Книга 31
10-11.VII.135(1999)
10-11.VII.135(1999)
Айтос, Братската градина
ДОКОСВАНЕ И МЕКОТА
На десети след обяд пристигнахме в Братската градина в Айтос и отново се видяхме с мили приятели от цяла България, но най-вълнуваща бе срещата с петте сестри от Гълъбово, с които се бяхме изкачвали към езерата преди няколко години. Връзката ни с тях е много дълбока и сърдечна – любов от вековете и вечността, която избива през очите със сълзи. Тяхната чистота и непринуденост на отрудени възрастни сестри от народа още от първия миг на срещата ни отвориха в душите им сърдечно ясновидство. През всичките тия години, за съжаление, ние не ги посетихме и не им изпратихме почти нищо, което е един голям минус. Всяка една от тях разказа как през тези години, при лични и семейни трудности и изпитания, включително преди и по време на операции с опасност за живота, те са мислили за нашата среща на Рила и чрез тази любов и мисъл са се свързвали с Учителя, с Бога, и всичко е минавало по най-бързия и добър начин. Някои лекари дори са се чудили как те или техни близки са прескочили трапа.
Една от тях вечерта сподели своето безпокойство и голямо озадачение (и не само своето) от лекцията на някои от умниците на “братовчедите”, който току-що бил съобщил на стотиците хора, които слушали, че на 11 август не виждала живи хора на Земята…
Дали под впечатлението на тази тема, въпреки рязкото ни разграничаване от фаталистичната и крайно вредна позиция на подобни “проповедници” и “астролози”, през тази нощ един от нас сънува един наистина апокалиптичен сън. Това бе един от живите, разтърсващи сънища, представляващи някакво преживяване от миналото или бъдещето на друга планета в Космоса. В такива случаи и най-развинтеното лично въображение е недостатъчно, колкото и човек да е гледал филми и чел романи, за да съчини подобно нещо. Сънят ще бъде описан подробно, за да попитаме нашия Учител какво иска да ни каже Небето чрез него:
Намирам се на едно плато в планината, заедно с много съидейници. Всички са ужасени и много разтревожени, защото ни обкръжават въоръжени, униформени хора, с инструкции да бъдат унищожени най-после накуп всички “сектанти” на планетата. Предварително, шпионите на тоталитарната власт са успели да поканят максимално количество заподозрени и уличени в такива интереси точно на това място. Драмата започва. Според плана, някои ги избиват в момента, за възбуждане на ужас и "разкаяние", а останалите – огромната маса – ще бъдат унищожени чрез масирана бомбардировка с напалм. Въоръжените са безмилостни, цинични, жестоки, и ще изпълнят заповедта без колебание. Оръжието на всеки от тях е снабдено с мерник-видеокамера, която предава на живо в Центъра кой колко души убива. Механически и на живо, контролиращите ги офицери от централата, в края на операцията ще знаят има ли някой от изпратените, който да не е убил нито един човек. Такъв войник ще бъде екзекутиран. Другите ще получат привилегии, според броя на убитите.
Драмата е покъртителна – вият и плачат жени и деца, мъже, възрастни хора. Молят се за пощада, ала напразно. Тези войници, почти до един, са от специалните войски, които са отгледани без майки – казармено, в генен инкубатор. Нещо повече – те са възпитавани, че ние, разномислещите, сме основното зло на Земята - нещо като вируси, които трябва да бъдат унищожени до крак.
