Че аз плащах да ме научат на нещо, което те самите не постигаха! Взех децата си и се качих на колата. Карах с възможно най-високата допустима скорост към вкъщи, защото исках по-бързо да се изправя пред портрета на Учителя. Понякога сълзите ми превръщаха магистралата в огромно поле, увеличено от солените лупи в очите ми, друг път премрежваха погледа ми, но аз знаех, че сърцето ми знае пътя към дома! Връхлетях вкъщи, хвърлих багажа на земята и се изправих пред Благия Божи лик: „Само Ти не ме излъга! Ти не ми обеща да е лесно! Ти не ми обеща лесни постижения и щастие! Ти ми обеща Истината! От Теб не мърдам! Ти Си моят живот! Ти Си моят смисъл! Ти Си моята любов!
Така, след стотици красиви преживявания, осигурени ми от Учителя, аз най-сетне разбрах, че онази, Великата си любов, вече съм я срещнала в Него! В Словото Му намирах и утеха, и опора, и сила, и смисъл, но преживяванията ми не бяха само чрез Словото. С мен се случваха чудеса, които аз запечатвах в сърцето и ума си и ги подпечатвах с надпис: „Неизтриваемо! От Производителя! Да се съхрани във Вечността!“
Зареждането ми ставаше или на Рила, или в Градината на Учителя. Започнах да пиша божествена поезия, разкази - оказа се, че имам дарба и талант за тия неща.
Има едно велико тайнство, с което се срещнах през 2004 г. Това е Божият текст на Паневритмията – за тази среща ще разкажа в друг откъс, тук само ще кажа, че Божият текст на Паневритмията, написан през 1972 г. от Г.В. и предварително предизвестен от Учителя и от брат Крум Важаров (Венно), се оказа мощна пречистваща и жизнеутвърждаваща програма. От тая година ставах рано и започвах да пея това Слово Божие, облечено в поезия и поднесено с музика, и то ме претворяваше отвътре, чистеше ме, даваше ми насоки какво да правя, напътстваше ме, наливаше ми потребните за моята душа добродетели, изправяше и държеше гръбнака ми прав дори в най-трудните мигове от моя живот: „Аз Съм Духът на Любовта, Огън Предвечен, Ваш Баща, Дух нероден, несътворен, всичко творя и връщам в Мен! Първия тласък на света, всеки начален дъх и кълн, Първото слово, Първий ден, всичко творя и връщам в Мен“. Това Слово ме хвана за ръка и чрез него Учителя Благ ме поведе като любима своя дъщеря и ученичка по Пътя достоен и за мен избран!
Един ден нещо мрънках и казах на глас: „Учителю, казал си да направим това, но не си казал как!“ Бях в хола, вратите бяха затворени, у дома нямаше други хора, не духаше от никъде, но една книга на Учителя падна и ме почукна по крака. Усетих се, защото вътре в себе си зная, че Той е абсолютно жив и знае всичко, което мисля, правя, чувствам. Та и сега така! Отворих книгата на т.нар. „случаен“ принцип и зачетох: Това ще го постигнете така, така се прави… Малко наведох глава като дете, което са го хванали да бърка в буркана със сладкото или което е казало нещо нередно и е разбрало, че са го чули. И тогава си обещах никога, за нищо на света да не упреквам Самия Бог Баща, изпратил частица от Себе Си да е Наш Учител Благ.
Времето все така се търкаляше по своите си друмища, а аз чувствах, че имам да правя нещо специално, но не знаех какво. От наблюденията ми в живота забелязах, че енергията спазва едни абсолютни закони, неотменими и съвършени. Потрудих се здравата и изведох, грижливо ги подредих, хиляди пъти ги проверих и записах Десетте енергийни закона на вселената – нали съм електроинженер, разбирам ги тия работи! Това беше първата започната от мен творба.
И така заживях – ден след нощ, нощ след деня и отново ден, месец, след месец, година след година. Чудесата се нижат в живота ми - кога дългочакани, кога идват ненадейно, - но едно е сигурно: сърцето ми тупти с пулса на Вселената, душата ми е свързана с Божия Дух, мисълта ми е многоизмерна и сияйна като Слънцето, а животът ми е посветен на Единствения и неповторим Всемирен Учител – Великият Майстор на Живота.
Като малко дете, което се учи да пише, Учителят Благ ме учеше. Чувствах го в сърцето си, около себе си, на върха на пръстите си, когато те препускаха като свободни мустанги по клавиатурата, записвайки поредното Негово послание. Така Той ме поведе по пътя на Абсолютната чистота. Когато за първи път чух беседата „Абсолютна чистота“, ахнах. Тя завибрира в душата ми - и от този момент ме преобрази напълно. Четях, попивах, запомнях, преобразявах се и пак търсех…
Чувствах, че е време да започна да записвам послания и старателно се подготвих за това. Една сутрин, на 09.09.2009 г. рано сутринта в 4 часа се събудих с ясно начало на изречение. Скочих от леглото и започнах да пиша, защото се боях да не изпусна мисълта, с която се събудих. Така написах първото послание от моята първа книга „Тринадесетият ключ“ – една книга за светлинната енергетика на Шестата светеща раса на майката Земя. Представа нямах, че пиша книга. Просто пишех - и това беше най-важното. Учителят ми обясни, че книгата се казва така, понеже елементите на Ключа пазят човешкото съзнание чисто от влиянието на замърсената тринадесета сфера, през която сега преминава Земята. Посланията отлежаха добре в компютъра, бяха изпитани, и чак тогава поеха към търсещите души и мои–Негови читатели. Учителят ми обясни, че група Делфин от Плеядите са Негови ученици, които познават напълно човешката енергетика – особено светлинната, която отговаря за развитието на Шестата подкоренна раса. Усещах чистотата и любовта на всяко същество, което ми диктуваше и ме учеше. Уважение и търпение, любов и мъдрост бликаха от думите им, и това претворяваше сърцето ми! Плачех кротко от щастие и ридаех от смирена благодарност ей така, просто без причина, по моя вътрешна потребност. И това облагородяваше и акордираше душата ми! Част от посланията ми ги диктуваше лично Той, а друга част бе оставил на своите ученици.
Всеки път схемата на работа беше една и съща – събуждах се рано сутрин с ясна фраза, която успяваше да премине от горните светове дотук по време на пробуждането ми. Аз я записвах, защото чувствах този мощен вътрешен импулс, а след като приключех работа, отварях някоя беседа от Учителя и намирах потвърждение в Словото, че написаното от мен е вярно.
Времето се търкаляше по своите си друмища и ме доведе до мига, в който започнах да пиша „Азбука на душата“. Беше толкова интересно, че запитах защо не сме започнали именно оттам. Отговориха ми точно и ясно: „Нещо трябваше да пази съзнанието ти чисто, за да можеш да приемеш тези знания. Затова започнахме с Ключа за личната ти връзка с Бога, или както вече го познаваш – „Тринадесетият ключ!“
„Аха! – рекох си! – Добре че има кой да ме води така мъдро и с любов!“
Времето ме дотъркаля и до момента, в който записах и „Свещените свитъци на душата“, „Слънчево дишане“, после направих „Слънчева гимнастика“, написах „Молитва за България“, която пое своя път да топли сърцата на българите по света, и някъде там, в това мое слънчево сияйно времепространство, точно през 2012 г. дойде посланието от Учителя за Класовете по Енергийна чистота. Ще го предам приблизително: „Поверявам ти да водиш Моите класове по Енергийна чистота. Ще има хора, които ще отпадат, това да не те притеснява – всеки ще достигне докъдето може. Ти дръж чистотата! Ще говорят лошо за теб, защото няма да познават душата ти, нито ще разбират делото ти, защото могат да възприемат само това, което им е изгодно, но ти дръж чистотата! За Мен е важно да пазиш чистотата си! Ще те водя, здраво държейки те за ръка и енергийно. Пази си ресурсите – те са безценни за другите! Ти имаш изградено доверие в Мен, това не е от сега. Сама ще се увериш. Светѝ! Това ти е главната задача! Светѝ отвътре – който е предвиден в този живот да постигне светлинна еволюция, ще те познае, ще те признае и ще ти се довери, защото е доверен на Мен!“
Един ден, докато се опитвах да опиша една светлинна сфера по-добре, синът ми се приближи до мен и ми каза: „Не можеш да опишеш пълнотата на светлината в една книга – това е просто книга. Ти светѝ! Чрез теб хората ще чувстват светлината по-добре!“ Веднага разбрах, че посланието е от Учителя и напрежението в мен спадна.
Учителят ми обясни, че Абсолютната чистота е невъзможна без чистотата на енергията, или както Той я нарече – „Енергийната чистота“. Разказа ми, че хората имат висши енергийни системи, продиктува ми имената им и условията на работа. Всеки ден Той ме обогатява и претворява, извежда ме на нови, още по-светещи и необятни широти на съзнанието и живия Живот, за което съм благодарна както на Него, че Го има, така и на себе си, затова, че душата ми Го разпозна и последва.
За чудесата, които Благия устрои в моя живот, ще разкажа в един приказно вълшебен, истински дълбок и смислен роман. Но това – когато му дойде времето или когато времето се дотъркаля до точно тези негови друмища и отведе и мен там!
За Учителя мога да кажа кратичко - който може, ще разбере; който не може, някога времето и него ще дотъркаля до това осъзнаване, както дотъркаля и мен – по своите си друмища:
Учителю Благи, благодаря на Всевишния за Теб! Ти Си ми всичко: моят живот има смисъл само заради Тебе, смехът ми звънти, защото Ти се грижиш за нас, Твоите деца и ученици, ние успяваме благодарение на Теб! Ти Си ми всичко: всеки мой ясен поглед, всяка моя чиста мисъл, всеки мой сърдечен пулс.
Ти Си дъхът ми!
Както аз Твой дъх съм Вечен!
С вечната ми любов, Твоя от вечността, Тина Електра
Tina
Tina Elektra
9.12.2021 г. 18,38 ч.
ЗА ОБЩО ЧЕТЕНЕ НА БЪЛГАРСКИ ЕЗИК ВЪВ ФЕЙСБУКА ПО ЦЯЛ СВЯТ на 6.X.2019 г., НЕДЕЛЯ, точно от 20:30:00 лятно ЕЕТ (18:30:00 UT) или от началото на четен час когато и да е: НЮТОН!
УЧИТЕЛЯТ: „Много учени преди Нютон са наблюдавали падането на телата, обаче трябваше да дойде НЮТОН, да открие закона за земното притегляне, с който да обясни падането на телата.” (27 април 1927, „Забравената дума”)
„Когато младият български момък, чист като росата, среща за пръв път своя идеал в света, той се спира и си казва: „Намерих я, ТЯ е! Сега мога като Архимед да определя относителното тегло на телата, да посоча колко сребро, колко мед, колко злато има в тази царска корона. Сега мога, като Нютон, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят отвисоко, защо изворите планински се спускат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат; защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. Сега моят ум, моето сърце ми разкриват тази велика тайна на движението в живота; аз мога да ви кажа в какво се състои вечният живот; мога да ви определя неговите свойства, качества, условия и елементи. Аз ги намерих, намерих философския камък, придобих ценния еликсир на живота!” (12 октомври 1914, „Условията на вечния живот”)
ЕТО, МИНАЛИ СА ПОЧТИ 300 ГОДИНИ ОТ заминаването на един гений - Нютон - в другия свят, а голяма част от съчиненията му и до днес не била проучена и даже прочетена… Какво остава за някои много по-крупни наследства на още по-велики човеци? Нютон днес е известен навсякъде само с откритията си във физиката и математиката, а самият той ги е считал за своя СТРАНИЧНА ДЕЙНОСТ и е бил абсолютно убеден, че е преди всичко теолог, мистик, гностик, пророк, кабалист, астролог, алхимик езотерик, философ… Щом като не само тогава, но още цели три века чак до днес мнозина, докоснали се до ръкописите му, „се дръпват от тях като от чума”, след колко векове и хилядолетия ще бъдат признати още по-опасни еретични учения от неговото?...
Какво обнародваха досега учените в България от крупните научни съчинения на нашия Петър Берон, всяко над 500 страници, отпечатани в Европа през средата на 19 век на няколко езика? – Само Рибния буквар и тъничката му книга „Славянска философия”, издадена у нас за кумова срама 145 години след отпечатването й на немски език на запад! В Европа има цели институти по беронология, от които учените черпят уникални сведения за дисертациите, монографиите и изобретенията си, а у нас наричат официално Петър Берон „карикатура на гения”! Ето на български заглавията най-известните му научни книги след известния ни „Рибен Буквар” и ръководството за краснопис: „Система на атмосферологията“ (1846), „Система на геологията“ (1846), „Славянска философия“ (1855) „Панепистемия“ (седем тома, 1861 – 1867), „Небесна физика“ (три тома, 1866 – 1867), „Физико-химия“ (1870). Днес наши изтъкнат учени все пак правят опити да се реабилитираме – Михаил Бъчваров издаде усъвършенствана дисетрацията си върху живота и научните съчинения на Петър Берон; Минко Гечев организира най-големи наши учени и издаде техните мнения в един много сериозен академчен сборник („Петър Берон – изследавния и материали”.
Ето какво съобщава Анна Ангелова от Университетската ни библиотека: „Университетската библиотека притежава уникален екземпляр от дисертацията на д-р Петър Берон. През 1988 г., по време на държавно посещение в България, президентът на Германия Рихард фон Вайцзекер подарява на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ специално изработено за посещението копие на дисертацията на д-р Петър Берон „Dissertatio inauguralis
sistens Novum Lecanometron et Embryometron quam pro summis in Medicina, Chirurgia et Arte“ – факсимилно издание в единствен екземпляр. Дисертацията е поставена в специален футляр, изработен от картон, облечен в бежова кожа и подплатен с кафяво кадифе.” Тя после описва всичко с най-големи подробности, казвайки в заключение: „Не може да отминем идеите му за изследване на „земния магнетизъм“, „пространство и време“, тезата му за вълновата система“ и концепцията му за обединяването на„вълновата и емисионна теория на светлината“ – идея сама по себе си гениална, независимо, че на български е публикувано като самостоятелно издание – „Произход на физическите и естествените науки и на метафизическите и нравствените науки“ (‘Origine de sciences physiques et naturelles et des sciences metaphysiques et morales constatee suivant les lois physiques dans l’orig’) (1978) на издателство „Наука и изкуство“. В сборника „Д-р Петър Берон по материали от архива на д-р Васил Бакърджиев“ (1999) на Университетското издателство „Св. Климент Охридски“ са включени съчиненията: „Върху пожарите и градовете“ (1851) и „Изложение на една система против пожар, одобрена в Лондон от флотата и пожарната команда“ (1863).от конкретния начин за нейното осъществяване…“ (Калицин 1962: 119). Със същия широк размах Берон се докосва и до едно от схващанията на модерната физика много преди Макс Планк и Алберт Айнщайн, твърдейки че „не само веществото, но и светлината и топлината се състоят от атоми“ (Калицин 1962: 119) . Така, погълнат от идейния европейски водовъртеж, натрупал грамада от знания и изпреварил с цяло столетие духовните български стремежи, д-р Петър Берон се отдалечава от въжделенията на народа си, издигайки се до висотата на своя самотен пиедестал".
ТАМ Е РАБОТАТА, че Берон никак не се е бил отдалечил от народните ни въжделения, тъй като е следял изкъсо трагедиите и геноцида в България по причина на турското "присъствие" и редовно е спонсорирал нашите борци за свобода. Той е имал в наследство от рода си търговия с жито и затова е можел да си позволи това, както и да не захлебва някъде като научен чиновник-службаш, а да мисли със собствения си мозък. Именно с него, още като студент, е изобретил и уреда си за безболезнено раждане като приложение към дисертацията си, за който в статията по-горе не се съобщава. С това българско устройство много жени на запад и до днес раждат без болки, но в България Петър Берон-класикът е "карикатура та гения"...
Да споменаваме ли и спящия пророк в Америка? Един приятел и до днес редовно ходи в дома на Едгар Кейси (1877-1945), отворен за желаещи да преглеждат ПОЗВОЛЕНАТА част архивите му. Той потвърждава това, което признават и официално: Кейси има ТАКИВА изумителни и "опасни" твърдения, изобретения и пророчества, че колосалният му архив не само че не се издава, но и е забранено да се изучава от кого и да е; даже немалка част от него и до днес въобще не е и прочетена от "специалистите".
Защо трябва японският ръководител на държавата им, още по времето на изложението в Осака, да приветства нашия (Т.Ж.) като "президента на най-старата държава в света?". Защо след това Т.Ж., който е бил спасяван на Изгрева от хората на "Дънов" като нелегален и затова не се е отказал да пита, строява историците ни да му обяснят какво значи това, в резултат на което и на други подобни въпроси, на смелостта си да защити тоя род хора пред самия Брежнев, от този свят си отива дъщеря му, а скоро след това и сам той, оставяйки на мястото си дубльори?
Защо да не е подобна съдбата на съчиненията и на великия Нютън даже и до днес? - Уверете се в това сами:
ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ИСААК НЮТОН (1642-1727)
В момента, когато се пишат настоящите редове, изучаването на ръкописното наследство на Исак Нютон - същия този велик Нютон, който положи основите на съвременната физика и математика и с право е признат за един от първата десетка най-крупни гении на човечеството, все още продължава в Националната библиотека към Еврейския университет в Йерусалим… Тези ръкописи, разбира се, са били описани и дори дигитализирани отдавна, но значителна част от тях все още не само не са проучени, но дори и не са внимателно прочетени и затова можем само ДА ГАДАЕМ за тайните и откритията, които крият…
Самата история на тези ръкописи и влизането им в Националната библиотека на Израел е доста интересна и заслужава да бъде разказана - поне накратко.
Големият учен, както знаете, не е имал жена и деца, и след смъртта му през 1727 г. целият му архив е бил предаден на племенниците му и се е съхранявал в домовете им. В продължение на много десетилетия те се опитвали да продадат този архив, искрено вярвайки, че той трябва да струва стотици и стотици хиляди паунда – както, например, архивите на Фарадей, Максуел и други величия. Няколко пъти, за да се прецени възможността за такава покупка, те са били посещавани от служителите на библиотеката в Кеймбридж, Британския национален музей и други също толкова уважавани институции, но след бързо запознаване с ръкописите ТЕ СЕ ОТДРЪПВАЛИ ОТ ТЯХ КАТО ОТ ЧУМА И РАЗГОВОРЪТ ЗА ПОКУПКАТА Е ПРИКЛЮЧВАЛ НЕЗАБАВНО...
И накрая, ЧАК ПРЕЗ 1936 г. – 209 години след земната смърт на гения - архивът на Нютон е продаден… на търг… Тук част от ръкописите, свързани с алхимичните изследвания на Исак Нютон, е придобита от лорд Джон Мейнард Кейнс. По-късно, на базата на тяхното изследване, той публикува скандалната статия „ДРУГ Нютон“, в която твърди, че ВЕЛИКИЯТ ФИЗИК СЧИТА СЕБЕ СИ ПРЕДИ ВСИЧКО ЗА МИСТИК И БОГОСЛОВ.
По този начин малко се вдигнала завесата от това, което всеки път ужасява историците на науката, надзъртащи в архива на сър Исак Нютон. Неговото ръкописно наследство не се вписва в образа на един „велик материалист” и застъпник на „чистата наука“, съчинен от неговите биографи - на един радетел за „проверката на теорията чрез практиката”…
Междувременно, на същия търг друга - голяма част от наследството на ръкописа на Исак Нютон - е купена от някой си Абрахам Шалом Йехуда. Родом от Йерусалим, той първо е бил страстен антиционист, заради което се премества от подмандатна Палестина в Щатите, където изучава Библията, и на първо място книгата Невиим (Пророци). Йехуда се е запознал с книгата на Нютон „Хронологията на древните царства“ и затова се е надявал да намери нови идеи в труда на гения за своите изследвания.
Йехуда показал новата си покупка на приятеля си Алберт Айнщайн и заедно решили, че такова съкровище не трябва да се съхранява у дома, а на обществено място. Затова го предложили като подарък първо на Харвърд, а след това на Йейл. Но и двата „храма на науката” категорично отказват тези ръкописи - дори от ръцете на такъв авторитет като Айнщайн!
През 1951 г. лекарите информират Авраам Шалом Йехуда, че е неизлечимо болен. По това време той коренно променя възгледите си, става убеден ционист и затова решава да дари архива на Исак Нютон на Националната библиотека в Йерусалим. Библиотеката с благодарност го приема, но след смъртта на Йехуда наследниците му потягат дълъг съдебен процес, в резултат на което ръкописите пристигат в Йерусалим едва в края на 60-те години… ИСТИНСКОТО ИМ ИЗСЛЕДВАНЕ ЗАПОЧВА ЕДВА ПРЕЗ 80-ТЕ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯ ВЕК и оттогава са публикувани няколко монографии, посветени на светогледа на великия физик. И все пак, повтаряме, те все още крият основните си тайни. Но дори онова, което вече ни е разкрито, не може да не предизвика огромно изумление! Преди да се кажат няколко думи за съдържанието на тези ръкописи, макар и съвсем бегло, има смисъл да си припомним някои основни моменти от биографията на Исаак Нютон.
Неговата външна биография, като цяло, отдавна е подробно проучена. Бъдещият гений се е родил в коледната нощ на 1642 г. и е бил тъй слаб, че веднага след раждането му майката занесла детето да умре на тавана, за да не види агонията му… Но бебето огласяло тъй силно цялата къща, че младата жена се върнала за него, осъзнавайки, че то има шанс да оцелее. След това, като се оженила втори път, тя изпратила сина си при някакви роднини. Отново овдовяла, върнала го вкъщи, опитала се да го впрегне в семейната ферма на 15 години, но младият Исаак бил непреклонен – той искал учи, а не да се рови в оборския тор… На 19 години се записва в Cambridge Holy Trinity College, за да учи за бакалавър по теология. От този момент нататък, в продължение на 35 години животът му ще бъде неразривно свързан с този колеж.
Нютон никога не е бил обсебван от жаждата за слава, но в същото време той, несъмнено, е бил подтикван от несломима, сравнима само любовта страст към опознаването на света.
Това се доказва дори от факта, че значителна част от своите изключителни открития по физика и математика, Нютон, очевидно, прави преди 25-годишната си възраст, но ги споделя само с учителя и приятеля си Хенри Бароу и поисква от него да запази това в тайна. Часът на публикуването им ще дойде чак след едно десетилетие.
Но следната история, която е пряко свързана с нашия разговор, свидетелства за безупречната вътрешна честност и доблест на Исак Нютон, както и за факта, че в младостта си той стига до определени философски прозрения, от които не е готов да се откаже на никаква цена.
През 1669 г. той най-накрая получава длъжността професор по математика в колежа „Света Троица“. Това място обещава стабилен доход и възможност спокойно да се занимава с наука. Остава само една „дреболия”: всички преподаватели в колежа трябва да се закълнат, че вярват в Светата Троица и нейното единство, тоест в основното учение на християнската църква. Но младият кандидат за професор категорично отказва да даде такава клетва. Троица НЕ СЪЩЕСТВУВА! Той се опитва да обясни, че всичко това е спекулация, че всъщност Бог е ЕДИН- Един и всеобхватен.
Много историци се опитват да припишат това на някаква привързаност на Нютон към различни еретически движения в християнството. Но, както съобразяваме, тази позиция е най-близка до юдаизма, а не до някоя друга религия или неин клон. И Нютон изразява мнението си ПУБЛИЧНО - и то в колеж, носещ името на Света Троица!..
Поради своята почтеност и нежелание да сключва сделки със съвестта си, Нютон е можел да се сбогува с професурата си, но проф. Бароу и други членове на академичното братство тогава успели да убедят крал Чарлз да подпише специален указ за ОТМЯНА на клаузата за задължението да се кълнат във вярност на Светата Троица…
През 1686 г. е се публикува най-известното произведение на Нютон - „Математическите принципи на естествената философия“ (наричано просто „Принципите”), включително най-забележителните му открития в областта на механиката, астрономията, земната структура, акустиката, оптиката и др. Именно тази книга съдържа и онези знаменити закони, които всички ние помним още от училище и които внасят брилянтна яснота за структурата и функциите на Вселената - „Законите на Нютон“. За тях Самуел Маршак остроумно отбелязва в първата част на известната си епиграма:
Дошла на мрака сетната минута:
„Да бъде светлина!” - изрекъл Нютон...
Ала реванш не чакал дълго Сатаната:
дойде Айнщайн– ОБЪРНА се играта ...
Но дори тогава, а още повече днес, много малко хора обърнаха внимание на факта, че зад поредицата математически формули и точни формулировки на основните закони на материалния свят се крият НАЙ-ДЪЛБОКИ ЕЗОТЕРИЧНИ ИДЕИ. Физиката за Нютон не е нищо повече от един от инструментите ЗА ПОЗНАВАНЕ НА СЪЗДАТЕЛЯ И НЕГОВИТЕ ОСНОВНИ ЗАКОНИ. Ето как Исаак Нютон тълкува известния стих от 19-ия псалом на Давид „Небето разказва за Божията слава, целият небосвод слави делото на Неговите ръце!“ - че той разкрива съвсем ясно самата хармония в структурата на нашия свят; че единството и взаимосвързаността на действащите в него закони свидетелстват за това, че той е СЪЗДАДЕН, че ИМА БОГ.
Това е една тъй очевидна и велика логика, че два века по-късно Алберт Айнщайн също ще дойде неизбежно до нея, но след дълго и болезнено търсене заради атеистичното си възпитание. Обаче за Нютон всичко това още от самото начало априори е било естествено и недвусмислено. Нещо повече: той е сигурен, че не е открил нищо ново, а просто е докоснал връхчето на огромния айсберг от най-дълбоки знания, които древните някога са имали и които са зашифровани в светите книги на иврит. И воден от същата жажда за знания, Нютон започва да изучава иврит из основи, за да прочете TANACH в оригинал и след това да се потопи в тайните на КАБАЛА - еврейските мистични учения.
От вече споменатата тук негова книга „Хронология на древните царства“ и изучените досега ръкописи на Нютон, ние вече започваме да си изграждаме една повече или по-малко пълна, макар и все още с доста бели петна картина на неговия мироглед.
Бог - повтарял Нютон след Рамбам, т.е. Мойсей Маймонид (1135-1204) е ЕДИН – и няма никой подобен на Неговата Единственост! ТОЙ е Създателят на света, Създателят на природните закони и човешкото общество; ТОЙ е Който присъства навсякъде невидимо и насочва цялата човешка история! ТОЙ, именно, разкрива най-съкровените знания за структурата на Вселената на първия човек Адам, след което те биват предадени на избрани хора от поколение на поколение и стигат до Ноах (Ной), оцелял от потопа, после са поверени на прародителя на еврейския народ Авраам. Виждайки, че другите народи изкривяват учението, което е дадено, Всевишният избрал еврейския народ за пазител и предавател на това знание. Това, именно, от гледна точка на Нютон, определя ролята на евреите в световната история. Обаче в своята отворена форма тези тайни винаги са били достъпни на малцина. Освен на Ной, те са били дадени като откровение само на пророка Мойсей, и след това - внимателно шифровани в устройството на преносимата скиния на Завета, която Моисей е издигнал в пустинята; а също и в Йерусалимския храм, построен от Соломон.
"Самата структура на Първия храм на истинната вяра, отворена за човечеството ,има за цел да посочи чрез символиката на Храма пътя към осъзнаване рамките на съществуването на този свят ... Не е изненадващо, че свещениците от Храма са се издигнали над останалите хора със знанията си за законите на Вселената и са ги въвели в своите богословски писания." – четем в един от съхраняваните в Йерусалим ръкописи на Исаак Нютон.
Според Нютон, храмът на Йерусалим е модел на нашата слънчева система; огънят върху олтара символизира слънцето; местоположението на всяка от неговите части е пропорционално на ТОЧНОТО местоположение на планетите в нашата система, а всеки ритуал, изпълняван от жреците на коените и левитите, редът на жертвоприношенията и т.н. били изпълнени с най-дълбоко тайно значение ... (коени са свещенослужителите на Скинията и в Храма, които произхождат от Аарон).
Нютон смята Тората (Петокнижието) за ДРУГ важен източник на тайни знания. Той не приема идеята на юдаизма, че Тората ПРЕДХОЖДА създаването на света и е предадена дума по дума на Мойсей от Бога, но признава, че най-големите тайни трябва да бъдат закодирани именно в нея, и може би тя крие в себе си закодиран още един текст или дори повече текстове - ако можете да откриете шифрите. Изобретяването на компютъра ще отнеме повече от два века, за да може израелският математик Елияху Рипс да създаде специална програма и да разкрие, че при четене през различен брой букви, в Тората се отварят нови слоеве текст, като по този начин СЕ ПОТВЪРЖДАВА ГЕНИАЛНОТО ПРЕДПОЛОЖЕНИЕ НА НЮТОН.
Следващият източник на „истинските знания“ за света, за миналото и бъдещето на човечеството, според Нютон, били други книги - на Танах, - преди всичко откровения, дадени на еврейските пророци, които също трябвало да бъдат разшифровани. Историчността и безспорната истинност на всички книги на Танах не предизвикват във великия гений НИКАКВИ СЪМНЕНИЯ.
С една дума, Исаак Нютон всъщност се доближава тъй много до основните истини и доктрини на юдаизма, че съвсем малко му оставало да мине през гиюра. (Гиюр /на иврит: גיור/ е понятие, с което се означава приемането на юдаизма от неевреи, които желаят да бъдат разпознати като пълноправни членове на еврейската общност. Гиюр е както религиозно действие, така и израз на свързаност с евреите. Гиюр понякога се изпълнява, за да се разсеят съмненията, че даден човек не е евреин.)
Но, разбира се, той не е направил това, понеже е считал себе си за истински християнин до края на живота си, въпреки че разбирането му за християнството е много своеобразно. Той отрича учението за Светата Троица, и в есето си „Историческо проследяване на две забележителни изкривявания на Писанието“ се опитва да докаже, че това учение, самò по себе си, се е родило от грешка в разбирането и превода на оригиналния текст. Нютон също вярва, че духовните инструменти могат да влияят на материалния свят. Това обяснява интереса му към алхимията - смятал е, че процесът на превръщане на неблагородните метали в благородни е възможен, но с помощта не на материални, а на някои духовни механизми.
Относно това, какви методи използва сър Исак Нютон за датировката на библейските събития и разшифроването писанията на пророците, може да бъде съдено дори по публикуваните след смъртта му „Забележки към Книгата на пророк Даниил и Апокалипсиса на св.Йоан“.
Ясно е, че един такъв Нютон дълго време е изглеждал на привържениците на академичната наука като луд старец, спекулант и профанатор. Те изобщо не могат да се примирят с изводите на автора за основните закони на механиката, със закона на универсалната гравитация, пречупването на светлината и т.н. Те биха се удивили до немай къде, ако можеха в онова време да почетат гравираните думи на неговия паметник по-късно: „С ума си той надмина цялото човечество“. Именно затова те са бягали като от пожар от неговото ръкописно наследство. Но ако той наистина е „по-умен от цялото човечество”, не сме ли ние длъжни да обърнем днес внимание и на другите му творения?
Освен това, комбинирайки различни методи - и чисто научни, и богословски, - Нютон се е опитал да погледне зад завесата и на бъдещето. Следвайки еврейските мистици, да изчисли датата на идването на Месията и края на човешката раса като история на войни и бедствия, както и да предскаже редица отделни бъдещи събития.
По-специално, въз основа на тези свои специални изчисления той твърди, че през 1880-те години евреите ще започнат да се връщат в земята на своите предци - И ТОВА ПРЕДСКАЗАНИЕ СЕ СБЪДНА! Нютон предвижда и това, че през 40-те години на ХХ век, след някакъв ужасен катаклизъм, в който ще загинат милиони хора, еврейската държава ще се възроди в земите на Израел. Даже в началото на ХХ век, това пророчество щеше да изглежда пълна глупост; но - както виждаме - се сбъдна.
Нютон датира идването на Месията през 2060-те години… Ще се сбъднат ли тези „глупости“ на големия физик и богослов? Е, „поживём – увидим”…
***
Горният тeкст е превод на една статия в руския сайт https://jewishnews.com.ua/tech…/predskazaniya-isaaka-nyutona
МИСЛИ ОТ ИСАК НЮТОН
Ако виждах по-далеч от другите, то е защото стоях на раменете на гиганти.
Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в определено направление.
Платон е мой приятел, Аристотел е мой приятел, но най-голям приятел ми е Истината.
Според мене, аз съм само едно дете, играещо си на плажа, докато огромният океан на Истината лежи неоткрит пред мене.
ТОВА е съвършенството на Божиите дела, че са извършени с голяма простота. Той е Бог на реда, а не на безредието.Тази изключително красива система, включваща Слънцето, планетите и кометите, би могла да възникне единствено в резултат на замисъла и решението на едно Разумно и Всемогъщо Същество. Това Същество властва над всички неща не като една душа, въплътена в света, а като Господ над всичко; и тъкмо поради Своята власт, Той изисква да бъде наричан Господ-Бог.
Наблюдавайки Божиите творения, ние разбираме, че истинският Бог е едно интелигентно и всемогъщо Същество, и чеТой притежава всички съвършенства и абсолютната власт. Бог е вечен и безкраен, всесилен и всезнаещ, т.е. Неговото съществуване трае от вечността до вечността, Неговата личност се простира от безкрайността до безкрайността. Той властва над всички неща и знае всичко, което се е случило, или е възможно да се случи.
А ЗАЩО ОБРАЗЪТ НА НЮТОН В ИЛЮСТРАЦИЯТА НИ Е НА ФОНА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ”? - Това е още една задачка за домашно на изследващите акашовите филми. Не е изключено най-добрите, независимо един от друг, за да не си влияят, както се правят такива експерименти, да разберат защо някой в университета ни продължава и в XXI век размислите си върху Абсолюта, върху божествената диалектика, произхода на предметността и на прошката, усъвършенстването по всички направления на образованието – и т.н. Защо способността да прощаваме е основен разпознавателен белег за наличие на душа, на монада в човека? Може би ще си отговорят и на въпроса, какво прави днес в България и Мойсей Маймонид, комуто Нютон дълбоко се е покланял - и дали те другаруват лично на Земята и в момента?…
И на въпросите, с какво нютоновата класическа механика на любовта превъзхожда всички до нея, с какво я превъзхождат и допълват небесната й механика, квантовата й механика, релативистката и пр., и всичките й действия, които не са механика? И кои неини безбройни форми по-нататък, една след, друга снемат всяка предишна като частен случай - и я превъзхождат?
9.12.2021 г. 18,45 ч.
НАСТОЯЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ, КАТО НОВА, СЕ ПОСТВА ТУК ОТДЕЛНО ПОРАДИ ОГРАНИЧЕНИЯТА НА ФЕЙСБУК. Затова тази от 6 октомври 1919 г. вижте в предишния пост, където картинката е в синьо.
ЗА ОТНОШЕНИЕТО НА ИСАК НЮТОН (1643-1927) КЪМ БОГА И ХРИСТОС И ПО-ДРУГИ ВЪПРОСИ ТУКА ВЕЧЕ Е БИЛА ПУБЛИКУВАНА ОБШИРНА ИНФОРМАЦИЯ ОТ 6 ОКТОМВРИ 1919 г., КОЯТО МОЖЕТЕ ДА ВИДИТЕ ПОД ИЛЮСТРАЦИЯТА. И в неговия случай, както и в много други и до днес, ще видим още веднъж, че не само съвременниците на Божѝя човек и гения, но и стотици години след него плъховете се ужасяват от еретичните му дела и съчинения и ги крият в миша дупка, а други без колебание изгарят на клада и тях, и автора им. По една случайност, Нютон и избегнал разпятието или кладата в буквален смисъл. Обаче си става в сила печалният, но верен ключ за всички противници на гения, за идентификация на всеки отровен плъх от пъкъла: той отхвърля даден човек или дадено явление ИЗЦЯЛО - не е способен да изтъкне и одобри дори атом от положителното в него. Не дай си Боже да иска да общува сърдечно с Божите човеци, докато са още на Земята...
НЕКА ПЪРВО ВИДИМ НЯКОЛКО ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО ЗА НЮТОН: "Сега мога, като Нютона, да кажа защо ябълките узряват и падат, защо скалите се търкалят от високо, защо изворите планински се спущат надолу, подскачат, шумят и с бързина текат, защо небесните тела в пространството се движат и се въртят около своите централни огнища. (Условията на вечния живот, НБ , София, 25.10.1914) : : Който не е доволен от своя мозък и желае голям мозък като този на Нютон, на Кант, на Толстой, той се е оставил в ръцете на дявола. (Двамата братя, НБ , София, 22.9.1918) : : Гениалността трябва да бъде единицата, с която да започнете. Казват, Нютон бил гениален. - Че и в България има гениални хора като Нютона, само че българските гениални хора са потенциални, а английският Нютон е кинетически. (Скритото имане, НБ, София, 23.5.1926) : : Човек и Бог съставляват уравнение; и човек, като страна на това уравнение, трябва да знае каква е днешната му задача. Някой казва: “Аз съм българин.” - Какви са идеите и задачите на българина? Спрямо България всеки българин е страна на дадено уравнение. България, от своя страна, съставлява част от друго уравнение. Де е българският Аристотел? Де е българският Хермес? Де е българският Милтон? Де е българският Шекспир? Де е българският Кант? Де е българският Нютон? Мощното, великото в човека е неговият непреодолим стремеж, който го подтиква напред и все напред. То е малко, но движенията му са силни. Тия движения са в състояние да подтикват целия свят да върви напред.(Те свидетелстват, НБ, София, 19.12.1926) : : Много учени преди Нютон са наблюдавали падането на телата, обаче трябваше да дойде Нютон, да открие закона за земното притегляне, с който да обясни падането на телата. (Забравената дума, ООК, София, 27.4.1927) : : Нютон извлече своя Всемирен закон от ябълката. Като виждаше, че ябълките падат от дърветата, той извлече закона за земното притегляне или гравитация. Така са работили всички велики хора. Те са готови да се учат и от възрастните, и от децата. Ангелът се отличава със своята интелигентност. Той се отличава с това, че служи добре, а не само със своето хвъркане. Не е важно това, ангелът само да хвърка. Но в него има разумност. Някой е философ, но слуша и детето, и ученият човек слуша детето. Философът слуша детето и казва: „Важна е тази работа." Че един Нютон остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: „Знаеш ли какъв е този закон, който ме кара да слезна долу? Защо слезнах? " И Нютон почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава подтик, всичко в живота може да бъде една разумна причина.(Всичко е възможно, МОК , София, 21.9.1928) : : Великият гений, англичанинът Нютон, е казал за себе си: „Аз съм едно малко детенце, което играя по великия океан на природата да изследвам нещата." Той е казал още: „Има много велики работи, които човешкият дух трябва да открива за бъдеще." Много неща има още да открива човешкият гений! (Блажени кротките, НБ , София, 23.6.1929) : : Ще започна с един анекдот из живота на Нютона. Една сутрин слугинята влязла в кабинета му, дето той размишлявал върху закона за земното притегляне, търсел начин за неговото математично разрешаване. Тя носела тенджерка с вода и едно яйце, да го свари на огъня – това била редовната закуска на Нютона. Понеже не искал никой да го смущава, Нютон казал на слугинята да остави яйцето и тенджерката, той сам ще го свари. Тя оставила яйцето на масата, близо до часовника, а тенджерката с водата турила на огъня и излязла от стаята. След два часа тя отново влязла в кабинета на учения да вземе тенджерката, но каква била изненадата й, като видяла учения Нютон пред огъня: в тенджерката ври часовникът, а в ръката си държи яйцето... Това показва до каква степен съзнанието на Нютона било заето с научни въпроси, че не могъл да различи часовника от яйцето. От гледището на слугинята, това е захласване. Ако една домакиня вари копринената си рокля, някои ще я осъдят. Какво ще получи от нея? Чорба не може да направи; да извлече някакво богатство от нея, пак не може. Обаче има случаи, когато коприната трябва да се вари вместо яйцето.(Двамата сина, УС , София, 11.4.1937)
ОТТУК НАТАТЪК, КАКТО И В ПРЕДИШНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ЗА НЮТОН ПОД КАРТИНКАТА, ИМА ИЗВЪНРЕДНО МНОГО ЗА ЧЕТЕНЕ. Някои хора се оплакват, че повечето от публикациите в настоящия профил са много дълги. - Ами никой не е длъжен да чете всичко - всеки човек си има свои интереси и занимания и затова няма защо да проучва задълбочено това, което обнародва някой друг. Но когато у някого има импулс за изчерпателност, той не може да върви против себе си. Да го четат само тия, които имат разположение и време. Поначало, ако става дума за Исак Нютон, неговите религиозни, мистични и окултни съчинения са толкова много и тъй обемни, че не е известно кой в света ги е изчел - и въобще дали всички досега са публикувани или са още само в ръкописи вече почти 300 години след заминаването на гения от този свят. Добре че сега Той отново е тук, за ни озарява с чара и мъдростта си.
ЕТО ТУК, НАПОСОКИ, ОЩЕ МАЛКО НЕЩА ОТ НЮТОН, ВЪПРЕКИ ЧЕ НЯКОИ ОТ ТЯХ МОЖЕ ДА ГИ ИМА В ПРЕДИШНАТА НИ ПУБЛИКАЦИЯ ВЪВ ФЕЙСБУКА:
"Чудесната структура на пространството и на хармонията в него могат да се обяснят само с факта, че пространството
е създадено по плана на някакво всезнаещо и всемогъщо Същество. ЕТО моята първа и последна дума! Небесният Суверен управлява целия свят като Суверен на Вселената! Ние Му се удивляваме заради Неговото съвършенство, почитаме Го и се покланяме пред Него заради неограничената Му сила. Цялото разнообразие от създадени обекти, съответстващи на мястото и времето, които съставляват структурата и живота на Вселената, може да се случи само чрез мисълта и волята на Първоначалното Същество, Което аз наричам Господ-Бог. Библията съдържа повече признаци на автентичност от цялата светска история! В живота си аз научих две важни неща: първо, че съм голям грешник; и, второ, че Исус Христос, в Своето неизмеримо величие, е моят Спасител.“
Известният физик Исак Нютон имал приятел, който не вярвал в Бога. Веднъж Исак го попитал:
- Кажи ми как се занимаваш със сериозна наука - все още ли не вярваш в Бога?
- Просто не вярвам.... Вие вярвате, но аз - не.
- Ами ако няма Бог, тогава откъде дойде този свят?
- Ами... от никъде. Всичко се е случило от само себе си, спонтанно. Няма нужда да търсим някаква логика в произхода на нашия свят.
Нютон запазил мълчание, но направил някои изводи за себе си.
Един ден Исак Нютон поканил приятелите си в своята лаборатория. Наричали я "осмото чудо на света". Тук имало много сложни механизми, но най-зашеметяващата гледка бил моделът на Слънчевата система. Той се намирал в голяма мрачна зала: в центъра ѝ горял огромен фенер, изобразяващ слънцето, а планетите се въртели край него, около които кръжели спътниците им. Това зрелище довело гостите на известния учен до неописуем възторг. Ученият-атеист, за който стана дума по-горе, също бил изумен от видяното.
- От кого поръчахте този модел? Искам го и аз за себе си!" — казал той на Нютон.
- Не съм го поръчвал от никого...
- Сам ли си го направихте?
- Хм, голяма работа... Просто ми останаха твърде много боклуци и реших да ги употребя тука... А което съвсем не ми трябваше, го изхвърлих на боклука... И така, духна случаен вятър, заваля случаен дъжд - и стана чудо! Стъклото се стопи самичко и се наду в кълбета, съвсем случаен ток премина сам през проводниците, резбите на болтовете и гайките се самонарязаха сами... Пружините се дърпаха самички, всичко се въртеше и въртеше от само себе си. Аз нямам нищо общо с това...
- Но такава перфектна система не би могла да се изгради от само себе си!
- Кое е по-сложно: самата слънчевата система - или моделът на слънчевата система? - запитал Нютон.
- Разбира се, че слънчевата система е по-сложна, но защо ме питате това?
- Искам да знам: защо един примитивен модел непременно изисква създател, а една много по-съвършена система да се породи случайно?
Атеистът не знаел как да отговори на този въпрос. Нютон триумфира:
- Тъй като в този свят има логика, тогава трябва да съществува и ум, който е измислил тази логика..."
Тук можем да си припомним едни думи, които се приписват на големия математик и логик Норбърт Винер (1894-1944), бащата на кибернетиката: "Ако сложиш частите на една месомелачка в една пералня и я включиш да с върти, и ако има начин тя да не спре милиард милиарда години и повече, месомелачката никога няма да се самосглоби сама. Трябва си РЪЧИЧКА да я пипне." Абсолютно като "Панепистемата" на друг гений - нашия възрожденец Петър Берон (1799-1871). Натурфилософ като учителя си Шелинг, той стигна още по-високо от него. Докато платените партийци тука го го спрягаха като "карикатура на гения", на запад има цели институти по беронология. Примера с месомелачката ми го цитира през 1975 г. нашият учен и писател Агоп Мелконян, когато седнахме да се почерпим в кафето на Съюза на журналистите. Междувпрочем, той надигаше поредната водка или уискито с отчаяно изражение на лицето. Питах го какво става. По това време той беше отговорен редактор и главен автор във в."Орбита" за прокарване на комунистическите идеи в науката и разбиване на "вражеските". Но тъй като беше не само дипломиран инженер, но и физик, математик и философ по призвание, при това с неувреден център на съвестта, сега той страдаше, че не може да изпълни едно важно поръчение на Партията - за пръв път идеологическа задача му се опирала с такава сила. Показа ми ксерокопие на английски от книга на ученик на Норбърт Винер, от която веднага си изкарах копие и я изгълтах още докрая през нощта. Между другото, скоро след това другарите от Шести отдел пак ме посетиха и заедно с чувала книжен боклук ми взеха и тази книга като "идеологическа диверсия". Агоп ми каза: "Братче, запецнах, понеже съм математик, астроном и физик и разбирам от космология и математически формули. За тия 4 милиарда години, от които съществува вселената според сегашната наука, наистина е невъзможно тя да се самоорганизира сляпо по теорията на случайностите и безмозъчните пермутации, вариации комбинации, че да можем сега да си говорим с тебе тука и аз да си пия питието, а ти - чайчето. Аз вярвам във ФОРМУЛИТЕ!" Аз пък му казах за думите на чичо Георги (Георги Томлевски), които ни бе казал наскоро. Като елитен български учен и деец, той бил избран да присъства на световен симпозиум на астрофизиците в СССР. След официалните доклади, разбиващи на пух и прах буржоазната астрофизика, хората се срещнали на чашка в съответния ресторант. Там всички водещи учени без изключение, без един с неандерталска физиономия, споделели шепнешком и с оглеждания, че са станали дълбоко религиозни като почти всички световни учени от древността и средновековието и като повечето им колеги им на запад. Именно поради съвременните експерименти и открития във ядрената физика и астрофизиката! В нашите "научно"-популярни книжки и статии тогава се обясняваше, че почти всички учени на запад са религиозни, понеже се страхували да ни ги изгонят от работа... А просъветските?... Съжалявам, че тук разказвам за себе си в първо лице, а не както винаги прикрито в трето, но темата го изисква. Имам и друг приятел отпреди години - физикът акад.Божидар Палюшев. Той ме цитира в книгата си "Физика на Бога", а него го цитира геният "атеист" проф. Стивън Хокинг. "Атеист" в кавички, понеже който е чел поне "Вселена в орехова черупка", пък и други негови работи, се уверява че Бог "крещи" с всичка сила в неговите гениални открития, въпреки че сам Хокинг се прави на безбожник. Великият инвалид пише, че въпреки че са идейни противници с Палюшев във философията на физиката, Хокинг по никой начин не може да оспори стройната физическа и математическа аргументация на този българин относно съществуването на Бога. Има българи (естествено...), които не обичат Палюшев, но кога е имало изключения в българските злоби и зависти? Колкото и дълбоко да ги уважаваме за това, че и те също са нормални учени, т.е. теисти, те не отговарят на запитванията ни, докато хора като Божидар реагират моментално и умеят да се сприятеляват и да лансират другите. - Социално качество на монадата в Божия човек, по-важно от начетеността, ума и гениалността. В Библията е казано: "Синовете на тъмнината са по-умни от синовете на Виделината". Ясно за какъв ум става дума. Даже и когато боравят умело с духовна и религиозна терминология в защита на Бога и на мнимата си връзка с Него.
