16.01.2020 г.   20,28 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И АНГЕЛИТЕ имат окултна школа, за да помагат на грешниците. Знаете ли какво е положението? - Някой светия го пратят да се занимава с някой паднал грешник. Ако сте вие, косите ви ще настръхнат, ще кажете: „Как тъй! Аз - в туй място - да се опороча?!“ А в тях няма никакво колебание – казано-свършено. Но знаете ли какъв е законът? – Щом се допре този дух до вас, веднага греховете ви се отнемат, изгарят в този божествен огън! И ако вие вярвате, този огън ще се предаде.“ (1922.06.29о.Мечешкият капан.ТРЖ.1996.ББ:303)

 

16.01.2020 г. 18,22 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Е хубаво, питам сега: кой от нас не е бил захласнат - все ще бъде човек някъде захласнат. Това са мечешки капани, разбирате ли, това са мечешки капани! И аз някой път в Школата ще направя опит – ще ви направя един мечешки капан, за да видите колко е смешно, как се заблуждават хората. Решете сега да направите едно от най-добрите дела – непременно най-малко десет мечешки капана ще изпъкнат в ума ви! Решите да направите едно добро дело - ще се почешете, ще кажете: „Чакай да се понаям с баница, че после…“ Втория път ще кажете: „Малко работа имам, това-онова…“. И най-после казвате: „За днес не може, но хайде, утре ще го направя…“ Когато вие, като ученици, влезете в окултната школа, веднага в ума ви ще започнат ред противоположни действия - и трябва да разбирате тези закони, за да се освободите от тях, те няма да се изменят. Окултният ученик е изложен някой път на голямо изкушение, на големи противоречия е изложен – защо и за какво, няма да го обясня, изложен е. Но туй излагане, ако той го използва разумно, е за добро. И затуй онзи ден ви казах, че когато се намираме в окултния път, ние първо ще ДЕЙСТВАМЕ и ПОСЛЕ ще мислим. Окултните ученици трябва да ДЕЙСТВАТ, а ПОСЛЕ да мислят. Вън, в света, ще МИСЛИТЕ, а ПОСЛЕ ще действате. Каквато и да е добра мисъл да дойде в ума ти и изпъкне като много отлична черта, НАПРАВИ я, без да се колебаеш! Ако сутрин, след като станеш, в ума ти дойде една силна, добра мисъл, и изпъкне като добра черта, изпълнù я, не се спирай пред никакви философии. Не яж, не пий, направù това – ако е изпъкнала, направете я. И след като я направите, не отивайте да разтръбявате из махалата какво сте направили.“ (1922.06.29о.Мечешкият капан.ТРЖ.1996.ББ:.299-300)

 

 

16.01.2020 г.  16,43 ч.

 

АКО НЯКОЙ ПОЗНАВА НЯКОГО В СВЕТА, КОЙТО НЕ СЕ Е ХВАНАЛ В ЛЪСКАВ ИЛИ РЪЖДИВ КАПАН ПО ГЛУПОСТ, ще бъде извънредно интересно да се запознаем с него. Ние тук познавахме един такъв човек, но той отдавна не е между нас физически.

 

УЧИТЕЛЯТ: „В казанлъшко някъде някой си турил капан за мечки, но на сутринта отива и вижда – там се хванало неговото магаре… Представете си сега, че вие сте пътник: минавате и побутвате този капан - и той ви хване. АКО НЕ БЯХТЕ ТОЛКОВА ЛЮБОПИТЕН да се интересувате от мечешки капан, щяхте ли да се хванете? – Не. Следователно, в окултната школа всякога предупреждават своите ученици, че АСТРАЛНИЯТ СВЯТ Е ПЪЛЕН САМО С КАПАНИ - МЕЧЕШКИ КАПАНИ ВЪВ ВИД НА ХУБАВИ ЦВЕТЯ, НА ХУБАВИ СОКОВЕ, НА ХУБАВИ РАБОТИ. И казва Учителят: „През еди кой си път няма да минавате! Еди кой си капан, еди-коя си книга, еди кое си цвете ще ги гледате, но няма да ги бутате - нищо повече!“ А ние, съвременните хора, казваме, че всичко трябва да обходим, всичко трябва да опитаме. Ако един Ученик рече да изпита всички мечешки капани, ще види, че е безполезно - нищо ценно няма да придобиете. Сега тия мечешки капани се образуват и между вас. Аз ще ви кажа един ден - сега няма, но приготовлявам една беседа за мечешките капани, които се образуват между вас и които всеки ден вие ги барате. И след като ги барате, дохождат да ме питат защо този капан бил подложен… – Вие, като ученици, не сте вървели по пътя си! Няма да ме питате защо - тези капани са за мечки. И от двадесет години аз ви разправям все за мечешките капани…“ (1922.06.29о.Мечешкият капан. ТРЖ.1996.ББ:299)

 

16.01.2020 г. 00,12 ч.

 

ТОЗИ ЛИСТ Е ЕДИН ОТ ПРИМЕРИТЕ как се съчетават краснописно различни текстове под 5 различни ъгъла чрез трафаретите. Основните наклони са 4, но тук се представя и едно изключение: лилав вертикален текст, когато говори Учител от света на Огъня. Имаме и такова осияние („Таткото и синът, окъсани по пътищата”, Йѐлгава, Латвия, 1994 г.) В този образец са избрани основни извлечения, а в обясненията може да се прочетат извадките подробно.

„В света на Битието, Единната Точка или лъч оплодотворява Девствената Утроба на Космоса - и Непорочната Майка ражда Формата, съдържаща всички форми.” (Ерена Рьорих, „Писма” 1)

(По въпроса за т.нар. „непорочно зачатие” в католическия вариант, тук има бележка накрая)

„И кръговото движение тогава се напряга като магнитна мощ, а началният импус идва от Точка, в Която се възвръщат всички действия след завършването на кръга. Нима и ние не се устремяваме към спирално възлизане, когато този път води към Безпределността? Проявата на магнитната мощ се нарича „Творческо Начало”. (Жива Етика, Беспредельность-1,1930)

„Нек през целия си жиног всеки човек усети докосването на Най-Висшата Точка на прекрасните енергии” (Жива Етика, Братство 1, 1937)

(По впроса за трактуването на Точката в науката има блежки накрая)

УЧИТЕЛЯТ: ИСТИНА Истината има само едно измѣрение, тя е основа на всички други измѣрения. Точката е като единицата, начало на всички други единици.” (1921.03.13н.ноч.НОЧ.ЖАН2002:20 )

„Точката няма отношение към нищо и към никого. Значи, тя е абсолютно свободна. Следователно, ако искаш да бъдеш свободен, трябва да се превърнеш в точка. Каква работа може да върши точката? - Тя може да служи само като опора. Казах, че точката е най-свободното място. И Богъ, като Централна Точка въвъ всѣлената, е най-свободниятъ. Голѣмо изкуство е да привлечешъ вниманието на тази Точка. Какъ ще го привлечешъ? - Достатъчно е да дадешъ ходъ на твоята разумность, доброта, любовь, мъдрость, истина, за да привлечешъ вниманието на Бога. Само разумниятъ човѣкъ може да се закрепи въ точката или да има правилно отношение къмъ нѣя. Тя е образъ на истинска свобода. Като казваме, че точката не заема никакво пространство, подразбираме, че тя е вънъ отъ всѣкакво ограничение. Безъ точката, свободата е непостижима; вънъ отъ нѣя има робство и ограничение. Като говоря за точката, всякога имамъ прѣдвидъ свободата. (3 февруари 1933, „Точка и свобода”)

„…ще се съберат в точка A - и поезията ще дойде. Но трябва да има едно качване в божествения свят, защото всяка мисъл се реализира в божествения свят. Тя се изпитва на земята, а се реализира в Божествения свят. Поезията не е земно нещо. И музиката не е земно нещо. Следователно, от двете страни на този кръг - от съзнанието и самосъзнанието - трябва да има едно движение към Живата Точка А, за да може едно желание или една мисъл да се реализира ВЕДНАГА.” (28. Х. 1923, „Живите точки в природата”)

„Сега, поставете за основа Любовта, като най-достъпна. Качете се при Мъдростта, като най-висока точка. Слезте при Истината, като най-дълбоко място.” (15 май 1938 , „Главните точки”)

„”Ако се вгледате в себе си/, в дълбочината на вашата душа ще забележите една едва уловима светла точица. Онзи, който не разбира това, търси своя идеал вън от тази точица. /…/ В тази точица някой път се явяват грамадни огньове – тук пламне един огън, там пламне друг огън, но в няколко часа всичко изгасва – като че се създават някакви светове. Някой път тия големи огньове, които се образуват около вашето Божествено съзнание, ви заблуждават. Опитният окултен ученик внимава само в тази точица, а тия огньове не го интересуват. Когато някой ангел тръгне от божествения свят за Земята, оттам Земята се вижда като една много малка точица. Този ангел вижда наоколо си милиони големи слънца, но той не се самозаблуждава от тях - той държи тази малка светла точица, и по нея се ръководи да дойде на Земята. /…/ Сега, бих желал един от учениците да каже основната идея от всичко казано дотук. Какво разбрахте от всичко казано? Каква нова светлина се внесе в ума ви? (– Че насоката на целия ни живот зависи от малката светла точица.). /…/ Най-първо, как ще намерите в себе си тази малка светла точица? Ако мислите, че ще я намерите чрез концентриране на мисълта си, лъжете се. Затова ще се поставите в едно състояние на вътрешно затишие и вътрешен мир, като считате, че всичко наоколо ви е в пълен ред и порядък. Само по този начин ще можете да забележите тази малка точица, тази малка светлинка в себе си. Вие ще намерите тази точица само в най-големите бури на вашия живот, когато всичко наоколо ви е в пълен мрак и считате, че сте съвършено сам, изоставен на произвола на съдбата. Само тогава ще блесне в съзнанието ви тази едва мъжделееща точица. И единственото нещо, за което може да се държите в този момент, е светлината на тази малка точица в хоризонта на вашето съзнание. Вие сте в развълнувано море. Към тази светла точица ще се стремите, тя ще бъде вашия фар. Тази опитност може да имат всички. Тъй ще имате една база в живота си, ще знаете, че има нещо Божествено в човека. И при всички вътрешни страдания и несгоди в живота си, намерите ли тази малка светлинка, тя ще бъде една радост за вас. Вие ще знаете, че при този фар някъде има бряг, има суша, дето ще можете да живеете, т.е. има възможност за растене и развиване на вашия живот. А това е достатъчно. /…/ Значи, най-важното за вас е тази светла точица на съзнанието. Тя е най-важното нещо в живота ви! Тя е една постоянна светлина, която мъжделее слабо, но всякога свети. Тя е най-красивата светлина, която вие може да имате в себе си. Когато сте щастливи, когато сте радостни, тя почти не се вижда, но щом животът ви стане мъчен, щом дойдат най-големите нещастия, страдания, отчаяния – ТЯ СЕ ВИЖДА. И затова, за да я видите, някой път Божественото Съзнание образува като в театъра пречки – затваря ви, ограничава ви, като ви насочва да мислите на друго място и казва: ИМА НЕЩО ПО-ВАЖНО ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ!” (10.ІІ.1924, „Сложни движения на съзнанието. Светла точка в съзнанието”)

„Всякой човек е точка, а като се съедини с друг, двамата образуват линия. Тия двама, като се привижат, образуват плоскост, а четирима души, като привижат плоскостта, образуват куба. Точката всякога се движи около себе си, тя не се движи извън себе си. Ние сме точка на Божественото съзнание, То е ЦЕНТЪРЪТ. Двама като се обичат, образуват линия. Например, ЖЕНАТА ПРЕДСТАВЛЯВА ТОЧКА, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички, като се стремят към Бога, образуват куба. И така, точката е човекът сам. Линията са двамата. Плоскостта са четиримата, а кубът е стремежът към Бога и РАСТЕЖЪТ в живота.” (7 ноември 1920, „очка, линия, плоскост, куб”)

„Първата точка се нарича добродетел, втората точка се нарича Мъдрост. Без добродетел, движение не може да съществува. Всяко движение е израз на доброто. Без Мъдрост, никаква мисъл не може да съществува, никаква уредба не може да се извърши. Помощник на Мъдростта е знанието.” (1 август 1932 , „Опорни точки на живота”)

„Коя е точката, върху която човек трябва да постави своя живот? - Човек трябва да постави живота си върху точката на равновесието, т.е. върху правилните отношения между всички души. За да съществуват правилни отношения между душите, трябва да се спазва закона на свободата. Всяка душа иска да бъде свободна. Следователно, правилните отношения подразбират отношения на свобода. Ако сте син на някое семейство, не питайте защо са ви пратили там, но поддържайте КРАСИВИ СИНОВНИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ МАЙКА СИ И БАЩА СИ; ПОДДЪРЖАЙТЕ КРАСИВИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ БРАТЯТА И СЕСТРИТЕ СИ. Само така ще научите и разберете мисията си в този дом и ще я изпълните правилно. ОТ ДОБРИТЕ ОТНОШЕНИЯ КЪМ ДОМАШНИТЕ СИ ВИЕ ЩЕ ИЗЛЕЗЕТЕ НАВЪН, ДА РАЗВИЕТЕ И ПРОЯВИТЕ СВОИТЕ ЧУВСТВА КЪМ ОБЩЕСТВОТО, КЪМ НАРОДА СИ И КЪМ ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО. Така ще намерите своя център, своята точка на равновесие в живота си. За да се домогнете до тази точка, преди всичко вие трябва да бъдете здрави. Следователно, за да се учи добре, човек трябва да бъде здрав, физически и психически, да няма никакво неразположение на духа. НАЙ-МАЛКОТО НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕ НА УЧЕНИКА СЕ ЯВЯВА КАТО ПРЕПЯТСТВИЕ В УЧЕНИЕТО МУ. Затова се препоръчва на всеки ученик, обикновен или окултен, да бъде здрав.” (26 ноември 1930, „Точка на равновесие”)

„Що е едно верую? - Верую е да вярваш в себе си, че имаш една опорна точка, на която всякога можеш да разчиташ. Във вашите мисли трябва да има една точка разумна, нещо, което не се движи. Неподвижните неща ги наричам, които имат еднакви отношения. Една неподвижна точка има отношение към всички точки. Ако вземеш точката O за център, тя има отношение към всичките точки към периферията - ЕДНАКВИ отношения има, тя е център. Този център сам, по себе си, може да е в движение. Една мисъл е ЦЕНТРАЛНА, която има отношение към всичките мисли. В сърцето си пак трябва да имате едно централно чувство, което трябва да има отношение към всичките мисли. И във волята си пак трябва да имате една точка, която трябва да има отношение към другите. Ако спазвате туй, всичко отвън може да върви разумно.

Казваме, че има Бог в света. Бог в света е Онова, Разумното, Което има еднакви отношения към всички ни. Следователно, докато ние имаме ТИЯ отношения, ВСИЧКО можем да получим от Него.” (7 юни 1940, „Неподвижна точка”)

„Ввие трябва да имате опорна точка. Представете си, че нямате опорна точка. Силата има отношение, само когато имаш опорна точка. Сега в дадения случай причината - това е опорната точка. Средата има свое развитие, но трябва да има опорна точка, за да може да се използува силата на ума. Казвам: ако човек мисли само за себе си, той ще стане нервен. Ако постоянно наблюдава само света, той ще стане материалист. Трябва да има /ИСТИНСКА/ опорна точка, за да започне да разсъждава. /…/ Ако в живота си човек няма опорна точка на любовта, опорна точка на мъдростта и на истината, /той е загубен/. Три опорни точки трябва да има: опорна точка на любовта в живота, опорна точка на знанието в мъдростта, опорна точка на свободата - в истината. Човек, за да бъде свободен, трябва да има опорната точка на истината. Човек, за да има /истинско/ знание, трябва да има опорната точка на мъдростта. И човек, за да има живот, трябва да има опорната точка на любовта. Следователно, любовта във вас трябва да дойде като една опора, основа, върху която вие да можете да градите. И мъдростта трябва да бъде една опора, върху която вие да градите. И истината трябва да бъде една опора, от която да изхождате.” (20. V. 1938, „Опорна точка”)

„Слѣдователно, ние трѣбва да имаме ТРИ допирни точки съ Бога. Първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще познаете, че имате първата допирна точка?- Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде СЪЗНАТЕЛНАТА Любовь. Любовьта - това е качество, това е доказателство, - и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ СЪЗНАНИЕТО си.

Втората допирна точка - това е МѪДРОСТЬТА. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? - Тя ще ви даде ум, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлият пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината.

Третата допирна точка - това е ИСТИНАТА. Какво ще ви даде Истината? - Тя ще ви даде ВОЛЯ. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на ИСТИНАТА. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля.

Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е ПРИНЦИПЪ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати! Ще знаете, че това сѫ тритѣ символа - никакви други символи! Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина; и третата допирна точка ще даде Истината, а тя ще създаде у васъ ВОЛЯТА. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: „Азъ зная Истината!” - и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ. /…/ /Ако тия, които ме слушат/ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е ЕМБЛЕМА.” (22 мартъ 1923, „Тритѣ допирни точки”)

„4 точки има, които са важни. Едната точка е на сърцето, другата е на ума, третата е за душата, а четвъртата точка е в духа. Ако ти нямаш движение към своето сърце, ако ти нямаш движение към своя ум, ако ти нямаш движение към своята душа, ако ти нямаш движение към своя дух, ти никакъв прогрес не можеш да имаш в света.” (12 януари 1938, „Четиритях точки”)

„Точката, сама по себе си, е НЕОПРЕДЕЛЕНА. Във всяка една точка може да се постави каквото искате. Но по какво се отличава една точка? Какво е свойството на една точка? - Точката е нещо ПОСТОЯННО. Седи на едно място. Под думата „човек“ де е точката? – Значи - да е СЪСРЕДОТОЧЕН В СЕБЕ СИ. Ако искате да изразите една точка, щом се съсредоточите в себе си, вие не се движите. Точката представя една акумулирана енергия. Може би с хиляди години седи в едно положение. Тази точка има вътрешно напрежение. Тази точка търси най-първо посока да се прояви. Правата линия не е нищо друго, освен проявление на тази сила. Ако искате да дадете на едно ваше чувство стабилност, какво трябва да направите за него? Стабилността идва, ако вие разбирате закона на точките. Точките ще дадат СТАБИЛНОСТ на нещата. Ако ти се движиш единствено с понятията на ЗЕМЯТА, ти ще бъдеш само една точка - в СЕБЕ СИ съсредоточен, - но енергията не може да се прояви. Ако мислиш да си уредиш живота на земята, да си „поживееш”, ти ЩЕ ИЗГУБИШ живота. Смъртта е един обирник - като дойде, ще ти вземе всичко. И ЛЮБОВТА може да бъде точка. Ние говорим сега не за същината на любовта, но разбираме онази любов, насъбрала се енергия, която трябва ДА СЕ ПРОЯВИ. Любовната насъбрана енергия трябва да се прояви по един или по друг начин. Един от начините на любовта е правата линия. ТИ, ЗА ДА ПРОЯВИШ ПРАВАТА ЛИНИЯ, ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ ЕДНО ЛИЦЕ, С КОЕТО ДА СТАНЕ ОБМЯНА НА ТВОИТЕ МИСЛИ И НЕГОВИТЕ МИСЛИ, НА ТВОЕТО СЪРЦЕ И НЕГОВОТО СЪРЦЕ, НА ТВОЕТО ТЯЛО И НЕГОВОТО ТЯЛО. Ако не можете да излезете из точката в този затворен кръг, в която се намирате, ако не намерите правата линия, тогава въпросът остава неразрешен. За да се образува правата линия, вие сте затворени в този кръг като едно божество. Казвате: „Аз не искам да дружа с никого.“ Вие сте станали едно божество в себе си и тогава природата иска да ви каже, че вие сами не можете да живеете. Казва: „Аз нямам нужда от хората.“ То е едно заблуждение. Ти имаш нужда от поне едного в света. Сега, каква е основната мисъл? - Точка значи да се акумулира най-първо ЛЮБОВТА. Правата линия е първата възможност тя ДА СЕ ПРОЯВИ. Животът е една насъбрана енергия във вашите тела, И ТАЗИ ЕНЕРГИЯ ТРЯБВА ДА СЕ ПРОЯВИ. Насъбраната енергия - ТОВА е точката. Учете се да събирате енергиите на живота. Всякога трябва да намерите един ИЗХОДЕН ПУНКТ на точката.” (6 януари 1939, „Основни положения на живота”) -: Тази беседа е една от стотиците, в които се разглежда въпросът за акумулиране на любовна енергия в себе си и за обмяната й с другия човек, ако искаме да бъдем нормални и здрави, да не експлодираме. Тъй като Учителят ни е ИСТИНСКИ Учител, а не агент на луциферическите религии и учения, Той никога не проповядва само индивидуално и вътрешно подвизаване, търеене на САМО ВЪТРЕШНА връзка с Бога. Категорично говори не само за духовна и умствена обмяна с ближните, НО И ЗА СЪРДЕЧНА И ТЕЛЕСНА. Извратените съзнания веднага си представят телесната обмяна като някаква безнравствена полова обмяна. Тя наистина е порочна и нечиста, когато я храним с животински продукти и допускаме нечисти хора, същества и предмети в организма си. Или на хора и същества от крайно различна еволюция, при това не по волята Божия или по закона на кармата. Луциферическите проповедници отхвълят интимната обмяна между двата пола ИЗЦЯЛО, докато божествените учения я въздигат като най-чистия и свят синоним на Отца и на сътворчество със Създателя, като най-целомъдрения акт на богоравенство в момента, когато Бог се самопроизвежда КАТО ЧОВЕК в поредното Си физическо тяло във вселената чрез една сакрална двойка мъж и жена. Всички сатанински, ариманически и луциферически последователи неизбежно се разболяват, защото не дават БОЖЕСТВЕНО разреждане и направление на енергията, която се и натрупала в тях – разреждане не само навътре, но и навън. Разреждане в самота и навътре в индивида НЕ СЪЩЕСТВУВА, даже и да се пръснем от песни, молитви и формули, докато още не сме Светии и Учители, докато нямаме висока степен на критерия „образ и подобие на Бога”. Освобождаване на напрежението чрез задвижването на точката в права лния! ТОВА, именно, изисква божествената ЛЮБОВ С ОБЕКТ по Високия Вкус и Идеал, ТОВА е изпълнение на любовта като стремеж и като чувство, които ни изисква Учителят, на пълното единство между Божествената, духовната, човешката и животинската любов, за което ни призовава пак Той в немалко Свои беседи.

„НЕОБЯТНОТО” ЗА ТОЧКАТА:

- Ние възприемаме микроскопичната алена точка именно като “Бог-Отец” - Тот, Който е блестящ и ярко ален. Значи, това е Татван, светът на Абсолютния?

- Не, алената Точка е Отец, а Татван няма измерения. И Отец няма, но проектира отрицателната Си Същност по този начин. (26.ІV.129(1993)г., ”Още указания за звездата”.

ДРУГИ АВТОРИ ЗА ТОЧКАТА:

Ел.Рьорих, Писма 2: След лекциите си в Стокхолмския Университет през 1884 година, рускинята София Ковальовска (1850 - 1891) е назначена там за професор по настояване на Густав Митаглефлер, също ученик на Вайерщрасе. Заема тази длъжност до смъртта си. През 1888 година тя достига върха на славата си. Френската Академия й присъжда "Приз Борден" на конкурс, в който участват всички светила на математиката. Задачата, предложена на конкурса, била следната: “Да се усъвършенства в един важен пункт теорията за движението на плътно тяло около неподвижна ТОЧКА”. Тази задача е била предлагана и по-рано в продължение на шест години, от Берлинската Академия, но безуспешно. Решението на Ковалевска е толкова блестящо, че сумата на Приза е удвоена, за да се подчертае необикновената й заслуга пред науката. Ковалевска си отива от този свят на 10 февруари 1891 г., когато достига върха на своята известност и получава признание дори в своята страна, където е избрана за член на С. Петерб. Академия на Науките. - Обърнете внимание на това "дори"… Вие питате как е решавала задачите Ковалевска? - Разбира се, с помощта на огнената мощ."

СЕРГЕЙ ЛАЗАРЕВ: „Това, което ние наричаме "дух", се намира над информационното поле и веществото. При достигане на определена плътност, веществото се превръща в информация. Сингуларността, т.е. състоянието на материята, концентрирано някога в една единна точка, е Вселената. Фините нива на полето - това е отсъствие на вещество, време и пространство, тоест точка. Във всяка точка от полето на Вселената има непроявена информация за цялата Вселена, с други думи точката е непроявена безкрайност, безкрайността е непроявена точка.”

ИЗ „ДАНТЕВИЯТ „РАЙ” И МОДЕРНАТА ФИЗИКА”, 1969 г.:

В космологията се говори и за "праатом", от който се е разгърнал универсумът. Праатом-точка… Нека математиците кажат точката пространствена величина ли е? Колко измерения има: три, две, едно, нула? Ето как се разглежда този въпрос в авангардната наука, поднесен от очевидец на крупно научно събитие:

"И така, следствията от теорията на относителността дават възможност да се разглеждат елементарните частици като съставни от други, много по-големи обекти, които си взаимодействат. Тези обекти могат да се сравнят по големина даже с достъпната за наблюдение област от Вселената!" Именно тази възможност се използва в хипотезата на съветския академик М. О. Марков. Според Айнщайновата обща теория на относителността, при известни условия Вселената, като цяло, трябва да образува затворено пространство. По-точно казано, поради присъствието на материята, пространството се огъва и се затваря в себе си. Този, който се намира в това пространство, никога не може да го напусне, както един пълзящ по сфера бръмбар не може да стигне до "края" на сферата. Обаче, ако можем да си представим един наблюдател, намиращ се извън затвореното пространство на Вселената, за него ЦЯЛАТА ВСЕЛЕНА БИ ИЗГЛЕЖДАЛА КАТО ТОЧКА, С МАСА, РАВНА НА НУЛА.

Изложената от акад. Марков хипотеза е толкова неочаквана и смела, че след завършването на доклада, проф.Блохинцев заяви: "През средните векове авторите на такива хипотези без никакво колебание биваха изгаряни на клада".(П. Петров, в. "Поглед", 3.06.1968, стр.14).

А през средните, безнадеждно мрачни и сънни векове, съществувал някой си Данте Алигиери, който пътувал в насрещно време и в никакъв случай не искал да остане длъжник и на акад. Марков. Озовавайки се в деветото, "кристално" небе или "Първодвигателя", той си позволява лукса да излезе извън затворената Вселена и ни разказва:

Обгърнах ненадейно глъбините

на мировия звезден океан -

15 и, с поглед от Безкрая намагнитен,

съгледах Точка, чийто ярък плам

на всекиго очите ще затвори,

18 защото по-блестяща аз не знам!

Най-малката звезда ще ни се стори

луна пред нея, ако се сравнят

21 на фона на небесните простори.

Тъй както и на слънцето кръгът

добива ореол - заря ефирна, -

24 щом пáрите в небето се сгъстят,

така и смерч от пламъци безспирно

край тази точка се въртеше там,

по-бясно от въртенето всемирно!

От тази Точка - каза ми водачът -

40 зависят небеса и естество!

"Рай", Песен ХХVІІ)

Освен академици-марксисти и заблудени в мрака средновековни метафизици, за подобна Точка говорят както майстори на научната фантастика, така и съвременни уфолози:

"Универсумът може да се нарече точка на безкрайно вибриране. Вече ви показахме как налягането на силовите линии върху определена точка се изразява в деформация на магнитното пространство. Ако тази деформация на Всемира е правилна, то Бог представлява един вибриращ заряд, въздействащ върху една безкрайна точка, която непрекъснато причинява деформации на пространството, като постоянно влияе на неизявеното и, едновременно с това, продуцира енергия и - впоследствие - материя. Ако не съществаше Бог, не би съществувало нищо друго. Бих могъл да продължа доказателството си в този дух и на това ниво, но хората, които не могат да мислят по този начин, има опасност да загубят разсъдъка си." (Дино Краспедон, "Моят контакт с летящите дискове".

Дино Краспедон е псевдоним на бразилския контактьор Аладино Феликс, станал известен с контактите си с жителите на Ганимед и, по тази причина, набеден от съвременната научно-идеологическа инквизиция, че уж бил главатар на престъпна банда, поради което бил пратен в затвора. По-нататъшната му съдба е неизвестна. На английски е публикувана книгата му «My Contact with Flying Saucers», 1959), преиздадена през 1977 под заглавие «My Contact with UFO». Написал е и книгата "Нова Библия".

КОМЕНТАРИ ЗА „НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ”:

Под "непорочна Майка" и "непорочно зачатие", в божествения език и живот се разбира сливане с Духа в един миг, в присъствието на всички същества в Битието и чрез проводник на Духа с искра Божия. Има и просветления, екстази, духовни зачатия без човек-посредник, а ВЪТРЕШНО в индивида, но това е само ПЪРВОТО Посвещение според Пентаграмиката – най-ниската степен на окултното ученичество. А в билогичен смисъл, луциферическите учения считат за непорочно зачатие това, което е извършено без интимно сливане на мъжа и жената, но днес Словото ни разкрива, че природният импулс и природните клетки на зачатието са абсолютно чисти, святи и божествени; че непорочност, чистота, девственост и целомъдрие означават ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ, а не нещо друго. Ето какво казва още Словото за истинските измерения на непорочността: „Любовта не търпи никаква измама, никаква лъжа, никакво съмнение и недоверие. Тя е чиста, света, НЕПОРОЧНА.” (26 август 1930, „Божият глас” ); "Сега - БЕЛИТЕ ЛЪЧИ. „Чисто и НЕПОРОЧНО благочестие пред Бога и Отца Е ТОВА: да прегледува сираците и вдовиците в утеснението им и да пази себе си неосквернен от света.” (8 септември 1937,"Трите основни неща"); "Потребен е живот, потребно е знанието, потребна е и свободата! Потребни са и добродетелите в човека. За да има човек един НЕПОРОЧЕН живот, именно сега той НЕ ТРЯБВА ДА ОТЛАГА.”(23 ноември, 1938, „Разумният път в живота”); „И в дълговечното робство постоянно ви ръководех в пътя на търпение и смирение и ви учих да изправяте живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и НЕПОРОЧЕН живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и НЕПОРОЧНА, с поведение Божествено. (1898, „Призвание към народа Ми”). Словото казва още, че непорочността е качество на блаженството, произтичащо от разпознаването и съхраняването на Словото Божие, а в АКТИВНАТА преданост към Бога - от благовестването и разпространението му: „Блажени, които са НЕПОРОЧНИ в пътя си”, а блажени са, които пазят свидетелството Ми“. И търсят ОТ СЪРЦЕ свидетелството Му - И ТЪРСЯТ ГО ОТ ВСЕ СЪРЦЕ, наистина! Те не правят беззаконие, ходят в пътищата Му. „Ти си заповядал да се съхраняват прилежно завещанията Ти - дано се оправят пътищата ми.“ (14 декември, 1938, „Път и постижение”)

НАУКАТА ПО ВЪПРОСА ЗА НЕПОРОЧНОТО ЗАЧАТИЕ: „Непорочното зачатие” е интерпретирано погрешно заради лош превод. Някои експерти смятат, че думата “дева” в оригиналния текст означавала само “млада жена”, нямайки отношение към девствеността. През 1854 г. Римо-Католическата Църква превръща учението за Непорочното зачатие в догма, като по този начин почитанието към Дева Мария постепенно се превръща в култ и поклонение. Но тъй като в света има и интелигентни хора, в-к Sunday Telegraph прави допитване, според което от 500 британски свещеника едва 27 вярват в тази догма. Мария у имала и други деца – братя и сестри на Исус, - те от порочно зачатие ли са родени?... Някои църковни отци, понеже имат порочна представа за светия детероден орган, са съчинили, че Христос се е родил не оттам, а някакси странично, направо от корема – кой знае, цезарово сечение отвъре-навън по филипинския начин: колко му е: Духът и Христос могат всичко… Йоан е най-любимият и единственият Ученик на Христос, който не казва нищо за раждането му, докато останалите описват рождението му по доста-различни начини, но единствен Матей сред останалите евангелисти пише за „непорочно зачатие”. Според Матей, от Авраам до Исус има 42 поколения, а у Лука са 55. Матей кръщава дядо му „Яков”, а Лука – „Илия”… Щом като по тъй основни въпроси евангелистите имат такива различия, как ще са единни по въпроса за най-интимния акт, който не може да се провери по никой начин от смъртен? Сам Христос никога не е нарекъл себе си „син Давидов” в евангелията, това го отричат и някои библейски изследователи. И още един .- ГЛАВНИЯТ факт на една тотално недомислена нецелесъобразност в писанията: Добре, Спасителят е заченат „непорочно” от Св.Дух, но какво търсят там поколенията от „рода Му” преди него и преди Мария още от Адам, след като е нямало как да се предаде наследствеността им физически по законите на наследствеността? Избиването на 2000 бебета от Ирод също е под въпрос, понеже Йсиф Флавий в никой случай не би премълчал това, след като не е обичал тиранина никак. Лука пък нищо не казва за влъхвите, нито за бягството на семейството в Египет.. И раждането му във Витлеем, а не в Назарет, също е спорно, казват историците. Може да звучи кощунствено, но невярващите в непорочното зачатие задават и този вътрос: какво е доказателството, че Мария, макар и на 12 години, е била девствена? Или неприемането на това на вяра е страшен грях? Ошо, който е подиграва както никой друг с тия църковнни догми, както и Марк Твен, намира много логичен изход за обяснение на този израз: Мария наистина е била девствена, понеже истинската любов винаги е целомъдрена и непорочна. А това е потвърдено абсолютно категорично и от Учителя Беинса Дуно в беседите му, за разлика от проповедниците, които прославят непорочното зачатие без участието на мъж – все едно не са прочели нито една беседа. Но и всички да е прочел някой даже три или 10 пъти и да си е правил извадки, пак ще се бори с Учителя и по много други базални въпроси, ако провежда друго учение. Е, сам Учителят „непорочно” ли е заченат физически през ноември 1863 г. – или по напълно божествен, т.е. ЕСТЕСТВЕН начин? При това – от дълбоко уважавания свещеник Константин Дъновски. Ако тогава имаше „ив витро” и биха предложили това на баща му и майка му, представяте ли си как щяха да реагират?... За православните, християнското семейството е непорочно и свещено, въпреки начина, по който се зачеват хората. Някои критици питат също защо Хрстос е зачнат от Светия Дух, а не директно от Бог-Отец, а после той през цялото време говори, че е син на Отца си. Може би те не разбират въпроса за взаимозаменяемостта на ипостасите Божии. Наистина, Учението на Христа не е лъжица за всяка уста и до днес, както е било и в Негово време. Не само книжниците и фарисеите са Го взимали за луд, но в някои случаи даже и родните му братя, дори и майка му! Тя е канонизирана като Св.Богородица (Theotokos) чак на Ефеския събор през 431 г. . Даже св.Августин си позволява да напише: „И аз не бих вярвал в евангелията, ако не беше нужно да защитавам авторитета на църквата”… Римският или гръцки философ-платоник Целс от ІІ век пише в своето „Правдиво слово” през 176 г.: „Що се касае до майката на Исус, тя никога не е съзнавала, че е родила едно неземно същество, Син Божий. Напротив, християните са забравили да зачеркнат в евангелията си фразата, че Мария е считала Исус за безумец, и заедно с другите членове на семейството са се опитвали да го затворят и изолират от хората. После Ориген вижда доста зор да съкруши аргументите на Целс и други умни философи по онова време. Ориген, безспорно могъщ баща на клерикалното християнство, който е написал 3 милиона свещени стиха, въпреки че твърди, че служи на истината, все пак си е изкривил душата да набеди Целс в епикурейство, въпреки че това не е вярно и че Целс е последователен платоник. Бил му е ядосан, че е отконил доста християни от ЦЪРКОВНАТА версия на християнството. Въпреки че Мария е родила още деца след Исус, ореолът и на „непорочна” се разширява много над самия миг на „непорочното зачатие”, докато тя стане обект на всеобщо преклониние дори като родителка на Бога. Тя несъобразности и измислици на католицизма се анализират подробно и от един съвременен гигант на мисълта – Ерик Фром („Догматът за Христа).

ДРУГ ИЗТОЧНИК ЗА ИСТИНСКОТО ЦЕЛОМЪДРИЕ:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=897&book=25

 

 

17.01.2020 г.  20,07 ч.

 

ОТНОВО ЗА ГЕНОЦИДА ЧРЕЗ АДСКИ ХРАНИ И ЗА ПАНАЦЕЯТА РАСТИТЕЛНО ХРАНЕНЕ. 25% от бебетата някога са умирали само от диария, а колко – от други болести? Преди тук бе представен един Божи човек – Анолд Ерет, - който е спасил десетки хиляди хора от смърт чрез растително суровоядство – безслузеста диета. Жените в неговия знаменит санаториум са почнали да раждат безболезнено и им е спирало месечното течение. Ето още един Божи човек от този род: ЕРНСТ МОРО - лекарят, който излекува хиляди бебета със супа от моркови.

Ернст Моро е доказателството, че дори най-простите методи за лечение могат да спасят хиляди човешки животи.

Името Ернст Моро вероятно днес не говори нищо на никого. Но за австрийските педиатри това име означава много.

Ернст Моро е педиатърът, който спасява хиляди бебета чрез метод, който все още се използва в медицината.

Bright Side публикуват историята на Ернст Моро, който е направил много за децата по целия свят чрез въвеждане на прост метод в медицината за лечение на силна диария при кърмачетата.

Ернст Моро е роден в Любляна, Словения, която тогава е част от Австро-Унгарската империя, през 1874 г. Учи в университета в Грац, Австрия, а по-късно става професор по педиатрия в университета в Хайделберг , Германия.

Докато педиатрията все още се развива в Европа, високата смъртност при кърмачетата е много висока – близо 25%.

Една от основните причини, поради които хиляди бебета умират е диарията.

Доктор Моро успява да намери начин да спаси болните деца, а лекарството му е едновременно просто и гениално.

Ернст Моро предлага да се даде на бебетата супа от моркови, приготвена само с 3 съставки: 500 гр. моркови, 1 литър вода и щипка сол.

Той съветва домакините първо да сварят морковите, след това да пасират готовата смес, и докато е топла, да добавят малко сол.

Оказа се, че тази проста супа се справя отлично с диарията при кърмачета, дори и с най-тежките й форми, а рецепта помогна да се спасят хиляди деца.

По-късно проучванията показват, че олигозахаридите, открити в тази морковена супа, пречат на бактериите да се придържат към чревните стени и по този начин спират диарията.

С течение на времето, това лекарство е заменено с антибиотици, но в миналото тази рецепта е била единственото средство за лечение. /а какъв е геноцидът чрез антибиотици, това се разкрива едва днес)

Освен животоспасяващата супа от моркови, има още куп открития на Ернст Моро, които се превръщат в основи при обучението на педиатрите.

Той създава метод, чрез който навреме се открива спастична церебрална парализа при кърмачета.

Моро разработва обикновен кожен тест за туберкулоза, който се използва до 60-те години.

Доктор Моро се пенсионира като преподавател към университета в Хайделберг през 1936 г. и продължава да работи като педиатър до 1948 г.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО: „Смъртта е дошла от яденето.” (14. VIII. 1942, „Две врати”); „Всичкото нещастие на човечеството започва от яденето. Нечист си. - Ако искаш да живееш трябва да бъдеш чист. Ако не искаш, нечистотата в живота ти ще донесе смърт. Крайният предел на нечистотата е смъртта.”(26. ХI. 1937, „Великата работа на водата, въздуха, топлината и светлината”); „Да, ядат и пият, но смъртта - възмездието на кармическия закон - постоянно иде.”(2 април 1922, „Прави правете Неговите пътища!”); „Яденето внесе греха в света. Искате ли да се предпазите от греха в яденето, спазвайте следното правило: яжте само такава храна, която отговаря на естеството ви и която е проводник на Божествени енергии. Това правило се отнася и до вашите ближни.Следователно, когато ядете, гледайте да не си угаждате. Когато угощавате ближните си, и на тях не угаждайте. Достатъчно е да ги нагостите със здрава, чиста храна, но не и да им угаждате, да преяждат. Някой се препоръчва за вегетарианец, а търси жена, която да му готви пищно ядене. И жена му минава за вегетарианка, но се чуди какви по-пищни яденета да готви.”(14 октомври 1934, „Каин и Авел”); „Прегрешението в света е започнало с първото ядене. Сегашното готвене жената го въведе.”(23 април 1939, „Естествената среда на човешката душа”).

 

 

 

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1689973391259248&set=a.1536678666588722&type=3&theater

 

БРАТСКИЯТ ЖИВОТ – КРИТЕРИЙ ЗА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ БОГА, ХРИСТА, УЧИТЕЛЯ, БЯЛАТА ЛОЖА. /Прочтете го пак, защото се добавиха още много цитати./

„Ние сме в един век, дето мъчно ще се намерят двама души да живеят заедно по братски, да имат една кесия. Не да говорят само на думи, но на дела. Светът ще се поправи и един ден хората ще дойдат да живеят по братски, да се разбират. Тази жестокост, която съществува сега, ще изчезне. Ще минат сто, двеста, хиляда години, две хиляди години - предсказвам. Христос в света е внесъл БРАТСТВОТО. В този смисъл, именно братството – християните се отличават с БРАТСТВО. Той казва: „Един е вашият Отец, а всички други са братя.“ Бог е техният баща. Всичките други неща ще дойдат. Сега ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили БРАТСТВОТО,”(30 април 1933, „Петте ечемичени хляба”)

„Двама братя, съседи, говорят за любов, за братски отношения, за християнство, а вдигнали помежду си голяма ограда или бодлива тел, да не объркат границите си. /Неободима е/ поне за една седмица братски и приятелски отношения.”(25 август 1940, „Неоцененото богатство”)

„Че ако той братски не се отнася към мен и аз ако не се отнасям братски към него, тогава не разбираме изкуството на живота. Братството е изкуство! Какви са отношенията на братята? - Двама братя - те са две релси, по които трябва да се движи тренът. ”(25 юли 1934г, „Великото изкуство”)

„Всички седнат на масата и няма нищо за ядене, а ти държиш реч, че трябва братски да живеем… Първия ден мине така, втория ден пак държиш реч, че братски трябва да живеем - и пак няма нищо за ядене. – Не! Първо сложù яденето, и след като се наядат хората, тогава дръж реч. Само тази реч е на място! А сега ние живеем на земята и вие често казвате: „Тук братски не може да се живее, но като идем в другия свят…“ или „В БЪДЕЩЕ ще живеем братски…“. То е все същото някой да ти каже: „Сега нищо няма да ти дам, но идущата година цяла торба ще ти дам“. - Идущата година я бъдеш, я не бъдеш.”(14. VIII. 1942, „Две врати”)

„Казвате: „По братски да живеем.“ - Какво разбирате под думите „по братски да живеем“? - По братски живеене е това: десният крак напред, после левият напред; после пак десният напред. Десният на първо място, после левият на първо място. Първо десният аристократ, после левият демократ - и така се сменят аристократи и демократи… И ДВИЖЕНИЕ има. Не е лошо, че имате една демократическа идея. Не е лошо, че имате една аристократическа идея. Трябва да има ДВИЖЕНИЕ, СМЯНА НА нещата. ВСЯКА форма трябва да служи като форма за проекция на Божията Любов.”(5 юни 1940, „Двата закона”)

„Ние проповядваме такъв Господ, Който е в състояние за един миг да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе БРАТСТВО И ЕДИНСТВО между хората – да могат всички да се разберат и веднага да се преобразят. Той може за един миг да стори това и ако не го прави, то е защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да вършат своите глупости и да се наситят. Той ни пита: „Свършихте ли с вашите глупости?“ – „Не, чакай още малко - да направим още един опит…”(26 август 1922, „Новият и старият живот”)

„Въ свѣта дѣйстватъ два закона: единиятъ е на антипатията, а другиятъ – на симпатията. Симпатията е законъ на хармонията, а антипатията – законъ на дисхармонията. Когато два индивида иматъ противоположни стремежи, у тѣхъ се явява антипатията. Когато се обичатъ, тѣ взаимно си помагатъ, и всичко, което иматъ, го дѣлятъ братски - нѣма на единия повече или по-малко.”(13 май 1917, „ Богъ е съчеталъ”)

„Един от адептите или от Учителите на Великото Бяло Братство, като паднала тя в отчаяние, обърнал се с молитва към Бога и казва, че погрешно е направила всичко това, за да й покаже Бог един път. Тогава трябвало един от братята на Бялото Братство да се ожени, за да я спаси - да отдели половината от своя ум, да даде половината от своето сърце. /…/ А сега вие се жените, но за какво? – Женитбата - това е един закон за СПАСЯВАНЕ на хората, то е една от великите жертви, които човек може да направи.”(4 юни 1922, „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!”)

„Има такъв свят, дето всички хора по братски и сестрински живеят, дето цял живот никой не хвърля лош поглед никому, но се радват на щастието на другите, живеят един за друг. ”(7 юли 1940, „Комедия, драма, трагедия”)

„Не носете само един плод от Божественото, но цяла една кошница. По целия път, по който минавате, ще извадите НА ВСЕКИ ЕДНОГО. Тогава ще кажат: „Ето тия хора се водят по божествения закон, понеже носят Божиите блага”. Ходиш с празна кошница, носиш само една ябълка за себе си - и проповядваш едно учение. Там е погрешката, че кошницата ти е празна. Всеки нòси само по една ябълка. Старото учение е „по една ябълка”. Новото учение е „една ябълка за тебе - и цяла кошница с ябълки”. Дето минеш, ще раздаваш, обаче ще остане. ТОВА е новото учение! Срещаш - и даваш от своите плодове. Той ще даде от неговите НА ДРУГО МЯСТО [„Предай нататък!”]. Тогава, като срещнете всички с кошницата, нищо няма да изгубите - ще стане РАЗМЯНА. Пък ако искаш да се освободиш, ще идеш между хората, които не носят никакви кошници. И ТАКИВА има.”( 9.III.1941, „Хубавата усмивка”)

„Разменни монети има навсякъде в света. Не мислете, че не е така. Ти като отиваш някъде, твоят ум ще бъде разменна монета, твоето сърце ще бъде разменна монета. Три монети има в света: във физическия свят – волята, в духовния свят – сърцето, и в божественият свят – умът. Ти казваш: „Без пари не може“. Във физическия свят ТВОЯТА ВОЛЯ са парите. Във физическия свят без пари не може. В духовния свят без сърце не може. В божествения свят без ум не може.”(8 октомври 1939, „Ободрителни мисли, чувства и постъпки”)

„Да спечелиш един приятел на земята, това е придобивка в духовния свят. Материалните блага са разменна монета на физическия свят, добрите приятели и чувства са разменна монета в духовния свят. Колкото повече приятели имаш в духовния свят, толкова по-добре се нареждат работите ти на физическия свят. Интелигентността и любознателността са разменна монета между същества в умствения свят. Във физическия свят разменна монета е работата, която се заплаща с пари; в духовния свят разменна монета са чувствата. Колкото по-добри чувства има човек и колкото е по-разположен, толкова е по-богат. Ако храни лоши чувства в себе си, той няма добро разположение на духа, поради което минава за сиромах. В божествения свят разменна монета са мислите.”(10 септември 1941, „Малкият опит”)

„Много неща се казаха за любовта, още едно ще кажем: любовта е разменна монета в ръцете на човека. Задачата на всички хора е да се учат, да знаят как да се справят с любовта. Като разменна монета, любовта крие в себе си големи богатства, които човек трябва да знае как да употребява. Съвременните хора ДЪРЖАТ ТАЗИ МОНЕТА В РЪЦЕТЕ СИ, но въпреки това са сиромаси.”(15 август 1940, „Магическата сила на Любовта”)

„Щом парите се заменят с любов, щом ЛЮБОВТА стане разменна монета, светът ще се оправи.”(29 март 1942, „Видове женитби”)

„В отношенията си учениците трябва да спазват следното: услуга за услуга, а не за пари. Парите могат да развалят човека. Те носят друг образ, а чрез услугата ученикът ще предаде и приеме образа на любовта. Бъдещата разменна монета ще бъде приятелството! Бъдещата разменна монета ще бъде Любовта! Ученикът не трябва да прави услуга за пари - ТОВА Е ВЪН ОТ ВСЯКО ПРАВИЛО НА ОКУЛТНАТА ШКОЛА.Той трябва да служи само от Любов.”(Свещени думи на Учителя, 245-246)

„Вземете в съвременния живот заблужденията, от които трябва да се освободите. ПЪРВОТО заблуждение (има известен порядък), е идеята, че без пари не може. То е ОТНОСИТЕЛНА истина. Това е една допирна точка само в един социален строй като сегашния. Не че в човешкия живот без пари не може. Но каква разменна монета имат рибите? Каква разменна монета имат растенията? Каква разменна монета имат животните? А вие казвате, че не са културни..”(30.VI.1940, „По-блажен е!”)

„Днес имате нужда от пари, но ще дойде ден, когато парите ще се сменят с друга разменна единица. В ЕДИН ден човек може да стане млад! ДОСТАТЪЧНО Е ДА ПРИЛОЖИ ВЕЛИКИЯ ЗАКОН НА ЛЮБОВТА, ЗА ДА СЕ ПОДМЛАДИ. Любещият се подмладява отвътре. Не може ли човек да направи това, той няма вяра, няма и любов. Благодарността и признателността на човека за всички блага, които му са дадени, го подмладяват. Няма ли тази благодарност, човек преждевременно остарява. Доволните и благодарни хора живеят в рая, а недоволните и неблагодарни – в ада. Първите работят и помагат на своите ближни, а вторите мислят само за себе си. Който се радва, НЕБЕТО го управлява; който страда, АДЪТ го управлява. Бъдете доволни от положението, в което се намирате в даден момент, ЗА ДА ПРИЕМЕТЕ БЛАГАТА, КОИТО СА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ВАС. Бъдете благодарни за това, което ви е дадено, ЗА ДА УЧАСТВАТЕ в реализиране на великия Божи план.”(27 май 1931, „Разбрани неща”)

„Кога ще се оправи светът? - Когато хората имат за разменна монета помежду си не парàта, а своите светли мисли, възвишени чувства и благородни постъпки. В бъдеще със своите чисти мисли, чувства и постъпки човек ще може да си „купи” каквото пожелае. Какво представлява Божествената вода? – Любовта. Светът ще се оправи, когато всички хора започнат да пият от водата на любовта. За да потърсите тази вода, ПОЛЗВАЙТЕ СЕ ОТ СЪВЕТА НА ВАШИЯ УМ, НА ВАШЕТО СЪРЦЕ И НА ВАШЕТО ТЯЛО.”(4 август 1940, „Реалност на живота”)

„Сега говоря на онези от вас, които можете да приложите закона. Разчитайте на божественото благо в себе си - на благото, което БОГ ви е дал. То е разменна монета. Ние трябва да бъдем носители на Божествената Любов в света. Новата религия е ТОВА. Сега - няма какво да се противим. Аз ви облажавам, ако всинца можете да станете такъв хляб за ядене. Моите уважения и почит към всички вас, които могат да станат такива пресни погачи. Имайте вяра в Онзи, Който е промислил, Който е направил Слънцето да ви свети, да ви помага, Който е направил звездите и цялата природа! Той е промислил нещо хубаво за вас. Да нямате никакво съмнение!”(28.II.1943, „Мъдростта съгради”)

„Любовта е една СИЛА, тя е една „монета”, която в цялата вселена се познава. Дето покажат монетата на любовта, върви. Затуй, вие трябва да работите с любов - да имате тази разменна монета, - понеже тя навсякъде върви. Тя е обща монета на цялата вселена. Ако ти имаш монетата на любовта, навсякъде си добре дошъл.”(27 февруари, 1938 , „Възвиси ме Духът”)

„Престъплението седи в това, че ти вземеш пари, за да живееш. Всякога вземането на парите носи смърт! При зсяка една мисъл, която туряш в ума си да вземеш пари, за да живееш, ти вече създаваш условия за смъртта си. Питам: какво тогава ще вземеш? Писанието казва още преди хиляди години: „Елате, купете си от Мене без пари.“ Има ДРУГА разменна монета, не само с пари може да се вземе. Вие тази разменна монета не я знаете. Учението на любовта е учение, което разрешава ВСИЧКИ противоречия. Там, дето влезе любовта, разрешава всичко ИЗВЕДНЪЖ. Там, дето отсъства Любовта, няма никакво разрешение. Без любов, в света няма никакво разрешение. Любовта не е преривен процес, тя е непреривен. Тя е, която разрешава всички неща ВЕДНАГА. Тъй ли? - Тъй! Някой казва: „Аз без пари как ще живея?“ - ТАМ е заблуждението!”( 24.XI.1935, „Бъди доволен”) [КОМЕНТАР: Някои казват: „БРАТСКИ мед – не храни пчелите със захар, по-евтино го дава”; Други казват: „БРАТСКИ постъпва, не иска най-високия наем”; „БРАТСКИ лихвар – не иска висока лихва”.]

