16.03.2016 г. 10,52 ч.

 

АБСОЛЮТНИЯТ ШПЕРЦ – СВРЪХЛЮБОВ! И да загине Лаокоон със синовете си, и да не загине, важното е, че е защитил една от ВАС – свещените Майки, които ни раждате на тази земя. Обезпечили са един малък рай на земята поне за една от вас и детето ви – ВИЕ СТЕ ЛИЧНИТЕ ВЪПЛЪЩЕНИЯ НА БОГА В ТОЗИ СВЯТ! Важното е, че всеки Лаокоон е провидец – предупреждава ни да не пускаме троянски коне в живота си. Това казва и Онзи, Който дойдè в България да повдигне духа ни:

„Сегашният свят се нуждае от герои и героини ДНЕС - той не разчита на минали и бъдещи герои. Както авторът на един роман създава един герой и една героиня, около които се развиват всички действия, така и в живота има два героя – мъжът и жената. А също и във всеки човек има два героя – умът и сърцето. ГЕРОИТЕ правят романа интересен; ТЕ осмислят живота, дават подтик на човека към красивото, великото. Героят и героинята са тясно свързани. Унищожите ли единия, другият също изчезва. Затова казваме, че ум без сърце и сърце без ум нищо не постигат. Духът е авторът, който си избира своите герои – ума и сърцето. В ума, като герой, той внася ЕДНИ качества – сила, смелост, решителност. А в героинята – сърцето - внася пластичност, издръжливост, търпение. Той поставя героя при условия да побеждава, а героинята – при условия да страда и да понася. Какъв трябва да бъде умът – вашият герой? – Силен, смел, решителен! Разколебае ли се в себе си, той престава да бъде герой. Търси ли лесния път, той се превръща в една морска звезда, в една морска гъба. Какво трябва да бъде сърцето – вашата героиня? – Пластична, издръжлива, търпелива. Ученикът трябва да носи качествата на героя и на героинята, т.е. на ума и на сърцето. Ако търси в Школата лесния път, от него нищо няма да излезе. Ако избягва мъчните задачи или дава други да му ги разрешават, от него нищо не може да се очаква. Като работи съзнателно и разумно върху себе си, човек придобива качествата на ученика. Никой не се ражда готов. Какъв герой е този, който се колебае и отстъпва от своето призвание? Какво го очаква? – Веднъж завинаги той е загубил благоволението на героинята. Каква героиня е тази, която е отстъпила от своя принцип, от своето призвание? - И тя е изгубила благоволението на героя. /…/ Волята е детето на ума и на сърцето на героя и на героинята. Каквито са майката и бащата, такова ще бъде и детето. Като знаете това, възпитавайте ума и сърцето си да родят разумно и добро дете. Казано е в Писанието: „От плода им ще ги познаете“. От проявената воля на човека ще познаете какъв е умът му; от разумната воля ще познаете човешкото сърце. Това се постига с постоянство, труд и работа.”( 9 март 1922, Важни правила)

„По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, само герои ходят. /…/ Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз, чрез Твоя Дух, всичко мога“. Така е: когато Бог всичко може, и Духът, който изтича от Него, всичко може, и аз, чрез Духа, който ме ръководи, всичко мога! Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога или Неговия Дух, ти си на крив път. /…/ Затова, пред каквото и положение да се намериш, ще кажеш: „Господи, ти всичко можеш! И Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога!“ Ще ме запитате: "Кога да произнасяме тази формула?" – Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите. Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа; когато изгуби смисъла на живота; когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш. Ако се качваш нагоре, на небето ще отидеш. Турците имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора, и като погледнеш – скрила се в плевника... По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ - С бягане въпросите не се разрешават. Де ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам. Оставете бягането, но кажете в себе си: „Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи“. И тъй, при всички трудни условия на живота си употребявайте тази формула.” (6 януари 1928, Пътят на героите)

„За мъртвите ли хора има драма - или тя е за живите? - За живите, разбира се! За мъртвите никаква драма няма. За ЖИВИТЕ е драмата! Драма значи, че героят се поставил на изпитание - ТРЯБВА да издържи, ГЕРОЙ да бъде. Добре да издържи изпита - да покаже, че е герой, не трябва да бъде слаб. /…/ Кое е най-същественото в живота? Най-съществено е Любовта. Щом придобиеш Любовта, всички възможности ще дойдат. Щом изгубиш любовта, изгубват се възможностите. Първото нещо - човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат сами по себе си. Като изгуби най-ценното, другите неща не идат при него. Съвременният свят е изгубил, отделил се е от най-ценното, търси живота дето го няма. Тъй, както хората живеят, изгубили са ценното, не служат на Любовта, служат на посторонни работи оттам, отдето всичките страдания и противоречия идат. Сега, ако липсва слънцето, какво ще бъде, какво ще стане? - Ще дойде тъмнота и такъв студ, никой не може да издържи. Когато слънцето иде, условията се подобряват. Закон е: Когато Любовта дойде в човешката душа, тя подобрява нещата.” (27 август 1944, Ценното)

„Силен е само човекът на Любовта, човекът на Истината! Силният стои над всички условия. Аз не наричам „силен човек” онзи, който убива другите. Силен човек е онзи, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо, той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права. И когато силният човек - човекът-герой - бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения. „Ето човекът!“ - Ето Исус! На първообразния език, на който това име е изречено, то означава: „Човекът, който иде на Земята - брат на страдащите”. Ето защо, в широк смисъл на думата „Исус“ е всеки, който страда, и като герой носи своите страдания. „Исус“ е всяка страдаща човешка душа, която изработва своето спасение /и спасението на другите/.” (Учителят говори, Човек)

„Син человечески не дойде да Му послужат, а да послужи“. И при най-големите страдания, Той извърши една ценна работа. ТОВА е Любов! Ако и ние не сме готови да бъдем такива герои, какви хора сме? Любовта не е страхлива. Петър Му казва: „Учителю, да избягаме някъде!“. Той му казва: „Ти не знаеш какво говориш. Чашата на Любовта, която Отец Ми я даде, да я не пия ли?“ Казва: „Ако е възможно, да ме отмине тази чаша; ако не – готов съм!“ Ние, съвременните християни, още не сме станали такива герои. /…/ Според мене, герой е онзи, който никога не се чупи. Според мене, герой е онзи, който никога не се помрачава. Според мене, герой е онзи, който никога не се обезсърчава. Според мене, герой е онзи, който никога не се спъва. Според мене, герой е онзи, който вярва на гърба си. Според мене герой е онзи, който никога не спи /духовно/. /…/ Вървете по пътя на Любовта, която прави хората герои!” (20.XII.1942 , Търсете Царството Божие!)

„Наистина, има опасни места в новия път, но човек трябва да бъде безстрашен - той трябва да бъде герой. Като дойдат до тези места, и най-големите герои се разколебават. ВЯРА е нужна на човека! Не е лесно да минете пропастта по една тънка, огъваема дъска. Като стъпите с единия си крак, дъската веднага се огъва и всеки момент може да се счупи и вие да паднете в пропастта. Как ще минете по тази дъска? Никой не може да накара болния сам да мине по дъската. Трябва да дойдат двама силни, здрави юнаци, да го вдигнат на ръце и така да го пренесат от единия бряг на другия. Вяра и безстрашие се иска от човека, за да премине пропастта!” (4 май 1928, Двете посоки)

„Страхът е най-опасната болест на човека. Той е уловка, слабост за човешкия характер. Най-голямата част от престъпленията се дължи на страха. Който иска да бъде герой, трябва да изпъди страха от сърцето си. Неговото сърце трябва да бъде пълно с Любов. – С каква любов? – Жива, съзнателна любов, а не с любов от картошки или просо, както наричат обикновената човешка любов. /…/ ИДЕ Любовта в света! Голямо течение иде! Който не е герой, да не ходи по бреговете, защото водата ще го отнесе. Казано е в Писанието: „Гняв Божи иде!“ – За кого? – За тия, които нямат Любов. Това учение е за днес, за днешната култура. Страданията на сегашните хора са по-тежки от тия във времето на Христа. Разрешаването на всички трудни въпроси е в Любовта. Тя ще дойде в реална, жива форма, и ще помете всичко старо. Сега говоря на ваш език: който е готов, ще възкръсне; който не е готов, ще стане на вода, ще умре. Обаче, за оня, който познава Любовта, смъртта не го хваща.” (1 май 1921, Възкресение на Любовта)

„По десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по левия път и да се качва по десния път. Колкото по-много герои има един народ, за да се самопожертват, толкова по-много блага ще има тоя народ. Не можем да насърчаваме себе си със страхливост, а само с геройство! Жените трябва да изсмучат тая обществена зараза, която прояжда всичко. Някои дори се бият. - Бъдете герои, защото Небето не се дава на страхливците. Паметници за добри мисли и чувства се дават само на героите.” (13 юни 1920, Десен и ляв път)

„Онзи, който иска да бъде брат, сестра и майка на Христа, той трябва да бъде първостепенен герой в света! Първостепенен герой не само в обикновения смисъл, но да бъде герой и по ум, и по душа, и по дух. Той трябва да има едно сърце, чисто като кристал; в ума му да има светлина като на слънцето; да има една възвишена и благородна, широка душа като цялата вселена; един крепък Дух като Бога! /…/ Значи, за да дойде този принцип, всяко престъпление трябва да се помете - ни помен не трябва да остане в света от престъпленията! Всички престъпления трябва съвършено да се изметат от нашия свят, и когато вие очистите вашия свят от всички престъпни работи, лоши мисли и желания и проектирате тази Божествена Любов през вашата душа и дух, ще станете сестри и братя и майка. Тогава елате при мен и аз сам ще отворя вратата на Храма и ще ви въведа вътре. ЯСНО ви говоря! ГЕРОИ се иска да бъдете в Новото Учение; герои, а не страхливци! Нови неща ви трябват! /…/ Онези, които са готови, понеже има обявена от Небето мобилизация - има вече манифест издаден, - всички, които искат, могат да се запишат. Тук няма картечници, а се искат само доброволци - герои, които доброволно да сторят това. Които искат, нека се запишат!” (19 октомври 1921, Братя и сестри на Христа)

 

 

17.03.2016 г. 00,28 ч.

 

ВСЕКИ ЧОВЕК, ВСЕКИ НАРОД Е ИЗБРАН! Някой говори против един или друг човек, против един или друг народ, но българската поговорка му казва: „Колкото си прав, толкоз да си здрав!”. Учителят възлага на учениците Си да предадат Словото Божие на българския народ, той да го предаде на славяните, а те - на целия свят. Обяснява, че днес Словото на Бога може да бъде изнесено най-точно на български и на английски език. Пояснява, че ако би говорил на Запада, беседите Му щели да бъдат поне три пъти по-кратки, но на българите трябва да се говори много, за да се пробие дебелия им череп - най-дебелия горе на темето. Обаче пък българин, който приеме и разбере Словото, щял да го приложи по-упорито и съвършено от всички други народи. Не разрешава да се превежда в тогавашния исторически момент Словото Му от Специалния клас - други, освен българи, нямало да го разберат. Твърди, че ако Словото Божие днес не стигне първо до българите, евреите, руснаците и немците, ние няма да изпълним своето предназначение, но ако не стигне до германците, доникъде няма да стигне. В евреина с душа разпознаването на Господа е абсолютно, предаността му – трогателна, трепетна и безгранична. Наистина, има общочовешки мисии на отделните народи през вековете. За Русия Учителят казва, че тя първа ще прегърне българското Слово, както е ставало през вековете, затова тя ще стане родина на Шестата Раса на земята, а Америка ще роди Седмата. И въпреки това, той настоява, че расата и националността отвън не са определящи, че истинските етноси са в духовния свят. Съвършеният човек съдържа качествата на всички земни и космически народи. Над 5 хиляди метра надморска височина човек забравя националността си. А в Царството Божие въобще няма нации и народи. Ето няколко пасажа от беседите на тези теми:

„Евреите са избран народ, англичаните са избран народ, германците са избран народ. Българите, и те са избран народ! Русите, и те са избран народ. Радвам се, че всичките са избрани народи. ВСИЧКИ да бъдат избрани – ТОВА е, което иска Господ.” ( 31 август 1941, „Предназначението на човека”)

„Сплотеността, която имат славяните произтича, както и у евреите, от развитото религиозно чувство.” (7 март 1934, „Даване – вземане. Скъпоценният камък”?

„Запитали един евреин какво място ще заемат в света, за какво се приготовляват. След като мислил дълго време, най-после евреинът отговорил на зададения въпрос: „Ние се приготовляваме един ден да запушим раната, която преди две хиляди години отворихме на гърдите на Христос.“ Значи евреите се приготовляват да запушат раната на Христос, ами вие за какво се приготовлявате? Нека българите сами си отговорят на този въпрос, също и англичаните, и германците, и русите, и французите и т.н. Нека всеки народ си отговори сам на този въпрос. Аз пък казвам: Всеки народ е призван в света за една велика мисия. Не само всеки народ, но всеки човек, бил той мъж, жена, дете, е призван в света да извърши една велика работа, не както вие си я представяте, но една Божествена работа. В това седи достойнството на човека. Благото не цялото човечество зависи от един човек и благото на един човек, зависи от цялото човечество. Такъв е Божественият закон.” ( 7 май 1939, „Божественото право”)

„Един еврейски проповедник, като чел няколко мои беседи, казал, че намерил само две думи, които разбрал. Че повече не трябва да разбере. Кои са двете думи, които е разбрал? Значи моята беседа засегнала и неговия ум и неговото сърце – две думи разбрал той. И аз ТОВА искам! Аз не искам повече. Като почнат да работят умът и сърцето, това е вече достатъчно.” (3 септември 1939, „Слугиня на Божествената Любов”) „Когато Полша още водеше преговори с англичаните и с русите, русите предлагаха на Полша руските войници да минат през Полша. А пък Полша каза: „Руски войник не може да мине през Полша!”. А сега какво е? - Ако руски войник не може, германски войник може… Аз вземам сега нещата и ги изяснявам принципиално. Ако ти не допуснеш войника на доброто да мине през твоята държава, войникът на злото ще дойде. ПРЕДМЕТНО учение е това! Щом дойде Русия, пусни войниците да минат през държавата ти. Нищо повече. Щом войниците на любовта дойдат, пусни ги. Защото, ако не пуснеш войниците на любовта да минат през твоята държава, непременно тези на омразата ще дойдат. (3 септември 1939, „Слугиня на Божествената Любов”)

„В Русия не послушаха Толстой, не послушаха Йоан Кронщадски - и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега ГОСПОД говори. Болшевиките – това са божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение - „Не противи се злому“. Нали Христос е казал: „Любете враговете си“? Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост, молете се за тях! Да бъдем последователни в своите убеждения! Питам сега, на земята православната църква ли ще проповядваме - или Църквата Божия?…” (26 август 1922, „Новият и старият живот”)

"Вие трябва да постъпите, както Иван Кронщадски е постъпил. Той е бил един от героите. Вика го епископа в Петербург, казва: "Слушам, че ти си учил учение, несъгласно с православната църква. Аз ти забранявам да проповядваш такива работи!" А той му казва: "Много добре, щом така желаете, ще се постарая да изпълня волята ви". Но щом излиза Иван Кронщадски, епископът се простира болен : ден, два, три - не може да стане цяла седмица... Вика го и му казва: "Моля ти се, направих една погрешка, че ти забраних да проповядваш, помоли се на Бога да дойде здравето ми. Помолва се онзи - и епископът оздравява. Казва му: "Ти проповядвай както знаеш..." - Герой е Кронщадски! Казвам: Ще пренесете и вие имате епископи. Кой от вас няма епископ? Аз ги зная вашите епископи с епатрахили така. И млади и стари, и братя и сестри, всеки си има не само по един епископ, владика и в буквалния, и в преносен смисъл. Но Иван Кронщадски не дойде да служи на един епископ, под неговото ведомство спада, не е бил по-умен от него, нито по-силен, но имал власт дадена." (15.I.1932, „Свобода”)

„При един от руските свещеници, Иван Кронщадски, идва един беден човек да му иска пари. Казва му: „Аз нямам пари, ще се помоля на Господа, каквото Господ ми даде, на твое разположение е“. Умира един от великите руски князе, викат Иван Кронщадски да го опее. След като го опял, дават му в един затворен плик една сума за възнаграждение. Той отива при бедния човек и без да отваря плика, дава му затворения плик. Казва: „Това Господ го даде“. Понеже князът заминал на другия свят, неговите близки служили в плика една голяма сума. Бедният, като отворил плика, уплашил се, намира 8 хиляди рубли. Помислил, че свещеникът сбъркал и отива и му казва: „Аз имам нужда само от сто рубли, тук са 8 хиляди, много са“. – „Не, не, това всичкото е за тебе, това го дадоха, не е за мене.“ Господ когато дава, щедро дава.” (10 март 1940, „Трите обещания”)