ЕДИН ДРУГ УМЕН ЧОВЕК, КОЙТО НЕ Е СЪГЛАСЕН С АТЕИЗМА НА СТИВЪН ХОКИНГ, ДНЕС КАЗВА: "За мен истинският проблем не е в това дали философията успява да се справя със съвременните открития на науката и дали влиза в крак с тях. А в това защо някои хора се притесняват от факта, че някои философи може и да не са материалисти. Сякаш е голям проблем някой от тях да каже, че има разумни основания да вярваме в Бог. И сакън - да не е богът на Християнството!" (https://svetlyoalexandrov.wordpress.com/…/stephen-hawking/ )
Нютон предсказва второто пришествие на Христос: в записките му е намерена дата, която щяла промени хода на историята.
Глобални промени очакват човечеството - ученият изчислил всичко математически. Съвсем наскоро се появило още едно пророчество на великия учен. Нютон не само направил прогноза за потомството, но и го доказал с помощта на математиката. Великият учен обявил, че Исус Христос отново ще дойде на Земята. Идването е насрочено от него за 2060 г. Предтеча на идването на Бога, според изчисленията на учения, ще бъде един ангел, който „ще премине през небето и всеки ще може да го види.“. Пророчеството на учения може да не е нищо повече от мит, но предвид постиженията му в областта на науката, както и математическия анализ на пророчеството, съмненията ни почват да се се разсейват. Нютон предсказва глобални катаклизми. Световноизвестният учен, който положи основите на съвременната физика, астрономия, математика и оптика, наистина бил изчислил и точната дата на Апокалипсиса. Един от ръкописите, чийто оригинал е представен на изложбата "Тайните на Нютон" в Йерусалим, съдържа прогноза, че краят на света ще настъпи през 2060 г. Това събитие щяло да се случи 1260 години след образуването на Свещената Римска империя от Карл Велики през 800 г. В своите изчисления Нютон използва мистериозната Книга на пророк Даниил, предсказвайки датата на идването на Месията. Според организатора на изложбата Йемима Бен-Менахем, Нютон е бил убеден, че древните текстове крият специални знания.
Научни сценарии за края на света. Мистериозният документ датира от 1704 г. Ръкописите на Нютон са продадени през 1936 г. на Sotheby's в Лондон. От 1969 г. те се съхраняват в сейфове в Израелската национална библиотека в Йерусалим и са били достъпни само за няколко специалисти. Нютон вярвал, че Книгата на Даниил съдържа предварително бъдещата история на света и че божествената съдба на учения била да я дешифрира. Краят на света ще бъде предшестван от разрушителни войни и глобални епидемии. Тогава на земята трябва да слезе Месията, Който ще управлява планетата ни в продължение на едно хилядолетие.
Справка: Книгата на пророк Даниил – Евр. Сефер Даниел. Книгата на пророк Даниил в първите шест глави предава историята на самия Даниил: неговото възпитание, тълкуването на сънищата на Навуходоносор, неговото възвисяване и освобождение от лъвовете в рова. В следващите шест глави се предават различни сънища, видения и откровения, които самият той е преживял и които се простират до последните големи битки между царствата на тъмнината и светлината. Най-забележителните глави са деветата с пророчеството на архангел Гавриил за Христос, и дванадесетата - за принц Михаил, Божия съд и възкресението. Господ Христос посочва пророчествата на Даниил, като добавя думите: „Който чете, нека разбере” (Мат. 24:15). Изразът „Син Человечески“, както Господ често нарича себе си, се среща за първи път у Даниил, когато той предава, че е видял Човешкия Син да ходи заедно с облаците (Дан. 7:13). (Сравнете Матей 24:30; 26:64). Авторът на книгата на пророк Даниил, частта (2:4-7:28), написана на арамейски, според общото мнение на евреите, е самият Даниил. Единството и оригиналността на стила свидетелства за това; познаването на вавилонските и персийските обичаи и имена - всичко това също дава представа за цялостта на книгата и ни внушава, че това са думите на очевидец.
СЛЕДВАЩИЯТ ТЕКСТ ОТ ВЕЛИКИЯ УЧЕН СЪДЪРЖА НЕГОВИ СКРУПУЛЬОЗНИ БИБЛЕЙСКИ И ЕСХАТОЛОГИЧЕСКИ ИЗЧИСЛЕНИЯ НА БАЗАТА НА ИСТОРИЧЕСКИ ТЕКСТОВЕ И НА СЪВЪРШЕНИТЕ МУ АСТРОНОМИЧЕСКИ И КЛЕНДАРНИ ПОЗНАНИЯ. Както е перфектен и гениален във физиката, математиката, астрономията и оптиката, КЪДЕТО И ДОСЕГА Е СВЕТОВЕН КОРИФЕЙ, като се захване с нещо, тъй добросъвестно Нютон изчерпва и темата за датиране на библейските събития и пророчества. Не е изключено есхатолозите след него да го оспорват или коригират, но не е наша работа да изследваме и това. На същия проблем са натъкват и астролозите, които дават различни версии за рождения хороскоп на Исус.
НЕ СЕ ПРЕПОРЪЧВА ДА ЧЕТЕТЕ ПО-ДОЛУ ДУМА ПО ДУМА ДВЕТЕ ГЛАВИ ОТ ЕДНО УНИКАЛНО СЪЧИНЕНИЕ НА ИСАК НЮТОН НА ТАЗИ ТЕМА, освен ако се занимавате научно с есхатология и библейски изчисления или ако имате време и търпение да развивате мисловната си концентрация. Може да се чете подробно и много внимателно и ако човек иска да си преговори библията в научен план, както го прави Нютон. Нещо повече: когато четем текстове или слушаме музика от даден автор, ние се свързваме с монадата му през други измерения, където и да се намира духът му. Правим пътека, за да се срещнем с него един ден и на небето, и на земята - а за приятелство с Божи син като Исак Нютон може само да се мечтае. ИНАЧЕ МОЖЕ ДА ГИ ПРОПУСНЕТЕ ИЗЦЯЛО И ДА МИНЕТЕ КЪМ ЧЕТЕНЕ НА ПРЕДИШНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ТУКА ЗА НЕГО ПОД ИЛЮСТРАЦИЯТА, ако някога не сте я прочели, макар че и тя не е кратка.
Исак Нютон
КОМЕНТАРИ ЗА КНИГАТА НА ПРОРОК ДАНИИЛ
(текстът тук се публикува със съкращения поради лимита на Фейсбук до 63 206 знака. При поискване, на желаещите може да бъде изпратен целия)
ГЛАВА Х
Пророчество за седемдесетте седмици.
Първо Навуходоносор, а след това и Даниил са имали видение насън с изображение на четири три метала и глина. Когато Даниил обяснил значението на това видение, той станал известен като тълкувател на тайни (Езек. XXVIII, 3). Видението за четирите животни и Човешкия Син, идващ с небесните облаци, също било дадено на Даниил насън. Видението с овена и козата му се явило през деня, когато бил на брега на Улая; всичко му било обяснено с пророчествата на архангел Гавраил. Той говори за Царя на небесните сили и Царя на царете. В първата година от възкачването на Дарий Мидянин над Вавилон, същият архангел-пророк отново се явява на Даниил и му обяснява кой се има предвид под "Човешкия Син", "Царят на небесното войнство" и "Царят на царете". Пророчеството за идването на Човешкия Син в небесните облаци се отнася до второто пришествие на Христос. Пророчеството за "Царя на небесните сили" се отнася до Неговото първо пришествие; а накрая пророчеството за Месията, обясняващо и двете, се отнася и за двете събития и определя времена и дати за тях.
Това пророчество, както всички други пророчества на Даниил, е от две части: самото пророчество - и след това тълкуването му. Превеждам и обяснявам цялото това пророчество по следния начин - пише Исак Нютон:
Седемдесет седмици са определени за вашия народ и вашия свят град, така че престъплението да бъде изплатено, греховете да бъдат запечатани и беззаконията да бъдат заличени. Вечната правда да се роди, видението и пророкът да бъдат запечатани, а "Светая Светих" - помазана . И така, знай и разбирай: от времето, когато излезе заповедта за възстановяване на Йерусалим до Христос Господ са седем седмици и шестдесет и две седмици; хората ще се върнат и улиците и стените ще бъдат построени, но в трудни времена. И след изтичането на шестдесет и две седмици Христос ще бъде убит, но после градът и светилището ще бъдат разрушени от хората на вожда, който ще дойде, краят му ще бъде като наводнение, и до края на войната ще има опустошения *.
_____________
* Нютон има тук няколко бележки относно някои разлики между английския текст на Библията и еврейския.
__________________
* И една седмица ще установи завета за мнозина, и в половината от седмицата жертвата и приносът ще престанат, и върху крилата на светилището ще има "мерзост на запустението", и окончателната предопределена смърт ще застигне опустошителя.
__________________
* гл. IX, 24-27.
______________
„И така, знайте и разберете: от времето, когато излезе заповедта за възстановяването на Йерусалим, ще минат седем сѐдмици до Христос-Господ“. Предишната част на пророчеството, представяща Христос като пророк, се отнася до Неговото първо пришествие; а тази част, представяща Христос под формата на Господ или Цар, очевидно се отнася до Неговото второ пришествие. Тогава пророчеството се изпълни и "Светая Светих" беше помазан; а сега Този, който е бил помазан, идва да бъде Учител и да царува. Пророчествата на Даниил се простират до края на света, и въпреки това едва ли има едно пророчество относно Христос в пророческите книги на Стария Завет, което по един или друг начин да не се отнася точно до Неговото второ пришествие. Ако някои от древните - като Ириней, Юлий Африкански, мъченик Иполит и Аполинарий, епископ на Лаодикия - отчитат половин сѐдмица за времето на Антихриста, тогава защо по същото право на свобода на тълкуване да не броят седем сѐдмици за времето, когато Антихрист ще бъде унищожен от светлината на Христовото пришествие?
"След 62 седмици хората ще се върнат и улиците и стените ще бъдат построени, но в трудни времена; и след 62 седмици Христос ще бъде убит и няма да го бъде повече*, а градът и светилището ще бъдат разрушени от хората на вожда, който ще дойде" - и т.н. Предсказвайки идването на Христос и отчитайки последния от тях от завръщането на евреите от плен и възстановяването на Йерусалим, Даниил, за да предотврати възможността това събитие да се смеси с изграждането на Йерусалим от Неемия, разграничава едното от другото, казвайки, че от този момент до времето на Помазаника ще минат не 7 сѐдмици, а 62 сѐдмици, и то не в щастливи, а в трудни времена. И че в края на тези сѐдмици Месията няма да бъде цар на евреите, а ще бъде убит; и Ерусалим няма да му принадлежи, а градът и светилището ще бъдат разрушени. Неемия е дошъл в Йерусалим през 20-та година от царуването на Артаксеркс, когато Ездра вече е бил там (Неемия XII, 36). Той намерил града лежащ в руини, видял и къщи и стени непостроени (Неемия II, 17; VII, 4) и видял стените на 25-ия ден от месеца Елул (Неемия VI, 16), - в 28-та година от царуването на същият Артаксеркс, т.е през септември 4278 г. от Юлианския период. Сега отбройте от тази година 62 сѐдмици от годините, т.е. 434 години, и в резултат получаваме септември 4712 от Юлианския период, т.е. годината, в която е роден Христос, според Климент Александрийски, Ириней, Евсевий, Епифаний, Йероним, Орозий, Касиодор и други древни; и това е било общото мнение преди Дионисий Младши. Той приел народното изчисление, според което раждането на Христос се определя две години по-късно. Ако признаем, че Христос е роден три или четири години по-рано от обичайното броене, тогава Неговото раждане ще се падне в последната част на последната седмица – и това е достатъчно. А как след тези сѐдмици Христос беше убит, а градът и Светилището бяха разрушени от римляните, това е добре известно.
__________
* Нютон е превел това място като: „Йерусалим няма да Му принадлежи“.
На еврейски текстът тук е <..."и няма"> . Има много опити да се изясни този безличен израз, но изглежда по-вероятно: „И Месията няма да бъде /авторитет/ за него, тоест за еврейския народ“. Вижте "Откровение към Даниил от седемдесетте седмици". А. Рождественски. SPb. 1896, с. 113-119.
__________________
И една сѐдмица ще потвърди завета за мнозина. Той ще го утвърди, въпреки смъртта Си, като "плевел" срещу отхвърлянето на евреите и призива на Корнилий и езичниците през седмата година след това.
И в половината от сѐдмицата ще престанат жертвоприношенията и приносите, т.е. - това ще стане поради войната на римляните срещу евреите. Тази война, след дълги неприятности, започва през 13-та година от управлението на Нерон (67 г. сл. Хр.) през пролетта, когато Веспасиан нахлува в Юдея с армия и завършва през втората година от управлението на Веспасиан (70 г. от н.е). Пада се на 7 септември, когато Тит вече е превзел града, унищожавайки храма с пожар 27 дни преди това. Така войната продължила 3 години и половина.
И върху крилата (светилището) ще има "мерзост на запустението" и окончателната предопределена гибел ще сполети опустошителя. - Пророците, изобразяващи царствата под формата на животни и птици под разперените над страната крила означават войските на владетеля. Следователно, крилото на мерзостта е армията от фалшиви богове, тъй като "мерзостта" често се използва в Писанието за означаване на фалшиви богове. Така Хамос се нарича "мерзостта на Моав и Молох" - "мерзостта на амонците*. Смисълът на тези думи е, че хората на вожда, който ще дойде да разруши светилището и да спре ежедневната служба на истинския Бог, ще наводни страната с войски, изповядващи фалшиви богове; и чрез въвеждането на почит и жертвоприношения към тези богове той ще донесе запустение на Юдея, докато се изпълнят времената на езичниците. Това напълно съответства на думите на Христос за „мерзостта на запустението", изречени още от чрез пророк Даниил, дошли по време на Римската империя (Мат. XXIV, 15).
_________________
* 3 крале. XI, 7.
__________________
Така в това кратко пророчество имаме предсказание за събития от изключително значение, свързани с идването на Месията, а именно: времето на Неговото раждане, смъртта, отхвърлянето на евреите, продължителността на еврейската война, през която градът и светилището са разрушени; и накрая - около времето на второто пришествие на Месията. По този начин даденото тук тълкуване е по-обширно, по-адекватно и по-съвместимо с пророчеството, отколкото ако го бяхме ориентирали само към първото пришествие на Христос, както обикновено правят тълкувателите. В същото време избягваме да извращаваме думите на Даниил, като не приемаме 7 сѐдмици и 62 сѐдмици като едно число. Ако Даниил искаше да обозначи едно число с този израз, тогава той би казал "69 сѐдмици", а не "7 сѐдмици и 62 сѐдмици", тъй като такъв числов ред не е бил приет от евреите. В нашето изчисление ние приемаме еврейските лунно-слънчеви години такива, каквито трябва да бъдат*.
______________________
* Древната слънчева година на източните народи се състои от 12 месеца, а всеки месец - от 30 дни: оттук, между другото, кръгът бива разделен на 360 градуса. Такава година, условна, разбира се, се ползва от Мойсей в неговата история на потопа, както и от апостол Йоан в Апокалипсиса, където времето, времената и половината време са равни на 42 месеца или 1260 дни. Но когато броим няколко години заедно, изчислението трябва да се попълни чрез добавяне на нечетни дни към края на тези години. Така египтяните са добавили 5 дни към края на годината; халдейците правят същото много преди времето на Даниил, както е видно от епохата на Набонасар. Персийските магьосници използвали година от 364 дни, до самото възникване на Арабския халифат. По същия начин древните гърци са използвали слънчева година от 12 месеца или 860 дни; но всяка втора година са добавяли междинен месец от 10 или 11 дни, който се редували.
След излизането от Египет, еврейската година е лунна. Годината е била и слънчева, тъй като реколтата винаги е следвала Великден, а плодовете винаги се събирали преди празника на скинията (Левит XXIII), но месеците били лунни. Това е видно от факта, че Мойсей заповядва на хората в началото на всеки месец да надуват тръби и да правят всеизгаряния, да принасят мирни жертви (Числа X, 10: XXVIII, 11 и 14), и това тържество се извършвало при всяко новолуние (Псалм LXXX, 3, 4, 5.1 Летописи XXIII, 3). Тези месеци се наричат в книгите на Мойсей "първи", "втори", "трети месец" - и т.н. Първият месец се нарича още Авив, вторият - Зиф, седмият - Атаним, осмият - Пул (Изх. XIII, 4. 8-ма книга на Царе VI, 37, 38; VIII, 2). Във вавилонския плен евреите са използвали халдейските имена за месеците, но под тези имена са имали предвид месеците на собствената си година; така се а случило, че еврейските месеци загубили древните си имена и сега носят халдейските имена. Евреите започвали гражданската си година с есенното равноденствие, а църковната си година - с пролетното. Първият ден от първия месец започвал с появата на най-близкото до равноденствието новолуние.
Дали Даниил е използвал халдейската или еврейската година, няма съществено значение, тъй като разликата между тях е само 6 часа годишно и само 4 месеца за 480 години. Вярвам, че той е използвал еврейските месеци. Първо защото Даниил е евреин, а евреите са ползвали халдейските месеци като месеци на своята (еврейска) година; второ, защото това пророчество се основава на отчитането на 70-годишния плен от Йеремия и, следователно, отчитането на тези две книги трябва да бъде хомогенно. Годините на Еремия са еврейски години, откакто пророчеството на Еремия е било дадено в Юдея преди пленничеството. И накрая, защото Даниил смята периода за седем години и този разказ се използва изключително в еврейската хронология. Точно както дните им се броят в седмици и последният ден от всяка сѐдмица е събота, така и годините им се броят като сѐдмици, а последната година на всяка сѐдмица е била съботна година, и седем такива годишни сѐдмици представлявали юбилей.
__________________
*И 70 годишни сѐдмици са еврейски сѐдмици, завършващи с годините на съботата, което е много забележително, защото завършват или в годината на раждането на Христос (две години по-рано от популярното изчисление), или в годината на Неговата смърт, или седем години след това. Такива са били всички съботни години. Други тълкуватели на пророчествата смятат или лунните години, или сѐдмиците за нееврейски. И това е най-лошото, тъй като те базират своите тълкувания на погрешна хронология (изключение на тези тълкуватели е Функтус, чието мнение относно 70-те седмици е същото като нашите). Те вярват, че Езра и Неемия са живели по време на управлението на Артаксеркс Мемнон, а изграждането на храма се приписва на царуването на Дарий (Не)* и започва се отчитането на сѐдмиците от Даниил от тези 2 царувания.
__________________
* Артаксеркс Мемнон царува от 405 до 362 г., а Дарий II (Не) от 424 до 405 г.
______________________
Основите на възприетата от мен хронология ще бъдат представени възможно най-кратко.
Стигам до същия извод, както следва. Камбиз идва в кралството през пролетта на 4185 г. и царува 8 години, включително пет месеца от царуването на Смердиз; тогава Дарий Хистасп влиза в царството през пролетта на 4193 г. и царува 36 години, според единодушното удостоверение на всички хронолози. Управлението на тези двама царе се определя от 3 лунни затъмнения, наблюдавани във Вавилон и отбелязани от Птоломей; по този начин не може да има съмнение относно тези затъмнения. Първото се състои през 7-та година от царуването на Камбиз, през 4191 г., на 16 юли в 11 часа през нощта; второто - през 20-та година, царуването на Дарий през 4212 г., 19 ноември в 11:45 ч. през нощта, и третото - при царуването на Дарий през 4223 г., на 25 април в 11:30 ч. От сравнението на тези 3 затъмнения с пророчествата на Агей и Захария става ясно, че царуването на Артаксеркс започва след 24-ия ден от 11-ия еврейски месец и преди 25 април, следователно - от март. И от това следва, че царуването на Ксеркс започва през пролетта на 4229 г. н., тъй като Дарий умира на 5-та година след битката при Маратон, както свидетелстват Херодот (книга VII) и Плутарх. Битката на маратон се е състояла през октомври 4224 г. южно от П., 10 години преди битката при Саламин. Следователно, царуването на Ксеркс започва по-малко от година след октомври 4228 г., което означава следващата пролет, тъй като той прекарва първите пет години, а дори и малко повече, в подготовка за похода срещу гърците. Този поход се провежда по време на олимпийските игри през 1-та година на 75-та олимпиада по време на архонтството в Атина Калиас, 28 години след изгонването на царете от Рим и консулството на първия консул Юний Брут, т.е. през 273 г. от основаването на Рим, по време на консулството на Фабий и Фюри. Преминаването на ордите на Ксеркс през Хелеспонта започва в края на четвъртата година на 74-а олимпиада, т.е. през юни 4234 г. и продължава един месец; през есента, три месеца по-късно, по време на пълнолуние, на 16-ия ден от месец Мюнихион, се състои битката при Саламия, а малко по-късно става и слънчевото затъмнение, което, според изчисленията, се пада на 2 октомври. Така 6-ата година от царуването на Ксеркс започва малко по-рано от юни - следователно, през пролетта на 4234 г., и, следователно, първата година от неговото царуване се пада през пролетта на 4229 г. - тъй, като посочено по-горе. Така той царува 21 години, с което всички писатели са съгласни. Добавете 7 месеца от царуването на Артабан - и общо ще бъде 21 години и 4-5 месеца, така че краят на царуването да се падне на интервала между средата на лятото и есента на 4250 г. Следователно, по това време започва царуването на неговия наследник Артаксеркс, както трябваше да се докаже.
Същото се потвърждава и от Юлий Африканец, който, въз основа на по-ранни историци, съобщава, че 20-тата година от царуването на този Артаксеркс е 115-та година от началото на царуването на Кир Персиец и се пада на четвъртата година от 83-та олимпиада. Следователно започва в олимпийската година малко след лятното слънцестоене от 4269 г. Извадете 19 години - и първата година от неговото царуване ще бъде по същото време, т.е. за 4250, както е посочено.
Следователно 7-та година от неговото царуване започва след средата на 4256 г. сл. Хр., а пътуването на Ездра до Йерусалим, предприето от него през следващата пролет, се пада в началото на 4257 г., както беше доказано по-горе.
ГЛАВА XI
За времето на раждането и страданието на Исус Христос
Тъй като точният час на раждането и страданието на Христос не е от съществено значение за религията, МАЛКО внимание е отделяно на определянето му през първите векове на християнството. Тези, които първи започнаха да празнуват тия събития, са ги определили така, че да съвпаднат с повратните моменти на годината; така че Благовещението на Света Дева Мария е било насрочено за 25 март, ето защо след коригиране на календара от Юлий Цезар, то се пада на пролетното равноденствие. Денят на Йоан Кръстител започва да се празнува на 24 юни, т.е. в деня на лятното слънцестоене; Св. Михаил – на 29 септември, т.е. на есенното равноденствие; и Рождество Христово - на зимното слънцестоене – 25 декември, и празниците на Св. Стефан, Св. Йоан и паметта на Светите младенци, избити от Ирод приблизително по едно и също време. И тъй като слънцестоенето с течение на времето се оттегля на 24, 23, 22 и по-назад, впоследствие Рождество Христово се празнува на 23 декември и накрая на 20 декември; поради същата причина - и празниците на Св. Тома на 21 декември и празника на Матей на 21 септември.
По същия начин, когато слънцето е преминало през юлианските зодиакални знаци, дните на празнуването на останалите са били определени. За ап. Павел – на 25 януари, когато слънцето влиза в знака Водолей; за Св. Матей - на 25 февруари, когато влиза в знака на
Рибите; Св. Марко - на 25 април, когато влиза в знака на
телеца; празника на Корпус Кристи на 26 май, когато влиза в знака
близнаци; Св. Яков - на 25 юли, когато влиза в
- знака рак; Св. Вартоломей - на 24 август, когато влиза в знака
Дева; Св. Симон Зилот - на 28 октомври, когато влиза в знака
скорпион. И към всички останали забележителни дни от Юлианския календар - празниците на светците, като Св. Варнава на 11 юни, когато, според Овидий, се празнуват дните на Веста и Фортуна и богинята на утрото Матута, а Св. Филип и Яков - на първия ден на май, посветен на Добрата богиня (Bona Dea) или Великата майка (Magna Mater) и богинята Флора, които все още са били почитани, според отдавна установените ритуали.
Всичко това доказва, че тези дни са били определени в първите християнски календари по преценка на математиците, без никакво основание за това в традицията на новата религия. Впоследствие християните приеха това, което намериха в календарите си за удобно.
По същия начин няма категорична традиция за продължителността на живота на Исус Христос. Християните, които първи започнали да изследват този въпрос, като Климент Александрийски, Ориген, Тертулиан, Юлий Африкански, Лактанций и Йероним, Св. Августин, Сулпиций Север и др., отчитат смъртта на Господа към 15-та или 16-та година от царуването на Тиберия, така че според тях се оказва, че Христос е проповядвал само 1 година, или най-много 2. Само доста по-късно Евсевий посочва в Евангелието от Йоан четири последователни Великдена и чрез това установява, че Христос е проповядвал в продължение на 3 години и половина и, следователно, е починал през 19 год. от царуването на Тиберий. Впоследствие други, като се има предвид мнението, че Той е починал по време на мартенското равноденствие (25 март) през 17-ата или 20-та година от царуването на Тиберий, по-съгласни с датите на еврейската Пасха, започнали да причисляват смъртта Му към една от тези години . Мненията за времето на раждането на Христос-Спасителя не са по-надеждни. Първите християни са изчислили кръщението Му към началото на 15-та година от управлението на Тиберий; и след това, като се брои 30 години по-рано, се счита за 43-та година от Юлианския календар, 42 години от управлението на Август и 28 години след победата при Акциум, като година на Неговото раждане. Това мнение е преобладавало през първите векове на християнството преди Дионисий Младши. Той причислява кръщението на Христос към 16-та година от управлението на Тиберий и разпознава въз основа на несигурния текст на ап. Лука III, 23), че Христос, когато е бил кръстен, току-що е бил навършил 30 години. Така той установява широко разпространено изчисление, според което Рождество Христово е отложено с 2 години по-късно, отколкото се е смятало преди това.
Тъй като сред всички легенди, свързани с тези обстоятелства, няма нито една надеждна, ще ги оставим настрана и ще проучим източниците от по-надеждно качество.
15-тата година от царуването на Тиберий започва на 28 август 4727 г. Можем да предположим, че Йоан е започнал да кръщава, веднага щом зимата отмине и времето е било достатъчно топло, така че славата му се разпространила нашироко до следващата зима и всички хора са отивали при него за кръщение, а между другите - и Христос. От това следва, че първият Великден след кръщението на Христос, споменат от Йоан в 13-ия стих на II глава на неговото Евангелие, е било в 16-та година от царуването на Тиберий. След този празник Исус отива в Юдея и се кръщава там, докато Йоан кръщавал в Енон (Йоан, III, 22, 23). Но когато чул, че Йоан е в затвора, той отишъл в Галилея (Мат. VI, 12) поради фарисеите, които били научили, че той кръщава дори повече ученици от Йоан (Йоан IV, 1), и прекарал в Галилея 4 месеца преди прибирането на реколтата - т.е, около времето на зимното слънцестоене, тъй като жътвата тогава била между Великден и деня на Петдесятницата и започвала около месец след пролетното равноденствие. „Не казвайте, че жътвата ще дойде след още 4 месеца. Но аз ти казвам: вдигнете очите си и вижте нивите как са побелели и узрели за жътва“. Христос искал да каже с това, че селските хора вече са готови да приемат добрата новина, която Той наистина изказал със тия думи.*
(Тук Нютон оново дава множество цитати от библията в потвърждение на тезата си, които ние ще пропуснем - б.с.)
И така, Йоан е бил затворен през ноември в 17-ата година от царуването на Тиберий. Следователно, може да се мисли, че Христос е дошъл от Юдея в Кана Галилейска през декември. Там той бил приет от галилеяните, видели всичко, което Той бил направил в Йерусалим по време на Пасхата. Когато управителят от Капернаум чул, че Христос се е върнал в Галилея, дошъл при Него и Го помолил а изцели сина му, който умирал. Христос не отишъл, но само казал: „Иди, синът ти е добре." И придворният, като се върнал, намерил, че е станало както му е било казано, и затова той и целият му дом повярвал в Исуса (Йоан IV). Това е началото на чудесата на Христос в Галилея. Тук Йоан излага подробно действията от първата година на Христовата дейност, пропуснати от другите евангелисти. Останалата част от Неговата история след това време е изложена по-пълно от другите евангелисти, отколкото от Йоан. Той пък пропуска това, което те описват.
От този момент нататък Исус поучава в синагогите на Галилея в събота, като е прославян от всички. Когато Той дошъл в родния си град Назарет и започнал да проповядва в синагогата, евреите се разбунтували. Те изгонили Христос от града, довели го на върха на планината, на която били построен градът, дс намерение да Го убият. Но Той, минавайки между тях незабелязан, тръгнал по своя път и пристигнал в Капернаум (Лука IV). И може да се помисли, че по това време вторият Великден или вече е бил отминал, или е трябвало да дойде скоро.
През целия този период от време Св. Матей излага много кратко и праволинейно проповедта и чудесата на Христос: „Когато Исус, казва той, чу, че Йоан е заловен, Той се оттегли в Галилея, и напускайки Назарет, се установи в Капернаум. Там Исус започва да проповядва, казвайки: "Покайте се, защото Царството небесно е приближило!" (Мат. IV, 12, 17). Тогава той посветил своите ученици Петър, Андрей, Яков и Йоан. „И се разнесе мълва за Него из цяла Сирия“; - и доведоха при Него всички болни и слаби. И множество хора Го последваха от Галилея и Декаполис, и от Йерусалим, и от Юдея, и отвъд Йордан." Следователно, можем с увереност да вярваме, че втората Пасха е била преди Той да изнесе тази проповед. Тълпи от хора, които Го били последвали от Юдея и Йерусалим казват, че Той току-що е бил в Йерусалим за празника. Идвали при Него отвсякъде и Го слушали на открито. В самия разговор има индикация, че това става през лятото. - Защото в него Христос споменава полските кремове, които цъфтят пред очите на Неговите слушатели. „Вижте, казва Той, полските кремове как растат: те не се трудят, те не предат, нито даже Соломон в цялата си слава не се обличаше като някой от тях "(Мат. VI, 28). И така, тогава в полето цветята са цъфтели и затова месец март и Великден са били отминали.
Нека сега да видим в какъв ред следват празниците според Евангелието на Матей, тъй като той е бил очевидец на всичко, за което пише, и подрежда всички събития във времето, както нито Марко, нито Лука правят.
Малко по-късно след Проповедта на планината, когато наближили дните на вземането на Исус от света, т.е. когато дошъл скръбният ден и Той трябвало да бъде хванат от евреите, Христос искал да отиде в Йерусалим. Самаряните, когато Той и Неговите ученици преминали през Самария, отказали да Му дадат подслон. А един книжник се приближил и Му казал: "Учителю, аз ще Те последвам, където и да отидеш!" а Исус му казал: „Лисиците си имат убежища в земята и небесните птици имат гнезда, но Човешкият Син няма къде глава да подслони” (Мат. VIII, 19. Лука IX, 51, 57). Книжникът казал на Христос, че иска да Го придружи по пътя, а Христос отговорил, че има нужда от убежище, където да прекара празника. Следователно, този празник трябва да се счита за празник на скинията, тъй като скоро след това виждаме Христос с апостолите в Тивериадско море по време при такава голяма буря, че лодката била покрита с вълните и заплашена да потъне, докато Христос не забранил на вятъра и морето да бушуват. (Мат. VIII, 23 ). Тази буря доказва, че зимата вече е била дошла.
След това Христос извършил още много чудеса: "И отиде по всички градове и села на Галилея, поучавайки в синагогите им, проповядвайки Евангелието на царството и изцелявайки всяка немощ и всяка болест на хората” (Мат. IX, 35). Тогава Той изпратил надалече 12-те апостола, като им заповядал да сторят същото (Мат. X). Тогава, когато Йоан дошъл при Него, Той му дал отговор. Към това време се отнасят думите Му: „От дните на Йоан Кръстител до наши дни небесното царство се превземаше със сила“. Следва укорът Му към градовете Хоразин, Витсаида и Капернаум, задето там не са покаяли (Мат. XI). Тези многобройни преходи от град в град показват, че е минал значителен период след вкарването на Йоан Предтеча в затвора. Зимата вече била свършила, Великден наближавал. „В това време Исус минаваше покрай засяти ниви в събота. Учениците Му бяха гладни и започнаха да берат класове и да ги ядат, като ги търкат, казва Лука, с ръцете си”. Следователно, житото не само че е било изкласило, но и вече зреело. Значи, Великден, когато са били жертвани първите плодове, вече е бил настъпил или дори отминал. Лука нарича тази събота δευτερoπρωτoν - втората събота, т.е. вторият от двата големи празника Великден. Както англичаните наричат Светлото Възкресение "Голям Великден", а 8-ия ден от него "Малък Великден" или "Втора неделя", така и Лука нарича празника на 7-ия ден от седмицата на безквасните хлябове.
В една от следващите съботи Исус дошъл в синагогата и изцелил човека с изсъхналата ръка (Мат. XII, 9. Лука VI, 6). Докато фарисеите се съветвали как да Го унищожат, Исус си тръгва оттам и множество хора го последвали, като Той изцелил всички и им забранил да говорят за това. (Мат. XII, 14-16). После, като се качил в лодката, докато хората стоели на брега, Той им проповядвал притчата за сеяча, който бил излязъл на полето да сее (Мат. XIII). Това може да значи, че времето за сеитба е било дошло и, следователно, празникът на Шатрите вече е бил отминал. След това Той се върнал в града и почнал да поучава в синагогата, но там не извършил много чудеса, поради тяхното неверие. След това 12-те апостоли, които цяла година били в пределите на Тир, се върнали и разказали на Исус всичко, което били направили. В същото време Ирод обезглавил Йоан в затвора, за което учениците му казали на Исус. Но Исус, като чул това, взел 12-те апостола и тайно заминал оттам с лодка до едно пусто място близо до Витсеида. Много хора, като чули за това, Го последвали пеш от градовете, тъй като зимата вече била отминала и Христос изцелил болните им и ги нахранил в пустинята - цели 5000 души с жените и жените и децата им - с пет хляба и две риби (Мат. XIV, Лука IX). По времето на това чудо, вече наближавала еврейската Пасха (Йоан VI, 4). Но Исус не отишъл на този празник, а отишъл в Галилея, защото юдеите, още по време на предишната Пасха, се уговаряли как да Го убият, а и сега търсели начин да Го унищожат (Йоан VII, 1). Затова Го виждаме първо по бреговете на Тир и Сидон, след това край Галилейското езеро, а после и по бреговете на Кесария Филипова, и накрая в Капернаум (Мат. XV, 21, 29; XVI, 13; XVII, 24).
Тогава, когато наближавал празникът на Шатрите, братята, упреквайки Го, че се е скрил, Го подтикнали да си тръгне оттук и да отиде на празника. Но Той не поискал, докато те не си тръгнали, а след това отишъл там тайно (Йоан VII, 2). Когато евреите се опитали да Го убият с камъни, Той отново се скрил (Йоан VIII,59). След това отишъл на празника на обновлението на храма през зимата (Йоан X.22), но тъй като евреите отново се опитали да Го хванат, Той се оттеглил през Йордан (Йоан X, 40. Мат. XIX,1), където останал до смъртта на Лазар, а след това дошъл във Витания близо до Йерусалим и го възкресил. (Йоан XI,7,18). След това евреите отново се съветват помежду си как да Го убият. И затова „Исус вече не ходеше открито между евреите, а отиде оттам в една страна близо до пустинята, в един град, наречен Ефрем, и там остана с учениците Си“ до последната Пасха, по време на която юдеите окончателно решили да Го убият (Йоан XI, 53, 54).
Сравнявайки по този начин евангелията на Матей и Йоан, ние получаваме последователната история на действията на Христос в периода на петте Пасхи. Освен това, както видяхме, Йоан е по-подробен в началото и в края, а Матей - в средата: това, което пропуска единият, допълва другият.
Първият Великден се състоял в интервала между кръщението на Исус и затварянето на Йоан в затвора (Йоан II, 13).
Вторият - четири месеца след затварянето на Йоан и в началото на Христовата проповед в Галилея (Йоан IV, 35). Следователно, това е или празникът, на който Исус е дошъл и когато книжникът пожелал да Го последва (Мат. VIII, 19. Лука IX, 51, 57); или предходния го празник.
Третата Пасха била следващата след втората, когато била узряла реколтата и учениците късали класовете. (Мат. XII, 1. Лука VI, 1).
Четвъртата Пасха е малко преди извършеното чудо с петте хляба (Мат. XIV, 15. Йоан IV, 5).
Петата е тази, през който Исус е бил хванат. (Мат. XX, 17. Йоан XII, 1).
Между първата и втората Пасха Исус и Йоан кръщавали едновременно, докато накрая Йоан бил вкаран в затвора, което се случило четири месеца преди втората. Тогава Исус започнал да проповядва нашироко и да избра ученици. След това Той ги поучава една година и ги изпраща да проповядват в градовете на Юдея.
Точно по това време, един слух за Исус достигнал до Йоан и Йоан изпратил ученици при Него да го попитат кой е Той. По време на третата Пасха първосвещениците пак заговорничели за убиването на Исус. Малко преди четвъртата, дванадесетте апостола, изпратени да проповядват навсякъде, се върнали при Христос в края на годината. В същото време Ирод обезглавява Йоан в затвора, като го държи там две години и една четвърт. Тогава Христос, за да избегне Ирод, се оттеглил в пустинята. По време на четвъртата Пасха Исус не отишъл в Йерусалим заради евреите, които по време на предишната Пасха са се съветвали как да Го убият, а и защото времето Му още не било дошло.
В резултат на това, до самия празник на Шатрите Той обикалял по Галилея тайно, за да не го хване цар Ирод. След празника на Шатрите Той вече не се връща в Галилея и се появява в Йерусалим, след което се оттегля отвъд Йордан или в град Ефрем близо до пустинята, където остава до Великден, по време на който е предаден, пленен и разпнат.
И така, Йоан кръщава хората две години, а Христос проповядва три. През първото лято Йоан проповядва, за да стане известен на хората и по-късно да свидетелства за Христос. После, след като Христос приема кръщение от него и на Йоан било открито за Него, че Той е Синът Божий, Йоан вече кръщава, за да разкрие Христос на хората чрез своето свидетелство. В това време Исус също започва да кръщава, и благодарение на свидетелството на Йоан за Христос, мнозина идват при Исус да се кръстят - повече, отколкото при самия Йоан. През зимата след това Йоан бива прибран в затвора, и след като мисията му била изпълнена, Самият Христос влязъл плътно в Своето служение и започнал да проповядва в градовете на Юдея.
Първо, Той увеличил броя на Своите апостоли до дванадесет и ги поучавал през първата година, за да ги подготви да проповядват. До края на тази година слухът за Него, благодарение на Неговите проповеди и чудеса, се разпространил тъй нашироко, че на следващата Пасха евреите вече окончателно планирали да Го убият. През втората година на проповядване, за Него вече не беше безопасно да ходи открито в Юдея и Той изпратѝ там 12-те апостоли да проповядват.
В края на същата година те се върнали и казали на Исус всичко, което били направили. През следващата година апостолите останали с Исус, опитвайки се да усвоят по-пълно Неговото учение, за да проповядват след смъртта Му на всички народи. След новината за смъртта на Йоан, опасявайки се от Ирод толкова, колкото и от евреите, Исус обикаля страната още по-тайно от преди. През тази последна година той живял в пустинни места, а най-последната част от годината прекарал в Юдея, непокорна на Ирод.
Тъй като първата година от кръщението от Йоан се пада на 15-тата година от царуването на император Тиберий и, следователно, първата Пасха от изброените пет през 16-та година от това царуване - последната, през която Христос бива разпнат. Това се пада на 20-ата година от управлението на този император, т.е. до консулството на Фабий и Виталий, което е било през 79-а година по Юлианското изчисление, и в 34-та година от раждането на Исус, а тази година за евреите била годината на съботата. Че това е било точно така, се потвърждава от следните съображения.
Считам за доказан факт, че Страданията Господни са се случили в петък, 14-ия ден от месец Нисан, в деня на еврейската Пасха, докато възкресението е станало на следващия ден. 14-ият ден от месеца на Нисан винаги се пада на първото пълнолуние след пролетното равноденствие - месецът започва в деня на новолунието. И освен това, то не било в момента на истинския съвпад*, а в деня на първата поява на новолунието, тъй като евреите се позовават на предишния месец през цялото време на "тихата" луна, както наричат времето, когато луната е невидима. И тъй като първата поява на луната обикновено се случва около 18 чàса след истинския съвпад, то, следователно, те започват месеците си от 6 ч. вечерта, т.е. от залез слънце - 18 часа след контакта.
______________
* Позицията на луната върху линията между слънцето и земята, видима от земята, тъй като новолунието се нарича "съвпад", а позицията на луната на същата права линия от другата страна на земята , виждана от нас като пълнолуние, се нарича "опозиция". Бележка на преводача. /Когато Нютон казва "истинския съвпад", той има предвид това, което знае дори и начинаещият астроном: точното съединение на едно небесно тяло с друго или с абстрактна линия като еклиптиката се отчита в мига, когато ДИАМЕТЪРЪТ му минава там. Преди години попитахме руските астрономи защо календарите отчитат началото на пролетта на 21-22 март, а денят е равен на нощта на 17-18 март. Юрий Бромлей ни отговори с формули и чертежи на ръка именно по този начин: средно около 21 март всяка година ДИАМЕТЪРЪТ на слънцето минава през еклиптиката, а на 17-18 март то я докосва с ВЪРХА си и после върви нагоре в северната небесна полусфера. Това при нас постави въпроса дали не е по-реално да отчитаме реално началото на пролетта, т.е. точка гама и началото на знака Овен именно в този миг, защото тогава е истинското равноденствие - б.с./
__________________
НЮТОН ПРОДЪЛЖАВА:
Съгласен съм с мнението на Епифаний, ако думите му се тълкуват правилно, че евреите са използвали погрешен цикъл и са изпреварили действителния нов месец с два дни. Но думите му във всеки случай нямат значението на надеждно доказателство, тъй като той не е познавал нито астрономията, нито равинската наука, а са само изводи от погрешното му предположение за времето на Христовите "Страсти". В действителност, евреите не са се съобразили с новолунията, а са закъсняли с тях. Те смятат за правилно да започнат месеците си два дни след първата поява на новолунието (тъй като новолунието продължава повече от един ден), а не един ден преди появата му, тъй като в този случай те ще трябва да празнуват новолунието, когато то не е. Евреите все още пазят в книгите си традицията, че Синедрионът особено старателно определя настъпването на новолунието директно с поглед, изпращайки наблюдатели на високи места. След като научи от тях за деня на появата на луната, Синедрионът отлагал новолунието с ден, тъй като наблюдателите често идвали от далечни страни, където новолунието е било забелязвано ден по-рано, отколкото в Йерусалим.
В пълно съгласие с това, Йосиф, един от свещениците на храма, пише, че Великден се е празнувал на 14-ия ден от месец Нисан (от луната), когато слънцето е било в съзвездието Овен. Това се потвърждава от още две посочени обстоятелства, които напълно опровергават идеята, че евреите са използвали погрешен цикъл. А именно, той казва, че в годината, когато Йерусалим е бил превзет и разрушен, Пасхата е била на 14-ия месец от Ксантик, което, според указанията на Йосиф, съвпада с нашия април, и че 5 години преди тази Пасха се е падала на 8 число същия месец. И двете тези обстоятелства напълно съответстват на движението на Луната.
Изчислявайки по този начин новолунията на първия месец според движението на луната и правилото "Ян", и след това преброявайки 14 дни, аз откривам, че 14-ият ден от този месец е през 31-та година от раждането на Христа. Пада се във вторник, 27 март; през 32 година е в неделя на 13 април, на 33 година, в петък, е на 3 април; а през 34 година е в сряда, 24 март. Правели са такива изчисления, за да се избегне равноденствието, което се пада на този ден, и за да се определи по-подходяща дата за жътва в четвъртък, 22 април. През 35-та година - във вторник се пада на 12 април, а през 36 година от новата ера е на 31 март, събота.
Тук трябва да се направи малка забележка. 15-ия и 21-ия дни от месец Нисан, ден-два по Петдесетница, на всеки 10, 15 и 22 дата от месец Тисри винаги са били съботни дни, т.е. дни за почивка. Оттук и неудобството две съботи подред да не се погребват мъртвите и да не се готви прясна храна, а междувременно, месото в горещите страни лесно се разваля. За да избегнат тези и други подобни неудобства, евреите отлагали началото на месеците с един ден всеки път, когато първият ден от месец Тисри (или каквото е същото - 3-ти ден от месец Нисан) се пада в неделя, сряда или петък. Това правило се е наричало "Аду", буквите на което означават числата 1, 4 и 6. Тоест, 1, 4 и 6 ден от седмицата, а тези дни ние наричаме неделя, сряда и петък. Нека отложим, според това правило, началото на месеците, които намерихме по-горе, с един ден. Тогава 14-ият ден от месец Нисан ще бъде през 31 година от Христа в сряда, 28 март; през 32 година в понеделник, 14 април; през 33 - в петък, 3 април; през 34 - в петък, 23 април; през 35 година - в сряда, 13 април, а през 36 година - в събота, 31 март.
При такова изчисление, 32 година е безусловно изключена, тъй като "Страстите" биха могли да се паднат в петък само при условие, че са се паднали пет дни след пълнолуние или два дни преди него. Междувременно, те са се паднали през тази година на следващия ден след половин луна, или на третия. По същите причини трябва да се изключат 31 и 35 година, тъй като и в тези две години "Страстите" биха могли да възникнат в петък само при условие, че са настъпили на третия ден след пълнолуние, или 4 дни преди него. Тези грешки биха били толкова значителни, че всеки, който гледа към небето, би ги забелязал. 36-та година не се счита за година на Страстите Господни от почти никого, затова я изключваме, наравно с 35-а.
Въпреки това събитията, които са се случили между този празник и Великден, по време на който Вителий е бил в Йерусалим - а именно подбуждането на бунт в страната на партите, засилването на този бунт и след това сключването на съюз с партите, изпращането на вестта за сключването на този съюз в Рим, получаването оттам на нова заповед за започване на война срещу арабите и привеждането на тази заповед в изпълнение - се е изисквало много по-дълго време от 50-те дни, разделящи Великден и Петдесетница от същата година. Следователно, Пасхата, по време на която Вителий пристигнал в Йерусалим, е била година по-рано. От това следва, че Пилат е свален преди Пасха през 36 г. сл. Хр. Значи, Христовите страдания са се случили преди този Великден: защото Христос не пострада по време на Вителий и не на съвместното управление на Вителий и Пилат, а само при Пилат.
Трябва да се отбележи, че по това време службата на първосвещеника започва да се сменя през една година и времето на назначаването на нов първосвещеник е било Великден. Следователно, Грат, предшественикът на П.Пилат, според Йосиф Флавий, след като Анна назначава Исмаил за първосвещеник, става по-късно - вероятно, след една година. Той го сваля и на негово място назначава Елеазар, а година по-късно - Симон, а на следващата година - Каяфа. След това самият той е заменен от Пилат. По същия начин Вителий, по време на една Пасха, назначава Йонатан за наследник на Каяфа, а на следващата Пасха той назначава Теофил да замести последния. Ето защо ап. Лука казва още, че през 15-та година от царуването на Тиверия, Анна и Каяфа са били първосвещеници, т.е. Анна преди Великден, а Каяфа - след това. По същия начин от думите на евангелист Йоан става ясно, че първосвещениците са се сменяли ежегодно. Защото той повтаря няколко пъти, че в последната година от проповедта на Исус, първосвещеникът е бил Каяфа (Йоан XI, 49, 61; XVIII, 13). А на следващата година, според Лука, първосвещеник е бил Анна (Деяния IV, 6). Следователно, Теофил е назначен за първосвещеник през първата година от управлението на император Кай, Йонатан - в 22-ата година от управлението на Тиберия, а Каяфа - в 21-вата година от същото царуване. Така, като се има предвид, че всеки от тях е бил първосвещеник в продължение на една година, установяваме, че "Страстите", които са се случили по времето, когато Каяфа заема мястото на Анна, не може да са били по-късно от 20-та година от царуването на Тиберий, т.е. в 34 г. сл. Хр.
По този начин можем да избираме само между 33 и 34 години, а 33-тата година изключвам поради следните причини. По време на Великден, две години преди Неговите "Страсти", когато Христос е минавал през засетите ниви и Неговите ученици късали класове, и като ги триели с ръце, ядели, този случай е много важен, тъй като зрелостта на хляба доказва, че през тази година Великден е бил закъснял. Значи, такъв късен Великден е бил Великденът през 32-та година на Христа: 14 април. Великден през 31 година се пада много рано - 28 март. Ето защо Христос е бил разпнат ДВЕ години след 32-ата година, а не 31.
И така: всички обстоятелства водят до това, че "Страстите" са се случили през 34-та година от живота на Исус, защото това е единствената година, в която всички споменати обстоятелства са в пълно съответствие.
