Книга 21
13-14.XI.130(1994)
Бургас-Изгрев
КУЧЕТАТА - ХОРА НА БЪДЕЩАТА
ОСМА РАСА
14,40ч.
На 6.ХІ.1904 г., рано сутринта, бе казано:
- Тази сутрин излизате за изгрев въпреки времето, защото днешният ден е знаменателен!
Когато минавахме през морската градина, кучетата ни забелязаха, оставиха играта си и едно след друго дойдоха при нас, изразявайки необикновен интерес и радост. Стопаните им после казаха, че всяка сутрин излизат, но никога не са правили такова нещо с чужди хора. На другия ден една жена повтори същите думи, питайки не носим ли храна в джобовете си, за да се интересуват толкова много кучетата от нас.
От 2-3 дни е останала част от чепка грозде, наподобяваща куче, съвършено гениално стилизирано.
Може ли да се обясни какво е особеното на този ден? И естествена ли бе реакцията на едно друго куче точно седмица след това, когато се откъсна от господарите си, дойде и изрази такава буйна радост, раздаде такива "целувки" и "прегръдки", че собственичката му се извини, казвайки: "Чак пък толкоз..."
- Особеното бе срещата с Пúлон - приятел от бъдещата осма раса, който сега се намира в тялото на куче. Не случайно ти си шегуваш, че хората се делят на непосредствени и... посредствени. Момичето, което срещна на брега вчера и то ти направи такава отвратителна физиономия като я поздрави с "добро утро", е с напълно блокирано будическо тяло - целта на адските учители в Петата раса. За контраст те срещнах с едно куче, чието будическо тяло е в бликащо здраве.
Учениците в света ще се явят едва в осмата раса. Сега те са в телата на ония милиони кучета, които не са обучени да се боят от чужди. Естествената, спонтанна любов към всички, способността да последват всеки и да изоставят предишния, без да го забравят - ето кое прави кучетата да светят неизмеримо повече от вашите светии, които общуват като препарирани.
Това, което нарекох "любов без обект", сега строи Новата Вселена. Главните й строители са кучетата по всички планети, кучето по звездите и в междузвездното пространство. Сегашният човек ще настигне кучето едва в своята ХІ-а раса. Разбирайки това, много хора се сдобиват с кучета.
(Прекъсване в 15ч 02м.)
(Продължение на 14.ХІ.94 в 6,20ч.)
Обаче общуването на кучета с човека обикновено е пагубно за будическото тяло на кучетата. За разлика от така наречения "човек", всяко куче, без изключение, е с монада. При това искрата Божия в кучето вече не е искра, а фонтан от струи. Течащи, бликащи, пръскащи струи като от бенгалски огън - като букет от празнични фойерверки! Преданото куче на един господар – добър или лош – трябва да се прероди още 5-6 пъти като диво или улично куче, за да възстанови фонтанността на монадата си. Колкото и да е привързано, мило или зло едно такова същество, заразено от Петата раса, само свободата – поне 100 години – може да му възвърне Божественото достойнство.
Сега нямам тук намерение да започвам осияние за кучето, тъй като споменавам за него мимоходом. Някога бях ви говорил(а) подробно защо Словото е видимо за тази космическа раса, в каква вселена се попада чрез нея и каква е съдбата на хората, принуждаващи кучето да се изражда. Пушещият цигари, слушащият пъклена музика пред куче, се съди наравно с родителите-престъпници в това отношение.
Природата не е създала това елитно творение нито зло, нито лаещо, нито привързващо се само към едного. То не се съгласи да участва в грехопадението на илухимите някога и затова общуването със свободно куче топи кармата, както силен пламък – восъка. Но държането на куче в стаята повече от 15 минути в денонощието (или повече от час в двора) поврежда преди всичко децата ви, понеже създава титанични вълни от мъка, по-страшни от радиацията на току-що избухнала атомна бомба! Плач на поробено куче, дори и когато не разбира това, заразява стопаните и съседите с психически бяс, който се развива в уродство и инвалидност още в следващото прераждане. Подобно си плащате и за поробването на децата, на близките си, принуждавайки ги да живеят в една къща с вас постоянно, но в случая с кучетата реакцията е много по-ярка – те пораждат сонди от бяс веднага.
Саон е богът на кучето. При произнасянето на неговото име от човек с монада, всяко куче трябва да ви отговори. Ако сте с искра Божия, но кучето не ви чува, има само две [възможни] причини: единият от вас е живял с други хора или кучета по-продължително, отколкото се полага. Обаче няма да се спирам на този проблем, понеже вашата степен на инволюция е непробиваема. Повтаряйки се постоянно, Аз ставам нещо като посмешище във вашите очи и приписвате лайтмотива на Словото на “порок” в сърцето на тръбата Ми... Това обаче не пречи саонното ви тяло в Божествения свят да вие нощем към небето, подобно всеки нормален вълк, отделен от своята вълчица; на всяко нормално куче, лишено от своята божествена Глутница.
Саòн, санòн, санонòн!
Прибери, Господи, Своите Си в света на любвеобилието, понеже останалият свят свършва!
7,29ч.