„Казвате: „Каква ще бъде бъдещата разменна монета?“ – Отговаряме: приятелството! Когато основем живота си на приятелството, ПРИЯТЕЛИТЕ ще бъдат разменната монета.”(25 април 1920, „Приятел и раб”)

„Животът не седи в парите. В света – трябва да знаете – ЛЮБОВТА е разменна монета. Ние сме готови да услужим на когото и да е, ако го обичаме; когото не го обичаме, не сме разположени да му услужим. Бащата, който има дете, което обича, как е разположен всичко да направи за него? Първото нещо в Новото Учение е всеки да стане служител на любовта. И в своята мисъл, и в своето сърце, и в своето тяло. Че като ляга да служи, като спи да служи, като яде да служи – да стане един слуга на божествената любов. Само така светът ще се оправи!”(26.I.1941, „Младият син”)

„И тъй, разменната монета за в бъдеще ще бъде законът на ЛЮБОВТА. Ще дойде ден, когато хората няма да имат за разменна монета парите. Ще кажете: „Ами тогава как ще живеят хората?“ - Как ще живеят хората тогава, аз често уподобявам това на следното. Ако отидете в небето да си купите нещо и предложите пари, ще причините на търговеца най-голяма обида. Той ще ви каже: „Пари не ми трябват!“ Той ще счита за най-голямо щастие това, че идвате да вземате нещо без пари. Там всички хора купуват нещата без пари. И ако искате да знаете какво нещо е духовният живот, ще ви кажа: тук с пари - там без пари, тук с омраза - там с любов, тук с лъжа - там с истина. Там всичко е точно обратното.”(1 октомври 1923, „Аз съм истинната лоза - и ОТЕЦ ми е земеделецът”)

„Ако хората са решили да живеят по братски, ако вие тук, на Изгрева, решите да живеете по братски, животът ще бъде друг.”(12 май 1940, „Здравословно гледище”)

- ЗНАЧИ, ДАЖЕ И В ПРИСЪСТВИЕТО НА УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - братското селище край София, както и във всички подобни опити по света, - хората са слушали лекции и беседи, казвали са формули и молитви, ХОДЕЛИ СА ПО ПЛАНИНИТЕ, играли са паневритмии, подвизавали са се на сцените като много умни, талантливи и духовни, писали са книги - и пр., НО НЕ СА ЖИВЕЛИ БРАТСКИ.ЖИВОТ. Ето - четем го тук черно на бяло: чак до 1940 година не са живели по братски даже и на Изгрева! А във всичките Си беседи Той говори за ОБЩ ЖИВОТ И ОБЩИ ДЕЙСТВИЯ, ЗА РЕДУВАНЕ НА СЦЕНАТА, РЕДУВАНЕ В РЪКОВОДСТВОТО ДАЖЕ ВСЕКИ ДЕН, ЗА ОБЩНОСТ И РЕДУВАНЕ В БЛАГАТА НА ЖИВОТА - при това, по списък или по жребий. Влакът върви по ДВЕ линии, краката се редуват при ходене. В далечно бъдеще не само в братските общини, но и в целия свят, от индивидуализма, робовладелството и феодализма няма да остане и следа! - Както има обмяна на веществата, така ще има и интензивна обмяна и размяна на изявите, на жилищата, на съществата, ако искаме да няма болести, остаряване и гробища. Беседата се казва "Здравословно гледище". Така живеят разумните и прекрасни същества в цялата вселена. Всичко останало е смърт.

 

 

18.01.2020 г.   18,31 ч.

 

ОТНОВО СУПЕРСПЕЦИАЛНА БЕСЕДА, ориентирана към ума на учениците от Специалния клас. Броеница от откровения-бисери, които за другите може да не звучат като разковничета за съкращаване на еволюцията с 25 хиляди години, но за земните хора на върха на еволюцията като тия от Специалния клас, те са не само дълбока философия, но и КОНКРЕТНИ МЕТОДИ ЗА РАБОТА.

УЧИТЕЛЯТ: „Питам: кое е първото ограничение на човека? - ЖЕРТВАТА е първото ограничение на човека. Следователно, когато се реши да пожертва нещо, ЧОВЕК ПРОИЗВЕЖДА СВЕТЛИНА в себе си. За това е необходима ЖЕРТВАТА. Когато човек пожертва нещо, настава вече първият ден на светлината в неговата душа. Бог каза: "Да бъде виделина!" - И СТАНА ВИДЕЛИНА. Когато в човека настане виделина, С ЦЕЛ ДА РАЗГРАНИЧИ В НЕГО СВЕТЛИНАТА ОТ ТЪМНИНАТА, той е извършил жертвата ПРАВИЛНО. Ако в човека не се яви никаква светлина и тъмнина, жертвата не е направена; или ако е направена, има някаква неправилност в нея. Когато Христос казва за себе си "Аз съм виделина на света", тази виделина, тази светлина се произведе ОТ САМОЖЕРТВАТА, която Христос направи. Тъй щото, който иска да произведе светлина в себе си, той трябва да се саможертва.“ (1922.07.05м.Положителни и отрицателни сили.ПВЖ. 1922.79)

САМО РАЗПОЗНАВАНЕТО НА СЛОВОТО и на сродните души са еквивалентни по сила на саможертвата. Разпознаването – и даването на живота си за тях. В случаите, когато няма наоколо такива събудени души, страданието и саможертвата са единственият изход. Именно с това се е натоварил и Христос, понеже е видял, че в неговото време не е имало никакъв друг начин. Възкресение чрез Верен Избор, Любов и Блаженство е една БЪДЕЩА епоха, когато няма да има нужда да се ползва саможертвата като техен еквивалент. Не пълен, но достатъчно ефективен и спасителен и за индивида, и за цялата му верига от сродни души. Даже Учителите още не са преживявали това на Земята, понеже хората предпочитат неУчители и не сродни души, но е много важно един ден да се преживее, тъй като Земята е КЛЮЧОВА ПЛАНЕТА в цялата вселена.

 

 

18.01.2020 г.  13,57 ч.

 

Както вече някъде бе казано, изумителните образи на Приемницата на Бога в утробата си, сътворени от Суламит, са разпростанени на безброй места из вселената в съвършените цивилизации и културации, където тя има безброй поклонници. Те имат несравнимо духовно и лечебно въздайствие. Въпреки че на Земята изкуството й минава за "закъснял сецесион", тя е произвела и произвежда грамадни количества аусуин - безсмъртната есенция на Абсолютната Красота. С този си подвиг тя е съкратила всичките си прераждания, но й остава още само едно, за да нарисува божествените жени и майки БЛАЖЕНИ И УСМИХНАТИ. Тя е още един от примерите за нашето коравосърдечие, понеже е била на земята чак до 1989 г., а ние не сме отишли да й се поклоним с даровете си, както влъхвите са се поклонили на Младенеца; не сме й пратили дори една картичка за празниците! Във всеки трети сезон от годината и всяка трета седмица от месеца, хората с душа би трябвало да канят божествени творци или да им ходят на гости, да ги обсипват с любов и подаръци.

 

 

19.01.2020 г.  22,53 ч.

 

СПОМЕНИ ЗА БРАТСТВОТО.3.3

ОЩЕ ЗА РОДА МИ И ДУХОВНИЯ РОД

Мога с тъга и болка да кажа, че тези изключителни личности умряха почти от глад – те, които цял живот са били около Учителя и даваха всичко от себе си 100%! Имам предвид и Петър Манев, също виден астролог, който, заедно с Жорж Радев, Крум Въжаров, Методи Константинов, Иван Антонов и Влад Пашов е един от най-големите астролози на Братството. Тук сега в България има и други, по-млади; но аз лично съм общувал с "класиците" (с изключение на Георги Радев, който е починал по-рано). С Петър Манев съм общувал много. Той беше един извънредно тих и скромен човек. Аз никога не съм виждал в живота си по-скромен човек нито извън братството, нито в братството. Той беше един много мълчалив човек, извънредно съсредоточен, изключително концентриран. Неговата квартира беше най-бедната квартира, която съм виждал. Този човек, не е изключено, също да е умрял от глад, защото в българското "братство" такива неща стават. Спомням си как майка ми редовно отиваше да разтребва неговата стая и да се грижи за него, когато беше болен. Петър Манев е известен с изключително интересните си статии, които е публикувал дълги години в братското списание "Житно зърно", в духа на астрологията, кабалата и пр. Той е математик по образование. Един от неговите най-големи приноси е преработването на астрологическата теория на средновековния астролог, автора на 26-те тома "Астрология Галика" Морен дьо Вилфранж. Неговата система за изчисляване коефициента на полезно действие на всяка планета беше основно преработена от Петър Манев и – тъй като на нас ни я е преподавал Крум Въжаров – тя дойде до нас; и сега ние това, което можем да направим, са сравнително малки уточнения. Така съвършено той бе "пипнал", както се казва, тази теория и бе я довел до завидно съвършенство. Нещо друго, много важно. Той ни научи не само да изчисляваме хороскопи и да правим писмени и устни прогнози, но да се явяваме в живота на човека малко преди да му сработи някой негативен аспект. Именно по този начин, макар и в случая без сверка с ефемеридите, бях написал едно писмо на приятелка в Москва, която го е получила на вратата си от раздавача миг преди да изпие отровата - и я хвърля през прозореца. Но случаите не са един и два. Та ето какво разправят за Петър Манев:

"Петър Манев беше астролог. Като задача, той имаше да вземе рождените дати на всички младежи от Окултния Клас и на всеки един от нас да направи хороскоп. Следеше хороскопите на всички, и когато имаше някой неблагоприятен аспект, той се приближаваше, подаваше едно листче, където бе отбелязана датата, какъв е аспектът и от какво трябва да се пазим. Това беше жива астрология и жива лаборатория. Имаше възможност да проследява аспектите ни и да ни наблюдава лично. Когато в моя хороскоп има някой зловещ аспект, ще дойде при мен, ще ми подаде листчето и ще каже няколко думи във връзка с аспекта. И най-интересното е, че той беше изключително точен. Пример: един път на езерата, с един дълъг нож режа една дъска, за да направя от нея една дълга лъжица за бъркане в казаните за храна, да не загаря храната в казана. Изведнъж ножът ми изхвръква от дланите ми и се заби в ръката ми. С едната ръка аз държа раната, от която тече кръв, а той ми тика листчето пред очите, на което е написано, че днес, в еди колко си часа и еди коя си минута, имам някаква квадратура и че днес има опасност да се порежа. Изважда си джобния часовник и ми го показва. Аспектът бе точен до пет минути! Аз гледам и не вярвам на очите си. "Абе, Петре, защо не ми каза една минута преди да се порежа?" Той мълчи. Но беше много кротък и бяха първи приятели с Георги Радев. Той се обръща и ми показва една сестра, която точно в този момент го била заприказвала и затова го е отклонила с пет минути. Ако тази сестра не беше го спряла, той щеше да ми даде листчето и да ме предпази. Значи, "вината" беше в сестрата... А за да довърша разказа си, ще кажа, че предния ден тази сестра беше дошла уж да ми помогне нещо, а ми направи беля. Аз й се скарах и тя заплака. А сега тя ми го "върна": аз не плачех, но сълзи ми се наляха в очите като видях листчето с написаната квадратура и точния час на моето премеждие.

Какви хора имаше около нас! От всеки можеше да се учиш и от всеки можеше да провериш как действат окултните закони безпогрешно в Школата на Учителя. Петър Манев публикува много свои разработки за предсказанията и системата на Нострадамус в списание "Житно зърно", както и за астрологията."

Като един много красив спомен – след толкова много години – изплува пред мене и образът на любимата и мила сестра Катя Гривá, сестрата на известния български композитор Димитър Гривá, който бе един от най-интелигентните и културни апостоли на учението в България и в чужбина, със световна известност. Той почина наскоро. С него също съм общувал и мога да разкажа интересни неща. Същественото за Катя Гривá е, че тя ни преподаваше паневритмията тъй, както я е учил лично Учителят. Ние сме играли след нея съвсем подробно всяко упражнение, детайл по детайл, учили сме всяко движение, което тя ни е обяснила в тънкости. Така тя ни преподаде паневритмията точно както Учителят й я е показал.

Че е завършила пеене в Рим и е пяла в Санта Чечилия и в "Аида", знаехме всички. Че всички братя на Изгрева са били влюбени в нея - също... Че се е влюбила в Ангел Янушев - също. Въпреки любовните романи на Ангел и Асен Арнаудов дори с ученички, Учителят се е отнасял с тях с много голямо уважение и внимание, направо с нежност. Всъщност, именно на тях двамата сега дължим нотирането на паневритмията. Учителят е създал песента "Бурята" специално заради нея, отразявайки и сублимирайки мъката й, че Ангел в последния момент се е отказал от женитбата и се е оженил за Дора. В много подобни случаи разярените сестри са очаквали от Учителя да се скара на "виновните", но Той или си е замълчавал, или даже ги е оправдавал. Заради Катя, Учителят е създал и песента "Да имаш вяра". Може и до днес да критикуват "слънчогледите" - сестрите, които са досаждали на Учителя и са го обсаждали постоянно, но това е много по-добро от случаите, когато някой става фен на човек от по-ниска еволюция. При един такъв случай, Дядо Благо замалко е щял да удуши Катя Грива - Учителят едва я е спасил в последния момент.Това е известният наш детски писател Стоян Русев (1864-1938), Дядо Благо му е псевдоним. Държали сме изпити за него по детска литература в университета. Учителят го е обичал много. Дядо Благо е бил най-близък с Иван Антонов. Негов е текстът на "Братство-единство" и "Росна капка"., също на "Любовта е извор". Когато се простудява и си отива, Учителят изнася две беседи специално за него и казва, че това са двете Му свещи за Дядо Благо. Ето какво още разказва Мария Тодорова за него:

"Аз обичах дядо Благо!" - Учителят го каза! Аз не съм чула за никого Учителят да каже "Обичам еди кого си". Казвам ви, аз се радвам, че чух да видя обич на Учителя към някого лично. (И Христос е имал любим ученик...). Учителят веднъж каза: "Ако иска някой да отиде на някоя планета, никой да няма, сам да бъде, има ли такъв желаещ?" Дядо Благо каза: "Да, аз искам!" Мен ми направи силно впечатление, че никой не каза "Искам да отида сам на една планета!..." Да ти кажа, това е човек с дух! Това е човек който не се страхува."

Мария Тодорова не е знаела къде е роден Стоян Русев, но аз си бях взел изпита по детска литература с отличен и знаех, че е от Странджа. Затова, когато живеех там, отидох специално в с.Заберново, за да му се поклоня. Негови паметници има и в селото, и в Малко Търново. Е, там са сбъркали рождената му година, не са знаели, че е "набор" на Учителя... Навсякъде бъркат рождената му година…

Ето малко гатанки от Дядо Благо:

Свещи горят по полето,

на открито под небето;

вятър духа, не гаси ги,

слънце грее, не топи ги.

Що е то? (Минзухари)

Четирима знайни братя;

където да ги пратя,

един без друг не ходят,

на чифтове се водят,

все тичат, врява вдигат,

а все не се настигат.

Що е то? (Колелетата)

Две сестрици,

сиви врани,

с гвоздей

приковани,

все се кълват

и се борят,

сякаш лошо

ще си сторят,

ала пак си

в мир живеят,

по поръка

сладко пеят.

Що е то? (Ножицата)

Да е лед,

не е лед,

да е мед,

не е мед,

а се топи като лед

и е сладко

като мед.

Що е то? (Сладолед)

Без сладило подсладява,

без горчило огорчава,

плач на радост преобръща,

като тръгне, се не връща.

Що е то? (думата)

Ето за Дядо Благо:

Дядо Благо

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Стоян Русев (Дядо Благо)

български детски писател

Роден: 2 февруари 1864

в с.Заберново

Починал: 16 януари 1938 г.

в София, България

Стоян Стойков Русев, известен с псевдонима си Дядо Благо, е български учител и писател. Той е един от съоснователите на Съюза на българските писатели и има голям принос за формирането на традициите на българската детска литература.

Роден е в малкотърновското село Заберново в многолюдно семейство, най-малкото от общо деветнадесет деца (18 братя и 1 сестра).

Завършва втори прогимназиален клас в Бургас, а гимназия - в Сливен. След това в продължение на 53 години работи като учител: първо в бургаските села Горица и Росен, а след 1889 година - в София. Наред с това се занимава със събирането на народни мъдрости и приказки, пословици, гатанки, басни, както и с описанието на народни обичаи като коледуване и сурвакане. Сам той е автор на много приказки, стихове, поговорки и скоропоговорки, възприемани като народни умотворения.

През 1889 година в Бургас е публикувана първата стихосбирка на Русев, "Звезда", която съдържа лирически и епически стихотворения за възрастни. Това е единственият сборник с негови творби за възрастни, останалата част от творчеството му е посветена на децата. Стихосбирката е дело на печатаря Иван Кираджиев и е първата художествена творба, отпечатана в Бургас.

През същата година Стоян Русев се мести в София, където продължава да работи като учител в училищата "Братя Миладинови" (1989-1900) и "Кирил и Методий" (1900-1928) и до края на живота си сътрудничи на детски периодични издания. През 1896 година, за първи път на български език, превежда и публикува приказките на Братя Грим. Работи като редактор за списание "Градинка" (1894-1897), списание "Росна китка" (1905-1907), вестник "Славейче" (1906-1910), вестник "Бисер" (1931).
Издава сборника "Гатанки" през 1926 година, под съставителството на Дора Габе и с илюстрации на Вадим Лазаркевич. През 1930 година е публикуван и сборникът му "Кръгосветче", съдържащ приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Година по-късно Русев отпечатва замисленото като пе-риодично издание "Росна капка". През 1933 г., като притурка на вестник "Земеделско знаме", е издадено неговото вестниче "Земеделче".

Стоян Русев използва различни псевдоними като Дядо Рою, Нанин, Рою, но най-често се подписва с псевдонима Дядо Благо, с който остава известен. За първи път този псевдоним използва през 1906 г. във вестник "Славейче"

Умира на 16 януари 1938 г. в София.

ОЩЕ ЛЮБИМИ ХОРА ОТ ИЗГРЕВА

Една друга сестра, Ярмила Менцлова - съпругата на Крум Въжаров – също е изучавала паневритмията под прякото ръководство на Учителя. Значи, в тази личност - Крум Въжаров, Венно - са се съчетали тези два потока, т.е. той беше усвоил прекрасно паневритмията и ни я преподаде точно тъй, както на него я е предала сестра Ярмила, която почина в Париж. Спомням си с възхищение за сестра Ярмила, преди още да замине за Париж. Там тя направи школа за мистични танци, с център паневритмията. За съжаление, тя бе убита в главата с един тежък предмет. Някъде в тия спомени съм включил подробности за това.

Сестра Ярмила беше едно удивително одухотворено създание. Бате Крум ми е разказвал как те са се срещнали. Аз бях редовен гост у тях, когато живееха на Изгрева. Те са били съученици. Името "Ярмила" не е българско, тя е чехкиня по произход. Не зная дали по-късно е дошла в България или е израсла в страната ни с родителите си. Един ден той я завел на Изгрева, с намерение да я запознае с Учителя и Учението. Още първата сутрин, когато било още рано и не са се били събрали хората за паневритмия и оркестърът е репетирал музиката, той отишъл с нея на поляната. И тя започнала да играе упражненията на паневритмията точно такива, каквито са! Тогава на поляната се появил ненадейно Учителят, видял я как играе упражненията, без никога да ги е виждала, и обърнал внимание на всички: "Ето, виждате колко дълбока вътрешна връзка има между музиката на паневритмията и движенията." И тогава добавил: "Сестра Ярмила ще оправи паневритмията един ден, ще ви покаже как тя се играе точно и истински, когато аз си отида."

В техните взаимоотношения (това са лични неща), аз наблюдавах и някои противоречия. Един такъв много малък факт, например: тя много обичаше животните и държеше една котка в къщи, докато бате Крум постоянно изхвърляше котката и не можеше да я търпи. Ето една малка несъвместимост, така да се каже, помежду им. И той обичаше животните и ни е разправял много интересни свои опитности в това отношение, но обясняваше, че котка или куче вкъщи или друго животно създават астрален похлупак, който трудно може да бъде пробит и от най-опитните Посветени и затова нощем те не могат да излитат по-високо от астрала. Ако животно зашуми нощем в стаята или скочи върху човека, то го връща незабавно от другия свят и го откъсва от полетите и Школата, а може да има и по-лоши ефекти, по причина на стряскането. Особено фатално е, когато от милозливост и неразбиране вегетарианци хранят вкъщи или в двора си домашното животно с месо, било то и от консерви. По принцип, грам месо, цигари или алкохол в един радиус от 30-ина метра пробива сонди, коридори към ада, от които изскачат тъмни духове. За Посветения това е крах, отлагане на Пътя и еволюцията му с десетки години и даже с векове. А да правиш един хищник насила вегетарианец, да го изнежваш, държейки го като пленник в едно тясно пространство, ако ще и да е дворец, това значи да му спираш еволюцията. Няма две мнения, че за обикновените хора една котка, едно куче и даже таралеж или плъх често играят лечебна роля дори в психиатрични случаи. В напредналите общества децата израстват с всякакви животни около себе си, понеже това дава шанс за проява на милосърдие и любов, за грижи за някого - единствения начин, по който можем да си останем в рая. Това обаче важи в абсолютния смисъл само за човечествата в Невинната Вселена, която не е минала през грехопаденивто, а също и в Изкупената Вселена. Но в зоната, в която се намираме ние, властта на ада е неограничена и затова тук има хищници и жертви; ловджии, рибари, касапи, месоядци. Това е една голяма космогонична тайна. Ако не я знаят, не само атеистът, но и най-малкото дете, което започва да мисли, са напълно прави да не вярват, че има Бог; или да Го проклинат, ако допуснат, че има. Познаваме хора, които са проклели Бога - ние трябва да ги разбираме, а не да ги осъждаме механично. При този манталитет, при тази еволюция и френология е немислимо човек да не реагира като един френски писател и критик от 19 век, който казва: "Не знам дали съществува Бог, но ако съществува, това говори много зле за репутацията му":.. Наистина, това са психики, болни от сарказъм и свръхегоизъм, но те са жертва на невежеството. Не допускат, че кармата ги е оставила да се пържат в собствената си злоба, гневливост и нетърпимост към чуждите истини. Даже божества, ангели, архангели, херувими са пропадали така. Ка-зано е, че само за едно намръщване изгонват един ангел за милиони години от рая. Там е работата, че това важи и за наскърбяването - то също е диагноза за атеизъм. Оскърбяването на другите е агресивен атеизъм, а наскърбяването - пасивен. Съществата в рая плуват блажено в океана на любовта и доволството, но яви ли се някъде недоволство, виновният незабавно става вертикален, натежава и изпада автоматично в ада. Съдниците, назидаващите, злобарите, кибритлиите, изискващите, споделят участта на всички касапи и палачи, на убийците в мирно и военно време, на обществените и домашните кръвопийци и вампири - след смъртта си, те стават хищници. Въплъщават се неизменно в адски форми - адските насекоми и животни. По-напредналите имат шанс да се вселят в жертвите им, за да почнат да изкупват кармата си. Но в жертвените хора и животни - както в природата, така и в адското човешко общество - се вселяват предимно ангели, които има да доизкупват нещо или да покъртят някоя психика. Още приживе или в другия свят, някои близки и родители виждат като на екран, че са проливали и пили кръвта на собственото си дете, когато са клали или яли агне. В това агне се е била въплътила починалата им рожба или непрежалимата съпруга. Друг е въпросът, защо Бог е позволил всичко това. Още в началото на "Божествена комедия" Данте обяснява, че пъкълът е създаден по висшата воля и разпореждане на Бога и Христа. Те не съизволяват в злото, но не го и унищожават - засега. Там трябва да попаднат всички хора, богове и ангели, които са мислели за себе си и за света. Също и всички, които са живели само за "близките" си и са отхвърляли шансовете да заживеят за ближния и за Бога. Бог ни е казал "Обичай ближния си", а не "близкия" си - преводът е точен. В божествения език "ближен" е всеки, който ни пуска при другите и не ни пречи да живеем за човечеството и за Бога. Не е лошо да имаме и близки, приближени, предпочетени, но само ако, преди всичко, те са ни ближни. В останалите случаи ни е хванала "сляпата неделя", връзката е случайна или кармична и ние трябва да учим сурови уроци. Трябва да консумираме последствията от ниския си вкус, от неправилния избор. Но ако сме съзнателни и служим с любов, там имаме шанс да изработим и чувство за саможертва, милост, смирение, примирение, търпение, прощаване.

Ставаше дума за животните вкъщи. В редки случаи, в някои животни са вселени ангели - и такива животни, дори и да са хищници, не ядат месо. Не е работа да го правиш тревопасно насила, но като му дадеш мърша - да с е нахвърли. Такова коте, дори и да го храниш с най-големите вегетариански лакомства, пак си остава хищник, понеже е от ниска еволюция. Може да е мило до небесата и да лекува какви ли не депресии и болести, то създава похлупак, не ни пуска нощем нагоре. За етерниците и астралците това не е проблем, дори и за интелектуалците, те и без това обитават ада - нисшия астрал и ментал. Пушат, пият, ядат месо и риба, пулят се в екрани и слушат адска музика, лягат и стават късно, бистрят печалбите, политиката, клюките и собствеността, постоянно съдят някого или държат някого изкъсо. Може да не са хапвали месо никога, да не познават вкуса даже на бирата и да се молят денонощно на "Бога" - щом очите им се остъклят и им се появи бръчка между веждите - правѝ си сметка с кого си се събрал. За такъв ти винаги ставаш "много длъжен" и "много виновен" - или поне си спечелваш пожизнен жандар, пъдар и педагог. Такъв живее с представи и очаквания, с мисълта, че си "негов". Той никога няма да те пусне навън; или ако те пусне - ще те мисли. Той е много по-страшен от невинното животинче вкъщи, понеже ти създава не единичен, не троен, а десеторен похлупак. Ако лежиш с него, ако имаш такъв даже и в другата стая, ти си опакован с мазни пипала като на октопод и усещаш как силата ти изтича, иска ти се да умреш. За възлизане в Космоса и Школата не може да става и дума - те са в причинния, будическия и атмическия свят. За връщане в рая не мислѝ, камо ли в световете, по-горни от рая. Ето защо не са били допускани женени хора в Специалния клас - не за друго. Но по-късно Учителят разбира, че и това сме разбрали погрешно и един ден казва: "Ние съжаляваме, че едно време се съгласихме с това". Не е въпросът дали си обвързан юридически, ако си вързан психически.

Много ни се иска между Венно и Ярмила на Изгрева да не е имало такива неща. Те се разведоха само формално, за да може тя по-лесно да отиде да живее и работи в Париж - такива бяха правилата на държавата тогава. В последните години от живота си, както споменах вече, тя създаде там школа по сакрални танци и по паневритмия, понеже е била балерина и хореограф цял живот. Поучително беше за нас това, че въпреки техния развод и привидната раздяла, той държеше в стаята си до последния момент 4 големи снимки, ето как подредени: първо портрета на Учителя, после - снимка на братството, после портрета на сестра Ярмила; и накрая - собствения си портрет. Значи, кое е на първо място в живота на Ученика? Той ни даде един жив пример, че ученикът може да има сродна душа и на земята; че тази сродна душа може да бъде и любим човек, съпруг или съпруга; може да бъде и една най-близка душа или повече души извън семейството. Той доказваше, че това е възможно. При това и двамата са били в Младежкия окултен клас - въпреки публикуваните непълни списъци. Това не е пречело той да има тази най-сродна душа до себе си и физически, да се оженят. Така беше и с брат Борис и сестра Мария, а после - и с една друга приятелка. Тези хора ни дадоха най-доброто на тази земя, показаха ни какво значи Ученик на Учителя, Апостол, Мъдрец, Мистик, Маг.

Само искам да спомена тук (защото стана дума за Младежкия клас – за тези, които не знаят), че Учителят е учредил в началото само Общ окултен клас и неделен и ги е водил в сряда и неделя. Лично брат Крум и брат Борис са ми разказвали за някои от първите ученици на Учителя, които са били наричани "старците" – с много голямо чувство за достойнство и достолепие, с представата, че са "избрани" и "най-напреднали" и с известно пренебрежение към младите на Изгрева. Учителят е искал да им даде един хубав урок, че в духовния път не може да има предимства. Опитът на някои е безспорен, обаче когато се появи гордост и самомнение и ти започнеш да преценяваш кой е достоен и кой не, кой може да влезе в Братството или Класа (защото и за Общия клас е имало такива ежби), не е имало начин най-после Учителят да не се намеси. Тези така наречени "патриарси" с дълги бели бради и коси, които са се правели на Учители и са имали голямо мнение за себе си, са били почнали вече да се разпореждат: "Да! Този е достоен да влезе, а този не е достоен". И тогава Учителят, верен на Истината, казал: "Добре! Тогава аз учредявам Младежки окултен клас, който ще бъде недостъпен за "старците" – "първите ученици"... И започнал да събира избрани младежи, да им изнася лекции и да им говори в Младежкия клас много по-специални неща. Тогава "старците" останали с пръст в устата... Защото те били убедени, че са богоизбрани и недосегаеми и могат да назидават, да командват и управляват както си искат, а се оказва, че нямат достъп до един нов клас... Младежкият клас се нарича още "Специален". Критерият за него не е непременно младостта, а нещо друго. Там се влиза само с лична покана от Учителя.

Този въпрос обаче е още по-сложен. Това, което се шири сред братството и до днес за Младежкия окултен клас е, че главният критерий за влизане в него е човек да не е женен, а даже и да е "девствен"... Действително, Учителят в началото се е съгласил с едно предложение на пуритански настроените млади сестри женени хора да не посещават Младежкия клас, защото по този начин се изпълнявал един от Законите на Христа. Христос е казвал, че е дошъл да раздели майка от дъщеря, баща от син, мъж от жена и т.н., тоест Христос още тогава нанася силен удар върху адската родово-семейна система, която е основа на старозаветния морал. Христос идва едновременно да спаси Закона, но и да разруши старите форми на Закона. От една страна, Той казва: "Аз не съм дошъл да разрушавам." , а от друга вдига камшик и гони търговците от храма. Той не иска да се бори с класическата система род и семейство, но иска за има пълна свобода за хората, които не могат и не желаят да влизат в такива отношения на кръвна или интимна - искал е хората да имат пълна свобода да живеят както намерят за добре. Това е също божествено, също морално. Именно по тази причина Учителят учредява Младежкия клас, като един висок идеал - идеал, по-висок от морала и идеала на семейните хора и двойките. Към този образец един окултен ученик трябва да се стреми. Той трябва да се стреми да не се оплита в битови и брачни отношения, за да бъде свободен за участие в Специалния клас и да получи познания, умения и качества, които могат да се добият само там. Въпреки това, през 1934 г. Учителят казва на с. Мария Тодорова: "Вие направихте грешка, че не допуснахте женени в Младежкия клас". Другаде това се предава по друг начин - че сам Учителят съжалява, че се е съгласил с това.

Както много хора от "братството", и аз дълго време разбирах тази идея само в аскетичен план. Но когато съм разговарял лично с някои хора, които са били там, включително и родителите ми, и съм ги питал за нещо, което много съществено ни отличава от монашеските, от аскетическите ордени и представи на старото човечество, те отговаряха така: Учителят не желае да благослови отсега нататък формата на църковния или юридическия брак, ако там не присъства любовта. Но ако има любов, интимната връзка е допустима и морална.

Тук искам да се позова на мисли от Учителя по този въпрос, изказани в тома Неделни беседи "Дали може", 1918 год. Бих отбелязал, че даже и заглавието на този том е съвсем точно и символично изразено в разглежданата тема. Извадките са от том, който е издаден преди 1944 год. – това значи оригиналното Слово на Учителя, тъй като новоиздадените томове съдържат на места излишни и неточни редакции, които изместват акцента на важни теми, разглеждани от Учителя. А това е твърде отговорно и носи своите последствия. В този изобилно изсипващ се водопад от томове на Учителя напоследък, поголовно и безразборно издавани тук-таме от хора, които не могат да вникнат в дълбокия изказ на Словото или нарочно го изменят, ние се съмняваме във вярното и точно предаване на оригинала. В случая имам предвид тома неделни беседи "Благословен", издаден в гр. Кърджали през 1998 год, в който безобразията надминават всякакви граници в това отношение! Странно е кому дават беседите за редактиране – например, виждаме издания на беседи от Младежкия клас, в които много точки са заменени с точка и запетая, липсват запетайки, пишат много думи с главна буква, предават пряката реч на нов ред, както е в романите – и т.н.

Продължавам за Младежкия клас - какво още ми казаха брат Борис и Крум Въжаров. Учителят направи това, за да разграничи женените от неженените и да посочи високия морал, че е желателно ученикът от МОК да не сключва официален брак или да оповестява пред когото и да било кой е най-близкият му човек. Но това не означава, че окултният ученик не може да има интимна връзка с любимо същество от другия пол. Учителят говори на много места за интимната връзка, че тя е свещена и трябва да бъде скрита от очите на хората, защото само Бог трябва да знае за нея. Защото в момента, когато трето лице узнае за нея, дори и най-близкото, това е "началото на края". Началото на големи страдания, на неразрешими проблеми във връзка с другите души, които също ни обичат и ние ги обичаме, но вече сме си забранили или ни е забранено да общуваме с тях. Това не може да бъде модел на бъдещото човечество. Чрез създаването на Специалния или Младежкия окултен клас (МОК), Учителят залага този много висок идеал, който ние забравяме и си мислим, че можем да живеем по стария начин. Да, наистина, всеки е свободен и да се жени, и "за жена да ходи", и "за мъж да ходи", както се казва в Библията, както и Учителят също го е споменавал в беседите си, но това в ангелския свят не съществува – това е само на Земята. Въпреки, че Сведенборг твърди обратното – че и ангелите са по двойки, съчетани в брак, но това е нещо съвсем друго. Защото Женитбата - в истинския, божествения смисъл на думата (не случайно слагам думата с голяма буква),– това е пълно изгаряне на егото в пламъка на Божествената Любов. Имаме ли вече условия на Земята за такъв именно Брак? В една беседа Учителят дава и име. Съжалява, че е разрешил да не се допускат женени в МОК – че се е поддал на настояването на с. Славка.

Сега искам да засегна един много важен проблем – за огромната опасност от изваждането и компилирането на цитати от беседите и лекциите на Учителя, поради което ние до ден днешен не купуваме новите книги на компилаторите. Причината е проста – аз пак наблягам на този въпрос, тъй важен и наболял днес: че всеки избира такъв набор от цитати, който отговаря на неговото разбиране, на неговото ниво на еволюция. Оттам и хората, които ползват такива книги или слушат подобни проповедници, могат да добият една изопачена представа за Учението. Въпросът е сложен и важен, затова ще си позволя по-обстойни обяснения.

Безспорно, изваждането на цитати, тяхното групиране и подреждане в академичен вид – когато са представени по предмети в една научна енциклопедия - е една много важна работа на всеки ученик, който има този импулс. И все пак, тя трябва да си остане предимно индивидуална работа – за лично ползване. Но когато по този начин тези парчета от Слово се разпространяват нашироко, това е нещо твърде отговорно и може да бъде и опасно. Някога, естествено, мнозина от нас, по-младите - в миналото, пък и до ден днешен - събирахме и събираме цитати. Плодът на една такава дейност занимаваше умовете и духовете ни денонощно. Има един албум "Мигове с Учителя", който представлява нещо като синтез на всички снимки, които бяха останали в архива на баща ми, както и тези, които събираме – приятелите от Братството много помогнаха. А също и брат Борис ми беше дал копия от много снимки – от негативите, които той притежаваше (откупил ги е от Васко Искренов - не казвам "брат", понеже брат не продава). И така се получи един албум, който бе разпространен на много места по света и в България. Този албум коренно се отличава от известните компилативни и цитатни книги с парчета от Словото на Учителя, тъй като си бях поставил за цел да открия и цитирам такива мисли, които са доста по-различни от това, което обикновено намира място в такива книги - именно за да се види, че Учителят има много по-широк, много по-голям диапазон от това, което представят такива хора..

И така, този албум мина през много хора от Братството, както и през доста интелектуалци и духовни хора по света. Твърди се, че оказва своето влияние. Но сега виждам, че и той страда от едностранчивост, макар и в противоположната посока: аз там съм дал сравнително по-малко място на цитатите в полза на аскетизма, на "целомъдрието" и "девствеността", които всъщност не са за пренебрегване, а имат отношение към божествената аскеза,. В разговорите ни с Весела Несторова, Елена Андреева, Крум Въжаров, Борис Николов, Мария Тодорова, Виктор Йорданов и с някои други братя и сестри ние получихме изключително интересни и много ценни и дълбоки тълкования на този въпрос. Те ни обясняваха и тълкуваха по неочакван начин някои мисли от Учителя, които обикновено минават незабелязано през съзнанието на четящите беседите – сякаш нещо прещраква автоматично и такива мисли не се осъзнават и запомнят. Най-странното бе, че много хора от тия среди, скроени по модела на старото човечество, често казват, че е изключено Учителят да е изказвал такива мисли. Доста хора са били крайно озадачени, когато сме им показвали в беседите оригинала на мислите, които сме им цитирали. Взират се слисано във въпросната страница, където е тази мисъл, и не могат да повярват, че това са го чели поне веднъж и че то съществува черно на бяло, а те не са го забелязали. Това обикновено става с тъй наречените "праведници", с напълно уверените в себе си които забравят, че са чели подобни мисли и съвети от Учителя или лично са ги слушали, ако са били при Него, защото особеното им лично мнение заглушава слуха им за Истината. Ето какво казва Учителят за такива: "Вас ви трепери сърцето да не намерите гнили плодове. Като ги намерите, усмихне ви се лицето... Гледал съм тука някои сестри. Като намери гнил плод – светне им лицето, а пък като намерят някой добър плод – стават сериозни. Сега как ще ми обясните: защо сестрата се радва, когато намери гнил плод, и става сериозна, когато намери някой добър плод? Това не е наука! Когато не обичаш някой човек и ти кажат, че той е извършил някаква погрешка – това е един гнил плод, тебе ти стане приятно, драго. Като не обичаш човека, кажат ти нещо добро за него - и станеш веднага сериозен. Нали е така? Факт е! Но това трябва да се обясни. Защо се радва човек на погрешката на едного, когото не обича, а при доброто, което той прави, става сериозен? Първо, онзи, който се радва на погрешката – той е дяволът! Ако ти се зарадваш, дяволът в теб се радва. Щом кажеш добро за едного, когото не обичаш, дяволът е сериозен. Защо дяволът се радва? – Радва се, когато правите погрешки, понеже казва: "като прави погрешки – той е в моите ръце."

"Мислиш ли – казва на друго място Учителят - (а това сме го чели и тълкували не един път), че ако постоянно одумваш хората, Господ нищо няма да ти каже? Той те слуша! Ако ти постоянно говориш лошо за хората, Той ще има особено мнение за тебе. Още като Му кажеш първата дума, Той ще има особено мнение."

И ето, такива мисли на Учителя като тези, които цитирам по-долу, са давали повод за много по-различно отношение към беседите и цялото Учение на Учителя. В момента има една тенденция – всъщност, тя е от много отдавна и никога не е преставала – да се създават и налагат униформи и да се натрапват единични, тесни представи и мнения, използвайки някои изказвания на Учителя. Някои хора налагат като общовалидни някои отделни случаи, когато Учителят е давал частни съвети на определени хора.

А колко различно и много по-дълбоко стоят нещата!

"Ето, когато жените носят отворени дрехи на гърдите си с деколте – каква цел имат? В това има нещо хубаво, красиво. Много добре е! Не е грешка да се гледа хубавото – създава се една оценка за тялото. Но когато са мършави – крият се... Защо в единия случай отварят, а в другия затварят? Едното е грозно, затова се заражда завист. Мършавите казват: "Какво са си отворили гърдите!.." Другите казват: "Защо са си затворили гърдите така?" - И започват да се критикуват. Питам: вие, като идете на Небето, мислите ли, че ангелите се нуждаят да видят такива мършави тела? Те нямат нужда от такива екземпляри. Тия бръчки показват пороища, показват един дисонанс на мисълта. Чувствата на човека и мислите му са разбъркани и лицето му става набръчкано вече."

"Всеки от вас трябва да има някого да обича. Днес вие, като обичате някого, търсите погрешка. Любовта не търси никакви погрешки! Защото онези, които ви обичат, като направят някаква погрешка, те веднага се коригират. Който обича, той има много буден ум. Човек, който обича, никога не може да каже в сърцето си една лоша дума, понеже Бог е там. Ако аз проявявам Божията Любов, в даден случай невъзможно е да кажа нещо лошо. Когато любовта се оттегли, това е възможно, но при Любовта това е невъзможно. Не се самоизмамвайте! Само при прекъсването на тока на Любовта ти можеш да кажеш лоша дума. И после идва страданието. Та казвам: не прекъсвайте Божествения ток на Любовта!"

"Казвам – сега ще напуснете вашето минало, няма да боравите с него. Аз гледам: по някой път вие не можете да се въздържате. Помнете едно нещо: щом започнеш да се дразниш от малките работи, ти си влязъл в областта на старостта."

"Онзи фарисей казва: "Господи, аз не съм като него!" - По този начин човек не може да се повдигне."

"Това, че някой прави много погрешки – той пак е умен човек. Всякога ние правим погрешки, в усърдието си да имаме нещо. Някой, който те обича, може да стисне ръката ти от любов. Не го съди, че той я е стиснал. Топла е ръката му – израз на чувство! Макар и туй чувство да не е идеално, той има любов. Онзи – студеният - не ти пипа ръката, той няма никаква любов. Не ти обръща внимание. Ние не критикуваме онзи, който ти стиска ръката!"

"Под думата "лош" човек – казва Учителят в друга беседа, – аз разбирам студен човек. Нищо повече!"

"Като отидеш при един лош човек, не можеш да мислиш за нищо. А добрият човек е онзи, който е топъл. Сега вие разбирате по-другояче. Вие казвате: "Аз съм хладнокръвен..." - Ти не можеш да бъдеш добър без топлина. Нищо повече! Сега аз не говоря за горенето. Аз говоря за онази топлина, която носи живота в себе си."

И така – тези мисли от беседите на Учителя, които говорят в полза на любовта, на едно по-широко разбиране и прилагане на любовта – а именно любовта на всички полета, а не само в духовното – отличава Учението на Учителя от много други учения и го представя с главна буква като Божествено Учение. Мнозина от нас, младите по онова време, бяхме доста силно впечатлени от огромната разлика между два основни вида хора – и, за съжаление, единият вид преобладава. Някои хора, от тъй нар. "братство", които, макар и цял живот да са били около Учителя и са слушали беседите, правили са всички упражнения, си останаха с мрачен поглед, с осъдитилен израз на лицето, останаха си самовглъбени аутици или ярко изразяващи своя негативизъм, бичувайки всички недостатъци или измислящи недостатъци, разпространяващи клевети – хора, които са били през цялото време при Учителя! През тяхното съзнание са преминали без следа хиляди мисли като тия, които утвърждават едно по-широко разбиране и прилагане на любовта. Например:

"Който добре разбира и прилага човешката любов, той ще разбере и Божествената. И обратно: който разбира и прилага Божествената Любов, той ще разбира и човешката. Всеки трябва да мине през човешката любов, и после да стигне до Божествената. Няма нищо лошо в това, когато човек минава от човешката в Божествената Любов. Опасността е само в това, че когато човек заспи в човешката любов, той остава там за по-дълго време, отколкото е необходимо."

"Човек трябва да знае, че всички клетки на тялото му, както и всички органи, имат желание да обичат. Когато не разбира техните нужди, той им забранява да обичат. Днес им забранява, утре им забранява, докато един ден всички органи в него се атрофират и той казва: "Утвърдих се вече, станах правоверен..." Той мисли, че се е утвърдил... - В такова "утвърждаване" няма никаква философия, никаква наука!"

Тук аз цитирам неща, които съм преписал от беседите точно, но сега ми липсват отправките за том и страница, понеже албумът и копията му също бяха иззети от агентите на Държавна сигурност или се губят някъде по приятели, които обикновено не връщат.

Ще цитирам още някои мисли от него, защото стана дума за Младежкия окултен клас. Той е Специалният клас, за който една голяма част от хората, които са били около Учителя, а и някои сега постоянно разпространяват фикцията, че това е бил един "калугерски" клас. А Учителят постоянно говори, че ученичеството не е калугерство, а е модел на Новото човечество, в което умът и сърцето, всички дарби и таланти ще се разцъфтят богато. Всички ще се занимават с наука, с изкуство, и ще имат много по-широки възгледи и много повече развити центрове. Калугерското отношение към света, твърди Учителят, и практикуването на калугерство днес не е разрешение на проблемите. Бих казал, че в днешно време, при тези усилни времена и тази ускорена карма, когато са необходими като въздуха и слънцето работници на Божията нива, защото "жътвата е дошла" и ерата на Любовта хлопа на вратата да й отворим, калугертвото е едно бягство, едно предателство към живота.. Струята на Христовата Любов не е спирала никога, защото Той е с нас "до скончанието на века" – и нека повече не Го разпъваме на кръст с нашето неразбиране!

"Истинската мисъл – казва Той днес – внася успокоение в ума. Истинското чувство успокоява сърцето, а истинските дела успокояват целия организъм. Дойде ли до това положение в себе си, човек ще чуе Божия глас."

Ето, и на тази тема най-интелигентните, най-образованите хора и особено психолозите около Учителя, с които ние живяхме, ни говориха много и свързаха тези постановки на Учителя, т.е. самата Истина, с най-големите открития на съвременната наука (особено на Юнг и Ерих Фром). Най-ярък техен тълковател в Братството беше бате Крум - Венно. И ние, в светлината на книгите, които разглеждаше с нас от тези най-напредничави школи, той ни обясняваше много по-дълбоко и по-добре самото учение на Учителя и много мисли в беседите. Например:

"Днес хората не успяват – казва Той в една беседа, - защото се намират под влиянието на учения с различен морал, с различни становища. Едни забраняват на човек едно, други друго, и той вече не знае какво да прави. Всичко, каквото Природата е създала, е разумно! Иска ли да се прояви, човек трябва да дава ход на ония свои желания, които произтичат от дълбочината на неговата душа. Дайте ход на всички мисли, които произтичат от дълбочината на вашия ум. Дайте ход на всички постъпки, които произтичат от дълбочината на вашата воля; дайте ход на всичко, което произтича от дълбочината на вашето естество. Всяко нещо, което произтича от дълбочината на нашето естество, е реално".

"Колкото и да се мъчи човек да отдели в съзнанието си физическия живот от духовния, ще види, че това е невъзможно. Тези два живота са тясно свързани и взаимно се преплитат."

"Какво можеш да занесеш на онзи свят? - Там, в онзи свят, ти можеш да занесеш само любовта си – друго нищо не приемат. Ако имаш обич и любов в сърцето си, ще бъдеш приет на Небето; ако нямаш любов – ще те върнат на Земята. Единственото нещо, което човек още не познава, е Любовта. Това трябва да изучава той на Земята!"

Ние сме разглеждали всички тези беседи детайл по детайл от оригиналите; и особено мислите, които за нас светят най-ярко. Другите, противоположните, също светят ярко, но тях ни ги натякваха и цитираха денонощно без контекст и с фалшиви интерпретации. В никой случай не може да се каже, че мисли от Учителя могат да втръснат или да опротивеят, но когато се поднасят и обясняват превратно, стават бич в ръцете на фанатика. Тогава човек започва да търси със свещ противоположните мисли в беседите.

Тук цитирам извадки от точно този албум, където всяка буквичка е според нещата, казани в беседите:

"Знаеш ли кое е главното свойство на Любовта? – Тя прониква навсякъде! Ако влезе в тъмнината, тя я превръща в светлина; ако влезе в ада – тя укротява всички тъмни демони. Те й се подчиняват напълно и са готови да изплуват; като се оттегли оттам, те отново поемат своя път."

 

 

 

 

19.01.2020 г.  22,10 ч.

 

СПОМЕНИ ЗА БРАТСТВОТО 3.2

ОЩЕ ЗА РОДА МИ И ДУХОВНИЯ РОД. На снимката сме с бр.Борис и бр.Темелко в Мърчаево, 1983 г.

Един от основните хора от Изгрева, Рила и Витоша, когото ще помня винаги, разбира се, е Влад Пашов – един много напреднал ученик на Учителя, който беше един от най-големите гностици на Братството. Влад Пашов вече отдавна бе издал своята астрология, която за нас беше базово четиво, базов учебник, но и той лично ни разясняваше много неща. Както колективно, така и индивидуално, той ни учеше на някои тънкости в астрологията. Влад Пашов също написа книги по много сериозни окултни въпроси - върху Откровението на Йоан, върху отделните Евангелия, като той тълкуваше Щайнеровите произведения в наш дух. Освен всичко друго, той беше един много добър познавач на антропософията и търсеше връзка между Рудолф Щайнер и Учителя. Например, на Влад Пашов принадлежи едно предположение, което той изказва в една от своите книги, на базата на Щайнер. – А именно, че "Петата църква" или църквата в Сáрди, към която се обръща Христовият Дух чрез апостол Йоан в Апокалипсиса, представлява не само конкретната някогашна църква в историческия малоазийски град Сарди, но е и обръщение към една цяла историческа епоха, към една цяла духовна школа, и че това е Изгревът в България. Според Рудолф Щайнер, в своите обръщения към църквите, Христовия Дух, чрез Йоан Богослов, се обръща с пророчески слова не само към конкретните църкви на ранното християнство, към школите на ранните апостоли, но и към цели огромни исторически епохи. Там Той прави анализ на тяхната дейност, на тяхното минало и бъдеще, като същевременно фиксира и техните възможни грешки и недостатъци – и възможния изход от тях. Така че, ако си спомняте това произведение на Щайнер - тълкованието на Апокалипсиса, - Рудолф Щайнер там казва: "Аз считам, че обръщението към църквата в Сарди е обръщение към някакво учение, което съществува днес и се намира някъде в областта на черноморския или средиземноморския район." Значи, той ясновидски визира такава възможност, че такова учение или движение на Бялото Братство вече се е появило. Аз не зная дали той е имал предвид конкретно Учителя, защото не го е казал ясно, но известен е случаят, когато брат Боев, като студент в Германия по биология, отишъл и се срещнал с Рудолф Щайнер и му казал, че иска да стане негов ученик по антропософия. Тогава Щайнер му казал: "Защо идвате при мен, след като вие си имате Учител, който е много по-голям от мене?" Същото казва на един българин и един много голям сръбски ясновидец по онова време.

Така че, на Влад Пашов принадлежи ето това конкретизиране на думите на Щайнер, че всъщност църквата в Сáрди не е нищо друго, освен Изгрева и присъствието на Учителя и Школата на Бялото Братство сега на Балканите, в България. Тук мога да анализирам и тълкувам подробно думите на Щайнер и Влад Пашов в този план, но те са извънредно интересни. В Откровението се казва, че в църквата в Сарди "...останаха малцина верни." - В думите на Христа в Апокалипсиса чрез Йоан се говори в минало време, но той просто е видял като на кино нещата, които ще станат във всички тези бъдещи епохи на големите "църкви" - големите духовни епохи. Значи Той, разглеждайки църквите, е имал предвид епохата на Рама, епохата на Кришна, епохата на Заратустра, епохата на Исус Христос като историческа личност преди 2000 години; и в момента, чрез църквата в Сáрди, Той визира именно Изгрева на Балканите (и мисията на българите днес), а след това има още две "църкви". Ако си спомняте – религиозните и духовни хора, познаващи Апокалипсиса, знаят, – Той говори след това за Лаодокийската и Филаделфийската църкви, които Щайнер ориентира към още две изяви на Бога на Земята, които предстоят. Тук вече ние се различаваме от западния окултизъм, който счита, че Шестата раса ще се развие в Америка, а според думите на Учителя, Шестата раса ще се развие и процъфти в славянството, най-вече в Русия, а Седмата ще се развие в Америка. Тук има една сериозна разлика между западния окултизъм и онова, което Учителят говори, т.е. западните окултисти, особено някои розенкройцери, обикновено прескачат славянството, докато и Щайнер вижда, че предстои една огромна мисия на славянството и всъщност неговото мнение се съвпада с мнението на Учителя – че предстои сега мисия на Русия, а след това ще бъде мисията на Америка, и това ще бъде "последната църква". Ако вие имате подготовка в областта на символогията, ще видите, напр., че когато Христос се обръща към тези американци, които ще развият Седмата раса, той констатира още в Апокалипсиса основния недостатък на Америка. То е ясно и точно казано в Евангелието, че те ще се борят за злато – златото, самата златна треска в Америка, която става основа на ранната американска цивилизация и ги "тресе" и до днес. Треската за злато е предсказана от Христовия Дух в Апокалипсиса още кога-кога - преди 2000 години! А по отношение на Сардийската църква Влад Пашов твърди, (аз нарочно се разпростирам върху този въпрос, защото е много важен), че наистина в Бялото Братство, както казва или тълкува Щайнер думите на Йоан Богослов, - "ще останат само няколко душú в бели дрехи", а всички останали ще изменят на учението на Учителя. "Само няколко души ще останат да ходят с бели дрехи..." (т.е. с бяла аура - израз на абсолютната кротост и абсолютното смирение и безкористие, на верността към Христа, т.е. Учителя.) "И тогава, ти (той се обръща именно към ученика на Бялата Ложа от епохата на Сарди, на Бялото Братство в България и по света в това време) - постарай се да опазиш това, което Аз съм оставил, което съм казал." И действително, нашата основна задача (ако ние сме от това Братство), беше усилието да опазим Словото от вражеските сили, които искаха да го погубят, а и до ден днешен не искат да му дадат път или го тълкуват и превеждат превратно. И в Русия има и ще има противодействие, има и на други места по света.

Искам да разкажа за един случай с Влад Пашов. Много добре си спомням, когато на Рила, някъде около 1965-67г., имаше пожар. Бяха запалени клековете и пожарът беше много силен. Нямаше кой друг да го гаси, освен Братството – с кофи, със съдове, с брадви отидохме да го гасим и Влад Пашов ме викна като негов пръв помощник. Даде ми една брадва и отидохме да сечем клековете – да направим една ивица, през която огънят да не се разпространява по-нататък. И аз си спомням този могъщ ум и окултист и духовен човек - колко силен беше той, когато работеше с брадвата, и как добре организираше потушаването на пожара.