В същото време виждам как на една по-издигната, масивна скала, един човек се хваща за сърцето и пада мъртъв на земята от мъка. Той обаче се превръща в някаква прозрачна маса, която загубва човешката си форма, удължава се и почва да набъбва с голяма скорост. Постепенно започва да се издига ледена планина, която покрива всичко. Нападателите разбират, че и те са обречени, а дали жертвите – добрите, идейните хора – ще загинат под тази ледена маса, която се издига и започва да пълни и долините, не ми става ясно от съня, защото се виждам как излитам към небето под ъгъл и след малко кацам в едно селище в много по-висока планина. Отначало си мислех, че там хората са свободни и безгрижни, но веднага виждам, че и там се напълва със същите жестоки, въоръжени до зъби войници, които всеки момент ще почнат да действат според генералния план за унищожение. Eдин от тях опира дуло в слепоочието ми, но малко преди да натисне спусъка се разколебава, защото аз започвам трогателна и покъртителна реч, целяща да стигне до сърцата на войниците, които не са андроиди - защото има и такива. Те се смеят и не вярват, но аз ги накарвам да погледнат надолу към долината и те виждат надигащия се отвсякъде лед. Казвам им, че правителството им и всички останали от тяхната армия вече са мъртви под леда и че всеки миг и тях ги очаква същото, ако не се разкаят и не се откажат от убийството, от злобата, от голямото си заблуждение. Искам да им обясня как могат да се спасят, но не успявам, защото първите ледени грамади вече ни обграждат. Тогава моят кандидат-убиец пръв хвърля оръжието и още няколко души правят същото, като всеки инстинктивно се стреми да се докосне до мене и да се държи, без да знае защо. Това са част от малкото войници с искра Божия в сърцето си, които са станали еничари, отвлечени още като деца. Те не виждат, но усещат, че и на други места наоколо ледената планина не може да се приближи и да затвори пръстена си, защото там има някой от нашите. Всички, които са се докоснали до нас и се намират в този радиус, ще останат живи.
Този сън-филм бе толкова жив, осезателен и с всичките сетивни, звукови, вибрационни и прочие ефекти на модерното и бъдещо кино, че ще остави незаличими спомени в съзнанието ми за цял живот.
Сега искам да попитам Елма: дали това е преживяно наистина някога някъде в Космоса или е само символичен сън, с който искат да ни кажат нещо? Небето, за разлика от ада, не ни възпитава с трилъри и екшъни, но когато говори Всемирната Ложа, тя си служи с всякакви средства, за да разтърси съзнанието ни и да ни накара да се променим.
Другият от нас, на една педя от сънувалия горния сън, същата нощ, в същата Братска градина, в същата палатка сънува следния сън:
"Сънувам цялата планета Земя. Огромна. Не се виждат, както обикновено, континентите и океаните, а само огромно, огромно море от хора. Едновременно с това, като холограма се виждат всички съществуващи на Земята цветя, треви, дървета, храсти. Гледката е много контрастна: стълпотворението от хора, където няма място дори игла да падне - и приказната феерия на земната флора.
Между двете картини или двата свята върви обмен. Става ясно, че флоралният свят е в ролята на спасител на човечеството. Всяко човешко същество бива привлечено от съответно цвете, тревичка, храстче или дърво. Най-неосъзнатата и безпросветна маса се привлича от тревите, но и там има нюанси. Онези, които имат искра Божия, но по никакъв начин не са я осъзнали и проявили, ще бъдат спасени от оскъдната, суха, рядка, тревиста растителност в саваната; тези, които поне осъзнават, макар и за миг, Божественото в себе си, ще бъдат спасени от буйната и сочна тропическа трева; а хората, които са започнали някакво растене, развитие, движение напред, биват притегляни от различните цветя и храсти, в зависимост от характера, вида, степента и насоката на развитието им. Онази част от човечеството, които са с най-голям принос и най-голяма роля за духовното развитие на всички хора, биват притегляни от различни дървета – в зависимост от това, дали са гении, водачи, проповедници, светци и пр. Вижда се как дърветата ги притеглят навътре в себе си до самия си корен и после ги изстрелват с невероятна скорост през короната си до съответните планети, галактики, светове, откъдето са дошли. Това се наблюдава и при всички останали растения. Коридорите, по които отнасят хората до техните истински домове, са прозрачни коридори от светлина, с формата и цвета на съответните цветя. Просто се виждат, като че ли спираловидно подредени, безброй рози, лалета, орхидеи и т.н., които образуват светлинни лалени, розени, орхидеени коридори с формата на самите цветя. И се виждат хората, които биват изстрелвани през тези коридори. Тук наистина се виждат всички цветя и техните коридори: от най-редките, прекрасните и екзотичните - до най-обикновените и незабележимите.
Има и цветя-хищници. Те привличат съществата в човешка форма, които не бива да бъдат отведени на други планети (може би защото си нямат друга, освен тази) и поглъщайки ги, ги връщат обратно, в застинала форма като камъни, които остават тук. Чува се глас от флоралния свят: “Вие ще останете тук толкова дълго, колкото е нужно, докато дойде време да се пробудите.”
