16.11.2021 г. 05,46 ч.

  

УЧИТЕЛЯТ: „Някои мислите, че това е детинска работа да бъде човек благ - мислите, че това е детинска работа. Кроткият човек е СИЛЕН човек! Вие свързвате кротостта със слабостта. - Няма по-силен от Господа, но Той те е оставил и те гледа да вършиш каквото искаш, нищо не ти казва, не те критикува. Може да те хване и да направи всичко, каквото иска, но те гледа - оставил те е даже на НЕГО да Му даваш съвети.“ (1941.12.31о. Едно, две, три)

- ТИЯ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ се отнасят не само до отношението ни към БОГА, но и към Божественото в ХОРАТА. Ние го делим, но то е едно и също: Божественото в хората е САМ БОГ. Има кротки хора от висока еволюция, в които Божественото е събудено. В тях живее не само кротостта на Господа, но и силата Му. Понякога ние ги виждаме как те виждат ВСИЧКО в нас, като на длан различават горделивостта и самомнението ни дори отдалече. Виждат нагона ни да командваме и да бичуваме, да проповядваме и да бъдем всезнайковци, а понякога да си позволяваме и клевети и клюки. Виждат как се държим несправедливо с някои невинни души, как ги правим виновни поради нашата проклетѝя. Търпят ни, когато с наглост и високомерие даваме съвети даже на тия, които си говорят с Гòспода. Заради нечистотата или грубостта ни, даже най-кроткият вътрешно се разгневява, има божията сила с един замах на мисълта си да ни смачка като буболечка, но изведнъж се укротява, защото се сеща за Бога. Но сме виждали и случаи, когато самонадеяният сам се разсипва на парчета и на прах, когато се осмели да се нахвърли върху кроткия. Кроткият не си е мръднал и пръста, той живее в съвсем други светове и затова дори не е забелязяал бутилката, която се е нахвърлила върху скалàта, за да я „срази“. В такива случаи, скалàта не е виновна.

https://www.youtube.com/watch?v=cf6WH8zYmO0

 

 

16.11.2021 г. 06,40 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Като знаеш музиката, ще вземеш един тон хубаво и никой няма да те вижда. Има тонове, които, като ги вземеш, ставаш невидим. Ако искаш да станеш видим, ще вземеш друг тон и ще станеш видим.“ (1941.12.31о. Едно, две, три)

РАЗДВИЖЍ ФИНАЛА НА ЕДИН ОТ НАЙ-ХУБАВИТЕ ФИЛМИ!

- ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА ТВЪРДЕНИЕ НА УЧИТЕЛЯ. Десетки хора, които са били при Него до 1944 г., но и след това, разказваха за случаи, когато Той е ставал невидим пред тях или се е появявал от нищото в стаята им или някъде навън. Чисто физически, макар че става и духовно. Например, в момент, когато някой вдига чашата с отровата и Той го кара да я плисне през прозореца.

В Словото Си Той казва и друго за невидимостта: бъдещите музиканти, проповедници и учени, даже и много спортисти с дух и душа, няма да искат да им виждат лицата на сцената. Ще знаят как да станат невидими и само да се чува гласът им или пеенето, свиренето. Ако някой ги разпознае и така, то е друг въпрос – не са „виновни“… Спортистите пък ще имат специални маски, за да не ги разпознае никой, както и ще ползват псевдоними, които ще сменят често. Те ще гонят рекордите не за да се самоизтъкват, а защото искат да се самопроверят докъде са стигнали – могат ли да надминат най-доброто. За такова духовно постижение на човек с монада разказва и нашият писател Борис Априлов в разказа си „Изкачването“.

 

В Словото четем и друго за невидимостта: когато някой адепт не иска да му досаждат, може да става невидим. А има и случаи, когато усещаме как някой диша и се движи в стаята ни, а не го виждаме. Защо не е скрил и звука, това е друг въпрос: пряват го не за да ни уплашат, а за да знаем, че не сме сами. Понякога движат предмети или оставят следи. Друг път позволяват да ги виждаме и даже усещаме.

 

16.11.2021 г. 06,59 ч.

  

ЕДНА ОТ НАЙ-МОГЪЩИТЕ ФРМУЛИ, която прави чудеса. И едно фундаментално разковниче за разпознаване на родените от БОГА, свързаните с Духа: ТЕ МОГАТ ДА СЕ УЧАТ СМИРЕНО ОТ НЯКОЙ ПО-НАПРЕДНАЛ, дори и когато са станали ФАКТОРИ в света. Не закратко, но до края на живота си.

 

УЧИТЕЛЯТ: Сега питате: „Ние какво можем да направим?“ - Вие ще кажете: „Аз ще почна да служа на Любовта, ще служа така, както тя ме учи. Ще служа и на Мъдростта, ще служа и на Истината. Три учителя имам. “ Човек, който служи на Любовта, на Мъдростта и на Истината; или, общо казано, човек, който служи на Духа, той може да се учи. (1941.12.31о. Едно, две, три)

 

 

16.11.2021 г. 14,48 ч.

 

 

ДНЕС Е СВЕТОВНИЯТ ДЕН НА ТОЛЕРАНТНОСТТА. Макар и егрегорен, той би трябвало да действа както всеки егрегор, събиращ вярата на много хора. Ние си имаме традиционни народни празници на прошката, има ги и всеки народ. Съществува и един ден от божествената година за това най-свещено действо - 18 август. Но днес - не остана много време - също можем да се решим на покаяние и опрощение, да искаме вътрешно прошка от Всевишния за греха на горделивостта и самомнението, ако сме го допускали, който ни кара да бъдем нетолерантни към различията. А който иска и може - да се помоли за прошка и конкретно на хората, които е онеправдал.

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО:

Ако милостта /на Бога/ е голяма, то и правдата Му е подобна. Ако Любовта Му е велика, то и светостта Му е наравно същата. Бог е чист и свят. Колкото е благ и снизходителен да помилва една каеща се душа, толкова е строг и праведен и свят да осъди един стар грешник, закоравял в злото.(Разговор пети - Въздигане Душа и Дух, ИБ, 18.7.1900)

Бъдете отстъпчиви един към други, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. (Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., СБ , Варна, 28.8.1909)

Гледайте да бъдете снизходителни и пазете се да не възгордеете от привилегията, която ви е дадена.(Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912)

Когато говорим, че трябва да бъдем снизходителни към малките, то произхожда от принципа да не огорчаваме Господа, защото когато огорчаваме един човек, не огорчаваме него, а Господа, Който е в него. (Важността на малките неща, НБ , София, 16.8.1914)

Да бъдем съвършени, както е Бог по отношение на нас съвършен в милост, благост, снизходителност. Когато сте в Божествения път, вие чувствате спокойствие на сърцето си и ума си, започвате да гледате към хората снизходително, нямате никаква мъст и нещо като че ли все ви радва, защото сте в пътя на Виделината. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Редки са случаите хората да се женят благодарение на искрена любов между двете страни, понеже се женят от съображения: или че момата е богата, или че момъкът е влюбен, или че той е с обществено положение, или че има туй-онуй. Благодарение на тия неща двамата се хипнотизират, съединят се и виждат, като поживеят малко, грешката, която са направили, и не могат да се търпят. Цярът е: както тя, тъй и той би трябвало да помнят, че на този свят няма човек съвършен, че всякой има недостатъци. И като гледат философски на нещата, да могат да бъдат снизходителни и да гледат само добрите страни, като съзнаят, че във всякого едного има добродетели, които трябва да се ценят. И по такъв начин може да се балансират отношенията и да има хармония между две същества. (Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915)

Щом нямате толерантност към хората, не им давате свобода, вие не разбирате учението на Христа, вие имате карикатурна представа за него.Трябва да сме умни и да не водим с никого спор: нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат, нека останат — те ще дойдат дотам, гдето е определено. (Свобода на Духа, НБ, 5.9.1915)

Бъдете снизходителни едни към други, както е снизходителна майката към погрешките на своите деца.(И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918)

Всеки трябва да съзнае, че както Бог е любящ, добър, снизходителен и милостив, тъй и той трябва да бъде такъв. (Разбиране и прилагане, СБ , В.Търново, 20.8.1919)

Към грешките на хората бъдете снизходителни и ги извинявайте.(Отиде след Него, НБ , София, 11.4.1920)

Сега пишем закони: да не крадеш, да не лъжеш... - С такъв отрицателен морал аз не се занимавам, а казвам: ще любиш, ще обичаш Истината, ще бъдеш мъдър, ще бъдеш добродетелен, справедлив, щедър, снизходителен. Ще се самопожертваш за другите. ТУЙ препоръчваме ние: не какво не трябва да правим, а какво ТРЯБВА да правим. (Новият живот, СБ , В.Търново, 19.8.1922)

Милосърдието е едно от най-великите качества на човека. То дава най-благородния оттенък на човешката душа. Да бъдем в себе си милосърдни! Да го чувстваме в себе си и да се радваме на своето милосърдие. То дава особени черти, една мекота за човешката душа, едно снизхождение: да знаеш, че всички хора имат слабости. Ако вие имате това милосърдие, ще бъдете снизходителни, и тогава вашата критика няма да бъде тъй остра, но ще бъде мека, снизходителна спрямо вашите съкласници. Ако един ученик няма това милосърдие, той ще бъде горд и надменен; а пък онзи, който е неспособен, който няма това знание, като усеща своята слабост и липса на знание, тогава отсъствието на милосърдие ще го направи подъл, долен и лицемерен. Той ще пъпли и ще се слага. (Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922)

Страшно е, когато един народ не е толерантен към религиозните и философски възгледи на своите хора. И много народи отъ земята сѫ изчезнали по начина на тази вѫтрѣшна нетолерантность. (На земята и на небето, НБ , София, 21.1.1923)

Да бъда към себе си снизходителен, а към другите взискателен, това не е право.(Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923)

Досега аз не съм срещал още общество, дето хората да бъдат снизходителни към другите.(Чий е този образ?, НБ , София, 15.4.1923)

Любовта развива милосърдие, а милосърдието прави човека отзивчив, състрадателен към хората, снизходителен към слабостите им. (Разпределяне на енергиите, МОК , София, 18.4.1923)

Щом правим тъй, че спрямо себе си сме снизходителни, а спрямо другите строги, значи има нещо, което не ни достига.(Свобода, знание и мир, ООК , София, 5.12.1923)

Азъ наричамъ добъръ, идеаленъ човѣкъ този, който е снизходителенъ къмъ всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вѫтрѣшно, въ себе си. Днес ние обичаме само този, който ни обича - всѣки прави това. Който не вѣрва като насъ, ние не го обичаме; който не мисли като насъ, ние не го обичаме. - Не, идеалниятъ човѣкъ, независимо дали го обичатъ или не, той мисли за всички, той грѣе за всички като слънцето. (Той повелява на слънцето, НБ , София, 15.3.1925)

Истински гениален човек е този, на когото всички удове на тялото са гениални. Ако един от удовете му не отговаря на изискванията на гениалността, този човек не може да бъде гениален. Погледът на гениалния човек е дълбок. Той е свързан с цялото Битие. Когато разговаряш с някой гениален човек, той те изслушва внимателно, изучава те, без да те унижи. Той е толерантен към всички. Казвам: като ученици на окултната Школа, вие трябва да бъдете толерантни едни към други. Какво означава думата "толерантен"? На български тя означава търпелив, снизходителен човек.(Двата полюса, ООК , София, 6.10.1926)

Всичко е написано на човешката ръка, няма нищо скрито-покрито. Бог е написал на човешката ръка целия път, през който човекът е минавал. Когато някой чете по ръката на своя брат, Господ му казва: “Бъди снизходителен към този човек! Той е служил дълго време при Мене, но беше малко неспособен, не научи много нещо. За в бъдеще той има добри условия да се развие и да излезе нещо добро от него.” Бог изнася само фактите, без да съди. В ТОВА седи величието на Бога. И най-после Бог ще посочи на каква работа да турите човека, когото Той е изпратил при вас. (Умовете им, НБ , София, 5.12.1926)

Когато слабият страда или направи някаква погрешка, към него ние сме снизходителни, милосърдни; когато силният греши, към него сме строги, взискателни. Силният може да предизвика нашето милосърдие само когато го видим, че много страда.(Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926)

Любовта носи божествения живот, израз на вечна хармония. Мъдростта носи божествената светлина и божественото знание, които създават красота, ред и порядък в живота. Истината дава насока в живота. Всяка звезда, всяко слънце се дължи на Истината. Истината говори със слънцата, Мъдростта – с планетите, а Любовта е толкова снизходителна, че е слязла на земята да говори и с хората, и с най-нискостоящите същества. Понеже Истината говори със слънцата, далечна и висока е нейната цел. Да се разговаряш с разумното слънце; да седиш с хиляди години в небесата; да правиш добро, без да знаят името ти; да бъдеш велик поет, без да знаят името ти; други да се кичат с твоето име, а ти само да се радваш - ТОВА значи да бъдеш гениален човек. Това значи да живееш с душите и между тях, без да подозират те подобно нещо. (Дело свършено, НБ , София, 30.1.1927)

Към /грешните/ можем да бъдем снизходителни, но не и да изпълним тяхната воля. (Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927)

Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота - и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно, слабият да отиде при Любовта; невежият – при Мъдростта; който търси справедливостта – при Правдата; а който иска да бъде съвършен – при Истината. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата. (Принципи на нещата, ООК , София, 4.5.1927)

Истинските светии и адепти са снизходителни, те са толкова любвеобилни! Знаят погрешките на хората, но никога не им обръщат вниманието върху тях. Като те видят да грешиш, те няма да ти направят забележка. А един отшелник може да те хване да ти държи една /укорителна/ проповед и да ти приведе всички стихове от Свещеното писание... (Трениране, МОК , София, 5.6.1927)

Не губете времето си в спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бъдете крайно снизходителни един към друг. (Мислещият човек, МС , София, 14.8.1927)

Щом надвият висшите енергии, човек става снизходителен и прощава. (Смяна на енергията, МОК , София, 25.1.1929)

Любовта е с отворени очи, но понеже е снизходителна към погрешките на хората, тя ги намалява до минимум, за да не ги види.(Двата стълба, ООК , София, 3.7.1929)

Всички вие трябва да имате чертите в характера на нашия Баща, Който е толкова снизходителен, щедър и милостив, а всички други неща са детински морал.(От сърцето излизат, НБ , София, 5.1.1930)

Не е лошо, че греши човек. Лошо е, когато не изправя грешките си и не се учи от тях. Добрата страна на грешките се заключава в това, че чрез тях човек познава себе си, познава ближния си и се отнася снизходително към всеки, който греши. Не е въпрос да се поощряват грешките, но не съдете грешния, падналия и слабия. Човек понякога греши, без да иска. Той е попаднал на хлъзгава почва, където падането е неизбежно. Обикновеният човек се учи от своите грешки, а мъдреците - от грешките на другите. (Методи за самовъзпитание, МОК , София, 13.6.1930)

Колкото по-издигнат е човек, толкова по-снизходителен е към погрешките и слабостите на онези, които стоят по-долу от него. (Близо е лятото, НБ , София, 29.6.1930)

Кроткият човек е винаги снизходителен към слабите и немощните, макар да вижда, че нещата не стават както трябва.(Виждане и съзнаване, СБ , РБ , Рила, 19.8.1930)

Ябълката предава следните качества на човешкия характер: прави го мек, благ, снизходителен към хората. (Здрава основа, УС , София, 4.1.1931)

Разумният може да изненада противника си, но никога не използва слабия. Към слабите и онеправданите той е снизходителен. В много случаи разумният постъпва като мъдрец. (Разумното, МОК , София, 30.1.1931)

Бог ви е търпял толкова години, и аз ще ви търпя. Той е бил много снизходителен към вас - и аз ще бъда снизходителен. Казвам си: "Ако Бог е дълготърпелив, не мога ли и аз да бъда поне търпелив?" Някой не мисли като мене. - Нищо, ще мисли като себе си. Аз съм дошъл до заключението: какъвто и човек да срещна, добър или лош, първо ще потърся една добра черта в него. Намеря ли такава черта, ще я държа в ума си. (Правилно отношение, ООК , София, 19.10.1932)

Както вие гледате на детските погрешки, така и Бог гледа на вашите. Като ви гледат, разумните същества се усмихват снизходително, без да ви съдят. Те не гледат на вашите грешки като на нещо съществено. Външни положения са те, но са в реда на нещата. По друг начин не можете да живеете. Колкото по-високо се издига човек в духовно отношение, толкова по-снизходителен става към подобните си. Затова е казано: „Не съдете, за да не бъдете съдени“. Бъди широк към ближния си. Отпусни малко, замажи малко – бъди снизходителен. – „Ама как можа да сгреши? “ – Ти никога ли не си грешил? (Умен и справедлив, УС , София, 12.2.1933)

Някой беден човек е при тебе. Бог казва: „Постъпѝ любовно с този човек". Някой е страда, Бог казва: „Бъди милостив към него.“ Невежа е някой - Той казва: „Бъди снизходителен.“ Този Глас аз съм го чувал. (В Неговата Любов, НБ , София, 12.3.1933)

Бог иска на туй, което праща от Небето, да се даде на място. Бог изисква всички хора да живеят в мир и съгласие, да не се измъчват, да има справедливост, снизходителност, милосърдие. (Да имат живот, НБ , София, 6.5.1934)

Човек трябва да си е написал на книжки от какво да се пази, та всякога да си спомня. Ти се възбудиш и веднага си готов да избухнеш. - Прочети написаното: "Както Бог е търпелив, бъди и ти търпелив!" Не си снизходителен към хората, прочети: "Бъди тъй снизходителен, както Духът е снизходителен!".(Недейте се грижи за живота си, НБ , София, 27.1.1935)

Най-първо вие трябва да се научите на онази вътрешна толерантност, да търпите хората. Оставете всеки човек свободно да се проявява. Някой има желание да прояви една своя добродетел - не му препятствайте. Ако пък можете да му съдействувате още по-добре. Ако не му препятствате, ще направите едно добро и на себе си, защото и другите хора няма да ви препятстват. (Който се учи на словото Божие, НБ , София, 31.3.1935)

Онзи, когото обичаш, тъй ти е на сърцето, че на него все ще дадеш повечко. Към него си снизходителен, недовиждаш погрешките му. Проблемите лесно поправяш, от тебе минава. Но когато не обичаш някого, често си правиш оглушки. (Източник на знанието, УС , София, 27.10.1935)

Като дойде вярата, трябва да има една вътрешна връзка на любовта. Вярата и любовта дават една хубава, благородна осанка, една светлина на лицето, бистри очи, един поглед хубав, мек; безкористие, доброжелателство, абсолютна вяра. Човек е снизходителен, прощава, щедър е, зает с велики работи. (Земята като училище, УС , София, 22.12.1935)

Към падналите ще бъдеш снизходителен, а ония, които не са паднали, ще ги съжаляваш. Падналите не ги съжалявам, а ги обичам; съжалявам ония, които не са паднали, защото зная, че ще паднат. (Петте врати, ООК , София, 22.1.1936)

Ще бъдеш снизходителен към погрешките на хората. Някой се изправи на молитва и заеме положение на добър, благочестив човек. Щом свърши молитвата си, започва да се кара с жена си, с децата си, със слугите си. - Това не е правилно отношение. Какъвто си към Бога, такъв ще бъдеш и към хората. Бог не търпи лицемерие. Ще бъдеш мек, добър и снизходителен към погрешките им. (Четирите качества , УС , София, 3.5.1936)

Умното дете няма да каже, че имаш леке, а ще да дойде тайно да очисти малкото леке, което се е явило на дрехата ти. ТОЗИ е пътят на любовта! По този начин вие можете да се въздигнете. Снизходително трябва да гледате, с любов. (Вътрешната връзка на живота, СБ , София, 20.8.1936г)

Христос е казал: "Каквато погрешка правят, като ги съдиш, малко снизхождение имай". Благодари, че има един закон на Любовта, който е снизходителен. Да благодарим на любовта, която е снизходителна към нас! (Религиозни хора, УС , София, 12.9.1937)

Малко си ЖЕСТОК. - Отрежи това клонче и го присади с милосърдие. Ако не обичаш хората, отрежи това клонче и го присади със снизходителност към тях. (Имаше някой человек, НБ , София, 26.12.1937)

Човек трябва да носи велик морал в себе си, да бъде снизходителен към всички хора, както е снизходителен към себе си. (Ценности на любовта, СБ , РБ , 7-те езера, 27.7.1938)

Аз често ви говоря за любовта, с която трябва да започнете новия живот. Любовта е онова снизходително същество, което не съди никого. Затова и Христос е казал: „Отец не съди никого.“ Като отидеш при Бога, при любовта, тя не вижда погрешките ти. Бог казва: „Започни отново.“ Ама не си нарисувал нещо хубаво. - Той казва: „Вземи нов лист и започни отново.“ Вземи втори, трети лист, започвай отново, докато нарисуваш картината добре и пръв ти останеш доволен от нея. Кажеш ли една лоша дума, зачеркни я и започни отново. – „Ама какво лошо съм казал?... (Мястото на Истината, Любовта и Правдата в човека, НБ , София, 31.12.1939)

ИМА една любов в света! Аз виждам тази любов, пътят ѝ се проявява в човешките умове. Щом се прояви тази мисъл в ума на човека, той има светли мисли, чрез които разрешава всички мъчни въпроси в света. Влезе ли тази любов в човешкото сърце, с нея човек разрешава всички мъчни въпроси. Изобщо, има ли любов човек в ума и сърцето си, с тази любов той може да разреши всички мъчни въпроси. И тогава в него се явява желание да бъде снизходителен към слабите. Щом е снизходителен към по-слабите и по-малките от него, Бог е в него. (Познаване на великото, НБ , София, 7.1.1940)

Първото нещо: научете се да не критикувате хората. Не да не критикувате, но да бъдем снизходителни, да гледате на работите снизходително. Радвайте се, че един човек е направил една погрешка, понеже той ви е освободил. (Що е истинно, НБ , София, 25.2.1940)

Искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо всичкитѣ ни погрѣшки, а не искаме НИЕ да бѫдемъ снизходителни. Всѣки день може би правимъ стотина погрѣшки. Нали искаме Господь да бѫде снизходителенъ спрямо насъ? - Така и ние трѣбва да бѫдемъ снизходителни. Въ тази снизходителность ще научимъ търпение. (Усилвайте връзката, ООК , София, 20.11.1940)

За бъдеще какви трябва да бъдат максимите? - Ще любиш, ще търпиш хората, както Бог ги търпи. Ще бъдеш към тях снизходителен, както е Той. Не изведнъж, но постепенно. Той е дълготърпелив - ние трябва да бъдем търпеливи. Той е вселюбящ - ние трябва да бъдем любящи. Ще приличаме на Бога.(С благодат и истина, НБ , София, 24.1.1943)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=9DcoiAAuoeg

 

16.11.2021 г. 18,56 ч.

 

 

ЕДНА ПОЛОЖИТЕЛНА ОЦЕНКА ЗА СИЛНИТЕ ЧУВСТВА НА ГЕРОИНИТЕ В МНОГО РОМАНИ… Във всички останали случаи в беседите техните терзания, плачове и припадъци се порицават и се казва, че това не е никаква любов. Обаче тук Учителят изтъква кое е великото в сърцето на жената, която изпитва такива силни чувства и с какво те могат да съдействат на Божественото в света. Това е една антитеза на „архатството“, когато то е егоистично. В Библията се казва, че Бог ще „изплюе“ вялите, безразличните и безчувствените.

УЧИТЕЛЯТ: „Много хора сега обичат да четат романи. Романът е построен както в живота. В романа има баща, майка, син. Кой е героят, кой е основата на романа? Често са двама - героят и героинята. Децата представляват публиката, те се умножават. Ще има една героиня, която ще видиш как живее. Героят се запознава се с нея, постъпва щедро, услужва ѝ… Героинята прави същото. Хубаво е повякога да четете романи. Само че по някой път героинята, за да се представи по-интересно, ще припадне… Че припада героинята, не го считайте за геройство - човек припада от страх… Героинята, като види героя, припада на земята - тя се е уплашила от героя. Герой, който не събужда героините да стават, а ги прави да падат на земята, то е една слабост. Авторът иска да ни внуши, че тя, като го видяла, е казала: „Досега бях упорита, а сега съм на твое разположение - каквото кажеш, ще го направя!“ Още като го види - падне на земята… Аз ви обяснявам това. Героинята, като дòйде огънят, какво ще стане? Като дойде огънят - стопи се. Тук аз виждам и положителната страна на романа. Романистът иска да каже, че пред героя всичките наши страдания, които имаме, ще се стопят. Ще станат за работа. Водата ще потече и ще може да услужи на всички растения. Ако е в ледено състояние, тя е неподвижна.

Може да дадем сега ред обяснения, някой може да каже, че „мен не ми харесва това“, но то е едната страна. Аз виждам и добрите страни. Авторът пише, че героинята била припаднала, но се придобиват качества, в които човек трябва да бъде готов да услужи. Не да служим на човешкия свят. Под думата „служение“ разбирам да служиш на божествения свят – само тогава служението има смисъл. На един съвременен свят да служиш, туй служение не е намясто. Да служиш на един несъвършен свят е опасна работа. Ако служиш на дявола, ще станеш като него. Ако служиш на Бога, ще станеш като Него. Ако ме питат защо хората са лоши, ще ви кажа: защото служат на дявола. Какво трябва да правят? - Да служат на Бога. (1941.12.31о. Едно, две, три)

 

 

17.11.2021 г. 11,18 ч.

 

 

БОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ СЕ ОТЛИЧАВАТ С ТОВА, ЧЕ НИ ПРЕПОРЪЧВАТ ЩАСТИЕТО КАКТО НА НЕБЕТО, ТАКА И НА ЗЕМЯТА. При това - като резултат на Разпознаването, Любовта и Чистотата. Луциферическите учения го отричат напълно или го ориентират само към небето, ариманическите го търсят и продават само чрез ръкотворни имитации в Старата Вселена, а най-зловещите сатанисти унищожават методически и здравето, и щастието, и живота.

УЧИТЕЛЯТ: „Всеки иска да бъде щастлив и се пита как може да придобие щастието. - Много просто: КОЙТО ПРИЕМА ЧИСТАТА СВЕТЛИНА И ТОПЛИНА, ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ, ЧИСТАТА ВОДА И ЧИСТАТА ХРАНА, МОЖЕ ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВ. – Отде иде щастието? – От Едно Начало, Което никога не се изменя. Всичко може да се измени в живота, но БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА – никога. Божественото е неизменно!Достатъчно е да се докосне То до човека, за да му донесе всички блага, всички радости в живота. Дето отсъства Божественото, там са всички мъчнотии и страдания. Това е признак, че човек е излязъл от границите на Божественото Начало.“ (1943.01.01м. Нова основа)

КОМЕНТАР: Тези твърдения на Учителя се срещат много често в Словото Му, но нека тук конкретизираме основните понятия в цитираната мисъл, изяснени подробно в стотици, хиляди Негови беседи и в някои по-късни източници.

1.ЧИСТА СВЕТЛИНА. Трябва да възприемаме чистата слънчева светлина, преминала през възможно най-чиста атмосфера – значи, нависоко в планините. Но може и при морето и в други области, възможно най-незамърсени от сегашната човешка цивилизация. В МОМЕНТА ОБАЧЕ ВСИЧКО Е ЗАМЪРСЕНО И СМЪРТОНОСНО, ДАЖЕ И НАВИСОКО И ДАЛЕЧЕ ОТ ГРАДОВЕТЕ. В нормални условия доскоро приемахме чистата светлина още от първата поява на виделината в най-ранната утрин, която е мораво-виолетова, после в ранните зори, когато светлината на небето става лилава, светлозелена и розова. После – светлината на изгряващото слънце, особено на първия слънчев лъч. Във Вътрешната Школа се обяснава кои са съответните ангелски йерархии и планетни и зодиакални вибрации, кои чакри и жлези с вътрешна секреция се възбуждат при съзерцаването на утринната светлина и изгрева на слънцето. В неезическите учения и индивиди чакрите са наричат Олтари, Престоли и двери, сегашната кундалини е „Вихрун“. Знаем, че в тия три етапа сутрин действат божествата и ангелите на Водолей, Риби и Овен. Слънцето се гледа по възможност без мигване на очите, докато излезе цялото. Гледа се още 15 секунди и очите се затварят. Ако не сме си отместили погледа нито веднъж през цялото време от началото на изгрева, после вижаме със затворени очи три образа един след друг, които са символи на това, което ни е определено за деня. Това не виждат само ясновидците, но и почти всички хора с монада, с искра от Бога. Трябва да изучаваме постянно символогията на Учителя от Словото Му, но и българската и световната симвология, за да знаем какво ни е определено за всеки ден. Заедно с това си водим и бележки за тия три образа и евенуалното им раздвижване в цели епизоди, за да проследим после какво ни се случва през деня. Така всеки сам изучава съответствията, т.е. символогията на слънцето, което ни изпраща тия символи, различни за всеки отделен човек, който го посреща сутрин. Всъщност, Духът на Слънцето, който е Жена и в Школата засега го знаем под имената Хлòя, Хо Демиѐл и др. ни изпраща тия три образа чрез съществата от изгревната ѝ йерархия Азѝн. Точно по пладне, в самата секунда, някои поглеждат за миг слънцето в зенита и тогава получават сила, благословение и познание от обедната слънчева йерархия Тот. Има и съзерцаване на залеза, чрез което се свързваме с йерарахията Сол. Тя има силата да ни въвежда направо в божествения свят веднага след залеза на слънцето, особено в четвъртък, ако не сме яли нищо от обед до този момент е не сме вечеряли. Тази йерархия тогава ни пуска в божествения свят, но само ако не сме сами, а с човек от веригата ни сродни души, т.е. – тези, които са ни определени от Бога. В противен случай, особено ако не сме посрещали изгрева и сме гледали самички залеза 40 дни поред, може даже да умрем – така казва Словото до 1944 г. Полунощната слънчева йерархия се нарича Нот. Както Учителят Беинса Дуно, така и най-напредналите Му ученици, за които Земята е прозрачна, тогава поглеждат Слънцето надолу. Защо са будни тогава? – Защото са спали минимум два часа до полунощ и тогава душите им са били на Новата Земя и в Новото Небе – абсолютен закон на Школата. Дори най-претенциозните проповедници на земята, които ползват изкуствена светлина след залеза и нощем и не са заспали най-късно до 10 ч. вечерта, не могат да бъдат срещнати през нощта на лекциите и упражненията в Школата горе и в космоса. Тачно в полунощ погледът на зрящите първо вижда полупрозрачно Централното малко слънце в центъра на Инлàния (Земята) и изчаква мига, когато ще стане съвпадът му с Хлòя. В този миг Посветените правят връзка с духовете и живота на самото Слънце и могат да се телепортират там. В един учебник за вътрешните класове е казано: „Сега вече знаете как да викате тези йерархии при съответните положения на Слънцето. Хлоя общо дава живот, Азин дава бурен растеж, Тот – творческа изява, Сол – отлив на злото.“ Учениците от истинския Специален клас и класовете над него, сутрин при изгрева произнасят и астромолитвата и астроформулата на Слънцето

(http://neobyatnotogovori.com/?idpub=15&book=2) . Четат и преживяват и стиховете и главите от „Завета на цветните лъчи на светлината“ за съответния ден от седмицата, знаят кои песни да пеят и по какъв начин. Който изучава Словото до 1944 г. с пълно предимство и е взимал участие в паневритмията през цялата пролет и през лятото, той се идентифицира като Ученик с Беинсàнска монада, а не само с Христòва. Паневритмията не е музейна ценност, тя се изпълнява от всички ангели и богове в цялата Изкупена Вселена.

ОТ ВСИЧКО ТОВА СЛЕДВА, че едно от седемте условия да бъдем щастливи както на небето, така и на земята, е да ползваме ЧИСТАТА СЛЪНЧЕВА, ЛУННА, ПЛАНЕТНА И ЗВЕЗДНА СВЕТЛИНА, както и светлината от всяка отделна звезда и планета, ако знаем божствените и духовните им имена и имената на подйерархиите им. Като минимум, мнозина от Братството практикуват посрещане изгрева на Венера и на Сириус, но по-напредналите следят и положенията им най-горе, при залеза им и в надира. Още по-напредналите правят това с всяка от 19-те звезди, посочени от Учителя до 1944 г. Освен всичко това, ученикът на Бога ползва и обменя и светлината на всеки човек с монада и всяко друго същество, родено от Бога.