Един ден той, вече на Изгрева, ме помоли да направя хороскоп (аз тогава правех първите си стъпки в астрологията) на някакво болно момиче, защото той бил много претоварен от молби за хороскопи. Така че той ме помоли да направя хороскопа на това момиче и аз го направих по начина, възприет от Крум Въжаров – аспектите разноцветни. Тогава обаче още далече не бях напреднал в детайлите на изчислителната част, в астрономическата и математическа част на астрологията, и много елементарно владеех изчисленията. Нямах никакво понятие от някои фини корекции при изчисляването на рождения хороскоп, нямах представа от това какво е делта Т, не знаех защо и как трябва да се изчислява паралакса на Луната, защо трябва да се има предвид височината на рожденото място – някои тънкости, които по-късно ние узнахме от астрономическата астрология. Нямах абсолютно никакво понятие от това какво означават тези аспекти, с които се занимава само българската и славянската аспектология - примерно: ундестел, вицистел, нонастел, ундецил, квиндеграл и т.н. – те са стотици и стотици аспекти, с които борави и ще борави и в бъдеще предимно славянската, българската аспектология. На тази тема през 1995 г. публикувах мои изследвания ("Канон математической аспектологии") в едно руско астрологическо списане). Така че, когато аз му дадох този хороскоп, твърде елементарно изчислен и верен само в определени граници, Влад каза с малко насмешлив тон – даже от пръв поглед, без да изчислява, веднага разбра (понеже е много голям майстор на изчислението): "Да - вика – шарен е, ама не е верен..."

Разбира се, за Влад Пашов, както и за всеки един от тези братя, аз бих могъл да разкажа много повече, но сега се ограничавам, имайки предвид обема – не зная колко касети още могат да се отпуснат за това дело, а ако трябва да разказвам всичко, което помня, сигурно стотици няма да стигнат. Все пак се ограничавам.

Помня един случай, също свързан с Влад Пашов, във връзка с личността, за която най-много ще говоря, а именно Крум Въжаров - Венно (неговото духовно име). Той ми разказваше как са превеждали с Влад Пашов на Витоша Ръдиар - този същия Дейн Ръдиар, който сега тука беше пуснат и го има на пазара в превод на Миша Папуш, добре подвързан. Първо ние дадохме на руснаците Ръдиар и ги запознахме с астрологията, и това беше именно преводът на Крум Въжаров, който беше превел Ръдиар заедно с Влад Пашов. Нееднократно ние сме бивали удивени, когато сме виждали на каква висота е способен да работи един истински ученик на Учителя, когато се касае за съвършено владеене на една наука, на едно изкуство, на един занаят, на един чужд език. Става дума за Дейн Ръдиар, за неговия фундаментален труд от 1936 год. "Астрология на личността", който ни възпита да мислим по съвършено нов начин. Независимо от това, и ние имаме какво да кажем "отгоре" на Ръдиар, така да се каже, в духа на Учителя и на славянската астрология – и ние имаме какво да кажем на Запада. Но за нас Ръдиар беше едно изключително откритие. Крум Въжаров някога е прочел тази книга и беше преценил, че това е най-задълбочената Школа в западната астрология от всички, до които е имал достъп тогава. Той не седнал да я превежда писмено, понеже няма време, но предлага на Влад, който беше и един превъзходен стенограф, да отидат на Витоша и да преведат тази книга. Защото сам Влад му е казвал много пъти: "Хайде, кога ще преведеш най-после този Ръдиар, ти толкова неща ми разказваш за него, дай да го преведеме!" Той му казал: "Добре! Отиваме с тебе на Витоша." Значи, на Витоша те са прекарали не на палатка, а само с по едно платнище. Казва се "Яворови присои" и е едно много магнетично и високо място на Витоша с изглед на изток, където Учителят е водил своите ученици. И на това място, само за една седмица, те превеждат тези 500-600 или 800 стр. не помня колко беше оригиналът, виждал съм го у Весела Несторова. За една седмица! Той му диктува, превеждйки от английски без никакъв речник – и Влад Пашов стенографира. За една седмица кой професионален преводач може да преведе на прима виста такъв обем и такава сложна материя, ако не владее езика перфектно? Наистина, Венно има втора специалност английска филология, учил е и в Гърция, така че владееше езика съвършено и дълго време водеше курсове по английски в тесен кръг. Разбира се, никога не взимаше пари за това. Той учú някои приятели и те го усвоиха много по-добре от мене, защото до последния момент ходеха редовно при него и той ги обучаваше. Бяха стигнали до такива върхове на езика, че изучаваха даже академична книга по биохимия! Той учеше една приятелка, която днес е световно известен биохимик и се изказва по симпозиуми в Европа и Америка. Можете да си представите нивото на владеене на езика от един много скромен брат, на който са предлагали да стане професор по английска филология, както на брат Борис са предлагали да стане асистент и после професор по биология. И двамата отказали, защото не са могли да направят идейни и професионални компромиси със съвестта си и си останаха цял живот мозайкаджии.

Спомням си от Витоша, предимно от Бивака, една друга, много крупна личност в Братството – Иван Антонов, който беше един удивителен астролог и кабалист. За него съм говорил, ще говоря и по-нататък. Неговият образ беше като на някакво древно божество – можете да си представите Бетовен, но на няколко степени по-одухотворен... Невероятен образ имаше той, подобен на Зевс (аз така го сравнявах – нещо средно между Бетовен и Зевс...) - едно божество... Един човек безкрайно интересен, който беше извор на познание и мъдрост, и аз имах късмета той да ми предаде основите на часовата астрология. И до ден-днешен се оказва, че системата му работи безупречно. Преподаде ни седморната звезда на магите и начина, по който се изчисляват часовете, как се тълкува всичко това. Но най-важното нещо, което никъде го няма и никъде не сме го срещали, беше в духа на Учителя. Той ми обясни какви са елементите на астрологическата символика - примерно, на знака на Меркурий, знака на Венера, знака на Юпитер, на Уран, на Нептун и пр. Защото кръгчето, кръстът и луната се намират в различно положение едно спрямо друго - какво значи, когато кръгчето е отгоре и когато е отдолу. Той първи, в духа на Учителя, ни обясни, че кръгчето – това е Божествения свят, Луната е духовният свят, а кръстчето – физическият. И в зависимост от тяхното взаимно разположение, може да се разбере защо във Венера, например, Божествения свят "подчинява" физическия; а защо в Сатурн физическият свят "подчинява" духовния. Това зависи именно от разположението на базовите елементи на астрологиеската символика, в духа на учението на Учителя и в духа на България и славянството. Това нещо в никаква еврейска кабала не можеш да го узнаеш на това равнище и в никаква друга окултна и астрологическа символика – на нивото, на което Иван Антонов ни го преподаде.

Имам един приятел, който беше негов ученик, също от Братството, Тодор се казва, математик. Той още тогава ми казваше: "Аз тази система (значи, часовата астрология, преподадена ни от Ив.Антонов и преосмислена в духа на учението на Учителя) аз съм я въртял от всички страни, за да намеря в нея недостатък, и не съм открил никакъв дефект, действа 100% !"

Разбира се, всеки един от учениците на Учителя и тези, които си мислеха, че са ученици – си имаше своите недостатъци. Много тъжно си спомням за един, на пръв поглед, дребен случай с Иван Антонов от живота на Бивака, в който той ми направи доста тежко впечатление. Едно детенце си беше наляло чай, бяха му налели чаша чай, и Иван Антонов го повика при себе си (това беше още врящ чай, току-що налят от чайника), и с някаква особена жестокост, която не успях да си обясня, той взе, че нарочно бутна с пръст чашата на детето и горещият чай се разля по ръката му и го опари, то изпусна чашата с чай и се опари и другаде. Наистина, не можах да си обясня тази постъпка откъде дойде. И тогава аз охладнях към него и повече не пожелах да взимам уроци при него. Така че някои хора от братството си имаха свои сенки в характера, идващи от миналото. Защото с всеки един от нас – и никой не прави изключение – са се случвали неща, които са говорили и говорят за тъмни петна от миналото, които носим със себе си и с които се борим и не можем да се преборим и до днес. За всеки един мога да кажа неща, които се носят надути до неузнаваемост клюки и в "братството", и сред противниците му, защото ние сме носители както на добродетели и качества, също така и на някои трудно изкореними недостатъци. Защото Учителят е казвал неведнъж: "Тука аз съм събрал всички бивши царе, инквизитори, гении, пророци, апостоли, адепти, маги." В Братството в момента, в славянството и в България и около Учителя са се събрали почти всички велики учени, велики хора на изкуството; но заедно с това Той е подчинил кармически в едно, като един магнит, около себе си и палачи, и черни маги, и ръководители на тъмни школи, и крале-сатрапи, и "демони", които, под крилото на Учителя, след като вече са се осъзнали и са повярвали в Христа, в Бога, е по-добре да бъдат под Неговия контрол, отколкото отново да вършат своите злини. Тоест, Той е усмирил тези демони, тези отрицателни духове, защото Той е един могъщ Божествен Дух, но това не значи, че те изцяло са се променили. Те проявяват, както и всички ние, някои недостатъци и пороци от миналото. Затова, когато задали въпрос на Учителя: "Учителю, защо Ти не си се обърнал към много по-напредналите и поетичните хора от света, за да ги привлечеш в Школата като Свои ученици, а си събрал хора от кол и въже?"

В смисъл, събрал е хора, които на пръв поглед са съвсем случайни, даже престъпници и убийци. Това е силно казано, но в Братството е имало всякакви и има всякакви – и ние го наблюдаваме този факт и до ден днешен. Учителят обяснява: Една окултна школа, едно Божествено Учение, едно Божествено Движение като Моето, през всички векове допуска всички, абсолютно всички във външния си кръг, защото вие трябва да имате примери. Защото Моето Учение, Братството тука в момента, е предметно учение. Вие трябва да наблюдавате с очите си всички човешки достойнства и недостатъци, групирани тук пред очите Ми, под Моето ръководство – Аз лично да ви ги показвам и ги трансформирам. Там ще видите и всички диагнози – като започнете от шизофрения и стигнете до най-невинната неврастения – и ще видите, че всеки един от хората в така нареченото "братство" преподава своята теория, цитирайки Учителя с набор от цитати, които "доказват" неговата идея и неговите теории – не на Учителя, а на този отделен човек. Така че е много опасно човек да бъде под влиянието на една такава личност, която си прави набори от цитати от беседите, защото беседите са океан. Ти можеш да разглобиш едно цяло на части и частите да ги конструираш, да ги сглобиш по нов начин, при който да няма и помен от оригиналната конструкция. Така че Учителят е предупреждавал за тази опасност, която произхожда от основния стил и стратегия на едно учение, което е Божествено, а не окултно. Божественото Учение не представлява една структурално подредена наука, в която всичко е натъкмено логически и математически, както е в съвременните светски и окултни науки, както е и в йога, а представлява, бих казал, някакво йонно състояние на информацията, на енергията, на материята. Тук всеки има правото, в зависимост от свободната си воля, еволюция и разбирането си, да създава собствени конструкции, които също може да се окажат Божествени. Малко или повече, всяка една клони към Божественото и се стреми към него, към попълване и разнообразяване на това, което Учителят е говорил толкова много векове в Своите Учения, като се започне от Ведите, като се мине през Рамаяна и Махабхарата, през всичките книги на Библията, през Хермес Трисмегист и Зороастър, като се мине през Евангелието и се стигне до тайните книги на Богомилството; като се имат предвид и другите известни и неизвестни прояви на Божественото, на Божествения Дух през вековете.

Кой не си спомня бай Ради? Някъде по-нататък разказвам по-подробно за него, тук само казвам две-три приказки и слагам кадри от класическия филм на баща ми от 1944г. Всички ние от малки живеехме край него, тичахме около него – един удивително прекрасен старец, който нямаше дисхармонични изменения в лицето и тялото. Ние добре си го спомняме с неговите прости работни дрехи, как той продължаваше да копае градината, да се занимава с чисто практическите дела на Братството, както е правил това и по време на Учителя. Той мъдро ни се усмихваше и постоянно ни черпеше с разни сладкиши. Не можем и досега да забравим това, което е казал Учителят за него, а именно че той е въплътен един от най-великите основатели на българската духовна и писмена култура – всеки българин знае за подвига, който той е извършил по време на поробването на България от турците през 1300 г. – той е първият български патриарх, а именно патриарх Евтимий - според думите на Учителя, прероден днес отново на Изгрева. Учителят казва, че в някои свои въплъщения някои духове си почиват и затова днес не искат да се издигат в обществото. Ние винаги разказваме случая, когато Учителят му е казал да не дава да вграждат образа му в камък, но после открихме сведения, че и това е било използвано за добро.

Друга приятелка от братството, вече доста възрастна, която и до ден днешен работи на Черни връх (леля Ганка), също ни е казвала, че според Учителя тя в миналото е била видна личност, но сега й е дадено прераждане, в което да си почива от тези борби, от това напрежение, и затова изпълнява една по-проста длъжност. Така и бай Ради се занимаваше предимно с градината на Братството. Знаят се много случаи във връзка с него и Учителя. Наистина, най-известен е случаят, когато Учителят го е предупредил да не позира за паметник на Патриарх Евтимий. Някакъв скулптор, виждайки бай Ради на Изгрева, изведнъж се хваща за главата и иска именно той да му позира – според неговите представи и представите на българите, той е идеален модел за Патриарх Евтимий. Скулпторът е имал поръчка да направи и е направил паметник на патриарх Евтимий, който и до ден днешен стои на видно място в София.

Постоянно го спрягаме във връзка с този случай, но за чужденците и за опресняване паметта на някои българи не е зле да се съобщи кой е Патриарх Евтимий

Св. Патриарх Евтимий е роден около 1320–1330 г. и според някои произхожда от знатния род Цамблаковци. Учи в търновски манастири и приема монашески чин. Привлечен от славата на Теодосий Търновски, около 1350 г. постъпва в Килифаревския манастир. Теодосий го определя за свой пръв помощник, и през 1363 г. двамата заминават заедно за Цариград, където скоро след това Теодосий умира.

Св. Евтимий последователно постъпва в манастира Студион и лаврата на Свети Атанасий Атонски на Атон. Византийският император Йоан V Палеолог го изпраща на заточение на остров Лемнос, а след освобождаването си се връща в българския Зографски манастир в Атон.

Към 1371 г. Св. Евтимий се връща в България и основава манастира "Света Троица" край Търново. Там поставя основите на Търновската книжовна школа. Той установява правила за правопис и поправил чрез сравнение с гръцки текстове изопачените български църковни книги. Тези коригирани текстове се превръщат в образци за православните църкви в България, Сърбия, Румъния и Русия, използващи църковнославянски език.

През 1375 г., след смъртта на българския патриарх Йоаникий II, Св. Евтимий е избран за негов наследник. Привърженик на исихазма, той се бори с упадъка на нравите. Евтимий получава известност в целия православен свят и мнозина митрополити и игумени се обръщат към него за тълкования на богословски и църковни въпроси.

Известни са 15 съчинения на патриарх Евтимий - литургични книги, похвални слова, жития и послания. Навярно много от трудовете му са били унищожени или все още не са открити. Негови последователи в книжовното дело са Киприан, Григорий Цамблак, Йоасаф Бдински и Константин Костенечки.

През пролетта на 1393 г. султан Баязид І стоварва огромна войска пред Търново и го подлага на продължителна обсада. Григорий Цамблак разказва в "Похвално слово за Евтимий": "Варварският цар ненадейно нападна града не от една или две страни, като го обгради целия отвсякъде с човешки тълпи." Иван Шишман не е в града и патриарх Евтимий ръководи защитата му. Смята се, че градът е издържал тримесечна обсада. На 17 юли 1393 г. турците превземат столицата с щурм.

Видинският митрополит Йоасаф Бдински, съвременник на това събитие, дава следната характеристика за него: "Стана велико агарянско нашествие и се извърши пълно разорение на този град с околностите му". Според Григорий Цамблак, църквите са превърнати в джамии, а свещениците са изгонени и заместени с "учители на безсрамието". 110 видни търновски граждани и боляри са убити, но патриарх Евтимий е помилван и изпратен на заточение в областта Македония (днешна Тракия), вероятно в Бачковския манастир. Предполага се, че е починал там през 1402-1404 г. От това време Търновската патриаршия престава да съществува, българската църква губи независимостта си и е подчинена от Константинополската патриаршия.

Патриарх Евтимий е канонизиран за светец и паметта му се почита в един и същи ден с паметта на свети Евтимий Велики - 20 януари.

Евтимий Търновски ръководи Търновската книжовна школа, основана от него или патриарх Теодосий Търновски. Евтимий извършва правописна и езикова реформа на българския език. Поради голямото културно влияние на България върху славяно-православния свят, Евтимиевата реформа се отразява на писмеността в Сърбия, Влахия, Молдова и руските княжества. Значението на Евтимий Търновски за възхода на българската книжовност от втората половина на 14 век е неоценимо.

Значи, скулпторът Марко Марков е успял да направи паметника през 1939 г., макар и само по една снимка на бай Ради. Известна е спирката "Патриарх Евтимий" по линията на трамваи №2, 12, 14, и 19 до кино "Дружба" – днес й викаме спирка "Пóпа". Когато този скулптор е искал бай Ради да му позира, за да може да направи по неговия образ паметник на патр. Евтимий, Учителят го предупредил: "Не позволявай да вградят образа ти в камък." Това е един много важен момент, който трябва да се има предвид от духовните хора, защото въпреки великото изкуство – скулптурата, – съществуват някои магически закони, които водят до опасни последствия. Може би това не важи във всички случаи, защото инак се поставя под въпрос въобще портретната скулптура, графика, живопис и пр., а такова нещо Учителят не може да има предвид – по някои магически съображения, изцяло да се ликвидират тези фундаментални изкуства. Просто в случая е имал предвид нещо по-особено – може би това е само частен случай. Може да се предположи, че паметник в попски дрехи би го върнал в еволюцията. Но и за Себе си Учителят е подчертал, че ако Му направят паметник, ще го разруши. Както казах, според спомените на други хора, в един момент Учителят е разрешил на бай Ради да позира за тази скулптура.

Много добре си спомням и сестра Олга Славчева, която е авторката на класическия текст на Паневритмията. Въпреки некрасивите думи, които някои хора влагат в устата й, които уж била казала за Михаил Иванов, ние се учим да се спираме само на положителното. Нека не оставате с впечатление, че защитавам безрезервно хора като Михаил Иванов и сателитите му - не можем да си затваряме очите за уроците, които ни дават тия сложни личности със своите грешки. Щом Учителят е накарал Олга да ги осмее със специално стихотворение за тях и да го прочете пред всички, значи не е цепел басма никому. Но тя бе достатъчно интелигентна, за да не може да си измисли версията, че Михаил й бил направил магия с една пчела, та да не напише това стихотворение... В нейния случай с разболяването след това не бива да се говори веднага, че той й бил отмъстил с черна магия. Да не се спирам сега на още по-грозни думи, вложени от някого в устата й. Важна е светлата й поезия: трогателните стихове за подвига на Учителката, които явно са автобиографични; дълбокото й разбиране, че Духът е като скулптор, който дълго и болезнено трябва да отделя от нас ненужното, докато станем завършени и прекрасни. Пълната липса на метафори в повечето "братски" поетеси не пречи да виждаме чистите им, възторжени души. Колко добре ги разбираме обаче, когато цветята в душевната им градина ухаят от мъка и скръб поради незадоволените им копнежи и блянове! Точно така се изразява Олга Славчева в едно от своите стихотворения.

Още една много важна поука от Олга: когато ще идва гост от Слънцето, не пускай никого в дома си и в душата си! За да станеш Асинета и Хелмира и да дойде Асавита, трябва да вървиш по линия на Послушанието, Предопределението. В астрологията това са примарните дирекции - първичните направления от Бога. В случая транзитите са случайните хора, които минават транзитно през живота ни, за да ни оберат или да ни използват. Прогресиите в случая - свободната ни воля - също трябва да мине на втори план и да помълчи, за да дойде "Асавита" - определеното от Бога.

Хубаво е, че има сестри, които не забравят откъде е дошъл класическият текст на паневритмията, получен от Олга Славчева. Съществото Асавита от Слънцето няма да продиктува случаен текст. Не е хубаво обаче, когато цитират само едни думи от предговора и даже посочват страница, а други думи, казани от Учителя съвсем малко по-нататък в същия предговор, ги премълчават: че в бъдеще ще бъде даден нов текст на паневритмията ("Текстът на песните, който прилагаме в настоящото издание, е най-елементарният и най-леснодостъпният образец. Тия движения имат и по-дълбок словесен израз, който ще се даде в бъдеще." (Учителят, "Основи на паневритмията", 1941 г., с.27). И да са били в Младежкия клас, те не са запомнили стотиците упражнения там за свободно транспониране на текстове и мелодии и съчиняване на нови от всеки, който пожелае - основен метод на Учителя и на Божественото Училище. Трябва да се явят интелигентни души и съвсем истински ученици като един мъдър и благ светец от гр.Любимец, за да изкажат божествена, диалектическа оценка: и едното бяло е хубаво, и другото бяло е хубаво - именно поради различията. Когато измерваме челото на догматика, който фиксира едно явление като "единствено" и "незаместимо", добре е да го сравняваме и с челата на хората, които плуват нощем свободно из вселените и не са отхвърлени от присъствие нощем в Школата, въпреки че си позволяват творчески "волности".

Много съм общувал и сме общували и със сестра Ганка, за която споменах, че е била известен човек в миналото и в момента си почива с една работа на 2000 м. височина на чист въздух. Един ден, на Черния връх на Витоша, където тя работеше, се ентусиазирах да и нацепя дърва от едни големи дънери, но й счупих брадвата... После купих нова и й я занесох. Тя беше първа помощничка на бай Ради - ето как се събират миналите величия за народна работа под прикритие, когато имат прераждания за почивка. Не почивка от физически труд, а от интриги и известност. От филма с бай Ради и спомените ни за Ганка от Изгрева излизат два интересни факта: поляната е виждала коса, а ягодите от братската градина са били продавани, и то на хората от братството. И двамата са въплътени ангели, но са се примирили с тези два метода на старото човечество.

Спомням си и нейната приятелка, с която тя живееше на Изгрева - сестра Ружа, която беше изтъкната есперантистка и си кореспондираше с цял свят и пишеше художествени произведения на есперанто. По нататък ще разкажа за случай с един японец от Оомото, също есперантист, когото трябваше да заведа служебно на вегетариански ресторант, в качеството си на председател на студентското есперантско дружество "Вела Пеева". Но от "служебно" минахме на общуване по същество, понеже се оказа, че той търси контакт с Братството и потвърди думите на големия посветен Онисабуро Дегучи, че е бил ученик на Учителя в България.

Спомням си и един от първите приятели на баща ми Галилей Величков – бате Гале, както ние го наричахме. Никога не мога да забравя разговорите с него, неговото веселие, неговото остроумие. Неговият образ присъства в един филм, когато той, заедно с баща ми и вуйчо ми Славчо, са били на Рила. Имахме го доскоро, но иззеха лентите ни при обиските от страна на ДС. Тогава нямаше как да знам, че водещият претърсването ще пази в мазето си куфарчето на баща ми с филмите, между които и този с погребението през 1944г., и след 25 години ще ми го върне.

Един от най-любимите ми приятели, който почина през 1993 или 94г., това е Кирил Михайлов или Кирчо Лъвчето. За всички тези хора от Братството засега казвам само по няколко думи, за да мога после да се спра обстойно на тези трима или четирима души, които изиграха най-голяма роля в моя и в нашия живот – на нас, младите хора на Изгрева. Това са Крум Въжаров, Борис Николов и Петър Филипов. Естествено, и Весела Несторова.

Кирчо Лъвчето е сърдечно близък приятел на нашия дом, на нашето семейство, и най-вече на баща ми. Той много обичаше баща ми. Те и двамата са минали през протестантската черква, и под въздействието на пастор Методи Марков са попаднали при Учителя. Той е един жив пример за това, каква е мощта на Учителя да спасява и видоизменя хората не само вътрешно, но и външно. Той е имал епилепсия, защото се е родил в семейство на алкохолик. Имал е тежки припадъци. В моменти на силно разгневяване и при стресови ситуации, които той преживяваше и досега, се появяваха признаците на възможен епилептичен припадък, но не се стигаше до това - след срещата му с Учителя, припадъците изчезват. Един ден, когато баща му се бил върнал отново пиян и започнал да бие майка му и другите деца (Кирчо вече е бил голям), той излязъл, намерил отнякъде един нож и тръгнал да убива баща си. Всичко това той ми го е разправял лично в подробности. Вече не можейки да издържа на тази драма, тази трагедия, той тръгнал да убива баща си, но по пътя добрият му ангел го накарал да влезе в протестантската черква на ул. "Солунска". Точно тогава е проповядвал един уникален, изключителен пастор, който никога не може да бъде забравен от българите и от протестантите - пастор Мишков. Кирчо влязъл вътре и се заслушал като омаян. В момента, в който Мишков много вдъхновено говорел за любовта и прошката, Кирил отишъл и застанал отпред пред всички, извадил този нож и го хвърлил на земята, казвайки: "Знаете ли защо аз бях тръгнал с този нож? Бях тръгнал да убивам баща си, който е един безнадежден алкохолик! Той тормози майка ми и цялото семейство вече толкова години. Аз страдам от епилепсия, и когато гневът ме обхване, аз също не зная какво правя. А сега съм толкова щастлив, че попаднах при вас, защото това ме спаси от един ужасен грях и спаси един живот, а може би и не само един". Това е била една чистосърдечна изповед, едно спасително покаяние, и той започва да посещава протестантската черква и става ревностен евангелист. Там се запознава с баща ми и с други приятели около пастор Методи Марков, който също лично познавах, и неговата жена, леля Гинка. Много мил и благороден жест от нейна страна беше подаръкът, който тя ми направи след смъртта на мъжа си. Тя ми подари личните томове на М. Марков със съчинения на Сведенборг на английски, за което съм й безкрайно благодарен. Това ми е останало от богатството на пастор Марков, неговият дух сякаш присъства именно в тези томове на Сведенборг – специално в основното му съчинение "Небето и адът и техните чудеса", както и една биография на Сведенборг от Троубридж - и др.

Така че, когато Кирчо Лъвчето попада на Изгрева заедно с моя баща Жорж Кьосев и с Димитър Кочев, те са били вече неразделни приятели – първи приятели от евангелската черква. Попадайки при Учителя, за няколко години главата на Кирчо Лъвчето, която е била много голяма (бил е макроцефал, т.е. с огромна глава), под влиянието на Учителя се оформя правилно. На снимката той е долу вляво. Изчезва епилепсията му, почти изчезва неговата гневливост и той става един от най-добрите ученици на Учителя.

Той почти единствен ни показа как окултният ученик работи академично. Кирчо състави множество томове с индекси на Словото по теми, т.е. предметен показалец на Словото, някои от които ми беше подарил, но при обиските взеха и моите, може би са взели и неговите, дано някъде да се съхраняват копия. Също има и негови окултни съчинения в духа на Учителя, които се разпространяват и превеждат на запад.

Много бих могъл да разказвам и за други хора, които са също незабравими и прекрасни - всички те имаха своите достойнства и недостатъци, като всеки един от нас. Много пъти, както казах, съм слушал беседите, които брат Симеон четеше; той свиреше и на цигулка. Всичко това е отразено във фотографии и на кинофилми.

Мога да разкажа и за гостуванията ми и при един удивителен брат, Цочо Диков Ракитски (1883-1968). Беше добър приятел на баща ми от Изгрева. Разказваше ни за случая с проф.Стефан Консулов, при когото е работил като лаборант. Консулов е бил един от най-големите специалисти по морска биология и основател на аквариума във Варна. Бил написал книга против Учителя и му се обездвижила дясната ръка. Цочо му казва каква е причината, Консулов изтегля непродадената си книга и унищожава и втора на тази тема, която е бил подготвил. Ръката му се оправя. Започва да чете беседите на Учителя. Той е бил състудент и на Боян Боев, който ни разправяше как един ден Учителят казал за Консулов: "Рекох, той е един духовен човек" - въпреки цялата му борба против мистицизма и Учителя до този момент. И наистина, Консулов се променя, започва да слуша вътрешния си глас и затова по време на войната спасява войниците си от смърт, а после му е послушен и по други поводи. Не намерих снимка на Цочо Ракитски, но сложих по-горе фотография на проф.Стефан Консулов (1855-1954). Жена му Руска е съвсем "случайно" сгазена от съветски военен камион, след като той критикува Съветския Съюз... Той е жив пример за душите, които се осъзнават и тръгват в светлия път на виделината. Бил е в затвора след 9 септември заедно с професор Михаил Арнаудов, нашия литературоведски корифей, когото също познавах.

Арнаудов живя точно 100 години - до 1978 г.. Помня как идваше редовно във вегетарианския ресторант, и всеки път ме гледаше по особен начин, разговаряхме се телепатично, разбрах, че е ясновидец като Радой Ралин. Не си го внушавам, има начини ясновидството и вътрешният диалог между душите от Ятото да се констатират не само във филмите на акаша, но и по технически средства. В Агарта има специални визуални устройства, пред които е поставян и Хрушчов, за да се увери в безсмъртието на човешката душа - и това не се случва само с него. Позволявам си да сложа тук и фотография на акад. проф. Михаил Арнаудов, който, смея да твърдя, в края на живота си също се върна в Ятото на Учителя, както стана това с Ванга, с Николай Райнов и даже със сина му Богомил. За последния бе работено по специален начин. Дано наследниците му изкарат най-после от сандъка на тавана уникалния му многотомен роман за преражданията на едни герои през вековете и го публикуват. Поне пари ще вземат от тая поредица... От него бе отпечатан само първият том "Кръвожадни", докато героите са още първобитни хора.

Дали си измислям за Михаил Арнаудов? - Това могат да кажат само хора, които не го познаваха. Я му вижте съвършеното ухо!

В началото на едно видеоинтервю той започва с изказването: "Съдено е предварително колко ще живееш и какво ще правиш. И има една колосално скрита от нас... Аз, като проследя пътя си, намирам, че няма нищо случайно. Всичко е закономерно, по силата на известни обстоятелства".

Въпреки че беше един колос на литературната ни наука,  нас ни беше доста яд за унищожителната му книга против "Веда Словена", за която по-късно излязоха изследвания в нейна защита. Все пак, с това изключение и още много малко подобни, той си остава представител на Бялата ложа в културата ни - сам казва, че предпочита да утвърждава, а не да развенчава. Бил е следен и арестуван неведнъж и от предишния режим, но никога не е предал никого. Спасил е много хора. Неговите стотици книги и хиляди статии си остават в златния фонд на българската и световната култура. Наричат го "динозавърът на българската фолклористика", има чудовищна работоспособност. Още 16-годишен пише в училище фолклорно изследване, което Шишманов веднага публикува като уникално. Лягал си е и е ставал рано без никакви изключения - още един белег от кои е. Може да реабилитират колкото си искат Трайчо Костов, но той е поискал смъртни присъди за редица достойни българи и доживотна за Михаил Арнаудов, тогава министър на народното просвещение и професор по сравнително литературознание в университета. В чест на любимия ни писател Младен Исаев можем да си припомним, че той е предложил Михаил Арнаудов и още стотици набедени писатели и други българи за освобождаване от затвора. За шубелията Петър Динеков има още едно доказателство че е такъв, понеже се е отвръщал от Михаил Арнаудов и се си е пазел кожичката да не разговаря с него, когато един академик още от 1924 година бива реабилитиран през 1957 и комунистите го назначават за... младши научен сътрудник, подчинен на своите бивши студенти... "Какво ще постигнеш със завист - казва Михаил Арнаудов, - това е едно много низше човешко его. Някои хора изпитват радост да клеветят и позорят. Очевидно, озлобени до дън душа, те не могат другояче да реагират на живота, освен с тази омраза в своето презрение". (Все едно че в нашето "братство" днес е по различно?...) Идваше и в Университета и Съюза на писателите, виждахме го постоянно и в Народната библиотека - до последните му дни. В библиотеката редовно виждахме до 1969 г. и Кимон Георгиев.

Не ми е неудобно да разправям за случаите, когато една душа разпознава Божественото в друга, тъй като Божественото не е наше. Така, може би, някъде в тия спомени разказвам и за други ясновидци тук и в чужбина, които виждаха особени неща в аурата на някои млади хора и им го казваха - че лети гълъб над тях, че имат бяла звезда над главата, целуваха ръцете им, разпознаваха преражданията им, виждаха Словото, което тече през тях - и т.н.

Говорим за целуване на ръка... Ето още един случай, пак с проф. Консулов, когато е в болницата и вече си отива от този свят. Това ни го разправяше сам чичо Георги Томалевски. Стефан Консулов му казал просълзен: "Дай ми да ти целуна ръката - все едно, че целувам ръката на Учителя!".

То е страхотно интересно да се проследява животът на достойните българи с душа, някои от които познавахме лично. За Консулов бях чувал и от чичо ми Дино, инж.Нойков и инж.Димитър Кочов, които от време на време си правеха химически кооперации за разни производства и са си сътрудничели и с него. Бидейки в немилост пред комунистите, Стефан Консулов вече не можеше да бъде в голямата наука, но е имал щастието да бъде освободен от затвора по настояване на големия съветски учен Державин. Почва да прави разни химически изобретения, които спестяват много пари на България - ученият си е учен. Който не знае, той създаде и пастата за зъби "Поморин" - ако не друго, намажете си с нея стресницата, която почва да ви излиза на устните - и тя ще ви мине... После, като човек с ум в главата, започва да лекува хората от рак чрез суровоядство и има големи успехи. Професор Консулов приема Словото на Учителя като топъл хляб за своята вече изстрадала душа, разбира го в дълбочините му. Даже, когато е бил в ИСУЛ със собствен кабинет за лечение на рака, един ден го питали: "Професоре, какво е вашето мнение за Бялото Братство?" Той казва: "Това е единственото Братство в света, което ще го спаси от всичките му страдания! Това е едно велико Братство, чийто живот протича в духа на най-висшите нравствени принципи".

 

Но да се върна към брат Цочо, когото посещавахме в мизерната му стаичка на Изгрева и майка ми го обгрижваше. Тя лично му носеше вестници, за да ги слага под дрехите си, да не му е студено. Като са го арестували и него от време на време като "дъновист", са мислили, че пренася позиви... С нищожните си средства, той бе подвързал с дебели корици много екземпляри и подари и на баща ми едно свое фундаментално съчинение, което доскоро го виждах вкъщи, но сега не знам къде е, може би и то отиде при обиските, но може някой да го съхранява някъде. Като голям астролог и астроном, макар че не зная дали той е работил официално това и какво е неговото образование, той беше извел една теория за причините за обратното въртене на Венера и на Нептун и за "търкалянето" на Уран като колело по еклиптиката. Не знам, може да е открил велосипеда или Америка... Той описваше не само дескриптивно, а и с математико-физически апарат възможните причини тия планети да се въртят обратно на другите. Разбира се, аз не съм компетентен да оценявам дали това е негов оригинален принос или е отдавна известно в небесната механика на Слънчевата система, но той твърдеше, че тази негова теория е оригинална, че я е предлагал нееднократно на астрономите и че те не го разбирали. Този брат, подобно на следващия, за когото искам да говоря, умря в крайна мизерия.

 

 

19.01.2020 г.  21,23 ч.

 

СПОМЕНИ ЗА БРАТСТВОТО. 3.1

ОЩЕ ЗА РОДА МИ И ДУХОВНИЯ РОД. Илюстрацията тук е от книга с други спомени – на една любима душа, с която бяхме много близки.

Първо искам да разкажа за това, как майка ми, чрез моя вуйчо, е попаднала на Изгрева.

Това се е случило някъде през 1927-28 година. Като дете, майка ми е била много чаровно момиченце, играела е балет, и един ден се явява на конкурс за балерини - за малки момичета, - обявен от една немска опера. Дошъл бил импресариото или директорът, за да набира такива танцьорки, които да влязат в балетно училище и да станат балерини на запад още от малки. По това време тя е била вече напреднала, ходела е на уроци и участвала в спектакли на нашата опера, и от сто момичета само 6 издържали конкурса за Германия – майка ми била между тях. Дядо Георги обаче не разрешава това и казва: ,, Само през трупа ми тя ще стане гювендия!... Употребил и други грозни думи, понеже такива били неговите разбирания за онова време – и не я пуснал. И може би за добро, въпреки че това,  само по себе си, е най-благородна професия и призвание. И това става причина тя да остане в България и да се срещне с Учителя и с баща ми. Когато вуйчо ми Светослав напуснал същия този дядо, който не е споделял неговите разбирания и го критикувал, че е станал вегетарианец и отишъл при Дънов, вуйчото си построява там къща и извиква майка ми да живее при него. Те са били много големи идеалисти и са били готови да живеят на Изгрева винаги заедно. Моят баща е бил техен пръв приятел – преди да се влюби, а може би и вече влюбен в майка ми. Те се заклели никога да не се женят (разказвам това нещо като пример защо човек не трябва да се кълне...). Един ден те били на Молитвения връх на Рила и петима души се заклели, че никога няма да се оженят, за да бъдат ,,истински ученици,, - да вървят свободно ,,към върховете на ученичеството,,. Казвали са ми, че са били в Младежкия клас, за себе си са ми казвали същото и други хора от Братството, но защо имената им не присъстват в публикуваните списъци в сините томове за Изгрева, не знам.

И те видели как на другия ден Учителят, на беседата, се усмихнал особено, поглеждайки всеки един от тях – и още на следващата година всичките петима са оженили... Така, че между тях са били именно моят вуйчо и леля Люба, и мойта майка и баща ми. Но това е само в скоби- как Учителят дава уроци. Човек не трябва да казва много големи думи, без да знае какво точно му  е определено и каква му е еволюцията.

Ето първия момент, когато майка ми е попаднала на беседа в салона (моят вуйчо я завел). Тя е още жива – вече много възрастна, но без никаква болест, с един напълно здрав и нормален ум, участва в хора на Братството, пише автобиография, стихове и романи, свири на пиано и цитра, рисува, взима живо участие в братския и кварталния живот, копае градините – и нашата, и градината на Изгрева.

Обикаля неуморно да помага и разтребва на възрастните братя и сестри и се чувства щастлива и здрава. С вълнение разказваше следното:

,,Когато за пръв път влязох в салона на беседа и видях Учителя и чух думите Му, аз бях като ударена от гръм, бях омаяна от внезапно щастие и радост, че виждам един безкрайно, безкрайно, безкрайно близък Човек, сякаш съм Го познавала винаги, винаги, винаги съм Го познавала – и просто се разплаках! Сложила си ръцете на лицето и плачела, но Го виждала през сълзите си. Казваше: ,,И Учителят тогава ме погледна с един такъв благ и продължителен поглед по време на първата беседа, на която отидох, че едва не загубих съзнание!,“ Връща се една сродна душа в Неговия кръг от ученици, за които Той казва: ,,Вие се раждате около Мене във всичките Мои идвания на Земята.“

Тук мога да разкажа как от една сестра, Катя Зяпкова, за пръв път узнах за един материал от брат Боев кой е Учителят. Този брат Боев, в един от своите разговори с Учителя, като Го запитал: ,,Учителю, кой си Ти във вековете (защото той вече имал някакво понятие какво е Учителят като Дух), Той казал: ,,Аз съм все същият, който беше и Рама, и Кришна, и Хермес Трисмегист, Зороастър, Исус, Боян Мага преди 1000 години в България – основателят на богомилството.“ 

Разбира се, това е един твърд залък, или ,,камень преткновения“ за привържениците на различните школи. Затова точно това твърдения тука, по усмотрение на презаписващия и издаващия, поради желанието на приятелите да издадат един ден тези спомени, нека преценят дали да се включи, защото то е нещо, което не всяка душа може да го разбере и приеме, а ние не се занимаваме с пропаганда.

Друг случай на майка ми с Учителя. Тя разказва как един ден излязла, като младо момиче, още 17-18 годишна (живеела вече при вуйчо ми на Изгрева) по една тъничка рокля на поляната, където се играеше Паневритмията: ,,Излизам аз, валеше майски дъжд, и какво да видя: от другата страна на поляната излиза Учителят! Също бос и също така по тънка дреха – и Той като мене тичаше и ми се усмихваше отдалече и ми махна с ръка.“ За нея и за всеки човек от Братството това е едно неизразимо с думи преживяване, когато Учителят се е паднал сам с тебе - това са незабравими мигове. Все едно сам Господ е слязъл на Земята и ти е махнал с ръка! И така, тя никога не може да забрави този момент.

Междувпрочем, тази поляна е мястото, където сега се намира Съветското посолство и аз съм имал лични разговори със съветския консул преди няколко години именно по този повод – че точно там е построено и т.н. Даже му разказах един случай, на който той се смя – не ехидно, а просто му беше интересно или се направи, че вярва и проявява жив интерес. Сега не мога да кажа името на този посланик, но с него имах много срещи по един личен въпрос и доста разговори. Той беше едва ли не в дружески отношения с мен (или поне така се представяше), но съм почти сигурен, че беше искрен, защото преживяваше заедно с мене една моя драма, свързана с Русия и Москва: че КГБ и ДС не ми разрешават брак с Ирина от Москва, а имаме дете. Аз му разказах за един случай през 50-те години – както в много истории във връзка с Учителя, доколко е вярна не знам, но нали всяка крушка си има опашка, както се казва? Това ни ги разказа с. Гита, майката на Иоанна Стратева. След като салонът бе затворен от властта и се даде във владение на телевизията, там живеел в стаята на Учителя един милиционер. И този милиционер, който нямал особено понятия кой е точно този Дънов и дали въобще е умрял, откровено говорел на някои хора от Братството: ,, А бе вашия Дънов (а това е станало много след 44-та година, когато Той е починал) идва вечер при мене, разговаряме си тука, говориме си по разни въпроси, казва ми: ,,Не гони моите хора, пази ги; така, културно и учтиво се отнасяй с тях.“ Защото Изгревът все още съществуваше като селище (,,Изгрев,, на руски значи ,,восход солнца“) дълги години, след като салонът беше затворен от властта и оградено всичко.

Следващата случка, през 1939 година: майка ми е била бременна и е имала едно тежко, несполучливо, принудително раждане – родила е мъртво дете. Не е било аборт. Тя просто до осмия месец е мислела, че ще роди живо дете и никой не е знаел, че е мъртво. И изведнъж един ден, на Изгрева, на нея й прилошава. Учителят е първият, който идва при нея – значи, както винаги, Той пръв вижда, знае къде какво става. След това идва баща ми, идват и други. Още не знаят какво е точно, те даже мислят, че ще ражда, защото била бременна, но Учителят бил много загрижен – Той винаги всичко вижда. Болките са по-остри и необикновени, отколкото трябва, а тя при това не знае какво става - първескиня, както казват, - ще ражда за пръв път. Учителят, много загрижено, казал: ,,Веднага идете при доктор еди кой си,, - и казал точно името на доктора, при който те трябва да отидат. Казал още само: ,,Рекох, вие да сте жива!,, И наистина, те отиват и лекарят изкарва мъртво дете. Гинекологът казал, че никога не е виждал такъв случай – мъртъв плод, при това на 8 месеца, да излезе сам без рязане, като нормално раждане и без болки. Не мога да кажа кой е бил този, който е трябвало да се роди – дали съм бил аз, а после са ме отложили с три години, не съм сигурен. По същия начин Учителят е познал на моята леля - тя е жената на моя чичо, най-големия брат на баща ми – Сийка се казва, Анастасия (на снимката е в средата. Отдясно е мама, отляво – леля Ана. Трите снахи – на ски...)

Тя е била на Изгрева един ден с моите родители, бременна с моя пръв братовчед Михаил. Това го разказвам, защото се отнася до най-важните спомени, свързани с моя род и Учителя. Той й казал, че ще роди момче. Познал е, но това е най-малкото, което може да познае един такъв Посветен-ясновидец. Не знам дали някога съм ви разказвал, че братовчед ми Михаил е бил спасен от смърт, когато е трябвало да иде през онази зима на Рила с известните алпинисти, които загинаха под лавината – описа ги и Блага Димитрова в романа си ,,Лавината,,. Няколко дни преди това си бил дал скиорските обувки на някого и на могъл да тръгне с групата, да си намери обувки веднага. Чичо Дино тогава каза: ,,Него Господ си го пази“. Не е възможно Бог да погледна в една утроба и да не е осветено такова дете завинаги (на снимката Милчо е вторият отляво).

Най-същественият случай в живота на майка ми във връзка с Учителя е този, че Той я е спасил от смърт. Един от случаите, най-силните, които се описват и разказват по книгите, е именно случаят с майка ми. Имало е много свидетели. Ето какво е станало:

Тя била с една своя приятелка една неделя на планината, на Витоша – на Бивака, нашето историческо място, където се събирахме, събират се там и до днес. Била с нейната приятелка Милка Каменова, също от Братството. Отива в горичката да се преоблече – да си сложи къси шорти, за да я грее слънцето и въздухът да я освежава. Изведнъж настъпва боса една змия – пепелянка или усойница. Змията я ухапва и нейната приятелка не може да направи нищо, тъй като не знае дали е имала здрави зъби, т.е. тя не била изтеглила отровата с устата си. Единственото, което е направила, е да превърже крака над ухапаното място, но това не е спасение, защото отровата е останала вътре в нея. А от Бивака до Изгрева – пеш, без автобус и тичешком – е поне 3 часа. Тогава приятелката отива с бясно тичане и намира моя вуйчо Славянски, който е имал кола, с която – докъдето може – са отишли нагоре в подножието на Витоша.

Оттам назад – а това значи още 2 часа – и в момента, в който пристигат, майка ми е вече неподвижна. Вуйчо ми я взима на ръце, връщат се с големи мъки надолу, качват я в колата и отиват на Изгрева... Те просто нямат друг изход. Те имат абсолютна вяра в Учителя, че е единственият, който може да я спаси, защото в този момент не е имало лекар подръка и нужните лекарства против змийско отравяне. А е било вече и късно, защото в момента, в който вуйчо ми я сваля от колата, майка ми вече била станала цялата морава, черно-виолетова, и се задъхвала, жестоко подута – вече се мъчи да вземе последната си глътка въздух. Така ни го разказваше тя неведнъж - ,, Хората ми разказват, защото съм била в безсъзнание и вече съм си отивала“. От Изгрева още никой не е знаел за това. Те вече влизали в Изгрева – селището, където е бил Учителят и живеели и те с вуйчо ми. Учителят, за пореден път, не се знае дали за хиляден или за милионен, предварително, знаейки къде какво става – сам тичал към тях, без още никой да Му е казал. Той бил прекъснал беседата си и помълчал със затворени очи в мига на ухапването. Излязъл и се устремил точно и бързо към мястото, където вуйчо ми тича, с майка ми на ръце. Учителят винаги знае много добре в какъв момент къде да се появи, за да спаси някого или да го срещне. Той само си сложил ръката на главата й – и майка ми започнала да диша, изправила се, цветът на лицето й и на тялото й се е оправил за секунди, не за минути. Той само казал: ,,Рекох, дайте й да изпие една чаша гореща вода. Така й спасил живота. След него изтичали и други от салона и видели всичко това – разправяли са ми го лично.

А специално за Бивака на Витоша Учителят е казвал, че върху тази огромна купчина камъни – тази естествена пирамида от скали, издигащи се между растителността, предимно лешници, - слизат енергии, каквито се спускат само на върхове в Хималаите над 5000м височина.

Междувпрочем, тук е мястото да разкажа за една моя приятелка и за Бивака. Съвсем млади бяхме, бях туко-що излязъл от казармата, а тя беше още в Х или ХI клас в руската гимназия – много любима моя приятелка, Красимира. Аз съм я водил навсякъде, запознал съм я с всичко. Тя беше ясновидка, виждаше аурите на хората, виждаше различни цветове, които ние ги сверяваме с друг, който виждаше същия цвят, и постоянно се съвпадаха нещата, които се виждат като форма и като багра.

Един ден ние минавахме с нея покрай Бивака, но моята цел не беше да я водя там. Просто вървяхме по една пътека под Бивака, но тя не знаеше това. Тя изведнъж се спря като гръмната и каза: ,,Виждаш ли там, ей онези скали, острите, които се подават?“ Аз веднага се сетих: ,,Да, да – викам, - това е Бивакът! Много добре го знам. Учителят е водил Братството тук толкова много години, и ние ходим всяка неделя.“ И тя каза: ,,Виждам един огромен стълб розова светлина, който идва от центъра на небето и се спуска тука – точно над тези камъни“. И тогава, именно, аз й казах за това, което знам – за това, което е казал Учителят, че на този връх на Бивака падат енергии, които се вливат само в 5000 – хилядници в Хималаите.

А Крум Въжаров – бате Крум или Венно, - ми каза веднъж по повод на този случай с майка ми, когато го разказвах на приятелите, следното (а той мълчи, мълчи и след няколко години каже нещо, което не се забравя никога): ,,Ти тогава си я кредитирал“. - т.е. аз съм бил измолил от Бога нейния живот с някаква цел, може би именно да се родя после в това семейство или поради някаква друга причина. Или може би съм й бил простил нещо, защото имам известни причини да мисля, че между мен и майка ми е имало някакви кармични отношения в миналото.

За живота на майка ми в Братството и за особените случаи във връзка с Учителя мога да разкажа още един изключително важен за нас случай от спомените й, във връзка с едно упражнение, което Учителят им е бил дал. Ние всички сме го чели и даже сме го правили. Веднъж го правихме това упражнение. А именно, нощем, в 12 часа, всеки да тръгне сам към Витоша от София – самичък, без никой друг – и да отиде до Бивака. Значи, това са 4-5 часа път пеш. В полунощ да се тръгне – и да можеш смело да се пребориш със страха и да отидеш сам, да посрещнеш изгрева и да се върнеш. Когато това упражнение за пръв път е било правено, майка ми е участвала заедно с всички тези хора, с които е проведено тогава. Това упражнение се е провело от база Изгрева – всеки да тръгне към Бивака сам, като през 5 мин. е трябвало да тръгне следващият по жребия. В никой случай те не е трябвало да се настигат, а всеки е трябвало сам да направи упражнението. Майка ми, млада, 18 или 19-годишна, също го е направила- боязлива, нежна, плашлива – успяла е да стигне сама до Бивака. И когато всички се събрали там, един от братята й казал: ,,А знаеш ли кой беше поредният след тебе?“ - ,,Кой?“ - ,,Учителят!“ Той се бил паднал след майка ми, а тя Го заварила на Бивака как си пие чая и загадъчно й се усмихва... Това нещо, за хора, които са били в Братството, има някакво важно значение – определено.

За мен най-важният случай, който е нещо много съкровено  и аз съм го разказвал на някои приятели, на за пълнота тук трябва да се спомене, е случаят, когато съм имал най-големия шанс в живота си – да бъда докоснат лично от Учителя, и то по Негова инициатива.  Иначе родителите и възрастните са чакали реда си с месеци. Аз съм бил на поляната, на която играем Паневритмия на Изгрева, бил съм 2-годишен. Разбира се, това не го помня лично – майка ми разказва как един ден, като съм си играел самичък, Учителят се приближил към мене и започнал да ме гали по главата, по косата, и дълго време ми говорил нещо. По-късно майка ми каза, че тази случка не е била на поляната, а на пейката във форма на елипса в гората до полянката. Кое от двете е вярно? Може би и това има някакво значение? Ето нещото, за което, всеки би мечтал, би желал да узнае какво точно Учителят му е говорил. Един от мистиците на Изгрева каза: ,,Посветил те е“, а друг, в Русия: ,,Предал ти е всичко необходимо, за да можеш да изпълниш в този живот мисията си.“ Каза даже нещо повече (че съм щял да продължа Словото и Делото Му), но аз веднага са съпротивих и казах пред всички, че това е пълен абсурд. Къде е Учителят, къде съм аз!... Този, който го каза, не принадлежеше към Братството, беше от съвсем друго духовно общество. Минаваше за лидера им, за най-големия им маг и ясновидец, но в думите му личеше непознаване на ръста на Учителя и на факта, че през стебълце от синап не може да мине Ниагара.

Цитираха думите Му, че Той може да продължава живота си безкрайно, стига да има верни и достойни ученици, но аз им възразих почти разгневено, че за мене не може да става и дума ,,в близките милиард милиарда години“...

Днес е дата 29.04.1992год. - продължавам аудиозаписите с разкази-спомени за Братството и контактите ми с хората от Изгрева. Намирам се в Москва.

Първите ми спомени за Изгрева са сравнително ранни, може би от две и половина – тригодишна възраст (1945г); и след това още дълго време – чак до края на 50-те години, когато затвориха салона и властта го разруши и построи там Съветското посолство. Ние там сме живели, там сме си играли, абсолютно в оригинален вид беше Салонът на Учителя, където са били беседите, Неговото жилище, Неговата приемна. Ние всички сме обядвали много, много години на дългите маси, където бяха общите обеди; вътре в Малкия салон сме вечеряли и сме се срещали.

Моите родители ме водеха редовно на Изгрева, а и после сам отивах на беседи сутрин рано, когато продължаваха класовете в сряда, петък и неделя – неделните беседи. На снимката пред салона са баща ми и брат ми – тогава му викахме Емичката и Моци...

Това са били десетки, десетки и стотици пъти, когато различни хора (аз си спомням много добре брат Симеон Симеонов) четяха беседи на Учителя. Пеехме – имаше хор, в който участваха най-близките ми – хорът, който сега се възстанови след толкова много години. Много пъти сме били на паневритмия на поляната; играли сме като деца там. Много добре си спомням колко пъти сме тичали там около една масичка, която беше на поляната – слънчевия часовник; как определяхме времето по него. Там беше и метеорологическата беседка. Как сме се качвали по дърветата и сме играли в гората около поляната. Всичко това са незаличими спомени и аз имах шанса и щастието да се запозная и общувам с всички живи още братя и сестри, които разказваха вдъхновено, живееха все още в този рай, в който бяха живели по време на телесното присъствие на Учителя на Земята. По-точно казано – на ,,официалното телесно“, тъй като Той никога не е умирал, освен по сценарий. Учителят и другите истински Учители много обичат да изиграят ролята на смъртта и погребението, за да наблюдават после кой какво прави и кой им е истински ученик.