9.12.2021 г. 20,52 ч.
СЪС СЪЩАТА КАРТИНКА В ТРЕТА РАЗЦВЕТКА, СЕГА ТУК СЕ ОБНАРОДВА ЕДНА ИЗВЪНРЕДНО ЦЕННА И СЛОЖНА СТУДИЯ, която е само за най-висш мисловен пилотаж и за философи-свръхспециалисти. Тя е продължение на темата за Христос и Неговото Учение. Откровено, въпреки всичките ни претенции за интелект, общо и специално образование, широка култура и коефициент на интелигентност, като я дадох на 50-60 приятели "книгозаври" поне с по едно висше образование, всеки каза, че е разбрал най-много 3 изречения... Авторката е в най-висшия ешелон на мъдреците и интелектуалците не само в България. Защо се публикува със същата илюстрация като предишните две публикации тука и защо в долната част на изображението се вижда Софийския университет, биха могли да разберат само хората, които имат достъп до акашовите записи.
Ако някой не е в състояние да чете елитни текстове като "Онтология на Прошката", нека отиде веднага на извадките от беседите на Учителя Беинсà Дунò след нея.
ОНТОЛОГИЯ НА ПРОШКАТА
Цветина Рачева
Катедра Философия, ФФ, СУ
Към онтологията на прощаването1
Прощаването като даване на прошка тук няма да бъде разгледано от морално-етична позиция като непожелаване на злото, когато може би е създадена причина или провокация към това. Няма да бъде разгледано като благост на душата или духа, които са способни към добро отнасяне спрямо едно деяние, което е произвело беда или зло – понеже, ако прощаването е веднага отговаряне с добро като отминаване на злото, то как ще дадем и проявим разликата какво е било отношението към нас: дали е било деструктивно и разрушаващо, неутрално и неглижиращо или добро и съдействащо? как бихме могли да останем неразличени към различеното отношение към нас?
Затова ще направим опит онтологически да проследим каква е действителната възможност и реалност на даването на прошка, кога и как това може да стане, изхождайки от логиката на духа в диалектичната й постъпателност, а формата на това изхождане ще бъде, че прощаването е особена форма на спасението на духа, а спасението е всеобща форма или самият начин на живот на духа.
Спасението на духа ще разгледаме като всеобща определеност на духа и негова деятелност във всеобщото, доколкото самият дух не може да бъде жив, ако пребивава просто и само непосредствено, в една наличност на предзададеното или даденото (или като особеност). Ако спасението е най-общо и бързо казано разрешаване на фундаментално противоречие и отиване към тъждественост като към едно самопримиряване със себе си в нова определеност, то това изобщо е начинът на самодвижение на духа. Самият живот на духа, неговата битийност като живост, е неговото можене за самоотрицателност и деяние – самооттласкване заради самополагане в собствена другост. В този смисъл можем да кажем, че да сме живи, означава да сътворяваме мир и тъждественост, да се спасяваме, защото сме деяние.
Затова ще направим едно връщане към евангелски текст, където Христос говори за нашето спасение и ние приемаме това за наш общ цивилизационен корен. А казването, че прошката е форма на спасение, ще удържим в разбирането, че полето на прошката е интерсубективността, субект(ив)ната множественост, когато противоречието, на което се натъкваме и то става наше противоречие, идва отвън, от други субекти – исторически, институционални или физически. Противоречието ни заварва, може би изненадва, не ние сме го открили за себе си, а то само в неговата привидна случайност ни принуждава към разрешаване. Така погледнато, прошката е особена форма на спасението поради външно-емпиричния начин на поява на противоречието за нас.
За спасението: Евангелие на Йоан
Обръщането към Евангелие от Йоан тук се дължи на няколко момента, въпреки безкрайните възможности за разбиране, които съдържа евангелският текст. Първо, заради наивността на възгледа, че с идването на Христос на земята всички са вече и завинаги спасени, че спасението за всеки и на всеки е просто и само дар, който може да се има. Идеята и вярата в един абсолютен Бог, който е Любов, позволяват допускането, че такъв дар е възможен и че приемането му е най-прост акт. Но дали дарът на спасението подразбира всеки да остане какъвто е, че всеки продължава да живее в спасението, отпуснат в своя произвол? Не е ли спасението едно заключване на битието-в-себе-си и за-себе си, едно сливане на началото и края на развитието на духа, което за абсолютния субект е вече извършено в смисъла на единствената истина, а за емпирично-единичния субект – това да е едно предстоящо развитие и история на духа, едно начало, което историята на рода и индивидуалността следва да разгърнат?; не е ли спасението, изречено от Христос, едва начало за човека? Затова разбирането, с което подхождаме е, че дарът на Христовото спасение е още и само най-абстрактна възможност, доколкото никой не би бил отхвърлен и тази възможност е открита за всеки.
Второ, евангелският текст чрез думите на Христос прави много силно разграничаване между повярвалите и неповярвалите в Него, тоест онези, които ще му повярват, са същите, които ще съумеят да се самопревъзходят и да се самоположат в това превъзходно, което е Той. „Аз съм вратата; ако някой влезе през Мене, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза” (Йоан 10:9). Тъкмо тези ще бъдат хората, за които абстрактната възможност ще стане реална възможност или начало. Тук за нас е много важно следното: пробуждането на духа е свързано с отнасянето към тотален, безкраен и необозрим мащаб; към абсолютното, което с аподиктичност превишава всеки реален опит на крайното съществуване; Получават шанс онези, повярвалите, защото са извършили акта на самонапускане на крайността и наличността и са отпратили себе си в неизвестността на абсолютността, явена чрез Христос. Тук засега става дума просто за дързостта на човека да се оттласне от себе си и да се насочи към обратното на своята крайност – с което той формира първия момент на фундаменталното противоречие крайност-безкрайност.
Онези, които няма да повярват и няма да се отнесат към Христос, ще останат да пребивават в своята досегашна крайност, ще останат в преддверието на противоречието и на историята на своя дух, която би произтекла от него2.
Трето, самият Христос отпраща към своя Отец, от началото и името на когото е всичко произтичащо: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, който ме е пратил” (Йоан, 7:16) и „Ако аз славя Себе си, Славата ми е нищо” (Йоан, 8: 54). Това обръщане на Христос към Отца в евангелския текст за нас има значението на обръщане към субстанциалното начало3 и неговата абсолютна мощ. Обръщането към Отца е пренасочване на момента на абсолютността от нейната явеност, която е Христос, към нейното начало, което е Отец. Отиването при началото е заради истината на битието на духа – откъде да започне едва-сега-възможното към действителност развитие; кое е онтологично първото място, откъдето истинният дух започва да се саморазгръща или да живее? Христос разкрива, че Той е безпощадното, лишеното от жал към себе си навлизане на безкрайността в крайността, защото показва и спуска абсолютността и защото е Син (и защото пощадата и жалостта пред лицето на самодвижението на истината не могат изобщо да бъдат). Но тъкмо защото е Син на Своя Отец, той е спуснатото движение на абсолютността и сега указва и говори за това като за Свое начало и начало за всеки, който Го следва.
Повярвалите в Него ще отидат при Отца като при абсолютно и субстанциално начало, откъдето духът на всеки ще може да извърши своето движение. Едно движение в истина, понеже само там ще може да се снема всяко противоречие, включително това, което има за свой момент крайността. Затова само в движението на истината духът на всеки ще може да бъде защитен и съхранен.
Четвърто, Христос казва Истината, понеже идва от Отца и Отец свидетелства за Него. Христос знае своето Начало и затова знае начина и истината на своя край. Знае за завръщането на духа и безкрайно му пребиваване в себе си, знае Светия Дух. Знае абсолютния край и затова знае и за съдбата на повярвалите и неповярвалите. Той е на земята, знаейки Началото и Края. Знае абсолютно определената логика на духа, за него тя е изпълнена – затова знае и за възможната й изпълнимост като съдба. Тук искаме да акцентираме върху това, че именно Той, като абсолютен субект знае, за него това е извършено, а за останалите – предстои да се извърши, те просто са започнали живота си с акта на вярата. Само Христос може да каже: „В света има скръб; но дерзайте: Аз победих света” (Йоан, 16: 33). На другите им предстои да се борят и да побеждават.
Накратко можем да обобщим: животът на Христос е логиката на духа, самото противоречие на в-себе-си и за-себе-си битието, започващо от Отца; през знанието и пълното самовладение Той снема противоречието, за да се извърши саморазвитието, за да се разгърне самото абсолютно, защото само така е възможен животът на духа.
И оттук можем да се завърнем към онтологичното пространство на прошката, при онези, на които им предстои да побеждават и които започват съдбата си. Завръщаме се към самите нас, в пространството на изпълненото и все изпълняващото се прощаване. Защото прошката като една от формите на спасението (или възможният начин на живот на духа за нас), ще бъде движение, при което духът възстановява своята цялост и остава жив.
Кога възниква ситуацията за прощаване?
От казаното дотук става ясно, че прощаването ще се разгледа различно от нарушената справедливост, за която в своята мяра на възможно възстановяване отговаря правото в многообразни форми; и също така различно от позицията на моралното благородство. По-скоро споделяме казаното от Дерида във „Вяра и знание”, че място за прошка има там, където има непростимо4. Тази парадоксалност, че началото на прошката е свързано с непростимостта, ние имаме предвид (и това е последната уговорка) не като незадължителност на прошката, не така, че прошката може да остане едно непрощаване5; парадокса го разбираме като идващ от мащаба за духа, от формата на неговата цялост, а именно – извършено е непростимото, понеже е уязвен самият дух, уязвена или наранена е неговата възможност за саморазвитие; уязвена е самата двигателност на духа през онази негова особеност, която е конститутивна за него. Например, това могат да бъдат: наранените ръце на виртуозен инструменталист и изпълнител; геноцидът над една етническа общност (особено, ако етническата специфичност е акцентирана във и от историята на човечеството); атентатът върху Световния търговски център, където търговията е форма на полезен и стимулиращ обмен на блага между хората и следователно това е „атентат” срещу битието на заедността; травма към единично определена екзистенция в място, където жизнеността е поставена под въпрос; или, по примера на Дерида6, е уязвена сърцевината на философската идея, да кажем - накърнен е всеобщо-определеният дух в системата на Хегел, понеже без него няма спекулативен метод и философско съдържание. Изобщо: онова, което извиква възможността за прошка, е престъпление срещу духа, нанесено в точката, чрез която той може да действа; удар върху субекта, какъвто и да е той, при който възможностите за умиране и възстановяване изглеждат изравнени.
Началото на прошката виждаме свързано с това състояние на субектността, в което единственото, което й предстои, е нейното оживяване – за първи или за пореден път, - понеже я заварваме в прекъсната или отсъстваща живост. Ако нас ни интересува възможното и неподготвено още дори в текста даване на прошка, то тук можем да кажем, че е невъзможно тя да бъде дадена по всяко време, защото така трябва; още по-малко в самото начало, защото там за момента няма живот, има само умиране.
Случването
И така, онова, което отключва ситуацията на прошка, е случването на нещо, което ни превръща в негова противоположност в строгата дизюнкция на или то, или ние, но в динамиката на превъзхождащото и изпреварващо то. Ние ставаме страна в противоречие, другият момент на което е идващото от отвън. Можем да го наречем престъпление, доколкото извършването на това външно престъпва нашата определеност и налична цялост. То не просто я застрашава, но е в интенцията да я разруши, понеже в себе си и за себе си то вече я е разрушило, а действието е просто извършване; като че ли нас вече ни няма. Случва се нещо, за което предварително сме несъществуващи или достатъчно нищожни. Затова сме в тотална изненада, в самата неочакваност, тъй като нито един субект не е готов за уязвяване на целостта му, за пълно суспендиране на възможното му движение; освен ако той сам не се е поставил в определение на саможертва, което може да изглежда близко, но е твърде различно.
Изненадващото разтърсване, дошло към нас като към вече несъществуващи, ние преживяваме като умиране и съзерцаване на собственото си несъществуване. Ние го допускаме и го правим за-нас, правим вътрешно именно дошлото отвън наше несъществуване - при това в единството на времевите модуси: няма значение какви сме били, няма значение, че сега същестуваме, няма значение, че можем да бъдем. Нашето умиране е това неизбежно приемане на импулсираното или задействано наше несъществуване. Би ли могло да не е така? Все някога обаче ще бъде така, понеже това се съдържа в потенцията на битието ни в-света7.
Както беше посочено по-горе, ние допускаме нашето несъществуване, понеже в нас то се нанася през определен момент, който става разрушителна трансмисия. Това може да бъде наша откровена слабост или да се отнася към онова субектно определение, където пак по определение не се води война, а се действа единствено чрез доверие; може да бъде и обратното – удар по онова, което е наша сила и на което сме се доверили в самите себе си, което е било причина за скрито, но гордо самоосъзнаване; може да бъде и удар по начина, по който владеем единството на самосъзанието и съзнанието си – начин, който без промяна сме упражнявали дълго. Но винаги ударът е спрямо определеност, за която не сме знаели и не сме допускали, че има нейно друго; спрямо определеност, в която просветва крайността или е откровено крайна. Ударът по нас е удар, защото в нас има нещо такова, което може да бъде ударено. В нас уязвима е именно крайността. Умира винаги крайността8. От своя страна ударът по динамично овладяната ни всеобщност и единство, което активно въвеждаме в отрицателност, няма да бъде удар, а само момент, който ще отключи поредното ни самополагане или метаморфоза.
От наша страна: в нас умира и ние съзерцаваме умирането на крайността. Тя обаче е момент от некрайната или безкрайната определеност на нашата субектност (потенциална или актуална към дадения момент). И тъкмо в тази връзка – крайно-безкрайно - ще се настани и обективира нашето бъдеще.
От страна на престъпващото ни: най-важното в случая е да разграничим природата на онова, което ни престъпва. За съответно време, което емпирично може да бъде различно, но в действителност ще бъде едно и също, да съумеем да определим: към какво точно в нас е насочена разрушителността? Какво визира насоченото към нас несъществуване – реалното или действителното в нас? Защото само чрез това ще можем да разграничим дали случилото се е такова, което ще отключи определението на прошка, или то лежи извън него. Защото, ако то е насочено към реалното и крайното в нас като към илюзия, която сме имали и чийто край е дошъл, то загубването и отпадането на тази крайна реалност ще ни въведе в непознатото нейно друго. Такъв е случаят с акта на вярата, с явяването на Христос, който призовава да се напусне крайността и духът на човека да се самовъведе в безкрайната определеност на божественото: „Който вярва в Сина, има вечен живот” (Йоан, 3:36). В този смисъл Христовото призоваване може да има много форми, защото е винаги въвеждане във форма на безкрайност, в която и да е. Тогава, дори в мъчителното умиране на крайността, движението, което се извършва и което въвежда в безкрайността, е благо и дар за духа.
Ако, обаче, разрушителната интенция не прави разлика между крайно и безкрайно в нас; между особено и всеобщо; ако тя още повече е насочена към самото ни единство, полагано в самосъзнанието ни; ако тя в безразличие атакува както нашата крайност, така и нашата безкрайност, защото просто не иска тяхното присъствие; ако не иска нашето присъствие, каквото и да е то; ако атакува, за да няма наше бъдещо самополагане, то тъкмо това е престъплението9, което отключва определението на прошка.
Престъплението като стихията в нас
Отсега можем да кажем, че в началото е всичко, то само съдържа своето разрешаване; а краят е разгаданото и снето начало. Разбира се, не без овладяването на процеса, заключен между началото и края, а благодарение на него.
Началото, което въведе ситуацията на прошка и което нахлу като удар или разрушителна интенция, проследихме като неразличаващо ни, като абстрактно и с енергията на абстрактността имащо за своя цел несъществуването ни. С оглед на една емпирична мекота бихме добавили нюанса, че искането да не съществуваме може да варира между модусите на необходимостта и вероятността – от една обезателност до едно нямане нищо против или „уж наложено” приемане на несъществуването. Важното за нас обаче е, че интенцията към нас засяга и опитва да разруши собствената ни безкрайност, единството на духа ни, което сме самите ние. Затова нарекохме тази интенция и действие престъпление. Още по-важно е, че в неразличеността към нас (дали крайното, дали безкрайното, но както уточнихме – безкрайното; настоящето, за да няма никакво бъдеще или безразличие към него) се съдържа нашият бъдещ изход, а именно неразличеното към нас да различим сами. Тоест, ние се оказваме въвлечени във възможно най-трудния процес: предизвиканото отвън и съзерцаваното в нас и от нас собствено несъществуване да обърнем в противоположното, да извършим оживяването.
Да опитаме да пресъздадем възможната последователност от моменти, през които става това обръщане.
1) Осъзнаването, че се оказваме страна и момент от противоречие, поставено в разсъдъчността на или-или; противоречие между самосъзнанието и съзнанието ни;
2) Допускане или осъзнаване на интенцията, дошла отвън, като вече извършена и постигната; съзнание за настъпилото ни несъществуване; Загуба на съзнанието (отношение към света) и експресивност и свиване на съзнанието за себе си;
3) През разрушението изпъкват или се очертават границите на съществото ни. Точно тук се настанява стихията на онищностяването, защото тя по нов начин задава нашия мащаб. Този мащаб, новото разполагане на границите са особени, понеже се получават от сриването на вертикала на духа в нас и разсипването му в хоризонтал. Предишната определеност се разлага на своите съставни в пълен безпорядък или хаос. Затова се оказваме в нова граничност, в границите на Нищото - обратно тъждествено на определеността, която сме имали. Настъпва нашата абстрактност и неразличеност, лош безкрай, който повтарящо се полага. Тук е стихията на болката - безпомощността и неспособността към най-малко движение. Тук е незнанието и невярването дали някога ще стане друго, дали някога ще може да има промяна. Самосъзнанието губи своята обектност (субектност) и се трансцендентализира. Тук е непосредственото самосъзнание: съзерцание на потъването в несъществуването ни. Тук е абсурдът, да сме, без да сме. Тук е мощта на Нищото в нас. И да кажем, че Мартин Хайдегер е прав10, е твърде слабо казване. И дали някой би казал, че сега е моментът на даване на прошка?
4) Неизбежно отново по Хайдегер: идва единственото, което може да последва - пълното разразяване на Нищото до собствената му умора и изтощаване, до неможенето повече да се движат границите. Успокояването на границите възбужда новото запознаване със себе си, със своята граничност като осъществен „превод” на вертикала в хоризонтал, на определеното в неопределено, на подреденото в хаос – един оглед на щетите. Абстрактно, чисто равенство на самосъзнането със себе си, чиста трансценденталност.
5) Установената граничност формира абстрактната битийност на духа, на настоящето. И тук настъпва друг твърде ключов момент. Него първо ще илюстрираме чрез органичната драма на сърцето – то е спряло, реанимират го и надвисва очакването дали ще започне да пулсира. Появата на пулс е живот за организма. Появата като набелязване на възможната всеобщност, другото на Нищото, е живот за духа. Хаотичното или абстрактното започва да се различава, очертавайки също съвсем абстрактно битийността като потенция и можене. Тук отново ще припомним класиците Г. Хегел11 и М. Хайдегер12, защото такъв е рефлексът и, излизайки от органиката, такава е логиката на духа: да се самоотласне в собствената си другост. Атакуваната преди всеобщност на индивидуалния дух (мишена за престъплението), предишната опитност разбира се имат значение. Те се припомнят във въвеждането на новото, но с тази особеност: предишното единство във вероятната каскадност на формирането му все пак има индуктивен ход и характер; докато тук новото всеобщо има по-скоро дедуктивен вид и още по-точно - има аналитико-синтетична форма, защото е способност към бъдещо саморазличаване от себе си; самосъзнанието навлиза в начално саморазличаване; съзнанието за себе си вижда себе си като отношение между:
6) Своеобразна троичност: онищностеното, очертаното ново единство и загубеното предишно. Тази разложеност на моментите е временна и се преживява времево. Индивидуалната енергия определя колко е времето. Смисълът обаче е в това, че набелязаната всеобщност започва да навлиза в своята мощ, в духовно-специфична гравитационна сила, като прибира, снема другите два момента в себе си: през едва зарадваното напускане на нищожността и през носталгичното, незабравимо и по нов начин удържимо предишно. Самовъвличането на всеобщността, въдворяването на новото единство (и начално самосъсредоточаване на самосъзнанието), е началото на изхода. Първият проблясък на спасението идва чрез това, че самосъзнанието напуска непосредственото си единство и започва да се развива като съзнание за себе си във формата на нова всеобщност.
Изходът
Така началото на различаването е началото на изхода и първи момент на оживяването: съзнанието, което има за обект самото себе си открива формирането на всеобщността в себе си като тоталност за бъдещо развитие. Без тази всеобщност животът въобще и животът на духа биха били невъзможни, освен ако не става дума за безвъзвратно битие в крайността. Вече просочихме възможността формирането на всеобщността да е за първи път, понеже това съвпада с извършване акта на вярата. Остават още две възможности: първо, ударената преди всеобщност да е била и да е останала единично осъзнавана и развита, в идиосинкразна изключителност и феноменалност; когато съзнанието за себе си така или иначе е познавало своята всеобщност, но потопена в единичния натюрел, тоест като особеност; когато много вероятно е имало и някаква гордост от съответния начин на постигане царството на безкрая; тъкмо единичната форма на всеобщността, която не е била подложена на отрицание до и от чистата всеобщност, може да бъде ударена, наранена и за определено време отмахната; което е това осъществено „престъпление срещу духа”; защото тъкмо моментът на единичността е момент на крайността и той дава възможността за получаване на удар (макар самият удар да е евентуално нанесен през друга точка или определеност); именно не докрай овладяната своя всеобщност е позволила травмата; и затова болката, безжизнеността са се разразили безкрайно, защото през крайния момент е пострадала всеобщността – крайното като вход за разрушаване безкрайността на духа; това кръстопътно състояние на субекта – да има безкрайност в крайна форма на самосъзнанието си - е най-уязвимо, то само е противоречие и разпънатост, която обаче не е ставала действителен момент на съзнанието за себе си и дотолкова е била неовладяност. Обратното ще бъде второ: моментът на единична идиосинкразност на всеобщото, даващо особената определеност на духа, да е бил подложен на отрицание до всеобщност, да е бил вдигнат и снет от всеобщността; тогава бихме имали единство на всеобщи форма и съдържание и свободно самополагане на единството; тогава саморазличаването на всеобщността в който и да било момент от себе си, точка за разрушителната интенция, би бил само точка на изменение за самосъзнанието, повод за една метаморфоза на единството (стига да не става дума за физически край13). Този втори момент е същото, до което трябва да достигне определеността на духа, посочена като първи.
Оттук след едно достатъчно самосъсредоточаване и разгръщане самостта на всеобщността (на божествеността в нас), на самосъзнанието, което има себе си като тази всеобщност, може да последва нейното саморазличаване; саморазличаване, което се развива до свят на субективното и обективното и което през тяхното единство рефлексивно отново и отново достига до абсолютното, божественото единство. Това би бил животът след кръста – безкрайна възможност за живот във и чрез единството на всеобщността, свободно самополагане на съзнанието от самосъзнанието.
За свободната всеобщност
Остава да проследим какво се случва след възкресяването на самосъзнанието като всеобщност. Споменатото саморазличаване има значението на това, което казва М. Хайдегер в „Що е това метафизика?” 14. Светът се завръща, но в основанието на Битието и Нищото, той е различен от света, в който Нищото е било непознато и който е бил една наличност. Саморазличаването е процес на поява на световите моменти, което може да бъде мислено като невъзможност за отхвърляне на която и да е определеност от световото многообразие, но така, че многообразието вече ще настъпва и ще се полага като произтичащо от единството на духа; и всеки момент ще бъде на-и-от единството. Стигаме до разликата между това, как са били отделните моменти, принадлежащи на всеобщността на самосъзнанието в единична форма, от една страна, и от друга, как са тези моменти в принадлежността си към всеобщото самосъзнание като такова. Затова и ще се върнем към момента, през който се е случило престъплението срещу духа и който нарекохме разрушителна трансмисия.
Всеобщността на самосъзнанието в единична форма има характера на феноменология на духа, на един конкретно-единичен начин на получаване на всеобщото единство. Формиращите го моменти изглеждат уникални и незаменими. Те наистина са необходими, защото без тях не би станал резултатът на единството. Но доколкото самото единство не е встъпило напълно в самоопределение, то стои в зависимост от своя произход. Оттам става така, че уязвимостта на който и да било от тези конституиращи единството моменти се превръща в уязвимост за самото единство. Оттам идва сътресението за целостта на духа, понеже всеобщото се е различило в реминисцентен, отминало-конститутивен момент, тоест не се е различило действително от себе си.
Самоопределението на единството в процеса си на саморазличаване и създаване на свят прави нещо друго: съзнанието произтича от всеобщо битийстващото самосъзнание, което означава, че всеки момент на саморазличаването е положен, но не е наличен и даден. Това, че е положен, разбираме, освен като пълна способност за полагане, и като способност за изменение и оттегляне. Всеобщото единство владее моментите, през които преминава, и то по всеобщ начин – положителен, отрицателен, изменение. Ако саморазличаването е отиване в единичността, то това е своя единичност; тази единичност е само привидно крайна, в нея като в явление проблясва крайността, иначе обаче тя е на-и-от всеобщото и затова също е всеобща, тоест може да бъде, ще повторим, спусната, оттеглена и изменена, тоест може да бъде винаги положена като същата, но в просветването на друга крайност. Ако може да си послужим с един популярен израз, „играта е същата, играчите са други”, но бихме добавили веднага – ако играта принадлежи на един и същи субект. Свободно определящото се всеобщо единство на духа може да променя моментите от себе си, тъкмо защото има мощта да го прави и в този смисъл да се замозапазва и съхранява. Това състояние принадлежи на силно развити духове и е аспект на божественост и святост; на покой, който е динамика и обратно, на динамика, която е покой; на разумния мир със себе си като мир въобще.
Онтология на прошката
Тъкмо тази отвоювана през страданието нова, освободена в себе си и за себе си всеобщност, която се саморазличава единствено свободно, е не просто всеобщността, която не може да бъде наранена, но и всеобщността, която в чистота може да прости. Ако единично определената всеобщност, която беше уязвена и отвори ситуацията на прошката, е довела себе си до свободата, то тя вече може да прости. Само онзи, който е снел определеността си, позволила нараняването, може да прости: да прости на себе си чрез снемане на предходната си определеност и тогава в несъмнена искреност да прости и на онзи, който е направил разрушителното действие. Онзи, за когото стореното е снето и онищностено. Затова е такъв, че не може да допусне същото да се случи отново – на когото може да му се случи, но няма да се случи в него. „Тогава Петър се приближи и Му каза: Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли? Иисус му каза: Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем” (Матей, 18: 21-22).
Така определеният дух може да прости по всяко време, преди случването, още в намерението и предизвестието; по време на случването, което за него не се случва. Може да прости независимо от това, дали ще бъде поискана прошка. Красотата на симетрията и на ритуала да се поиска и да се даде прошка тук няма да бъде разгледана, но самият ритуал има силно битийно значение, ако всяка от страните е реализирала действителен процес. Това отвежда към друга перспектива, която в най-добрия случай за нас е хоризонт, но да се надяваме - не невидим път: „Всякога зад прошката трябва да седи Любовта”15.
Бележки:
1. Преводът на английски език е направен от Николай Велев, на когото сърдечно благодаря.
2. Тук заради формата на текста няма да се спираме на моментите на тъждественост и различие между абсолютността на вярата в Йехова и в Троичния християнски Бог.
3. Гегель, Георг. Энциклопедия философских наук. Том 3. М. 1977. §567 „...абсолютный дух является, следовательно, тем, что первоначально есть нечто предпосланное, однако не остающееся замкнутым, но как субстанциальная мощь в рефлективном определении причинности являющееся творцом неба и земли, - но в этой вечной сфере он порождает, однако, лишь самого себя как своего сына ...”, с. 390
4. Derrida Jacques. Foi et Savoir (suivi de Le Siècle et Le Pardon). Editions du Seuil, 1996. „... le pardon pardonne seulement l’impardonnable. On ne peut ou ne devrait pardonner, il n’y a de pardon, s’il y en a, que là où il y a de l’impardonnable”, p. 108
5. Ibid. „Le pardon n’est, il ne devrait être ni normale, ni normatif, ni normalisant. Il devrait rester exeptionnel et extraordinaire, à l’epreuve de l’impossible...”
6. Ibid. , p. 110
7. Heidegger, Martin. Etre et Temps. Editions Gallimard, Paris. 1986. “Mais alors le Dasein, dans ce qui est “en fait” son propre être-été, est la possibilité existentielle selon laquelle se sont factivement déterminés le destin, le destin commun et l’histoire mondiale”. (394). р. 459.
8. Г. Хегел: „всичко крайно е достойно за гибел”.
9. Derrida Jacques. Foi et Savoir (suivi de Le Siècle et Le Pardon). Editions du Seuil, 1996, р. 109-110.
10. Хайдегер, Мартин. Същности. Що е метафизика. С. 1993. „Тъй като съществуващото в целостта си се е изплъзнало и тъкмо така е проникнало нищото, заглъхва всяко казване, че нещо „е””, с. 17. „Единствено поради това, че нищото се открива в основата на човешкото битие, може да ни превъзмогне непроницаемостта на съществуващото”, с. 25.
11. Гегель, Георг. Энциклопедия философских наук. Том 1. М. 1975. §88. „Точно также и ничто как непосредственное, равное самому себе, есть, наоборот, то же самое, что и бытие”, С.222
12. Хайдегер, Мартин. Същности. Що е метафизика. С. 1993.”Същността на първично онищностяващото нищо се състои в това: то изправя наличното ни битие (Da-sein) вече пред съществуващото като такова”, с. 19
13. Derrida Jacques. Foi et Savoir (suivi de Le Siècle et Le Pardon). Editions du Seuil, 1996, „,qui aurait le droit de pardonner au nom de victimes disparues? Celles-ci sont toujours absentes, d’une certain manière”, р. 118.
14. Хайдегер, Мартин. Същности. Що е метафизика. С. 1993. „Нищото е възможност за откритостта на съществуващото като такова за човешкото битие”, с. 19.
15. Дънов, Петър. Беседа, държана на 27 януари 1924 г. http://triangle.bg/…/1923-12-23-10.1998/1924-01-27-10.html (към 25 юли 2014)
УЧИТЕЛЯТ:
Прошката не е произволен процес. Тя излиза от един възвишен свят, мястото на който е в горната част на човешката глава. (Развитие на мозъчните центрове, МОК , София, 28.2.1923)
И тъй, главният закон седи в прошката. Ние казваме, че сме верующи, че обичаме Бога, че вярваме в Христа. Той ни прощава греховете, но по същия начин прощаваме ли ние греховете на нашите длъжници? ЕТО въпросът, който остава неразрешен! И понеже този въпрос не е разрешен, всичките спорове, туй честолюбие, туй вътрешно докачение, туй разногласие, този дисонанс, който държи злото, се дължи на онази язва вътре в нас, която остава неизлекувана. „По колко пъти да прощаваме, по 7 пъти ли?“ - Числото 7 е число на съвършенство. Христос казва: „До 70 пъти по 7“. Защо не му каже 7 по 7 пъти, а туря една нула отзад? Числото 7 без тази нула е число безплодно. Христос казва: „Ще трябва да се размножаваш“. Тази нула представлява Любовта. Всякога зад прошката трябва да седи Любовта! Някои казват: „Това, жената, е само чувство...“. - Не, не, единственото здраво нещо, което крепи живота, то е тази нула зад седемте! Тя е гаранцията на света! Не са нашите МИСЛИ, които крепят света. Това са онези наши деликатни чувства, на които днес се смеят. Значи, грехът - туй чувство на егоизъм, заради което не сме готови да простим, - то покваря най-хубавото, най-благородното в нас. Значи, за благото на своята душа ние трябва да простим. Любовта изисква да се премахне всяко недоразумение, тя не търпи недоразуменията. Само така ще дойде тя! Този божествен закон е всякога готов. Вие може да направите опита си както искате. Ако вие простите, трябва да простите в душата си, в себе си, а не само да разгласявате, че сте простили. Да простите, без да разгласявате. Аз съм срещал и мъже, и жени - тръгнат да разправят, че простили. Казват: „Аз му простих...“. - Не, онзи, който разправя, че е простил, не е простил. Като простя, трябва да имам туй дъблоко самодоволство в себе си, че съм простил. Какви са признаците на прощението? По какво се познава, че съм простил? – Аз имам връзка с Бога вече. Нищо повече! Щом простя, както Бог иска, веднага ще дойде в ума и сърцето ми светлина и топлина, и в душата си ще се усещам силен и мощен. Прощаването е вътрешен процес. Някой път аз мога да кажа, че съм простил, а като се върна вкъщи, пак изскочи грехът в ума ми: „Аз прибързах, че му простих, трябваше малко да го оставя да се помъчи...". Вътрешното устройство на цялата истинска култура почива върху тази прошка на земята, върху ТАЗИ почва. И плодородието на земята почива върху прошката. Ако съвременните културни хора биха държали една статистика, щяха да забележат един велик закон на причини и последствия. Ще забележат, че всички гладни години, че всички епидемически години се дължат на липсата на тази най-малка добродетел. Липсва ли тя, веднага идват тези велики катастрофи. Най-първо започват в самото общество - например, започват между църквите. Вземете сегашните верующи, християнските верующи. - Явява се гонение между една и друга църква, коя от тях е на правата страна. Аз наричам "права църква" само онази, която прилага закона на прощението, прилага Любовта. Тя не трябва да вижда погрешките у брата си! В какво седи добрата молитва? - Под молитва, аз разбирам,първото нещо: като се приближим до Бога, да кажем: „Господи, аз се постарах да простя на всички тъй, както ТИ си ми простил“. Това е първият разговор. Вие казвате: „Аз искам да се разговарям с Христа...“. - Като те срещне Христос, първото нещо, което ще ти каже, е, че не си простил на своите длъжници. Някои казват: „Аз прощавам...“. Не, не е тъй. Христос ще ти каже, че ти не си простил тъй, както ТОЙ прощава. И ако кажеш и най-малката лъжа, /че си простил/ току изведнъж Христос ще дрънне със звънеца Си и веднага ще дойдат всички онези, на които не си простил, и ще кажат: „Господи, не ни е простил!“. Всички тия, на които не си простил, те са хроми, клосни, сакати /поради тебе/, те ОШЕ си носят раните. Христос ще каже: „А, братко, хем не си простил, хем знаеш да лъжеш!...“ Има един пример за един гълъб и за един плъх. Случило се, че крилцето и кракът на този гълъб били счупени, та седял няколко дни гладен. Това забелязал един плъх и започнал да идва редовно да му донася зрънца, докато крилцето и кракът му оздравеят. Ще кажете: „Това е приказка...“ - Не, това е факт! Зародило се у този плъх едно чувство на милосърдие. Ако у един плъх се зароди чувство да отхрани един гълъб, ще бъде чудно, ако и в нашата душа не се повдигне това чувство - да превъзмогнем това, което ни мъчи. И тогава, като кажеш: „Господи, аз простих“, всички онези, на които си простил, ще излязат с хубави дрехи пред Господа и ще кажат: „Да, простил ни е“. Като кажеш лъжа, пак ще излязат онези, на които не си простил; а като кажеш истината, пак ще излязат онези, на които си простил. Ако ние не простим навреме, Господ ще вземе този, когото мразим, ще прокара ръката си върху него, ще заличи всичките му язви, но ще заличи и твоето име от неговия ум - тогава този човек няма да съществува за тебе. Той ще го заличи. Господ ще направи него свободен, но ти ще почувстваш една голяма скръб - ще почувстваш, че си едно нищожно същество в света. Някои казват: „Господи, да се махне този, не го искам!“ - Виж, това МОЖЕ да го направи Господ, но щом махне него, и тебе ще махне. - Не, не, не! В ума на твоя враг и в ума на твоя приятел ти трябва да седиш като една запалена свещ, ти трябва да бъдеш като един любовен обект! Ти трябва да кажеш: „Има в света едно същество на Любовта! От този човек, от неговия живот аз разбирам какво нещо е Любовта“. ТЪЙ трябва да бъде! Но трябват дълбоки разсъждения. В Евангелието се казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа - и ще простиш на онези, които са ти съгрешили; повярвай в Господа Исуса Христа - и ще възлюбиш онези, които не обичаш; повярвай в Господа Исуса Христа - и сърцето ти ще бъде милостиво към страждущите; повярвай в Господа Исуса Христа - и ти ще служиш НЕМУ. Прощаването е необходимо! – Новото общество седи в това, че ние трябва да прощаваме така, както БОГ изисква, а не както хората ни налагат. Ние със закон не можем да прощаваме. Тъй, както досега сме прощавали, това не е прощаване. И в нас прошката - това е най-малката добродетел, с която ние се занимаваме, тя е най-малкото изкуство. Това нещо няма да се постигне в една година, нито в две или в три години, нито в цял живот. Изискват се най-малко 100–200 години, докато се научим да прилагаме тази добродетел! Да простиш, това аз наричам "най-малкото изкуство". Аз го наричам "най-славното нещо"! Да простим, то значи да приложим всичката наука и философия на миналото, всички изкуства, всичко това, което ангелите знаят. Сега аз съм между вас. ЕДНА заслуга искам от вас да ми отдадете, и тя е следната. Като се върна при Господа, да мога да Му кажа: „Господи, аз научих хората как трябва да прощават. Не само че ги научих да прощават тъй, както се следва, но им дадох и един пример и по форма, и по същество. Сега вече, Господи, можеш да слезеш на земята - те научиха туй изкуство. Че научиха това изкуство ще познаеш по това, че втори път, като слезеш на земята, няма вече да Те разпъват“. Прав човек е този, който знае да прощава – нищо повече! Това е ПЪРВАТА формула на новото учение. Кой е правоверен? – Онзи, който може да прощава от всичкото си сърце, от всичкия си ум, от всичката си душа, от всичката си сила, и който може да изпълнява волята Божия. Който може да прощава, това е ВЕЛИКО нещо! Ние трябва да се научим да прощаваме, защото туй разумно прощение ще внесе мир в домовете, мир в обществата. Разумно прощение трябва! То е цяла наука. Аз ви говоря само върху някои твърдения, но има известни методи и начини как да простиш. То е цяло изкуство! По колко пъти да простя? По 7 пъти ли?“ – Не, на 70 места по 7. Туй изкуство вие ще го научите - и то ще образува новото общество. И ако ви питат сега: „В какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му?“, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общество е да прощаваме не по старому, а по новому. Какво правят хората днес? – Прощават, но по старому си взимат парите... До колко пъти да простя?“ – „На 70 места по 7.“ А това показва само степента на ЛЮБОВТА. Само Божествената Любов може да прощава така! Това не е човешка любов. При сегашната човешка любов, която имаме, туй правило не може да се изпълни. Можеш да ореш и да сееш само при благоприятни условия. Можем да прощаваме само тогава, когато тази Любов, това ново съзнание ни посети. Тогава можем да приложим НАПЪЛНО Христовото учение. Защо Христос дойде на земята? – Да научи хората на приложение на тази велика наука - да прощават. И първата фаза на бъдещата култура аз я наричам „култура на прошката“ – прошка към всички, любов към всички - и към малки, и към големи. Туй е най-малкото правило, което можете да приложите, което Христос изисква днес от Своите последователи. (Из "Колко пъти да прощаваме?", НБ , София, 27.1.1924)
В ДРУГА БЕСЕДА, КОГАТО ПИТАТ УЧИТЕЛЯ ПО КОЛКО ПЪТИ ДА ПРОЩАВАМЕ - КАКТО В ЕВАНГЕЛИЕТО ЛИ, ТОЙ КАЗВА "Не. 70 пъти по 7 НА ДЕН".
https://www.youtube.com/watch?v=qThDvxJBM4Q
9.12.2021 г. 21,36 ч.
БОЖИТЕ ЧОВЕЦИ СА НАВСЯКЪДЕ ПО СВЕТА!
10.12.2021 г. 11,10 ч.
ПОНЕЖЕ СИ ГОВОРИМ ЗА ПРОШКАТА, НЕКА СЕГА ВИДИМ ЕДНА ОТ НАЙ-ПРЕЛЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ ФРАЗИ, ИЗКАЗАНА ОТ ХРИСТИЯНСКАТА НИ СВЕТИЦА ПРЕПОДОБНА СТОЙНА (1883-1933): "ПРОШКАТА Е БÒГОВОТО В ЧОВЕКА". Въпреки че вече стотици хиляди българи у нас имат разкази от очевидци за нея и нейната автобиография, не е излишно и тук да се сложи част от нея до това прекрасно изречение. Може да има българи в чужбина или четящи на български, който още не знаят за Стойна или не са се сдобили с книжки за нея. Но нека първо си припомним няколко думи на Учителя Беинса Дуно за това, що значи светица. Тъй като Учението Му е божествено, а не някакво друго, ще видим, че съществуват и светии и светици, които стават реални родители в света и раждат физически деца. Те вършат това по волята Божия, е не по търговски съображения. Търговия е и вторачването в някого, астралната тръпка, ако не е определена от Бога и другият не ни е определен.
УЧИТЕЛЯТ: Оная грешница, която се крие от лицето на Господа от срам и от страх, е по-голяма светица от тая, която се мисли за праведна и свободно се явява пред лицето на Господа. (Господ му рече, НБ , София, 6.4.1919)
Господ прощава само на тия хора, които се учат да мислят правилно, за да създадат в себе си характер. Докато не се създаде у вас характер, не може да бъдете учени хора, не може да бъдете видни хора, не може да бъдете талантливи хора. Нямате ли абсолютно правилна мисъл, нищо не може да стане от вас. Ако мислите, че има друг път, по който можете да придобиете знание и да постигнете нещо, вие ще успеете във всичко това толкова, колкото една гарга може да изпее едно от творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. (Правата мисъл, МС , София, 15.8.1927)
В природата има една област, в която търговските работи трябва да останат настрана. За да влезеш в тази област, за която ви говоря, ти трябва да бъдеш роден от баща светия и от майка светица. За 1000 години поне нито баща ти, нито майка ти не трябва да са направили едно престъпление нито в мислите, нито в чувствата, нито в постъпките си! Значи, баща ти и майка ти трябва да са родени като светии, а ти като кандидат-светия, за да можете да влезете в тази област. ТАКЪВ е законът. (За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933)
Но в бъдеще, за да се преродите, ще трябва да имате една майка, която да бъде светица, и един баща, който да бъде светия. (Трите плода, ООК , София, 8.1.1936)
Когато момата се влюби в някой момък, тя забравя вече баща си и майка си, които по-рано е обичала. Тя носи в ума си младия момък като някой светия, всичко забравя наоколо си. Когато майка ѝ я пита: "Къде ходи?", тя казва: "Ходих да гледам светията". Ще кажете, че и това е подигравка. -х Не, никаква подигравка не е това. Според мене, когато кажете, че някоя жена е жена на някой мъж, това е по-голяма подигравка. Или когато кажете, че еди кой си е мъж на някоя жена – това е по-голяма подигравка. А така, че една мома ходила да гледа един светия, какво лошо има в това? И когато момъкът ходи да въздига една светица, какво лошо има в това? Той иска да я извади от калта! Този момък иска момата да стане светица като него. Сега вие ще кажете: "Ти жениш и светиите като обикновените хора". -Ами вие, като жените глупавите хора?... (Защо е позволено някой да прави добро, НБ , София, 3.5.1936)
Питам момите: ходили ли сте с някой светия, да знаете какво представлява той? Питам момците: ходили ли сте с някоя светица, да знаете какво представлява тя? Момата търси млад светия, а момъкът – млада светица. ( Реалността в живота, УС , София, 3.1.1937)
На Изгрева /братското селище до София/ съм срещал да казват: „Тя ще стане светица!" За светийството вие имате едно съвсем изопачено понятие. Светията жена не трябвало да погледне. ръката ѝ не трябва да пипа, до женска дреха да не се допре, да не държи вкъщи женска котка, кокошка (смях), женско животно, женско дърво и прочее... (Принципи и условия. Връх и долина, ООК , София, 28.11.1934)
ВЕЛИКО бъдеще ви очаква - да станете гении и генийки! Вий ще станете светии и светици. Дето минете в света, навсякъде се изискват хора за работа. (На утрешния ден, НБ , София, 7.7.1935)
Излез някоя вечер, за десет минути, гледай звездите, мисли за хубавото в звездите. Или пък иди изслушай двама светии, които си приказват.- Да видиш как светиите си приказват! Има доста светии и светици на земята. И после идете при най-добрите хора, които приказват. Когато светиите говорят, вие чрез ушите си ще приемете тяхната мисъл. Десет минути мислете за онова, което ангелите мислят! Възприемете чрез ушите си за десет минути това, което светиите чувстват! И най-после, елате на земята и вижте това, което най-добрите хора говорят. (Закони на Любовта, ООК , София, 28.9.1938)
Аз другояче разбирам понятието „светия“. Всеки човек, който е разбрал законите на светлината, който мисли право, той е светия. (И Петър се грееше, НБ , София, 31.3.1940)
Онзи, когото посети Любовта, той в себе си е доволен, и дето мине, носи туй доволство в себе си; дето мине, носи благодарност в себе си. Този човек, като дойде, природата го слуша; като дойде - благословение има. Ако е един светия - не тия "светици", които вие знаете, - ако мине един светец през София, който вие не знаете, плодородие ще има. Казвам: светецът е минал - плодородие има. Когато е минал някой, който не е светец, всичките прокоби от лъжесветията идат. Казвам: когато вкъщи всичко потече хубаво, СВЕТИЯ е стъпвал в дома. Когато всичко ви тръгне назад, дошъл е някой, който не е светия. Та казвам: блажен е светът, когато се тъпче от НЕПОЗНАТИ светии и светици. (Външна и вътрешна работа, НБ , София, 2.11.1941)
Мислите ли, че ако вие се ожените за един дявол, ще го направите светия? Мислите ли, че ако красивият мъж се ожени за една дяволица, че ако се влюби в една дяволица, че тя ще стане светица? С дявола не се разговаряйте, не правѝ отношения с него, защото всякога вие ще платите заради него. Той преди вас ви е изучил психологически, знае всичките тънкости и слабости на жените, много добре ги знае! Женският дявол знае всичките слабости на мъжа. Мъжкият дявол знае всичките слабости на жената. Тъй щото и двете знае, всичко знае. (Трите неща, УС , София, 2.11.1941)
Ако изучавате християнството в първите 10 години, в първите 20, 30, 40 години, 50 години, ще видите светици. Ще видите колко е разнообразна светлината. Колко е разнообразна християнската епоха. (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.1942)
Из "СЪВЪРШЕНАТА" (Преподобна Стойна - неканоничната светица) от Неда Антонова (2017)
ПЪРВА ЧАСТ
МИР И МИЛОСТ
Таа е светица.
Она целиот живот го е страдала като светица.
Как ме гледаш мене,
она е десет пате по-голема от мене!
Аз апнувам, пийнувам, такива работи,
а она – нищо – ни месо е туряла в уста, ни ракия,
само водичка и трошка лебец.
Она сите работи
Със свети Георги ги е онаждала.
Целио свет ке научи за таа жена, тва от мен да го знаете.
Вангелия Гущерова – Ванга,
в разговор с художника Евгени Велев
1.
Когато научила датата на смъртта си, Стойна не знаела какво е смърт.
Била шестгодишна.
2.
Яз, Стойна Димитрова, що ме толкоз години именувахте Преподобна, сум
се явила на белио свет през иляду осемстотин осемдесет и третата година у
селото Хазнатар, дека е до градо Сяр у Гръчко, а ке издъхнем баш на 22
декември сегашната 1933-та, като целиот ми живот ке биде петдесет години
и сто дена. И тъй като днес е дванайсети, то иде да рече, че мен ми остават
само още десет дена да сум жива, та затуй думах таз заран на свещеник
Георги Костадинов от църковата „Свети Георги“, дето жувях бая дълго и
дето ке бидам погребана:
Отец, чуй що ке ти речем: другата сряда яз ке паднем болна, ке боледувам
в четвъртъка, а в петъка ке заминем на другио свет. Сакън, отец, не дай да
мушат тялото ми с игли и да ме морят с некакви си там апове. Нека си одам
Горе с чиста кръв и целокупна снага. Сакам да ми сториш икрам: опело с три
попа, много народ да има, на всекиго да се дадат по два дара и да ме скътате
баш зад църковата, но никогаш да ме подир не разравяте, щото разкопате ли
гроба ми, лошо ке биде... люде ке гинат... И още нещо ке те молим, отец:
проводи още днес чиляк да потражи онуй момиче Боянка от града Самоков,
дето е учило в странство и от много учене се бе поболяло от тубекулоз, та
5
после га яз излекувах. Нека дойде Боянка, да ѝ кажувам сичко, дето людето
требе да знае, и да го тя запише, та и от мене да остане нещо си на книга
записано...