„В Русия един император поискал да му донесат главата на Йоана Кръстителя (В някои беседи става дума за главата на Йоан Кронщадски). И му донесли от 40 манастира по една глава, всичко 40 глави, когато св. Йоан е само с една глава. Тогава той казал на председателя на Синода: „Не заблуждавайте света!“ (10 октомври 1920, „Когато посрещате”)

„От окултно гледище, земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнитен пояс. Земята в центъра си е най-плътна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат земята. ТАМ е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу - да види. Малцина могат да слязат. Другите остават по нея отгоре. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе до центъра. /…/ Земята под Тихия океан е скрита. Хората не я знаят. Тя ще излезе със своята девственост над водата. Сега имаме 5 континента - ще излезе и шестият над водата и ще е по-голям от сегашните. От сегашните пък някои ще потънат. Промени ще станат - духовни, умствени и физически на земята. Русия има бъдеще заради Северния полюс. Той е светата земя, където никой досега не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на небето – на Слънцето, на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот! Става сега преустройство на всичката материя на земята. От Слънцето има грамадни магнетически течения, които вдигат континента и го зонират. Тази земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори в Русия, в Америка, където на 4–5000 километра човешки крак не е стъпвал. Сега иде изпитание и за бялата раса. Нейният континент е Европа. Бялата раса е раса на интелекта. - И тя ще потъне. Това е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов, грамаден континент от Великия океан, а сегашният ще бъде един остров - Европа. Ще остане един голям остров на белите. Част от Азия, Франция, Белгия, Париж потъват вече. Човешкият дух трябва да се пригоди към новите условия на живота. Магнитната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора – повърхността ѝ. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа – континентът на бялата раса. (29 декември 1920, „Няма любов като Божията Любов”)

„Не искам да говоря преди 2000 години, във времето на Христа, какво е било. В света християнството е преживяло два Божествени деня. Трябва да преживее 7 деня – една седмица. Християнството има най-малко запас от 7000 години. Вие ще минете вашия златен век, ще минете вашия сребърен век, ще минете вашия меден век. Сега Русия е в своя железен век. България ако се въздига, то е по причина, че е в златния век. Следователно кредитират я във всичко. Един ден, когато влезе в своя железен век, да има кой да ѝ помага. Русия е в железния си век, затова са тия нещастия. Ще минем през епохата на Истината, ще минем през епохата на Любовта и през епохата на Мъдростта. Ще минем през епохата на живота, през епохата на знанието и през епохата на свободата. (15.XI.1942, „Животът е по-драгоценен”)

„Ако еврейският народ в културно отношение внесе една реформирана религия в древността, то латинската раса внесе култура за организирането на народите и гражданството, а пък англосаксонската раса внесе правовите отношения между народите и до известна степен спомогна за разпространението на християнството или тъй нареченото евангелизиране. Тя обаче ограничи туй евангелизиране със своите правови разбирания, т.е. че религията трябва да се меси във всичко, но не и в политическия живот. Сега идат на реда си славяните, чието предназначение е да внесат един нов елемент за по-широко разбиране на туй общочовешко обединение – възвишеното, благородното в света. И те трябва да направят този малък опит в себе си, защото те са народи с голямо индивидуализиране, широки амбиции, силно развит патриотизъм, силни волеви чувства, а сравнително слабо развит ум. Най-хубавото у славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. Следователно, тия сили, заложени в славяните, за да се развият, изисква се една мощна и духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване на народите, т.е. всеки народ да вземе толкова, колкото му е необходимо за неговото развитие, без ущърб на своя брат или съсед! Така също и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действа не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбието. Така стара Русия, след като много време заплашваше Англия в политическо отношение, какво спечели? Спечели Японската война, Общоевропейската война и всички настоящи противоречия. Какво добро ѝ донесе Японската война? – Правилното и тактично отстъпление на Куропаткина. Какво ѝ донесе Всеобщата война? – Вземането на Цариград на книга. А знаете ли това на какво прилича? Когато ние се намираме при някой богат човек и той си мери житото, а ние броим крините му и си въобразяваме колко крини ще ни даде в заем, и си ги запишем тия крини на кредита си: „Цариград е наш“. Тоя Цариград е една ябълка на раздора, която създаде най-голямата язва на славянска Русия: тя притежаваше най-обширната част на Земята, която някога е била давана на един народ, от когато помни историята. Наместо да използва това несметно богатство, тя се занимаваше с въпроса за Цариград и проливите, с оглед на своето бъдеще надмощие в света, да стане една от най-силните държави. Тя се занимаваше, значи, с трудната задача на онзи митически разказ за милийския цар Левпул, който накарал своите учени хора да пробият най-тънката цев и да изчислят за колко време ще може да се прекара през тази цев всичката вода на Земята. Тия странични въпроси отслабиха Русия морално и нова Русия показва сега пътя, по който трябва да вървят, именно, пътя на самопожертването – който има много, трябва да раздава, а не да се стреми да заграбва. Във всички славянски млади държави: Чехословашко, Полша, Югославия, България, проникват неизбежно старите схващания и методи. На славяните ние препоръчваме следните четири неща: Великият закон на битието е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път, трябва да има светлина в ума си; всеки народ, за да може да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен живот в душата си; той трябва да има чисто и непокварено сърце – трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота – и на края – Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили, умствени, духовни и физически, към една велика цел – Божественото в света. Само чрез тия четири лъча ще изгрее новият живот и ще се появи новата култура, която ще даде нова насока на славяните и на всички други народи – към великата цел на обединението им. (1919-1925, Том ”В царството на Живата Природа” – „Към великата цел. Причините на международния антагонизъм. Условията за обединението на славяните и на всички други народи, които търсят своето благо. Предназначението на славяните като носители на новото човечество”)

„В Русия отива една бедна жена при един светия и му казва: „Аз съм голяма грешница!“ Той си помислил и си рекъл: „Кой знае какво е направила, дали е убила някого…“ – „Не, по-голям грях е!“ – „Да не си откраднала?“ – „Не, не, по-голям е.“ – „Е-е, кажи какво си направила?“ – „Като кърмех моето дете, падна една капка от млякото ми на ръката ми и аз го облизах.“ (26 февруари 1922, „Царството Божие”)

„Ще бъдем ли свидетели на това време? Ще го дочакаме ли?“ – Не чакайте това време! Гледайте да не изпаднете в грешката, която е направила жената на Толстой. Преди десетки години Толстой предсказа какво ще стане с Русия. Той казваше на жена си: „Хайде да раздадем богатството си и да се уединим някъде, да заживеем чист, тих живот, да изпълняваме Божията воля“. Тя казваше: „Ти раздай своето богатство, но аз не искам!“. Обаче след 30 години предсказанието на Толстой се сбъдна.” (10 април 1921, „Любовта, носителка на живота”)

„Всеки народ си има своите добродетели. Англичаните – тяхното име започва с буквата А. Франция се пише с буквата Ф, Германия – с Г, България – с Б, Русия – с Р. Всяка буква си има свои характерни черти. Това, че Англия започва с гласна буква, показва, че англичаните са практични, опитни хора. Техният път е отворен навсякъде, защото започват с гласна буква А. Дойдете ли до Франция, Германия, до Русия, до България, всички започват със съгласни букви, което показва, че техният път е затворен. Дойдете ли до Япония, и те започват с гласна буква, както Англия. Японците и англичаните са еднакво амбициозни. Японците считат себе си за богоизбран народ. Англичаните се отличават със своята честност, германците - със своето трудолюбие, французите - със своята външна деликатност и учтивост. Ако искаш да станеш честен, иди в Англия. Ако искаш да станеш трудолюбив, иди в Германия. Ако искаш да станеш с добра и деликатна външна обхода и да си учтив, иди във Франция. Та Бог е създал всички народи като огнище или като средища за възпитание на хората. Хората едни-други се възпитават. Народите са възпитателни божествени институти. Всеки народ в света носи в себе си една велика добродетел. И като дохождат народите в съприкосновение помежду си, те взаимно си влияят и възпитават. Казах вкратце по нещо за някои народи, а за останалите вие сами ще си мислите. Англичанинът е честен. Каквото изработят, те го поставят на изпит. За тази цел има комисия, която преглежда всички стоки, които се изработват в Англия, те го преглеждат. Което издържи на изпита, изнася се навън. Което не издържи, оставя се за Англия, там да се употребява. Те никога не пущат навън неизпитана стока, за да не се компрометира английската честност. Това е една традиция в тях.” (3 октомври, 1937, „Бал маске”)

„Ще вярваш, че Бог е жив във всички живи същества и от всички и навсякъде може да ти се помогне. Някой път може да дойде един ангел да ти помогне, но засега има много ангели на земята въплътени, които всякога могат да ти се притекат на помощ. Достатъчно е да отправите мисълта си към тия ангели и те веднага ще дойдат да ви помогнат. И в София има доста въплътени ангели. Не само в България, но и в Англия, и в Америка, и във Франция, и в Русия, навсякъде има такива ангели. Благодарение на тия ангели – служители на Бога, хората могат да понесат тия изпитания, през които минават. Сега целият свят минава през едно голямо изпитание и тия ангели идат да помагат. Земята претърпява едно голямо преустройство.” (23 януари, 1938, „Няма нищо ново под слънцето”)

„/Някой казва за някого/: „Аз го обичам!“. Че смисълът на живота е в обичта! Ти обичаш – живееш; не обичаш – умираш. Друг казва: „Аз не искам да обичам“. - Ще умреш! „Искам да обичам“. - Ще живееш! Тогава какво искаш повече? Щом искаш повече, то е от Лукаваго. Щом обичаш, равноценното на обичта го имаш. Всяко „повече” е от Лукаваго. Казвате /за някого/: „Аз го обичам“. - Че ти, щом го обичаш, вършиш волята Божия! Щом не го обичаш, ти не вършиш волята Божия. Радвай се, че вършиш волята Божия, на НЕГО служиш. Ти се радвай, че вършиш волята Божия, обичай го, нищо повече! Защо го обичаш? - Да вършиш волята Божия, ТО е правото разбиране. Вие разбирате това, което не е. Не само вие, но навсякъде, където и да идете днес в света – и в Америка, и в Англия, – навсякъде хората търсят да ги обичат.” ( 27.XII.1935,”Съзнателно говорене”)

„Сега аз нямам нищо против верующите, но казвам, че църквата, според сегашните схващания, според сегашното състояние, в което се намира, не може да направи нищо. Какво може да направи църквата в тези времена? Ами вижте, Америка, в която има толкова просветени, повече от 150,000 проповедници, повече от 40–50,000 души учени, свършили богословие, остана ли поне един от тях в църквата? Не, те дигнаха червеното знаме и сега учат един велик закон в света, че и на победените, и на победителите Бог еднакво налага своя закон. Сега, ако ние кажем на съвременните хора, че сме в края на века, че в света идва една велика промяна, ще кажат: „Туй е заплашване“. Ако на японците преди 6 месеца им бяха казали, че ще дойде едно голямо земетресение, в което Япония ще остане като второстепенна държава, щяха да се присмеят, но сега това е факт. Един американец е предсказал няколко земетресения и каквото е предсказал, всичко се е сбъднало. Не ви казвам аз, той казва: „В Европа идва едно земетресение, което ще започне от север, ще разтърси цяла Европа така, че ще помни туй земетресение с хиляди години“. Той обяснява и причините на туй земетресение. В Стария завет се казва: „Гледайте да не станат вашите дела и мисли толкова лоши, че Земята да не може да ви търпи вече“. (2 декември 1923, „Който люби”)

„Като идете в Америка и ви кажат: „Какво мислите за Америка?“, аз вече зная какво означава това. Тия хора искат всеки един човек да мисли добре за тях. Какво мислиш за Америка? /…/ Казвам тогава: „Отлична страна е тази Америка! Много културен народ. Имат обхода. Те казват: „Прав си“. Вие казвате: „Какво мислиш за мене?“ - „Отлично мнение имам за тебе!” - Така трябва. На един човек не да не му говоря /грубата/ истина. Всеки човек като го срещнете, научете се да намерите хубавата страна в неговия живот.” (8 декември 1937, „Недоизказаното”)

„Всеки човек е храм Божи. Всеки дом е църква. Всяко общество е църква. Всяка политическа партия е църква. Навсякъде в живота срещаме само църкви. Но всички тези църкви се ритат: и проповедници, и свещеници се ритат. Всички ние страдаме само от църкви. В Америка има толкова хиляди църкви. И ако отида в Америка, ще ме питат, към коя църква принадлежа. Ако не принадлежа към някоя от техните църкви, ще ме считат неверен. Да кажем, че има всичко 500 милиона християни и всеки християнин представлява от себе си една църква. Кажете ми, как тези хора ще примирят своите различни схващания? Или, ако тези хора имат един милион църкви, изчислете колко години ще ви трябват, докато преминете през всички? Ако стоите във всяка църква по един час, колко години ви трябват, докато посетите всички тези църкви? Това е материалната страна на въпроса. Някой казва: „Ти православен ли си?“ Казвам: В Библията нищо не пише за православието. - „Ти евангелист ли си?“ - И за евангелизма нищо не пише. Когато Господ направи света, православни нямаше, евангелисти нямаше, пък и евреи нямаше, и българи нямаше. После, като прати Господ хората в света, тръгнаха различни армии с разни имена: българи, германци и пр. Няма нищо от това! И всяка майка ще сложи име на детето си, но това име е благословено, само когато детето е разумно. Когато детето е глупаво, и Ангел да му сложат име, пак не струва. И Благо да му е името, детето пак не е благо. И Божидар да е името му, ако е глупаво, пак не е Божи дар, а Божия скръб…” (29 август 1926, „Ще се изкоренят”)

„Има два порядъка в света: човешки и божествен. Те се преплитат взаимно, вследствие на което и хората се объркват, не знаят кое е от човешки и кое – от Божествен порядък. Женитбата, за пример, е акт на човешкия порядък. Недоволството на мъжа от жената, на жената от мъжа, на децата от родителите и на родителите от децата говори, именно, за човешкия порядък, който произлиза от неорганизирания свят. В Божествения порядък никакво недоволство не съществува. Докато са в човешкия порядък, хората искат да бъдат близо един до друг, особено ако се обичат, да не посегне някой на тях. Щом влязат в Божествения порядък, разстоянията между тях се увеличават. Ако жената е на Земята, мъжът е на Луната; или ако мъжът е на Земята, жената на Луната. При такова разстояние има ли възможност да се карат и сърдят помежду си? Ако това разстояние ви се вижда извънредно голямо, можем да вземем друго положение: мъжът да е в Америка, а жената в България. Те си пишат нежни, любовни писма, не се сърдят. Щом разстоянията се съкратят, те стават недоволни един от друг. Много естествено, нямат простор, нямат достатъчно въздух да дишат свободно.  /В ДРУГИ БЕСЕДИ УЧИТЕЛЯТ КАЗВА, ЧЕ И ПРИ ТЕЗИ ДИСТАНЦИИ ТРЯБВА ДА ИМА ПЕРИОДИЧНО ПРИБЛИЖАВАНЕ НА МЪЖА И ЖЕНАТА И ОБЩ ЖИВОТ В ЕДИН ДОМ ПО НЯКОЛКО ДНИ В МЕСЕЦА./ Мнозина са идвали при мене да ме питат да се женят ли. Като ги разглеждам, казвам, че научно не им е определено да се женят. Те се сърдят, недоволни са защо съдбата им е отредила такъв живот. Щом искат да знаят причината за това, казвам, че другарят или другарката им е на небето, не е слязъл още на земята. Ако много настояват, могат да се оженят, но за чужда половина, а не за своята. После да не търсят вината за лошия живот вън от себе си. Щом си се свързал с чужда половина, ще носиш последствията на грешката си. – „Искам да имам деца.“ – И това може да стане. Много сирачета има в света. Вземете си едно–две сирачета и ги отгледайте като свои.  Много астролози има днес – и в Германия, и в Англия, и в Америка, - но те правят една грешка – прехранват се с астрологията. В това отношение те приличат на врачки, които се прехранват с гадания.” (14 септември 1941, „Двама или трима”)

/И ВСЕ ПАК, ЧОВЕКЪТ Е ПО-ВАЖЕН ОТ КОЙТО И ДА Е НАРОД, ОТ КОЯТО И ДА Е ДЪРЖАВА/ „Човек, като влезе в една държава, трябва да се подчини на законите, които съществуват. Този порядък трябва да го спазвате навсякъде. Трябва да зачитате и характера на всеки един човек – и човек е една доста голяма държава. Една държава, която има триста милиарда жители, малка държава ли е? България е държава от шест милиона, Русия има сто и осемдесет милиона, а човекът има триста милиарда жители вътре в себе си. Русия е нищо пред един човек! На земята няма такава голяма държава като човека.” (17 май 1940, „Разумни отношения”)

Из „Призвание към народа ми"

 

Български синове на семейството славянско, послушайте думите на Небето: Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му, за ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан като Мелхиседек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива за Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо. Днес адската злоба се отстранява, ходът в работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всичките сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение - и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че БОГ е говорил. Пазете думите Ми! В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви - той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски - да сте ми свидетели, че съм ви говорил.” (1898, „Възвание към българския народ”)

 

 

17.03.2016 г. 17,14 ч.