Понеже сложих тук кадри от филмчето на баща ми, където мама прибира сено на поляната на Изгрева, дойде ми и един спомен за една случка на тази поляна, но в случая – негативен.

Спомням си от съвсем ранните си години един случай с едно момченце, което беше също от братско семейство, когато веднъж то ме повика и каза: ,,Ела да избиваме попови прасета!“ Това са едни бръмбари, които рият своите входове в земята – много големи оранжево-кафяви бръмбари – и той, с едно ножче, от разстояние, прав, се стремеше да ги цели и убива. Изчакваше да излезе някой бръмбар от дупката и просто го уцелваше и го убиваше. За него това беше едно удоволствие, че можеше да уцели бръмбара точно. И аз наблюдавах всичко това, той ме караше и мене, но аз не можех да убивам. Просто чувствах вътрешно, че не можех да играя тази ,,игра“ с това ножче; забивах го в земята така, че острието му да се забие встрани. Нека мина за ,,смотан“, но не посмях да целя попово прасе. Разказвам този спомен, но не зная има ли някаква връзка със съдбата на това момче, понеже това е едно свещено място там. Той после осакатя за цял живот. Дано не съм прав и това да не е същият човек, но името е същото. И не само, защото мястото е свещено, а защото всеки, който се докосне до Учителя и всичко, свързано с Учителя, дори и несъзнателно, неговата съдба е по-различна – както знаем, неговата карма и дхарма се ускоряват. Ние всички и до ден днешен наблюдаваме това.

Има множество и множество случаи, които съм чел или които са ми ги разказвали хора, на които лично са се случили (или на техни близки и познати), говорещи за изключително бързото действие на този закон – и по какъв начин се развива животът, съдбата на хората, които по някакъв начин, пряко или косвено, са се докоснали до Учителя, до Делото, до Словото Му. Това става и до ден днешен. Тези неща са описани в книгите на Влад Пашов и в книгите на други, които сега пишат своите спомени. Лично са ми ги разказвали хората, с които са се случили – или с техни познати. Например, за българския известен философ и политик Тодор Павлов, основателят на марксическата теория на отражението, която дълго време господстваше не само в българската марксическа философия. Имало е момент, когато са задали въпрос на Учителя: ,,Учителю, да Ви доведем ли Тодор Павлов?“ А Той казал: ,,Не, в никакъв случай! Няма да го довеждате! Нека той си върши там своята работа.“ т.е., Той е знаел много добре, че ако Тодор Павлов и който и да е друг се докосне до Него или се срещнат, то неговата карма ще бъде ускорена и той няма да може да извърши това, за което е определен, защото някои етапи от развитието на човека трябва да бъдат извършени от определени хора на тяхното ниво с определена цел, и те нямат право, просто нямат това посвещение, за да могат да се докоснат до Учителя, без да пострадат. Иначе биха се изменили много неща и те биха си отишли много по-рано, биха преживели катастрофи, трагедии и пр.

Друг случай, например, с много известния български философ, социолог и психолог акад. Проф. Димитър Михалчев (1880-1967). Тази история се разказва на много места. Той е бил идеен противник на Учителя и се е борил против ,,дъновизма“, както го нарича. Чел съм негова статия в Българското списание ,,Философски преглед“, в което той критикува ,,дъновизма“ като упадъчно обществено явление с доста неласкави слова и с безмилостни психологически, социологически и даже психиатрически квалификации. Не искам сега да цитирам неговите изводи, почти изцяло отрицателни, някои от които, за съжаление, са верни за отделни хора на Изгрева. Той обаче е говорел това искрено, а не с някакво предубеждение или злоба – просто защото не е бил опознал истински Учителя. На Изгрева разправяха, че когато бил на фронта по време на Балканските войни, той бил ранен и вече е нямал някаква надежда, че ще оживее, защото не е можел да се движи и лежал в някаква пещера. Тогава се помолил: ,,Господи, ако съществуваш, моля Те направи нещо, спаси ми живота, защото аз умирам от глад“. В същия миг една костенурка домъкнала до него комат хляб. Така животът му бил спасен. От този момент нататък той коренно си изменя мирогледа и става теист. Приема Учителя и даже започва да ходи на беседи. Тази история обаче трябва да се провери. Случаят с костенурката се разказва по съвсем същия начин и във връзка с Боян Боев.

Аз бях много приятно изненадан, когато разбрах, че моят любим български писател Михалаки Георгиев (1854 – 1916) също е бил ученик на Учителя. Най-любим заради една негова повест - ,,Бае Митар Пророкът“, - която съм разпространявал много и считам, че е едно от най-големите постижения на българската литература. Чак след това узнах, че той е бил ученик на Учителя, че е разговарял с Него много пъти. Тук обаче задачата ми е по-тясна – да разкажа на хората, които лично познавам от Изгрева.

Мога да разкажа за един по-особен случай – нещо, което аз лично не си го спомням. Спомням си добре, че децата се изкачвахме по дърветата около полянката, но много по-късно узнах нещо за мене, казано от една сестра – Теофана Савова, с която бяхме много близки приятели. С нея имахме някакъв много дълбок вътрешен контакт, може би защото тя беше една извънредно фина и поетична личност. Нейната поезия е нещо брилянтно, едно безконечно възхваление на Бога, на Учителя. Друг е въпросът в каква степен това е поезия във формалния смисъл на думата, т.е. доколко там има метафори, абсурдност и т.н. Тя просто в логична и декларативна форма, в ритми и рими, се обяснява цял живот в любов на Бога, на Господа – тя беше една постоянно влюбена душа в Учителя. Никога не се омъжи, не е имала семейство и деца, защото нейната любов беше Бог, Учителят. Тя беше една безкрайно красива и одухотворена сестра, която си замина наскоро. С нея много често сме се срещали, тя ми е разказвала много случаи от живота на Изгрева и от срещите си с Учителя. Те всички са описани, но това, което разказвам по-долу, касае една случка, която аз не помня и която си остава лично нейно отношение към мене, тъй като аз нямам никаква гаранция, че това ще се осъществи в този ми живот, нито пък ми е било удобно досега да го разказвам, защото би било нескромно. Една близка от Братството ми каза за тия нейни думи едва напоследък. Един ден Теофана ме била наблюдавала, когато съм бил малък, как съм се изкачил на най-високия бор в гората около поляната, където други деца не са могли да се изкачат. Така е казала, но дали не е била пристрастна, не зная. Когато ме видяла там, тя казала: ,,Това дете ще стигне върха, ще се изкачи най-високо!“ - в духовен смисъл. Доколко това ще стане е въпрос, но аз говоря за доброто отношение, което тя имаше към мен – може би така, от добри чувства го е казала. Теофана ми разказваше как при срещата си с Учителя до такава степен в била впечатлена от Неговата свръхбожественост и изумителна красота и мъдрост, че изведнъж решила, че животът няма никакъв друг смисъл. Тогава тя и нейната сестра, също много одухотворено и прекрасно момиче (тя си е отишла много рано, но имам неин портрет като ученичка, който ми го подари самата Теофана), са си сложили палатката срещу салона на Учителя и са заживели там – включително и зимно време! Това са две нежни и слаби телесно сестри, жени, можете да си представите! Зимно време е все пак, а понякога студовете в София падат и под минус 30 градуса. Впрочем, това е един подвиг, на който не са способни и много мъже, макар и видни окултисти, астролози и т.н. Те си живеят живота по стария начин и само умствено се занимават с тия неща. А когато стане въпрос за посрещането на изгревите, за Паневритмията, за ранно лягане и ставане, за живот в духа на Учителя и по методите на Учителя, те си остават старозаветни, "оглашени", както ги нарича Той - т.е. хора, на които само интелектът се е докоснал до Новото.

Разбира се, за мен и за всички нас – близки, приятели и роднини, които имахме щастието да гостуваме и да живеем в къщата на вуйчо ми Светослав Славянски, вуйчо Славчо, който я е построил непосредствено до салона и поляната на Изгрева – това беше наистина живот, който никога няма да забравим. Много пъти сме преспивали там, обядвали сме, говорили сме си, вечеряли сме, слушали сме концерти, пели сме, четени са беседи и т.н.

Вуйчо Славчо ми е разказвал също интересни и значими случаи от неговия живот с Учителя. Моите две братовчедки сега, неговите дъщери, се намират в Швейцария и в Германия – и много се надявам, че те са наследили доброто, което имат в кръвта си от него и от майка си, както и това, което са получили от Братството, както и че ще направят нещо за Учителя и за Братството в чужбина. Има едно нещо, което Учителят е казал за едната от тях - и още не е известно за коя от тях важи: че едната от двете, дъщерите на Славянски, е от Бялото Братство. И сега ние по делата им очакваме да видим коя от тях е от Бялото Братство. Това не значи отрицателна оценка за другата, защото всяка от тях има изключителни качества и добродетели и се проявява като на-преднала и прекрасна душа. Но освен Бялото Братство, има различни други Братства. Това не значи, че едната е непременно от света или на "нашата страна". Има и други братства - има Всемирно, има и Спектрално Братство, има и Синьо, Оранжево и пр.

Друг е въпросът, че в тия мои спомени аз съзнателно се стремя да пропускам некрасивите постъпки на някои лица от Изгрева, които познавам. Нали се казва, че хората с монада са слепи за недостатъците и злото, а на нас ни се иска да бъдем от тях?

Добре си спомням как играехме на една много висока топола до дома на вуйчо ми и тази топола ние наричахме "кораба". Там постоянно плувахме в далечни, неизвестни страни, и това бяха невероятни вълнения, които никога не можем да забравим!

Спомням си хората, които посещаваха вуйчо ми и как там идваше един много известен, може би най-известният български художник-карикатурист - Илия Бешков. Той беше привлечен мощно от идеите на Учителя – въпреки своята остра и постоянна критичност не само в рисунките, но и в оценките си. Никога няма да забравя разговорите, които слушах със затаен дъх между вуйчо ми и него, защото той задаваше много точни, конкретни и ясни въпроси, с огромната си култура и интелект, финес, пиетет и остро критично чувство относно учението на Учителя – и как моят вуйчо достойно му отговаряше. И този много напреднал дух в историята на българската култура биваше задоволяван дълбоко от отговорите на Светослав Славянски. Помня и едно негово неласкаво изказване за някои хора от Изгрева. Той, като критик и карикатурист, би могъл с лекота да нарисува това, което чухме от него (а той бе видял някои некрасиви случаи на Изгрева). Един ден ни каза, че един духовен човек, който само външно се стреми да изпълнява заветите на Учителя – да бъде вегетарианец, да прави упражнения и да ходи на паневритмия, да ходи в планината, да пие гореща вода, да ляга и става рано и т.н., - ако той не е един добър човек и злослови за другите, ако е пълен с отрицателни мисли и оценки, ако постоянно ненавижда ближните си или одумва различните от него; ако е ревнив и не е човек на милостта и доброто, на саможертвата, то той прилича на един "варосан селски клозет". Така – казваше Илия Бешков, - някои от вашите "братя" и "сестри" аз лично ги виждам като варосани селски нужници"... Няма как да не го забележи философът и карикатуристът, който има ясна представа за разликата между Христовото начало и света. На една негова рисунка виждаме как Исус, на своето магаренце, се разминава с владиката в луксозна лимузина... Дал е заглавие: "Видяха се - и се не познаха..."

Не помня дали някъде съм казал, че брат ми Емил слушаше Бешков с отворена уста, попиваше всяка негова дума, смееше се на глас при всяка негова остроумна забележка. Беше на не повече от 10-12 години. Бешков ни връщаше в града с мерцедеса си и веднъж даде на Емката да кара колата му надолу по Царя! Цяла лудост!

Безспорно, една от най-големите фигури, ако не и най-голямата за мене до момента, в който започнах да общувам с други двама души и една сестра, които считам за най-важните в моя живот и за които ще говоря по-нататък, това бе Боян Боев. Той години наред живееше в една къщичка, непосредствено до къщата на вуйчо ми Славчо. Не открих обаче нито една снимка, където той да не е сериозен и тъжен... Много пъти ние сме се отбивали при него, помагали сме му, пазарували сме му, извършвали сме много неща във връзка с Делото – ръкописи, машинописи, диктувания, изпращане при разни хора. и пр. Имаше феноменална памет - знаеше наизуст адресите на стотици хора. Чухме множество и множество разкази, които той после ги описа или ги написаха хора, на които той диктуваше. Всички негови книги, които излязоха, официално отпечатани или ще бъдат отпечатани, са минали през нашето съзнание и са оформили още по-богато нашето отношение към Учителя, към Словото, към Делото. По времето, когато аз, като дете и юноша, общувах с Боян Боев, имах достъпа и щастието почти всеки ден да бъда в неговата миниатюрна стаичка (вратата му бе широко отворена за всички). Той беше вече на легло, бе парализиран, обездвижен в долната част на тялото, но неговото огромно чело и прекрасните му очи аз никога няма да забравя! Никога няма да забравя вдъхновението, огъня, импулса, които той можеше да предава на тези, които го слушаха, разказвайки за единственото, за което, според него, има смисъл да се живее – за участието им около Учителя в общото дело. Той разказваше много интересни неща, които са толкова силни и дълбоки, че няма как да бъдат предмет на тези мои кратки спомени, а и всички те са вече записани. Един ден ще дойдат и тук, в Русия, ще бъдат публикувани. Сега бих искал да разкажа само това, което съм преживял лично във връзката си със всеки един от тия братя и сестри. А именно – мога да разкажа един такъв случай с брат Боев, когато аз, отивайки при него, заварих един младеж (това беше някъде 1963-64 година), който се представи като човек, тръгнал из цяла България (като юнаците от приказките...) да търси Истината, т.е. за него най-важното в живота било да търси и намери Истината. Беше фаянсаджия и мозайкаджия - работел половин година и половин година обикалял България - както в приказките, - с торбичка през рамо и комат хляб и сирене, за да търси Истината! Той вече бил обиколил всички църкви и духовни общества, всички окултни школи и много ярки личности. Защото действително, както казваше един протестантски проповедник, за който някога ще ви говоря отделно, също безкрайно интересен и дълбок човек – пастор Михайлов, "В човешката душа има три вида глад – глад за хляб, глад за любов и глад за истина."

Именно този приятел, Димитър Илиев Команов, който в момента е в Америка, щата Индиана, и с който си кореспондираме, при брат Боев казваше, че за него гладът за Истина е най-силният глад и той никога няма да разреши гладът за хляб или гладът за любов да заглушат тази любов – любовта към Истината. Този път той бил насочен от някого именно към най-известната личност в Братството по онова време, брат Боев, и му задаваше своите най-важни духовни въпроси, търсейки смисъла на своя живот, търсейки Истината и Бога, търсейки своя Учител. Тогава брат Боев беше вече много изморен и изтощен и затова отговаряше много бавно на неговите въпроси. Разбира се, неговият отговор беше кристален, мога да кажа - съвършен. Аз самият можех с часове да чакам неговия отговор, защото всеки път той изказваше нещата по нов начин. Но когато видях, че този път той е крайно изтощен от този мой бъдещ приятел, нямащ умора като младеж и не съобразяващ се с това, че на този възрастен човек все пак в момента не му е лесно, аз помолих и двамата, не може ли да се срещам лично с Димитър или той да ми дойде на гости и желае ли той още сега да му отговоря на някои въпроси, на които брат Боев щеше да му отговори, но примерно за 2 чáса, а аз бих могъл, в конспективен вид, да му отговоря за половин час. И брат Боев се съгласи с благодарност. Той не считаше, че няма да съм в състояние да отговоря на основни въпроси – той се освободи, така да се каже, от този духовен и благороден дълг; дори с интерес слушаше това, което аз отговарях на въпросите на Димитър. Струва ми се, че направихме добър и ползотворен контакт с този приятел – и от този момент нататък той почувства, че Учителят е именно неговият Учител. И до ден днешен - мога да кажа, - той е един от апостолите на Бялото Братство и в България и в Америка и тепърва предстои да разгръща там дейност.

Друг човек, който е колос в нашите очи – духовен, интелектуален, артистичен и всячески, колос в много измерения – това е известният български астроном, писател, общественик и учен, изтъкнатият есеист и историк Георги Томалевски. Той беше в същото време и много добър педагог, беше директор на VІІІ гимназия в София по това време. Беше също и началник в един отдел на министерството на образованието. Георги Томалевски е бил цял живот при Учителя - негов ученик, един от най-ценните. Сега няма защо да разказвам за неговия принос в сп. "Житно зърно", където той е най-редовен автор, освен книгите, които публикува - напр. "Слънце след буря" и др. Наскоро беше издадена неговата книга "Учителят Беинса Дуно", която разкрива неговите широки и дълбоки познания за живота на Учителя и Неговото учение. Освен че е астроном и учен от голяма величина и популяризатор на науката, той наистина е един от най-добрите ни есеисти, член на Съюза на българските писатели. Той написа и издаде заедно с Илия Бешков незабравимата "Астрономия за народа", с Бешкови илюстрации. Там главен герой е Бай Ради от Изгрева. Георги Томалевски си отиде преди няколко години като много уважаван и известен човек. Той е един пример, че човек, който е ученик на Учителя, може бъде в някои свои въплъщения блестящ и в своята изява в света, без да прави никакви идейни компромиси. С него много пъти сме се срещали, той взимаше дейно участие в братския живот, умееше да върши вътрешнобратска работа на много високо равнище и да съчетава това със своето светско и професионално призвание. Аз мога да разкажа в момента само два случая, макар с чичо Георги сме се виждали доста често - от малки и на него казвахме така, понеже идваше на гости и у нас. Те завинаги са се запечатали в съзнанието ми и често ги давам за пример, когато разказвам за мъдростта на хората от Братството и за техните отговори. Имаше случай, когато бяха дошли чужденци отдалече - това стана някъде в един дом. Там присъстваше Томалевски - може би бяха извикали точно него, за да може той на най-високо равнище да отговори на техните въпроси. Те казаха искрено следното: "Ние обикаляме целия свят, за да търсим Истината, и нашата цел е да обиколим всички духовни общества, за които знаем. Ето, узнахме и за Петър Дънов, вашия Учител в България. Но, извинете, ние търсим Истината навсякъде и имаме напрегнат план за обикаляне по такива хора и общества, обаче не можем, нито сме убедени, че трябва да останем тук по-дълго време. Ние нямаме практическата възможност и затова ви молим, в продължение на този половин час до тръгването ни за  нашия влак (или отлитането на самолета – вече не помня), да ни кажете с няколко думи какво представлява учението на вашия Учител." - Ето един абсурден въпрос, защото да се разкаже с няколко думи за нещо, което обхваща, поне в настоящата епоха, повече от половин век активен живот на Учителя и разгърната обществена дейност и братски живот; да се сумират в няколко изречения едно Учение и едно Дело, което, поне според преценката на Славянски, е изложено в 7500* беседи, които могат да се съберат в 500 тома – това е практически невъзможно. Освен ако някакъв гениален ум, какъвто бе Георги Томалевски не е в състояние да направи това. Те зададоха конкретно следния въпрос: "Каква е разликата между вашето учение и западните учения?" – имайки предвид не само западните, но и източните – просто "другите учения". Искаха да кажат: "Какво ново носи Учителят ви? Какво ново носите вие?" - Чичо Георги първо отговори само с една дума - "Добродетелите". Това съвсем не значи, че няма такива учения, които проповядват на първо място служенето, любовта и саможертвата, защото това е християнството, това е и йогата на любовта - Бхакти йога в Индия, - и още в не едно и две учения, но Георги Томалевски даде една уникална интерпретация за спецификата на добродетелите при Учителя.

Да, Томалевски формулира именно в този дух основната доминанта, центъра, ядката на Божественото учение, което проповядва Учителят. Каза следното: "Ние се стремим на първо място към проява на добродетели, а едва след това - към добиване на качества!" Т.е. в ученика на Новия път, започвайки от християнството – защото винаги християнството и Христовият пример, Христовият Дух е бил, е и ще бъде в центъра на учението и движението на Учителя, – основното е човек да бъде един добър човек, един добродетелен човек. Това е доминантата, според нашето разбиране и нашата практика или практиката на Бялото Братство във всички векове и цялата вечност, в цялата Вселена! Защото Белите Братя не са някакви си хора тук, на Земята, за които теософите започват да говорят едва през миналия век (макар че за бели братя се говори още в Египет и т.н.), а Бели Братя – в духа и светлината на Учителя – са всички същества, които са завършили своето развитие. Така че, ако говорим за "Бяло Братство", за "Бели Братя", ние нямаме предвид обществото, което е било около Учителя и което и сега се кичи с това име. Ние можем да се наречем само "последователи", само "почитатели на Бялото Братство", защото "Бяло Братство" – това е нещо велико. Един Бял Брат, както казва Учителят, може да хване Земята като една топка и да я запрати в пространството само с ръката си. Така че, ние сме далеч от това. Томалевски каза: "На първо място ние се стремим към проява на душевните добродетели в общуването, а едва след това или едновременно с това - на качествата, способностите, талантите. Не само в областта на изкуството, науката и пр., а и всички онези качества, способности и дарби, към които се стремят духовните хора, йогите и т.н. – развиването на чакри, центрове и пр. Постигането на най-високото - "нирвалкалпа самадхи", сливането с Бога и т.н. – това при нас би трябвало да бъде и е само следствие от добродетелния живот, от живота на любовта и саможертвата. Защото чрез силови упражнения, силови молитви и ритуали, постения, отшелничества, чрез силови методи и техники, в религията също могат да се постигнат големи висоти на духа, но това е друг път – отминал. Нашият път е път на доброто, на любовта, на отказването от егоизма". Кажи ми - продължи той, но тук вече обобщавам по памет, - ти можеш ли да дадеш вилата си, апартамента си, колата си, печалбата си, хонорара си, заплатата си и пр. на някоя самотна майка или някой по-достоен или по-беден човек от тебе, а ти да ходиш пеш и да идеш да живееш в неговата колиба? Можеш ли да слезеш от сцената и да дадеш средствата си да се отпечатат първо неговите книги, а после твоите? Можеш ли да му отстъпиш любимия си човек? - Ето, по това ще познаете кой е от Бялото Братство, кой от "шареното", кой - от "филанкишията" или от себе си... (Томалевски имаше цветист език. Друг е въпросът, как превеждаха думите му...) Ако практикуваме Бога така, ясновидството самичко ще дойде, Гуруто сам ще ни дойде на крака, няма да ни се разминат и спасението, просветлението, възнесението, възкресението. Без нужда от изповеди, причастявания, кадения, песнопения, поклонения, молитви, проповеди; лекции с входни такси или лекции на горделиви безсребърници; без семинари, презентации, формули, концентрации, медитации, километрични постения и пр. И те вършат работа, но както в затворите: ако не работиш, ще лежиш повече. Защото под "работа" ние разбираме само Доброто и Любовта.

Последните думи не бяха казани тогава от чичо Георги точно по този начин, хората нямаха време, но той ни ги е казвал при други случаи и сам ги спазваше в живота си без нито едно изключение. Аз познавам само още един човек в България, който живееше като него и скиташе нощем с приятелите си из вселената. Най-много разказвам за него в тия мои спомени. В чужбина съм виждал още само един такъв човек и той се казва Валерий Сергеевич Бабаев. Но сега разправям за искрата Божия у любимия ни човек още от най-ранното ни детство, който имаше не само брилянтен дух и превъзходен ум, но и сърце, което не само живееше, но и плачеше за всяко същество в утеснение - Георги Христов Томалевски. И ще дам един пример.

Помня случай с него, който не мога да забравя никога, защото при неговия свръхинтелект и свръхталанти и свръхизявеност в обществото на няколко полета - една интегрална личност, - той, заедно с това, беше и един много сърдечен човек, пълно въплъщение на всичко онова, което бе казал телеграфно на ония чужденци. Аз видях, ние видяхме не един пример, не един случай, как той действително проявяваше милостта и състраданието много активно и трогателно. Той не беше само един мъдрец и интелектуал, а беше един истински ученик и приятел в най-високия смисъл на думата - беше един сърдечен човек, който нерядко го виждахме да плаче, когато страдаше някой от неговите братя.

Веднъж вуйчо ми Славчо Славянски беше толкова много болен, че търсеха лекар, който да може да го спаси. И Томалевски включи всичките си връзки, за да намери такъв лекар и такива лекарства, защото в някои случаи никакви духовни практики и никакви методи на природната медицина не могат да помогнат. Просто, опира се до официалната медицина - и това си има обяснение. И помня много добре, когато лекарят беше дошъл и бе казал, че не отговаря за изхода, че не се знае колко време още ще живее приятеля му, как Томалевски, на изхода на градината, в която Слави живееше тогава, аз го видях да плаче като дете за своя пръв приятел от Школата и от Братството, за своя скъп брат Слави – за този "звяр" и "корумпиран мошеник" в писанията на някои хора... Ето, този голям дух, от който ние всички се възхищаваме, който умееше да накара да замълчат и военни, и министри, и всякакви учени със своята желязна логика, твърдост и последователност, т.е. ученикът на Новото, бе един сърдечен, мек и нежен човек. Той не може да бъде безразличен или жесток. Защото Учителят казва в една своя беседа: "Какво значи лош човек? – Лош човек, това е студен човек - нищо повече!"

Помня много добре какво ни разказа веднъж чичо Георги за това, как веднъж са му задали един много важен духовен и окултен въпрос във връзка с преражданията, във връзка с кармата, със съдбата. Това беше въпрос, който лично за мене до онзи момент също не беше разрешен. И именно Томалевски ми помогна да разбера Учителя и окултизма в този план – точно с този негов разказ, това негово сравнение, тези думи, които той каза. Веднъж, там където се бяхме събрали на едно място, той каза: "Задават ми въпрос защо има хора, които цял живот вършат злини, живеят така, както си искат, безпътстват, удоволстват се или, дори и да не пречат на другите, уреждат само себе си и живеят за себе си – и съдбата не ги хваща до края на техния живот. Просто като че ли няма карма, няма съдба за тях – широко им е около врата. А има други, които са духовни, религиозни, етични, добродетелни, мъчат се, страдат, жертват се – и страданията продължават до края на живота им. Как да се обясни това нещо с Божията правда, има ли начин да се обясни?" И той даде следния пример: "Вие – казва – знаете ли какво значи йовá-говедо?" Тогава аз чух за пръв път тази българска народна дума "йовá" - от някой диалект или е турска. И той тогава обясни: "Йовá-говедо е младо говедо, което още не е впрягано и не е започнало да работи и да оре, да тегли каруцата. Това са младите юници и бичéта, които са оставени на свобода, защото те трябва да бъдат на свобода. Те трябва да скачат, да ритат, да тичат, да играят, да живеят наволя, тъй като още не е дошъл моментът, в който ще бъдат впрегнати". Именно такива души са и тези, които, видимо за нас, до края на живота им, на това прераждане, съдбата не ги хваща, не ги е още хванала. И ние не трябва да се учудваме, а трябва да знаем, че според Закона на кармата, ако не в това прераждане, в друго те ще бъдат хванати и впрегнати – от една страна да отговарят за своите постъпки, а от друга – да започнат началните уроци на служенето, на смирението, на търпението, на служенето и предаността“.

А това са именно най-дълбоките християнски качества - качествата на човека от Новия път; човекът, който се натоварва с проблемите на хората и в него за заражда начално чувство за социалност, представа и понятие за отговорност и чувство на саможертва, на благоговение пред чуждата истина и чуждото творчество, колкото и да са различни. Георги Томалевски имаше всичко това в себе си и го проявяваше по един съвършен и трогателен начин. Какъв синтез на добродетели и качества!

 

Най-съществените неща, които ние сме преживели на Витоша, това бяха нашите ходения на Бивака – едно място в планината, което е историческо за нас. Витоша се намира само на половин час от София, най-много на един час. От Изгрева, по времето на Учителя, са ходили пеш на Витоша - без автобус. Бивакът е едно място, което Учителят е избрал за своите беседи и за братския живот – по средата на планината, където се намира тази голяма пирамида от камъни и където, вече споменах, се вливат, според Учителя, енергии, каквито слизат само на върхове над 5000 м. височина.

 

 

19.01.2020 г.  19,53 ч.

 

СПОМЕНИ ЗА БРАТСТВОТО.2

ОТ РОДА КЪМ ДУХОВНИЯ РОД.

ИСТИНСКИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА УЧЕНИЕТО

Много по-съществено от всичко това, което разказах за рода си, са начините, по които баща ми и майка ми и още много хора са дошли на Изгрева.

Нека обаче първо включа още сведения за баща ми - спо-мени на майка ми Надежда Георгиева Кьосева, написани от нея през декември 1992 година и предадени на Мария Марашлиева:

ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ

Жорж е роден на 23 април 1913 г. в гр. Дойран - Македония. През същата година, още в края на първата му годинка, семейството им се премества в гр. Струмица. Името Жорж идва от някакъв негов дядо на име Джорджо или от един капитан от френските войски, които са били в Струмица по време на войната и който се е наричал Жорж.

Баща му е бил търговец, имал е мелница и е бил деен член на протестантската черква под влиянието на пастор Хаус и пастор Хаскел от Солун. Сестра му Рут и брат му Дино са учили в протестантски училища в Струмица. В края на войната, гр. Струмица бил придаден към Югославия. След едно пътуване в България, баща му бил подканван от сърбите да се изсели в България и той отива в Петрич, Горна Джумая и накрая в София, където се настанява окончателно.

Жорж завършва прогимназия в 1927 г., а по желание на баща му Гиго Динка Кьосев той постъпва в американския колеж в Самоков, където не успял да се пригоди. Завършил образованието си в търговска гимназия Мусевич-Борикос към 1930 г. в София. Трябва да се отбележи, че още през 1902 г. родителите Гиго Динка Кьосев и майка му Елена Граматикова се присъединили към евангелското движение, така че той е живял в една религиозна атмосфера. В дома им се чете Библията. Редовно се посещават богослуженията и неделните проповеди, а децата на протестантите са дейни във всички прояви на младежите към черквата: спорт, участие в хора, в драмсъстава им и пр.. Тук именно Жорж се сдружава с деца на стари протестантски семейства като Димитър Кочев, Гавраил Величков и новия приятел Кирил Стоянов (Кирчо-Лъв-чето), на когото са помогнали да се сработи със своето семейство. Тая група приятели правят първите си посещения на Изгрева на Бялото Братство, за да търсят по-широки хоризонти и именно тука ги намират и полека-лека се оттеглят от евангелската църква и се приобщават към Братството и Учителя. Това става през 1930-31 г.

Още като ученик в гимназията, Жорж се увлича от фотографията, която впоследствие става негово хоби и по-къ-сно професия. Любовта си към природата той оформя и чрез своето дарование – фотографията.

Още от 1932 г. той правеше много снимки на Учителя, на салона, на епизоди от изгревския, витошкия и рилския живот. Правил е снимки също и в Мърчаево, правил е снимки на езерата, на Паневритмията и на Молитвения връх. Направил е също и филми от живота на Братството.

На Изгрева се запознава с брат ми Светослав Печеников, който, при издаване на библиотека"Безсмъртни мисли" промени името си на Славянски поради славянските си издания. И до днес дъщерите му носят името Славянски, вместо Печеникови.

Много често - през 1932-33 и 34 г. - брат ми канеше при него да приспиват на Изгрева приятелите в нощите срещу беседите в сряда и петък (общ окултен клас и специален окултен клас), които се провеждаха в 5 ч. Сутринта.

След гимназията Жорж е работил при баща си, който е бил търговец на едро за обущарски материали, и той е ходил в габровските фабрики за стоки и е помагал много на баща си.

През 1936 г. ние се оженихме на 23 август в евангелска-та църква на ул."Солунска" с пастор Фурнаджиев.

Той имаше мотор, който караше много умело, с голямо самообладание и самоувереност. Често сме ходили с мотора с големия ми син като бебе на коляното ми - и към Изгрева, и към Рила. Той също беше голям скиор. Спускаше се по най-стръмните шанци и взимаше участие в състезания. Всичко в него беше изработено и разумно.

С цветни филми го снабдяваше Димитър Кочев, който беше студент по химия в Австрия. Има няколко цветни снимки с Учителя и много черно-бели с Него и от братския живот.

Жорж беше също лектор по фотография във ВИФ, при което проведе 20 курса с по 25-30 души в курс за фотолюбители. Издаде един фотографски практически учебник, който ползваха курсистите.

Той ползваше английски и руски език и преведе и издаде една книга "Зовът на Малайските джунгли". Преведе също книгата "Спомени от бъдещето" от фон Деникен. Правил е преводи от най-различни списания - от английски и руски език. Той е правил много извадки на най-различни теми от беседите на Учителя. Жорж е написал антология на всички поети и писатели на Изгрева. Съхранил е програмите, сказки в салона и други въпроси от 1937 г., които са написани собственоръчно от Учителя, както и преработени беседи като "Ето човекът". Програма на литературната част на инициативната вечер на 10.V.1956 г. Въпроси, поставяни на Учителя в Държавна сигурност на 2.11.1937 г. Въпроси и отговори, съхранени в Жорова папка, също съхранени поздрави за Новата година към всички през 1914 г. в Търново - също в папка. Лично негови много стихотворения в папка. Написал е също романа "Албигоя" в 323 страници ,с тема обединяване на цялото човечество в едно семейство. Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част.

На един конкурс за портрети той получи златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвал е в много фото-из-ложби с голям формат снимки. Имаше сейф в БНБ, където съхраняваше романа си "Албигоя", ценни материали като медали и др., поезия. Има диапозитиви и филми от Рила, Пирин, Витоша, Симеоново при всички сезони на годината, също правеше семейни филми на децата си. Много от филмите са иззети заедно с беседи от Учителя и два филма с Учителя от МВР (милицията), които и до ден днешен не са върнати.

Три пъти са правени обиски в къщата ни след смъртта му през 1979 г, като при тях са били иззети тия филми. На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото "Хитачи".

Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща. Обичаше морето, прекарвал е много време в най-младите си години и по-късно го е възпявал.

При един разговор с Учителя Жорж е задал въпроса: "За-що при природни бедствия и войни загиват много невинни хора", а Учителят отговорил: "Тая лъжица не е за твоята уста".

Жорж си правеше редовно всекидневна програма за днес и утре и после проверяваше какво е изпълнил и какво не. Всяка минута беше ценна за него. Той работеше, пишеше , четеше, снимаше, превеждаше и прекарваше в лабораторията на ВИФ и вкъщи до полунощ.

Правеше бележки относно Стария завет; за манихейството - учение през II - III век в Персия, за разпространението на това учение в Европа, в България - Богомилството, във Франция - Албигойството, за Иран и Египет през шести век пр. За индийската философия - всичко това са извадки, писани на пишеща машина.

Писал е и за физическите закони - извадки. Космично съ-знание - извадки. Най-новото в живата клетка - извадки. Космични приказки - война между боговете. От 28.VII.1977 г. датира още едно негово писание: "Далечното бъдеще през 34 век".

Жорж си замина на 3 февруари 1979 г. в Пирогов от сърдечно-съдова слабост и отравяне от лекарства, взети в голямо количество. Погребан е в евангелските централни гробища с пастир от евангелската черква, като за прощални слова за него произнесоха Георги Томалевски, Митко Кочев, Елвилюри.

Аз съм благодарна на д-р Вергилий Кръстев, който изиска от мене тази биография, и на Марийка Марашлиева, която записа на пишеща машина горното. Написано на 15 и 16 декември от съпругата на Жорж Надежда Кьосева и напечатано на 19 декември от Марийка Марашлиева -1992 г.

Написала: Надежда Кьосева

Напечатала Марийка Марашлиева."

Ние сме питали всички хора от Братството да ни разкажат как са попаднали при Учителя, кога за пръв път са чули за Него, кой ги е завел там и какви са техните първи впечатления от Него, какво са преживели, какво им е казал. Всичко това за нас е от изключително значение и ние имаме огромното щастие, че сме чули от първа ръка, лично от хората, които са ученици на Учителя, стотици и стотици такива раз-кази за първата им среща с Учителя и личните им опитности с Него. В дебелите сини книги днес много от тия спомени са преиначени основно и в някои от тях от истината не е останало почти нищо, особено от оригиналните реплики на Учителя и на хората и на случките, коментирани с лична българска злоба и духовна грандомания. Затова, именно, оригиналните ръкописи и магнетофонните записи на интервюираните са абсолютно недостъпни, а един ден може и да бъдат изгорени. Но ние сме чули нещата лично от хората, и ако остане време, един ден ще ги предадем както са ни ги разказали. Надявам се, че това малко по малко ще бъде доведено до знанието на човечеството, на славянството и на всички хора на запад, които имат отношение към Учителя или тепърва ще се запознаят с Него.

Има хора, които събираха цял живот такива факти и случаи от живота на Учителя. Ние бяхме просто потресени от една книга на Влад Пашов, когото също познавах от ма-лък: "Окултната страна от живота на Учителя". Ако тази книга я няма в Москва, бих могъл да я доставя, за да може да бъде публикувана. Той обикаляше България години наред и съ-бираше от живите ученици на Учителя автентични разкази за срещите на всеки един от тях с Него - как те са били излекувани, как са били спасявани, как са били възкресявани мъртви от Него и т.н.

Ето как майка ми е попаднала на Изгрева. Започвам с нея и ще се огранича с нея, защото от баща си аз нямам спомен да ми е разказвал за първа среща с Учителя или пръв разговор с Него. Той е слушал през цялото време беседите, може би и разговарял с Него, но не си спомням нещо особено съще-ствено да е разказвал за техен личен разговор. Докато майка ми ни е разказвала много неща. Казва се Надежда Георгиева Печеникова – нейното моминско име, - а брат й е вуйчо ми Светослав Печеников, който после си присвоява името "Славянски" – литературно и творческо име. Той пръв е попаднал на Изгрева, след като е сънувал един сън. За такива сънища разказват не един или двама хора от онова време, пък и до ден днешен ние познаваме млади хора от цял свят, които Го сънуват, преди още до са видели Негова снимка. Аз мога да разкажа такъв случай с един млад приятел от Украйна, с един приятел от Сирия, мога да разкажа случай с японци и с други хора от различни националности, които предварително сънуват Учителя, който им се явява насън или наяве, разрешава някакъв техен важен проблем, който е понякога на живот и смърт, казва им как да се лекуват – било с билка, било с някакъв духовен метод или оздравяват мигновено, как да разрешат някой много тежък проблем в живота на техни близки или пък им дава духовно просветление и напътствие. Има такива най-различни случаи и до днес. С много по-късна дата, Мария Митовска ми разказа за един от най-силните й случаи от този род при нейните обиколки по научни симпозиуми по света. Поканили я на лекция с демонстрации на един от най-знамени-тите филипински хирурзи с безкръвни операции само с ръце. Тя и до днес поддържа връзки с него и жена му. Преди главната му изява пред грамадна аудитория и по телевизията (безкръвна операция на живо), тя се паднала на една маса с тях за обяд. Разговорили се, и понеже той бил силно респектиран от излъчването й, я попитал от коя Школа е, кой е нейният Учител. Тя никога не парадира с това, понеже си пазеше хляба, но не е имало начин да не реагира и извадила снимка на Учителя. Всяка стъпка на гуруто на филипинските лечители се следяла и снимала от журналистите с негово разрешение, та и това влязло в кадър. Като видял лицето на Учителя, лечителят станал, разплакал се и казал: "Та Този е с мене на всяка операция от първия миг и ме учи как да я правя!" Тогава се наложило Мария да говори за Учителя пред тази и пред други огромни аудитории, от които днес идват много хора лятно време на Рила. Не само това, но и индианци с перата са играли Паневритмията под нейно ръководство... Друг път в един дом с нейна лекция за Учителя в друга държава влязъл един човек и възкликнал, че един величествен старец като самия Господ направо го бил хванал за ръката както си вървял по улицата и го вкарал в този вход и в този дом. Всеки, като види снимката Му, казва – да Този беше! Аз имах подобен случай в Рига, за който ще разкажа подробно по нататък – прекрасната Мира си тичала през гората, когато една сила я увлякла между дър-ветата и тя попадна на същото място, където играехме в момента паневритмия. Гледаше ни като потресена. После дойде при българина, който показваше Паневритмията, и му каза, че тази нощ го е сънувала. Такъв случай имах и с една жена от Норвегия – директорка на театър, - въпреки че съм една нищожна прашинка пред Учителя. И Венно казваше: "Аз съм нищожество пред Учителя!". А редовно се телепортираше физически като Него едновременно в няколко тела в няколко страни, за да спасява човешки души и животи! "Първоосновата на Живота – липсата на самочувствие"...

Такова нещо се е случило и с моя вуйчо, който бил видял насън Учителя сред група хора, на които Той говорел. Бил тъй силно впечатлен от образа на този свръхбожествен и прекрасен Човек с бяла коса и брада, че не е могъл да забрави този сън. Ето една снимка с него и Учителя на Рила.

Той никога не бил чувал за Петър Дънов, нито е бил виждал Негова снимка, както и на никого от обкръжението около Него в съня му. Един ден той попада на Изгрева и вижда същия Човек. И тогава заплаква и ка-зва: "Учителю, аз Те намерих, толкова дълго Те търсих!…" И така, той е имал материалната възможност да си построи къщичка на Изгрева и живя в нея до края на живота си. Почина през 1978 год. Мога да разказвам за него много, много неща, но все пак ще се огранича с някои по-основни.

Светослав Славянски беше наистина един рядко ин-телигентен и културен човек, и заедно с това - извънредно практичен. Цял живот не даде на държавата нито един ден държавна работа, защото неговото крайно свободолюбие ви-наги го принуждаваше да измисля такива начини за прехрана, с които да бъде независим. Или, по-скоро, относително незави-сим, защото напълно независим, във времената, които пре-живяхме след 1945 год., човек не можеше да бъде. Той е имал печатница (нещо, което аз не си спомням, защото съм бил малък). Тази печатница е работила няколко години и след мо-ето раждане през 1942 год. Тя е била разрушена от бомбар-дировките по време на войната. Била сравнена със земята. Учителят казал по този случай: "Славчо е тъй практичен, че може от клозета да почне бизнес и пак да построи цяла печатница…" Светослав Славянски беше пре-дставител за България на една международна библиотека – беше редактор-сто-панин на тази библиотека и издаде почти всичките й томове – библиотека "Безсмъртни мисли". Представя светилата на световната мисъл като Конфуций, Толстой и др. Ангажирал е за някои от предговорите най-големи съвременни учени, критици и писатели, включително българи от ранга на Михаил Арнаудов. Освен това, той е издавал и много други книги и учебници. Като по-следовател на Учителя, той е издал и немалко томове с беседи в тази печатница, но хората се оплакват, че са били най-скъ-пи при него...

Спомням си един негов удивителен разказ. Ако трябва да напиша всичко, което той ми е разказвал, това може би ще бъдат не по-малко от 10 касети със спомени за Учителя – за уроците, които той е получил като негов ученик. Останали са в мене най-впечатляващи и неизгладими спомени от общуването ми с него, когато много, много дни и седмици съм оставал да спя у тях и да разговарям с него и с леля ми. Люба, неговата съпруга – една крайно интересна жена, също почитателка на Учителя, която знаеше перфектно английски и беше във връзка с американските розенкройцери и си кореспондираше с тях.

Спомням си един много голям урок, който той се мъчеше да разреши през целия си живот в отношенията си с моята леля и – както се казва – мир на душите им. Това беше изключително интересно семейство със своята драма; и тази драма, както всички драми и постижения около Учителя, беше нещо като урок или образец за разрешаване на много подобни човешки про-блеми. Защото Учителят лично е помагал и помага на учениците около Него да осъзнават грешките си и да се мъчат да разрешават своите проблеми, тъй като Изгревът е нещо като работилница за поука на бъдещото Човечество. Тези случаи, много от които са коментирани лично от Учителя, ще останат модел за бъдещата VІ и VІІ раса. Както знаем, беседите на Учителя и Неговото Дело имат достатъчно енергия и мъдрост за следващите 4000 години, а на едно място се говори и за 6000.

Тази моя леля беше и е била много чувствителна към посещенията на хората. у тях. Аз даже си спомням как с майка ми не се разбираше никак и си разменяха доста ос-три думи. Леля Люба искаше да огради моя вуйчо предимно с личното си внимание и та-ка тя създаваше конфликти, напрежение, и доста остри ситуации. За нея се говореше, че тя не е ученичка на Христа и на Учителя, защото не омекотява проблемите, а ги изостря. Заставя другия да върши нещо, което той не иска да върши. Но това са много сложни вътрешни взаимоотношения и на мен не ми е лесно за толкова близки хора, които обичам и уважавам, сега да се мъча да правя изводи и да разказвам за техните проблеми. И, все пак, налага се да спомена и за това, тъй като този проблем на моя вуйчо ми бе даден за пример от самия него. На свой ред, през 1973 г. аз се колебаех дали да се разведа. Не можех да напусна така нареченото си "семейство", от обич към детето и чувство за морален дълг. Бях готов да остана цял живот в ада като роб, разбирайки именно така християнството, Христовия път и Учителя, както го разбират и други. Моят вуйчо обаче ме освободи от тия вериги, от чувството за дълг. Каза ми, че не трябва да оставам в един капан където ще погубя и собствената си душа, и ще стане много по-зле и за детето, и за майката. Ако аз бях останал там само заради формалното чувство за дълг и зле разбраното християнство, щяла да се повтори трагедията, разиграваща се в техния дом, и децата ми нямало да бъдат спасени, защото щели да станат светски хора.

Ето какво ми каза той и как се развиха нещата. Моята леля имаше епилептични припадъци и аз много добре си спомням случаите, когато тя падаше на земята и вуйчо ми беше в постоянно и трескаво нервно напрежение, защото дебнеше всеки момент, за да може да бръкне навреме в устата й и с пръст да изкара езика й, който тя гълташе и се задушаваше – не можеше да диша и можеше да умре. Значи, представяте ли си каква е била трагедията на една силно творческа личност, един издател, един писател (защото той остави и безценно лично творчество), на един човек и Ученик с главна буква, който лично ми каза, че три пъти е прощудирал – не само прочел, а проучил академично три пъти - беседите на Учителя, всички беседи – 7500 на брой, както казваше той. Не са 3-4 хиляди, колкото са намерени досега. Всичко е минавало през него - той е бил издател и печатар с точна мярка. Освен това той три пъти в годината прочиташе Библията, според заръката на Учителя, дадена на учениците. Тъй че моят мил и прекрасен вуйчо Светослав Славянски имаше своите страхотни лични проблеми като човек, подобно на великия човек и посветен Лев Николаевич Толстой. И – като всеки от нас – и своите недостатъци, за които не искам да говоря. Аз предпочитам да си спомням за него само с едно огромно възхищение, не защото ми е роднина. И да не ми беше вуйчо, пак щях да съм много благодарен за уроците, които научих от него и от още не двама-трима достойни ученици на Учителя, заради които останах в България, докато си отиде и последният от тях. Иначе нямаше защо да оставам тука. Просто като че ли сега няма от кого да се уча повече.

Та вуйчо ми Славчо разказа следния случай. Един ден Учителят, много строг, дошъл у тях на Изгрева. Учителят често е прекарвал и даже оставал да спи в неговата къща, в която и аз имах шанс да поживея, когато вуйчо и братовчедките ми бяха заминали и живееха в Германия и Швейцария. Имал съм късмета, както се казва, да спя на леглото, където е спал Учителят. Това са неща, които за нас имат значение, без да сме фетишисти – поклонници на предмети и обстоятелства. Все пак всичко, до което се е докосвал Учителят, за нас е свещено. И така, "Учителят – каза вуйчото – веднъж дойде вкъщи много строг и каза на леля ти Люба: "Люба, искам да слезеш да живееш долу в апартамента ви в града и да оставиш Слави тука свободен, за да може да си гледа рабо-тата, за която е дошъл на Земята. Не се залепвай за него по-стоянно на всяка крачка, защото…"

Ако човек не послуша един Велик Учител, то в такъв дом и около него, както и по веригите на сродните му души, на близките му, дори и на непознатите от неговата верига, тръгват съвсем други съдби – тръгват смъртта, болестите, нещастията и пр. За да бъде поразен някой от тях, той има същата вина. Въпреки строгостта на кармичния закон в такива случаи, Учителят – с целия си авторитет, с цялата си мъдрост и ясновиждане, знаейки от миналото каква карма свързва тези две души, достатъчно достойни всяка по-от-делно, за да бъдат допуснати до Него, - сега казал на леля ми: "Ако можеш, опрости му дълга и слез да живееш долу – ще се виждате само от време навреме." "Долу" – Той имал предвид София, където те също са имали квартира.

Какво значи "опрости му дълга"? Защото, докато има кармична връзка, един човек не желае да отпусне друг човек. То е като мъртва хватка. Не желае да го остави свободен. По този начин леля ми го е тормозела постоянно – с извинение към паметта й, към душата й. Лично от него съм чувал много такива тъжни неща: за нейната ревност, за нейните претенции, деспотизъм, нервност, изисквания. През целия си живот той живееше в адско напрежение. А можеше да даде хиляди пъти повече и по-качествени неща. Оплешивя млад. Беше постоянно върху жарава, върху огън, защото една егоистична душа не можеше да разбере, че трябва да остави един прекрасен дух като него свободен и да се вижда с него само от време на време. Това, че тя му е родила две чудесни деца, не е и не може да бъде повод тя да иска от него постоянно той да й върне някакъв кармичен дълг от миналото. Ние не знаем какъв е този дълг, но на мен са ми разказвали някои неща. Лично човекът, който също ми е разказал този случай от своя гледна точка, е бил свидетел на това – негов пръв приятел, за който специално имам да говоря много - това е Венно. Значи, в такива случаи, когато една душа има да връща нещо от миналото на друга душа, тях ги свързват в някаква кармична ситуация, която обикновено е интимна. Може би защото тя е най-силна – интимната връзка. Не само на интелектуално и духовно ниво, но именно чрез психофизиологичната интимна връзка ние не само изживяваме силни положителни емоции, но и разплащаме кармични сметки. Аз малко по-продължително разказвам, но това е много важно, много актуално за всички нас. И така, Учителят казал: "Ако можеш, прости му дълга и слез долу!" Да му опрости кармичния дълг... – Значи, такава прошка е възможна, след като Учителят, тоест сам Господ разрешава това в даден момент и предвижда положителен резултат и за двамата, ако тя послуша. Това е знак, че в този момент кармата се разрешава. Има възможност тя да му прости и да престане да го тормози, защото той има дълг към нея – тя прави това подсъзнателно. Но тя – представете си - която минава за ученичка на Учителя, – погледнала Го и троснато казала: "Няма, Учителю!" И така, тя остана да живее до края на живота си при вуйчо ми. В къщата на Изгрева продължиха тези тъжни истории пред нашите очи, въпреки нейните достойнства и качества – а ние сме чули от нея изключителни неща, с такава дълбочина на окултизма! Има такива духове. Те са и духовни, и свръхинтелигентни – и заедно с това носят тази своя драма под влиянието на левия път. Това идва от едно тъмно минало на народите, което не може да накара една такава душа да се осъзнае и да даде на друга душа свобода, защото мисли за себе си. И така, тогава именно започнали припадъците на моята леля - тази епилепсия – и изпитанията в любовта на вуйчо ми към нея и към децата им. Чувството за дълг му налагаше да я спасява нееднократно от смърт, от задушаване, когато тя си гълташе езика. Некрасива картина! Въпрос на вяра. И двамата не са предполагали, че ако се разделят, епилепсията й ще изчезне моментално и децата им ще тръгнат по друг път. Не че днес те не са много по-различни от другите хора, защото са израснали на Изгрева, но щяха да си спестят много грешки и страдания. Все пак, аз им се извинявам за това, което изнасям тук за майка им – иска ми се да не съм прав, защото и аз я обичах. Те може би ще представят нещата в друга светлина. Аз разказвам само за това, което съм видял и което съм чул лично от вуйчо си и от други хора, оцветено, може би, емоционално и от разказите на най-добрите му приятели.

Ето и един случай, който ми разказваха (лично той ми го е потвърдил) - един случай пак между моя вуйчо и Учителя, когато Светослав Славянски е бил много тежко болен. Бил е в безсъзнание. С няколко думи: имам един приятел, съученик от гимназията, току-що ми се обади по телефона от София в Москва с една конкретна астрологическа молба. Един ден и той беше на смъртно легло; не бяхме се виждали години, след като бяхме завършили гимназия. Но аз го бях въвел в Братството. Запознал го бях отчасти и с астрологията, с каба-лата и някои други окултни науки. Бях му дал беседи на Учителя и той стана вегетарианец. Взех го на планината, хо-дили сме и на Рила и там сме преживявали удивителни неща – чували сме заедно с него странни звуци. Той е една много фи-на, нежна, богата душа, вече захранена с Новото, и един ден му стана невъзможно да продължи да живее по стария начин. Разказвам това, защото неговият случай е идентичен със случая на моя вуйчо. Неговата сестра Грети, с която още се обичаме от много малки (бяхме в едно училище и на сто метра в една махала) един ден идва при мене, след като години не сме се виждали, и казва: "Моля те, ела веднага, защото Ники си отива, той е вече пътник. Намира се в болница. Лекарите не ни дават надежда повече от 2-3 дена да живее. Изтича кръв – язва в стомаха - и тази язва е толкова голяма, че кръвта не спира и тече постоянно, отдавна е на системи. Лежи на подлога. Лекарите и сестрите често сменят подлогата и изхвърлят кръвта. Не могат да спрат кръвта по никой начин. Ники е в безсъзнание, но понякога се събужда."