2. ЗА ЧИСТАТА ТОПЛИНА, ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ, ЧИСТАТА ВОДА И ЧИСТАТА ХРАНА СЛОВОТО БОЖИЕ СЪЩО ГОВОРИ ДО 1944 ИЗВЪНРЕДНО ПОДРОБНО г. Тук няма как това да се обобщи даже в най-сбито резюме, понеже информацията е огромна не само от текстовете, но и от практиката на истинските Ученици. Те знаят откъде и как да приемат чиста топлина, на кои хора топлината е чиста. Ако общуваме с такива, тогава изкуствено техническо отопление е напълно излишно, дори да сме на северния или южния полюс или в космоса. Известно е, че някои представители на Шестата раса на земята още сега имат пробудено климатично поле и затова в техната аура всички се чувстват комфортно при каквито и да са външни условия. Понеже има и хора или подобия на хора с адска топлина. Те наистина могат да ни топлят с нея известно време, но после почваме за зъзнем при тях не само душевно, но и физически, и се разболяваме – те ни състраяват преждевременно. За ЧИСТИЯ ВЪЗДУХ е същото – не е само този в планините доскоро, но и въздухът, който геренират Божите човеци в климатичното си поле. Затова в тяхно присъствие ние наистина дишаме с пълни гърди не само сърдечно и душевно, но и буквално физически, докато в аурата на егоистите се задушаваме прогресивно. Само лекарите и някои писатели знаят коя е истинската причина за белодробните заболявания, за паник-атаките и острата сърдечна недостатъчност. В това отношение градските жители и пушачите на цигари и треви увреждат само плътското и етерното си тяло. Но астралните и менталните пушачи, даже и да са пълни физически трезвеници, вегани, слънцеяди и пр, пострадват много по-лошо, защото общуват с нисши астралци и с егрегори. ЗА ЧИСТАТА ВОДА И ЧИСТИТЕ ХРАНИ, науката на Словото е също необятна.

3. ЗА БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА също е говорено в Словото Божие изобилно. За тях знаем, че това е светлината на Мъдростта, топлината на Любовта и силата Истината. Те ни дават щастие, ако знаем къде се лее ИСТИНСКА Мъдрост и ИСТИНСКО Слово, къде и от кого се лее ИСТИНСКА любов, къде извира ИСТИНСКА Истина. От егрегорните им подобия, фабрикувани от Имитантите, не е възможно да се получи нито истинско знание, нито безсмъртен живот, нито неограничена свобода и неугасващо щастие.

Мнозина ще запитат: а какво да правим сега, когато всички естествени природни сили и субстанции по планетата ни са замърсени фатално от Интрервентите? Когато палачите ни избиват поголовно и ни затварят по къщите, слагат ни заразени маски и ни вкарват смърт в жилите? – Както стана дума, има ИСТИНСКО Слово Божие, има и немалко божи хора по земята, които са силно антисептични, ако сме около тях. Те произвеждат и въздух за дишане, истина, светлина, топлина, щастие. Където и да ни затворят, ОКОЛО ТЯХ СЕ ЖИВЕЕ. А реши ли Бог да напуснем тази земя, тези хора ще ни изведат в рая.

 

17.11.2021 г. 19,23 ч.

 

 ВЪПРЕКИ ЧЕ ИМАТ И МОГАТ ВСИЧКО, понякога на земята играят ролята на непривлекателни, лишени или страдащи, за да разберат как хората се отнасят към тях, дали виждат какви са всъщност.

УЧИТЕЛЯТ: „Много ангели са слезли на земята, не само един. Ако не ги виждате, вината е във вас. – Защо? - Не ги обичате. Не можете да видите едно същество, докато не го обикнете.“ (1943.01. 01м. Нова основа)

 

- УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, ЧЕ НЕ ИСКА ДА ГО ОБИЧАТ ВСИЧКИ. Човешката обич и привързаност, също както животинската, се отличава не само с мили чувства. Тя е леплива или ноктеста в такава степен, че много скоро става неотлепваема. Ако корабът ни няма бодливи, парливи и отбълскващи сили, той много скоро отива на дъното. Ето защо ангелочовеците, които преди стотина години са били около един милион на Земята, а сега са много повече, се пазят със всички небесни средства от смъртоносната опасност да бъдат обикнати от егоистични същества. Тъй като видът и идеалите на ангелите са диаметрално противоположни на астралния вкус на смъртните, те на земята остават невидими за обикновения земен човек. И да са видими за очите му, те са невидими за неговото сърце, понеже то харесва обикновени и нечисти неща. Така ангелите остават свободни, за да си вършат работата необезпокоявани. Изключително много се радват, когато са невидими за сърцата на хората с лош вкус и егрегорни привързаности. Такива хора не разпознават, не харесват и не обичат Божественото и затова нямат импулс да общуват с него. Тия с най-ниска еволюция даже мразят Божественото и се борят с него. Тогава ангелите ИМАТ проблем, но пак се радват, защото насочената омраза и лошите думи са допълнителна енергия, която може да се оползотвори. При това ниският вкус и негативните чувства съкращават здравето и живота на тия, които ги имат. По този начин човекоподобните измежду тях си отиват по-рано от Земята завинаги и по този начин на нея ѝ олеква. А човеците с монада, ако са лоши, имат шанс да умрат по-скоро и да се прераждат по-често в режим на по-тежки страдания. Така Небето се надява те един ден да променят вкуса и идеалите си, да се отучат от ниските си избори в живота и грубото си поведение.

 

 

18.11.2021 г. 06,28 ч.

 

 

КОЛКО ТЪЖНО, КОЛКО СТРАННО… Били сме в едно и също време, в един и същ живот с някои хора на земята, С КОИТО БОГ Е ИСКАЛ ДА ОБЩУВАМЕ. Но нито за миг през целия си живот не сме пожелавали да седнем с поне един от тях поне за един час някъде и да изпием поне по един чай заедно, да си кажем блага дума. Може да си написал 1000 симфонии или 5000 тома мъдри неща, да си преживял самичък самадхи, но заради този студ в сърцето Съдбата ще те връща много пъти на поправителен изпит при трудни условия, ДОКАТО НЕ СТАНЕШ ДОБЪР ЧОВЕК.

УЧИТЕЛЯТ: „КРАСИВО нещо е човешката душа! Казваш: „Видях един човек…“ - Видял си сянката му, а не самия човек. Да видиш душата на човека, това значи да се отвори цял един свят пред тебе! Тогава ще кажеш: „ИМА смисъл да видиш човека и да го възлюбиш!“ Бог е създал човека, вдъхнал е Дух през ноздрите му и той станал жива душа. И след това ти казваш: „Не ме интересува този човек, не ме интересува онзи…“. – Сам Бог се интересува от човека, а ти, подобният му, не се интересуваш от него. Това е неразбиране на нещата. АКО ХОРАТА НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ЕДИН ОТ ДРУГ, КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА ТЕХНИЯТ ЖИВОТ? Вложете в ума си мисълта: БЕЗ ЛЮБОВ НИКАКВО ПОЗНАВАНЕ НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Щом любите, ще се познавате. Щом любите, ще видите и човека, и ангела. Срещнете ли човек, който е готов да ви услужи, ще знаете, че той е ангел. Той се усмихва и казва: „На ваше разположение съм. Готов съм да ви услужа по всяко време! Когато имате нужда от мене, потърсете ме“. Ако не любите, колкото и да викате за помощ - ни глас, ни услишание.“ (1943.01.01м. Нова основа)

 

 

18.11.2021 г. 07,24 ч.

 

 

КАРТИНАТА: Marie Ellenrieder (1791-1863)

УЧИТЕЛЯТ: „Днес всички хора искат да влязат в Царството Божие без любов. Те искат да намерят Бога без любов. - Това е невъзможно. Като не прилагат любовта, те искат доказателства за съществуванието на Бога, търсят Го тук или там, но не могат да Го намерят. Какви доказателства са нужни за това? Аз, който живея, търся Бога в себе си и Го намирам. Той говори - и аз слушам гласа Му. Той ми казва: „ВЪРВИ В МОЯ ПЪТ, НЕ ОБИЖДАЙ НИКОГО; НЕ МИСЛЍ ЛОШО ЗА НИКОГО; ОБИЧАЙ ХОРАТА, ОБИЧАЙ ВСИЧКИ ЖИВИ СЪЩЕСТВА.“ (1943.01.01м. Нова основа)

 

 

18.11.2021 г. 10,01 ч.

 

 

ЕДНО ГОЛЯМО ОТКРИТИЕ ЗА НАС - немската художничка Marie Ellenrieder (1791-1863)

УЧИТЕЛЯТ: Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата ТАКЪВ е великият закон.(Новото основание, НБ , София, 23.5.1915) : : ... със сърце девствено - свободно от най-малкото лошо чувство. (Живот вечен, НБ , София, 29.4.1923) : : Майката е служителка на Природата и всякога си остава девствена (Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930). : : Следователно, в моите очи само онзи, който ражда, е девствен. Онзи, който не ражда, не е девствен. (Две врати за освобождение, ООК , София, 3.12.1941) : : За девствен човек считам онзи, на който душата е чиста, на който умът е чист, на който сърцето е чисто. (Неделимото, НБ , София, 5.7.1942)

ЕДНО ГОЛЯМО ОТКРИТИЕ ЗА НАС - немската художничка Marie Ellenrieder (1791-1863), вдъхновена от идеалните образи на Рафаел и колосите от неговия ранг. Обаче нейните лица съдържат още по-сгъстен асуин - безсмъртната есенция на абсолютната красота и невинност. Може би тя самата не е съзнавала това. Картината ѝ с Исус, майката и децата от предишната публикация тука се третира от някои ценители като изображение на собственото семейство на Спасителя и Мария Магдалина - едно недопустимо и кощунствено твърдение според ортодоксалните християни. Кавото и да е мислела Мария Еленридер в случая, впечатлява и изборът ѝ да изобрази св.Фелицита и седемте ѝ сина, в потвърждение на разбирането, че святостта не изключва родителството. Такова твърдение срещаме и в думите на един Учител в България до 1944 г.: че в предишните си животи Той е бил всякакъв, включително и майка и баща, и че е готов и в бъдеще да бъде такъв, ако Бог поиска това от него. Това кореспондира напълно с други Негови изказвания на тази тема, противоположни на самомнението и самочувствието на духовните горделивци. Казва, че чистота и девсвсеност не означава това, което мислят те, а означава изпълнение на волята Божия; че не е важно дали духовният човек е женнен или не, а дали изпълнява волята Божия в единия или другия случай.

Marie Ellenrieder (1791-1863)

Еленридер е родена в Констанц, Германия през 1791 г., дъщеря на Конрад и Анна Мария Херман и внучка на Франц Лудвиг Херман. Тя е смятана за най-значителната немска художничка на своето време.

През 1813 г. тя се записва в Академията за изящни изкуства в Мюнхен, което я прави първата жена, приета в художествена академия в Германия. Така тя проправи пътя на много други жени да се обучават професионално като художници в Мюнхенската академия. Тя учи там при миниатюриста Джоузеф Айнсле. Нейните ранни портрети са подобни по стил на тези на Анджелика Кауфман и имат по-спокоен натурализъм, отколкото е обичайно в немските портрети от онова време.

Между 1822 и 1824 г., по време на учебно пътуване в Рим, Еленридер се запознава с назаряните и става ученик на Йохан Фридрих Овербек. Целта на назаряните е да ръководят обновяването на религиозното изкуство в духа на италианския ренесансов майстор Рафаел - един идеал, възприет от Еленридер.След това пътуване и допълнително повлияна от своя приятел и покровител барон фон Весенберг, тя започва да рисува религиозни платна в стила на италианския Ренесанс, включително мъченичеството на Св. Стефан за църквата Св. Стефан в Карлсруе през 1828 г. През 1829 г. тя става придворен художник на великата херцогиня Софи от Баден.

Еленридер се завръща в родния си град през 1840-те и продължава да създава религиозни изображения. Двете й картини Der 12 jährige Jesus im Tempel / 12-годишният Исус в храма от 1849 г. (маслени бои върху платно, 203,2 x 139,7 см) и Hl Felicitas und ihre sieben Söhne / Светата Фелицитас и нейните седем синове от 1847 г. (маслени бои върху платно, 127 х 177,8 см) са придобити от кралица Виктория, която е била запозната с творчеството си от своя принц-консорт, който от своя страна се е срещнал с художничката по време на пътуванията му до Рим. Сега те са част от Кралската колекция в Osborne House.

Тя си отива в родния си град Констанц през 1863 г.

Най-голямата колекция от произведенията на Мари Еленридер в Съединените щати се съхранява от колекцията на Джак Долтън в Лос Алтос Хилс, Калифорния.

 

https://www.youtube.com/watch?v=9ZfJywXiRyw

  

18.11.2021 г. 18,26 ч.

 

 Трейлърът на филма „Делото на Бога – в съда“ (The Man Who Sued God, 2001), макар и комедия, показва, че и кинаджиите се занимават с този най-сложен проблем - ЗАЩО БОГ Е СЪЗДАЛ СВЕТА ТАКЪВ?

АКТУАЛНО ПОВЕЧЕ ОТ ВСЯКОГА! Всяко дете от детската градина, както са заявявали и някои от най-върховните богове, би казало: „Ако аз бях Бог, нямаше да създам света така. Нямаше да има болести, страдания, престъпления, войни, природни бедствия“. Изпитът на всеки кандидатстудент за влизане в Божественото Училище е именно този: да опонира научно на най-големия обвинител-атеист, да се вживее в ролята на адвокат-защитник на Бога. Да обясни аргументирано, а не угоднически, защо светът, в който живеем, е възможно най-добрият свят, който е създал Бог.

УЧИТЕЛЯТ: „В сегашния век ние вече настъпваме в една вълнà огнена. Разбирате ли - ние влизаме, наближаваме вече, на първите редове сме! И скоро вече всинца ние ще навлезем в една силна магнетична вълнà. Това са няколко милиона – 10, 15, 20 милиона волта! /Ако иска да оцелее/, човек трябва да се обърне нагоре към Бога, за да подобри вибрациите на своето тяло. Друго спасение няма! И сега, като проповядваме в окултната Школа, това е един метод да повдигнем телата си да са в хармония с тази вълнà. В противен случай хората ще измират, ще дойдат епидемии и ще ги завлекат. Природата в туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато съществата грешат, тя дòйде, пометѐ всичко. Тя е като някой грънчар, който казва: „От тия грънци нищо не става, пометете ги!“. Отнеме духа си – измират хората. След туй отново праща духа си - създава нова раса. Бог е постъпвал така много пъти: изметѐ цяла рàса - и после създадѐ нова.“ (1923.02. 19о. Двете течения.Огнената вълна и вълната на Любовта)

 

КОМЕНТАР. Мисли от този род в беседите често класифицираме в Диалектическия речник на Словото като ПРОБЛЕМНИ. Често има проблемни по вина на стенографа или редактора, но и има и такива, които са вярно предадени. Тази мисъл е точно такава – срещали сме я в различни варианти на много места в Словото. Дори и ние се разделяме ѝгрово, както правят в някои евангелски църкви, на прокурори от гилдията на Дявола, защитници от гилдията на Христос и съдии от гилдията на Бога – Съдията. В духовните семинарии и академии второто е предметът АПОЛОГЕТИКА. Всеки се старае със всичките си сили, умения и познания да изпълни ролята си „на макс“.

 

 

19.11.2021 г.  11,00 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Аз желая да не бъдете едностранчиви, защото всеки ученик трябва да бъде всестранен. Неговата деятелност трябва да бъде всестранна. Той трябва да бъде в контакт с всичко в mриродата, във всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангелът, и червеят.“ (1923.02.19о. Двете течения.Огнената вълнà и вълнàта на Любовта)

- И ТУК, И В ЦЯЛОТО СИ УЧЕНИЕ УЧИТЕЛЯТ БЕИНСÀ ДУНÒ ГОВОРИ ЗА ВСЕСТРАННОСТТА НА ОКУЛТНИЯ УЧЕНИК, КАТО ЗА НЕГОВА ДОМИНАНТА в настъпващата епоха на Водолея. Тя е синоним на УНИВЕРСАЛИЗАЦИЯТА на съзнанието. След като е постигнал съвършено в минали епохи индивидуализацията и персонализацията и не спира да си служи с тях когато потрябва, ученикът на Бога навлиза в УНИВÈРСУМА. Истинската етимология и семантика на тази божествена дума е „ЕДИНСТВО НА ВÈРСИИТЕ“ - тоест, на различията, на безбройните индивидуални истини и прояви на Божественото.

Падналите богове и ангели са обладани от чудовищен индивидуализъм. За всеки един от тях неговата собствена истина, неговото собствено дело и властта му над душите е мотивът, който го движи денонощно. Неговият гняв постоянно хвърля мълнии към различните, към тия, които не го обожават и не му се подчиняват. От своя страна, представителите на адската персонализация искат да са винаги първи или единствени на сцената и да правят впечатление, опияняват се от погледите, насочени към тях, тщеславието им е безпределно, дори и когато мижат много духовно пред публиката.

Обаче на най-високия връх на еволюцията днес се явява УНИВЕРСАЛНИЯТ човек, ученикът на Бога, чийто смисъл на живота е обединяването и уравновесяването на безбройните истини. Той никога не застава в центъра на вниманието, освен в кратките мигове, когато поиска това от него БОГ. Неговото най-голямо щастие е да изучава проявите и истините на ДРУГИТЕ деца на Бога, да ги разпознава, признава и лансира ПРЕДИ своите, сам оставайки винаги на последно място. Основната му дейност е служенето, слугуванеуто, саможертвата. Той винаги е утешител, примирител, гасител на конфликтите и противоречията. Любовта му към различните е първият му душевен двигател, който го прави хармонизатор на взаимоотношенията и радетел за отстъпки, милосърдие, взаимопомощ, братство, приятелство и любов. Именно затова Словото казва, че пъкленият човек СЪЗДАВА противоречия, обикновеният СЕ ТЕРЗАЕ от тях, духовният ги ПРЕТЪРПЯВА, а божественият човек ги ПРИМИРЯВА. Превръща ги в обща радост, щастие и пълно единство. Така той постига най-абсолютния връх на съвършенството: БЛАГУВАНЕТО НА РОДЕНИТЕ ОТ БОГА, ВЗАИМООБМЯНАТА И ВЗАИМОЛАНСИРАНЕТО ИМ, БЛАГОСТТА НА ТЯХНАТА ОБХОДА.

 

 

19.11.2021 г. 16,00 ч.

 

ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ бива божествена, духовна, човешка и пъклена. Който гони само своето дело може да не е егоист материално, но в самоизявата си е нетолерантен, неотстъпчив и солист. Днес научаваме и това, че ДРУЖБАТА И ДАЖЕ ПРИЯТЕЛСТВОТО СЪЩО НЕ СА МОРАЛНИ ЧУВСТВА, ако в тях няма пълно себеотдаване и милосърдие. Разбираме още, че ИНТЕЛЕКТ И РАЗУМ ИМАТ САМО ОНИЯ, КОИТО МОГАТ ДА ПРОЯВЯТ МИЛОСЪРДИЕ.

УЧИТЕЛЯТ: „Любовта минава през три степени. Понеже кръвта носи живота и в нея е съсредоточена първичната жизнена енергия, то, като минава през долните центрове, които се намират в преддверието на човешкия мозък, тя събужда тъй наречената индивидуална любов – любов, която мисли само за себе си. Тогава ние искаме всичко за себе си. Това е ПЪРВАТА любов.

ВТОРАТА любов има друга врата. Кръвта, като възлезе горе и се концентрира, ние сме готови да намерим ДРУГО СЪЩЕСТВО и да му дадем от излишъка на нашата любов. Казваме: „Хайде, вземи половината на тази любов!“. Туй го наричам ДРУЖБА, ПРИЯТЕЛСТВО. Но това още не са морални чувства.

След туй кръвта, като мине горе в предната част на главата, засяга едно морално чувство, което наричам МИЛОСЪРДИЕ. Тогава се проявява онази любов, която жертва всичко за близкия си. Човек е готов да даде залъка от устата си за благото на другите!

Следователно, любовта трябва да мине през тези фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трябва да дойде и човешкият интелект, трябва да се прояви и човешкият разум. Това са трите степени, през които човек ще мине.

Следователно, в нас трябва да се проявят едновременно милосърдието и разумът. При тия две сили в Ученика, съединени нàедно, от тях той ще разбере В КАКВА НАСОКА, ИМЕННО, трябва да се използва любовта. Днес в първата и втората любов всякога има едно натегнато състояние – поляризиране и раздвояване.“ (1923.02.19о. Двете течения.Огнената вълнà и вълнàта на Любовта)

- ОЩЕ ЕДНО ФУНДМЕНТАЛНО ОТКРОВЕНИЕ на Учителя - ЗА Н А- С О К А Т А на любовта! - Най-великото разковниче! Ако някой я уцели правилно според това, което Бог иска по принцип и специално за този човек, той няма защо повече да се ражда принудително на дисциплинарни планети като Земята. Ще стане вечно млад и безсмъртен, ще ходи и ще живее където си иска из всемира, а в светове като Старата ни Земя ще идва, само за да помага на човечеството.

КАКТО ВИЖДАМЕ, Словото Божие ревизира из основи всяко понятие, изрива безостатъчно и последните адски следи от него и възстановява архетипното му божествено значение.

 

 

20.11.2021 г. 11,30 ч.

 

 

Поради честото надхвърляне на лимита за приятели във Фейсбука, тук периодично някои ще бъдат временно дезактивирани, за да може да се приемат нови. Има доста желаещи, а ограничението до 5000 не дава възможност за това. По тази причина тук се налага да се оставят по няколко в резерв, но който поиска, ще бъде активиран отново, когато се отвори място. Ако пак всичко е запълнено и затова не мога да приемам още и да възстановявам предишни, пишете на anhira@abv.bg

УЧИТЕЛЯТ (няколко извадки измежду 3230 резултата от 1460 текста на тема "приятели"): "И никой няма по-голяма любов от тази, щото някой да отдаде душата си за приятелите си (Йоан 15:13)". - Тази е най-великата любов, която човек познава в живота. (За приятелите си, НБ , София, 11.12.1927) : : Понеже има нови приятели сега, и в бъдеще ще има още да дойдат, не искам да ме спъвате. (Вие сте поканени да работите, ИБ, В.Търново, 24.8.1912) : : Бъдете уверени, че мнозина от тия приятели, които присъстват, искат да се запознаят с вас. Имената на някои от тях не мога да кажа, но виждам много ваши приятели от миналото тук - ваши приятели отпреди три-четири хиляди години. (Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915) : : Твоите приятели, които Бог е призвал с теб, ще устоят верни докрай, защото това е Волята на Господа, Който ги е помилвал. (Разговор седми - Заключение, ИБ , Нови Пазар, 22.7.1900) : : Ако действително човек служи с дух и с истина, неговите приятели – мъже и жени - ще му дойдат на помощ. Защо? – Защото Бог разбира нуждите ви, знае желанията ви, и за да ви услужи, ще заповяда на приятелите ви, в които живее, да изпълнят Неговата воля. (Бог е Дух, НБ, София, 3.6.1917) Ако сте спокойни и се уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат, и като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. (Дали може, НБ , София, 10.6.1917) : : /Именно/ душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели; и ни съди, когато сме слушали сърцето си при избора на приятели, които после ще ни изневерят. /Беседа за празника на пролетта, ИБ , София, 22.3.1914/ : : Бъдете приятели на своите ближни - да им помагате в живота, да ги спасите от отчаянието, в което могат да изпаднат. Истинският приятел идва точно навреме да ви спаси, да ви помогне. Той знае и по какъв начин да помага. Няма по-голямо благо за човека от това да има приятел в света! Днес всички хора, както и цялото човечество, се нуждаят от приятели.(Линиите на красотата в природата, МОК , София, 26.6.1931) : : В Небето вие имате ПОВЕЧЕ приятели – там имате хиляди приятели, които се радват за вашия успех и напредък.(Годишна среща на Веригата, Варна, 1908 г., СБ , Варна, 22.8.1908) : : Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1911 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1911) : : Някои искат да имат добро общество, да са заобиколени с добри хора. Йосиф, като чужденец, живееше между чужди хора, но той съумя със своето сърце и със своя ум да направи от тези хора добри приятели. Ама казват някои: „Ама хората са грешни...“. – От тия грешници, именно, си създайте приятели - в тях има благородни души. (Сънищата на Йосифа, НБ , София, 2.8.1914) : : Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това! Искам да имате приятели и отвън, от света, а не само между вас. (Простотата, ИБ , БС , София, 31.5.1917) : : Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и не ви се сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор - аз се ползвам от тази тор. А когато някои приятели ми изневерят и това изневеряване го пресметна за полза, аз казвам: „Господи, прости им!“ Ето на, ТАЯ е силата, в която аз се държа.(Протоколи от годишната среща на Веригата 1912 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 6.9.1912) : : Вие имате приятели и казвате, че ги познавате; но докато не научите едновременно и тъмната, и светлата страна на вашите приятели, не ги познавате добре.(Явлението на Духа, НБ , София, 3.5.1914) : : Ние всякога трябва да сме свързани с добрите хора и всякога трябва да имаме за своите приятели най-добрите понятия. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914) : : Доброто има стремление към злото, а злото – към доброто; затуй, именно, онзи, който иска да живее на Земята, непременно трябва да има за приятели лоши хора, па и лошите трябва да имат за приятели добри хора. (Духът и плътта. Приливи и отливи в, НБ , София, 15.11.1914г) : : Христовото учение казва: „Вашите противници можете да направите ваши приятели, можете да ги обезоръжите и дори да ги накарате да ви служат“. (Стари и нови мехове, НБ , , 25.7.1915) : : В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. (Истината, НБ , 24.4.1916) : : Приятели ще ви идват на гости, но не допускайте да ви дотягат, Господ не ще такива хора. (Венецът на живота, ИБ , БС , София, 15.2.1917) : : Ти не си научил да обичаш майка си, баща си, братята и сестрите си, приятелите си, които са ти направили добро, а ще обичаш целия свят... Слѣдователно, добриятъ човѣкъ има кредитъ, отъ който вади, черпи, и като задоволи своитѣ нужди, дава и на своитѣ приятели. Ако сутринъ, като ставате, имате добро настроение и прѣзъ цѣлия день приемашъ хората весело, отнасяшъ се съ жена, дѣца, приятели добрѣ и до 9 часа, когато си легнешъ, запазишъ сѫщото настроение, значи имашъ добро съкровище.(Доброто съкровище, НБ , София, 20.5.1917) : : Не е достатъчно да си мислите, че имате лЛюбов, но трябва да ПРОЯВЯВАТЕ любовта към родителите си, към своя мъж, към жена си, децата си, приятелите, неприятелите си и т.н. (Скритият квас, НБ , София, 25.8.1918) : : Които следват новата религия, те са служители на живия Господ; те са братя и сестри помежду си, те са приятели и приятелки. (Да Го посрещнат, НБ , София, 8.9.1918) : : Днес проповядвам за невидимия Господ, Който не е в сенките на нещата, но в тяхната същност. Той дава живот на всички, и то преизобилно. Дето влезе, Той носи сила, садост и веселие. Той прави хората братя, сестри и приятели. (Изобилният живот, НБ , София, 1.12.1918) : : Когато не огорчавате никого, когато не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат. (Малък разбор, НБ ,ИБ , БС , София, 5.12.1918) : : Приемете учението, което ви проповядвам сега. И като се върнете по домовете си, пожелайте да заживеете добре със всички свои братя и приятели. (Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919) : : Така вие ще станете по-внимателни и към приятелите си и към хората - към всички. (Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919) : : Но за да имате приятели, вие трябва да развивате чувството на приятелство. В приятелството се крие онази нравствена, духовна обич, която трябва да вдъхновява висшите пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира без обич. Когато човек каже, че не иска да обича, в неговото сърце непременно ще се родят най-противоположни желания. Сърцето е свят, към който ние сега слизаме да живеем - сиреч, ние слизаме от висотата на човешкия ум, от менталния свят към света на сърцето. Ето защо, трябва да учите всички онези методи, които облагородяват сърцето. (Правият път, СБ , В.Търново, 20.8.1919) : : Мойсей, който е дал закона за почивката, е бил много по-умен – казал е: „Шест дена работѝ за себе си, за жена си, за децата си, за приятелите си, а седмият ден е на Господа Бога твоего“. Ако жалите вашите близки и приятели в този ден, вие ще излезете вън от божествената хармония и ще изгубите един велик момент от живота си.(Двамата свидетели, НБ , София, 16.11.1919) /КОМЕНТАР: Това е една рядка антитеза; в повечето случаи Учителят утвърждава думите на Христа, че добро МОЖЕ да се прави и в събота в изключителни случаи. Въпросът е да не е през цялия ден, човек все пак да остави повечето време тогава за индивидуално единение с Бога - б.с./ : : Всички сте били деца, млади; изпитали сте първите ласки и обич на вашата майка. Някои от вас сте опитали обичта на вашите приятели; други – любовта на възлюбения си и познавате трептенията на вашето сърце. То трепти като Божественото Сърце. Има тайни неща в живота, които ние търсим. Това са преживявания, за които човек е готов да пожертва и живота си. Божествените преживявания се отличават от обикновените: в тях няма промяна, те са постоянни. (Ще управлява всички народи, НБ , София, 7.3.1920) : : Новото учение започва с бой. Двама по двама да се наложите добре, като петли, и след това, да се сприятелите. Ако при първия бой не станете приятели, втори път ще се биете. В края на краищата, ТРЯБВА да станете приятели. Само така ще станете ученици на новото учение. (Законът и пророците, НБ , София, 28.3.1920) : : Това учение не е за прости хора, не е за роби, нито е за слуги. То е за хора герои, които искат да бъдат приятели на Бога, които искат да работят, да обичат, да любят. Когато основем живота си на приятелството, приятелите ще бъдат разменната монета. /КОМЕНТАР: Ако някой разшифрома правилно това изречение и го превърне в живот, няма защо повече да се преражда - б.с./ Между двама приятели има обмяна не само на мисли, но и на чувства, докато между господар и роб се налага една груба сила – господарят заповядва на слугата това и това да направи.(Приятел и раб, НБ ИБ , София, 25.4.1920) : : Ще ви кажа как да постъпвате, ако се усъмните в Господа и кажете: „Аз зарязвам вече тази работа и изменям живота си“. Ще видите, че ако сте жена, мъжът ви и приятелите ви ще изменят отношенията си към вас.Решите ли да се поправите, да се върнете към Бога – и хората, и приятелите ви започват да изправят поведението си спрямо вас. (Беседа за учителите и майките като възпитатели, СБ , В.Търново, 19.8.1920) : : Само Божественият Дух носи истинското знание, а когато Той дойде, вие ще се почувствате пълни с тази божествена светлина и виделина и ще станете много красиви. Когато дойде този ваш Възлюблен, вашите души ще станат светли, радостни, ще растете в благодат като едно плодно дърво и ще принесете плодове, с които ще храните вашите приятели. (Сутрешен наряд, 21 август и Идване и възприемане на Духа, СБ , В.Търново, 21.8.1920) : : Ако искаш да познаеш кои са ти приятелите, бъди беден и ще намериш най-малко един, но може и двама, трима и повече.