 

НАЙ-НЕЖНОТО, НАЙ-ВИСШЕТО, НАЙ-ТРЕПЕТНОТО ЧУВСТВО!

ЛЮБОВ КЪМ БОГА 1936.04.19н снт ВВН АСК99:510-511 "Защо трябва да обичаш Бога? – За да се освободиш от всички нещастия в този свят. Ти не можеш да премахнеш греха, не можеш да се освободиш от болезнените състояния, които мъчат човешката душа, ако не обикнеш Бога. Ти трябва да обикнеш Бога, за да се освободиш от злото в света. Любовта освобождава хората от злото. Любовта е извор, тя не е егоистична. Когато обичаме Бога, ние стигаме до най-голямата висота на живота. Онзи, който обича Бога, се познава по това, че той придобива вътрешен мир, вътрешна сила, вътрешна светлина в ума си. При това човек става прозорлив. Като обикнеш Бога, сърцето ти започва да трепти. Тогава човек забогатява вътрешно и той престава да се нуждае от много работи на земята."

 

 

17.03.2016 г. 17,29 ч.

 

ТЯЛОТО – ХРАМЪТ НА БОГА НА ЗЕМЯТА 1936.04.19н снт ВВН АСК99:513 "Няма защо човек да се срамува от едно божествено положение. Няма защо човек да се срамува от едно тяло, което Бог е направил. Когато срещнеш една жена, в това тяло ти ще видиш Божественото, което Бог е вложил. Когато срещнеш един мъж - и в него трябва да видиш Божественото, което Бог е вложил. Било в мъжа или в жената, вие трябва да виждате благородното, възвишеното, което всъщност ви привлича."

 

 


17.03.2016 г. 18,05 ч.

 

„БЛАГОРОДЕН, БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ 1936.04.19н снт ВВН АСК99:513-514 "Това значи да разчиташ на един човек, който през целия си живот да не те излъже нито веднъж. Той не трябва да ти каже нито веднъж една невярна дума. ТОВА разбираме ние под „благороден, божествен живот”! Ние имаме доверие само в ония хора, за които положително знаем, че никога няма да ни излъжат. Към тях ние имаме особено уважение. ТАКЪВ е законът. Само така ще се упражни и техният ум, и тяхното сърце. Умовете и сърцата на тия хора са така насочени, че те всякога желаят нашето добро. Следователно, ние не можем да не обичаме онзи човек, който ни желае доброто. Този човек е готов да работи навсякъде, дето му се дадат добри условия. Той е готов навсякъде да каже по една сладка дума и да направи по една добра постъпка. Вие не можете да не обичате такъв човек."

 

 

17.03.2016 г. 18,43 ч.

 

ВЯРА В БОГА, ИСТИНСКА 1936.04.19н снт ВВН АСК99:513-514 "Ако отречеш в ума си, че Бог съществува, ти ще полудееш, умствено ще заболееш - нищо повече. Полудяванията на съвременните хора се дължат на онази безверническа тенденция, че Бог не съществува. Понякога полудяват не само тия, които не вярват, но и тия, които вярват. Много от тия, които уж се стремят към изпълнение на волята Божия, били те религиозни или светски, са безверници. Всички хора вярват, но в какви идеали? - Не, ти трябва да имаш една дълбока вътрешна опитност!"

 

 

17.03.2016 г. 21,27 ч.

 

АНТИТЕЗИ, ТЕЗИ И СИНТЕЗИ ЗА БОГАТСТВОТО

ПАРИ 1936.04.19н снт ВВН АСК99:515 "Вие не поставяйте парите като условие за живот. Те са само средства в живота, но те не могат да поддържат самия живот. Вие трябва да знаете, че като спечелите, тогава именно вие сте кандидати за смъртта. Като осиромашеете, вие сте кандидати за живота."

БЕДНОСТ И БОЛЕСТИ 1 1936.04.19н снт ВВН АСК99:515 "Сиромасите живеят повече, отколкото живеят богатите. Деца, които са боледували, живеят повече от деца, които са били здрави. Това се вижда от ред статистически данни. Хора, които са минали през големи изпитания, имат по-дълъг живот от тези, които не са минавали през големи изпитания. Като знаете това, вие не трябва да се обезсърчавате. Всичко е предвидено според законите на икономията в природата. /.../ Изпитанията не са нищо друго, освен бурите в природата, които идат да подобрят кръвообращението, теченията във вашия живот. Ако тези бури не дойдат, вие рискувате да изсъхнете. Само че тези бури не трябва да бъдат толкова силни, че да изгубите и тялото си. Те само трябва да подобряват положението ви, но не и да го влошават. Следователно, страданията в живота не са нищо друго, освен една икономика на природата за подобрение на вашия живот."

"Трябва да бъдете богати! Щом здравето дойде в моя организъм, богатството е един резултат - богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. ТАКА са свързани." (28 април 1937, "Умни, здрави и богати"

"Първо - да бъдеш НАЙ-ДОБЪР, второ - да бъдеш НАЙ-УМЕН, трето - да бъдеш НАЙ-СИЛЕН и да бъдеш НАЙ-БОГАТ! Д.У.С.Б. - това е най-добрата пермутация! И това можете да си го турите като една формула. Вие можете да кажете: "Не ми трябва богатство". Не е така! Богатството е потребно. Един богат е потребен. Без богатство не може! Та самото ни тяло е едно богатство, ръцете на човека са едно богатство! Неговите уши при сегашното състояние са едно богатство; неговите очи, неговите пръсти, всичко у човека е едно богатство! Богатството е потребно; но това богатство, за да може да се запази, то си има известна норма, път, по който трябва да мине. Добрият човек е образ и подобие на Бога. Трябва да се измените вие! От злото към доброто! От безверието към вярата! От слабостта - към силата; от сиромашията - към богатството! (9.I.1931, "Д.У.С.Б.! Добър, умен, силен, богат")

"Богат човек е само онзи, който има богата душа, богат ум, богато сърце и силна воля.Само човек, който служи на Бога, е в пълния смисъл на думата богат. ("Учителят говори" - "Човек")

 

"Има богати, които могат да влязат в Царството Божие. Такъв пример имаме със Закхея. Когато Христос влезе в дома му, той веднага раздаде половината от богатството си на сиромасите. Като дойде новото учение в дома ви, вие трябва да сте готови да раздадете половината от богатството си на сиромасите." (29 август 1940, "Вслушване")

 

 

18.03.2016 г. 07,52 ч.

 

ВОЛЯТА БОЖИЯ – АБСОЛЮТНА СВОБОДА ДА Я ИЗПЪЛНЯВАМЕ! 1936.04.19н снт ВВН АСК99:516 "Някой е женен, иска да направи едно добро, но се страхува от жена си да не го напусне. – Ти НАПРАВЍ доброто, не се спирай какво мисли жена ти! Ако се сърди, нека се сърди колкото иска. Сега аз не говоря и против мъжете, но казвам, че мъжът също няма право да препятства на жена си да направи някакво добро. Когато човек върши волята Божия, никой няма право да му препятства! Когато мъжът или жената има връзка с Бога, никой няма право да му пречи. Той трябва свободно да изпълнява волята Божия. Жената няма право да пречи на ума, на сърцето и на волята на мъжа си. Тя няма право да изопачава неговия ум, неговото сърце или неговата воля. Ако се опита да ги изопачи, тя сега ще се натъкне на големи страдания. Също така и мъжът няма право да изопачава ума, сърцето и волята на жена си."

 

18.03.2016 г. 08,19 ч.

 

ВРЪЗКАТА С БОГА 1936.04.19н снт ВВН АСК99:516 "Някои ме питат имат ли връзка с Бога. - Човек ИМА връзка с Бога! Той трябва така да очисти своя ум, така да пречисти своите мисли, че в главата му да не останат никакви облаци, никакви затъмнения. Човек има връзка и със сърцето си, затова трябва да пречисти сърцето си, да пречисти своите чувства, да не остане в тях никаква тъмнина, никакви облаци. Човек има връзка и с волята си, която също така трябва да пречисти. Всякакви облаци трябва да се махнат от човека! Във всяко отношение човек трябва да следи дали има достатъчно проветряване в своите мисли, чувства и постъпки. Следователно, когато искате да знаете дали имате връзка с Бога, вие трябва да гледате да нямате никакви облаци във вашето небе."

 

 

18.03.2016 г. 09,28 ч.

 

КОГАТО ЖИВОТЪТ ВИ СЕ ОБЕЗСМИСЛИ 1936.04.19н снт ВВН АСК99:518 "Когато животът ви се обезсмисли, намерете един човек, който страда повече от вас, и го посетете. Като ходиш три години наред при страдащите, ти ще дойдеш до едно правилно заключение в живота и ще разбереш, че ДРУГОЯЧЕ трябва да се живее. Само по този начин ще разбереш, че има нещо дълбоко в живота. Само така ще разберете каква роля играе Любовта в света. Има една любов, която никога не се мени. Има една любов у нас, която не се мени, докато дойдете до устоите или до положението на нормалната любов, която ще внесе друга светлина. Тази любов ще ви свърже с всички хора, които ще ви станат близки. При обикновената любов, като видите един човек, вижда ви се странен, не можете да влезете в положението му, не виждате нищо хубаво в него. Плашите се от него. А във великата, в неизменната Любов, като видите един човек, вие веднага се зарадвате и влизате в положението му. И този човек е разположен към вас и казва: „Аз съм готов да направя всичко за вас!” Тази любов отваря сърцата и умовете на хората, за да могат едни-други да си помагат или за да бъдат проводници на великите Божии блага, които циркулират из целия свят. Сега ви пожелавам и вие да бъдете проводници на Божественото - и да ви благослови Бог."

 

 

18.03.2016 г. 14,55 ч.

 

СТРАДАНИЕ 1 И УДОВОЛСТВИЕ 2 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:521 "Човек, който е в покой, той е мъртъв. По-добре е страданието, отколкото удоволствието. В страданието ще научиш нещо, а в удоволствието ще похарчиш нещо - по-добре е печалбата, отколкото загубата."

 

УЧИТЕЛЯТ КАЗВА И ПОЛОЖИТЕЛНИ НЕЩА ДА УДОВОЛСТВИЕТО, но зависи какво означава божествено удоволствие. С какво то се различава от духовното, човешкото, животинското и адското удоволствие. Някои думи от Словото в никой случай не трябва да се изхвърлят в бездната на "левия път" - такава грешка правят много проповедници. "Удоволствие" значи "волята на уда" - "желанието на органа, на частта". То не съвпада с блаженството и има своето свещено място в живота. Даже животинското удоволствие в природата и в човека е извор на здраве и живот - който го пренебрегва, също скоро става мъртъв. Адските удоволствия са само тези, които са изобретили тъмните сили - желанията на адската плът, идващи от изродените мастни клетки, от месоядството, саждите, токсините, вирусите, бактериите, гъбичките и червеите в пропадналия човек.

 

18.03.2016 г. 18,49 ч.

 

ЗЕМЕДЕЛЕЦ, ГРАДИНАР И УЧЕНИК – ИСТИНСКО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:523 "Когато Господ иска да те научи да говориш хубаво, ще те направи земледелец. Когато иска да те научи да разбираш, да чувстваш живота правилно, ще те направи градинар. Когато иска да те научи да мислиш правилно, ще те прати на училище да учиш."

 

 

 18.03.2016 г.  19,35 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ – КАКВИ УЧЕНИЦИ ИСКА 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:523 "Аз искам такива ученици, които нито имат да дават, нито имат да взимат - да са съвършено свободни."

КОМЕНТАР: Това не важи само в конкретния финансов или материален смисъл, но и като изплатена карма. Това значи никакви „шайби” да не хващат ученика, който иска да лети „като торпила” към целта на съвършенството. Не че Учителят няма и ученици с родови и светски желания, обвързаности, но те са от по-долните класове – най-много до Общия. От Младежкия, Специалния клас нагоре ученикът се отличава с тотална преданост към Учителя, Братството и Школата. Затова, извън професионалните си задължения времето му е отдадено изцяло на Бога, на душите, които са също свободни като него. Такъв ученик няма няма задължения или влечение към обикновени хора и занимания извън 144-те дисциплини на Школата. Ние познавахме такива хора: те бяха верни на Учителя. Затова те съзнателно избраха да живеят сами или с птици от Ятото, а не от света.

 

 

19.03.2016 г. 02,07 ч.

 