Като дошъл следващия път в съзнание, казал, че иска да ме види, защото съм бил единственият му истински приятел и съм го бил разбирал най-добре. И така, ние успяхме с нея да преодолеем портиера, който обикновено не пуска, защото то-ва са смъртни случаи. А особено в неговия случай лекарите обявили специална забрана: казали, че ако баща му и жена му бъдат допуснати до него, той ще умре веднага. Защото неговата язва била на социогенна основа, т.е. причинителите на язвата му са именно баща му и жена му. Това се отразява върху нервите на стомаха и този постоянен тормоз поддържа непрекъснато огнище на кървяща язва там – жесток тор-моз цял живот от хора, които са властни и егоисти. Грети попитала: "А аз мога ли да идвам?" – "Да, той тебе те обича, защото не го тормозиш." Защото този, който обича, той никога не изисква, никога не иска да се налага и да назидава, не ограничава. Той възбужда само положителни емоции и произвежда свобода за другата душа, не внедрява чувство за вина и дълг в него. И така, Грети ме повика и аз отидох в болницата при Ники. Той беше в съзнание и се видяхме. Само за няколко минути се появи руменина на лицето му, а го заварих като смъртник.

До такава степен странно се развиха нещата, че той седна в леглото, после стана, кръвта престана да тече – за изненада и на сестра му, и на сестрите, които влизаха. Той излезе в коридора, започна да върви напред-назад, което никога не е било, защото той е лежал през цялото време.

И започна своята изповед. Каза: "Приятелю мой, аз си отивам вече, това е ясно. Те крият от мене, но аз виждам и искам просто да се изповядам, да ти кажа каква е основната грешка на живота ми. – Спря за миг и развълнувано продължи: – Аз знаех как да живея, след като попаднах в Братството; аз знаех как и за какво човек трябва да живее. Знаех, че човек трябва да постави за цел на живота си човечеството, общочовешкия дълг в себе си, а не личните си взаимоотношения. Аз много добре знаех от Учителя, че човек трябва да преизпълнява светските и семейните си задължения, но да не разрешава на близките си да го хванат като с клещи и да не му разрешават да ходи с когото иска където иска; че трябва да има един център в своя живот, по-висок от семейството и от интимните, близките взаимоотношения. Аз се оказах слаба душа, не можах да се откъсна от гравитацията на своите задължения, на изискванията на моето семейство, на жена си и предимно на баща си. Ти много добре помниш, че аз бях отличник в отделенията, отличник в прогимназията, отличник в гимназията – шестици от горе до долу." Ники наистина беше такъв, защото неговият баща беше един много амбициозен и строг човек, деспот – комбинация Козирог-Овен. Наказваше жестоко децата си, ако донесат петица и ако всичко не е шестици в бележниците им. Сред това баща му по същия начин е изисквал от него да завърши отлично строително инженерство. По същия начин той се и ожени – и по "отличен" начин се представи и като баща, като семеен човек. И така – за да бъде той един отличен професионалист и послушен съпруг, син и баща, той пожертва душата си и духовния си път. Защото неговата жена, неговият род, не го пускаха от ноктите си. И тогава неговата душа заболя и това е избило именно в тази неврогенна язва. "И така – продължи той изповедта си, - аз знам, че съм "бита карта". Знам, че не можах да реша основния проблем в живота на ученика – да поставя любовта към Бога на първо място, а любовта към близките и се-мейния си дълг – на второ." Любовта към Истината трябва да е на първо място, а това е любовта към всички души, към цялото човечество. Тя не изключва, а напротив, включва хармонично и любовта към предпочитаните души, но не трябва втората да пречи на първата и да бъде нещо като подводница или торпила, която да разрушава основната цел, основ-ните взаимоотношения между човешката душа и Бога – между човешката душа и Големия Колектив. "И все пак – каза той накрая, сядайки вече на един стол напълно изтощен, но с розово лице, - иди и попитай твоите хора дали има шанс да остана на тази Земя и какво трябва да направя, за да не си отида, да остана жив, да поправя грешката си." И аз му обещах: "Добре, отивам и веднага се връщам!" Отидох, както се казва, "с първа космическа", точно при този човек, за който още много ще има да разказвам тук, а именно при Венно (неговото духовно име) или Крум Янакиев Въжаров – един от първите ученици на Учителя. И му казах следното: "Извинявай, за пръв път те безпокоя по такъв въпрос. Никога не съм си позволявал да измолвам да се каже нещо или да се помогне някому по конкретен повод, защото ние много добре знаем, че страданията са строго програмирани от Бога и Той си знае работата – няма защо да Му се месим. Но ние знаем също от Евангелието и от беседите на Учителя, че може да се измолва нещо – здраве да се измолва, спасение да се измолва, за да може да се прояви Божията милост извън Закона на Кармата, на наказанието, на последствията. А в това е силата на милосърдието на Бога и на приятелството, на Любовта." Той каза: "Да!" – и си затвори очите. И именно тогава той разказа това, което има връзка с моя вуйчо Светослав Славянски и което се оказа абсолютно идентично със съдбата на този мой приятел Николай. Венно каза:

- Твоят вуйчо Светослав един ден също беше в безсъзнание. Той си отиваше и лекарите не даваха надежда, защото той вече едва дишаше. И същата нощ ние отидохме и казахме на Учителя: "Учителю, Слави е пътник, внезапно заболя и няма надежда! Все пак, Учителю, кажи какъв е случаят. Може ли да се направи нещо? Той ни е приятел, ние го обичаме и знаем, че когато е определено една душа да си замине, човек не бива да се меси. Но, все пак..." И тогава Учителят си затвори очите, помълча и каза: "Ако Слави сега, тази нощ, реши да постави на първо място любовта към Бога и едва след това любовта към близките – и да не им разрешава да му се месят повече в неговото общочовешко призвание, - тогава той има шанс да оживее. Тогава съдбата ще го кредитира и той ще

остане още дълго на Земята. Ако не успее да реши тази задача, тогава той просто няма кредит повече."

И същият човек от Братството продължи: "И тогава твоят вуйчо, на сутринта, се събуди и ние разбрахме, че той ще живее. И тогава аз погледнах, като хиромант, неговата ръка, понеже много добре я знаех. Нещо просто ме подтикна тогава – и не случайно - в този момент да погледна дланта му и видях, че една нова линия се е появила тази нощ на ръката му!"

За нас – тук допълвам в скоби – не е нещо неизвестно, че линиите на човешката ръка могат да се променят бърже. Същият този Венно – нашият скъп приятел от Братството и от Рила, който ни показа всичко най-хубаво в този живот –можеше пред очите ни да си изменя линиите на ръцете. Това можеше да се заснеме с кинокамера! Изменяйки вътрешното си състояние, той можеше да го прави дори демонстративно. И той ми обясни, че една линия се била появила на дясната длан на вуйчо ми, която хвърлила мост между линията на съдбата и линията на живота. Това било изтълкувано после от Учителя по следния начин: "Съдбата кредитира Слави и му дава още дълги години живот, защото той правилно реши основния проблем на човешката душа и на ученика – да не отстъпва на хората, когато искат от него лични неща, а да стои твърдо на позициите на своето общочовешко призвание." Разбира се, той не може да остави своите близки – хората, които го обичат и които той също обича, - но той трябва да им каже: "Не аз с вас, а вие с мене!" – както ни съветва Учителят в беседите неведнъж.

И тогава същият посветен Венно се обърна към мен и каза: "Същият е и случаят с твоя приятел." И аз веднага се затичах да кажа това нещо на моя приятел в болницата. И тичайки към болницата, аз са сблъсквам с него на пазара, където той живее; а пък той бил тръгнал към мене, защото живеем много на-близко. Виждам аз един строен, фин, хубав мъж. Ние бяхме вече на години, но той беше прекрасен по телосложение и много красив и одухотворен. Но животът му вече бе-ше спасен - беше прескочил трапа! Беше наистина, по-блед в момента, защото излиза от болницата и е изгубил толкова много кръв. И би трябвало да лежи поне вкъщи, но той върви насреща ми и аз мисля, че той е вече мъртвец и сега срещам сигурно духа му... Викам му: "Ники, ти ли си? Жив ли си?" А той ме прегръща развълнуван и казва: "Чакай сега да ти кажа!..." А аз нетърпеливо го прекъсвам: "Чакай аз да ти кажа!..." Той вика: "Чакай, първо аз да ти разкажа..." – и така се препирахме кой първи да каже, защото аз считах, че това, което ще му кажа, му спасява живота. Но се оказа, че то вече е станало. И той ми разказа следното: "В деня, в който ти отиде при твоите хора, аз заспах дълбоко. Обаче в съня си – подсъзнателно или свръхсъзнателно – аз реших, че от този ден нататък никога повече няма да позволявам на моите близки или на когото и да било да ми диктува условия, да ме изнудва, да ме държи вързан. Че ще вървя по пътя си, ще изпълнявам своето скромно задължение към Бога и към цялото човечество доколкото мога и във формата, в която мога, но няма да им разрешавам повече да ме манипулират, да направляват живота ми по техен модел. Реших да им кажа така: "Аз вече ще имам моя си, забранена за всички вас зона. Зона от време, в което аз мога да отида където си искам за колкото време искам и да правя каквото си искам, с които хора искам! Не сте вие тези, които имате право да определяте моя живот, моите срещи и моите духовни интереси!

- Когато реших това – продължаваше да разказва този мой приятел, - аз почувствах едно огромно облекчение, усетих, че кръвта, която ми изтичаше постоянно, изведнъж спря – и когато се събудих, аз вече бях здрав. Лекарите направиха изследвания по всички методи, но кръвта – най-важното – беше спряла вече. До вечерта не тéче, до другата сутрин не тéче. Просто спря изведнъж окончателно. Лекарите казаха, че съм се бил излекувал спонтанно, че случаят за тях бил необясним, просто не знаят какво всъщност е станало и как се е получило... И сега ме пуснали, защото имали много по-тежки случаи, но ако пак стане нещо, ще ме приберат отново."

Преди още да мога да взема думата, Ники вдигна длан и ми я показа: "Случайно да ми помниш ръката? Ей тази линия тука се появи тази нощ!" – Абсолютно същата линия! Ето това беше случаят, който бил идентичен със случая на този мой вуйчо.

Както в света, така и на Изгрева, никой не е бил съвър-шен. Още повече, че в светлината на едно тъй ярко слънце като Мировия Учител, добродетелите и недостатъците на околните, особено на най-близките около Него, се открояват с особено силен контраст - за предметно учение. С това предимство, че първите се усилват, а в някои случаи вторите изчезват мигновено. България сега е в точно такава кардинална епоха.

На съвременен език, Бог, когато дойде на земята като Господ, т.е. като богочеловек, играе ролята на катализатор - всичко около Него, а и по цялата планета и във вселената, започва да расте или да се разпада по експоненция, с буйна акселерация. Така че е неизбежно това да се отразява и в споме-ните на хората за онова време.

Проблемът е в това, че някои от редакторите на фактите и на тези спомени често смесват истините с полуистини, измислици и лъжи. Злоба и тщеславие започват да се крият под маската на така наречената "обективност", на "ис-торическата правда". На тях им е особено приятно да изтъкват отрицателното или да го фабрикуват, понеже децата на "Великия Инквизитор" са живи и досега. Сам Учителят е виждал в тях бившите лъжесвидетели и главорези и им го е казвал, предупреждавал е, че те ще омаскарят Братството и Учението. Могат да се посочат не стотици, а хиляди примери, но не искам да минаваме в техния отбор - да започнем да развенчаваме злото, дори и в името на "истината".

Тук ще се огранича само с три примера измежду тия, които съм чул и видял лично. Не за да защитя рода си или други близки души, а просто за сравнение. Например, изнесените списъци за състава на Младежкия клас са или непълни, или редактирани, или са скрити (изгубени) истинските списъци. Ние от малки сме чували и за други хора в този клас на Учителя, някои от тях лично са ни разказвали случаи от участието им в него, а когато пораснахме и започнахме да изследваме този въпрос и много други по метода на интервюто и тес-товете на сравнителната социометрия, нещата се изясниха в много по-голяма степен. Сега не искам да изнасям имена, по-неже изтъкването на рода и преференциите обикновено произтича от тщеславие, а откриването на наркотиците и ментетата - от инстинкта на хрътката. Ние в равна степен не се занимаваме с тия неща, понеже имаме друга работа. Има си хора за всичко; дефектолозите и дегустаторите са добре дошли, стига да липсват в аурата им нечистите цветове на суетността, лъжата, завистта и омразата, и да представят еднакви и автентични филми от акаша за всеки конкретен случай. Всеки, който е гледал "Да защитиш живота си" с Мерил Стрийп, Алберт Брукс и Рип Торн, знае за какво става дума. Нека хората с "малките мозъци" (с ИК от 3 до 5%) не се опитват да изтъкват мненията си и изопачените интервюта като единствени истини.

Автентични и нередактирани разкази за Учителя, за Учението и за Братството съм чул лично от много хора, но тук ще изброя само имената на тия, които фигурират в два от публикуваните списъци на учениците от Младежкия клас и с които сме разговаряли на Рила, на Витоша и на Изгрева, в София и другаде: Сийка Динова, Борис Николов (особено близък), Георги Томалевски (особено близък), Димитър Стоянов (особено близък), Еленка Андреева (особено близка), Кирил Икономов (беше ми учител по цигулка), Мария Тодорова (особено близка), Олга Славчева, Паша Тодорова, Петър Пампоров (особено близък), Стоян Джуджев, Цветанка Щилянова, Методи Константинов (беше ми учител по астрология), Иван Жеков, Жечо Жеков, Петър Камбуров, Тодор Симеонов, Боян Боев (особено близък), Димитрина Атанасова, Цочо Диков, Теофана Савова (особено близка), Влад Пашов (беше ми учител по астрология), Веса Козарева, Иван Антонов (беше ми учител по астрология), Пеню Ганев (особено близък), Буча Бехар, Неделчо Попов, Стефанка Иванова, Георги Йорданов (особено близък), Мария Савова, Тодор Симеонов (особено близък), Стоянка Илиева (беше ми учителка по математика), Димитър Звездински (особено близък), Милка Периклиева (особено близка), Невена Неделчева (особено близка), Галилей Величков (особено близък), Верка Куртева (първа приятелка на майка ми), Драган Петков (особено близък) , Мария Мечева, Стефан Дойнов (Тената - особено близък), Милка и Люба Аламанчеви, Боян Атанасов, Весела Несторова (особено близка), Ружка и Данушка Кисьови (Д. ми беше учителка по пиано), Ангел Вълков, Лиляна Атанасова, Атанас Минчев (беше ми колега в Широка лъка), Любка Стефова, Гради Минчев (особено близък), Станка Ангелова, Илия Узунов (преподавал ми е паневритмия), Мария Златева (беше ми учителка по цигулка), Йордан Иванов, Йончо Йончев (особено близък), Атанас Николов (особено близък, колега-есперантист), Димитър Костов Николов (особено близък), Георги Тахчиев.

Всички тия хора от братството познавах лично.

В споменатите списъци не фигурират някои близки хора от Братството, които казваха и за които се знае, че са били в Младежкия клас или негови гости със специална покана от Учителя. За някои от тях разказвам в тия спомени. Тук няма да споменавам имената им, както и имената на много братя и сестри от класа на Оглашените, от Неделния, от Общия, от Класа на добродетелите и още по-горни и вътрешни класове, за които се говори само устно и които не прекъсват дейността си и до днес, защото Учителят никога не е умирал. Авторитети и учители, които умират, ни интересуват само периферно. Ние си имаме безсмъртен Учител. И общуването с Него и досега е напълно възможно не само на Небето, но и на Земята - лице с лице, физически. Той е между нас и ни наблюдава не само като Всемирен Дух, разпространен навсякъде, но и като Богочеловек в тялото, което познаваме. И с още безброй тела, които не познаваме. Само че прекрасно умее да се прави на невидим и да ни гледа с какво се занимаваме. Намира се и във всяко същество с душа, към което се приближаваме или което се приближава към нас. Намира се и в съществата и нещата без душа, защото няма вселена или частица, които да не обитава.

Разбира се, бих могъл още много да разказвам и за вуйчо си Светослав Славянски, но това може да стане по-нататък, когато се сетя за други случаи и разговори с него. Понеже ка¬- зах, че ще изнеса някои случаи тъй, както съм ги чул или видял от първа ръка, тук ще спомена само за следните:

Не е вярно, че брат Борис бил "най-големият враг на сестра Мария" - такова нещо не сме виждали, а десетки го¬ди-ни бяхме свидетели само на един удивителен пример на беззаветна обич, любов, преданост и хармония между тях. Огорчението причиниха хората, които им откраднаха машино¬писите с неиздадените беседи и почнаха да изменят Словото.

Не е вярно, че публикуваното факсимиле от машинопис-на страница с ръкописни корекции на Лалка Кръстева е кощунство и престъпление, понеже ние сверявахме четирите или пет различни машинописа от съответните стенограми и сглобявахме беседата максимално автентично, на което ни бе научил брат Борис. Нанасяхме корекции върху сгрешените и по-непълни машинописи, понеже всички стенографи са пра¬вили грешки. Накрая всичко пак минаваше през него и той пра¬- веше окончателна сверка с акашовите документални филми на беседите по време на изнасянето им. Уверяваше се, че не¬говата магнетофонна свръхпамет от беседите, на които е присъствал, е напълно идентична с тия филми. При оконча¬те-лното оформяне на всяка лекция и беседа, брат Борис е ра¬ботил лично с Учителя до последния момент, докато беше в това тяло на Земята. Учителят е изисквал и одобрявал ма¬шинописите да бъдат съкращавани, стилизирани и адаптирани за издания, предназначени за света, оглашените и учениците от Общия клас, но там няма нито една излишна дума или звук, които да не са Слово. Учениците от Специалния Клас и по-горните обичат тези перфектни адаптации (те не са резюмета!) и виждат Учителя и в тях. Те нямат мантали¬тета на последователите от по-долните класове или от света да се тревожат за "спасяване на Словото" и за "надрасканите машинописи", понеже имат причинно ясновидство и могат да идентифицират кой е "драскал" върху всеки отделен лист - дали редактор, назначен от Учителя, дали самодеец, дали враг. Естествено, че врагът ще задраска "голота" и ще пише "босота"... Познаваме и машинописи. където драскач е драскал върху редакциите на истински редактор или на друг драскач, а "другият" е задраскан от трети с червено, който също слага свои думи, понеже е "най-умен"...

Хора, които не сме виждали никога в десетилетията на псевдокомунизма, изведнъж изникнаха незнайно откъде, назна¬чиха ги в братския съвет и в издателствата и те казаха: "Как ще дадем на еди кой си да редактира и издава беседите?!" Ни¬кой от тях не знаеше, че е правил най-последните зачерква¬ния и свободни съчинения само върху машинопис от един стенограф, тъй като брат Борис се бе погрижил да хвърли прах в очите на врагове и самодейци и да ги остави с впечатлението, че са откраднали окончателните му синтези. Зна¬еше, че тия "осколки" ще се изопачат още повече или - което е най-печално - ще се отпечатат в невъзможния вид на еди¬ничния машинопис от една стенограма. Щом върху него ня-ма драскано или има най-малко, той минава за "оригинал"...

Борис Николов знаеше и това, че тези издания ще офòрмят общественото мнение за Учението и ще се продават. Нищо ново. Не го беше еня и за това, тъй като познаваше един от най-ефективните методи на Учителя - да позволява всичко това. Това е една прекрасна и съвършена лаборатория за наблюдение какво правят учениците и случайните хора в междучасието, когато Бог се е скрил и ги гледа. Кои почват веднага да развиват самодейност, кои пускат в двора парвенюта, гешефтари, джепчии, аматьори и хулигани. Наблюдаващите от Школата не се боят от тия пакости - те знаят, че Словото в оригинал е достъпно в акаша и че Словото не спира никога. Който вярва на ментета и полуфабрикати, трябва да пострада от тях и от носителите им, за да добие вкус и опит. Който иска да учи, да работи и да живее с Ученици, значи той харесва тях повече от другите и затова получава директен достъп до Словото Божие в оригинал. До едно свято Дело, което не се продава; до едно Братството, в което няма устави и има само Един Ръ- ководител. И в резултат - до един Живот, в който не се остарява и умира.

Ние имахме и имаме щастието да общуваме с такива Човеци и те ни се доверяват да работим върху Словото. Те бяха и продължават да са в Школата, затова знаят от опита си с Учителя, че Словото Божие тече винаги, то никога не спира. Както Него, така и те ни импулсират да провеждаме Слово и ние. По тази абсолютна творческа свобода се раз- познават душите с искра Божия и истинските ученици на Учителя.

Не е вярно, че същата сестра Мария Тодорова и бате Гале (Галилей Величков) са се изказали негативно за Новия текст на паневритмията и че са се сипели заплахи за кармично възмездие по този повод върху рода на "виновния" до девето коляно. Лъжа е, тъй като текстът е поне от трима автори и сме го пели с вдъхновение пред Весела Несторова, Сава Калименов, Христо Каратлиев, Филип Стоицев, Виктор Йорданов, Елена Андреева, Теофана Савова, Галилей Велчичков и др., докато с.Мария Тодорова акомпанираше на пианото. Сега цяла Русия пее именно този текст, защото там има най-много хора с монада. Ние не защитаваме някакво лично дело, а поведение и продукти, вдъхновени от Небето.

Не е вярно и това, че Светослав Славянски бил крадец, ек- и мошеник. Неправилно е предаден и случаят с DKW-то, когато е спасявал Учителя от бомбардировките по време на войната на път към Мърчаево. Той не е рискувал живота Му в търсене на евтин бензин, но се е забавил, защото е търсил пари да купи от чудовищно скъпия бензин от спекулан-тите по онова време. Не вярвам най-добрият му приятел брат Борис да е паднал дотолкова, че да лансира отпечатаната версия, но ако случайно и това не е минало през "лека редакция" и фигурира така в оригинала, ще бъда много учуден. Понеже вуйчото разправяше друго. Но и така да е, то няма да бъде изненада за мене.

По-нататък ще разкажа как тримата най-напреднали Ученици на Учителя, които познавахме и които са били на беседи и в Школата десетки години, дадоха три съвършено различни оценки за едно и също нещо, две от които - абсолютно противоположни. И това не се случи само веднъж.

Не е вярно и че дядо ми Георги Ефремов бил замъкнал парите на Учителя и Братството, влагайки ги в някаква си банка "Гирдап", и тази банка фалирала. Или поне става дума за друг със същото име.

Дотук засегнах някои отрицателни положения, но ще се опитам по-нататък да дам предимство на положителното, за да подражаваме на децата на Защитника.

В тази Втора част на спомените ми за Братството ще включа едни особени текстове, които са посветени на някои от споменатите хора. Те са плод на "ченелинг" - една от съвременните думи за контакт с Висши Същности. Наричат се "живоструйни лични осияния" и са част от холизациите на Елма. В края на тази книга се дават координатите в интернет на 38 книги, продиктувани от този Източник. Ние вярваме, че това е Духът на Христа, т.е. Учителя.

В Словото Си Учителят нееднократно предсказва, че са настанали времена, когато Небето ще се прояви ярко по най-различни начини и че Христовият Дух този път ще проговори през много хора.

25.ХІІ.124(1988)г.

София - Изгрев

ЗВЕЗДАТА АР И БАВНАТА ПЕСЕН

ЖЛО / ЖГК (Венѐл)

12,55 - 14,15ч.

Ар – това е полето, на което пребивава сега пре-дишният Жоро. Венел е сегашното му име. Поко-ят му настъпи отпреди 5 години. Дотогава той все още се измъчваше от връзките си със Земята. Ар е нещо средно между огромно пространство и разреде-на безкрайно много звезда и е всъщност истинското име на “Албигоя”, която той описа в романа си. Не-говата страстна мечта да се върне в родината си, се сбъдна. Той е жив пример от първа величина за това, как духът на човека отива натам, накъдето се е стремял най-силно. Например, който мисли приживе за вино и кебапчета, озовава се в кръчми и кебапчий-ници след смъртта си; който обича музиката, посе-щава концерти; който обича да чете книги, чете де-нонощно направо от затворените книги и библиоте- ките; а който е търсил сродната си душа, отива при нея. Ала Венел напоследък си мислеше за центъра на галактиката, за приказната страна “Албигоя”, която е всъщност Ар. Макар и разредена звезда до предели-те на самата галактика и още по-разредена – надалече, надалече от нея, - Ар има и кондензирано със-тояние от минерал, неизвестен на вашата наука. Той е много по-твърд от известните ви образци диаманти.

Венел много обича музиката! На тази централна планета музиката е основно занимание на обитателите й. Чрез музиката те поддържат равновесието на всички светове във вашата галактика. За да пътуват те по своите орбити и да проявяват особе- ната си същност по най-прецизен начин, цивилизаци-ята на Ар трябва да пее непрестанно. Телата на те-зи същества не са от биологическа материя, а от кристална. Те живеят в извънредно бавно време, по-ради което контактът между тяхното и вашето съ-знание е абсурден. Както в случая със Жорж Радев, така и тук подобен контакт е възможен само на определена надморска височина. Обаче Ар е толкова кондензиран, че на Земята би трябвало да има планина 97 хиляди метра, та да може да се осъществи па-ралел в честотите на времето. Така, на тази височина, посветените в Новата Земя са способни да влязат във връзка с Ар. Поради невъзможността ви да сторите това физически, няма шанс да се свържете сега пряко с музиканта Венел. Ако обаче изпаднете в особено състояние, отговарящо на тази надморска височина, вие ще се настроите на съотвената честота на времето - и тогава Венел ще ви изпълни своята песен, с която ще ви поздрави.

Н. няма възможност още да се озове в тази честота, защото последната отговаря на абсолютното отсъствие на критическо чувство. Обаче тя е музикална, и с най-прост начин пътека към тази честота е възможна – ако тя пее много тихо, с голямо проникновение “Благост” 100 пъти последователно, редувана с “Блага дума на устата” 50 пъти (първо 100 пъти “Благост”, после 50 пъти “Блага дума на устата”). Ако нищо не отклони съзнанието й от това, то може да постигне нужната височина с духа си и тогава ще чуе гласа на Венел.

Венел много често си мисли за нея, но няма никаква възможност той да слезе, понеже няма още такова тяло от божествен порядък, с което се сменят честотите на времето. Песента, която той сега пее, не е минала още и на втория си звук от започването й, въпреки че я пее от пет години! А какво остава да изрече една цяла дума... И въпреки това, то-зи тон е прекрасен! Кристалното съзнание на Ар произвежда такива прелестни тонове, че ангелите с наслада се вслушват в това светотворчество. Голата повърхност на Ар няма нищо, освен блестяща, кристална гладкост, прозрачна и трептяща от нежни виолетови светлини. Те ще бъдат виолетови до момента, в който аряни вземат следващия тон от песента, който ще смени и баграта на вътрешното светене. С това ще се появят нови планети в галактиката, подвластни на съответния нов тон и на общата хармония в песента.

На небето музиката изразява не само приятни преживявания и вълнения, но и мисли. Сегашната мисъл, която трябв а да изразят аряни, когато завършат напълно песента си след няколкостотин години, няма слогов характер, както земните езици, а е производна на тоновете, темпото, обертоновете, мелодията и общата хармония. Тя е следната: "Бог основà нов свят, и в този нов свят обмяната е обич, а трепетът пък – любов." Това е точното съдържание на мисълта, но в музикален вид тя звучи много по-поетично и въобще не се произнасят думи. Насладата, произхождаща от особеното звучене на всеки отде-лен глас, в съзвучие с останалите гласове, надминава всякакви познати вам възторзи, наслади и блаженства! Песента не се ръководи от никакъв диригент, не е написана предварително от някакъв композитор, нито е репетирана. Тя се поражда свръхсъзнателно едновременно във всички, в градината на божественото единство, на божественото любовно присъствие. Вие изпадате в това състояние много рядко и на практика съвсем мъждукащо, само в изключително велики секунди на живота си, когато не искате да налагате своето собствено право и да поучавате съществата около себе си. В един обикновен човешки живот на земята понякога нямате и три секунди общо преживени в това състояние, а то изгражда божественото тяло на човека. Когато налагате своята собствена воля или разрешавате да ви налагат волята си други, вие се въртите в кръга на преражданията и не можете да се освободите. А щом почнете да се съгласявате с особеностите на другите, да не ги осъждате външно и вътрешно, да ги приемате с радост и да ги благославяте, независимо от това, доколко са в разрез с вашите собствени представи, тогава само вие, на практика, изграждате своето божествено тяло и ставате господари на времето.

Венел обаче също има божествено тяло, макар и още в спящо състояние. Това, че той там пее, още не значи пробуденост на божественото съзнание. Ала аз умея да разговарям с подсъзнанието и направлявам съществата чрез свръхсъзнанието. Така че и в този момент съм в състояние да предам неосъзнаваната в будност радост, която изпитва сега Венел при възможността да се свърже с вас. Неговата разумна душа ви казва:

- “Ориéл, Ориéл (това е името на Н. от техните пътувания по световете), нима не помниш как скитахме по световете? Независимо от земните ни дрязги и дребни неразбирателства, ние сме вървели винаги ръка в ръка, и рано или късно ти ще си дойдеш при мене. Аз те обичам с обич неразривна от нищо и временната ни раздяла е един само малък, тъжен епизод. Бог прояви милост да ни раздели и ни разделя понякога, за да се научим да оценяваме любовта. При раздялата човек става самотен и си обещава, че когато се събере отново с единствения, никога вече няма да го облива с отрицателни мисли и подозрения. Бог е създал самотата, раздялата, скръбта, старостта, за да се научим да мислим положително, да отправяме само добри чувства към ближните, да се от-учим да съдим света и пороците му, да се отучим да мис- лим, че знаем що е “нравствено” и че сме длъжни да се противим на “безнравственото”.

И сега, много приятни дни ти се обещават от Учителя ни, Който ни водеше все заедно през всички времена, и аз ги измолих специално за тебе, понеже си най-свидна на сърцето ми. При тебе ще настъпи едно успокояване от броженията на миналото и ти ще престанеш да бъдеш царица, и твоята безмерна и невинна красота и кротост от младини ще се възвърне на благия ти образ.

Пильо, пиленце мило, аз не съм те забравил и все си мисля за тебе и за нашите синове. Знай, че те не са никак случайни и че ти сега вършиш майчински подвиг, който ще остане в историята завинаги. Понеже в края на този ваш печален и велик век, тия двама наши синове ще има да играят ролята на Словото и Делото. Затова те дойдоха в двата противоположни знака – Христовия знак на Сло-вото и Иисусовия знак на Делото. Тойонус сваля Словото, а Малон ще се осъзнае много скоро и ще почне да пригот-вя условия за Делото. Те още много има да работят заед-но, и от кръвни братя тепърва предстои да станат бра-тя по дух.

Приготви се да приемеш нов дом, да устроите мястото в С. и да ми простиш, ако има нещо останало като омъчнение в тебе, понеже аз не съм бил виновен – просто на Земята ние не сме нежни, както на небето. Аз не само съм ти простил всичко, но и съм разбрал, че няма какво да се прощава, а това е най-хубавото, Божественото. Духов-ният човек прощава, а божественият вижда, че няма как-во да се прощава.

Ние с теб тепърва ще се срещаме отново – и отново ще те разведа из приказната "Албигоя", ще ти покажа нейните несметни богатства и ще ги изсипя в нозете ти, понеже ти вечно си оставаш моята Пильо – птичката на щастието! Ти си безкрайно хубава и млада пред Господа, и когато хвърлиш тая земна дреха, всички ще видят, че си се очистила напълно поради страданията, които преживяхме на тази тъжна Земя. Работници сме с тебе отколе, ала и възлюбени, понеже само възлюбени Бог повиква от глъбините на Битието, за да се родят някъде из световете носители на Словото и Делото. Така че, ние с теб свършихме една добра работа и Бог не ни осъжда за нищо – напротив, приготвил ни е почетни места.

Ние с теб бяхме при Учителя, но тепърва ще има да прозираме Неговата величина и прекрасност. Тук Учите-лят също присъства и ни води, но аз нямам думи да опиша Неговата красота. Той вечно ни казва: "Аз познавам Свои-те Си!"

Пей ми привечер песните, за които се казва, а някой път отдели време, от много ранна утрин, на местото или в природата, и изпълни това, което се казва. Тогава ще чуеш един особен, нечуван от никого, блажен звук. Той ще бъде привет от моята песен – песен за всички и песен специално за тебе.

Обичам те вечно! - Твой Венѐл”.

Ориѐл изпълни това укаазание и твърди, че е чула небесния звук.

Венел написа на земята не само «Албигоя», но още много други интересни и талантливи неща.

Ориел написа романа "Благария" за чудните приключения на Братството и най-близките й души в Рилските тайни обители, написа и стотици стихотворения, в някои от които пътуваше на вълшебно столче до Венера…

 

Тойонус се занимаваше и все още се занимава с вечно течащото и с класическото Слово на своя Учител, а Молон напълни света с красивия звук на своята виола и написа прекрасното есе "Носталгия" за копнежа на човешката душа към този безкраен, безкраен, безкраен и чист свят, от който сме се родили!

 

 

 

19.01.2020 г.  14,35 ч.

 

ПО МОЛБА НА ПРИЯТЕЛИ, ЩЕ ПОЧНА ДА ПУСКАМ ТУК на части СПОМЕНИТЕ СИ ЗА БРАТСТВОТО, въпреки че в този профил има отделна директория за това. Който желае, може да си ги изтегли от toyonus.com : : С извинение за разкъсаните думи от тиретата и други грешки, които ще бъдат поправени.

СПОМЕНИ ЗА БРАТСТВОТО.1

(28.04.1992 г. – Москва; Латвия - гр.Лйѐпая)

По молба на приятел от Москва искам да разкажа почти всичко, което си спомням за живота си в Братството след заминаването на Учителя Беинса Дуно в България - Петър Константинов Дънов (1864 -1944) и за всички хора, за всички братя и сестри, с които съм общувал, повечето от които сега са вече в другия свят. И заедно с това искам да благодаря на този приятел, който вече няколко пъти идва в България, че така точно можа да прецени, да формулира задачата, която може да имам тук, в Русия (може би централна задача), тъй като е много трудно човек сам да открие измежду многото желания, таланти и познания, които има, с кое може да бъде най-полезен в даден момент. Няма сега да преценявам доколко може да е вярно едно изказване за този приятел в Русия, че неговите везни мерят с точност с практическа безкрайност. В това мнозина сме се убеждавали, затова радостта и удоволствието, с които започвам да записвам тия касети, ме карат да мисля, че М. наистина е уцелил в центъра точно това, с което бих могъл в момента да бъда най-полезен, разказвайки спомените си за Братството в България.

Още две думи по този повод: защо това е наистина може би най-ценното, най-полезното, което човек може да ос-тави на земята, ако не се е изявил блестящо в друга област до края на живота си. Аз лично познавам много хора от Брат-твото - както в България, така и по света, - които цял живот пишат стихове, друг си мисли, че е добър философ, окултист или мистик; трети се занимава с някаква наука. И действително, някои от тях доста напредват в своите хобита или призвания. Но много рядко някой от тях можа да разбере (защото ние сме ги молили) колко важно е да разкаже живота си. Всеки един от тях има много ценни спомени от живота си на Изгрева с Учителя. Като че ли за много хора именно това е най-ценното, което могат да ни оставят - да разкажат биографията си. Инак те остават в архивите или спомените на ограничен кръг приятели само с аматьорските си произвадения. Имаме предвид преди всичко хората, които са живели около едно такова огромно огнище, едно Божествено Слънце, слязло на Земята, каквото е Учителят. Наистина, това е най-важното, което те биха могли и би трябвало да оставят на поколенията, независимо от другите от другите си таланти. В бъдеще, като се отдалечим от този огромен връх, който представлява един Миров Учител, ще разберем какво е бил Той. А много от хората, които познаваме, въпреки предаността и вярата им, все още не могат да разберат докрай при Кого са живели. И до ден днешен, ако вие попитате някой от останалите живи ученици на Учителя: "Къде живяхте?" или "Как вие живяхте, когато беше жив Учителят на Земята?" – Всеки един от тях без колебание ще ви каже: "В рая!"

РОД

Сега, по молба на приятелите, и тъй както в момента започват да се издават книжки и цели тухли с повече или по-малко автентични спомени за Учителя и последователите Му, ще разкажа и аз някои неща, но ще започна с най-ранното си детство и произхода си. Не знам дали това има някакво значение. Обикновено хората правят това от суетност, Господ ще каже дали и при ме-не е така или е само от стремеж към изчерпателност. Който не се интересува от това, може спокойно да прескочи тази тема и да зачете текста от спомените ми за хората от Изгрева.

Ще започна от най-ранните си детски спомени – два-три, - които до ден-днешен остават неразшифровани. Т.е., бих искал да си обясня някои неща, защото това са някакви кодове, които са били прожектирани в съзнанието ми във вид на сънища, на видения, на вътрешни преживявания.

Например, много ярко си спомням (и до днес като на кино го виждам) една малка къщичка в една девствена тогава област на Рила, която граничи с Родопите и сe казва Юндола, в която моите родители бяха купили едно голямо место. Пред мене и досега изникват като живи три огромни бора в средата на местото ни, купено от помака бай Местан. Те се виждат на снимките и в един кинофилм на баща ми. Там преживях най-щастливата част от детството си. Там за мене нямаше никаква разлика между небе и земя, между рай и природа – сред цветята, елфите, пчелите, пеперудите, чистия въздух и облаците - и при баща ми и майка ми.

 Аз наистина никога не мога да забравя това – като че ли нищо по-хубаво в живота ми не е имало (това са откъслечни спомени). Но има нещо, което не мога да си го обясня, а то е именно как, насън ли беше това или наяве, аз виждах стотици пъти един и същи епизод: как влизам в тази къщичка отвън, летейки, летейки, сякаш слизайки отвисоко, от слънцето, от въздуха сякаш; и аз виждах цялата панорама обратно, наопаки – до момента, когато влязох в прозорчето на тази малка дървена виличка.

И в момента, в който влязох в нея, всичко се обърна, т.е. светът стана такъв, какъвто го знаем – с главата на-горе. Тогава, предполагам, съм влезнал в майка ми, която точно по това време е била бременна с мене – или съм бил "заплануван", както се казва. Защото не мога по никакъв друг начин да си обясня този сън, а това може и да не е сън. Може да е просто спомен от самото ми идване на Земята. Родителите ми ме кръстиха "Ки-тай-чо"..., а по-късно и Цоцко, Плачущата върба и даже Мистър Квич, защото в София бягах като подпален около кръглата маса от баща си и доктор Грасияни, който трябваше да ми бие поредната инжекция...

Имах и друг сън. Всички тези неща аз считам за важни и те биха могли да имат нещо общо после с шанса, че съм се родил в тези среди - в Братството. Ние може да сме много, много изостанали или съвсем начинаещи в пътя на човешката душа, но Учителят е казал, че всеки, който е бил допуснат да се роди около Него в едно свое въплъщение, бил издържал някакъв изпит, за да има правото да се роди на едно такова място. Ние знаем, че може да сме песъчинки, може да сме прашинки в Неговите нозе – и въобще в сравнение с много по-качествени и напреднали хора, - но това действително е голям шанс. Затова отговарям на молбата на някои приятели да разкажа и за това – а и ние трябва да изискваме, да молим и други хора от Братството да разкажат своите биографични спомени от най-ранното си детство, защото това може да се окажат значими символи, значими неща. Само че – по принципите на Бялата Ложа, а не на "братовчедите" – да остане само положителното; а негативното, ако се налага за урок, да бъде разказано омекотено и с много голяма любов.

Ето още един чест сън, който сънувах десетки, може би стотици пъти като малък. Това продължи и през юношеството ми и чак докъм 20-годишната ми възраст - тогава този сън престана да ме посещава. Той за мене е неразшифрован и до днес. Аз не мога да си обясня какво значи, но той за мене не е обикновен. Всеки път сънувах, че се намирам в някаква гора, като че ли бяха букови дървета. Гората бе мрачна, следобедна, не се виждаше слънце. В тази гора аз бях дете, не осъзнавах въобще нито пол, нито възраст, чувствах се като някакво съзнание, което се движи между дърветата, но усещах на-растваща тревога, плувайки между дърветата. И в един момент, когато тревогата ми нарастваше до максимум, аз виждах на ствола на едно дърво един… електрически звънец с бутон – съвсем обикновен, правоъгълен електрически звънец, каквито има на вратите на хората. Някаква сила вътре в мен ме караше и чувствах, че това е Съдбата - някаква съдбовна сила ме караше да натисна този звънец. Чуваше се пронизителен звън, който проечаваше из цялата гора. Този звън ме пронизваше и сякаш нещо казваше вътре в душата ми, но ечеше и в цялата гора: "Време е вече! Време е, време е, време е!" – И тогава всеки път чувствах как някаква сила, силата на някаква необходимост, сякаш ме гонеше и ме изгонваше от тази гора. Трябваше да изляза най-после от нея. И аз тичах все по-бързо и по-бързо, но не от страх и паника, защото това не беше зла сила, а именно силата на необходимостта. Излизах на един хълм, който беше гол. Зад мене оставаше гората, беше вече привечер и аз виждах в подножието на този висок хълм един огромен град. На хълма имаше вагонетка, а от вагонетката се спускаше линия, теснолинейна линия, по каквито вървят вагонетките. Силата, която ме принуждаваше да изляза от гората тичешком, ме караше да скоча в тази вагонетка. Разбирах, че нещо вече е крайно време да се случи за мен - беше ми ясно, че това значи въплъщение, явно е трябвало вече да се въплътя. Скачал съм десетки и стотици пъти, защото съм сънувал десетки и стотици пъти този сън – и вагонетката се засилваше винаги със страшна скорост надолу по хълма и аз влизах в града с някаква космическа скорост... Линията продължаваше - и така аз влизах в осветения от прожектори и лампи град. Този сън се повтаряше много пъти. Значи, в бъдеще, когато бих могъл или някой друг би могъл да разтълкува този сън, би трябвало да ми се обясни защо точно гора, защо точно такава - не слънчева, а сива; защо букови дървета, защо точно такъв звънец, защо точно вагонетка и т.н. Във всичко това има някаква символика, ако трябва да търсим в този сън нещо съществено и значимо за мене. (Много по-късно срещнах един пример в беседите, досущ като този мой сън. Той дава обяснение защо е било по-разумно да стане така с мене при настоящото ми въплъщение. Кой знае, може да не е точно карма, а да съм слизал от много високо - има духове с голяма духовна маса и инерция... Затова и може да се е наложило да живея цял живот в града и долу при хората...: "Една кола е спусната по релсите отгоре - как ще я спреш?... Ако я спреш, ще стане катастрофа. По-добре я остави да слезе долу в полето, по линиите - и след като слезе долу без никаква катастрофа, тогава да вземеш мерки предпазителни какво трябва да правиш в бъдеще. Ако сме разумни, т а к а трябва да постъпим." 1936.01.26н ткс ВНП АСК93'98 М64:14

Друго нещо, което си спомням много ясно и което и до ден днешен става; дори мога да кажа, че тези два дни в Мос-ква (днес сме 28.04.1992г.), точно снощи аз видях моята (тъй си я наричам) "звездна река". Като малък много често се виждах на един балкон. Балконът е сам във вселената, няма ограда; той плува във вселената и сякаш се намирам много нависоко и едновременно дълбоко, дълбоко някъде, в дълбочините на вселената. Виждам огромна река от звезди, които текат бързо. И тези звезди са мънички, дребни, но ярко светещи; и – жълтеникави, винаги жълтеникави. По-късно разбрах, че това са може би са т.нар. "реки от души" или "реки от хостонни души" в космоса, но това не бих могъл да го тълкувам сега.

Могат да се разкажат и други неща от детството, които в момента не ми идват на ум. Сега по-добре е да кажа няколко думи за семейството си и родовете, от които съм произлязъл физически.

Наистина, това е един шанс да се родя на Изгрева, въ-преки че не всички, които са се родили в такова семейство, имат отношение към Учителя. Но и майка ми, и баща ми са били в Братството и при Учителя още от млади и благодарение на това аз имах шанс да се запозная с почти всички хора от Братството, които бяха все още живи и които току-що бяха изпратили Учителя от тази Земя.

Много от тях идваха вкъщи. Живеехме в столицата до Женския пазар, но съм бил безброй пъти на Изгрева, защото там беше къщата на моя вуйчо Светослав Славянски – един от известните ученици на Учителя, за който ще разказвам много. На Изгрева и в неговия дом, който беше на няколко десетки метра от салона и се опираше до самата поляна, съм преживял най-хубавите дни в живота си! От там, където сме спали, още от малки ни водеха с брат ми на беседи, паневритмия и братски концерти до края на 50-те години, когато не бяха още забранени, и за нас това беше животът – най-хуба-вото, което помним.

Баща ми – Жорж Гигов Кьосев, един от фотографите на Учителя – е българин, македонец по произход. Целият род на баща ми – баби, дядовци, прадядовци и пр. са от Македония, родени в Дóйран, Струмица, Гевгели - в този район. Дядо Гиго, който живя дълго, е първият евангелски проповедник в Дóйран. Един протестантски мисионер от Америка, д-р Хаскел, е дошъл и го е посветил в това призвание. И той, въпреки липсата на образование (той дори няма завършено четвърто отделение), по призвание става първият местен протестантски проповедник. До последния момент той ни четеше Библията, тълкуваше ни я и беше ревностен християнин в протестантски дух. Има отделна статия за него и негова снимка с баба ми Лена в една история на евангелизма в България. Много по-късно разбрах от чичо ми Кольо Кьосев, едва след заминаването на Ванга от този свят, родена в Струмица като него, че сме й роднини. Беше вече над 92, не помнеше точно по коя линия са били братовчеди.

Баща ми е попаднал в Братството чрез един изключи-телен протестантски пастор, който е изиграл голяма роля в България за много хора, спасил е много души – това е пасторът и водителят на Методистката протестантска църква в София Методи Марков. М.М., поради високо развития си дух, попадайки при Учителя П.Дънов, почувствал с душата си кой може да е Той и започва да посещава Неговите лекции и беседи, като по този начин увлича и най-будните си последователи от протестантската черква. Така чрез него попадат при Учителя и баща ми и неговите най-добри приятели като инж. Димитър Кочев, Кирил Михайлов-Лъвчето, бате Гале и др. – първи приятели на баща ми. Тук включвам един текст на тази тема: "Защо Петър Дънов не стана евангелски проповедник?":

След като Петър Дънов се завръща от САЩ, както е било уговорено, той трябвало е да стане проповедник-евангелист. Той не отказва да стане евангелски проповедник, но им поставя едно условие: "Аз ще проповядвам, но не искам заплата. Ако ме приемете така, без заплата, ще проповядвам." Те са изненадани, учудени, и не могат да разрешат задачата. Ако го приемат без заплата, става един упрек към другите проповедници, които имат нужда от заплата. Те издържат семейства и им са необходими средства. Разрушава се цялата им система. Накрая решават, че без Него могат, но без заплати не могат, които получават от специални протестантски фондове. И така, те не Го приемат. По този начин Петър Дънов се освобождава от дълга си да стане евангелски проповедник и сами те Го освобождават от това задължение, което Той е приел при заминаването си в САЩ. Не отказва да стане пастор, но не иска заплата. А те пък без заплата не искат да Го приемат, понеже Той ще им разруши цялата система. Така, по един много прост начин Учителят се освобождава от евангелистите.

Тук, само за изчерпателност и моя си яснота, ще включа сведенията за родословното ми дърво по бащина линия, които ми даде на чертеж чичо Кольо, а по-нататък – и за това по майчина линия. С брат ми Емил сме се интересували от този въпрос не защото ни тресе мания, че представляваме нещо, а за самопознание: какви плюсове и минуси има в кръвта ни и как бихме могли да използваме първите, да трансформираме вторите. Иначе някои известни и неизвестни "величия" много държат да експонират произхода си пред света, за да се види, аджеба, колко са "големи"... Въпреки че не пиша автобиография, а спомени за хората от Братството, отбелязвам тук подробности за рода ми, за да ги знам, ако се загубят листата с родословието ми. Спокойно може да ги прескочите. Въпреки че Христос е дошъл, за да срине завинаги системата на черната ложа "кръвен род и семейство", библейските автори неслучайно проследяват родословието Му още от първите Божии човеци. Биологичната наследственост обикновено е кармична, но има закон, според който чрез нея може да се предава и дхармата. Затова Посветените държат да знаят родословното си дърво, той като обикновено от един благословен дънер излизат качествени филизи – хора, които живеят за Бога и за ближния, изпълнявайки волята Божия. За тях обаче "ближен" е всяко същество с искра Божия. От тия, които живеят за света и за близките си според личния си вкус и воля, обикновено нищо не излиза – те са клиенти на гробищата; но понякога един внук или братовчед от десето коляно може да поеме факела, ако прародителят е бил с монада.

Баща ми е роден в Дойран на 23 април 1913 г. от родители Гиго Динка Кьосев и Елена Кьосева. За нея няма нищо в чертежа, но може да има подробности в една автобиография на чичо ми Кольо и в родовото изследване на братовчед ми Александър Кьосев. Сестри и братя на баща ми: Зорка, Бенча, Рута (деца Калина и Елена), Дино (деца Михаил и Александър) и Кольо (син Любомир). Братя и сестри на дедо Гиго, родени от прадедо Динка и прабаба Бенча Кьосеви: Кольо (с деца Бенча, Петър, Динчо и Благо), Христо (баща на Вера Антикаджиева с деца Живко, Ташко, Христо и Кольо), Бенча (майка на Митко, Лиляна и Анка), Динчо (син Христо), Катя (синове Гошо и Христо), Виолета Спасова (майка на Бистра) и последната дъщеря на дедо Христо - Недялка. Сестри на дедо Гиго са Катерина (майка на Рисана, Щиряна, Петър и Златка) и Тена (майка на Надежда, Вера, Йорданка, Мария, Митко, Дино и Мильо). В чертежа с родословното ми дърво има отбелязани и внуци, правнуци и праправнуци, които тук няма да спомена, но винаги ще ги имам предвид. "Чашата на Граала" доскоро строго забраняваше оповестяването на такива сведения, понеже Иродовци са преследвали и унищожавали Христовата кръв през всички векове – това им бе главната задача. Дали нашата кръв е такава ли не, не знам, но в случая вече не е опасно, тъй като инквизиторите навсякъде са почти до един подменени с наши хора и затова тази дейност е спряла. Довършва се планомерно само претопяването на скраба – на съществата без монада. Освен това, версията за биологическата кръв на Христос е спорна – съществена е духовната и божествената.

Някога не разбирах големите и топли грижи на леля ми Рута към мене. Трябваше да бъда по-отзивчив към нея, сега съжалявам. Тя беше много самотна след смъртта на чичо Митко, брат на художника Васил Стоилов. Много сме му ходели на гости, той ме подготви за художествената академия, но за това ще разкажа по-нататък, понеже е важна тема. Чували сме лично от устата на леля Ганка, племенница на Яворов, неизвестни истории от общуването им и неговия живот. Познавах и Явора, но тогава нямаше как да знаем как ще си замине един ден милата й дъщеря.

Имах и друг чичо с това име (Димитър), но по майчина линия - мъж на голямата й сестра леля Сашка. Баджо, както го наричаха стотици хора, негови бивши войници - много го обичаха. Бил е царски офицер, след 9-и го осъждат на смърт но това постоянно се отлага, ходи в Белене и по затворите, накрая го помилват поради липса на доказателства. Ванга в казала предварително точно през къде ще мине и за колко време на всяко място, кога щв го пуснат. Това е описано в едно писмо. Всичко става точно според думите й.

А от страна на майка ми - Надежда Георгиева Кьосева, по рождение Печеникова, също половината от нейния род произхожда от Македония. В Щип е раждан единият ми дядо – нейният баща, дядо Георги Ефремов, който е от стар учителски и златарски род, докато за майка й - баба Стефания - има една родова легенда за нейния произход, за която искам да разкажа с няколко думи, защото тя има пряко отношение към едно изказване на Учителя. Тук всичко, което разказвам, е значимо само дотолкова, доколкото има отношение към Него, тъй като не се знае кой от нас какво ще направи в този живот и ще направи ли въобще нещо за хората извън своите професионални задължения. Но всяко нещо, което има отношение към Учителя, трябва да се спомене.

Моята прабаба Констанца е от румънски произход (от гр.Яш, рода на Митúките). После е заживяла в Силистра, един от най-североизточните градове на Дунава в България. Тя се е омъжила за моя прадядо Илия, малко преди ген. Гурко с отряда си да мине през България, за да пресече Балкана в посока към Плевен, освобождавайки по този начин родината ни от османско робство заедно с другите отряди на руската армия и нашите опълченци, които дадоха толкова много жертви, особено на връх Шипка.