Бедният е пратен, за да познае кои му са приятелите, братята и сестрите. (Само хляб, ИБ , В.Търново, 12.10.1920) : : Ще разгледам любовта от четири гледища: като стремеж, като чувство, като сила и като принцип. Любовта като стремеж действа в сърцето, като чувство – в душата, като сила – в ума, и като принцип – в духа. А това е целият цикъл на човешкото развитие от начало до край. Като се съединят началото и краят на едно място, образува се едно ново начало. Това ново начало, като се събере със своя край, ще образува друго ново начало. Следователно, това е един вечен процес в божествения свят, без край и без начало. Любовта като стремеж има свое начало. Например, някоя мома си стои спокойно в къщи, нищо не я тревожи, но един ден тя среща някой млад момък - веднага в нея се явява стремеж, започва да става неспокойна. Същото става и с момъка. Значи - настъпва началото на тяхното безпокойство. Аз казвам: идва началото на тяхната любов като стремеж. – Какъв е краят? – Оженят се, народят им се деца. – Това свършек ли е на живота? – Не е. Сега настъпва ВТОРОТО проявление на любовта - проявлението ѝ като чувство, което действа в душата. Това е по-висока степен на проявление на любовта. Чувството се проявява между приятели и братя. Следователно, всеки, който има приятел, брат, трябва да е минал през първия огън на любовта. Докато не стане това, не можеш да изпиташ второто проявление. Братството е основано на любовта като чувство, чието проявление е в душата. (Любовта, НБ , София, 27.2.1921) /По-нататък в тази фундаментална беседа Учителят говори за любовта като сила и любовта като принцип, които са още по-високи от любовта като чувство. Значи, приятелството и братството не са най-съвършеното ѝ проявление. Има и любов като подвиг за истината, любов към различните и към врага, любов към всички - б.с./ : : Въ любовьта ще се разширявате и ще отивате нагорѣ. Любовьта царува навсѣкѫдѣ въ този свѣтъ. Не разбирайте само вашата любовь, не разбирайте тази между мѫже и жени, не разбирайте даже и тази между приятели, не разбирайте даже и тази между братъ и сестра, защото тази любовь, за която ви говоря е особена, /тя е една още по-висока мисъл/. Нѣкой пѫть, като мине такава мисъль у нѣкого, той става грандоманъ - мисли, че е божество. Не се самозаблуждавайте! (Изтълкувай ни тази притча, НБ , София, 15.5.1921) : : Онези, които влизат в Примирителния съвет, да намерят по трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели.(Правилният развой на човешките енергии, СБ , В.Търново, 22.8.1921) : : И ако стигнете до съчетание на вашия вкус с вкуса на приятелите си, ще се намирате в щастливо положение.(Законът на самопожертването, СБ , В.Търново, 24.8.1921) /КОМЕНТАР: Например, чували сме реплика на някой човек за някого: "Не е красив, но е симпатичен..."; за същия човек други пък казват: "Това е най-красивият човек, когото съм виждал през живота си!". Подобна е и една приказка за царския син, който се бил родил "изрод". Затова царят го затворил в една кула и не искал да го пусне навън в никакъв случай, за да не ужаси хората и да не изложи сам владетелят. Като порасъл, един ден младежът избягал и тичал през девет царства в десето. Крайно уморен, той заспал до един извор в гората. Когато се събудил, огледал се във водата и горко заплакал, като се видял колко е грозен. Изведнъж видял и няколко лица на хора, съвсем различни от слугите на баща му и хората навън по улиците, които цял живот бил гледал скришом от прозорчето си на върха на кулата. Уплашил се, защото тия лица сега били също тъй "отвратителни", както неговото. Бил крайно изненадан, като чул възклицанията на странните младежи над себе си, особено на момичетата: "По-красив човек в нашето царство не сме виждали никога!" - б.с./

СПОРЕД УЧИТЕЛЯ, БРОЯТ НА ПРИЯТЕЛИТЕ, КОИТО МОЖЕМ ДА ИМАМЕ, Е НЕОГРАНИЧЕН. Всичко зависи от обема на божествената ни осъзнатост, от емкостта на душата ни и безброя на валенциите ни за даряване, приемане и обмяна на любов. Той казва, че възлюбеният, ученикът на Бога, ако иска да не умре, трябва постоянно да разширява кръга на душите, които обича и които го обичат. Всеки човек, роден от планетата Анхѝра (Земята), която е безсмъртна каквото и да се случи със плътното ѝ тяло, ще остане в ареала ѝ дотогава, докато не се слее със всяка от 60-те милиарда души в нейната духовна орбита. Същото трябва да направим и със всяка душа от Слънчевата система, от галактиката ни и от нашата вселена, с всяко божествено същество от всички вселени в Битието. А това ни е дадено в потенциал, защото един ден трябва да се осъзнаем и заживеем като душа, обширна колкото цялата Голяма Вселена.

 

20.11.2021 г. 14,06 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: Абсолютно забранено е да се продаватъ хлѣбътъ и брашното! (Хлѣбътъ и живата енергия, НБ , София, 22.5.1921) : : Продаваш брашно. – "Прясно ли е брашното?" – "Прясно е, смлях го преди една седмица..." - Всъщност, ти си го смлял преди четири-пет месеца. (Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922)

КОГАТО УЧИТЕЛЯТ И ДРУГИТЕ ЧЕСТНИ ХОРА ГОВОРЯТ ЗА ИДЕАЛНИЯ ХЛЯБ, те нямат предвид имитациите на подлеците, продавачите и убийците. Да - убийци, понеже даже официалните сатистики ни ужасяват с броя на умрелите от фабрикатите им. Идеалният хляб някога е бил от грамадни зърна, понеже хората не са продавали житото и не са го тровели даже с животинска тор, работели са го дружно и са го възраствали с молитви, песни, обич и любов. Въпреки че и меленето е занаят на пъкъла, умните хора с дух и душа, които все още ядат хляб, мелят брашно в сутринта на същия ден, когато ще го полагат в нощвите. Не са слагали вредна мая и други осмъртители, не са съкращавали втасването, както днес правят търговците, т.е. убийците.

Хлябът е смъртоносен продукт за човешкото здраве! Печи хляб без мая само при 100 градуса.

В САЩ провеждат проучване и установяват, че в рамките на 15 минути, след като човек изяде 100 грама рафинирани въглехидрати (хляб, чипс, захар, бял ориз, бисквити и пр), функцията на човешката имунна система отслабва повече от 90%! Проучване, публикувано в Journal of Cancer, установява връзка между консумацията на бял хляб и повишения риск от рак.п Проучването установява, че хората, които ядат предимно бял хляб (до 5 филии на ден), имат два пъти по-голям риск от рак на бъбреците, отколкото тези, които ядат малко бял хляб (не повече от 1,5 филии на ден) ...

На един от конгресите по вегетарианско хранене в Талин през 1990 г. е била направена презентация за хляба. Ораторът твърди, че хлябът е смъртоносен продукт за човешкото здраве. Подувайки се от чревните сокове, той подкиселява вътрешната среда на тялото, превръщайки се в бучки глина, и залепвайки се по стените на червата, предизвиква тяхното циментиране.

Ако хлябът е полезен, тогава защо много образовани работници от зоологическите градини категорично забраняват да се хранят животните с него, потвърждавайки факта, че те получават от това смъртоносен волвулус (извъртане на червата заедно с мизентериума от 30 до 360 градуса!). Неграмотните животни явно не са учили медицина, но и те не знаят за каквито и да са "ползи" от използването на този усмъртителен продукт от брашно... Факти: след глада в Украйна през 1933 г. много смъртни случаи, особено сред децата, не са били от глад, а от преяждане след появата на хляба от новата реколта. След изтощителния глад, хората просто не можели да устоят да не го нагълтат, което довело до масови смъртни случаи от волвулус.

Как се прави хляб? - Хлябът се приготвя при температура около 300 градуса във фурната или в тиган, където нагряването достига до 250 градуса. Но въглехидратите и всички други компоненти на храната, преработени при температури над 100 градуса C, са вещества, които не се различават от съдържанието от купчина мъртви клетки! Не случайно, още при поемането в устата на термично унищожена храна, организмът бие силна тревога за възникнала токсикация.

Ядейки хляб, човек изяжда мъртва смес от мъртви клетки. Това обяснява защо е много лесно да се задавите в пекарните. Трудно е да се яде сух хляб, без да се прибягва до смесване с мазнини и течности, което е изключително вредно за храносмилането. Освен това хлябът не съдържа ензими - жизнена енергия, - а напротив, организмът я абсорбира, за да подпомогне храносмилането на мъртвите клетки, които се отлагат в него под формата на токсини. Затова любителите на хляба изпитват умора, мързел, сънливост и сутрин имат лигавичен секрет и запушен нос, имат надут корем, а заедно с това се образува една плътна топка от лепливо и отровно тесто в червата затапва солидно дебелото черво и предизвиква мъчителен запек. Колко много последствия от задръстване и от рак по тази причина са скъсявали червата на невежия или чревоугодника чрез хирургически операции!

Йогите твърдят, че индустриалният хляб, наред с други неща, често съдържа и твърде много сол. Повечето брашна съдържат и много захар, мляко; яйца често са включени в рецептата. Такъв хляб подкиселява организма много повече от обикновено, може да предизвика ферментация в стомаха и червата и също допринася за запек. А гъбичките на дрождите, които съставят квасното тесто, са най-силните алергени. "Хляб"... Така ли е било миналото?!

Някога за печене на хляб вкъщи са използвали естествен малц и хмелна мая. Те са активни само при температури 20-25 градуса С и умират при 37 градуса. Затова хлябът, който едно време се правеше в Русия, може да се нарече ПОЛЕЗЕН. Но тази дума по никой начин не може да се употреби за днешния хляб. Защо? - Сегашният хляб съдържа дрожди, унищожаващи чревната микрофлора: „Солено-бяла отрова, захарно-сладка отрова... - затова хлябът като цяло е отрова!“ (От филма "Любов и гълъби “) Термоустойчивата мая днес се използва за ускоряване на процеса при производството на хляба и за бързо екпедиране по магазините.

Учените, които са изучавали този въпрос, попаднали на източници от Хитлерова Германия, където се казва, че тази мая се отглежда върху човешки кости; и че ако Русия не умре във войната, тогава тя ще умре от дрожди! Нашите специалисти нямаха право да правят връзки към тия източници и да ги публикуват. Документите бяха класифицирани като "вражески"... Термотолерантната мая е по-устойчива от тъканните клетки. Елементите ѝ не се унищожават нито по време на готвене, нито от слюнката, нито вътре в човешкото тяло. Клетките-убийци на дрождите безмилостно убиват чувствителните, по-малко защитени клетки на тялото. Но използването на вредни дрожди е много икономично за пекарните. Дрождите многократно ускоряват процеса на втасване и печене. Мнозина не искат да чуят за тази смъртоносна вреда, за да не понесат парични загуби в производството и на пазара.

Бяло брашно - вредни въглехидрати... Хлябът, който сега се продава в магазините, несъмнено е крайно вреден, както признават дори ортодоксалните лекари. Пече се от „мъртъв“ продукт - брашното, - а това не е нищо повече от един опасен въглехидрат. Почти всички витамини и микроелементи се отстраняват предварително, заедно с триците и зародиша. След това брашното се избелва, към него се добавят аромати, антиоксиданти и изкуствени витамини. Въпросът е защо първо да премахнете живите витамини, а след това да добавяте изкуствени? Да, за вкус!... В допълнение, такова брашно се съхранява много по-дълго от живото.

Рафинираното брашно се превръща в продукт, образуващ слуз, който се спуска на дъното на стомаха и шлакира тялото ни. Рафинирането е скъп и дълъг процес, който убива жизнеността на зърното. Това е необходимо, само за да не се разваля брашното възможно най-дълго. Много брашно не може да се съхранява дълго време, но това не е необходимо. Оставете зърното да се съхранява несмляно; от него, когато искате, можете да приготвите брашно в последния момент.

Хлябът е смъртоносен продукт за човека! Печете хляб без мая.

 

 

 

20.11.2021 г. 18,46 ч.

 

 

ОЩЕ ЕДИН БОЖЕСТВЕН ЗАКОН, който обяснява всичките ни неудачи и нещастия в опитите ни да намерим общ език с със същества, на които липсват центърът на морала и центърът на разумността. И необходимостта да срещнем равностойни, за да не паднем в бездната.

УЧИТЕЛЯТ: „Ние не можем да проявим моралното чувство на любовта и милосърдието към едно същество, което няма морална любов. Това чувство можем да проявим само към един човек, който е морален. Разумният живот може да се сподели само с един човек, който е разумен. Само с разумния човек ще говориш разумно. ТАКЪВ е законът! Ти не можеш да проявиш морална и божествена любов към едно същество, което няма тази любов, няма тия чувства. Ти, и да я проявиш, той ще те разбере в първа или във втора степен. Следователно, когато ние говорим за божествената любов, двама души трябва еднакво да се разбират и еднакво да се жертват; и благата, които имат, да са равни. – Тогава обмяната между тях е правилна.“ (1923.02.19о. Двете течения. Огнената вълнà и вълнàта на Любовта)

Третата област е горната част на главата, обърната към божествения свят. В нея се намират религиозните и морални чувства на човека: съвест, любов към Бога, любов към ближния, милосърдие и др. (Не може да се укрие, НБ , София, 15.9.1918) : : Там, където има любов, там има въодушевление. Морал е това, което става причина да повдигне две души. Всеки един, който не отвори сърцето си, който не отвори ума си, който не отвори душата си, не може да бъде обичан от другите. (Двата велики закона, ИБ , Русе, 2.1.1921) : : Мир и съгласие, любов и хармония трябва да царят между вас. ТОВА изисква новият морал. (В рова на лъвовете, НБ , София, 24.4.1921) : : Жената във всеки един мъж на земята трябва да вижда своя мъж; и мъжът във всяка жена на земята трябва да вижда своята жена. Разбирате ли? Така той трябва да обича всяка една жена на земята, разбирате ли? ТОВА е морал, а вън от това – всичко е тиня. И никакъв друг морал в света не съществува! Говоря открито, открито трябва да говорим. ТАКЪВ морал трябва да се проповядва: ЛЮБОВ, а не бабешка любов. Мене не ми трябва мъртва любов! /.../ И всички блага и духовни богатства да са общи за всички братя, за да ги използват всички. (Ананий и Сапфира, НБ , София, 20.11.1921) : : Ее, питам тогава: има ли любов в душата на онзи, който гаси? – Не, онзи, който пали, само той има любов в душата си. (Аз ще го възкреся!, НБ , София, 27.11.1921)

 

Любовта не е само чувство, а един разумен акт.(Ако ме любите, ще опазите моите заповеди, ИБ , Бургас, 24.1.1915) : : Под “разумен човек” разбирам такъв, който може да създаде условия да се прояви инстинктът. Под “чувства” разбирам човек да може да създаде условия за проява на любовта и истината, да даде воля на сетивата да се проявят като истински усещания. (Ще ви въздигна, НБ , София, 3.12.1916) : : Жената, ако е като цвѣте, поливай я. /.../ Като стане плодъ, за да узрѣе добрѣ, ще пратишъ всичката си любовь отгорѣ му, и най-послѣ тѣзи плодовѣ ще се обърнатъ въ единъ разуменъ животъ, разуменъ плодъ. И тогава, заедно съ жена си, ще започнете да си гукате, да се разбирате. ТОВА значи да служишъ на Бога! (Богъ е Духъ , НБ , София, 3.6.1917) : : Ако не раждате, не можете да бъдете добър, силен, разумен и благороден човек. (Да се роди, НБ , София, 6.10.1918) : : Така човек се развива, става по-благороден, по-разумен и чистосърдечен, а отношенията му към Бога и към ближните – по-правилни. (Земният и небесният, НБ , София, 1.2.1920) : : За да се обичаме, най-напрѣдъ животътъ ни трѣбва да стане разуменъ, и тогава ще дойде любовьта, която съ единъ магически замахъ ще изправи всичко. ( Любовь – носителка на вѣчния животъ, НБ , София, 10.4.1921)

 

 

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Досега нито един адепт, нито един велик Учител, нито един ангел не е могъл да ви определи какво нещо е Бог! Ангелът може донякъде да ви определи какво е Бог. Той е една необятна Светлина! Ти усещаш една необикновена, мека Светлина, която те изпълва, но каква форма ще Му дадеш? И като влезеш в Него, ти си нещо особено. И в тази Светлина по някой път се явяват форми, които представят Бога, но формите не са Бог. Бог е скрит вътре в туй Безгранично и всякога ще си остане скрит, никога няма да Го познаят! През хиляди векове, през цялата вечност никога няма да Го узнаят! Този, Великият, Абсолютният Безграничен Бог, Той ще остане една велика загадка за всякога! Туй ще го сложите в ума си. Да не мислите, че някога ще разгадаете какво нещо е Господ? - Во веки веков Той ще си остане така абсолютен! Да се разгадае животът, значи да се заличи. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се, без да се ограничи. Изясненото всякога показва вътрешно ограничение на една велика Истина. По същия закон, не мислете, че някой ден ще определите какво нещо е Любовта. Любовта винаги ще остане само като една ПРОЯВА. Вие ще опитате Любовта в една или друга степен, но речете ли да я ограничите, тя се загубва.“ (1923.02.19о. Двете течения.Огнената вълнà и вълнàта на Любовта)

МАКАР И НА БЕЗБРОЙ СТЕПЕНИ ПРЕД ВЕЛИЧИЕТО НА ТАЗИ ПАНОРАМА, едни стихове на Евгений Евнушенко потвърждават тия думи за опасността от яснотата, когато става дума за любовта:

Душа несродна да прегръщаш

е доста странен, страшен рай.

Но странно е и страшно също

във някоя проклета къща

да сме си ясни до безкрай.

И в двата случая сме рани!

Но, осъзнал се твърде рано,

аз твоя дух безкрайно мил

с неяснота не бих окалял

и с яснота не бих убил.

1956

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=sZdvJwkCR3w

 

 20.11.2021 г. 20,38 ч.

  

Чуйте и вижте едно чудно изпълнение на съвременните млади баптисти в Америка.

УЧИТЕЛЯТ: „Много пъти баптистите в Америка ще се съберат и ще се молят, без да знаят какво точно е туй благо. Те се молят, молят, и казват: „Ще дойде благословението!“. Туй благословение иде периодически. Например, като следим тия събуждания в Америка, виждаме, че те вървят по течението на тия жизнени вълни. И религиозните хора, като ги обхване тази вълнà, тогава в църквата настава една особена промяна. Настава едно съживяване, любов между членовете, самопожертване, закон на самоотричане, във всичко издържат! А окултният ученик трябва да знае законите още по-добре. И всички трябва да бъдете готови.“ (1923.02.19о. Двете течения.Огнената вълнà и вълнàта на Любовта)

КОМЕНТАР: В ШКОЛАТА ни влиза посещаване на други духовни общества - поне на една неделна служба месечно. И когато ги посещаваме, често виждаме удивителни неща: една трогателна вяра, една детска невинност, едно чисто религиозно вдъхновение и християнска любов между вярващите, каквито при нас, уви, наблюдаваме извънредно рядко. Песента и любовта почти напълно липсват в много от днешните лекторски събрания на окултистите; благостта, взаимоподпомагането и братолюбието - също.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=R0I5REnTnTs

 

 

20.11.2021 г. 21,04 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Американското правителство преследва мормоните, че имат своего рода учение." (Най-малкият опит, ООК , София, 24.1.1934)

- И ПАК ЗА СРОДНИТЕ ДУХОВНИ ОБЩЕСТВА… Кой каквото ще да говори за мормоните, вижте какво правят тия хора! И НИЕ не се излагаме, когато имаме такъв уникален музикант и диригент и таланливи хористи, НО ХАРМОНИЯТА И БРАТСКИЯТ ЖИВОТ В НЯКОИ ЦЪРКВИ надминава и сценичната им дейност, и всичко, за което бихме мечтали да се случи и при нас.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=ukxiSATMHBc

 

 

20.11.2021 г. 23,08 ч.

 

 

С ВИСАРИОН И ВАДИМ ОТ СИБИР СЕ ЗАПОЗНАХМЕ ОЩЕ ПРЕЗ 1992 година в Киев. По-късно се видяхме в Бургас и на Рила, по време на Съборите на Братството. Отношенията ни бяха много сърдечни. Ако ние искаме да сме към дома на Христа, би трябвало да изтъкваме първо БОЖЕСТВЕНОТО във всяко явление. За погрешките си има прокурори и съдии, те са от други домове.

УЧИТЕЛЯТ: Хората са наредени в известни системи, които трябва да знае онзи, който помага. Казвате: "Еди кой си човек е мой приятел, аз го познавам добре. За да познавате някой човек, за да го наречете ваш приятел, вие трябва да сте в една система с него. Щом сте в една система с него, между вашите мисли, чувства и действия ще има единство, вие ще бъдете в хармония с него. Само при тези условия между вас ще съществува истинско приятелство. Въз основа на този вътрешен закон се образуват окултните школи: сродни души с еднакви стремежи и разбирания се събират на едно място и образуват цяла система. Това не става на земята, но в невидимия свят. Всъщност, на Небето съществува само една Окултна Школа. Тя се субсидира от разумни същества, които живеят в невидимия свят. Те създават закони и правила; оттам следят за успеха на всеки ученик. По подобие на тази Небесна Школа се създават такива школи и на земята.(Свещеният олтар, ООК , София, 9.2.1927)

- СЕГА, КОГАТО ВИСАРИОН И ВАДИМ СА В РУСКИЯ ЗАТВОР С ТЕЖКИ ОБВИНЕНИЯ, ние си задаваме съвсем сериозно въпроса дали българите да се ориентираме към Русия. Вижте това филмче за обществото им, прочетете поне началото на една от неговите книги:

ПОСЛЕДНИЯТ ЗАВЕТ, ПРЕДИЗВЕСТИЕ 1. Чеда Божии! Дойде времето,когато трябва да бъде разрешена необходимостта да направите първата крачка по Пътя на Истинското Съвършенство на човечеството. Велико е това време, 2. Защото ще ви доведе или до небивал възход, или до небивало падение. 3. Не се оглеждайте за това, което върршат другите, а станете достойни стопани на своите дела! 4. Човечеството върви право към пропастта, 5. Но сега вие сте достигнали онова място от съдбовния път, от което се отклонява една единствена пътека към Истинското Съвършенство. 6. Законът за инерцията, присъщ на многобройното общество, отсега ще играе решаваща роля. 7. И пропуснете ли спасителната пътека, в недалечно бъдеще линията на вашия живот ще бъде прекъсната. 8. А какво ще кажете тогава за съдбата на невръстните дечица, които, поради студа, лъхащ от техните наглед по-разумни близки, няма да имат повече бъдеще? 9. Сега хората ще се разделят на сили на светлината и сили на мрака. Друго няма! 10. Онези, които стоят настрана и разсъждават за ефективността на Учението, ще станат носители на злото. Защото бездействието в периода на Пришествието укрепва противопоставянето. 11. Царството на силата, в което от самото начало е тръгнало човечеството, приключва своето съществуване. 12. Следващото русло, по което ще потече реката на човешкия живот, се намира на качествено по-високо авнище в човешкото развитие. 13. Това е Царството на Душата, което знаете от Писанието като Царство Божие. 14. Царството на силата сега навлиза в предсмътната си агония, по време на която човек в същността си се връща назад, към дивото си начало. 15. Велика е мисията на руската земя, която Господ е подготвил, и затова тук агонията на силата ще бъде най-ярко изразена. 16. Варварство и невежество — това е клопката, в която живеят сега повечето хора. 17. От този капан няма да се спасят и голяма част от об азованите хора, 18. Защото качеството на човека не зависи от обема технически познания, които има. 19. Висотата на разума на самото човечество не се измерва с неговите постижения в научно-техническата област. 20. Независимо от това дали имаш материално благосъстояние, дали заемаш висок пост в обществото, ако душата ти не е достатъчно развита, ти ще си останеш само една твар, но няма да бъдеш достоен син на Майката-Земя. 21. Преходът към Царството на Душата е възможен само при определеноравнище на духовно развитие, което обаче е крайно недостатъчно у съвременния човек. 22. Пътят, минаващ през Царството на силата, води човечеството към самоунищожение. 23. Затова много отдавна се е зародила необходимостта да се даде на човечеството Основата на Обединението. 24. На света са дадени четири основнирелигии: даоизъм, будизъм, християнство и ислям. 25. Всевишният дава възможност човек да се развива в неизмеримо по-широки предели, отколкото това става в други светове. 26. Великите духовни ценности правят човека уникално създание във Вселената, което няма равно на себе си. 27. Обаче това трябва да се използва умело, защото може да доведе човека не само дo небивали висоти, но и до падение в небитието. 28. Царството на силата слага своя отпечатък върху човешкото развитие, защото човек не е някаква машина, която може лесно да измени своето движение. 29. Затова, поради голямата разделеност на хората при езическия им мироглед, и знаейки накъде отива реката на човешкия живот, Господ започва изграждането на основите за обединението на хората в Единен народ. 30. Спасението не може да бъде поднесено на човечеството в последните минути преди гибелта му, 31. Защото колкото по-многобройно е обществото, за което се подготвя Спасението, толкова повече време е нужно, за да бъде възприето от хората. 32. Затова всеки велик замисъл се подготвя предварително, и за да бъде осъществен, се отчита също и недостатъчното развитие на разума в съвременното човечество. 33. Незрялото човечество не може да възприеме Цялата Истина за своето развитие, което протича върху пет основи: Земята, Единният, Духа на Живота, Синът и Светия Дух. 34. - Пет велики основи, без които никой не би могъл да се движи към Върховете на Съвършенството, без да е в хармония с тях. 35. Земята става люлка за формиране на човека и това първо дава разцвет на езичеството. 36. Като всяко дете, което в началните си години върви след своята майка, младото човечество отначало е привързано към Майката-Природа. 37. Но поради определена неизбежност, хората започват да придават индивидуални черти на обектите на своето преклонение, което довежда до многобройно и трайно разделение на хората. 38. Защото всяко семейство вярва само в своя Дух-Пазител и смята другите за по-незначителни. 39. В онези далечни времена се слагат първите камъни в строителството на великия Път на Духовно Възлизане. 40. Различието на езическите прояви не е тъй съществено. Важна е същността — почитанието към Природата. 41. По-нататък Господ подготвя човешкия разум за възприемане на Единния Бог, но хората не могат да възприемат веднага тази Истина, и едновременно с това да я развиват. 42. Защото Царството на силата, набирайки мощ, не създава благоприятни условия за зараждането на Единен Народ. 43. Затова Истината за Единството е разделена на четири основни и всяка от тях дава начало на ново религиозно учение на Земята. 44. Истините се разпределят сред тези народи, които могат да ги развият най-пълно, привличайки в своето семейство и много друговерци, независимо от езиковата бариера. 45. Тези религии съществуват от много векове, без да осъзнават, че съхраняват части от Единното Дърво 46. - Дъ вото, в което се крие Същността на Единната религия. 47. Тя е съставена от великите тайни на Висшия свят: на Единния и Духа на Живота, на Бога-Син и Светия Дух.

 

 

20.11.2021 г. 23,17 ч.

 

Това е известният унгарски писател и преводач на българска литература Петер Юхас, с когото се сприятелихме в Будапеща през 1975 г.

БЕИНСА ДУНО : : 18 август 1912 : : Из „ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА”:

„Договорът ми с Бога” – Тази книга и тези снимки на един приятел от Унгария - страстен почитател на България – говорят сами за себе си. Хората с душа, освен че разпознават Истината и хората на Истината, са изключително сърдечни. „ЕДИН МИЛИОН ОТ ТИЯ СТО МИЛИОНА, КОИТО СА С ХРИСТА, СА ВЪПЛЪТЕНИ В ЧОВЕШКА ФОРМА.” : : „И ОТ ТОВА СЛЕДВА – казва Учителят на горната дата, - ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ, КОИТО ВЛИЗАТ МЕЖДУ ВАС И ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО, ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ СА ОТ ТОВА БРАТСТВО. И ЕТО КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ТИЯ ХОРА: КОГАТО СРЕЩНЕТЕ ТАКЪВ БРАТ, ВИНАГИ С НЕГО НЯКАК СИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗБИРАТЕ, НЯМА ДА ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ВАС И КАТО ЧЕ ЛИ НЕЩО ВИ ПРИВЛИЧА И СВЪРЗВА”.

„СЕГА, ВСИЧКИ ТИЯ БРАТСТВА, КОИТО СА ИЗЛЕЗЛИ, ЩЕ ЗАПОЧНАТ ДА СЕ СЪБИРАТ И ОПОЗНАВАТ - И КАТО СЕ ОБЕДИНЯТ, ЩЕ ДОЙДЕ ХРИСТОС”.

- Това е едно изключително важно условие, за да дойде Христос. Но дори и днес, в 21 век, отделни духовни хора и „братства” нямат никакво желание и намерение да се събират и опознават. Нещо повече – вътре в себе си и външно мнозина са на нож с останалите, а които не са зли и външно агресивни, поддържът дистанцията с надменно мълчание. Другаде в беседите Си Учителят предупреждава, че ако продължаваме така, ще извикаме Трета световна война, която ще е по-страшна от всички войни досега. Така че не светските хора са виновни за злото, а индивидуализмът и гордостта на така наречените „духовни”. Това разкрива и отец Зосима на послушника си в един от романите на Достоевски: „НИЕ сме виновни за всичко!” В беседата си Учителят твърди, че „НАВСЯКЪДЕ СЕ РАБОТИ ЗА ТОВА ОБЕДИНЕНИЕ” и че са нужни още 35-40 години, за да се поправят някои спънки. Тия „поправки” бяха именно войните и геноцидът в „мирно” време след тях, наложени от Кармата. Уви, очевидно е, че духовните хора не са узрели за добромислие и обединение и след 100 години, така че сега отново са назрели тежки последствия. Ако един духовен човек носи в мисълта си или изкаже критика за друг духовен човек, без да иска да общува с него сърдечно и да се покае, критикарството и злината му са на върха на куршумите и снарядите в нестихващите войни в тоя свят, в центъра на всички останали бедствия.

В това Свое Слово Учителят изтъква като най-напреднало „Моравското Братство” (том „Веригата на божествената любов”, стр.300), което е едно много важно указание за нас. Той споменава преди това братята Кирил и Методий и може това да има връзка с тогавашната им мисия в Моравия, но ние сме длъжни ДА НАПРАВИМ ВРЪЗКА И С НАСЛЕДНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В МОРАВИЯ И ДНЕС. Обединяването на братствата и външно, „строежът на мостове”, е базален стремеж на Бялото Братство и днес, но това става възможно на земята, само ако представителите им се срещат в Космоса и Школата нощем горе на небето, при Учителя. За такова „мостостроителство” разказахме някога във връзка с гостуването на едни Посветени от Братството на розенкойцера майстер Ян Ван Райкенборг. Единият от тях, известен обоист, свирил и в катарските и албигойските пещери, изказа недвусмислено пред аудиторията в София радостта си, че „Учителят Петър Дънов днес свързва отново два клона на Бялото Братство от вековете”. Това бе потвърдено от друг западен розенкройцер, който посети България, за да търси корените си като прероден богомил – швейцарският банкер Алфред Плюс. И с него бе изпълнена мисията на Посветените с искра от Бога – духовното „мостостроене”, вървенето един към друг с добромислие и отворени обятия. Същото се случи и с един от ръководителите на японското Братство Оомото, който бе дошъл да търси Братството в България; с един антропософ в Латвия, с двама ръководители на съвременните теософи и т.н.; с някои католици и православни с монада, с йеховисти, петдесятници, методисти, йоги, агнийоги, кришнари и пр. - не е тук мястото да се преразказват вече разказани неща. Само истински ученици на Учителя, които са горе заедно, ИЗПИТВАТ ИМПУЛС ДА ОБЩУВАТ СЪРДЕЧНО И НА ЗЕМЯТА. Защото е казано: „Както на Небето, така и на Земята”.

Много важни насоки за моравската мисия на Кирил и Методий дава книгата на този приятел от Унгария, с когото се сприятелихме през 1975 г. – Петер Юхас. Той е изключително сърдечен човек, разведе ме из цяла Будапеща, усещаше вътрешната ни връзка от вековете. Издадоха я на български през 2000-та година: „Кирил и Методий в българската Моравия”. Юхас започва с генерална ревизия на наложеното мнение по този въпрос и изтъква наличието на две Моравии по онова време, разделени от Велика България, цитирайки известния хърватски филолог Ватрослав Ягич (1838-1923), един баварски географ (Имре Боба), един игумен от Лотарингия (Регинон) и имп.Константин Багренородни, както и един японски изследовател (Сенга Туру), който е начертал ясна карта къде са били разположени двете Моравии преди 871 г. Оказва се че княз Ростислав е бил владетел на БЪЛГАРСКАТА Моравия, наречена Маргус. Едната Моравия е била на север в непосредствено съседство с по-късната Чехия, а другата, по-голямата - на юг, срещу устието на р. Драва. Старият град на Ростислав ("необикновената крепост на Растица") следва да се търси на мястото, посочено от Фулденските анали, т.е. в околностите на Южна, тогава Българска, Морава.