СВЕТИЙСТВО И АНГЕЛИ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:524 „Светийството е трудна работа. И ангелите, които са живели милиони години преди хората, едва са дошли до първата степен на светийството.” - ОТНОВО ИЗУМЯВАЩО и може би единствено в духовната история на човечеството твърдение, че ангелите са едва на първата степен на светийството! - А МОЖЕ ЛИ ДА КАЖЕ НЯКОЙ къде е този стенопис на св. Иван Рилски и кой го е зографисал днес с образа на Мировия Учител? - Няма ли този образописец да възлезе направо в рая? - ЕДИН МИРОВ УЧИТЕЛ до 1944 г. казва, че през цялата вечност не е извършил нито едно добро, не е проявил нито един акт на любовта. Ако не продължим да четем нататък, косите ни ще настръхнат! Но Той продължава: "Защо? - Защото не съм аз, но Бог!” И ето, преди 1000 години един най-велик и най-смирен светец, пак в България, който също е влизал в Агарта през Влахина планина, Витоша и Рила, е казал същото! Той още тогава ни напомня думите на Бога, че двама или трима заедно или общият братски живот в Божието име са неизмеримо по-угодни Богу от самопребиваващия в нечестива самотия или живеещите в глутници и стада без Божествен Пастир: ИЗ ЗАВЕЩАНИЕТО НА СВ. ИВАН РИЛСКИ (876-946г.): "Aз, смиреният и грешен Иван, който не съм извършил никакво добро на земята, когато дойдох в тази Рилска пустиня не намерих човек в нея, а само диви зверове и непроходими дебри. И поселих се в нея самин със зверовете, без да имам нито храна, нито покрив, но небето ми беше покрив, земята – постеля, и тревите – храна. Но благият Бог, заради обич към Когото презрях всичко и претърпях глад и жажда, мраз и слънчев пек и телесна голота, съвсем не ме изостави, но, като милосърден и чедолюбив баща, обилно задоволи всичките ми нужди. И що да въздам на Господа за всичко, що ми даде? Много са Неговите благодеяния към мене, понеже от Своята света висота Той погледна милосърдно на моето смирение и ми оказа помощ да претърпя всичко – не аз, а Христовата сила, която е в мене, – защото от Него е всяко добро дарование, и всеки съвършен дар отгоре идва. И като ви виждам днес, събрани в Господа тук, гдето, както казах, досега човек не е обитавал, но само диви зверове; а, освен това, като предвиждам, че наскоро ще настъпи краят на тукашния ми живот, поради това намислих да ви оставя преди моето отхождане от тукашния ми живот настоящето мое отческо завещание, както и бащите по плът оставят на своите чада земно наследие от сребро и злато и друго имущество, та като поменувате вашия отец по Светия Дух, да не забравите и Неговото завещание. Зная аз, възлюбени в Господа чедца, зная добре, че вие, като новоначални, още не сте утвърдени в иноческия живот. Но не бойте се, защото Божията сила в немощ се показва съвършена. Тъкмо поради това и намислих да ви напиша това мое грубо и неуко завещание, та, като го имате винаги в паметта си, да се укрепвате телесно и душевно в Господа и да напредвате чрез добродетелите в страх Божий. Защото вярвам в моя Бог, Комуто служа от моята младост и усърдно Му се покорих, – че след моето заминаване тази пустиня, която досега беше страшна и необитаема, ще бъде населена от множество пустинни жители и за нея ще се изпълни писаното: "чадата на запустялата са много повече, отколкото на тази, която има мъж". Поради това, моля ви, чедца мои, които в Господа съм събрал, моля ви, моя утробо, не пренебрегвайте наставлението на вашия отец, и заедно с апостола казвам: „Пак съм в мъки, докато се изобрази Христос във вас“. Моля ви и ви заклевам със страшното Божие име да не нарушите или изоставите нищо от него след моята смърт, но всичко, което написах, както е написано, да изпълнявате напълно, както сте и обещали пред Бога.  И преди всичко ви завещавам да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие, както я приехме от светите отци, без да се отдавате на чужди и различни учения. Стойте добре и дръжте преданията, които сте чули и видели от мене. Не се отклонявайте нито надясно, нито наляво, но ходете по царския път. Пазете се грижливо от светски увлечения и винаги помнете заради що сте излезли от света и заради що презряхте света и светските неща. А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини, според апостола, който го нарича "второ идолослужение". Защото за инока богатството не е среброто и златото, но съвършената бедност, отречението от своята воля и възвишеното смирение. Не ви казвам това като мои заповеди, но ви припомням Христовите заповеди. Защото Той казва на Своите свети ученици, а чрез тях и на всички, които са се отрекли от света: „Не притежавайте злато, нито сребро, нито торба, нито медни пари в пояса си" - и прочие. Защото златото и среброто са големи врагове на инока и подобно на змия ухапват оногова, който ги има. Ако, прочее, имаме безсъмнена надежда в Бога, Той не ще ни остави лишени от нищо, защото сам Той казва: „Ако жена би забравила своите чада, то Аз не ще ви забравя“. И другаде: „Търсете първом царството Божие и Неговата правда - и всичко това ще ви се придаде“. Защото в началото, когато дойдох в тази пустиня, лукавият враг опита да изкуси чрез сребролюбието и мене – понеже благочестивият цар ми изпрати множество злато. Когато се отказах да го видя заради Господа, аз разбрах, че това е било коварство на дявола. Не го приех, но го върнах на оногова, който го изпрати, понеже така помислих в себе си: ако бях желал да имам злато и сребро и подобни тям неща, то защо дойдох в тази страшна и непроходима пустиня, гдето не намерих човек, но диви зверове? – И така се избавих от козните на лукавия изкусител, който се старае да ни спъва в онези неща, от които самоволно се отрекохме. Поради това и вие не търсете нищо от тези неща. Защото вашият Небесен Отец преди вашата молитва знае от що се нуждаете. Нито пък търсете да бъдете познати и обичани от земните царе и князе, нито се надявайте на тях, като оставяте Небесния Цар, Комуто се записахте да бъдете воини и да воювате не по плът и кръв, но против миродържителя на тъмата на този свят. Но и пророк Иеремия ни заплашва, като казва така: „Проклет да е човекът, който се надява на човека“ и останалото. Като изброява злините, той добавя, че е благословен човекът, който се надява на Господа. Не казвайте "Що ще ядем?", или "Що ще пием?", или "В що ще се облечем?" - защото езичниците търсят всичко това. Погледнете птиците небесни как ни сеят, нито жънат, нито събират в житници - и вашият Небесен Отец ги храни. Не сте ли вие по-горни от птиците? Щом като веднъж сте излезли от света, не се възвръщайте назад нито с тялото си, нито с ума, защото никой, според казаното, като положи ръка на ралото и поглежда назад, не ще бъде насочен към небесното царство. Но и апостолът, прочее, учи да забравяме онова, що е отзад, а да се стремим към това, що е напред. Що означава, чедца мои, това: да забравяме нещата, които са зад нас? - Нищо друго, освен да предаваме всячески на глъбините на забвението всичко това, което – излизайки заради Бога от света – сме изоставили и презрели, а да се стремим към лежащия пред нас подвиг, към който бидохме призовани от нашия подвигоположник – преблагия наш Бог Господа Исуса Христа, Който ни е удостоил да понесем Неговия благ ярем, защото Неговото иго е благо и Неговото бреме - леко. И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено, като дихаете еднакво, отправяйки поглед само към вечното въздаяние, което Бог е приготвил за онези, които Го възлюбиха. Общежителното пребивание в много неща е по-полезно за монасите, отколкото уединеното, защото уединеното не подхожда на мнозината, но на твърде малобройни и съвършени във всички иночески добродетели. Общият пък живот изобщо е полезен на всички, както и отческите книги достатъчно ни казват това и ни учат. Духоговорещият пророк Давид го възхвалява, като казва: „Ето, колко е добро или колко е красиво е да живеят братята заедно“. Към това припява и един духодвижен църковен песнописец така: „Защото в това Господ обеща вечен живот“. Но и сам благият наш Владика Господ Исус Христос не казва ли със Своите пречисти устни: „Гдето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз всред тях“? А нашите богоносни отци казват за самопребивателния живот: „Горко на самичкия, защото, ако падне, няма кой да го вдигне. Поради това, чедца, щом като Светият Дух чрез устата на пророка похвалява общия живот, не го пренебрегвайте и вие, но, напротив, утвърдете го и бъдете като единно тяло в Господа, което има различни членове, като едни образуват, прочее, главата, която притежава повелителството, а други - нозете, които работят и носят; други пък – другите части на тялото. Та да се състави от всички единно духовно в Господа тяло, водимо и управляемо от една разумна и словесна душа – сиреч чрез духовно разсъждение – и да няма нищо разделено. И когато се устрои такова пребивание и живеене според Бога, тогава и Той сам ще бъде посред вас, като ви управлява невидимо. Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички“. Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже - сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и годни да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови. За тези подобава да се иска потвърждение повече от Бога, отколкото от своето си мнение. Яко ли пък - както казва великият наш отец и иночески наставник преподобният Ефрем Сирски - всички почнете да желаете началства и председателства и всички да бъдете игумени, и всички наставници, и тълкуватели, и учители, и поникнат всред вас съперничества, свади, разпри, ревност, клевети, високомерия, завист и други неподходни за монасите страсти, тогава знайте положително, че Христос не е между вас, защото Христос не е учител на раздор и несъгласие, но на мир и съединение. Защото Той се моли към Бога и Отца за Своите свети ученици да бъдат единни, сиреч единомислени - именно тези, и всички, които чрез тях вярват в Него, и говори така: „Отче свети, запази ги в Твоето име, да бъдат единни, както сме и Ние“. И другаде: „Моля се не само за тези, но и за онези, които вярват в Мене заради техните думи, да бъдат всички единни“. Така и вие бъдете единни, имайте мир помежду си, защото Той казва към Своите ученици: „Мир ви оставям, Моя мир ви давам“. А какъв е този Христов мир, чедца, – Той сам отново казва, като говори: „Не както дава светът ви давам Аз“. Но този Христов мир надминава всеки ум. Това е мирът, за който говори пророкът: „И неговият мир няма предел“. Но и апостолът ни учи, като казва: „Имайте мир и светост – със всичко друго, но без тези неща никой не ще види Бога“. Такъв мир, прочее, имайте и вие помежду си и с голямо единомислие и разсъждение устройвайте всичко според Бога, за да не разгневявате благия наш Владика Бог. Ако ли пък се намери някой измежду вас, който сее плевели, раздори и други съблазни, такъв веднага го отстранете отсред вашето събрание, за да не се обърне това на разяждаща живеница, според апостола, и да не се разпространи злото между добрите, и да не би някой корен на горчивина да прорасте нагоре, да направи пакост и чрез това да се осквернят мнозина. И злият вълк да не смути мирното Христово стадо, защото и такива ще се явят. За тях предсказва Христос, говорейки: „Защото е нужно да се яви съблазън - и горко на света от съблазънта!“. Поради това и вие, чедца, се пазете от тези неща и не ги допущайте да живеят между вас, но ги отклонявайте далече от себе си, както пастирът прогонва краставите овце от чистото стадо. Като живеете пък вкупом заради Господа и понасяте тежестите един другиму, не пренебрегвайте и онези, които живеят в уединение и се скитат в пустините, и в планините, и в пещерите, и в земните пропасти – за които не бе достоен целият свят, – но ги снабдявайте колкото може, за да ги имате като молители пред Бога, защото молитвата на праведника може много да постигне. Поучавайте се в Господния закон ден и нощ, прочитайте често отческите книги и се старайте да бъдете подражатели на светите наши отци Антония, Теодосия и другите, които просияха като светила в света със своите добри дела. Придържайте се крепко о църковното правило, като не изоставяте или презирате нищо от онова, що е установено от светите отци. Ръчната работа да не бъде пренебрегвана от вас, но, прочее, в ръцете ви да има работа, а молитвата: „Господи Исусе Христе, Сине Божий, помилвай мене грешния“ да бъде постоянно в устата ви, както и в ума ви – споменът за смъртта. Такова беше деянието на древните пустинни отци, и те не ядяха напразно своя хляб, и не само те самите се препитаваха от труда на своите ръце, но отдаваха и на нуждаещите се, и така не се излъгаха в своята надежда. Защото, казва апостолът, добре е сърцето да се утвърждава с благодат, а не чрез храни, от които не са получили полза онези, които са живели всред тях. А той казва: „да пребивава братолюбието, не забравяйте странолюбието, понеже през него някои, без да знаят, са угостили ангели“. Новопросветените люде от еднокръвния свой народ утвърждавайте във вярата и ги наставлявайте да изоставят непристойните езически обичаи и злите нрави, които дори и след приемането на светата вяра поддържат. Но те вършат това поради невежество и заради това се нуждаят от вразумение. Още много имах да ви говоря, възлюбени ми в Господа мои чедца, но не е възможно всичко да се напише. Предавам ви на Тогова, Който е извор на всяка премъдрост и разум и истински Утешител – на Светия и животворящ Дух, та Той сам да ви даде мъдрост, да ви вразуми, да ви просвети, да ви научи и настави на всяко добро дело. И сега ви оставям възлюбения наш брат Григория за наставник и началник вместо мене, за когото вие всички свидетелствувате, че е годен да ви управлява добре и според Бога, и единомислено го избирате за началник, ако и да не желае, но поради послушание и смирение се повинува на вашето искане. А след това – когото Бог ви покаже. Аз пък отсега желая да пребивавам в тишина и безмълвие, за да се покая за своите прегрешения и да изпрося милост от Бога. А вие винаги ме поменувайте във вашите молитви - мене, грешния ваш отец, - за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята и се боя от Страшния съд и мъките, които са приготвени за грешниците като мене. И Божията благодат да бъде със всички вас, като ви осенява и закриля от всички злини. Амин. Написа се в годината от създанието на света 6449 [= 941 от Р. Хр.], в 25-ия ден от месец март. Аз, смиреният и многогрешен Йоан, първи жител на Рилската пустиня, подписвам със своята ръка и потвърждавам гореписаното. Ив. Дуйчев, "Рилският светец и неговата обител". София, май 1947, с.138-149.

 

 

 

19.03.2016 г. 14,03 ч.

 

ТАЗИ ВЕЧЕР СМЕ НА КОНЦЕРТ, ПОСВЕТЕН НА УИЛЯМ ШЕКСПИР – на 23 април се навършват 400 години от заминаването му. Нито един от известните му портрети не е рисуван докато е бил жив, сигурно затова не ни харесват. В случая приемаме за автентична само смъртната му маска, където Шекспир е прекрасен. Учителят го споменава често, дава примери от драмите му и ги тълкува. Тук няма да се цитират и думите му за речника на Шекспир – най-богатия в световната литература, нито ще се спираме на сензациите у нас, че, например, Вазов имал още по-богат речник от Шекспир. Най-важно е едно особено твърдение в беседите за колективната душа на гениите - а после следват незабравими мисли от великия английски драматург.

„Вие знаете ЕДИН Шекспир, но не само един Шекспир. много Шекспировци, Байроновци, Волтеровци, Пушкиновци и други има. Пушкин е едно колективно име - това са група от духове, те са 10, 15, 20, до сто хиляди на едно място! Това е все „Пушкин”. Тъй щото, когато казват „Пушкин“, знайте, че това са много лица, а не само един човек. И Христос е сбор от милиони същества на Земята. Та, като казваме „Христос“, разбираме сбор от много Разумни същества, които имат един стремеж. Не само една душа, един дух, едно сърце, но всичкото това е в единство. Като влезеш в тях, желанието на едно същество от това общество е желание на всички. И желанието на всички е желание на единия. Каквото всички желаят, един го изпълнява. И каквото един желае, всички го изпълняват.”( 6.VI.1940, „Становище на живота”)

НЕЗАБРАВИМИ МИСЛИ ОТ ШЕКСПИР

- Живеят само влюбените, останалите живуркат.- По-опасно и по-вредно е любовта да се укрива, отколкото да се обяви.- Ако ти дадат разчертана хартия, пиши накриво.- Ако бях това, което исках, щях да мечтая да бъда това, което съм.- Светлината не сияе сред светлина, сияе само в тъмнина. Да живее тъмнината!- Еретик не е този, който изгаря на кладата, а този, който я подпалва- Бедната мъдрост често става роб на богатата глупост- Всяко безумие има своята логика- По-добре да подраниш три часа, когато ще е твърде рано, отколкото да закъснееш и минута, когато ще е твърде късно- Успехът на острата дума зависи повече от ухото на слушателя, отколкото от езика на говорещия.- Обичай всички, доверявай се на малцина, не навреждай никому.- Усмивката лекува раните от намръщването.- Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност.- "Обикнал в тебе всичко недостойно, достоен съм за твойта обич двойно".- Имай повече от това, което показваш. Говори по-малко от това, което знаеш.- Люовта може да се убие с един поглед, с един поглед може и да се възкреси.- Нашите съмнения са нашите предатели. Те ни карат да изгубим това, което бихме могли да спечелим, ако не се страхувахме да опитаме.- Колкото по-горчиво е миналото, толкова по-сладко е бъдещето.- Дискретността е най-добрата съставна част на доблестта.- Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да навреди.- Разумният глупак е по-добър от глупавия мъдрец.- Очакването е в основата на всяка любовна болка.- Горделивият, облечен в краткотрайна власт, върши такива фантастични щуротии, че кара ангелите да плачат.- Бъдете силни в делата, както сте силни в мислите.- Ако острата дума оставяше петна, всички щяхме да ходим целите оцапани.- Убитите с думи ги довършват с мълчание.- Подсигуряването е главният враг на смъртните. -Розата ухае на роза, без разлика дали я наричаш роза, или не.

ТАЙНСТВЕНИЯТ ШЕКСПИР

Posted on 12th October 2013 in Uncategorized by Издателство "Распер"

В края на 90-те години на ХХ век едно от най-солидните американски издателства провежда анкета – посочете стоте най-добри писатели за всички времена; първото място единодушно било отредено на Уилям Шекспир.

Много години обаче в литературната наука се води един спор – бил ли е английският драматург личността, за която се представял, като автор на световните шедьоври. Отговора на този въпрос търсят не дилетанти, а сериозни учени – историци, филолози и критици.

Истината трудно може да излезе наяве, тъй като за живота на Шекспир има само оскъдни сведения; до нас са стигнали малко документи, свързани с името му, няма нито един ръкопис на пиеса, нито едно негово писмо. Дори не се знае точната дата на раждането на великия драматург; знае се само, че е кръстен през 1564 г. Някои учени посочват, че Шекспир е роден на 23 април, но на същата дата през 1616 г. той починал… Почти няма сведения къде е учил. В Стратфорд имало безплатно средно училище и е възможно младият Шекспир да е учил там.

Следващото споменаване на писателя се отнася до женитбата му с Анна Хетуей, когато Шекспир навършил 18 години. На 21 години Уилям вече имал три деца.

През 1584 г. Шекспир напуснал Стратфорд с репутацията на пияница и заподозрян в бракониерство. Няколко години след това му се губят и едва през 1592 г. отново се появил, вече като актьор и драматург; след това отново изчезнал и пак се появил през 1594 г., когато се превърнал в знаменита фигура в театрална група. За нея пишел по две пиеси годишно.

През 1596 г. Шекспир отново се върнал в Стратфорд на Ейвън, където си купил къща, платил дълговете на баща си и дори се сдобил с герб. След това отново заминал за Лондон и през 1610 г. окончателно се установил в Стратфорд, където заживял като истински джентълмен и дори участвал в обществения живот на града. Уилям Шекспир починал на 23 април 1616 г.

От него останали само четири подписани документа – на завещанието, на показанията в един съдебен процес и на два документа, свързани с купуването на къщата.

Пълният със загадки частен живот на великия писател се превърнал в аргумент за дългогодишните спорове за това дали Шекспир е написал пиесите, които му приписват.

Един от въпросите, които задавали историците, дали въобще Шекспир бил грамотен и дали подписите му на документите не били направени от юристите му. Знае се също, че едната му дъщеря можела да се подписва, а другата вместо подпис слагала графичен знак.

Немалко биографи на Шекспир въобще не го признават за актьор в театър “Глобус” и за автор на произведенията, издадени с неговото име.

Те привеждат разнообразни факти от биографията на съвременници на бележития драматург, търсят в текстовете му скрит смисъл или намеци, предположения и връзки между отделни реални събития в живота на един или друг човек и определени фрагменти от текстовете му. Така се появила версията, че автор на гениалните произведения е съвършено друг човек.