В отряда на Гурко (дядо Илия е бил опълченец, който се е присъединил към него от Силистра) е бил бъдещият пръв български княз Александър Батенберг, коронован скоро след Освобождението на България от турско робство през 1878г. Легендата твърди следното: (ще цитирам това, което лично ми е разказвал моя вуйчо Светослав Славянски, който живее на Изгрева и беше ученик на Учителя). "Веднъж – каза той – баба Констанца, когато беше на смъртното си легло, ми каза: "Слави, наведи се, искам да ти кажа нещо много важно, защото аз вече си отивам, а мога само на тебе да го кажа. В нашия род има едни приказки, една мълва, заради която постоянно клюкарстват за нас..." - И му казала, че дъщеря й Стефания (чиито деца са моята майка Надежда, вуйчо ми Славчо и още три сестри – Александра, Илина и Милка) не е дете на дядо Илия, а плод от любовта на самия Батенберг с прабаба ми Костанца. Какви са обстоятелствата, при които това е станало, никой не може да каже, тъй като за това няма други доказателства. Но баба Констанца лично е казала на вуйчо ми тогава: "Знай, че това е вярно." Имало е един трагичен момент, когато дядо Илия е бил изгорен на клада от турците, а той е бил ординарец на княз Батенберг и му е спасил живота при една престрелка, а после той после го назначава за иконом в черноморския си дворец Евксиноград. Аз лично предполагам, че това зачеване, че този плод от любовта между Батенберг и прабаба ми Констанца трябва да е станало в едно "прилично" време, след като си е заминал от този свят прадядо Илия. Така би трябвало да бъде, защото моралът по онова време, пък и въобще народният и църковният морал, разбирането по този въпрос е било такова, че би било невъзможно нещо друго. Даже е било едно от изключенията, като се има предвид, че и до днес много вдовици от народа се зачернят до края на живота си поради една традиционна представа за вярност, религия и морал, а в Индия направо са ги изгаряли живи на кладата на починалия им мъж – една от най-големите победи на черната ложа на Земята. Навярно прабаба ми е останала след мъжа си в двореца Евксиноград и се е станало това привличане, имало е ситуация, поради която се е появила на бял свят тази моя баба Стефания. Като порасла, тя е била изпратена (изглежда логично) именно от Батенберг в Цариград и там е завършила една много висша школа. Знаела 6 или 7 езика перфектно и е била много образована за времето си млада жена. А туй, което има отношение към Учителя – в този случай на моя произход – е, че Той неведнъж е наричал моя вуйчо Славчо "царския син". По-точно казано, той би трябвало да е княжески внук, но това няма значение. По принцип, щом Учителят го нарича "царски син" (тъй като ние вярваме на всичко, което казва Той), за нас това е едно окултно, мистично доказателс-тво за верността на този произход. Освен ако не е имал предвид някое негово предишно прераждане…

На баба Стефания е кръстена братовчедка ми Беба, Стефания Билдирева, която беше известна комунистическа журналистка от "Работническо дело" - тя отрази делото с Антонов в Италия. Тя и досега е убедена комунистка, възпитана от чичо Атанас (братовчед на интербригадистите братя Жекови). Той беше юрист, главен арбитър в ЦК на БКП, и можа а да ме отърве от ареста при едно много подло скроено обвинение. Беба обаче остана с най-добри чувства към вуйчо ни Славчо, постоянно ходеше на Изгрева в дома му, имаше голям респект към него и попи от него немалко идеалистически познания. Изчете куп наши книги, криеше у тях пакетите с инкриминираната "дъновистка" литература. У нея бяха и оригиналните книги на вуйчо ми от Кржановска. А когато й дадох своя "Дневник на тролейбусния шофьор" с унищожителни факти и документи за корупцията и катастрофите поради допотопната ни техника, тя го предаде на зам-главния им редактор, тогава член на ЦК. Естествено, той не пусна и една буквичка от него. Тя също знаеше за Батенберг от вуйчо ни Славчо. Разбира се, тази легенда в никой случай не може да е повод за някаква родова гордост, защото ние сме възпитани така, че не уважаваме особено много князе, царе, папи, патриарси и т.н...

В рода на майка ми има един неин първи братовчед, който е известният български езиковед, поет, учен и преводач от античните, класическите и съвременни езици, проф. Александър Балабанов (1879-1955). За него се носят ле-генди по истински случаи за неговата разсеяност и какви ли не клюки по други поводи. Той е имал големи филологически дарби и е бил много известен, защото е публикувал не само своите преводи на основни класически произведения от античната литература, но и множество статии. Имал е много будна обществена съвест и постоянно се е борел за истина и правда. Известен е един случай след 9.ІХ.1944 год., когато комунистите идват на власт. В Съюза на писателите той се изказва по един особено смел начин, цитирайки една древногръцка драма за това, какво става с културата, изкуството, науката и демокрацията, когато деспотизмът дойде на власт. Тогава го свалят от професурата и той умира относително млад, "при неизяснени обстоятелства". Не се знае какво може да му се е случило след тази негова смела реч. Има една чудесна негова автобиографична книжка "И аз на този свят", където Балабанов е пословичен със склонността си да се самоунижава и да се подиграва със себе си. Той има и стотици публикувани статии с различни псевдоними – и до днес не могат да го идентифицират навсякъде. Мразел е насилието, славата и признанието до дъното на душата си. И той е израсъл в родната ни софийска Драз-махала, която описва неподражаемо... Когато си е отишъл от този свят, аз съм бил 13-годишен, но не си спомням майка ми да ме е водила на гости у тях, помня само как с лелите ми понякога си говореха за него. Ето малко подробности за живота му:

Своеобразната съдба на Александър Балабанов (1879-1955 г.) го прави една от най-ярките личности на своето време. Но в младежките си години бъдещият доктор по класическа филология е толкова буен и невъздържан, че представлява заплаха за самия себе си. На 13 г., обзет от страст към класическите езици, идва сам, покачен на едно магаренце, от родния Щип (Македония) до София, да продължи образованието си в класическата гимназия. Продава магаренцето за 49 лева, за да осигури прехраната си на първо време. Напролет, за да си спести наема за квартира, заедно с един съученик си строи колиба от тръстика и бъз в Борисовата градина. Една нощ около колибата започва усилена стрелба и двете момчета, изплашени до смърт, едва успяват, лазейки на четири крака, да се доберат до Орлов мост... На сутринта разбират, че военните са имали нощни учения по близките бърда. Изключително надарен ученик, Александър Балабанов на два пъти е пред изключване от гимназията. Поведението му минус три единици заради великодушната му идея: в помощ на по-слабите ученици да издаде ръководство по преписване... Той разпраща покани до всички гимназии в страната, и когато парите са събрани и "ръководството" трябва да влезе в печатница, списание "Учител" публикува пикантната новина и всичко се проваля. Повечето от съучениците на Александър Балабанов и без преписване стават по-късно лекари, архитекти, музиканти, министри. Самият той, в последния клас на гимназията, превежда в хекзметри от оригинала две от най-големите и най-важни песни на Омировата "Илиада". Преводите му са напечатани в тогавашното професорско списание "Български преглед". Същото лято, без каквато и да е подготовка, Александър Балабанов се явява на конкурс за единствената стипендия по класическа филология и я спечелва. Лудориите на юношата не секват и като студент в Германия. За да ознаменуват нечия докторска диплома, Балабанов се уговаря с един приятел да изминат цялата дълга улица "Лайпцигерщрасе", единият на левия, другият на десния тротоар, като "честно и почтено" изпиват по една чаша корн (житна ракия) във всяка кръчма по пътя си... Краят на това приключение не минава без медицинска намеса, вероятно кръчмите са били доста... Но редом с гуляите, сбиванията и студентските свади, даровитото българче заляга над учебниците. Пренася в дома си буквално с колички книги от библиотеката, жадно попива всички прояви на изкуствата – театър, концерти, поетични диспути, изложби. Когато му връчва докторската диплома, ректорът на университета казва: "Честита България, че има такъв способен мъж!".

Каква жена се полага на такъв буен мъж? От писмата му като студент си личи, че е много влюбчив. Връщайки се в България, той се жени за австрийката Лия. Тя е образцова във всяко отношение – възпитана, образована, грижлива майка и ненадмината домакиня. Но това не е подходящият избор за Александър Балабанов, той е пред-определен за любов, за която в народните песни се казва: "Изгори ме, сухо дърво направи ме…". За съжаление, тази страст влиза в живота му, когато е минал петдесетте. Нежна, висока, тъмнокоса, с красиви "мистични" очи и устни, които подлудяват мъжете, 18-годишната Люба Ганчева (наречена от него Яна Язова) го прави най-щастливия мъж на земята. Тя пише стихове и той се залавя с всички сили и енергия да направи от нея "най-добрата поетеса не само в България, но и в Европа". Историята прераства в обществен скандал. Едни му се чудят, други му се подиграват, трети му съчувстват. Чес-то пъти в няколко вестника едновременно излизат карикатури: елегантната девойка редом с тантурестия, неугледен професор с чанта под мишница, от която "надничат" луканки или бутилка вино. Защото проф. Балабанов е известен с вкуса си към хубавите мезета и мъжките питиета. Балабанов е стъпил на горното стъпало, за да изглежда по-висок от любимата си. Двамата обаче наистина се обичат и отчаяно търсят възможности да бъдат по-често заедно – наемат тайни и явни квартири, пътуват заедно из страната, бягат закратко в чужбина… Той й пише по няколко писма на ден, трепери от страх, когато тя отива на курорт, купува й при всяко пътуване зад граница обувки, платове, шоколади… Но годините минават, девойката става самоуверена млада жена, която иска да се омъжи, да има дом и семейство. А Александър Балабанов не е готов на тази стъпка, макар че многократно и тържествено обещава да се разведе. Не, той не я лъже, той просто отлага и отлага… Неговата любов е тиранична и болезнена. Когато Яна Язова се сгодява за младия и богат Джон Табаков, професорът полудява от ревност и успява да ги раздели в навечерието на сватбата. С годините и болестите, които го налягат, раздялата им постепенно става факт. Яна Язова все пак се омъжва за друг. Но тя продължава да мисли за него, да се тревожи за здравето му, да му пише писма… В последните години на живота си именитият професор е почти сляп и вече трудно подвижен. Когато умира, оставят ковчега му един ден и една нощ за поклонение в университета, където десетилетия наред студентите са го обожавали заради ерудицията му, хумора, ексцентричния му характер и държание… И днес все още в средите на интелектуалците битуват анекдоти за професор Александър Балабанов, главно като за чудак и много разсеян човек. Анекдотът за мъжа, който ходи с две различни обувки, и когато го питат: "Защо? " той отговаря удивен: "Не зная… И вкъщи имам две различни…" Или пък си събува обувките, преди да се качи на трамвая.

На тази снимка той е с любимата си - поетесата Яна Язова (1912-1974). Ето още малко сведения за нея и едно описание на тяхната трогателна история:

Яна Язова е родена в Лом на 23 май 1912 г. Произхожда от семейство на учители. Баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. Майка ѝ Радка Бешикташлиева е дъщеря на почтения търговец от квартала Бешикташ в Цариград Стойчо Бешикташлиев, родом от Калофер, чийто баща Христо Стоев Дрянков е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Родственик на Язова е българският етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов, който остава сирак и за него се грижи дядото на Яна Язова. Яна учи в Лом, Видин и Пловдив, а завършва гимназия в София (1930) и славянска филология в Софийския университет (1935). През 1938 г. специализира в Сорбоната.

33 години е разликата между Александър Балабанов и Яна Язова. Когато се срещат, той нарича себе си "най-грозния мъж", а тя е плаха девойка, влюбена в поезията. Въпреки разликите помежду им, любовта им е изключително силна и заслепява всичките им познати. Всъщност, именно професорът е този, който дава псевдонима на Люба Ганчева, както е истинското й име. Той извайва ха-рактера й и я насочва към литературата. "О, нежно любима моя Мо, безгранично мое щастие! - пише в едно от писмата си той. - О, моя единствена и голяма любов, която ме издига до небесата и за която аз вечно живея. Дали аз пак ще имам една душа в тоя свят, дали ще трябва със сълзи горко да се оттегля от него безшумно, зависи от моята Мо…"

Тя, от своя стана, пише: "Ти ме създаде като Яна Язова. Но аз те направих безсмъртен чрез нашата любов. Моят живот започна с ТЕБ. Преди теб аз не съществувах. Имаше едно плахо и мечтателно момиче, заровено в мечти, уроци и стихове. Ти ме извая подобно на Пигмалион…" - това споделя в записките си преди смъртта си Яна. Душевният стимул, който получава, й дава сили да стъпи в дълбоките води на литературата. Въпреки ексцентричността си, Балабанов също признавал, че поне половината му успехи се дължат именно на нея. Говори се, че тя също е починала "при неизяснени обстоятелства", т.е. убита е, и творчеството й - откраднато. Нежната й душа излива в стихове образи на феи, които я водят в гори от златни дървеса, боли я за нещастните хора, с цветни стъкла украсява косите си и те греят с брилянтна роса, тамянени пари я облитат цяла, а царете падат по лице пред трона на вечната женственост. Самотните сродни души се търсят от векове, намират се и си казват: "И леко ни е тъй — с любов сами вървим, а в любовта си, Господи, пред теб ще се смирим".

Ако в настоящите спомени за Братството изнасям по-вече подробности за рода си и хората, свързани с него, то е защото в тях пак се явяват ученици на Учителя Петър Дънов, с които бях близък. Един от тях е Георги Томалевски. За общуването ни ще разправям доста по-нататък, но тук ще включа част от едно интервю с Петър Величков за него и Яна Язова, още повече, че всички сме чели и гледали неведнъж "Хайтовия" Петко Войвода. Бях се сприятелил и с д-р Каров от Широка лъка, когато бях учител там по разпределение през 1974. Той също негодуваше, че Николай Хайтов бил откраднал разказите му. Ходили сме с Рени на гости у Хайтов и Жени Божилова, на която бях нещо като шеф в изд."Народна култура" през 1976 и с която се сприятелихме, а с Хайтов бяхме стая до стая в СБП. Божидар Божилов ме бе назначил с охота за зав.редакция "Съвременни западни литератури", след като разбра за роднинството ми с Александър Балабанов, Светослав Славянски, като редактор и издател на библ. "Безсмъртни мисли" за България, Васил Стоилов и др. и за това, че баща ми е основателят на библ. "Нови хоризонти" и е превел и издал книгата на Грявет Уелс "Зовът на Малайските джунгли". По това време не знаех нищо за десетките хора, които са пропискали от Хайтов за литературните му кражби и зловещите му заплахи и го уважавах не по-малко от Радичков, който, от своя страна, обикна сина ми Гълъбин и го лансира като художник. Тогава още не бях патил лично във връзка с ли-тературните кражби - не знаех, че сестра Милка Вселенска ще издаде със заглавие, откраднато от Весела Несторова, от свое име "Албигоя" на баща ми и че ще признае пред Кеворк и телезрителите кой е истинският автор на книгата, но ще пусне второ издание пак под своето име и ще си прибира паричките; че една латвийка ще се подпише под "Тържествена меса за Бременната" в Рига; че билкарят Васил Канисков ще се пише за автор на "Приказки за цветята" не само в книгата си, но и в "Родово имение".

- Самият Хайтов коментираше във "Всяка неделя" по онова време, че пише роман за "Левски". Но имаше ли някакво обяснение защо този роман не излезе?

- Историята е следната. Николай Хайтов обяви във "Всяка неделя", че е приключил романа си за Левски и негов съветник е един доктор, на когото се доверява. Това интервю го вижда Георги Томалевски – известен български учен, есеист и автор на повести, родом от Крушово, Македония. Той е рецензент на романа "Левски" на Яна Язова през 1960 г. (б.р. - неиздаден тогава). Томалевски много се ядосва след това интервю, защото малко преди това той е имал разправия с Николай Хайтов във връзка с един дневник за Петко войвода, по който Томалевски прави първата книга за него. А пък след това Хайтов, въз основа на дневника, написва книгата си за капитан Петко войвода. Томалевски пуска във вестник "Пулс" статия, в която се казва: "Имаше една писателка Яна Язова, тя написа роман за Левски, който е изчезнал, но ако някой си позволи да го публикува под свое име или части от него, аз ще позная и ще го изоблича!". За да бъде по-достоверно, Томалевски представя текста си като разговор, на който са присъствали няколко писатели. Този текст го пуска Георги Тахов във в. "Пулс". Ако Хайтов не е откраднал текста на Яна Язова, защо тогава веднага след публика-цията той се е обадил на Тахов и му се е карал и заплашвал? Ние не можем да очакваме, че Николай Хайтов е оставил документални следи, че е крадец на това или онова."

Ето, за пълнота, какво още разказа майка ми за нашия род по нейна линия:

Тя е родена от Георги Печеников от Щип и Стефания Илиева Георгиева, родена в Силистра и завършила френски колеж в Цариград. Родила е 4 деца и починала на 33 години. Както казах, баща й Илия Георгиев е бил опълченец от отряда на Гурко и Батенберг, после – иконом на Княза в Евксиноград. Братът на баба Стефания се е казвал Георги Илиев, бил е учител по български и френски в Делиормана. Бащата на дедо Георги се е казвал Ефрем Печеников, имал е фабрика за платове в Щип, където още се помни градската "Печеникова чаршия". Жена му се е казвала Софка – едра, хубава жена. Помни се как един смок влязъл в пазвата й да суче по времето, когато е кърмела Георги. Именно от нейния род произлиза проф. Александър Балабанов. Бащата на прадядо Ефрем – Арсо Печеников - е бил златар в същия град. Сестрите на баба Стефания са Мария Николова със синове Борис и Зарчо, и баба Еленка Йончева с деца Сашо и Райничка и внуци Коце, Слави и Валери в Самоков. Помня ги и двете, играли сме като малки и с вторите ми братовчеди. Много добре помня и тетка Ката Киселова (със синове Тотьо и Владко), тетка Кона Коцева, с дъщеря Лиляна Коцева в Мюнхен и внук Монта. А по линия на дедо Георги зная и за тетка Лена Пожарлиева със син Георги Пожарлиев и внук Джони. Чичо на майка ми е Кольо Печеников с дъщеря Софка, по мъж Въжарова. Би било много интересно от тия Въжарови да е и Венно – Крум Янакиев Въжаров, който ни даде всичко най-хубаво и свято в този живот и който е "главният герой" в тия мои спомени за Братството. Може да излезем и роднини...

Споменах за Гълъбин, но решавам да не разказвам под-робности тук нито за него, нито за Лазура, Елмин и Милозар, макар и да са свързани по един или друг начин с Учителя и Братството (роди се не Милозар, а Милозара, и майка й й даде името Благобела, по същия начин, както на Елмин бе дадено името Иван). Въпреки че това въведение е посветено на така наречения ми "род" и не се знае още колко деца ще припозная като "роден баща", само Небето знае кои са истинските им бащи и колко назад съм от д-р Чаушев, който минава за баща на 108 деца... Не знам дали да не ме гризе съвестта, че преди години отказах на една кротка млада жена от Братството да призная и нейното дете за свое, за да им е по-лесно в този свят. Само Бог знае кой е истинският баща на всяко дете, колко много са майките, които търсят закрила от "фиктивен" баща, понеже той може да изиграе ролята на официален и реален, а фиктивен се оказва биологическият. Само Бог знае кои "майки" и "бащи" на тази земя си остават винаги девствени, въпреки че приемат смирено поръченията Му да играят роли, за да е по-добре на другите. Но и това е относително - този "престиж" вече отдавна е девалвирал, понеже много често официалните и родни бащи и майки докарват огромни нещастия на децата си.

След промяната в България през 1989 год., пл. Народно събрание в София, както и улици в други градове и някои дружества бяха прекръстени на "Ал. Батенберг" и се възстанови доброто име на Княза. Той бе оплют от комунистическата история за това, че е суспендирал Търновската конституция, но който я прочете внимателно, ще види че тя е за върховната власт на православната църква - тогава ще разбере какво е имал предвид Батенберг. Твърдят, че е бил масон. И за чичо Васил (Стоилов) казваха същото, казват го дори за Учителя. Църквата много е гонила и Учителя, злослови за Него и до днес. Преиздаде луксозно, и то в "светия" Атон, един отвратителен пасквил за Него отпреди 80 години, в който "свидетелка и потърпевша" твърди, че Петър Дънов "развъртал пъповете" на ученичките си и те до една полудявали...

Тази родова легенда за произхода ни от Княза накара брат ми в Германия да се разрови в дневниците на изповедника му и да открие там доказателства за верността й, но той не ми ги съобщи, отиде си рано от този свят. Ако трябваше да се гордеем с това и да го доказваме, можеше да минем през антропологически изследвания, които да обяснят защо децата и внуците на баба Стефания, особено някои, имат голяма прилика с Княза...

И за все пак ще кажа няколко думи за брат ми, мир на душата му. Много преди да узнаем за Батенберг, той от малък казваше че има "синя кръв", че мрази "крадлива, подла и просташка България" до дъното на душата си и че ще си отиде да живее там, откъдето е дошъл - "при културните хора на Запад". Друг е въпросът, че "синята кръв" е венозна и скоро стъжнява живота на носителите й, които се грижат само за материалното и само за себе си. Така и направи - остана в Западна Германия при едно турне на филхармонията и стана "невъзвръщенец". Благодарение на което аз изхвърчах от издателството (и по други причини, пак чисто български...). Бе виолист, цигулар и преподавател тук и в Германия. Даде своята дан и като организатор и спонсор на розенкройцерското движение у нас и преводач на дебелите книги на майстер Райкенборг, без да вземе хонорар нито стотинка (а някои си ги продават и досега, както и в "братството" продават Словото на Учителя, спомените за Него, книгите на Боян Боев, Методи Константинов, Влад Пашов и кой ли още не от хората, които ни дадоха всичко най-чисто и свято в този свят и някои от които умряха от инквизиции, студ и глад.

Не помня дали съм включил някъде едно мое предположение за последното прераждане на брат ми Емил. Манията да сме били велики и известни е всеобща, подхранват я почти всички мент-ясновидци, понеже и те считат, че да не си велик е нещо много обикновено. Но има и истински случаи, това е нормално. Вярно или невярна, хипотезата ми, че брат ми е бил известният английски боен пилот от Първата световна война Алберт Бол (14.08.1896 – 7.05.1917) идва от твърденията му, че многократно се е сънувал като военен авиатор в Англия, загинал при въздушен бой, и от абсолютната им прилика. Като погледна снимката на Бол, даже ми се доплаква. В момента нямам по-подходяща фотография на Еми, за да я приложа, затова слагам тази. Освен музикант, той беше страстен почитател на колите и в Германия ги сменяше много често. Това може да идва и от баща ни, тъй като той пък сменяше мотори и е бил сключил договор за представител и вносител за България на мотоциклетите Харлей Девидсън, но това се е разпаднало при идването на комунистите на власт през 1944. Първо той им е вярвал, понеже е бил и в Общия, и в Специалния клас на Учителя на Изгрева и е бил възприел само полжителните Му тези за комунизма, затова даже е бил ятак на анархисти и комунисти. Помня как, като малки, не веднъж гледахме филмчето му "Посрещане съветските войски", което баща ни един ден най-после хвърли в печката... А е бил много честен към руснаците. През 1944 намерил на улицата в София портфейл на съветски военни с документи и страшно много пари, но ги открил и им ги върнал.

По едно време брат ми взимаше дейно участие в музикал-ния живот на Братството. Небето използва технически-те умения на такива души и ги насочва от самолетите и автомобилите към музиката или някое друго благородно изкуство.

Друго нещо, което е още по-съществено. В едни книги съм сложил един трогателен текст от брат ми, но сега решавам да го включа и тук. С него искам да приключа основното от раздела за родовата линия на споените ми за Братството, въпреки че обикновено родът не е на първо място в духовните ни приоритети и даже много често пречи ("И врагове на човека са неговите домашни" - Библията). Не че не сме били на нокти поради тях не веднъж в живота си, не че един от тях не продаде едно место и два наследствени апартамента и не въртя бизнес с коли и бетоновози, докато най-близкият му живя 10 години на пет квадратни метра. Не че друг близък, също вегетарианец и също израснал на Изгрева на две педи от дома и салона на Учителя си, върна след 22 години единствените в света цветни диапозитиви с образа Му, а после не усвои скъпа покъщина на първия... Важното е да не преставаме да ги обичаме и винаги да помним думите на Едного, че трябва да сме слепи за злото и да прощаваме 70 пъти по 7. Важното е да помним какви са били близките и неблизките ни, когато ангелът им не е бил още излязъл от тях. Ето какво е преживял по това време един от тях:

НОСТАЛГИЯ

25.Х.1972.

3 ч. през нощта

Ах, тези чаровни, вълшебни нощи! Ах, тези дълги, тъмни

нощи, изпълнени с нежна тъга, копнеж и свещено очакване на онова, което няма име…

И този тих и приятен вик, който се надига от дълбините на душата и се въздига, и литва нанякъде, към висотите на светли и безметежни красоти.

Как се променя всичко тогава, в тихата нощ; как оживява споменът, тъжно-щастлив, щастливо-тъжен; непов-торимото чувство, което вика с безкрайното си фортисимо най-съкровените въжделения на духа, някъде назад, назад, някъде далеч и близо.

О, как се радва нощта, как се радва топлата тъмнина и дружелюбно трепкат хиляди разноцветни свещици!

Кой ме вика в мен?

Кой?!

Кой е този мил и радостен гласец в гърдите, който гали нежната струна на сълзите и издига златната вълна на любовта през гърлото, към изворите на скръбта и радостта?

И ето, аз виждам един вълшебен детски спомен – картина–истина:

Малко момченце, седнало на добрия гръб на зеленокос хълм, прегънало коленца и отпуснало брадичка на ръцете, замечтано и само...

Седи момченцето на хълма и гледа тъжно някъде далеч, далеч отвъд къдравите бели облачета, от които ей сега ще се покажат красиви и засмени мънички ангелчета.

Мъдри и тъжни са детските очи, а това не са детски очи, и това са детски очи, и не са…

В детската душа топло полъхва тиха, безмълвна радост, и пърхат, пърхат нежни развълнувани крилца, а после бавно се разлива щастливата тъга, необяснима, древна, родна, скъпа!

Бистри сълзи капят по развълнуваните бузи. Къде съм? Защо? Къде сте? Елате си! Вземете ме!

Искам да си дойда…

Страхотен вик разтърсва цялата вселена, навсякъде - между звездите, до края на всичко, отеква и гърми!... И после бавно, нечовешки-отчаяните, тъжно-щастливи, щастливо-тъжни ридания затихват, и онзи чуден, рòден и топъл, благ и добър свят избледнява и остава чувство-то: свещен полуспомен, полусън, мечта…

Ах, тези приказни нощи, тези чудни мигове, когато бавно ни обхваща свещеното спокойствие и тишината на лунния лъч…

... И пак отдалеч, някъде много отдалеч, приятели, се подема тихо вечната песен на онова, което няма име.

И огнени вълни бляскат в гърдите ми, и див копнеж разкъсва сърцето ми - и аз протягам ръце нагоре до смърт. Елате!!! Искам да си ида!!!

И изведнъж с ослепителна светлина плисват милиарди лъчи, заливат предвечните пространства и гръмва безкраен звезден орган в тържествения химн на цялата вселена, на всички наши братя, и ехтят и кънтят бо-жествените хорали на Светлите в неизразимо величие и красота. И ето - те идат, те идват, родни, близки до съл-зи, до вик – това са те, те са.

И тогава душата ми се разлита в безкрайността, в светлината, навсякъде! Аз ида,

ТАТКО...

 

 

 

19.01.2020 г. 8,55 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „При сегашната еволюция, светлината във физическия свят има четири различни посоки, които се определят от четири вида вълни с различна гъстота.“ (1922.07.05м.Положителни и отрицателни сили.ПВЖ. 1922.79-80)

ТОВА Е ЕДНО ОТ ТВЪРДЕНИЯТА НА ВИСШАТА БОЖЕСТВЕНА НАУКА, каквито разкрития има МНОГО в беседите, и особено в ЛЕКЦИИТЕ на Учителя. Поначало, Слово Божие чрез Велик Учител винаги идва за всички същества и йерархии, даже и за боговете, а ние разбираме от него само това, което МОЖЕМ да разберем. Известно е, че има неща, които могат да се разкрият на цялата вселена, само когато Учителят говори НА ЗЕМЯТА, когато е тук във ФИЗИЧЕСКО тяло. Защо е така, трудно е да се отговори. Затова, именно, в беседите се казва, че много богове и ангели чакат с милиони години реда си да се въплътят като човеци на Земята или въобще във физическата вселена, защото нямат лесен достъп до Бога откъм своите светове. Освен това, тия които търсят на първо място знание и постижения, не са от най-качествените. При това Бог, като Богочеловек, т.е. като Христос, е почти постоянно в третото измерение по планетите, където има болни, лишени, скръбни и нещастни. На небето, казва Учителят, днес е почти невъзможно да Го намерите. При това, който успее да се роди като човек на земята или поне да се всели в човек, Господ първо го изпитва с години и десетилетия дали върви с Него да помага. Иначе, ако става дума само за познания, земната наука би трябвало да работи със столетия и хиляди години, за да има шанс да ги потвърждава едно по едно. Няколко десетки от тях вече са потвърдени от нашата наука – ние си водехме бележки, но те бяха иззети от властта и сега ще трябва да се възстановяват от нулата. Други може въобще никога да не се потвърдят или това да стане след стотици хиляди години и даже милиони, понеже Той е казал: „След хиляда години ще има зачатъци от божествената наука; след 350,000 години тя ще заеме широки размери, а след 150 милиона години ще бъде приета навсякъде като официална наука”. (13 март 1921, „Новият човек”). Следователно, по въпроса за четирите различни посоки и съответните видове вълни на светлината трябва да питаме първо съвременните физици знаят ли нещо такова; или – ако не знаят – да запишем това твърдение в графата за следене на бъдещите открития. Тук Учителят не дава повече подробности, освен че описва какви са ЕФЕКТИТЕ на тия четири фази на светлината върху мозъка и тялото на съществата и специално на човека, върху неговия стоеж и характер. Свързва ги с дяловете на мозъка и съответно с подсъзнанието, съзнанието, самосъзнанието и свръхсъзнанието ни. За последното казва, че чрез него сега се строи духовното тяло на човека, което се отнася към висшия, свръхчувствения свят.

 

20.01.2020 г.  8,44 ч.

 

РЕШАВАМ ПУБЛИКУВАНЕТО НА СПОМЕНИТЕ ЗА БРАТСТВОТО да не се продължава тук, понеже лимитът е около 63 хиляди символа за публикация и това разделяне е много трудоемко, а и без снимките, тези спомени не би трябвало да се обнародват. Желаещите могат да си изтеглят оригиналните файлове от:

 

http://toyonus.com/01-Bulgarian/06.Spomeni%20za%20Bratstvoto/?fbclid=IwAR2UhxPUxIfzloc9ivMmfC9EG51ki0aDjSJUrEySiNTnFEewR3CqH6NP8fU

 

 

21.01.2020 г.  13,54 ч.

 

И НАИСТИНА, ИМА МНОГО ХИПНОТИЧНИ УЧЕНИЯ, за които някои си плащат с пари, а други – със здравето, вида и живота си, с душата си. Те не знаят, че егрегорите и егрегориарсите набъбват, смучейки енергията на феновете си.

УЧИТЕЛЯТ: „Хората много лесно се поддават на чужди мисли, възприемат чужди състояния, и като не познават законите, страдат, измъчват се. Чрез внушение, чрез хипнотизиране някои хора възприемат от хипнотизатора много мисли, които после реализират като свои. След като изпълнят внушената от хипнотизатора мисъл, едва тогава разбират, че са били под чуждо влияние. Чрез хипнотизма могат да се обяснят много убийства и самоубийства, които се вършат в света. Случва се, че някой човек, който в миналото си е бил в някаква школа, чрез внушение е възприел от учителя си известна мисъл, добра или лоша, и едва сега я реализира. При такива случаи, този човек сам се чуди как е станало, че се е изменил толкова много.“ (1922.07.05м.Положителни и отрицателни сили.ПВЖ. 1922.84)

УВИ, МНОЗИНА НЕ МОГАТ ДА ОСЪЗНАЯТ ТОВА до смъртта си и запазват егрегорната си вяра до последния миг. Узнават това, едва когато в другия свят се пусне филмът на живота им с визуализацията на адските, астралните и менталните същества и течения. Там те виждат ясно как егрегориарсите крадат не само имотите и средствата им, но изсмукват и живота им.

 

 

21.01.2020 г.  12,37 ч.

 

ЕЛЕМЕНТАРНО: не само хората и особено децата, но даже и животните ни разпознават от кои сме само по израза на устата ни и съответно се приближават или ни избягват. Не всеки разбира, че скръбта и недоволството произлизат от от егоизма, т.е. от мисълта за себе си, но сега научаваме, че тогава сме растения или животни, а усмивката е човешка или божествена. Въпреки някои животни, които се усмихват...

УЧИТЕЛЯТ: „Когато центърът на надеждата в някой човек е добре развит, той оказва влияние върху два специални мускула на неговото лице. При силно развита надежда в човека, ъгълъчетата на устата са завити малко нагоре, а не надолу.. Когато човек е тъжен, ъглите на устата му се спущат надолу, т.е. теченията в него са или растителни, или животински. Щом ъглите на устата са насочени нагоре, човек става весел - тогава в него преобладават човешкото и божественото състояния. И затова, като окултни ученици, трябва да правите ред опити, изследвания, да изучавате различните състояния, положителни и отрицателни, през които минавате. Когато сте неразположени, направете опит да отделите това състояние от съзнанието си и да го изследвате като обект, който няма нищо общо с вас: подложете го на критика, да видите причините и последствията на това състояние. Докато не направите няколко такива опита, при всяко подобно неразположение вие ще мислите, че това състояние е ваше, че е свързано със съзнанието ви и по никой начин не ще можете да го отделите от себе си, вследствие на което ще се намирате под неговия тормоз. Не, вие можете да го отделите от съзнанието си, както можете да отделите дяволския нокът от себе си! Ама изваждането му щяло да ви причини известна болка - нищо от това. Изтеглете го от крака си!

Когато човек е чрезмерно страхлив, честолюбив и със слаба надежда, той е песимист. Страхът създава във въображението на човека образи на препятствия, на спънки, които той не може да преодолее. Едновременно със страха, в него изпъква честолюбието му, че той не може да се повдигне, че остава назад от всички хора; слабата му надежда пък го обезсърчава, и той изпада в мрачно състояние, в песимизъм. Песимизмът пък ражда в него ред отрицателни качества.“ (1922.07.05м. Положителни и отрицателни сили.ПВЖ. 1922.82)

 

 

21.01.2020 г. 9,13 ч.

 

РАБОТА ЗА СЛОВОТО (в отговор на запитвания)

1.Собствени извадки от беседите и лекциите на Учителя, подредени тематично с водеща дума с главни букви. Това е първата домашна работа на ученика. Който иска, му се изпраща каквото е направено досега, но е желателно ВСЕКИ ДА СИ ПРАВИ СВОИ ИЗВАДКИ. Ако се прави в Word, добре е да има отстъп навътре 1 см. на текста под водещата дума. (опция Абзац\ Специален\ Висящ). За всяка тема разграничаваме тези (утвърдителни мисли), антитези (отрицания), и синтези (обощения – в какъв смисъл важи утвърждението и в какъв – отрицанието). Съответно се пише след водещата дума 1, 2 или 3. Целта е при азбучното сортиране (когато в Word се даде команда Начало\сортирне а-я), първо да се самоподредят тезите, след тях – антитезите, накрая синтезите. Примери по памет:

ЖЕНИТБА 1 В последното прераждане на две сродни души на земята им се дава щастлива женитба по волята Божия. Истинска, щастлива женитба е тази, при която никой от двамата през целия си живот не е помислил нещо лошо за другия, не го е погледнал с отрицателен поглед, не му е казал отрицателна дума. Душите в божествен брак са абсолютно слепи за недостатъцте на другия, при тях критика, апострофиране, унижаване или назидаване на другия са напълно изключни.

ЖЕНИТБА 2 Няма по-голямо нещастие за един реформатор от женитбата – край с реформаторството му.

ЖЕНИТБА 3 Не е важно дали човек се жени или не се жени; важно е, като се жени или не се жени, дали изпълнява волята Божия.

След предмета (водещата дума на темата) и цифрата (ако има такава, понеже не за всяка мисъл има теза, антитеза ли синтеза) се пише с размер 8 датата, но така: 1926.12.14, буквата на вида беседи: н – неделни, о – общ клас, м – младежки клас, и – извънредни (женски клас), с – съборни, р – рилски, у – утринни. После – съкращение на заглавието с три малки букви, после дата на издаването, индекси на тома беседи, издателството и местоиздаването, двоеточие и страница, от която е цитатът. Пример: 1922.05.28н.нез.СИЖ5.1922Съг:353

Някои ползват съкратения академичен начин за отправки (само пореден номер на книгата или трибуквено съкражение на заглавието на тома и страница, а отзад в книгата има показалец), но нашият начин на цитиране, макар и много по-дълъг, има СПЕЦИАЛНА ЦЕЛ.

МНОГО ВАЖНО! При цитиране, в такъв речник или такава енциклопедия никога не се цитира с нов ред, а той се отбелязва с / и се продължава на същия ред, тъй като инак при азбучното сортиране абзацът с нов ред отива на съвсем друго място.

2. Краснописен препис на избрана мисъл с тънкописец в цвят циан, с ползване на трафарет 72 и ръчно копиране на холорамката в розово, но може и с машинни копия. Желателно е първо да се преписва силна кратка мисъл, която да се хване на ЕДИН лист. Може да се избере и от едни публикации във фейсбука (GrigoriyVatan) или от ДЕС (Диалектическата енцикропедия на Словото, която се работи и се изпращат файловете на всеки желаещ, а по-долу се дава и линк към нея в интернет). Преписва се в три екземпляра – за ЦАР (Централен архив на ръкописите), РОД (ръкопис за избрана душа) и ЛИК (Лично изворно копие), - според обясненията, които вече са дадени. Такива фундаментални мисли има МНОГО и преписите им могат да продължат с години, а после може да се преписват и по-дълги извадки на ПОВЕЧЕ листове с холорамка. Може и веднъж месечно да се преписва ръкописно и ЦЯЛА БЕДСЕДА, както е правено и се прави в Специалния клас. Желаещите може да усвоят и имитират ръчно почерка на Учителя.

3.По желание - разпечатване за себе си и за братските локални библиотеки на беседите, редактирани от http://toyonus.com/01-…/00.Besedi%20ot%20U4itelya,%20red.64/ , които ги има в toyonus.com: http://toyonus.com/01-…/00.Besedi%20ot%20U4itelya,%20red.64/

Това са версии ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ, В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОМАШНАТА РАБОТА НА УЧЕНИКА, ОСОБЕНО АКО Е БЪЛГАРИСТ, ПРОФЕСИОНАЛЕН РЕДАКТОР И КОРЕКТОР ИЛИ ПОНЕ УЧИТЕЛ С ДОСТАТЪЧЕН СТАЖ. В едно прераждане, ученикът трябва да остави СВОЯ редакция на всички беседи на Учителя. Подобно на самия Него, всеки има право да създаде и усъвършенства СВОЙ СОБСТВЕН ПРАВОПИС, премахващ недостатъчите на предишните правописни школи и на актуалната, но достатъчно научно аргументиран. В случая се работи според граматическите школи, които се основават върху интонационното, т.е. логическото ударение на думата, за да се предаде смисълът вярно. В нашия вариант то е с надебеляване или курсив, а във фейсбука – с главни букви. Това обаче това е по личен критерий само в в редакционен вариант „64”, понеже други ученици може да вигдят логическото, смисловото ударение върху друга дума и това е повод за разговори в часовете за обсъждания. Но може настоящатите редактирани беседи „64” да ги ползва и някой друг, ако прецени, че те съвпадат с неговия собствен опит в разчитането на акашовите записи или с директното чуване и виждане на Учителя в акаша, когато е произнасял беседите. Коректно академично издание на беседите в бъдеще ще бъде само чрез сверка на редакциите на язночуващите и ясновиждащите в акаша, а когато Братството реши да се ползват и техническите видеоплеъйри с документалните филмови записи, ще ги гледаме и слушаме директно чрез тях.

Като лични изворни разпечатки, споменатите файлове на „64” може да бъдат в черно и със стандартен шрифт. Трябва да е наклонен и по-заоблен (курсив), тук се ползва Calibri, понеже той пише „д” нагоре и правилно старите букви ѣ и ѫ. Но ако някой открие по-красив шрифт със същите качества, нека предложи. Добре е беседите да се разпечатват и в циан, но това излиза по-скъпо. Много по-голяма сила има разпечатване със шрифта на Учителя, ето и линк към един вариант:

https://petardanov.com/…/1810-%D1%88%D1%80%D0%B8%D1%84%D1%…/

Обаче е желателно да се изработи ПО-БОГАТ ШРИФТ ПО НЕГОВИТЕ ПИСМА И РЪКОПИСИ, тъй като Той самият пише някои букви различно. Например, тук „ж”-то е Ж, ж, а другаде го срещаме с пълно изписване на четирите му „примки” и като главно, и като малко, което има своето кабалистическо значение. Същото е и с р-то – често Учтелят го пише с една или две примки. Една по-богата програма би трябвало да включи с последователно редуване на ВСИЧКИ варианти на изписване на дадена буква в ръкописите на Учителя, като се изберат най-красивите и се изпълнят и начините, по които Той слива или разграничава буквите. Е двойно (Ѣ - ятовата гласна) и ъ накрая на определени думи са задължителни, тъй като това са знаците на Сатурн и Еднорога в българицата, отговарящи на кондензацията на Аза, на божествения характер у българите като диамантена струна. Старото кундалини, след няколко фундаментални трансфрмации на Космичската Енерегия през вековете като християнската, ислямската, будическата, богомилската и др., сега се върти по съвършно нов начин около Струната на Аза на Балканите и в някои други старонагънати планински райони, и сега при нас се нарича „вихрýн”. Графически, вихрун се активира по различни начини чрез „завихрянето” на някои букви при писане, в съчетание със Струната на Аза, при специално писане на Б, В, Г, Ж, П, Р, Т, Ф, Ц, Ч, Ш, Щ.

В Word и други програми, особено професионалните за предпечатна подготовка, има опция за извъртане на редовете под ъгъл, така че сведущите може да ориентират редовете със Слово от Учителя под 72 градуса спрямо основата. Търси се специалист по Корел или друга векторна програма, който да съчетае холорамката с възможността са писане в нея под ъгъл. Ние сме некомпетентни и правим това съчетание с много повече труд във Фотошопа, а в растърен вид това е доста по-некачесвено при увеличения

Учителят е категорично против премахването на старите букви ѣ, ѫ и др. от предишния правопис, затова ние трябва, при преписи и разпечтване, да ги имаме предвид. ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ НА ЖЕЛАЕЩИТЕ ДА СЪТРУДНИЧАТ Е ДА КОНВЕРТИРАТ НОВОБЪЛГАРСКИТЕ ЕЛЕКТРОННИ ВЕРСИИ НА БЕСЕДИТЕ В СТАРОБЪЛГАРСКИ, СПОРЕД ПРАВОПИСА НА СЪОТВЕТНАТА ЕПОХА. В интернет има програми за автоматично конвертиране, но трябва да намерим такива, които отговарят на правописната школа по време на произнасянето на дадена беседа - това ИМА своето значение.

Освен това, от толяма важност е да се пишат и проектират няколко букви така, както е правел или заръчал Учителят: „у” да е нагоре, „к” да е легнало – и т.н.

Един приятел направи такъв шрифт и го имаме, може да го изпратим на всеки, но той е на базата на унциал, което не го прави много четивен. Поначало, ръкописните шрифтове рядко са четивни, но пък словосилата им е много по-голяма. Разбира се, хияди и милиони пъти по-слаба от личния краснописен ръчен почерк.

4.Някои по-успешни изяви на Уникалата Мъдрост с по-предани техни почитатели отдавна се разпространяват не само като книги, аудиолекции, интервюта и пр., но е като картички, а можем да заплануваме и варианти като древните и седновековни свитъци на руло. Хартита трябва да бъде СТРОГО ЕКОЛОГИЧНА – не от отсечени дървета. Доколкото гутенберговата галактика вече изтича, защото е антиекологична и много скъпа, някои днес виждат спасение в електронните четци; скоро ще виждаме текстовете и в очилата си, и проектрани светлинно във въздуха.

5.Четвърта по ред тука, но с предимство като работа за Словото и чрез Словото, е ЗВУКОВОТО МУ ПРОИЗНАСЯНЕ. Най-мощно е живото имровизиране. Според Програмата на Школата, времето за това е най-вече във всяка първа неделя след новолуние от 5 и 10 ч. сутринта. Раният час е за Утрнните беседи с участици от Утринния Клас на Словото с ученици, избрани от този, който ще импровизира Слово в поредната неделя ПО СПИСЪК ИЛИ ПО ЖРЕБИЙ. Беседите от 10 ч. сутринта са своеобразен „Хайд парк” – не по жребий, а по свободен импулс. Всеки, който иска да говори, е обявил място, където да дойде всеки желаещ – ОТКРИТИ И ОБЩОДОСТЪПНИ БЕСЕДИ ЗА НАРОДА. Само че през всеки неделен ден от новолуние нататък местата на изнасяне трябва да отговарят на терените, съответни на дадената фаза на Луната: след новолуние – винаги на ново място, където първо е произнесена утринната беседа от същия човек пред избраните и е посрещнат изгревът; след първа четвърт – някъде около река; след пълнолуние – на висок връх, след последна четвърт – до морето. Значи, принципът „Хайд парк” дава свобода и условия да се прояви абсолютно всеки желаещ, като около него се събират хора, които са предпочели да слушат именно него. Търсителите на Истината така всяка неделя обикалят по стотици и хиляди проповедници, но в първата неделя слушат винаги НОВ проповедник, през втората – НАЙ-ЛЮБИМИЯ си проповедник, пред третата – този, който има най-много слушатели, през последната неделя (в „Дивата седмица” - в някой от райовете на земята или из вселената, където се повеждат в горните касове на Школата в други тела и нощните беседи от 1 и 3 ч. за класовете, по-горни и от Специалния.)  

На второ място след импровизациите на Слово идва изкуството на НАИЗУСТЕНИТЕ мисли и текстове, произнасяни и от артисти, и от всеки жераещ, пак по обявено място, по списък или по жребий.

Следващо по словосила е ХУДОЖЕСВЕНОТО четене, но и то е по-силно от написаното. Особено при уговорки да се чете едновременно от повече хора от първата секунда на ЕДИН И СЪЩ ЧАС, по универсално или локално време. През четирите седмици също има четири метода на четене – сам мъж по жребий чете цяла беседа само през първата сряда, първия четвъртък или първия петък СЛЕД НОВОЛУНИЕ. След първа четвърт чете СЕСТРА, след пълнолуние – ДЕТЕ, след последна четвърт се чете последователно ОТ МНОГО ХОРА, абзац след абзац. Щом като мозъкът на човека излъчва колкото 150 мощни радиостанции, ясно е колко по-ефективно и евтино или напълно безплатно е ЗВУКОВОТО разпространение на Словото.

В този случай са полезни и аудиозаписите, които също са по-силни от всяко ръкописно и даже краснописно Слово. Похвални са и телевизионните емисии и радиостанциите за Слово Божие. Казваме „по силни”, понеже в случая говорим за СИЛНИТЕ токове на Словото, които произлизат от Отца и се активират чрез гласа. Обаче писането генерира СЛАБИТЕ токове, които УПРАВЛЯВАТ силните, и строи една особена нова вселена, отговаряща на Царството Божие НА ЗЕМЯТА. Казано е „Както на Небето, така и на Земята”, а това визира строежа на МЮОННОТО тяло на съществата с искра от Бога. Главна роля за това има ръката и нейната виртуозност в писане, музика, изкуство, профилактика, лечение и пр. Изкуствто на милването е преди и над всички тях, понеже не иска външен инструмент, а ръката действа напълно контактно и екологично.

Има и визуални, сценични, и интерактивти форми за обработка, представяне и разространение на Словото.

6.От голямо значение, като важен предмет в Школата следобед и вечер в меркуриев астрологически час, са РАЗГОВОРИТЕ ВЪРХУ СЛОВОТО. Като пример, може да погледнете в http://toyonus.com/…/02.Audiorazgovori%20varhu%20izbrani%2…/. Много братства и групи само ЧЕТАТ Слово без обсъждания, но това е за СУТРЕШНИТЕ четения.

7. Следващи задачи за съхранение и разространение на важни текстове по всички тия начини е мъдростта и Словото, идващи през ДРУГИ източници. Има различни „тръби” и „чучури” на Знанието, Мъдростта и Словото отпреди 1897 г. и след 1944 г., които имат различни ценители и последователи. Първият предмет е изучаване на свещените писания на народите, но в нередактиран вид, като се имат предвид оригиналите им в Акаша, а където няма достъп до тях – академичните им издания на земята. Вторият час е за ИНОВАТИВНИТЕ импровизации на Мъдрост и Слово, съвременните. В нашия случай, едни предпочитат холизациите на Елма, които не само преписват по различни начини, но правят към тях и предметни и тълковни реници, конспекти, резюмета, анотации и др.; желателен е и фреквентен (честотен) речник и тезаурус; има и енцикопедии по тези, антитези и синтези ( http://toyonus.com/…/05.Izbrani%20misli%20ot%20besedite%20…/ ), и пр.

Една от конкретните задачи е синтезиране на източниците за случките в братството и по света във връзка с Учителя до края на 1944 г.. Има вече достатъчно книги със спомени, ценен източник са и сините томове за Изгрева, но една приятелка ги чете със съзнателната цел да извлече от тях само вярното и божественото, елиминирайки неверните сведения и негативните емоции. Авторското право в света е важно, но има и ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ИСТИНАТА, ПРЕД УЧИТЕЛЯ. Голяма част от публикуваните там спомени СМЕ ГИ СЛУШАЛИ ОТ СЪЩИТЕ ХОРА АВТЕНТИЧНО, затова истината трябва да се възстанови на всяка цена и да се изхвърлят лъжите, измислиците, пошлостите, нападките и продуктите на българското окултно его.

8. Знаещите добре чужди езици се занимават и с ПРЕВОДИ на Словото. Имаме и варианти в интернет на руски, английски, френски, македонски, хърватски и др., на които може да се сътрудничи.

СЛЕДВАЩИТЕ НАЧИНИ ЗА РАБОТА СЪС СЛОВОТО не са обект на настоящото изложение, но трябва до се знае, че Слово без Дело и живот е като човек без крайници. За формите на Делото и Братския живот може да се узнае само чрез горещ импулс за ЛИЧНО участие в тях и за живот в братска комуна поне 25 години. Това не е насъщна храна за хората, които имат ДРУГИ предпочитания. Тук важат поне два примера: 1.За кандидата за ученик, който след дълги търсения най-после открил високо в Хималаите любим гуру и го помолил да му стане ученик. Гуруто му натиснал главата под водата и я държал там достатъчно, за да почне кандидатът за се задушава без въздух. Като го пуснал, му казал: „Е, когато нуждата ти да бъдеш ученик, и то точно при мене, стане тъй силна, както сега ти имаше вужда от въздух, ТОГАВА ела. Ако имаш нужда от нещо друго и някой друг, втори път не идвай тука. 2.За гуруто, който тича по сто километра на ден и не говори нищо. Всеки ден той преспива на ново място, неизвестно никому. Ако някой може да тича след него поне един месец и не изостане, гуруто може да го приеме, да му каже тайна, която да го излекува и подмлади, да спаси душата му, да скита с него и из вселените. За други срокът е три месеца, за трети – година тичане след него. В Школата на Беинса Дуно това „тичане” е от друг вид, много по-сложно, и е със срок минимум 25 години, при това С ПРИСЪСТВЕНИ занятия. Има и ЗАДОЧНИ, но само за любопитните; вярващите и оглашените; за последователите от Неделния и Общия клас.

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=9&book=1

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=261&book=9

 

 

22.01.2020 г.  17,30 ч.

 

МОЖЕ ДА ИЗГЛЕЖДА САМО КАТО ПРИРОДНА КАРТИНА, обаче кои са божествените върхове в съзнанието ни и по пътя на душата ни? Къде сме си избрали да се изкачваме?

УЧИТЕЛЯТ: „ОСОБЕНА е тази светлина! Тя ще дойде сама по себе си, а от вас се изисква само да се качите на някой висок планински връх, и там да чакате. Нали знаете, че слънцето огрява първо върховете на планините, а ПОСЛЕ долините? По същия начин и тази светлина ще огрее първо върховете на вашето съзнание, а после долините му. От вас се изискват усилия, докато се качите на високия божествен връх, дето светлината идва най-рано. В долините и в равнините тази светлина дохожда по-късно. Следователно, когато се запитате какви преимущества дава окултната школа на учениците си, ще знаете, че тя им посочва правия път към възкачване на високите божествени върхове, които първи се осветяват от божествените лъчи на изгряващото слънце.”

(1922.07.05м.Положителни и отрицателни сили.ПВЖ.1922.89)

 

 

22.01.2020 г.  11,15 ч.

 

ТАЙНАТА ОБИТЕЛ, ТАЙНАТА СТАИЧКА. Не всеки знае, че за ученик в Специалния клас се приема само този, който има някъде тайна обител високо в планините или тайна стаичка в града, неизвестна абсолютно никому.

УЧИТЕЛЯТ: „За да преминете от този в онзи свят, изисква се абсолютна тишина без никакви смущения, никакви безпокойствия. ПЪЛНА хармония се изисква за това! За да се направи един опит за влизане в божествения свят, изисква се чиста аура наоколо, АБСОЛЮТНА ХАРМОНИЯ И ТИШИНА. Тази обстановка трябва да се продължи най-малко един-два часа – нещо, което е невъзможно в градовете. Този опит е невъзможен даже и в Чамкория, дето сме сега. Това е възможно на някое високо, уединено планинско място. Ако опитът трябва да се направи в София, например, изисква се специална стая, заградена със здрава, чиста, хармонична аура. В тази стая чужд, външен крак не трябва да влиза. Изобщо, никой не трябва да подозира за съществуването на тази стая. Обаче засега това е невъзможно, няма готови хора. Който не е подготвен за опита, няма да има желание да пристъпи към тази стая. Ученикът обаче ще се стреми да влезе вътре, както пчелата се стреми към ароматния цвят. Учениците трябва да работят, да създадат хармонична аура в своята стая, за да бъдат опитите им успешни.” (1922.07.05м. Положителни и отрицателни сили.ПВЖ.1922.87-88)

ИЗИСКВАНЕТО, ЗА ДА МОЖЕ НЯКОИ ХОРА ДА СЕ ИЗЛЪЧВАТ В ДРУГИЯ СВЯТ НОЩЕМ И ДА ВЪЗЛИЗАТ В ШКОЛАТА, да участват в космическите полети, е да бъдат в стая, не по-голяма от 10 кв. м. Колко може да струва направата на такава стая – дори не собствена, ако нямаме пари, а оборотна за сам по жребий? Колко сме давали и даваме и до днес за жилище под наем годишно? – Различно: 3000, 5000, 10 000 лева. За 10 години? – от 30 до 100 хиляди лева. За 30 години и повече, както някои от нас? – От 90 хиляди лева нагоре. Толкова ли е трудно да се направи поне една малка стаичка от 10 квадрата някъде за 90 хиляди лева, та дори и оборотна, за да се спасяваме периодично от оглупяването, състаряването и обезобразяването? Ами сглобяема шатричка за един човек? Ако 100 хиляди лева са малко, то, като събрат 10 души 1 милион лева, вместо да ги дават за наеми, и се спасяват в нея по ред и по жребий, няма ли да се подмладят значително, дори да им се падне самота само три пъти в месеца?

