Книга 43

 

 

1491  04.07.2014. Кога Посветените боледуват и страдат. Тръби, които свирят вярно, колкото и да са смачкани. Субективността на вкуса. 13:24:51 до Р.В Препрочитам писмата ти и виждам, че не съм отговорил на някои твои въпроси. Първо,  който казва, че сме били живеели по божествен начин, много ми е интересно как му се е побрало такова нещо в устата и с какъв акъл го е казал. Така че всички грешим и не живеем съвършено, от което следва и че си се разболяваме на общо основание. Но сега искам да поставя въпроса в друга светлина, за да противопоставя на печалния факт и един положителен. Правя това от известно време (противопоставям на антитезите тези и синтези, дори и да са художествени измислици), за да не боклуча космоса с негативизми и да не предизвиквам бумеранзи, които да се връщат и да ме удрят, според законите на мисловното въртене. За боледуването на някои хора имаме и положителни примери и обяснения. Само че, като казвам сега това, хич не се вписвам и аз в листата на съвършените... Пък за болестите да не гововорм... Обаче при Учителите и светиите има и такъв феномен: макар и да нямат собствена карма, те понякога допускат да се разболеят, за да топят кармата на народа си и на човечеството. Могат да се разкажат доста такива примери. Такъв въпрос ни зададоха и руснаците,  когато дойдоха за пръв път на Рила в края на 60-те години: били крайно озадачени защо нашият Учител се бил разболявал, понякога и много тежко, след като е съвършен. Те просто не познаваха историята на езотеризма и затова не бяха запознати с биографиите на Посветените и Учителите през всички векове. Дадох им за пример и един фантастичен разказ от техен, руски писател. За да не ти го преразказвам, прикачвам ти го сега тук като аудиофайл към моята аудиотека и библиотека "Прекрасни чудаци". Главният му герой Ерзя, ни повече, ни по-малко, спасява от унищожение цялата ни галактика чрез едно свое тежко заболяване... И единствената причина не е защото е много съвършен, а защото е много смирен - няма абсолютно никакво самочувствие (за разлика от куп духовни хора...).

            Второ, някак си съм бил пропуснал да осъзная парадок-салните думи на Н. за мене - да не ги повтарям... Разбирам го,  разбирам и други хора не само в България, които говорят такива небивалици за мене, но си го обяснявам с необходимостта на човешката душа да има съвършени хора - и като не виждат такива, влагат този образ в някого, който е на светлинни години от съвършенството... Нали постоянно срещаме фенове на разни гурувци със съмнителни учения, тела и физиономии?... Такива суперлативи могат само да отблъснат хората, когато видят на живо източника на подобни текстове. Майката на една приятелка беше крайно разочарована и даже се изказа доста грубичко за мене когато се запознахме, въпреки че тогава бях само на 40 години и изглеждах на 25... Вегетарианците поначало младеем... Разбирам я жената, тя в началото е повярвала на осиянията на Елма и си е изградила образ. Така че с Учителя и Учителите ние не можем да се сравняваме по никой показател, обаче самите те ни предупреж-дават, че след тях ще дойдат други и също ще свàлят Слово и ще правят чудеса, по-големи и от техните. Обясняват ясно, че това ще са отделни "тръби", а не самата Музика и целият оркетър и хор или целият божествен инструмент орган, каквито са Учителите. Добрата тръба обаче, ако не е крайно повредена от "бойните" действия, може и да е много смачкана и нелъскава, но все пак свири вярно. Това важи, значи, и за холизаторите - радиоапаратите на осиянията. Но мога да споделя с тебе и нещо друго, което не бих го разправил на всеки, защото там има и елемент, който може да мине за тщеславие. Дали съм красив, не знам. Има белези, че не съм се разминал с това напълно, а как е точно, само Бог знае. Когато се ожених, един ден чух как благоверната говори с някого по телефона за мене: "Абе не е красив,  ама е симпатичен...". Това не ме засегна, защото поначало нямам самочувствие, но ме накара да си спомня нещо противоположно, само за да си преговоря различието между човешките оценки и вкусове. Когато бях в оркестъра на Емил Георгиев като млад, той един ден ми каза, че ако бях жена, щял съм да бъда най-красивата на света... Това са ми го казвали и други хора. Когато бях в Москва, майката на една приятелка, художничка и скулпторка (майката) каза някому по телефона, че в момента им е на гости най-красивият мъж, когото била виждала... Аз после се погледнах в огледалото, за да открия такова нещо, и не можах да й се начудя, но човешките представи и вкусове са най-различни - като видовете животни и растения в джунглата и океана...   Учителят наистина има изказвания, че на човешкото ниво валенциите ни за реална и пълноценна обич към повече хора са ограничени, обаче много пъти ни дава надежда и за точно обратното. В случай, че се свържем с Бога, ние можем да добием "сърце, чисто като кристал, ум, светъл като слънцето, душа, обширна като вселената и дух, мощен като Бога и едно с Бога". Значи, като потенциал това е заложено в нас. Добрата новина е, че ние познаваме хора, много по-близко до този идеал от нас - удивителни хора, които проявяваха забележителен диапазон от извънредни качества и добродетели. Кажи ми дали съм ти изпратил спомените си за Братството и би ли искала да ти ги изпратя, ако не съм?