За начало на полемиката за авторството на Шекспир се смята годината 1747, когато архиварят Джордж Грийн открил завещанието на писателя, в което се разкривала напълно личността му на човек, погълнат от всекидневни грижи и финансови дреболии, човек, който се интересувал само от материални, имуществени проблеми. В завещанието дори не споменавал за пиесите си. Такава личност въобще не отговаря на мащабите и величието на автора на гениалните творби, който по силата на интелекта и високата си обща култура и ерудиция изпреварил най-талантливите и просветени хора от своето време.

Творбите на Шекспир съдържат богатия житейски и светски опит на автора, който познавал правото и майсторски владеел юридическата терминология. Според шекспироведа Джон Митчъл Шекспир бил “литератор, който знаел всичко”. Според много изследователи това е възможно само при наличието на отлично образование и високо социално положение.

36-те пиеси на Шекспир били публикувани през 1623 г. Докато бил жив излизали и много пиратски издания, но драматургът не предприемал нищо, за да ги спре.

Според една от версиите автор на шекспировите гениални творби е философът, мислител и съвременник на Шекспир – Френсис Бейкън. Той получил образование в Кембриджския университет, станал виден юрист, придворен чиновник и писател. Бейкън живеел на 30 километра северно от Лондон, край град Сент Олбънс, който в шекспировите творби се споменава 15 пъти, докато родният град на Шекспир – Стратфорд на Ейвън – нито веднъж.

Родоначалник на тази версия е Джеймс Уилмът в края на 18 век, който получил от един лондонски издател задачата да напише биография на Шекспир. Той обиколил района на Стратфорд, преровил много архиви, говорил с много старци и в края на краищата изяснил, че Шекспир никога не е ходил на училище, не е дружил с аристократи, а имал славата на местен шут. Уилмът не намерил нито една книга, която да е собственост на Шекспир, нито един ръкопис или писмо. Той прекратил издирването и много смутен се върнал вкъщи и започнал да чете Шекспир и Бейкън.

И открил много любопитни неща: произведенията на Шекспир били оплодотворени с мисли на Бейкън, т.е. в тях се съдържали много изрази и думи на Бейкън. И двамата имали един любим израз, който разкривал историческия процес – “колелото на Фортуна”.

През 1785 г. Уилмът стигнал до извода, че Шекспир всъщност е Френсис Бейкън. Той не публикувал откритието си, но охотно разказвал за него на приятелите си. Два дни преди смъртта си заповядал да изгорят всички ръкописи, свързани с биографията на Шекспир, защото не искал да обижда приятелите си от Стратфорд, които толкова се гордеели с великия писател.

През 80-те години на 19 в. познавачът на Бейкън Джеймс Спелинг категорично заявил, че Френсис Бейкън никога не е бил Шекспир. Според съвременници Бейкън бил толкова честолюбив и обичал славата, че едва ли могъл да се откаже от популярните пиеси. Версията “Френсис Бейкън” е отхвърлена от някои езиковеди, които твърдят, че Шекспир имал речников фонд от 20 хиляди думи, а Бейкън – само 9 хиляди.

По това време се появили и нови претенденти за автори на произведенията на Шекспир, първи сред тях е Кристофър Марлоу, който не само бил съвременник на писателя, но се родил в една година с него. Имената на двамата свързал американецът Келвин Хофман. Повече от 20 години той събирал данни, които доказвали според него, че Марлоу е автор на приписваните на Шекспир съчинения. Хофман открил сходни изрази в произведенията на двамата писатели.

Животът на Кристофър Марлоу бил кратък и бурен. Той се родил на 6 февруари 1564 г. в Кентърбъри, в семейството на обущар, учил в Кралската школа в Кентърбърийския събор, след това постъпил в Кембриджския университет, получил степен магистър, но често се забърквал в съмнителни истории, няколко пъти влизал в затвора, дори бил заподозрян в убийство. Историята на смъртта му е разказана от Хофман. Марлоу не починал, а се скрил в Италия, където започнал да пише пиеси и сонети, които днес са приписани на Шекспир. За да не го разпознаят, той издирил някакъв актьор за малки роли на име Уилям Шекспир, който се съгласил да стане “автор” на тези пиеси.

Трябва да се отбележи, че Шекспир излязъл на литературната сцена едва през 1593-94 г., след смъртта на Кристофър Марлоу…

Според Хофман само образован и много пътешествал човек можел да напише пиеси като “Укротяване на опърничавата”, “Двамата веронци”, “Венецианският търговец” и това твърдение не е лишено от основания.

Друг кандидат за автор на Шекспировото творчество е Роджър Минърс – граф Рутранд и Уилям Стенли – граф Дерби. И двамата имали превъзходно образование и познавали придворния етикет. Но защо трябвало да се крият под чуждо име? Някои изследователи изказват мнението, че Минърс е трябвало да пише съчиненията си анонимно, тъй като не подобавало пер да пише за общонародните театри.

През 1912 г. брюкселският професор Селестен Дамблон написал книга, в която твърдял, че Шекспир е всъщност 15-ият херцог Ратлънд. Същото през 1907 г. писал и немският изследовател Карл Блайбтрой…

През 1920 г. Дж. Т. Луни направил предположението, че автор на шекспировите пиеси бил граф Оксфордски…

През 1964 г. светът отбелязва 400-годишнината на Шекспир. В тези юбилейни дни група британски литературоведи внесли в английския парламент нота с настоятелна молба да се отвори гробът на Шекспир в църквата “Св. Тройца” в Стратфорд на Ейвън и да се сложи край на мъчителните разпри, измислици и празни спорове. Т.нар. антишекспирианци с пяна на устата настоявали, че гробът е празен, докато опонентите им смятали, че нахлуването в светая-светих на гения за кощунство. След дълги дебати и разпри гробът не бил отворен. Не на последно място причината за това била загадъчната епитафия, издялана на надгробния му камък:

“Почакай, пътнико, в името на Христа!

И помоли се за упокой!

И Господ да те пази,

 

защото праха ми не докосна…”

 

 

19.03.2016 г. 16,04 ч.

 

Във връзка с темата за Шекспир, ето тук и един от най-хубавите портрети на Пушкин, отговарящ в най-висока степен на неговата мисия като боговдъхновен поет, философ, математик, учен, пророк, ясновидец и мистик. Учителят споменава и него в беседите Си. В някои от своите произведения Пушкин описва съвсем ясно Кой го е посрещнал на земята, как ще си отиде от този свят, Кой ще го изпрати и после пак ще го посрещне в друг век и на друга земя. Едва през 1979 г. откриват и разшифроват уникален шифрован ръкопис на Пушкин на старофренски език, в който подробно описва устройството на вселената, бъдещето на Русия и човечеството.

Пророк

Терзан от жажда на духа, се влачех в пясъците мрачни, шом зърнах ангел с шест крила там де се срещат друми прашни. Той с пръсти леки кат перце докосна моето лице: пророчески разкрих зеници като изплашена орлица. Ушите ми докосна той и ги заля със звън и вой и чух да тътнат небесата, и ангелите да летят, и морски твари да пълзят, и сокът да тече в лозата. Към мен наведе се велик и празнодумния език изтръгна - и лукав, и грешен, и жило мъдро на змия захвърли в моята уста с десница, в кръв що цяла беше. Разсече моите гърди, сърцето трепкащо извади и въглен пръскащ вред искри в отвора зейнал той постави. Лежах там - труп безжизнен, аз и въззова ме Божи глас: „Стани, пророк! Виж, чуй отново и мойта воля изпълни: по суша и вода със слово човешките сърца гори!"

Пророк

Духовной жаждою томим, В пустыне мрачной я влачился,  И шестикрылый серафим На перепутье мне явился. Перстами легкими как сон Моих зениц коснулся он. Отверзлись вещие зеницы, Как у испуганной орлицы. Моих ушей коснулся он, - И их наполнил шум и звон: И внял я неба содроганье, И горний ангелов полет, И гад морских подводный ход, И дольней лозы прозябанье. И он к устам моим приник, И вырвал грешный мой язык, И празднословный и лукавый, И жало мудрыя змеи В уста замершие мои Вложил десницею кровавой. И он мне грудь рассек мечом, И сердце трепетное вынул, И угль, пылающий огнем, Во грудь отверстую водвинул. Как труп в пустыне я лежал, И бога глас ко мне воззвал: «Восстань, пророк, и виждь, и внемли, Исполнись волею моей, И, обходя моря и земли, Глаголом жги сердца людей».

*** Я памятник себе воздвиг нерукотворный, К нему не зарастет народная тропа, Вознесся выше он главою непокорной Александрийского столпа.

Нет, весь я не умру — душа в заветной лире Мой прах переживет и тленья убежит — И славен буду я, доколь в подлунном мире Жив будет хоть один пиит.

Слух обо мне пройдет по всей Руси великой, И назовет меня всяк сущий в ней язык, И гордый внук славян, и финн, и ныне дикой Тунгус, и друг степей калмык.

И долго буду тем любезен я народу, Что чувства добрые я лирой пробуждал, Что в мой жестокий век восславил я Свободу И милость к падшим призывал.

Веленью божию, о муза, будь послушна, Обиды не страшась, не требуя венца, Хвалу и клевету приемли равнодушно И не оспоривай глупца. А. С. Пушкин

Чудный сон мне бог послал — С длинной белой бородою В белой ризе предо мною Старец некий предстоял И меня благословлял. Он сказал мне: «Будь покоен, Скоро, скоро удостоен Будешь царствия небес. Скоро странствию земному Твоему придет конец.

Ето извадки напосоки за тайната наука на Александър Сергеевич Пушкин:

Многим совершенно неведомо, что Пушкин был пророком в более широком смысле этого слова и что его имя можно смело поставить рядом с именами всех известных пророков, великих избранников Божьих, которым было открыто будущее человечества. Он был не только гениальным мастером слова, с помощью которого и завораживал, и завораживает уже два столетия людские умы и души, но и замечательным ученым-математиком, автором, которому принадлежат научные пророчества. Есть легенда, что в 1828 году Пушкиным были тайно переданы его научные труды, в которых он разрабатывал модели общественного развития, изложил свои знания о Космосе, дал некое объяснение настоящему и будущему человечества, на хранение атаману Войска Донского Дмитрию Кутейникову. А род последнего - из поколения в поколение хранил эти рукописи, называемые архивом, которые дошли до наших дней. Столь долгое замалчивание самого существования этой рукописи объясняется волей самого поэта, который завещал сохранить ее до 1979 года, и лишь по истечении этого срока передать ее компетентным органам. Причем на передачу этих документов он сам отвел срок — 19, 5 года. Пророчества Пушкина опережали время, сам он считал, что преждевременно полученные знания могут быть бесполезны и опасны. Все материалы предсказаний написаны на французском языке, но попадаются слова и на других языках. К тому же он зашифровал все работы. Материалы архивов и нынче помогают познать грядущее. Толкователями они называются «философскими таблицами», они построены методом классической математики, родоначальником которой и явился Пушкин. Математика, которая содержит «четыре пространственных направления», выражает абстрактные законы природы. Опираясь на выведенные Пушкиным законы, хранитель Пушкинского архива из рода Кутейниковых, Иван Константинович Морозов например, определил руководителя революции 1917 года - Ленина. По мнению авторов легенды, о существовании «философских таблиц» Пушкин сообщает в 7-й главе «Евгения Онегина»: Когда к благому просвещенью Отдвинем более границ, Со временем (по расчисленью Философических таблиц, Лет через пятьсот) дороги, верно, У нас изменятся безмерно... Пушкинские пророчества считаются похожими на центурии Нострадамуса, их разница исключительно в принципе, который положен в основу предсказаний, — космическая математика. Как оговорит Г. В. Чефранов, доктор философских наук, математика Пушкина построена на логике ритмов, и с недавно стала серьезным предметом изучения нынешней науки. Пушкин выявил периодичность национальных революций, они происходят каждые 78 лет. Его периодика сочеталась с волнениями в августе 1991 года и октябре 1993 года. Архивы Пушкина — своды знаний, важные для всего человечества. Великий пророк этот архив, в котором вывел модель космоса, назвал «Золотой цепью», и эта модель мироздания вполне соответствует символике ныне существующих религий. Пушкин составил символ (круг с двумя стрелками в средней точке), он описал пять законов космоса. Символ этот означает вечное движение по кругу против часовой стрелки, которое в сумме равно нулю. Интересно, что наличие пространства и времени Пушкиным отрицается. Кроме этого, открыватели пушкинских «философских таблиц», исследовали родословную поэта и пришли к выводу о том, что сам поэт произошел от семи российских святых по прямой линии и от многочисленной знати. О будущем России Пушкиным написано: «Росам по своему положению — географическому, политическому — есть судилище, приказ Европы. Мы — великие судия...» По Пушкину спасение России - в самом русском народе, в его характере, в его святынях. В нем и предназначении русского народа, о чем так много говорят мыслители XIX века.

Его можно считать основоположником русской классической математики, которая до сих пор известна немногим. Но, тем не менее, она прекрасно описывает явления атомного мира, ядерные процессы, применима в биологических и исторических науках, чего не скажешь о европейской математике. Можно сказать, что Лобачевский был последователем Пушкина. Он создал новую геометрию - науку общественной культуры. Работы Лобачевского продолжили писатели (и математики) Н.Я.Данилевский и Л.Н.Толстой. Иначе новую пушкинскую математику можно назвать волновой логикой, или логикой ритмов, изучением которой современные ученые только сейчас начинают заниматься. Согласно пушкинской космологии-социологии, развитие общества идет циклично, за взлетами следуют падения. Зная циклы развития общества, можно предсказать те или иные события в жизни человечества.

ИРОЗДАНИЕ ПО ПУШКИНУ Здание мира основано на Высшем Законе Природы, или иначе, на Законе Космоса. Согласно с ним - Любая Особь, от великой до малой, построена и движется по одному и тому же правилу. Следовательно, зная этот Единый Вечный Закон, можно познать весь мир по одной части: дыхание Вселенной, развитие жизни на Земле, историю Человечества, организм человека, однолетнее растение и др. Сколько мыслителей Европы и России на протяжении последних трёх веков пытались вывести этот закон, опираясь на описания учёных разных направлений, но никто, кроме одного, не смог дать ясное определение общего закона. Оказывается, такое понимание мира даётся в начале пути только Пророку. Его не понимают. Тогда он оставляет потомкам записи своего миропонимания. И обычно, через 200 лет, его знания начинают понимать единицы, которые пытаются разными способами донести истину до людей. Люди над ними смеются с высоты своего образования. В нашем случае - европейского.

В природе всё проходит свой круг. Значит, есть и радиус. Его познал ЧЕЛО-век. “Вращается весь мир вкруг человека” - подтверждает Пушкин. Если принять, что ЧЕЛО - круг, очерченный радиусом в один век, то длина окружности L=2pR=2х3,14х100=628 лет. Эта удивительная и парадоксальная на первый взгляд догадка подтверждается, пока ещё тайным, но известным в обществах “Пушкинская наука”, Архивом А.С. Пушкина. Его он передал на 150-летнее хранение в 1829 году наказному атаману Войска Донского - Д.Е. Кутейникову. 200 листов Архива написаны Пушкиным на старофранцузском языке с включением других языков, да ещё зашифрованы, и никто, кроме хранителей, не мог прочесть их.

Хранитель Архива Пушкина - Иван Макарович Рыбкин - объяснял: “У Вселенной есть две противоборствующие силы: световое и лучевое излучение, которое стремится развеяться; и притяжение, сплачивающие частицы материи друг с другом, создающие звёздные системы. Силы эти равны и противоположны. Ибо при малейшем отклонении от равенства Вечность сделала бы мир либо одной звездой, либо пустой бездной. Но мы уже знаем, что ни то, ни другое само по себе существовать не может.

 

В старину исследователей истории, учёных, вооружённых подобной математикой, называли ПРОРОКАМИ. Таким был и остаётся А.С. Пушкин. Он оставил свои печатные и непечатные труды, над которыми советует размышлять: Ф.М. Достоевский писал, что появление Пушкина “сильно способствовало освещению тёмной дороги нашей новым направляющим светом. В этом смысле ПУШКИН ЕСТЬ ПРОРОЧЕСТВО И УКАЗАНИЕ” (т.26, с.136).

 

 

20.03.2016 г. 09,31 ч.

 

 

УЧИТЕЛЯТ ЗА СЕБЕ СИ – КАК СВИРИ НА ЦИГУЛКАТА СИ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:525 "Преди години аз правих своите музикални опити - и до днес съм изследвал силата само на три тона. След като изучих цялата философия на музиката, спрях се върху силата на три тона. За мене си реших задачата, защото започнах опита тъй, както аз си мислих. Тези три тона са основните тонове в музиката. Когато взема инструмента, на който свиря, и взема тези три тона, каквото и да е вън времето, веднага се изяснява. По това съдя, че тези тонове са правилни. Ако не взема правилни тонове, времето, даже ако е било хубаво, става мрачно и се заоблачава. Всеки крив тон е в състояние да развали времето."