Не че искам да съм най-видна в очите на свето, не това ожида душата ми.
Ще ми се повечко народ да чуе и разбере онова, дето го днес вещаят и
другите провиденци: не само какво има да става с таз наша България, ами
и поради щоЯ ще има оно да става... И като знаят, да се не страшат и боят,
ами да живеят паметно като всички народи, от Бога избрани и
предупредени... Те туй искам да кажа, отец, и да го Боянка запише за моя
памет и за хаир на народо ни. Нека си донесе тетрада с много листя и тричетири калема, щото дълго е за разправяне, а още по-дълго – за писане...
1.
Очаквах да сваря Преподобната на смъртно легло, тъй както ми бе
намекнал в писмото си отец Костадинов, но когато двуколката приближи
портата на църквата „Свети Георги“ в село Горна Сушица1
, видях, че
неделната служба малко преди това бе свършила и светицата раздаваше на
децата и бременните жени яйца – току-що взети от полога в кокошарника и
още топли от кокошия пух. Жените благодаряха, целуваха ѝ ръка и те на свой
ред ѝ даваха коя каквото е донесла, но най-много сушени плодове и черни
терлици, изплетени от груба вълна и отдолу подшити с дебел шаячен плат,
домашно тъкан, а после степан и корав като гьон. Наричаха ги „тъкани
опинци“.
Тези странни изделия заместваха през зимата обувките на леля Стойна.
Преди години бяха ѝ предлагали свински цървули, макар и ощавени, но тя
се гнусеше от всичко, взето насила от животно – и от месото, и от кожата, и
от вътрешностите му. Признаваше за доброволно дадени само яйцата и
млякото, но и тях не употребяваше за храна.
– Бог ми доведе Боянка!
Преподобната идваше към мене – все същата, каквато я помнех: висока и
слаба жена с възшироки рамене и полупритворени очи; същото онова дълго
черно расо, с което я бях виждала през лятото, сега метеше снега след нея;
черната ѝ забрадка обрамчваше бялото, нашарено от сипаницата лице,
декемврийското слънце се отразяваше върху тежкия сребърен кръст на
гърдите ѝ, като че светлината извираше от самата ѝ гръд.
Поисках да ѝ целуна ръка, но тя ме прегърна и ме заведе в църквата, все
още топла от диханието на вярващите, запали две свещи, едната подаде на
мене и с жест ми показа да застана точно под купола и да стъпя върху Камъка
на изцелението – същата онази плоча с изобразен върху нея двуглав орел –
1 През 1951 г. селото е преименувано на Златолист.
6
символ на Цариградската патриаршия. Докато свещта догаряше в ръцете ми
и аз се молех за моите си тревоги, Стойна тръгна да обикаля иконите – застоя
се пред свети Христофор с кучешката глава, после пристъпи към иконата на
светиците Неделя и Петка, целуна ги, нещо им пошепна, а пред Богородица
с Младенеца и пред свети Георги падна на колене и остана най-дълго. Чувах
името си в молитвите ѝ. Когато се молеше, гласът ѝ падаше ниско и ставаше
тих и дълбок, а благодареше ли – звукът се извисяваше ясен чак до купола.
Заведе ме горе в стаичката си – същата, каквато я помнех от преди години:
тясното ѝ дървено легло, покрито с тъмнокафява вълнена черга; до него
писаната раклица, побрала скромното имущество на светицата – двете ѝ
конопени ризи, четирите къси памучни полички, които носеше под ризата
вместо бельо, кърпата, гребена и торбичка с калъпчета хума – използваше я
вместо сапун. В средата – нажеженият мангал. Над леглото – иконите на
Божията майка и на свети Георги. Нови в стаичката бяха само пердето на
малкия прозорец, изплетено на една кука от домашно изпреден памук, и
трикракото столче.
– Първо ке те нагощавам, нали си ми гостенче, а подир ке стане дума и за
моите работи.
Гощавката се състоеше от любимото празнично блюдо на Преподобната –
пухкаво парче от петохлебието с надписа ИС ХС NIKA2
, шепа посолени
орехови ядки и непременно скилидка чесън. Наричаше го „докторът на
всички болести“. За десерт – купичка сухи круши, предварително попарени
с вряла вода.
– Можеш ли остана тука барем три деня, Боянке? Да не се сърди оня човек
с бомбето, дето не може да казва „р“?
– Няма да се сърди. Господин министърът много е слушал за тебе и от
мен, и от още хора, които си излекувала или направо си върнала от смъртта.
– Те затуй те повиках, керко. Много работи се приказват из народо за
мене, некои са верни, но други хич не са, та е грехота хората да ги верват...
Истина е туй, де се приказва, че я сум слепа, па бродирам, пера, шетам
отсреща в гробището или си храня кокошките. Оно си е така. И друго си е
така, дека моем да загребвам с шепи жарава и да не сящам по ръцете си ни
болно, ни изгорено. Болести сякакви лекувам, чувам гласове на треви и
билки и с тех си приказвам, виждам думите на хората, преди да са ги
изрекли – докато са още в главите им, – гледам ги как се кълбят като едни
зъмове пепелянки, хеле пък лошавите. И друго е верно, че яз, кога си
приказвам с Брат ми Светия Георги Великомъченик, не стоя на плочите в
църквата, га че си думам с прост някой чиляк, ами се дигам високо във
въздуха, като да фръкна, та да сум по-близо до Него, щото е той светец и
2 Името на Исус Христос като абревиатура от гръцкото "Исус Христос Спасител", изписано с
главните букви ИС ХС НИКА, увенчани с кръст - бел. http://4eti.me
7
Победоносец. И друга дарба имам, дето никой по Българията преди мене не
е бил с нея орисан – онуй, що людете го наричат примиране. Я можем кога
си поискам да се просна ей тук на миндеро, да полежа, какво полежа, и подир
да откъсна душа от сърце и да я пусна през кумина, па да си она оди къде си
сака и колко си сака. До десет дена е бивало някогаш да не мръднувам – ни
мърдам, ни шавам, ни дъх излиза от мене, ни пот или друго нещо като от жив
човек... Пък де съм ходила облечена само с едната душа и що съм чинила
там, туй също ке ти изприкажа, а и още нещо, дето ма е страх да го казвам
пред хора, да ме не земат за луда и да ме я вържат, я пребият... Сичките тез
работи яз ги можам и сум ги яз правила. Ама туй, дето се дума из людете, че
сум възкресявала умрели, туй не е истина. Нямах таквази сила, Боянке. Туй
е голема дарба, дето на мене не ми е дадена. Виж, човек изпаднал в несвяст,
що лежи ни жив, ни умрел и само диша, колкото да личи, че стиска душата
си в зъби, – такъв може. Изваждала съм ги такива от умирачката и съм ги
сторвала здрави и прави. За туй може да казваш, но за другото – недей! Грях
взема тоз, който приказва таквизи работи, и дваж по-голем грях за оня, що
ги верва и ги разнася по тлъки и по панаири, та билям на песна земе, та ги
изкара... Та затуй сакам да ти кажувам истината за мене си, ама едно ме е
страх. Он нашенскиот говор не си е баш ясен за сите люде, омешан е с гръчки
и турски думи, па и ние от македонскио край видиш и чуеш как заваляме
приказката... Чудя се и се мая като как да го изприказвам сичкото тъй, че да
ме разбере и учен, и неук... Па си викам на ума: яс ке приказвам тъй как си
го знам, а ти, нъл си учила в странство и разбираш по чуждоземски, подир
ке препишеш сичките мои работи на друга тетрада, ке преправиш моите
думи и ке ги туриш на градскио говор, като оня, дето го има в читанките и
дето го приказват богатите люде, кога дохождат тук с габролете, та да ме
мене питат за здраве или за други техни си тегоби... Щото искам туй, що ще
го кажа, да го после четат и разбират и онези дечинки, що още не са дошле
на белио свет и дето нищо не моат да знаят за мене, а и за милната ни и клета
България...
Носиш ли си калеми? Ей ти и ножле за подостряне. Викам да сядаме, а?
Останах при Преподобна Стойна три дни, а нощувах в семейството на поп
Константинов, приятел на дядо ми Симчо Орешков, също свещеник, но в
Самоков. А вечер, когато се прибирах в дома на отеца, там вече се бяха
събрали трите най-стари жени на селото – баба Фота, баба Авгена и попадия
Вангелия, те сръчно въртяха вретената и докато една разказваше спомените
си за Стойна, другите зобаха варена царевица, поръсена със сол и сминдух.
Добре владеех стенография и единствената ми трудност бе да намеря щогоде точния графичен еквивалент на особения им местен диалект и още поособеното им произношение.
Още на втория ден вечерта едната от тетрадките беше запълнена.
8
ПЪРВИ ДЕН
Не монахиня, светица е баба ми Стойна!
Светица! Светица и Преподобна е едно и също. Яз и при владиката одих,
говорих и за иконизирането (канонизирането).
И он обеща. Одих и при Вангя, она кажа: „Баба ти е светица, тя е много
повеке от мене“.
Зоя Великова – внучка на Стойнината сестра
Била шестгодишна, когато научила Датата.
Било лято. Знойното лято на североизточната част на Егейска
Македония, с неговите остри горещини и кратки, но бурни дъждове,
понякога придружени с градушки.
2.
Аз, Боянке, съм белязана по рождението си. Кога съм се намерила, пак
паднала градушка, макар че веке не било лято, щото било гроздобер. Родила
съм се на лозе. Мама бързала да обере гроздето и се молела дано почекам до
вечерта, та да се приберем дома и там да може да ме тя окъпе и повие, но аз
съм бързала, а да ме питаш поради що съм бързала, и днес не знам. И тъй:
денят преваля към залез, мама, тежко наведена, цъка с ножлето и реже
чепките, пък те черни и лъскави като котаци, аз напирам да се вече покажа,
тъй, ама горе небето взело да се стъмнява, подир трясна гръм, рукна дъжд, а
с него и градушка. Усетих как мама се свива да ме предпази и баш тогава аз
се изсулих изпод полите ѝ и тупнах връз ледунките и обрулените зърна.
Зърната черни, градушката – бяла, а бебето – синьо и га че мрътво. Мама
викна да реве – не щото съм се умряла намерила, ами щото съм пак момиче.
Третото. Тя реве, аз мълча. Тогаз иде татко ми, видя, що видя, па викна и
той: „Пак ли ма! Пак ли женско!“. Ако бе забележил, че не дишам, сигурно
щеше да се зарадва. Но той гледа небето, гледа обрулените зърна, гледа мен
синя и женска, и му се плаче. Тогаз на мене ми текна да се ококоря и зинах,
та ревнах и аз. Яз ревем, оно вали. Мама със зъби къса пъпната връв, повива
ме в престилка, туря ми шепа лозови листа за възглаве и тръгва към село тъй
бавно и тъй тъжовно, га че ме носи да ме заравя в гроб. Подире ѝ дълго се
стичат кървави капки. Помня как виновно върви и виновно кърви мама, и
как ѝ се ще този път да няма край и да няма стигане у дома. Наистина го
помня. Изглежда, оттогава у мене е останала една такава вина: за всичко – за
щяло и за нещяло – все на мене си да се сърдя.
9
1.
По онова време – 1883 година, когато се родила Стойна – село Хазнатар
наброявало едва шейсет къщи, десет от тях – цигански.
2.
Баща ми – Димитър Великов – беше силен мъж и тачен в цяло Серско като
най-добър майстор на керемидени покриви.
Тъй добре ги редеше той – като песен, като сладка псувня, от сърцето
излязла! – та хората оставали доволни и не само му плащали повече от
спазареното, но и го черпели, а той, пийне ли една ракия, глътка му се отваря
ей такваз, ама не за още пиене, ами за приказка. И зафащал да разправя за
оня негов далечен прадядо Вълкан: как той надлъгал Кьормустафа ага и как
спасил кожата благодарение на една жълтица, скътана в дъното на калпака
му.
Усетел ли, че людете го зяпат в устата, татко ми Димитър започвал разказа
си още от по-дълбоки времена – от царуването на хубавата Елена, сестра на
българския цар Иван-Александър и жена на сръбския крал Стефан Душан.
Тъз гиздосия, дето сама управлявала Серското княжество сама цели пет
години, криела хазната си нейде в земите на нашенското село Хазнатар, та
оттам и името му такова. А вардиянин на кралициното имане се оказал не
кой да е, а точно дядото на оня Вълкан, дето после преметнал агата.
1.
Трябва да е било в първите години след падането на Константинопол,
когато преселниците от Мала Азия наводнили земите около Солун и Сяр, и
като не познавали благодатта на земеделския труд, препитавали се с
грабежи, насилие и убийства.
2.
Щом дочул приказката за скритото злато на някогашната кралица Елена,
местният ага Кьормустафа намерил прапрадядо ни Вълкан, щото му били
казали, че тоз Вълкан бил внук на кралициния човек с парите и се говорело,
че той от дядо си знаел къде е закопан казанът с жълтиците. Кьормустафа го
вързал и го подкарал да търси мястото, като за по-сигурно го принуждавал
да копа навсякъде, дето на агата му се сторвало, че може да се крие имане.
„Мен, аго, парите не ме обичат и колкото и да копам, те все ке ме отбягват.
Да ме бяха обичали, аз тъй ли щях да си ходя голтак. Ако щеш и ако е волята
ти, опитай ти.“
10
Таквиз думи могат да ядосат всеки ага, особено Кьормустафата, дето за
един крив поглед нож вадел. И той с все сила усукал камшика около врата
на Вълкан.
„Три пъти, аго, сал три пъти копни ей на туй място, да речем, и ако на
третия път не излезе жълтица, яз сам ке си изкопам гроба на същото място и
жив ке легнем у него.“
Агата склонил да се прежали за три копвания, но по съвета на Вълкан
първо си измил ръцете и се помолил. Как точно го е издебнал нашият, докато
оня е удрял чело в тревата и е подбелвал очи към Аллах, никой не знае. Но е
знайно, че още при второто копване жълтицата лъснала, агата ахнал и
заповядал на Вълкан да продължи търсенето.
„Моите очи са лошави, аго, сините очи урочасват. С тез мои очи яз дете
съм погубвал и вол на бразда съм повалял, макар и неволно. Затуй викам,
ако е волята ти, напълни ушите ми с пръст, а очите ми вържи с кърпа, па ме
хвърли ей там в трънака зад тебе, та ни да виждам, ни да чувам. Сал да се
моля, макар и лежешком. Нашият Господ може и да е на по-долно стъпало
от вашия, ама все си е някакъв Господ. А ти – каквото добиеш, аго, твое да
бъде!“
„Сус бре, гяур!“ – заплюл го Кьормустафа, загърбил го и продължил да се
бъхти с търнокопа, а Вълкан изчакал агата да се изпоти добре и потта да
замрежи очите му, па тихо се претърколил по нанадолнището на хълма и
потънал вдън гората отсреща.
1.
Семейството на Димитър Великов разполагало с двайсет декара
работна земя, като по-голямата част всяка година бивала засявана с
ечемик и царевица – да има зоб за животните, а за хората каквото и колкото останело. През зимните празници Димитър пеел в черквата заедно с
отец Никифор, а Велика – майката на Стойна – месела църковната нафора,
щото клетият свещеник три пъти се бил женил и трите пъти жените му
умирали, та се наложило накрая владиката да разреши на попа – поради
напредналата му възраст – да служи, бидейки вдовец.
2.
Що хубав беше татко ми! Що мъж беше! Едър и рус като княз, по две
агнета под мишници наеднъж стискаше, а в зъбите му чувал с прасе сукалче.
Само че гласът му бе тъничък – все едно чуваш мяукане, а речеше ли да се
засмее, смехът му излиза като кихавица.
Затуй обичаше да приказва само пред хора, с които знаеше, че няма да се
види повторно, пък вкъщи мълчеше и мама се бе научила да го разбира по
мислите му. Щото татко ми имаше широко лице и още по-широко чело, и
11
там се явяваха думите, които си мислеше, залепяха се и лъщяха. А мама бе
дребничка, мургава, с черни очи и рядка косица – плитчиците ѝ беха тънинки
като миши опашки, но бе по-пъргава от невестулка и по-тиха от съня, който
вечер идва да затъмни очите ми. Но гласът на мама бе такъв, че запееше ли
„дуйни ми, льохни бел ветер
развивай гора зелена...“3
,
аз сещах на небцето си сладост, а татко удряше коляното си с юмрук и
тъжно проточваше мечещия си глас: „Еееех!“, а очите му лъщяха,
препълнени с мисли.
1.
Къщата на Димитър и Велика Великови била иззидана от кирпич и дебело
измазана с глина, а вместо от желязо решетките на прозорците били от
дърво. По-голямата от двете стаи служела за кухня, за гостна и за спалня
на родителите, а в малката направо върху рогозката спели трите им
дъщери.
Точно срещу прозореца и над главата на Стойничка нощем леко
светлеела иконата на свети Георги, озарена от синия зрак на звездите.
2.
Изглежда, още тогава – макар и малка – аз съм имала силна памет за сички
работи, що стигат до човека чрез погледа му, щом и днес още помня онази
лятна нощ.
Исках да спя, но нещо ме тревожеше, като че на другия ден щяха да ми
вадят зъб. По едно време ми стана много жежко, припълзях като мишка – да
не събудя сестрите си, – отворих вратата и тогава, дали от небето, или от
другаде, в стаята налетяха едни златни мушици и взеха да се въртят над
главата ми – нещо като светулки, но светулките мигат, а от тези излизаше
друга светлина – дълга и непрекъсната като златен косъм, и усукана на едни
завъртулки, като онези, дето ги пише върху парите. Тогава не знаех, че
виждам цифри. По едно време мушиците се смириха, а светлите знаци
останаха подредени на върволица – „22 12 1933“.
„Тогава ще умреш.“
Глас ми го каза. Човешки глас и мъжки, но непознат. И приказваше по
градски. За пръв път го чувах.
„Кой?“
„Ти.“
„Какво аз?“
3 Химн на българите от Северна Гърция. – Б.а.
12
„Ще издъхнеш.“
Бях толкова малка, че от нищо нямах страх.
„Ми добре. Ама нали подир ще ме заведат на Керван панаира в Сяр?“
Гласът не ми отговори, онези завъртулки се скриха нейде, а аз взех да
треперя. Кожата на челото и на ръцете ми пареше, но ме тресеше студ.
Помислих си, че е от умирането. Пазарят в Сяр е вдругиден – неделя. Затуй
отсега ме почва, та до неделя да ми е минало. Затракаха и зъбите ми.
Изплаших се да не ми стане нещо преди отиването и изтичах в голямата стая
при мама и татко. „Мамо, аз ще умра.“
Мама примлясна в съня си и махна с ръка, като да отпъди муха.
„Мамо, казаха ми, че ще умра.“
А мама: „Тъй. Тъй“.
И пак нищо. Лежи си и диша дълбоко. Свих се до нея и долепих буза до
устата ѝ. Тя се събуди, първо май се изплаши, но сетне ме прегърна и скочи.
„Боже. Ти париш! Цялата гориш!“
Запали газеника и още щом ме видя, извика:
„Шарка! Черната! Да не влизаш при каките си!“. Обгърна ме с голямо
парче мокро платно и ме сложи да легна на одъра в задната стаичка, дето е
залепена за къщата. В нея лете държим дините, че е най-студена.
„Мамо, ти като си била като мене, сакала ли си да мреш?
„От огъня е. Огън блика от тебе. Бълнуваш!“
Мама донесе иконата на свети Георги, тази, дето той е нарисуван само до
кръста и без кон, прекръсти се, целуна я и ѝ пошепна нещо, но аз чух само
„за работата около Зоя“. По-голямата ми сестра бе вече сгодена, но чакаха да
навърши шестнайсет, за да я оженят. За мене и за другата ми сестра мама
нищо не пита светеца. Ана наскоро бе изкарала втората си година в четвърто
отделение и я вече отписаха от училище, щото ѝ било дошло време да се учи
да тъче.
„Науката поболява жената и я прави бездетна. Айде влизай в стана и
фащай совалката!“
Иконата закрепиха на прозореца, а като се съмна, баща ми заби в стената
пирон и окачи Светия лик така, че да мога непрекъснато да го гледам и да му
се моля.
Едрата шарка била наша семейна болест. От нея пострадала баба ми
Кръстя. Макар че била най-хубавата мома в цял Хазнатар, оженили я за
вдовец, пък и куц, щото шарката така била загрозила бялото ѝ лице, че
останали ненашарени само очите и русата ѝ коса, дълга и гъста като повесмо.
Всички викат, че приличам на нея, само дето косата ми е червеникава –
досущ гривата на чичовия кон Алчо. Болестта отпъди от мене всички деца в
махалата, и сестрите ми също. По цял ден седях сама и най-много да се кача
на ябълката и да гледам надолу полето към Сяр, дето всяка година се стичат
13
хора за панаира. Водили са ме там само веднъж, но нищо не помня, не поради
бебешката си възраст, а щото съм спала тъй дълбоко, както може да спи само
нахранен човек, който цяла седмица не си е дояждал. Мама имала малко
кърма, та трябвало да купят коза, и още там – на пазаря – ме тикнали под
вимето ѝ.
С нея – с козата ни Сивча – си играех, докато бях шаркава. А и после –
когато всички разбраха, че съм белязана не само от болестта.
Като научих за онуй, дето ми го показаха цифрите, взех да разпитвам
сестрите си дали са умирали. Казаха ми, че не били.
Излезе, че само на мене ми е дадено да преживея този празник, и нямах
търпение да оздравея. Но ставах все по-зле. По корема, а после по лицето и
главата ми се изринаха червени петна, взеха да растат и да се пълнят с нещо
уж като вода, а то после се оказа гной. Петна имаше и в очите ми, те ми
закриваха светлината и не можех да виждам. Първо болеше, подир взе да
сърби. В края на седмицата мехурите се изпукаха, гнойта намокри възглавницата и черджето върху рогозката, в стаичката стана смрадливо, но аз
търпеливо чаках болестта ми да мине и най-после да умра. На другия ден
мама ме заведе в кокошарника, показа ми малко жълто пиленце, търкулнато
в прахта.
„Нощес е умряло.“
Тогава разбрах, че да си мъртъв, туй ще рече, че не щеш да ядеш и да
играеш, а искаш само да спиш. А на мене не ми се спеше. И май тогава взех
да си викам, че е по-добре да съм жива поне през лятото, когато има много
плодове и игри.
Една нощ жегата намаля, излезе лек вятър и аз видях как се олюля иконата
на свети Георги. Но и след като вятърът стихна, иконата пак се люлееше,
после се откъсна, но не падна веднага, а заплува из въздуха, както съм виждала да плува листо от асмата, преди да кацне на плочите пред къщи.
Образът на Светеца взе да се приближава и да расте пред очите ми и светеше,
както съм виждала сняг да свети на месечина.
Стаичката се напълни с нещо много ярко, като че слънцето се бе върнало
и бе станало на прах, аз го дишах това слънце и май взе да ми олеква от
болестта.
„Не бой се. Аз съм свети Георги.“
Иконата ми говори, чувам същия оня глас, но устата на иконата не
мръднуват.
„Който и да си, недей да идваш към мене, щото съм прилепчива и може
да те прихване черната шарка.“
„Няма да ме прихване.“
14
„То не се знае. И възрастните ги хваща. Даже и женените. Ти женен ли
си?“
„Не всички възрастни са женени.“
„Мама каза, че и аз сигурно ще си остана мома. Освен ако не ми намерят
някое куцо момче. Щото съм шаркава и грозна.“
„Пак ще си хубава.“
„Защо ме лъжеш!“
„Аз съм твой брат.“
„Мама не ми е казвала, че имам брат.“
„Майка ти е добра жена.“
„И татко не ми е казвал.“
„Баща ти също е добър.“
„И какво, като си мой брат?“
„Ще ти помагам.“
„Ти първо ми кажи как става така, че чувам гласа ти, а по лицето ти не
личи да приказваш? Ни устата ти шават, ни очите ти трепкат.“
„Винаги ще бъде така. Не аз говоря на тебе, а моят ум говори на твоя. И
макар ти да чуваш думи, те са само част от онова, което ти казвам. Много
неща, които ум на ума може да каже, не могат да се поместят в изречения
или даже в цяла книга. Но ти ще ги знаеш. И не се бой. Аз съм пратен да ти
помагам.“
„Трябваше да дойдеш по-рано. Преди да се разболея.“
„Ще идвам при теб винаги навреме.“
„Знаеш ли, че черната шарка ослепява хората. Може и мене да ослепи.“
„Ще те ослепи, това е задължително. Но ти пак ще виждаш.“
„Ще ме запишат ли на училище?“
„Не е нужно. Ти ще знаеш всичко.“
„Отде ще го знам?“
„От една голяма книга.“
„Читанка? Колко голяма?“
„Много. Колкото цялото небе.“
„У дома няма да има място за нея. Де ще я държа?“
„Друг път ще ти кажа.“
„Пак ли ще дойдеш?“
„Пак.“
„Защо искаш да си мой брат?“
„То не е по желание. Така ни е дадено.“
„От кого?“
„От Някой, който ни дава каквото трябва.“
„А къде живееш?“
„Там, дето всичко е светлина.“
15
„Как тъй всичко. И къщите ви, и дърветата ви?“
„Всичко.“
„Ми как спите? Или си затуляте прозорците с черджета?“
„Ние не спим.“
„И нощем?“
„Там няма ден и нощ.“
„По какво разбирате кога е пладне, кога да ядете?“
„Ние не огладняваме.“
„А вода пиете ли?“
„Не.“
„Ами какво пиете?“
„Не ожадняваме.“
„Дрехи имате ли?“
„Ние нямаме тела.“
„Но ти имаш. И змеят ти има, и конят ти.“
„Само когато искаме да ни виждате.“
„Някой път не искате, така ли ?“
„Някой път не искаме.“
„Ще ме заведеш ли у вас?“
„Ще те науча как сама да идваш.“
„Ти пеш ли стигаш дотук? Или с нещо?“
„Както се случи.“
„Имаш ли майка?“
„Имах, когато бях като тебе.“
„И тя ли е била от светлина?“
„Не, тя беше от плът и много приличаше на твоята майка. И аз бях от
плът.“
„Това плът какво иде да рече?“
„Първо съм се родил, после съм бил дете, след време съм пораснал, станал
съм войник...“
„Послушен ли беше?“
„Не много. Обичах да дразня възпитателката си. И тя плачеше.“
„Завалията. Тя плаче, а ти я гледаш.“
„И аз плачех, много ми беше жал за нея.“
„А какво ти стана после?“
„Каквото ще стане някога с тебе и с всички вас.“
„Ще станем светци ?“
„Не веднага и не едновременно, но ще станете. Всички ще станете.“
„Притрябвало ми е!“
„Такъв е законът на развитието.“
„Какъв такъв?“
16
„Като стълба. Ей го например камъка – седи си на едно място, но нито
расте, нито се помръдва. До него дървото – расте, но не се движи. Под
дървото – кучето, то се движи, но не може да говори. Човекът – говори, но
не може да свети. Светията – свети, но не може да променя съдбата на света.
И само най-горе има Един, който може всичко ...“
„Ти виждал ли си Бог?“
„Само когато Му се моля.“
„И как го виждаш?“
„Всеки го вижда такъв, какъвто на него му е нужен.“
„Аз пък го мислех за млад. Нали той дава децата, пък татковците на децата
са винаги млади. А на жените как им се явява? Пак ли като мъж?“
„Ако питаш за себе си, ще ти кажа, че ти ще усещаш присъствието Му по
мириса на колендро. Оня мирис на полските треви, предвещаващ дъжд.
Вдъхнеш ли го, ще вземеш да се прозяваш. Ще ти се доспи. А сънят ти ще
бъде пророчески.“
„Ъхъ. Разбрах защо си дошъл – да ми разкажеш приказка за дядо Господ
и да ме приспиш. Кога ще дойдеш пак? “
„Заспивай. Скоро ще дойда.“
Заспала съм и в съня си отново повторих казаното от Брат ми, а на
сутринта мехурите взеха да завяхват, след два дни коричките им се отлепиха
и до неделя изпопадаха, но вместо на панаира в Сяр мама ме заведе на реката
да ме изкъпе.
1.
И точно там – на реката – Велика, майката на Стойна, забелязала, че
очите на детето са променили цвета си и от сини са станали сиви, широко
отворени, някак си твърди като речни камъчета и немигащи. „Божке, не го
мога ожених туй чедо!“ Тя била чувала, че много от шарковите след
оздравяването си ослепяват.
2.
Гледа ме мама, а сълзите ѝ се търкалят бистри като маргарит. И ме пита:
„Видиш ли онова цвете ей там?“
„Видя го.“
„А паричката в плитката ми видиш ли?“
„Днес не носиш паричка.“
„А онова дърво зад гърба ти?“
„Кое? Високото със сухия клон или ниското, с пробитото гнездо?“
„Как ги видя, без да се обърнеш!“
17
„Аз виждам и когато не гледам. И надалече мога да видя. Ей я пред очите
ми Зоя. Седи под асмата и плаче. А у дома има чужди хора. И тати само
повтаря: „Недейте тъй бре, джанъм, що правите тъй!“
Прибрахме се с мама и сварихме същото, което казах. Сватовете дошли
да върнат годежа, щото сестра ми Зоя им се видяла много слабичка, а на тях ѝ
трябвала яка снаха, дето може сама да натовари със снопи талигата, щото те
били стари, а синът им щял да ходи войник! Тъй работата се развали. Ще
кажа само, че три-четири месеца по-късно сестра ми бе поискана от друго
момче, ожени се за него и след година ѝ се роди син, моят племенник Илия.
След развалата на годежа към мене започнаха да се отнасят като към
болно домашно животно, което нямаше как да бъде заклано или продадено,
и можеше само да бъде оставено да умре от само себе си. Чух мама да се
моли пред иконата на Богородица и да я пита дали заради това, че аз съм
била белязана, онези хора били върнали годежа. Божията майка не ѝ
отговори, но мама твърдеше, че Тя ѝ била кимнала.
Продължих да живея в задната стаичка и когато времето заесеня. Никой
не ме питаше гладна ли съм, студено ли ми е, искам ли да си измия косата,
или да отида на селското хоро. Учебната година започна, камбаната на
училището всяка сутрин биеше по три пъти – за ставане, за тръгване и за
влизане в час, – но аз си седях вкъщи, или по-точно из двора, и именувах
всичко, което виждаше погледът ми: камъните по зида на оградата,
дърветата, цветята в градината, животните, предметите в стаята ми.
Всичките имаха имена и всяко нещо притежаваше своя кратка история,
която им бях измислила, за да ги различавам. Когато излезе голямата буря и
изпочупи клоните на дърветата, аз предсказах на тати, че под яхъра тече
подземна вода и скоро кирпичената сграда ще падне, и ще затисне конете.
Той въздъхна, погали ме, като че наистина бях животинче, но когато
предсказанието се сбъдна, аз станах най-важният човек не само в семейството ни, а и в цялата българска махала на Хазнатар.
1.
За да я оневини или пък за да придаде повече важност на случая, майка ѝ
пуснала из селото приказка, че Стойна била „такава", щото била зачената
в свят ден – 12 декември, деня на свети Спиридон.
„Ти пък как си запомнила датата?! Май ти е било бая сладко!!!“, питали
с подсмихване жените.
„Запомнила съм, щото на другата сутрин се спомина свекърът ми, а след
погребението четирийсет дни требеше да постим от всичко: от блажно,
от вино, от смях и от онази работа... Затуй съм запомнила датата.“
18
2.
После Брат ми повторно дойде. Денят беше снежен, но слънчев и тих.
Изведнъж вратата на стаичката захвана сама да се отваря и затваря, като че
я блъскаше буря, домашните ми наизлизаха да видят какво е туй чудо,
стълпиха се в стаичката, а аз им креснах да се измитат, щото пречат на свети
Георги да влезе. Те може и да не ми повярваха, но се дръпнаха и зачакаха да
видят Светия и Светъл. Нищо не видяха, щото вратата спря да се удря, сама
се затвори, а бравата ѝ леко щракна. Знаех, че той е тук – личеше по
светлината, която извираше от варосаните стени, и по оня приятен мирис,
който съм сящала в църква, кога кръщават бебе и го мажат с миро.
Останахме двамата с Него.
„Студено ми е, Брате!“
„Вече няма да усещаш студ. И жега няма да усещаш.“
„И ми е мъчно, дето другите деца ходят на училище, пък аз не ходя.“
„Ти ще знаеш много повече от тях. Донесох ти Книгата. Нали миналия
път ти казах за онази Голяма книга, като небето голяма. Нося ти я.“
„Къде ще я държа?“
„Тя сама ще си намери място. Но винаги ще бъде с тебе.“
„Как да чета от нея, като не знам буквите?“
„Не са ти нужни букви. Знанието само ще идва в мислите ти, когато го
повикаш.“
„Как да го викам, като не му знам името?“
„С питане. Хайде сега попитай Книгата нещо.“
„Какво да я питам?“
„Ами например къде съм бил роден аз и какъв съм бил, преди да стана
такъв, какъвто ме виждаш сега.“
„Какъв е бил Светият ми и Светъл брат Георги, преди да стане направен
от светлина?“
Не помня какво точно съм усетила тогава, но мога да спомена онова, което
после ми се случваше всеки път, когато търсех съвет от Брат си или от
другите Свети образи. Отговора получавах веднага. Понякога го чувах
изречен, друг път го виждах, като че бях там и всичко ставаше пред очите
ми: туй звуци, туй лица, туй мириси – всичко усещах като наистина, а когато
не разбирах ставащото, гласът от Книгата ми го пошепваше и аз повтарях
след него, макар понякога да изричах думите малко на завалено, щото бяха
думи, незнайни за мене. Изглежда, същото съм усетила и тогава в стаичката
ми.
„Чувам какво ми казва Книгата, но не го разбирам.“
„Често пъти ще бъде така. Ти ще знаеш всички човешки езици, които и
Голямата книга знае. Понякога ще изричаш думи, без да разбираш какво
означават. С всеки човек ще общуваш според неговата възраст, народност и
19
знания. Голямата книга е голяма като небето, защото тя побира всичко,
станало досега по света, и всичко, което има да става. Малцина имат достъп
до нея и ти си една от тези избрани души.“
„Аз душа ли съм? Що ще рече душа?“
„Нещо като малка искра от слънцето.“
„А нощем, когато слънцето го няма, аз пак ли ще бъда душа?“
„Слънцето винаги го има. Макар че невинаги го виждаме.“
„Чакай! Чувам... и май разбирам... нещо за тебе... Ама ми е трудно да го
изкажа... казват ми... „Той се е превърнал в светлина, защото за кратко
време, но с много вяра е преживял всички страдания, които обикновените
хора биха преживели за хиляди години и стотици животи". Какво е това
„страдания“?
„Ами... то е като да ядеш горчива сол.“
„Без хляб?“
„Наместо хляб.“
„А барем вода дават ли ти?“
„Не.“
„То ще да е нещо като постене? Някои хора поп Никифор ги наказва на
хляб и вода, тебе пък – само на сол.“
„Не ме наказват. Аз сам си го избрах.“
„И колко деня трае този пост?“
„За всеки човек е различно. Но правилото е едно за всички: докато усетиш,
че горчивата сол ти е станала сладка. И оня, заради когото я ядеш, също ти е
станал сладък. И ти е приятно да мислиш за него като за свой брат.“
„Ти много такива братя ли имаш?“
„Много.“
„Завалията! Чакай малко... казват ми... думи има, глас няма... Били те
мъчили едни хора. Показват ми ги. Ей ги, видя ги. Малееее, какви са зли!
Влачат те. Те – колкото пръстите на ръката ми, а ти – сам. Май искат да те
разпъват на кръст. Ти си бос. От нозете ти капе кръв. Дават ти обуща. Едни
таквиз като чизмите на някой войник... ама твоите са направени от желязо и
червени... щото били нажежени в жарава. Карат те да ги обуеш и да тичаш с
тях, тъй както са нажежени... Удрят те с камшик... Ти се усмихваш... после
устата ти нещо мърдат... ама не е молба... нещо друго си шушнеш... Ей те
пак... Виждам те в яма... до гуша си потънал в някаква бяла пръст... казват
ми, че било негасена вар? А един от онези ти дава да пиеш нещо от голяма
паница. Отрова било. Ей я паницата. Зелена и в единия край нащърбена,
пълна до ръба. Пък ти си жаден. Много си жаден. И пиеш. Боже, какви
големи глътки! Га че цял живот капка вода не си пийнувал. Връщаш
паницата. Тя празна, а ти жив. Гледаш нагоре и пак нещо си шушнеш.
Приказваш си с някой, дето е Горе. Човекът ми казва... оня, дето чете
20
Книгата, той ми казва, че онези още много пъти се опитвали да те убият...
пък ти все жив си оставал. И накрая за по-сигурно ти отсекли главата с меч.
С три удара. Та чак третия... Ей ги... вземат я, турят я в една тепсия да я носят
на царя си... виждам я... лицето ти бяло като варосано... косата ти сплъстена
от кръв... устата ти стисната, та чак прехапана... очите ти гледат... малее, как
милно гледат... И за какво са всичките тези мъки, Брате Светли? Щото не си
им дал нещо, което те са искали от тебе?“
„Напротив. Давах им го, но те го плюеха и го тъпчеха в калта“!
„Ми тогаз що те тровят и те убиват?“
„Защото не искат аз да имам онова, което те не знаят, че им е нужно.“
„Разбрах. Рекъл си пред царя им, че Бог е един и неговото име е Исус
Христос. Тъй ми казва човекът. Пък царят им сигурно си е бил наумил друго
някакво име... Туй аз си го намислих.“
„Нали не те е страх от мене.“
1.
Близките на Стойна отначало се плашели от тези странни посещения
на невидими същества, които при идването си огрявали с невидена
дотогава светлина околността, двора и стаичката на детето им, но като
всички христолюбиви хора приели истината не за поличба, а за част от
живота си.
В онези години хората имали голяма нужда да вярват в чудеса. И сигурно
поради това чудесата се случвали.
2.
Скоро и двете ми сестри разбраха, че съм сляпа. Макар че аз не бях.
Виждах даже повече, отколкото виждаха те, но клепачите ми бяха затворени,
защото мама каза, че погледът ми не е като на другите хора и някой можел
да се уплаши от мене. За разлика от Зоя и Ана обаче аз виждах чрез всички
части на тялото си. Знаех какво се случва зад гърба ми, без да се обръщам,
чувах мислите на тези около мене, но се стараех това да не ми личи – дори
когато разбирах, че хората, особено жените, ме гледат с надежда да
излекувам децата им, а мислено ме наричат вещица.
Най-трудно ми беше първата година. Бях още дете във всичко, а виждах
неща, за които не знаех да казвам ли, че ги виждам, или не. Най-често се боях
от болестите на хората. Можех да наблюдавам вътрешните им органи като
на снимка – смалени или уголемени, наръфани от болестта, подути в единия
край, запушени или пробити... Знаех кой кога и от какво ще се разболее, кога
ще умре и как може да бъде излекуван. Ако бях живяла в по-късно време,
като една моя по-млада посестрима, дето се казва Вангелия и дето още не
знае с каква сила я е сподобил Бог – сигурно щях да изпращам болните при
21
лекаря, който може да им помогне. Но по мое време лекарите бяха малко,
живееха повече в градовете, правеха се на богочовеци и вземаха толкоз пари,
че се налагаше горките хора да си продават добитъка, за да излекуват детето
си от болест, за която в околността на селото им никнат поне три вида
целебни билки. Туй най-добре го знае баща ти, Боянке, дето продаде дюкяна
си в баш чаршията на Самоков, та да те тебе лекува из Немско, ама не би, та
те накрая доведе при мене жълта-зелена, а лицето ти дебело и напукано като
дънера на ей оня чинар... От мене да помниш, керко, Бог е добър и дава на
човека онези болести, за които в околната на човека природа има лековити
води, треви или камъни.
По едно време – май бях десетинагодишна – се научих да се забавлявам,
като следя бременността на животните. На козата ни Сивча например.
Виждах как в утробата ѝ от ден на ден набъбва малка капчица, придобивайки
постепенно формата на своя вид, опитвах се да отгатна пола на бъдещото
козле и по цвета на козинката да му измисля име. В нощта, когато Сивча
трябваше да се окози, аз чух особен звук, много близък до бебешко гукане –
изглежда, малкото известяваше майка си, че идва. Но тя не го чу. Лежеше си
спокойна и се размърда едва когато започнаха болките. Усетих ги, макар че
се опитвах да спя и се бях завила през глава, уж да не сящам мъките на
животното. Но нещо ме разпъваше отвътре. Попитах Брата си, Мъченика
Светъл, винаги ли ще бъде така – да преживявам болките на хората, които
виждам? А той:
„Не се взирай за болките. Търси радостите им“.
А радостите приличаха на сияние и най-често ги зървах у децата,
сгодените и лудите. С тях най-добре се разбирах.
1.
Едва навършила десет години, Стойна осиротяла. Родителите ѝ един
след друг напуснали живота, а нея оставили на грижите на най-голямата ѝ
сестра Зоя – вече омъжена и с деца, и на чичо ѝ Георги Бахтарлията, брат
на баща ѝ Димитър.
2.
Мама и тати не ги много плачех, щото през първите четирийсет дни след
смъртта им те си бяха вкъщи, а след като потънаха Там, аз понякога ги
повиквах с мисъл или спомен и те се явяваха.
Живеех в същата приземна стаичка, носех само черни дрехи, най-често
преправени мамини поли, спях малко, рядко изпитвах истински глад, обичах
да рисувам, но нямаше върху какво, освен по изпотеното през зимата стъкло
на прозореца. Два пъти през онези години ме водиха в Сяр и веднъж даже в
Солун в църквата на свети Димитър. Гледах иконите като семеен албум със
22
снимки на предците ми: търсех да зърна в лицата им нещо, по което им
приличам. Но те бяха повечето мъже и всичките ми се струваха снажни и
мургави. А аз растях русолява и хилава, само гласът ми беше силен като на
мама. На тринайсет години вече бях избродирала образите на Брат ми
Светлия и на свети Спиридон – такива, каквито ги бях виждала на иконите.
По онова време започнах да долавям свои усещания, които ми
причиняваха физическо страдание. За пръв път го почувствах, когато една
от лелите ми вдигна на ръце най-малкото дете на сестра ми Зоя, разцелува го
и извика: „Ще те изям бе, пандишпанче!“. За момент си представих как
отхапва от телцето му, как дъвче, преглъща и преди отново да отхапе,
избърсва от устата си кръвта. Изтичах зад къщата и повръщах. Но найболезнено понасях псувните. Особено когато мъжете псуваха животни.
Може би защото нощем, докато лежах в зле отоплената си стаичка, аз виждах
отвъд стените на съседните къщи как живеят хората, как и какво вечерят, как
си лягат, какво правят под завивките и как после жените раждат деца. Но
тогава не знаех, че това е човешкият начин за зачеване на потомство. Знаех
само Святото зачатие. И до края на живота ми беше така: чуех ли псувня,
стомахът ми започваше да се свива и разпуска, и се успокояваше едва когато
изхвърли всичко, което съдържа в момента. Затова и после не излизах
никъде, а дойдеше ли събота – пазарният ден на Мелник, и струпаше ли се
народ в сушицката църква, аз се заключвах в стаята си и с гръб към прозореца се отдавах на молитви.
1.
Можела и да познава хората по дъха им. Както и да е облечен човек,
колкото и далече да е застанал от нея и дори с гръб, тя веднага го
назовавала по име:
„Ела, Тенчо, и кажи защо ти ожъна нощем нивата на брата си, а после
рече, че същата нощ си бил водил кравата си в Горна Сушица на бик! Не
питай поради що момиченцето ти взе да заеква и да повръща зелено, ами
тичай да идеш при брата си, да му се признаеш, да му се горко разкаеш, па
след като те той опрости, да му върнеш снопите, като притуриш още три
снопа от твоите! Тогаз и детето ти ще оздравее! Рече ли той, че не ще да
те опрости, Бог ще го стори за тебе, а него ще накаже. Прошката е
Боговото в човека!“
10.12.2021 г. 11,28 ч.
ОЩЕ ЕДНА БЪЛГАРКА ХРИСТИЯНКА
УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: "Сега често говорите, казвате: "Тя е светица". Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза."(Служители, ИБ , ПС , София, 25.10.1944)
21.03.2021 г. 18,14 ч.
На тази фотография е написано: "2 август 1910 г., Илинден. Гостуването на Кортеза и освещаването на аязмото".
В 1908г. Анастас и Велика Драганови били семейство от 18 год. Живеели скромно и тихо в благочестие и вяра, че ще имат някога своя рожба. Годините се нижели, но надеждата си оставала неосъществена.
Същата година на 15 август, когато се чества Успение на Пресвета Богородица, съпрузите пристигнали в Бачковския манастир, ходили и до Клувията. Дълбоко вярвали и се молили на Божията майка да ги дари с дете. И ето че душевната им нагласа дала ход на мнима бременност. Утробата и започнала да расте. Дошло време да ражда, според изчисленията, но оставали само надеждите. Растял коремът ѝ от ден на ден, но след 9-ия месец не настъпвало. Тогава срещнали Кортеза. Още с влизането, Кортеза ги назовала по име и им рекла:
- Отдавна ви чакам, защото знам че радостта, която имахте, се стопи като снега на пролет. Надявахте се на рожба, но това ви донесе тревога. Тя ще мине и ще забравите. Радвайте се, че вие ще бъдете причина за откриването на Свето Аязмо във вашата нива на връх Св. Илия. Сега е малка баружка, но като го разкопаете ще се увеличи. Ще започнеш да пиеш от изворчето - и всичко ще ти мине. Това ще бъде радостта и утехата в живота ви, че чудото, което се случи е отредено чрез вас да бъде. Заградете изворчето и направете там малко параклисче, което да е от полза за всички страдащи - поръчала Кортеза.
Така и направили. Всичко се случило, както го била казала. Селската мълва за случилото се преминала границите на Момчиловци. Случката се предавала от уста на уста, та и до днес. На самото откриване се събрали около 2000 души. Това станало в 1910г. на Илинден. Последният ремонт на параклиса е правен през 1988г.
Има стотици оздравели от различни заболявания, но за съжаление, не всичко е документирано. По стар обичай, вечерта срещу Гергьовден - 6 май - множество християни идват да посетят животворната вода и да се помолят всеки посвоему. На разсъмване започват да прииждат и други хора, независимо от вероизповеданието си, всеки се надява на Божията благодат. Още от откриването, та и до днес момчиловското Аязмо се посещава от много болни и здрави, независимо от вяра, пол и пр.
За този материал е използвана книгата „Чудотворното Аязмо и параклисите в Момчиловци” - автор: Костадин Н. Каневски
Учителят за българската ясновидка Кортеза
Едно време Кортеза се проявяваше като голяма ясновидка. Най-главната черта на характера ѝ беше справедливостта. Благодарение на това, тя всякога казваше истината. Ако не можеше да каже нещо на човека, тя го съветваше да дойде друг път. Най-важното, което се искаше от нея, беше да насочи хората към Бога. На първо място да проявят любов към Бога и да разберат, че любовта е единствената сила, която може да спаси човека.
Аз не съм срещал по-възвишена мома от Кортеза! Но Кортеза имаше един недостатък: сприхава беше. Нейните нокти не бяха развити, къси бяха. Казвам ѝ: „Ти си сприхава.“ Казва: „Това е моят недостатък.“ Тя признава. „Трябва да се моля.“ Като ходеше между хората, тя го съзнаваше това качество, нетърпелива беше. Като види някой, казва: „Да се маха!“
При сегашните условия, първото нещо е да бъдете добри, умни и смели. Бог, като изпраща някого на работа, не го изпраща при богатите, а при бедните. Когато Кортеза обикаляше България, пращаха я при някоя бедна жена. Например, в първите години, когато се появи, тя ходеше из България и ми разправя веднъж една своя опитност. „Когато тръгна нанякъде, нещо отвътре ми казва еди-къде си, накрая на града, в коя къща да вляза. И така, където съм влизала, всякога са ме приемали добре. Но никога не влизам в богатските къщи. Всеки път, дето не съм послушала този глас, съм имала спънки.“
Аз, когато правех своите изследвания с Кортеза - най-силната ясновидка, – /разбрах/, че в обикновено състояние тя не вижда, но като влезе в своята стая, като се изправи пред иконите, разгатва нещата. Намери се тя в един нов свят и казва: „Аз познавам хората по очите. От окото почвам да чета живота.” Като схване този първи лъч, чете. До гроба на някои от починалите трябва да има някой близък - и тогава ще прочете всичко. Като дойде при умрелите, името ще каже. Има същества живи – тя ги познава, познава вибрациите им; и този, умрелият, седи при гроба вързан, не е заминал още – разговаря се тя с него. Тя вижда умрелите там, на гроба – чакат да възкръснат.