ОСИЯНИЕ ЗА ТИШИНАТА:

http://neobyatnotogovori.com/index.php?idpub=418&book=13

 

 

22.01.2020 г.  6,51 ч.

 

НА ПÒКАЗ. И в другия, и в този свят има чудовищно горделиви мистици с високо мнение за себе си. Те с охота го демонстрират пред хората, но инстинктивно крият от Бога мислите си. Обаче Бог вижда всичко като на длан. Пред хората те минават за най-духовните, и най-умните, не признават никого над себе си и на думи, и в мислите си, но пред Бога са най-глупавите.

УЧИТЕЛЯТ: „След това ще влезете в божествения свят, дето ще изложите всичките си мисли НА ПОКАЗ. Напредналите същества от този свят ще направят своите бележки върху изложените от вас мисли. Умните хора правят всеки ден по едно изложение, обикновените хора правят по едно изложение в седмицата, а глупавите - по едно изложение в годината. Когато се казва, че човек трябва да бъде изложен на критика, това подразбира изложение на неговите мисли в божествения свят, дето разумни същества ще се произнасят за тях, а той ще следи, ще наблюдава всичко и ще вижда погрешките на онова, което някога е създал.“ (1922.07.05м.Положителни и отрицателни сили.ПВЖ.1922.87)

ПОЗНАВАМЕ ХОРА С ТАКОВА ВИСОКО САМОМНЕНИЕ, че с охота разкриват на показ връзката си с Бога и Учителя, но не се покайват, не изповядват пред Него горделивостта си нито веднъж през целия си живот, камо ли веднъж годишно или на десет години. Ето, сам Христос – Учителят на всички Учители - се смири и се подложи смирено да бъде кръстен от един обикновен светец или праведник, а гърбавият роб Абу Бекир изчезна от града завинаги, казвайки: „Аллах, Аллах, човешко ухо разбра за приятелството ми с Тебе, аз нямам повече работа тука!”

Затова, именно, и презряният клоун Памфалон изуми горделивия "светец" Ермий с необикновената си божествена красота, когато една вечер изми боичките от лицето си. Понеже кротостта и смирението правят децата на Бога по-хубави и прелестни от всички поради липсата на самочувствие, а горделивите се блъскат безпомощно в оградата пред божествения свят, изписваща с черни букви най-големия им грях: САМОМНЕНИЕ.

 

 

 

23.01.2020 г.  22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие сте дошли в Школата с известни предубеждения – мислите, че знаете нещо. Вън от Школата знаете много, но вътре в Школата нищо не знаете! С туй твърдение казвам: вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезете в една фабрика при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо – той ще ви третира като дете, а вие ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория - от химия нищо не разбирате. Може да сте философ и да мислите, че и химията знаете – не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете. И в ШКОЛАТА ще имате същия проблем.” (1922.07.07о.Трите основни закона.ТРЖ.1996.ББ.307-308)

БЕЗКОМПРОМИСНИЯТ СТИЛ НА СЛОВОТО НА СЕДМО ЧИСЛО и при друго наличие на 7. Тогава Учителят е пределно строг и не цепи басма никому. В случая и дневната вибрация е строга: На тази дата (7.07.1922) и месецът е 7. Слънцето е в съвпад с Плутон: абсолютно доминиране на Волята Божия и Бялото Братство над всичко. Квадратира Юпитер – светското самомнение и самочувствие, - а полуквадратът му към асцендент Лъв дава строгост „в прав текст”, „изкъсо” по отношение на индивидуалистите и горделивите. В същото време Слънцето тригонира, т.е. толерира само Уран: Школата, смирението, дисциплината, Ученичеството. Луна опозиция Меркурий – полива със студена вода „много умните”, интелектуалците… Меркурий квадратира Сатурн: остра критика към тия, които се мислят за печени и самоутвърдени и постоянно осъждат. Венера в същия миг квадратира МС – присмива се на изявените в света и прави още два полуквадрата. Марс квадратира Уран (непослушните в училище - за ухото и навън!); Юпитер и Сатурн в същото време квадратират Плутон. Оста на Съдбата (Лунните възли) мъмри едновременно асцендента и десцендента и квадратира Плутон, който е атакуван и от Асцендента. Това е общата картина на пръв поглед само по транзити, няма време за дирекции, прогресии и пр. Ако имахме фреквентна лексическа, логическа и стилистическа астропрограма, тя при всички случаи 100% би доказала И ТОЗИ тесен синхрон между Космоса и Словото на Учителя.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Сега вие влизате в Школата и мислите, че Господ ще ви посвети и ще ви научи… - Който не учи, Господ не го научава. Тук, в Школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? Някои са влезли в Школата, за да придобият всичко с МАЛКО труд, но аз ЩЕ ОЧИСТЯ Школата! Аз не искам ученици, които не се учат – които не се учат, нямам нужда от тях! Отвън има много работи, но тук не си губете времето, грехота е. Вие ще паднете в изкушение да си представяте, че се учите, и след туй ще дойде лицемерието - ще се лъжете. Моля, бъдете откровени, оправете се! Нека останат ДЕСЕТ души, но които ще учат; ако те останат и не се оправят, И ТЯХ не искам тогава! Онези, които мислят, че много знаят, да си излязат - нямам нужда от тях. И тези, които много знаят да критикуват, моля да си излязат - няма защо да се занимавам с тях. В Школата ще останат само онези, за които е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.”

ОЩЕ НЕЩО – ЗА ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА. Всички сме свидетели на триумфа на най-начетените, най-умните, най-духовните, най-мъдрите и авторитетни светила на България и Братството, на духовната наука, духовните общества. Пред очите ни са куп преродени велики учени, мъченици, будители, апостоли, реформатори, таланти, майстори, виртуози, гении, светци, мистици, окултисти, посветени, адепти и пр. - ПРОРОЧЕСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА! Това може само да ни радва. Обаче остава една питанка: колцина от тях схващат, че Учителят никога не си е отивал, че Школата не е прекъсвала работата си нито за миг и че освен изявите в света, смирението изисква понякога да седим и на чиновете? Екстровертите измежду тях имат едно ИЗВИНЕНИЕ: слепи са за това. Скоростните тежкотонажни самочувствия тресат духовния терен на България и света КАКТО НИКОГА, и това е прекрасно - такова нещо още НИКОГА НЕ Е ИМАЛО В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО тъй масово и на такова ниво; голяма част от тежковозите са С ПОКРИТИЕ. Те ще оставят много плод за човечеството за векове, понеже в повечето от тях са вселени висши същества и затова епохата на материализма и атеизма рухна завинаги и безвъзвратно. Остатъчната човешка смет вече се изтича бурно в канала.

 

Питанката обаче си остава: колцина от авторитетите днес възлизат нощем при Учителя в Школата и разпознават работниците Му на Земята?23.01.2020 г.  22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие сте дошли в Школата с известни предубеждения – мислите, че знаете нещо. Вън от Школата знаете много, но вътре в Школата нищо не знаете! С туй твърдение казвам: вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезете в една фабрика при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо – той ще ви третира като дете, а вие ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория - от химия нищо не разбирате. Може да сте философ и да мислите, че и химията знаете – не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете. И в ШКОЛАТА ще имате същия проблем.” (1922.07.07о.Трите основни закона.ТРЖ.1996.ББ.307-308)

БЕЗКОМПРОМИСНИЯТ СТИЛ НА СЛОВОТО НА СЕДМО ЧИСЛО и при друго наличие на 7. Тогава Учителят е пределно строг и не цепи басма никому. В случая и дневната вибрация е строга: На тази дата (7.07.1922) и месецът е 7. Слънцето е в съвпад с Плутон: абсолютно доминиране на Волята Божия и Бялото Братство над всичко. Квадратира Юпитер – светското самомнение и самочувствие, - а полуквадратът му към асцендент Лъв дава строгост „в прав текст”, „изкъсо” по отношение на индивидуалистите и горделивите. В същото време Слънцето тригонира, т.е. толерира само Уран: Школата, смирението, дисциплината, Ученичеството. Луна опозиция Меркурий – полива със студена вода „много умните”, интелектуалците… Меркурий квадратира Сатурн: остра критика към тия, които се мислят за печени и самоутвърдени и постоянно осъждат. Венера в същия миг квадратира МС – присмива се на изявените в света и прави още два полуквадрата. Марс квадратира Уран (непослушните в училище - за ухото и навън!); Юпитер и Сатурн в същото време квадратират Плутон. Оста на Съдбата (Лунните възли) мъмри едновременно асцендента и десцендента и квадратира Плутон, който е атакуван и от Асцендента. Това е общата картина на пръв поглед само по транзити, няма време за дирекции, прогресии и пр. Ако имахме фреквентна лексическа, логическа и стилистическа астропрограма, тя при всички случаи 100% би доказала И ТОЗИ тесен синхрон между Космоса и Словото на Учителя.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Сега вие влизате в Школата и мислите, че Господ ще ви посвети и ще ви научи… - Който не учи, Господ не го научава. Тук, в Школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? Някои са влезли в Школата, за да придобият всичко с МАЛКО труд, но аз ЩЕ ОЧИСТЯ Школата! Аз не искам ученици, които не се учат – които не се учат, нямам нужда от тях! Отвън има много работи, но тук не си губете времето, грехота е. Вие ще паднете в изкушение да си представяте, че се учите, и след туй ще дойде лицемерието - ще се лъжете. Моля, бъдете откровени, оправете се! Нека останат ДЕСЕТ души, но които ще учат; ако те останат и не се оправят, И ТЯХ не искам тогава! Онези, които мислят, че много знаят, да си излязат - нямам нужда от тях. И тези, които много знаят да критикуват, моля да си излязат - няма защо да се занимавам с тях. В Школата ще останат само онези, за които е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.”

ОЩЕ НЕЩО – ЗА ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА. Всички сме свидетели на триумфа на най-начетените, най-умните, най-духовните, най-мъдрите и авторитетни светила на България и Братството, на духовната наука, духовните общества. Пред очите ни са куп преродени велики учени, мъченици, будители, апостоли, реформатори, таланти, майстори, виртуози, гении, светци, мистици, окултисти, посветени, адепти и пр. - ПРОРОЧЕСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА! Това може само да ни радва. Обаче остава една питанка: колцина от тях схващат, че Учителят никога не си е отивал, че Школата не е прекъсвала работата си нито за миг и че освен изявите в света, смирението изисква понякога да седим и на чиновете? Екстровертите измежду тях имат едно ИЗВИНЕНИЕ: слепи са за това. Скоростните тежкотонажни самочувствия тресат духовния терен на България и света КАКТО НИКОГА, и това е прекрасно - такова нещо още НИКОГА НЕ Е ИМАЛО В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО тъй масово и на такова ниво; голяма част от тежковозите са С ПОКРИТИЕ. Те ще оставят много плод за човечеството за векове, понеже в повечето от тях са вселени висши същества и затова епохата на материализма и атеизма рухна завинаги и безвъзвратно. Остатъчната човешка смет вече се изтича бурно в канала.

Питанката обаче си остава: колцина от авторитетите днес възлизат нощем при Учителя в Школата и разпознават работниците Му на Земята?23.01.2020 г.  22,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие сте дошли в Школата с известни предубеждения – мислите, че знаете нещо. Вън от Школата знаете много, но вътре в Школата нищо не знаете! С туй твърдение казвам: вие може да сте свършили университет, може да знаете по философия много нещо, но ако влезете в една фабрика при някой техник, изведнъж ще се намерите в чудо – той ще ви третира като дете, а вие ще внимавате. Влизате в някоя лаборатория - от химия нищо не разбирате. Може да сте философ и да мислите, че и химията знаете – не, ще признаете в себе си последния факт, че не знаете. Като влезете в политехниката, и там ще признаете, че нищо не знаете. И в ШКОЛАТА ще имате същия проблем.” (1922.07.07о.Трите основни закона.ТРЖ.1996.ББ.307-308)

БЕЗКОМПРОМИСНИЯТ СТИЛ НА СЛОВОТО НА СЕДМО ЧИСЛО и при друго наличие на 7. Тогава Учителят е пределно строг и не цепи басма никому. В случая и дневната вибрация е строга: На тази дата (7.07.1922) и месецът е 7. Слънцето е в съвпад с Плутон: абсолютно доминиране на Волята Божия и Бялото Братство над всичко. Квадратира Юпитер – светското самомнение и самочувствие, - а полуквадратът му към асцендент Лъв дава строгост „в прав текст”, „изкъсо” по отношение на индивидуалистите и горделивите. В същото време Слънцето тригонира, т.е. толерира само Уран: Школата, смирението, дисциплината, Ученичеството. Луна опозиция Меркурий – полива със студена вода „много умните”, интелектуалците… Меркурий квадратира Сатурн: остра критика към тия, които се мислят за печени и самоутвърдени и постоянно осъждат. Венера в същия миг квадратира МС – присмива се на изявените в света и прави още два полуквадрата. Марс квадратира Уран (непослушните в училище - за ухото и навън!); Юпитер и Сатурн в същото време квадратират Плутон. Оста на Съдбата (Лунните възли) мъмри едновременно асцендента и десцендента и квадратира Плутон, който е атакуван и от Асцендента. Това е общата картина на пръв поглед само по транзити, няма време за дирекции, прогресии и пр. Ако имахме фреквентна лексическа, логическа и стилистическа астропрограма, тя при всички случаи 100% би доказала И ТОЗИ тесен синхрон между Космоса и Словото на Учителя.

БЕСЕДАТА ПРОДЪЛЖАВА: „Сега вие влизате в Школата и мислите, че Господ ще ви посвети и ще ви научи… - Който не учи, Господ не го научава. Тук, в Школата, ще се стегнете да работите, разбирате ли? Някои са влезли в Школата, за да придобият всичко с МАЛКО труд, но аз ЩЕ ОЧИСТЯ Школата! Аз не искам ученици, които не се учат – които не се учат, нямам нужда от тях! Отвън има много работи, но тук не си губете времето, грехота е. Вие ще паднете в изкушение да си представяте, че се учите, и след туй ще дойде лицемерието - ще се лъжете. Моля, бъдете откровени, оправете се! Нека останат ДЕСЕТ души, но които ще учат; ако те останат и не се оправят, И ТЯХ не искам тогава! Онези, които мислят, че много знаят, да си излязат - нямам нужда от тях. И тези, които много знаят да критикуват, моля да си излязат - няма защо да се занимавам с тях. В Школата ще останат само онези, за които е казано в Писанието: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие.”

ОЩЕ НЕЩО – ЗА ДНЕШНИТЕ ВРЕМЕНА. Всички сме свидетели на триумфа на най-начетените, най-умните, най-духовните, най-мъдрите и авторитетни светила на България и Братството, на духовната наука, духовните общества. Пред очите ни са куп преродени велики учени, мъченици, будители, апостоли, реформатори, таланти, майстори, виртуози, гении, светци, мистици, окултисти, посветени, адепти и пр. - ПРОРОЧЕСТВОТО НА УЧИТЕЛЯ СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА! Това може само да ни радва. Обаче остава една питанка: колцина от тях схващат, че Учителят никога не си е отивал, че Школата не е прекъсвала работата си нито за миг и че освен изявите в света, смирението изисква понякога да седим и на чиновете? Екстровертите измежду тях имат едно ИЗВИНЕНИЕ: слепи са за това. Скоростните тежкотонажни самочувствия тресат духовния терен на България и света КАКТО НИКОГА, и това е прекрасно - такова нещо още НИКОГА НЕ Е ИМАЛО В ИСТОРИЯТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО тъй масово и на такова ниво; голяма част от тежковозите са С ПОКРИТИЕ. Те ще оставят много плод за човечеството за векове, понеже в повечето от тях са вселени висши същества и затова епохата на материализма и атеизма рухна завинаги и безвъзвратно. Остатъчната човешка смет вече се изтича бурно в канала.

Питанката обаче си остава: колцина от авторитетите днес възлизат нощем при Учителя в Школата и разпознават работниците Му на Земята?

 

 

 

23.01.2020 г.  15,52 ч.

 

СЛАГА СЕ ТУК ТОВА ОТНОВО СЛЕД ПОЧТИ 2 ГОДИНИ, за да се огледат желаещите за нови ентусиасти. Добре е настоящият профил да се дублира в различни страни по света, ако се намерят идейни преводачи от български език. Започнало е с основно име Vatan не поради псевдонима на една личност, но защото това е името на древния език на Посветените в цялата вселена. На базата на https://www.facebook.com/GrigoriyVatan, ето какво е направено досега:

https://www.facebook.com/profile.php?id=100012119714990

 

https://www.facebook.com/AUMerica-243603826502452/

 

 

 

23.01.2020 г.  15,33 ч.

 

Лицето на руския профил може да се промени основно.

 

 

23.01.2020 г.  11,00 ч.

 

https://www.youtube.com/watch?v=mYeCNzq0pbM&feature=share&fbclid=IwAR12ntvE7sOXab_DEbnN4sJsO8I8mLbXn3PE49Nnc3_8zvjNx70bdZVMaqs

 

„ОСЪДЕНИ ДУШИ”… За такива даже и до днес романът на Димитър Димов и изпълнението на Лили са нещо „плебейско и астрално” - те отдавна са над чувствата и желанията… НА ИЗГРЕВА ИМАШЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО МОЩНИ АДЕПТИ, които цял живот поддържаха молитвите и формулите като основен метод в Учението, а са присъствали лично десетки години на беседите - и сякаш нищо друго не са чули. Осъществяват „redirect” – пренасочване. А Учителят нееднократно казва: „Аз, като говоря нещо, то ВАЖИ!”

УЧИТЕЛЯТ: „Сега, в Школата тук, не е място нито за молитви, нито за разсъждения, а за УЧЕНЕ.” (1922.07.07о.трите основни закона.ТРЖ. 1996.ББ.307)

„По какво се отличава /истински/ набожният? - Той чете само една молитва и свършва. А пък глупавият чете много молитви.”( 31 януари 1943, „Любов без закон”)

„Казвате: „Много дълго се молих, но отговор не получих.“ - Каже ли човек така, аз разбирам вече доколко умен е бил той. НЯМА ЗАЩО ДА СЕ МОЛИ ЧОВЕК ТОЛКОВА МНОГО ВРЕМЕ. КАТО СЕ ПОМОЛИ ИСКРЕНО, НЕКА ПРЕКРАТИ МОЛИТВАТА СИ И ДА ЧАКА ОТГОВОР. Понякога човек не трябва да се моли, не трябва да смущава Божественото Съзнание. Защо? - Защото /…/ Бог е зает с нещо и молитвите няма да стигнат до него. ИСТИНСКАТА, ДЪЛБОКАТА МОЛИТВА ПОДРАЗБИРА ЕДИН КРАТЪК МОМЕНТ. Този момент обаче продължава дълго време. Той е като божествения лъч, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за векове и хилядолетия. Затова, ако човек иска по-скоро да получи отговор, МОЛИТВАТА МУ ТРЯБВА ДА БЪДЕ КРАТКА, ясна, чиста и интензивна. Сега вие се молите на Бога, песни му пеете, но какви са резултатите от вашите усилия? Ако живеете със старите възгледи, никакви молитви няма да ви помогнат! Похлопа ли хлябът на вратата ви, ПРЕКРАТЕТЕ МОЛИТВАТА СИ, станете, отворете му, поканете го най-учтиво в стаята си и започнете да му слугувате. ”(22 септември 1929, „Духовното у човека”)

„Ти от сутрин до вечер се молиш, разклащаш само въздуха, но нищо не си допринесъл с молитвата си. Ти още нищо не си научил! Ти не си се научил още да обичаш Господа. /…/ Ти се молиш цял ден, искаш да ти помогне Господ, а ти не помагаш никому. ПОМОЩ ЗА ПОМОЩ ВЪРВИ И ЛЮБОВ ЗА ЛЮБОВ! Всеки иска да се подигне. - Ти не можеш да се повдигнеш, докато не повдигнеш ближния си.”(14.IV.1940, „Дървото на живота”)

„Има вярващи хора, които постоянно си служат със стари „парчета”, както музикантите. Старите молитви нищо не допринасят. От две хиляди години все „Отче наш” се чете - и работите пак не вървят.”(26 януари 1936, „Ти кой си?”)

„Който мисли, че само с молитви ще се спаси, той е на крив път.”(25 декември 1932, „Разбрано добро и неразбрано зло”)

„Еднообразието убива човешкия дух, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човека да повтаря едно и също нещо много пъти. Един калугер се оплаквал от еднообразието на своя живот. Той казвал, че му дотегнало всеки ден да прави една и съща работа: да кади с тамян, да чете едни и същи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръстите на ръцете му и коленете му хванали мазоли от поклони. Кръстът го заболял, виждал се в чудо какво да прави. Наистина, страшно е положението на човек, който живее в еднообразието! Той сам трябва да търси начин да влезе в разнообразието на живота, т.е. да влезе в контакт с красотата. Разумният човек сам разнообразява живота си. Той внася разнообразие и в яденето, и в обличането, и в четенето, и в отношенията си към хората.”(15 декември 1935, „Коприненият конец”)

„Ако ти не знаешъ какъ да пазишъ топлината, която внася въ твоето сърдце Божиитѣ блага, ти всѣкога ще бѫдешъ недоволенъ. Божествената топлина внася Божиитѣ блага. Ти може да четешъ молитви колкото искашъ, /но/ молитва, която не носи сила, не е молитва.”(28 май, 1941, „Две състояния”)

„Тщеславният се проявява по един начин, а горделивият – по друг. Ако е религиозен, тщеславният разправя за силата на своята вяра, за успехите в живота си. Тщеславният постоянно говори за своите опитности. Горделивият е повече мълчалив. Ако е религиозен, и той се моли, но нищо не говори за своята вяра и за резултата от своята молитва. Срещат се двама религиозни – не се разбират. И двамата се молят, но молитвите им не дават добри резултати. Единият казва, че молитвата му е по-сърдечна, по-вдъхновена от тази на другия. Питам го: щом молитвата ти е вдъхновена, можа ли да вдигнеш болния от леглото му? Страшно е, ако изгубите любовта, силата, красотата, истината! Тогава ставате старци и за нищо неспособни. Някой казва, че от „любов” главата му побеляла и от молитви очите му изтекли… /…/ Радвайте се на знанието! Радвайте се на свободата! Радвайте се и на младостта, и на старостта. Радвайте се на любовта във всичките ѝ форми и прояви. Радвайте се на любовта в растенията, в животните и в хората. Тя е една и съща навсякъде.”(29 септември 1935, „ Развълнуваното море”)

„Религиозният, ако е тщеславен, той изведнъж ще каже как се е молил, как му е отговорил Господ. Навсякъде ще почне да разправя: „Едно време, жена ми като беше болна и аз като се помолих, веднага…. И като имах един болен приятел…“ – като се помолил, уху, изведнъж оздравял! Горделивият-религиозен, и той си има начин. И ТОЙ се моли – гледа нагоре, повдига си очите, казва: „Тия работи не ги разбирате вие….” Когато /трябва да се каже/ нещо добро за един човек, мълчим - ние сме горделиви, много на тънко горделиви сме... Искаш да му дадеш „цена”, „оценка”. Доброто не можем да го кажем. А когато дойде за лошото, да го кажеш – ехее, пфуу! Като да кажеш нещо лошо за някой човек, веднага ще го кажеш! Защото гордостта, не мислете, че е едно нормално състояние. Аз съм казвал други път: англичанинът, той се хвали, казва: „I am proud“ – „Горделив съм“. Имам, казва, горделива плът (Някой голям цирей излезнал - не се лекува… Ако кажа: „Аз не се интересувам за възгледите на хората“, то е ГОРДОСТ. Ако кажа: „Знаете ли кой съм аз?“ - туй е ТЩЕСЛАВИЕ.” (29.IX.1935, „Буря голяма. Горделивият и тщеславният”)

„ Ако е до старите молитви, вие се молите повече от мене… В какво седи молитвата? - Ти не можеш да се молиш, ако в даден случай не си готов ДА ЖЕРТВАШ ВСИЧКО. Бог е създал света от Себе си, дал е ВСИЧКИ възможности. В ума на Бога седи ВСИЧКИ ХОРА ДА БЪДАТ ЩАСТЛИВИ. Той ТОВА иска. Но за да бъдат хората щастливи, трябва да бъдат СВОБОДНИ. ДОБРОВОЛНО трябва да приемат щастието.”(10.ХII.1941, „Нов живот на пеперуда”)

„Може да се разчита на обещанието само на онзи човек, у когото Божественото се е пробудило. Той е готов на всякакви услуги, на всички жертви. Молитвата на този човек всякога се чува. Някой казва, че с часове се моли на Бога, но не получава отговор на молитвата си. – ИСТИНСКАТА МОЛИТВА НЕ СЕ ЗАКЛЮЧАВА В МНОГО МОЛИТВИ И В МНОГО ЧАСОВЕ. Важно е какво е СЪДЪРЖАНИЕТО на молитвата.”(4 юли 1928, „Началото на добродетелта”)

„Правата мисъл е в това да кажем: „Дето е Духът Господен, там е СВОБОДА“. ТОВА е казал Бог! Без свобода, любовта не може да се прояви. Няколко души се молят заедно на Господа, но един от тях сгреши нещо в молитвата, а друг го бутне, че направил една малка погрешка. - Това вече не е молитва, това не е свобода, това е актьорство! Да се мушкате, да се сбутвате, когато сте изправени пред Господа, това не е молитва. Долу тия маски! /И говедарите с остѐните по време на паневритмия… - б.с./ Когато хората се събират на общи молитви, и тук се виждат две страни – добра и лоша. Защо? – Защото хората не са на един и същ уровен на развитие, за да става правилна обмяна на техните магнетически сили. Понеже във всички хора преобладава духът на свободата, а нямат еднакви възгледи, вследствие на това между тях се раждат ред спорове и недоразумения. Когато Божественият Дух влезе между две души, Той веднага ще въдвори мир и взаимно разбиране помежду им. Когато единият говори, другият ще слуша с голямо внимание и ще изпитва удоволствие от говора на своя събеседник. Ако тия двама души не са в мир помежду си, те ще се отегчават един от друг и всеки от тях ще казва на другия: „Ти ли ще ме учиш сега? Нямам време да слушам твоите глупости!“ Това показва, че Духът не е между тях. /…/ Първото нещо, което се изисква от всички, е да си отдаваме тази свобода, да имаме търпение да се изслушваме. Когато някой говори, да считаме, че БОГ говори. В какво се заключава религията, с която искаме да служим на Бога? . Христос казва: „Гладен бях, и не ме нахранихте; жаден бях, и не ме напоихте; страдащ бях, и не ме прибрахте; гол бях, и не ме облякохте; болен бях, в тъмница бях, и не ме посетихте“. Ето, затова именно Господ ще съди света! Ако не изпълните това, за което Христос говори, и по десет пъти на ден да се молите като фарисеите по улиците, нищо няма да постигнете. Вие ще приличате на онази домакиня, която цяла сутрин се молила, вследствие на което яденето прегоряло. Какво е постигнала с тази дълга молитва? – Нищо не е постигнала! Такава молитва прилича на пиянството. Има физическо пиянство, има и психическо пиянство. Знаете ли какво представя психическото пиянство? - Това не е религия! /…/ Казвам: като се съберете втори път на молитвено събрание, от „телеграмите” ви ще се види дали е имало мушкания между вас. Ако е имало мушкания, ще знаете, че Господ не иска такива събрания! За да бъдат молитвите ви приети от Бога, ще ви дам следния метод: като срещнете някоя скръбна, обременена душа, помолете се заедно с нея на Бога; като срещнете някой беден, помогнете му с колкото и с каквото можете. Молитвата не подразбира само четене на молитви, пеене и свирене.”( 23 август 1915, „Свобода на Духа”)

„Е, кой от вас не се е молил и не е просил, колко хиляди молитви вие сте изпратили досега на Господа и всеки ден правите същото?/…/ . И Давидовите псалми досега милиони, милиони пъти сте прочели! Не е лошо, добро е всичко това, но еднообразните неща хипнотизират, а разнообразните неща оживяват, карат хората да мислят. Съвременният религиозен живот е еднообразен. Туй еднообразие е убило умовете на хората, те за нищо не са способни. И, следователно, най-първо ние трябва да се освободим от еднообразието в живота.”(18 юни 1922, „Ако пребъдете в Мене”)

„Има молитви низходящи, има молитви възходящи. Има молитва, която може да те приближи при Бога. Ще се молиш, някой път да се приближиш при Бога,; ще се молиш, някой път да се отдалечиш от Бога. Отдалечаването е да ида да работя, да ОПИТАМ тази идея, да извадя една ОПИТНОСТ. После пак се приближа при Господа. Няма да бъда на същото място, дето ми е предадена лекцията. Пак ще се приближа, пак ще се отдалеча. В туй приближаване и отдалечаване ти ОБИКАЛЯШ, то е движение в кръг. Всякога от най-малката частица на този кръг ще възприемеш нещо. КАТО ОБИЧАТЕ НЯКОЙ ЧОВЕК, ВИЕ ИСКАТЕ ДА ГО ДЪРЖИТЕ ОКОЛО СЕБЕ СИ. АКО ГОСПОД БИ ВИ ПОЗВОЛИЛ, ВИЕ ЩЕ РАЗВАЛИТЕ ЦЕЛИЯТ СВЯТ! Ако хората само за едно мигновение биха се спрели, цяла една катастрофа би станала! Благодарение, че има едно ДВИЖЕНИЕ, всички се движите - и в туй движение е вашето спасение.”(14 декември, 1938, „Път и постижение”)

„Да си на колене, това не показва, че сърцето ти е обърнато към Бога. Господ не се трогва от такива молитви. Единствено, което го засяга, то е човешкото СЪРЦЕ. Ще имаш едно човешко сърце благородно, обърнато нагоре! /А другите/ аз ги виждам”: от памтивека са чели молитви - и са все в гробищата. Лечение без любов не е лечение. Учение без мъдрост не е учение. Свобода без истина не е свобода. Някой казва: „Аз съм жив…“ - Живот без любов не е живот! Живот без любов и мъдрост не е живот! Живот без любов, мъдрост и истина не е живот!”(3.I.1943, „Пътят на праведния”)

„Едно време при Буда дошъл един скръбен човек, който прекарвал само в молитви. Той запитал Буда: „Ти глух ли си за моите молитви, не виждаш ли страданията ми?“ Буда му отговорил: „Бог не се нуждае от твоите молитви и от твоите страдания. Отворù си очите и виж, че всичко в света е само радост, блаженство и хармония”. /…/ Ние, съвременните хора, трябва да отворим очите си и да видим, че всичко около нас диша. Виждате ли какъв прекрасен ден е вън? Няма защо да плачем и да се молим! Отворим ли си очите, ще видим, че има милиарди същества около нас, които живеят РАДОСТЕН И ВЕСЕЛ ЖИВОТ. Тези, които са около нас, НЕ МИСЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ. Те мислят за всички хора на земята. ТА И НИЕ, КАТО СМЕ НА ЗЕМЯТА, ТРЯБВА ДА МИСЛИМ ЗА НЯКОГО. Някой казва: „Аз живея за Христа….“ – /Какво значи да живееш за Христа?/ - Христовото учение трябва ДА СЕ РАЗБИРА, трябва да се знае какво е учил Христос. Много хора трябва да се отрекат от стария си живот. Под това Христос е разбирал да се отречеш от всичко старо, хилаво, което носи греха в себе си. Ако е любов - ЛЮБОВ да е, ако е живот - ЖИВОТ да е, ако е мисъл - МИСЪЛ да е, ако е приятел, ПРИЯТЕЛ да е!”(5 януари 1930, „От СЪРЦЕТО излизат”)

„Религиозните хора гледат нагоре, молят се на Господа, не Го знаят къде е. Четат молитви постоянно, две хиляди години се молят с молитви да оправят света. По този начин не се служи на Бога - нито на себе си, нито на Бога! Лъжата в света, неправдата, злото в света не могат да поправят нашия живот. Туй трябва да го знаете.”(20 октомври 1935, „ Забравените неща”)

„Аз съм се молил на Бога, много молитви съм отправил към Него!“ – Не е важно, че си се молил; важно е дали молитвите са били ПРИЕТИ.”(21 април 1935, „Трите степени”)

„Бог приема молитвата на онзи, който има ШИРОТА в себе си. Ако не следвате правия път, колкото и да се молите, няма да имате резултат. Онзи свят е пълен с нереализирани молитви, с неизпълнени заявления. Като преглеждат тези молитви и заявления, разумните същества отговарят: „Това са все човешки лъжи!“. Кой не е писал, че това и онова ще направи, а не го изпълнил? Ново поколение трябва да дойде! То ще вземе тези писма и заявления - и ще ги изпълни.”(4 януари 1931, „Здрава основа”)

„Хиляди години ще минат без любов. Но ако направите един процеп, още днес може да стане. Че какво ви коства ДНЕС да го направите? /…/ Като срещнете един ваш приятел, ще видите дали законът работи. Направете опита - и като срещнете един ваш приятел, той ще ви покани на гости у себе си и каже: „Заповядайте, искам да ви срещна, елате ми на гости”. Законът е ПРОРАБОТИЛ. Вървите по пътя с любовта - ще мине някой шофьор и ще ви покани в колата си, ще каже: „Качете се!” По някой път се срещат такива работи. Някой казва: „Аз се ПОМОЛИХ”. - Той мисли, че е станало, като се е помолил… - Не е молитвата, но той е помислил ЗА ЛЮБОВТА - и този шофьор казва: „Заповядайте!” Като слезеш, искаш да платиш, а той казва: „Понеже ти помисли ПО ЛЮБОВ, и АЗ го правя ПО ЛЮБОВ”. Ако така работим, Бог ще ни слуша и ще ни отговаря на всичките молитви. Молитви, които излизат от любовта, Той ги слуша и отговаря на тях. Говор, който излиза от любовта, Бог го слуша. Говор, който не излиза от любовта, изискват се ВЕКОВЕ да стане.”( 10.ХI.1940, „Плоцепът на любовта”) КОМЕНТАР: Колкото и да сме нищожни пред Учителя и малки пред истинските Му ученици, такива неща се случвт постоянно даже и на нас. И на гости ни канят, и шофьори ни спират, дори и когато сме с гръб към тях, и пари ни опрощават; и жилища ни дават без наем в чужбина, и къщи ни подаряват, и на яхти и самолети ни взимат безплатно…)

„Не се изискватъ дълги молитви, като идешъ при Господа. Като идешъ при Господа, ще се научишъ да бѫдешъ благъ, както Той е благъ. НѢМА НѢЩО, КОЕТО ГОСПОДЬ МОЖЕ ДА ТЕ ЗАСТАВИ ДА НАПРАВИШЪ НАСИЛА! Дали въ любовьта, дали въ мѫдростьта или въ истината – навсѣкѫде, каквото и да ти повѣри Господь, то е за твое благо. Казвамъ: ако всички така бихте вѣрвали, ако така бихте се надѣвали, ако така бихте обичали, щѣхте да имате съвсемъ другъ животъ. Не да бѫдемъ сериозни.”(15 януарий 1941, „Тритѣ единици”)

Искам тук да дойда, да живея на Изгрева!“. - А ето какво разбирам аз: ще излезе от дома на баща си, но иска да се хване за врата на някой момък тука да я гледа… На съвременните жени слабата страна е там, че жената иска да хване някой мъж да я гледа. /Добре, станала „сестра” - и какво прави? Учителят продължава/: …И после, като се отвори, започна да чете Добрата молитва, започна всичките песни, дига цяла гюрултия, ходи из Изгрева, вика, чете молитви; учеше нашите братя - всички я чуват. Дава едно представление... Чете си молитвата да ни покаже, че убеждение има… Чете Добрата молитва „Господи, Боже наш, Който си ни подарил живот и здраве.“ - и вика колкото може… Един брат ѝ казва: „Ти не правиш хубаво“. Тя не слуша. Казва: „При Учителя искам да живея!“. Тя си има друг учител, ни най-малко не мисли за мене. Тя си ИМА „учител”, за който живее. Някой мисли, че тя е за нашия Учител… - Ни най-малко не е за нас! Тя пет пари не дава. Тя си има „учител”, за когото е готова да се пожертва. За мене нито един косъм не е готова да даде. ТЪЙ схващам работата, но не ѝ намирам вина.

Гледам, ТУК НАВСЯКЪДЕ СЕ НАРЕДИЛИ и казват: „Учителят тъй каза“. Казвам: не говорете в мое име лъжи! Някои казват „Учителят казва“ - и „доказват” кога съм го казал. Колко души са ме питали: „Учителю, каза ли туй?“ – „Не съм казал” – „Те казват, че ти си казал”. - ТЕХНИЯТ „учител” го е казал! Светът е пълен с „учители”.

Наскоро едни правят сеанс. Казват: „Учителя тъй казва…“. Туй е безобразие! Не си играйте, не се подигравайте с Името Божие! Ако ще влезете в света, изучавайте духовете. Не си играйте! Никой, който е играл така, не е прокопсал! Лъжата, каквато и да е, бяла или черна, дръжте я настрана. Не казвам да се освободите от тях, но дръжте ги настрана. Не се самозаблуждавайте, защото и в „учителите” има тщестлавие. Трябва да се пазите. Има „учители”, които искат хората да говорят заради тях.”(8 декември 1937, „Недоизказаното”)

„Писанието разбират, молитви отлични, на пръв поглед всичко това е хубаво, даже и аз сам го харесвам, но същественото – онази Христова Любов - го няма между тях. /…/ Героят на християнството трябва да се отличава с нещо от светските хора. Той трябва да бъде герой, който трябва да се качи горе, да върне ума на брата си – да внесе светлина в него, да му върне сърцето – да даде свобода на чувствата му, да освободи волята – да му даде сила и да развърже онези ремъци на душата му, за да може и тя да расте и да се развива, да почувства пълна свобода в душата си. ТУЙ наричам любов в света, ТО е любов! То е любов, която не заробва, която освобождава! Ти почнеш да дишаш и почваш да растеш. И тогава, като мине втори път, ще кажеш: „Аз много ти благодаря! - Ела в моята градина, ще ти откъсна тия плодове, вземи от тях“. Тогава и двамата ще бъдете радостни. Един ЖИВ извор трябва да има вътре във вас!”(4 юни 1922, „Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!”)

„Те разбират Бога като един съдружник ОТВЪН. Тази идея е лъжлива! Бог не е наш съдружник, и всеки, който мисли така, поддържа една лъжлива философия, върху която са основани някои религии, считщи Бога като наш съдружник и искат да Го убедят със своите молитви, да го склонят, да го вземат на своя страна…”(26 февруари 1922, „Царството Божие”)

„Една млада сестра живее при една друга сестра. И двете са от едно и също учение, вярват в едно и също, четат едни и същи молитви, подвизават се и двете, но старата сестра постоянно сол троши /на главата/ на младата в кухнята… Благородство се изисква от нас! Няма по-отвратително нещо за един християнин, за един ученик, ако прави туй, което казах, съзнателно. /…/ Ако с това се удоволства, понеже другият, е послушен, това не е благородно. Има примери - аз съм виждал такъв случай: някое по-голямо куче дави по-малко куче; то бяга, срещне друго куче - и ТО се нахвърля и го дави…”(21 май 1922, „Много плод”)

„Единственото нещо, което изкупува е любовта! Единственото нещо, което лекува е любовта! Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви и никакво разкаяние не са достатъчни. На един човек ти трябва да му възвърнеш онзи живот, който Бог му е дал. Та първото нещо, един морал е – не отнемай на човека, онези блага, които Бог му е дал. Това е ПЪРВОТО нещо. Ако искаш да благуваш, не препятствай на човека за неговото умствено развитие, не препятствай на човека за неговото духовно развитие и не препятствай на човека за неговото физическо развитие.”(22.III.1944, „Новото в живота”)

„Не сте ли нагласени в хармония с ангелите, с възвишените същества, те никога няма да се спрат за вас. Никакви молитви /…/ не са в състояние да предизвикат тяхното внимание!”(12 септември 1928, „Много знания”)

„Години усилена работа се изисква от човека, за да дойде той до дълбоко вътрешно разкаяние И ДА ЗАПОЧНЕ ДА РАБОТИ ЗА БОГА. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение, никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние.”(9 март 1927, „ Силните течения”)

„Днешният ден е ден за работа – първият ден на вашето съзнание, първият ден за божествена работа. Досега вие не сте работили. Днешната работа определя бъдещето за цялата вечност. Той е един от най-красивите дни в живота на вечността. И тъй - без песни, без молитви, без целуване на ръка! Всички на работа! Отгоре следят кой се готви за работа и кой е започнал работата си. Поздравявам ви с великия ден на работата. Бъдете герои и съработници на Божията работа! ДОШЪЛ е вече този ден. Започнете Божествената Работа, защото тя определя бъдещия ви живот!”(22 август 1928, „Ключът на живота”)

„Азъ не съмъ за тия залъгвания, за тия палеативни срѣдства, но трѣбва едно коренно измѣнение на човѣчеството. Отъ всичкото това старо трѣбва изцѣло, коренно да се освободимъ. Другояче не може! Има биологически закони, които видоизмѣнятъ старото. ”(16 Ноември, 1924, „Градоветѣ содомски и гоморски”)

„У насъ всичко става по закона на любовьта. Само тия правила, които се прилагатъ по закона на любовьта, само тѣ сѫ вѣрни, само тѣ сѫ устойчиви. Всички други правила сѫ палеативни.”(25 мартъ, 1923, „Пробуждане на човѣшката душа”)

„Човек трябва да остави свободно силите, които минават през сърцето му, да отиват и към ума, за да може, когато теченията се сменят, силите, които минават през ума, да отиват и към сърцето. Като не спазват този закон, хората са осакатили, изопачили нормалното си развитие. За пример, срещате човек с отличен ум, а с хилаво сърце. Или обратно: с добре развито сърце, а с хилав ум. - Това са анормални положения в живота. Човек трябва да има добре развит ум и добре развито сърце. – Как ще се премахнат тия аномалии? – Като се махнат преградите, които хората са поставили на божествения път. Запишете в ума и в сърцето си следната мисъл: „Благата, които Бог дава, трябва да се оставят свободно да текат, да се ползват всички живи същества“. – Какви ще бъдат последствията от това? – За последствията не мислете. Живейте без страх! Щом постъпвате по божествен начин, не мислете за последствията.

Когато дава, Бог предвижда всичко. В божествения живот последствията са всякога добри. Като не разбира този закон, човек се страхува от изобилието и мисли, че ако му се даде нещо в изобилие, ще полудее, няма да знае как да се справи с него. - Щом сложи преграда на това благо, той наистина ще полудее. Ако сложи преграда на Любовта, на Мъдростта и на Истината в себе си, човек непременно ще полудее! Не сложи ли никаква преграда, той се разширява, цъфти и забогатява. Някой се оплаква, че сърцето му е малко, не може да вмести благото, което му се дава. – Щом сърцето на човека не може да събере благото, което Бог му дава, в него има преграда. Човек трябва да премахне тази преграда, да освободи сърцето си, за да могат енергиите да текат свободно в него, да се отправят към ума.

Защо хората не успяват в живота си, въпреки своя стремеж към новото, към красивото в света? - Те не успяват, защото, като се стремят към новото, не прилагат нови методи, а стари. Който иска да успява, той трябва да се върне назад, да събори преградите, които някога сам е поставил на пътя си. Като наблюдавам хората, виждам какъв страх ги е овладял. Те слушат да им се говори нещо хубаво, разбират, че трябва да махнат преградата в своя живот, но решават да съборят само една малка част от тази преграда. Като съборят една малка част от нея, те казват: „Голям преврат стана днес с мене!“. – Днес е станал „голям преврат” с някой човек, а на другия ден работите му пак не вървят… – Не, приятелю - съборù тази преграда ИЗВЕДНЪЖ! Събаряш ли я част по част, животът ти няма да се оправи. Животът не се оправя с палеативни средства. Човек трябва да бъде смел, безстрашен. Дòйде ли до тази ограда, ще я ритне, ИЗВЕДНЪЖ да се събори.

Това е философия за светиите, за адептите, за Великите Учители, които са живели без прегради. Те са давали изобилно от благата, които са получавали от Бога. Всички ония, които са поставяли прегради на пътя си, които са задЪржали божествените блага за себе си, са останали назад в развитието си, и днес отново започват да пъплят, за да стигнат до мястото, откъдето някога са се отклонили.”( 3 октомври 1928, „Без прегради”)

МАТЕЙ 23: 5.Но вършат всичките си дела, ЗА ДА ГИ ВИЖДАТ ХОРАТА; 6.Обичат /.../ да се наричат от хората "учители".7.Но вие недейте се нарича „учители”, защото ЕДИН е вашият Учител, а вие всички сте братя; 10.Недейте се нарича нито „наставници”, защото ЕДИН е вашият Наставник - Христос.11.А по-големият между вас нека ви бъде СЛУЖИТЕЛ. 13.Но горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото затваряте небесното царство пред човеците, понеже сами вие не влизате, нито влизащите оставяте да влязат.14… НО КОГАТО ЗА ПОКАЗ ПРАВИТЕ ДЪЛГИ МОЛИТВИ, ще приемете по-голямо осъждане.15. Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери! Защото море и суша обикаляте, за да направите един прозелит; и когато стане такъв, правите го рожба на пъкъла два пъти повече от вас!

 

ЛУКА 5: 33 И те Му рекоха: "Иоановите ученици често постят и правят молитви, както и фарисейските, а Твоите ядат и пият". 34. Исус им рече: "Можете ли да накарате сватбарите да постят, докато е с тях МЛАДОЖЕНЕЦЪТ?"

 

 

24.01.2020 г.  17,26 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ:

„Та казвам: ако гърнетата са празни, гръмотевицата ще ги пробие. Ако гърнетата на вашата мисъл и чувства са празни, като влезе Божията искра, ще пробие всичките празни гърнета, ще останат само пълните. Казвам: когато имаме някаква идея, която е пълна, божествените сили не я бутат, но празните гърнета са изложени на опасност. ”(7 декември 1941, „Трите качества на тона”)

„Направете опит всеки от вас да предаде своята любов поне на един човек, той – на втори, вторият на трети – и т.н. Ще видите, че в една година светът ще бъде оправен! Любовта е огън, който от една искра може да обхване целия свят.”(1 септември 1940, „Десетте девици”)

„В действителния живот малките работи са силни както големите. Една искра огън може да произведе резултат като голям огън - то е въпрос само на време. Малката семка цяло дърво става, като се увеличава милиони и милиони пъти. Ако живеем по Бога, трябва да се интересуваме от малките неща.”(16 май 1943, „В любещите ръце”)

„В божествения свят една искра съдържа динамическата сила да запали цял един свят. Когото и да обичаш - някое дърво, някой камък или водата, - щом обичаш, ти влизаш в контакт с Бога. Следователно, в усилието да обичаш всичко онова, което Той е създал, ти влизаш във връзка с Него.”(7 януари 1940, „ Два момента”)

„В сърцето ти трябва да се запали само една искра - а после духай. Ти трябва да имаш една мисъл, едно чувство и една дума, които постоянно да горят и постепенно да се разгарят, пламъкът им постепенно да се засилва. Смисълът не е в това да изгори, но да го запалиш и да не изгаря. Докато хората горят, те са живи. Докато мислят, докато горят, те са живи. Престанат ли да мислят и да горят, те са мъртви.”(13 октомври 1929, „Вечното благовестие”)

„Ти си се отделил. А тази малката искрица на любовта от тази искра цялата земя ще се запали! Казвам: щом лъхне въздухът - това е Божията Любов; щом цъфнат цветята - това е Божията Любов; отношенията на хората - това е любовта на Бога, която се проявява! Във всички хора има нещо божествено. Казвам: бъдете верни на вашата жажда, на вашия глад. Да гладувате за любовта, да жадувате за любовта и да не се колебаете в любовта!”(9 март 1941, „ Ще се наситят”)

„Животът се осмисля само от Божията Любов. Тя е като малка искра огън, хвърлена намясто и навреме. Хвърли ли се намясто и навреме, тя произвежда ЩАСТИЕ. Попадне ли не намясто и без време, тя произвежда нещастие.”( 12 юли 1931 г, „Любовта към Бога”)

„Онзи, който иска да предаде, той сам трябва да започне. Една искра, която се е запалила, може да предаде своята динамика. Но незапалената може да говори колкото иска за топлината, тя не може да се запали. В реалния свят ние ПРЕДАВАМЕ нещата. Истинските неща се предават чрез контакт. /…/ Някои хора ги е страх от любовта. - Любовта е огън! И да мълчиш, гори. Като гори печката, не казва, че гори, но ТОПЛИНА излиза от нея. Човек, който има любов, от него излиза ТОПЛИНА.”(12.ХI.1941, „Музикални подтици”)

„За да познавате любовта, трябва да се движите с една бързина от 4 квадрилиона в секунда. ТОВА значи проявяване на любовта. Сега някой ми говори, казва: „Гори сърцето ми”. - За мене любов е, която има 4 квадрилиона бързина в секунда! Цялата вселена от хиляди и милиони слънца ще ги мина за една секунда - доста вселени изминава в една секунда. Другояче, при обикновено движение се изискват милиони и милиарди години, а с 4 квадрилиона бързо се постига. Единственото нещо, което може да внесе във вас настроение, е любовта. Не една любов, за която могат да ви убедят философите, не една любов, в която аз мога да ви убедя, но има нещо, с което мога да ви ПРЕДАМ любовта. ЧРЕЗ КОНТАКТ мога да ви предам това, което е в мене. Туй, което не е в мене, аз не мога да ви го предам. Всичко, което е в мене, аз МОГА да ви го предам. Една малка искрица може да мине - огънят може да се запали. Любовта се предава чрез малка искрица, невидима. Като влезе тази искрица, запалва цялото тяло, образува се хубава топлина. После се образуват и светли мисли. Всяка малка искрица образува хубавите чувства - изглеждам като ангел, свободен от всички ограничения. Ти не можеш да знаеш всичкото знание, което има на земята. Може да го придобиеш, но само една искрица от 4 квадрилиона бързина на любовта вижда всичко.”(21 декември 1941, „Послушни и непослушни”)

„Колкото и малка да е любовта, тя ще донесе нещо. Една малка искрица ще внесе в живота.”(23 февруари 1940, „Разумни основи”)

„Тази Любов ще дойде. - Как? – В тебе ще се зароди една малка искрица. И ако ти не загасиш тази малка искрица, тази любов, Бог ще дойде. Тя ще се яви в душата ти като една малка светла точица, тъй приятна! И постепенно, колкото повече се приближава към тебе, тя ще те озарява, и под нея твоя ум, твоето сърце и твоята воля ще придобият най-добрите качества. Когато аз обичам някой човек, сърцето ми трепти!”(2 декември 1923, „Който люби”)

„Божественият живот е запален във всеки едного във вид на малко пламъче. Това пламъче ще създаде твоя ум и твоето сърце. Върху това пламъче почива бъдещото твое щастие.”(14.IV.1940, „Дървото на живота”)

„Малките желания крият в себе си големи блага. От малкото пламъче се разгаря голям огън. Малките мисли създават велики работи. Малките чувства, малките подтици, малките усилия поникват от разумността, развиват велика деятелност. Никакви проповеди не са в състояние да обърнат сърцето на човека.”(17 октомври 1928, „Възприемане и предаване”)

„Всички добри хора имат „звезди“. И това не е само фигура на речта, а една реалност. Целият настоящ живот на човека, всичките му бъдещи съществувания са в зависимост от светлината на неговата „звезда“. Тази звезда е съкровище на неговия живот. Когато Христос дойдѐ на Земята, звездата му дойдѐ заедно с него, но я видяха само тримата мъдреци от Изток. Когато Христос отново дòйде на Земята, неговата звезда ще бъде десет пъти по-ярка, отколкото преди две хиляди години, но тя ще бъде видима само за онези, които са готови да възприемат божествената светлина. Защото Христос ще дòйде като вътрешна светлина в умовете и сърцата на хората. Тази светлина ще привлече човеците един към друг и ще ги обедини вътрешно. Тези човеци ще бъдат човеци на светлината, човеци със „звезди“. Такива човеци със „звезди“ бяха едно време апостолите.”(Учителят говори › Светлина)

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ: " Един духовен човек с ясновиждане веднъж във вегетарианския ресторант в София седнал до Н. Казал му, че е „вярващ с дарби” и споделил, че всяка сутрин Духът го праща на различни места да прави добрини. Разкрил на Н. какво му бил казал Духът тази сутрин - къде да иде и как да разпознае един Негов човек днеска. - По бялата звезда над главата – пояснил „вярващият с дарби”, - защото над главите на повечето хора обикновено се виждала черна звезда... Като влязъл, той веднага видял кой е с бяла звезда и затова се насочил уверено по права линия направо към масата на Н. и приятелите му. От своя страна, човекът с бялата звезда също бил предупреден сутринта за тази среща, затова казал важни неща на този човек, които иначе нямало откъде да знае. Това му се било случвало неведнъж във връзка и с други хора и обстоятелства."