Много благодарим на Баща ни, че разреши да включим тук и този сън, и Го питаме най-смирено има ли да ни каже нещо във връзка с двата съня през нощта срещу рождения ден на Учителя?
В момента е "безкрайност" ч.м.сек. по Всемирното време (понеже сега ние сме извън времето). Още стана ясно, че този път Елма ще отговори без инструмент, понеже в противен случай действието ще се включи незабавно и сънищата биха се реализирали веднага, а още не е настъпил подходящият момент.
- Този път ще бъда пределно кратък. Отговора ще получите колективно, като всеки желаещ още от днес ще импровизира чрез Божественото в себе си по образите и темите, описани в двата ви съня.
Което можете, запомнете и запишете, а при други условия може да направите звукозапис. Този път за предпочитане са звукозаписите, а не писмените домашни работи.
Не искам да ви подсещам, но само ви насочвам мисълта върху разковничето на първия сън: физическото докосване, като условие за гибел или спасение.
Като учебен въпрос по втория сън, от мен запомнете въпроса: "Как да не се превърнем в камъни?"
По-дълбоките мислители трябва да намерят връзката между първия и втория сън, като две части на една и съща формула. А онези от вас, които са нещо повече от мислители и говорители, могат да се опитат да направят тази връзка на дело. От това зависи изходът на събитията, очертаващи се тази година и от сега нататък.
Ако домашното упражнение на някои, които [по развитие] седят над мислителите и говорителите, се увенчае с успех, можете да споделите с другите опитността си, но след пълния ви успех. Този път е желателно описанията да бъдат писмени и анонимни, без лични почерци. Дори и при изписването им по законите на словоизраза и словометрията, точно тези разкази ги оформете със стандартни печатни шрифтове. Практически успехи в областта на Делото и Живота, при такава домашна работа, зададена лично от нас, засега не трябва да се оформят и преписват с личен почерк, защото могат да сублимират пишещия направо в другия свят. Не се и опитвайте, защото някой може да изчезне завинаги. Тук не става дума за телепортация в някой друг свят или премиванане в духовно тяло, а за мигновено разпадане на индивида и личността и на всички останали обвивки до гола монада, полиада, холада. Тези два съня, които ви дадохме този ден (нощ за вас), са една от формулите на философския камък или жизнения еликсир, които се постигат най-накрая.
Когато един дух в човешка форма, съдържащ искра Божия, достигне до тайната на Избора и Докосването и съумее да я съчетае с тайната на Невкаменяването, той е постигнал целта на човешката, ангелската и Божествената еволюция и е стигнал до синволюцията. Това е етап над ученичеството и над възкресението, като най-високо посвещение в духовната вселена.
Синволюционното разпадане на обвивките до искра Божия, което става в един миг, е първото посвещение от вътрешната област на Пентаграма, което е посвещение на Учители. То е символизирано с един от елементите в центъра на Пентаграма. То е непостижимо даже и за ученици от Пето посвещение, които са завършили човешкото и духовното си развитие и са възкръснали от мъртвите – т.е. от хората, които все още пречат на любовта, макар и да са възкръснали.
Възкръсналият още не е стигнал до синволюцията, защото има да постига още нещо: тайната на това, кого да докосваме и кого да не докосваме. Физическото докосване до Учителя и апостолите Му, когато са на Земята, е метод и импулс още на нивото на Второто посвещение – Смирението. Смиреният се отрича от всичко и всички, с които е бил обвързан до този момент, и копнее за физическо докосване и обмяна и за физически, братски живот с Учителя и апостолите. За него вече няма друг живот – всички мостове са отрязани! Горделивият, тщеславният, користният или страхливият не смее да прекъсне тези мостове, за да може да се връща към ония, които го славят или подсигуряват или от които се страхува и им се чувства длъжен. Смиреният от планината Морея принася сина си в жертва жива, богоугодна, като Авраама, защото за него няма църква, наука, изкуство, дейност или привързаност извън Учителя и сродните души. (Илюстрирано от образа на Христа на върха на пентаграма – ІІ-то Посвещение.)
В някои школи на Всемирното Братство досега, за възпламеняване на Втория лъч изискването беше да напуснеш близките си и света завинаги. Днес обаче това се счита за фасулска работа – най-лесното за един нормален духовен човек. По-трудното е да останеш в света, да му служиш, и то добре, но да си извън света. По този повод ви казах някога, че аз искам от учениците си само свободното им време.