 

 

20.03.2016 г. 11,49 ч.

 

ПСИХИКА, НЕБЕ И ОБЛАЦИ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:525-526 "Когато мисълта на човека е права, небето непременно ще се изясни; когато мисълта му не е права, небето ще се заоблачи. Когато чувствата на човека са прави, небето се изяснява; когато чувствата му не са прави, небето се заоблачава. Когато постъпките на човека са прави, небето се изяснява; когато постъпките му са криви, небето отново се помрачава."

КОЙТО Е ЧЕЛ РОБЪРТ МОНРО, знае как може да пътува като облак по небето и да общува с живите същества-облаци около себе си. Който е помолил някой облак да се стопи в небето, ако това не попречи на работата му в момента, винаги се получава – облакът се топи от обич и любов, когато някой го е повикал. Ако искаме да разчистим небето и това не попречи на горите и полята, защото вече са се напили, можем да опитаме това в медитация.

 

Имаше една пиеса от Ричард Неш - "Човекът, който донесе дъжд". Радиодраматизацията беше много романтична, обаче като я поставиха в София на сцена, обезобразиха я. Пак дело на един корифей днес, който не оставя нищо свято на сцената - всичко превръща в подигравка и гротеска.

 

 

21.03.2016 г. 17,05 ч.

 

ВРЕМЕ МЕТ 3 - И БОЛЕН И ЗДРАВ ЧОВЕК 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:526 "За мрачния, за болния човек времето трябва да бъде ясно. За здравия човек облачното време е полезно, но не и за болния. За болния човек тихото време е полезно, но не и за здравия. За здравия човек е бурното време."

Повод Учителят да даде тази песен е нещастието, сполетяло певицата и ученичка Катя Грива, която живее на Изгрева. За това как е създадена песента "Буря" може да се прочете в спомените на Мария Тодорова и записките на Светозар Няголов. Когато от Братството издават песента, Катя е помолена да напише тълкувание и тя написва: "БУРЯ. Дадена на 15. XII. 1935 год. Тази песен напомня, че има в човека една Божествена Сила, която го крепи. Ако се вслушва в разумния глас на тази Сила, той ще разбира значението на всички скърби, мъки, бури, които го разтърсват и ще може да издържа на техните удари."

1. Текст на песента "Буря"

 

Тъжна ми е душата. Скръб и печал ме обземат. Силна буря в мен се повдига, но никого не обвинявам. Бурята е буря, но в мен е Той. (2) Бурята мен не разбира, но аз я разбирам. Бурята ме разтърсва за доброто, що е в мен.

 

 

21.03.2016 г. 22,36 ч.

 

ПРОТИВОРЕЧИЯ 1 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:526 "И тъй, противоречия съществуват и в човешката мисъл, и в човешките чувства. Аз не искам да кажа, че те не трябва да съществуват или че не трябва да имате противоречия. Противоречията във вашия живот са условия за вашето развитие. Без противоречия вие не можете да имате никакъв прогрес. Това трябва да го помните."

 

ПРИМИРЯВАНЕТО НА ПРОТИВОРЕЧИЯТА е главният резултат от правилното изпълнение на упражнението "Примирение". Не само сутрин в паневритмията, но и на практика през деня след това. Така се разрешават и опозициите в небомига на човека или на някое събитие. Трябва да има някоя силна добродетел в тригон и секстил към елементите на 180 градуса; може да бъде и квинконция и полусектил. Следователно с Любов и Истина се овладява всеки пожар; с Обич и Свобода - също. Има и други двойки допълнителни ъгли, които дават прекрасни резултати.

 

 

22.03.2016 г. 21,03 ч.

 

НЯКОГА ВСИЧКИ БЯХМЕ ЧЕЛИ СТАРОТО ИЗДАНИЕ НА „САМ” от адмирал Ричард Бърд, но не знаехме, че и то е окастрено от правителствената цензура още при самото му издаване. Махнали са най-важното. Като става дума за истина и лъжа, неговият случай е много подходящ за илюстриране на глобалното информационно затъмнение относно кухата Земя и подземните цивилизации вътре в нея, за които говори и Учителят.  ИСТИНА И УГОДНИЧЕСТВО 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:526 "Има някои проповедници, говорители, които знаят истината, но не я проповядват, защото, като принадлежат към известна църква, която си има точно определени правила, искат да угодят на тази църква. Някой проповедник или държавник, като говори, иска да угоди на държавата, /…/ но онзи, който говори в полза на църквата или на държавата, той ни най-малко не може да намери истината. Защо? - Защото всички държави, всички църкви, всички домове, както и всички хора трябва да имат отношение първо към Онзи, Който е създал живота - към Бога. На първо място трябва да се имат предвид нашите отношения към Бога, а после отношенията ни към хората."

 

https://www.youtube.com/watch?v=7TVT4-curHk

 

В една от нощите по време на Сбора от 19 август се слиза в Агарта. Входовете в Рила са познати на най-добрите ученици на Учителя. През друга нощ се излиза в Космоса, през трета - в духовния свят, през четвърта - в божествения. Съборът не е само 3 денонощия.

 

 

23.03.2016 г. 06,13 ч.

 

ЗА БОГА ВСИЧКО Е ПРОЗРАЧНО. Той вижда къде сме, с кого и с какво се зацепваме. Някой въздиша по някого, но не знае, че дори сам Бог не може да премести една част до нас, ако тя предпочита да се зацепва с други части. Тя не иска да учи заедно с нас, нито да работи  с нас за Бога, нито да живее с нас. Ако сме в ЕДИН часовник - пак добре. Обаче мнозина са в съвсем друга система, където нещата се разпадат.

ЦЯЛО И ЧАСТИ, ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:527 "Частите са условия за съществуването на цялото, и цялото е условие за съществуване на частите. Как ще разберете това нещо вие? Кое се роди първо – частите или цялото? Органите на тялото не са нищо друго освен самото тяло в движение. Когато тялото се движи, то образува своите органи. Когато цялото се движи, то образува своите органи, а когато цялото е в покой, то образува себе си. Когато органите са в движение, образуват цялото, а когато органите са в покой, образуват себе си. Тази мисъл е неразбрана. Аз не искам да ви я обяснявам тази мисъл, защото, колкото и да ви я обяснявам, то е все едно да ви показвам колко съм богат. Какво ви ползва това? В дадения случай Бог работи в света. Следователно, в този процес на движение, на работа, аз имам своето проявление. Докато Бог работи в света, и ти трябва да работиш. Това, което човек мисли, това, което човек чувствува, и това, което човек прави, и този импулс, който го тика към учене, това е Божественото в него. Христос казва: „Отец ми работи, и аз ще работя“. Докато Бог работи, и ти трябва да работиш. Като престанете да работите, и условията за работа ще се изгубят. Хората имат тази слабост, че като се отказват да работят, искат по този начин да заставят и Бога, ТОЙ да работи за тях. Това е невъзможно. Бог няма нужда от външни импулси. Той си работи съвършено - и всички хора трябва да бъдат в съгласие с Него./…/ Бог дава всичко, но само наблюдава какво сееш. Каквото посееш, това ще пожънеш./.../ Каквото човек мисли, каквото чувствува и както постъпва, това И ще му се даде."

 

23.03.2016 г. 12,00 ч.

 

БЛАЖЕНИ СА 1936.04.26н кчс ВВН "Не съжалявайте онези, които са влюбени. Не съжалявайте онези, които страдат от любов. Блажени са, които страдат от любов!"

 

БЛАЖЕНИ СА, понеже по този начин имат шанс да развият и ум. Ако в 100 прераждания страдат от любов с вторачване, може да разберат закона на условния рефлекс и на сто и първото да бъдат не търсещи, а даващи. Да се откликнат там, където пък по ТЯХ въздишат и по този начин моментално да извикат Бог. Бог пристига незабавно когато даваме, а не когато въздишаме. И като видим,че щастието ни залива през главата, да направим първото си сполучливо умозаключение.

 

 

23.03.2016 г. 21,43 ч.

 

ТЕСЕРАКТ 1936.04.26н кчс ВВН АСК99:520-521 „Щом тялото се движи, тогава то образува четвъртото измерение, тесеракта. Следователно, тесерактът е движение на третото измерение. Когато едно тяло се движи, това е тесерактът. Когато третото измерение се движи в пространството, образува четвъртото измерение. Значи, четвъртото измерение не е нищо друго, освен третото измерение в движение.” ТОВА НАЗВАНИЕ е дал и го е аргументирал английският математик и писател Charles Howard Hinton (1853-1907)

КОМЕНТАР: Това обяснение на Учителя за нас е изключително важно, понеже ни импулсира да се движим, за да преминаваме от третото в четвъртото измерение. Учителят често говори за тесеракта в беседите си, но не всеки знае за произхода на тази дума. Това название е дал и е аргументирал съществуването на този феномен английският математик и писател-фантаст Charles Howard Hinton (1853-1907). Думата „тесеракт” той за пръв път използва през 1888 г. в съчинението си „Новата ера на мисълта”. Произлиза от древногръцкото. τέσσερες ἀκτῖνες — четири лъча) и означава четирмерен хипер куб, т.е. куб в четиримерното простаранство. Други названия: 4-куб, тетракуб (от древногръцкото τέτταρες — „четири”), осемкилийник, октахор (от οκτώ — «осем» и χώρος — «място, пространство»), хиперкуб. Хинтън използва откритието си не само в тесните геометрически и математически граници, но го разработва и философски. За пробуждането на висшето съзнание – пише той – трябва да „унищожим” себе си в представите и познанията си за света, т.е. да си представим света не от субективна гледна точка, но такъв, какъвто съществува в действителност. Той предлага и ред упражнения за развиване на четирмерно зрение, с което предметите и светът ще се виждат едновременно от всички страни, а не в триизмерна перспектива.

 

Тук вече можем да си представим още много био-психически следствия. Някога един Човек ни каза, че ученикът на Бога трябва да живее със всичка сила и да гостува, да приема гости със всичка сила. Явно така ставаме четириизмерни и даже n-измерни. Инак замръзваме в третото измерение, а мнозина изпадат и във второто, когато лежат и ядат повече, отколкото трябва, и то на чужд гръб.

 

 

24.03.2016 г. 06,57 ч.

 

"Някои мислят, че не трябва да безпокоим Бога с чести молитви, обаче Бог се безпокои повече, когато не се обръщаме към Него". Това го е казал Дуайт Муди, за когото Учителят говори често в беседите си:

МУДИ, АМЕРИКАНСКИ ПРОПОВЕДНИК 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:538 /Първо Муди си представял рая само абстрактно в най-висок план, но като започнали да си заминават един по един най-близките му, той го „населил” и с тях и си представил накрая и самия себе си в рая./ КОМЕНТАР: Учителят често говори за проповедника Муди в беседите си, но ние не сме знаели нищо повече за него. Днес може да направим справка и да уточним, че това е бил Dwight Lyman Moody (5.02.1837–22.12.1899) – американски евангелист и издател, свързан с Holiness Movement (Движение за святост) и основател на Църквата на Муди, на Northfield School и Mount Hermon School в Масачузетс, а също и на Moody Bible Institute и Moody Publishers. Най-известни са книгите му „Heaven”, „Prevailing Prayer - What Hinders it?”, „Secret Power”, „The Ten Commandments”. Проповядвал е и в Англия, а в Швеция е станал много популярен.

Ето по-подробни сведения за него, засега на руски език:

Дуайт Лиман Муди

Dwight Lyman Moody День рождения: 05.02.1837 года Возраст: 62 года Место рождения: Нортфилд, Массачусетс, США Дата смерти: 22.12.1899 года Место смерти: Нортфилд, Массачусетс, США Гражданство: США Похожее: Dwight Lyman, Moody, Дуайт Лиман, Муди

Американский евангелист и издатель, основатель Церкви Муди (Moody Church), Нортфилдской школы (Northfield School), школы Маунт-Хермон (Mount Hermon School), Библейского Института Муди (Moody Bible Institute) и издательства 'Moody Publishers'.

Родился Дуайт в Нортфилде, Массачусетс (Northfield, Massachusetts), в довольно большой семье. Отец его был фермером и каменщиком. Скончался Муди-старший в 41 год, во время молитвы. У Дуайта было пять старших братьев и младшая сестра; через месяц после смерти его отца мать родила еще двоих детей – близнецов, мальчика и девочку. Разумеется, содержать столь большую семью одной лишь матери были довольно трудно; как бы миссис Муди ни старалась, денег упорно не хватало. Периодически ей приходилось даже отправлять детей на работу; разумеется, много детям не платили, однако пищей и кровом обеспечивали. Даже в самые тяжелые времена, впрочем, матушка не забывала отправить детей в церковь – религия занимала чрезвычайно важное место в её жизни. Растила своих детей миссис Муди в полном соответствии с нормами унитарианской церкви. В 17 лет Муди перебрался в Бостон (Boston), где начал работать в обувном магазине своего дядюшки. На новом месте Дуайт церковь посещать не перестал – дядя тщательно следил за этим. В апреле 1855-го один из наставников Муди, Эдвард Кимболл (Edward Kimball), поведал Дуайту о том, как сильно Бог его любит. Беседа сильно повлияла на Дуайта; именно в этот момент и началось его превращение в евангелиста. В мае 1855-го Муди уже подал заявление на вступление в лоно церкви – получив, впрочем, отказ; согласие ему было дано лишь 4-го мая 1856-г. Вступить в ряды армии во время Гражданской войны Дуайту помешала его вера; впрочем, определенную помощь солдатам он все же оказывал. Муди работал с Американским христианским комитетом Молодежной ассоциации христиан (U.S. Christian Commission of the YMCA) и выезжал на линию фронта минимум 9 раз. Дуайт встречался с солдатами после битвы при Шайло (Shiloh) и сражения при Мерфрисборо (Murfreesboro); чуть позже он – вместе с армией генерала Улисса Гранта (Ulysses S. Grant) – вошел в Ричмонд (Richmond).

28-го августа 1862-го Муди женился на Эмме Ревелл (Emma C. Revell); позже у них родилась дочь Эмма (Emma Reynolds Moody) и два сына – Уильям (William Revell) и Пол Дуайт (Paul Dwight Moody). В июне 1871-го Муди познакомился с Айрой Сэнки (Ira D. Sankey), известным певцом в стиле госпел; позже Дуайт и Айра несколько раз выступали вместе. В октябре того же года Великий Чикагский Пожар уничтожил церковь и дом Муди; сгорели и дома большей части его паствы. Семье Муди пришлось переехать; как позже заявил сам Дуайт, из всех имевшихся у него ценностей уцелела лишь его Библия и его репутация. Уже через три месяца сгоревшая церковь была перестроена. Слава к Муди пришла весной 1872-го – именно тогда он отправился в поездку по Англии (England). Дуайт выступил почти 100 раз; несколько раз его проповеди собирали тысячи прихожан. Успех окрылил Муди; он продолжил проповедовать. Вернувшись в Штаты, Дуайт обнаружил, что и здесь его принимают ничуть не менее тепло; интерес проповеди Муди вызвали даже у президента Гранта (President Grant). Позже Дуайт еще не раз выступал в Англии; компанию ему составлял Санки. Нередко Муди выезжал и в другие страны; его по сей день считают одним из лучших миссионеров, несших слово Божье в Китае (China). Популярен Дуайт и в Швеции (Sweden) – что довольно необычно хотя бы потому, что Муди никогда не бывал на Скандинавском полуострове и по-шведски не говорил. Последнюю проповедь свою Муди отслужил 16-го ноября 1899-го в Канзасе (Kansas City, Kansas). После этого Дуайт был вынужден вернуться домой в Нортфилд; что за недомогание прервало его гастроли – и позже послужило причиной смерти – неизвестно и по сей день. Друзья рассказывали, что в последние месяцы и без того не особо стройный Муди потолстел примерно на 14 килограммов, так что вполне возможно, что причиной смерти стали проблемы с сердцем. Скончался Дуайт Лиман Муди 22-го декабря 1899-го.