            И на мен често не ми се живее поради крайна "преумора на материала",  но няма как - ще докретаме докрай и в тоя вид и с тия спаднали батерии... Ако не знаех какво става със само-убийците, досега да съм го направил 1000 пъти. Логиката на непросветените духовно води само до това: да се приключи с този абсурден живот, който прави на практика много хора атеисти, дори и да са си мислели, че са религиозни. Да ти кажа: ако не бях получил шанс да разбера какво става и с убийците в другия свят и следвашите животи, аз на всяка цена щях да стана някъде революционер или разузнавач, за да избивам с огромна страст и омраза "гадовете"... Изпитвал съм тази ярост, затова ги разбирам. Честният човек не може да стане нищо друго, ако няма духовни познания. Та като ще се самоубиваме, поне да приключим по достоен начин - да ни убият... Мъката от нереализираната жажда за отклик е една допълнителна, а може би и равностойна по сила причина, за да иска човек да се махне завинаги от тая печална и негостоприемна земя. И тогава му идват стихотворения като това, например:

 

БАЛАДА ЗА ЛЕТЯЩИЯ ХОЛАНДЕЦ

            или Ловци на Бисери

 

Разправят, Холандец от древна легенда

кръжел край Земята на кораб от скръб...

Той слизал понякога, твърдо решен да

дари с господарка чертога си скъп.

 

Скръбта му изпридала сребърна лента

безброй векове подир кораба-диск:

той дирел оная божествена Сента,

която жадува за звездната вис.

 

Но корабът слизал и можел да слиза

по-бавно от охлюв, когато пълзи,

и само по някаква бисерна низа

от нечии предани, свидни сълзи.

 

Той търсел оная, вълшебната мида,

която го чака от веки-веков,

но нивга Холандец не слиза, преди да

съзре под черупката бисер готов.

 

О, няма го, няма го чистия бисер

в очи на жена, разпознала ликът

на тез, от чиято въздишка зависи

реки от звезди накъде да текат!

 

Такава сълза управлява вселени,

небесни царствà като пух ги върти,

топи като сняг и пространство, и време, 

и, бременна с дивни народи, трепти.

 

О, черна планета земя като яма!

О, свят ненаселен - студена скала!

Тук няма го бисерът, няма го, няма -

разби ми се корабът в тая мъгла...

                                                                 1983

1492  04.07.2014 Вдигнах един 80 год. човек след инсулт и остана жив 13:31:21 от Г.Л. Преди 10-15 г във военна болница вдигнах един 80 г. човек след инсулт и остана жив - чрез ритуалното пеене, което съм превърнала в арттерапия. С Божията Воля и помощ!

1493  04.07.2014 Ако знаеш имейла на Бога, ще му пиша чрез теб. 15:51:47 от Р.В. Благодаря за хубавото писмо и за стихотворе-нието... А ако холандецът е жена, какво ли ще търси тогава? Разминаването, разочарованието, липсата в търсенето важи в пълна сила и за двата пола. Аз започнах да ти пиша, но не знам кога ще допиша моето объркано писмо... Днес ми дойде странна мисъл! Понякога, в безкрайната си умора и липса на отговор защо е такъв животът ми и какъв е смисълът му, ми се иска да напиша писмо на Бога. Всички имат имейл, а кой ли е имейлът на Бога?... Знаеш, че въпросът ми е риторичен. Та реших писмата до Бога да са адресирани до теб... Може ли да ти пиша ей така, за нищо и от нищо, за всичко и от всичко?...


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.