Книга 23
26.ІІІ.131(1995)
26.ІІІ.131(1995)
Бургас - Изгрев
СВОИ И ЧУЖДИ
7,17.-8,17ч.(л. време)
- Може ли да се отговори на проблема на Росица?
- Росица после. Сега оправям пътя на Молúнн, Прамайка на Ориáн - сляп истукан, идол от базалт, на когото се кланяха племената на Комáо. Тя сега е тук, осияна от Мен. Няма да разправям за сина - той се бе пожертвал да се сгъсти в камък, та да може да помага на народа си. Сега е свободен и си прави каквото иска, но скоро ще трябва да дойде на Земята. Пращам ти вест чрез него за това, че иска пак да си има майка. Това е архангел от предишните, но се надява да стане архидей, ако слезе на планетата ви.
Животът е прекрасен - пред теб е необят от щастие! Приеми първия си импулс, моли се горещо, да не отблъснеш сина си и Моето благословение! Ако сравниш живота си досега с това, което ти се дава днес, то е пропаст, с въздишки на пътници по зъберите, разкъсвани от орли. А сега меден път те очаква! Прочее, който разпознава, няма повече да се пита накъде е изходът от пламтящата скръб и уроците на прокълнати същества. Живецът ти предстои да се подаде над повърхността. Олиото ти е пълна чаша догоре. Фитилът ти се подава! Тия дни Огнивото е над теб! То обаче ще пламне, само ако подадеш фитил точно към него, а не пак към себе си.
Страшни времена очакват ония, които се подпалват от себе си! Ти ще родиш още две деца, ако същината ти се простре, но пред нозете на Оня, Който не Престава да Говори Никога. Да си прострян пред Него, когато е в теб самия - това е пигмейското отношение към Същината на Живота: и то е добро, но е само началото. Да се покориш с възхищение, пламък и пълно смирение пред Великия в сърцето на онзи, който е различен от теб - това е вече прохождането; а да се простреш пред Него на плочите, напълно разсъблечен от самоупование, самовяра и своеглавие - и да благововееш какво ще ти каже чрез някой от по-смирените от тебе - това е шанс пред всички останали шансове! Това не значи, че трябва да замлъкне твоят вътрешен глас, но значи първи стъпки на младенеца в еволюцията: да се настрои за втори глас, за втора, трета или последна цигулка. Преднината на хориста в Божествения хор пред солиста в духовния е неоспорима. Смиреният образува блага аура, спъва се по-малко, настройва кармичните си кредитори и врагове да не го тормозят повече - и всяка сутрин се разписва в присъствената книга в Института на Господа на Земята, че не е закъснял да Го познае, не се е успал за Работа.
Ако харесваш самодейците повече от Дéйците, ти ще отсъстваш постоянно от Работа, а си назначен отдавна в Института на Господа. Ти няма да бъдеш уволнен никога, понеже си кадър на Господа - имаш големи заслуги в миналото пред Него и Той те назначи в Личната Си Гвардия, а сега - в Кралския Си Небесен Институт.
Там също признават самодейците и ги поощряват, но не ги назначават на редовна работа. Сега всички много съжаляват, като колеги с опит, че ти си правиш самодейност със самодейци; не идваш на Работа, а си назначена. Ние знаем, че самодейността е голяма съблазън, но не те осъждаме. Поради това сме измолили Най-Главния да не те уволнява, да не ти орязва "премиалните", а да те пусне в неплатен отпуск със срок. Срокът обаче изтече и сега можеш да останеш без работа. Остане ли без работа един такъв кадър на Владиката, то децата му са пред голяма опасност, а ездачите на ада пак си точат зъбите за врата му. Повтарям на теб, както съм казвал и друг път: в този свят непременно трябва да бъдете яздени. Трябва - само че имате право сами да си избирате ездача. Самодейците по правило си избират черен ездач и затова имат черни кахъри. И с бял ездач се случват кахъри, но са редки и бели.
Сега, мúслите си: "Аз не пускам ездач на гърба си!"...
- Правилно, това е Божествен порив, но то не зависи от теб. И белите ездачи не искат да се качват на диви коне, но Главният ги моли за това, тъй като инак им си качват адски или чуждестранни каубои със склонност да ръгат. Ние обикновено не обяздваме волни жребци и кобилки, тъй като свободата е свещен закон. Но когато те са в табун и някой водач от самодейната вселена ги е повел към пропаст, се налага Нашите да препускат сред прахта и тътена, за да възседнат някой вихрогон с монада и да му извият главата обратно, пред ръба на пропастта.
Можете да си представите колко са силни Нашите, щом удържат своите си на самия ръб, когато отвсякъде прииждат самоубийци и искат да ви блъснат заедно с цялото стадо в геенната огнена. Що за каубои са тия, които удържат назначените от Господа със сребърни юзди в последния миг преди рухването, възправяйки вихрогона на два крака, с гърди срещу бесния табун? При това, макар и с искра Божия, такъв Наш колега е подивял по някаква причина и иска да хвърли спасителя от гърба си, след като се е съпротивлявал и преди срещу него с копита, зъби и страх в очите. Често се налага да ви догонваме на гърба на някое "просто говедо", служещо обаче вярно на Господа. Има "прости говеда", които тичат наравно с конете и знаят, че служат на Господа - че Принцът върху тях си е послужил със слугата на Царството Божие, за да настигне някой елитен жребец от царската конюшня, който е избягал и подивял. Царските каубои са по своему горди и принципни и никога не се занимават с лов на диви коне. Те си седят в кристалната Конюшня на Небесния Цар и се занимават с по-еволюирали породи, които са дошли сами вътре, без никой да ги е принуждавал с камшик или шпори. Работата и без това е много - Принцове и Принцеси със светящи крила, със звезди на челото, постоянно прилитат от Космоса, пръхтят божествено и се целуват нежно със своите си, понеже веднага ги разпознават. Но и техните очи понякога са тъжни и цвилят със сълзи в гласа си, защото търсят помощ от Нашите каубои - някой техен в небето също е подивял и избягал.