Прочитането на тази книга от Петер Юхас ще даде важни насоки къде да търсим и външно наследниците на истинското Моравско Братство днес, въпреки че и без такива насоки ние се свързваме първо вътрешно, горе на Небето. Тогава вътрешни срещи и радостта от тях са неизбежни и долу на земята.Те нямат нищо общо с надменността и враждебността на хората, които не са от Бялото Братство. Ето какво още казва в Словото Си от 18 август 1912 г. Учителят по този въпрос:

„И ВИЕ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА ПОЗНАВАТЕ ЧЛЕНОВЕТЕ ОТ ТИЯ БРАТСТВА, НО ЩЕ ТРЯБВА ДА ПОЗНАВАТЕ ПРИЗНАЦИТЕ, КОИТО ОТПОСЛЕ ЩЕ ВИ СЕ ДАДАТ С ТЕЧЕНИЕ НА ВРЕМЕТО И СЪОБРАЗНО ВАШИЯ ДУХОВЕН УРОВЕН. А ЗАСЕГА, ЗАДОВОЛЕТЕ СЕ ДА ЗНАЕТЕ ТОВА, ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ БРАТСТВА ЩЕ СЕ ПРЕНЕСАТ МЕЖДУ СЛАВЯНИТЕ, КОИТО ИМЕННО ТОГАВА ЩЕ СЕ ПОВДИГНАТ. ТА АЗ ИСКАМ ДА ВИ ПОКАЖА КАК СТОИ ТОЗИ ИМЕННО БОЖЕСТВЕН ПЛАН, ЗА ДА МОЖЕТЕ ДА ИЗПЪЛНИТЕ И ВИЕ ВАШАТА МИСИЯ. ВЪВ ВРЪЗКА С ТОВА, ЩЕ РАБОТИМ И ЩЕ ПОДКРЕПЯМЕ ВСИЧКИТЕ ТИЯ НАШИ БРАТЯ, КОИТО СЪСТАВЛЯВАТ „ЦЪРКВАТА” - И ТОЧНО ТАЗИ МИСЪЛ ВИЗИРА „ЦЪРКВАТА”. ИСТИНСКИТЕ ВРЪЗКИ МЕЖДУ НАС НЕ СА МАТЕРИАЛНИ, А СА ЧИСТО ДУХОВНИ; И ОТ ТОВА СЛЕДВА, ЧЕ ВСИЧКИ ТИЯ, КОИТО ВЛИЗАТ МЕЖДУ ВАС И ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО, ДА ЗНАЕТЕ, ЧЕ СА ОТ ТОВА БРАТСТВО. И ЕТО КАК ЩЕ ПОЗНАЕТЕ ТИЯ ХОРА: КОГАТО СРЕЩНЕТЕ ТАКЪВ БРАТ, ВИНАГИ С НЕГО НЯКАК СИ ЩЕ МОЖЕТЕ ДА СЕ РАЗБИРАТЕ, НЯМА ДА ИМА ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ ВАС, И КАТО ЧЕ ЛИ НЕЩО ВИ ПРИВЛИЧА И СВЪРЗВА, НО НЕ МОЖЕТЕ ДА СИ ГО ОБЯСНИТЕ - ТАКЪВ Е ОТ Т О В А БРАТСТВО.”

Нещо изключително важно: истинските посестрими и побратими от ятата и кошарите на Господа, освен привличането и сърдечното отношение, непременно „ИСКАТ ДА НАУЧАТ НЕЩО”. Точно с този стремеж идват в Братството и българите, и чужденците с искра от Бога. Останалите, каквито и да са им успехите и претенциите, не само че не са сърдечни и странят от Духа, но и нямат импулс са научат нещо от някой друг, свен от духовете и от себе си. Казано е: „Различавайте духовете”.

„ПЪРВОСВЕЩЕНИК” ЗНАЧИ, ЧЕ ПЪРВИ СТЕ ПРАТЕНИ ДА УЧИТЕ ДРУГИТЕ И ДА ПРИНЕСЕТЕ ТОВА, КОЕТО ВИ Е БИЛО ПРЕДАДЕНО ЗА ЧЕЛОВЕЧЕСТВОТО.”

„ТИЯ МИСЛИ АЗ ВИ КАЗВАМ, ЗА ДА СЕ РОДИ У ВАС ИДЕЯТА ЗА СТРЕМЛЕНИЕ ДА ПРИДОБИЕТЕ ТОВА НАСЛЕДСТВО, КОЕТО И ТАКА ГО ИМАТЕ, НО СТЕ ГО ЗАБРАВИЛИ. ВИЕ МИСЛИТЕ, ЧЕ ТУК СТЕ ВРЕМЕННО, ОБАЧЕ НИЩО НЯМА ВРЕМЕННО В ТОЯ СВЯТ - ВИЕ СТЕ ИЗОБИЛНА ПОЧВА С ГОЛЕМИ БОГАТСТВА, САМО ЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАЗРАБОТИ.”

„ЗАЩО НЯКОИ НЕЩА НЕ БИВА ДА СЕ КАЗВАТ НАВЪН? - ЗАЩОТО В БЪЛГАРИЯ ИМА ИЗПРАТЕНИ ОТ ЧЕРНАТА ЛОЖА, КОИТО ПРОТИВОДЕЙСТВАТ И ТЕ СА СЕГА ТУК И СПЪНКИТЕ НИ СА ОТ ТЯХ. ОТ ТЯХ, АКО ТЕ СРЕЩНЕ НЯКОЙ, ЩЕ ТЕ ОБРУГАЕ И ЩЕ ТИ ПРИПИШЕ ВСИЧКИ КАЧЕСТВА, КОИТО ИМА У САМИЯ НЕГО.”

„ЕДИН МИЛИОН ОТ ТИЯ СТО МИЛИОНА, КОИТО СА С ХРИСТА, СА ВЪПЛЪТЕНИ В ЧОВЕШКА ФОРМА.”

 

21.11.2021 г. 02,58 ч.

 

 

В СРЕДАТА НА ТОЗИ КОЛАЖ ВИЖДАТЕ РÀНЕН ПОРТРЕТ НА ИНДИЙСКАТА ПИСАТЕЛКА МАЙТРЕЙ ДЕВИ (1914-1990), която е живяла с Рабиндранат Тагор през последните няколко години от живота му, а до нея е румънският писател Мирча Елиаде, вечният ѝ любим. Долу са пак двамата, вече на възраст. С нея се запознахме и сприятелихме през 1975 г. в Съюза на българските писатели, където бях референт за Унгария и англо-говорещите страни. Като разбра за мечтата ми да превеждам Тагор, тя ме покани да уча бенгалски език в Шанкиникетон на техни разноски. Скоро ми изпрати от Индия речници и учебници за изучаване на езика.

УЧИТЕЛЯТ: "Работѝ за славата Божия, ако искаш да получиш слава от хората. Такова е положението на Тагоре, когото българите посрещнаха така добре. Те го посрещнаха с цветя и почести и с думите: “Добре дошъл, Учителю!” (Как ти се отвориха очите?, НБ , София, 21.11.1926)

Тагоре е силен в това, че има вътрешно разбиране на нещата. Той се обръща към невидимото, влиза в разговор с него. После, той говори за Бога, а това развива в човека известна мекота. Защо? – Защото предметът, който той люби, отговаря на неговата любов. (Любов – колективност, ООК , София, 24.11.1926)

Когато разправяли на един български свещеник колко хубаво бил посрещнат Тагоре в България, той се уплашил и казал: “Господи, прости им, те не знаят, какво правят!” Тагоре е велик поет, той има нещо красиво и велико в душата си. Но българският свещеник се плаши да не би българите да изпаднат под влиянието на Тагоре...(Не Го приеха, НБ , София, 28.11.1926)

Рабиндранат Тагор е много наблюдателен. (Господарят, МОК , София, 9.9.1938)

......

Майтрей Деви е родена през 1914 г. Тя е дъщеря на философа Сурендранатх Дасгупта и протеже на поета Рабиндранат Тагор. Учила е в епархийското висше средно училище за момичета „Сейнт Джон“ в Калкута и е завършила колежа „Джогамая Деви“, свързан с бакалавърския женски колеж на историческия Университет в Калкута. На 20 години тя се омъжва се за Д-р М.М. Сен, имат две деца. Тя е основателка на Съвета за насърчаване на общата хармония през 1964 г. и вицепрезидент на Индийския координационен съвет за жените. Първата ѝ стихосбирка излиза, когато е на шестнайсет години, с предговор от Рабиндранат Тагор. Тя написва и книгата "Рабиндранат - човекът зад неговата поезия". Освен писателка, тя по-късно в живота си основава и сиропиталище за нуждаещи се деца.

Майтрей Деви е прототипът на главната героня в романа от 1933г . "Бенгалски нощи" от румънския писател-мистик Мирча Елиаде. Тази книга е полуавтобиографична история, базирана около времето, прекарано от Елиаде в Калкута в дома на бащата на Майтрейи Деви - Сурендранатх Дасгупта. Книгата разглежда подробно сърдчния роман на Елиаде с Майтрей Деви и техните интимни отношения, поради които, в крайна сметка, е изгонен от къщата на Дас, след като се разкрива връзката му с Майтрей. Деви в началото не е знаела, че името на главната героиня в романа на румънеца е буквално "Майтрей", докато името си Елиад той е променил на "Алън". Нейният роман от 1974 г. "На Ханяте" (с английско заглавие "Не умира": романтика) е написан в отговор на "Бенгалски нощи", където Maitreyi Devi описва романтиката и културното напрежение, произтичащо от нея. Предвид тогавашния морал, тя отрича твърденията за сексуална връзка между нея и Елиаде по време на престоя му в Британска Индия. Книгата е преведена на няколко европейски езика, включително майчиния език на Елиаде - румънски. През 1938 и 1939 г. тя поканва Рабиндранат Тагор да остане в дома на съпруга ѝ Mungpoo близо до Калимпонг, който по-късно се превръща в Музей "Рабѝндра".

НЕЙНИ КНИГИ: Tagore from Fireside, 1943; Рабиндранат - Човекът зад своята поезия, 1973; Не умира: романтика, 1974; রবীন্দ্রনাথ গৃহে বিশ্বে (Рабиндранат у дома и по света); মংপুতে রবীন্দ্রনাথ (Рабиндранат в Мангпу).

Два континента, две религии, два успешни романа! Една любов, родена от необятното желание на две души... Думите секват безпомощни, когато трябва да опишат една от най-красивите любовни истории в живота и литературата. Ехото на тази несподелена любов прозвучава силно, обикаляйки земното кълбо. Днес единственият начин да бъде разбрана донякъде е чрез страстните реплики на романите „Майтрей“ и „Любовта не умира“.

Мирча Елиаде е роден на 19 март 1907 г. в Букурещ. На 21-годишна възраст,наскоро завършил Факултета по философия, той заминава за Индия с желанието да учи санскрит и йога-техника при професор Сурендранатх Дасгупта. Той става любимият ученик на този известен индийски философ, и между тях в началото се създава плодотворна душевна връзка.

Елиаде е поканен през януари 1930 г. да живее в дома на учителя си, където той му дава достъп до цялата си лична библиотека. Тук той среща Майтрей Деви, една от дъщерите на учителя му, 7 години по-млада от него. Отначало тя му изглеждала обикновено момиче, както признава писателят. Но както при повечето бавно растящи любови, те започнали да прекарват повече време заедно. Живеели под един покрив. Елиаде я научил на френски, а Майтрей него - на бенгалски. Очарованието и духовността на момичето, свързани с мистерията и свещеността на Индия, привличат силно младия Мирча. Те имали общи интереси, включително литературата. През същата година Майтрей започва тома си със стихове "Удита" ("Изтокът").

Те се влюбили силно, и след известно време Мирча убедил Майтрей да стане негова съпруга. Заради нея той бил решен даже да се откаже от православието и да приеме индуистката религия.

Тогава, в онези вълшебни моменти на приближаването, те си измислили мистична церемония с голяма красота. Тя му казала: „Обричам се на теб, моя свидна "земя", че само ти ще бъдеш моя любим - и никой друг! Ще израсна в теб, както тревата от чернозема. И както хората чакат дъжда, така и аз ще те чакам винаги да дойдеш.”

Елиаде изпратил писмо до майка си с молба за благословия да се ожени за индийка. Той също така изчакал да получи университетските си дипломи и благоприятен отговор от краля на Румъния, което би осигурило живота му в Индия и един доход от 35 лири на месец.

За съжаление, когато той ѝ предложил брак, семейството на момичето категорично се противопоставило. Крилата им бяха отсечени твърде рано, преди да се научат да летят на открито. Те станали пленници на предразсъдъците. А любовта им се била разраснала още по-силно, страстта им пламтяла, те се обичали предано и искали да се съберат, сърцата им пеели в хор. Обаче предубедените догми, наложени от различните култури и религии, от които те произхождат, били по-важни за баща ѝ от тяхната любов.

ТОГАВА МИРЧА ЕЛИАДЕ И ПРИЯТЕЛКАТА МУ МАЙТРЕЙ ЗАПОЧНАЛИ ДА СЕ СРЕЩАТ ТАЙНО. Той пише:

„Майтрей е невъобразимо чувствена, макар и чиста като светица! Всъщност, това е чудото на индийката: една девица, която се превръща в най-перфектната любовница още през първата нощ..." Елиаде признава това в романа, който носи нейното име.

Много години по-късно Майтрей ще потвърди тази голяма любов, която е обърнала живота им, в своя роман „Любовта не умира“: „Това е една неразрушима любов, любов без смърт! Пламъкът на любовта изгаря всичко и започва да лее светлина. Тази светлина прониква в тайниците на моето същество, в най-скритите глъбни на сърцето ми - и дори всички задънени улици в него започнаха да светят ослепително...”

Тайните им срещи стигат до ушите на Сурендранатх Дасгупта, бащата на индийката. Той изгонва Елиаде от къщата с грубо писмо. Упреква го за неприличното им поведение и за моралната вреда, която им е причинил, и настоява никога повече да не влиза в дома му или да общува с който и да е член на семейството му. В резултат, Майтрей е подложена на ритуал за пречистване, по време на който, въртейки се в кръг, тя припада. На свой ред, Елиаде тръгва към Хималаите, където живее няколко месеца в строг аскетизъм: „Страдах страшно... Страдах още повече, тъй като разбрах, че заедно с Майтрей съм загубил цяла Индия. Тази Индия, която бях започнал да опознавам, за която бях мечтал дълго и обичах толкова много, определено ми беше забранена."

Мирча Елиаде се завръща в Румъния през 1931 г. и през 1933 г. публикува романа „Maitreyi“ с огромен успех, който му носи многобройни награди. А тя пази като скъпоценни талисмани своите писма от него, ароматния си дневник и сухите си цветя, всички скрити сред скъпоценните ѝ предмети...

Майтрей ще разбере за този роман едва през 1972 г. от румънския санскритолог Сергиу-Ал-Джордж. В отговор, индийската писателка написва романа „Na Hanyate“, преведен на румънски като „Любовта не умира“.

Елиаде живее в Чикаго през 1973 г., когато един общ техен приятел урежда среща между двамата. Майтрей пристига в Чикаго с делегация от йезуити. След 43 години раздяла, двамата се събират, припомняйки си с тъга или може би само с носталгия своята чудна любовна история...

Емоциите ги обзимат бурно, когато ръцете им, след толкова много години, отново се докоснали. След толкова много написани редове, фантазии и подтиснати желания, те се видели отново лице в лице. Макар и вече на години, по-уверени, вече писатели, един за друг те се превърнали в същите млади хора, които някога са се обичали тайно. Говорели много, обзети от спомени. Те си разказвали живота и страданията, които били преживели. Майтрей готви индийска храна за Елиаде. За да защити "честта" ѝ, той ѝ обещава, че романът "Maitreyi" няма да бъде преведен на английски, докато тя е жива. Така и става.

След това събиране тя отива в Букурещ, където се запознава с майката и сестрата на този, когото толкова много обича. На раздяла им предлага копие от романа си „Любовта не умира“.

КАК ТЯХНАТА МЪКА ГИ Е ВДЪХНОВЯВАЛА ПРЕЗ ВСИЧКИТЕ ТИЯ ГОДИНИ? Трябвло ли е тази несподелена любов да бъде консумирана и да намери облекчение само в писмените редове и в оценката на читателите?... Тези страници обиколиха света, разтърсиха континенти, сблъскаха се с куп религиозни предразсъдъци и догми.

 

Днес много малко се говори за Мирча Елиаде и неговата Майтрей. Но гласът на две ранени сърца отекна оттам, от книгите, които те оставиха след себе си; от страниците, в които те се изповядваха в мрака на студените нощи. Хората ги разделиха, но душите им останаха завинаги верни на своя свещен "ритуал", на една голяма, легендарна любов.

 

 

21.11.2021 г. 12,25 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: "Казвате, че поетите били хора на илюзиите. Как! ПОЕТИТЕ подържат света! (Дойде да послужи, НБ, София, 3.12.1922)

През 1975 г. в СБП се запознах и с Лев Озеров (1914-1996), руски поет и преводач, превеждаше също от български. На снимката тук е като млад. Почти всички писатели и преводачи, които посещаваха Съюза на писателите в София, ги разпитвах главно на две теми: какъв е характерът на техния народ и кои са писателите и произведенията в тяхната литература с образи на "ексцентрични добри хора" - предимно разкази. Когато запитах и Озеров, той каза: "Ами това са чудаците! - Имаме си прекрасна дума за тях. Побързай да издадеш поне един том от твоята подборка, за да не ти открадне някой идеята". Така той стана кръстник на нашата библиотека "Прекрасни чудаци". По-късно Божидар Божилов, който стана директор на изд. "Народна култура" и ме назначи там като завеждащ редакция, беше готов да пуска тази поредица; за реализацията ѝ ратуваха и Радой Ралин и Пламен Цонев, с които почнахме да правим издателство. По идеологически и политически причини "Чудаците" не можаха да се осъществят печатно. И до ден днешен не става - по материални причини. Има ги само в аудиовид в http://toyonus.com/01…/10.Audioteka%20i%20biblioteka"Prekrasni%20chudaci"/ В СБП тогава сериозно ме предупредиха да не излизам с такива волности извън протокола, за да не ми се случи случка, а после и в издателството, и в БАН, и в министерството при Людмила. При всеки опит се опираше до цензурата и държавна сигурност, включително до престои зад решетките... При арестите и таражите те казваха: "Чудим се как вие, идеологическите диверсанти, успявате да се промъкнете толкова нагоре през ситото ни! Явно омайвате някои нестабилни другари от културния ни елит. Но повече ти няма да спечелиш нито един конкурс, нито ще помиришеш още веднъж чужбина, нито ще ти дадем да станеш пак учител, нито ще ти пуснем нещо на бял свят, понеже всичко, което минава през такива като тебе, е порочно. Развращавате младежта! Все печелите конкурси и награди в други страни, все ви публикуват и показват там. Излагате ни пред чужденците! Щом не искате да ни сътрудничите тук или навън, трошете си главата! Глупости, тоя път пък Индия... Много шаваш! Ние не можем да си позволим някой да получава повече от 160 лева заплата, да го пуснем в чужбина - и да ни ни служи." Когато цитирах тия думи на един бивш офицер след промяната през 1989, казвайки му, че по соц-време имах близки и приятели с много по-висока заплата и професионални успехи, които свободно скитаха по чужбините или живееха там - "явно има и честни хора", - той каза: "НЯМАШЕ НИТО ЕДНО ИЗКЛЮЧЕНИЕ!" Една приятелка, умна, духовна прекрасна, абсолютен ангел по всички показатели, един ден ми призна как е излизала във Франция: "Редовно си пишех домашните и ги предавах където трябва..."

Лев Адолфович Озеров (истинско име - Голдберг, 10 (23). 08. 1914, Киев - 18.03. 1996, Москва), руски поет, преводач, литературовед, се ражда в еврейско семейство - родителите му са фармацевтът Адолф (Айзик) Григориевич и София Григориевна Голдберг. През 1934 г. се установява в Москва. Завършва МИФЛИ (1939) и аспирантура (1941), защитава кандидатска дисертация. Участник във Великата Отечествена война, военен журналист. От 1943 г. до смъртта си преподава в Литературния институт, професор (от 1979 г.) на катедрата за художествен превод. Доктор на филологическите науки. Публикува от 1932 г.; първата си книга със стихове „Приднепровие” издава през 1940 г., тя е последвана от повече от 20 поетични книги и много преводи - от украински, литовски, идиш, грузински, арменски, осетински и други езици. Автор на редица книги за руската и украинската поезия, мемоари. Заслужил деятел на културата на Литовска ССР (1980), лауреат на наградата на сп. „Арион” (1994). Прави много за изучаването на творчеството на поети като Ахматова, Пастернак, Гумильов, Манделщам, Кедрин и мн. др. Стиховете му са преведени на 28 езика. Посмъртно е отпечатан сборникът му със спомени „Портети без рамки”.

ЕТО МАЛКО НЕГОВИ СТИХОВЕ, ЗАСЕГА В ОРИГИНАЛ. За превод все не им идва редът:

Ночной сад

1

Как ребенок в полной ванне –

Сад в воде стоит по горло.

У него дыханье сперло,

Как у нас при расставанье

С матерью. А небо серо

И разодрано на клочья.

Что ты будешь делать ночью,

Сад, задумчивый не в меру?

Будешь, всхлипывая, слушать

Как, сверкая, до рассвета

Капли улетают с веток,

А кругом – светлей и глуше.

2

Доброй ночи, милый друг,

За окном – ни души,

Только лужи, только луг,

Только липы – хороши.

Воздух терпкий и густой

Сложен из медовых плит,–

Если упадет листок –

До земли не долетит.

В яхонтах, в брильянтах сад –

То ли капельки висят,

То ль кристаллы в воздухе,

То ль мигают звезды.

В сад распахнуто окно,

Усыпительно темно,

Тишина звенит, стрекочет:

Доброй ночи!

1933

Играл застенчивый старик,

Приземистый, крепкоголовый.

Я понял: искренность – не крик,

Поэзия – не только слово.

Я слушаю: в моей груди

Шумят и клонятся колосья,

Бормочут сосны и гудит

Земли орган многоголосый.

И, как земля, ревет орган,–

Как будто с Бахом мы шагнули

Вдвоем с вулкана на вулкан

И заблудились в этом гуле.

Дрожит игольчатый собор,

Поют лужайки и поляны,

И прорезает стройный хор

Ребенка голосок стеклянный.

И в гулкий купол голубой

Плывет органа вздох огромный.

Вот он позвал нас за собой,

И мы бежим из наших комнат.

Земных глубин глубокий стон,

И гул разбуженных столетий,

И ровный свет со всех сторон,

И мысль чиста при этом свете.

Здесь все – природы страшный рев

И катанные ядра грома.

Здесь все – ни выкриков, ни слов,

Ни одиночества, ни дома.

Здесь Бах царит, здесь топчет он

Страстишек человечьих мелочь,

Он раздвигает небосклон

И в будущее смотрит смело.

О, если б мне такой размах,

Такая дерзостная сила,

Чтобы, рожденная в стихах,

Она в сердца переходила,

Чтоб люди услыхали в них

Не только силу песнопений,

Но голос будущих, живых,

Еще не живших поколений!..

1937

Прошла гроза. Дымился лес,

Густой, просмоленный и едкий,

И дым, приподымая ветки,

Как бы тянул их до небес.

И вот под мглистой синевою

Литых стволов звенела медь.

Теперь-то скрытым за листвою

Промокшим птицам и греметь...

И на внезапном коромысле

Гора и тополя повисли,

И вверх взлетели взгляд и мысль,

И листья к небу прикасались.

И для того гроза, казалось,

Чтоб вся земля тянулась ввысь.

1937

Пренебрегая словесами,

Жизнь убеждает нас опять:

Талантам надо помогать,

Бездарности пробьются сами.

1962

Сколько ни езжу, сколько ни лазаю,

Сколько ни плаваю по морям -

Увидеть хочу Европу и Азию,

Разноязычную землю разную,

Любезную и нелюбезную нам.

Но сам себя спрашиваю: ответствуй,

Свершил ли, бродя по маршрутам таким,

Самое долгое из путешествий,

Самое трудное из путешествий -

Путешествие к душам людским?..

1962

Влюблённые - всегда студенты,

Всегда без возраста, всегда

Бездомные, их пристань - где-то,

Их лампа - дальняя звезда.

Всё в будущем у них, всё - поиск,

Всё - становление, всё - рост.

И дальний пассажирский поезд

Везёт их не домой - до звёзд.

1964

О тебе я хочу думать. Думаю о тебе.

О тебе не хочу думать. Думаю о тебе.

О других я хочу думать. Думаю о тебе.

Ни о ком не хочу думать. Думаю о тебе.

1964

Не с первого взгляда, не с первого взгляда,

А просто молчанье, а просто отрада,

А после - досада, а после - смятенье

И первое пылкое стихотворенье.

Потом - замешательство, робость, признанье,

И вспышка отваги, и - на расстоянье

Не то обожанье, не то упоенье,

И новое пылкое стихотворенье,

А дальше - разлука, бессоница, страхи,

И снова отвага, и охи, и ахи,

И звёзды восторга, и гроздь винограда.

Не с первого взгляда, не с первого взгляда.

1964

Как дальше жить? Как дальше жить?

Ещё пять тысяч строк сложить,

Ещё пять тысяч дней служить, -

За новым сроком новый срок,

И сто тревог, и сто дорог…

А дальше, дальше - как мне жить?

Из почки в мир пробьётся лист,

А осенью под ветра свист

Сорвётся он - и в небосклон

Звездой земною вознесён.

Ему лететь, ему кружить.

А мне, а мне - как дальше жить?

Как дальше жить, когда мой друг,

Ссылаясь лживо на недуг,

На недосып, на недосуг,

Глаза потупив, стороной

Проходит, и когда - стеной -

Между подругою и мной

Встаёт непроходимый быт,

И вырастает холм обид,

И заслоняет от меня

Мою любовь - сиянье дня,

Велит забыть её, остыть…

Скажите мне - как дальше жить?!

Недолгий срок отпущен мне,

А я хочу успеть вдвойне,

А может быть, ещё втройне

Осуществиться, сотворить,

Все силы до конца избыть

И чашу - всю до дна - испить.

Пока я не сгорел в огне,

Мне надо не спеша спешить,

И в суете и в тишине

Я должен многое решить -

Как дальше жить? Как дальше жить?

1964

Всю жизнь я собираюсь жить.

Вся жизнь проходит в ожиданье,

И лишь в короткие свиданья,

Когда немыслимо решить,

Что значит быть или не быть,

Меж гордым мигом узнаванья

И горьким мигом расставанья –

Живу, а не готовлюсь жить.

1964

Лучше быть возлюбленной поэта,

Чем женою старого дипломата,

Но еще лучше

быть возлюбленной старого дипломата,

Если этот дипломат – поэт Федор Тютчев.

1964

Начальный жестокий период любви...

Как хочешь, как можешь его назови,

Но только не мукой и вовсе не сном,–

Скорее бессонницей, морем вверх дном,

Сумятицей, смутой, весенней грозой,

Не новою вехой и не полосой,

А временем года – не пятым – шестым,

Где снега завалы – черемухи дым,

Где сани скрипят – голосят соловьи,

Где свищут метели – долдонят ручьи,

И все говорит тебе: здравствуй, живи!

...Начальный жестокий период любви.

1964

..................

Душу не смею отдать людскому злословью.

Знаю, что тленье бывает дольше огня.

Я не могу над моею подняться любовью,

Потому что любовь моя выше меня.

1964

Кто смеет с ухмылкой тупою

Шутить над моею судьбой!

Мне тяжко расстаться с тобою,

Мне тяжко остаться с тобой.

Для женщин несносна оттяжка,

Грядущего года число…

С тобой расставаться мне тяжко,

Остаться с тобой тяжело.

Идти ли привычной тропою,

Вступать ли с обычаем в бой?

Ну как я расстанусь с тобою,

Ну как я останусь с тобой!

1965

Нет, не свет зажигается в окнах,

Наполняются медом они,

И звенят световые волокна,

И цепочкой горят огни.

То, что было в окнах огнями,

Стало звездами в небесах.

Что ты делаешь, сердце, с нами?

Как об этом всём написать?

Где начало стихотворений?

В громе площади? В тишине?

Мастерская преображений

Круглосуточная во мне.

Там огонь и вода ждут встречи,

Там гора сойдется с горой,

Там в обрывках обычной речи

Я ловлю гармонический строй.

1965

Поздней любви звучит заклинанье:

Кто ты такой, кто ты такой?

Снова свиданье, снова признанье,

Снова смятенье и непокой.

Как совпадают: час непогоды,

И горевое житьё-бытьё,

И неурочное время природы -

Запоздалое время моё.

1967

Многословие – род недуга,

А народ изъясняется кратко:

Ищешь друга без недостатка? -

Ты рискуешь остаться без друга...

1970

Серости на белом свете нет,

Серость – это ваше нерадение,

Невнимание, усталость лет,

Ваше настроение осеннее.

Где для вас невнятное пятно,–

Для меня цветут долины маково.

Все едино, но не все одно,

Все едино, но не одинаково.

1971

Сирень задыхается. Небо набухло.

В утробе его разухабисто бухало.

Везде, как возмездье, гроза назревала,

И мир был подобен ущелью Дарьяла:

Навалы породы, и горы, и годы,

И в трещинах молний – загадка природы,

И груды сирени с веселою злостью

Вверху повторились, плывущие гроздья

Дымящихся туч загорались от молний.

И мир был начального часа безмолвней –

Ни слов, ни названий, ни определений,

Грозы бесновался разгневанный гений,

Сдвигая пространства, смещая понятья.

Ни благословенья ему, ни проклятья,

А – радость природы, разрядка и роздых –

На гроздьях сирени настоянный воздух.

1971

Любовь ответственна. А если не она,

То что ж ответственно на этом свете:

Призванье? Долг? Работа? Дружба? Дети?

Нет, все они, соединясь, сполна...

***

Ветер бесцветен? Хочет он в лицах

Весь мир показать изнутри и извне.

Ветер зеленый, если он в листьях,

Ветер багряный, если в огне.

***

Когда работаю, я плохо верю в смерть.

Я попросту в нее не верю.

Работа делает меня бессмертным,

Включенным во Вселенную навеки.

Работа делает меня планетой,

Или дорогой, или водопадом.

Что говорить, мы умираем – люди,

Но человек не умирает.

***

Немо горит в окне огонек;

Звезды немы.

Где мы, когда человек одинок?

Где мы?

Где мы, когда он, уставясь во тьму,

Ищет совета?

Где мы, чтоб вовремя выйти к нему,

Ждущему где-то?

Сколько раз мы с тобою клялись

В чуткости к другу?

Что же ты далью счел эту близь,

Спрятал за спину руку?

Взял да забился в свой уголок,

Пишешь поэмы...

Где мы, когда человек одинок,

Где мы?..

***

Поэзия – горячий цех,

В котором есть огонь для тех,

Кто ночью и при свете дня

Прожить не может без огня.

Пусть слабодушные уйдут,

Их обиталище не тут.

Пускай покинет нас делец:

Огонь – не золотой телец.

За слабодушным и дельцом

Ленивец пусть уйдет с глупцом.

Здесь ненадежен их успех:

Поэзия – горячий цех

***

У памятника

Старик тунгус, приехавший на съезд,

Задет лучами праздничного света.

Он теплый бублик на морозе ест

И ходит не спеша вокруг поэта,

Который шляпу комкает в руке.

Старик глядит на памятник высокий

И на родном тунгусском языке

Тихонько шепчет пушкинские строки.

 

 

21.11.2021 г. 14,54 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ако последователите на Христа и Неговите ученици прилагаха любовта, светът щеше да бъде изправен. Те внесоха омразата в света, която след време ще се превърне на любов. Тогава всички учени, философи и писатели ще започнат да пишат в нов дух, в духа на новата любов." (Да я не пия ли?, НБ , София, 22.10.1916)

ПРЕЗ 1975 г. в Съюза на българските писатели се запознах и с румънския поет и писател Валентин Дешлиу. Той идваше редовно за участие в симпозиумите на преводачите на българска литература и по други поводи. Моментално намерихме общ език, когато го помолих да ми разкаже повече за Михай Еминеску, Мирча Елиаде, Василе Войкулеску и др. Навлязохме надълбоко в дебрите на идеализма, романтизма, символизма, мистицизма, магическия реализъм в румънската литература. Споделих с него легендата на рода ми по линия на майка ми. Прабаба Констанца е била от рода на Митѝките в гр.Яш. Тя се омъжила в Силистра за прадядо ми Илия Георгиев, който е бил опълченец и влязъл в армията на ген.Гурко, когато той минавал оттам да освобождава България от османско робство. В отряда се паднал с бъдещия ни княз Ал.Батенберг и се сприятелили. При една престрелка дядо Илия му спасил живота, а Батемберг го направил свой ординарец и после иконом в двореца Евксиноград. Така че, имам 1/8 румънска кръв… С дни и часове Валентин Дешлиу ми разкриваше тайните на езотеризма в румънската култура и литература, душевността на румънския народ. Каза да проуча уникалния им писател Урмуз.

