- А -

 

 Абеùл – Тази, Която Срива Системи от Очаквания. Шеметна каскада от Преданост, подвластна само на едно привличане – това на Абсолюта!(кн.34)

Аберýм е светът, от който Сатва предава. Опора на силите, Аберýм не е отделна вселена. Той е микрочастица, която не е частица. Аберýм се движи със скорост безкрайна и всичко строи и прониква. Аберýм приема посланията на всичко живо и им отговаря. Аберýм оставя всички свободни; опитва тайното и го превръща в знайно; сваля абсолютното в одежди от светлина. Отворете дверите на духа си, обикнете всичко и всички – и Аберýм ще ви изпълни! А като ви изпълни Аберум – Славата на Живота, - пред вас няма да има вече затворено.

Абсолютният Дух: – вж. ОТЕЦ, ИЛИ ТОТ

Абсурд: отнема субстанцията и формата им, за да отучи творенията да живеят дълго в даден стереотип. Смъртта влиза в понятието “абсурд”, именно защото животът, който притежава някаква диференцираност, трябва да премине в нови форми и да се противопостави на предишните си програми.

Абсурдóн: елементарната частица на абсурда. Абсурдонът не е нито само физическа, нито само духовна, но преди всичко божествена “елементарна частица” от 24-те градивни атома на тóтума.

Азúзъм – светското начало, което търси признание и изява, което създаде и църквите, и институциите в съвременния свят. (кн.10)

Азъ: най-сгъстената форма на Бога се отличава по това, че може да съществува в безчислени отделни тела. Множеството на Бога в духовния свят няма още Аз – и затова там всички същества от даден клас си приличат напълно; и трябва всяко духовно същество да мине през земята като човек, за да се появи в него и “тяло на Аза”, т.е. кондензирано физическо тяло с индивидуално лице. Това е израз на особения начин, по който монадата трябва да зазвучи навсякъде – нещото, с което тя се отличава от всички останали.

Алéл: тава е първоимето на искрата Божия, наречена от вас "монада". Тя се проектира в свеще­ната дума "алелуйа", с която вие завършвате мо­литвите и ораториите си.(кн.23)Съвестта - това е най-ярката същина на алéл.(кн.23)

Алохимите са любовни по изява, а истинни по естество. Алохимите са също божества, обаче не признават никакви правила и закони - затова напълно безразсъдно се хвърлят да раздават любов навсякъде. Но техният подтик не е  Любовта, а Истината - нещо, което вие не можете да проумеете. Те са луди в любовното си поведение не поради чувство за привличане, както е при серафимите, а поради необходимостта да бъдат верни на Истината. На алохимите основният импулс е не Любовта, а Истината, те вършат това с единствената цел да освобождават съществата от привързаности. Затова алохимите управляват крадците, проститутките, престъпниците, убийците, военните, лудите от всички векове и страни; могат да живеят единствено и изключително само като бунтари и аутсайдери – не приемащи установените норми на обществото. Никакви норми не приемат - дори на божествените учения! На алохимите им липсва онова, което го има в илухимите: страхопочитание. (кн.3) Алохим е носителят на неопределеност в определеността и определеност в неопределеността. Но, преди всичко, с коренно ново решение. Неговата истинска длъжност в Битието е да се противопоставя на даденото със средства, които могат да бъдат абсолютно всякакви. Алохим не може да съществува, ако се подчинява…

Антиномия: противопоставяне на два закона.

Аoн - ангел на взрива и на залпа. Аон са най-разумните ангели в женската област на будическия свят, които се проявяват по мъжки. Те владеят всички спектри на душата - от висините на ясновселената до дълбините на етера. Това са чаровни създания, за които няма пречки по Трите Вселени, колкото и абсурдно да изглежда това - понеже духовните ангели, към които спадат аон, нямат достъп до Божествения свят, с изключение единствено на самите аон.(кн.14)

Аскеза: означава насочване навътре в себе си и преживяване вътре в себе си на всички неща, които другите търсят отвън. Обаче това съвсем не значи самолишение от функциите на даден център или система, обявяване на някой божествен извор за “греховен”. Просто, потъващите навътре в себе си намират всички блага на природата именно вътре, а не навън.

Аскотòния - наука за съществата в Битието… понеже всички те, без изключение, се съдържат в самите вас, като ваши по-висши или по-нисши същности. (кн.6)

 

Асуинът теква като подаряваш. (кн.20) 

Аум”е дума, на която “у”-то извлича сила от Съвършения Дух или Духът Божий. При това, “у”-то е под ударение - не забравяйте никога това. Пеейки “аум”, вие се свързвате най-силно с Най-Високото; после иде връзката с Абсолютното и, най-после, с Майката.(кн.6)

Аурувим - ангел от Царството на Любовта

Атман: значи “Съвършен Дух”, Носител на Действие, Пръв над Първите и най-преден, най-отговорен.(кн.6)

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.