Ясновидката Кортеза от Сливен казваше верни неща, но без икона тя не можеше да се съсредоточи. Ще сложи иконата пред себе си, ще прекади с тамян -и след това започва да говори.
Един ден Кортеза ми разказа една своя интересна опитност. Дошъл при нея един човек, искал да му каже нещо. Тя сложила иконата пред себе си, прекадила с тамян, но нищо не видяла. Моли се, движи се натук-натам дано чуе нещо – пак затворено. Тъкмо се готвела да каже, че нищо не се открива - изведнъж гледа към иконата, че ръката на св. Богородица се движи. Тя разбрала, какво искат да кажат. Обърнала се към дошлия с думите: „Ти имаш лош навик: обичаш да вдигаш ръка, да биеш. Така биеш и жена си, но трябва да се откажеш от тоя навик. Ти си волева натура, енергичен си, можеш да се въздържаш.“ Много неща му казала тя, но след като видяла отражението върху иконата.
Отива друг един селянин при нея, оплаква се, че не му върви работата. Тя му казва: „Не ти върви работата заради едно ренде, което открадна преди четири години. Едно голямо ренде - не от тези, малките. Да върнеш рендето, тогава ще ти тръгне!“
СВЕДЕНИЯ ЗА КОРТЕЗА
Кортеза (Константина) Стефанова от Сливен е била слугиня на д-р Миркович, преди да изгрее дарбата ѝ на ясновидка. В зенита на славата си през 1908 г. е била наречена „Светата пророчица Кортеза”. Нейната житейска орис има допирни точки със съдбата на Ванга. Родена е през 1865 г. И тя в своето детство като петричката врачка преживява инцидент, от който се разболява. Успява да възстанови силите си, но според малкото запазени документи има бедна и тъжна младост. Дълго време не иска да се омъжи, но най-накрая, подтикната от недоимъка, се решава на тази стъпка. Кортеза обаче сънува, че венчавката няма да завърши добре. И действително, годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на младоженката. Така Кортеза остава завинаги сама. Вероятно би завършила живота си като никому неизвестна жена, ако не е станала свидетелка на спиритическите занимания на д-р Миркович. Те предизвикват интереса на младата жена и по време на сеансите тя започва да чува гласове и да получава видения. Присъствалите на сеансите установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва. Така към нейната схлупена квартира бързо започват да прииждат хора. Тя обаче обръща повече внимание на друго – на местата, където болните могат да получат чудодейно изцеление. Кортеза посочва места край Смолянско, където действително са открити минерални извори. Там отиват да се лекуват стотици хора. Точността на предсказанията ѝ се разнася от ухо на ухо, а нейните портрети се продават като топъл хляб. Явява ѝ се Света Богородица, като ѝ посочва място, където има лечебна света вода. Така славата на Кортеза нараства и се стига дотам, че в старозагорското село Сладък кладенец я посрещат 6000 души. Толкова били и пловдивчани, които я чакали на гарата, със свещениците начело. Оттам я отвели в митрополитската църква, където отслужили молебен в нейна чест. На другия ден Кортеза проповядва пред повече от 12 000 души на пловдивските гробища. За съдбата ѝ след 1909-1910 г., когато е зенитът на славата ѝ, няма много сведения. Нейното призвание било само да помага - и тя върши това според силите си. Действително, успява да даде необходимите съвети, за да оздравеят немалко хора. Спасява други от финансов крах. А самата тя потъва в забвение и недоимък, местейки се в различни квартири. Кортеза изчезва от публичното пространство така, както се появява внезапно и без излишен шум.
Кортеза – светата пророчица от Сливен
Даже Петър Дънов признавал уменията на феномена
Две години след обявяването на Независимостта на България, сред народа тя е по-известна и почитана от цар Фердинанд. Няма как да е иначе – във вените на монарха с прякор Лисицата може и да тече синя Бурбонска кръв, но простолюдието не дава пет пари за това. Повече го увличат чудесата, предвещани от Кортеза. А тя говори с ангелите, със Света Богородица, със самия Исус Христос и всички светии. Този дар свише ясновидката използва за добро – открива лечебни извори, напътства живите и контактува с мъртвите.
Преживява разгрома на Априлското въстание, Руско-турската освободителна война, вижда изграждането на нова България. Днес споменът за нея е избледнял като черно-бяла снимка от 1910 г. Кадърът е запечатал ясновидката Кортеза заедно с жителите на родопското село Момчиловци на 2 август – Илинден, на освещаването на параклис при чудотворно аязмо край града, открито от нея.
Думите „майка Кортеза“ означават закрила свиеше. Учителят Петър Дънов, който я познава достатъчно добре, я смята за най-силната ясновидка в България. Няколко пъти я дава като пример в беседите си, макар да не скрива, че във възгледите им има големи различия.
Родена е през 1865 г. в Сливен с името Константина Стефанова. Никой в градчето на Сините камъни обаче не се обръща така към нея, а всички ѝ казват Кортеза, както е местният почин. Детството ѝ е не само бедно, но и тъжно, защото претърпява тежък инцидент и дълго боледува. Успява обаче да възстанови силите си.
За разлика от дружките си, тя не мечтае за семейство и челяд. В крайна сметка, подтикната от недоимъка, решава да се омъжи. Знае обаче, че не я чака нищо хубаво. Според разкази на очевидци Кортеза сънувала, че сватбата няма да завърши добре. Така и става – годеникът ѝ получава сърдечен удар пред олтара и умира пред очите на девицата. Макар да е подготвена от съновидението си, младата Константина-Кортеза е в шок. Повече не помисля за сватба, а възприема себе си като небесна невеста на Христос
Срещата с изтъкнатия лекар д-р Георги Миркович променя живота на Кортеза Стефанова. Той я наема като прислужница в дома си, и покрай работата си тя става свидетел на живота в къщата и спиритическите сеанси, провеждани от лекаря. Д-р Миркович е сред най-важните фигури не само в историята на Сливен, но и на България. Преди Освобождението се занимава с просветителска и революционна дейност. Член е на Българския таен централен комитет в Букурещ. Две години лежи в затвора в Цариград, после е осъден на доживотно заточение и престоява до 1874 г. в Диарбекир и Мардин, където е лекар. Безплатно лекува заточеници и затворници. През 1875 г. е освободен от оковите поради избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той е лекар на местното население до амнистията от 1878 г.
Образованието си по медицина д-р Миркович получава в Университета в Монпелие, Франция, където учи от 1851 г. до 1856 г. Още като студент, Наполеон III го награждава със сребърен медал за лекуването на болни от холера по време на епидемия. Докато е във франция, Георги Миркович се запознава с паранормални явления и преживява опитности, които за цял живот го правят убеден привърженик на парапсихичното и свръхсетивното познание.
Именно д-р Миркович е първият лекар в България, който прилага методите на хомеопатията. В книгата си „Домашен хомеопатичен лекар“ описва многобройните си наблюдения в тази област.
Освен всичко друго, Георги Миркович е и един от първите трима ученици на завърналия се от САЩ Петър Дънов. Участва в годишните срещи на Веригата на Учителя (от първата 1900 г. до смъртта си през 1905 г.). На 29 септември 1905 г. д-р Миркович напуска този свят. Погребан е с големи почести от гражданството и обществеността на град Сливен. Дарява личната си библиотека и изданията си с около 1400 тома на читалище „Зора“, а имота си и 3000 златни лева завещава за благотворителни и общополезни цели на сиропиталището в Сливен. В завещанието посочва винаги да се иска съветът на духовния му учител Петър Дънов.
Именно покрай контакта си с д-р Миркович, необразованата Кортеза Стефанова започва да проявява потенциала си. Тя участва в спиритическите му сеанси и започва да чува гласове и да получава видения. На пръв поглед – смехотворни твърдения, които не будят кой знае какво уважение. Присъствалите на сеансите обаче установяват, че всичко, казано от Кортеза, се сбъдва.
Пак покрай д-р Миркович, ясновидката се запознава и с Петър Дънов, наричан от последователите си "Учителя" или "Беинса Дуно". Среща се с него и след смъртта на покровителя си д-р Миркович. В архивите на Бялото братство се пазят подробни сведения за визита на Учителя в дома на Кортеза през 1914 г. По онова време ясновидката вече е на 49 години, а Дънов – на 48. Него го наричат "Беинса Дуно", нея – "Сливенската светица". Тя редовно проповядва извън Сливен, обиколките ѝ често стигат до югоизточна България. „Където отидеше, в дома, в който отседнеше, или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали“ - пише в спомените си ямболията Тодор Пеев, който бил син на братовчедка на Кортеза и последовател на Учителя.
Пак той съобщава, че Кортеза много се зарадвала на визитата на Петър Дънов и поканила гостите у дома си, който бил срещу местната мъжка гимназия. Според думите на очевидеца, тя, „сияеща“, въвела гостите в приемната си.
Въпросната приемна била голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Икони и кандила покривали цялата източна стена и усещането било като да си в църква. Около останалите стени били подредени миндери за сядане.
Очевидците описват Кортеза като словоохотлива, с приятен и ясен глас. Изразявала се обаче малко неграмотно. За разлика от покойния си патрон д-р Миркович, тя е учила само до трето отделение, а и като цяло средата, от която произлизала, е малограмотна.
Материалът е отпечатан във в-к „Уикенд“ – 29.10. – 4.11.2016 г.
Пеньо Ганев: Виж сега, цялата работа стана така. Има една Кортеза, която е от Сливен и ѝ думаха „момичето, което говори с Бога.“ Около 1911 г. веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец, обаче хората, които от селата чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село Водица. Ние имаме голям площад в селото, пред училището. Надойдоха много хора и си разпрягаха каруците, дадоха на конете си да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор, той е широк. И тогава за Кортеза донесоха една здрава маса, туриха един стол, тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори.
Обаче тогава хората се натрупаха много. Най-напред тя каза: „Аз ще ви прочета „Отче наш“, с молитвата ще почна.“ Имаше един учител, Захариев, който беше завършил за градски свещеник, обаче не станал свещеник, ами учител. Той и кръчмарят апострофираха срещу Кортеза, обаче хората, които искаха да я чуят, бяха толкова много, че казаха: „Ние сме дошли да слушаме туй момиче... „Момиче“ ѝ думаха на Кортеза, защото я придружаваше едно момиче, на Жечо Панайотов леля, на майка му сестра. И казаха: „Ний сме дошли да слушаме туй момиче, ти млъквай - и да се махаш оттука!“ И го изпъдиха вънка.
И тя започна да говори върху Евангелието - какво е казвал Христос, изобщо. Устата на човека са дадени, казваше тя, да говори благи думи. Пък аз си спомних, че псувам на всяка дума, и заплаках... Говори толкова хубаво какво е казал Христос и ни каза да слушаме, да ходим на църква, защото тя беше църковничка.
И започна вече слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата.“ И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ние имахме 17 говеда, имахме биволица и т.н., да не би да отидат в чуждите бахчи и да направят пакост), а ние с майка ти ще отидем на гробищата.“ И после мама и татко ми казаха, че тя не чете кой е погребан тука, но тя ги вижда умрелите, и казва: Драганка Стоянова е с такава шамия погребана. Описва каква е била. А пък еди-кой си – по име ги казва, – „Вашият умрял казва“ на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва да направиш добро на еди-кой си.“ И всичките хора се увериха, че тя е един проводник между живите и мъртвите.
Изобщо, у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии... И всичкото това много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха.
Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва – трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка.
И след известно време аз започнах вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил. Започнах да слушам. Мина около една седмица ли, десет дена ли минаха, и слушам баща ми и майка ми сутринта рано се събудили и си приказват под юрганя. Ама ние бяхме осем души, та юрганят беше от единия край на стаята до другия. И си казват: „Абе, известно време Пеню не го караме, сам се сеща, насича много дърва, донася слама да постели на добитъка, нощно време да не лягат на земята, от плевнята от пода, изобщо синът Пеню се промени вече, да.“
Дойде празникът на просветата. Аз реших да отида в село Арнауткьой, Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село. В навечерието на празника „Св, Кирил и Методий“ аз се запътих към Разград пеша. Като млад и енергичен, някъде тичах по шосето към Разград. То е на 29 км от Разград. В Разград попитах къде е село Арнауткьой. Показаха ми, че е по шосето Разград-Търговище. Завтекох се по уреченото шосе, настигнах един селянин и исках да го надмина. Той полюбопитства да му кажа: „Къде така тичешката?“ Казах му, че отивам в село Арнауткьой. Той ми каза, че е от Арнауткьой. Аз се успокоих, щом намерих човек от това село. Човекът ме попита имам ли роднини в Арнауткьой, че им отивам на гости, защото денят „Св. Кирил и Методий“ бил съборен ден за това село. Отговорих му, че нямам роднини, нито пък имам познати, а отивам да проверя дали е вярно, че в това село Кортеза е открила аязмо. Събеседникът ми разказа следното: „Има едно момиче набожно от град Сливен. То ходи по села и градове и учи хората на добро. Учи ги да обичат Бога, да се почитат едни други, да се обичат, из устите им да излизат само хубави думи, да живеят примерен християнски живот. Тя вижда душите на умрелите, тя е цял пророк. Дойде един ден в нашето село, събрахме се сред село на площада мъже и жени. Присъстваха и всички общински съветници, заедно с кмета. Момичето започна да говори тъй увлекателно, че ние със затаен дъх я слушахме. Заговори за Христа, за апостолите, за силата на молитвата. Тя виждаше сърцата и душите на слушателите си. Така обрисува вътрешния живот на хората, че те от умиление се разплакаха. Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток, разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото, като се изморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре – обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият - кой каквато болка има. От Разград дойдоха цели роти с фенери, влязоха в пещерата и се разхождаха около езерото.“
Събеседникът ми каза, че ще му бъда тая нощ гост. Вечеряхме. Имаше и гости от съседни села, дошли на събор за празника им. Сутринта аз станах и след закуската исках да посетя аязмото. Исках да вляза в пещерата. Като стигнах до пещерата, тя се охраняваше от двама стражари, изпратени от околийското управление в Разград. Понеже бе съборният ден на с. Арнауткьой, щяха да дойдат много хора от града и селата, за да си вземат вода от езерото и можеше да стане нещастие. Бяха влизали войници да разглеждат пещерата и навлезли в разни вътрешни галерии, фенерът им изгаснал и три денонощия се лутали из пещерата, докато други ги извели из пещерата навън. Така че стражарите не ми позволиха да вляза в пещерата. Вечерта се завърнах в Попово.
По-късно в казармата един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците - много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?“ Рекох: „Вярвам.“ Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети.
2. Среща на Георги Куртев с ясновидката Кортеза в Айтос.
Все по това време (1910-1912 г.) Кортеза, ясновидката от Сливен, обикаляше страната, градове и села, да сподели своите видения на отвъдния свят и да се укрепи вярата в Бога. Преди да се срещнат с „момичето“, както народът я наричал, те били пълни безверници, но след срещата те поярвали в задгробния живот и в единния и вечен Бог. Защо ставало това? Защото тя им казвала неща, които само те знаят. Пред нейните духовни очи всичко било открито. Казвала им имената на техните покойници, както и с какви дрехи са погребани. Кортеза описвала външния им вид, както и възрастта им, а още и това какво техните покойници искат от тях. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна точност.
Веднъж Кортеза била в една къща. Стаята и дворът били пълни с посетители. Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път!“ Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник“, след което заговорила с него. На него му станало неудобно, че тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, защото вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. - Няма да я ядете в срядата! Така ли беше, бай Георге?“ –„Точно така ми казваше жена ми...“ – „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето“. И така станало.
Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом - ако не е вярно, съдете ме.“ Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и ѝ казал, че е свободна.
„Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа, и Той ще ги накаже". И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.
Посещение на Кортеза има и в Бургас. В дневниците на П. Киров е написано: „Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев.“
3. Среща на Тодор Абаджиев с ясновидката Кортеза в Ямбол.
Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха един д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи, имената на всички, и най-важното, че детето му се казва Иванчо – по името на двамата си деди – и че то страда от водянка, което за родителите е най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това предизвиква не малък страх у хората, които нямат надежда в Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го върне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и че е непослушно. Бащата потвърждва верността на думите ѝ.
По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му Иван, с покойното му Иванчо, са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала. А това синът даже бе забравил!
Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съобщения бяха факти, които самите лица не отричат!
Във вестник „Дневник“ миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е върнат от Александровската болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза. Тяза три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства. В доказателство да онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте и пранини преместили.“ И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила! […]
Гр. Ямбол, 29.01.1909 година.
С почитание: Тодор В. Абаджиев. Сп. „Виделина“, г. VIII (1910), кн. 4-5, с. 126-132.
4. Среща на Софрони Ников с ясновидката Кортеза в Разград. Гара Разград, 23.07.1909 г.
Драгий Тошев,
Кортеза е това, което нашата църква подразбира под думата „светица“. Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в чиста храна за тялото; владеене на чувствата в астралното тяло и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога.
Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.
5. Среща на Юрданка Жекова с ясновидката Кортеза в Горна Оряховица.
Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива "глупости". Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал:
– Ти лъжеш, нищо не виждаш!
– Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, за да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане! На твоя таван са дрехите на баща ти, а в един джоб има една десетолевка сребърна. Ще отидеш и ще я вземеш.
Свършва беседата, а онзи се качва на тавана, следван от Кортеза, и намира голямата пара. Кортеза го предупредила, че ако още веднъж удари жена си, след три дни ще умре. Онзи се уплашил. А всичко това го е наблюдавала Юрданка и много я е впечатлило чутото и видяното.
6. Среща на Иван Явашев с ясновидката Кортеза в Русе.
Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би - както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих“, която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона“ в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела, тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и че ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си.
Среща на Учителя с ясновидката Кортеза в Сливен през 1914 г.
След завръщането си от Америка, Учителят често обикаляше България, отначало да прави френологични изследвания, а после, след като създаде общество Бяло Братство, да проповядва Словото Божие. През 1914 година дойде и в Ямбол за втори или трети път, където братството наброяваше вече 40-50 души. На събранията, които ставаха всяка вечер в братския салон в къщата на Ради Дюлгеров, идваха и външни хора, които оставаха много доволни от беседите на Учителя. След престой от 5-6 дена, през което време държа и една сказка в читалище „Съгласие“, той замина за Сливен. Придружиха го няколко свободни братя, между които и едни ученици–гимназисти, членове на братството от 2-3 години, между които и моя милост.
Сливенското братство беше по-многобройно, защото там се подвизаваха по него време ясновидците Георги Сотиров и Кортеза Стефанова или, както я наричаха, само Кортеза. Някои я наричаха и „сливенската светица“. Георги Сотиров седеше у дома си, винаги препълнен с хора, дошли от всички краища на България, а Кортеза оставяше често своите гости и ходеше да проповядва извън Сливен, почти из цяла югоизточна България. Където отидеше, в дома, в който отседнеше или на гробищата, където много обичаше да ходи, ставаха истински митинги. Тя казваше в кой гроб кой е погребан, кога и от какво е починал, с какво е облечен, за да затваря устата на широките социалисти, които много я нападаха и устройваха даже скандали.
В Сливен Учителят пожела да я посети, защото се познаваше с нея по-рано от гостуването си у д-р Миркович, с когото били твърде близки. Кортеза, разбира се, много се зарадва на това посещение и сияеща ни въведе в своята приемна. Домът ѝ се намираше срещу мъжката гимназия. Приемната ѝ беше една голяма стая, на втория етаж на паянтова постройка. Източната стена на стаята беше цялата заета от икони и кандила като в църква, а около останалите стени имаше миндери за сядане.
Кортеза беше твърде словоохотлива. Още не насядали по миндерите, тя започна да ни описва своята дейност. Имаше ясен и приятен глас, но се изразяваше малко неграмотно, защото, доколкото ми бе известно, беше ходила на училище до трето отделение, а и средата, в която се беше родила, не беше грамотна. Описа околностите на Сливен и го нарече втора „Света гора“, защото в средните векове в околностите му е имало повече от 40 манастира и параклиси, много „Аязма“ – лековити изворчета и пр. Похвали се, че и на нас, ямболци, е открила едно „Аязмо“ – „Свети Спас“ на Бакаджика.
Оплакваше се, както казах, от широките социалисти, но се хвалеше с поповете, които навсякъде я посрещали радушно и отваряли широко вратите на църкви и манастири. Учителят рядко се обаждаше да запита нещо, а ние – аудиторията – само мълчахме и слушахме. След доста приказки, Кортеза се обърна към Учителя и с доста повишен тон му каза:
– Знаете ли, г-н Дънов, че аз не вярвам в прераждането, за което Вие понякога говорите. Не, прераждане няма и не трябва да има, защото, ако има, хората ще станат мързеливи. Ами тогава всеки ще оставя работата си за другото прераждане, а сега само ще яде и пие... Не, г-н Дънов, няма прераждане - и Вие не трябва да проповядвате такова нещо. Вие ще направите хората мързеливи с това прераждане!.
Изгледа го наставнически и млъкна в очакване на възражението. Тя знаеше, че и той е ясновидец, но изглежда го считаше за начинаещ и искаше да го поучи... Често ми е казвала, когато съм ходил при нея по-рано, защото беше братовчедка на майка ми, че е говорила все с ангелите, със Света Богородица, с Исус Христос и със всички светии. А Учителят, доколкото зная, подобни неща не е казвал.
Учителят се усмихна на това нейно изказване и каза:
– Този въпрос е много лесен за тебе – да узнаеш има ли прераждане или няма. Ти си ясновидка, избери си един астралец, който отдавна е напуснал земята, и виж какво ще стане с него. Ти ще видиш, че той, след като скита известно число години в различните полета на духовния свят, най-после ще се изгуби за погледа ти. И ако продължаваш твоето търсене, ще го намериш на земята, увит в пеленки, да плаче в ръцете на някоя майка. - Значи той се е родил пак на земятa, преродил се е. Няма защо да спорим по този въпрос. А който е мързелив, той си е такъв с и без прераждането. Ония, които са проучили добре този въпрос, знаят, че той е свързан и с неумолимия закон на кармата, който ще го изключи от това велико училище, наречено Земя, ако не си учи прилежно уроците. А това изключване е нещо много страшно. То значи понижение, което свършва със загубване на човешката форма и съдържание.
– Не, не, г-н Дънов, като гледам нашият българин колко е мързелив, само това му трябва да му се каже, че той пак ще идва на земята, та да стане още по-мързелив... Не, аз не вярвам и не искам да се уверявам с никакви опити и проверки.
Учителят се усмихна и само каза тихичко:
– Ех, както обичаш.“
Разговорът мина на друга тема, не след много свърши и ние се разотидохме. По пътя, преди да се разделим, Учителят каза:
– Ако Кортеза беше образована, тя щеше да надмине и Ани Безант, но сега ето докъде е стигнала. Ех, и тя ще се научи...
Кортеза живя дълго, но нейното ясновидство постепенно намаляваше, а заедно с това се стесняваше и кръгът на нейната дейност. Накрая тя остана само една обикновена и проста старица и умря потънала в мизерия, изоставена и забравена от всички, включително и от нейните попове.
Пиша всичко това с дълбоко огорчение в душата, за да подчертая дебело твърдението на Учителя, че любов без мъдрост и мъдрост без любов са не само невалидни, но често пъти и гибелни.
Кортеза беше чиста и смирена девица, отдадена на пост и молитва и на служене на народа. Но нейното невежество и постоянното ѝ общуване с фанатичните попове я направиха фанатичка, по-голяма и от тях самите. Нейният фанатизъм не можа да бъде пречупен дори и от един авторитет, какъвто беше Учителят. А този фанатизъм е бил най-големият враг на човечеството през всичките времена на неговото съществуване и му е донесъл най-големите злини.
Редно е да се зададе въпросът, как става човек фанатик. Когато човек търси разрешението на житейските въпроси или спасението – свое и на другите - само чрез своето сърце, т.е. само чрез вярата, като изоставя своя разум; или обратното – ако търси същото само чрез доводите на своя ум, чрез знанието, изоставяйки сърцето си да стане на камък, той става фанатик.
Мъдрост и любов или разум и сърце трябва да вървят паралелно в човешкото развитие. Това са „мъжът“ и „жената“ на човека, защото поотделно мъжът и жената не са още човекът. Тодор Попов – Ямбол.
10.12.2021 г. 13,55 ч.
Слава Севрюкова за Христос. Общуването ѝ с Учителя Петър Дънов.
Илюстрацията: Слава с Брат си и истинския си Годеник
КОГАТО ГОСТУВАХМЕ НА ЛЕЛЯ СЛАВА, СЛАДКОДУМСТВОТО Й НЯМАШЕ ГРАНИЦИ. При нея ме заведе един приятел - Панайот. Тя знаеше за въплъщенията на Мировия Учител - Христовия Дух. За нея не беше тайна, че Той е идвал на Земята и като Хермес Трисмегист, Рама, Кришна, Зороастър, Исус и пр., затова ни беше малко странно, когато казваше, че не Го вижда в други времена и страни. Това ни накара да питаме и други ясновидци в България и по света на какво може да се дължи такова едно твърдение. Те отговаряха, че Господ - Мировият Учител на всички светове и вселени, Когото ние наричаме Христос, е ЕДНО, а носителите Му в различните епохи са човешки същества с отделни монади, макар и родени от Него. Когато в един свят Бог преведе един Посветен, както Исус още от Адам, през много векове и поколения, в даден живот той става най-съвершеният човек на планетата и затова е готов и достоен да приеме Бога в човешко тяло - да стане богочовек. Затова и в България Той е слизал в РАЗЛИЧНИ човеци, съвършени като като Исус, най-малко три пъти. Твърдението на Слава, че сега Христос ще се прояви чрез много хора на земята, съвпадат напълно със същите думи на Учителя.
Слава Севрюкова се е запознала с вече известния Петър Дънов – Учителя на Бялото Братство. Тя поддържала лични контакти с него, двамата често се срещат. Слава ни разказваше за следния случай: при поредната си среща двамата се уговарят Учителят да я посещава със силата на мисълта или с астралното си тяло. Слава трябвало да усети това посещение, да запише деня и часа, без да знае предварително датата и времето - те не са уговорени. Слава усеща безпогрешно присъствието на духа на учителя – обръща се с въпрос към него: „Ти ли си, брат Петре?” - „Аз съм, запиши си деня и часа.” Слава грабва молив и записва. На следващата среща Учителят я пита: „Усети ли присъствието ми, сестра Слава?" - "В хх ден и хх час отправих духа си към теб след силна молитва.” Слава мълчаливо му подава запечатан плик с лист, на който са записани часът и датата на посещението. Времето напълно съвпада. Последователи и ученици на П. Дънов също посещават Слава. Сред тях са Боян Боев,Любомир Лулчев, съветник на цар Борис III и др.
Слава Севрюкова за Христос
„Съзрях Божия син в човешкото му проявление на Земята. С туника. Ръст висок, строен. Топли кафяви очи. Кестеняви коси почти до раменете – чупливи и меки. Брада с леко червеникав отенък. Нежни, изящни ръце. Благородни черти. Обаятелен, пленително красив. Точната дума е магнетичен. Съзреш ли го, не можеш да откъснеш дори за миг поглед от Него. ТАКЪВ бе Иисус, понесъл мировото страдание, събрало „всичката сол на земята“!…
Разгледах го внимателно – двете половини на лицето му бяха идеално симетрични. При никой смъртен не е тъй. Двете съставки на човешкия лик не са напълно еднакви. Твърди се – лявата половина се унаследява от майката, дясната – от бащата. Пренасяйки се във времето, аз виждам: лявата половина на лицето се предопределя от предходния живот. Дясната генетично се приема от сегашните родители. А лицето на Иисус бе свръхсъразмерно. Двете половини – абсолютно еднакви. Досещате се защо, нали? Защото никога преди това не е идвал в плът на Земята. Тази невероятна симетрия му придаваше неотразим чар и привлекателност. Неповторимо излъчване. Привличаше хиляди хора, в захлас заслушани в словата му. Такъв изглеждаше Божият син на земната твърд – най-красивият евреин на света!
Макар да е странстващ проповедник, никъде не съзрях да е ходил до Индия или Тибет. Освен принудителното пътуване като дете в Египет, за което говори Библията, все на еврейска земя е.”
Силно бе въздействието на Сина Божий – целият окъпан в светлина! Аурата му имаше божествено излъчване… Видях Иисус как пише с пръчка на пясъка. Заобиколен бе от следовниците си. Гледаха го с интерес, но и с подозрение. Плахи, несигурни. Не му вярваха. Извършваше чудеса ей тъй, пред очите им. Но в сърцата си те се съмняваха. Трудно го разбираха. Говореше за Царството небесно. Пък те наивно очакваха да стане всесилен земен властелин. И усърдно се готвеха за негови наместници. Най-ревностният апостол Петър дори три пъти, в мигове на върховни изпитания, се отрече от Него. А после до края на живота горко се разкайва.
Настанал бе часът на Просветлението. Едва когато разпнаха Спасителя и мъчително издъхна на кръста, а после чудодейно възкръсна, осъзнаха – сред тях не е било човешко същество, а въплътено проявление на Всемирната душа.”
Чуйте добре. Туй, което ще ви предам, трудно ще го приемете. Казано е: „Ще дойде отново Христос на Земята и всяко коляно ще се превие да го види… - Какво си мислите - с Библията ляга, с Библията става леля ви Славка! О, как съм искала да съзра кога ще се случи това! И ми се „даде“. Но какво? Не онова, което очаквате, не. Истината е съвършено различна. Слушайте.
Божият син сега е Слово. Всемирна душа. Не се е явил някога на Земята, както се твърди, да бъде „изкупител“. Търговците, които открай време са се облагодетелствали от храма, напразно се опитват да го изкарат такъв. Нищо не изкупва, а само прозорливо поучава онези, които „имат уши, да чуят и очи, да видят“. Той по-скоро е нашият Спасител – с живот, личен пример и послания.
Не предстои повторно да се роди на Земята като човек в плът и кръв, както пак те, хитрите търговци на идеи, зад които примамливо шумят финикийски знаци, се опитват да ни заблудят. Божествен, много по-възвисен е Върховният замисъл.
С времето Божият син ще се всели във всяко разумно човешко същество. Ще се слее с него. Това постепенно ще го промени.
Христос е Новият човек. Човекът – до края на задаващата се епоха. (2 800 г) Носителят на добродетелите на Бъдещето. Ние ще отиваме в Отвъдното. Ще се връщаме. Пак ще отиваме… И все повече у нас ще се вграждат тези добродетели.
И ти ще видиш Христа в брат си, в сестра си, а те – в тебе. Как? – С добродетелта, която ще постигнеш, с цената на преодолените изпитания в не едно превъплъщение, вече няма да си онова, което си бил. Ще станеш по-фин и добър. А също и брата, сестрата…
Второ Пришествие. Човекът ще е толкова Христос, колкото Христос е в него. ТАКА съзирам Второто пришествие. Разбирате ли? А не, както се тълкува, че Спасителят щял да дойде втори път в плът и кръв при нас. Да раздава правосъдие с „огнен меч“... Отново да напътства, да проповядва. Докога? Защо? Нима две хилядолетия не взехме поуки от Великия Негов Урок? Не се ли усъвършенствахме? Мъничко поне не поумняхме ли? Казано е: „Вратата, зад която кротко ни очаква добродетелта, трудно се отваря; вратата, зад която изкусително ни тегли порокът, трудно се затваря…“
Чуйте… Не красотата, А ДОБРОТО у човека ще спаси света. Има ли нещо по-обаятелно на тази Земя от него?
Няма утъпкана пътека към Бога. Той е Състрадание и Любов. В нас и с нас ще е, ако сме съхранили Човечността. Плодовете на доброто, което сме сторили, тогава никога не ще ни се отнемат. Никога, никога. Ни в това съществувание, ни в следващо. Но, ако пътят ни тръгва от сърцето, да не се надяваме да е равен и спокоен…”
„Къде е Той сега? И това съм се молила „да видя“, но ми се каза: „Не смей! Съставка на Бога е, част от Цялото. Златисто-сребърно бисерно сияние, излъчващо Всемирна Любов. Светлина. Всемощна, необхватна, изгаряща. И Сила. Можеш да я почувстваш, не да я видиш. Който се опита да я зърне, ще ослепее. Огромна енергия! Докосне ли се човек в плът до Нея, мигновено ще бъде изпепелен.”
Из „Прозрения. Свръхфеноменът Слава Севрюкова“, Христо Нанев, 2006
СВЕДЕНИЯ ЗА НЕЯ
Слава Севрюкова е родена на 18 декември (05 декември стар стил) 1902 година в Нова Загора. От 8–9 годишна възраст има ясновидски способности. В рода ѝ по майчина линия има и други, занимаващи се с народна медицина и имащи ясновидство. Това са баба ѝ, знахарка и билкарка, както и майката на Слава – Мария която също е била лечителка и ясновидка. На 16 години Слава се омъжва за белогвардейския емигрант Степан Севрюков. Украинецът от Харков е тежко ранен в крака. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, намиращ се на метри от дома на Слава. Младата Слава безвъзмездно се грижи за ранените, включително за бъдещия си съпруг.
През месец февруари 1962 година тя се запознава с доц. Иво Лозенски. През 1963 година двамата установяват контакт и провеждат психотронни сеанси (изследвания със силата на мисълта). Връзката с доц. Лозенски продължава до кончината ѝ, 30 години по-късно. Записки от психотронните сеанси на двамата са публикувани в множество статии и в монографията „Психотронични изследвания на микросвета“.
Слава Севрюкова придобива широка известност едва в последните години от своя живот, след 1989 година. Тогава за нея се заговоря по медиите и се прави документален филм. Слава Севрюкова напуска земния свят на 10 април 1991 година.
Предричания
Според Слава Севрюкова едва в началото на 21 век България ще се отърси от тежката си карма, която я преследва близо хилядолетие.
Тя предрича анексирането на български територии пред ограничен кръг хора през 80-те години. Предсказанието ѝ гласи, че ще се направи опит части от Североизточна и Югоизточна България да бъдат откъснати по мирен път в началото на 21 век. Според ясновидката, опитът в Североизточна България няма да успее, но за онова, което ще се случи в Югоизточна България, казва: „Виждам как без пушка да пукне, по мирен път ще се отцепят към съседната нам югоизточна съседка“. Тя не е дала точен времеви отрязък, когато тези събития ще станат факт, но е била категорична, че това ще се случи когато България е вече пълноправен член на ЕС (няма данни тези предричания да са се появявали в медиите преди България да стане пълноправен член на ЕС). Твърди се, че е казала, че „когато ние влезем в Европа“, тогава ще стане това отцепване, и Европа ще гледа с почуда, и няма да знае как да реагира. Толкова мирно и кротко ще стане. И тогава, казва, сърбите ще ни протегнат първи ръка.
Литература
Сред популярните книги за Слава Севрюкова са тези на пловдивския писател Христо Нанев - „Бъдете в този свят, но не от този свят“ (2005), „Прозрения“ (2006), „Зеница към вселената“ (2007).
„Психотронни изследвания на микросвета“, Слава Севрюкова, Иво Лозенски, Университетско изд. „Св. Климент Охридски“, София, 1991;
Програмираната Вселена, Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Иво Лозенски, изд. The World, 2012
Програмираният Исус, Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Иво Лозенски, изд. N/A, 2008
Дневниците ни със Слава Севрюкова Кн.1 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Иво Лозенски, изд. The World, 2012
Дневниците ни със Слава Севрюкова Кн.2 Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., Иво Лозенски, изд. Хермес, 2013 г.
10.12.2021 г. 19,22 ч.
ЗА СРЕЩАТА МИ С ВАНГА В ПЕТРИЧ. Няколко неща, които тя е казала за мен и за близките ми. Случаи на мои приятели с нея. Какво е говорила за Христос през всичките години и какво е вършел Христос чрез нея, тук няма как да се събере - трябва да сме изчели и изгледали всички материали за нея. Това, което казваше Ванга за Христос, е че Той обикновено ѝ се явява като силна светлина. Какво е говорила за Учителя Дънов - също няма как да се събере тука. Ще разкажа само за случаи, които съм чул от първа ръка. Знаем от очевидци, че един ден тя е дошла в София на мястото с елипсата и се е молила на Учителя много дълго време.
ПРЕЗ 1977 г. Пламен Цонев ме заведе в Петрич при Ванга. Беше много близък с нея и затова я посещаваше когато си поиска - без никакво чакане. При това Небето направи така, че минах през проверката без открит лист - нямах такъв, понеже МВР отказваше да ми издаде, в качеството ми на "идеологически диверсант". Както в много случаи, не само тя, но и други Божи пророци извикват някого от края на огромната опашка чакащи. Това ни се е случвало неведнъж. Викат ни, въпреки че не ни е редът и мнозина са висели със седмици пред дома им; даже по улиците някои спят навън, за да не ги прередят, въпреки че са регистрирани и са си платили. Така наречените "комунисти" направиха бизнес и от Ванга, нищо че се бореха с религиозните заблуди. Ние пристигнахме късно следобед и ни приеха без чакане, въпреки че Ванга в момента я нямаше - Пламен си имаще вътрешни хора. Когато тя пристигна, беше много уморена от пътуването - пак я бил повикал Тодор Живков, за да разплита някакви неща. Всъщност, за тази среща няма да кажа нищо, понеже имам причини. Не съм го казвал никому, няма и да го кажа и до края на живота си. Мнозина биха разтръбили веднага подобни епизоди, но в случая ще оставим това само на тия, които имат слух и зрение в Акаша. Някои без колебание биха изтрили доста моменти от живота си дори в Акаша, ако имаше начин. Едни искат да изтрият кадрите с лошите си случки в живота, други биха премахнали даже белите сектори, където се виждат добрите им дела и качества. Не искат да им се възхищава никой.
Както и да е, ето една случка с леля ми Сашка, сестра на майка ми. Тя не е одобрявала живота на мама на Изгрева при Учителя, въпреки че е знаела как тя е била възкресена от Него. Леля ми беше повече невярваща и материалистка. Също като баща им дядо Георги, който е искал да подпали Изгрева с една тенекия гас, защото е виждал това, което виждаше и Илия Бешков - известният художник-карикатурист. Бешков много често идваше при вуйчо ми в същата къща, където е живяла и майка ми, защото се интересуваше от Учението. Но казваше, че някои хора от това общество му приличали на "варосани клозети"... След 9 септември 1944 чичо Митко на л.Сашка изчезва - арестуват го. Като офицер от царската армия е обвинен в много тежки престъпления. Винаги ще помня снимката му от сватбата, където беше с униформа и сабя. Обаче не бил разстрелян веднага като хилядите офицери и разномислещи, които са ги заривали после с булдозери - едно от най-големите масови престъпления в мирно време, според оценки на международни наблюдатели. Не са му намерили пряка вина, бил е началник гара, не са го нападали партизани. Почват да го въртят по затворите. Това не му спести и Белене - той разправяше как е виждал човешки трупове за храна на прасетата или на парчета долу в дъсчените нужници. Чичо Кольо също беше в Белене, само защото се бил обадил на американския посланик по телефона. Сега не искам да разправям какво разказваше и той. Тогава леля Сашка праща на Ванга по своя позната три бучки захар, над които е спала. Ние имаме роднина в Петрич, братовчедка на баща ми и на ясновидката - тя също винаги имаше пряк достъп до нея. Така че дълго пазехме едно писмо от тета Зора, в което тя описва какво ѝ е казала Ванга по случая с чичо ми. Явно това писмо също е изчезнало поради таражите на държавна несигурност по домовете ни. Ние бяхме "врагове на народа" - виждал съм си досието в казармата тайно от ротния, когато си беше забравил касата отворена: "вярващи (идеологически диверсанти) и дребнобуржоазни собственици на два магазина"... Но това сега не е важно. Ванга казала на жената, че на нея не може да гледа, защото не е спала три нощи над своите бучки - взела ги е от захарницата на леля ми. За чичо Митко е казала подробно в кой затвор е в момента, колко ще стои там и къде и кога ще го местят по другите затвори - с точните градове, места и дати. И кога точно ще го пуснат и ще се върне вкъщи, освободен поради липса на доказателства. Той наистина си идва точно на датата, указана от Ванга.
Друга леля, с която живеехме в един двор в София, отива при Ванга и тя й казва две неща: че единият ѝ син ще стане професор (което се изпълни), и че от "овой двор некои хора ке одат преко море". Всички близки от "овой двор" вече измряха, останахме само аз и Сашо. Той е световна известност, трябва да го питам през кои морета е пътувал. И аз и брат ми сме пресичали някои морета извън България, но не знам дали става дума за това. Той се готвеше да живее в Америка, но не се случи. Въпреки възрастта ми, ще отида там след промените в географската карта, които се очакват, ако волята на Небето е такава.
Ето какво ми разказа вуйчо Славчо (Светослав Славянски, ученик на Учителя, издател на беседите му, издател и редактор-стопанин за България и на международна библиотека "Безсмъртни мисли". Томовете още ги има по оказионните магазини). Дълго време му била на гости на Изгрева племенницата на Ванга - Красимира Стоянова. Учела за изпити. По едно време станала обезпокоена и казала: "Леля ме вика, дошла е в София!". Винаги е имала вътрешна връзка с нея. Като отишла където се намира, Ванга ѝ заръчала срочно до съобщи нещо много важно на "Слави-те". После Красимира разправя как днеска Учителят бил прекъснал работата на леля ѝ по гледането на хората и ѝ наредил веднага да иде "на София". - Ама защо, Учителю? - Ще ти кажа по пътя - В колата ѝ обяснява, че властта иска да вземе мястото на Братството срещу съветското посолство и да го даде на японците за тяхно посолство. - Иди и кажи на Слави да събере венднага най-умните хора от Братството и да идат при японците (те дотогава имали само представителство). - Кога ке одат, ке им обясни што да кажат" . Вуйчото веднага вика Георги Томалевски, Митко Грива, проф Стоян Джужджев, проф.Кирил Василев (за хората сега не съм сигурен) и още някои други с езици и с високо обществено положение. Отиват при японците и ги питат: "Ако вие имате някой виден светец при вас и искат да ви вземат мястото му, за да го дадат на чужда държава, как ще реагирате?" - Японците веднага се отказали. Не е известно дали именно по същото време Джими Картър е отказал на Съветския съюз да му даде ново място за посолство в Америка. Радио "Гласът на Америка" съобщи думите на Картър по този повод: "Ние не можем да дадем такова място на една страна, която си прави посолство на свято място в България, без да пита хората искат ли това". По-късно същата Красимира се изказа в руската преса, че леля й Ванга не е умряла от рак, а е била отровена.
Приятелка отива при Ванга в Петрич или на Рупите и я пита и за мен. Това е било доста преди моето посещение при нея, така че е обяснимо защо Ванга тогава ѝ била казала за мене: "Бос е още". Напълно е била права, понеже по това време и още дълго след това аз се занимавах с гонене на Михаля - търсене на така нареченото "лично щастие"...
Приятелка-певица попада във Втора градска в София, болна от нещо. Не ще да е било от вътрешни разширени вени, понеже те се излекуваха завинаги още през 60-те години. Това никога повече не ѝ се повтори. Разказвал съм за този случай. С Искра бяхме съученици и съмахленци и много се обичахме от малки. Но не бяхме се срещали от години, когато един ден се видяхме на Женския пазар точно пред входа ѝ. Дойде вкъщи и видя десетките снимки и портрети на известни личности от Добрите, които имах навик да окачвам. Зад кабърчето на една от тях - снимка с Учителя, не по-голяма от другите - бях затиснал три сухи житни класа от Мястото с Елипсата. Бяха там стабилно вече повече от година. Искра изведнъж се вторачи в снимката и се разплака. Никога не беше виждала портрет на Учителя, можело би е знаела само името Му. Обаче изведнъж възкликна и каза едно друго име, няма да кажа кое. Трите класа паднаха на земята. Тогава дойде импулс да ѝ се даде един том с беседи от същия Човек, Когото тя разпозна. Имали сме немалко такива вълнуващи случаи, повечето с чужденци. Казах ѝ, като си иде вкъщи, да Му изкаже най-големия си проблем и да помоли за отговор, като отвори томчето напосоки. На другия ден идва и пак плаче: "Казах: "Учителю, помогни ми да се махне тази ужасна болест, не мога вече! Даже и на сцената, като пея, болката е нетърпима". Отварям книгата и при десния ми палец се пада: "Ако имате вътрешни разширени вени, направете няколко топли бани във ваната и си кажете следната формула". - Веднага го изпълних - и болките ми минаха моментално! През нощта - нищо. И до днеска не са се повторили - веднага идвам да ти кажа. Не знам дали има нужда от още процедури". Както казах - това ѝ мина завинаги. Но не помня заради какво е била във Втора градска - за нещо друго. Като излезе, ми разказа за случая ѝ там с Ванга. Тя била болна на друг етаж. Пратила една сестра точно в стаята на Искра (Ванга ѝ съобщила етажа и номера), казвайки: "Веднага да ми доведеш Искра-певицата!" После разбрахме, че е от срив на имунната й система след таражите на милиционерите в дома й и по близките й - обвинили я, че криела пари и облагодетелствувала съмнителни хора, а всички пари от приходящите принадлежели на държавата. Естествено, Ванга не може да се срине по материални причини - шокът е от грубата агресия. После ще разкажа, че едно писмо свише, непосредствено преди тази българска вандалщина, съдържаше предупреждение именно за този случай, както и съвет как да го избегне. Ще обясня и защо това писмо не ѝ бе предадено. Но да доразкажа за случая в болницата. Като отишла на по-долния етаж, пред вратата на пророчицата видяла голяма опашка от хора - позволили ѝ да гледа на хората и тука. Имало даже и един негър. Като влязла, Ванга веднага я прегърнала и я накарала да седне до нея. "Сега, дете, ке седиш до мене секой ден колку што можеш и ке ме држиш за раката. Знам - ти ги пееш добро тие, божеските песни, та сега си многу по-силна од мене". И така, Искра ходела всеки ден при Ванга и прекарвала с нея по този начин часове наред. Но още на първия ден Ванга ѝ казала: "Немой да мислиш дека я не гледам, иако сум слепа. Брей, како ти и Иванушка се увивахте на плажа со тоа голема бел шал - дибидюс голички!..." - Абсолютно позна тая жена, точно това правехме на морето - каза Искра. Разказа за много случаи, които са станали тия дни пред очите ѝ - Ванга не преставала да приема хора от сутрин до вечер. Ще разкажа за един - какво ѝ казала насаме, когато излязъл поредният човек: "Еве, сега ти слушна што му кажав. Сега ке ти кажам што не му кажав. Како ке му го кажам?! Е па жена му ставила отров во чинияата на майка му - я убила! Ако му кажам, што ќе биде после? После велат: Ванѓа такава-онакава, ништо не знае..."
Тук ще пропусна подробности по случая, когато със същата Искра пяхме "божеските песни" една вечер на Витоша и призовахме една летяща чиния. Има и песни за такива контакти. Как реагира "чинията" в небето, когато я помолихме да направи нещо необикновено? - Смени курса си рязко под 90 градуса на изток, без да намалява скоростта си.
Същият Пламен Цонев, този път без мене, отива за пореден път при Ванга, с поръчение да ѝ предаде онова важно писмо за нея, дошло свише. Тогава не записвахме всичко, което идва, така че нямам оригинала му. Един ден Някой се намеси рязко, понякога даже падат предмети в стаята, когато иска да каже нещо спешно. Да сме пратели веднага думите му до Ванга, защото ѝ предстои голяма неприятност. Казва ѝ какво да направи, ако иска да я избегне. Това писмо го пратих в два екземпляра по двама различни човека. Не помня какво се е случило, че първият човек не можа да ѝ го занесе. Второто пратих именно по Пламен. В момента, когато ѝ го подавал, милиционерът до тях в цивилни дрехи го грабнал и го прибрал. Ванга извикала ядосано: "Дай ми си го, дай ми си го, дай ми си го! Ова писмо е мое, за мене си е!" Да, но онзи не ѝ го дал. Явно е трябвало да вземе превес отрицателната ѝ карма.
Тук само съвсем набързо ще се спомене за нещо, което обикновено не се споделя публично. Седмица и нещо преди заминаването на Ванга за другия свят имахме поръчение от същия, който диктува такива писма, да идем на Витоша при изворите на Струма. Той ни каза какво предстои и ни помоли да извършим едни действа, които трябвало да идат с водите на Струма и да стигнат до Ванга, за да се оформи изпращането ѝ още по-благоприятно. Защо Той да не направи това сам намясто, след като е едновременно навсякъде? Обясни ни се, че това, което се предава през водата чрез въплътени хора, и то когато тя тече по-дълго, е някаква специална благодат, която не можело да се предаде по друг начин. Няма никакво значение, че Ванга ще си отиде по-късно в София: вече ще е попила това благословение вкъщи или на Рупите, няма значение точно къде.