Автор: Иван Матковский

"Някои мислят, че не трябва да безпокоим Бога с чести молитви, обаче Бог се безпокои повече, когато не се обръщаме към Него". Това го е казал Дуайт Муди, за когото Учителят говори често в беседите си: МУДИ, АМЕРИКАНСКИ ПРОПОВЕДНИК 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:538 /Първо Муди си представял рая само абстрактно в най-висок план, но като започнали да си заминават един по един най-близките му, той го „населил” и с тях и си представил накрая и самия себе си в рая./ КОМЕНТАР: Учителят често говори за проповедника Муди в беседите си, но ние не сме знаели нищо повече за него. Днес може да направим справка и да уточним, че това е бил Dwight Lyman Moody (5.02.1837–22.12.1899) – американски евангелист и издател, свързан с Holiness Movement (Движение за святост) и основател на Църквата на Муди, на Northfield School и Mount Hermon School в Масачузетс, а също и на Moody Bible Institute и Moody Publishers. Най-известни са книгите му „Heaven”, „Prevailing Prayer - What Hinders it?”, „Secret Power”, „The Ten Commandments”. Проповядвал е и в Англия, а в Швеция е станал много популярен.  Ето по-подробни сведения за него,: Дуайт Лиман Муди рожден ден: 05.02.1837 години възраст: 62 години място на раждане: Нортфийлд, Масачузетс, САЩ дата на смъртта: 22.12.1899 годинА, място на смъртта: нортфийлд, масачузетс, сащ Гражданство: США подобно: дуайт лаймън, муди, дуайт устието, муди американски евангелист и издател, основател на мууди църква, училище nortfildskoj, училище" маунт хермон библейски институт на мууди (институт "муди") и издателство " муди издател роден е в nortfilde, масачузетс, в едно доста голямо семейство. Баща му е бил фермер и зидар. Муди старши. през 41 г по време на молитва. Дуайт имаше петима по-големи братя и по-малка сестра; месец след смъртта на баща си, майката роди още две деца - близнаци, момче и момиче. разбира се, беше доста трудно да се задържи такова голямо семейство на една майка; както и да е опитала г-жа муди, парите са били упорито пропуснати. Периодично тя е трябвало дори да изпрати деца на работа; разбира се, много деца не са били платени, обаче храната и кръвта са гарантирани. Дори и в най-трудните времена, обаче, майката не е забравила да изпрати деца в църквата - религията е държала изключително важно място в живота си. Отгледах децата си г-жа мууди в пълно съответствие с нормите на църквата унитарист. На 17 години Мууди се премества в Бостън (Бостън), където започна да работи в магазина за обувки на чичо си. На новото място Дуайт не  спря  да посещава църкавата, чичо внимателно го последва. През април 1855 г. един от ментори на Мууди, Едуард Кимбъл (едуард кимбъл), каза на Дуайт колко много бог го обича. Разговорът имаше голямо влияние върху дуайт; точно в този момент започна да се превръща в евангелист. През май 1855 г. Муди вече подаде заявление за влизане в църквата - след като получи отказа; съгласието бе дадено чак на 4-ти май 1856-та. да се присъедини към армията по време на гражданската война, Дуайт предотврати вярата си; обаче, малко помощ за войниците, които все още е предоставил. Муди работи с американския християнски комитет на младежката асоциация на християните () и отишъл на фронтовата линия най-малко 9 пъти. дуайт се срещна с войниците след битката на шайло (шайло) и битката при мърфийсборо (мърфийсборо); малко по-късно той - заедно с армията на генерал ulisses грант (одисей с. грант) - влиза в Ричмънд (ричмънд). на 28 август 1862 г муди се жени за Ема Ревъл (ема с. ревъл); по-късно имат дъщеря Ема (Ема Рейнолдс Мууди) и двама сина - Уилям (уилям ревъл) и Пол Дуайт (пол дуайт мууди) ... през юни 1871 г. муди се среща с Айра Сенки (айра d. сенки), известен певец в стила на евангелието; по-късно Дуайт и Айра са работили заедно няколко пъти. През октомври на същата година, великият чикагски пожар унищожава църквата и къщата на Мууди; изгаря и дома и по-голямата част от енориашите. Семейството на Мууди, само библията и репутацията му са оцелели. След три месеца църквата е възстановена. Слава на Мууди идва през пролетта на 1872-ра - това е, когато той отива на пътешествие до Англия. Дуайт е изпълнявал почти 100 пъти; няколко пъти проповедите му са събирали хиляди енориаши. Успехът е бил покрит от Муди; той продължи да проповядва. след завръщането си в щатите, Дуайт открива, че той е получил от не по-малко топлина тук; интересът на проповедите на Мууди е причинен дори от президента Грант. По-късно се проведе в англия, компанията беше шейна. често, муди е пътувал до други страни; той вече е считан за един от най-добрите мисионери, които имат божието слово в китай (китай). популярен дуайт и швеция (швеция) - което е доста необичайно, поне защото муди никога не е бил на скандинавски полуостров и на шведски не е говорил. Последната проповед на неговия муди е сервирана на 16 ноември в канзас (канзас сити, канзас). след това, дуайт бива принуден да се върне у дома в Нортфийлд; що за неразположение прекъсна обиколката му - и по-късно служеше на причината за смъртта - неизвестно за този ден. приятелите казаха, че през последните месеци и без това, не особено стройна муди е бутнала около 14 килограма, така че е напълно възможно причината за смъртта да се превърне в проблеми със сърцето. почина устието мууди на 22-ти декември 1899 г.  Автор: Иван Матковский.

 

24.03.2016 г. 09,10 ч.

 

РАЙ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:538 "Раят е нещо материално, не е нещо, което виси във въздуха. Раят е място, дето душите живеят. Там има училища, там има песни, хорове, музика. И в рая има обществен строй, както на земята. Едно нещо само няма в рая: прах няма там... В рая няма и гробища, затвори, одумвания, вестникари като нашите... Там няма и зурни, тъпани; там няма никакви обявления, никакво лепене на реклами по улиците, че еди къде си се дава някакъв концерт или представление. Там не се дават обявления, че еди кой си се жени за еди коя си. В рая не се съобщава кой се развел, кой умрял - защото там няма нито женитби, нито разводи. Там не се съобщава, както тук, че с еди каква си заповед еди кой си е назначен на служба. Там всеки се ражда със службата си - няма какво да го назначават и уволняват. /…/ Там няма никакви раса, никакви килимявки, както нашите попове носят. Ще кажете, че това е подигравка. Не - така, както хората мислят, това е най-голямата подигравка на света. От мое гледище, така, както аз разбирам нещата, именно тяхното е най-голямата подигравка, която съществува в света! Като се каже истината на някого, той казва, че се подигравам с него. Не зная дали аз се подигравам, или той се подиграва… Както и да е, един ден вие сами ще влезете в рая и ще видите какво представя той от своя страна. Всички вие имате понятие за рая, не е съвсем чужд за вас. Някои даже са ходили в рая, познават го. Мнозина от вас са ходили в райската градина, познават я, виждали са и ангели, и светии. Но като се върнат, забравят всичко и казват: „Кой знае, дали сме ходили някога в рая… Това е илюзия”. - Не, ходили сте в рая, но сте забравили. Казвате: „Как може да забравим?” - Забравили сте, нищо повече."

"Защо са нужни градове на Господа? – Защо са нужни дрехи на хората? Не могат ли да ходят голи?" (Из "Хваление", Лекция от Учителя, държана на 16 април 1930 г., София, Изгрев)

"Защо носим дрехи? – За да се види страхливецът! Всички вие, и аз включително, все сме страхливци. Голи бяха първите хора, ге-рои бяха, голи ходеха, юнаци бяха, не ги беше страх от студа. След като съгрешиха, казват [за някого]: "Колко хубаво е облечен!" - Казвам: първокласен страхливец! [...] Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз, като седя [облечен], играя роля. Казва някой: "Много хубави са ми дрехите!" - Не си правù никакви илюзии! Ти носиш един халат - в затвора си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, а не да кажем: "Съдбата ни е такава, няма какво да правим..." - Не, не, този халат трябва да го хвърлим по който и да е начин!" (Из "Свобода", 14 окултна лекция на I младежки окултен клас, държана на 15.I.1932 год.)

"Който отива при Бога, отива без дрехи - гол, както е дошъл на земята. Когато и вие отивате при Господа, трябва да се явите с дрехата си, която Той ви е направил. Казвате, че ви е срам да се явите гол. Защо се срамувате? – Защото дрехата на вашата голота не е оная, която Бог ви е дал първоначално. Срамът, който днес имате, е дрехата на греха, с която сега сте облечени." (Из "Динамика на живота", лекция от Учителя, държана на 20 април 1932 г., София, Изгрев)

"Голият е всякога добре дошъл и за предпочитане пред облечения със скъсани дрехи. Майките посрещат децата си всякога голи. Голотата е израз на чистота. Само чистият може да бъде гол." (Из "Опорни точки на живота", беседа от Учителя, държана на 1 август 1932 г., 5 ч. сутринта).

"Ще кажете, че може и без дрехи. И това е възможно. Жителите на един остров във Франция ходят голи като Адам. Те се наричат "нудисти". Ако срещнете такива хора, ще се чудите как ходят голи. Те са доволни от положението си, но на вас това се ви вижда чудно." (Из "Ценната дума", утринно Слово от Учителя, държано на 3 февруари 1935 г., София, Изгрев)

"Казвате: "Какво ще остане от нас като ни съблекат голи?" - Това да не ви смущава. Като се съблече гол, човек се освобождава от личното гледане на нещата. Няма по-велико нещо за човека [от това], да се освободи от своите лични възгледи. Докато не започне да гледа широко на нещата, да обхване в мислите и в желанията си благото на всички хора, човек никога не може да стане жител на духовния свят." (Из "Трите степени", утринно Слово от Учителя, държано на 21 април 1935 г., София, Изгрев)

"И в странство вече Новото Учение е влязло. Там има нудисти, които искат да демонстрират, че може и на Земята да се живее както в онзи свят. Но те са малцина и ги държат надалеч, затворени на един остров като някои прокажени." (Из "По новия начин. Коприненият конец", 13-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 15.XII.1935 г., 5 ч сутринта, София, Изгрев).

 

 

24.03.2016 г. 11,44 ч.

 

ПАРАДОКСИ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:542 "Когато един човек говори лошо за някого, това показва, че той го обича. Когато един човек те обича, той може да те изяде. /…/ Вие търсите смисъла на живота си там, където той не може да се намери, и затова искате да се заобиколите само с добри хора. Вие не разбирате живота, ако искате това. Всички хора, които сега съществуват на земята, те са на местото си. Между каквито хора живеете в даден случай, бъдете благодарни за тия условия." БЛАГОСЛОВЕНИ ЛОШИТЕ ХОРА - енергията на омразата им, която е всъщност любов, ни връща в света, от който сме дошли! БЛАГОСЛОВЕНИ И ОНИЯ, които искат да ни изядат от обич, което е всъщност омраза... Но и това ни устройва, защото и те ни връщат там, откъдето сме дошли.

 

 

24.03.2016 г. 20,27 ч.

 

ЗА ЯСНОВИДЕЦА е почти невъзможно да различи човека, когато се включи за виждане на съществата, които живеят в него. Те са всъщност душите на неговите органи и крайници, които Учителят нарича "удове". Божествената дума "удоволствие" произлиза от от словосъчетанието "волята на удовете". Когато им даваме да живеят, те ни отвръщат със здраве, щастие и младост. УДОВЕТЕ НА ЧОВЕКА СА АНГЕЛИ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:544-545 "Когато дойдете до идеалния живот, там ще видите, че всички отделни удове - като краката, например, - които са ви помагали, и те имат свои органи. И краката на човека в невидимия свят имат криле, те са ангели. /…/ Като влезете в невидимия свят ще видите, че вашите ръце, крака, очи, уши и всички останали удове от тялото ви са ангели с крила. Като сте били на земята, вие сте карали тия ангели да ровят из тинята на живота и да слушат и гледат вашите прегрешения. /…/ И на езика си и му давате каквото ви попадне, без да искате да знаете, че и той е ангел. Вие не трябва да го цапате. Очите, ушите, устата, краката, ръцете ви - всичко това са ангели, дошли да ви служат, затова вие трябва да бъдете много внимателни към тях, да не ги цапате. Казвате: „Ръце са това те са създадени за работа...” -. Вие взимате всички ваши удове за ваша частна собственост и искате да разполагате с тях както намерите за добре. Не измъчвайте ръцете си, не измъчвайте краката си! /.../ Сега ви боли кракът. Защо? – Защото вашият ангел се отказва да ви служи. Болят ви гърдите, не можете да дишате. Защо? – Защото вашият ангел се отказва да ви служи. Мозъкът, главата ви боли. Защо? – Защото ангелът, който е свързан с мозъка ви, се отказва да ви служи. Един ден, когато всички тия ангели се откажат да ви служат, вие съвсем ще фалирате. Те казват: „Ние не можем повече да живеем при тези условия. Вие ни направихте роби, отнехте ни свободата. Ние ще ви напуснем и ще си заминем”. Ръцете ви не работят, краката ви не работят. Казвате какво трябва да правим тогава? – Ще мислите право, с любов ще мислите; ще чувствате право, с любов ще чувствате. Ще постъпвате право, с любов ще постъпвате."

 

 

25.03.2016 г. 08,04 ч.

 

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:547 "Знай, че онзи, който ти прави най-голямото зло, той може да ти направи и най-голямото добро. И онзи, който ти прави най-голямото добро, той може да ти направи и най-голямото зло. /…/ Доброто и злото са две относителни величини на земята."

 

 

25.03.2016 г. 09,14 ч.

 

ВЯРНОСТ КЪМ БОГА 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:547 "И наистина, който обича Бога, той ще Му остане верен през всичките условия на своя живот. Така ви изпитва Бог. Така Бог изпитва вашата любов."

НЯКОГА Е ИМАЛО славни времена, когато достойни българки и българи са скачали от скалите, за да не станат неволници в нечий харем или еничари. Верността към Бога и Вярата има и този аспект. Днес стотици хиляди правят това доброволно, за да се "подредят в живота". Дори и да не е в харем, тя става домашна робиня, а той - слуга, наемник при врагове на доброто.Чувството за чест и достойнство е изтрито.

ЕДНА ЛИ Е, САМО ДВЕ ЛИ СА МОМИНИТЕ СКАЛИ В БЪЛГАРИЯ?

Ако и днес пътувате на юг по течението на Струма, само след минутка от навлизането ви в гърлото на Кресненския пролом, високо горе, вдясно, ще съзрете масивния гранитен колос на Момина скала. В онези тъмни времена, когато човешкият живот не чинил и пукната пара, и поробителят безнаказано вилнеел из българските земи, някакви си хаирсъзи набелязали Яна красива девойка и решили да я орезилят. Прозряла намеренията им, красавицата се впуснала да бяга, към зъберите обграждащи непристъпния пролом. Косите и полите u се развявали на вятъра, а дружината разбойници, разчорлени и развяващи салтамарките си, едва смогвали да я следват по стъпките u, по виещите се каменисти пътеки. Бягала мома Яна напред към отвесните канари. Изправила се пред грамадния колос, погледнала за миг назад и не разколебана се закатерила по отвесната карпа. Придошлите разбойници започнали да я увещават, че неже ли нищо нямало да u сторят, само и само да се откажела от намеренията си. Девойката не ги чувала. Едва изкатерила се до скалното седло и вятърът отново се заиграл в свилените u коси. Светлото u лице се озарявало от сутришното Пиринско слънце. Очите u, изпълнили се с горест и влага, се загледали на шир и длъж из родната земя. Немеела земята, немеела и планината, още по-немеела пропастта в краката u. Закатерили се разбойниците по канарата. Не можели повече да я чакат. Досега не беше се счуло по тази земя – така мома да им избяга. Още в същия миг, свела поглед девойката, пуснала кърпата си на поривите на вятъра, после разперила ръце и се отправила нагоре към божиите простори. И днес ако спрете на Кресненските ханове и запитате някой от местните за хубавицата, неминуемо ще ви споменат, че и днес горе на непристъпните зъбери все още стоят свилените u коси и нанизът u от жълтици – проблясващи на утринните зари, прокрадващи се иззад гордите върхове на Пирин.

Разказът е публикуван във вестник "Симитли" и в алманах "Нова българска литература".

 

 

25.03.2016 г. 09,46 ч.

 

ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ, без абсолютно никакво изключение, Бог е определил за всеки от нас личен ангел-пазител. Той не е само на небето, но и около нас - на земята. При всички случаи ние имаме такъв познат или предан приятел, готов на всичко за нас, но ние имаме вкус към фантазиите си и към обикновени хора.  НАШИТЕ АНГЕЛИ-ПАЗИТЕЛИ НА ЗЕМЯТА 1 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:547 "Като ви стане мъчно на онзи свят, ще ви изпратят на земята за разтуха. Земята е место за разтуха. Земята е место за разтуха на всички напреднали същества и духове. Когато няма какво да правят, пращат ги на земята да се развлекат. Земята е за тях щастие. Като няма какво да правят, изпратят едного от тях на земята при някой грешник, при някоя страдална душа - и той започва да я утешава. Тя се оплаква, че никой не се грижи за нея, че никой не я обича. И този напреднал дух започва да я утешава, да ѝ говори, че Господ я е създал и че се грижи за нея, обича я - и т.н. Бъдете доволни и от това, което Бог ви е дал на земята. Той е промислил всичко за вас."