Валентин Дешлиу е изтъкнат румънски поет и преводач (9.10.1927 – 25.10.1993). Той е автор на повече от хиляда творби – стихотворения, разкази, приказки, есета, сценарии. По-известни негови стихосбирки са: “Забравени песни”, “Зовът на моята земя”, “Викът на мълчанието” – с цикъл, посветен на България, “Безсънни птици”, “Сини сфери” и много други. Валентин Дешлиу е един от основоположниците на литературния кръг към Румънската академия на науките. Негови творби са преведени в България, Русия, Франция, Югославия, Ливан и др. Творчеството му е високо ценено в родната му страна. Последната му стихосбирка се нарича “Невинен – виновен”. Повече от четири десетилетия Валентин Дешлиу е посветил за популяризиране на българската литература в Република Румъния. Той владее отлично български език, както и неговата съпруга – Михаела Дешлиу, която е поет и преводач. Михаела е завършила специалност “Българска филология” в Софийски университет. В техният дом се раждат чудесните издания с избрани творби на Йордан Йовков, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Георги Райчев, Антон Страшимиров, Елисавета Багряна, Илия Волен; както и две поетични антологии на българска поезия, антология на българския къс разказ, повече от двайсет учебници и христоматии за българското малцинство в Румъния и стотици единични творби от всички по-значими български автори. За своето огромно дело като поет и преводач, за особени заслуги в популяризиране на българската литература и култура, Валентин Дешлиу е удостоен от българското правителство с орден “Кирил и Методий” І степен още през 1966 година. Валентин Дешлиу е голям приятел на Плевен. Често е гостувал на свои почитатели и приятели в града. Той пострадва тежко при катастрофа и след по-малко от година – през 1993-та, си отива от белия свят.

 

 

21.11.2021 г. 18,57 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: "Японците преследваха посланика на Оомото – Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, - но големи нещастия ги сполетяха. " (Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.08.1927)

1924: На малката снимка в илюстрацията: Онисабуро Дегучи (вляво) и Морихей Уешиба, японски представители на новата религия. Група членове на сектата Оомото са строени за екзекуция от манджурски военачалник, като биват спасени в последния момент поради намесата на японското консулство.

ГР.: През 1968 г. се запознах с един японец от ръководството на духовното движение Оомото в родината му. Беше дошъл в България да търси връзка с Братството. По-долу ще включа спомените си за срещата ми с него, но ето няколко думи за този случай. През 1926 година в Япония, известното с прогресивния си обединителен дух идейно-религиозно движение “Оомото” приема официално Бялото Братство от България като част от идейно сродните му духовни движения. “Аз съм само един мъдрец, Учителят е в България” – признава Онисабуро Дегучи, водач на движението. Списание “Оомото” пише: “Движението “Бяло Братство” е нещо ново и оригинално, което българският народ дава на света.”

ИЗ ЕДНИ СПОМЕНИ, 1968 г.:

Един ден Кунчо Вълев каза с известна загриженост: "Я кажи какво става – аз не се съмнявам в теб, но подготвил ли си добре сегашното събрание? Защото - казва – идва един японец-есперантист и ще има и хора от ръководството. "Аз му намигнах заговорнически и му казах, че съм подготвил нещо много интересно. Казах: "Имайте ми доверие...". Отвърна: "Добре! И аз ще помагам..." И дойде този японец с хора от есперантското движение. Не мога да кажа дали имаше хора и от университетските власти. Аз бях написал на дъската три колонки със съществителни на есперанто, които представляват основни ценности или основен смисъл на живота за различните психики - мотивации за различните хора: любов, борба, творчество, изява, щастие, имоти, кариера и пр. Всичко това беше написано на дъската в три колонки, които бяха подчинени на общи категориални показатели. Бях предвидил една игра, при която после, чрез тестване, да разберем за всеки от всяка група кое е на първо място, кое е на второ място, кое на трето - коя е главната ценност за всеки, като смисъл на живота. И всичко това на есперанто – целият разговор. Например, защо се падна на първо място любовта, защо на второ място, примерно, познанието – аз вече не си спомням какъв беше резултатът от тази анкета. Обаче японецът взе живо участие, заедно с другите гости–есперантисти в тази игра. Те бяха много доволни от нея, защото не бяха виждали така раздвижени занимания в един клуб по есперанто, засягащи душата, сърцето, интелекта, смисъла на живота, а не само някакво сухо упражняване на езика и "отбиване на номера". Японецът ни снимá с фотокамера, записа всичко на магнетофонна лента. Иска да покаже на своите как провеждаме заниманията си в България. А аз, на всичкото отгоре, казвам на езика на Заменхоф: "Извиняваме се пред гостите, защото ние тука сме само една начинаеща група есперантисти. Ако беше напредналата, ехеее..." И всички се смеят, а той – преподавателят ми и другите - "цъфтят" от гордост, че се представяме отлично...

Всичко това го разказвам, защото е интересен не само този епизод, а понеже после Кунчо Вълев, който ми имаше голямо доверие, след завършването ми каза: "Виж какво, ако можеш, моля те да го заведеш на ресторант, понеже аз съм зает - имам вечерен курс. Обаче - внимателно! Защото – казва – той е вегетарианец, от едно общество там при тях, надявам се, че ще се справиш, малко странна птица..." Аз не му бях казал какви ми са убежденията и затова не знаеше, че също съм вегетарианец. Въпреки че Кунчо беше един честен човек, все пак беше длъжен да ме предупреди, че този японец е дошъл тук специално да търси "дъновистите" - и аз да бъда много внимателен в разговорите си с него. Искаше да каже, че и да знам нещо, не трябва да му давам информация и да го насочвам към тях, защото това е държавна политика - и т.н.

А аз си трия ръцете и си казвам: "Аха, братко, попаднал си където трябва!... Въпреки че не съм "дъновист" - никак не обичаме това прозвище." Отиваме ние в един ресторант, поръчвам вегетариански неща, и между нас започва един такъв разговор, който сега не мога да го предам, но просто беше сащисващо. Ние взаимно видяхме наши предишни прераждания и си казахме неща и прогнози, които се оказаха верни и за сегашния ни живот. Той на мене, аз на него – и т.н. Не мога да кажа дали лично ние постигнахме това или ни се даде тогава, но станахме толкова близки приятели, както рядко се случва!

Той ми разказа цялата история на движението им, което се оказа именно движението "Оомóто" и той бил в ръководството му, а това движение е известно на нас. То в Япония е най-близко до Учението на Учителя, и техният духовен лидер Онисабуро Дегучи (1871-1948), някога бил казал, че подчинява цялото си движение на Братството и Учението на Учителя Петър Дънов в България. Не знам кога точно Петър Пампоров е бил в Япония, това може пак да е негова работа. Гостът после ми даде материали и ми изпрати от Япония на есперанто и на английски историята на тяхното движение. От нея разбрах, че те са били гонени от японските фашисти и унищожавани по-масово от много други "еретици". Комисия на ООН установила, че най-ужасните масови убийства в мирно време са извършени именно там. Фашистите били взривили едновременно 3000 техни молитвени храма, с хората вътре заедно! Потресаващи неща, които ние трудно можем да асимилираме. Явно черната ложа не може да позволи в никоя епоха да се явяват хора, които да учат другите на саможертва, на любов, на чист живот – да излязат от ноктите на търговците, на производителите, на военните, на черните идеолози – въобще на убийците и експлоататорите. Така че Хирошима и Нагазаки може да са кармичен урок и по тази причина. А защо при масови бедствия загиват и хиляди "невинни" хора, това е сложен въпрос, който има отговор само в окултизма

ОЩЕ СВЕДЕНИЯ

На снимката в началото виждате Онисабуро (вляво) и Уешиба, оковани заедно за депортиране след несъстоялата се екзекуция.

Тези необичайно щастливи хора са били членове на една причудлива „духовна армия“ под "командването" на Онисабуро Дегучи, която искала да създаде утопична колония в монголската степ. "Оомото" се счита за отцепление от шинтоизма, то води началото си от една неграмотна селянка на име Нао Дегучи, която започва да получава духовни видения през 1890-те. Онисабуро бил неин последовател, а след това неин зет, и по-късно със сигурност става най-видният представител на култа за получаване на откровение свише. Под неговото ръководство, Оомоно се разцъфтява като една от най-известните нови религии в началото на 20-ти век. Това е един шеметен набор от нови религиозни движения в Япония след Реставрацията на Мейджи.

Роден артист и обществено активен новатор, Онисабуро се оказал много подходящ посредник между традиционна и съвременна Япония по време на националното ѝ възраждане. Ритуалите, движени от силното въображение и личното представяне на Онисабуро (той обича да участва във филми и да се облича като шаман или шинтоистко божество) съчетава достатъчно народна традиция, за да изглежда позната, но винаги с изненади, включващи много актуални моди и добра научна осведоменост.

В частна комуникация с този сайт, Елууд сравнява появата на новите религии като Оомото с поява на запад на движения като "Християнска наука" и "Религиозна наука". И двете, подобно на Oomoto, изрично имат за цел да обединят традицията и съвременността. „В Япония скокът от затворено феодално общество към модерната индустриална епоха бе особено рязък, и затова - обезпокоителен за много обикновени хора“, казва Елууд. „Новите религии се опитаха да съчетаят новото със старото и новото, давайки на хората, объркани от промяната и разпадането на традиционните селски общности и начин на живот нещо, за което да се задържат.

Бурният разцвет на Онисабуровото движение обхваща един голям период: 1910-те и 1920-те години. Той обаче предизвиква и официалното порицание от властите, крайно чувствитеелни към отклоненията от официалната шинтоистка религия. По тази причина Онисабуро прекарва известно време в затвора за "подривна дейност" през 1921 г., и затова после пренасочва вниманието си към чужбина. „Онисабуро се смяташе за голям идеалист и космополит, ето защо се оказа прът в колелото нарастващия национализъм по онова време и дори на самия император, докато другите нови религии се приспособиха към доминиращите политически течения“ - отбелязва Елууд. По-късно Онисабуро действително ще бъде съден заради "недостатъчното му приспособяване" към имперската власт.

Във всеки случай, като част от търсенето на правилната духовна насока след първите реакции на властта, Онисабуро и някои негови последователи тихо се измъкват от Япония в началото на 1924 г. Те се отправят към Манджурия, тогава независимо княжество под ръководството на съюзника на Токио, военачалникът Джан Зуолин. Там те вербуват един от подчинените на Джанг за мисията да сформират „духовна армия“ за проповядване във Външна Монголия. Това приключение първоначално е имало благословията на Джанг, но то после бързо се проваля поради намесата на други сили. Това грози японците да бъдат не само идейно, но и физически унищожени. Онисабуро пише мрачни стихове:

Дори тялото ми да легне

в платата на Монголия,

все пак ще запазя достойнството си на японец!

Сбогом!

Аз ще възляза в небето и ще защитя

не само Япония, но и целият свят!

Далеч от Япония,

сега ще се присъединя към боговете

в небето на Монголия.

И така, екзекуцията била неочаквано прекратена, когато Онисабуро по случайност успял да приветства един японски консулски служител, който защитавал сънародниците му. Замалко не усмъртен, приключението с чудотворното му спасение привлича медиите в родината му и тогава Онисабуро се завръща в Япония, за да възстанови Оомото. Той ще продължи да се занимава както с интернационализма (Оомото е възприел преследвания там изкуствен език есперанто), така и с прогресивната общественост на Япония.

КАК ОБАЧЕ ПРИКЛЮЧВА ВСИЧКО ТОВА ПОРАДИ ДИНАМИТА НА ФАШИСТИТЕ В ТАЗИ СТРАНА ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ЯПОНИЯ И СВЕТЪТ ЩЕ ГО ПОМНЯТ МНОГО ДЪЛГО.

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=yrHNig2aIjQ

 

 

22.11.2021 г. 11,52 ч.

 

 

РАЗДВИЖЍ И ИЗГЛЕДАЙ ОТНОВО ТОЗИ УНИКАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ ЕПИЗОД от филма за Махатма Ганди - един от тримата, които са влезли в божествения свят.

ДНЕС, КОГАТО ВЕЧЕ ОКОНЧАТЕЛНО СМЕ НА ПРАГА и затова изгонването на Интервентите е абсолютно неотвратимо, трябва на света да се явят ДВАМА ИЛИ ТРИМА добри човека. При светските надеждата ни е по-голяма, но Небето от хиляди години чака ДВАМА ИЛИ ТРИМА ДУХОВНИ, които да се обикнат и да се обединят. Напоследък повече от 120 години ни се казва категорично, че злото си отива, но това не става. Защо? – Можело е и може това да стане и сега В ЕДИН МИГ, но са нужни ДВАМА ИЛИ ТРИМА. Случи ли се, те ще бутнат първата колибка от картите на злото и тя сама ще свали за броени секунди цялата останала редица.

УЧИТЕЛЯТ: „Според мене, всеки човек, който не може да изправи едно зло, не е добър човек, той е слаб човек. Който може да изправи едно зло, ТОЙ е силен човек, ТОЙ е добър човек. Ако ние не можем да се справим със злото, защо ни е това добро? – Доброто контролира злото! Сега някои казват за някого: „Той е много добър човек, той не е лош човек“. - Щом не е „лош“, не ми трябва! Защо ми е едно алаше-кон, който само себе си може да носи?... Само яде - и никаква работа не може да свърши. Не го искам, аз искам здрав кон - да рита, да хапе, но РАБОТА да върши. Който може да направи едно зло и не може да го поправи, и той не е добър човек. В Писанието казва Бог: „АЗ съм, Който правя и добро, и зло“. Някой казва: „Аз съм добър човек“. - Ако ти не можеш да правиш и добро, и зло, ти не си добър човек.“ (1941.12.28н. На прага е!)

КОМЕНТАР: Това е едно от най-костеливите твърдения в Словото Божие, което се повтаря нерядко и ние го класифицираме към тема „Проблемни мисли в беседите“. Става повод за едни от най-интересните ни разговори по този въпрос. Как може добрият човек същевременно да бъде и лош, даже и да проявява зло?

Измежду светските хора и днес има доблестни, достойни, умни борци срещу неправдата и убийците на човечеството. Вече хиляди човеци с монада, с искра от Бога, включително и много атеисти, и днес рискуват кариерата и живота си, защото имат СЪВЕСТ. Не само лекари, общественици и водещи учени, но и вече много военни се обединяват, искат да нанесат съкрушилен удар върху леговището на Звяра – И ЩЕ ГО НАПРАВЯТ! Спартак не е мъртъв, Левски е вечно жив, Гарибалди, Махатма Ганди – колко още има велики души! Нали сам Христос – най-големият бунтар в историята - съкруши Римската империя, и не само нея? Нали и досега Той мъти водите на Интервентите, въпреки че най-хитрите от тях направиха и Него на църква и търговия, не поставиха Майката, земните райове сред природата и равенството в центъра на света.

Но истинските апостоли, както още милиони борци да свобода от миналото днес тътнат със страшна сила в кръвта на хората с дух и душа - те няма как да не са гневни. Магмата буботи, лавата тече отвсякъде, вулканът на негодуванието срещу палачите е пред ново изригване, по-вбесен от всякога в световната история - той не може да не бъде „лош“ и „зъл“ срещу тях. Следователно, така наречените „светски“ апостоли на свободата няма как да не се бунтуват срещу злото и да не си дават и живота, когато потрябва. Затова Словото казва, че най-достойни и най-много паметници в света има на борците за правда и свобода. Макар и да воюват с гореща омраза и унищожителни средства, те са на върха на човешката еволюция и едни от най-големите любимци на Бога. Въпреки че след всяка „победа“ и успешна революция, както народите, така и самите вождове пак имат кочини и месокомбинати, пак пушат, пият и безчинстват, пак въртят търговии и избиват човечеството с нови газове, отрови, изобретения и античовешки закони. Апостолът в България даваше отчет на народа за всяка народна маслинка, изядена от него! Познаваме ли днес такъв светски или „духовен“ водач? Махатма Ганди не ходеше ли полугол навсякъде? Именно затова най-чистите образи на божествените бунтари, които си остават за нас светиня и са умеели да се гневят истински, са на милиарди нива над негодните „духовни“, които предпочитат проповедите и не могат, не искат да се обичат и да се обединяват с родените от Бога. Които, между другото, също мразят различните от тях, „противниците“ си, които не желаят да ги признаят и да им се подчинят. Светът днес е такъв, ИМЕННО ЗАЩОТО НЕГОДНИТЕ ДУХОВНИ са основната причина за злото в света. Рибата се вмирисва откъм главата. И това датува още от най-древни времена.

Стотици пъти в беседите си Учителят твърди, а това се доказва и от Акашовите документални филми, че още първите ученици на Христа, колкото и да са допринесли, моментално почнали да се мразят и да се цепят на школи и школички, както става и сега, до един превърнали Учението за Свободата и Майката в религиозни проповеди, в църковно богослужение, духовни казарми и инквизиции; в свещеническа йерархия, в грамадна банда от собственици на привилеги и имоти и планетарна сергия със солидни приходи. Даже богомилите веднага са си направили църкви, владици и презвитери както първите псевдохристияни, без да подозират как ще ги връхлети гневът Божий поради това, че подражават упорито на всички подобни егрегори на Сатаната и Луцифер преди тях.

Е, КАК ИСТИНСКИЯТ УЧЕНИК НА БОГА днес може да прави и добро, и зло? – ДОБРОТО Е ЯСНО как трябва да се прави: Словото, Майката, Добромислието, Толерантността и Свободата на първо място. Райовете сред природата. Но в злото ние не можем да бъдем неефективни както тия с оръжието и проповедите в света: не постигат НИЩО. Свалят една власт, за да има пак авторитети, рудници, касапници, градове, вещи, сергии, автомобили, самолети, имоти и духовни егрегори - само че с ДРУГИ парвенюта и титуляри. И най-чистият революционер има нещастието, прѝживе или след смъртта си, да види с очите си как абсолютно винаги, каквато и власт да дойде, неизбежно в света побеждават продавачите на ПРЕРАБОТЕНИ суровини и идеи – почти 100% смъртоносни. И внушават на населението, че това е ЕДИНСТВЕНИЯТ начин, че това е „ЖИВОТ“.

ИСТИНСКИЯТ ученик на Бога може да стане „зъл“ към Интервентите и да им сложи прът в колелетата, БЕЗ ДА СЕ ОЗЛОБЯВА. Нали трябва да има любов към врага? – Обичаш го, без да му се подчиняваш. Обичаш го, НО НЕ МУ СТАВАШ КЛИЕНТ. Лъже те безбожно, бие те по главата до смърт, не искаш игли и осмъртители в тялото си - умираш, но НЯМА ДА СТАНЕ НЕГОВОТО! Така са мислили и еретиците по кръстовете и по арените, по кладите, бесилките и стрелбищата на черната ложа по света. Така мисли и действа всеки друг нормален човек, създаден от Бога – вярващ, невярващ или идейно колеблив. Не е обаче колеблив в твърдата си позиция по отношение на Лъжа и Истина. В него ИМА мозък - следователно, идеите и фабрикатите на Интервентите той НЕ ПРИЕМА ПО НИКОЙ НАЧИН.

Aко си светски човек, ще се биеш за децата си зверски до кръв и до смърт – твоята или на звяра срещу тебе. Не като майките днес, които с охота позволяват да вкарат смърт в организма и психиката на децата им. Ако си духовен – падаш под ножа на палача, но всеки твой скъсан нерв, всяка твоя свещена капка кръв ражда в света най-малко милион непримирими борци. Кое е тогава по-ефективно? Бог ще награди светския бунтар богато в друго прераждане, но той ще трябва да си плати с лихвите до атом за кървавата съпротива. И поради това, че саможертвата му е била НАПРАЗНА - без нито едно изключение в историята на земното човечество досега. - Пак ще има след него господари, авторитети, селища, държава, плугове, сърпове, кръчми, сергии, алкохол, кочини, замърсявания на всички и на всичко, а също и безброй обществени и лични касапници от всякакъв род – както натурални, така и социално-психически.

Истински духовния човек Бог ще го награди по друг начин. Той отива в един девствен свят, където няма помен от понятие за величия, за лоша природа, за ръкотворни вещи, собственост, продавачи, купувачи, робство или егрегори на измислячи.

 

 

 

 

22.11.2021 г. 22,44 ч.

 

 

ПРИЛОЖЕНОТО ВИДЕО е от проповедта на пастор Младен от Евангелска Петдесятна Църква в гр. Плевен (4.03.2019). С това продължаваме тук публикациите напоследък за запознаване с Божественото в общества и личности, различни от това, с което се занимаваме основно. Ако Фейсбук го заглуши, ето работещ линк: https://www.youtube.com/watch?v=7iGt_fhAAno, но там камерата много подскача. Ако искате, първо го изгледайте, а после прочетете текста по-долу.

УЧИТЕЛЯТ: „Аз не защищавам никаква кауза, изнасям нещата тъй, както са. Някой казва: „Защо страда светът?“ – Ако ти туриш крака си в една циментова каша, след 5–6 часа ще се намериш в трудно положение. Кой е виноват? - Не разбираш свойството на циментовата каша. Не си туряйте крака в циментовата каша!“ (1941.12.28н. На прага е!)

ВЪПРОС 80 ГОДИНИ ПО-КЪСНО: КОЯ Е ДНЕС ТАЗИ ЦИМЕНТОВА КАША? – Сравни с Евангелието: тя е предвидена още преди 2000 години. От гръцкото Евангелие научаваме, че ДУМАТА „ФАРМАЦИЯ“ ПРОИЗЛИЗА ОТ ДУМАТА „МАГЬОСНИЧЕСТВО“. И не друго, а именно най-черното, осмъртяващото! Не само на плътта, но и на душата. Тоест, душата не може да се осмърти, но пъкълът днес ни вкарва фармация, която разхлабва и може да прекъсне задълго връзката с душата ни, със съвестта, с Бога; включително и да ни убие физически. Не виждате ли вече много хора около себе си, жертви на тази най-черна, овеществена магия? Дори най-близките ни, даже и най-духовни жертви на фармацията вече не са същите! Не виждаме ли напоследък усилени и много от смъртните грехове в поведението на някои духовни общества и водачи, за което са ни предупредили Апостолите?

ГЛАТЯНИ 5:19 А делата на плътта са явни; те са блудство, нечистота, сладострастие, 20 идолопоклонство, магьосничество, вражди, разпри, ревнувания, ярости, партизанства, раздори, разцепления, (ειδωλολατρεια ΦΑΡΜΑΚΕΙΑ εχθραι ερεις ζηλοι θυμοι εριθειαι διχοστασιαι αιρεσεις) 21 зависти, пиянства, пирувания и тям подобни; за които ви предупреждавам, както ви и предупредих, че които вършат такива работи, няма да наследят Божието Царство. 22 А плодът на Духа е любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, 23 кротост, себеобуздание. Против такива неща няма закон.

И ДРУГО. Не всеки знае, че думичката „нано“ произлиза от думата „билион“, защото по американстата числова система 1 билион е число с 9 нули. Затова „нано“ произлиза от „девет“. Обаче то няма да важи по европейската система, при която един билион е с 12 нули - с 9 нули при нас е „милиард“. Представката „би“ значи „две“, но в първия случай произлиза не от удвоен милион, а от милион на втора степен (степенен показател 2). ТОВА е логиката при тази система. Ако някое дете почне да прави връзки между фармацията, наночастиците и БИЛионите, пълнещи джобовете на някой БИЛ и гилдията му, която иска избие билиони хора по американската числова и етическа система, това дете би имало твърде развинтена фантазия…

ВИЖТЕ ИНТЕРЕСНАТА ПРОПОВЕД НА ЕДИН АМЕРИКАНСКИ ПАСТОР, КАТО ДОКАЗАТЕЛСТВО ЗА ТОВА, ЧЕ ДУМАТА „ФАРМАЦИЯ“ В БИБЛИЯТА ОЗНАЧАВА „МАГЬОСНИЧЕСТВО“. Макар и тясно клерикална и много крайна, тази проповед прави интересни връзки и с други пороци на хората от света. Не само от света, но и сред духовните хора, които с лекота пренебрегват истината, че грамадната част от фармацията и дрогата е вертикален скок към смъртта и ада - даже и някои „невинни“ треви.

Не е никак излишно поне веднъж в месеца или три пъти в годината приятелите-окултисти да посещават някои боговдъхновени църкви. Не само евангелска, има и други. Ще бъдат изненадани колко мощно е живото присъствие на Духа и в такива места, колко талантливи и гениални проповедници има по света, които са насочили хиляди невежи и нещастни хора към Бога. Земният носител на Учителя ни не случайно произхожда от баща-свещеник, неслучайно е завършил евангелска академия, неслучайно е водел в началните години учениците си по църквите.

Днес повечето слушатели на самодейните лектори не знаят що е огнена проповед и горещи сълзи на покаяние от стотици хора, не са виждали Божѝ проповедници, обладани от Духа, макар и с ограничено окултно съзнание. Не са изпитвали огромната мощ на безмълвната молитва и мълчанието в началото и края, нито несравнимото въздействие на духовните песни – информацията ги интересува много повече. Обучените проповедници в църквите и по трибуните не са тъй завладяващи, само защото са си взели изпита по омилетика и владеят техниката на говора: който е роден за това, той въздига душите към Бога и без да има особено образование. Разликата между мистѝка и гностика е огромна, ролята на чувствата при изнасящия информация е почти нулева. Дори един учител по хуманитарните дикциплини в прогимназията е много по-добър от сухия лектор и университетския преподавател , понеже кара децата да плачат.

Нашите бащи и дядовци са виждали как за пръв път в живота си влизат в черквата окаяни човешки души, стигнали до последната граница на отчаянието и готови да се самоубият. Или алкохолизирани епилептици, взели ножа да идат и да убият баща си, защото той е още по-голям алкохолик от тях и пребива всички вкъщи до смърт десетки години наред. Как може един такъв човек, като влезе „случайно“ в църквата и заслуша втрещен последните думи на някой боговдъхновен пастир, да падне на колене разридан и да хвърли ножа на земята, да престане да пие завинаги? За подобно нещо разказа някога и руският писател, психолог и психиатър Влаимир Леви, когато ни беше на гости в София. Леви е и виртуоз-пианист, завършил музикално училище. Той ни демонстрира на живо изцеления чрез своите музикални импровизации – пред очите ни излекува няколко дýши. Разказа и за случай с един татарин: когато на Володя му дошло да импровизира пред него татарска музика, без никога да я е изучавал, татаринът се разплакал и хвърлил един нож на земята. Бил е тръгнал да убива някого.

Относно изцеленията на духа и плътта в църквите и религиозните светилища пише и Вера И. Крыжановская (Рочестер). В една от книгите си от своята Пенталогия тя описва случай с един отчаян човек, който е искал да се самоубие с отрова от едно шишенце. (Всъщност, един адепт от Хималаите често се явява в стаята и ѝ диктува тези книги). Ангелът на този нещастник в последния момент го принудил да влезе в една жива църква някъде в Европа, където имало чудотворна икона на Божията Майка. Такива църкви ние сме виждали немалко и в Русия. Когато нещастникът коленичил пред иконата, Св.Богородица го изцелила от отчаянието и го възродила напълно. От тия романи на Крижановска ние се научихме да уважаваме Божественото и в църквата, а не да я отхвърляме изцяло, както правехме много години до този момент.

Колцина от „окултните“ приятели са влизали в подобна църква, за да чуят такива слова и да видят прегръщащите се вярващи след проповедта, обляни в сълзи от братски чувства и любов? И то не само дядовци и бабички, а повечето - млади хора със средно и висше образование? Разбира се, няма много църковни проповедници, способни да смалят главата на епилектика-макроцефал, заченат от алкохолик. До нормалните размери на човешката глава само за няколко месеца и да го направят автор на солидни книги и съчинения, които се публикуват и търсят в чужбина. Това е само един от случаите, които обясняват защо повечето най-способни ученици на Изгрева са дошли предимно от църквите – на ВТОРО място след жените, простите селяни, работниците и пияниците-каменари…

ЕТО ТУК СПОМЕНАТАТА СЪВРЕМЕННА ЕВАНГЕЛСКА ПРОПОВЕД ОТ АМЕРИКА:

https://ctapm.wordpress.com/…/the-bible-and-drugs-in…/

ЗАГЛАВИЕ: БИБЛИЯТА И НАРКОТИЦИТЕ ДНЕС

КНИГА: БИБЛИЯ

ТЕКСТ: Откровение 21:8; 9:21; 18:23; 22:15

ДУМИ: магьосник, магьосници, вещери, чародеи

Очертавам две насоки в представянето на моето послание /урок за Библията и наркотиците/. /Цигарите също са наркотици – б.с./

Първо, използвам само Библията на KJV. Второ, ползвам изданието Abingdon’s Strong’s Exhaustive Concordance of the Bible (1986).

Може да ме обвините, че съм „буквояд“ - и бих казал, че сте прави… През десетилетията на изучаване на Божието Слово (вече 33 години) аз разбрах, че трябва да се прави строг подбор каква Библия да се чете и какъв допълнителен материал да се използва. По темата за наркотиците открих, че думата МАГЬОСНИК, ЧАРОДЕЙ, ВЕЩЕР И ДР. в Книгата „ОТКРОВЕНИЕ“ означава нещо различно от това, което фигурира в някои от другите версии на Библията.

И така, нека видим за какво ни е информирал Бог преди повече от 2000 години - за избистряне на нашето разбиране и в наша полза.

След като изнесох много уроци и проповеди и представих солидни документи за наркотиците (и всички те бяха колкото подробни, толкова и сбити), просто исках да кажа няколко обобщителни думи в началото на днешния урок: БЪДЕТЕ ТРЕЗВИ, БДИТЕЛНИ И МЪДРИ! Не бъдете невежи относно наркотиците, алкохола и всякакви други вещества, които регулират ума и поразяват тялото.

ДУМИТЕ: магьосник, магьосници и др.

В Библията ще намерите тези думи петнадесет пъти: 7 пъти в Стария Завет и 8 пъти в Новия Завет. От тези петнадесет пъти, четири пъти се откриват в книгата „Откровение“.

1) Маг: Деяния 13:6 и Деяния 13:8. Гръцка дума (Magos), означаваща маг, мъдър човек или добър вълшебник.

1) МАГЬОСНИК: Исая 47:9 и 12. Еврейска дума (Кешеф), означаваща практикуване на магия, магьосничество, вредно чародейство (Стария завет).

Деяния 8:9/11 Гръцка дума (Mageia), означаваща практикуване на магия, използване на магьосничество (Нов завет).

Откровение 9:21 Гръцка дума (PHARMAKEIA), означаваща аптека, лекарства, наркотици, магьосничество, вещерство, черна магия (Нов завет.)

Откровение 18:23 – също.

Следните 4 места от Писанието (В O.T.) носят същото значение: Изход 7:1, Даниил 2:2, Малахия 3:5, Еремия 27:9.

Еврейската дума (Kashaph) означава шепна, заклинание, практикувам магия, магьосничество, вещерство.

Откровение 21:8 Гръцка дума (PHARMAKEUS), означаваща АПТЕКА, фармацевт, аптекар, отровител, магьосник, вещер. (Нов завет)

Откровение 22:15 – също.

ФАРМАЦИЯТА НА „ОТКРОВЕНИЕТО“ И „ОТРОВÈНИЕТО“ - ЛЕКАРСТВАТА

Най-очевидната форма на магьосничество в книгата „Откровение“ на Библията днес е многомилиардната фармацевтично-медицинска индустрия, която някога съвършено точно е получила името си „фармация“. Тя просто се оказва една от най-големите измами, извършвани срещу американците и целия свят днес. Американците са жестоко измамени, тъй като повече от половината измежду всички американци днес приемат охотно отровата си и се доверяват сляпо на „магьосническите“ тинктури и хапчета.

ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ НА ОСМЪРТЯВАНЕТО: САТАНАТА

Може би никога не сте мислили за това, но трябва да знаете, че употребата на наркотици ви отваря за страшна духовна атака. Сатаната ще използва наркотици и алкохол, за да се укрепи здраво в живота ви. Той много те обича, когато употребяваш алкохол и лекарства, които те вкарват в гроба.

Сатана иска да сте невежи и да халюцинирате. Съществуват специфични демонични духове, свързани с алкохола и марихуаната, с кокаина и хероина, с всички други опиати и лекарствата с рецепта, с незаконните наркотици и всякакви смеси от подобни омъртвители. Всеки път, когато използвате тези вещества, вие несъзнателно отваряте вратата за демонични духове да влязат в живота ви. Сатаната обича да пиете алкохол, да пушите и да употребявате /месо/ и наркотици, защото тогава вие не сте в състояние да се борите срещу неговите атаки. Оставяте се широко отворен за всякакво демонично обладаване.

Ефесяни 6:12 ни предупреждава за такива неща: „Защото ние се борим не срещу плът и кръв, А СРЕЩУ НАЧАЛСТВА, СРЕЩУ ВЛАСТИ, СРЕЩУ ГОСПОДАРИТЕ НА ТЪМНИНАТА в този свят, срещу духовното безчестие най-горе /във властта/“.