11.12.2021 г. 0,55 ч.
ТУК ИСКАМ ДА РАЗКАЖА ЗА НЕВЕРОЯТНАТА НИ ВРЪЗКА С ИЗВЕСТНИЯ ДОКТОР ТЕНЮ ЧАУШЕВ от черноморския курорт Свети Влас и за посещенията ни при него. Преди малко (11.12.2021), повече от 25 години след запознанството ни, изпитах импулс да представя и него във Фейсбука. Почнах да търся сведения за него от нулата - бях забравил напълно, че вече съм писал за това. Слизам долу, връщам се - и на монитора е излязла самичка точно книгата със спомени, в която съм разправял подробно за доктора! Такива помощи се случват много пъти - някой невидим отваря търсеното дори на точната страница. Д-р Чаушев е един от истинските ученици на Учителя. За Христос и за Него той даваше всичко. Когато с приятели от Бургас го посетихме за пръв път, ние се наредихме на една дълга опашка в двора му. Никой не го бе предупредил за нас, не бяхме се и записали за ред - щяхме да чакаме с часове, може би цял ден, но много искахме да се запознаем. Когато излезе да покани следващия, той изведнъж се вгледа в нас и властно ни покани да влезем с предимство: "Вие сте мои хора, свѐтите!". Въпреки че го чакаха десетки навън, той ни отдели цели 4 часа, без да се притеснява. Каза на всеки от нас важни неща, които му дойдоха по вътрешен път. И за мен каза нещо, което ще го помня винаги, то тук не искам да кажа какво.
Помогнал е на стотици жени да забременеят не само с медицински средства. При посещението ни при него той ни призна, че има 108 деца! Аз съм приятел с Тео, един от безбройните му внуци, но от "официалните". Светицата Ванга, когато бях при нея през 1980 г., току-що бе станала кръстница на шестстотин и не знам кое си дете - вече не помня. Не всеки знае, че безсмъртните светове не пускат горе човек, ангел или божество, които не са се грижили през целия си живот за бременни, кърмещи, деца и майки - не само за собствените. Позволявам си тук да включа едно интервю с Доктора - и още две-три неща:
При чудотвореца от Свети Влас
"При Адепта"
Ранно пролетно утро – 22.03.2001. – Небето бе покрито с облаци, синоптиците предвещаваха дъжд. В душите ни бе светло и празнично. Всеки от нас очакваше срещата с трепет – едни търсеха помощта му, за да се измъкнат от примката на болестта, други - за да му поднесат плода на земния си труд, трети – да се посъветват как и накъде да продължат житейския си път. Неусетно, унесени в мислите си и пленени от пролетната премяна на дърветата и цветята, пристигнахме. На верандата ни посрещна, както винаги изпълнен с любов и светлина, д-р Чаушев. Покани ни в стаята за гости, в камината гореше огън и осветяваше с чудни отблясъци всичко наоколо ….
- Д-р Чаушев, как посрещнахте Новата година? Можа ли доктор Чаушев да си отпочине тази зима?...
- Беше топла зима и пациентите не ме оставиха много, понякога ме намираха и в стаята ми за медитация. Видели ме като посрещам слънцето и като слизам до брега на морето и казали : "А, той е тука..." За Коледа получих от четирите края на света подаръци – Тибет, Ерусалим, Берлин, Базел.
От Тибет получих снимки от различни манастири, броеница… Връщам се от морето и гледам пред входа на кабинета една торба, оставена с подаръците от манастирите. Може би защото съм приет за йога или не знам, но са изпратили по човек до Академията даровете и са казали: "Като отидете в България, това да го оставите на д-р Чаушев." Повече не се обадиха. Кой им е казал? Откъде знаят адреса ми?
Получих покана да присъствам в Базел (Швейцария) - празнуват Коледа, и понеже не отидох, благодарих. Председателят на комитета ми писа какъв коледен подарък искам. Изпрати ми проспекти със специални издания, за да си избера подарък, и аз си пожелах всички видения и предсказания за света, събрани в една книга...
И Били Грейн, най-големият издател в света на окултна литература, ми изпрати писмо от Берлин: "Ще получавате всяка година безплатен годишен абонамент". Получих вече първата книжка с подписа му. От холандската телевизия искаха да снимат филм за мене, правят сериал за лекари от цяла Европа, които комбинират двете медицини – традиционната и нетрадиционната. Аз им отказах – през лятото тук ще ми гръмне главата. Получих съобщение: "Ние все още Ви имаме предвид“ – тоест, не са се отказали още.
- Как посрещате пролетта?
- Началото на пролетта тази година беше на 20 март, в 15 часа и 31 мин. Благодаря на Бога, че точно в този момент останах съвсем сам. Качих се тук, запалих камината, и пред огъня (Бог говори чрез огъня!) си казах молитвите, направих медитация…
- Неуместно е, може би, пак да те питам за пролетната умора, когато цялата природа възкръсва за нов живот, но този въпрос вълнува мнозина.
- Пролетната умора е закон на тълпата. Това е най-голямото невежество на съвременната медицина и на академиците. Тези пролетни умори от едно време не мога да ги разбера. Ама сега ги разбирам, те цяла зима са яли само мъртва храна, мърша, меса, алкохол, не виждат слънце - затова сега гледат да се хванат за салати, за зеленина. Аз отдавна не съм ял такива салати – те са отгледани в разни оранжерии с изкуствени торове, само ни тровят пак… Пролетта се чувствам най-свеж, най-добре, с най-много енергия в себе си, защото цяла зима съм бил на жива храна – плодове. Менюто ми днес – изцедих си райски ябълки, смлях си бадеми и орехи; на обед – житце, сушени смокини, хинап… Това, пролетната умора, е такова невежество за мене! Цялата природа, всичко, се събужда, дърветата започват да цъфтят, а те - "пролетна умора"... - хранят се зимата само с мърша...
- Може би затова църквата е въвела тези великденски пости?
- А така! Празнуваме 24 декември, Коледа – тогава е най-голямата нощ и най-малкият ден – 9 часа. Христос е Светлината, Любовта! Той е роден на 24-и, и на 20-и ще възкръсне. Тогава – равноденствие. Всеки ден Светлината побеждава Мрака с 3 минути. И затуй Великден идва – Възкресение Христово. Светлината побеждава Мрака. И затова сега, когато са решили да правят избори през лятото, ще победи повече Доброто. Когато правят избори наесен – ноември, декември, – тогава Тъмнината е победила Светлината, Злото е победило Доброто. В тоя свят на Рама, Добро и Зло отделно няма. Ден/нощ, добър /лош, хубав/грозен. Всичко е биполярно, двойно.
- А чесънът и лукът, според теб полезни ли са?
- Те не влизат в моето меню, аз подземни неща не ям. Но които вече са се разболели, е добре да ги лекуват с тях. Там има витамини, фитонциди – естествени антибиотици, които лекуват микроби и болести. Хубави са и за подправки, и за дезинфекция на устата… Не знам дали ви разказах: една госпожа от София беше дошла при мен – все й кървели венците. Казах ѝ: недей взема други лекарства, просто вечер една скилидка чесън я отрежи по средата, мъничко я разчупи и лекичко натрий венците. "Чесън?! Аз не мога чесън?!" – превземки ….
- Червеното цвекло при кои заболявания е добре да се приема?
- Морковът и цвеклото са подземни. Аз съм измерил: ряпата, морковът – всички въртят наляво, земни са. Те са по-материални. Могат да имат много лечебни качества, но само за лечение на тялото, а на по-високо ниво – духовно, - не носят нищо.
- Кое, според теб, е най-доброто прочистващо средство?
- Червата най ги прочиства лимонът. Лимонът е чудото на природата. Академиците, и те трябва да се замислят – има кисел вкус, а основна химическа реакция. Чудото на природата! Има жълт цвят – съзнание. Три са основните цветове – червено, синьо, жълто. Само лимонът и портокалът имат диагонални трептения (духовни). Който иска да прочисти червата си, сутрин (особено, докато няма черешки и други плодове) да свари царевица (ако е стара – ронена, ако е млечна, тогава и кочанът може да се вари), да я остави да се получи отвара. Капакът да не го маха, докато изстине, и във водата (1/2 л. царевична вода) да изцеди два лимона, да си я подслади само с мед, и сутрин да пие само това. Бъбреци (камъни), черва - всичко чисти.
Разговорът води Галя Колева
Чудодеецът от свети Влас д-р Чаушев беше природен лечител, екстрасенс и ясновидец. Живееше скромно в къщата си в Свети Влас и приемаше през цялата година хора от цял свят (с изключение на зимата, когато почиваше).
Георги Карамихайлов
По света и у нас има стотици жени, които са родили деца благодарение на д-р Чаушев, след като официалната медицина не им е давала никаква надежда. Ако някой рече да ги интервюира, благодарностите им няма да имат край. Ето няколко отзива:
"Мили момичета, надявам се да споделя моя опит. Сега имам дъщеря на почти четири месеца. Когато преди година и нещо решихме да имаме дете, много ми се искаше още след първия месец да забременея. И като не се получи, естествено, ние, жените, се притесняваме и от нищото, заразпитвах мои приятелки. Срещнах се с две дами, едната лекарка, които бяха използвали успешно помощта на един на пръв поглед странен доктор - това е един над 80-годишен лекар, който е бил завеждащ АГ-отделение в Стара Загора. Той също е и най-старият йога в България. Лекува, съчетавайки алтернативни и традиционни методи. Спирам дотук. Ако някой мисли да опита, може да го на-мерите, като питате всеки на централното площадче в Св.Влас - хората там го знаят. Дано бъда полезна на някого. Стискам палци!"
"Аз също живея далеч от морето... Първия път из-ползвах началото на лятото да се поразходим до морето, и отивайки до Слънчев бряг, минахме през Влас. Питахме на центъра за въпросния доктор, посочиха ни уличката и отидохме... В първия момент имаш странно, но приятно усещане, че си в друго време, влизайки в прихлупеното и потънало в зеленина дворче... Всички врати на къщата бяха отворени... Влизаш и викаш "ехоооо" - и след малко едно слабо, но жизнено старче се показва от дървените стълби, виещи се от втория етаж. Този доктор е бил завеждащ клиника в Ст.Загора, както споменах. Той е и първият заселник в Св.Влас. Йога от над 40 години... Така... Сега за прегледа. Влизаме двамата с мъжа ми в стаичката. Преглежда ми корема, без да ме пипа - май вече забравих на принципа на каква енергия... Каза ми тогава - "Нямаш плод, но сега ще ти подготвя левия яйчник за овулация"- Извън прегледа, разгледа ръцете ни с мъжа ми за съвместимост на биополетата - с едно махало определяше всичко... Позна дори, че не спим правилно в леглото - трябвало да спим наобратно, да си сменим лявото и дясното... Би ми една инжекция в корема, мисля с кофеин /звучи страшно, но не боли повече от подкожна/ - за активиране функцията на яйчника - и ни даде по едно хапче в различни цветове - да ги изпием - точно срещу новолуние ли беше, не си спомням....
"Зная, че всичко може да ви звучи много странно и "ала-бала".... Но при този човек ме изпрати лекарка, забременяла след неколкократни посещения при него. Жената не е имала деца 10 години преди това. Иначе нямаше да отида. Аз забременях след два месеца. Не мисля, че съм имала проблем - просто исках да си имам бебе по-бързо. Успех!"
– На 13 октомври 1959 г. д-р Теньо Чаушев от с. Влас, обл. Бургаска, изпраща писмо на Свами Шивананда (1887-1963) в Индия, в което моли да го приеме за свой ученик. В писмото си от 12.11.1959 г. Свами Шивананда изразява съгласието си и му изпраща книгата “Наука за седемте култури", по която той да провежда своята йога-практика. Някои приятели малко се чудят защо д-р Чаушев е искал да стане ученик на Шивананда, след като последният бил казал за Учителя: "Преди 25 хиляди години Учителят Петър Дънов от България беше най-великият раджа йога в Индия". Това се носи от уста на уста и до днес, но без документални доказателства.
АВТОБИОГРАФИЯ НА ДОКТОРА
Аз, д-р Теню Ганчев Чаушев, съм роден на 3.11.1919 г. в село Коларово, Старозагорско. Роден съм с ризница (околоп-лодна обвивка). Такива деца през целия си живот са под закрилата на голям "Ангел хранител". На 2 години съм станал гражданин на Стара Загора. Когато съм бил на 5 години, ясновидецът Влайчо от с. Конево, Новозагорско, казал на майка ми, че Бог ми определя да бъда лекар. Баща ми беше военен, а майка ми – домакиня.
Служих в школата за запасни офицери в София като кавалерист. Бях офицер в гр. Деде Агач (Беломорска Тракия) до 1943 година, след което заминах за Виена. Във Виенския университет учих медицина. Довърших следването си в София през 1948 г. Работил съм в Окръжна болница в Стара Загора. Специализирах кожни и венерически болести и бях главен лекар на Окръжния Кожно-венерически диспансер. Специализирах и в областта на безплодието.
През 1963 г. реших да отдам остатъка от живота си изцяло на учението “ЙОГА" и да прозра някои истини в човешкия живот, които официалната медицина не знае. Тя е грубо материалистична наука. Кореспондирах си с известния индийски учител Шивананда, който ме прие за свой ученик. Той също бе учил медицина – в Англия.
През пролетта на 1963 г. си купих двор със стара къща в село Св.Влас, Бургаски окръг, и се преселих да живея там. Исках да бъда далеч от големия град, да забравя условностите на обществото. Тука мога спокойно да посрещам и да изпращам слънцето.
От 19-а до 32-ата си година пуших и употребявах алкохол. В ресторантите предлагат месо (мърша), за да пушиш и пиеш. Ако ти сервират само плод, няма да си купиш алкохол и цигари – едното вика другото. От 1963 г. съм вегетарианец. За разлика от другите вегетарианци, аз много рядко ям зеленчуци, храня се предимно с плодове.
От същата 1963 г. целогодишно ходя бос. Имам кръвно налягане 120/90, и през целия си живот не съм носил очила.
На 14.01.1996 г. получих писмо от Нова Зеландия от лекар психиатър – емигрант от Ст. Загора. 5-6 години преди това със съпругата си ми бяха пациенти за безплодие. Помогнах им - имат деца. Той ми стана ученик и прие някои напътствия от алтернативната медицина. В писмото си ми писа, че съм му се явил насън и съм казал, че баба му ще умре след два месеца. Сънят е бил през м. октомври, а баба му почина в България през декември. Аз не съм виждал баба му, нито съм знаел, че е била болна. Колегата–психиатър не можеше да си обясни случая.
Такива съобщения имам и от други мои пациенти. Една непозната жена от Бургас пристигна при мен, защото също ме била сънувала. Сподели, че съм същият, от съня ѝ. Казал съм ѝ да дойде, за да ѝ помогна да има дете. Скоро след това тя забременя и стана майка. Това показва, че по време на сън аз напускам физическото си тяло, за да изпълня поръчка на “отвъдното".
Имам синове, внуци и правнуци. Народът казва: “Да си жив и здрав, внуци и правнуци да видиш!".
Из книгата на Теньо Чаушев
“Светът на Лечителя",
Издателство Алфиола, 2004
На задната корица Христо Маджаров пише: "Нито на Изток, нито на Запад съм срещал друг, който така тънко да познава човешкото сърце с неговите тъмни низини, съкровени копнежи и сияйни върхове".
А на нас от Бургас, когато му гостувахме първия път, Докторът ни каза да не съобщаваме колко деца всъщност е създал лично, докато не си замине от този свят... Ние с приятелите, макар и да иамаме пред лицето на Бога не повече от две деца, а останалите сме осиновявали, малко по-лесно от духовните среди асимилирахме това, което ни довери тогава д-р Чаушев. 108 деца! 108 ЖИВИ ЧОВЕКА С ИСКРА ОТ БОГА, защото някой светия и аскет от хиляди години се е смирил да услужи на Природата, на Бога! Не само за доверието му се възхитихме и го обикнахме още повече, но и за нещо друго. Той ни каза, а имаше и ясни антропологични и духовни белези за това, че за всяко свое действие е искал разрешението на Бога, изпълнявал е волята Божия. Човекът с Христова и Беинсанска монада се отличава и по това, че няма как да не разпознае моментално човек с Христотва и Беинсанска монада. Не само да го разпознае, но и прояви радостта си, че среща сестра или брат от Небесния им дом. Христовата монада в него го импулсира да се поклони дълбоко на човека с родна кръв и да поиска да му прислужва и да го лансира всячески, сам той оставайки на последно място. А Беинсанската монада го подтиква да иска да седне в нозете на другия и да му стане ученик. Дори и когато другият е от по-нисък клас в ученичеството или йерархията. Щом Учителят прави това и пред невежия и най-малкото детенце, няма как да не го прави и роденият от Него.
https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/2370375073219073
11.12.2021 г. 08,53 ч.
ДЯДО ВЛАЙЧО (1894-1981) И ВИДОВЕТЕ КОНТАКТИ НА ХОРАТА С НЕГО до последния миг от земния му живот И СЛЕД ТОВА е една от темите на аматьорското двинче тука, правено преди 7 години. Ако някой е бил почти 40-годишен, когато брат Влайчо си замина, и е играл с него Паневритмия, сигурно ИМА какво да разкаже за него. Но „разказването“ сàмо с думи ли е – или има и ЕТЕРНО предаване на живот и информация? Когато такъв Посветен като Влайчо Жечев танцува този космичен танц, игран по всички вселени във всички времена, и когато ние имаме изключителния шанс да сме поне в един кръг с него, Предаването на Щафетата е СИГУРНО. В един северен град има един млад лектор, който казваше на слушателите си в университета им, че е достатъчно само да СЛУШАТ Слово Божие, което той им превеждаше от български и им го четеше там. Когато го питаха защо не им преподава и паневритмия, той казваше с немалка доза апломб, че още не е решил да им я преподава, защото не били дорасли до това… А то беше, защото той не я знаеше и не искаше да присъства на Живата Паневритмия в горите на същия северен град. Друг чужденец в друга държава, горещ почитател на България, също някога съвсем искрено зададе въпрос на един българин: „Ама ти наистина ли мислиш, че Учението и паневритмията са за всички?“ Той години наред се бе занимавал с тях само в една много тясна група поклонници на България. А паневритмията е един от най-мощните и НЕЗАМЕНИМИ начини за осъществявяне на Великото Докосване, за проява на Великата Благост и Мекота. Народите винаги са имали събори, седенки, общ труд, "движения", хорà и танци за обмяна на ЕТЕРНА енергия и етерен живот ЧРЕЗ ДОКОСВАНЕ. Днес паяците и гущерите в човешки скафандри отново правят и невъзможното, за да ни осмъртят чрез забрана на Докосването до повече от един, двама или трима човека (често - подобия на човеци).
Едно Мъдро Създание напоследък възстанови древното си усещане, че съществува Щафета, Олимпийски Огън, който се предава от ръка на ръка. То може още да не знае космическото предание „Докосване и мекота“, но ясно се досеща, че това са двата полюса на божествения свят. Вторият Лъч от главата на озарения бликва само тогава, когато Щафетата се предаде ЛИЧНО, ФИЗИЧЕСКИ. Божества и ангели, мъдреци, влъхви, гурувци и бъдещи Майки често чакат узряването си и реда си с милиарди години, за да могат дори за част от мига да се докоснат до някой обитател на връх Олимп, т.е. връх Мусала. Гърците и евреите са подменили местата на всички географски и божествени събития, но защо Бог им е разрешил това, е дълбока тайна.
И така, ако някой е имал шанса да спи на едно или две легла на Вечния в епоха, когато Вечният ни посещава на Земята като Богочовек, както и на такова, където след Вечния е спал и „Дядо“ Влайчо, без значение ли е това? И когато някъде се отменя последния курс на някой влак, за да усети вътрешно Белият Вожд, че трябва да иде веднага на гарата и да вземе Съществото, пропуснало влака, без значение ли е това? Без значение ли е да се предаде Щафетата ЕТЕРНО, а не с жалки опити за мъртво и дистанционно блудстване, както си мислим че общуваме днес в ефира през смъртоносни слушалки и екрани?
11.12.2021 г. 12,09 ч.
ДА СИ ПРИЯТЕЛ С ЛИРИК... Да видим сега какво казва този път орфическата лира на един неслучаен египетски, халдейски, юдейски, европейски и български мъдрец, според молбата ни да сподели и той за любовта си към Христос и Учителя. Не е важно дали днес сме ЦЯЛАТА холограма на някой Божѝ човек от миналото, или само една холѝнка от него. Ако сме част, само Бог знае с колко холѝнки от холограмата възстановяваме верния образ и делото на някого. Броят на холѝнките, т.е. на точките от холограмата Е ОТ ЗНАЧЕНИЕ: колкото са повече, толкова е по-голяма разделителната способност на Контакта, на Изображението, на Делото. Това се нарича "МОЩ на холограмата". Нали и странният дядо в Саяните обясняваше, че колкото повече цветя от един и същ вид има на една поляна, толкова по на фокус и по-цялостна е картината на планетата, от която те предават?... Нали всички мечтаем за ОБРАЗ И ПОДОБИЕ?
КИРИЛ ГРУЕВ:
Така, както Исус първо приема в Себе си Душата на Зороастър и чрез това става най-мъдрия измежду човеците, така впоследствие при река Йордан приема и Христовия Дух на Любовта. А при взаимодействието на тези две същности в Душата на Иисус се ражда Доброто, като ОСНОВА за новия живот!
Там, при река Йордан, се разиграва Велика Мистерия, и тя е свързана дълбоко с КРЪСТА на Посвещението!
В днешно време - на 6 януари, когато Слънцето транзитира през Козия рог и достига до 15*..., това може да се счита за върховото постижение за годината, що се отнася до КРЪСТА.
Слънцето съвпада с Вега и застава като глава на кръста - отгоре му!
Отдолу, в опозиция на Козия рог, е знакът Рак, и в същия градус е звездата Сириус - Изида - Майката, която ражда Хор - Слънцето!?
Двете рамена на кръста, съответно, са в 15* на Риби, където виждаме Юпитер в съвпад с Ахернар, а от другата страна на рамото на кръста е 15* от Скорпиона, където Уран съвпада с Акрукс. Всички планети са в достойнство и в подходящите за целта домове - и ето как КРЪСТА придобива символично значение с небивал заряд! Кръста, който се хвърля във водите, и тогава най-опитният “плувец” ще достигне до образа му, ще го улови в ръката си и ще се превърне в СВЕТЕЦ - ще тръгне по Пътя на Исус Христос!
Исус Христос прàви каквото прàви, преживява това, което е дадено от Отец Му да изживее, и се възнася от КРЪСТА накъдето е уречено. НО преди това казва:
“Аз съм ПътяТ към Истината за Живота Вечен.. и който иска да отиде при Отец ми, ще трябва да премине през мен като през Портал... А Аз съм Любов и ви давам нов завет - да се Любите така, че и враговете ви да се Стоплят и Просветлеят от вашия Изгрев!”
“Но понеже вие сега няма да Ме разберете в пълнота, ще дойде време да ви изпратя Духа на Истината, който от Отец изхожда и ще премине през Мен и ще излезе след новата ми изява, за да ви изясни всичко, което съм ви говорил, но вие не сте разбрали. Също всичко, което съм правил, но не сте разбрали, ще ви стане ясно, чрез Яснината на Светия Дух...”
Новата изява на Христовия Дух на Любовта става в България точно когато Сириус, Венера и Слънцето се подреждат в една хоризонтална равнина, от гледна точка на Земята... И при изгрева на 6 юли 1912г. на Земята отново Христос намира обиталище, този път в етерното пространство.
Този астрономически феномен се е случил преди около 2000 години и е възвестил появата на “Звездата на Влъхвите” - и тримата Влъхви са тръгнали да се поклонят на идващия Цар на Царете - Духът Христов... Трите астрономически тела са мистичните Трима Влъхви, които пътуват през времето и пространството, за да се срещнат и се поклонят пред идващия Дух на Любовта, Мъдростта и Истината в пълната им изява на Земята до този момент.
След нови 2000 години, в епохата на Водолея, същите трима Влъхви отново се събират, за да се поклонят този път не само на Христовия Дух, но и на Духът на Истината, според пророчеството!
И Петър Дънов става приемник на всички тези МИСТЕРИИ... Беинса Дуно изгрява за нас в пълната си Светлина, а година и седем месеца по-късно - през 1914год. - Духът на Истината започва да говори пред нас с първата си неделна ПРОПОВЕД - “Ето човека”!
Защо година и седем месеца по-късно?
- Защото всичко, свързано с Христос и Духа на Истината, оттук насетне ще е свързано с ротациите на Сириус - Майка Изида - и най-вече на Венера и Слънцето, които оформят Новото тяло на Духа Божий - Пентагондодекаедъра!
Какво излиза? Какво ново тяло се ражда в земната сфера - Атмосферата?
- Пентагондодекаедъра - дванайсет пентагона, като всеки от тях се оформя за 8 години. Значи, за 12х8 - за 96 години - тялото на Духа на Истината ще се оформи!?
1912 година стартира този процес - и през 2008 Духът на Истината се произнесе - "Готов съм и съм пред вас в многоликия си образ... Аз съм “Героите” от филмовите поредици на “Вселената на Марвел”! Аз идвам за да ви Освободя от тираните на Злото... Но всеки, който тръгне към Мен, ще мине първо през Христовия Дух на Любовта, защото Той е КЛЮЧЪТ; Тя - ЛЮБОВТА - е Ключът!
В смисъла на описваното дотук осъзнайте, че ХристовияТ Дух на Любовта и Духът на Истината сега са едно и техният Посланик на Земята е БеИнса Дуно, знаен за нас като Учителя Петър Дънов от България!
Един от учениците Му е роден в Неговия кв.Изгрев неслучайно 10 години, преди Адептите да започнат масовото си превъплъщение, за да въдворят Новата Култура, за която Духът на Истинската Любов говорѝ в България повече от 40 години.
...
П.п. За да осъзнаете и разберете това в пълнота, ще трябва да празнувате ПРАЗНИЦИТЕ НА КРЪСТА НА МИСТЕРИИТЕ, които са на следните дати:
1.Начало - 6 януари Йордановден
2.8 март - денят на жените Майки на Новата Култура
3.6 юли - раждането на Хор от Изида
4.8 ноември - денят на Арх.МихаЕл
В тази Жива Мистерия има много храна за размисъл и много “завеси има да се отмятат” и “була да се разбулват”...
Но - “Пътят нов е готов - от кръга тесен излезни... Към Върха - към Възход - с дружен ход смело днес тръгнѝ. Горе те зоват Светли висини, и към Свобода ПЪТЯ поемѝ!"
***
НЯКОЛКО ВЪПРОСА СЛЕД ДЪЛБОКОМЪДРОТО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ЕДИН БЪЛГАРИН, КОЙТО Е БИЛ БЪЛГАРИН ОЩЕ ОТ СЪЗДАВАНЕТО НА СВЕТА. ПОНЕЖЕ ВСИЧКИ ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА БЪЛГАРИТЕ В ДРУГИТЕ НАРОДИ ОТТОГАВА И ДОСЕГА СА С ДРЕВНОБЪЛГАРСКИ КОРЕНИ. Независимо дали сме самите праотци на верните на Холограмата - или най-малката холѝнка от Нея:
- Има ли право един божествен Фараон да създава божествени империи на Слънцето, когато всички други около него са предатели? Не е ли божествено до него през всички вечности да стои една богиня на верността, предаността и красотата?
- Има ли или няма право един божествен Митар да борави свободно със звонковото злато на света и на душите, след като е последвал без замисляне и незабавно Абсолютния и Съвършения? Нима Мъдрецът не може да поиска цялото царство и хазната на императора, за да спаси него или престолонаследника от сигурна смърт? Не е ли Мъдрецът Божѝ човек, след като знае от кого да не вземе дори и една продънена лепта?
- Има ли право един елитен европеец да каже на всеуслишание, че Учителят му днес е най-големият небесен Магнит, който е дошъл да събере сърцата с искра Божия в огнената прегръдка на Любовта?
https://www.youtube.com/watch?v=Cr0yum0pGbc
11.12.2021 г. 12,35 ч.
Има ли го някъде на български? ПЪЛНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ НА ПРИЗИВИТЕ ДА ОБЯВИМ И ПРОВЕДЕМ ГЛОБАЛНАТА РЕВОЛЮЦИЯ СРЕЩУ ИНТЕРВЕНТИТЕ НА НАШАТА ПЛАНЕТА ЧРЕЗ ОРГАНИЗИРАНЕТО НА ЛЮБОВНИ ГРУПИ. За това ни предупреди и Беа Нади. Всяка любовна група, която ражда разпознаване, чистота, живот, радост, мир, добро, съвършенство и безсмъртие е любовна група под крилото на Всемогъщия. Дори двама или трима днес могат да спасят света! Пред такива враговете са напълно безсилни и се стопяват безостатъчно и завинаги.
УЧИТЕЛЯТ: "Аз СЪМ и ще бъда верен към теб и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти, и ще те направя цар и свещеник, и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. Ще те чакам, докато надделееш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят!" (Тайните на Духа, ИБ, Варна, 1897)
11.12.2021 г. 13,11 ч.
Да представим тук още веднъж и любимата душа Багрина, за която любовта към Христос и Учителя беше всичко. Във всичките си книги тя говори за тях с умиление и свръхлюбов. Ако някой ги има на файлове, може да извадим стотиците ѝ изказвания за тях и да ги пуснем в следващ пост допълнително. Ако не, някой неин фен би могъл да изчете още веднъж всичко, което е писала (или да се уговорим групово, да си разпределим работата). Мила, безценна, прекрасна Плриятелко! Мир на душата ти, където и да се намираш сега! Неописуемите ти страдания свършиха.
4.10.2021 г. 06,07 ч.
ЗА ОБЩО ЧЕТЕНЕ на 4.X.2019 г., ПЕТЪК, точно от 20:30:00 лятно ЕЕТ (18:30:00 UT) или от началото на четен час когато и да е. Още една безценна Приятелка - БАГРИНА КЛАРК! Мистик, писател и живописец с христòва и беинсàнска монада, дошла ни на гости от далечната галактика Молнúн. Понякога се обединяваме за оформление на кориците на книгите ù. Ето една от тях - и краткото й представяне:
Приятели, излезе поредната книга на Багрина Кларк „Новата Земя - обител на радостта; изгрява културата на сърцето".
Темите: Докосване до Свещеното начало; Какво се случва сега със Земята и с човечеството; Новите енергии - Махатма и на Богинята-майка достигат вече директно до Планетата ни; Ах, тази 2012; Ти си Христовото Съзнание; Всичко е Армагедон; Смисълът да живееш в тази епоха; Създай своя нов свят; Скачайте в новото измерение; Каквото си сътворите, това и ще бъде... Поздрави от Крион, от Учителя Иисус, от Ащар, от Лорд Майтрея, от Хаторите, от Вивамус и Санат Кумара.
Светлина и Любов!
На корицата:
Призивът на Санат Кумара:
Мои обични земни хора, Аз съм Логосът на планетата Земя. С огромна радост ви казвам, че сте пред трона на Сътворителя на този Космически Ден. Вие сте в нова реалност. Заедно с нашата Планета влизате в царството на истинската Светлина. Илюзиите и линейното време остават в третото измерение, както и вашите горчивини. Новите реалности са факт благодарение на подходящите избори, които направиха много човешки същества. Планетата ви се обновява и се отърсва от всичко негативно, което спираше вашата еволюция.
Всички вие, които се въплътихте в този отрязък от историята на Земята, бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ! Вашите души избраха това земно време, за да преживеят настоящия Преход. Душите ви ликуват заради възможността да участват в реализирането на един Велик Свещен План. Енергиите на Първоизточника вече достигат директно до Земята. Махатма-енергията и енергията на Богинята-Майка очакват да ги призовете. От вас не се иска нищо друго – само бъдете осъзнати проводници на енергиите на Първосъздателя.
Разпространявайте този Призив! Обожавайте нашата прекрасна Планета!
Аз, Санат Кумара, всеки миг ви изпращам безмерната си ЛЮБОВ!
Предната книга на Багрина Кларк „Лотос бял е твоята душа” може да изтеглите от библиотеката на сайта.
http://www.spiralata.net/…/index…/predst-kniga/270-bagrina2
Като Птица от Ятото на Учителя от Вечността и Вековете, в Багрина СЪЩО има Разпознаване, Отклик, Жажда за Приятелство и Сътрудничество. По ТОВА се идентифицират Птиците, които НАИСТИНА говорят от Негово име. За една от тия Птици тя веднъж каза: „Ти защо се занимаваш с други работи, не разбра ли, че си родена само за това?” И наистина, някои Птици понякога униват и не вярват в задачката си, считайки себе си за грешни и недостойни, паднали безпомощно на земята от липси, протводействия, бури и врагове. Именно в такива моменти се осъществяват думите на един велик адепт на земята от калифорнийското Бяло Братство: „Когато в една клетка от Всемирния Организъм се яви зловещото напрежение на трудно решими и неразрешими проблеми и тя се гърчи, кърви от болки и самота, от всички страни на Цялото се устремяват към нея белите й сестри и братя, успокояват я и я изцеляват - и с завръщат по местата си”. Ако някоя клетка в такъв момент, когато която и да е друга клетка страда и има нужда от кислород, остане на мястото си, тя не е от този Организъм, не предава Словото Му – индивидуализирала се е. След време тя се превръща в тумор, раково образувание. Живите и будни клетки ВНАГИ СЕ РАЗПОЗНАВАТ ЕДНА-ДУРГА И СИ ВАИМОДЕЙСТВАТ! По същи начин както Багрина, една друга Птица - от рижкия клон на Братството, - без да знае външно НИЩО за един техен гост, на една вечеря в дома на големия астролог Сергей Вронски й казала: „Ти защо от време на време спираш Словото? Нямаш право да го спираш – родена си само а това!”. Скоро след това същото се случило и в една друга столица: още една зряща Птица казала буквално същите думи на друга Птица, без да знае външно нищо за заниманията й. А пък на една среща при световно известен лекар на трето място, лекарят казал на една Птица същите думи буква по буква, сякаш се е наговаряла с другите. А една Птица от свещеното турско Бяло Братство веднъж възкликнала, когато й дошла на гости Птица с подобна кръв: „Ах, ще ме ослепиш! Каква е тая светлина! Кои е са тия Двама, които влязоха с теб, а всъщност са Един?” (и казала две много специални имена, за които до този момент не била чувала нищо).
ЕТО ЗА БАГРИНА, ЧИЕТО ДУХОВНО ИМЕ Е ОТИЛДА:
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=82&book=5
Ето и за един неин сроден дуХ, с който се събраха на земята в този живот и тя сега офциално носи неговото фамилно име (той е осиновен от един виден американски евангелски мисионер - д-р Кларк):
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=32&book=3
11.12.2021 г. 13,11 ч.
Да представим тук още веднъж и любимата душа Багрина, за която любовта към Христос и Учителя беше всичко. Във всичките си книги тя говори за тях с умиление и свръхлюбов. Ако някой ги има на файлове, може да извадим стотиците ѝ изказвания за тях и да ги пуснем в следващ пост допълнително. Ако не, някой неин фен би могъл да изчете още веднъж всичко, което е писала (или да се уговорим групово, да си разпределим работата). Мила, безценна, прекрасна Плриятелко! Мир на душата ти, където и да се намираш сега! Неописуемите ти страдания свършиха.
4.10.20219 г. 06,07 ч.
ЗА ОБЩО ЧЕТЕНЕ на 4.X.2019 г., ПЕТЪК, точно от 20:30:00 лятно ЕЕТ (18:30:00 UT) или от началото на четен час когато и да е. Още една безценна Приятелка - БАГРИНА КЛАРК! Мистик, писател и живописец с христòва и беинсàнска монада, дошла ни на гости от далечната галактика Молнúн. Понякога се обединяваме за оформление на кориците на книгите ù. Ето една от тях - и краткото й представяне:
Приятели, излезе поредната книга на Багрина Кларк „Новата Земя - обител на радостта; изгрява културата на сърцето".
Темите: Докосване до Свещеното начало; Какво се случва сега със Земята и с човечеството; Новите енергии - Махатма и на Богинята-майка достигат вече директно до Планетата ни; Ах, тази 2012; Ти си Христовото Съзнание; Всичко е Армагедон; Смисълът да живееш в тази епоха; Създай своя нов свят; Скачайте в новото измерение; Каквото си сътворите, това и ще бъде... Поздрави от Крион, от Учителя Иисус, от Ащар, от Лорд Майтрея, от Хаторите, от Вивамус и Санат Кумара.
Светлина и Любов!
На корицата:
Призивът на Санат Кумара:
Мои обични земни хора, Аз съм Логосът на планетата Земя. С огромна радост ви казвам, че сте пред трона на Сътворителя на този Космически Ден. Вие сте в нова реалност. Заедно с нашата Планета влизате в царството на истинската Светлина. Илюзиите и линейното време остават в третото измерение, както и вашите горчивини. Новите реалности са факт благодарение на подходящите избори, които направиха много човешки същества. Планетата ви се обновява и се отърсва от всичко негативно, което спираше вашата еволюция.
Всички вие, които се въплътихте в този отрязък от историята на Земята, бъдете БЛАГОСЛОВЕНИ! Вашите души избраха това земно време, за да преживеят настоящия Преход. Душите ви ликуват заради възможността да участват в реализирането на един Велик Свещен План. Енергиите на Първоизточника вече достигат директно до Земята. Махатма-енергията и енергията на Богинята-Майка очакват да ги призовете. От вас не се иска нищо друго – само бъдете осъзнати проводници на енергиите на Първосъздателя.
Разпространявайте този Призив! Обожавайте нашата прекрасна Планета!
Аз, Санат Кумара, всеки миг ви изпращам безмерната си ЛЮБОВ!
Предната книга на Багрина Кларк „Лотос бял е твоята душа” може да изтеглите от библиотеката на сайта.
http://www.spiralata.net/…/index…/predst-kniga/270-bagrina2
Като Птица от Ятото на Учителя от Вечността и Вековете, в Багрина СЪЩО има Разпознаване, Отклик, Жажда за Приятелство и Сътрудничество. По ТОВА се идентифицират Птиците, които НАИСТИНА говорят от Негово име. За една от тия Птици тя веднъж каза: „Ти защо се занимаваш с други работи, не разбра ли, че си родена само за това?” И наистина, някои Птици понякога униват и не вярват в задачката си, считайки себе си за грешни и недостойни, паднали безпомощно на земята от липси, протводействия, бури и врагове. Именно в такива моменти се осъществяват думите на един велик адепт на земята от калифорнийското Бяло Братство: „Когато в една клетка от Всемирния Организъм се яви зловещото напрежение на трудно решими и неразрешими проблеми и тя се гърчи, кърви от болки и самота, от всички страни на Цялото се устремяват към нея белите й сестри и братя, успокояват я и я изцеляват - и с завръщат по местата си”. Ако някоя клетка в такъв момент, когато която и да е друга клетка страда и има нужда от кислород, остане на мястото си, тя не е от този Организъм, не предава Словото Му – индивидуализирала се е. След време тя се превръща в тумор, раково образувание. Живите и будни клетки ВНАГИ СЕ РАЗПОЗНАВАТ ЕДНА-ДУРГА И СИ ВАИМОДЕЙСТВАТ! По същи начин както Багрина, една друга Птица - от рижкия клон на Братството, - без да знае външно НИЩО за един техен гост, на една вечеря в дома на големия астролог Сергей Вронски й казала: „Ти защо от време на време спираш Словото? Нямаш право да го спираш – родена си само а това!”. Скоро след това същото се случило и в една друга столица: още една зряща Птица казала буквално същите думи на друга Птица, без да знае външно нищо за заниманията й. А пък на една среща при световно известен лекар на трето място, лекарят казал на една Птица същите думи буква по буква, сякаш се е наговаряла с другите. А една Птица от свещеното турско Бяло Братство веднъж възкликнала, когато й дошла на гости Птица с подобна кръв: „Ах, ще ме ослепиш! Каква е тая светлина! Кои е са тия Двама, които влязоха с теб, а всъщност са Един?” (и казала две много специални имена, за които до този момент не била чувала нищо).
ЕТО ЗА БАГРИНА, ЧИЕТО ДУХОВНО ИМЕ Е ОТИЛДА:
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=82&book=5
Ето и за един неин сроден дуХ, с който се събраха на земята в този живот и тя сега офциално носи неговото фамилно име (той е осиновен от един виден американски евангелски мисионер - д-р Кларк):
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=32&book=3
ВЕЛКО ПЕТРУШЕВ : : ЕТО ОЩЕ ЕДИН ВОДЕЩ БРАТ, КОЙТО СИ ЗАМИНА ОТ ТОЗИ СВЯТ ПРЕЗ 1969 г. Тогава аз бях 27-годишен и имах възможността да бъда и в неговата аура. За нещата, които правят в Школата свързаните с Христос и Учителя и с други сили, не винаги и на всички може да се разправя в публичното пространство. Много преди неговата кончина имах големия шанс да бъда приятел и с Магдалина Русева от Варна - с нея редовно посещавахме кръглата къща "Кораба" на Изгрева и домовете на другите стенографки и стенографи през 50-те и началото на 60-те години на миналия век, особено на Елена Андреева. Та именно Магдето се оказа причината да се върна в интересния свят на бр.Велко, тъй като прекрасната Приятелка Петра от Варна преди 4 години ми каза, че Магда ѝ е поверила книгите на този своеобразен мистик. Молеше ме да ги редактирам и да търся начин да ги издам, но аз ѝ казах, че по-добър изпълнител на такова дело от Христо Вътев не може да има. Ето, сега виждаме резултата, но възникват за обсъждания някои проблемни въпроси. Например, къде точно и по какъв начин са изказани следните думи:
УЧИТЕЛЯТ: "Преди 2000 години, по времето на Христа, Йоан написа Откровението на един символичен език, защото тогавашното съзнание бе на много ниско ниво. Сега Йоан е пак на земята, във Варна. Сега брат Велко ще напише Ново Откровение на един красив, изящен философски език, което да отговаря на Новата Култура, която иде. Не се смущавайте! Пазете всичко в тайна! Силата е в тайната."
ЕТО КАК ПЕТРА ЗА ПРЪВ ПЪТ МИ ПРЕДСТАВИ СЛУЧАЯ С НЕГОВИТЕ 12 ТОМА (или повече?): "Историята е такава: "Учителят, иначе много благ, един ден, явно много разочарован от нещо, казал, че закрива Школата на физически план и Словото ще се получава във Варна от Велко Петрушев чрез безконтактно писане. В продължение на около три години той, заедно със Стоян Димитров и Люба Стойкова са записвали това слово и са го подвързали в 12 Тома, циклостилни. Когато попитали Учителя от кого го получават, Той отговорил, че това е Слово за шестата раса и се предава чрез Йоан Богослов."
В. М. Петрушев е роден на 12 юли 1892 г. в с. Голяма Франга, Варненско. Участва в Балканската война като моряк във варненската флота. През август 1915 г. се среща за пръв път с Учителя Беинса Дуно в църквата "Св. Архангел Михаил" във Варна.
През 1917 г. Учителят е интерниран във Варна. Велко с други братя и сестри от сформираната духовна група често го посещава в днешния хотел "Мусала". Учителят им изнася беседи и им свири новосъздадени от него духовни химни.
На Събора в Търново (1921 г.) Учителят поставя задача на своите ученици да се развиват чрез работа в Четири Съвета: Физически, Духовен, Просветен и Помирителен. Той посочва на варненци свещени места на Ташла-тепе, свързани с богомилите и заръчва те да се закупят.
Велко Петрушев, заедно с Христо Абрабаджиев и Тодор Дренски закупуват 23 декара земя на посоченото място. Оттогава то става важен център на варненската духовна общност. Там живеят братски живот, създават стопанство, оркестър, четат Словото, правят детски училища...
Велко Петрушев е преподавател в Морското училище във Варна.
През 1929 г. той написва първите български мистерийни драми "Девор" и "Тайнственият ключ".
Сам Учителят посочва Велко Петрушев за ръководител н Варненското Бяло Братство и той е такъв цели три десетилетия (1932-1962).
Велко Петрушев завършва земния си път на 19 март 1969г.
ЕТО ИЗВАДКИ ОТ НЕГОВИЯ ТРУД "ВЪТРЕШНА ШКОЛА"
ИЗ "ПОСЛУШАНИЕ":
Ученико, когато имаш вдъхновение и дойде двояПознавай времената, познавай епохите, защото тази епоха е една от най-важните. Сега става прииждане на духовете от другите вселени по лицето на земята. Защо прииждат? Чуха те великия зов на Христа, сигнал за спасение, едва след две хиляди години. И едвам след две хиляди години можаха да преминат големите пространства и големите препятствия и дойдоха на земятко мнение, вглъби се в душата си - и ще ти се даде ответ. Преимуществото и културата на душата е послушанието. Посвети душата си под прекия светъл лъч на Божествената светлина, за да бъде в служба на живия Бог. Който се спира по пътя в службата на Бога, той се съмнява. Който се съмнява, той има в себе си жилото на смъртта. ИзпъдЍ от скинията на душата си страха и съмнението! Възлюби по-широко силите на Божествения Дух, който работи между разумните народи, така, както учениците на Христа презряха блясъка на римската култура, погребаха славата на израилтяните, събориха идолите на езичниците, високо издигнаха лозунга на великата свобода и казаха: „Нов свят се ражда и нов свят проблясва! Затова вие, римляни, езичници, фарисеи и книжници, съблечете старите си дрехи и дайте възможност на вашата душа да се вглъби в новата мисъл, в новото чувство и да се изяви свободният човек. (Варна, януари,1931 година)
ИЗ "ЗНАНИЕ ИЛИ ОГЪН":
Ученико, Духът те чака! Иди при него и стани му служител верен. Скови летящ ковчег, който ще отплува по небесната шир, защото съдбата на земята е огън. Така разбирай символите в свещената книга, защото тя е езикът на Бога.
Духът се изяви чрез учениците на Христа в слово и сила. Те написаха живите послания, чрез които се разнесе великата любов и мъдрост на Христа по всички краища на света. Така също и ти, ученико на мистериите, бъди в очакване, за да имаш Духа на Словото. Ти трябва да станеш само „зная“. Неща, които се използват навреме, тогава те са ценни. Използвай времето! (Варна, 20.02.1931 година)
Из "СЛИЗАНЕТО НА НОВИЯ СВЯТ"
Ученико, не се поддавай. Не отстъпвай своята светиня на тия духове. Разбирай ни правилно. В живота на новия свят няма егоизъм, убийство и лъжа, няма разложение и подценяване, а има разум, мисъл и разбиране. Давай хляба на светията и научи просяка да работи и стане светия. Такава е доктрината на новия свят. Познавай времената, познавай епохите, защото тази епоха е една от най-важните. Сега става прииждане на духовете от другите вселени по лицето на земята. Защо прииждат? Чуха те великия зов на Христа, сигнал за спасение, едва след две хиляди години.
Из "ЧИСТОТАТА Е СИЛА":
Пазѝ се от скитащия адепт, който осквернява сърцето и душата на земните дъщери! Ходѝ по океаните, по върховете, и търси своята цел. Той е убиецът на доброто и разпространител на злото. Разпознавай го от делата му, защото те са лукави. С него има да воюваш. Жестока борба ти предстои, но не се плашѝ. Вечността е пред теб. Само тогава ще разбереш онази вълнуваща сцена, която трогна и небесната йерархия. Този черен адепт нарани с отровната си стрела великия Син - човека Христос. И болки страшни пламнаха от раненото му сърце. И Великият Син на вечния живот, просълзен каза: „Отче мой, сега идвам при Теб чист, неопетнен в нищо. Затова съм ранен, защото не сторих волята на други, а извърших само Твоята воля. Аз победих заради Твоята слава и сега идвам с вихрената колесница при Тебе.“
Ученико, когато душата служи на върховната воля, тя свещенодейва. Когато свещенодействуваш в храма на чистотата, тогава ще те посети силата на Духа и ще влезеш в редовете на великите братя на Посвещението. Ще бъдеш брат на Христа.
Духът в племената е единственото звено — Христос Богочовека или Божественото в човека. Затова знай: само Божественият Дух в човека е силата, която ще отведе човешката душа по пътя на възлизането и ще я освободи от условията да бъде пристанище на пирати и разбойници.
