Книга 43

 

 

1534  15.07.2014 Спра ли да пиша - почват изцеленията, явленията, реализациите 17:56 до Р.В.:  Писмото ти е тъй трогателно, че предизвиква сълзи! Изпаднах в дълбок размисъл и противоречие имам ли право да искам отговор от Най-Горе - или да ти отговарям по интуиция и от моя опит, защото се случи нещо извънредно. Това, че стана точно когато вече потече информация за теб или мое съчинение, ми се иска да е чиста случайност - можеше и да е по друго време. Все пак, категорично ми повториха две неща, които знам отдавна и не ги изпълнявам, но този път с предупреждение за недобри последствия. Забранено ни е да искаме нови отговори, освен ако Той не проговори сам. Тъкмо тръгнах към компютъра в неизпълнение на настояването, за да ти напиша каквото ми беше дошло – крайно вълнуващо и интересно, - когато ме извикаха да свалим една пералня, която ми подаряват. Нямаше втори човек, аз забравих за хернията си - и май се изсипах окончателно. Може втора операция да е неизбежна. Каза се: "Това е само предупреждение!". Преди няколко години ми бе казано да престана да организирам хора и да престана да пиша. Първото изпълних успешно, обаче второто ми е непосилно. Всеки ден „бълвам” нови текстове и водя обширна кореспонденция. Хем знам защо се иска да спра писането - от опит. Спра ли - почват изцеленията, явленията, реализациите. А наскоро дойде и трето строго предупреждение: "Вече ще има тежки последствия, ако продължавате да общувате от дистанция". Това не важи само за мене, но и за други хора, не знам кои. Словото не е спряло, идва точно и спасително в някои случаи, но вече само при лични разговори. А като млъкна съвсем, проблемът на даден човек се решава мигновено, дори и да има по-големи желания. Мога да разкажа за доста случаи, но не мога да си озаптя писателската Ниагара от минали животи. Това ми е белязано и в хороскопа.

Изтриха ми мигновено каквото бе дошло за тебе, не знам защо – а всъщност знам.... То бе в три части, едно послание на Голям и Любящ Баща до душата ти, което по-чти ме разплака - толкова много те обича! Втората част бе анализ на малшансовете и страданията в живота ти. Третата бе разковниче: "Упражнения на доброто сърце". Почти нищо не запомних, освен това, че Бог те моли да се вживееш в ролята на Христос и Неговите деца, които са за-щитниците, адвокатите на Битието. Тогава намислих да премахна от писмата ти всички елементи на негативизъм, песимизъм, осъждане, огорчение, самоокайване и пр. и да на-правим с теб един "ролеви автотренинг". Да излезеш от кан-тората на Прокурора или на Съдията и да застажуваш в кантората на Защитника. Твоят ум е достатъчно висок, за да се вживее в тази роля успешно - да намери поне по 100 оправдания за всяко нещо, което те е огорчавало в живота (оправдаване на хората и откриване целесъобразността на събитията, аранжирани от Съдбата) - т.е., сърдечна и умствена доброта, диалектика. На базата на Христовото изречение "оценката е отрицателна, следователно не е вярна" - дори и когато всички улики са логически и фактически верни. На базата на едно твърдение на Учителя, че ученикът е единственият който не се и огорчава даже, освен всичко останало, типично за обикновените хора. Нещо твърде високо и нереално за нас, но се казва, че дори и положителното обяснение да не е обективно вярно в момента, с него ние сеем сугестивни семена за разцъфването им в бъдещето, спираме мърсенето на атмосферата с осъждания и вайкания. Чух в съня си и една твоя виртуална пледоария в защита на сериен убиец на бременни жени, когато Бог те помоли да станеш помощник-адвокат на Христос в едно дело, в което трябваше да си асистент на Прокурора.

            Мислех въобще да не ти пиша, както съм спирал понякога да пиша за известно време на всички други, но в момента реализирам неизпълнение на четвърто изискване - да не се обяснявам... На въпроса ми "Ама какво ще си помисли тя точно в такъв важен момент, когато е написала първото си писмо до Бога, а не получи отговор или обяснение дори и от мен?", бе казано: "На човек, който би се разочаровал или или би се разтревожил, Бог не отговаря. Аз обичам детето си (тук каза едно твое духовно име) и искам най-доброто за него, но ти можеш да попречиш, ако започнете пак виртуална... (тук каза една дума, която не ми се побира в устата). Смисълът беше, че днес най-голямото постижение на Опонента е електронната пародия на общуване на стотици милиони хора от дистанция, което Елма нарече с тая некрасива дума, макар и в научния й вид (става дума за... самозадоволяване и взаимно такова...)

     Сега част от благословението за теб и за мене отпада поради неизпълнение на изисквания второ, трето и четвърто (да не пиша, да не общувам от дистанция и да не давам обяснения). Ако сега замълча, да знаеш, че е за добро. Пък и обективно тегля последствия, може да се наложи хирургическа операция[1].



[1] Наложиха се абсолютно неизбежно две операции...


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.