Ако някой сам си определя свободното време - да бъде изцяло свободно и да разполага с него както му хрумне, а други да го хранят, той не е мой ученик. Ако някой е вече освободен, но истински, а не защото си фантазира или от мързел, и все пак се заробва да бъде несвободен, за да храни немои – също не е мой ученик или скоро ще излезе от Школата. Несвободните от светски и семейни задължения обикновено са мои ученици или имат най-големия шанс да станат такива. Ако обаче разрешат някому да им държи сметка и му дават отчет къде са били и какво са правили в личното си свободно време, дори и да са влезли в Школата, много скоро ще излязат.
Най-високият морал на ученика е да не дава отчет пред неотчетени в тефтера на Господа.
Замалко се върнах към Второто Посвещение на ученика, което прилича външно на Първото Посвещение в света на Учителите. И в двата случая разковничето е докосването, което първо започва с разпознаване и избор. И в двата случая се приключва веднъж завинаги със свинската всеядност и морал: да ядеш гнили ябълки и да позволяваш на гнили хора да се докосват до теб.
Но в синволюцията, за която ви говоря сега, има и нещо допълнително - от ранга на Божествения свят. Там трябва да се постигне втората част на формулата – мекотата, невкаменяването. Всеки човек или дух, всеки ангел, божество и дори окултен ученик - до последната степен на пентагралното съвършенство - има един препъни-камък в еволюцията си. Това грози и най-белите адепти - един миг преди възкресението. Този препъни-камък е мисълта за себе си и за своите си; а при по-простите хора и посветени – и за своето си. Христос илюстрира тази опасност с думите си преди Голгота: "Господи, ако може да ме отмине тази чаша." Той беше длъжен да изиграе тази роля, да произнесе тази реплика, за да илюстрира колко страшна и упорита е тази сатанинска примка дори за най-високите чинове на посвещението. Но като Велик Учител, преминал отдавна през Петото посвещение на ученика, Той, без нито секунда забавяне, даде втората част от формулата за Петото посвещение: "Да бъде волята Ти, Отче, както Ти искаш!"
Ако дойде един ден, когато сърцето ви не се свие и в ума ви повече не може да мине тази смъртоносна мисъл за физическо или духовно спасение на себе си или на своите си, вие сте преминали вече от еволюцията на учениците в синволюцията на Невеликите Учители. Първите шест посвещения на Учителите са посвещения на Невеликите Учители. Едва Седмото посвещение е посвещение на Великите Учители, когато ти си длъжен да станеш широко известен по цялата Вселена. Всичко това се намира в централната част на Пентаграма, с изключение на малкото кръгче, точно по средата. То е извън посвещението на Учителите - дори и на Великите - и означава сферата на Великия Учител, Който е само Един. Кръгчето е сам Той, окръжността е Школата Му, в която Той ръководи Великите и Невеликите Учители, а невидимата точка в центъра му е Бог-Отец, Комуто Великият или Мировият Учител представлява Универсалното тяло във всички светове и вселени.
Значи, инволюцията е само първото стъпало от посвещенията на Невеликите Учители. Можете да си представите какъв велик път ви очаква, докато стигнете до понятието за Единствения, Великия Учител! Оставете хората и ангелите да си имат лични любими и предпочитани философи, религиозни или окултни водачи и авторитети, или да вярват на някой Невелик или Велик Учител. Това е крайно необходимо на човешкото сърце и душа, за да могат да се изявяват и развиват. Но вие, малцината, които сте разпознали Великия Учител и можете да Го разпознавате мигновено във всяка точка на времето и пространството и извън тях, когато Той изненадващо се появи, дръжте се здраво за малкото централно кръгче, където Той живее, защото Той е по-голям от всичко.
АЛ, АЛЕЛ, АЛЕУЛ!
Докосването и мекотата са качества на Бога.
Веднага след края на одеянието, един непознат човек от Братството дойде при нас и спонтанно ни подари 12 сливи и 7 чушки – илюстрация и действо, свързани с оживяването на 12-те духовни и 7-те Божествени посвещения: на мекотата и докосването.
По време на одеянието, намерихме 50 и 10 лева – символни съответствия на Пентаграма и центъра на Пентаграма – символ на ученическите и Учителските посвещения.