И тъй, ученико, членовете на Бялото Братство живо се интересуват дали в гънките на твоята душа е настанал денят на Петдесятницата. Христос е идвал в Дух и плът, а сега е дошъл за светещите само в Дух. В миналото беше само видим, а сега е видим и невидим. В миналото го коваха с гвоздеи, а сега го славят в Дух и сила. Сега той идва да изпълни откровението, за което говори Йоан Богослов.(Варна, 01.03.1931 година)
Из "ИЗВОЮВАЙ ИСТИНАТА"
Сега извоювана ли е любовта? - Да, любовта е извоювана, защото Христос влезе в царството на Бога и законът на възкресението е вече право на всяка душа. Всеки може чрез любовта да се издигне до по-висше царство. Пустинята - това е земята на любовта. И така, Мойсей - Божи човек - воюва за правдата, а Христос - Божи Син - воюва за любовта. А кой воюва днес за истината? Сам Духът! Така пише Йоан Богослов в Откровението. Какво разбираш под воюване на Бога или как Бог ще се изяви като проява по лицето на земята? Като человек или като какво? - Пред свещения фронт седи ангел - Божий пратеник. Той ще се изяви чрез Мъдреца - Мировия Учител. Какво е твоето понятие за Духа? Коя е най-специфичната връзка? Как можеш да си представиш в своя ум този процес на Духа? И как работи Мировият учител? - Това можеш да знаеш положително от своята душа.
За човека, Бог остави вратата отворена. Когато съзнае и потърси, ще му се даде. Затова мъдростта се прояви чрез мъдреца Соломон. Тя се пазеше от чиста, неопетнена, от ехидната, обвита около дънера на дървото на живота. Правдата се изяви или извоюва от Мойсея, а любовта възкръсна чрез Христа. Но голяма бе борбата между Христа и отрицателните сили заради любовта. Обаче Христос победи и отрицателните сили отстъпиха пред силите на Духа му. С приковаването на кръста се показа силата на Христа и могъществото на Духа. Христос бе в рая. Той познаваше дървото на познанието на доброто и злото. Той бе свидетел на цяла трагедия и затова трябваше да изкупи греха ни чрез огнено страдание. Как мислиш ти, ученико, взе ли Христос участие в голямото престъпление в рая? Син Божи бе той и "Син человечески" го нарекоха. Следователно, човекът е взел участие в трагедията, защото Духът не се поддава на разпъване. Исус е человекът, а Духът е Синът Божи. В подкрепа на Мировия учител сега идва онази светла армия, за която Йоан Богослов писа в Откровението. (Варна, 30.04.1931 година.)
Из "ГЛАСЪТ НА БОГА"
И не е далеч времето, когато ще се изпълни казаното от Христа Слово: „Дето сте събрани двама или трима в Мое име, и АЗ съм между вас.“ (Варна, 03.05.1931 година)
Из "СЕМКАТА НА ДУХА"
Ученико, имай смелостта да призоваваш Великия Ръководител - Духът на светлите царства Христови, където животът е мир и песен, благост и светлина, вечна любов. Имай този кураж винаги да призоваваш за съдействие Духа на светлината, която е била в основата при съграждането на великото царство на Бога - царство на необятни простори, които представляват гръдта на великото дихание на Вечния, проявен чрез живота.
Така смел, така крепък, така войнствен, ти винаги ще бъдеш под зоркото око на Бога. Тъй, както учениците на Йоан Кръстител видяха слизащия Дух във вид на гълъб върху Христа, така и ти ще бъдеш свидетел на идващия Дух, Който носи елемента на светлото царство, дето цари безмълвна тишина и се проявява необятна красота. Днес Духът не ще се изявява във вид на гълъб, нито във форма на животно, нито във форма на растение, а ще идва като слънчев лъч и ще минава свободно през тъмните царства, ще пътува далеч, далеч.
Бялото Братство подразбира разцъфтяване на човешката душа, а Черното братство подразбира ограничението или напора и разложителя на въплътената семка. Всяка една проява в живота има своите семена. Затова дойде Христос да посее семката на Духа. А това подразбира разцъфтяване на човешката душа.
И така, ученико, ще знаеш: когато ти говори един Бял Брат, все едно че ти говори светлото девствено небе. Това е факт! Затова слънчевите лъчи прииждат на земята да донесат благодатните струи на вечния живот, които действат благоприятно върху жизнено-нервната система на човека. Факт е. Когато дойде Христос на земята, дойдоха и представителите на слънцето, като изгряващи звезди. (Варна, 04.07.1931 година)
Из "ЦАРЯТ НА ДУШИТЕ"
Седемте цвята представляват човешкото естество, неговото битие. Числото седем е емблема на живота в човека. Той е тясно свързан с него. Затова и учениците Христови определено казаха на Христа: „Седем пъти ли да прощаваме?“ А Христос им каза: „Седем века ще прощавате“, защото седемте века са пълното развитие и освобождаване чрез самосъзнанието на човешката душа.
Проблемът на човешкия дух е светлото царство на Царя на душите. За него няма вече упадък на духа, измама на душата, поквара на сърцето и суета на ума. Днес ученикът трябва да представлява великия Галилей, Христос, организирал своите сили, завладял време и пространство, е пълно изявление на съзнателните сили и е свободен от корабокрушението на потопа, от изгнанието в пустинята. Той е общ сбор на много вековни прояви, защото всеки свят има представител в човешкото битие. Затова настъпва новата епоха на великото разнообразие, така се изкачва човешкият дух по стълбата на великото развитие и самосъзнание. Христос дойде на земята, но се задоволи само с това да отиде и в преизподнята, в Ада и когато видя, че идат сили, той се скри в кулата на мрака. Извика Христос и паднаха стените на тази кула на мрака и отрицателният дух бе съкрушен и се освободи от обременената душа на смъртта. И настана епохата на освобождението и преселване на душите в царството на Духа.
И когато силите на магията изтласкат душевните сили от ограничения магичен кръг, тогава човешкият дух ще се срещне със силите на възкресението, и владетелят - смъртта - ще освободи гения на новото. Тя няма да има власт над тия сили, защото в тия сили е Разумното Начало, Божественото, или проявата на колективната душа Христос - свещената жертва.
Свещена жертва, проява на индивидуалността на Духа. Дали има такава в битието? Ние ти описваме образно нещата. Индивидуалност на Духа значи условности, при които Духът е изявен в творчество. Така Духът се прояви като индивидуалност чрез Христа и реализира идеята за колективността. Следователно, потече космичната сила и възприе човекът силите на ангелската йерархия, и видя лицето на Христа.
Христос се вглъбяваше в себе си четиридесет дни в пустинята и видя там многото велики сили - херувими, серафими, власти и царства, и те му казаха: „Поклон пред бъдещето. Ти ще създадеш новата епоха на детството, в която ще се засели душата.“ Така и през тази епоха има един гений, който се е вглъбил в Божествената душа и идва. Кой? - „И ще дойдем, и ще направим жилище у вас.“
Словото е езикът на душата. Словото е разумна проява, защото без словото нищо не е могло да се изяви в реалния живот. Слово значи изявление. А изявление значи познание. Познание пък значи виделина. Чрез словото и делата се познава до колко е трептяща човешката душа. Чрез словото животът стана виделина за човека. Има живо слово. Има и слово, което убива усетите на Духа. Живото слово е дреха, с която се облича езикът, чрез който се изразяват най-красивите форми, които са стъпала за възхода на човешкия дух. Така че и Христос казва: „Ако децата млъкнат, камъните ще викнат.“ Децата са рожби на живото слово. Казахме ти, че душата е навсякъде, че всичко е одухотворено. Но сега всичко слово ли е? Всичко е душа, а над това всичко е словото. Това е една форма, за да ни разбереш, защото за тия разсъждения се изискват сетива от друг мир. Ако ти говорим с езика на другия мир, ще бъде глас в пустиня, недостъпен. Чрез мисълта се излива благодатното слово и потича хармоничният тон на чувствата. Що е мисъл? - Образно слово, КОЛЕКТИВНИТЕ трепети на душата, духовното начало у човека. (Варна, 06.07.1931 година.)
Из "ЯСНОВИЖДАНЕ"
Казахме - богове. Ние разбираме ония мъдри управители на планетите, на слънцата, силите на битието. Това са силни духове, които поддържат порядъка, реда системно във вселените. Богове значи синове на Бога, родени от Бога. Човекът познава такива. Най-големият роден на земята бе Христос. Той мъдро се бори, работи и живя. Обходи Ада, земята и направи достъпна светлината за човека - брат. И днес човек познава средството за победа над смъртта. Това е мъдростта. Начало на Ада е смърта. Монадата и етерът са представители на великото у човека, а смъртта е състояние, материализация на душевните сили. Затова, ученико, вслушвай се в тия представители и никога не допущай да се впие жилото на смъртта в тяхната същина. Върви по пътя на сложния процес, за да се освободиш от силите на падението. Ти си цел и към тази цел се стремят силите на прогреса, за да постигнат своето предназначение. Бъди цел и разширявай обема на планетния живот в себе си.(Варна, 16.08.1931 година)
Из "ПРОЗОРЛИВО ОКО"
Христос събори тъмната стена между двата свята - и потече река от светлина за човешката душа. Затова, ученико, пази тия струи от светлина вечно да се вливат в твоя разум! Пазѝ този жар и раздухвай го да пламне, за да стане животът твоя любов. Тогава ще имаш благоволението на Божия Дух. Вслушвай се в безсмъртната песен на живота! Тя е импулсът на вечността. Знай, Бог се издигна като стълб между твоя народ и изявява светлото слънце, за да го познае.
Познай Бога, разгърни Неговото сърце, обходи Неговата душа, възлюби Неговия ум и бъди истинска координация на Неговия Дух. Имай онова светло усещане за Неговата любов. Нека потече Неговата мисъл през лабиринта на твоя ум - и той ще стане слънце лъчезарно за бедните души. Преклони нозе, вдигни ръцете си, отвори сърцето си, разширявай душата си пред величието на Божия живот! (Варна, 27.09.1931 година)
Из "ЩАСТИЕ И КРАСОТА"
Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Отца своего.“ Следователно, Христос дойде да потвърди, да изяви разумното начало в живота. Той потвърди, че това начало има една върховна воля. Той хвърля велика светлина за това разумно начало, което е фактор на битието и същност на душата. Укрепи се тази разумна воля върху слабия човешки дух и той създаде своя собствен, свой индивидуален мир на дейност. И така, в стремежа си да пресъздаде своята същина, да задоволи своята лична во¬ля и развие своите способности като индивидуална творческа сила, в него се укрепиха силите на инстинкта, на гордостта и личната мисъл, и човешкият дух каза: „Елате всички сили под моя покрив, сили на небесата и сили на земята, елате и развивайте живота по моята воля, защото аз имам сила да изпълня закона, който ми даде възможност да бъда равен на Бога.“
С мощен дух, с разпалено сърце, със силна воля Христос проповядва идеята за върховна воля. „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Единния.“
Дойде Христос да върне ония енергии, отклонили се от пътя на върховното творчество и да ги канализира по линията на вечното начало. И по този начин душевните сили ще имат център - Духа, който се излива от великите извори на светлината. Тази светлина е носителят на Божествения промисъл в човешкия ум. Затова казва Христос: „Аз дойдох, за да ви имам при себе си, защото аз и Отец сме едно. Моят дух се сля с Божия Дух. Моето начало - душата, се върна при вечното начало у Бога.“ И когато Христос изпълни волята на Бога, дойдоха ангелските чинове и изпяха песента: „Свят, свят, свят Господ Саваот!“ А то значи: влизай чист и свят в светлината на Бога.
Какво носят още ангелските сили? Те са единствената най-реална представа за Божието лице - красотата. Бог е красота и ангелите са олицетворение на тази красота. Когато дойде щастието и настъпи епохата на красотата, защото щастие без красота е немислимо, тогава земята ще бъде дом на радост, земя на блаженство. Такава бе проявата на великата любов чрез Христа, този свят отломък от Божествената Душа.
Това е закон, който Христос можа да направи в достояние на човешкия дух. Дух и мисъл. Оттук започва онази индивидуална дейност на съществата, за да проявят усетите на своята душа и качествата на своята мисъл. Върховната воля е идеята на Бога, защото в изпълнение волята на Бога се ражда неговата мисъл в човешкия дух. Чрез мисълта се разкрива идеята. Чрез мисълта се постигат нежните нюанси, геометрично поставени върху лицето на човека и чрез тях се проявява красотата. А красотата дава щастието на душата.И така, в изпълнение волята Божия е силата на човешката душа. ТАКЪВ е великият закон, който действува във физическия живот, в космичния и в духовния живот строго определено. (29.11.1931 година)
Из "МЪДРОСТТА НА ВЕКОВЕТЕ"
В днешната епоха истината е проявена по върховете. А КОИ СА ВЪРХОВЕТЕ? - ТОВА СА СРОДНИТЕ ДУШИ, ТОВА СА БРАТСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ, ПРОЯВЕНИ В ОБЩЕЖИТИЯ, В /ОБЩО/ ТВОРЧЕСТВО, В ПРОЯВЕНА МЪДРОСТ И КРАСОТА. И от тези върхове се издигат великаните - Учителите на разумния живот. Така се издигна Буда, който представляваше добродетел, Кришна, който представляваше знание, и Христос, който засвидетелства великата истина, че Бог е любов. С истината Христос записа в страниците на живота другите качества на Бога като мъдростта, вярата, любовта, добродетелта и правдата. (Варна, 01.12.1931 година)
Образът е същественото в проявения свят. Този закон е еднакво приложим в еволюцията на съществата. Изпълнен бе и от Христа. Той остави формата, остави я на закона на трансформацията, а остана да действува чрез образа на реалността. И днес Христос е между вас и работи с идейния, с реалния си образ. Формата овехтява, формата се променя, разлага се, докато образът на живота никога не угасва. Образът е идеалът на душата. Тя вечно се стреми към красотата, към Божия образ. (13.12.1931 година)
***
ЕТО ПО-ПОДРОБНО: Бр.Велко разказва за себе си:
През 1908 г. живях в град Добрич при мое роднинско семейство. Имах възможността да се запозная със семейството на Неда Павлова, в чийто дом са правени опити за сеанси за връзка с духове от другия свят. Сеансите водел пловдивският гражданин Петко Епитропов - тогава агент на Застрахователното дружество „Балкан". Като такъв, той е имал възможността често да обикаля страната. Самата Неда Павлова била медиум-посредник. Семейството на Неда Павлова се ползваше с голямо достойнство и уважение от цялото гражданство.
Разказаха ми за интересни явления, проявени през време на сеансите. В мен се яви голямо желание да присъствам и помолих семейството, когато дойде Петко Епитропов, да ми съобщят.
И наистина, това ми желание се изпълни в скоро време. Всичко, което видях и чух през време на опита, за мене беше непонятно явление. Имах нужда да бъда запознат с материята и с истинността на явленията. Но все пак, колкото и да не разбирах терминологията на спиритичните явления, аз можах по вътрешен, интуитивен път да асимилирам многото представи и предположения. Не е лесно да се примириш с невидимото и отвлеченото, което не се поддава лесно на проверка.
Така се създаде спиритическа група от около дванадесет души -предимно младежи и няколко възрастни. В отсъствието на Петко Епитропов сбирките продължаваха. От време на време идваше шуменският гражданин-окултист Цани Боздуганов. Започна се доста интензивна работа.
Главен инициатор за поддържане на групата беше гражданката Гергина Минкова, основна учителка. За нея може да се разкаже много. Имаше проникновена интуиция, голямо смирение, широка душа, буден ум, разумни чувства и богато сърце. Не можеше в нея да не се види идеалът за човек. При всички случаи в живота си тя беше с изобилно вдъхновение. Когато човек биваше с нея, всичко в живота изглеждаше лесно, макар и тя самата да беше поставена при нехармонични условия. В противовес на нейните разбирания, мечти и идеали за съвършена красота и чистота, нейният мъж беше по професия кръчмар, който обичаше да прави компания на „нощните птици". Но всичко това тя понасяше с голямо търпение. Идейният живот за нея беше "Алма-матер".
Младите момчета от групата с голям стремеж прегърнаха идеята и желанието да се домогнат до скритите духовни сили, да развият способности за ясночуване и ясновиждане, да се запознаят основно със спиритичните явления, да изучат окултните науки астрология, френология, графология, хиромантия, особено ирисова диагностика.
Сестра Еленка Джамбазова, ревностна девойка, смело и вдъхновено разучаваше Евангелието и доста изчерпателно тълкуваше божествените истини. Тя също като Гергина Минкова беше поставена при неблагоприятни условия.
Тези хора бяха най-изявените от групата в Добрич, която постепенно се разрастваше.
Разпалената от нас искра не остана тайна. Скоро църквата ревниво се намеси, нададе тревога, наричайки ни "сектанти", рушители на църквата и на тогавашния социално-политически строй. Но благодарение на подготовката за Балканската война, на властта не ѝ остана време да се занимае с това „зло".
ВЪВ ВАРНА
През януари 1912 г. трябваше да напусна град Добрич и групата. Бях повикан като моряк във варненската флота. След няколко месеца същата година се обяви Балканската война и трябваше всички от групата да постъпят в редовете на армията. Групата почти се разформирова.
Трябваше да се нагаждам и свиквам с новото си казармено положение. Но всяко трудно положение се понася, когато е подкрепено от някакъв вдъхновител, а такъв вече имах: това беше вярата ми в Реалното и Безсмъртното, в Съществата, които живеят и мислят за нас. Редовно бях в писмена връзка с добрите мои приятели от групата в Добрич. Особено съм задължен на сестра Гергина Минкова, която със своите писма построяваше истински мост на надеждата, по който лесно се ходи. Тя проявяваше наистина сестрински грижи, изразяващи се в светлина, топлина и благост. Нейният духовен чар ще остане за мен паметен във вековете! Всички останали приятели също кореспондираха помежду си, като подчертаваха красивото, идейното, чистото и братското.
През този период от време в България се подвизаваха като медиуми Кортеза от град Сливен и Димитра от град Шумен. Носеше се слух и за Учителя като голям ясновидец, но още не ми се бе отдал случай да се срещна с него. За Учителя ми бяха говорили Петко Епитропов и Цани Боздуганов, когато идваха във Варна.
При едно свое посещение във Варна сестра Гергина ме запозна с госпожа Недялка, чието семейство живееше на улица „Ангел Кънчев". Тя имаше духовни наклонности и за пръв път тримата направихме обща молитва в нейния дом във Варна.
Като моряк нямах много свободно време да излизам в града. Когато бивах в отпуск, винаги мечтаех да се запозная с някои пробудени души. Веднъж край ъгъла на Градската градина видях един гражданин, който на количка продаваше плодове. Беше доста възрастен и се казваше Георги Сърмаджиев. Винаги, когато нямаше клиенти, той четеше някаква книга. Един ден реших да го запитам какво чете. Той с голяма охота ми каза, че чете най-великата книга в света - Новия завет. Казах му, че и аз желая да я имам. Той ме покани да отида в неговия дом на улица „Ангел Кънчев". Един неделен ден отидох на гости у тях. Посрещнаха ме много любезно. Георги имаше три дъщери-моми, които ми направиха силно впечатление, защото бяха облечени в черни рокли и черни забрадки. Това характеризираше разбиранията на домакина.
Георги Сърмаджиев беше крайно религиозен. Всичкото си свободно време прекарваше в четене на Евангелието и житиетата на светиите и всеки празничен ден ходеше на църква. Аз направих опит да изтъкна пред него някои окултни системи, но получих съпротива и спрях дотам.
Но изненадан бях, че неговата хазяйка - баба Марийка Хаджийката, която беше вдовица и живееше със своята малка внучка Марийка, е по-свободна и демократична по религиозните въпроси. Аз се заинтересувах от нейното отиване на Божи гроб. Тя имаше специална стая, подобна на манастир, декорирана с икони, донесени от Божи гроб.
През септември 1914 г. се уволних от служба и наех една от стаите на баба Хаджийка. Сега вече моите познати от Добрич или от другаде можеха да ми гостуват. Същата година се запознах с една девойка, която, според баба Хаджийка, обичаше да ходи на църква; казваше се Радка Маринова. Запознах се и с гражданина Атанас Стефов от Варна - високо интелигентен, запознат с Психическото общество на Александър Кръстников от Бургас.
Тази малка групичка всяка вечер провеждаше молитви в дома на баба Хаджийка, и то на колене. За служебно изпълнение употребявахме религиозните песни „Достойно ест", „Тебе поем", „Пред Теб припадаме", „Ангел вопияще" и „Великото славословие", четяхме Библията - Новия завет. От литературата си служехме с книгата „Сънят на Св. Богородица", с някои житиета на светиите, с книгата „Дишането на йогите", романа „Безсмъртна любов", а впоследствие - с някои философски и астрономически произведения като „Лумен", „Свършекът на света" и „Стела". През 1915 г. вече се бяхме снабдили с доста спиритическа и философска литература. Същата година си набавихме и първата неделна беседа от Учителя „Ето Човекът".
Групата бързо растеше и през 1914 и 1915 г. животът и се обособи като независима братска общност, свободна от която и да е църква. Ходенето на църква се почти прекрати. Групата търсеше научната стойност на нещата. За принципи в живота и възприеха въздържанието, вегетарианството, моралът, чистата мисъл, свещените чувства и благородните постъпки, ревностното изучаване на окултните истини.
През август 1915 г. за пръв път се срещнах с Учителя. Намерих го при баща му, свещеник Константин Дъновски, в църквата „Св. Архангел Михаил". Когато отидох при тях, двамата седяха пред църквата и разговаряха. Щом приближих, Учителя стана, отиде в стаята на баща си и ми донесе стол. Разговорът се проведе в духа на моето търсене на истината, за което Учителят ми даде ценни упътвания.
След няколко дена гражданката Анастасия д-р Желязкова покани в дома си на улица „Стефан Караджа" свои познати - почти елита на Варна, за да чуят Учителя. Аз и Петко Епитропов отидохме в дома ѝ. Учителят изнесе беседа, която, разбира се, никой не записа. Помня, че по това време Министерският съвет на България заседаваше в Евксиноград край Варна, за да се разреши въпроса България на коя страна да застане във войната - към Тройния съюз или към Съглашението. Главните мисли, които запомних от беседата на Учителя, бяха следните: „Ако България отиде със Съглашението, руската флота ще дойде на българския черноморски бряг и България ще бъде запазена откъм морето. Ако отиде с Тройния съюз, въобще ще загуби войната".
През този период братската група правеше своите срещи в дома на баба Хаджийка, на Радка Маринова или в дома на Атанас Стефов.
Войната се обяви, трябваше отново да постъпя във флота и много рядко се виждах с приятелите. Но групата прекарваше времето си в молитви.
Още през 1914 г. аз трябваше веднъж завинаги да разреша въпроса с месоядството. Същата година на Гергьовден отидох на гости на моето семейство в село Голяма Франга, Варненско (днес с. Каменар, бел. ред.). Според обичая, на същия ден се правеше курбан, като се колеше мъжко агне. Това се правеше и в моето семейство. Моят баща беше фанатично религиозен и не отстъпваше от обичаите. Беше църковен певец и понеже в селото нямаше свещеник, той извършваше всички обреди в църквата.
Същия ден го видях пред иконостаса да завързва краката на едно хубаво агне и да залепва запалена свещ на рогцата му. Когато влязох случайно в стаята, агнето ме погледна, избля и от очите му се търкулнаха бистри сълзи. В момента ми се стори, че тъкмо от мен иска помощ, че и то иска като мен да живее на хубавия слънчев свят. С младежка дързост се противопоставих на баща си, но той ме нахока и ме изпъди навън. В този момент твърдо реших да скъсам с месоядството завинаги. На обяд решението ми създаде голяма тревога на семейството. Особено майка ми с голяма мъка понесе моето упорство, но с течение на времето се примири, защото си припомнила някакъв свой сън. Когато съм се родил, тя се унесла и видяла от запад към изток да се носи високо по небосвода златен манастир. Когато дошъл над нашата къща, аз съм побягнал след него. Тя викала и искала да ме спре, но аз съм отишъл с него към далечния изток. При спомена за този сън майка ми се утеши и не възразяваше за моя начин на живот.
Вегетарианството ми обаче портече доста трудно в казармата, особено по време на войната, и аз трябваше да устоявам на трудностите.
***
ЗАСЕГА ТУКА ТОЛКОВА ЗА БР.ВЕЛКО, НО ДРУГ ПЪТ НЕПРЕМЕННО ПАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕМ КЪМ НЕГО. Това не са една и две книги, а трябва да се проучат и пиесите му.
Ето какво казва Христо Маджаров за него и за други важни личности от Братството:
https://www.youtube.com/watch?v=NQTbe3nLrJk
ВЪВ ВРЪЗКА С ВЪПРОСИТЕ, КОИТО СИ ЗАДАВАМЕ ЗА ЕДНО ИЛИ ДРУГО ЯВЛЕНИЕ В БРАТСТВОТО И ШКОЛАТА и техните имитации, приятели питат какво да мислят по следните въпроси: 1.Когато някой твърди, че лично Учителят бил казал нещо велико за него или други твърдят такова нещо, или че Учителят или друг висок дух говори и действа чрез даден човек, има ли зрящи и чуващи в Акаша, за да сравнят тия твърдения и цитати с ДЕЙСТВИТЕЛНОТО положение? 2.Когато сравняваме изказванията на Учителя Беинса Дуно за уставите, собственостите и мандатите в "братството" с това, което се прави след 1944 г. у нас и по света, на какво може да се дължат драстичните разлики? 3.Когато Учителят говори едни неща за Русия и славянството, а други говорят точно обратното или въобще не ги споменават, какво може да означава това? 4.Като се сравнят диаметралните противоположности в писанията, лекциите и поведението на някои последователи един спрямо друг, както и по отношение на Учението на Учителя и ЕДИНСТВЕНАТА Вътрешна Школа, която е НЕГОВАТА, как може да се обяснят твърденията на някои хора, че Учителят ги бил лансирал, одобрявал и препоръчвал с ЕДНАКВА сила. Например, Драмите на Тод (Стоян Диловски) и тяхната концепция, както и пиесите на Петрушев и тълкуването на някои основни понятия в книгите му? 5.Защо Учителят категорично и нееднократно е настоявал делото на Петрушев да остане в пълна тайна и да е валидно само за най-вътрешните му последователи, и дали това Негово изискване е важело само за тогава - или днес вече не важи и имаме право да обнародваме нашироко книгите на този автор за "Вътрешната школа"? 6.Същестува ли небесна наука за корелацията на идеологиите ни с вида на нашия череп, нашето лице и нашето тяло, както и с поведението ни? Има ли в тази наука и дисциплина "сравнителна антроидеологистика", която да проучва разликите между нас и Абсолютните Еталони, представени от вида и ученията на ИСТИНСКИТЕ Мъдреци и Учители?
КАРТИНКАТА: Егрегориархът винаги е безподобен, най-велик, единствено прав, несменяем и над всички.
СЛОВОТО НЕВЕДНЪЖ КАЗВА, ЧЕ СЛЕД КАТО СИ ЗАМИНЕ ЕДИН ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ОТ ТОЗИ СВЯТ, ЧЕРНАТА ЛОЖА МОМЕНТАЛНО СЛАГА РЪКА ВЪРХУ УЧЕНИЕТО МУ И ГО ИЗВРАЩАВА ПО НАЙ-РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ, А МНОГО ОТ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ МУ НЕ ИСКАТ ДА ИЗПЪЛНЯВАТ НАЙ- БАЗАЛНИТЕ МУ СЪВЕТИ. Започва люта борба за изяви, власт и собствености, лъжемандатите и търговиите се точат с десетилетия. Когато злото е заплашено, то взривява всички мостове след себе си и отравя и това, което не е успяло да отрови. С поведението си иска да срине окончателно престижа на Учението, което е имитирало и експлоатирало.
Егрегориархът винаги е безподобен, най-велик, единствено прав, несменяем и над всички. Има си вярно стадо, което дои, стриже и наказва. И някои други работи. Ако някоя не блее в тон него и не го гледа отдолу-нагоре, отива за закуска или я гони. Не може да се върне повече никога, освен ако не се покае. Когато плячката е слон, егрегориархът си прави глутница, но ако някой се хвърли преди него, разкъсва го. Има си и чакали, които чакат да им остави мърша или кокал. А също - и ТЕ да се покажат на сцената.
УЧИТЕЛЯТ: : : Ако е въпрос за имоти, за здания, трябва да знаете, че новото учение не проповядва строежи на здания, не проповядва закупуване на имоти, на земи. (Призови Симона!, НБ , София, 16.10.1927) : : Някой дал къщата си под наем. - Оставете сега тия ваши заблуждения! Щом имате наематели, вие не сте в Учението. (Вяра безгранична и любов безгранична, ООК , София, 1.7.1936) : : Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!". - Ами че какво се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? Цялата ви грешка е в това, че вие искате, като дойдете тук, да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по божественому! (Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923) : : При образуване на дружеството са нужни поне двама души: председател и подпредседател. Те изработват устава на дружеството. След това се записват членове, от които избират останалия състав на управителния съвет: секретар, подсекретар и касиер... (Методи за хранене, МОК , София, 11.5.1928) : : /Мнозина/ се уповават само на своите ренти или доходи.(Фарисей и Митар, НБ , София, 18.10.1914) : : Човек не е дошъл на земята да си прави къщи, да ги дава под наем, да става рентиер! (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918) : : "Кого ще последваш? – Великия Учител на живота!". Когато четат този стих, хората започват да разискват върху него. Те се страхуват, че ако раздадат имането си, ако се откажат от къщата и от парите си, ще осиромашеят, ще се лишат от условията на развитие. Бог не иска вашите имоти! Той не се нуждае от вашите къщи и пари!(Спасението, НБ , София, 25.2.1917) : : Някой си прави къщи, купува си имоти, дава под наем, но вместо да осмисли живота си, още повече се обърква. (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918) : : Не им вярвайте - те мислят само за нови дрехи и обувки, за къщи и имоти! (Призваните, НБ , София, 3.11.1918) : : Те говорят за ниви, къщи, за лозя, за имоти, за наследяване /.../ (Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919) : : Да обикнем хората като свои братя и да не пожелаваме техните имоти! /.../ (Ще живее, НБ , София, 7.12.1919) : : Ония, които са градили къщи и трупали имоти, ще се видят в чудо, когато всичко изгубят и се намерят на пътя. (Работи на лозето ми, НБ , София, 14.12.1919) : : Аз не искам ученици, които имат къщи, ниви, имоти, а позорят името Божие! (Молих се, НБ , София, 18.4.1920) : : И хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др.(Нито се променя, нито се изменя, ИБ , В.Търново, 14.10.1920) : : Ако имате къщи, пари, имоти, ще станете ли по-красиви, по-здрави, по-учени? (В правда, истина и святост, НБ , София, 26.6.1921г) : : Ако човек само веднъж е влязъл в ада, като дойде на земята, ще се освободи от всичко временно, преходно, и ще каже: "След като минах толкова мъчения и страдания в ада, нищо повече не искам; нито пари, нито къщи, нито имоти – нищо не искам!" (Дойдох да изпълня, НБ , София, 18.2.1923) : : Те казват: „Да си направим къщи, да си купим имоти, да имаме рента за препитание“. (Дерзайте, Аз съм, НБ , София, 13.5.1923) : : Това Добро с пари не става; с дрехи, с обуща не става; с имоти, с къщи, с ниви – не става.(Добрите и лошите, ООК , София, 30.4.1924) : : /Един ден проповедникът/ събира всички тия, на които епроповядвал цели 20 години, и им казва: „Аз ви проповядвах толкова години, но не ви казах де се крие същността на Христовото учение. Христос казва: „Ако имаш две дрехи, дай горната дреха на ближния си“. Това подразбира, ако имаш пари, имоти, да ги разделиш с нуждаещите се“. Разправил им той как трябва да се постъпва с бедните. И какво става след това? - Не се минава много време и последователите му започват един по един да идват у дома му и да разправят, че сега са доволни от него и харесват проповедта му... В скоро време обаче къщата му се изпразнила от тия посетители и той останал само по палтото и долните си дрехи... Те го обрали - и след това престанали да ходят у дома му. (Дойде глас, СБ , София, 23.8.1927г) : : Ако започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание да се осигурите на земята. (По пътя на природата, МОК , София, 25.3.1928) : : Съвременните хора са дошли до положение само да ИСКАТ от Бога: едни искат къщи и имоти, други – дрехи и обуща, трети – сила, здраве; четвърти – удобства и лек живот, без мъчнотии и страдания. Който отива при Бога, трябва да се откаже от просията. Какво изпитва човек, когато на вратата му хлопат десетина просяци на ден? На едного дава, на втори дава, докато най-после сърцето му се затвори и ожесточи. Бог не се ожесточава, но затваря сърцето си за онези, които само просят, без да дават нещо от себе си. Пазете себе си и другите от ожесточаване! (Гордост и ревност, МОК , София, 31.8.1928) : : Всеки трябва да бъде богат не с пари и имоти, но с добродетели. (Една аксиома, ООК , София, 8.5.1929г) : : Кое ще се спаси? - Не нашите къщи, не нашите имоти, не нашите дрехи, но друго нещо ще бъде спасено. ДУШАТА на човека ще бъде спасена. (Влязоха в ладията, НБ , София, 24.11.1929) : : Може да останеш със съзнанието, че си бил богат, че си имал имоти, но какво ще придобиеш с това съзнание?(Път на вътрешно разбиране, УС , София, 21.4.1931) : : Какво изисква Бог от човека в най-новата епоха, която идва вече в света? - Пак чистота: чистота в мисли, чувства и действия. Истинският живот се основава върху чистотата. Всичко друго - къщи, имоти, пари, даже и знанието, са непотребни неща. - Защо? - Защото те имат отношение към временния живот.(Полюси на доброто и злото (Двоен дял), ООК , София, 11.11.1931) : : Кой живее днес с вяра? - Да живееш с вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя вътрешен мир. "Уповавам се на Господа..." - Всъщност, ти се уповаваш на къщата и на имотите. (Даване и вземане, УС , София, 16.10.1932) : : Да вярваме във всички удобства, за къща, за имоти, за облекло и т.н., тия неща са маловажни. (Думи на Правда, НБ , София, 11.12.1932г) : : Който избере материалното богатство, изразено в пари, в имоти, той ще се домогне до външната страна на живота. Такъв богат човек може да бъде учен, може и да не бъде учен. Обаче при това богатство той непременно ще бъде неспокоен. Материалното богатство е товар за човека. Ако натоварите един кон със злато или със скъпоценни вещи, най-малко десет пъти ще се изпоти той, докато занесе товара на определеното място. Ако позлатите седлото, гемовете, подковите на коня, той може да бъде красив, но в края на краищата, ще каже: „Нищо не искам, освен свободата си!"(Великата формула, СБ , София, 3.9.1933) : : Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. - Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло. (Божествен и човешки порядък, УС , София, 15.4.1934) : : Дайте ми пример за един човек, който е бил много богат, който е имал къщи и имоти на разположение, да е останал жив.(Дерзайте!, НБ , София, 28.10.1934) : : Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си, понеже се уповават на чуждото, както и на временни неща. Те се уповават на парите, на имотите си, на децата си и т.н. МАЛКО хора се уповават на Бога, а още по-малко изпълняват волята Божия. Който се уповава на Бога и изпълнява волята Му, ТОЙ е човек, създаден по образ и подобие на Бога.(Насилията под слънцето, УС , София, 3.3.1935) : : Натрупването на плътта показва, че тя има много желания: тя иска да яде, да събира много богатства и имоти.(Роденото от плътта, НБ , София, 10.11.1935) : : „Щом живеем на физическия свят, ние се интересуваме повече от материални работи: пари, къщи, имоти.“ - Това са временни неща. Птичката, млекопитаещото нямат пари и къщи, но живеят, размножават се и растат. Значи, материалните неща са временни. Те не представляват идеал за човека. Те се менят според времената и условията, а заедно с това и според нуждата от тях. Мнозина си правят къщи, с цел да печелят от тях.(Вътрешният закон, УС , София, 17.11.1935) : : /Днес/ човек не се почита за достойнството, което има като душа, но се почита за парите, за къщите и нивите, за говедата, за имотите, за физическата му сила. Това е почит на външни неща. Тя не почива на онова, което човек носи в себе си, което е неизменно. Парите, говедата, къщите, имотите, богатството може да ви се отнемат. Какво ще правите тогава?(Реалността в живота, УС , София, 3.1.1937) : : От всички се искат чисти мисли и чувства, за да не нарушавате хармонията на природата. Най-малкото нарушаване води след себе си голямо наказание. Всяка нечистота, всяко недоволство, всяко роптание и оплакване се отразява болезнено върху съществата от духовния свят. В тях всичко е красиво, хармонично, пълно с любов. Днес духовният свят е пълен с оплакванията на хората. Всички се оплакват, че нямат пари, имоти, къщи, дрехи, добри условия и т.н. Обаче на тия оплаквания не се дава никакъв отговор и внимание. Човек има право да се оплаче само един път в живота си, и то след като е живял 120 години. Това се отнася до ония, на които съзнанието е пробудено. За обикновените хора се позволява по едно оплакване на година. Понеже хората се оплакват много често, почти всеки ден, оплакванията им не се приемат.(Вътрешна просвета, СБ , РБ , 7-те езера, 15.7.1938) : : Като изучават човека, френолозите обясняват кражбата със силно развит център в човека за придобиване на нещо: пари, ядене, имоти.(Еднообразие и разнообразие, СБ , РБ , София, 27.8.1939) : : Всички хора искат да изправят живота си, да развият ума и сърцето си, но не знаят по какъв начин, затова очакват на външна помощ. Те разчитат на парите си – това е външно условие; разчитат на имотите си – и това е външно условие; разчитат на хората – това е последното условие.(Двама или трима, СБ , НБ , София, 14.9.1941) : : Някой казва, че има къща, ниви, имоти, че е богат. Всъщност негова ли е къщата, негови ли са нивите? - Къщата му е направена от материалите на природата; нивата също принадлежи на природата. Той е взел всичко от природата и казва, че е негова собственост... Човек се е оплел в своите понятия, объркал се е, и след това сам не знае кое е истина и кое не е.(Лъжа и истина, СБ , София, 19.9.1941) : : Сега и на вас казвам: който се опита сам да скъса връзката си с Бога, той е подписал вече присъдата си. Освен тебе, никой в света не е в състояние да скъса връзката ти с Бога! Който се стреми към Новото, той е готов да скъса връзките си със старото, с преходното в живота. Той не съжалява, че е беден, че няма къщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота с всичките мъчнотии и противоречия, на които се натъква.(Ценни неща, НБ , София, 31.10.1943) : : Вярващият разчита на това, с което ДНЕС разполага; невярващият разчита на наследства и завещания. Не оставяйте никакви завещания!(Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918г) : : Светът ще се оправи, когато хората се откажат от наследства, придобити по нечестен начин.(Сеятелят, София, 27.3.1921) : : Истинската Христова църква не се нуждае от завещания. Нека богатият завещае имането си на бедния! ТАКЪВ е Божественият закон.(Няма пророк, НБ , София, 14.11.1926) : : . /Истинското/ християнство не позволява да се правят никакви завещания! Каквото даде бащата на сина си, да го даде приживе - да не оставя никакви завещания, та да се карат след смъртта му. А каквото остане, да го задържи за себе си, да го раздаде и на другите, както той разбира. (Светите Твои градове, НБ , София, 12.5.1935) : : Когато се образува някоя комуна, забелязвам: отиват там, но ще седнат и казват: „Искаме услуга - плащаме..." - Там, дето има плащане, НЯМА комуна! В една комуна всички трябва еднакво да работят. Всеки трябва навреме да дежури - да тури престилката, да работи. Сега дойдат, седнат като рентиери - все един да сипва. - Не, днес един ще сипва, утре - друг, трети. През цялото време ще се изреждате. ТОВА е комуна! /Коментар: това с пълна сила важи и за ръководителите и сценичните фигури: сперд Учителя, мандатът на всеки е само едно денонощие - б.с./ (Образуване на добрите навици, МОК , София, 7.2.1923) : : Ако сте постъпили погрешно, друг въпрос. Например, дадете на един брат 100 000 лева. - Ако му дадете тия пари, вие го разваляте. Той ще ги даде в банката, ще почне да взема лихвите, ще стане рентиер. (Три правила за ученика, ИБ ,БР , София, 9.9.1923) : : Сега мнозина от вас сте рентиери.(Мъртвите и живите линии, ООК , София, 8.1.1924) : : Вие, като не разбирате закона, казвате: „Животът е нещастен!“ Защо е нещастен? - Защото искате да бъдете рентиери. (Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924) : : . Съвременните хора искат синовете и дъщерите им да бъдат добри, умни, да бъдат истински християни, а при това, търсят охолния живот - да прекарват като рентиери. Това е несъвместимо с Божиите закони!(Ще оздравее момчето ми, НБ , София, 27.11.1927) : : Това значи да седите като рентиери и да очаквате всичко наготово.(И огорчи се в сърцето си, НБ , София, 14.4.1929г) : : Мнозина не успяват в живота си, защото живеят като рентиери, като клиенти на някоя гостилница. Рентиерът не се интересува отде идат парите и как са спечелени.(Правилни физически отношения с природата, МОК , София, 13.9.1929г) : : Да, ИМА рентиери в света.(Вечното благовестие, НБ , София, 13.10.1929) : : Вие очакавате като богатите хора спасението да ви дойде отдругаде, като рентиери - да дойде отвън, без да работите.(Упътвания и наставления, МОК , СБ , 7-те езера, 15.8.1930) : : Вие сега сте научени да живеете както живеят рентиерите. Всички до един сте рентиери! Тази философия на рентиерство всички сте я разбрали. Като дойде месецът, ще ви донесат парите... Работата ви толкоз става "уредена" - следующия месец пак... Вие само очаквате да ви донесат парите... (Вечният порядък. Най-силното у човека, ООК , София, 27.9.1933) : : Какво може да разбере богатият син от живота, щом баща му е оставил голямо наследство и той живее като рентиер?(За да благовествам, НБ , София, 29.10.1933) : : Ти седиш и очакваш като рентиер наготово. Направил си една къща, дал си я под наем, искаш да уредиш работите си. Казваш: "Чудно нещо, защо не се уреждат работите ми?" – Има стечение на известни изключителни обстоятелства. Къщата ти е много добра, хубава, но още като влезе в къщата ти, ти си помѝсли, че си напълно осигурен, че всичките ти работи са наредени, а забрави да помислиш и за друго нещо - да определиш своите отношения към Първата Причина. Тези, които влязоха в къщата ти, бяха добри хора, но пропаднаха. /Коментар: значи, не само наемодателят се хвърля с главата надолу в пъкъла, но и наемателят, който е в неговата аура, дори и да не рентиерът живее на същото място. Стените и вещите на имота му са пропити са пороците и материализма му или с мисълта за осигуряването по този начин - дори и да е духовен и религиозен. Същото важи и за наемодателя - ако той е по-чист от наемателите си, а те живеят нечисто, всичките им етерни, астрални и ментални миазми го обстрелват денонощно. Нещо още по-страшно: когато религиозен дава нещо под наем или продава на религиозни; не дай си Боже - на приятели. Съдбата и на двете страни в ада ще е незавидна дори и пред тази на атеистите - б.с./ (Каквото вържете на земята, НБ , София, 24.3.1935г) : : Сега вие сте като рентиерите. Вие имате идеята на рентиерите. Вие разглеждате живота от съвсем друго становище. Това положение трябва да го оставите! А пък сега и сърцето ви - на кой ли наемател не е дадено?.. (Радиации, ООК , София, 18.3.1936) : : И ако ви питат сега: „В какво седи вашето общество, какви са принципите му, какъв е уставът му? “, какво ще кажете? – Първият член от устава на новото общество е да прощаваме не по старому, а по новому. Какво правят хората днес? – Прощават, но по старому си взимат парите...(Колко пъти да прощаваме?, НБ , София, 27.1.1924) : : Днес хората са опорочили живота си - аз не виждам никаква разлика между духовните и светските хора. Когато дойдат да защитят интересите си, и единият, и другият си държат къщите, взимат наемите си.(Изгряващото слънце, НБ , , 4.5.1919) : : Наемите - и те са три пъти по-големи; разбирате ли вие всичко туй?(Плачът, НБ , София, 16.11.1921) : : Някой се заеме да прави къщи. Той си направи две-три къщи, даде ги под наем и всеки месец ходи да събира наеми от кираджиите си.(Център на живота, ООК , София, 23.10.1929) : : Някой направи няколко големи, хубави къщи, и ги дава под наем. Между наемателите му влизат и непознати, И ПРИЯТЕЛИ. (Простри ръката си!, НБ , София, 31.12.1922г) : : Не разчитайте на наематели, те са загубена работа! На никакъв наемател не разчитай! Дойдеш ли до наематели, табана-кувет /беж да те няма!/(Единият лев, ООК , София, 30.10.1935) : : Бездомникът не съществува ли? - Съществува, но под наем. А пък не е хубаво да бъдеш наемател. Много е по- хубаво да имаш собствена къща. Влизаш в един хотел, лягаш на едно кресло, дето какви не хора са лягали. - Не си струва това! (Право и безправие, ООК , София, 3.11.1937) : : Не правѝ двуетажна къща, та после да имаш наематели. Той мѝсли, като си направи къща, да си има наематели и да се осигури... - Нямала си баба работа, та си купила прасенце! Най-голямото нещастие, което може да сполети човека, това са наемателите!/.../. Направѝ си една къща, в която ти САМ да живееш. Не правѝ къща за ХОРАТА да живеят.(Основното правило, УС , София, 22.1.1939) : : Колко хора са собственици днес на къщи, на лозя и на ниви? Следователно, МАЛКО хора познават Реалния Живот. Повечето хора са наематели - живеят в чужди къщи. Днес живеят в една къща, след известно време напускат старата къща и отиват в нова. – Защо? – Хазяинът им предложил да си излязат. Той намерил други наематели, които ще му плащат повече. Те му говорят за Христос, за Бога, но той не иска да знае.(Двете царства, СБ , РБ , София, 25.8.1940) : : Направиш една къща на 4–5 етажа - защо ти е къща на 4–5 етажа? Ти я правиш, с оглед да поставиш наематели. - Тебе ти трябва една къщица по Бога – една стая за спане, една стая за прием, една стая за ядене и кухня. три стаи и кухня са достатъчни. Като ти дойде някой гост, ще го приемеш. Защо са ти четири етажа?(Процепът на Любовта, УС , София, 10.11.1940) : : „Кираджия“ как се казва на български? – Наемател. Не можете ли да дадете вашата къща на някой ваш възлюблен приятел, който иска да живее във вашия апартамент? /.../ Повикайте ваши приятели да съжителстват! А сега вие казвате: „Да забогатеем, да имаме 10–15 къщи...“ - В оня свят ще срещнете само ония хора, които сте обичали на Земята. В оня свят, щом срещнете онези, които не сте обичали, те ще обърнат гърба си. Щом срещнете онези, които сте обичали, те ще обърнат лицето си. Тъй че, на едните ще гледате гърба, а на другите – лицето. Тези, на които гледате лицето, ТЕ са, които сте ги обичали и са ви обичали! Онези с обърнатите гърбове към вас са, които не сте ги обичали и които не са ви обичали. Вие срещате един камък... Какво е един камък? - Онзи, когото не са обичали хората, на камък е станал. Необичаните хора са станали камъни. Ако ги обикнем, ХОРА ще станат.(Пътят на праведния, НБ , София, 3.1.1943) : : Трябва да разбирате, когато дойде Духът. Или някой Учител, Ръководител - да не е от Черното Братство и да ви изиграе.(Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915г) : : Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни.(Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919) : : Тези лъжливи учения на Черното братство идват да изопачат стиховете на Светото Писание.