 

 

25.03.2016 г. 11,36 ч.

 

ИМА БЕСЕДА "СЪЗНАТЕЛНИЯТ ЖИВОТ КАТО ВЕСЕЛИЕ". Има съвети в беседите понякога да се наядем до пръсване, дори и да е в полунощ...

ФАНАТИЗЪМ И ИСТИНА 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:548 "Защо се карате помежду си? Че някой бил православен, друг протестантин, трети – католик, какво от това? И на небето има православни, само че православните там не носят кръстове. Там няма попове, няма владици. Там не носят черни дрехи. Много ядат, не постят. Там няма нито петък, нито сряда, нито велики пост."

25.03.2016 г. 12,20 ч.

 

И КЛЬОЩАВИТЕ, И ДЕБЕЛИТЕ като на тия рентгенови снимки, щом живеят само за себе си и за своята собствена истина, са еднакво пътници към гроба.

 

САМОЗВАНЕЦ, ОПРЕДЕЛЕНИЕ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:548-539 "Всеки, който е дошъл на земята и живее само за себе си, той е самозванец – нищо повече. ТАКА аз определям думата „самозванец”. Всеки, който е дошъл на земята и живее изключително само за себе си, той е самозванец. А всеки, който е дошъл на земята и живее за Бога, за своите ближни и за себе си, той е пратен от БОГА – нищо повече".

 

 

25.03.2016 г. 13,03 ч.

 

В СВЕТА ИМА МНОГО ГРАМОФОННИ ПЛОЧИ за мястото и вида на чакрите, за активирането на кундалини, за морала, чистотата и любовта, за съвестта и доблестта, за пътищата към съвършенството.

 

ВСЕЯДНОСТ И ИСТИНА 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:549 /Обаче/ „вие никога не трябва да допускате една отрицателна мисъл да ви обсеби. Не е въпрос, че една отрицателна мисъл може да дойде в човека. Тя МОЖЕ да дойде, да мине през него, да му говори „обективно”, но той не трябва да я допуска в себе си, не трябва да я задържа в своя ум. „Свирките” на мислите са живи, затова оставете ги да си изсвирят каквото носят, като от някоя грамофонна плоча. Не ги допускайте в себе си за дълго време, не оставяйте да ви обсебват. Ако ти хареса една от грамофонните плочи на някоя от мислите, остави я да се изсвири още веднъж. Ако не ти хареса, остави я настрана. Ако речеш да опиташ и да направиш всичко, каквото е написано на грамофонните плочи, ти ще си създадеш най-големите пакости. Ако опитате всяка една плоча на мисълта си, вие не можете да се развивате правилно, не можете да имате правилна мисъл. Ако искате правилно да се развивате в живота си, ако искате да работите лично върху себе си, вие трябва да имате правилни чувства и правилни мисли. Защото вие можете да бъдете здрави, само при хубави и правилни мисли и чувства.”

 

 

25.03.2016 г. 13,58 ч.

 

ДОБРО 1 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:550 "Защо трябва да вършите Волята Божия? - Защото онова, което имате сега, се дължи на Онзи, Който е работил и продължава да работи за вас. Едно време, когато вие сте спали; и после, когато сте минавали през най-големите страдания и никой не е мислил и работил за вас. Тогава само Бог е работил за вас и е създал това, което днес виждате. Той е създал вашия ум, създал е вашето сърце, създал е тялото ви. Днес вие сте господари на това, което Бог е създал. Той ви е дал таланти и казва: „Работете сега!” Но вие заравяте своите таланти и казвате: „Защо трябва да се прави добро?” - Доброто е най-голямата сила, чрез която човек може да работи на земята!"

 

 

25.03.2016 г. 16,15 ч.

 

БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, която води към подмладяване, здраве и възкресение, засега не ни е достъпна. Това е, понеже не можем да обичаме еднакво всички или да дадем абсолютно предимство на божествен човек. За нас остава ДОБРОТО към останалите - любов по симпатия, от чувство за дълг или за помагане на страдащите хора и животни. ДОБРОТО НИ Е ДОСТЪПНО, БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ ЗАСЕГА – НЕ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:550 "Доброто е най-голямата сила, чрез която човек може да работи на земята. Човек днес трябва да учи ДОБРОТО. Божествената Любов /за вас/ е непоносима засега. Тъй, както сте сега приготвени, ако Божествената Любов мине през вашата система, вие не можете да издържите на нея, съвсем ще се разтопите. Трептенията на вашето тяло трябва да се нагодят за Божествената Любов, за Божествените чувства. Засега ние имаме само едно ЛЪХВАНЕ на Божествената Любов, но когато дойде тази Любов в своята пълнота, тогава ще дойде и възкресението. Когато хората възкръснат, тогава ще дойде между тях Божествената Любов. Тогава ще функционира между хората Божествената Любов, а това сега е само едно лъхване - като един топъл, свеж вятър. Това е едно предзнаменование, че иде тази любов, и тогава всички хора трябва да бъдат готови за Божията Любов - да я възприемат, да разберат вътрешния смисъл на живота. Да бъдат свободни от вечния страх, както днес ви е страх от сиромашията, от несгодите, от болестите, от смъртта и от какво ли още не."

 

 

25.03.2016 г. 16,49 ч.

 

БОГ Е НАВСЯКЪДЕ 1936.05.03н зеп ВВН АСК99:550-551 "Не минавайте през някоя река, без да се спрете там. Вслушайте се в гласа на реката - там е Божият глас! Шумът на гората - това е музика. Вятърът - това е зов на Божиите мисли. Страданията - това е гласът на Бога. Бог говори чрез страданията, чрез нещастията, чрез радостите – Бог говори чрез всичко. Отворете ушите и слушайте. Отворете ушите си и кажете: „Господи, ние Те слушаме и в страданията!”

 

 

 

25.03.2016 г. 19,38 ч.

 

ПРЕСИЛВАНЕ 2 И СВОБОДА 1 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:553 "Свободата на отделните части се заключава в това да няма никакво пресилване във функциите, които те изпълняват."

 

 

27.03.2016 г. 18,23 ч.

 

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ВРЪЗКИ - И ВЪЗКРЕСЕНИЕ 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:555 "Човек трябва да участва в живота на възкресението. Най-първо, ние трябва да се освободим от онези връзки, които ни спъват."

 

 

28.03.2016 г. 05,54 ч.

 

РАЗЧИТАНЕ 1, ИСТИНСКО 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:561 /И все пак/, "ти трябва да разчиташ на всички ония хора, които те обичат ИСТИНСКИ. Те не са един, двама или трима. Те са милиони хора, които ти още не познаваш. Цялото щастие на човека седи в онези хора, които го обичат. Дали съзнава това той или не го съзнава, не е важно. Бъдещето учение в света се заключава в това да разчиташ на онези хора, които те обичат. Другояче казано - разчитайте на любовта на Бога. Вие трябва да видите тази любов във всички хора. Ако можете в даден случай да видите тази любов, вие сте придобили нещо."

 

 

28.03.2016 г. 11,28 ч.

 

ЧОВЕК, КЪДЕ Е 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:563 "Дето е Бог, ТАМ е човекът. Дето няма Бог, там няма човек. Докато човек мисли, че във всеки даден случай може да постъпва както иска, в това няма никаква свобода."

КОМЕНТАР: Бог е навсякъде, но когато някой не Го приема в себе си и не Го проявява като Любов, там Бог се отдръпва и съществува само като вакуум. Дори и в този вакуум да се вижда как мърда някакъв човек и прави каквото си иска без волята Божия, това е човекоподобно, не човек. Затова, на практика, там няма човек. Това е само анимация, жалък макет на човека - същество без Бог и Любов, без жажда за Слово Божие. По тази причина, то не е живо.

 

 

28.03.2016 г. 05,20 ч.

 

СМЕЛОСТ И НЕЗАВИСИМОСТ 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:561 "Ще съграждаш живота си според ония мисли, които са вложени В ТЕБЕ. Ще съграждаш живота си според онези чувства, които са вложени В ТЕБЕ. И, най-после, ще съграждаш живота си според онези материали, които имаш В СЕБЕ СИ. Не както ДРУГИТЕ хора те учат, но както ТИ разбираш нещата."

 

 

28.03.2016 г. 11,55 ч.

 

ДАВАНЕТО – НАД ВСИЧКО! 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:563 „Е, карайте както и да е, няма какво да му мислим…” - Не е въпросът в това, но вие трябва да знаете, че печалбите и успехите в живота на човека се заключават само в даването. /…/ Всички съвършени хора трябва да дават. - „Какво да даваме, като нямаме нищо?...” КОМЕНТАР: Този въпрос говори за едно пълно неразбиране. Абсолютно не е вярно, че човек няма какво да раздава, ако не притежава и един ръкотворен атом върху себе си и около себе си. Раздаването на самия себе си е единственият синоним на Бога и Божественото. Както прави слънцето, както прави изворът, както прави плодното дърво.

 

 

28.03.2016 г. 17,33 ч.

 

 

БОГАТ И БЕДЕН 3, ВЪРХОВНИ ЗАДАЧИ 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:563-564 "Богатият трябва да даде всичко, а бедният трябва да съзнае, че не му трябва богатство. Богатият трябва да се откаже от своето богатство, а бедният трябва да каже, че не му трябва никакво богатство. /.../ Сега аз не искам да проповядвам едно учение човек да се откаже от богатството си, но казвам: преди всичко, човек трябва да реши правилно основните въпроси на живота. За тази цел, човек трябва преди всичко да провери себе си. Той не трябва да учи хората, че не трябва да бъдат богати. Напротив, той трябва да им казва, че те трябва да бъдат богати, но за себе си трябва да знае, че и богатството, и сиромашията са едно и също нещо.Така е за съвършения човек, а за обикновения не е така."

 

 

 

28.03.2016 г. 19,04 ч.

 

ПРЕУМОРЕНИТЕ АНГЕЛИ НЕ СА ИЗНУДВАЧИ! Те никога няма да се издадат, дори и да умират. НИКАКВА ПРОСИЯ! Нито от глад, нито за близост, нито за внимание. Който има любов, той пръв ще разпознае и приласкае невинния. Ангелът от картината на Карло Мария Мариани си позволява да е в това състояние, само когато няма други наоколо.

ПРОСИЯ 2 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:564 "Казвам: днес трябва да се приложи законът на даването или изявяването на Божията Любов. Къде седят мъчнотиите в живота? – В просията. Дохожда някой и казва: „Ти за Господа няма ли да дадеш нещо?...” - Докато има просия, това не е никакво божествено учение! Дойде някой в дома ви и започва да се оглежда натук-натам, да иска помощ. Това не е божествено! Когато дойде някой в дома ви, той трябва да почувства, че във вас има любов. Дето има любов, там има готовност за услуги, за помощ. Някой влезе в дома на своя ближен и веднага казва: „Тук няма ли любов?...” - Когато човек постъпва по божествен начин, той има съвсем други прояви."

Евгений Евтушенко:

Не юди своя гений, поете, и ума си, пред който немеят, със паунски слова-еполети, за да трупаш любовни трофеи!

Не хленчи, че си сам. Не ходи с нажалени очи йезуитски. Не развявай тъги и беди  като оня шинел на Грушницки.

Ти от женския трепет и страх, пред които си бог и икона, да си просиш милувка е грях! Да изнудваш доброто е долно!

Най-престъпно е стих да четеш, с интонация горестно-бавна... -  За мъжа е съмнителна чест  да превзема превзети отдавна.

Да си "някой" е страшен магнит -  накачулват те фиба връз фиба... Даже кламерът мисли: "Хвани, по възможност, най-тлъстата риба!"...

Та магнит ли си, дърпаш наред: и бижу, и консервата куха... Но измъкнеш ли гвоздея клет -  и иконата писана рухва.

Ти поет си. Бъди и човек! Забравѝ за лъжи и мишени! Не затъвай до подвига лек, а вдигни се до връх-поражение.

 

 

28.03.2016 г. 22,16 ч.

 

Лука 15:10 "ВЕРНИЯТ В НАЙ-МАЛКОТО и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен". Да! Подарил ти е някой един ден в годината или през целия ти живот - и ти оставаш верен на тази любов цял живот. Защото този ден е струвал за теб колкото 100 живота. Който ти казва "Всичко или нищо!", Провидението не му дава нищо, защото самият той е нищо.

МАЛКИТЕ ПОТРЕБНОСТИ И МАЛКАТА ЛЮБОВ – АБСОЛЮТНО РАЗКОВНИЧЕ! 1936.07.05н ивг ВВН АСК99:564 "Един дервиш среща един богат турчин. Спира го и му казва: „Можеш ли да ми направиш една малка услуга? Имам нужда от малко пари”. Турчинът веднага изважда кесията си, в която имал златни, сребърни и медни пари. Казал му: „Вземи си колкото ти трябват”. Дервишът бръкнал в кесията и взел само един грош. - „Защо взе толкова малко?” – „Толкова ми трябват”. - ТОВА значи проява на любовта! И двамата имат любов. Никой никого не използва и всеки има доверие в брата си, в своя ближен. Този пример има и друго приложение. Ти можеш да опиташ човека в неговата МАЛКА любов. Човек трябва да се изпитва в малката любов. Ако изпитвате любовта на човека в многото, което той може да даде, това не е никаква любов. Важно за вас е, че любовта цари навсякъде."

Божидар Божилов:

Напразно вий, приятелю, се въсите  и да спорите с мене сте готов:  най-хубавите стихове са късите,  най-хубава е кратката любов.

Но понеже всичко е диалектика, в Живота и в Словото със същата сила важи и темата за Вечната Любов.

Недялко Йорданов:

"Мимолетна и вечна любов… Без която не мога. "

 

 

31.03.2016 г. 19,50 ч.

 

ПРЍЦЕЛНАТА ТОЧКА – ИЗХОДЪТ ОТ САМСАРА 1936.01.05н окд ВВН АСК99:291 "Човек трябва да има една прицелна точка, към която да се стреми. Човек трябва да работи за нещо."

КОМЕНТАР: Илюстрацията е сбор от три изображения за самсара – колелото на преражданията. Пъстротата и многото детайли не са случайни – изкушенията на света са безбройни. Трябва да има такъв образ, за да се почувства колко трудно е избирането на прицелна точка и неотклонното й следване. Цитираното твърдение може да изглежда добре познато и елементарно, обаче е изключително важно то да се разбере от човека и приложи на практика, ако той иска да стане човек в истинския смисъл на думата. Тъй както е казано в беседата, то важи и в най-конкретен професионален и интимен смисъл, и в най-възвишен безкористен план. И в двата случая става дума за ДАЛЕЧНА И ВИСОКА ПРИЦЕЛНА ТОЧКА - десетилетия стремеж към концентрация и съвършенство. Немалко хора вегетират – ако работят нещо, правят го ден за ден, за да се удоволстват и препитават. Нямат далечна цел, за която да работят много години и по този начин да се приближат към изграждането на едно от безсмъртните тела - причинното. Клиентите на плътта, на изкушенията, са все още животни, макар и да употребяват ума си с известен успех. Това обаче е дресировка, за да си получат пая храна и органни наслаждения, порцията нископробна сетивна информация. Това, че хората ходят по мачове и курорти, браздят пътищата, слушат клюки, четат вестници и гледат телевизия, не значи нищо. Високата духовна цел, която иска избор, дългогодишна съсредоточеност и решително отстраняване на външните и вътрешните пречки изгражда един от най-висшите центрове в мозъка на човека и го подготвят за безсмъртието – за излизането завинаги от кръга на „самсара”.


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 

 Начало 
 Тълковен речник 
 Книга 1 
 Книга 2 
 Книга 3 
 Книга 4 
 Книга 5 
 Книга 6 
 Книга 7 
 Книга 8 
 Книга 9 
 Книга 10 
 Книга 11 
 Книга 12 
 Книга 13 
 Книга 14 
 Книга 15 
 Книга 16 
 Книга 17 
 Книга 18 
 Книга 19 
 Книга 20 
 Книга 21 
 Книга 22 
 Книга 23 
 Книга 24 
 Книга 25 
 Книга 26 
 Книга 27 
 Книга 28 
 Книга 29 
 Книга 30 
 Книга 31 
 Книга 32 
 Книга 33 
 Книга 34 
 Книга 35 
 Книга 36 
 Книга 37 
 Книга 38 
 Книга 39 
 Книга 40 
 Книга 41 
 Книга 42 
 Книга 43 
 Книга 44 
 Книга 45 
 Книга 46 
 Книга 47 
 Книга 48 
 Книга 49 
 Книга 50 
 Книга 51 
 Книга 52 


...Продължава във Facebook.
© Необятното продължава да говори - 2021 ∴ Attar
Посещения - hit counter