Книга 28
7.VІІІ.133(1997)г.
7.VІІІ.133(1997)г.
Рила, област Белмекен, лагер Равни чал
ЕДИН ВАШ ПРИЯТЕЛ
11,14ч.
- Тази сутрин се наложи да си изясняваме проблема с котенцето, поради думите на Елма за него в предишното осияние. Приятелите бяхме на различни мнения по въпроса, дали то трябва да бъде свалено от Рила или не, мислейки, че казаното отгоре търпи тълкование. Всички много обикнахме това котенце и по човешки никой не би искал да се разделим с него. Още повече, че в осиянието е казано, че проблемът не е фатален.
Този път импулсът бе да получим отговор от Учителя чрез отваряне на беседи. Отговорът бе, че така или иначе се налага коенцето да си отиде вкъщи, дори и да поплаче. Тогава най-рационалният и бърз начин да изпълним заръката бе Чари да бъде взет от един приятел, който си слиза тази сутрин в София, но тъй като всеки има свещената свобода да взема и сам решение, той не почувства, че може да направи това, тъй като е ангажиран с десетки задачи за най-кратък срок. Тогава приятелката, която го бе донесла, реши сама да си изпълни задачата. В случая, тя реагира както някои други приятели, имащи опит със Словото и Делото: ако ни се каже нещо ясно и категорично и го изпълним незабавно и с любов, последствията могат да бъдат само добри. В обсъждането на този проблем ние подчертахме позицията на Учителя - на Този с Когото общуваме постоянно: че неизпълнението на дадена Негова заръка или съвет не води непременно до кармично наказание, тъй като това е Бялата Ложа, а не противоположната, но просто неизпълнилият или закъснелият нямат шанс да се възползват от благото, което идва при изпълнение на Волята Божия.
Тъй като вътрешното чувство на някои от участниците в тези обсъждания бе, че е много по-важно най-после да помолим за отговори по личните послания на същата приятелка, което се отлага вече много месеци, тя прецени, че това сега е най-важно, а свалянето на котето може да почака още малко.
Секунди след това се случи следното: приятелят, който вече беше тръгнал да слиза, не забеляза, че котето се галеше в краката му, и внезапно, за да прогони една муха, стъпи върху крачето му. То изплака, закуцука, но след това бързо му мина. За наблюдаващите това бе ясно потвърждение на немалкия ни досегашен опит, че когато приключи срокът на Небесната закрила над което и да е същество, човек или ситуация, ако не се съобразим с новите инструкции или вътрешния си глас, не може да се даде гаранция за по-нататъшна протекция.
Ето защо, сега искаме да попитаме как точно да се разбират думите от осиянието, че проблемът с котенцето не е фатален и че поради някои замърсявания и изкривявания в областта на фините токове на това място, Школата се била мигновено затворила. Повечето от нас считат, че котето в никой случай не може да е първа и единствена причина за това. Нима то само не отразява некоректности във взаимоотношенията и живота тук, произтичащи от хората?
В този смисъл, не би ли било то и едно благословение, ако имахме сили от сега нататък да не допуснем нито една отрицателна мисъл, чувство, раздразнение, изискване, съветничество и пр.?
11,44 ч.
- Приемете, че сладкото животинче е един ваш приятел, който си е заминал наскоро и иска да бъде с вас навсякъде. Вие вече усетихте нещо подобно. Този приятел обаче още приживе обичаше да налага мнението си и да настоява да се изпълнят неговите желания и съвети, независимо, че се стремеше да следва Високия Идеал. По тази причина, неговото вземане тук може да засили тази тенденция сред някои от вас, и както виждате, и сега резултатите са налице. Така, че правилно е желанието и разбирането той да бъде свален надолу час по-скоро.
Оттук следва, че с всяка секунда закъснение върви не само разваляне на времето, но и изостряне на дисонансите. Нямам нищо против да отговоря на останалите въпроси, но със съответните натрупвания на последствията от закъснението.
И наистина, въпреки ведрата, слънчева утрин досега, в последните 15 минути Белмекен и Равни връх се покриха с тъмни облаци и започна да гърми, въпреки официалната прогноза. В осиянието преди бе казано, че причината е комплексна и от текста ясно следва, че не само котето трябва да си слезе от това място, но и някои от нас (ако не и всички), но директно Елма не може да каже такова нещо: предпочита да ни преподава на живо. Тук не става дума за виновни, а за недоизясняване на условията за присъствие в тази зона или недостатъчно осъзнаване от всеки от нас какви отговорности поемаме, оставайки си хора от стар тип.
Дали ще ни се даде още един шанс да останем - още повече, че очакваме нови ентусиазирани приятели в петък и събота - или Небето ще ни вкара сега в още по-сложни ситуации, поради пристигането на хора, които се ръководят от вътрешни гласове, оказващи отклоняващо въздействие дори върху най-вътрешни последователи на Учителя