(Великата майка, ИБ , БС , София, 26.2.1920) : : Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви - ремъци! А ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата си рака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. Черното братство вас ви е поомотало, то направи цяла буря! Грехът пред Бога си е ГРЯХ! (Съчетание на отношенията, ИБ , БС , София, 8.8.1920) : : Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път. Туй сега не ви го казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство... Бъдете спокойни – няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си. (Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили, СБ , В.Търново, 22.8.1921) : : И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго. Т.е., казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на черното братство. Те обичат много да глаголят; и всеки, който много говори, помага на черните братя. Който много говори и който никак не говори - и двамата помагат на черните братя. А който малко говори, но умно, спомага на Белите Братя. „Малко“ значи есенцията - ТЯ ни трябва. (Отрицателни и положителни черти на ученика, ООК , София, 4.4.1922) : : Когато имате някой тъмен въпрос, ще попитате /чистия/, защото и другите ученици - на черното братство, - и те ще ви посещават.(Закон за енергиите, МОК , София, 10.5.1922) : : Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща - ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помните...". Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални "номера" - и ще го помниш... (Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни), ИБ , БС , В.Търново, 2.6.1922) : : Пазете се от онази старост, която води човека към залез, която го обезсилва, прави го недоволен и сърдит. Изпадне ли в това състояние, човек се свързва с черното братство. Каквото види в младия, той е готов да го морализира, да го критикува. Старият не трябва да се сърди, нито да съди младите. Казано е в Писанието: „Не съдете, да не бъдете съдени“. Който съди, лесно остарява. Вместо да се повдига, той постепенно се хлъзга и пада.(Изгрев и залез, ООК , София, 2.6.1922) : : Много от Бялото Братство се дегизират и отиват в черното братство, за изучават методите им; и много от черното братство пък отиват в Бялото Братство да изучават техните методи. И ТАМ е мъчното, понеже злото - това са интелигентни същества от черното братство. Някои мисли са образувани от Бялото братство, а някои от – черното братство. Има мисли и чувства, които идат от Бялото Братство, но има и такива, които идат от черното братство. Ако учениците на черното братство прилагат положителни методи, колко повече ученикът на Бялото Братство трябва да си служи ИЗКЛЮЧИТЕЛНО с положителни методи! Ученикът на черното братство минава през школата на Белите братя, изучава техните методи, започва работата си в тяхно име, но щом дойде до своите лични интереси, той ги използва изключително за себе си, забравя интересите на своя ближен.(Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922) : : МАЛКО учени хора има в Европа, които имат /истински/ окултни познания, много малко са те. Бялото Братство СЕГА отваря тази Школа, а досега то е държало своята Школа затворена. И малцина са влезли в нея. Христос казва: „Малцина са влезли през тесните врата.“ Сега се отваря този широк път – да влезете и да учите тази велика наука на Бялото Братство. Туй, което се говори и пише за окултната наука – то е още далече. То е от Черното братство, от черната магия: то не е наука, то е помия, ако искате да знаете! И ако вие не вярвате в най-благородната философия, в най-благородните вярвания на хората, приложете ги на опит. В продължение на 20 години от живота си ще видите какви ще бъдат техните резултати. В дъното на всяка една философска система в сегашния свят се крие един червей. Те са неща хубави, но в дъното им се крие един червей, който е развалил плода и ще го изяде. Ти ще работиш 20, 30, 40 години, и когато плодът узрее, мислиш, че е хубав, но ще видиш, че червей е изял семката и плодът е опорочен.(Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922) : : Значи, този големец е учил, той е БИЛ ученик на Окултната школа, но е служил и на двете школи. Този големец е изучавал системите и на двете братства – и на Бялото, и на Черното - служил си е и с двете. /.../ И Христос, за да го опита, не му каза: ”Ти не говориш Истината“, но му каза: „Понеже казваш, че всичко си направил, то едно ти не стига: всичко, що имаш, продай го, раздай го на сиромаси и дойди да Ме последваш.“ А той, като чу това, наскърби се, защото беше много богат, а за да стане богат, лъгал е, крал е, всичко е правил. И като го видя Иисус, че се наскърби, рече му: „Колко мъчно ще влязат в Царството Божие тези, които имат богатство!". В Бялото Братство светията жертва своето благо за своите ближни, а в Черното братство "светията" жертва своите ближни за своето благо. Тази дума може да се вземе и в прав, и в отрицателен смисъл. /Истински/ светии и сега има. Те живеят чист и свят живот, заемат незавидно положение. Светиите никога не са живели в пустините. Тези, които живеят в пустините, са отшелници, но щом научат законите, те се връщат при своите близки и стават пророци. Почват да пророкуват, да тълкуват - дават наставления на хората как да живеят, как да се лекуват, имат знания и мъдрост. СВЕТИЯ е той, свят човек – БЕЗКОРИСТНО работи! И не само туй, но като се погледне цялата аура на такъв човек, той е облечен в една бяла дреха, със светлина. По това се отличава – с грамадна светлина е той! Вечерно време той свети, и денем свети. Черното братство не може да търпи такива хора. Черното братство няма такива светии. (Живот вечен, СБ , В.Търново, 24.8.1922г) : : Много от учителите на Черното братство са свършили Школата на Бялото братство, знаят всичките ѝ методи и ги употребяват за Черното братство. Учителите от Черното братство, които знаят методите и на двете Школи, често употребяват методите на Бялото братство в полза на своята Школа. Учителят на Черното братство носи в себе си робство за душата, тъмнина за ума и нечистота, опорочаване на сърцето. Без да искате, попадате в Черното братство. И обратното се случва: ако ученик от Черното братство се занимава с положителните черти на своя характер, той става ученик на Бялото братство. Като видят, че знаете много, от Бялото или от Черното братство ще ви поканят на служба.(Допирните точки в природата, МОК , София, 4.10.1922) : : Друго криво положение у съвременните хора е мисълта, която те поддържат, че трябва взаимно да се завладяват. Това е лесно, но не е позволено. Черното братство разполага с ред методи за това. Като завържеш краката и ръцете на един заспал човек с въже, ти си го завладял вече. Щом се събуди, ти му казваш: "Сега АЗ заповядвам!" — Какво печелиш с това?- Тялото на човека можете да владеете, но никога неговия ум и неговото сърце! (Отличителни качества на волята, МОК , София, 11.10.1922) : : Когато един маг на черното братство и един маг на Бялото Братство се срещнат, те се здрависват, говорят си приятелски и пак се разделят приятелски. /Един ден първият срещнал втория и му казал/: "Преди малко аз срещнах двама от твоите ученици и ги прострях на земята...“ – „Радвам се, че ти си им дал един хубав урок - да знаят как да приказват...“ Когато някой черен маг простре някого на земята, белият маг му казва: „Аз се радвам, че си му дал един добър урок - да знае как да употребяват езика си.“ Следователно, нямате право да кажете, че някой е от черното братство. Духовете от Бялото Братство носят големи звезди или на челото, или над главата, а онези от черното братство нямат никакви звезди. Ако един черен маг се опита да си /подпали/ звездата, въпросът е свършен - изключват го от черното братство. Ако вие мислите само за черното братство и виждате хора все от черното братство, вие сте свързани с черното братство и сте техни членове. Щом се прекъснат съобщенията ви с Бога, вие сте вече в тъмнина, в пътя на черното братство.(Качества на ума, сърцето и волята, ООК , София, 25.2.1923) : : Ако влезете в черната школа, в черното братство, там не търпят съмнение. В черното братство искат, като правиш зло, да мислиш, че то е необходимо, че то е доброто в даден случай. /Коментар: в беседата се обяснява, че и в Бялото братство не търпят съмнение, но има голяма разлика в реакциите на черните и белите адепти в такива случаи. Който не ги е изпитал, само той не знае как му се отразяват - б.с./ (Вяра и съмнение, ООК , София, 17.6.1923) : : Когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу към земята. Защо? - Защото тия течения ви свързват с центъра на земята, вие сте свързани с черното братство. (Проява на разумните сили в природата, ООК , София, 1.7.1923) : : ЧУДНО е как може да си излязъл от Бога - и да не си честен! Честен е онзи, който пази свободата на своята мисъл! Младите, които изучават окултната наука, се намират пред една опасност – лесно изменят своите възгледи. Тогава де е истината? В коя школа ще я намерите? - Две школи има в света: едната е школата на Всемирното Бяло Братство, а другата – школата на черното братство. Центърът на първото Братство е на Слънцето, а на второто – в центъра на Земята. Всеки ден Всемирното Бяло Братство изпраща своята енергия от Слънцето, а черната ложа обира всичко, каквото срещне на пътя си. Щом оберат плодовете, черните братя се прибират в центъра на Земята. Войната, упадъкът на морала, лъжата се дължат изключително на черните братя. ТЕ развалиха света, ТЕ отклониха мисълта на хората от правия път. И смъртта е процес, създаден от черното братство. Аз превеждам: в който ден се свържете с черното братство, ще умрете! /Коментар - твърдение, директно свързано със сегашния момент, когато искат смъртта ни и и ни я налагат насилствено. Всеки избира кого да слуша - б.с./ (Ще дойдем при Него, НБ , София, 1.7.1923) : : Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно, в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. ТОВА са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата.(Ученикът трябва да разбира, ООК , София, 12.7.192) : : Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства и един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава пък /между тах/ присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат - ТРЯБВА да слуша.(Здравият ум, НБ , ИБ , Витоша, 26.8.1923г) : : Тези, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към Бога, са БЯЛОТО Братство; а другите, които са казвали, че трябва да се започне с любовта към ближния – това е ЧЕРНОТО братство. КОМЕНТАР: Това е една от най-редките антитези на Учителя да любовта към ближния, понеже и Неговото Учение, и цялото Христово Учение, и другите божествени учения постоянно ни проповядват любов към ближния. Но когато става дума за приоритети, тогава любовта към Бога, любовта към всички трябва да има голямо предимство пред любовта към ближния, без да я изключва или омаловажава. Само майката има право да се посвети изцяло да детето си, докато е безпомощно, но това не значи да не намира сили и време да служи на Цялото, ако иска детето ѝ да стане Човек и да е здраво. Любовта към ближния е от черната ложа само тогава, когато се посветим на някого изцяло поради собствения си егоизъм или поради неговия, без да реализираме и грам чистота, еволюция и живот или работа за Бога. От черната ложа е и когато по този начин се жертваме за повече хора, без да ги приближаваме и да се приближаваме към Бога, без да генерираме Чистота. Даже много сродни души, на които Бог е дал в даден живот изобилно лично щастие, нямат понятие за това, което Бог нарича "десятък от щастие" навън. Дори любовта към страдащите или към животните не е от Бялата ложа, ако това ни отнема средства, сили и време от мисията, която ни е определил Бог. Даже и това да е най-силният импулс и талант на едно милосърдие, много духовни хора не подозират, че Бог иска да се самоотдаваме и на на по-висшите форми на живот, независимо от пропорцията. Каквото и да правим, Небето иска един месец и нещо в годината или три денонощия в месеца да отдаваме "десятък от щастие", "десятък от работа за Бога" там, където се работи за БОГА, и по начините, по които иска това БОГ. Не където живеят изцяло за себе си, за близките си, за природата или даже за народа си или за "човечеството". Човечество, което живее егоистично и нечисто, не е човечество. Наистина, то ИМА нужда от помощ и спасение, но как се прави това, ЗНАЯТ САМО ХОРАТА НА БОГА - б.с./ (Основният закон на съзнателния живот, ИБ ,БР , София, 9.9.1923) : : Срещу всички организации за добро, за духовен подем, черното братство излиза с цел да внесе смърт и разстройство между тях. /КОМЕНТАР: Да съобразим тогава защо то внедрява във всички благородни общества БЕЗ ИЗКЛЮЧЕНИЕ свои хора, които да огладяват несменяемо властта, сцената и ресусрите, с цел В НИКОЙ СЛУЧАЙ ДА НЕ СЕ ИЗПЪЛНЯТ НАЙ-СВЯТИТЕ ПРИНЦИПИ НА БОЖЕСТВЕНОТО, а да се изпълняват принципите и методите на миналото, на пъкъла, на света - б.с. (Придобивки на съзнанието, МОК , София, 20.1.1924) : : Ние трябва да бъдем хора със силна воля, да владеем ума си, защото хората от света разбират психологическите закони и ви използват за зло. В света всякога търсят случаи да създадат вина, съмнение, подозрение, скарване. В Черното братство има ред методи, по които могат да ви скарат. Когато искат да постигнат известна цел, те вдигат скандал. Защо? - Целта е да се скарате, да се произведе дисхармония. Така те искат да постигнат своите цели, и от нищо нещо създават. Това не е методът на Бялото Братство. Методите на Бялото Братство са съвсем други.(Съзнателната монада, ООК , София, 28.5.1924) : : Казвам: в света съществуват ред школи, които едно изправят, друго развалят. Това са школите на черното братство. Обикновено те си служат с два различни метода, с две съвършено различни мерки за действие: добрата мярка прилагат към себе си, а лошата – към окръжаващите. Те знаят истината за всяко нещо, но я задържат за себе си. Школите на Бялото Братство имат точно обратни методи: строгата мярка прилагат към себе си, а меката, добрата – към своите ближни.(Природните звукове, ООК , София, 23.2.1927) : : И тъй, който попадне в обръча на Любовта, той трябва да знае, че е неин "пленник". — Докога? — Докато дойдат да го откупят. Черното братство плаща скъпо за всеки свой човек, попаднал в /такъв/ "плен". Любовта не иска да го задържи завинаги при себе си, но само докато му предаде един урок. След това тя го изпраща доволна, разположена, и го кани и втори път да я посети. Обаче така може да постъпва само адептът. Обикновеният човек не може още да воюва със злото. Той не трябва да му се противи, защото, като породиста кокошка или овца, злото ще го изяде. Казвам: един човек на мисълта трябва да бъде СИЛЕН. Сега много пъти вие в сражението ще отстъпите. Онези, които воюват в окултната наука с тъмните сили, с черното братство, някъде ще отстъпят. В тях има желание и те знаят тия закони, те са оперирали с тях, знаят и пакости да правят, и да крадат разбират, и да убиват, и да кощунстват разбират - майстори са за всичко в света. Ако речете в тяхното изкуство да ги надминете, хич не си правете илюзии! Вие не можете да излъжете един от черното братство. Силата ви седи в това да не може ТОЙ да ви излъже. Ако при всичките си oпити не успее да ви излъже, той изгубва всички средства. Изгубва всичките си сили ,или поне онова, с което разполага, затова остава на ваше разположение. Победата е ТАМ. Не мислете, че Любовта е слаба! Той ще се намери в обръч. Ще почне да отстъпва - тогава ще го хванете в кръга и ще кажете: "Долу оръжието!" Тогава ще насочите кобура си надолу и ще кажете: "Тръгни с мене, ще се разговаряме." Моето съзнание е будно, защото той мисли някаква хитрина, но при всяко помръдване на неговото съзнание той трябва да знае, че е ПЛЕННИК. Но не мислете, че след като го хванете, ще го задържите. Ще дойдат от черното братство, ще искат да дадат откуп, ще платят богато. Така ще го пуснеш. Ще му кажеш: "Още веднъж, пак заповядайте..." Няма да се ръкувате, ще му кажете: "На добър път! " Ще се поусмихнете и ще го пуснете. Обаче това може да го направи само един АДЕПТ.(Противоположни процеси, ООК , София, 3.4.1929) : : Безсмъртието на човека седи в съзнанието, че има душа. Като намери душата си, човек става безсмъртен. Щом изгуби душата си, той влиза в областта на смъртта. Значи, душата носи безсмъртие. Казано е в Писанието: ”И вдъхна му Бог дихание, и той стана жива душа.” Като не изпълни закона на послушанието, първият човек изгуби душата си, още докато беше в рая. Казват, че жената била врата, която не могла да издържи на напора, който упражнил върху нея Луцифер - адепта на черното братство. Какво се иска днес от жената? - Да усили, да закрепи тази врата така, че никой да не я отваря, освен Бог. Що е жената? – Жената, в пълния смисъл на думата, подразбира врата, която се отваря само с ключа на Бога. Всяка друга врата, която се отваря с ключовете на обикновените хора, не е жена.(Ела след мене!, НБ , София, 5.5.1929) : : /Обаче/ Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици (Волята Божия, ИБ , БС , София, 29.3.1917) : : Не казвам, че трябва да напуснете света и да отидете по горите. Ние не се нуждаем от калугери и постници. Те имаха значение в миналото. (Сеятелят, НБ , София, 27.3.1921г) : : Ако нашитѣ калугери ще ни служатъ да прѣдставятъ Божествения животъ, това е едно посмѣшище. (Двѣтѣ жени, НБ , София, 12.6.1921) : : Правилен ли е животът на калугерите? - Те отиват в манастири, посвещават се на "Бога" по една и съща причина — отвращение от живота. Това е еднообразие, което води към изкуствен живот. Стремете се към разнообразието на природата.(Сродни души, ИБ , София, 1.1.1922) : : Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа – не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети и работници – да служат НА БОГА.(Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922) : : Свържете се с Бога - и ще постигнете всичко! Новият живот няма да ви покалугери, той няма да ви лиши от благата, но ще осмисли живота ви, дето и да се намирате. (Който дойде при мене, НБ , София, 16.3.1924) : : Мнозина от съвременните хора мислят, че като любят Бога и вярват в Него, ще заприличат на калугери, облечени в черни, отшелнически дрехи, отказали се от света, турили пред очите си завеса да не погледнат жена нито мъж, да не пожелаят нищо, освен каквото хората им дадат. – Не, това е криво разбиране. Да любиш Бога, да вярваш в Него, това значи да бъдеш истински свободен човек: да гледаш с широта на всичко около себе си, да гледаш свободно и мъже, и жени, навсякъде да виждаш чистото и доброто и да му се радваш. Ти ще обичаш всички хора, всички живи същества. Да обичаш човека с великата любов, това значи при най-малкото докосване до него да предадеш нещо. (Другата събота, НБ , София, 26.5.192) : : Млад момък или млада мома се покалугерили, облекли се в черни дрехи, в знак на "служене на Бога". - Бог не се нуждае от черните дрехи на калугерите и от тяхното "служене".(Почит към себе си, любов към Бога, обич към ближния, ООК , София, 1.6.193) : : Всички калугери бягат от жените. Наистина, ако човек не е готов да се пожертва за онзи, когото обича, тогава и Господ няма да се пожертвува за него. Ако е готов да се пожертвува, и Господ ще бъде готов да се пожертвува за него. Ако ти се откажеш от този, когото обичаш, и Господ ще се откаже от тебе. Ако ти мислиш за ближния си, и Господ ще мисли за ближния ти и за тебе. Ако ти се откажеш от ближния си, и Господ ще се откаже от тебе. Законът е такъв. (Ти си Христос, Син на Бога живаго, НБ , София, 28.2.1937) : : Срещне те черен брат - неизправими са! Само вечността може да изправи някого. Майстори са, майстори на фалшифициране - на най-лошото, да го представят в една благовидна форма. (Човешка и Божествена любов, УС , София, 28.11.1943) : : Казвам: който не върви по законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той е от черното братство!(Ден на Божието изявление, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1931)
13.12.2021 г. 07,36 ч.
ОТНОВО ЕНИГМИ… ПРОБЛЕМЪТ ЗА АДАМ И ЕВА Е ПОСТАВЯН В БЕСЕДИТЕ ХИЛЯДИ ПЪТИ. Какво иска да ни каже Словото с това? Какво не сме разбрали вече 200 милиона години?
ЗАЩО АДАМ Е С БАСТУН? Какво държи в другата си ръка и какво не позволява на Ева? Защо са си направили ръкотворни вещи и селища? Защо сатанизмът е повелил на зографа да прикрие Бога в човешото тяло; има ли нещо в човешкото тяло, което да не е Бог?
УЧИТЕЛЯТ: „Аз не съм срещал нито един човек днес на земята, на който любовта му да издържа една секунда. Любовта ни не може да издържи и ЕДНА секунда! /…/ Туй, което изгасва, не е любов! /…/ Ако САМО ЕДИН човек разреши добре въпроса в света, ВСИЧКИ хора ще го разрешат. Като не може един да го разреши, и другите не могат. В рая на Ева дадоха една задача - не я реши. И досега нито една жена не е разрешила въпроса. Всички правят погрешката на Ева. Понеже и мъжът в рая не издържà, всички мъже от памтивека същата погрешка правят - говорят за туй, което не е. Трябва да има сега една жена, която да извърши волята Божия; и един мъж да има, който да извърши волята Божия! Тогава всички, които излязат от туй поколение, ще извършат волята Божия. Законът е ВЕРЕН! Христос дойдѐ, но и Той още не е женен - няма такава „Ева“, „църквата“ не е готова. Новата Ева не е създадена още. /…/ Божественият човек е сам, той няма жена. Еви още няма. /…/
Някой казва: „Какъв е смисълът на моя самотен живот, след като Ева я няма? Ето, животните са щастливи - те си имат другарки!“ Ти търсиш Ева, къде ще я намериш? /…/
Да познаваш Бога, значи Ева да дойде в сърцето ти - НИЩО ПОВЕЧЕ! Ти ще видиш Ева тогава РЕАЛНО. Ще се зарадваш на тази Ева. Не само Адам се зарадва, но и Ева. Къде беше Ева? - Тя беше в друг рай. ДВА рая има: Ева беше в женския рай, а Адам - в мъжкия рай. Сега трябва Ева от женския рай да влезе в мъжкия рай - и тогава Адам и Ева трябва да се качат в женския рай. И като преминат тия два рая, да идат при Бога – ИСТИНСКИЯ рай на живота.“ (1943.01.01у.Пожелаване)
ВЪПРОСИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ… Всяко изречение тука е повод за дълбок размисъл с хилядолетия. Защо всички си мислим, че сме обичали повече от една секунда? Какво е, всъщност, обич – мисълта за СОБСТВЕНОТО удоволствие и кяр, за СОБСТВЕНАТА правота? Не са ли бита карта и всички идеологии и църкви по тоя пункт? Какво иска другият ВСЪЩНОСТ, защо винаги ВЪЗДИШАМЕ самички с ИСТИНСКИЯ си копнеж, който другият не го признава и ни налага СВОЯ, дори и да си мисли, че ни е предан до последния си атом? Познаваме ли някой, който да не налага на другия СВОЯТА воля? Или някой, чиято любов да не е отпаднала, ако не може да наложи СВОЕТО си?
Какво иска от нас БОГ? Какви са егоизмите на женския и на мъжкия рай? Какво значи Ева да се качи първо в мъжкия рай, за да могат после и двамата да се качат в женския рай? Какво пък може да значи после и двамата да се качат в рая на БОГА – и с какво се отличава той от техните егоистични райове? Къде е този ЕДИН човек, който най-после ще проумее всичко това и ще поиска да реши проблема както БОГ иска, а не както егоизмите ни, та и всички ние след него да го решим? Има ли някой самотник, който да се е изкачил в Бога без Ева; и някоя Ева – без Адам?
13.12.2021 г. 10,20 ч.
ПОВЕСТВОВАНИЕТО ПРОДЪЛЖАВА С ПРЕЛЕСТНИЯ ПРОСТ И ВЪЗМОЖНО НАЙ-СЛОЖЕН ЕЗИК НА СЛОВОТО. Мислим си, че го разбираме, но зад всяко изречение богословите са си били главата много повече от 2000 години - и не познаваме някой, преди да се родим в България, който да не си е разбил главата в тия главоломни усилия. Да ни е отговорил ЗАДОВОЛИТЕЛНО.
УЧИТЕЛЯТ: „Ти си някой ден радостен и весел. Ако си мъж – видял си Ева, целият си радостен. Ако си жена – видяла си Адам. Някой ден си тъжен, защо? - Като Адама си ял от забраненото дърво. Ева - и тя е яла от забраненото дърво. И двамата са се сгушили… Господ вика: „Адаме, Адаме!“ - Адам мълчи цял ден… Едва НАДВЕЧЕР Господ го намери. Ако Господ вас ви повика и вие не се обаждате; ако Господ ви каже, че трябва да пожертвате живота си, вие все ще се скриете някъде, хич няма да излезете… Мислите ли, че ако Господ ви извика да помогнете на цялото човечество, вие ще идете? - Не, вие ще се скриете. Ще кажете: „Тази работа не е за мене. Трудна работа е.“ (1943.01.01у.Пожелаване)
ОТНОВО ВЪПРОСИ
ЧОВЕК ли е някой Адам, който не може да се зарадва, като види Ева? Дали е създаден от Бога? Няма ли да умре като всички, подобни на него - болен, стар и грозен? ЧОВЕК ли е някоя Ева, която не може да се зарадва на Адам, като го види? Няма ли да умре като всички, подобни на нея - болна, стара и грозна? РОДЕН ЛИ Е ОТ БОГА НЯКОЙ, който да не стане тъжен, ако се е изкушил да хапне от дървото на етиката? – Тъжен е, защото има СЪВЕСТ. Има спомен за заповедта на Бога: Не посягайте към диахронната етика, защото иначе ще умрете. Какво е диахронна етика? - Етиката на себизма и егоизма. Представата за добро и зло на ПРЕХОДНОТО общество, което ни е възпитало. Жестоката проекция на тази представа във всеки един от нас, който ѝ е повярвал. Тоест: добро е АЗ да съм щастлив както АЗ искам, а не ти да си щастлив както ТИ искаш. Добро е МОЯТА ВЯРА, зло е ТВОЯТА вяра. Добро е МОЕТО мнение – твоето мнение е ЗЛО. Добър е МОЯТ Бог - твоят бог не е добър и въобще не е Бог, защото не е МОЯТ Бог. Добро е МОЯТА Школа, защото там АЗ коля и беся; твоята школа е ЗЛО, понеже там аз не мога да съм на сцената и да коля, да блестя и да беся така, както на моята сцена. Добро е робът ми да е МОЙ роб, зло е да е ТВОЙ. Добро е робинята ми да е МОЯ робиня, зло е да е ТВОЯ. Добро е АЗ да си живея в къщата, ЗЛО да изляза навънка в кашон, за да живееш ТИ в нея. Добро е първо да издавам МОИТЕ си книги, зло е да издам с мои средства първо ТВОЯ книга. Добро е да ми дадеш на доверие ТВОИ пари; зло е, ако си продам колата или апартамента, за да ти ги върна НЕЗАБАВНО. Или да си продам имотите и да се завра да живея в килер, за да може с останалите средства да спася от студ и смърт тия, които плащат наеми на хора без дух и душа.
ЗАЩО СЕ СГУШВАМЕ И СЕ КРИЕМ, когато Бог ни вика? Мислим ли, че Той не вижда всичко? Съвестта ни - в пясъка, а цялата ни камилска или пуешка огромна прелест е видима за всички. Та БОГ ли няма да я види?
ЗАЩО БОГ СЕ Е МОТАЛ ЦЯЛ ДЕН ДА НИ ТЪРСИ ПО ХРАСТИТЕ И СОКАЦИТЕ – нещо сляп ли е, пиян ли е, глупав ли или невменяем? Защо глупавите атеисти изтъкват несъвършенството на библейския Бог по причина, че не бил ни зърнал и хванал ВЕДНАГА? Защо не се сещат, че с практическа и педагогическа цел Той обикаля цял ден градината си НАРОЧНО - за да може поне малко в това време тиквата ни да поузрее? Колко време е един божествен ден?... - Най-малко 1000 години – все ще се покълне за толкова време от зрънцето ни божественият импулс да вървим едновременно И НАГОРЕ, И НАДОЛУ. Не само в едната посока, защото това е НЕВЪЗМОЖНО. Които си мислят, че е възможно, дава им се някакъв срок да експериментират, но виждаме какви са физиономиите им, преди да се надуят или сгърчат - преди да умрат. Тоест, Баща ни обикаля един божествен ден, правейки се, че ни търси, за да се попробуди съвестта ни да почнем да живеем за ЦЯЛОТО. Обаче атеистът, който се мисли за умен, пак пита: „Че какъв е тоя ваш Бог, който създава шкарто? Нали уж ТОЙ е създал „венеца“ на творението си - защо тогава то харесва повече офертата на Змията и си хапва с удоволствие от егоистичната етика, вместо да слуша думите на Създателя си? – Нека на този въпрос отговорят УМНИТЕ теисти.
ОСТАВА НАЙ-ВАЖНАТА ПИТАНКА: Защо не искаме да пожертваме живота си за ЦЯЛОТО човечество? Какво значи това и как се прави? С пресичане на корена ни ли се прави - или мощната корона с плодове за всички зависи от не по малко мощни корени?
13.12.2021 г. 17,11 ч.
Силата на Любовта, която може всичко!
Той е изключителен сърдечен хирург - Владимир Андреевич Алмазов (1931-2001). В кабинета си имал стъкленица със сърце. И всички в болницата знаят историята на това сърце.
В началото на 50-те години Алмазов е все още е студент четвърта година медицина. В клиниката на института е прието момиче със септичен ендокардит. Това е болест, която и днес взима жертви. Момичето е считано за безнадеждно. Поддържа температура, а сърцето ѝ отказвало. Изследвана била от водещи професори без особени резултати и, както е прието, допуснати до нея били стажантите. Сред практикуващите бил и той - Владимир Алмазов. Не, той не предложил някакво революционно лечение на ендокардит, а просто се влюбил в момичето. Започнал да го посещава всеки ден, носел ѝ цветя. Умиращото момиче също се влюбило в него и започнало бавно да се възстановява.
Те се оженили, родили им се деца. Отпразнували и сребърна сватба с лекарите от клиниката. А когато години по-късно тя умирала, завещала сърцето си на клиниката, за да се помни,че болно сърце се лекува с любящо сърце.
Не, това не е приказка, а действителен случай.
Щастливи са хората, които могат да обичат!
Щастливи са и обичаните!
Владимир Алмазов, "Сърцето се лекува с любов"
Бившият стажант Владимир Андреевич Алмазов станал световноизвестен лекар. През целия си живот е написал повече от триста научни труда в областта на кардиологията. Поверено му е отделението в Първи ленинградски медиински институт, а шест години по-късно, през 1978 г., става главен кардиолог на Ленинград. Именно той е един от първите в Русия, които изследват стволови клетки.
УЧИТЕЛЯТ ЗА АБСОЛЮТНОТО ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ЛЮБОВТА:
Без да четете информацията в скоби откъде са взети, МИСЛИТЕ ОТ УЧИТЕЛЯ ПО-ДОЛУ ЗА ЛЮБОВТА ДА СЕ ЧЕТАТ НА ГЛАС от първата секунда в 5 ч. сутринта и 7 вечерта по вашето зонално време - ДО КРАЯ НА ЖИВОТА... Който няма да има край, ако някой Я ПРОЯВИ КАКТО БОГ ИСКА. Тогава няма да има нужда от четене. За останалите - който желае и може, да си пусне при четенето Баховия концерт за цигулка и обой в до минор, а може и друго. ПРЕПОРЪЧВА СЕ И ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ ОТ ГРАНДИОЗНИ ИНТЕГРАЛНИ СРПЕКТАКЛИ В ПЛАНИНИТЕ, ПРИ МОРЕТО ИЛИ НА СЦЕНА С ГЕНИАЛНИ ЧЕТЦИ И РЕЦИТАТОРИ - НА ЕДИН ЕЗИК ИЛИ НА ПОВЕЧЕ. МИСЛИТЕ ПО-ДОЛУ ОТ УЧИТЕЛЯ СТАВАТ И ЗА ТЕКСТ НА БОЖЕСТВЕНИ ОРАТОРИИ ОТ БЪДЕЩИТЕ МОЦАРТОВЦИ, БАХОВЦИ, БЕТОВЕНОВЦИ И ПР.:
Само Любовта е в състояние да избави човека от смъртта. (Единственото нещо, УС , СБ , София, 14.9.1941)
Само любовта е в сила да възкреси мъртвите!(Още малко, НБ , София, 13.4.1924)
Само любовта може да прави операции, без да осакатява човека.(И огорчи се в сърцето си, НБ , София, 14.4.1929)
Само любовта може да спаси човека от пръсване! (Доброто и светлината, УС , София, 2.1.1938)
Туй, което душата и сърцето изискват, само любовта може да го достави. ()
Само любовта е в състояние да свърже човека с живите сили на природата, с красивото и великото в света и да вдъхне желание в него да живее. (Спорни въпроси, ООК , София, 10.4.1929)
Само любовта е в сила да подобри състоянието на сърцето. (Зарадваха се учениците, НБ , София, 18.9.1927)
Само любовта прави човешкото сърце устойчиво.(Великите хора, МОК , София, 11.9.1927)
Само любовта ще ви спаси! (И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“, НБ , София, 19.6.1921)
Само любовта е в сила да държи живота. (Бог е истинен, НБ , София, 2.6.1940)
Не е достатъчно човек само да възприеме любовта, но той трябва да знае как да я оцени и приложи. (Разнообразието в живота, СБ , РБ , 7-те езера, 14.8.1939)
Само любовта може да дадеш някому. (Три вида любов, ООК , София, 22.5.1940)
Само любовта ще задоволи нуждите на хората и в света на ума, и в света на сърцето, и на физическото поле.(Чантата на Любовта, УС , София, 1.12.1940)
Контрол може да прави само любовта. (Животът, НБ , София, 9.6.1940г)
Само любовта е в състояние да подмлади човека.(Който има уши, нека слуша, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1938)
Само който люби има отворени очи - само любовта отваря очите. (Утринна беседа, СБ , В.Търново, 19.8.1921)
Само със силата на любовта може да се подобри всичко! (Никаква лъжа, СБ , ИБ ,БР , София, 2.9.1924)
Само любовта е в състояние да утешава, да лекува страдащите и наскърбените.(Дигни одъра си!, ИБ , София, 22.3.1938)
Всичко, което любовта може да направи в света чрез нашата воля, ние можем да го сторим. (Много плод принася, СБ , В.Търново, 20.8.1922)
Само любовта осмисля живота. (Просете, търсете и хлопайте, НБ , София, 20.4.1924)
Само любовта дава сила и мощ на човека да издържа на всичко.(По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922)
Само любовта е в състояние да прероди човека.(Всичко ми е предадено, НБ , София, 18.2.1917)
В съвременния свят любовта може да се проявява само чрез добродетелта, иначе тя е недосегаема.(Допреният въглен, НБ , София, 20.1.1924)
Всеки един от вас трябва да има едно забавление, но забавлението го дава само любовта. (Съзнателният живот като забава, СБ , София, 1.9.1924)
Като изключите всичко друго, само в любовта може да има разумен живот. (Разумният живот, ООК , София, 16.7.1924)
Само любовта има право да влияе на хората. (Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919)
Само любовта може да ни направи силни. (Плодовете на Духа, НБ , София, 3.2.1924)
Но само любовта може да превърне греховете в скъпоценни камъни. (Любов и безлюбие, НБ , София, 2.2.1941)
Само любовта сближава хората. (Имаше двама синове, НБ , София, 17.6.1923)
Само любовта е реална; тя побратимява хората; знанието ги примирява; истината ги освобождава.(Последен в света, УС , София, 19.6.1938г)
Още едно нещо трябва да се знае за щастието, а именно: щастието обича само любовта.(Доброта и разумност, ООК , София, 18.4.1928)
/Кога повече няма да остаряваш и умираш?/ - Когато повярваш, че в света е реално само щастието, само радостта в света е реална и само любовта е реална в света. (Новият човек, НБ , София, 29.9.1940)
Само любовта е врата да бъдем щастливи на земята, само любовта е врата да бъдем щастливи в духовния свят и любовта е врата да бъдем щастливи в божествения свят. (Единствената врата, УС , София, 11.1.1942)
Само любовта в света е единствената сила, която може да ни даде това, което желаем.(Кой ще ви даде вашето, НБ , София, 26.3.1933)
Само Любовта носи чистотата и затуй без любов не можете да бъдете чисти.(Чистота на сърцето, СБ , В.Търново, 20.8.1922г)
Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете.(Малкият брат, ИБ , София, 1.1.1939)
Само Любовта е в състояние да измие човешката душа от калта, която се е наслоила върху нея от векове насам. (Учение и служение, СБ , РБ , София, 28.8.1940)
Само любовта е в състояние да застави човека да работи денонощно, с радост и бодрост на духа. (Как ти се отвориха очите?, НБ , София, 21.11.1926)
Животът има за цел само любовта.(Закхее, слез скоро, НБ , София, 24.11.1935)
Само любовта е в състояние да мине през студената и тъмна зона.(Опознаване, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1939)
Само любовта е в състояние да направи човека съвършен. (Равни страни, ООК , София, 13.7.1927)
Единственото нещо, което е най-възвишено и определя човека като ЧОВЕК, то е само Любовта. (Що е това?, НБ , София, 24.2.1924)
Наистина, няма по-велико нещо за човека от това да срещне любовта, да срещне Бога! Само Любовта е в сила да произведе в човека вътрешен преврат, да измени неговия живот, да даде нова насока на душата му, да го направи истински човек. (Най-високото място, СБ , София, 20.8.1931)
Душата желае и търси само любовта.(Умен, добър и силен, СБ , РБ , 7-те езера, 2.8.1939)
ЗАТОВА трябва да любим, понеже само любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати.(Правилни методи за разбиране, СБ , В.Търново, 21.8.1921)
Що се отнася до децата, те се узаконяват по причина на любовта на майката и на бащата към тях. Всяко дете, което не е родено по любов, се счита за незаконородено. Вън от любовта, нещата са незаконни. Само любовта ги узаконява. Всяка връзка, създадена вън от любовта, е незаконна. (От сърцето излизат, НБ , София, 5.1.1930)
Само любовта развързва човека и го освобождава.(Лама савахтани, НБ , София, 26.11.1922)
Защото само любовта може да ви освободи. И само Любовта, като влезе като една сила във вас, вие няма да напускате дома си, но ще бъдете толкова силни, че всичко под тези трепети ще се разтопи: всички тия въжета, железни вериги, с които сте обвързани, под огъня на тази любов ще се стопи и вие ще бъдете свободни. (Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922)
Само любовта не се поддава на писани закони.(Законът на частите и законът на цялото, ООК , София, 18.5.1932)
Само любовта може да говори за истината! (По пътя на Любовта, ООК , София, 23.10.1940г)
Само любовта може да даде на човека възможност за придобиване на истината.(Време и пространство, УС , София, 20.11.1932)
В живота само любовта може да покаже къде е мъдростта.(Мъдростта съгради, НБ , София, 9.7.1933)
Щом дойдеш до любовта – само любовта е това в света, което примирява всички противоречия на живота: и ангелски, и дяволски, и хорски, и животински – ВСИЧКИ противоречия примирява! (Безкрайните неща, ООК , София, 23.10.1935)
Само любовта прощава, само Божията мъдрост прощава и само Божията истина прощава. (Три неща, ООК , София, 16.12.1942)
Само любовта, мъдростта и истината могат да ви избавят от бомбите на живота. (Бъдете съвършени, УС , София, 14.11.1943)
Само любовта е в сила да събере всички хора заедно.(Баща и син, МОК , ИБ , София, 1.1.1937)
Само любовта е в сила да свърже всички хора в едно цяло, да се почувстват братя. (Послушание, УС , Русе, 30.9.1934)
Който люби Бога, щом отиде в другия свят, ще има „картбланш" - ще има една отворена врата за него и Господ ще каже: „Нека дойде този син при Мене! " А всички ония, които нямат това знание, ще се намерят отново на земята в много църкви, в много народи. С хиляди години ще прекарат там, докато дойдат до положение да познаят, че само любовта свързва хората, осмисля живота и дава благоденствие, сила, крепост, благост и мощ на човешкия дух. (Познат от Него, НБ , София, 7.2.1926)
Само любовта е в състояние да внесе хубавите мисли в материалния живот и туй, което нашите чувства могат да произведат в материалния свят. (Ще бъдат научени, НБ , София, 7.2.1943)
Само любовта внася светлина в ума. Само любовта внася мекота в сърцето. Само любовта внася широта в душата и сила в духа. (Двата пътя, УС , София, 10.10.1943)
Само любовта и радостта са вечни. (Плодовете на Духа, УС , София, 24.10.1943)
Само любовта е в състояние да даде една представа за божествения свят. (Каквото попросите, НБ , София, 21.4.1940)
Само любовта е в състояние да въведе човека в Царството Божие.(Само любовта е в състояние да въведе човека в Царството Божие.)
Ако искаш да влезеш в божествения свят, любовта ще ви даде билет, само любовта ще ви даде картичка, с която ще се отвори вратата на божествения свят. (Трите положения, УС , София, 12.4.1942)
Обичта е вътрешен процес. Любовта е външен процес на физическото поле. Ако влезем в духовния свят, любовта е вътрешен процес, а обичта е външен процес. В божествения свят любовта и обичта са отвън и отвътре едновременно. Там съществува само любовта. В божествения свят не съществува обичта. Там съществува любов и отвън, и отвътре. В ангелския свят и в човешкия свят съществува поляризиране на любовта, а в божествения свят, понеже любовта е отвън и отвътре, тя заема едно и също място. (Божиите блага, УС , София, 16.8.1942)
Когато завършим своята еволюция, ще остане само любовта. (Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922)
Само любовта искам да зная! (Христа разпят, НБ , София, 23.4.1922)
Ще слушаш само любовта и с никого няма да я сравняваш. ( Неразбрана и разбрана любов, ИБ , ПС , в.Острец, 22.6.1944)
Само любовта виждам, само знанието виждам и истината само виждам! (Словото стана плът, НБ , София, 27.10.1940)
Вечна е само любовта, ВСЕГДАШНА е любовта! (Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922)
Любовта може да дойде чрез майката, само тя може да даде живот. (Които гладуват, НБ , София, 28.12.1924г)
Стара, древна е само любовта! Защото стара е само любовта - Божественото, ЖЕНСКИЯТ принцип в човека. (Сторете да насядат, НБ , София, 10.11.1929)
Под "жена" разбирам ОНАЗИ идеална форма, чрез която Любовта може да се прояви.(И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924)
***
ТОВА ВЕЧЕ Е САМО ЗА ПРОЧИТ ЕДНОКРАТНО, НАУМ:
ЕДИНСТВЕНОТО, КОЕТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПРЕДАДЕ НА КЛИНИКАТА, АКО ВСЕ ОЩЕ ПАЗИ СЪРЦЕТО НА ЛЮБИМАТА НА АЛМАЗОВ, Е ЧЕ ДОКАТО НЕ СЕ СТОПИ В ЗЕМЯТА ЧОВЕШКАТА МЕКА ПЛЪТ, НЯМА КАК ДУХЪТ НА ЗАМИНАЛИЯ ДА ВЪРВИ НАГОРЕ И ДА ЕВОЛЮИРА. Това важи не само за балсамираните фараони и вождовете в мавзолеите, но и за ексхумацията: докато пепелта е цяла в непромокаемите съдове, СЪЩО има проблем в това отношение.
Колкото велик и напреднал да е и Пърси Биш Шели, той вече 200 години не може да се откъсне от Земята, защото сърцето му и до днес се пази. То не е могло да изгори на смъртната му клада и са го съхранили. Въпреки че поетическото му сърце е огромно, физическото му сърце минава за най-голямото сърце на планетата ни анатомически. Той бил млад и прекрасен като бог и бил тъй безнадеждно захласнат в небесата и Поезията, че излизал и се разхождал из полето чисто гол. Когато се връщал вкъщи в този вид, въобще не съзнавал че се разговаря така с почитателките на поезията му, които идвали да се запознаят с него и да се поклонят на гения му. Те били запленени и възхитени, например, и от ефирните му стихове за поета и хамелеона: те си приличали по това, че щом приемат някоя по-груба материална храна, мигом им изчезва божествената красота и пъстрота. Тъй като Англия е страна на Духа и свободата, затова там не е било осбен проблем хората да ходят като в рая. Щом като Уилям Блейк и жена му в имението си в центъра на Лондон без никакви дрехи се четяли "Изгубения рай" от Милтън, защото не не искали да излязат от рая; щом като Блейк казва в поезията си, че голотата на жената е създадена лично от Бога и сам той рисува Бог, Христос, ангелите и хората в този вид, какво остава за днешните нудисти, за които Учителят Беинса Дуно казва, че те ни представят как ходят всички жители с искра Божия горе на Небето?
СЪРЦЕТО НА ШЕЛИ
Ти, нестихваща рана! О, вечно самотно сърце на Поета!
И сълзà, във която се къпе оловната смърт на небето.
Нецелувани устни и жадна за слънце и мълнии нива,
и орлово око в глъбините на всичко неживо и живо.
Милиарди слънца от неистова жажда за обич и нежност -
и душа на делфин, разпиляна в безбройните трепети звездни!
По делфински нападаш витлото на всякоя гордост човешка -
и кървѝ океанът, и спира пред тебе гемията тежка...
Неизменно ранено, ти вечно към нечия нежност пътуваш,
но мълвата човешка все с мръсни обуща във тебе нахлува.
Ех ти, бедно сърце! Океан на сърцата, на музите царя!
На човешката клада самата ти плът и до днес не изгаря.
1973
Мери Шели е най-известна като автор на "Франкенщайн" и като съпруга на великия романтичен поет Пърси Биш Шели. Бракът им е бил легендарен, вдъхновявайки безброй книги, пиеси и филми през годините. Това обаче е била една краткотрайна и трагична история. На 8 юли 1822 г., само месец след тридесетия си рожден ден, Шели се удавил в залива Ла Специя, когато лодката му се обърнала при внезапна буря. Има много хора, които твърдят, че е замесена нечестна игра, намеквайки, че лодката му може да е била нарочно ударена от по-голям кораб - има някои доказателства в подкрепа на това. Разбира се, Мери е останала с разбито сърце.
Тялото му било открито едва десет дни по-късно, но то било тъй силно разложено и опустошено от водните хищници, че бил идентифициран само по дрехите му и една малка книга с поезия на Кийтс, намерена в джоба му. Съгласно карантинния закон, тялото трябвало да бъде кремирано веднага след като бъде докарано на брега, което било извършено от група негови приятели. Мери Шели не присъствала на събитието, тъй като обикновено по онова време жените не се насърчавали да ходят на погребения.
Има много разкази за кремацията на Пърси Биш Шели, всички с различни подробности. Една от най-популярните версии описва сърцето му като устояло на пламъците. Това вдъхновило един от приятелите му, Едуард Трелони, да бръкне в кладата и да го вземе. Сърцето му било дадено на Мери Шели, която го запазила до смъртта си.
Тази история станала мит през годините. След смърттта на Мери през 1851 г., сред вещите ѝ било намерено сърцето на мъртвия ѝ съпруг, увито в страниците на едно от най-известните му произведения - "Адонаис". Това, което е останало от останките му, днес се намира в двора на църквата Свети Петър в Борнмут.
14.12.2021 г. 06,28 ч.
УЧИТЕЛЯТ: "Религиозните хора казват: „НОВОТО учение…“ - ОСАКАТЕНО учение!" (1943.01.03у.Пожелаване)
ВЪПРОСИ: Кой се жени дяволски за човек или за учение? Какво допускат в поведението си хората, в които НЯМА Господ? Има ли Господ в „духовните“ имоти, злости, прения, мълчания, събрания и съдебни процеси? Как от здрави учения правим пред очите на Бога и на света поведения и учения-изроди? Кои раждат ИСТИНАТА и кои – ЛЪЖАТА? Колко се обичаме и се обменяме с РАЗЛИЧНИТЕ съидейници в Христа и в Учителя? Защо не 9, а вече над 900 месеца след затварянето на рая в България оформяме ОСАКАТЕНИ опити за братства и учения? 77 години. 77 кози кожи. Или направо АБОРТИРАМЕ Гòспода! Как това се отразява на световните събития? Къде е, тогава, всъщност, ГЛАВАТА на черната ложа: в света - или в България?
БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Знаете ли какво нещо е женитбата? Аз се чудя на голямото невежество на хората - искат да се женят… Момата - и тя иска да се жени. Хубаво, отлично е това! Ти, като се ожениш, НИТО ЕДНА ЛОША МИСЪЛ, НИТО ЕДНО ЛОШО ЖЕЛАНИЕ В СЪРЦЕТО, НИТО ЕДНА ЛОША ПОСТЪПКА в душата ти да не се яви за твоята възлюблена! Като че ГОСПОД e дошъл у тебе! И за мъжа е това, и за жената е същото - законът е все същият. Най-после - заченат ИСТИНАТА. - Истината, зачената, докато я дириш, ще мине време. Ако девет месеца мърмори тази жена, каква истина ще роди? - НИТО ЕДНА ЛОША МИСЪЛ НЕ ТРЯБВА ДА МИНЕ ПРЕЗ УМА Ѝ, НИТО ЕДНО ЛОШО ЖЕЛАНИЕ ПРЕЗ СЪРЦЕТО И НИТО ЕДНА ЛОША ПОСТЪПКА през душата! Тогава ще роди едно дете на ИСТИНАТА. Ако е мърморила, тя ще осакати това дете в утробата си. Има хора, родени осакатени.
Религиозните хора казват: „Новото учение…“ - ОСАКАТЕНО учение! /…/ Като наченете една мисъл, да я не осакатявате! Като се зачене едно желание във вашето сърце, да го не осакатявате! Като се зачене една постъпка, да я не осакатявате! Възможно ли е това? Някой казва: „Не разбирам отношението на мъжа към жената...“ Казвам: ако са такива задълженията, човек да се не жени. Който приеме това, да се жени. – „Една млада мома иска да живее с мене…“. Кажи: „Бих те пуснал да живееш с мене, ако ми обещаеш, че СТО И ДВАЙСЕТ ГОДИНИ В УМА И В СЪРЦЕТО СИ НЯМА ДА ДОПУСНЕШ НИТО ЕДНА ЛОША МИСЪЛ, НИТО ЕДНО ЛОШО ЖЕЛАНИЕ, НИТО ЕДНА ЛОША ПОСТЪПКА. В който ден допуснеш, ще бъдеш извън от рая.“ (1943.01.01у.Пожелаване)