ПРОБЛЕМЪТ ЗА ЗЛОВЕЩИТЕ НАПИТКИ И НАРКОТИЦИ:

А) НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛЪТ ВИ ДИСКВАЛИФИЦИРАТ КАТО ЧОВЕК И ВИ ПРЕЧАТ СЕ ПОЛЗВАТЕ ОТ БОГА.

Не искате ли да бъдете използвани от Бога? Как може Бог да ви използва като свидетел за другите, ако нямате самообладание, ако давате лош пример и се държите точно като хората от света - като пиете и се надувате? Божието Слово ни казва, че Бог, за да ни използва; трябва да сме трезви и да избягваме упойващи вещества.

Тит 1:7-8, „Защото епископът подобава да е непорочен както посланик Божий, да не е безочлив, нито гневлив, нито пияница, нито побойник, нито да е лаком за мръсна печалба; но гостоприемен, добролюбив, целомъдрен, праведен, благочестив, въздържател.“

Тит 2:2-6, „Да бъдат възрастните мъже трезви, сериозни, въздържани, здрави във вяра, в милосърдие и търпение. По същия начин възрастните жени да бъдат с поведение, както подобава на святостта, да не са лъжливи обвинителки, да не се подават на вино, да учат на добри неща; да научат младите жени да бъдат трезви, да обичат мъжете си, да обичат децата си... Младите мъже също те увещават да бъдат трезви.“

Б) НАРКОТИЦИТЕ И АЛКОХОЛЪТ ИЗИСКВАТ ЛОШ ГОСПОДАР

Божието Слово казва (Матей 6:24 (KJV): „Никой не може да служи на двама господари: защото ще мрази единия и ще обича другия; иначе ще се придържа към единия и ще презира другия. Не можете да служите на Бога и на Мамòна“. (т.е., на продажния фармацевт или лекар – б-с.)

Законът на човешката природа изисква най върховните чувства да бъдат фиксирани само върху един обект. Исус, Синът на живия Бог и Бог-Син казва в Матей 6:33 (KJV): „Но първом търсете Царството Божие и Неговата правда...”

Този корумпиран свят, в който живеем, ще ви каже, че за да се забавлявате, да сте „социални“ и да изглеждате нормално, трябва да пиете или да се натровите по други начини. И тогава, по-късно, като станете формен алкохолик или наркоман, този изкривен свят ви казва: „Е, свиркай си… Просто си малко болен – нищо страшно…“ Но Божието Слово ви казва, че тялото ни е храм Божий и че не трябва да се оскверняваме с тия сатанински вещества. И ако продължавате да се бунтувате срещу Бога по този начин и да се отдавате на алкохол и наркотици, Божието Слово ви нарича „пияница“ и „глупак“. Толкова е просто!

Днес вие трябва да изберете на кого ще служите. Можете да служите на Бога и да Го помолите да изчисти живота ви, или можете да продължите да служите на собствените си плътски пороци и да пиете, да се друсате. Но ако решите да служите на Бога, трябва да следвате Божията заповед, както я виждаме в този стих: (Ефесяни 5:8-11 (KJV) „Защото вие понякога бяхте тъмнина, но сега сте виделина в Гòспода: ходѐте като деца на виделината! 9 Защото плодът на Духа е във всяка доброта, правда и истина; 10 Опитвайте що е угодно н Господу. 11 И не участвайте в безплодните дела на тъмнината, а най-паче - изобличавайте ги.“

ЩО Е ИСТИНСКА ВЯРА? - Почнете да се покланяте на БОГА и спрете да се забавлявате с безчестията на света! Започнете да различавате доброто и злото, подгответе се за битката, която предстои. (Ефесяни 6:10-18): „10 Най-после, братя мои, укрепявайте се в Господа и в силата на Неговото могъщество. 11 Облечете се със всеоръжието Божие, за да можете да устоите на ухищренията на Лукавия; 12 ЗАЩОТО НАШАТА БИТКА НЕ Е СРЕЩУ КРЪВ И ПЛЪТ, НО СРЕЩУ НАЧАЛСТВАТА, СРЕЩУ ВЛАСТИТЕ, СРЕЩУ ГАСПОДАРИТЕ НА ТЪМНОТАТА В ТОЗИ ВЕК, СРЕЩУ ЛУКАВИТЕ ДУХОВЕ В СВЕТА. 13 Затова - вдигнѐте всеоръжието Божие, за да можете да противостоите на деня лукав, и като надвиете всичко, да му устоите. 14 Стойте, прочее, препасани с Истина през чреслата си и облечени с бронята на Правдата, 15 и нозете ви да бъдат обути в готовноснт за благовестие на мир. 16 А върх всичко това, вземете щита на вярата, с който ще можете да угасите всичките разжежени стрели на Лукавия! 17 И вземете шлема на спасението и меча на Духа, който е Словото Божие; 18 молете се духом по всяко време със всяка молитва и молба, и в това подвизаване бъдете бодри със всяко търпение и моление за победата на всичките светии.“ /ПОТРЕСАВАЩО СИЛНИ ДУМИ НА СВ.АПОСТОЛ ПАВЕЛ! – б.с./

А В СВЕТА – ОЩЕ ВЕДНЪЖ - Спрете да се забавлявате от безчестията на света, предайте се на Бога, родете се отново и започнете да се покланяте на Бога, Не наричайте злото „добро“, а доброто – „зло“. Подгответе се за битката, като следвате Матей 6:33: „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, а всичко останало ще ви се придаде“.

ЦЕЛИТЕЛЯТ НА ОТКРОВЕНИЕТО - ИСУС ХРИСТОС

Ако имате проблем с наркотици или алкохол, помнете, независимо къде сте били или къде сте сега, че Бог може да обърне всичко и да ви даде ново, ново начало. Писанието ни казва, че чрез Христос всичко става ново (2 Коринтяни 5:17) и че вие можете да станете ново създание - благословено, здраво и пълноценно! Влезте с добра вяра в Библията, проповядвайте Библията и вярата, центрирана в Христос, намерете добра програма за лечение от алкохол или наркотици (ако е необходимо) и не се страхувайте да помолите за помощ!

Докато жаждата на вашата плът към наркотици и алкохол е силна, знам, че партньорството ви с Христос ще ви направи по-силни, за да устоите на изкушението и Той да ви доведе до пълно възстановяване.

1 Кор 10:13 (KJV) Не ви е постигнало друго изкушение, освен такова, което е обичайно за хората; но заедно с изкушението ще направи и път за бягство, за да можете да го понесете.

Какво казва сега Бог за последните времена относно наркотиците? - Не можете да бъдете Мои ученици и да се занимавате с наркотици! Не можете да бъдете Моите молитвени воини, докато употребявате наркотици!

Какъв урок се надявам, че всички ние ще научим днес, ако вече не сме го научили? Тази злоупотреба с веществата е много опасна и вредна – физически, емоционално, социално и духовно. Понижава и морала.

а. Обикновено нашата съвест по същество издига бариери, които ни пречат да се впускаме в опасни, неморални или неподходящи области.

б. Но лекарствата създават късо съединение на тази защита. Наркотиците изгарят моралните ни бушони, объркват преценката ни и премахват нашия самоконтрола.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Сатана е победил мнозина чрез наркотици, /месо/ и алкохол. Нека бъдем мъдри и държим мислите и телата си под контрол, за да не ни накара да загубим душите си. Запомнете тези стихове (Откровение 9:20-21): „И останалите човеци, които не бяха избити от тия язви, не се покаяха от делата на ръцете си, та да се не кланят вече на бесовете и на златните, сребърните, медните, каменните и дървените идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят; 21 също не се покаяха нито от убийствата си, нито от чародеянията си, нито от блудствата си, нито от кражбите си. /Както бе казано, „чародеяния“ значи също и фармация – б.с./

„Голямата скръб“ ще бъде период, когато употребата на наркотици няма да бъде вече контролирана. Вярвам, че наркотиците ще играят голяма роля в живота на неспасените и спасените. Изглежда, че днес всички приемаме наркотици под една или друга форма, за да облекчим проблемите си, болките си, болестите си и т.н. Нашата култура днес е пълна с наркотици! Това, което виждаме днес, е само началото на това, което ще настане в периода на „Великата скръб“. Аз вярвам твърдо, че ще направим всичко най-чисто и свято, за да заглушим болката и да увеличим силата си, която иначе слабите си представят, че получават наркотиците. Идеите, стоките и наркотиците на дявола усилват до максимум похотта, духовната бедност, безразсъдните прегрешения, престъпленията, стимулирането на най-гнусните страсти - и т.н.

Откровение 18:23: „Светлина от светило няма вече да свети в тебе; и глас от младоженец и от невеста няма вече да се чува в тебе; защото твоите търговци станаха големците на Земята, понеже чрез твоето чародеяние бяха измамени всичките народи.“ - Този свят наистина е измамен и от магии и наркотици в света на музиката, на Холивуд, на хазарта и всички други антихристови отрови. Всички народи ще бъдат измамени, и наркотиците ще имат голяма роля в това. Виждам го в моето служение и по затворите всеки ден!

Откр. 21:8 „А колкото до страхливите, невярващите, мръсните, убийците, блудниците, чародейците, идолопоклонниците и всичките лъжци, тяхната участ ще бъде в езерото, което гори с огън и жупел! Това е втората смърт.“ - Прочетете този стих и вижте всичко, което ще бъде хвърлено в „огненото езеро“. Точно по средата му е културата на наркотиците.

Откр. 22:15 „А отвън са псетата, чародейците, блудниците, убийците, идолопоклонниците и всеки, който вярва на лъжата и лъже.“ (Култура на фармацията и наркотиците)

Никъде другаде аптеката /фармацията, дрогерията/ не се откриват по-ясно, отколкото в посочените места в Библията, като инструменти на Сатаната срещу света.

Част от материала в този документ е копиран от автентични източници. Аз също не вярвам – заключава американският проповедник, чието име не се съобщава в цитирания сайт, - че всички лекари до един са магьосници или всички магьосници са лекари… Но аз виждам, че Сатана е използвал силите на тъмнината, за да насочи човечеството в посока, противоположна на Божия път. Аз също вярвам, че Бог ще накаже в последните дни всички, които Го отхвърлят.

 

 

23.11.2021 г. 09,02 ч.

 

Дори и с малко закъснение - да поздравим Володя всички, които го познаваме и обичаме! Забравил съм датата на рождения му ден 18 ноември, но от няколко дни постоянно мисля и си спомням за него - явно е заработило подсъзнанието. Геният му изигра огромна роля и за нас в България, знаехме книгите наизуст му още много преди да дойде да ни гостува, аз вече бях превел "Изкуството да бъдеш другия". И тъй като сега тук се занимавам с прекрасните Божѝ хора, които познавам, а най-много напираше желанието да представя Леви, тази сутрин проверих дали вече нещо съм пускал за него тука. Оказа се - че да:

 

01.11.2019 г.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Човѣшкия умъ може да се прояви само при великитѣ мисли. Да кажемъ, че въ нѣкоя страна се яви нѣкой великъ поетъ или нѣкой великъ художникъ, или нѣкой великъ музикантъ. Какво значение ще иматъ тия велики хора за тази страна? – Тѣ ще ѝ дадатъ великъ подтикъ! Азъ не говоря за обикновенитѣ свирци, за обикновенитѣ музиканти. Аз не говоря за обикновенитѣ художници, за обикновенитѣ писатели и поети. Азъ говоря за НЕОБИКНОВЕНИТѢ писатели, художници и музиканти – къмъ ТѢХЪ трѣбва да се стреми човѣкъ.” (29 мартъ 1925, „Въ който градъ влѣзвате”

ДНЕС Е ЕДИН ЩАСТЛИВ ДЕН: ПОЯВИ СЕ ВЛАДИМИР ЛЬВОВИЧ ЛЕВИ И ПОИСКА ПРИЯТЕЛСВО ВЪВ ФЕЙСБУКА! Много любим стар приятел от вечността и древността и от едно негово паметно гостуване в София преди повече от 40 години. Съвършено изключено е такъв огромен Приятел на хората, такъв желан Лечител на страдащите, такъв Мъдрец и съратник на Орфей да не бъде обичан горещо от хиляди и хиляди човешки души! Ето какво е постнал той като най-последно в профила си – диалози с негови почитатели, под заглавие: „ЛЮБОВТА – ПРОВЕРКА ЗА ВЪШЛИВОСТ”. Да, въшливост! Превеждам го и ще го пусна тука. Думата „вшивость” в руското заглавие, употребена за ПСИХИЧЕСКАТА ни въшливост, при тях е позагубила натуралното си значение, но Докторът я употребява съвсем неслучайно ИМЕННО в този смисъл. Ние в България имаме много ясни текстове за хората-въшки, хората бълхи, хората-дървеници, оси, комари, стършели, кърлежи и пр.

Освен другите уникални неща, които научихме от него при това гостуване, оказа се, че той е и един превъзходен лечител не само с психология, но и с музика: прави виртуозни импровизации на пиано. Завършил е и консерватория. Свиреше за всеки от нас лечебен етюд в три части: минало, настояще и бъдеще. (реминисценция, статус и катарзис). Влиза в душата на човека и изразява с клавишите първо какво има той неразрешено от миналото, затова първата част най-често беше дисхармонична, макар и прекрасна в музикално отношение. Втората част – статусът – също разкриваше състоянието ни в момента - не винаги спокойно и безпроблемно; обаче в катарзиса всичко си идваше на мястото с един изумителен лечебен сеанс в духа на предкласиката, класиката и романтизма. Трудно е да се опише колко хора излекува пред очите ни Владимир Львович Леви само за две-три седмици! Разказа и за музикален сеанс с един татарин. Леви не е изучавал специално татарска народна музика, но в случая му е дошла отвътре. След края на лечението татаринът извадил един нож и го пуснал на земята. „Докторе, ти спаси най-малко два живота!” – бил тръгнал да убива някого. Същия случай, както с Кирчо-Лъвчето: бил тръгнал да убива баща си-алкохолик, но по пътя попаднал на проповед на пастор Мишков. Никога не бил влизал в евангелска църква – какво го е накарало да влезе в тази врата?

Жалко, че нямахме заекващ – Володя казваше, че лекува заекване за три минути. Бях превел книгата му „Изкуството да бъдеш другия” и затова си говорихме много за нея, разкри ни още много дълбочини по темата. „Другарите” ми взеха и този превод при претърсванията и арестите… Написа ми подробни указания как да стана и аз като него терапевт чрез хипноза, но аз тогава имах опасения за опасностите от нея и не се възползвах от мъдростта и опита на извора. Скоро след това издаде в Москва книгата си „Я – гипнотизёр”. После през годините съжалявах за това, понеже се уверих от Борко колко безопасна и полезна може да бъде бялата хипноза. Видях одобрения за нея и в Учителя, въпреки обратните Му предупреждения.

Володя ни удиви и с едно стихотворение, което ми посвети – за съжаление, не го пазя, понеже го взе държавна сигурност, заедно с много други ценни неща. Това са, именно „полските мишки”, с които сравнява тия „другари” един особен текст до Леви - копирам го по-долу. Той бе забелязал тоталната ни вяра в Учителя и факта, че Го боготворим. Не че не Го уважава, но искаше да коригира и допълни отношението ни към учението Му. Това стихотворение тогава ми се видя КОЩУНСТВО, обаче аз не исках да споря с него и му благодарих. Описваше нещо абсолютно абсурдно за нас тогава, но с годините срещнахме такова нещо и в беседите на самия наш Учител. В тия стихове, повече от една страница, Володя представяше една парадоксална картина: един духовен Учител е паднал на колене пред свой ученик, за да му разкрие ученикът някаква тайна, неизвестна и за Учителите… Аз, от своя страна, също му посветих стихотворение в оригинал на руски език, но и то отиде в хранилищата на „мишките” или в пещите им… Може да го помоля да ми го изпрати. Тук ще го сложа за пълнота накрая - направих му български вариант… То дойде по повод на разговорите ни за съдбата на твореца в „семейството”…

Може да се разкажат още немалко чудни неща за гостуването му у нас тогава, за побъркващите от смях вицове, които разказваше, но ще се огранича само с три случая:

1.Една вечер тръгнах да го водя на концерт в зала „България”, но се опасявах, че може да закъснеем, понеже имаше редки и неудобни връзки с трамваите. Той каза, че ще идем пеша – така той се движел през цяла Москва… Аз съм по-млад от него, при това той пушеше, но като опъна едно бързо ходене повече от олимпиец, аз едва го настигах със спринт… Стигнахме навреме.

2.За него и един приятел дойде текст от много високо, със заглавие „Небесен Цар и Космически Прислужник”. Небесният цар бе той, въпреки че е бил и цар на земята, както и… Прислужникът. В навечерието на 1984 г. се получиха от същото място текстове за новогодишни картички до 69 души в Русия, в които имаше и прогнози за всеки един от тях. По-късно някои от хората казаха, че прогнозите за са се изпълнили. В една има директно пророчество за предстоящото падане на СССР. Ето картичката за Володя:

НОВОГОДИШНА КАРТИЧКА 46

"Ти ме взимаш за един от вашите, а аз тебе - за един от нашите…

Много тънка стратегия: цялото ти послание до мен попадна сред полските мишки. Там решиха, че трябва да съобщят на къртовете. Къртовете решиха да те ограничат, а с това включиха Програмата. Къртовете не знаят, че са в клетка и ние сме ги дресирали да настъпват педалчета. Понеже са слепи за слънцето, искат да се женят за Палечка (Дюймовичка), без да я пускат навън от дупката. Спомнù си за нашия първи пилот Ханс. Той описа в своята приказка как къртовете не пускат Палечките извън дупките…

И така, къртовете се готвят да използват Палечка за своите цели и не пускат робинята си на въздух и слънце. Но Палечка отдавна е открила "мъртвата" лястовичка. Отдавна я е съживила с топлината на телцето си. Докторът не е никакъв Доктор, а Командир флотилия! Той е съживил мощните криле на Лястовичката и те вече пърхат от нетърпение. Тя знае:

"На берегу красивого голубого озера, посреди зелëных, кудрявых деревьев, стоит Старинный Белый Мраморный Дворец. Виноградные лозы обвивают его высокие колоны, а наверху, под крышей, лепятся ласточкины гнезда. В одном из них и живет Ласточка, которая принесет Дюймовичку."

Не знаят къртовете, че натискайки тъпо и упорито педала на затворените врати, те включват могъщите космични централи на Програмата."

3. Влдимр Леви подари живот на един прекрасен небесен дух и му даде фамилията си. В много далечно бъдеще жените ще идват даже от други вселени и ще чакат с милиони години, за да имат шанс да родят деца от мъдреци, адепти, царе, светии и ангели. За тях наследствеността ще има ПЪРВОСТЕПЕННО значение. Нито за миг няма да им минава мисълта да ги ангажират с нещо, да живеят с тях на една територия. ЕДИН час с такъв Човек, ЕДИН атом Чистота и Безсмъртие в кръвта струва повече от всички дворци, автомобили, флотилии и частни вселени в универсума! Но това не означава, че този голям руски лекар, мъдрец и писател не се погрижи за детето си в България.

Владимир Леви

ЛЮБОВТА – ПРОВЕРКА ЗА ВЪШЛИВОСТ

(твърде добре познатите непознати)

СВЪРШЕНТВОТО НЕ СЕ ПОСТИГА С ХИТРОСПЛЕТЕНИЯТА НА УМА, НО КАТО НАГРАДА ЗА ЦЕЛЕСТРЕМЕНОСТТА, ПОДАРЕНА ОТ ВДЪХНОВЕНИЕТО.

НЕ РАЗНИ ТАЙНИЧКИ, НЕ ХИТРОСТ Е НУЖНА НА МАЙСТОРА, А ДА НЕ ПРЕСТАВА НИКОГА ДА БЪДЕ УЧЕНИК, ДА НЕ ОТСЛАБВА УСЛИЯТА СИ НИТО ЗА МИГ И ДА НЕ ГУБИ НИКОГА СВЕЩЕНОТО СИ, СМИРЕНО ПРОСТОДУШИЕ.

Из бележките на един музикант-импровизатор:

„КАКТО СЪМ ЗАБЕЛЯЗАЛ НЕ САМО АЗ, ВСЕКИ УМЕН ЕГОИСТ, ИЗВЪРВЯЛ ДОСТАТЪЧНО ДЪЛЪГ И УСПЕШЕН ЖИТЕЙСКИ ПЪТ, ЕДИН ДЕН ЗАПОЧВА ДА ПРОУМЯВА ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ НЕ ПРЕДСТАВЛЯВА НИЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН САМОВЛЮБЕН ГЛУПАК. ОБАЧЕ Е ВЕЧЕ КЪСНО.” (Старецът ХотЯбыч)

Двама мои читатели - жена от Новосибирск и мъж от Москва – наскоро почти едновременно ми написаха едно и също нещо - даже до запетайките… Цитирам жената:

- Аз мисля, че на един пациент може да се помогне истински, само ако психотерапевтът е в състояние да го обикне поне мъничко.”

Отговорих и на двамата: „Да. Или… многичко…” Мъжът не отговори, но жената се развълнува и веднага почнахме разговор в Скайпа:

– Да не би да обичате всичките си пациенти?...

– Не всички. Но обикна ли някого, то е „многичко”. Нямам умствен или душевен апарат, за да разбера как може да се обича „мъничко”. Все едно една жена да е „МАЛКО бременна”…

– Но как може да се обича човек, с когото току-що сме се запознали? Това за мене е напълно непонятно.

– Любовта не зависи от степента на познаването на някого. По скоро е обратното. Любовта – ако това е ЛЮБОВ – ЗНАЕ И ПРИЕМА ВСИЧКО ПРЕДВАРИТЕЛНО и се опитва на своя език да обясни това на съзнанието. Доколко успява, е въпрос…

Да се обикне някой почти непознат – това е „норма” за всеки, който поне веднъж е обичал ИСТИНСКИ през живота си. Майката обича детето си априори още преди да се е родило. Знае ли тя нещо за него?... – Абсолютно не се интересува от съзнанието си в този момент – интересува я само това, което й усеща ДУШАТА. Сигурна е само в едно: че това е НЕЙНОТО дете, че го обича „безумно” и че е най-доброто и най-прекрасното от всички деца на света - КАКВОТО И ДА СЕ РОДИ! За да има живот, това е КАТЕГОРИЧЕСКИ НЕОБХОДИМО – такова едно „верознание”… Въпреки че може понякога да е катастрофално недостатъчно, /както у някои „майки” които не са родени за майки/.

Може да общуваме с някого цял живот, да го обичаме или - уви, - само ДА СИ ПРЕДСТАВЯМЕ, че го обичаме – и да си останем с него цял живот почти непознати. Независимо дали осъзнаваме това или не. По-добре би било да го осъзнаваме. Каквото и да си мислим, на практика ние с родителите си, с братята и сестрите си, с децата и съпрузите си, с любовниците си и пр., дори да сме „дупе и гащи” десетки години, ЦЯЛ ЖИВОТ НИЕ СИ ОСТАВАМЕ ПОЧТИ НЕПОЗНАТИ, без да го съзнаваме. Самите ние сме непознати за тях, но те също не разбират това. И тъй върви цял живот: „добре” непознати познати – и до болка познати непознати...

– А може пък това да е нещо хубаво, а? По-малко знаеш – по-спокойно спиш… Иначе - не дай си Боже - един ден да опознаеш ближния по-отблизо! Може изведнъж да узнаеш нещо такова, че от любовта ви да останат само рогца и копитца… /и само с тях да продължите да „общувате”…/

– Ако узнаеш нещо „такова” - и после „рога и копитца”…, ТОВА НЕ Е БИЛО НИКАКВА ЛЮБОВ! Това е била само „повиквателна” за армията на любовта, без още да си минал през проверката за въшки….

О, знаем ний жарта на тоз пожар -

отровен дим - в гърдите зъл ханджар!

Студена пепел - рухнал е светът,

Там призраците смъртен танц въртят…

Не се хабù във зверски мъки, брат!

Обичали те… - Глупост на квадрат!

(В оригинала е „Който е разлюбил, той просто не е любил”)

- ……………………

- Да, трудно е, но теоретически е ВЪЗМОЖНО. Страхотно рядко и трудно е да обикнеш някого ИСТИНСКИ, когото си мислиш, че познаваш отдавна в детайли, но изведнъж да го откриеш РЕАЛНО, не илюзорно.

– Тогава това, най-вероятно, се превръща приятелство? В ДОБРОЖЕЛАТЕЛНА дружба?

– Да, в най-добрите случаи се ражда ЛЮБОВ! - Любов, умножена по ДРУЖБА. Любов, която се самодоказва леко и съвсем естествено с добрата си обхода; любов, която е непоколебимо уверена в себе си, защото прощава, отстъпва, служи беззаветно и даже слугува на другия с песен на уста. Тя не се терзае от недостатъците му и не му ги навира в очите. ОБАЧЕ И НЕ МУ СЕ ДАВА, АКО ТОЙ НЕ ЕВОЛЮИРА. Такава любов не се нуждае от проверки за ”въшливост”....

/СИГУРНО ВСИЧКИ ПОЗНАХТЕ, че в последният абзац само няколко думи са откритие на Владимир Леви, а другите са темата с български вариации…/

НЕ МОГА ДА НАМЕРЯ КЪДЕ СЪМ ПУБЛИКУВАЛ ЕДНО ПИСМО ОТ КНИГАТА НА ЛЕВИ, КОЯТО ПРЕВЕДОХ НЯКОГА. Затова сега го откривам от превода на Николай Бузин, който не одобрявах и дадох примери на Володя за невярно преведени места от този преводач с изменен смисъл. Затова сега редактирам и това писмо, преди да го сложа тука.

Като психолог и психиатър по самоубийствата, Владимир Леви веднъж получил измежду стотиците и едно писмо от извънредно некрасиво момиче – пращало и снимка. Щяло да се самоубива от отчаяние, но „за всеки случай” преди това изпратило следното писмо до Доктора:

„... Не знам ще дочакам ли вашия отговор. На мене ми е почти все едно. Вижте тази мутра (приложена е снимка) - и Вие всичко ще разберете. Бях стеснителна, сега това някак си минава, ставам просто зла. Не ми е интересно повече да „живея”. Ако ще ми отговорите нещо, кажете: вярно ли е, че някои хора напразно се раждат на този свят? Нали във всяко производство си има брак. Може ли човек да стигне до извода, че не си струва да живее? Спокойно - и без истерика." Лена Ц.

Владимир Леви решил този път да не отговаря лично, а помолил една своя бивша пациентка със същия проблем, но много по-тежък, да отговори на 16-годишната Лена. Ето писмото й:

„Ще ме извиниш, адашке - нямам време, бързам при Фьодор, трябва да купя ябълки, а аз винаги се нареждам на опашката. Така съм свикнала, въпреки че ми отстъпват - имам право, но не мога. Доктора ме помоли да не отлагам, пиша на машината бързо – изглежда, ще успея. Значи, как го казваш ти - не си струва да се живее, а?... Ами я кажи: на човек, който вместо лице има обгорял пън, като на изрод от кошмар, как е, според тебе: струва ли си - или не???

Здравей, това съм аз, Елена Камбова, на 29 години, инвалид първа група. Някога ми се струваше, че не съм нещо особено, завиждах на хубавичките, ревнувах всички от всички. След взрива на газта във фурната на готварската печка се оказах без лице. 10 процента зрение. Ако ме видиш без бинтовете - ще се строполясаш в безсъзнание, а аз няма да те подкрепя, за да не те изплаша още повече... Последното огледало вкъщи го махнах преди пет години. Четири пластични операции. Два опита за самоубийство. След втория ме свестяваха цял месец в Института на Склифософски. Тогава ме пое Доктора.

Ето, че ти се представих… Знаеш ли какво, Леночка? Щастлива съм - което е най-интересното. Аз съм щастлива! – Аз - гадното егоистче още от детските си години, което и една крачка не правеше без мисълта „как ме гледат"... Щастлива съм! Ако не вярваш - ела, виж. За тебе може би и бинтовете ще сваля замалко. ТАКИВА глупачки като нас, ИМЕННО С ИЗГАРЯНИЯ трябва да си лекуват душата. Изрод бях аз ПРЕДИ ТОВА - ето кое сега ми е ясно като бял ден. Тази снимка, на която съм най-хубавичка, както казват всички, майка ми не позволява да я сваля от стената. Тук съм на 18 - първа любов - и т.н., и т.н., и т.н.

Сега виждам като през мляко, но напълно ясно: изрод съм била някога с неумита душа. И колко много ги има такива наоколо и досега! Минутка им остава до старостта, а все още са слепи като кукумявки денем. Жалко. Няма с какво да ни се помогне - само с изгаряне!

А обгорената е щастлива, мила моя, обгорената не зависи нито от кожата, нито от носа си, нито от нищо. Обгорената е СВОБОДНА, въпреки че времето съвсем не ми стига. ДРУГИ грижи си имам. И повече никакви операции - няма за какво, нямам време. Нямах приятели, а сега са много. Ходя на ГИП, не винаги успявам, мама боледува, а ето сега и Фьодор. Той също е инвалид - без два крака. Художник! Не му показвам, разбира се, това, което някога беше лице - минаваме и без него…

Какво още да ти кажа за довиждане? Пиша на машината слепешката. Свърших английски по програмата на Института за чужди езици, сега се занимавам с испански, чета с пръсти и с остатъка от зрението си, превеждам, свиря на китара, пиша песни, приказки, още някои неща… Не ги печатам, но на Фьодор му харесват. Ето така, Леночка!

Да, и най-главното: скоро ще стана майка, ако е рекъл Господ - вече съм в четвъртия. Първо се изплаших, исках аборт, боях се как ТО ще понесе всичко, но Докторът ме успокои: „Малкият ще свикне, големият ще разбере…". А ТО ще си има всичко.

Ето защо, на който му идва идиотския въпрос дали има смисъл да живее, ще му кажа следното. Всекиму е дадено право на уволнение по собствено желание, но има уволнение и уволнение. Случва се и своевременна „оставка” в стил Хемингуей. Ала да се избере времето - това е най-трудното изкуство (прочети Сенека, „Писма до Луцилий"). А случва се - и това е най-често - дезертьорство, бягство на страхливи глупаци. Животът е ВОЙНА, сещаш ли се? За човешката душа, за ВАШИТЕ души, слепци такива - не на смърт, а на живот! А много ли са истинските войници?

Ето, точно затова се налага такива дезертьори като мене да бъдат изпращани в наказателните батальони, а глупачките като тебе, доколкото е възможно, да бъдат назидавани.

За резкостта ми прощавай - ИМАМ право. Не паднеш ли, няма как да станеш. Предложù ми сега лице на която щеш красавица - ще откажа. АЗ ВЕЧЕ СИ ИМАМ ЛИЦЕ! Разбра ли ме - или не? Ти нямаше късмет да изгорят тебе - нека сега те парне моето писмо… Прощавай. Въди здрава! Твоя Елена

ВЛАДИМИР ЛЕВИ: Писмото подейства.

А ЕТО В ПРЕВОД И ВЪПРОСНОТО СТИХОТВОРЕНИЕ, посветено на Вл. Леви:

ДВЕТЕ НАУКИ

(четиво за полицаи, вампири и съпрузи)

Палачите на любовта

слухтят и питат денонощно -

снарядът трясва във целта,

щом злобата му мери точно.

Сърце-пигмей и дух-микроб

любов и волност не прощават –

и вечно зейват гроб до гроб,

и космоси на пепел стават!

Палачът диша, щом вини –

той точен отговор ти иска-

От точност като пор вони,

но много точно те притиска.

Та удушвач на любовта

удушва и дете повито.

Щом смокът смуче от гръдта,

защо питонът да не пита?...

Но в тоя ад от питалà

летят и странни пеперуди

и веят с приказни крила,

додето някой се събуди.

Додето нечий поглед-гръм

като прашинка те размята

и те лиши от мир и сън,

и теб те няма на земята…

Страстта е смерч, и дъх, и дух -

не утре, а сега и тука.

И ставаш сляп. И ставаш глух -

ТОВА е моята наука!

18.04.1988

 

 

23.11.2021 г. 10,45 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Забелязано е, че в странство, дето има българи, първо място имат. Като дойдат в България "не ги бива", но в Америка, например, са първи." (Двама синове, НБ , София, 23.2.1941)

Преди една година си е заминал от този свят Наско от Хасково - голям приятел! Ученик на Учителя чрез на Олга Блажева. Мир на душата му! Исках и него да представя тука със снимки от младостта му, които направих на летището преди 56 години при заминаването му за Франция. Една Приятелка беше много влюбена в него, но имаше и други... Може би по-нататък ще разкажа за него по-подробно. Как свиреше на цигулка на Рила и паневритмията, и песните, и класика! Какви уникални стихове ни подари! И както много българи печелят куп конкурси по света, и той неведнъж излизаше на първо място не само във Франция със стихове на френски и на други езици, без да са му майчини. Именно той ме заведе за срещата с Михаил Иванов в един хотел през 1980 г., за когото ще разкажа тук по-късно. И с Радко сме приятели - и той си отиде в рая. И Наско си имаше неприятности в България с Държавна сигурност и сивите завистници. Само на 10 метра от хотела до гарата, където му дадох една чанта с преводи на беседи от Учителя, направени от Весела Несторова, за да ги изнесе и публикува в чужбина, се намираше Второ раюйонно управление на МВР. Там един полковник от тия, които са тормозели по същия начин и Атанас Ванчев, и на мене изказа по онова време крилатата фраза на комунистическите милиционери: "Пущаме те, оти дека звъннà за тебе един другар одгоре, па него са го натиснàле от чужбина... Нема как... Ти си идеологически диверсан, че те дебнеме додека си жив, ако чеш а идеш и у Бимбинистан. Тѝзека и на полюсо да идеш, че научиш пингвините да танцуят онова там, дека го ѝграте у гората и по пущинаците. Та да не земеш и ти спечелиш некой конкурс сега на запад, та да ни изложиш!..."

Из един блог, посветен на този достоен българин: https://condor46.blog.bg/…/iskam-da-vi-zapoznaia-s…

ЕТО НЕЩО НЕГОВО, ПРЕВЕДЕНО ОТ ФРЕНСКИ:

Ела тази вечер при мен

(мистическа поема)

«Аз изпълних моята съдба,

Аз не мога да умра» (Жан Кобс)

Ела тази вечер при мен,

Ти, Съвършенство на всички съвършенства в света!

Ти, Приятелю нежен на мойта душа,

Троице изначална : Любов, Любим и Любящ,

Светилище на всяко дихание,

Недостижима за мисълта Същност на всички същности,

Билѝ, сегашни и бъдещи.

«Аз изпълних моята съдба,

Аз не мога да умра»

Аз обичам във всяка произнесена от мене дума

Прозрачността на Твоето неприкосновено Име,

Светлината и таинството на Твоето непостижимо Единство.

О Ти, Красота на всяка красота жива,

Видима и невидима,

Без име и с име, без образ и с образ,

Скрито за всяко зрение таинство върховно.

Ти, Същество на всички същества сътворени,

Учителю мой, от светлина изтъкан,

Господи мой - неизказуема Бездна,

Която никоя устта да изкаже не може.

Ти, Откровение необозримо,

Ела, пристъпи към мойто сърце, което въздиша по Теб,

Наклони се към душата ми, пълна с надежда,

Ела тази вечер при мен,

О, Лъч на светкавица, движещ ръката ми,

Която Те славослови,

И наливащ светлината своя животворяща

Във езерната светлина на мойте зеници.

Аз, целият трепет, викам към Теб,

Всяка моя клетка е пълна с очакване,

Всяка моя сълза

Диша сиянието на Твоето Слово -

Ела, крепост на моята самота,

Лампа небесна на моята съкровеност!

Ти, блясък на Любовта безгранича,

Неуморно освещаваща,

Непрестанно пресъздаваща

Мойта душа !

«Аз изпълних моята съдба,

Аз не мога да умра »

Не,

Аз не мога да умра !

Атанас Ванчев дьо Траси

Париж, петък 23 номври 2007 г.

В навечерието на Коледа преди 2 години Великотърновския университет удостои 32-ия Doctor honoris causa. Почетното звание получи на официална церемония Атанас Ванчев дьо Траси за приноса му като преводач на класиците на българската и френската литература, за популяризирането на българската култура и за постиженията му в областта на филологическите науки. Атанас Ванчев дьо Траси е член на "Френската академия на безсмъртните". При връчването на почетното звание г-н Атанас Ванчев дьо Траси изнесе академично слово за “Поезията като божествен анамнезис.”

Името на дьо Траси стана известно с преводите му на френски език на българските класици Христо Ботев и Никола Вапцаров. Носител е на престижни литературни отличия, сред които наградата на Културния институт "Солензара" и Сребърният орден за поезия на името на Франсуа Копе. Публикува 28 сборника с поезия на френски език. Атанас Ванчев живее в Париж от 1965 година. През 1980 г. във френската столица учредява „Дружество на българите, които живеят в чужбина”. Година по-късно, също в Париж, с негова подкрепа е основана Българска православна църква.

"Отдавна във Франция, аз съм роден във Хасково на 3 януари 1940 г. Прекарах по-голямата част от моя живот в училища и университети: София, Париж, Рим, Урбино, Москва, Санкт Петербург, Киев, Лондон. Имам публикувани повече от 30 книги с поезия и преводи на поети от различни страни. През посредната година открих с огромно удоволствие няколко млади американски поети. Скоро ще излезе от печат моята книга за деца "Vovatchaka". Живея и работя в Париж. Аз обожавам моя великолепен град! Франция не е държава,тя е една огромна градина!"

БИОГРАФИЯ:

Атанас Ванчев дьо Траси (на френски: Athanase Vantchev de Thracy) е френски поет.

Биография и творчество

Той е роден в град Хасково на 3 януари 1940 г. Завършва начално и гимназиално образование в родния си град. В 1966 г. завършва като първенец на випуска Софийския Държавен Университет „Климент Охридски“, специалност: класическа и френска филологии.

В 1966 г. заминава да живее и учи във Франция. В 1972 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Символиката на светлината в поезията на Пол Верлен“. В 1974 г. завършва Висшия институт за източни езици в Париж, специалност руски език. В 1976 г. завършва в Сорбоната руска филология и пише магистърска дисертация на руски език „Поэтика и метафизика в творчестве Достоевского“. Атанас Ванчев дьо Траси провежда филологически стажове в Москва, Ленинград, Лондон, Саламанка (Испания), Рим, Урбино (Италия), Атина (Гърция), Лунд (Швеция).

Атанас Ванчев дьо Траси е автор на 46 сборника стихотворения, книги по история и история на изкуството, една книга за деца (500 страници). Превел е над 50 поети от целия свят: България, Русия, Англия, Италия, Испания, Перу, Бразилия, Боливия, Венецуела и т.н.

Има издадени стихосбирки на руски, английски, испански, арабски, исландски, естонски, албански, гръцки, италиански, португалски. Говори български, френски, руски, английски, италиански. Учил е една година арабски език.

Той живее 2 години в Дамаск и Палмира (Сирия), 6 месеца в Йордания, 1 година в Саудитска Арабия, 2 години в Тунис, 6 месеца в Мароко, 1 година и 2 месеца в Мавритания.

Той е лауреат на Френската Академия на безсмъртните, редовен член на Бразилската Академия за литература, редовен член на Българската Академия на Науките и Изкуствата, редовен член на Европейската Академия за Наука, Изкуство и литература. Той е „доктор хонорис кауза“ на Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“.

Атанас Ванчев дьо Траси е вицепрезидент на световното движение на поетите Poetas del Mundo (8000 членове от цял свят). Посланик е на мира (Женева-Швейцария).

Атанас Ванчев дьо Траси е носител на много международни награди.

 

 

23.11.2021 г. 13,12 ч.

 

 

ЗА СРЕЩАТА НИ С МИХАИЛ ИВАНОВ : : КАКВО РАЗКАЗА РОЖЕ БЕНАМУ ОТ ПАРИЖ, КОГАТО ГО ЗАВЕДОХМЕ НА РИЛА. "Много преди идването на Михаил Иванов във Франция, баща ми беше скован на легло, парализиран...." И то много години лежал. Михаил Иванов идва в Париж някъде през 1940 или 41 година. И след като те са използвали всички възможни средства и викали куп лекари и лечители, чуват, че има един човек в България и че в Париж имало негов ученик. Те решили да си опитат късмета. Намират Михаил тогава и той им казва: "Аз отивам това лято в България и ще поставя въпроса на Учителя." Той отива, връща се в Париж (на Рила пита Учителя за болния баща на Рожé) – и в същия миг баща му става от леглото напълно здрав). Такива случаи знаем със стотици, нали? Много ясно е, че след това те ще станат последователи на Учителя и това ще им остане за цял живот. Обяснимо е тогава защо една българка, студентка в Париж, живя като царица в покоите си в двореца на Роже и Арлет: поднасяха и кафето сутрин в леглото... За излета ни с тях на Рила съм разказал другаде, може би ще го пусна още веднъж тук след тази публикация, въпреки че съм го слагал поне два пъти вече.

КЪМ СЛУЧАЯ С НЕЗНАЙНИЯ ПОСВЕТЕН, КОЙТО МОЖЕШЕ ДА СЕ ТЕЛЕПОРТИРА И ТАКА МЕ СПАСИ НА ТРИ ПЪТИ ОТ ФАТАЛНИ ГРЕШКИ В ЖИВОТА. В спомените си за него, споменавам и за Михаил Иванов: "Когато през 1981 година Михаил Иванов дойде в България, един приятел в коридора на хотела се стъписа като го видя - подобието му с Учителя му подейства значително. Бяхме заедно, видяхме го едновременно, когато той се показа иззад ъгъла. Моите уважения, после се сприятелих с Михаил, но при появата му сърцето ми не трепна, не ми се огънаха коленете... Аз съм се сраснал тъй плътно с образа на Учителя от 200 различни фотографии и нагоре, от сънищата си и преживяванията си с Него, че даже един квант някъде да по-различен от Него, ще го усетя. Винаги ми е било малко чудно как французите възприемат Михаил като Учител. Аз съм от Михаиловите защитници в България и не давам да се говори лошо за него, имал съм незабравимо мистично преживяване с уханието на душата му, обаче трудно смилам изрази на някои французи като "Нашия и вашия Учител".

Сам Михаил Иванов, 15 минути след идването му, в разговора ни развенча мита, че искал да се пише равен на Учителя или някакво ново, по-модерно Негово "издание". Какви ли не реплики му се приписват, но критерий са Акашовите записи. Това, за което говоря сега, е въпрос на душевен опит. Аз не искам да кажа, че осъждам някои приятели и по-бедни души по света, които си окачват на врата фотографиите на разни достойни и по-малко достойни хора, даже минаващи за гурувци. Тяхното чието лице е засегнато от старчески деформации или пък нямат тази удивително съвършена духовна и божествена красота, каквато има лицето на Духа Божий през всичките векове. Начиная с известните нам Полукс, Орфей, Рама, Кришна, Заратустра, Иисус, Боян Мага и т.н., Лицето на Бога на земята е винаги свръхсъвършено и божествено през всичките векове.

ОЩЕ ЗА СРЕЩАТА НИ ПРЕЗ 1981

Някъде може да съм разказал за срещата си с Михаил Иванов в София, когато дойде тук по покана на Людмила Живкова през 1981. Беше на преклонна възраст, когато се зарадва много цветните снимки в албума със снимки от Рила и България, който му подарих. Ние му се възхитихме - колко жизнен беше още и с какво чувство за хумор! "И тия глупаци сега във Франция какво правят в момента без мене, горките?.. - смееше се той. - Ама аз съм хииитър, снимам се на видео... Кво да се прави, француузи... Гледат ме на вииидео..."

А СЕГА - В РЕЗЮМЕ. Не откривам къде съм разказал подробно за срещата ни. Когато с Наско Ванчев влязохме в стаята му в хотела, той ме представи на Михаил и каза, че много е искал да ни запознае. Седнах срещу него. Михаил Иванов беше съсредоточен, даже намръщен, изследваше ме със затворени очи. Сигурно е очаквал и аз, като повечето българи, да се нахвърля върху него с обвинения. Когато му казах кой съм - че е бил приятел с майка ми и баща ми и вуйчо ми на Изгрева и с още еди кои си мои любими хора там, той се зарадва. Казах му още, че преди години съм му изпратил един албум с цветни снимки и съм му писал писмо, което той е прочел пред всички там и е бил много развълнуван, че у нас има млади хора, които го обичат. Тогава изведнъж светна, вдигна глава, просия и усмивката му не слезе от лицето му докрая. В писмото си му бях писал и за случая, когато бях слушах в дома на Дина Станчева грамофонна плоча с негова беседа на френски пред братството там и усетих неизразимо прекрасно ухание - миризмата "нюкс", която издават само ангелите. Веднага извади едно скъпоценно писмо от Учителя от вътрешния си джоб, с което Той му възлага да разпространява Учението във Франция. Без да го питам, точка по точка, развенча всички хули и обвинения срещу него от българска страна - съвсем аргументирано. Това, че там го наричат "Учител", съвсем не означавало, че той има качествата и самочувстивето на велик Учител от ранга на Този, комуто Михаил ще е смирен ученик винаги. Във Франция, каза той, наричат "учител" всеки, който знае и може нещо повече, както е и в началното училище - приемам това обръщение към мене само в този смисъл. Пък как те ме възприемат си е тяхна работа, хората имат нужда от авторитет. Защо не издавам беседите на Учителя на запад? - Ами защото братският съвет в София ми забрани. Дълго време им четях в салона Негови беседи в мой превод, но французите заспиваха. Един ден се сетих за думите на Учителя, че ако би проповядвал на запад, беседите Му щели да бъдат поне 3 пъти по-кратки и много по-стегнати логически. За българската глава е нужно нещо друго... Тогава - казваше той - аз се осмелих сам да говоря - да импровизирам. И всичко тръгна прекрасно като по чудо - французите имат нужда от жива реч, от проповедник, оратор. Обаче не е вярно, че крия снимките с Учителя, не е вярно, че се правя на нещо повече от Него. Това са български сплетни. Винаги подчертавам от кой съм се учил и кой е моят Учител.

Тогава Михаил извади фотографии, на които се вижда как говори или прави упражнения с хиляди хора в бели дрехи зад него. Изтъкна в колко страни има братства по негова линия - даже и в Африка четат беседи, пеят песните ни и играят паневритмия. Спомена още и колко големи имоти има братството им по света.

КОГАТО ВУЙЧО МИ СВЕТОСЛАВ СЛАВЯНСКИ ХОДЍ ВЪВ ФРАНЦИЯ в началото на 70-те, отишъл и при него. Като се върна каза: "Ако едно предприятие е 80% печелившо, то не се закрива. За мене Михаил, в духовен смисъл, е едно печелившо "предприятие" за учението и делото на Учителя".

РАЗБИРА се, хората разправят и други неща за него, но те не се обсъждат от приятелите, които искат да си останат в "гилдията" на Христа - защитниците. В нея се виждат и помнят само БОЖЕСТВЕНИТЕ приноси на човека. А от гидията на измислячите и прокурорите в "братството" сме чували не съвсем красиви истории не само за Михаил Иванов - даже от някои стенографки. Като имаме предвид злостните емисии на братското "радио" по отношение и на други хора, които уважаваме и ни дадоха всичко най-ценно и прекрасно в този живот, които многократно спасяваха и живота ни, ние можем само да се радваме, когато за някого се говори лошо. В зависимост от това кой е обвинителят и как изглежда, това е белег, че обвиняваният е в Пътя. Всички ние сме грешни, но в мнозина положителното преобладава. Роденият от Бога умее да го разпознава и да изтъква само него - за останалото си има езици от съдебния състав на дявола. Даже Учителят един ден бил обвинен от някого, че имало изкопан тунел от Борисовата градина до Изгрева и всяка нощ по него му водели по една гимназистка... Случаят е автентичен, един човек е познавал въпросния злодумец. "Веднага след това - казва той - на оня езикът му се схвана и не можа да говори три месеца".

ЕТО ОТ УИКИПЕДИЯТА:

Роден е на 31 януари 1900 година в битолското село Сърбци, тогава в пределите на Османската империя. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици.

През 1937 г. заминава за Франция на Световното изложение в Париж и остава там.[1] Имал две писма от Боян Боев до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва. [2] Започва да изнася публични лекции на духовни теми.

През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.[3][4] Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в Севър, според Пиер Пеан[5], и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (Union spirituelle universelle, USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.[6]

На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (Centre international culturel), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (Fraternité blanche universelle), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в Севър.[7]

Михаил Иванов, 1937 г.

През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“[5] и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).[8][9] В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.[10][11] Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.[12] Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран[13] от Апелативния съд на Екс ан Прованс, като му били поднесени писмено официални извинения.[14]

През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава център на Всемирното бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.[15] През следващите десетилетия той разпространява учението на Всемирното бяло братство, изнасяйки повече от 5000 лекции.[16] Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от Editions Prosveta, френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.[17]

В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.[18]

През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.[19][20]

Епоха на Водолея

Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от раса, религия, социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.[21]

За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвършенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.[21]

Наука за посветени

През 1937, когато пристига във Франция, Айванхов претендира, че е наследник на Дънов, на богомилите, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител и че притежава знания, „които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света“ и че идва новата епоха, в която ще управлява шестата раса. Теорията за Шестата раса в системата на Айванхов е наследена от духовния му учител Петър Дънов.[22]

Библиография

Пълен списък на издадените съчинения

Второ раждане

Духовна алхимия

Две дървета на рая

Синапено семе

Силите на живота

Хармония

Мистериите на Иезиод

Символичният език – езикът на природата

В началото бе Словото

Великолепията на Тиферет

Основният секрет решаващ проблемите на съществуването

Законите на космическата нравственост

Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви

Любов и сексуалност

Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето

„Познай себе си“ Жнана-йога

Мисли за всеки ден

Новата религия: слънчева и всемирна

Водолей и идването на златната ера

Педагогика на посвещаването

Живот и работа в Божественото училище

Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция

Събрани съчинения „Извор“ (отбрани)

Слънчевата цивилизация

Човекът господар на своята съдба

Възпитанието започва преди раждането

Храни йога

Сексуалната сила или крилатия дракон

Философията на единството

Какво е духовен учител?

Егрегор на Гълъба, или световното царство

Коледа и Великден в традициите на Посвещението

Пътят на светлината

Човешка природа и Божествена природа

Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството

Истинското учение на Христос

Тайната книга на природата

Езикът на геометричните фигури

Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры

Зодиакът, ключ към човека и вселената

Музиката и песента в духовния живот

Психичен живот: елементи и структура

Силата на мисълта

Книга за Божествената Магия

Златни правила за всеки ден

Поглед в невидимото

Пътят на тишината

Източници

Feuerstein, Georg (1992). The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4

Frenette, Louise Marie (September 2009). The Life of a Master in the West, Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3

Lejbowicz, Agnes (1982). Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood. Fréjus, France: Editions Prosveta

Renard, Opierre (1980). The Solar Revolution and the Prophet. Fréjus, France: Editions Prosveta

Who Is Omraam Michael Aivanhov?. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982

Бележки

Константинов, Методи. Самозванецът. // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 515–516.

Константинов, Методи. Михаил Иванов. // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 518.

Mikhaël Aïvanhov. L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.

Point de vue, no 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.

Péan, Pierre. La Diabolique de Caluire, chapitre X. Fayard, 1999.

Meyer, Jean-François. Les nouvelles voies spirituelles. // (Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2825104124. с. 126-131.

Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу. // Journal officiel de la République française. 16 janvier 1948, page 528.[неработеща препратка]

La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov. La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov. // mikhaelaivanhov.org.

Marhic R., Kerlidou A., Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne, Terre de brume, 1996.

Йорданова, Виола. Кармичната връзка. // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525.

Йорданова, Виола. Опорочението на високия идеал. // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526.

Riffard, Pierre A.. L'ésotérisme. Paris, Robert Laffont, coll. Bouquins, 1990. ISBN 2-221-05464-4. с. 870.

Georg Feuerstein. Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov. // Yoga Journal (May/June). 1990. с. 77 – 79.

Louise-Marie Frenette, La vie d'un Maître en Occident, Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289

Бонфен, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).

Омраам Микаел Айванхов, „Учението: Някои ключови теми“, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).

Les Éditions PROSVETA. //

Тончева, Светослава. Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-237-3. с. 260.

Александров, Емил. Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова. София, Слънце, 1991. с. 30.

Лефтеров, Живко. „Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век. // Християнство и култура брой 8 (95). 2014. с. 50.

Айванхов Омраам Микаэль.

Ришар Монвоазен. Малка братска, бяла и всемирна история. // [1] Observatoire de la zététique, 13 юни 2008. Архивиран от [{{{url}}} оригинала] на 30 август 2020. Посетен на 29 декември 2012.

Външни препратки

Омраам Микаел Айванхов Архив на оригинала от 2014-03-07 в Wayback Machine.

Официален сайт на Всемирното бяло братство

„Просвета“ (издателство на Всемирното бяло братство)

((ru)) „Просвета“ (издательство книг О. М. Айванхова)

 

 

23.11.2021 г. 18,13 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: „Качил се един комар на един слон и казва: „Ходих да го уча тоя, големия дивак, дето изтрепа орталъка! Поправих го - благодарение на мене поумня. Ако не бях аз, още много пакости щеше да направи...“ - Взема мястото на Бога. Направил слона да стане умен….“ (1941.12.28н. На прага е!)

Често срещате ученици, които преждевременно искат да станат учители. (Становище на живота, НБ , София, 16.6.1940)

По същия начин някои религиозни хора са предвзети и самонадеяни. (Любов и безлюбие, МОК , София, 23.8.1937)

Сега мнозина, като влизат в живота, воюват, имат голяма самонадеяност, мислят, че всичко могат да направят. Хората мислят, че са способни, че са умни, че са силни, че това-онова... (Противоположни процеси, ООК , София, 3.4.1929)

Виждаш един горд, самонадеян човек. - Не го ругай, но оставѝ го да се проявява както разбира. (Малкото добро и малкото зло, УС , София, 19.6.1932)

Не се самозаблуждавайте, не носете характера на апостол Петър. Той беше много самонадеян. (Пречистване на мисълта, ООК , София, 22.4.1936)

Когато отделният човек или дадено общество изпадне в голяма самонадеяност, природата – нашата разумна майка - го поставя в противоречия.(Зачудиха се, НБ , София, 4.4.1920)

Ако един ученик няма милосърдие, той ще бъде горд и надменен. (Милосърдието, СБ , В.Търново, 23.8.1922)

Ученият човек, в който умът е взел надмощие, е останал горделив, груб, надменен. (И украсиха светилниците си, НБ, София, 15.1.1933)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=HwrmILnrzbk

 

23.11.2021 г. 18,23 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Вие не можете да поправите вашия брат, ако не влезете да се оцапате в неговата кал.“ (1941.12.28н. На прага е!)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=t46FGzs6NKM

 

23.11.2021 г. 18,41 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Докато се роди една млада мома, колко скъпо коства на майка си и на баща си! Един млад момък, докато се роди, колко скъпо коства! Не само тук да го носят, но докато го донесат от невидимия свят. Докато го донесат тук от далечното пространство, милиарди струва! Някои отдалеч идват. После, докато намери условия, подходяща майка да се съгласи, да я убедят… На тази майка, за да го роди, ще ѝ дадат най-големия чин, ще бъде пълен генерал; и бащата - и той ще бъде пълен генерал… Тогава станат баща и майка, съгласяват се да имат един син и една дъщеря. Считат, че са господари на света. Не само това. Какво се ползвате вие, ако родите един син /без подготовка/? Най-първо трябва да се родят МИСЛИТЕ на вашия син, преди да се роди. Трябва да се родят неговите мисли във вашия ум. Преди да се роди дъщеря ви, трябва да се родят нейните чувства във вашето сърце. Преди да се родят те, трябва да се родят техните постъпки във вашето сърце. Само ТОГАВА те могат да имат унаследяване. То е много важен въпрос!“ (1941.12.28н. На прага е!)

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=XAi3VTSdTxU

 

 

23.11.2021 г. 19,25 ч.

 

Извини ме, Майкъл, обикнах душата ти!

УЧИТЕЛЯТ: "Ако искате да разбирате човешката душа, ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕК трябва най-първо да откриете Божественото начало, което живее в него." (Три фактора, НБ, София, 17.6.1934)

Когато човек дойде до един краен етап от даден цикъл, за да го пуснат на небето, не трябва да има абсолютно нито едно лошо чувство към когото и да е, даже и към дявола. Словото казва, че първият човек, който ще препречи пътя ни като отидем горе, е този, с когото не сме се обикнали на Земята. Трябва с грамадно напрежение да влезем в себе си и да се претършуваме до атом - имаме ли останала още някоя антипатия в нас? Днес пак правих това упражнение и видях, че не съм чист към Майкъл Джексън – считах, че е 100% агент на черната ложа в масовата култура. Колко съм се лъгал! Човек трябва да пресее живота на някого абсолютно внимателно и да открие поне един атом Божествено в него. ИЗВИНИ МЕ, МАЙКЪЛ, ДНЕС ОБИКНАХ ДУШАТА ТИ!

 

 

https://bnt.bg/bg/a/majstorat-na-arzhentinskoto-tango-chavdar-krumov-08-09-2016?fbclid=IwAR3zNYtLtd_ddsHhY9Gh_lhZMiHTfF0qEZ3MOG1JT5JYDP8Qhx6J-jahD24

 

 

24.11.2021 г. 05,45 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ: "Ще кажете, че някой се влюбил в танцьорка. - Ако тя може да го спаси, нищо лошо няма в това. Има танцьорки, които са спасили десетки мъже от падение! Важна е идеалната страна на нещата. В този смисъл, за предпочитане е да има танцьорки на света, които да спасяват хората, отколкото да ги няма, а хората да живеят в безпътица и престъпления." (Противоречие в съзвучието, НБ , София, 9.2.1919) : : Следователно, под „верига” разбирам брънка от живи същества, мъже и жени, свързани в общ танц като дервишите. (Нито тържик, НБ , София, 13.4.1919)

2021.11.24. КОГАТО ИМАШ ШАНС ДА ПОЗНАВАШ ЛИЧНО БОГОВЕ И АНГЕЛИ НА ЗЕМЯТА, това е едно огромно, неописуемо, неизразимо щастие! Когато те са идвали от висините да ни помагат като крале и кралици, като гении и будители, като борци за свободата, минали и през кладите и гилотините, като светци и светици и пр. - това е нещо, което може да се види ясно в акашовите документални филми на Природата. Но когато те са и БЪЛГАРИ, обиращи куп първенства и награди по света за съвършения си танц, това не може да не ни радва. А когато такива богове и ангели са разпознали Бога не само на небето, но и на Земята, гордостта ни няма граници! Дани пееше всеки ден всички песни на Учителя на рожбата си, когато тя беше още вътре в нея, а менюто ѝ на чисто хранене нямаше сравнение! Чарли, понеже е бог не само в танца, но и в любовта, "тангува" съвършено и в брака: роденият от Бога се интересува какво иска ДРУГИЯТ. Затова един ден той ѝ подари собствено издание на "Завета на цветните лъчи на светлината" от Учителя.

8.IX.137(2001) : : София–Изгрев : : ТАНГОТО НА БИТИЕТО : : 16ч12м

- Тангото на вселената пее танц за двама само след края на Вечността. Това е най-великото, най-чистото, най-интимното танго на Битието, когато сродните души танцуват своята пълна зрялост. Всеки опит за живот по двама преди края на една вечност е осъден на провал. Жаждата за танго е първата жажда на душата, нейният родилен вик; но без пробудена душа, танго е невъзможно.

Тангото, блусът, всички бавни и романтични танци, са езикът на Пралайя – Мировата Душа. Има танци, произлизащи от Тот, от Шива - от лудостта на Вечния Творчески Пламък, - но те се танцуват от алохимите – божествата на свободата и абсурда.

Тангото, най-бавното и съкровено танго, се танцува за пръв път от Човека на Любовта – превзелият планината Тавор (Четвърто пентагрално посвещение – предпоследното в еволюцията на човека – б.п.). Още в Преображението, мистикът почва да танцува танго с онзи, единствения, който се нарича "сродна половина". Семето на Тавор е Поляната; стъблото му е сродната душа, а цветът и плодът му – сливането с Цялото. (В по-бързите и отривисти танга действа и Тот – б.п.).

Та за тези сега, които излизат за пръв път на Поляната, хвърченето по милиарди небесни и земни цветя е първата багра на Тавор – Тангото на Битието! Колкото повече Поляни си облетял, колкото повече нектар си събрал и мед произвел в Кошера, толкова по-сигурно е, че скоро ще се срещнеш с Царицата. Тогава цветът на Тавор ще се смени и ти ще станеш родител на небесни династии. След като се слееш с Царицата и произведеш милиони подобни на себе си и на Бога - същества с монада, които обичат поляни, - ти ще станеш едно с Царицата и с децата ви и ще се слееш с Цялото.

Тогава цветът на Тавор ще се смени за трети път - и Тангото ще спре. Това е мигът след Тангото, когато музиката е спряла и всички още стоят прегърнати, защото не могат да се разделят.

В тази тишина говори сам Бог – Безкраят на Любовта! След третия акт на Тангото, човек вече няма собствен дом, понеже живее НАВСЯКЪДЕ. Та има ли твое дете, твой брат, сестра, приятел, любим или любима, които да не отворят дома и сърцето си за тебе ЗАВИНАГИ?

Затова рекох: бъдете свободни, напуснете пашкулите си и хвръкнете по Божиите поляни! Царицата – сродната ви душа - се опива само от ТАКОВА количество различни ухания, колкото различни цветя и цветове съществуват в Битието. Ако не си ги облетял всичките, ако не си донесъл прашец от всички видове и всяко едно поотделно, ти няма да трогнеш Царицата - тя въобще няма да те забележи.

Така че, Тангото с Царицата е невъзможно без безкрайно много полети към Кошера. А портите на небесното царство, където ставаме едно с Бога, ТОЕСТ С ВСИЧКИ, се отварят, само ако те е довела Царица. С нея трябва също да си живял и създавал няколко вечности, за да съберете разполовеното Битие в ЕДНО.

А сега – мир вам и приказни мигове с нещата и съществата, които обичате; и безгранична, безмерна радост и щастие по пътя към съвършенството!

16,43 ч.

"Но и да падне, той има магическата сила да я възкреси."

Най-великото тайнство на Тангото е тоталното и сляпо доверие от страна на Всемирната Любима. Тя губи свяст от абсолютна и безумна любов и се хвърля безразсъдно в прегръдките на Любимия. Ако той не я удържи, тя ще падне. В нея не е имало мисъл да оживее, ако не бъде посрещната. Всички останали правят ТАКА скоковете си, че да не паднат – имат елемент на самоконтрол. В Тангото на Битието такова нещо няма. Истинският Любим обича също тъй страстно и силно, но не губи съзнание: може да улови падащата в последния момент, преди тя да се стовари на земята. Но и да падне, той има магическата сила да я възкреси! Тя наистина е напълно обезумяла от чувства и единственият ù стремеж е да обгърне с нозе Единствения и да изгори с него, да зачене от него. Именно за този миг на Живота и Създаването на Живота важат с най-голяма сила думите на Съвършения: "И най-безумната постъпка на Любовта е по-разумна от най-разумната постъпка на Мъдростта". Няма друг начин за зачеване и раждане на вселени.

 

 

24.11.2021 г. 08,33 ч.

 

 

 

ЧУВСТВОТО ЗА ПРИЯТЕЛСТВО, СПОСОБНОСТТА ДА БЪДЕШ ПРИЯТЕЛ, ПОРИВЪТ ДА ТЪРСИШ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ И ДА ЖИВЕЕШ С ТЯХ, да си щастлив с тях, да им помагаш и да ги лансираш - какво по-голямо доказателство за човек, роден от Бога и проявяващ Бога? Нали сам Синът на Бога казва, че няма по-голяма любов от тази, щото да отдадеш живота си и душата си за приятелите си? - Когато с Филип от Лондон и съпругата му Даниел бродехме по тайнствените пътеки на Рила-планина, когато танцувахме паневритмия, когато си говорехме за Учителя, за богомилите, друидите и пр. - всички тия разговори и занимания бяха само атмосфера за най-главното: ДУШЕВНОТО ПРЕЛИВАНЕ! Необходимостта да благоговееш пред ПРИЯТЕЛ и да се учиш от него! - В културните народи това е една неизречима с думи душевна магия, неизразима наслада, трудно постижима за тукашните черепи с най-дебелата фонтанела на света. А когато най-близкото ти същество по плът на земята стане последовател на духовен лидер като Филип, без да знае за приятелството ти с него, не ни ли напомня това за една българска поговорка за кръвта?

Филип Кар-Гом

От Уикипедия, свободната енциклопедия

Филип Кар-Гом (роден на 31 януари 1955 г.) е автор в областта на психологията и друидизма, психолог и един от лидерите и бивш избран шеф на Ордена на бардове, овати и друиди.

Ранен живот и образование

Филип Кар-Гом е роден в Лондон, израснал е в Нотинг Хил Гейт и е получил образование в Уестминстърското училище и Университетския колеж в Лондон. Баща му е Франсис Ърдли Кар-Гом, брат на хуманиста Ричард Кар-Гом.

Среща с първия си духовен учител Рос Никълс, основател на Ордена на бардове, овати и друиди, когато е на 11. Започва да учи с него, когато е още тийнейджър, и се присъединява към Ордена, когато е на 18. Учи медитация с Оливия Робъртсън в Ирландия, която по-късно основава Дружеството на Изида, а през двадесетте си основава Езотеричното общество в Лондон, което организира пътувания за членове до България и Египет и е домакин на беседи на известни автори като Гарет Найт, НИ Бътлър и Артър Гърдхам.

Духовност

През 1975 г. Никълс умира и Кар-Гом следва българския езотерик Омраам Михаел Айванхов в продължение на седем години, изнасяйки беседи за неговото учение и помагайки при преводите и издаването на книгите му на английски. Той също пътува до България и изучава учението на Петър Дънов - Учителя на Айванхов, посещава София ежегодно в продължение на четиринадесет години, преподава танца Паневритмия на Дънов в Англия и във Финдхорн - Шотландия. На тридесетте си години се насочва към изучаване на психология, получава бакалавърска степен в University College London и анализ на Юнгиан, с планове да стане анализатор. След като открива психосинтезата, той се обучава като терапевт в Института по психосинтеза в Лондон и започва частна практика.

През 1988 г. е помолен да оглави Ордена на бардове, овати и друиди. Той организира ученията на Ордена в курс за дистанционно обучение и редактира книгата на Никълс за друидизма с Джон Матюс. Оттогава Орденът се разраства, за да се превърне в най-големия орден за преподаване на друидство в света, като професорът по история Роналд Хътън пише, че „кореспондентският курс OBOD вероятно представлява един от основните документи на британската духовност от края на двадесети век“.

Druidcraft

Druidcraft е духовна практика, обхващаща елементи както от Druidry, така и от Wicca, разработена от Philip Carr-Gomm, и също така е заглавието на книга, която той е написал по същата тема. Тази книга се занимава с комбинацията от друидизъм и уика в нова, комбинирана практика. В тази книга Кар-Гом твърди, че разликите между Wicca и Druidry не произтичат от стотици или хиляди години традиция, тъй като тези два различни пътя са еволюирали поотделно. Той твърди, че всъщност разликите между съвременната Уика и друидизма се дължат на различията между двама приятели - Джералд Гарднър и Рос Никълс, - които са били дълбоко ангажирани с тези пътища преди по-малко от 75 години.

https://philipcarr-gomm.com

 

 

24.11.2021 г. 19,04 ч.

 

 

Брат Борис, когато го посещавахме на Салоните на Рила, казваше: "Ние от тука ОБЩУВАМЕ с далечните светове!".

ДРУГ ПРИЯТЕЛ ОТ ВЕЧНОСТТА, когото сме общували, е известният Ив Жан-Пол Апел-Гери - един от най-големите съвременни уфолози, учени, философи и мистици. Той е станал легенда! Мнозина го мислят за извънземен. Какъвто и да е, такива хора пътуват реално из вселената и физически, не само духовно. Понеже имат научна съвест, показват ни не само с думи, но и с изображения как живеят хората в Свободния космос – като в Рая. Потвърждават казаното от Сведенборг и Учителя – там няма дрехи. Когато Èви ме помоли да редактирам превода ѝ на една негова книга и да направя корицата, заех се с огромно удоволствие - вече ми бе говорила за Гери. Някъде съм разказвал за свидетелството на Димитринка Антонова относно още една страна от живота и уменията на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) - за вечерта, когато е видяла как той отива зад салона на Изгрева и оттам се издигнало „пурообразно нещо“ със светлини по него. По това време в света е имало тотална забрана за оповестяване на тия явления, както и в годините, когато тя ни го разказа. Нямаше как тя да има и помен от понятие как изглежда един малък извънземен или вътрешноземен кораб-майка, а го описа с изумителни детайли. Ако и ние, почитателите на Учителя, нямахме реални случаи на контакти с тия цивилизации, нямаше да повярваме на Димитринка, въпреки подробностите по конструкцията на НЛО-то, които тя ни описа. После, през годините когато светът бе залян с информация по тия феномени и ние бяхме още млади, „полудяхме“ да четем и да превеждаме такава литература. Уви, при тарашите на Държавна несигурност по домовете ви, и от мен иззеха снимките и цветните негативи на ORWO, с които бяхме снимали UFO над Витоша. Петър Филипов редовно общуваше с тях при базата им след Резньовете около Купѐните, даже веднъж ме бе викнал да ги снимам. По-късно имахме връзка с „нашите“ и в Бургас. Погледнете профила ми тука вляво – ще видите една „Приказка за Друмник Сладкодумник“, прочетете я… Брат ми Емил някога ни запали по една уникална книга - „Моят контакт с летящите дискове“ от Дино Краспедон. Преди него баща ни пък пръв преведе на български прочутата книга на Деникен. По-късно двама уфолози от Америка (единият от НАСА, не искам да им споменавам имената) дойдоха специално да ни интервюират с видеокамери на тема: „Научни сведения в беседите и лекциите на Учителя Петър Дънов от България“. Били попаднали не само на тях, но и на по-нови български текстове на тази тема, но искаха сборна информация от първа ръка. Двамата американци ми казаха, че В НАСА били конструирали уреди по указания в тия наши книги и били изумени, че тия устройства според българските текстове за космичните полети и телепортации РАБОТЯТ.

МЕЖДУ ДРУГОТО, един приятел, българин със свърхинтелект и солидно образование - следователно, почитател на Учителя - вече има впечатление от яхтите на флотилия Гери в Океания, защото беше там, но тук приключенията му ще бъдат спестени. Нали тенденцията ни е да изнасяме само положителното във всяко явление?... Старшините, търговците и ефрейторите по дух на тия корабчета са третирали по ТАКЪВ начин този приятел, че това въобще не е за разправяне. Не е за учудване - по закон Божи (дали е точно „Божи“?...) последователите на всяко светло учение моментално го превръщат в говорилня, сергия и казарма. Доят го с грамадна охота и си навъртат и собствени риби и клиенти. Къде ли не царуват! - И Христос дискредитират жестоко вече 20 века, и Буда, и Мохамед, и кого ли още не. Пред очите ни колегите им днес провалиха и Ауровил, и Пуна, и Финдхорн. Както и всяка една наивна община, където вилнеят неограничено духовни фюрери, фюрерчета, птици с червени вратове и гешефтари. Ако се бяхме оплакали на самия Гери за поведението на „неговите“ хора по отношение на нашия човек (и не само към него), той веднага би го изтеглил да му стане дясна ръка - и даже да почне се учи от него. Истинските лидери имат набито око за Божѝте човеци и моментално се съюзяват с тях. Третират ги не като помощник-капитани или юнги, а като равни - и даже старши по ум и еволюция. Млъкват, прибират мегафона, сядат на чина долу и започват да записват какво говори по-опитният. Тоест, какво ПРАВИ, понеже апостолството е СЛУЧКИ, а не агитпунктове и пазари. Викат даже ПОВЕЧЕ медии от обикновено, за да представят чужденците. Това се случва редовно, когато се отиде сред културните хора в чужбина. Френолозите ЗНАЯТ къде на главата се намира центърът на уважението и в кои народи го има.

СЪВПАДЕНИЕ ИЛИ НЕ, едни думи на изследователите от академията на Гери или лично негови хвърлят пряк паралел със Школата на Всемирното Бяло Братство в България и по целия свят. От опит ние знаем, че за разлика от индивидуалистите, бели братя са само тия, които живеят и действат В ЕКИП – абсолютно равностойно и синархично, а не монархично. При това минималният срок за ПРИСЪСТВЕНО студентство и стажуване в Школата е 25 години, включително с паневритмиите, братския труд в градините и по екожилищата, служенето на Майките и децата, „слугуването“. Завършилият успешно този курс получава диплома, но не на хартия, а като изработен определен център в главата и черепа си и като строго измерими пропорции и в лицето и тялото. Едва след това ученикът има право да проповядва, за разлика от самодейците извън Школата. Не че някой ще го спре, ако започне да събира хора и да става известен по-рано, но Небето допуска и такива случаи, за да имаме предметни примери за причини и последствия в живота ни, ако се увлечем по такива.

Ето какво четем по-нататък в настоящата книга за обществото на Гери: „Без ролята на ОБМЯНАТА С ДРУГИ ХОРА, без ОБЩ размисъл и синтез, вътрешният опит може да се превърне В „МИСТИЧЕН ДЕЛИРИУМ” НА ОТДЕЛНО ЛИЦЕ. Но проверяван експериментално от цял екип изследователи В ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, този подход става вече СЪВСЕМ НАДЕЖДЕН МЕТОД, КАТО СЕ ОПИРА ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РЕЗОНАНСА МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ, отколкото на мисленето“. И друг цитат: „Новаторските идеи най-напред идват в някои напредничави умове, КОИТО СЕ ОБЕДНЯВАТ В ГРУПИ, като по този начин въвеждат и внедряват в социалното тяло нови начини на мислене и нови ценности“; „ВЗАИМНИЯТ обмен на опит, на информация и на гледни точки създава истинска динамика, а именно това засилва и задълбочава индивидуалния контакт на всяко човешко същество с неговото вътрешно знание“. – Тук може да се каже, че историята познава и съвършено самотни колоси на духа и гении, който няма как да се обединяват в групи със себеподобни, тъй като не може да ги разбере и оцени нивото им нито един човек, даже и най-умните и талантливи умове в даденото време. Нерядко дори имена, които и досега се четат и слушат като класици, са воювали с някой самотен гений от съвършено различна вселена, и даже са го мразели.

Както и да е, ето сведения за книгата, която издадохме с Евелина. Гери беше донякъде недоволен, че изменихме заглавието и направихме нова илюстрация на корицата, че не обнародвахме оригиналните, но после се примири. В оригинал, при него заглавието е „Еtre anges temoins", което буквално значи „Да бъдат ангели свидетели“, но в книгата на много места първата дума не е глагол, а думата „Съществото“, в смисъл на „Бога“.

БОГ, АНГЕЛИ, СВИДЕТЕЛИ

Пътешественици в безвремието

(Хроника на един контакт между измеренията)

Ив Жан-Пол Апел-Гери

Превод от френски - Евелина Тодорова

Редктор - Григорий Ватан

Първо издание на български език - София - 2000

Издателство ХРИКЕР

ISBN 954-8498-19-7

Като редактор на тази книга искам да споделя, че ние имахме пряка връзка с автора - този знаменит съвременен Посветен. Той и неговият Институт провеждат редовно конферентни разговори по интернет със стотици хора по света, в които взимахме участие и българи. На една от конференциите на тема „Мисията на Жената за идването на Новата Култура“, Герѝ даде публично НАЙ-ВИСОКА ОЦЕНКА ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧАСТИЕ и изказа пророчество, че българите ще изиграят основна роля за пробуждането на Русия. В колажа горе вляво ще видите книгата на Апел Гери за резултатите от тази световна конференция в ефир.

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение

Да си странен - или да бъдеш ангел

I. Контакти

Четирите нива на контакт

1. Контакти, свързани с материята

2. Контакти, свързани с пространството

3. Контакти, свързани с времето

4. Контакти, свързани с безвремието

5. Детето и контакта

II. Едно приключение на съзнанието

1. Космичната връзка

2. Микрообществото

3. Тюркоазените години

4. Мрежа от контактьори

III. Планетарната промяна

1. Развитие на индивидуалността

2. Свръхличностна динамика

3. Трансперсонална пробуда

На всички приятели, близки и далечни, които ни питат от толкова години: ”Но какво по-точно правите?”

ДА СИ СТРАНЕН - ИЛИ ДА БЪДЕШ АНГЕЛ

В една чудна лятна нощ в Южна Франция небето е осеяно със звезди. Застанали край една река в сърцето на сочнозелена долина, тридесет души тихо се възхищават на блестящите капчици, които се разпръскват над водата. Всъщност, става нещо друго. Обстановката е вълшебна. Един мъж говори на странен език. Изведнъж посочва с ръка нагоре и казва: ”Ей там има кораб!” Светлинка се появява в небето и го пресича. Още два пъти той казва същото. И всеки път, за по-малко от 30 секунди, точно в определената от ръката му посока се явява някаква светла точка, която бавно прекосява небето. Научнофантастичен разказ ли е това? - Не, само един от стотиците случаи на необикновено общуване между земни съзнания и свръхземни.

Тази книга разказва за едно приключение на съзнанието, преживявано в продължение на 25 години от една изследователска група, която е получила очевидни и неоспорими доказателства за тази връзка, останала незабравим спомен за много свидетели, някои от които бяха дори съвсем скептични в началото. През годините този екип от новатори засилваше връзката си с невидимите измерения на съзнание, която е налице в традициите на народите по целия свят. Независимо как ги назовават - богове, ангели, деви, водачи, висши духове или свръхземни, - тези космични йерархии наблюдават човешката цивилизация и предават информация на хората, полагащи реални усилия да се променят вътрешно и да еволюират, за да се настроят вибрационно за онова, което са самите те в своята най-дълбока човешка същност. Изследователите, за чиито необикновени преживявания ще четете тук, са посветили голяма част от живота си, именно за да пробудят своето съзнание и да развият телепатичните си способности.

Заглавието е „Бог, ангели, свидетели” не защото авторите се смятат за ангели, а защото понятията „Бог“, „ангели“ и „свидетели“ отговарят на три нива, които са духът, душата и тялото. Бог – или „Съществото“ - представлява висшето духовно начало, ангелите са свързани с живителната енергия, постоянно протичаща между видимото и невидимото, а свидетелите са човешки същества, въплътени във физическо тяло. Всеки от нас, всеки човек, има в себе си по една част, която е съзвучна или в резонанс било със Съществото, било с ангела, било със свидетеля. Да намериш отново последователната връзка между тези три части, означава да станеш цялостен, да бъдеш ТЕ САМИЯТ. Ако си свидетел на странното, ще усещаш по-добре и по-точно присъствието и на Съществото и на ангела вътре в тебе.

Изглежда, в наше време ангелите присъстват не само НА небето, но и в книгите, песните, филмите, които често са посветени на тях, и то винаги с голям успех. Като че ли в тези смутни времена човекът си спомня, че не е сам във вселената, и протяга ръка и ум към невидимите присъствия, които усеща смътно и смутено. На един недоумяващ журналист към съвсем сериозния философ Мишел Сер (Michel Serres) защо е посветил последната си книга на тази „наистина много модерна” тема - ангелите, - той отговаря: „Учудващо е, че сме престанали да говорим за ангелите през последните няколко десетилетия. Хората винаги са говорели за ангели. Антрактът свърши! ВРЪЩАМЕ се към тази тема.”

Ангелите се проявяват по всевъзможни начини: някои ги виждат с вътрешния си взор, други приемат посланията им телепатично, мнозина ги срещат чрез опита, придобит при грозяща смърт или в състояние на кома. Те се проявяват и под формата на светлинни феномени или като НЛО, за които открай време се носят предания и легенди. Защото, както уточнява католическият свещеник Франсоа Брюн, ангелите не винаги са били представяни с крила: „Знае се, благодарение на археологическите разкопки в Близкия Изток и по-точно в Дура-Европос, че първите християни никога не са представяли ангелите като хора с крила. Затова преди две хиляди години ангелите, които се явяват на овчарите в Коледната нощ, и ангелите, които светите жени намират край празния гроб на Христос, са представени като звезди. В много древни текстове на гръцки, асирийски и арменски език се обяснява, че Витлеемската звезда, която води влъхвите към пещерата, е била в действителност един „ангел” - т.е. пратеник на Бога, пратеник от отвъдното.”

Въпреки своя често „необикновен” характер, всички феномени на контакт, за които става дума, нямат нищо паранормално. Напротив, те са съвсем естествен израз на способности, иманентно присъщи на човешкия дух, когато той се пробужда за вътрешната реалност на вселената, като постоянно уравновесява теорията и практиката, синтезното или синтезиращото съзнание и оперативните си експерименти. Но след като е прекъснал връзката си с невидимите измерения, човекът е забравил своята истинска идентичност, своята космична същност.

Но започне ли да напуска широките автомагистрали на известното и обичайното, за да се ориентира към тясната пътека на познанието, всяко човешко същество може да се превърне в ПЪТЕШЕСТВЕНИК В БЕЗВРЕМИЕТО. По този много дълъг и сложен път, който представлява пробудата на съзнанието, се явявят хора с най-различни съдби и мотивации, всички възпламенени от интуицията си или вдъхновени от една искра, която ги води по пътя за връщане към Единния. Всеки път на посвещение е осеян с препятствия, подлагащи постоянно на изпитание устойчивостта и волята на този, който го следва. Ще направим по този повод паралел между маршрута на кандидатите за Голямото пътешествие във филма „Срещи от трети тип” и маршрута на техните предци от Средновековието - рицарите и поклонниците до Божи гроб. Измежду всички, които започват да вървят по този път, мнозина стигат до задънена улица или спират по средата на пътя.

От своето дълго пътуване към посвещението, Пътешествениците в безвремието вече са донесли удивително точни разкази и впечатления, картини и твърдения, доказателства, езици, усещания и схеми. Всеки прави сам равносметка на своите преживявания. Сред стотиците индивидуални разкази, които бяха класифицирани, няколко десетки са прегрупирани тематично, за да се илюстрират различните видове контакти, а други са включени в един хронологичен разказ, който съпоставя доказателствата. Тяхното дълбоко единство - взаимна свързаност и съгласуваност - ни доказва очевидния факт: ние не сме сами във всемира и нашият живот е обвързан чрез невидими връзки с цялата вселена.

Разказът за всички тези преживявания има за цел да докаже, че ние живеем в един свят, много по-странен, отколкото си го представяме, и много по-необикновен. Поставяйки под въпрос нашите материалистични възгледи за пространството и времето, той разкрива нова перспектива за еволюция и ни дава чудесно оптимистично послание за нашето бъдеще.

Оригиналността в подхода на Пътешествениците в безвремието се изразява във времетраенето на техните контакти, в големия брой преживявания през цялото това време и в кохерентността на следните елементи:

- множество парапсихологични опитности, изживени от отделни личности или в група;

- наблюдения на голям брой НЛО по време на оперативен контакт, с предварително много точно съобщение за появите им, потвърдени многократно от десетки свидетели;

- експериментиране на начин или стил на живот, който събужда различните същностни страни на личността. Именно това стана причина да приложим програма за развитие, която да позволява на всекиго от участниците да се координира цялостно със своята космична идентичност;

- съгласуване на чувствителността и сетивността с вибрационното присъствие на вселенската хармония, за да намерим у себе си творческото вдъхновение, което се изразява в музика, багри, слово или танц;

- анализ на едно изключително изживяване, което дава възможност да се открият оригинални ключове за по-ясно и по-добро разбиране на множеството въпроси, които си задава всяко човешко същество;

- засилване на контакта с висши форми на съзнание, водещ към непрекъснато възприемане на телепатични послания.

Йо Апел-Гери - създателят на екипа „Пътешественици в безвремието“ - е посветил целия си живот на този тип свързване и общуване, събирайки по този начин хиляди информации в стотици беседи и в поредица ат научни трудове, сред които са дванадесетте тома на Единната Наука за Вътрешната Вселена. Този фундаментален труд ни запознава с връзките и общуването между измеренията.

Знание и съзнание

ХХ век бе векът на откриване на безкрайно малкото и безкрайно голямото, и именно тези научни открития моделираха нашия поглед и ни събудиха да усетим и съзрем тайните измерения на една друга безкрайност - вътрешната вселена. Доказателство за това е, че много космонавти се върнаха от полетите си дълбоко променени. Пред космичната хармония, на която те станаха привилегировани свидетели, някои са почувствали необходимостта да продължат пътешествието си в откриване на ВЪТРЕШНОТО пространство. Така, например, Едгар Мичел (Edgar Mitchel), член на мисията „Аполо 14”, създаде Институт за духовни науки, чиято цел е да се проучва и изследва човешкото съзнание.

Изучавайки невидимия свят на елементарните частици, физиците бяха принудени да преразгледат и променят своите модели и начини на мислене. Техните днешни възгледи за вселената удивително приличат на възгледите в древните традиции, предания и легенди по целия свят - за Цялото, Което е неделимо и единно и чиито закони на проявление са свързани с някаква невидима основа. Жофри Чу (Geoffrey Chew), ръководител на Факултета по физика в Университета в Бъркли, казва: ”Физиците доказаха по пътя на логиката, че нашите рационалистични идеи за света, в който живеем, имат много недостатъци. И нашите най-обикновени спорове в съвременната физика може би ще се окажат не нещо друго, а предвкусване за проявлението на една съвсем нова форма на човешкия интелект. Затова тези наши усилия, всъщност, ще се възприемат от другите хора не само като непринадлежащи изобщо на физиката, но дори няма да бъдат квалифицирани като научни…”

Това мнение се споделя от много учени, които твърдят, че науката на бъдещето, сиреч науката на съвременните новатори, ще интегрира човешкото съзнание в своята методика изцяло, явно и категорично, и по тази причина ще прилича толкова малко на науката ни днес, колкото съвременната физика прилича на физиката от ХVIII век. Науката на бъдещето няма вече да се ограничава в определими и измерими факти. Тя разширява и емпиричния подход, основан върху прякото наблюдение на явленията, и аналитичния подход, базиран върху способността на човешкия ум да разбира законите, като обогатява тези два подхода с един съвсем нов, вътрешен подход, да разбира познанието и принципите.

Към рационалистичния подход на съвременната наука тя прибавя оперативния подход на съзнанието, в който висшите способности на човешкия ум се използват като средство за наблюдение и измерване. Надеждността на това средство, прилагано само индивидуално, може да бъде поставена основателно под съмнение, защото то зависи от нивото на развитие и от уменията на самия изследовател. Без ролята на ОБМЯНАТА С ДРУГИ ХОРА, без общ размисъл и синтез, ВЪТРЕШНИЯТ ОПИТ МОЖЕ ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В „МИСТИЧЕН ДЕЛИРИУМ” НА ОТДЕЛНО ЛИЦЕ. Но проверяван експериментално от цял екип изследователи в продължение на ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ГОДИНИ, този подход става вече СЪВСЕМ НАДЕЖДЕН МЕТОД, КАТО СЕ ОПИРА ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РЕЗОНАНСА МЕЖДУ УЧСТНИЦИТЕ, отколкото на мисленето.

Изучаването на взаимната свързаност между духа, енергията и материята отбелязва решителен етап, като потвърждава възможността за синтез между научното знание и съзнанието, към което се ориентират вече немалко изследователи. Научните и духовните подходи могат да се обединяват посредством трансизмерната мисъл, която взема от науката точността и строгостта на ýчения, а от духовността - вътрешното вглъбяване и познание за единството. Според Едгар Морен (Edgar Morin), ние живеем все още в „предисторията на човешкия дух” и трябва да развием „мисъл способна да обхване многоизмеримостта на реалностите”. Този трети тип мислене, изтръгващо се от физическата плътност на планетата, ще бъде свързано с контакти с други, по-напреднали цивилизации във вселената.

Лабораториите на бъдещето и съпротивата на миналото

Когато наблюдаваме биологичната еволюция на видовете, забелязваме, че тя се осъществява чрез съвкупност от промени или мутации, координирани във времето. Също така, анализирайки еволюцията и историята на човечеството, ние си даваме сметка, че скоковете в нея се извършват само чрез намесата на вдъхновени хора или на индивиди, променили същностната си идентичност, които дават нова информация в полза на всички хора по света. Много често тези откриватели, изобретатели и новатори поемат риска да извършат сами първата крачка в някакво ново направление. Добре известно е, че първата крачка представлява 50% от работата за разработка на един проект. Утвърждаването на едно новаторско течение означава винаги неотменно да се поеме и рискът да се наруши спокойствието на всички онези, които са изградили живота си като в някоя крепост, където техните закостенели лични убеждения са страж за защитена собствените им навици.

Всеки новатор във всички случаи става обект на неразбиране, тъй като онова, което е оригинално в него, първоначално бива възприемано и преценявано въз основа на критерии, които самият той е надскочил с цената на много усилия. Нека само прочетем биографиите на някои откриватели, за да видим как те, в течение на цялата човешка история, са били отхвърляни от обществото и дори преследвани. Историята на човешкото творчество и на прогреса е постоянно поставяне под въпрос на установените вече догми, както и продължително изучаване - от всички поколения - на трудове, произведения и открития, които отначало са изглеждали странни, абсурдни, трудни за възприемане, дори неразбираеми за мнозинството. Социолозите, проучващи и анализиращи социалните преобразования в човешкото общество, стигат до същите изводи: новаторските идеи най-напред идват в някои напредничави умове, КОИТО СЕ ОБЕДНЯВАТ В ГРУПИ, като по този начин въвеждат и внедряват в социалното тяло нови начини на мислене и нови ценности.

Традицията учи: „Растете и множете”. Фазата на растене е издигане и съгласуване с висшето съзнание. Когато вече имаме доказателство, че тази висша връзка е достатъчно точна, можем да „умножаваме”, да разпространяваме резултатите от своите изследвания. За жалост, в наше време, когато науката става вече достъпна и популярна, разпространението на информация чрез медиите много по-често се превръща в стремеж за доходи, отколкото да бъде израз на еволюцията. Популяризирането създава приятното и повърхностно впечатление, че запознава хората с проблема, и това поражда до известна степен интелектуално опиянение, но именно то крие фатална клопка за съзнанието - капана на опростяването и смаляването. За да се разбере процесът на трансизмерния контакт, е необходима продължителна вътрешна еволюция, личностна трансформация, станала въз основа на опитност, размисъл и непрекъснато натрупване на опит.

Досега Пътешествениците в безвремието са посветили малко време и средства, за да оповестят пред обществеността резултатите от един път, извървян с огромна упоритост и невероятно постоянство от екип, който е концентрирал почти всичките си усилия върху този проблем. Оригиналните сведения и изведените закономерности от всички експерименти изискваха хиляди часове изследвания, контакти, синтез, обмяна и инициативи. През целия този период експериментаторите останаха мълчаливи и бе невъзможно да се избегне други хора да не говорят вместо тях, препредавайки тяхната работа спекулативно и с коментари от всякакъв характер - от най-добрите до най-лошите – и давайки понякога някаква съвсем кратка преценка за операциите или действията между измеренията. Докато, всъщност, това нещо изисква да сте го преживели вътрешно, и то в продължение на много време, за да можете да разберете истинския му смисъл и да говорите правилно и коректно него. Свидетелите на Съществото и на Ангелите си наложиха доста продължителен период на мълчание, преди да посегнат към перото.

Страниците, които следват, са плод на една почти двадесет и пет годишна работа, осъществена чрез сливането на традиционните езотерични науки, на експериментално приложните и на хуманитарните науки. Изучаването на традиционните езотерични науки води до разбирането на универсалната хармония и на отношенията, които човек поддържа с невидимия свят. Експерименталните науки позволяват по-добре да се разбере функционирането на материята и на живота. Хуманитарните науки дават да се изгради картография на степените на съзнание и да се изучава и анализира социокултурната среда. Всеки един от тези научни подходи има свое специфично поле на приложение, но и всеки от тях препраща към другите, тъй като и трите са елементи, подлежащи на обединяване - на базата на едно глобално съзнание, което може да направи синтеза между тях. Обемът на една книга ни позволява да се докоснем до един такъв кръстопът само обзорно. Написването на такова съчинение предполага два риска : по-малкия - да не бъдем разбрани; и по-големия - да създадем впечатлението, че всичко може да се разбере чрез опростенчески прочит без преживяна индивидуална опитност.

Тази книга е резултат от колективната дейност на един екип, както е колективен и самият подход в неговата работа. По такъв начин и в много други области на научните изследвания се създават групи или екипи, включващи представители на най-различни науки. Прогресът в познанието принадлежи все повече на колективната работа поради това, че сам индивидът не може да синтезира цялата информация, необходима за разработването дори на един проблем в дадена област. Това, което важи за физическите науки, е валидно и за метафизичните, където взаимният обмен на опит, на информация и на гледни точки създава истинска динамика, а именно това засилва и задълбочава индивидуалния контакт на всяко човешко същество с неговото вътрешно знание.

Преди да станат достояние и наследие на човечеството, всички открития са плод на ентусиазма на шепа изследователи. Картите, които те съставят в процеса на работата си, могат да насочват и други хора, които вървят след тях, като им помагат да избягват задънените улици и въртенето в кръг. Но картата не е самата територия... И затова всеки самостоятелно е длъжен да предприеме своето пътуване към Посвещенията, тъй като единствено чрез Посвещение човек може да се приближи до вътрешния си глас, който говори в него с езика на другите измерения.

Тази книга се състои от три части:

Първата част, тематична, описва контактите, преживени от членовете на изследователската група. Тези много особени срещи с други измерения, видими и невидими, са станали на различни нива: физическо, космично, времево и извън времето.

Втората част, хронологична, разказва за различните етапи от приключението на съзнанието, осъществено от Пътешествениците в безвремието. Те разказват за различните си „срещи” и опитности, понякога необичайни, като споделят с читателя своите радости и трудности по пътя.

Третата част, аналитична, предлага нов поглед върху планетарната промяна, преживявана от човечеството сега, в зората на третото хилядолетие. Изправен пред лицето на една наука, която се развива по инерция, човекът, ако иска да оцелее, е длъжен да преоткрие наново своята космична роля чрез постепенното пробуждане на всички свои способности. Някои групи от променящи се хора откриват множество пътища към това и е възможно утре те да станат ориентири, начин на действие и на живот в едно галактическо общество, изградено върху спазването на вселенските закони. Истински лаборатории на бъдещето, те поддържат - като светлина в нощта на времето - връзката с другите измерения, която извежда към зората на Безвремието.

Първа част

КОНТАКТИ

Четирите нива на контакт

„Божиите колесници са безброй - хиляди хиляди”

Псалом 67:18

Не минава и седмица, без книги и медии да засегнат теми като астрално пътуване, състояние на клинична смърт (кома), ангели, НЛО, свръхсетивно възприемане, езотерични науки, контактьорство и др. Ако всички тези разкази за тайнствата в човешката природа имат успех и „привличат аудитория”, то е, защото разглеждат една страна от нас самите, от която нашето възпитание и образование съвсем са ни откъснали. Те говорят за неща и прояви, които са израз на истинската многоизмерна природа на човешкото същество. Широкото разгласяване на всички тези информации прави все по-трудно да се отрича и пренебрегва тази друга реалност - тайния декор, пред който се разиграва най-същественото и най-истинското в нашия живот. Но тези теми често биват разглеждани само по външен и зрелищен начин и информациите засягат предимно сензацията в ущърб на смисъла, който всеки от нас може да извлече за собствените си опитности. Ето защо е необходимо да разгледаме всички тия явления в една взаимосвързана съвкупност, която ще ни позволи да започнем да разбираме по-добре и себе си, и вселената.

Какво е Контактът? - Това е връзка, която едно човешко същество може да установи с друг свят, видим или невидим. Това свързване може да се осъществи с някоя материална, пространствена, времева и дори извънвремева реалност, различна от реалността, която възприемаме чрез сетивата си и разбираме с разума си. Контактьорът е лице, което е ПРЕЖИВЯЛО този тип свързване или което е могло да се включи частично или изцяло в някое друго измерение на енергия или съзнание.

Всеки човек може да има контакти, в зависимост от вибрационното си ниво. Колкото по-извисено е това ниво, толкова по-високи са и равнищата съзнание, с които той общува. Контактьорите са свръзките или релетата между измеренията в материята, в пространството, във времето и в безвремието. Те действат като катализатори за определени лъчи на енергията-съзнание и играят роля за канализиране и регулиране на енергията между различните равнища на реалността. Така те стават свидетели на странни явления, които могат да бъдат разбрани само чрез вътрешния взор, имащ усет за тайните връзки и взаимоотношения между различните измерения. Тъй като феноменът НЛО не влиза в рамките на никоя от познатите ни категории явления, ние не можем да го „хванем”, за да го анализираме чрез класическите изследователски методи... Единственото, което можем да направим в случая, е само да очакваме да разберем какво отражение върху отделни хора има неговото появяване.5

Достоверните разкази, които ще прочетете по-нататък, ще ви запознаят с многобройните контакти на нашия изследователски екип. Работехме заедно, с постоянно прецизиране на оптималните условия, за да разгърнем общуването между измеренията, и имахме възможност да експериментираме различни типове контакти. Изправен пред многобройното разнообразие от тези експерименти, Йо Апел-Гери създаде една класификация на контактите, в зависимост от измеренията, с които те са свързани: материя, пространство, време или безвремие.