Подивяването си прилича по целия Космос: подмами те някой черен мустанг, почне да ти пее за степ и простори; ти се поддадеш, понеже е още гнойна кръвта ти и има нужда от терзания. Никой не спира такъв да излезе свободно през кристалните порти на хергелето, понеже Любовта не държи никого завързан в яхъра. В Божествения яхър никога няма въжета и празни ясли. Полските, прости породи, може да си пощипват трева на свобода, но те са повечето с кървясали очи и се подчиняват на прости водачи. Там ще ти се качи онзи, който е най-силният, и то след реване, боричкане и късане на меса с други претенденти. Така е в ада: или те избират и не те питат, или сам си избираш някого, който не пита Господа. Ако не е зъл, той непременно е подигравчия - ще боде с думи и погледи. Той ти предлага табун или даже собствен табун, където е господар и на други, но тогава трябва да се подчиняваш на правилата му: да страниш от пегасите - от небесните крилати събратя - и да се подчиняваш на правилата на табуна; при това, ще раждаш жребчета и кобилки от него, а не от събратята си, и затова и с тях ще имаш проблеми.
Ето, за такива пускаме нашите най-опитни каубои да ви настигнат, когато се юрне за пореден път стадото ви към пропастта. Господ познава Своите Си и понякога решава, че те трябва да останат на Земята със сегашното си тяло - да не го сменят, понеже е още подходящо за Царската Гвардия. За това тяло сте яли твърде много звездно сено и ярма в яслите на Господаря; пасли сте твърде дълго по поляните на райските планети и звезди.
Господ не си го дава тъй лесно, тъй като то е Негово, не ваше, както си мислите. Дадé ви Господ тяло и лице по Свое подобие - а вие се юрнете да ги каращисвате с черни мустанги по черни ливади, само и само да ви похвали някой, да ви каже, че ви предпочита пред другите. Черните овчари и катъри, мулета, кранти, нямат Царски произход; и даже да си харесате боен кон, той пак ще ви излъже - ще ви използва, няма да ви пусне да си идете при своите си. Тогава на Нашите се отваря много работа: първо трябва да се промъкнат сред най-дивите, да се справят с кучетата им; с противниковия овчар, който навиква, стриже, дои и кòли; със самеца, който ви се качва, без да е питал Господа и - най-накрая - с вашия собствен подивял вкус, който ви кара да тичате заедно с черните. Ако успее да ви отвори второто зрение, за да видите, че в табуна се е промъкнал светящ кон с бял ездач, тогава работата му е наполовина свършена: той знае, че няма нужда от кандърми. Той знае, че вие ще разперите крилата си и ще се върнете след него в Царството Божие, където няма частни табуни, ливади и периметри. Ако обаче вие си навирите носа; или - обратно - наведете глава за отпор, значи черният ездач е още на гърба ви и Ние трябва да се сразим и с него, понеже остават още 100 метра до ръба на пропастта! Белият знае точната минута и секунда, точния милиметър, когато ще стигнеш до ръба на пропастта и е премерил силите си да те улови с ласо в последния миг, да те задържи и даже издърпа от пропастта с внезапно дръпване, така че черният ездач да полети, а ти да останеш невредима.
Господ си цени телата по планетите и рядко оставя да се потроши такава младост и красота, след като е заложил толкова много средства в нея. Но ако бубата вътре още сънува самодейност и черни ездачи, мустанги без монада, той си въздъхва и ви оставя на съдбата ви, докато ви омръзне да ви правят на бабички.
Сега и на теб казвам (посланието е до още 17 посветени жребци и кобили от Царската Гвардия, които са избягали подир фантазиите си): има такива звездни моменти, когато се вижда, че ръгането ви е втръснало и искате да се върнете. Тези мигове са много редки! Използвайте ги, тела Мои, макар и да сте Ме позабравили, за да не се стигне до поредното рухване на милиони, този път, в пропастта на Старата Вселена. Сламата в яхъра може да не е тъй ароматна като тревата на полето, пълна с билки, но полето на продавачите и съмняващите се днес е пълно със страшни отрови и се налага да прибера своите Си отново в Царската Конюшня, за да се хранят със звездно сено и слама. Те са по-бледи от туземната растителност, понеже са пренесени отдалече, в скъпоценни контейнери, но поне не са отровни и все пак миришат на звезди, окъпани от свежест и щастие в нашите ежедневни и еженощни пòлети.
Жау, Жаоáу, Жаоáу!
Да цвилим на свобода в Космоса със своите си е по-добре, отколкото да смъкнат кожата на жребчето ти сред чужди.
Оамéн! –
Да бъде това, което е добре да бъде, и да не бъде онова, което не е добре да бъде! Край - 9,01ч.