МОЛИТВА НА ИСКРАТА БОЖИЯ

Господи, помогни на сърцата ни, в които си вложил Своята божествена искра, да Ти разпознаваме винаги Словото! Вдъхни ни дух да Го изучаваме и прилагаме първи в живота си - и никога да не Го купуваме и продаваме. Благослови ни, Отче на изначалната виделина на живота, да проповядваме Словото Ти с добри дела, а само от време на време умствено и краснописно. Когато обаче, в случай на крайна нужда, се наложи да Те славим и гласно, нека тихопейното тайнство или речта ни да тръгне само по жребий.

Разположи ни, Боже, да леем блага кротост и чисто смирение, и на човешката сцена да бъдем последни.

Искра Божия припада в благоговение, всекиго почита и уважава, не унизява, не прекослови, не взема сама думата. Тя не одумва, не прави забележки никому и ослепява напълно за недостатъците. Искра Божия гледа всякога благосклонно. Нейните мисли са благоприятни. Тя върви като музика през живота на хората.

Научи ни, Господи, да не сме груби и хладни, но да бъдем нежни, добри, отстъпчиви.

Освети же* духа ни да ни пази от примките на изкуствените човеци, що си допуснал да се движат сред нас с някаква тайнствена и висока цел. Да знаем, че небесните ангели имат нещо свято наум, когато ни оставят да скочим в златозарната пещ на страданието поради тия служебни същества, áлчущи само своето благо и право, и проявление. Направú ни, Господи, дълго да помним как се извлича от рýдата стопилката на тънкия вкус, за което ни гледат от Космоса всяка секунда от всички страни - що мислим и вършим и що си избираме.

Подухни, Боже мили, с Твоя син вятър на Истината във всички души, та да лумне чист пламък нагоре и от най-замъждялата Ти искра и да трепне с криле, просълзена, за започналото вече отлитане в Новата Вселена.

И като трептиш светло и пламенно с присъствието на искрата Си Божия, Господи, Боже наш, усили в нас силата Си да отличаваме същинските человеци от куклите без монада, макар и да приличат на хора до смайване. Да не ставаме слуги и глашатаи на тия подобия, що чезнат като цветната шума наесен; като дим от скръбно съновидение.

Като благоволиш и ни събудиш да имаме мил поглед и блага дума дори и за най-лошите хора, то слезни, Господи на всички искри Божии, най-после, и на тази планета, та да престане и тук, и сега, и навсякъде всяко купуване и продаване! Та да заживеем, най-сетне, и ние всеки със всички и всички със всеки - и с никой друг, освен Теб, Господарю наш на господарите и Слуга наш на слугите Ти, предани Господу нашему Христу Неизбродимому,

Комуто и оставаме верни всеки миг, всеки век - и навсякъде! Аумéн

Януари 128(1992)

 

* Странната думичка “же” по-горе е отбелязана със звездичка, защото се употребява за връзка с Женското Начало на Христа и с руската душа и страна, на която предстои да посрещне Учителя сравнително скоро.

 

 

 

24.01.2020 г.  11,36 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Царството Божие е НАУКА - велика наука в света! /…/ Царството Божие невежество не търпи, престъпление не търпи, одумване не търпи, зло не търпи. То търпи само вечна хармония – ТОВА е Царството Божие на Земята, на ИСТИНСКАТА Земя!” (1922.07.07о.Трите основни закона.ТРЖ.1996.ББ.308)

ОТТУК СЛЕДВА, че сегашната ни Земя не е ИСТИНСКАТА – за Истинската знаем, че се нарича „Новата Земя” и се намира в Новото Небе, в което вече преминахме. Знаем също, че тя е вече почти устроена и че много хора възлизат нощем там. Там е и великата Тауáн - Богинята и Царицата на Мъдростта.

МОЛИТВА-ВЕРУЮ НА ГНОСТЍКА

(Верую на децата на Тауáн – богинята на Мъдростта)

Ние, децата на Тауáн, родени с искра Божия, смирено даваме сърцето и ума си на Нейно разположение и обещаваме:

Да славим Единния, Истинен Бог, Който ни е създал, и от Който изтича всяка сила, всяка мъдрост и всяко безсмъртие на Небето и на Земята;

Да молим Бога (в)сякой миг и (в)сякоя минута само НЕГО да дирим, да прославяме, и на НЕГО да благодарим за озарението, което ни дава;

Да сме в пряка, непреривна връзка с Него чрез чистотата на сърцето си, светлината на ума си, широтата на душата си и силата на духа си, със стремеж той да стане мощен като Бога и едно с Бога;

Да чакам денонощно пришествието на Сина и свято да помня, че Бог има само един Син и Неговото име е Елма, а синовете человечески Го наричат Христос или Господ;

 Да търся по-съкрушено от жадния и по-трепетно от гладния Неговото Божествено Слово, да го разпознавам смело помежду думите и да го скътам в покоите на душата си завинаги;

По-бързо от светлината на мисълта да го приемам в сърцето си; по-свидно от топлината на сърцето да го разумявам с ума си; по-мощно от въртежа на вселената да го раздавам на пътниците!

Обещавам още, Боже на праведните, с всички сили да приемам правдите на съществата, различни от мене; с цялата си любов и проникновение да съзирам ТЕБ в техните собствени истини и с майчинска ласка да помилвам всякое лично мнение, което извира от глъбините на чистата вяра.

Научù ме, о Съвест на световете, да трупам познание не само от книги и тълмачи, но от гръдта на самата Природа и от тихия шепот на зазоряване, когато разправяш на мирозданието Своите тайни.

Дай светлúк на волята на духа ми да Те намира горе сред вселените в ранния вечерен сън - като птиците, които са Твоите мисли небесни;

Вложù в природното ми начало пламтение славно, за да съм силно дърво със силни корени, та да съм тежък плод на небесните клони;

Промий, Майко на целомъдрените, и последната мисъл за продан от мене, та да съм вечно свободен да вляза в просторите Ти. Смилù се, направи ме руйно вúно, което не опива с познание, а се раздава на всички с веселие и пенливо прелива в чашите им, без мисъл за мярка.

Вразумù ме, прамайко Тауáн, да гледам преди да съм мислил безчетни еóни; да мисля преди да сея стотици по стотици векове; да сея преди да жъна много по много десетилетия; да мълча преди да отроня слово седем пъти по седем години, и то – само ако ме попитат.

А нáедно с моите сестри и братя – невръстните дечица на Силата - да промъквам тайно Познанието през планини от имена и самолюбия, през джунгли от слави и признания, през камáри от лъжа и невежество;

Да се подавам като плахо ручейче под подметките на авторитетите, да ме погледнат само ония, които съзират БОГА в сърцето си, да се отърсят от страха, че съм мътно в нозете на тъпчещите по пътища; да тръгнат нагоре по течението през бури, стени и през тръни, та да видят гръмовните водопади под глетчерите!

Сам, непризнат, непознат, да не спирам да търся плодовете на Твоята Мъдрост, а когато някой ме помоли, да не му отказвам да дирим заедно, щом е готов да Те следва посред орлите.

Спри ме навреме - Ти, Която мълчиш цели вечности от висините на нóщите и се разкриваш само на младенци, - завържи ръцете ми и затъкни с грубо платно устата ми, ако се поколебая да спра на площада и да почна да викам с продавачите. Разтури с бесен гняв сергията ми, ако видиш, че почна да предлагам за едри пари дребно познание. Ударú ме през пръстите с острата си пръчица, ако почна да бълвам поличби и прокоби, подобно на посърналите тщеславия, що се гърчат от жажда за признание.

Принизи ме, по-умна от умните и по-велика от великите, да пълзя след Теб по канари и урви нагоре, да се смайвам от Твоите гледки, да немея от преклонение, да припадам в нозете Ти в страхопочитание.

И ако някога случайно напипам с тръпнещи пръсти ключа към Тайното Познание, приеми ме, Всесилна Владичице, в преддверието на слънцата, където смирените слушат за пóлети.

Издигни ме внимателно за миг от мига до лицето Си, за да видя колко сме тънки и нищожни пред сиянието Ти; да попия пръска от святостта Ти, да вдъхна дъх от мълчанието Ти!

И като се увериш, че не тичам веднага да тръбя за срещата ни, а използвам познанието по тайни пътища, дай и на нас, невръстните Ти деца, никога да не разберат птиците, че летят от будуването ни; никога да не проумеят сърните, че хвърчат от радост поради среброто на мислите ни; никога да не се сетят хората, че се усмихват блажено насън от присъствието ни. [НГ.книга 22, 9.І.131(1995)г.]

 

 

24.01.2020 г.  07,58 ч.

 

Някой би казал, че цитираната по-долу препоръка от Б.Дуно е сериозна корекция на хипократоввата клетва, но ако я познава, ще види, че в нея никъде няма задължение да се лекуват абсолютно всички. Има обаче обещания пред Аполон, Хигия и Панацея и всички други богове и богини лекарят да се грижи за учителя си и децата му БЕЗПЛАТНО, а познаваме ли някого, който да е направил това? Колко лечители препоръчват на пациентите си ИСТИНСКИ подходящ режим и ги защитават от всички вредни неща, вкл. от адското хранене и фармацията? Напротив - рекламират ги нашироко, срещу добро заплащане. Има ли днес лекар, който да не препоръчва и да не дава отрови; колцина спазват хипократовата клетва да не дават на жената песар и други средства за предпазване от бременност и предизвикване на аборт? Много ли са учените в медицината и лекарите, които са запазили живота и изкуството си чисти и неопетнени, далеч от всяко престъпление - или превърнаха тази свещена професия в геноцид и бизнес? Хайде да не говорим и за сластолюбието на някои лекуващи и за разгласяването на личните тайни на хората.

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=1692393147683939&set=a.1536678666588722&type=3&theater

 

 

25.01.2020 г.  18,47 ч.

 

Именно за благодатните обединения говори името на страната Синтопия в едно вълшебно царство. Там върховете са светли, обли и съединени, сред дивни цветя, дървета, плодове и зеленина.

КОГАТО ИМАМЕ СВИДЕН ПОДАРЪК ОТ ОБИЧЕН И ДЪЛБОКО УВАЖАВАН ЧОВЕК, той може да се сложи между двама души и те да се прегърнат. Тогава двамата стават трима, подаръкът засветва още повече и бликва като гейзер във вселената. А после, ако е книга, добре е да се препишат от нея поне няколко неща и да се обнародват. Така се правят светли коридори на Истината, Приятелството и Мъдростта, в които душите и духовете на творците се обединяават. Това тръгва в ефира по веригите им от сродни души навсякъде, съдейства за милиони просветления, изцеления, възнесения. Отслабва войните, катастрофите и нещастята по света, причинени от други хора с мощна мисъл - от идивидуалистите, които не се обичат и не се обединяват.

В царството на злата вълшебница Пантея всички върхове са тъмни и остри и сами за себе си, земята е напукана, дърветта - мъртви и черни. Пантея значи "многобожие". През всички векове, включително и до днес, индивидулистите по земята, които враждуват или не се лансират един-друг, не си гостуват, са много опасни представители на това многобожие и затова Земята е пред гибел.

ВЪВ ВЪПРОСНИЯ ПОДАРЪК ИМА ЦИТИРАНИ БЕЗЦЕННИ МИСЛИ ОТ ВЕЛИКИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСА ДУНО, но е от голямо значение кой ги е подбрал и подредил в книга. Ето тук някои от тях без отправки, понеже вярваме в авторитета на книгата, където цитатите са с академичен апарат:

Желая ви сега: обичайте, учете и Истната говорете.

Щом Любовта влезе в ада, влезте и вие с нея. ТОВА е Новото Учение!

Онзи, който има Любов в себе си, горят го за Господа - и той пее.

Работете с любов. ТОЗИ вятър лъха вече! Той е лъхнал някои от вас.

Навсякъде всички окултни ученици страдат все от безлюбие, понеже всички служат само на себе си. /Бихме добавили към тази мисъл на Учителя: ИЗЯВЯВАТ само себе си/

Сега се изискват хора - братя и сестри, - които да не се обиждат. Затова - оставете празните думи настрана!

Докато вие не любите Бога, докато не виждате Бога в красивата и в грозната мома еднакво, ако не виждате красивото, Бога в греха и във всички пертурбации, които стават на земята; и ако във всичко, което става в света не виждате БОГА скрит някъде, вие още не сте дошли до хармонията на живота.

Вие, които сте осъдени на смърт, трябва да се родите с Любов. Нищо друго не може да ви спаси!

Аз ви уверявам: младите, ако живеете както аз ви проповядвам,  няма защо да ви погребват. Като дойдете, с колесница ще се качите нагоре като Илия. Ще оставите стария кожух, ще го напуснете - и с колесница ще идете в другия свят. Заслужава си един път в живота да пътуваш в пространството с Илиевата колесница!

Всички ще се стемите всеки един да измени състоянието на едно същество, което ви препятства.

Ако придобием божествената твърдост, ние ще станем меки, гъвкави, еластични.

Каквото желание имаш - твоето основно, главно желание, - дръж го, не се отказвай от него! Това е божествена привилегия.

Аз не обичам да се меся в интимните работи на хората. Оставям ги, то е тяхна работа.

Има един велик закон в света, при който материята става лека. Онези тежести, с които вие сте натоварени, се дължат на това състояние на безлюбие.

И като болен, и като здрав, ще чакаш красивата мома, ще чакаш най-видния професор в света. Измениш ли на своя идеал, с тебе всичко е свършено.

"Отде трябва да мина“? - Отдето искаш, но в Най-Голямото Море се влей. „Все направо ли трябва да вървя“? - И направо, и накриво върви, навсякъде можеш да лъкатушиш, но гледай навреме да се върнеш и в Морето да се влееш.

Ако ти чакаш да се оправи светът и ТОГАВА и ти да се оправиш, знаеш ли колко милиона години ще ти вземе това нещо? Ако ти чакаш всички хора да се наредят в една пътека и така да вървят, ще минат милиони години! Ти си пробий път по ДРУГА някоя пътека и върви по нея, за да си идеш у дома. Не е само една пътеката, по която трябва да вървиш.

Че ако огнената пещ може да ви разколебае, това каква вяра е? - Това е вяра на жабите!

Аз още не съм проповядвал това, което трябва да се проповядва.

Ти, докато не дойдеш до известно отчаяние, до известно нещастие, докато не забравиш себе си и не помогнеш на другите, твоите работи няма да се оправят.

Има едно положение, когато човек нито прави погрешки, нито ги изправя. Това е най-лошото положение. /В смисъл - нито изправя погрешките, когато ги прави/.

За да разбере човек смисъла на живота, всичко в него трябва да се разруши.

...Тя е една област само за абсолютната любов, за абсолютната мъдрост и за абсолютната истина. Човек, който няма тези качества, нито един от пръстите на неговия крак не може да стъпи в тази област! Една свещена област има през цялата вечност, дето никой не може да стъпи. Такъв е законът. Ти можеш да се молиш колкото искаш само да надзърнеш в тази област, но няма да можеш да влезеш. Защо? - Защото, ако едно грешно око би надзърнало там, светът би се опетнил. Не само човекът, но ангелите не могат да надзърнат в тази област! Не само ангелите, но и архангелите не могат там да надзърнат. Не само архангелите, но и боговете не могат да надзърнат в тази свещена област. Ако един бог надзърне там, той трябва да се съблече от своето "бòжество", да не е вече бог.

... не ги събуждат повече от десет пъти. Ако се събудят, добре. Но ако не се събудят, оставят ги да спят колкото дълбоко искат, дори и да не се събудят никога.

За мене е безразлично дали някой е материалист, идеалист или религиозен. Казвам: „Покажи си делата“!

Страданието трябва да се уплаши от нас. Нищо повче.

Тъй, както е сега, светските хора са по-готови да разбират истината. Само чрез тях можем да внесем Божията любов.

Дошъл ли си до това положение, че Бог, Който живее в тебе, ДА ТИ ПОЗВОЛЯВА ДА МЕ ОБИЧАШ?

Ако ти ме обичаш както аз те обичам, то е ЕДНО тяло.

Ти не можеш да познаеш Любовта, ако не приемеш всичко. Ти нямаш избор.

Щом питате дали е времето или не, не е дошло времето за вас.

Аз, който ти говоря, съм в реката. Влез при мене - ще знаеш. Ако ти седиш на брега, а аз в реката, няма да се разберем. Има неща, които аз не мога да ги предам, защото, за да се предадат, трябва да има любов във вас и трябва да има любов в мене.

Когато един човек ме погледне, казвам: "Това е свещената усмивка на Бога!"

Всички хора трябва да излязат да посрещнат Любовта! Само тогава ще има амнистия. Та казвам: оставям само една врата – да излезете да посрещнете Любовта. ТОГАВА ще имате голямата амнистия. Всички ще бъдете свободни само тогава, когато посрещнете Любовта и се облечете в нейната дреха.

Когато дойдеш в стаята си, да ти трепери сърцето, че Той те вижда от всеки ъгъл!

Ако ме питате какво да правите, ще ви кажа да дишате Любов.

Има нещо, което Бог не позволява, но като настоявате много, казва: "Дайте му го". Но не ти е определено.

Някои от вас страдате от много "напредване"...

„На ТОЗИ направихме добро, на ОНЗИ направихме добро...“ - Оставете се от тия работи! По тоя начин вие се отдалечавате от Бога.

Малката капчица плаши ли се, като пада?

Законът е такъв: „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз.“ - Ако имаше трима души да се съберат и да се помолят, войната ще престане. Защо не престава? - Защото има само един. Трябва да дойдат още двама. Дайте ми кандидати от вас - и аз днес ще свърша войната.

Що е едно изгубено условие, един изгубен случай? - Един случай, който се е изгубил, то е един ангел, който е минал – ти не си го видял, ти си дремал, ти си спал. КОМЕНТАР: Именно това са ДИРЕКЦИИТЕ в небомъдрието (астролонията, за разлика от астрологията), т.е. ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО ИЛИ НАПРАВЛЕНИЯТА ОТ БОГА. Техниката е градус за година, но когато е по ректасцензии, т.е. по екватора, те са ПРИМАРНИ, ПЪРВИЧНИ НАПРАВЛЕНИЯ и затова се осъществяват с точност до част от секундата - по-точно и от транзитната Луна. Защо ректасцензията се нарича "дясно издигане" - знаем ли, че дясното е посоката към Бога? По дирекции, добрият астролон съветва президента в кой миг да се мръдне вдясно, за да не го уцели куршумът. Защо именно тогава събитията са тъй точни, ако не ги проспим? - Защото екваториалното съзнание в нас е ИНДИВИДУАЛНАТА ни сила да ПРОМЕНИМ обстоятелствата, да СЪЗДАДЕМ обстоятелства. ДА ПРИЛОЖИМ БОЖЕСТВЕНОТО НА МИГА, МОМЕНТАЛНО, ПРАКТИЧЕСКИ - на ЗЕМЯТА. Нали точно за това се молим на Бога и Той сам ни моли: "КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА"? Докато еклиптичното ни съзнание в зодиака според зодиакалните дължини на планетите се изразява астрологически със СИМВОЛИЧНИТЕ дирекции - по теорията на неопределеността. Хайзенберг го е открил гениално: определим ли координатите, губим времето; определим ли времето - губим координтите. Там може ДА СЕ ДОСЕЩАМЕ СМЪТНО кое е божествено, да си четем книжки за него и да слушаме и гледаме записи, да си ходим по лекцийки, но още не сме се определили ТОТАЛНО към него. Витаем из светските панаири и егрегорите, сред илюзиите на другите и съмнителните вкусове. Еклиптичното съзнание е това, което се влияе от матриците на ДРУГИТЕ, от ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. Но то умее и нещо добро, когато аспектът е положителен и не сме своеглави: ДА СЕ СЪОБРАЗЯВА С ПО-НАПРЕДНАЛИТЕ ОТ НАС И ДА ГИ СЛЕДВА. Прогресиите имат и друга, още по-важна мисия: отключват СВОБОДНАТА НИ ВОЛЯ - най-големия дар от Бога. Волята да избираме, да грешим и да поправяме погрешките си, докато стихгнем до БЕЗПОГРЕШНОСТТА в изборите си. Това обаче в еклиптичното, зодиакалното съзнание обикновено е доста колебливо, понеже ни съблазнява и разсейва МАТРИЦАТА. Затова и ЯСНОТО ОСЪЗНАВАНЕ, РЕШЕНИЕТО И СЪОТВЕТНОТО ПОСЛЕДСТВИЕ витаят покрай нас ВИРТУАЛНО - само като ВЪЗМОЖНОСТ в рамките на цели 3 години, а при някои отдалечени летини (планети) - на 7 години и много повече. Според Учителя, в един живот имаме само 10 възможности за посрещане на Любовта, а небомъдрието по първични направления уточнявя, че те може да са и хиляди, може и да е само една. Именно затова имаме за поука специална беседа и цял том със заглавие "Възможности за щастие". Във всеки холоскоп, за разлика от хороскопа, ние съобразяваме какви божествени блага по дирекции е заложил Бог по пътя ни и за кои периоди или точни моменти, за да станем ЦЯЛОСТНИ. Как ние ги приемаме или ги проспиваме с представите си за половинки, в зависимост от отношението си към Божественото, от съображенията и вкуса ни, от нивото ни на еволюция. Това са прогресиите "ден за година", които показват как и защо прогресираме или губим тези шансове. Народът ни казва "Ден ГОДИНА храни" - проспиш ли деня, ще гладуваш. А как идват ПОСЛЕДСТВИЯТА, това се изразява астрологически чрез ТРАНЗИТИТЕ на небесните тела по небесната сфера. Те показват какво ни се случва, когато Божественото е минало ТРАНЗИТ покрай нас, понеже сме спали или в момента сме харесвали нещо друго; как То ни облива с благодат и щастие, ако сме имали вкус ИМЕННО към Божественото и сме го чули, видели и посрещнали с отворени обятия./

Сега НЕ СПЕТЕ! Кога човек е буден? - Само когато обича!

Има неща в света ОПРЕДЕЛЕНИ. Не търпят и една минута отлагане.

Аз бих желал, когато ГОСПОД говори, аз по-далече да седна на стола и да Го слушам. /Господ в множеството говори и чрез Свои избрани Тръби. Имаме ли ние разпознаването, смирението и благоговението да седнем някъде на последния ред и да Го слушаме?/

Днес на хората се проповядва Божественото Учение. Това Учение не е "секта", както някои го считат, нито вякаква религия. То е ХРИСТОВОТО Учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. /Тук отново трябва да си припомним, че определението "секта" за общества, създадени лично от Бога, е измислено от Неговите най-големи врагове и е предназначено да му повярват само хората с най-нисък умствен уровен – духовното простолюдие. От Своя страна, Бог също употребява думата "секта", но за всяко егрегорно общество, колкото и да е общоприето и голямо, което отхвърля оригиналното Божествено Учение и всички негови разновидности през времената, като и индививите, през които То протича. Трябва да коригираме и допълним и честите си изказвания, макар и на базата на Словото, че Учението на Учителя Беинса Дуно е дадено за 4000 или за 6000 години напред. Така са ни учили, че е казал Той - и в двата варианта. От това следва, че не само идеите в него, но и методите за възлизане към Бога и сваляне на Царството Божие на Земята са напълно достатъчни, ако не употребиваме никакви други методи, пропагандирани от други учения преди или след тях. Тоест, всеки от белите кораби на Мировия Учител, с които Той идва през 1000 или 2000 години, има най-пълното духовно оборудване за хиляди години напред - и като идеи, и като методи. Дпълнението днес е, че всеки от тях, ако го познаваме в оригинал, е "ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА И ЕПОХИ".

Всички ще бъдете носители на Новото Учение по света. ТАКА е решил Бог, а каквото Той решава, не се разваля.

Бъдете носители на Новото Учение - да станете проводници между хората и ангелите, между ангелите и Бога. /Отново напомняне за случая с духа на Людмила Живкова, който е помолил една пирятелка да я свърже с Учителя. Казала й, че самостоятелно или на небето това е невъзможно: връзката с Учителя става САМО ЧРЕЗ УЧЕНИК, по-напреднал от нас. Ако не виждаме такъв, значи сме горделиви./

Бъдещето е в ръцете на безбожниците, които са активни и енергични, справедливи и добри. Привидно те са безверници, но Бог живее в тях и те Му служат.

Ще дойде ден, когато вашият възлюбен или вашата възлюбна ще ви изхвърли от кафеза - и тогава ще повярвате в моите думи.

Не можем да учим гъснците да хвърчат, нито пеперудите да лазят /като гъсеници/. Какво правят някои хора? - Срещат гъсеници и почват да им проповядват как да хвърчат. Опасно е гъсеница да хвърчи!

Дòйде някой при вас, вие му казвате: "Махни се, аз търся БОГА!"

Черната ложа се е разделила на два лагера: едни са влезли в нашето Бртство като верующи, и най-първо ви казват "правите истини".

Това, което препятства в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттегля от Братството.

Всички трябва да се предадете на един спартански режим. Ще работите върху тялото си, за да бъдте здрави и силни! Аз искам да изтънеете. /Но другаде има цитат, че жената не трябва да бъде "кльощава"; в беседите се казва, че не трябва да сме нито "тлъсти", нито "кльощави" - ангелте не обичат такива "екземпляри"./

/Някой иска Учителят за го излекува. Той го пита/: "Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта?" - /Ако не може, Учителят не иска да го излекува./

Учителят никога не се натрапва. Ученкът САМ трябва да похлопа на вратата на Учителя си.

Който иска да намери Баща си, той трябва да престане да съди. Докато съдите, вие сте далеч от своя Баща.

Ти трябва да с проектираш там, дето никой не се е проектирал.

Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава.

Забелязвам, че някой ще направи един грях, който ще го отклони от пътя за няклко перраждания. Тогава ще му дам възможност да се скара с някого, за да се предпази от по-голямото зло.

Аз забелязах, че като разправях на учениците едно-друго, те започнаха да се кискат един на друг, да си търсят кусурите - и тогава ЗАТВОРИХ Школата.

Когато има егоизъм в сърцата на хората, аз ги разединявам. Когато има любов в сърцата на хората, аз ги съдинявам. Разбирате ли?

Казвам ви, че ако българите не взприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане - нито помен! Даже ИМЕТО на българте ще се зачеркне, знаете ли това?

Сега много от вас искат да ми бъдат ученици, за да се осигурят. У мен осигуряване няма! Ще работите така, както аз работя. Аз никъде не съм се осигурил.

Половината от вас сте само съгледвачи, дошли сте да шпионирате, а другата половина не сте решили да служите на Господа! Казвам ви ИСТИНАТА. Днес Господ ви пита чрез мене: готови ли сте да пожертвате живота си за Него? /Не са шпиони само изпратените от държавата и от църквата, шпиони са били и са и тези, които идват да научат и грабнат нещо, за да могат после да го продават или да правят впечатление по сцените. Директен шпионаж е и проучването на почвата в по-големите духовни общества, за да може някой да си търси клиенти за бизнеса, вкл. и духовния. Други манипулират хората, за да станат несменяеми рководители, но ако триковете им за избиране и преизбиране не успеят, разчитат на специалните служби в државата и на магическата власт на едно ляво общество, което назначава и сваля всички функционери и ръководители където и да е, без нито едно изключение. Индивидуалният шпионаж дýши и за откриване на интимен или брачен партньор - някои с години казват молитви и ходят на паневритмии само с тази цел. Като я постигнат, повече не се интересуват, завличат жертвата в бърлогата си или се внедряват в неговата. Такива понякога се отричат и от Учителя, и от Учението. Трети агенти на индивидуалния "братски" шпионаж сондират почвата къде ще могат най-успешно да разиграват властническата си драма на друебно: назубрят песните, паневритмията и няколко десетки цитата, за да упражнавят грубо фюрерство, да ръчкат и навикват грешащите. Тия със сценичния синдром са надушили къде могат най-успешно да смучат енергия от възхищението на непретенциозните, които им харесват ума и физиономията. Те са особено смешни, когато мижат от сцената пред всички с театрален мистицизъм или скандират формули и молитви; даже обичат да дирижират, без да са музиканти. Те редовно организират и мероприятия, често платени./

Аз имам цяла книга, в която съм записвал съветите, които са ми давали. Казват: "ТЪЙ трябва да направи Учителят, ТОЗИ трябва да се изпъди, ОНЗИ да се изпъди, за да се прочисти Братството..." Че това не е леща да я изчистиш!

Сега вие сте дошли до едно място, дето има опасност от спиране в живота ви. Тази опасност зависи от това, че у вас се явява една духовна гордост. Аз забелязвам вече у учениците нещо такова. У тях има една особена идея - някои от тях даже искат да станат Учители. На крива посока сте!

 

 

25.01.2020 г.   11,25 ч.

 

МЕЖДУВРЕМЕННО, ЕДНА ПРЕДСТАВА ЗА ТУАРЕГИТЕ - ЖИВИТЕ БЪЛГАРИ ДНЕС В ПУСТИНЯТА. Тук - само картинка и един спомен, че с Морфи бяхме колеги-експерти при Людмила в Министерството през 1980, а чрез линка по-долу ще видите и чуете негов видеоразказ за това удивително племе и за други български факти, с които можем само да се гордеем. Обвиниха ни, че сме зомбирали принцесата да стане теософка и "дъновистка" и че сме били нейните придворни учени, които пишат книгите и докладите й. Не съм го питал дали и него изгониха от мнистерството най-позорно като нас с Тодор Доков и другите, веднага след като я убиха. Не им трябвахме повече, а до този момент ченгетата, наши началници, се представяха пред нея, че именно те правят тия научни изследвания, както и ние с една Приятелка в Направлението направихме нови открития за нестинарството и те бяха представени от посолството ни в Италия по случай 1300 гдишнината. Дадоха ни високи заплати и ни заклеха да мълчим, когато те се подписват под трудовете ни и ги представят у нас и в чужбна, както и пред самата Живкова, като техни собствени. Людмила, само няколко дни преди да й посегнат, ми предложи специална стая в Комитета със всички томове беседи на Учителя Петър Дънов и ми възложи да ги изследвам и обработвам академично, като важна доминанта на направлението ни НФДДМБН, основано и извоювано от Хр.Тзавела. Вднага след това другарят Брежнев викна спешно Тодор Живков да го гълчи защо бил допуснал дъщеря му да назначи "двама дъновисти" в Министерството й (да бяхме само двама...). Малко по-късно една фракция в КПСС изиска доклад чрез КГБ и VІ отдел на нашата ДС на тема за възможната колаборация между дъновистите по света и официалната идеология на СССР. Това вече им се беше наложило ребром, тъй като "дъновистите" по цял свят по възловите места в политиката и търговията почнаха да слагат крак на Съветския Съюз заради отношението му към "идеологическите диверсанти" в България и Варшавския блок, на запад Картър отказа ново място за посолство на СССР в Америка поради това, че СССР си строи посолство в София "на свято място", без да пита собствениците му, а японците също отказват да си строят посолство на същото свято място по същата причина. Докладът е изработен от "дъновисти" в рамките на 5 денонощия и предаден на офицер от Държавна сигурност, за до го придвижи чрез началството си в идеологическия отдел на ЦК на КПСС. След няколко дни офицерът казва конфиденциално на идеологическия диверсант: "Мнението на моето ръководство и на другарите от Съветския Съюз е, че това, което ни представихте, е науката на бъдещото човечество. Обаче ще мълчиш и няма да го казваш на никого - инак изгараш и ти, и приятелите ти! Сега горкият Съветски съюз има толкова големи неприятности, че за тази наука не й е времето". Другарите в ЦК са впечатлени не само от науката в доклада и формата му на дисертация, но и от няколко пророчества в края му, които се осъществяват: отдръпването на Италианската компартия от съветската, настроенията за "перестройка" в някои фракции в Москва, които могат да взривят цялата система.

Каквито и да са греховете на Бай Тошо, ние бяхме свидетели на много от дстойнствата му. Взеха го на мерник, когато политруковете забелязаха, че на партийните ловове вече не иска да уцелва дивеча - Людмила го била заклела да не прави повече това. Нали знаем, че ако си на власт, трябва да участваш лично в периодичните ловове, за да си поддържаш накървяването; а за проверка, ако се усъмнят в лоялността ти, да ликвидираш лично някой и друг враг в тунела за разстрелите, на мястото на някой от палачите. Не знам дали го убиха още тогава, след като защити в Москва "дъновистите" пред Брежнев, молейки го да си проверява информаторите и разказвайки му, че именно на Изгрева край София е бил крит и хранен от "дъновистите" като нелегален в партизанските години и че никога не е виждал по-достойни, по-честни, по-добри в учението и труда и по- интелигентни българи от тях. За този случай Живков разказва черно на бяло в дебелите томове със спомените си. Но може да са го заменили с поредицата от дубльори и след като са го ликвидирали по съвсем друга причина: искал е да ни присъедини към Западна Германия, водел бил тайни преговори да ни откъсне от великия Брат, докато официалната версия беше, че иска да ни направи 13-ата съветска република... В печата правеха "разкрития" по антропологчни и биографични белези, че Тодор Живков уж бил незаконен син на цар Фердинанд от времето, когато майка му Маруца му е била прислужница в Правец...

Д-р.Морфи Скарлатов. Туарегите - рицарите тракийски със сини очи при арабите:

https://www.youtube.com/watch?v=ufYi0Ll_gWw&feature=youtu.be&fbclid=IwAR3QA1041TdCdiLJOJCE-x5Vvu7E4TejCg5fM4L6NbSpVHdivGsLUPwFpsk

 

 

25.01.2020г. 8:40ч.

 

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=2306738706249377&set=a.1536678666588722&type=3&theater

 

ВИЖТЕ КОЛКО УДИВИТЕЛНО ЕДНА АВТОМАТИЧНА РЕПУБЛИКАЦИЯ ОТПРЕДИ СЪВПАДА ПО ТЕМА СЪС СЛЕДВАЩАТА ПУБЛИКАЦИЯ В МОМЕНТА! Това се случва много пъти и говори за действието на деня по градус в соларните революции.

 

 

26.01.2020 г.  14,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ В ЗАЩИТА НА ЛИЧНИЯ ЖИВОТ И ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА

ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА ПОКАЗВАТ ПРАВÀТА, КОИТО ПРИРОДАТА Е ДАЛА НА ЧОВЕКА. ТИЯ ПРАВА СА МНОГО, ТЕ НЕ СА САМО В ЕДНО НАПРАВЛЕНИЕ.”(13 януари 1939, „Организиран и неорганизиран свят”)

Колкото и да ни предупреждава за опасностите от тях, Той говори за мястото им в целокупния живот. Когато едно учение е божествено, то не ликвидира категории, а изтъква ПОЛОЖИТЕЛНОТО в тях, дори и в Дявола. Така че, без личните чувства, като създадени от БОГА, Битието би рухнало. Би рухнало и без ума, плътта, сърцето, грешките, желанията, страстите, радостта, щастието, света. Когато говори Велик Учител, Той не е като ЗЕЛЕНИТЕ учители и проповедници: не реже, не изхвърля на боклука органи от Божественото Тяло.

„Господи, моля Те, усили стремежите ми да направлявам ЛИЧНИЯ си живот в хармония с Божествения.”(Из Мото-молитва)

„Първият Принцип е силният, мощният елемент на Битието, чрез който се проявява ЛИЧНИЯТ живот.”(22 юни 1932, „Малкото добро. Живият порядък”)

„Законите, които Бог е наредил, трябва да се изучават, защото върху тях се гради ЛИЧНИЯТ или индивидуалният, умственият и духовният живот на човека.”(24 август 1927, „Свещеният час”)

„Бог е главата на нещата, отдето излизат хубавите мисли. Ближният представлява духовното сърце, от сърцето излизат всички хубави желания. И, най-после, човешката воля, която е ЛИЧНИЯТ живот на човека. Събрани, главата, сърцето и тялото в едно място, чрез тях може да извърши велики работи. Но ако няма глава, ако няма сърце, ако няма и воля, ако няма и тяло, човек тогава нищо не може да постигне.”(8 октомври 1939, „Ободрителни мисли, чувства и постъпки”)

„И действително, ЛИЧНИЯТ живот е най-ценният. Някой ще каже, че НАРОДЪТ е важен. - Народът е само УСЛОВИЕ за индивидите. Каквото тяло и да имате, най-важното в дадения случай е животът, който имате. Вие не трябва да пренебрегвате това тяло, което имате.”(19 февруари 1933, „ А друго падна на добрата земя”)

„ЛИЧНИЯТ живот - това е „басовият” живот. От „басовия” живот ние ще изкараме другия живот. НЕ ЧЕ ЩЕ ИЗЛЕЗЕМ ОТ ЖИВОТА, но ще си създадем условия за възвишения, „сопранов” живот нагоре.”( 9 февруари 1938, „Страдание и учение”)

„ЛИЧНИЯТ ЖИВОТ изисква ТИ ДА ЖИВЕЕШ. Ти, искаш не искаш, ще се жертваш. Защото, ако не се жертваш, ще те пожертват. Казвам: любовта изисква жертва.”(4.II.1940, „Светлината на Любовта”)

„Личният живот е мелодичен. Когато нещата съответстват на тебе, пееш мелодия. Щом дойде хармонията, намериш се в чудо – не вече пееш сам….”( 28 февруари 1941, „Музикални тонове”) /Солистите на горделивостта и самомнението са абсолютно неспособни за дуети, СЪВМЕСТНИ изяви и издания, камерни изпълнения с други, участия като хористи в хор. За тях понятия като „отбор” и „съученици” не съществуват, не признават и да са ПЪРВА цигулка – те са ЕДИНСТВЕНА цигулка. Не понасят и ЧОВЕШКИ диригент над себе си. За тях Диригент е само Бог вътре в тях. Но това не може да е Бог, понеже Бог живее и в Единството, и в множеството извън нас. Затова трябва да сме И ОРКЕСТРАНТИ. Съществуват и оркестри от виртуози без диригент. Всеки от тях има абсолютен слух не само за себе си, но и за всички останали. При това всеки е НАПЪЛНО свързан с Бога, защото не е горделив - счита другите за РАВНОСТОЙНИ./

„/У човека/ има лични чувства, които се отнасят до неговия личен живот; има семейни чувства, морални чувства, самосъхранителни чувства.”(7 февруари 1934, „Дружение, слушане и следване”) /Бог е създал човека и с такива чувства, които извайват красиво задната част на главата му. Има дори богове и ангели, които са крайни индивидуалисти и трябва да се раждат много пъти като хора, за да я изработят. Има аутисти, егоисти, индивидуалисти, умнùци, светци, гении и даже адепти, които не са притурили и един милиметър към тила си, затова нямат добродетелите, които виждаме в заглавието на цитираната беседа - нямат импулс за ДРУЖЕНЕ, СЛУШАНЕ И СЛЕДВАНЕ. Могат да мислят само за един вътрешен и абстрактен „Бог”, за СЕБЕ си и за СОБСТВЕНАТА си персона и изява.

„Човек трябва да знае, че всички въпроси, които се отнасят до неговото сърце, до неговия ум и до неговата душа са ЛИЧНИ, и той сам трябва да ги реши.”(22 декември 1929, „ Имам власт”)

„Най-високия връх в човешкия живот, това са неговите лични чувства. Той, като се качи на този висок връх, ще има един широк простор./Въпреки опасностите/,човек трябва да разбира законите на своите лични чувства. Питам сега: ако човек няма лични чувства, ще му бъде ли по-добре? Ако няма този връх, ще бъде ли по-добре на човека?”(14 февруари 1936, „Възможности и условия на ума и сърцето”)

„Освен нашите лични чувства, трябва да имаме предвид и личните чувства на всички хора.”(24 август 1937, „Естественият живот”)

„Човекът е дошъл да тури ред и порядък в себе си. Дохождат неговите лични чувства - ДА ЦЕНИ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА, ЧЕ ИМА ЧУВСТВА, ЧЕ ТОЙ ЖИВЕЕ. /…/ Скоро ще се яви една планета в Слънчевата система, която ще бъде по-голяма от Месечината - и ония, които искат, от Земята ще ги пратят там, на новата Земя с най-хубави условия. И България, и Франция ще бъдат нови. Една нова Земя и ново небе иде! Любовта ТРЯБВА ДА Я ТЪРСИТЕ, понеже тя ще внесе онзи живот, който търсите - ЖИВОТА В НЕГОВАТА ЦЕЛОКУПНОСТ. ”(26.V.1940, „Станало раздор”)

„После, не си честен човек - ТВОИТЕ ЛИЧНИ ЧУВСТВА СА СЛАБО РАЗВИТИ.”(20.VI.1943, „Създаде Небето и Земята”) /Това е изключително интересно твърдение за личните чувства като извор на честността! И наистина, липсата на божествени лични чувства прави асовете нечестни: искат да са винаги единствени и затова заграбват изявата само за себе си. Не са честни към другите таланти - не познават понятията „отстъпване” и „редуване”./

„Лична карта и за божествения свят има, и за духовния свят има лична карта - за сърцето. Лична карта има и за физичния свят - волята. Това са три лични карти - ще ги носиш. За човешкия свят – волята, в духовния свят – лицето. Чувствата, сърцето - и то е „легитимация.”(5 януари 1940, „Идеален и реален живот”)

„Снощи една млада сестра ми разправя: „Аз, като гледам Сатурн и Юпитер, които са наблизо, става ми нещо лошо…“ Аз веднага зная защо ѝ става лошо, казвам: „Ти си прегрешила, че твоите лични чувства не са намясто.”(8 ноември 1940, „Проводници”) /Коментар: може би в рождения ù хороскоп Юпитер и Сатурн в съвпад атакуват с лоши аспекти Луната и Меркурий. В случая, критицизмът, високомерието и горделивостта в нея пречат на социалните и душевните й чувства, на природата в нея да общува и да живее правилно. Молитвата ни „Божията любов носи ИЗОБИЛНИЯ И ПЪЛЕН ЖИВОТ” не важи само за духовния живот и за храненето.

„Аако изучим мозъка КАТО ЕДНО ЦЯЛО, ще видим, че предната му част служи за проявяване на чистата мислителна сила, задната му част – ЗА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЧОВЕШКИТЕ ЛИЧНИ И СЕМЕЙНИ ЧУВСТВА, горната му коронна част – за проявление на човешката моралност, а страничните области служат на ВОЛЕВИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ И ИНСТИНКТИТЕ/…/. Значи, когато ВСИЧКИ тия пирамидални клетки са ХАРМОНИЧНО СВЪРЗАНИ И ДЕЙСТВАТ ХАРМОНИЧНО, ТО УМЪТ, ЧУВСТВАТА И ВОЛЯТА ДЕЙСТВУВАТ ХАРМОНИЧНО. Но при умора или усилена дейност, при нехигиенична храна или НЕРЕДОВЕН ЖИВОТ, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина, която от своя страна започва да парализира и осакатява дейността на тези клетки, забелязва се да се свиват крайнините им и да се образуват междини. В такова състояние, на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, нервира се - и други такива прояви показва.”( В Царството на Живата Природа › Умът, сърцето и волята. Влиянието им върху живота – форма, съдържание и смисъл на живота”)

„…Най-сетне попът се изправи и каза: „Слава Богу, зави ми пъпа!...“ Това развиване на пъпа зависи от една АНОРМАЛНОСТ НА ЧОВЕШКИТЕ ЛИЧНИ ЧУВСТВА. Има някои мускулчета долу, които се развиват. Вие нали сте завивали пъп? - Знаете го по-добре. Поради лошо функциониране на кръвта, там се събрат много нечистотии, както става и с циреите. Но такива циреи стават и в човешкото сърце - мъчи го някое чувство. Оставете ума да отгледа своите мисли, оставете сърцето да отгледа своите чувства, оставете волята да отгледа своите постъпки.”(22 ноември 1939, „Хубавата страна”)

„Цялото тяло това е един резултат от действието на ума и на сърцето и волята. Умът поддържа мозъка, сърцето поддържа дробовете и кръвообращението, а волята поддържа стомаха и мускулите, костите. Но ако мозъкът горе не работи, няма да работят и дробовете; ако дробовете не работят, няма да работи и стомахът. ВСИЧКИ ТЕ СА В ЗАВИСИМОСТ. Та когато човек мисли добре, той ще има един здрав мозък и кръвообращението му ще бъде правилно. Тогава и третият процес ще бъде правилен, нормален. Щом чувствата са правилни, непременно и храносмилането ще бъде добро – той ще има здрава мисъл и здрава воля; и костите, и всичко ще бъде здраво. Та, НАЙ-ПЪРВО умът, сърцето и волята имат отношение към човека. След това настава един друг процес. Умът ще даде храна на всичките способности у човека; сърцето ще даде възможности на всичките чувства. Умът е от предната част на главата, сърцето е отзад, а волята - отстрани. В главата умът заема място отпред, сърцето отгоре и отзад, а волята – отстрани. Има си някои „съпартизани” . неговите лични чувства са „съпартизани” със сърцето,”(23 януари 1931, „Гладът – доброто – разумното слово”)

„Кажи в себе си: „Той - това съм аз.“ И като си зададеш въпроса „Защо не го обичам?“, отговорùси: „Аз - това е той.“ На един брат дошла мисълта от трите лични местоимения да образува една дума: „ни(е), ви(е), те – „НИВИТЕ”… Значи, на нивата се ражда жито, раждат се плодове, ВСИЧКО има на нивата! Някой казва: „Искам другите хора да ми слугуват.“ - Как ще ти слугуват хората, когато ТИ не можеш да слугуваш? Закон е: ти не можеш да бъдеш обичан от никого, ако сам не обичаш. Като слушат да им се говори, мнозина казват: „Ние сме от ПРАВОВЕРНИТЕ, ние РАЗБИРАМЕ нещата.“ - Аз се радвам, че сте от „правоверните”. И ако наистина сте от правоверните, вие имате ЕДИН ОТЛИЧЕН УМ, ЕДНО ОТЛИЧНО СЪРЦЕ И ЕДНА ОТЛИЧНА ВОЛЯ. Всичката мъчнотия седи в това, че вие сте изоставили своя ум, своето сърце и своята воля и не се грижите за тях. Вие сте оставили ума, сърцето и волята си да правят каквото искат, а вие седите настрана и само очаквате от тях рента.”(3.XII.1939, „Което знаем”)

„Божественото Учение има ЛИЧНО приложение.”(12 януари 1934, „Най-малкият опит”)

„Едно ЛИЧНО чувство, за да го възпитате, трябва да има от елемента на милосърдието. Едно ЛИЧНО чувство, за да се възпита, трябва да има от елемента на вярата, от елемента на надеждата и от елемента на разумността. Едно ЛИЧНО чувство трябва да има от елемента на музиката. После, да има мистически схващания; после - да обича чистотата. /…/ . ЛИЧНИТЕ ЧУВСТВА ПОКАЗВАТ ПРАВÀТА, КОИТО ПРИРОДАТА Е ДАЛА НА ЧОВЕКА. ТИЯ ПРАВА СА МНОГО, ТЕ НЕ СА САМО В ЕДНО НАПРАВЛЕНИЕ.”(13 януари 1939, „Организиран и неорганизиран свят”)

„Всеки трябва да оперира с известни закони и да знаете, че има права, които са ВАШИ. В себе си имаш едно право, което е ЛИЧНО твое право. И най-сетне вие ще се проявите. Вашето ЛИЧНО проявление ще бъде в изпълнението волята Божия.”(29 март 1939, „Качествата на ученика”)

„Радостите са ЛИЧНО благо. Ти искаш да бъдеш щастлив. - Това е твоето ЛИЧНО благо.”(25 декември, 1938, „Страдание и радост”)

„В Стария завет обръщението е колективно. Христос никога не се обръща колективно, Той се обръща ЛИЧНО към всякоя една душа. Той не се обръща към народа, а се обръща поотделно към всеки един човек.”(30 октомври 1920, „Две лепти”)

„Въпросът за Бога не е един временен въпрос, той е въпрос за душата. Всеки може да го разреши ЛИЧНО, ако има вяра. И след като го разрешите ЛИЧНО, вие ще намерите онези велики методи, чрез които ще можете да работите.”(17 юни 1923, „Имаше двама синове”)

„Христосъ ще дойде вѫтрѣ, вѫтрѣ въвъ васъ! Вашата душа, вашиятъ духъ трѣбва да Го познаятъ. На всѣки единъ ЛИЧНО трѣбва ОТЪВѪТРѢ да му се открие това; неговиятъ собственъ духъ трѣбва да му открие кой е Христосъ.”(19 юний, 1921, „И рече му: „Дойди слѣдъ мене!“”)

„Трябва да прецените всички блага и благословения, които са дадени ЛИЧНО на вас.”(януари 1939, „И ще бъдеш блажен!”)

 

 

 27.01.2020 г.   15,51 ч.

 

https://en.wikipedia.org/wiki/Eyvind_Earle?fbclid=IwAR1Lv6epoA0Qmpmm8w94krVFB_Xm4YmYklXSti1M0su5HsScJAXpF6oFA-k

 

 

27.01.2020 г.  08,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Представете си, че вие ще дойдете в едно налягане между две планини – Родопите и Стара планина, - И ТИ ЩЕ СЕ ПОВДИГАШ НАГОРЕ, но това повдигане не зависи от тебе, ДРУГ те повдига.”(14 октомври 1936, „Усет, влечение, чувство, стремеж”). – МАКАР ЧЕ ТУК УЧИТЕЛЯТ говори за едно ГЕОЛОГИЧЕСКО повдигане, спомняме се как Нещо те олекотява и те бута нагоре със спринт по стръмния склон, когато с грамадна раница в планината на 77 години и си с колене за опериране…

 

КАКВО Е БЪЛГАРИЯ! Снимката е от профила на един НОВ СТАР Приятел – Руслан. Как се вижда легендарният Пирин откъм Орцево в Родопите – най-високото село у нас. Замалко да се заселим там, но решихме да е на Рила, за да можем да възлизаме бързо над 2500 м.и да сме на южен склон, където изворите са най-благодатни, според Учителя.

 

 

27.01.2020 г.   07,42 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „И не мислете, че вие разбирате Любовта! Ако вие ДЕЙСТВИТЕЛНО разбирахте Любовта, щяхте да имате безсмъртие; ако вие ДЕЙСТВИТЕЛНО разбирахте Божията Мъдрост, щяхте да имате вечна хармония, т.е. ЗНАНИЕ; щяхте да бъдете силни, щяхте да разберете Истината в нейната пълнота. Щяхте да имате вечната свобода – великия простор на живота! И тогава нямаше да се намирате в тъмно, нямаше в такава ограничена стая да се разговаряме за такива работи, но щяхме да пътуваме с една необикновена бързина. Знаете ли с каква бързина щяхме да пътуваме – най-малко с бързина от петстотин* хиляди километра в секундата. И какво щяхме да направим? – Щяхме да излезем на Витоша**, да духнем веднъж - и в ЕДНА секунда щяхме да минем Месечината***, и за пет минути щяхме да бъдем на Слънцето! Ще се спрем на първата станция - там ще ни посрещнат, ще бъдем на гости три-четири дена. Понеже там са културни, ще ни разведат, ще видим техните училища, заседания, ще правим своите бележки, и след туй ще тръгнем към Алфа-Центаурус**** - следващата станция. Сега вие казвате: „Колко е приятно такова пътешествие“! - Е приятно е, разбира се, има МИСЛИ вътре в него. Тия пътешествия ги правят НАПРЕДНАЛИТЕ ученици на Окултната школа*****. Може би в туй състояние не можете да ги правите, но все трябва да се приготовлявате за някое бъдно съществуване. Трябва да мислите на Земята – трябва да слезете ПАК НА ФИЗИЧЕСКОТО ПОЛЕ******, за да правите ОТТАМ за тия пътешествия. Като влезете в астралния свят, ще правите други пътешествия; като влезете в менталното поле, то е другояче построено – защото постройките в тия светове са малко на по-други основи. Та първото нещо: трябва да се роди у вас една ИСТИНСКА ЖАЖДА ЗА ЗНАНИЕ” (1922.07.07о.Трите основни закона.ТРЖ.1996.ББ.312-313)

___________________

* В отпечатаната беседа в наличните издания фигурира „петдесет милиона” - явно е изпусната една нула от стенографа или някой друг. Защото за една секунда до Луната и 5 минути до Слънцето, скоростта трябва да е именно 500 хиляди километра в секунда. Науката откри, че 300 хиляди километра не е пределът, а Учителят дава в беседите Си и много по-големи скорости, например – 500 квадрилиона км/сек (1 юни 1941, „Стана плът”) – б.р.

**Учителят казва, че на планината Витоша до българската столица София са складирани познанията за цялата вселена, каквато роля играят и китовете. Когато е извеждал учениците си до 1944 г. на Витоша, Той е използвал с някои от тях „трамплините” за телепортация към другите светове във вселената, но такива има и на Рила, и по другите ни планини. Затова Той казва, че е дошъл в България заради планините в България, които са най-старите в света – още от Архайската ера. Геолозите ни казват, че Еледжик в Средна гора е по-стар и от Рила, Витоша и Родопите, затова оттук входовете къв Агарта вътре в Земята и трамплините към Космоса са още по-мощни. Старонагънати планини има и на други места по света, но Посветените са дошли на Земята първо на Балканите. За тях спецификата на двуслюдния гнайс на Рила и особеното наличие на волфрам, молибден и бисмут в района на 7-те езера дават съвършено уникална възможност за кондензация на Аза и образуване на брилянтната му струна, около, която кундалини и по-късните й модификации поради християнството и богомилството, днес се превръщат във „вихрун”.

***Че на Луната има живот, че отдавна там има и хора от Земята, това го казва не само Учителят Беинса Дуно, но и съвременната наука. Една пълна подборка на изказванията Му за Луната направи Калин Кирилов – много е полезна. Но в горната мисъл Учителят със сигурност не говори само за гостуване на Луната, а и на Слънцето - Той казва, че често ходи и там, сам или с учениците си, където също ги посрещат разумни същества. Твърди, че в центъра на Слънцето и на много други звезди има планети с разумни цивилизации. Калин е направил книга с мисли от Учителя и за Слънцето. Как лети до Луната и отвъд, показва визуално и Шърли Маклейн: