1.06.2021 г. 08,07 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Допуснèте, че двама души не живеят добре, не могат да се спогаждат. Какво трябва да направите? Двамата не можете да влезете в куба, понеже и двамата искат да живеят в източната страна, не могат да се съгласят. Какво трябва да направите? Аз бих решил въпроса така: едната сèдмица единият да живее в източната страна, другият – в западната. Следната седмица – обратно.“ (1942.11.13м.Бяло и черно)

 

 

 

1.06.2021 г. 12,11 ч.

 

АРХИТЕКТУРА И СОЦИОЛОГИЯ НА БОЖЕСТВЕНОТО

УЧИТЕЛЯТ: „Да направят два етажа? - Няма да искат да се вдига гюрултия над главата им; и отдолу да няма - не искат господари. В божествения свят не се позволява да има някой над главата ни, но ние тука си позволяваме. В духовния свят никога не можеш да бъдеш над главата на някого.“ (1942.11.13м.Бяло и черно)

В Природата съществува един ред и порядък, съществува едно царство, което не може да се уподоби нито на монархия, нито на теокрация, нито на демокрация, нито пък на република. Някои видни окултисти го кръщават с името „синархия”, а в Евангелието го наричат с името „Царство Божие”. Под думата „синархия” ние разбираме най-разумните хора в света, които са се докоснали до тайнството на живота, които са минали през ред изпити, завършили са своята еволюция и наистина могат да се нарекат „хора”, а не които нищо не знаят. Казвам: като съедините монархията, теокрацията и демокрацията в едно, вие приблизително ще имате едно управление, подобно на това в Природата: това божествено управление, което наричат "синархия". (Да се облечете в новия човек, НБ , София, 4.10.1931)

Вие ако сте толкова умни, че не знаете как да работите с този ръководител, съберете се 10 души и почнете да се редувате. Днес един да говори, утре друг - и така да се изредят 10 души. Могат повече да говорят от този ръководител.(Окултна хигиена, ООК , София, 8.6.1922)

Направете тъй, че всеки един месец една от вас да ръководи цялата работа на всички. Всеки един месец една от вас ще бъде ръководителка - ще урежда програмата за всички. (Най-малкото, КД , София, 8.9.1924)

Вие всички минавате за ръководители, но трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има, поне отчасти, малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Трябва да знаете, че хората, които идват при вас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба - и пр. (Основни закони, ИБ , В.Търново, 24.8.1925)

На вас, ръководителите, ви липсва нещо съществено. Да кажем, че един от вас е ръководител на 5-10 души. Как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото щъркели. Какво прави ръководителят им? - Дава им насока, и като се умори той, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други и пак се връща и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух. Той се проявява чрез този водач. Който иска да услужи и да служи на едно общество, той трябва да даде от себе си ПОВЕЧЕ време, труд и средства, а и всеки трябва да бъде пример на ръководство, за да се подкрепи главния ръководител.(Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927)

Не взимайте за ръководител човек, който не е минал пътя, през който вие минавате. Който е минал през вашия път и го изучил във всичките му подробности, само той може да ръководи; само той може да ви даде истинска, реална помощ.(Четиритях етапа на развитието. Отлагането, МОК , София, 18.7.1930)

Някой е поел правия път, намерил е един Учител, да го ръководи, но същевременно търси и други учители да се учи от тях. Той може да търси и други учители, но слама ще яде... Такъв ученик ще живее само в лъжа и измама. Лъжата пък ще създаде болезнени състояния в него. (Съчетание, приложение и изпълнение, СБ , РБ , 7-те езера, 3.8.1931)

Момъкът и момата трябва да тръгнат след Мъдреца, да следват неговия път. Те трябва да му кажат: "Учителю, ние искаме да ни ръководиш. Без тебе, нашият път е изложен на опасност. В Твоя път е нашето щастие!". – Какво представлява щастието? – Разумното начало, на което човек поставя живота си. Каквото и да се случи в живота ти, щом следваш пътя на Мъдреца, той всичко ще изправи.(Щастливи числа, МОК , София, 11.12.1931)

Трябва да си представите, че сте едно малко дете. Или още - повече - една малка буболечица, божа кравица, и че се движите с нейното съзнание, с нейното разбиране за живота, с нейните нужди. Ще можете ли да се смалите така? Ще кажете, че не можете... Питам: ако едно възвишено същество, един ангел, който е завършил своята еволюция, идва да ви ръководи, той не е ли една малка божа кравица? Както виждате, този ангел, това възвишено същество, се смалява. Ето защо и вие трябва да направите този съзнателен опит: да влезете в положението на божата кравица най-много за пет минути. Наблюдавайте тогава какво можете да направите, ако сте в съзнанието на тази малка божа кравица. (Проявленията на ума, МОК , София, 21.6.1925)

Черното Братство употребява магията по два начина, то се разделя на две категории: един играе роля на истината, дигизира се, облича се в светли дрехи, в хубава премяна, и казва, че е служител на Господа и иска да те тури в правия път. Друг дойде да ви плаши - и в края на краищата ще ви изиграе. Трябва да разбирате когато дойде "духът", или някой "учител – ръководител" да не е от Черното Братство и да ви изиграе. Когато се молите, и те се молят, но насред пътя ще ви оберат. (Годишна среща на Веригата - Велико Търново, 1915, СБ , В.Търново, 17.8.1915)

Ако дойда във вашата къща да ви проповядвам ново учение с цел да ми станете последователи и после ви обера, аз се ръководя от материални облаги. Това не е добро дело, а търговска сделка.(Денят на доброто, НБ , София, 21.12.1919)

Ще ви изпитам! Знаете ли как? - Първо ще видя дали сте честни – с пари ще ви изпитам. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато и ще му кажа: „Ще занесеш тази торба в еди-кой си град.“ Ако той офейка с торбата, въпросът е решен вече. Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик. И ако на някого от учениците поверим един дял да го ръководи и той го направи СВОЯ мушия - и него ще разберем. Ще ви поставим ТАКИВА капани, ТАКИВА клопки, каквито не сте виждали! Като дойдат тия ученици втори път, ще ги питаме: „Ти не си ли този, който взе торбата? “ – „Да.“ – „Със здраве си върви!“ На другия: „Ти ли беше този, който усвои къщата?“ Имайте предвид, че у нас важат ФАКТИГЕ. Щом торбата не е на мястото ѝ, нищо друго не важи.(Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922)

Вие, като дохождате тук, всеки гледа да седне на първите редове. Ами кое ви дава право да седнете на първите редове, имате ли билети?.. Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да сложите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък. Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: „Какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът!" - Ами че защо се нуждае туй общество от устави? Като имат другите общества устави, защо не седите при тях? (Работа на окултните сили, ООК , София, 29.4.1923)

Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога; които мислят, че имат правото да ръководят - и те са изгубили правилното разбиране на живота.(Пробуждане на колективното съзнание, СБ , В.Търново, 19.8.1921)

Това е една велика божествена Школа, в която абсолютно няма никакво изключение. На сто милиона, едно изключение няма. Разбирате ли? Единствената Школа, в която няма изключения в света, е тази. Никакво изключение! Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в тебе. Техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога, т.е. във всички прониква божественият живот във всичката му пълнота, и то без никакви закони, без никакви принуждения. Всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прекарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там. Не можете да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?... “ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, вие ще познаете кой е първият. Та имайте пред вид: не мислете, че там, в тази Школа, дето ще учите истините, има катедра и учител /.../. (Три категории ученици, ООК , София, 30.3.1922)

Братът трябва да ръководи сестрата, а не сестрата да ръководи брата. (Без съмнение, без подозрение и без докачение, ООК , София, 12.3.1924)

Жената трябва да се проникне от една основна идея да прилага любовта. И да се ръководи от следното правило в живота си: да не се свързва с лош мъж. Колкото и да обещава мъжът, че ще се поправи, не се подавайте на това обещание. Първо да се поправи - тогава се свързвайте. Не се лъжете от мисълта, че като се ожените, мъжът ще се поправи. Женитбата не може да поправи мъжа. Тогава всичко е свършено.(И валя дъждът, НБ , София, 1.6.1924)

Ще ви дам едно правило. Божествената педагогия казва, че между своята душа и Бога не трябва да допущаш да влезе никой като клин, па който и да е той - никакъв учител, никаква майка, никакъв баща! Ти за БОГА само се дръж! Който дойде отвън, нека те възпитава, но да влезе като клин между Бога и тебе, не позволявай! Не се оставяй той да те ръководи. Влезе ли той, всичко отиде, та се не видя. (За възпитанието, МС , София, 7.7.1924)

Чудя се на коравосърдечието на религиозните ръководители! (Приложете добродетел, НБ , София, 13.3.1932)

Може ли умствено слепият да учи и да ръководи другите хора? (Дали може, НБ , София, 10.6.1917)

Някой казва: „Кой ще ме ръководи?“ - Сам ще се ръководиш! Няма никаква опасност от това. Слепите имат нужда някой да ги ръководи; а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство (Опитай!, ООК , София, 21.2.1934)

Когато някой каже, че всичко с него е свършено, тогава Господ му проговаря: "Досега те ръководиха другите хора, сега АЗ ще те ръководя, ще имаш Моето разположение". (Бъдете като децата, НБ , София, 30.6.1935)

Някои от вас казват: „Аз съм ръководен от Духа.“ - Не смесвайте едно ваше лично отношение с Духа! Не смесвайте онзи временен импулс с това, че Духът ви говорел.(Истинско и относително знание, ООК , София, 27.2.1924)

Тази опитност - да направите ДРУГИТЕ щастливи, да ги зарадвате с нещо - да бъде едно ръководно правило за вас. Не е само нашето благо важно в света, но благото на толкоз милиарди същества, които могат да вземат участие в нашия живот, както и ние в техния. След като съм щастлив, аз трябва да работя за щастието на всички други същества около мене.(Вземи детето, НБ , София, 10.1.1932)

Има смисъл да ходиш там, където можеш да вършиш Божията воля. (Значение на удовете, ООК , София, 1.2.1933)

Там, дето Бог сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, Която прониква всичко. (Своенравието, ИБ , 1903)

Ако искате да имате Божието благословение, ако искате да имате радост, ако искате да се ползвате от Божието ръководство и благословение, трябва да имате МЕКОТА. (Мекота, ООК , София, 15.4.1936)

 

https://www.youtube.com/watch?v=-8XSu1DHwZg

 

 

 

 

1.06.2021 г. 14,55 ч.

 

 

ЦЪКНИ НА ЛИНКА ПО-ДОЛУ, ЗА ДА ТРЪГНЕ ВИДЕОТО. Неизвестно защо, прозорецът не се явява тук.

ОКУЛТНИТЕ НАУКИ СЕ ОТЛИЧАВАТ КОРЕННО ОТ СВЕТСКИТЕ. БОЖЕСТВЕНИТЕ НАУКИ СЕ ОТЛИЧАВАТ КОРЕННО ОТ РЕЛИГИЯТА И ОТ ОКУЛТНИТЕ НАУКИ. Има божествени науки "интегралика", "пентаграмика", "паневритмика" и т.н. Една от божествените науки и практики се нарича условно "СЛОВÈСТИКА" (на божествен език терминът е друг). Най-първият ѝ дял разглежда основно методите за отличаване на божествените науки и религии от небожествените. Практически се започва с експерименти - коя наука или религия може да възкреси човек, да го подмлади, да го направи по-умен, по-красив, по-щастлив, по-добър. Да възрасти семка или костилка в плододаващо дърво много по-бързо и реално, отколкото това става в Индия. Математическата словестика ползва и статистиката, честотните алгоритми. Например, тя сравнява колко пъти в едно учение се употребяват проблемни думи като "плътта", "светът", "желанията", "удоволствията", "страстите", "целувката", "прегръдката", "тялото", "чувствата", "сърцето", "умът" и пр. Колко пъти ВЪОБЩЕ, колко пъти в ОДОБРИТЕЛЕН СМИСЪЛ и колко пъти в критичен, а не само в неодобрителен смисъл, както е в небожествените учения. Колко пъти въобще и колко пъти В ОДОБРИТЕЛЕН смисъл са употребени и думи като "жена", "мъж", "женитба", "майка", "майчинство", "бащинство", "зачеване", "раждане", бременност", "кърмене", "родителство" и пр.; колко пъти в неодобрителен смисъл. Какви са пропорциите на тези към антитези на една и съща тема, и на последните - към синтезите.

ЕТО ЕДИН ПРИМЕР ОТ ЕДНО БЪЛГАРСКО И СВЕТОВНО УЧЕНИЕ, КОЕТО СЕ КЛАСИФИЦИРА КАТО БОЖЕСТВЕНО БЕЗ НИКАКВО СРАВНЕНИЕ С НИТО ЕДНО ДРУГО УЧЕНИЕ ПРЕДИ И СЛЕД НЕГО, ИМЕННО ПОРАДИ БЕЗПРЕЦЕДЕНТНАТА ЧЕСТОТА НА ТАКИВА ПРОБЛЕМНИ ДУМИ, ИЗКАЗАНИ В НЕГО С ПОЛОЖИТЕЛЕН СМИСЪЛ:

УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО:

Аз уважавам майките, които раждат деца. За да познаеш любовта на хората, трябва да им дадеш живот. Ако не можеш да дадеш живот на хората, ти не ги обичаш. Да дадеш живот на човека, както и всички условия за живеене, това е добро. Младата булка, на която турят венец на главата, с какво я ангажират? - С венеца, който турят на главата казват: „Готова ли си да дадеш живот на умрелите? “ И много умрели ще дойдат да се преродят. Тя казва: „Готова съм!“. Тя казва: „На всички цветя ще дам живот.“ От вас се изисква днес да бъдете герои - хора на онази, светлата, БОЖЕСВЕНАТА светла мисъл. След това, днес изискват свети сърца, в които Божественото, БОГ живее. Едно желание те измъчва. - Защо ще го държиш в сърцето си? Дай му ход! Ако на туй желание трябва да му дадеш живот, ДАЙ му живот. Ако на една мисъл трябва да ѝ дадеш живот, ДАЙ ѝ живот - тя е оправдана. "Майка“ подразбира закона на Любовта. Майката всякога си остава девствена. Когато вие възприемете Любовта, ще разберете майчинството в друго отношение. В даден случай, всеки може да бъде майка, но само когато ЛЮБОВТА се прояви в твоята душа, можеш да бъдеш един слуга на Живата Природа. Какво искат сега хората? - Те искат да намерят един закон, с който да възпитават младото поколение. Така не се възпитава! Единствените коронни възпитатели - това са майките и бащите. Кой създава майката? — Децата. — Кой създава мъжа? — Жената. — Кой създава жената? - Мъжът. Ако нямаше ученици, нямаше да има и учители. Ако нямаше деца, майката никога не би разбрала майчинството. Ако нямаше жени, мъжът не би разбрал себе си. Ако нямаше мъже, жената не би се познала, не би разбрала какво представлява като жена. Щом е така, благодарете за всички положения, през които минавате, и разумно ги използвайте. Помнете следното правило и прилагайте го в живота си: благодарете на Бога за живота, който ви е даден, с всички негови противоречия. След време ще разберете, че всичко, което става във вашето сърце, във вашия ум и във вашето тяло, е за добро. Няма да мине много време - и вие ще се убедите в това. То е 101 процента вярно. Бог е приготвил за всеки човек, за всяка душа такива блага, каквито те не подозират. ТАЗИ е новата философия, която трябва да приложите, за да влезете в Царството Божие. Царството Божие е там, където любовта царува. Какво представляват Посвещенията? Който не е минал през приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство, а най-после и през смъртта, той не знае какво нещо е Посвещението. Минал ли е обаче през такова приятелство, през женитба, през бащинство и майчинство и през смъртта, той разбира дълбокия смисъл на Посвещенията. След като е минал през школата на своя приятел, на своя мъж или на своята жена, на своите деца, а най-после и през сърпа на смъртта, той ЗНАЕ какво нещо е Посвещение. Хората са добри, и по всяко време могат да бъдат добри, но трябва да ПРОЯВЯВАТ своята доброта. Те са богати, но трябва да ПРОЯВЯВАТ своето богатство. Кое е отличителното качество на майката и на бащата? – Любовта им. Любовта на майката възприема, повдига и запазва нещата, а любовта на бащата се изразява в даване. Бащата дава капитала, майката го запазва, а детето го разработва и туря в обръщение. Значи, Бог дава, а човек възприема и разработва даденото. Жените трябва да спасят света - и ще го спасят! Само майките могат да спасят света! Който мисли, че светът може да се спаси и подобри вън от майката, той се самоизлъгва, той е на крив път. Всички свещеници, проповедници, учители, управници трябва да се обединят около майката. Най-възвишената, най-силната дума в света е „майка"! Думите „Бог”, „Господ” подразбират Божествената Майка. И когато говорим за любов, трябва да разбираме любовта на майките и бащите. Ако искате да поправите обществото, тази работа трябва първо да се подеме от майките и бащите, след това от свещениците и учителите, и най-после - от съдиите. Майките и бащите трябва да дадат основния тон на живота.

 

Някои казват: „Спасението е в църквата." Аз казвам, че спасението ще дойде от майките и бащите. Христос казва на всички хора да живеят разумно. Той казва, че майките и бащите могат да оправят света по естествен път. Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. ТОЗИ е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: "Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да проявяваш нейната пълнота!". Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си! Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, Който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. В бъдеще майките ще знаят как да прокарват лъчите на Любовта. Нима, ако сега Любовта би влязла и всички я възприемат, тя не ще уреди света? Как мислите, какъв ще бъде светът, ако всички проповедници в света, които проповядват, че Христос е Син Божий, бяха приложили туй учение? Сега вече от майките, от жените се изисква това. Аз казвам често, че жените ще спасят света. Това не е в ущърб на мъжете. Вземам жената като емблема на Любовта. Жената трябва да стане най-напред Любов, и когато стане Любов, тя ще намери истинския път за повдигане на света и ще създаде каквато форма иска. Майките трябва да научат децата си, че божественият живот прониква в цялата природа; че Бог е жив и че Божественото е над всичко. Днес майките и бащите представляват една велика лаборатория, в която се изучава Любовта. Майките трябва да подготвят условията да дойдат ония възвишени души, които седат горе на небето, понеже те сами не могат да слязат на земята. Тогава в бъдеще бащите ще се явяват само веднъж в месеца, в бъдещото общество МАЙКИТЕ ще излязат на сцената. Но тогава майките ще бъдат осигурени, а не като сега - да й се запали главата. С идването си на земята, детето помага за развиване чувствата на майката. Ако майките нямаха деца, техните чувства биха се атрофирали, а при тези условия и децата не биха могли добре да растат и да се развиват. Че някой целунал някоя жена, или някоя жена целунала някой мъж, считат го за престъпление. Христос казва: "Дойдох в дома ти и вода за краката не ми даде, целувка не ми даде". Сега нашият свят е свят без целувки - "безлюбие" го наричам. Наричам целувката "носителка на живота". Според моите наблюдения, майката, която целува много детето си, то се подига. Майките броили ли са колко пъти целуват детето си? Според количеството на целувките, такова ще бъде и детето. Майката в един час ще го целуне няколко пъти. Благодарение на тия целувки, които майката ги дала с любов, туй дете става велико. Онези деца, които майката не ги целувала, от тях нищо не излиза. Ако искате топлина, обичайте майките, обичайте жените. /До днес/ ние вземаме повече от мъжкия принцип, отколкото от женския, и вследствие на това носим лошите последствия на сегашния живот. 6:2, а то трябва да бъде 1:1. Писанието казва, че това е "старият човек", а той е старият мъжки принцип, който не го е създал Бог, който ние изкуствено внесохме. "Присаденият мъжки принцип" - тъй наричат стария човек, от който трябва да се освободите жени и мъже и от който се вършат всички престъпления. Има психологичен и биологичен закон, чрез който майките, чрез закона на раждането, чрез закона на ПОДБОРА, в бъдеще човечеството ще се избави от туй, което е излишно. И тогава ще остане само онзи мъжки принцип, който носи светлината; ще остане женският принцип, който носи топлината. Същият закон е и при желанията: трябва да се подбират желанията – за всички ония желания, които идват до вашата душа, трябва да знаете дали са за вас. Ако не знаеш как да подбираш своите мисли, ако не знаеш как да подбираш своите чувства, ти ще поставиш сърцето в недобро положение. Желая българите да правят всяко нещо от любов към Бога. Всички, каквото правят, да го правят от любов! Майките да раждат от любов, бащите да отглеждат от любов, съдиите да съдят от любов. Във всичко навсякъде да ЛЮБОВТА! Само по този начин ще дойде Господ в света. Слънцето грее, вятърът вее, водите текат, земята дава своите плодове, майките раждат, бащите отглеждат децата си, защото БОГ повелява това. Ако майките раждат с любов, ако се женят с любов, ако се учат с любов, ако заспиват с любов, ако се събуждат с любов, ако пеят с любов - ТОВА Е РАЯТ! Майките и бащите ще победят! Майките и бащите, братята и сестрите ще освободят света! Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на майките. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на бащите. – Как ще се оправи светът? – Чрез обичта на децата. Бащите трябва да обикнат света, майките трябва да обикнат света и децата трябва да обикнат света. В заключение казвам: само майките и бащите, които живеят в любов, са в състояние да оправят света. Ако земята се движи около своята ос и около слънцето, това се дължи единствено на Божията Любов, която функционира в майките и бащите.

 

 

2.06.2021 г. 17,26 ч.

 

ИСТИНАТА КАТО ЛЮБОВ, ЛЮБОВТА КАТО ИСТИНА

УЧИТЕЛЯТ: „Кой казва Истината? Че МАЙКА ти казва Истината! Ако не беше те родила... Ти казваш: „Защо ме роди?“ – „ИСТИНАТА ме накара да те родя - да те освободя!“ Баща ти и майка ти защо се „заблудиха“? - Заради тебе! Че те ти показват ИСТИНАТА! „Защо ме повикахте в света?“ – „Да те научим на ЛЮБОВТА.“ „Защо ме повикахте в света?“ – „Да ти дадем знанието, Мъдростта, които Бог е дал в света.“ Казваш: „Защо ми са баща ми и майка ми?“ Вие какво разсъждение имате? Ти можеш ли да станеш баща, ако не си имал баща; можеш ли да станеш майка, ако не си имал майка?“ (1942.11.15н.Животът е по-драгоценен)

Три вида женитби има: едни, които се извършват на Небето, други – на земята, а трети – в ада; едни, извършени от Бога, други – от хората, а трети – от дявола.(Божественият Промисъл, НБ , 6.6.1915)

Колкото философи и писатели съм чел досега, единствено Сведенборг с положителност твърди, че се е разговарял с Бога. Той разказва за това сериозно и аз не се съмнявам, че е така. Във всичко, което той е видял и преживял, има истина." (1933.01.15н.И украсиха светилниците си)

СВЕДЕНБОРГ ЗА СЪПРУЖЕСКАТА ЛЮБОВ:

 

Няма по-сладка любов от любовта на двама съпрузи, чиито сърца бият като едно. Тези, които вярват, че хората след смъртта са души или духове и които ценят идеята, че душите и духовете не са нищо повече от сгъстяване на въздуха или дишането, такива хора не могат да си представят, че на Небето има сватби ... Те също така мислят, че хората след смъртта ще могат да станат хора отново само след Страшния съд. Обикновено те не знаят нищо за духовния свят, в който живеят духове и ангели, и дори не знаят къде е Раят и къде е Адът. Този свят не беше познат досега и никой по света не знаеше, че ангелите на Небето са хора в човешка форма, така че невежите нямат никаква представа за небесните бракове. Защото хората биха могли да кажат: „Може ли душата да се слее с друга душа по същия начин, както се сливат съпрузите на земята?“ Те биха могли да кажат много други неща, така че в момента на произнасянето на тия думи, всяка вяра в небесния брак би трябвало да се изпари. Но сега от книгите „Рай и ад“ и „Франк Апокалипсис“ стана известно много за този свят и се описва какъв е той всъщност. И поради следните причини може да се счита за установено, че на небето се сключват бракове: (1) Човек след смъртта продължава да живее като личност. (2) Мъжът на небето остава мъж, а жената жена. (3) Любовта на всеки човек остава с него дори след смъртта. (4) В Рая се запазва любовта между мъжете и жените, както и съпружеската любов. (5) Научих всичко това от собствения си опит. (6) Следователно, има и бракове на небето. (7) Твърдението на Господ, че след възкресението не се сключват бракове, се отнася до духовния брак. Предвиждам, че мнозина, четейки следващите глави и предупредителните истории, поставени след всяка глава, ще считат, че всичко това е плод на фантазиите на автора. Но наистина, всичко, което е посочено тук, не е измислено, а е било наблюдавано от мен не в състояние на бленуване, а в съвършена яснота на ума. Всъщност, Господ беше доволен, след като Го видях, да ме изпрати да обясня доктрината на Новата църква, която в Апокалипсиса е посочена като Новия Йерусалим. Затова Той разкри най-съкровените принципи на моя дух и това ми позволява едновременно да бъда в духовния свят с ангели и в обикновения свят с хората, което продължава вече двадесет и пет години. " (Съпружеска любов, Сведенборг Емануел - шведски учен и теолог (29.1.1688, Стокхолм - 29.3.1772, Лондон)

 

 

2.06.2021 г. 21,01 ч.

 

Това е ново репостване на текста от Сведенборг, понеже в предишното имаше много думи, накъсани с тирета, както и коментари, които за някои хора може да са неприемливи.

Емануил Сведенборг

 (- 1688 - 1722 -)

ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

Човек няма никаква представа за Любовта, въпреки че Любовта е душата и животът на мисълта. Мисъл без Любов увяхва и чезне като цвете, лишено от топлина – понеже Любовта стопля, оживява и одушевява мисълта. Помислù си внимателно и размислù: възможно ли е да се мисли, без да се изпитва любов? - Ще откриеш, че това е невъзможно. Не съществува ангел, способен да възприеме Божествената Любов направо, понеже тя би го изгорила. В действителност, тя е по-силна от огъня на физическото слънце и затова намалява мощта си чрез безброй кръговрати, докато не стигне – умерена и приспособена – до ангелите. Тези кръговрати се затулват от ефирен облак, за да не бъдат ангелите засегнати от нейната горещина. А тъй като Любовта, излизаща от Господа като от слънце, представлява сам Господ, и тази Любов е самият живот, то е очевидно, че самата Любов се превръща в човек и - следователно – съдържа във формата на безкрайното всичко и всяко нещо, което го има и в човека.С една дума, основният живот на всеки член, на всеки орган и всяка система – тоест, самият триумф на живота – се крие в това, че нищо в тях не е присъщо само на която и да е отделна част, без да е свързано с всички останали. А също и че по този начин във всяка отделна част е представен целият човек. Тайната е в това, че човекът представлява най-великата сложност и най-великата простота на всички действия на Битието, каквито и да са те в чисто духовния свят или в природния; че всяко действие на Вселената представлява човек, но само такъв, който действа в общество. Това се дължи на факта, че човекът е най-сложният синтез на всички действия до безкрайност. От това следва, че всичко принадлежи на живота; и че ако тази форма на действието не бе безкрайна в Господа, то тя не би станала крайна форма в човека. В царството на небесните тайни ми бе показано, че като че ли всяко небе се подразделя на области, съответни на функциите на всички части, органи и системи в човешкия организъм; и че ангелите на небето знаят в коя от тези области живее всяко отделно общество. Например – кои общества са в областта на очите; кои – в областта на ушите, ноздрите, устата или езика; кои – в областта на детеродните органи. Всички общества, обитаващи споменатите области, съответстват напълно на действията на тези членове, органи и системи в човека. Именно заради това, в очите на Господа цялото небе изглежда като един-единствен Човек! За да бъде и адът в човешка форма, там всеки е принуден да се труди. Но тъй като намиращите се в ада изпълняват задълженията си не от любов, а от ламтеж за ядене, дрехи и предмети, макар и да са в човешка форма, поради този си вкус и избор те са хора-дяволи. Субективното изпитване на любов, самò по себе си, не представлява нищо. То става нещо, само когато Любовта е в действие. Любовта към действието сàмо като добро пожелание или на думи е кръгла нула. Само действието е истинската, същинска Любов; а чувството става нещо, единствено когато се превърне в постъпка. Има родове и видове чувства до безкрайност; същото важи и за действията. Това е очевидно и от човешкото тяло, и от ангелското небе, и от царството на животните и растенията. Във всяко от тях съществуват какви ли не родове чувства и действия и техните видове и различия са неизчислими - понеже няма нито едно нещо, подобно на друго, а има гигантско разнообразие! И това разнообразие навсякъде се разпределя по родове и видове – по различия. И различията, сами по себе си, са безкрайни, понеже произтичат от безкрайността. Че това е така, всеки може да се убеди от човешките лица, сред които няма нито едно - от деня на Сътворението, - напълно подобно на друго; и не може да бъде еднакво с нито едно лице, сътворено във Вечността. Тъй и в човешкото тяло няма нито една, дори и най-нищожна частица, еднаква с друга. Така че същото важи и за чувствата и техните прояви. Че това важи и за чувствата и проявленията им, е нещо тъй дълбоко забравено от хората, че те постоянно се питат: “Какво представлява чувството? Какво е любовта?”… На тези въпроси може да отговори само Небето, където всички рожби на Божествената Любов, т.е. на живота, сами представляват любовни чувства. Там Божествената Любов, която е самият живот, се разграничава на две царства: в едното от тях цари любов към Господа, а в другото – любов към ближния. Любовта към Господа обгръща действията “a quo” (излизащи от Източника), а любовта към ближния обгръща действията “ad quem” (възвръщащи се към Източника). Както в ада всичко е противоположно на Небето, тъй е поляризирана и любовта. Адската любов, която е самата смърт, също се разделя на две царства: едно, в което царува любовта към себе си; и друго, в което цари любовта към света. Любовта към себе си обгръща лошите действия “a quo” (излизащи от източника, т.е. от любовта към себе си), а любовта към света обгръща действията “ad quem” (връщащи се в източника, т.е. света). Действията, извършвани от любов към себе си, са действия изключително в собствена полза, тъй като всяка любов прави кръговрат към този, от когото е излязла. Тази дяволска любов също се дели на области и тези области се подразделят на още по-малки. От тези съображения става ясно, че да се обича Господа, това означава да се вършат дела “a quo” (излизащи от Източника); и че да се обича истински ближния – това означава да се вършат дела “ad quem” (връщащи се към Източника); и че “propter quem” (за кого) – това значи да се живее и да се правят неща и за ближния, и за Делото, и за Господа. По този начин Любовта се възвръща към Онзи, от Когото изтича; и всяка любов “a quo”, чрез любовта “ad quem”, се връща към любовта “a quo”. Именно това възвръщане представлява нейната ВЗАИМНОСТ - и тогава Любовта циркулира постоянно: не субективно и теоретически, а изключително на дело. Понеже да обичаш, значи да правиш! И наистина, когато любовта не се превръща в дело, тя не може да бъде Любов, тъй като делото (или действието) е проява на нейната цел и е самото онова, в което тя се осъществява. В духовния свят човек не е лице, но действие, понеже духовният живот няма представа за лице, материя, време и пространство. Затова всеки ангел вижда другия ангел на небето като човек, но мисли за него като за действие. Даже и лицето на ангела съответства на действието, чрез което той се осъществява – и само любовта към действието и самото действие оживяват лицето му. От тези обяснения може да се разбере, че всяко добро дело, самò по себе си, е човек. Има две начала на всички видове любов и чувства. Едното иде от Небесното Слънце, което е най-чиста Любов, а другото – от Слънцето на света, което е най-чист огън. Онези, които извличат Любов от Небесното Слънце, са духовни и живи и Господ ги въздига над себичността; но извличащите огън само от светското слънце са винаги само природни и мъртви. Те сами потъват в себичността и търсят слава, признания и печалби. Даже когато някои от тях признават Бога, то е само на думи, а не от сърце. Затова Словото ги нарича “поклонници на Слънцето, Луната и небесните войнства” В духовния свят те външно приличат на хора, но на Небето са чудовища. Те си мислят, че живеят, но за ангелите това е смърт! Сред тях има мнозина, които са признати учени в света. Това, което ме удиви особено много, е че те се мислят за умни, приписвайки всичко на природата и предвидимостта, а хората край себе си считат за прости. Всеки човек е едно чувство – и съществуват толкова видове чувства, колкото хора са се родили и ще се родят през вечността. Преди всичко, това може да бъде установено по разнообразието на ангелите на небето и на адските духове, които до един представляват чувства. Ако всеки човек е чувство, това се дължи на обстоятелството, че животът е любов, а продължението и разклоненията на Любовта се наричат “чувства”. Затова чувствата не са нищо друго, освен любов – но любов, подчинена на Универсалната Любов, като на господар или вожд. Тъй като самият живот е Любов, то и всичко, и всяка от неговите същности представлява чувство. Затова и самият човек е чувство. Мнозина в света се учудват на това. Бе ми дадено да чуя лично какво говорят почти всички, преминаващи от природния в духовни свят. Не срещнах нито един, който да знае какво означава “чувство”. А когато им казвах, че чувството е проявената Любов или Любовта в действие, те ме питаха какво е пък това “Любов”... Казваха, че любовта си съществувала естествено в нещата и че те по разбират що е “мисъл”, отколкото “чувство”. Говореха още, че знаят за чувството от любовта преди брака или от майчината любов към детето, а донякъде и от тази на бащите, когато целуват жените или децата си. Други, вместо за жени, говореха за любовници. Тогава ангелите им отговаряха, че любовта е любов само тогава, когато извира като чувство от самата жажда за живот и за раздаване на живот. Затова им казваха още, че както не може да има говор без звук, така и няма мисъл без чувство. Така те проумяваха, че човекът е чувство - и нищо повече. По-късно разбираха, че цялата Небе и целият ад са разделени на области и общества, именно според различията на техните родови и специфични чувства, а не на мислите; и че сам Господ изпитва чувства. От всичко това следва, че промените и разновидностите на чувствата са безкрайни и че те са толкова, колкото и хората, които са се родили досега и ще се родят до края на Вечността. Исконната, истинската духовност, следователно, разкрива именно и на първо място ЧУВСТВОТО – и всяко нещо, свързано с него. По своето най-дълбоко естество, духовността е самата Божествена Любов и Божествената Мъдрост; а по външна видимост и израз – небесна топлина и небесна светлина. Тази топлина и светлина разкриват всички ЧУВСТВО-ДЕЙСТВИЯ, както топлината на природното слънце прави осезаеми земните неща по мирис и вкус и светлината му ги облича в багри и сенки. И ако вечният живот е достъпен на човека поради любовта му към действието, то е само защото чувството Любов е самият човек; поради това именно се казва, че каквито са чувствата на един човек, такъв е и самият той. Духовната любов не се добива само с вяра без милосърдие, понеже такава вяра е само външна, тоест, недействителна. Щом е без милосърдие, тя е и без чувството любов, което е самият човек. Ето защо, след смъртта тя се стапя като дим. Човешката воля е самото любовно чувство! Казват: “приемник на Любовта” – понеже Любовта не може да бъде дарена на човека извън волята му да бъде приемател. Без воля от наша страна, любовта не може да дойде – тя би си обърнала гърба и би се престорила, че я няма. Оттук следва, че волята е приемателят на Любовта. Че волята е всичко в човека и че се съдържа във всички негови части и че тя е самият човек; както и че Любовта, в цялата й сложност, е самият човек, ще бъде изяснено сега. Това, че волята е човешката любов, облечена във форма, се вижда ясно от факта, че всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие или блаженство, произтичащи от Любовта, също се усещат и осъзнават. Че принадлежат на волята, това е очевидно – понеже всяко удоволствие, приятност, прелест, щастие и блаженство човек преди всичко ги пожелава; и даже, говорейки за тях, той е способен да изрази това свое желание. Относно всяко нещо, което желае, домогва се към него, иска, търси и към което се стреми, той е способен да говори и признава, че го желае, защото то е чисто и произлиза от неговата любов. Той силно иска това, което желае; иска нещото, към което се домогва, понеже го обича; иска това, за което копнее, понеже го обича; иска го и се стреми към него, защото Любовта го подтиква натам! От всичко това следва, че волята и любовта – или волята и чувството в човека – са едно и също нещо. Мнозина поддържат, че същината на човека е мисълта; или че човекът е човек, защото мисли. В действителност, всичките му мисли са чувства: отнеми от мисълта чувството – и ще се превърнеш в пън! В Словото Божие “обичам” означава “действам”. Защото да обичаш, значи да желаеш, а да желаеш, значи да действаш. Че любовта е желание, това бе току-що доказано; но че желанието е действие, ще бъде потвърдено тук. Волята, сама по себе си, не е Любов – тя е само нейният приемател. И то такъв приемател, че не само я приема, но и възприема всичките й състояния, облича се във всичките й форми - понеже всичко в човешкото съществуване показва, че човек не е самият живот, но приемник на живота. Тъй като волята и действието са едно и също нещо и волята представлява усилието на Любовта, то е обяснимо защо в Словото “любов” не е нищо друго, освен “извършване”. Ето защо, да обичаме Господа и ближния, означава активно да правим всичко за ближния от любов – поради любовта, която изтича от Господа. Любовта произвежда топлина! Това е, понеже Любовта е самият живот и мощната сила на всичко живо във Всемира! Началото на всички усилия, на всички сили, на всички дейности и всички движения извира единствено от Божествената Любов, която е сам Господ, и която, пред ангелите на небето, се явява във вид на Слънце. Че топлината е акт на Любовта, може да се убедим от много неща. Например човекът, даже посред зима, изпитва вътрешна горещина, когато помисли за любимия си човек. Слънчевата топлина няма нищо общо с тази горещина: колкото по се засилва любовта на човека, толкова по-силно той почва да кипи, да гори, да се възпламенява! А отслабне ли обичта му, той повяхва, става му студено и се чувства отпаднал. Същото е и с животните и небесните птици: на тях понякога им е по-горещо през зимата, отколкото лятно време, защото сърцето им трепти, кръвта кипи, всичките им фибри са нагрети до бяло и всичко, което има сърце и дух, почва да изпълнява повелята на Природата. Тяхната топлина също не е от слънцето, но от живота на душата им, която е всъщност чувство! Любовта произвежда топлина, понеже тя е животът на всички живи сили във Вселената. А този живот не може да влезе в приемащите субстанции, освен чрез действието, наречено “топлина”. Господ, още при създаването на Вселената, е приготвил за всички същества – от първите до най-последните – най-разнообразни среди, чрез които Той произвежда безброй действия. А средата, която е най-универсална и подходяща за съчетаването, е топлината – само в нея може да оживее естеството на активната Любов. И тъй като топлината съществува поради любовта към ближния, то затова има съответствие между любовта и топлината, понеже има съответствие между причината и нейното следствие или прояваление.

 Божествената Любов, която е самият живот, както прави и Създателят й, Господ, няма в недрата си друга цел, освен да създава свои образи и подобия, които са, всъщност, хората.

 

3.06.2021 г. 12,21 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Не е лошо, хубаво е туй, дето се забавлява с куклите. Един ден това момиченце ще стане майка, и като има деца, ще ги обича. Едно момиче, което не обича куклите си, не обича и децата си. Кажем на момичето, че куклата ще оздравее - и то стане весело. Невидимият свят ни изпитва как ще постъпим с куклите си. Както постъпваме с куклите, така ще постъпим и със самата реалност един ден.“

(1942.11.15н.Животът е по-драгоценен)

 

 

3.06.2021 г. 15,27 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Ако мисълта не е стабилна и ако чувствата не са стабилни в своите проявления, човек не е здрав, има някакъв дисонанс. Ако умът и сърцето не функционират в синхрон, човек е болен. Чувства нещо – мисли, че е криво. Помисли нещо – чувства, че е криво. Каквото умът мисли, сърцето мисли, че е криво. Каквото сърцето чувства, умът мисли, че е криво. Питам: какво здраве тогава може да съществува? - Не може да съществува здраве.“

(1942.11.18о.Правилно разбиране)

 

3.06.2021 г. 16,27 ч.

 

БОЖЕСТВЕНИТЕ ХОРА В ЦЪРКВАТА В НЯКОИ СЛУЧАИ СА МИЛИОН ПЪТИ ПО-ДОБРИ, ПО-СЪРДЕЧНИ, ПО-МЪДРИ И ПО-ПРЕКРАСНИ И ОТ НАЙ-УМНИТЕ ОКУЛТИСТИ И АВТОРИТЕТИ, НАПОМПАНИ СЪС СТУДЕНИНА, ГОРДОСТ И САМОМНЕНИЕ. Непременно изгледайте и чуйте докрай какво говори един православен човек със сърце и душа за Одри Хепбърн - едно от въплъщенията на Бога на земята в тяло на серафим от рубинен клас (

https://neobyatnotogovori.com/?idpub=1400&book=41 ).

 Ако някой намери този филм с нея с български или поне руски субтитри, ще го пуснем тук. В Замунда го има ("Историята на една монахиня"), но линкът към субтитрите не работи.

 

 

4.06.2021 г. 23,59 ч.

 

НЯКОИ ОСОБЕНОСТИ НА СЛОВОТО БОЖИЕ, за разлика от всяко неслово, имащо претенции че е Слово. : : За работниците от трето и шесто посвещение по наличните дешифровки и издания на Словото в България, които би трябвало да ги представят академично : : За учениците от седмо посвещение и по-горните, от които Учителят изисква свободни разговори и индивидуални варианти на Словото Му, „собствено импровизиране на Слово и Дело Божие. Под "академично представяне" се разбират фототипни издания на стенограмите и първичните машинописни дешифровки, заедно с ръкописните вметки на стенографите и редакторите и със задрасканите от тях думи, изрази и абзаци. Под "свободни индивидуални варианти" се разбират формите за работа върху Словото, които Учителят е въвел в Специалния окултен клас и класовете над него. Нека първо видим някои от обясненията на Учителя. Това е една подборка измежду 1120 мисли от 628 беседи на тема "беседи":

Вечерта в 8,30 ч. – събрание и приятелски беседи върху разни въпроси. (1907 г., СБ , Варна, 28.8.1907)

В 6 часа всички се събрахме и на групи на групи си беседвахме в двора на лятната къща до към 10 часа вечерта. Г-н Дънов се изказа пред група събеседници, които го бяха обкръжили за частен разговор. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1910 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 27.8.1910)

Моята беседа иска да ви подтикне да помислите повече върху себе си; да се не заражда у вас желание да бъдете учители, понеже човек страда от голямо невежество.(Учителите, НБ , София, 20.12.1914)

Когато един говори, друг внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си.(Свобода на Духа, НБ, 5.9.1915)

Сега, като слушате беседата, не се произнасяйте какъ говоря, но гледайте какво върша.(Радостни и търпеливи, НБ , София, 21.7.1918)

Бих желал сега всички да се пръснете из София и да държите беседи – така ще турите целия град в тревога... (С любов се взима, НБ , София, 22.3.1919)

От тая материя могат да се съставят няколко беседи, които да попълнят празнините във вашия ум. Като слушате беседата, казвате: „Не е свързана речта му." - Право е, речта ми не е свързана, защото представлява богато угощение, в което ви предлагам и телешко готвено, и пилешко, и сладкиши, и плодове, и вино... ( Господ му рече, НБ , София, 6.4.1919)

Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който всяка една включва, и НЕГО разучавайте.(Призваха Исуса, НБ , София, 19.6.1919)

В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спирам по-надълго на въпроса и подробно да развия тези принципи. (Мировата Любов, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Някои ме критикуват защо моите беседи били без въведение, без първа и втора част и без заключение. - Е, досега двайсет хиляди години хората държаха беседи все с въведение, с първа и втора част и със заключение - и какво излезе от това?... Всички познават тия беседи, но никой нищо не е придобил от тях. Когато дойде някой и ме запита: „Я ми кажи въведението на твоята беседа", аз ще го заведа най-напред в своята градина, ще му я покажа, ще му покажа всичките си ябълки, а той ще свива рамене, ще се срамува. Кажи и на мене как си ги сял." Третата част на беседата - давам му семенца и му казвам: „Посади ги, и нека Господ бъде с тебе." ТоОВА е новият начин на проповядване. Ще прекратя своята беседа, защото ще почнете да проповядвате на краката си отдолу. Това, което не доизкарах от своята беседа, аз ще ви говоря или моят Господ ще ви говори, и във вас ще влезе едно ново знание, което ще ви даде една нова опитност, която вие ще забележите. (Ще живее, НБ , София, 7.12.191)

Аз не минавам нито за проповедник, нито за схоластик, а минавам просто за един прост събеседник. (Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920)

Един доктор се спречкал нещо с жена си и за да я сплаши, извадил срещу нея ножа си. Тя се уплашила, стреснала се и изпаднала в слабо умопомрачение. Близките ѝ веднага хвърлиха вината върху мене. Тя се била умопобъркала, защото посещавала беседите ми... Ако наистина моите идеи са причина за това, наемам се да я излекувам. След това ще я посъветвам повече да не посещава моите беседи. Аз не искам хора, които се умопобъркват. Всъщност, причината за това е ножът на нейния мъж. Той най-добре знае вината си. (Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920)

Беседата, която днес ви държа, е малко строга, затова може да не ви харесва. (Молих се, НБ , София, 18.4.1920) КОМЕНТАР: Заелязали сме, че почти всичи беседи, произнесени от Учителя на дата с цифрата 7 или при 7 като дневна вибрация, както и при Сатурнови аспекти, са наистина доста строги. Те са, на практика, назидания.

Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.(Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия, НБ , София, 22.5.1921)

Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. (Правилното употребление на ума, сърцето и волята в живота, СБ , В.Търново, 22.8.1921) КОМЕНТАР: На тази дата Учителят задава 10 теми за развиване от учениците, но ето че те тук ги нарича "беседи". Винаги е насърчавал учениците са сами да бъдат проповедници и да пишат и изнасят собствени беседи. ЗАЧИТА добрия редактор или четец на Негови беседи или тия, които ги заучават и произнасят наизуст, но още повече се радва на учениците с творческо мислене и умеят да изнасят свои беседи.

В тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Някои да изкажат едно свое преживявание, да доказват, но да опишат своята опитност със /собствени/ аргументи. (Трите живота , ООК , София, 24.2.1922)

Често аз в моите беседи слагам пръста си тук и там, да видя дали тялото ви е здраво. Ако не се обиждате, казвам: „Тия хора са здрави“; ако ли някой се обиди, казвам: „Този човек има рани“ и правя диагноза да видя от какъв характер е тази рана и може ли да се лекува или не. (Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921) КОМЕНТАР: Това е един от начините да иpпълнява своите словесни "диверсии" и "провокации", както сам ги нарича в беседите си. Както не е против медицинската хирургия, така той сам провежда понякога по-драстична психодиагностика и психохирургия, когато няма никакъв друг начин.

И когато някой път аз съм малко рязък в своите беседи, казвате, че искам да ви нападам. (Много плод, НБ , София, 21.5.1922)

Е, хубаво, ти правил ли си опит да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави на сухо, без сапун - бръснат, бръснат... Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя на български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо каква дума да употребя, но и Писанието употребява тази дума. Някои казват защо аз не употребявам по-избрани думи... - Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане! И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. - Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. (Плевелите и пшеницата, НБ , София, 22.1.1922) КОМЕНТАР: Това е едно от обясненията на Учителя защо Словото употребява понякога по-груби думи и изрази. Могат да се изброят немалко такива в беседите му и в някои други случаи, описани от очевидци, когато е трябало за изгони някой тъмен дух или враг, проникнал в Братството и Школата. В противовес на хората, които казват в подобен случай: "Такова нещо не може да го каже моят благ Учител", сякаш никога не са чели беседи, несресани от редакторите.

За някои неделните беседи са достатъчни.(Методи на природата, ООК , София, 2.3.1922)

Аз съм забелязал често след своите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо, и казвам: "Ето как са разбрали беседата..." А като кажат: „Отлична беседа“ и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна. (Важни правила, ООК , София, 9.3.1922)

Аз ви казах, че ако след свършването на моята беседа ще търсите кой е виноват, няма да държа беседа. (Правият път, ООК , Витоша, 26.5.1922)

Ще идеш при ученика, който е слушал беседата на Учителя или лекцията на Учителя, и той ще ти я разправи. (Които вас приемат, НБ , София, 26.3.1922)

Е, хубаво, ето какво изисква Любовта. Допуснете, че аз съм писател или един проповедник, животът ми е много добре уреден, къщата ми много добре мебелирана, леглото ми е добро, удобно, искам да спя сам на него, да няма никой друг при мене, флуидите ни да не се смесват, за да не изгубвам силата си, и казвам: „В моята стая никой не може да влезе!“, а проповядвам на хората за любов отвънка. Това е СТАРОТО учение. Е, хубаво, една сестра, която вярва в старото учение, дошла на гарата отнякъде, никой не я приема, а вънка дъжд, сняг, и тя похлопа на моята стая. Ако аз ѝ кажа: „Не ме безпокой, ела утре, за утре имам важна тема, готвя проповед“, това любов ли е? Аз ще оставя беседата си, ще оставя всичко друго, ще я приема, ще ѝ стопля вода, ще я нахраня, ще ѝ дам моето легло, а аз ще дежуря и ще ѝ кажа: „Сестричко, няма нищо, аз се радвам, че ти от толкова години не си дошла - сега те намерих, изгубена беше“. И обуща ще ѝ дам, ще ѝ дам дрехи да се облече. Ако ѝ е нужно учение, на училище ще я пратя. Ще кажете: „Можем ли да направим всичко това ние? “ – Можем, можем! ТОВА е новото учение, ТОВА е учението, което Христос проповядва. (Не бъди неверен, но верен!, НБ , София, 16.4.1922)

Аз може да имам най-добрите условия: да бъда свещеник или някой владика и да мисля, че вестниците ще пишат за мене, че беседата ми е била отлична и да ме похвалят. Който и да е този човек, според мен, е лош човек, щом чака вестниците да кажат, че беседата е била добра. Мъжът няма да дойде да каже на проповедника: „Посплаши малко жена ми, проповядвай ѝ една такава беседа...“. Дойде жената и казва: „Проповядвай на мъжа ми, защото е малко груб“. Сега мъжете учат проповедника как да проповядва на жените, и жените – как да проповядва на мъжете. После бащата дойде и казва: „Проповядвай на сина ми, посплаши го“. Дойде майката - и тя учи как да се проповядва на дъщерята. Господарят дойде и казва: „Посплаши моя слуга, трябва да се подчинява на господаря си“. (Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922)

И тъй, моята беседа тази сутрин има за цел само учениците ми, а не онези някои външни слушатели: те много късно са дошли, аз съм много напреднал, не мога да се връщам назад, говоря за учениците, за малцината говоря. (Ученикът не е по-горен от учителя си, НБ , София, 7.5.1922)

Аз сега говоря и после беседвам с вас, но интимния ми живот това, което аз мисля, вие не го знаете. Туй, което съм пред вас, не съм още всичко в тази реч, която сега ви говоря. Може да я критикувате както искате – че съм говорил истината или не, – но това мен не ме засяга ни най-малко. Това е един малък опит, който аз правя. Моят живот се изразява в друго направление, а че трябва да ви говоря, туй е само едно задължение. Тъй както едно осле изнася дървата от едно място на друго, аз не го считам за нещо велико, за кой-знае какво. (Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922)

Вие можете да напишете цяла беседа върху любовта - и любовта да не е вътре в беседата. Туй учение, което аз проповядвам в днешната беседа, не е за света, а е за вас. И когато държа последната си беседа в България, ще донеса пълната си архива на всички ученици, ще ви я прочета и ще ви питам: "Готови ли сте или не?" (Неговата заповед, НБ , София, 28.5.1922)

Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: "Да ме помниш!" - И наистина още го помня. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. (Актьори и работници (Да слезе Христос, да ви обясни), ИБ , БС , В.Търново, 2.6.1922) КОМЕНТАР: Още от заглавието на тази беседа, както и от съдържанието ѝ, ние си обясняаме манталитета не само на предишните сценични психики, но и на днешните - както на проповедници, така и на учени, просветители, певци, поети, писатели и пр. Тяхната мотивация е да бъдат ЛИЧНО несменяем център на внимание и поради тщеславие, и поради необходимостта от засмукване на чужди енергии, а и по материални съображения - мнозина имат нужда от клиенти. За разлика от тях, учениците и работниците на Бога се отличават по това, че имат нужда от ритмична и динамична сменяемост със свои събратя и на сцената, и в работата за Словото и Делото, и в Живота. Те не искат да бъдат имена, авторитети. Имат нужда от братски живот, от постоянни гостувания и сътрудничество, изпитват щастието да помагат, да отстъпват, да се обменят, да лансират другите - и т.н. За тях е огромно блажентство да бъдат слушатели и служители на други хора, свързани с Бога, независимо от това кой колко е напреднал: добрият учител е и смирен ученик и с добросърдечие изслушва и начинаещите и да им помага. Роденият от Бога се отличава и по това, че има понятие за по-напреднали в Пътя от себе си не само на Небето, но и на земята. Душата умее да разпознава Божественото и изпитва благоговение към него във всяко същество и нещо, в него е развит най-високият център в мозъка, отговарящ за обожанието, преклонението, зачитането, почитанието и уважението към други същества на Земята, родени от Бога.

В моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че ,за да влезе, оставям пукнатини. Две неща искам да останат във вашите умове от тази беседа: не насилвайте никого и не оклеветявайте никого в душата си! (Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!, НБ , София, 4.6.1922)

Сега някой път виждам, че моите беседи са символични. Искам да ви обясня /по-подробно/, но някои неща не смея да обясня, защото ще влезете в по-дълбока вода. И сега Господ отгоре ни е теглил отгоре един покрив, една завеса. Вижте колко е внимателен, казва: „Няма да те разберат при това Мое слънце“. Но туй вършат нашите приятели /отгоре/ - съзнават, че другояче щяхте да слънчасате. Понеже аз говоря такава важна беседа, казват: „Изеглете тази завеса малко, да не слънчасат“. Иначе нямаше да ме разберете. Те имат доброто желание да разберете Словото и да го приложите. (Както е Он чист, НБ , Витоша, 11.6.1922)

Сега искам от вас /преписи и работа върху/ тази беседа, понеже аз съм я разхвърлил. Да вземете и извадите за себе си най-основните черти и да ги систематизирате. Като напишете беседата тъй, както е, след това всеки един от вас ще се постарае да извади за себе си най-основното, което е разбрал. (Какво се изисква от ученика, МОК , София, 14.6.1922)

Искам тази беседа, тя ви се вижда малко разхвърлена, но вие ще си я напишете всички, всичките ученици. Ще вземете тази беседа и първата беседа за жените, тия две беседи ще ги препишете. Тия две беседи препишете си ги. (Мисъл и действие, ООК , София, 15.6.1922)

Понякога аз, като говоря, вие казвате: „Какво искаше да каже нашият Учител, там в беседата?“ Казвам: Вие не сте били гладни. „Ама аз не мога да го разбера.“ – Не сте били жадни. „Ама това е тъмно...“ – Гладен и жаден не сте били. Ако имате глад и жажда, как хубаво ще ме разберете! И тъй, аз определям: когато някой човек казва „Какво искаш да кажеш“, аз зная, че този човек не е гладен. (Гладуват и жадуват, НБ , София, 25.6.1922)

Ако след като се отдалеча, след беседата си от вас, ви изпратя една свещена мисъл от любов, че ви обичам, това е всичко. (И Петър Го взе настрана, НБ , Чамкория, 30.7.1922)

От моя страна аз трябва да бъда толкова коректен, че да не давам повод никой от съкласниците ми да изгуби своето равновесие, нито пък той да послужи за изкушение, защото нито аз печеля, нито той печели. Да кажем, някой брат от вас изгубил своето равновесие, разсърдил се и вие се съберете, и почвате да разправяте туй, което не е нужно да се разправя за него, за неговата негативна страна. Това нещо мине през целия клас и после всички разправяте, че такъв ученик като него, нямаме. Всинца сте пропаднали в изпита си, всички сте в ляво. Щом този брат, този ученик е съгрешил, вие се съберете, направете една молитва, пратете една благородна мисъл към него, почерпете нещо от неговата грешка, и кажете: „Слава Богу, че Господ ни даде една много добра беседа и много благодарим на този брат, че той стана един образец, и ни даде един изпит“. И тогава пращайте му хубави мисли, той ще се насърчи. Вие сте в дясно. Това е трансформиране на енергията. И така трябва да постъпвате. И тъй за в бъдеще, като ученици на школата, вие трябва да приложите този закон. (Превръщане на енергиите, ООК , София, 4.8.1922)

Аз бих желал да зная по колко екземпляра от лекциите ще ви трябват за всеки един град, за да могат веднага всички да ги изпълняват. Да кажем, пратим първата лекция – трябва да знаем колко екземпляра ще ви са нужни. Ако могат да се напечатат, тогава ще изпратим за всички ученици. Когато са напечатани всички беседи изведнъж, това е опасно, защото се явява една съблазън: искат да ги прочетат всички изведнъж и после не искат да ги учат.(Изпитвайте Писанията!, СБ , В.Търново, 22.8.1922)

На един от търновските събори, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия – кой където обича – със задача, да се коментират въпроси, които вълнуват някои от групата; да се изучават песни, братски песни, или ако някой може да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма.(Спомен от търновските събори - 1922 г., ИБ , В.Търново, 31.8.1922)

И тъй, аз не завършвам беседата си, защото не искам да свършвам. Не доказах, защото не искам да доказвам. Ако докажа едно нещо, десет неща ще оставя недоказани. Ако се наема да ви доказвам всичко, ще бъда най-големият глупак. Ще вдигна малко завесата и ще кажа: Виждате ли? Каквото видите, достатъчно е.( И ангел Господен говори на Филипа, НБ , София, 15.10.1922)

Сега ще прекратя беседата си, която започнах научно. Друг път ще я продължа още по-научно. Колкото по-нагоре отивам, толкова повече ще повишавам. Езикът ми ще стане неразбираем, защото ще употребявам някои специални думи. Ако можете да приложите една стотна от моето учение, вие ще станете щастливи. Не искам повече от една стотна.(По-леко ще бъде наказанието, НБ , София, 5.11.1922)

Сега, аз държа една беседа, която се отличава от беседите на обикновените хора. Тя се отличава главно по своя морал. Той не е площаден, т.е. обикновен морал. Всеки се стреми към по-висок морал от обикновения. – Защо? (Ще ви научи, НБ , София, 10.12.1922)

Като държа своите беседи, аз зная, че много неща ще бъдат изопачени, но като говоря истината, ще я кажа както е в действителност. (Но да бѫде рѣчьта ви: Ей, ей; Не, не, НБ , София, 14.1.1923)

Този клас, който съм образувал, той почти е най-добрият. Общият клас е най-добрият. Защото той е естествен клас, ние сме се събрали както една фамилия, както е в Природата. Малки и големи, млади и стари, възрастни - да може всеки да използва дадения случай. И деца да има между нас. Като се говори за философски въпроси, те не мислят за това, което говори Учителя, но като дойде да казвам детински истории, всяко дете казва: „Това разбирам“ - и те слушат. После дойде пак някой философски въпрос или някоя математическа задача, то казва: „Това не ме интересува“ – другите взимат участие. Тъй че в една беседа всеки един човек може да използва това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички. (Малките случаи, ООК , София, 5.2.1923)

Някои искат в някоя моя беседа заключение. За да дам едно заключение на една моя беседа, трябват най-малко 10 години. (Съмнение и воля, ООК , София, 11.2.1923)

Без съмнение и колебание! Вие пристъпвате бавно и сигурно към шестата раса. Там ви очаква среща със светли ангелски души, които не обичат никакво колебание и съмнение. Казано е в Писанието: "Двоеумният е непостоянен в своите пътища." Така постъпват много хора. Дойде някой да слуша беседа, но като не му се хареса нещо, отива при теософите. Що е теософия? Какво ще му даде тя? - Теософията е премелване на жито, т.е. превръщането му в булгур. (Пробуждане на човешката душа, НБ , София, 25.3.1923)

Някои посещават беседите и казват, че ще ги заблудим. - Те доброволно се "заблудиха". Ако някого сме ощетили, нека дойде при нас, ние ще му платим. Ако колата му е счупена, ще я поправим. Обаче ще знаете, че ние проповядваме божествено учение. НЕ ГО ПРОПОВЯДВАМ САМО АЗ – ХИЛЯДИ СЪЩЕСТВА ГО ПРОПОВЯДВАТ, И ТО ПО РАЗЛИЧНИ НАЧИНИ. (Чий е този образ, НБ , София, 15.4.1923)

Извадете само основните положения на законите, само есенцията от тази беседа в един-два листа, а другите обяснения, за да не отвличат вниманието ви, оставете ги засега. (Отношение на природните сили към човешката душа, МОК , София, 30.5.1923)

Всичко може! Който вярва, всичко може; който не вярва, нищо не може. Това е закон. Вярвате ли, ще може. И един ден аз ще направя един опит. Той ще бъде следният: ще ви пратя да съберете из София всичките хилави хора – не само неврастеници, но паралитици и от други болести, те ще изпълнят тогава салона, а не вие. От вас ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка беседа, ще ги питам: "Вярвате ли сега?" – „Вярваме!“ – Добре, ще бъде според вярата ви. Ти, вярваш ли? – „Вярвам.“ – Хайде, стани и си върви - да бъде според вярата ти. Някой ще каже: „Е, възможно ли е?“ - Тогава ти ще си останеш тъй. (Божественото и човешкото, ООК , София, 28.6.1923) КОМЕНТАР: Като се имат предвид хилядите случаи на изцеления, предизвикани от Учителя и даже на възксресения, това, за което говори тук не би било никакъв проблем за Него. Трябва да открием в историята на Братството имало ли е конкретно и такъв случай.

Сега има много сериозни хора, които мислят, че имат съобщения направо с Бога. Аз много пъти в неделните си беседи съм загатвал, че за да познаеш дали имаш пряко съобщение с Бога, направѝ един опит да видиш права ли е твоята идея. Иди при някой болен и виж дали твоята енергия може да го излекува. Ако ти мислиш, че имаш връзка с Бога, а не можеш да излекуваш болния, трябва да признаеш факта, че това е само въображение в тебе. (Божественото съвършенство, ООК , София, 7.11.1923) КОМЕНТАР: Били сме свидетели на изцеления, които се извършваха чрез ученици на Учителя и след привидното Му напускане на Земята в края на 1944 г. Също както е ставало чрез апостолите преди 2000 години. Това ни кара да сме сигурни, че и Словото, което идва чрез такива хора, де дължи на връзката им с Бога. Те са ни казвали също, че не всички техни молитви за изцеление или спасение на някого се изпълняват, дори и когато става дума за деца. Болестите и нещасията са най-добрият метод за изплащане на кармата и за осъзнаване, когато някой не желае да приложи методите на любовта. При това някои деца са жертвени ангели, обащали да страдат, за да смекчат жестоките сърца на близките си, когато воюват с Божественото или го пренебрегват.

Няма подобна беседа на "Истината" в цялата литература! После, някои хора, от тщеславие, казват тъй: "Аз да съм красноречив..." Господ каже: "Напиши следното изречение, напиши го.” Той не иска, казва: "А, аз не искам изречение. Беседа, беседа искам!" - Не, ти напиши двата реда, те ще принесат по-голяма полза. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства и един брат от черното братство. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам /от върха на планината/. Такава беседа в салона не може да се говори.(Черни връх, НБ , ИБ , Витоша, 26.8.1923)

Късите беседи са по-съдържателни. Ако ти запомниш цялата беседа на проповедника, ти ще бъдеш нещо като фонограф. Късите беседи подразбират определен момент. Всяко изречение в късата беседа е нещо отделно, като житно зърно. Веднъж посято туй зърно вътре в тебе, то постепенно ще се размножава, и след време тази беседа ще стане дълга. (Разумност в природата, ООК , София, 18.10.1923)

Във всички свои беседи аз имам за цел да обикнем Истината. Да говорим не грубата истина, но в душата си да имаме едно такова нежно чувство за Истината, че всякога да се стремим да говорим тази Истина без да се налагаме. Да изказваме тази велика Истина, която извира от нашата душа. Съвременните хора ги е срам да казват, че слушат моите беседи, а мнозина може и да се съмняват. Някой път ме упрекват, че нямам (логическа) връзка в беседите си. (Бог на живите, НБ , София, 18.11.1923)

Но сега да не каже някой на жена си: „Аз слушах днес Учителя, държа една хубава беседа, и от днес вече нямам нищо общо с тебе“. - Да да, нищо общо нямаш... Досега си имал, а отсега нямаш нищо общо... Не е така! (Едно ти не достига!, НБ , София, 6.1.1924)

Като държа някоя беседа, някой казва: „Учителят говори хубаво, но ние пак ще си вървим по нашия път...“ – Да, ще си вървите по вашия път, но кракът ви за втори път ще бъде изкълчен! За мене е безразлично, но казвам: много от вашите страдания може да се премахнат още сега, не в бъдеще, но трябва да вървите в божествения път. Някой от вас казва: „Аз имам доброто желание, правя усилия...“ Други обаче търсят по-лесния път. За да се добере човек до една велика божествена истина при сегашните условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мъчнотии. И представете си сега: аз като изнасям тези божествени истини, всички казват за мене: „Той изнася едно Ново учение.“ Това не може да се нарече Ново учение – това е БОЖЕСТВЕНОТО учение, това са законите в Природата, това са начините, по които Живата Природа действа. (Приливи и отливи, ООК , София, 16.1.1924)

Сега някои казват: „Какво стана с моята жена? Откак ходи на беседите на Учителя, съвсем се е запуснала“. Жена си обвинява, а той - "изправен"! Ами ти, като се женѝѝ, пита ли това "ребро" твое ли е? Да не би да си взел "реброто" на друг някой мъж? Как смееш да взимаш чуждо "ребро"? Ами ако дойде онзи мъж, чието е "реброто"?... (Царството Божие се благовества, НБ , София, 17.2.1924)

Не мислете, че тази беседа, която ви държа тук, е всичко! - Не, има по-велики работи, които може да се кажат. Тези велики работи изискват ПОЧВА. Мислите ли, ако аз ви кажа нещо, че ще хвърля туй семе току-тъй? - Ще хвърля туй семе само в случай, ако почвата е разорана. (Господи, да прогледам!, НБ , София, 9.3.1924)

Сега помнете едно правило: при всяка беседа, която ви държа, и доброто у вас се увеличава, и страданията ви се увеличават. (Добрите и лошите, ООК , София, 30.4.1924)

Можете да разширите още повече вашата деятелност. Ще пишете на някои от кръжоците из провинцията, ще обменяте мисли с тях. Не мислете, че това е изгубено време – нищо няма да изгубите, а ще спечелите. Тия писма са ценни. При това, учениците от провинцията ще се насърчат. Чрез това кореспондиране много от идеите, които се прокарват в беседите и лекциите, ще се възобновят. Вие, софиянци, сте най-много и на вас най-много се дава. Трябва да знаете, че комуто много се дава, от него много се иска. Ще се събирате всеки месец и ще обещаете да пишете редовно през това време. Като мине месецът, свободни сте. После пак ще вземете ангажимент за още един месец, но за друг някой град. Тази работа е без пари. Ще напишеш не една беседа, а десет дори! Колцина души от провинцията се оплакват, че не им пишете? Сега вие си поразмислете за това и се разделете на групи. Всеки от вас да напише по едно насърчително писмо. Може да направи извадки от някоя беседа.(Психически наслоявания. Закон за примирение, МОК , София, 4.5.1924)

Тъй щото някой път може да ви се говори много в една беседа, но от цялата беседа и само една дума може да ви ползва. (Малкото приложение, ООК , София, 18.6.1924)

В тази беседа има общи и специални неща за всекиго от вас. Беседата е проста, но снемете черупките ѝ и ще откриете в нея това, което досега не сте виждали. Нека всеки сам да си препише беседата, да не чака наготово. (Новата азбука, СБ , Мусала, 13.7.1924)

В първите три месеца – I серия беседи. Ще извадите най-важното от тях, от съдържанието им, което ви е обърнало внимание. Сега на всеки ще дам по една задача. През тая година ще прочетете първите четири серии от „Сила и живот“. Всеки три месеца ще прочитате по една серия. Което намерите, което ви обърне внимание от всяка беседа, най-важното ще написвате в една тетрадка - тъй чистичко, хубаво, красиво. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето сутрин, обед и вечер – всеки ден, когато сте чели. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума - някой проект или мисъл, - ще отбележите в тетрадката за извадките от беседите. (Не само абсолютна чистота, но и абсолютно доверие, СБ , ИБ ,БР , София, 1.9.1924)

Вие трябва да турите в ред вашите лекции от класа, да приведете всички ваши беседи в изправност и тогава да извадите общите положения и да се знае какво съдържа всяка беседа; или поне главните точки, които се съдържат в тях. Ще извадите за себе си колко основни точки има във всяка беседа, та после от тези точки ще извлечете СЪС СВОИ ДУМИ основната идея. (Двата закона, КД , София, 2.11.1924)

Когато проучвате беседите няма да цитирате нещата, НО СЪС СВОЙ ЕЗИК вкратце ще изнесете основните мисли. (Несъизмеримите неща, ООК , София, 19.11.1924)

В неделните беседи се засяга главно вашето сърце: ще чувствате и прилагате. За идущата сряда ще напишете коя мисъл е най-важна за всеки едного от вас от тази беседа. (Неразбраното, ООК , София, 10.12.1924)

Във всяка една беседа има една основна мисъл, която трябва да остане в ума ви. (Миротворци, НБ , София, 21.12.1924)

В една от миналите беседи аз определих: Брат е онзи, който от излизането си от Бога до връщането си при Бога, през всичките съществувания ти е бил брат. (И пишеше на земята, НБ , София, 22.2.1925)

Когато говоря на себе си, по-красноречив човек от мене няма. Вие чували ли сте как говоря на себе си? ТОВА е Слово! И това Слово само аз го чувам. Когато говоря на вас, това е обикновена реч, но когато говоря на себе си, ТОГАВА да ме чуете! Когато говоря на себе си, не говоря много, съкращавам беседата си, говоря най-много 5–10 минути и едва издържам този говор. Досега съм достигнал до 10 минути най-много. Щом си говоря 10 минути, казвам: "Стига толкова, доволен съм от своята реч". Защо? - Защото тя е божествена в себе си. (Плодът на дървото, НБ , София, 28.6.1925)

След като чуете една моя беседа или лекция, трябва да помислите малко върху нея и да извадите всеки за себе си поне две важни мисли. Колцина от вас, които слушат лекциите и беседите, сте спирали по 10-15 минути да размишлявате върху някои по-важни мисли и да ги приложите в живота си? Като се свърши лекцията или беседата, разотивате се, като си мислите, че много знаете... (Теория и практика, ООК , София, 8.7.1925)

Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за главните мисли и законите. (Основни закони, ИБ , В.Търново, 24.8.1925)

Свържете се с вашите съкласници от провинцията. Всеки от вас трябва да им пише поне по две-три писма в месеца, да предаде основните мисли от лекциите и беседите, които слуша тук. ( Реалното в живота, МОК , София, 7.2.1926)

И тъй, на тия от вас които ме слушате сега, няма да говоря върху някаква философия, защото на Мусала не може да се разглежда никаква философия, но ще ви дам няколко практически точки за приложение. Мусала е място само за опити. Сега трябва да ви оставя тук, на върха, поне един час да си полегнете, през което време ще научите три пъти повече, отколкото да ви държа една беседа. (За слава Божия, НБ , Мусала, 11.7.1926)

Вървите, в джоба си държите беседи - раздавайте ги комуто трябва. (Бележки от разговори с Учителя, ИБ , София, 22.4.1927)

Ще ви приведа един пример, да ви изтъкна някои от методите, по които хората постъпват помежду си. Запример, случва се някой от учениците на Школата излиза пред другарите си да им държи една хубава беседа, в която изтъква някои техни погрешки или някои техни неправилни прояви. Той казва, например, че еди-кои си братя или сестри били фанатици, правили молитвите си явно, пред другите хора и ставали за посмешище - и т.н. Всичко това той изнася чистосърдечно, искрено, с цел да се изправят тия погрешки, но какво излиза от този метод? – Всички изтъкнати погрешки на другите се нахвърлят върху самия него. В природата съществува следния закон: Когато някой човек изнася погрешките на другите, тия погрешки ще окажат известно влияние върху него тъй, както някой отровен или задушлив газ ще окаже влияние върху този, който работи с него. Но този човек изнасял верни факти, това нищо не значи – законът действа и в този случай. (Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927)

Темата на днешната беседа ще бъде една от най-трудните. Тя ще бъде практически почти недостъпна за умовете ви. Като слушате тази беседа, ще бъдете в положението на човек, който минава през някой тунел. Ще видите тунела, ще минете през него, но външната му обстановка няма да схванете. Обаче трябва да се мине през тунела! Кое е по-важно: да се мине през тунела - или да се види обстановката му? (Пробуждане съзнанието на ученика, СБ , София, 22.8.1927)

И тъй, беседите, които ви са дадени в окултната Школа, трябва да се изучават по особен начин, а не само да се четат. Всеки за себе си трябва да извади най-важните места от всяка лекция и беседа и да ги приложи в живота си. Не четете ли по този начин беседите, Библията или коя и да е книга, те ще ви се видят еднообразни и вие ще потърсите някакво развлечение, но развлечението не е наука. Аз бих желал да проучавате примерите, които съм дал в беседите, защото във всеки пример е вложен един велик закон, един велик метод, с който човек може да работи за своето усъвършенстване.(Свещеният час, СБ , София, 24.8.1927)

Казвам: като слушате моите беседи, понякога виждам лицата ви потъмнели. Вие казвате: „Страшна работа е тази! Какво ще се прави? Ние сме прости хора, това не знаем, онова не знаем...“. – Това, именно, е хубавото, че не знаете. Щом не знаете, ще учите. ( Явно говорих, СБ , София, 24.8.1927)

Сега, аз държа тази беседа за ученици, които ме разбират; онези пък, които не ме разбират, нека слушат само. И ако намерят някакви междини, нека прочетат някой роман - да видят, че и там се срещат междини. Междините трябва да съществуват, за да се даде възможност на онзи, който слуша или чете, да размишлява, да държи съзнанието си будно. (По-долен от ангелите, НБ , София, 23.10.1927)

Четете, изучавайте беседите, без да се смущавате от това, че не разбирате всичко. Сега, желая ви да започнете сериозно да изучавате беседите, но не както сте правили досега. Всичко, което е казано в беседите, се отнася пак за вас. Когато чета беседите, аз изучавам в тях това, което не съм казал. От беседите аз изучавам и прилагам онова, което не съм казал, което съм задържал за себе си. Ако не изпълните това, което е казано в беседите, вие ще изгубите добрите условия, които ви са дадени. (Космически възприятия, ООК , София, 9.11.1927)

Сега като четете и изучавате беседите, вие не трябва да се спирате върху буквата на нещата, а трябва да ги изучавате по дух, като се спирате главно върху ония методи, които помагат за вътрешно обновяване. (Вечно обновяване, ООК , София, 7.12.1927)

Много научни въпроси, които могат да ви ползват, са обяснени в моите беседи, но вие не ги изучавате както трябва. В беседите са дадени важни, специфични правила и методи, от които, ако се приложат, и слепите биха прогледали. Ако се заемете сериозно да изучавате беседите, вие щяхте да имате по четири очи: две отпред и две отзад. Ако проучите беседите от първа серия, ще придобиете много нещо. (Форми на съзнанието, ООК , София, 4.1.1928)

Тази беседа, който желае, може да я препише ръкописно за себе си, но не и на пишуща машина. (Пътят на героите, ИБ , София, 6.1.1928)

От всички се изисква съзнателна работа: да четете лекциите и беседите, да вадите от тях най-ценното и да прилагате. Иначе вие ще се намерите в положението на хора, които са изпаднали в неблагоприятни условия и не знаят как да си помогнат. (Малки и големи придобивки, ООК , София, 18.1.1928)

Като четат Евангелието, като слушат беседите, мнозина се намират пред голяма опасност, защото започват да мислят, че всичко знаят и разбират. (Учителю благи, НБ , София, 3.2.1929)

Ако можете така да се съсредоточите, че да не виждате, нито кой е бил до вас, пред вас или зад вас, нито да видите, колко души са присъствали на събранието, вие сте използвали беседата. (Постижения на богатия и на сиромаха, ООК , София, 24.4.1929)

Ако вие можете да схванете общия ход на тези неща, които ви говоря в моята беседа, и да влезете във връзка с живите сили на природата, вашият живот ще се повдигне на няколко градуса, вашата скорост на движение ще се увеличи, животът ви ще се подобри и вие ще бъдете по-щастливи, по-здрави, по-самоуверени. ( Тази сирота вдовица тури от всичките най-много, НБ , София, 20.10.1929)

Всички вие, които сте чули беседите ми, да извадите десет важни неща, които съм казал. (Правилно разбиране на живота, ООК , София, 28.5.1930)

Наблюдавам някои "напреднали" сестри как слушат и как постъпват. Както слушат беседата, правят впечатление на съвършени, силно предадени на учението. Като се свърши беседата, те се надпреварват коя от тях първа да ми целуне ръка. После се скарват защо едната изпреварила другата... Едната минава за напреднала, и другата минава за напреднала; но и вие, които ги критикувате, също сте "напреднали"... (Мистично разбиране, УС , София, 21.6.1931)

Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно. (Живи числа, МОК , София, 15.4.1932)

Мислех днес никой да не стенографира, а пропуснах да ви кажа. От всичко, което говорих, искам да ви остане една съществена мисъл. Не искам да слагате всичко на гърба си, понеже вашият гръб не е толкова здрав. Малко ще си вземете, но от най-хубавото. Казах ви хубави неща. Който знае какво да приеме от беседата, той ще стане истински човек. (Обич и знание, УС , София, 8.5.1932)

От години насам аз ви държа лекции и беседи, но не за забава. Ядете плода на крушата и само се удоволствате. Това не се позволява. Ще изядеш крушата, а семките й ще посадиш. Следователно, ще приемете новото учение в себе си, ще опитате плода му, а семената ще посадите, за да се ползуват и другите. (Деца на Бога, ООК , София, 6.7.1932)

Ще завърша беседата си със следното изречение: "Не затваряй прозореца на живота си, когато приятелят ти се усмихва". (Новите възгледи, СБ , РБ , 7-те езера, 7.8.1932)

Сега някои от вас може да дойдат да ви кажат: „Много хубаво проповядва, но нищо не доказва..." Всичките мои беседи мога да ви ги кажа само в три думи, ако разбирате. (Новата работа, СБ , София, 30.8.1932)

Мнозина от вас от сутрин до вечер са заети с това, което става около вас. Ако се чуе някаква новина на Изгрева, тя веднага се разнася от единия до другия край. Някога цяла беседа се разваля заради един спор между вас. (Даване и вземане, УС , София, 16.10.1932)

КОМЕНТАРИ:

ЕТО НЯКОИ ФОРМИ НА РАБОТА ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ:

1.Дешифриране от съвременен стенограф на оригинална стенограма на беседа от Учителя до 1944 г. вкл. 2.Сравнение от съвременни стенографи на собствените им с дешифровки с оригиналните дешифровки.

 3.Разговори между съвременните стенографи за разликите в собствените им сегашни дешифровки.

 4.Синтез на дешифровките от съвременните стенографи в текст, приближаващ се към оригиналната беседа поради допълване на фрагментите, които липсват в дадени дешифровки и след постигане на консенсус между участниците за логическо представяне на нелогична или недовършена мисъл в дешифровките.

 5.Разговори за вариантните синтези от отделните редактори, в случай, че не е постигнат консенсус по принципа на т.4. Необходимост от запазване на всеки вариант за синтез.

6.Откриване и съхранение на дешифрирофките на първичните стенограми от автентичните стенографи до 1944 г. вкл.

 7.Сравнение на дешифровките от автентичните стенографи до 1944 г. вкл. и представяне на разликите в академичен вид.

 8.Разговори за разликите в дешифровките от автентичните стенографи до 1944 г. вкл.

 9.Синтез на дешифровките от автентичните стенографи до 1944 г. вкл. в текст, приближаващ се към оригиналната беседа поради допълване на фрагментите, които липсват в дадени дешифровки и изработване на синтетичен текст ва всяка беседа от Учителя с логическо представяне на нелогична или недовършена мисъл в дешифровките. Тази работа е извършена от Борис Николов Дойнов с разчитане на всички стенограми на отделните стенограми от стенографите, който знаеше и индивидуалните сигли на всеки един. Той вършеше това поотделно и заедно със стенографите, докато бяха на тази земя, а после продължи сам. Накрая каза, че е успял в това дело и ни остави свои синтези от този вид не само на отпечатаните до този ден беседи, но и на 1800 неотпечатани. Ние знаем някои от хората, при което тези негови машинописи се съхраняват, но имаме определено обяснение защо те не ги дават за окончателна предпечатна подготовка на хората, на които ги даваше Б.Николов. Някои от тях дълги години отпечатваха свои версии на тия машинописи, въпреки че не са българисти с учителска, академична и редакторска практика. Поради намесата на самоовластени лица и лица с материални средства за издаване, които не са били ученици на Учителя до 1944 г. или не са стенографи и българисти с академична редакторска практика, синтетичните дешифровки на Б.Николов, откраднати от дома му, бяха размесени с дешифровки на отделни стенографи стенографи с всичките им недостатъци. Намираха ги по различни съхранители, както и от Националния архив, в който някои по-съвестни офицери от комунистическата Държавна сигурност бяха предали част от тия първични машинописи и томове беседи. Така там те са били спасени от съдбата на 17-те камиона насилствено иззети машинописи и книги само от братското селище Изгрев. Колко още иззеха от домовете на отделните последователи – неизвестно, но от всеки такъв дом взимаха и натоварваха по няколко чувала книжнина, обявена за „идеологическа доиверсия“, а съответните й притежатели често арестуваха, разпитваха с всякакви средства, държаха зад решетките или ги изселваха. От своя страна, назначените от Държавна сигурност и едно друго окултно общество ръководители, издатели и редактори в такива братства имат за цел да преиначат Учението, както са фалшифицирали и класическите Свещени писания. Те назначават на заплата и с хонорари такива издатели, редактори и коректори, които съзнателно или съвсем аматьорски проявяват самодейност в преработката на Словото. Не е тук мястот за психологически портрет на редакторките, които слагат поголовно главни букви на много съществителни там, където няма главни букви в машинописа или предишното печатно издание. От една страна го правят искрено от уважение към Учението, но от друга им се налагат кармически отчисления заради самодейността, която изменя смисъла, а и некоректното боравене с препинателните знаци също нанася вреда на смвисъла. Много удивителни знаци или много главни букви в даден тектк е и симптом за някои неклинически диагнози. Това не е критика, а знак за психолога ангела, който ръководи такава личност: откъде произтича дадена особеност при писане или редактиране, какво трябва да се осъзнава от такъв човек и да се лекува в него. Подобен е и проблемът с четенето на беседите пред други хора и с адиозаписите днес, колкото и да са благозвучни и безкористни: не всеки слага интонационното, т.е. логическото ударение върху правилната дума в изречението така, както е било при Учителя, от което следва промяна в смисъла. Тук не говорим за „виновни“ ентусиасти, а за липса на отговорни редактори, които да са зрящи и чуващи в акаша. Както и да е, Учитеят допуска всички неправилности в обнародването на беседите Му, понеже има много дълбока цел: от една страна изследва на какво се дължат промените на Словото в изказването и редактирането от страна на всеки отделен последовател или платен интерпретатор; от друга страна проверява кой чува истинското Слово дори и през сгрешените звукови фрази или редове.

10. В тази точка ще бъдат изредени другите форми на работа върху Словото, практикувани от Учителя и учениците от Общия, Специалния и Извънредния клас до 1944 г. вкл. , както и след това. Учителят Пентър Дънов е имал солидни познания за записване и дешифроване на стенограми, редакторство, стилистика, педагогика, методика, омилетика и т.н., при това ги е практикувал и като професионален учител в България, изучавал ги е и институтите в Америка и ги е прилагал цял живот и след това. След като дори началните учители прилагат разнообразните дидактически и стилистически методи за развивяне на мисленето и уменията у учениците си, колко повече трябвя дя ги прилага един духовен Учител. Особено в Специалния (Младежкия) клас и някой над него, Учителят е въвел правене на конспекти на беседите му, развиване на теми, разговори по теми от беседите, изработване на собствени разширени и сбити анотации и резюмета на негова беседа, писмени и устни преразкази на беседа - и същото със собствени коментари и коментари на повече участници, краснописни преписи на беседите, съставяне на речници и енциклопедии на Словото и др. Докато бяха на земята учениците му, взимали десетки години участие в тия форми заедно с Учителя и по Негова инициатива, някои от нас имаха щастието да бъдат обучавани от тях. По модела на работата на Класовете, те ни обучаваха и в редакторски умения в академичен и популяризаторски вид, и в методите за правене и подреждане на извадки, и чрез кореспонденция, и в стилистиката на есето по идеи от беседите, и в мемоарите, и в научните статии и трактати, и в окултните разработки и интервюистиката, и в компилацията, и в интерпретациите и импровизациите под формата на цели монографии или в литературни художествени форми, както и в духа на това, което днес наричат „ченълинг“. В някои мъдри книги се разкрива как изглежда небесното редактиране в работата на някои паосветени: една светяща розова точка се движи по правлните редове и изрази, а една синя – там, където е сгрешено. Там не е добавен и фактът, че прекрасна оранжева точка върви по думите, които трябва да се променят творчески в момента, въпреки че писмено са предадени автентично: Бог работи актуално и в монадата на ученика. Бяла точка върви, когато се намесва Христовия дух, а нежно лилава – когато промяната или допълнението се прави от Духа на Учителя. Въпреки че ипостасите на Бога в корена си са едно, те имат и различни „специализации“. Освен това, имат пълната мощ да работят „по съвместителство“: всеки може да изпълнява функциите на всеки друг от останалите, включително и на божеството-ипостас на Бога, което играе ролята на Неговия Официален Опонент... Тук въобще е неуместно да се споменава поради с съпротивата на някои скептици, че познаваме хора, които имат достъп до акашовите архивни филми и виждат и чуват беседите с Учителя не само до края на 1944 г., но и след това, понеже миров Учител не си заминава никога. Че по тази причина такива са способни да реставрират беседите до буквичка, но поради актуалната намеса на Учителя те ги редактират във вида, в който Той съобразява да бъдат предадени В МОМЕНТА. Сам Той казва, че често не довършва дадена Своя мисъл в беседите, понеже му идва нова мисъл и решава да я предаде по друг начин, както прави всеки таланлив шивач, когато му хрумне да проектира друга кройка,на мястото на старата. Логическата несвързаност на някои недовършени мисли в Словото на Учителя произтича и от естеството на „жанра“ беседа: той днес трябва да отговори на мислите и въпросите на десетки слушатели, които ги е чул телепатично, а те са крайно различни. При все това, в повечето случаи намира гениален начин да ги сглоби хармонично в общия замисъл на беседата. Освен това, прекъсването на дадена тема или разиграването й по метода на противоречието и даже на нарочната дезинформация е основен прийом в методиката на педагогическата психология – прилагат го даже началните учители, ако са добри. Така проверяват кои са будните ученици в класа, които мислят. Учител, педагог е нещо различно от лектор, преподавател, професор: целта му е да развива мисленето и уменията на учениците и добродетелите им, а не само да преподава знание, което могат да правят и грамофоните, справочниците, роботите. Да направи от учениците си и импровизатори, творци, а не само ерудити, слушатели, магнетофони. В духовната практика на някои църкви, особено на евангелската, тази необходимост е осъзната и се практикува още от миналите векове – пасторът често слиза от амвона и дава думата за импровизирана проповед на всеки желаещ пасом. Такива несравними творчески разработки, публикации, интервюта, ръкописи и пр. познавахме в лицето на ученици на Учителя като Михалаки Георгиев, Мара Белчева, Жорж Радев, Георги Томалевски, Методи Константинов, Крум Въжаров, Петър Филипов, Велко Петрушев, Иван Антонов, Петър Пампоров, Невена Неделчева, Теофана Савова, Димитринка Антонова, Весела Несторова, Сава Калименов, Влад Пашов, Петър Манев, Кирил Стоянов, проф.Кирил Василев, проф. Стоян Джуджев, Христина Милчева и др. От някои от споменатите имахме огромния шанс да бъдем обучавани. Да не изреждаме тук отново и последователите на Учителя в чужбина или възхитените от Него както през предишните десетилетия, така и днес.

 

 

05.06.2021 г. 15,00 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Истина е туй, което дава свобода, което дава простор на действие, което дава свободни мисли, свободни чувства и свободни действия.“

(1942.11.18о.Правилно разбиране)

 

https://www.youtube.com/watch?v=kP-F_PZwKgM

 

 5.06.2021 г. 16,40 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „Всички неща са мъртви, докато не ги обикнем. Щом ги обикнем, те са живи. “ (1942.11.18о.Правилно разбиране)

Цъкни на кадъра, за да видиш отново финала на тази възхитителна анимация.

 

 

6.06.2021 г 12,58 ч.

 

ЗА ДА НЕ ИЗКЛЮЧИ ШАЛТЕРА НА ЦЯЛА ПЛАНЕТА, ТОЙ ПЪРВО ИЗКЛЮЧВА ШАЛТЕРИТЕ НА ВСЕКИ ПРЕДАТЕЛ ПООТДЕЛНО, даже и когато таблото вече гори. А то гори, защото всички те са винаги само на сцената или по сергиите и никога нищо не отстъпват.

УЧИТЕЛЯТ: „Да се препоръчаш с истината какво значи? - ДА ОСТАНЕШ ПОСЛЕДЕН! Да оставиш няколко хиляди хора да минат преди тебе, и като не остане повече никой, ти да си ПОСЛЕДНИЯТ. Отподире да вървиш, никой да няма подир тебе. Всички да влязат където трябва, а ти да влезеш, когато вече няма кой да влиза. Ти, като влизаш последен, онези от другия свят вече знаят, че не си последен, а си пръв. Всички ония, които са бързали да се вредят сред първите, фактически са последни.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

ВСИЧКИ СМЕ ВИЖДАЛИ КАК ОНИЯ С БЕЛИТЕ ДРЕХИ СПРИНТИРАТ СЪС ВСЕ СИЛА КЪМ ЦЕНТЪРА НА ПАНЕВРИТМИЯТА, ЗА ДА СЕ ВРЕДЯТ В НАЙ-ВЪТРЕШНИЯ КРЪГ ИЛИ В ЛЪЧИТЕ. Или как завладяват сцената еднолично и не я дават на никой друг. Ангелите обаче виждат дали и аурата им е бяла - и съответно им кроят съдбата. Бог и ангелите кроят съдбата и на ония, които не искат да свирят и пеят в дует на сцената, в камерен състав, в оркестър. За съжаление, те са единàци - несменяеми. Може с медени уста да цитират разковничето на Спасението, панацеята, дадена ни от Някого преди 2000 години: „Двама или трима“. Обаче, на практика, единакът не кани втори или трети човек да проповядва заедно с него и да разискват Истината пред душите, жадни за истина, а още повече – да я прилагат. Не е склонен да чака по жребий реда си на Сцената, в Делото и в Живота; не знае, че много светове в необятната Вселена са изгонили Злото единствено по този начин: „ДВАМА ИЛИ ТРИМА“. Не подозира, че ако запее в дует с друг виртуоз и много често свири втора, трета или последна цигулка, някъде по света ще се прекрати пандемия или лъжата за пандемия, някъде врагове ще подпишат мир, някъде няма да стане земетресение, някъде ще се взриви комбинат за смъртоносни ваксини, някъде няма да може да излети самолет, носещ смърт.

 Ако пък някъде някой виртуоз обича много често да минава в публиката и да сяда на последния ред на 50-и балкон, той е родèн със сърце и душа. Той е тъй добре дегизиран, че да не го познае никой, затова непрмененно добива образа и подобието на Собственика на театъра и скоро ще се озове някъде много близо до Него на същия най-последен ред, а може би и до Него. Ако не само той, но двама или трима от виртуозите изпитват постоянно тази нужда и много често стават зрители на последния ред, няма да се наложи Собственикът да изключва шалтера на целия театър - а само Той има ключовете за таблото. Той управлява и шалтерите на всеки играч поотделно - на тези, който обичат светлините на рампата и сергиите повече от всичко. Те обаче не знаят, че Някой ги вижда много добре и от последния ред на 50-и балкон, понеже има много остро зрение, пък и слухът Му не е за изхвърляне.

 

 

6.06.2021 г. 17,11 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Мене ми е вземало някой път ГОДИНИ да мога да погледна един човек както трябва.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

ДАЖЕ ЗА ЕДИН ВЕЛИК УЧИТЕЛ, КОЙТО Е ЗАВЪРШИЛ ЕВОЛЮЦИЯТА СИ, това се оказва проблем и трябва да работи с години, за да може да погледне някого с благосклонност и любов. А ние, които сме неизмеримо по назад от Него, колко хилядолетия трябва да работим над себе си, за да изработим благ поглед към някого, когото не одобряваме, и благ поглед въобще? Колко много хора от духовните среди срещаме, даже повече, отколкото в света, които не се усещат, че гледат някого със зъл или осъдителен поглед. Тук културата, образованието и духовните претенции падат като книжна кула от ураган. Разбира се, не е нормално да сме винаги и към всички разположени - това го виждаме и в най-напредналите Посветени. Понякога и те имат причини да са гневни, съсредоточени или тъжни, обаче никога не излъчват злост.

 

 

6.06.2021 г. 17,58 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „А онзи човек, който слуша, каква красота има! Когато човек слуша, той е отдаден с цялото си внимание.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

А КЪДЕ ЛИ СЕ НАМИРА, КАКВО ЛИ СЛУША ТОЙ В МОМЕНТА, КОЙТО Е УЛОВИЛ ФОТОГРАФЪТ?

 

 

6.06.2021 г.  22,27  ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „ Да допуснем, че вие искате хората само във вас да се влюбват. Но те идат в оня свят и се влюбват в други. Да ви приведа един пример, който е действителен. Една моя позната във Варна, с мъжа си много се обичаха. Понеже баща ѝ я сгоди за друг, тя се разгоди и се ожени за един, когото обичаше. Мъжът ѝ, след като отхраниха децата, си замина за оня свят. Сънува тя една вечер мъжа си Пенко. Казва: „Как си, Пенко?“ – „Добре ми е в този свят...“. Казва ѝ: „Ти, като дойдеш, донеси ми един юрган...“. Гледа тя - по едно време идва една млада мома, хваща нейния Пенко за ръката. Казва ѝ: „Той не е твой, той е мой!“. – „Че как? Я, Пенко!...“ – И тръгват си горе двамата. Тя казва: „Я гледай, взе ми мъжа!...“. Това не е измислица. Събýди се тя, мисли: Пенко ѝ иска юрган за новата си другарка - като иде, да му занесе юрган.... Какво ще кажете? Това са нови отношения между хората. Ти досега си ял стари обеди. - Един нов обяд ще ядеш! /.../. Ще зависи и с каква охота ще ядете този нов обяд. Та казвам: яденето е нормално само тогава, когато постоянно освобождава хората. Ако след всяко ядене ти се освобождаваш и се разширява твоята свобода, тогава яденето е право. Ако след всяко ядене ти се ограничаваш, яденето не е божествено.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

 

 

7.06.2021 г. 10,19 ч.

 

ИСТОРИЯТА С ЮРГАНА ЗА НОВАТА ВЪЗЛЮБЕНА НА ПЕНКО В ДРУГИЯ СВЯТ, ПРЕДСТАВЕНА В ПРЕДИШНАТА ПУБЛИКАЦИЯ ТУКА, откриваме и в други беседи. Обаче в изданието на беседата "Да благодарим" има неяснати и несъобразности, изречения, които си противоречат драстично - и то почти едно до друго. В първото четем, че на небето няма влюбвания, а във второто - че има. Точно заради стотици, а може би и хиляди такива алогизми и даже "глупости" в дешифровките и редакциите на беседите СЕ НАЛАГАТ ПРОВЕРКИ И СРАВНЕНИЯ НА СТЕНОГРАМИТЕ, В РАЗЛИЧНИТЕ РЪКОПИСНИ И МАШИНОПИСНИ ДЕШИФРОВКИ ОТ СТЕНОРАФИТЕ НА ЕДНА И СЪЩА БЕСЕДА И В РАЗЛИЧНИТЕ ИМ ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ. Истината в този конкретен случай се разкрива не само от текстовете, но и в самите заглавия на беседите: "Любов без ревност", "Не ограничавай Божественото", "Вечно подмладяване". Чували сме за спорове между стенографките, когато фризират някоя беседа на Учителя, някои дори лично са ни споделяли за такива разногласия. Примерно, събират се в "кораба" (кръглата къща на Изгрева, в която сме влизали неведнъж като млади) и почват да обсъждат как така може Учителят да употреби някоя много груба дума - какво ще кажат хората... Как е възможо да посъветва някое семейство с много болен и нещастен съпруг старата кобра да се пръждосва понякога където й видят очите, а вкъщи при мъжа ѝ в това време да дойде да поживее младата (която не е кобра...)? Защо, когато редактихаме първичните дешифровки, там фигурираха някои изречения, а сега не ги виждаме в печатните издания или са преиначени точно в обратния смисъл? Защо за такива случаи Учителят казва, че не е доволен от преработките на беседите Му и че след 2000 години хората ще имат друга култура и ще предадат Словото без изменения? Точно заради това брат Борис бързаше да вземе стенограмите на стенографките, преди са сресали някоя беседа. Ние обожавахме стенографките, но някои приятели се питаха защо някои от тях си отидоха млади, други ослепяха, други станаха инвалиди с патерици и в колички, трети... Не е красиво да се мисли така, ние предпочитаме версията, че това са ангели, дошли на Земята не само заради стенограмите, но и защото са обещали да поемат доброволно част от кармата на рода си и на народа. Известен е случаят, когато сетнографките запитали Учителя коя от тях е най-добрата Му ученичка, а той казал "Брат Борис". - "Да, ама..." - "Брат Борис!" Във всички беседи има хиляди точно противоположни изказвания и съвети на една и съща отделна тема, затова човек трябва да изучава всеки един В КОНТЕКСТ, за да разбере за какво става дума във всеки конкретен случай. Нещо повече - беседите са БЕСЕДИ - телепатични разговори на Учителя с десетки човешки души по време на всяка една беседа, на всеки един разговор. Ясновидците и даже родителите ни казваха, че когато е изказвал даден съвет или преупреждение, Той е поглеждал точно определен човек в салона или на планината. Значи, този съвет важи само за този човек и може би и само за една категория хора на нивото на неговото развитие и с карма като неговата. Обаче проповедниците от "братството" четат томвете и цитират, устно или писмено, само тия мисли, които им отърват, за да оказват определено въздействие, като "учители" и "авторитети" - особено върху младите. Познаваме млади, които по тази причина попаднаха в психиатрията, а други се самоубиха, защото "Учителят" бил казал кое е грешно и кое не е грешно и те не могат да се справят. Слушат проповедници, които деформират Славото, които сами са деформирани - нямат образ и подобие Божие. Съвсем друго телосложение, съвсем друга захапка, съвсем друг нос. Затова, който ги харесва и им вярва, трябва да види последствията в живота си. Точно заради това се налага да се съставят цитатни енциклопедии на Словото по ТЕЗИ, АНТИТЕЗИ И СИНТЕЗИ.

УЧИТЕЛЯТ за случая "ПЕНКО" в още беседи:

Именно като се спрем върху този предмет, аз искам умовете ви да бъдат свободни. Казвате: "Ние сме женени..." - Мене ни най-малко не ме интересува, че вие сте женени. Кой за кого се жени, мене не ме интересува. Кой мъж коя жена има - и това не ме интересува. Ти си взел нещо, което не е твое! Ами не е твоя тази жена, която мислиш, че е твоя, със "закон" установена. Няма да минат и 20 години - ще дойдат да я вземат и ще си замине. Не е твое това, което ревнуваш! Ти плачеш... Разправяше ми една българка, тя е сега тука, не повече от 60 годиншна, заминава мъжа й за оня свят. Тя му казвала: „Ти, като отидеш на онзи свят, ще ми съобщиш какво е положението там." Весела е тя... Нейният мъж се нарича Пенко. Смее се тя... Казва: „Умря нашият Пенко, чакам да ми се яви да ми каже какво има на оня свят. Сънувам един сън: иде Пенко и аз го питам как е на оня свят? „Както на този свят..." Казвам му аз: „Какво трябва да направя?" Да ме взема, че скоро ще ида при него! - „Не, не - казва, - аз не бързам като тебе, ти ще си седиш в този свят..." Иде по едно време една жена, много красива, хвали моя Пенко и казва: „Този мъж не е твой, той е мой." Аз държа Пенко, а тя го взе и си замина..." Тази българка ми разправяше своята опитност. Значи, Пенко има друга... Аз представям една реална опитност. Тя ме пита: „На оня свят имат ли такива отношения?" Казвам: "Имат, разбира се!" Вие разбирате изопачено нещата. Има потреба от любов! Любовта в другия свят СЪЩЕСТВУВА. Под "друг свят" разбирам по-висше съзнание. (Любов без ревност, СБ , София, 31.8.1932)

Една позната от Варна разправяше един свой сън. Сънувала мъжа си, покойник, че се явил при нея и започнали да се разговарят. Тя го запитала какво има на оня свят, как живеят там. Той й казал: "Като дойдеш, сама ще видиш. Сега имам нужда от юрган. Като тръгнеш за другия свят, донеси ми един юрган". Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за ръка възлюбения на моята позната и го повела със себе си. Тя казала: "Остави мъжа ми, той е мой! Сега е мой. Това, което е било на Земята, не е валидно за света, в който сега живеем". Връзките на Земята не са връзки и в другия свят. Там отношенията между душите са други. Като отидеш на другия свят, мъчно ще намериш оня, с когото си бил свързан. Благодарете, че бракът, който свързва хората на земята, не съществува на оня свят. Иначе страшно ще бъде положението на хората! Какво означава думата „брак” в широк смисъл? - В духовно отношение, бракът подразбира връзка между две души. Душите се свързват в името на любовта. Само тая връзка е вечна и неразривна. ТОВА значи истински брак. Тъй, както сега хората се свързват, това не е никакъв брак. Това е временна, човешка връзка, която се разкъсва така лесно, както е направена. Връзката между сродните души е вечна. Те са излезли от Бога с любов и се връщат при Него с любов. (Вечно подмладяване, НБ , София, 10.10.1943)

Една сестра ми разправя. Тя си имала един мъж, когото обичала и мислила, че като отиде нейният мъж в другия свят, пак ще неин, че тя ще го държи... А той, човекът, едвам се освободил от нея! Той, като умре не е вече твой мъж. Нейният мъж умрял. Тя си казвала: „Какво ли прави моя мъж там?“ И сънувала тя една вечер: нейният мъж отива и иска тя да му даде един юрган. Доста било хладно времето. И тя се готви да му даде един хубав юрган и го пита: „Как живеете там?“ Той казва: „И у нас е, както на земята.“ – Той дотам дошъл в своите разбирания. По едно време идва една стройна жена, хванала го под ръка и казала: „Този е моят мъж“. – „Ти взе мъжа ми!“. А онази жена казала: „Ти нямаш право, той е МОЙ сега“. – Мъжът ѝ е само за този свят. За онзи свят не е - оная го взема. Тя се събужда сутринта - мъжът ѝ отишъл при другата възлюблена. И тук, на земята, тия неща ни спъват. Вие искате да имате един мъж, и каквато песен му пеете, вие искате той да ви играе по ТАЗИ песен. - Оставете се! Това, което може да те освободи, това е ЛЮБОВТА. Като дойде до любовта, ТО е Божественото; като дойде тя във вас, вие ще имате свобода. Ще кажеш: „Мъжът ми има само една жена, другите са негови сестри. Ако той тях ги целува и ги прегръща, то е БОЖИЯ работа.“ – Нищо повече! Оставете се всеки един от вас да разреши въпроса както той го разбира - чистосърдечно. Ангелите си имат семейства като хората, имат си своите деца. И училища имат за тях. Но у тях много от нашите порядки ги няма. При тях мъжете и жените никога не се карат. От такова нещо нито помен няма! Между тях, един мъж да се скара на своята жена - той ще изхвръкне, няма да го има там! И жената, ако се скара, и тя ще изхвръкне. Тук, на земята, вие се жените и се разженвате, стават цели спорове. Там ги няма тия работи – никак не съществуват. После, техните къщи не са като вашите. Тука една къща 4 на 7 метра е такава, че ви дотяга да гледате жена си. Дето погледнеш, все жена ти! Като някой облак пред тебе насреща ти и ти казва: „МЕНЕ ще гледаш!“ Ако трябваше Бог да направи така, то трябваше да създаде само една жена и само един мъж - да се гледат и да няма други... Нямаше да създаде другите жени! А пък сега има милиони мъже и милиони жени. Да кажем, че една жена иска да привлече вниманието на един мъж. Имайте едно по-друго разсъждение, мислете по друг начин! Ти, за да имаш почитанието и уважението на хората, трябва Божественото всякога да се опакова в човешкото. Аз някой път казвам неща, които са опаковани. Има много работи, които могат да ви се кажат, но те ще останат неразбрани. Нима Христос преди две хиляди години каза разбрани работи? - Той ги каза в една прикрита форма. Ще се съберат две женени сестри и двама братя. Едната сестра вярва в Бога. По едно време единият брат вижда, че другият брат хвърлил око на жена му... И почва да го човърка нещо. Един брат наскоро ми разправя, че неговата възлюблена сънувала, че се женела за един турчин. Видяла само феса му... Това се случило срещу свети Харалампий. Казва му да купи хляб, за да раздаде. Тя се женила за един турчин в духовния свят. Един СВЕТИЯ е дошъл при нея! ТОВА означава "нови възгледи". Значи, жената е добила нещо, то е в духовния свят. Освен че ти нищо не губиш, но твоята жена се подига в нова степен. Ако онзи брат е погледнал жена ти, та защо да не погледне? Той е видял нещо добро в твоята жена и мѝсли сега по кой начин да стане по-добър. Ти защо си недоволен? Ти ще погледнеш тази жена, понеже БОГ я е направил. Ще я погледнеш през очите на Господа. Мъжът трябва да гледа другите жени през очите на жена си. И жената трябва да гледа на другите мъже през очите на мъжа си. А пък тези очи са очи на БОГА. Така, както Господ е направил света, ТАКА трябва да гледаме. Ако не гледаме така, ще имаме погрешни схващания. Ще имаме тези преходни величини, които нищо не допринасят. Та любовта, истинската любов зло не мисли. Достатъчно е да имате всички любов към душата си - и злото не може да дойде. Там, дето е любовта, никакво зло не може да се яви! Там, дето отсъства любовта, може да се породят много недъзи. Та не се поддавайте на онези внушения. Любовта е нещо колективно. Тя не е нещо единично. Не може да има любов между двама хора. Те могат да бъдат само проводници на любовта. Любовта е един всемирен закон на всички онези същества, които изпълват цялата Вселена. И във физическия и в духовния, и във всички светове тя пулсира еднакво. Тя се проявява навсякъде. Тя има общ характер. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат любовта, те създават в себе си зло. Не ограничавайте Божията любов! Кажете: "Това е БОЖИЯ работа", щом дойде до Любовта. Та не ограничавайте Любовта. И се самовладайте. Ако не можеш да живееш с една сестра, тури между себе си и нея още една сестра, две сестри, три сестри, четири сестри. И като ги туриш между себе си и нея, ТОГАЗ ще се нагласят силите, ще се хармонизират. Един мъж не може да живее с друг мъж. Тогаз да тури между себе си и него още един мъж, втори, трети и т.н. И много хора, като са на едно място, ще се уравновесят Божиите сили. А не ви е страх от любовта. Ако Бог не може да ви изправи, никой друг не може да ви изправи. Следователно, под думата "любов" аз разбирам Бога, Който се ПРОЯВИЛ. Като говоря за Любовта, аз разбирам Бога, който се ПРОЯВЯВА. И всичките противоречия, които ние имаме тук, на земята, Той ще ги изправи. ТОВА е новото Учение, новото верую. Само така ние ще дойдем да преодоляваме ония мъчнотии, които имаме. И ако не внимаваме, можем да се подхлъзнем и ще страдаме ненужно. И трябва да избягваме ненужните страдания. Трябват ни сега и малки РАДОСТИ. Да не бъде небето ви през цялата година облачно, но да имаме и светли дни - и малко ДА СЕ РАДВАМЕ.Та и умовете ви, и сърцата ви, и душите ви да бъдат служители на божествената любов. И Бог, Който е започнал тази работа, Той ще я довърши. (Не ограничавай Божественото, ООК , София, 24.2.1937)

Освободете се от илюзията да търсите щастието по стария начин. По стария начин никой не може да намери щастието! За да намериш щастието, ти трябва да се освободиш от всички ограничения. Дотогава, докато ти имаш слабости към парите, дотогава, докато ти имаш слабости към славата, дотогава, докато ти имаш слабости към гордостта, към всички удоволствия на живота, ти щастлив никога не може да бъдеш. Защото парите ще ти ги вземат; славата на земята ще ти я вземат. Обичаш една жена - ще ти я вземат; имаш един мъж, когато обичаш - ще ти го вземат. ТУЙ трябва да знаеш! Вие сега имате един мъж, мислите, че "тапия" иматеи никой не може да ви го вземе. Тогава ще се намерите в положението на една българка от Варна. Тя имала мъж, който се наричал Пенко, на който казвала: „Ти, ако умреш преди мене, искам да ми се явиш и да ми кажеш какво има в другия свят.“ Той бил юрганджия и голям майтапчия. Като мине от единия край на чаршията до другия, всички се смеят... Като седне да работи - и майстор абаджия. Като ти ушие една дреха, друг като него няма. Та той заминава за другия свят, тя поскърбила. И една вечер идва той и тя го хваща, казва: „Кажи какво има на оня свят!“ - „На онзи свят е като тук, но малко студено е - и там юргани трябват. Може ли да ми дадеш?“ Тя казва: „Юргана си не давам!“ По едно време иде една млада, красива жена, хубаво облечена, хваща го. Първата казва: „Защо вземаш мъжа ми?!“ Другата казва: „Той ми е мъж.“ Взема го подръка и си отиват. Онази казва: „Взе мъжа ми!“ Събужда се. Вие плачете, а той се влюбил в друга... Аз тъй го обяснявам. Който е умрял, другите плачат, а той се е влюбил...Всеки един от вас има право да създаде каквото иска – теория за превръщането на числата. Вие трябва да разбирате тези закони. НЕОБХОДИМ ВИ Е ЕДИН СИЛЕН КОНТРАСТ, ЗА ДА БЪДЕТЕ ЩАСТЛИВИ. И за да бъдете щастливи, има две възможности. Около вас в дома ви трябва да дойде един първокласен глупак шегаджия - и един "умен". Като дойдат тия двамата, вашето щастие ще дойде по два начина. Ако мъжът иска да бъде щастлив, и той може да бъде щастлив по два начина. (Превръщане на числата, НБ , София, 25.9.1932)

Аз съм виждал тук - някои сестри проповядват. Други сестри съм гледал като спорят - като се говори за някой, да видиш как "аргументират" всичко туй... Всичките думи като някои броеници ги нареждат... За проповедници всички ви бива - проповедници можете да станете. НО КОГАТО ЧОВЕК ОТИВА ДА ПРОПОВЯДВА, ТРЯБВА ДА ПОПИТА КАКВА Е ВОЛЯТА БОЖИЯ. Значи, ще имаш едно ръководство в душата си, в духа си ще имаш ръководство. Трябва да имаш светлина вътре в себе си, разположение, а туй разположение не може да дойде без туй, което вие наричате любов в света. Хората си създават сами своите нещастия. Има, например, мъже, които са толкова ревниви, че затвори жена си, вземе ключа и излиза навънка. Сега, къде е лошото? Има мъже, които водят жените си на работа. Ако е чиновничка, той ще я заведе в службата й, а вечерно време пак ще дойде да я вземе. Той я ескортира като един цар... Сега, де е лошото? Значи, този човек счита жена си за една собственост, която могат да откраднат. А жена му често плаче защо мъжът й е такъв. Обаче ИМА цяр – аз да ви кажа какъв цяр има. Да повика друга една сестра, която е красива, да се влюби мъжът ѝ в нея веднага. Тогава той няма и да погледне жена си... Освобождението другояче не може да стане. Ако тя не може да се справи, да остави мъжа си да обикне друга. Злото е там, че тя е имала в ума си да има един мъж, който да обича само нея, да не обича друга жена. ТАМ е всичкото зло! Господ не е създал един мъж да обича само една жена. Може би вие тъй мислите, но туй да е ВАШ морал. Та ми разправяше една българка... Ще ви приведа един пример. Тя се оженва, обича мъжа си - и мъжът ѝ я обича. Но умира мъжът ѝ, отива в другия свят. Една вечер тя го сънува. Тя, като го вижда (името му било Пенко), пита го: „Е, как е в онзи свят?“ - „Много съм добре!“ По едно време идва една друга млада жена, хваща Пенко за ръката и казва: „Хайде, ще си ходим.“ - „Че как казваш тъй - той е МОЯТ мъж!“ - „А, не е твой, тука е МОЙ...“ - И го взема. "...и Пенко тръгна подир нея, а мен ме остави.“ Питам сега - какво е това? Това са ония криви разбирания. Вие свързвате любовта с много еротически понятия, нищо повече. То е първото престъпление. Когато един мъж обича една жена и друга, втора, това е първото. Всеки един мъж, когато полага на жена си /?/, когато я обича, в любовта няма абсолютно никакво престъпление. Човек, който обича, той не може да направи никакво престъпление! Престъплението произтича от съвсем посторонни причини. Там, дето има любов, престъпление няма. И Павел казва: „Любовта не завижда, не се превъзнася, не дири своето си, не се раздразня.“ ТОВА е любовта! Но всяка една жена, като дойде някоя друга, само ѝ тури някой бръмбар и каже: „Мъж ти обича еди–коя си жена...“ - и цял скандал се дига. И тогава какво прави Господ? Допуска /?/, ще се яви ревността. Онзи ще заключи жена си, ще ходи навънка. Като се върне, ще я попита: „Ти къде беше?“ Или: „Кой беше тук?“ Така ревнивият мъж иска отчет от жена си, а тя няма право да следи него... Той, като я заключи, може да ходи /където си иска/... Но докато е ревнив, за нея той е "сигурен"... Докато той има ревност, не хвърля око на друга жена, но щом престане да я ревнува, той вече има друга жена в ума си. И затуй всяка една жена, макар че яде бай, това ѝ пада мед на сърцето. Защото си казва: „Той няма друга..." – И казва: – "Бий ме!“ Аз питам: колко време можете да задържите такава любов? Аз изваждам правилото колко време можете да задържите такава любов – пет, десет, петнайсет, двайсет, трийсет години. Но като заминеш за другия свят, все някой друг мъж ще те вземе. (Придобиване и задържане, УС , София, 31.3.1935)

 

 

7.06.2021 г. 22,03 ч.

 

ОТНОВО ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА ЕГОИСТИЧНИЯ НАРЦИСИЗЪМ В ЛУЦИФЕРИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ ОТ СОЦИАЛНОСТТА, ЛЮБВЕОБИЛНОСТТА И ЕНЕРГИЧНОСТТА НА БОЖЕСТВЕНИТЕ:

УЧИТЕЛЯТ: „ИМА с какво да се занимавате! Светът е пълен с чудесии, с богатства! Някой път нашите очи са затворени, отминаваме най-хубавите работи. Колко пъти срещате хора, на които, ако обърнете внимание, ще ви тръгне всичко напред!“ (1942.11.25о.Да благодарим)

Ако нямаме понятие за благата, тогава се заражда едно голямо безразличие. (Разумност, доброта и здраве, МОК , София, 21.2.1930)

Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно, в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. (Ученикът трябва да разбира, ООК , София, 12.7.1923)

Най-лошото състояние на един дух е, когато изпадне в безразличие /.../. И това положение е ужасно - от него даже висшите духове се страхуват, защото такъв дух на безразличието слиза надолу и надолу, докато от него не остане никакво величие. (Силната отрова, ИБ , 5.5.1912)

Нирвана не показва равнодушие, нито безразличие. (Физическият и духовният човек, КД , София, 22.9.1924)

Състоянието satwa означава пълно безкористие и истина. Състоянието radjas се отличава с голяма деятелност, с голяма активност. Състоянието thamas се отличава с голяма инертност, която граничи до леност. Когато се намира в това състояние, човек изпада в пълно безразличие. (Какво приложение има числото две, МОК , София, 6.12.1925)

При добре развита чувствителност - човек трябва да има здрава нервна система, да издържа на високи напрежения и вибрации. Не е ли развил своята чувствителност, той дохожда до празнота в живота, до безразличие, което е по-опасно даже от болезнената чувствителност. (Образи на реалността, МОК , София, 10.4.1927)

Всички хора, като части на едно Велико Цяло, трябва да влязат в духовния свят, да образуват Великия Божествен организъм. Който може да съедини всички форми на физическия и на духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т. е. престанал е да еволюира, но само се проявява. Той ще минава от физическия свят, дето разглежда външното разнообразие, в духовния – светът на вътрешното разнообразие. Който не разбира разнообразието и на двата свята, натъква се на едно безразличие /.../ (Гордост и ревност, МОК , София, 31.8.1928г)

Опасно е да не дойде човек до пасивните положения в живота, които ще го отдалечат от Бога. Например, ако приятелят ти дойде при тебе и те намери в пасивно състояние към него, т.е. че не се интересуваш от него, не влизаш в положението му, той започва да се отдалечава от тебе. Всяко безразличие в отношенията на хората става причина да се отдалечават едни от други. Същото отдалечаване се явява между човека и Бога. /.../ Отдалечи ли се от Първоизточника на живота, човек се лишава от великите блага на Бога. И да ги получи, той не може да ги оцени, не може разумно да ги използува. Какво по-голямо благо може да иска човек от любовта, която му е дадена? (Делата Божии, НБ , София, 23.2.1930)

Ето защо, когато питате защо идват страданията в света, ще знаете, че те имат предвид освобождаването на човека от вътрешното недоволство, което може да се превърне в безразличие – едно от опасните състояния, в което може да изпадне човек. (Музикални прояви, ООК , София, 20.5.1931)

Безразличието създава противоречия, подобни на тези, които ревността произвежда. (Правият път, УС , София, 6.1.1935)

Сега не разбирайте криво, че човек не трябва да се вълнува. Вълнуването произвежда обновяване. Всяко развълнувано чувство в човека е процес на обновяване. Ако не се вълнуваш, ще дойде едно чувство на безразличие на живота, защото когато тази вода изгуби своята преснота, започва да се образува една лжша миризма. Има някои гниещи вещества. Всички води, които текат, които се движат, те се опресняват. Някой път вие казвате: „Защо са страданията? “ - Страданията са за опресняване. Ако нямате страдания, ще ви сполетят два пъти по-големи нещастия, отколкото сега.(Добрият живот, ООК , София, 22.6.1938)

Ако не знаете как да прилагате светлината в сърцето, ще имате една леност на чувствата, едно безразличие. (Разумни основи, МОК , София, 23.2.1940)

Който разбира и знае как да гледа, той ще види ценното, необикновеното, което Бог е вложил във всяко същество; който не знае как да гледа, той ще вижда само обикновеното, делничното във всички същества. Значи, всеки човек представлява проявление на Бога, в него се крие някаква божествена дарба, която трябва да се развие. Казвате за някого: "Този човек е високо интелигентен". За друг някой казвате: "Този пък е от простосмъртните". Защо за първия се произнасяте добре, а за втория не се произнасяте добре? – Защото единия обичате, а към другия сте равнодушни. Човек вижда доброто в другия, само когато го обича. Това зависи от хармонията, която съществува между двама души. Ако между двама души има само една допирна точка, ще се яви противоречие; ако има две допирни точки, ще се яви разногласие; ако има три допирни точки между тях ще се явят разумни, хармонични отношения. Следователно, разумният живот се основава върху три допирни точки.(Сам с ума си, НБ , София, 9.1.1927)

В света вие имате приятели, и ако тия приятели по някой път се показват безчувствени, то е по причина на вашите отношения, дължими на невежеството. (Истината, НБ , 24.4.1916)

Изключим ли ума от сърцето, имаме безумие; изключим ли сърцето от ума, имаме безчувствие.(Праведният, НБ , София, 20.2.1927)

Ако човек става безчувствен, намалява се животът му. (Знание и чувствителност, МОК , София, 1.11.1935)

Човек трябва да има самообладание, но никога не трябва да бъде хладнокръвен или безчувствен. Никога не трябва да бъдете хладнокръвни. Интересувайте се! /.../ Не /.../ гледай безучастно.(Път за освобождение, СБ , РБ , София, 24.8.1937)

Аз по някой път седя и мисля колко хората са безчувствени. (Трите чаши, УС , София, 12.7.1942)

Мнозина от вас сте безучастни. (Микроскопическите добрини, МОК , София, 14.2.1926)

Когато човек е в едно спящо състояние, безучастен, той е материален. (Трите зрънца, МОК , София, 20.2.1927)

Човек се отличава от другите същества, именно в придобиването на добродетели /.../ Каква добродетел е тази, която остава затворена в хамбара? Следователно, като човек, ще взимаш участие в общия живот. Де е геройството на човека: в помощта, която може да даде на своя ближен - или в безучастието към него? (Да се благовества, НБ , София, 2.11.1930)

Много мъже и жени са взели крив път в живота си, само по причина на безучастието, което близките им проявяват към тях.(Съучастници в благата, УС , София, 24.2.1935)

Щом сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. (Хигиена на човешката душа, ИБ , БС , София, 8.2.1917)

Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан; ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. ( Противоречията в живота, МОК , Витоша, 24.5.1922)

Не трябва да си индиферентен, но да се проявяваш като добър човек, без да мислиш, че трябва да си добър. Започнеш ли да мислиш, че ще направиш някое добро, ти няма да го направиш. Не мисли, а ПРАВИ доброто. Започнеш ли да мислиш и за любовта, ти няма да я проявиш. Не мислете, че умните хора много обичат. Поне моята опитност е такава: умните хора много малко обичат. (Тъчете мислите си!, ООК , София, 9.4.1924)

В /някои/ случаи човек става индиферентен като бивола. Той няма индиферентността на философа, но става своенравен, упорит. Това ние наричаме "глупав консерватизъм". (Двете възможности, МОК , София, 18.1.1925)

В сегашния живот, тъй както хората се проявяват в своите постъпки, те извращават чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбират правилно закона на любовта и не могат да го приложат правилно в живота. Между чувствата на хората не става правилна обмяна. Когато един човек те обича и ти не отговаряш на тази обич, ражда се една вътрешна реакция, която образува язва. Ако той те обича, а ти си индиферентен, в него се раждат чувства на омраза. Значи, тази обич ще се изрази по друг начин. Вие ще кажете: „Аз не искам да зная нищо за него!“ – Да, но ако той пусне в твоята градина вадичката си, не го подпушвай. Позволи на тази вадичка да полее твоите растения и да мине по-нататък в другите градини. Той, като види това, ще се зарадва. Пусни го, Господ го е допуснал!(Високият връх, СБ , В.Търново, 25.8.1925)

Индиферентността не е нищо друго, освен отпускане, мозъкът се размеква. Мозъкът трябва да се калява постепенно; трябва да се кали и човешкото сърце; трябва да се кали и човешкият ум - да станат пластични, издръжливи. Също така трябва да се кали и човешката душа и човешкият дух. /.../ Нервната система трябва да се кали, за да може божествената енергия да тече през нея постоянно. ( Добро и съвършенство, СБ , София, 29.8.1926)

Здравият не е индиферентен. Той се интересува от всичко, всички чувства, всички волеви действия в него са нормално развити, той трепти от живот, от енергия в себе си. (Образи на реалността, МОК , София, 10.4.1927)

Ако изискваш от някой човек повече, отколкото той може да ти даде, ти вършиш престъпление; ако си индиферентен и изискваш по-малко, отколкото той може да ти даде, пак вършиш престъпление. Всеки човек е длъжен да има отношения към своите ближни, но тези отношения да се проявяват доброволно, от любов.( Новата епоха, МОК , София, 7.1.1931)

Аз не искам да ви направя индиферентни спрямо живота. (Великата разумност, МОК , София, 23.9.1932)

Колкото повече се приближава даден човек към вас, толкова повече ви обича. Ако се отдалечава от вас, той или е индиферентен към вас, или не ви обича. Значи, любовта е закон на приближаване. (Положителното и отрицателното, МОК , София, 23.12.1932)

Не бъди индиферентен, но ще го погледнеш, ще го потупаш по гърба този брат и ще кажеш: „Слушай, брат, виждам, че в тебе Господ не е свободен, и в мене не е свободен. Нека се хванем за ръка, да освободим Господа, защото инак Той ще почне да ни стяга отвънка. Мене ще ме стегне веднъж, а тебе ще стегне два пъти. Мене ще стегне с един ревматизъм в краката, а на тебе и ръцете, и краката ще стегне. Тогава какво ще правим?...“ (Слушайте Го! Дай свобода!, УС , София, 22.10.1933)

Онзи във вас, който се радва, то е Божественото Начало, което се радва във вас. Господ страда, когато вие сте индиферентни към радостите на Господа. /.../ Вие казвате: „Какво ме ползува тая радост - утре може да я изгубя?... “ - Именно понеже не участвуваш в Божията радост, ще изгубиш! (Новото направление в живота, ООК , София, 3.1.1934)

Вие трябва да се пазите от известни паразити, които сега ви атакуват. Например има паразити на индиферентността. Ти се обезсърчаваш и казваш: „Празна работа..." (Практическо приложение на музиката, МОК , София, 25.5.1934)

Да се освободим! Не да станем индиферентни в живота. (Двете добродетели, УС , София, 24.3.1935г)

Под "божествена любов" аз разбирам най-мощният подтик за придобиване на всички Божии блага. ТОВА аз разбирам под думата "любов". Без любов, Божиите блага не могат да дойдат. И когато дойде любовта в тебе, в тебе ще се зароди желание да обичаш, желание да станеш силен, желание хубаво да ядеш, желание хубаво да правиш нещата. Гдето дойде любовта, ти имаш желание да правиш нещата както трябва. Без любов ти си индиферентен и казваш: „Това не струва, онова не струва...” Щом дойде любовта, тя ни заставя да се интересуваме. И ВСЯКОГА трябва да имаме това разположение. (Проводници (Където и да отидем), ООК , София, 2.1.1935)

Казвам: в духовния свят има една опасност. ако човек не върви по естествения път на развитие, има един развой, дето човек идва до едно място, дето за нещата става индиферентен. (Естествени прояви на Любовта, УС , София, 14.4.1935)

Съвършеният човек трябва при всичките условия, при всичко, каквото става в света, да бъде не индиферентен, но трябва да бъде добър! (Трите родословия, УС , София, 22.9.1935)

...и да му предадеш и той да почувства, че от теб, от ръката ти излиза топлина, която носи живот. Ръцете и на двамата трябва да предават живот, да стане обмяна на живот. Понякога докоснеш ръката на някого, но чувстваш, че тя има студенина, твърдост. Такава ръка показва, че тази душа е загубена. Загрубял е човекът, индиферентен е станал. Не - дори и на 120 години да стане, човек трябва да остане в сърцето си млад. Никога не трябва да се измени ни най-малко твоето чувство. Като срещнеш някой човек, който не обича, ти ще се обърнеш към Онзи, Който обича – към Бога - и ще Му кажеш: "Господи, той не се е научил още да обича така, но Ти ще го научиш!" (Новото верую, ООК , София, 25.9.1935)

При индиферентния турете младата мома - кислородът, - и веднага той ще стане друг!А пък щом влезеш в Истината, ти не можеш да стоиш индиферентен - ти всички хора ще обичаш! (Вътрешната връзка на живота, СБ , София, 20.8.1936)

Религиозен човек не може да бъде онзи, който няма любов към Бога и любов към ближните. И ДВАТА елемента трябва да дойдат. Като стане човек религиозен, ЧОВЕК трябва да стане! Ако ти не си станал човек - да имаш в себе си благороден импулс, или "идеал" го наричат, какъв идеал ще имаш? Идеал за тебе ще бъде Бог, идеалът за тебе ще бъдат твоите ближни. Ближният не може да бъде индиферентен. Ближен е онзи човек, който като те види, влиза в твоето положение и иска да ти помогне. Всеки човек, който иска да ти помогне в каквото и да е отношение, считай за свой ближен. Не считай за ближен някой, който ти е съсед. Ближен е онзи човек, който влиза в твоето положение, споделя отношенията, които вие имате, иска да ви помага в тази работа. И вие сте ближен на всеки, комуто искате да помогнете. (Импулсът, МОК , София, 8.4.1938)

Има едно състояние има, което е по-страшно от скръбта - то е индиферентността. Скръбта идва, за да избави човека от туй индиферентно състояние. Щом почне да го боли нещо, той вече не е индиферентен. Защото индиферентният от нищо не се интересува. Красотата показва, че има светлина, а светлината е, която събужда хората, които са в бездействие, които са индиферентни. (Скръб и радост, МОК , София, 2.10.1942)

Във всяко отношение препоръчвам светските хора, защото дават отлични примери и по схващане, и по енергичност, и по приготовление. (Колко по-горе стои човек от овца!, НБ , София, 11.10.1914)

Бѫдещето е въ рѫцетѣ на безбожницитѣ, които сѫ активни и енергични, справедливи и добри. (И рече баща му, НБ , София, 15.12.1918)

Колкото по-голяма е вярата на човека, толкова по-енергичен е той и толкова по-голяма работа може да свърши. (Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919)

Да говориш с езика на водата, това значи да проявяваш нейните свойства, т.е. да бъдеш пъргав, енергичен и чист като нея. Дето минаваш, всичко да напояваш и оросяваш, а твърдите вещества да разтваряш и препращаш като хранителни сокове за всички живи същества. (Като себе си, НБ , София, 2.2.1919)

Казвам и аз, че Новото Учение изменя хората, прави ги живи, енергични, весели. (Аз съм жив, НБ , София, 22.2.1920)

Ще има предаване на енергии у всички ви и тогава ще започне едно вътрешно брожение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са по-малко енергични - така ще почне обмяна на енергиите ви. (Определяне работата на четирите съвета, СБ ,БР , В.Търново, 21.8.1921)

Забележете: светските хора, които не мислят за Бога нито се молят, са по-пъргави, по-енергични и работни от религиозните. Още при ставане сутрин те започват да работят, а религиозните хора започват да се молят, да съзерцават, да размишляват, като се разхождат насам-натам, без да работят нещо. ( Старият и новият живот, София, 29.3.1922)

Казвате: „Кротки трябва да бъдем!" - Мислите ли, че кроткият човек всякога подразбира добър човек? Кроткият човек е енергичен, работлив. В това отношение за предпочитане е да имате кон, който рита, хапе, но работа върши, отколкото да имате един кон, който нито рита, нито хапе, но никаква работа не върши. По-добре е някой човек да ви нахока, но да донесе хляб и да ви нахрани, отколкото да ви помилва, да ви каже няколко думи и да ви остави гладен. (Голяма радост и малка скръб, ООК , София, 30.12.1925)

Лицето на светията трябва да бъде живо, енергично. (Обич и знание, УС , София, 8.5.1932)

Ако ти си положителен, трябва да знаеш как да ти трепти мозъкът. В дадения случай съществува един закон как трябва да подадеш ръката си. Когато подаваш ръката си на някой човек, когото обичаш, има нещо енергично у тебе. А когато не си заинтересуван от лицето, тогава ти подадеш ръката си вяло и в тази ръка не влагаш почти никаква енергия. Природата обича да я събудите. (Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата), МОК , София, 2.12.1932)

За да прокара една своя идея, човек трябва да бъде външно енергичен, да се скара с този, с онзи; да пробие земята, да направи дупка, в която да посее семето на своята идея. Значи, човек трябва да бъде вътрешно мек, а отвън - енергичен, смел. Стане ли външно мек, а вътрешно твърд, енергичен, той е допуснал злото в себе си. (Придобиване и задържане, УС , София, 31.3.1935)

Ако си пасивен, искаш да станеш малко по-енергичен, иди при някой водопад, при някоя река, и гледай как водата припка по камъните. (Методи на самовъзпитание, МОК , София, 11.10.1935)

Ако искате да станете умни, практични, изучавайте английски. Ако искате да имате маниери, външна обхода, етикет, изучавайте френски. Ако искате малко мекота, изучавайте италиански, особено за пеенето. Ако искате да дадете на характера си малко енергичност, изучавайте немски. Немецът, като се хване, като някой молец – рови, рови!... А пък ако искате да изучавате Новото, изучавайте руския език! Това са възможности. Във всеки един език Божественото се проявява по особен начин. Всички езици са области, в които се проявява Божественото в света. (Мелодия и хармония. Кръг – елипса, парабола – хипербола, ООК , София, 13.1.1937)

Когато искаш да станеш енергичен, трябва да имаш препятствия. (Малката топлина и малката светлина, ООК , София, 31.3.1937)

Желязото прави човека енергичен, а златото – благороден. (най-голямото изкуство, МОК , София, 3.12.1943)

Човек трябва да бъде енергичен, буден, готов за всяка работа. – "Каквото Бог даде..." – Не, ПОСТОЯННО ще работиш! (Учене и служене, УС , София, 30.1.1938)

В бъдеще във всеки град трябва да има една голяма нива със сто-двеста декара за упражнение на енергични хора. (Любовта като среда, като сила и като възможност, НБ , София, 30.4.1939)

Ако искате да станете активни, енергични, отглеждайте череши, главно червени череши. (Стотникът, СБ , РБ , София, 4.8.1940)

Ако искаш енергичен да станеш, яж кисели работи както българина; например - туршии, вишни и пр. (Разбиране на природните закони, ООК , София, 7.8.1940)

Белите дрехи са за здрави, силни, енергични хора. (Божествени подбуди, ИБ , ПС , София, 22.11.1944)

Като ви срещне някой, да види, че вие сте от новите хора. /.../ Човешкият ум е, който изправя човека. Човешкото сърце го прави смел. А човешката душа е, която го прави енергичен. Човешкият дух го прави мощен.(Зачитане, МОК , София, 26.3.1943)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/posts/3011455875777653

 

 7.06.2021 г. 15,29 ч.

 

 

Черната котка е сляпа, никога не се разделят!

УЧИТЕЛЯТ: Когато хората се стремят към взаимна отстъпчивост, взаимна жертва и солидарност, навсякъде в живота ще има прогрес. Когато хората станат запалени свещи, те ще се разбират, ще могат да работят солидарно, ще правят опити от различен характер. В Природата съществува закон на взаимодействие, на взаимопомощ. Природата предоставя една малка програма, а именно взаимната жертва. То значи у всички хора да има желание взаимно да си помагат, като при това тази взаимопомощ да започне от този, който най-много се нуждае. Взаимната жертва – това е Божественият път, към който човек трябва да се стреми.Да се радваме, че Бог действува чрез нас толкоз, доколкото сме проводници и носим Божественото благословение. И в материално, и в духовно, и в обществено, и в солидарно отношение, навсякъде. Докато сте на земята, вие трябва да си помагате едни на други. Без взаимопомощ няма успех в живота. Между отделните единици на всеки народ трябва да има особено съгласие, вътрешна хармония и взаимопомощ. И тъй, смисълът на живота седи във взаимопомощта, във взаимното помагане. Законът за взаимопомощта гласи: никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силното желание взаимно да си помагат. Законът за взаимопомощта трябва да съществува във всички общества. И тъй, животът изисква взаимопомощ. Може ли да не те обича оня, който ти услужва? Можеш ли да не го обичаш и ти?- Ако хората се обичат чрез взаимопомощ, каква друга любов търсите?

 

8.06.2021 г. 12,33 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Майката първо е събрала млякото, тогава ще даде на детето. Гърдите са долината, която събира млякото. Там, дето дава млякото на детето, то е връх - то е високият връх, от който приемаме благата, събрани в долината.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

Както майката, като напращят гърдите ѝ, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго.(Приложение към протокола от 1910 г., СБ , В.Търново, 31.8.1910)

Една майка-кърмачка има много мляко и иска да намери дете, на което да даде това благо. (Не се сравнявай с нея, НБ , София, 23.7.1933)

Когато детето се допира до гърдите на майка си, върху него оказва влияние не само млякото, което поглъща, но и магнетичната сила, изтичаща ту от лявата, ту от дясната гръд на майката. Когато майката кърми детето си, тя трябва да има най-добро разположение (Методи за лекуване, СБ , В.Търново, 22.8.1919)

Но, ако дясната гърда на майката се пълни с мляко и тя закърми това си дете, то ще стане умно дете. Ако с лявата го закърми, ще стане добро дете. (Който изпълнява Волята Божия, НБ , София, 4.1.194)

Аз препоръчвам на майките и на бащите да изучват кърменето. (Любовта, НБ , София, 27.2.1921)

Не е достатъчно само кърмачката да има мляко, но тя трябва да вложи в него най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си действия. (Вратата на овцете, НБ , СБ , В.Търново, 10.9.1922)

Когато майката има мляко и сама кърми детето си, то става здраво и красиво. (Право мислене, УС , Витоша, 21.11.1943)

За да си състави каква и да е идея за Бога, детето има предвид образа на майката, която го кърми, отглежда, храни, облича, къпе и т.н. (Полюси на съзнанието, ООК , София, 28.3.1928)

Светът се нуждае от кърмилници, които да ни помагат.

Когато майката кърми детето си три години наред, тя трябва да живее чист живот, без да допусне нито една отрицателна мисъл в ума си. (Забранихме му, НБ , София, 6.10.1929)

До три години майката е длъжна да го кърми, но като стане на четири години, то трябва вече да дъвче. (Непреодолимо желание, ООК , София, 9.12.1931)

Не е достатъчно, майката да знае, че е длъжна да кърми детето си – трябва да знае кога да го кърми и как да става това. Ако е разтревожена, по някой начин тя не трябва да го кърми!

 Нека помоли съседката си да накърми детето ѝ, но не и тя сама. (Влияние на музиката, ООК , София, 18.1.1933)

Дете, което не е кърмено от майка си и което не е чувало гласа на баща си, е лишено от най-благоприятните условия на живота. (Милосърдие, СБ , РБ , 7-те езера, 12.8.1938)

Като го кърми и обръща ту от едната, ту от другата си страна, майката казва: Чадо, искам да бъдеш топъл, както е топло моето сърце, и светъл като моя ум. Като кърми детето от лявата си страна, майката го подхранва с ония топли, благородни чувства, които му са необходими за живота. Като го кърми от дясната си страна, майката го подхранва със светли и възвишени мисли. (Великият подтик, СБ , РБ , София, 26.8.1938)

У всички майки има една много голяма погрешка, която правят. Тя изглежда малка, но всъщност е голяма. Тя е, че винаги прехранва децата си. Те ще станат 5–6 пъти през нощта, за да дадат на детето си да суче. За да се "оправи". А трябва три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А през нощта веднъж да го кърми. Казваш: „Да не му стане нещо...“ - Нищо няма да му стане! Птичките как възпитават децата си? Вечерно време нищо не им дават, а денем им дават. А пък майката 4–5 пъти ще стане, когато детето заплаква през нощта, и го кърми. Детето, като плаче, то е песнопоец... То, като почне да си пее, нека да си пее, ще даде концерт. Ще плаче 5–10 минути и ще заспи. (Дайте свобода!, ООК , София, 20.12.1939) КОМЕНТАР: Пак според съветите на Учителя, някои майки, пкоито познаваме, бяха растителни суровоядки, въобще не кърмиха бебетата през нощта и те нямаха никакви колики, не боледуваха от нищо и пораснаха по-свежи и здрави от всички други деца.

Колко време бозае детето? - Докато се нахрани. Дали е минало час или повече, то не иска да знае. /.../ Ако майката е здрава, колкото повече време бозае детето, толкова по-добре. Забелязано е, че деца, които са бозали две или три години, са по-здрави. Здравото дете се развива по-добре, вследствие на което е по-умно. Здравият човек е същевременно и добър. (Абсолютно освобождение от лъжата в съзнанието, МОК , София, 4.7.1930)

ЖЕНСКАТА ГРЪД

 (ВСЯКО БЕБЕ Е САМ БОГ)

Свободен вариант по образи и идеи на Рабиндранат Тагор

Девичата гръд с боговете говори –

люлее я дивно светà чистота.

 Две алени рози под сини простори

с неземен балсам пиянят вечността.

 

Те сриват душите, до смърт убедени,

 че не лично Бог ни е дал Слабостта.

 Влудяват сърцата от бяс вледенени –

изкарват им жилото - тоест, смъртта.

 

Сърцето е пух - колебливо и меко.

 Гръдта е Всевишният - женската гръд!

 Не се ли разклати от чувства човекът,

 безброй неродени деца ще умрат.

 

Вселенският бисер се ражда от мида.

 "Светая светих" означава Жена.

 Наистина, женската гръд е Колхида –

най-дивният хълм, необятна страна!

 

По-чиста от хиляди мантри и сутри,

 гръдта осиява вселени безброй.

 На нея събужда се рожбата сутрин,

 на нея заспива в неземен покой.

 

На двата Ти хълма, Богиньо, играят

очите на Бога - две красни зърна!

Две нежни молитви - вратите на рая,

 два извора чисти - млеко-светлина!

 

Два върха вселенски, по-горни от всичко,

 родени от Бога, люлеят Го пак –

Той сам се явява - безкрайно и лично,

 да пие от Своя безкраен черпак.

ЛЮЛЧИНИ ПЕСНИ ЗА КЪРМЕЩАТА:

http://neobyatnotogovori.com/?idpub=81&book=5

 

 

 

8.06.2021 г. 18,01 ч.

 

НЕ Е ЗАПЛАХА, а просто факт. В най-важните кръстовища в живота ни Бог е поставил спасители – специално за всеки от нас. Те знаят къде и кога ще стане земетресение, къде има пропаст, къде ще падне лавина. Искат да ги последваме, да се махнем оттам. Защо ние не желаем да ги чуем?

УЧИТЕЛЯТ: „В тъмното ще те посети един ангел – ти какво ще пожертваш за него? Трябва да можеш поне една секунда да пожертваш. Той ти казва: „Можете ли да ми направите една услуга?“. Ти казваш: „Не съм разположен сега...“. Та той в хиляда години веднъж идва! Кажи: „Готов съм на всяка услуга“. Да бъдем готови да услужим на добрите хора в света, които може би в хиляда години веднъж ще дойдат. Ако не услужиш сега, кога ще услужиш? Колко пъти Христос дойде? Той само веднъж дойде. В живота си вие искате много неща, може много пъти да ви посещават и ангели, но само веднъж ще се решат да поискат нещо от вас - много малко. Ще ти каже: „Можеш ли да направиш това и това?“ А ти му казваш: „Чакай, много съм зает - жена имам, деца имам, търговски работи имам...“. Оставете всички търговски работи, тъй, както Христос каза на своите ученици: „Напусни рибарницата, напусни ралото, всичко напусни и тръгни след Мене“. Ще кажете: „Как да напусна?...“ - Ако не напуснеш доброволно, смъртта ще дойде, ще те вземе, ще те извади, както рибата вадят от водата, турят я в тигана и я опържат, па се съберат да я изядат. И с тебе ще стане същото!“ (1942.11.25о.Да благодарим) 

 

 

https://www.youtube.com/watch?v=mQqbnMSm2aQ

 

 8.06.2021 г. 11,15 ч.

 

 УЧИТЕЛЯТ: „Едно цвете, ако го погледнете, ще ви отвори път. Някой път, когато слънцето изгрява, ако го погледнеш, пътят ти е отворен; ако обърнеш внимание един тих лъх полъх, ще ти се отвори пътят.“ (1942.11.25о.Да благодарим)

- ОСОБЕНО АКО ЗНАЕМ ФОРМУЛИТЕ ЗА КОНТАКТ С ЕЛФИТЕ, СЪС СЛЪНЦЕТО, СЪС ЗВЕЗДИТЕ, САЛАМАНДРИТЕ, СИЛФИТЕ, УНДИНИТЕ И Т.Н. Който е взел насериозно уроците на тези теми, които са ни дадени; който е наясно как да посреща слънцето и с кого да бъде вечер след съзерцаването на звездите, той знае дали всичко това работи или не. Дали може да се лети в панвселената и другите вселени чрез скъпоценни камъни, цветя и плодове, чрез пеенето на птиците и приятелството ни с много други създания на Бога и Природата, най-вече с хора с чисто и добро сърце. Той преживява на живо това, за което разказват вълшебните сказания на всички народи и на любимите ни мъдреци, приказници и ясновидци като Ернст Теодор Амадеус Хофман, Ханс Кристиян Андерсен, Херман Хесе, Владимир Одоевский, Михаил Грешнов и др.

 

 

10.06.2021 г. 14,59 ч.

 

В СВЕТА ИМА УЧЕНИЯ, КОИТО ПРЕНЕБРЕГВАТ СЪРЦЕТО И УМА. Други въздигат ума над сърцето. Божествените учения често говорят за недостатъците на ума и сърцето, но по принцип изтъкват фундаменталната им роля в живота на човека. Съвършеният човек трябва да има ум, светъл като слънцето; сърце, чисто като кристал. Но божествената искра на родените от Бога е ИМЕННО В СЪРЦЕТО:

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: гледайте да не изгасвате вашето светило, което Господ ви е направил. Кое е голямото светило? - Голямото светило в нас е човешкото сърце, малкото светило е човешкият ум. Съвременните хора дават по-голяма цена на ума, отколкото на сърцето. На месечината вечерно време зрее събраното през деня – то се обработва нощем. Всички блага, които дава слънцето, се събират денем. Именно през деня човешкото сърце събира божествената енергия, а човешкият ум я обработва после. Знайте, че умът представлява тази светлина на човешкия живот, с която нещата трябва да се ОБРАБОТВАТ. Сърцето работи денем, умът работи нощем. Затуй онова, което сърцето е научило, то е научено завинаги. Което учи умът, трябва да го проверим със сърцето. Което научиш със сърцето, помниш го; което научиш с ума, забравяш го. Което научиш със сърцето, никога не се забравя. /.../ Затова, работете повече над човешкото сърце, отколкото върху ума си. Трябва да се даде малко почивка на ума. Сегашните хора много работят с ума. Колкото изобретения, параходи, военни параходи, аероплани, стрелят, убиват, бомби хвърлят – кой ги измисли? Разни отрови, разни газове, смес на разни храни, всичко туй все умът е станал причина да се поквари. Сърцето трябва да действа в човека, за да поправи работите, да ги филтрира. Затуй е тъй хубаво онова, дето Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето!“ Бог е направил сърцето на човека, за да поправи света. Или, както се казва: „родени от Бога“. Само когато сърцето се новороди от човешката душа, тогава светът ще се оправи!“ (1942.11.27м.Умът и сърцето)

 

 

https://www.facebook.com/GrigoriyVatan/videos/3013152105608030

  

10.06.2021 г. 00,07 ч.

 

Музиката е от Вагнер, Тристан и Изолда, действие I, част I, дир.Караян

 

 

11.06.2021 г. 14,46 ч.

 

ПО УЧИТЕЛЯ (вариант): „Сега ще ви разкажа друг анекдот, ама няма да се докачате. Един човек имал много умна жена, но проклета. Много пъргава била и по-силна от мъжа си, та му давала уроци като „учител“ – натупвала го от време на време... Той я молел да му прости, но тя все го биела. Един ден тя му казала: „Дотегна ми да те бия. Ако не се поправиш, ще се хвърля в кладенеца!“ - Омръзнало ѝ да го бие - ще се хвърли в кладенеца, за да се освободи от него... Той ѝ казва: „Бий ме още, ще търпя, не искам да те изгубя“. Един ден тя наистина се хвърлила в кладенеца и той отгоре плакал, плакал... По едно време гледа: един дявол излиза от кладенеца. Дяволите обикновено са черни, а този - с побеляла козина: хукнал да бяга. „Защо бягаш?“ – пита го човекът. – „Абе една жена падна отгоре и за половин час побелях целия: говòри, говòри, не спира... - Езикът ѝ – ужас! Избягах.“ Мъжът, който бил толкова много бит от нея, изведнъж съобразил: „Понеже жена ми изплаши даже дявола, сега с нея ще лекувам болни...“ Дошло му наум, като иде при някой болен, да му каже: „Жена ми иде!!!“- Тогава всичките дяволи ще избягат от болния - ще оздравее човекът... И наистина, той почнал да лекува по този начин всички болести, понеже болестите са всъщност дяволи, а като ги уплашиш до смърт, те изскачат и човекът оздравява...“ (По беседата „Връзване и развързване“, 1942.11.29н.)

КОМЕНТАР: НАСКОРО ТУК СТАНА ДУМА ЗА „УЖАСЯВАЩИЯ“ ВИД НА ПЪРВИЧНИТЕ ДЕШИФРОВКИ от всеки отделен стенограф на беседите, ако не се ползва окончателния текст от отговорен редактор, назначен от Учителя, който да сравнява и синтезира стенограмите на всички бързописци и така да реставрира максимално стила и смисъла на изговорената беседа. Отговорният редактор, особено ако има практика като такъв в престижно издателство и като учен-лингвист и българист, е обучен да оправя грешките на подчинените му научни работници, коректори и редактори. Той е, на практика, подобен на опитен археозоолог, който може да възстанови скелета на допотопно животно само по една кост, а това е непосилно за всеки, който му е доставил тази кост и дори за най-добрите му студенти и много други негови колеги. Който не е виждал и сравнявал машинописите на отделните стенографи, само той си мисли, че отделната дешифровка от отделен стенограф е „оригинал“. Уви, днес се отпечатват много томове с беседи ИМЕННО ОТ ТАКИВА ОТДЕЛНИ ДЕШИФРОВКИ, затова положението може да се счита за трагично. Ние ценим героичните усилия на аудиочетците да придават някакъв смислен вид на тези съмнителни издания, но тук няма виновни: хората си представят, че това са „оригинали“. В случая не говорим за „вина“ в стенографите – те не са били на нивото на придворния бързописец Теодор Гълъбов (1870-1935), който е бил нает да записва първите беседи на Учителя Петър Дънов. Той е не само най-добрият стенограф в България по онова време, но е бил и началник на стенографите в Народното събрание, преподавател в Софийския университет и директор на Стенографския институт; председател на Българско стенографско дружество „Габелсбергер“ и на Българско стенографско дружество „Бързопис“. От 1907 г. е почетен член на Испанската стенографска федерация, почетен член е и на Internacionaler Stenographenverband Gabelsberger. В периода от 13 март 1923 г. до 1927 г. е частен хоноруван доцент по стенография (словопис, речопис, история на стенографията и методика на стенографията) в историко-филологическия факултет на Софийския университет. Именно Гълъбов е подредил буквите за стандартната клавиатура на българските пишещи машини.

 Не е тук мястото да се цитират някои от хилядите напълно безсмислени и осакатени изречения и цели абзаци в изданията на беседите след 1944 г., а и на много преди това, които не са минали през редакциите на Учителя и Борис Николов Дойнов. В случая говорим за вариантите, изисквани от Учителя в Специалния окултен клас. Такива варианти на една беседа, съставяни писмено в този клас, е имало стотици – задължително и неизбежно различни и „КОЛКОТО МОЖЕ ПО-СВОБОДНИ“, според главното указание на Учителя. ВАРИАНТ - понеже отговаря на категоричното изискване на Учителя Беинса Дуно учениците му ДА НЕ СЕ ПРИДЪРЖАТ КЪМ ДЕШИФРОВКИТЕ НА БЕСЕДИТЕ МУ ОТ СТЕНОГРАФИТЕ, ПОНЕЖЕ ОРИГИНАЛНОТО МУ СЛОВО ФИГУРИРА СЪВЪРШЕНО САМО В АКАШОВИТЕ ЗАПИСИ. Давал им е ИМЕННО СЪМНИТЕЛНА ДЕШИФРОВКА на негова беседа само от един стенограф и е изисквал, като „антрополози на Словото“ всеки да напише неин вариант, като се приближава максимално към това, което Той наистина е говорил, но НЕПРЕМЕННО да го пречупят идейно и стилово през призмите на собствените си монади. Наричаха този труд в Специалния клас „разширени и сбити индивидуални резюмета“. Учителят ги е ценял извънредно много, тъй като още тогава е обучавал най-добрите си ученици да спасят писмено Словото именно по този начин, за да се предотврати огромната опасност от издания само от една саката стенограма на отделен стенограф, каквито, уви, са съвременните издания. Нещо повече, но това ще потвърдят само тия, които нощем възлизат в Школата при Учителя и досега: при този род вариантни упражнения за реставриране и ИНДИВИДУАЛНО представяне на Словото, Той ЛИЧНО следи при всеки ученик поотделно какъв е балансът между чуването на автентичната беседа в Акаша и обертона на монадата, която я представя по свой уникален начин. Също както при всеки майстор и виртуоз: има Паганини-Амати, Паганини-Страдивариус, Паганини-Крайслер, Паганини-Гуарнери и пр.; при това и Паганини-Виенявски, Паганини-Сарасате, Хайфец, Ойстрах, Пърлмън, Рю, Бел, Минчев, Мила и т.н. Или Бизе-Шчедрин.

 Господ-Бог е щастлив, когато акашовият запис или една монада, родена от него, предава Словото и Делото Му като грамофонна плоча без абсолютно никакви изменения. Но е неизмеримо по-щастлив, когато монада, родена от Него, не е само грамофон, но и творец, интерпретатор, импровизатор, защото носи НЕГОВАТА наследственост. Така и при реставрирането на оригинално Слово Божие от даден исторически момент, роденият от Бога е отворен за Гласа на Бога ДА ПРАВИ АКТУАЛНИ ИЗМЕНЕНИЯ И ДОПЪЛНЕНИЯ И В НАСТОЯЩИЯ момент, понеже това не е той, но сам Бог. Които отричат съществуването на такива ученици и правото им да бъдат верни на Вечно Течащото Слово Божие през всеки един от тях, са честни, но ограничени последователи, тъй като те не са в пряка връзка с Бога. Те не са яснослушащи, за да чуят одобрението на Бога, нито ясновидци, за да виждат розовата светяща точка, която върви по верните редове в един текст, както и синята, която показва сгрешените. Няма как да видят и оранжевата, която изисква и диктува актуално изменение или допълнение дори във верен класически текст; нито бялата, когато говори Христос, или индиговата, когато говори Учителят. Прелестно лилавата, когато говорят Двамата едновременно, понеже те са, всъщност, Едно. Ценителите на архивните записи и техните защитници и съхранители са на ПОЧЕТНО място в Ума на Бога, защото са способни, честни и трудолюбиви, но има и такива, които живеят в Сърцето Му. Ако първите са родени от Бога и затова имат Неговата наследственост, те би трябвало да имат понятие за изявите на Бога не само в миналото, но и в настоящето - да чуват и разпознават Баща си И СЕГА. Да имат съответното уважение и почитание; дори да съдействат, ако са се справили с егото си. Иначе Бог няма да е Бог и Учител, ако е безсилен да подготви работници, които да Го чуват и изявяват ПО ВСЯКО ВРЕМЕ.

 

 

11.06.2021 г. 20,26 ч.

 

БОЖЕСТВЕНОТО В ЗЕМНАТА ЛЮБОВ – ОБМЯНАТА И ОТБЛАГОДАРЯВАНЕТО : : ХРИСТÒВОТО СЪЗНАНИЕ – ВЗАИМНОТО ПРЕКЛОНЕНИЕ НА РАЗЛИЧНИТЕ С ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, РОДЕНИ ОТ БОГА.

УЧИТЕЛЯТ: „Четеш една хубава книга – като прочетеш тази книга, по закона на земната любов ще благодариш на този човек, който я е писал. Ти мислиш, че е достатъчно, като си взел книгата му с пари. - Туй, което е написал, което е напечатал той, с пари не се купува!“ (1942.11.29н. Връзване и развързване)

- ФУНДАМЕНТАЛЕН ЗАКОН за естеството на земната любов, който можем да научим и приложим само на Земята, т.е. - във физическата вселена. В цитираната беседа Учителят ни разкрива подробно това основно качество на земната любов като една велика добродетел. Небесната любов е само даване, адската любов е само вземане, но на Земята имаме условия за обмяна: ВЗЕМАНЕ И ДАВАНЕ. Това не е само обмяната на веществата, но и обмяната на различията, обмяната на съществата и на техните блага помежду им. Обаче тук разбираме, че паричната обмяна не решава въпроса, въобще не е достатъчна. В частност, този върховен импулс и закон на истинската земна любов, в този смисъл, влиза и в програмата на Новия Човек в епохата на Водолея. Във всеки трети период от даден цикъл (седмично - четвъртък, месечно - третата лунна седмица, сезонно - есента, а и в по-големи цикли от по 7 години) ние посещаваме и каним на гости божествените творци и деятели, за да им се отблагодарим със всичко, което имаме и можем.

ЗЕМНАТА ЛЮБОВ Е ИМПУЛС, КАЧЕСТВО И ДОБРОДЕТЕЛ НА БОЖЕСТВЕНИЯ „АЗ“, т.е., на Христòвото съзнание. Има много богове, ангели и хора с други видове съзнание, в тях не е започнала Кондензацията на Аза, процесът на мюонизацията. Те може да са изключително чисти и святи, може да са духове и хора с извънредно възвишени духовни интереси и превъзходен ум, със смайващи таланти, обаче божественият „Аз“ в тях  не е покълнал. Не само на адските същества, но и на много идеалисти, интроверти и субективисти им е достатъчно само ВЗИМАНЕТО. Те не изпитват нужда да се отблагодаряват и да се обменят, освен в своя най-затворен кръг - които го имат. Значи, те са КОНСУМАТОРИ на духовни блага, независимо от това дали тия блага са безплатни или платени. Тях ги интересува ДУХОВНИЯТ ПРОДУКТ на твореца, а не ЧОВЕШКАТА ЛИЧНОСТ НА ТВОРЕЦА, а тази личност живее реално във физическо тяло някъде във физическата вселена. Колко много Божи човеци и гении са си отишли от глад и какви ли не други липси не само докато са били неизвестни, а дори и приживе, когато произведенията на някои са се ширели, понеже търговците и феновете им са ги разпространявали, без да се интересуват как живее източникът им. Даже и днес е така: съвременници сме на живи светци и гении, на прекрасни Божи човеци, развяваме шедьоврите им, но не ни идва наум, т.е. НА СЪРЦЕ, да им пратим поне една картичка през живота си, да им направим поне един подарък докато са живи, камо ли да се наканим да ги посетим, ако ни приемат, или да ги поканим. Именно в обмяната и отблагодаряването НА ЗЕМЯАТА е раждането на ХРИСТÒВОТО съзнание - или на неговите аналози в другите религии и етически системи.

ТУК ВЪЗНИКВА ЕДИН ВЪПРОС. Защо Христос иска да устроим земята по модела на Царството Божие („както на Небето, така и на Земята“), след като Словото в случая изтъква, че само Земята, физическата вселена има тази потенция на обмяната и взаимното отблагодаряване? - Трябва да направим разграничение ЗА КОЕ НЕБЕ СТАВА ДУМА. Има идеални души, небеса и йерархии, които НЕ СА В ЦАРСТВОТО БОЖИЕ. Съществуват много богове, ангели и гении, които живеят в тънките планове и също творят, но ИЗМИСЛЕНИ, ЕГРЕГОРНИ блага и вселени. На много от тях, за разлика от консуматорите, им е достатъчно да бъдат само творци и благодетели, но БЕЗ ОБРАТНА ВРЪЗКА с ползващите творенията им, освен нематериалното им възхищение. Значи, те са удовлетворени от това, че ДАВАТ, но нямат нужда от обмяна и общуване, от взаимно отблагодаряване И НА ЗЕМЯТА - „ПО ЗАКОНА НА ЗЕМНАТА ЛЮБОВ“, както казва Учителят. На практика, така живеят и луциферическите учения, колкото и искрено да говорят за Бога – те не реализират материална обмяна на земята, освен информационна; нямат за идеал братския живот и отблагодаряването на всички полета, създадени от Бога, включително и земното. Така че, когато Христос казва „както на Небето“, Той има предвид БОЖЕСТВЕНИЯ свят или НАЙ-ВЪТРЕШНОТО НЕБЕ, а не света на духовете и егрегорните небеса. Адските и духовните егоисти се вълнуват от консумацията или самореализацията, но не и от ОБМЯНАТА. Отблагодаряването на земята предполага не само обмяна на материални блага, но и саможертви, служене, смирение, взаимно преклонение, слугуване. Подаряване и обмяна на преживявания, на шансове, на изяви. Редуване, отстъпване, лансиране на ДРУГИЯ. Именно в това се проявява Христòвото съзнание и Христòвият социален живот, за разлика от сатанинското консуматорство, авторитарната дистанция на горделивия и луциферическата благотворителност.

 

 

12.06.2021 г. 14,54 ч.

 

СПОРЕД СЛОВОТО, ДЕВСТВЕНОСТ И ЧИСТОТА ОЗНАЧАВА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ВОЛЯТА БОЖИЯ.

УЧИТЕЛЯТ: „Някой казва: „Мене не ми трябва никакъв Господ.“ - Как никакъв Господ не ти трябва? „Мене не ми трябва никаква жена.“ - Как никаква жена не ти трябва? „Мене не ми трябват никакви деца.“ - А, не! Значи, тебе ти трябваше една майка да те роди, а щом те роди, вече нищо друго не ти трябва... Ще се намериш в задънена улица! Ще дойде време, когато нито една жена няма да иска да те роди, тогава? Ще дойде време, когато нито един баща няма да иска да те роди. Ще искаш слива да станеш – няма да искат да те посеят. Като те посеят, трън ще станеш!“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

Ако майката не изгуби своята красота, никога не би имала деца; ако младата мома не би напуснала своята девственост, никога не би станала майка – в Природата такъв е великият закон. (Новото основание, НБ , София, 23.5.1915)

Майката, обаче, представя друго нещо. Тя е служителка на природата и всякога си остава девствена. (Както светът дава, НБ , София, 2.3.1930)

Девствеността, майката, всички най-възвишени неща се откриват посредством женския елемент в света. (Аз ще дойда, НБ , София, 11.7.1937)

Следователно, в моите очи, само онзи, който ражда, е девствен. Онзи, който не ражда, не е девствен. (Две врати за освобождение, ООК , София, 3.12.1941)

Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. (Това учение, ИБ , БС , София, 17.4.1919)

"Дърво" значи дева - чиста, разумна дева. Растенията са най-чистите същества, които са сега на земята. По-чисти същества от тях няма! Някои от тях са изопачени, но повечето са девствени - толкоз безкористни, че безогледно дават най-хубавите плодове. На какво се дължи това? - Това се дължи на онази всеобемаща любов на Онзи, който ни е изпратил на земята. Понеже Той мисли за нас, те чувстват тази любов и са готови всякога заради Него да ни услужат. Казват: „Ние сме готови да услужим!“ (Дава живот, НБ , София, 22.6.1941)

Когато Господ те целуне, ти ще се изправиш, ще оживееш, ще възкръснеш, девствен ще станеш и чист като ангел. Девствен означава целувката на Бога, целувката на Христа. (Аз съм истинската лоза, НБ , СБ , В.Търново, 27.8.1922)

Аз говоря за онзи Бог, при Когото трябва да отиваш с чисти ръце, без никакви престъпления; с ум светъл, свободен от всякакво заблуждение; със сърце девствено, свободно от най-малкото лошо чувство. (Живот вечен, НБ , София, 29.4.1923)

Нова мисъл е чистата, девствена мисъл. Докато човек държи в ума си идеята за Бога чиста, неопетнена, той минава за девствен. Щом идеята му за Бога изгуби своята чистота и светост, и той изгубва своята девственост.(Права мисъл, ООК , София, 1.10.1930)

За девствен човек считам онзи, на който душата е чиста, на който умът е чист, на който сърцето е чисто. (Неделимото, НБ , София, 5.7.1942)

Жена, която се нуждае от защитата на мъжа, не може да се нарече целомъдрена. Целомъдрена жена, девица е тази, която не допуща никаква нечиста мисъл или никакво съмнение по отношение на мъжа.(Целомъдрие и великодушие, ООК , София, 12.5.1926)

Докато човек не е чист и целомъдрен вътре в себе си - да не допуща в съзнанието си никаква мисъл, която да го отклони от Бога, - той не може да има велики постижения.(Пътят на желанията, ООК , София, 26.5.1926)

Знание без любов възгордява, а знание с любов прави човека целомъдрен.(Слънцето не ще зайде, НБ , София, 27.2.1927)

Само най-целомъдрената душа може да роди прави, прекрасни, красиви мисли в света. Само най-целомъдреният дух може да роди прекрасни, красиви постъпки в света. Целомъдрието може да се тури като основа в живота на всеки едного. Турете в ума целомъдрието, турете и в сърцето целомъдрието, и вашите ум и сърце ще се изправят. Следователно, аз говоря за целомъдрието като за разумна сила, като за разумно същество. Целомъдрието носи сила със себе си. Та когато вие отворите път на целомъдрието, това Същество ще дойде във вашия ум и във вашето сърце и ще ви покаже по кой начин трябва да разсъждавате и по кой начин трябва да чувствате. Целомъдрието разбира законите на мисълта и затова, като влезе в мозъка на човека, ще поправи всички центрове, с които той си служи, и мисълта веднага ще потече плавно. Ще кажете: „Съществува ли, наистина, целомъдрие в света?“ – Да, има целомъдрие в света, което не е механическо, но божествено целомъдрие. В Новия Завет наричат това целомъдрие „прииждане на Духа“, „явяване на Духа“, „посещение на Духа“ и т.н (Братя в единомислие, СБ , София, 20.8.1927)

Човек може да прави с тялото си каквото иска, но душата му е неуловима, никой не може да я засегне. Тя остава всякога чиста и непорочна. (Бог е говорил, НБ , София, 9.11.1919)

„Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца е това: да прегледува сираците и вдовиците в утеснението им и да пази себе си неосквернен от света." (Трите основни неща, ООК , София, 8.9.1937)

За да има човек един непорочен живот, именно сега той не трябва да отлага. (Разумният път в живота, ООК , София, 23.11.1938)

Всички ония хора, които имат непокварен ум и непокварено сърце, са деца на Бога. (Мястото на възвишеното и обикновеното в живота, ООК , София, 27.10.1937)

Пазете ума, сърцето и душата си чисти, неопетнени.(Възприемане и предаване, СБ , РБ , София, 8.9.1943)

Може външно да турите мантията на благочестието и да търгувате с него, да тръгнете по обратния път на черното братство, някои членове на което носят отвън бели дрехи, а душите им вътре са черни. (Методи за уякчаване вътрешната връзка между хората, СБ , В.Търново, 19.8.1919)

Аз гледам и тук, в събранието, доста сестри се блъскат една друга - вятърът ги е блъснал... Някои седят пред мене, едната блъсне другата, тя пък блъсне трета, и после ме поглеждат... Това са все "благочестиви" сестри: едната мушне другата - и после ме поглеждат. (Съучастници в благата, УС , София, 24.2.1935)

Днес такива мисли и чувства се зараждат и между вярващи и религиозни. Срещнат ли някой благочестив човек, истински християнин, веднага започват да му завиждат и се чудят какво лошо да измислят по негов адрес. Каква молитва е тази, през време на която човек наблюдава окръжаващите? (Каин и Авел, УС , София, 14.10.1934) КОМЕНТАР: Всеки е бил жертва на такива "праведници", които не са съсредоточени в себе си и в Божественото, а наблюдават другите как живеят, какво правят, как изпълняват някое упражнение и пр., с единствената цел да им направят забележка или после да говорят лошо зад гърба им. Те много обичат за поучават и назидават. Ако знаят такива каква смъртоносна воня излиза от тялото и аурата им, какви същества от ада има там, никога не биха се приближили до истинските хора. По същия начин миришат и всички мнителни и подозрителни, защото имат порочно съзнание. За тях Словото казва, че като видят недостатък, като чуят нещо лошо за някого, веднага очите им светват от задоволство, защото в тях се радва дяволът. Те охотно вярват на клеветите и клюките за някого, дори и да не го познават, а най-злите сами си измислят небивалици за него. Когато чуят нещо добро за някого, стискат устни и очите им стават стъклени - дяволът в тях не иска да чува за доброто. Ограниченият и злият винаги ще си помисли нещо лошо, даже и когато му кажеш добра дума. Ето още един пример в беседите: "Седи една стара сестра. Много е благочестива - за Господа мисли всякога... Тя мисли, че е изправна и че не е като другите, но като дойде някой красив брат и седне до нея, тя го погледне, после погледне настрани и си казва: "Мъж имам, стара съм!..." В какво седи престъплението?" (Петте врати, ООК , София, 22.1.1936). Същевременно, такива винаги гледат с осъдителен, зъл поглед: "Преди няколко години дойде при мене един православен поп с благочестие, гледа изпод вежди като Тарас Булба... (Служене и прислужване, ООК , София, 4.3.1936); Ти може да ухапеш някого, да мислиш лошо, но отвън всичко да бъде благочестиво." (Старото и новото, НБ , София, 1.12.1940) При това мнозина от тях казват, че им говори Христос, Учителят, Духът и пр.

Сега аз говоря принципно за лъжата, не говоря за вашите понятия. Не, не - за онази лъжа, която съсипва, която в името на благочестието казва: „Господ ме е пратил“ - ама не го е пратил Господ; „Мен Духът ми говори“ – ама не му говори Духът. (Дъще Сионова, НБ , София, 14.5.1922)

Какво означават думите „Да се обичаме“? - Това значи да проявим живота и любовта в тяхното разнообразие. Животът е красив, когато е изпълнен с любов, работа и молитва. Да се молиш, това не значи да заемеш положението на един благочестив човек. Това е тщеславие - искаш да се представиш пред хората такъв, какъвто не си. (Той създава, УС , София, 27.9.1936)

Благочестив човек е само онзи, който разбира великия божествен закон на Любовта. (Ще се стопи!, НБ , София, 30.4.1922)

Благочестиво ли е да се обезсърчаваш, когато ти са дадени толкова блага? (Свещеният трепет, ООК , София, 13.5.1931) Благочестивият човек не може да се срамува. (Общото благо, СБ , РБ , 7-те езера, 11.8.1932)

Ние търсим един метод човек да се свърже с живата природа и да намери ония условия, при които той може да живее благочестив живот и щастлив живот. (Събуди се, ООК , София, 30.9.1931)

Сърцето на благочестивия е готово да помага, да съдейства, да милва. (Първичната връзка, ИБ , София, 22.6.1923)

 

12.06.2021 г. 18,38 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Под „красив човек“ аз разбирам един чист човек, защото само чистотата носи красота. Без чистота, красота няма. Под „чист човек“ аз разбирам разумен човек, добър човек, силен човек. За мене чистият човек е разумен човек. Всяко нещо, което той прави, го прави без оглед на каквото и да е користолюбие.“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

 

 

12.06.2021 г. 19,17 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Защо художниците не рисуват Христа с мантия, но го рисуват гол на кръста? Има голота, която е грозна. Има голота, която е красива.“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

 

 

 

12.06.2021 г. 20,21 ч.

 

ОЩЕ ЕДИН ПОВОД ЗА РАЗМИСЪЛ КАКЪВ ПРОПОВЕДНИК СЛЕДВАМЕ, КАКВО УЧЕНИЕ:

УЧИТЕЛЯТ: „Ако има поне един човек, когото обичате, тогава мога да ви помогна; ако няма кого да обичате, не мога да ви помогна.“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

Трябва да обичаш поне един човек. (Като себе си, НБ, София, 2.2.1919)

За да придобиете мекота на сърцето си, всеки трябва да обича поне един човек.(Мозъчни наслоявания, ООК , София, 24.3.1926)

Обичаш ли едного, всички може да обичаш; не обичаш ли поне едного, и останалите не можеш да обичаш. (Педагогически правила, МС , София, 9.7.1926)

Има ли поне един човек, когото обичате както трябва? (Сто пеняза, НБ , София, 8.5.1927)

Всякога трябва да има поне един човек, който да ви обича. (По Бога направени, СБ , София, 25.8.1929)

Поне един човек трябва да ви обича, да се намирате под крилата на любовта.(Степени на съзнанието, ООК , София, 25.12.1929)

Не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш поне един човек безкористно.(Превръщане на числата, НБ , София, 25.9.1932)

Един млад момък разправял: "Мене ме спаси едно малко момиченце от самоубийство. Един ден, когато бях в голямо отчаяние, то дойде при мене, хвана ме за ръката и ми каза: "Колко си добър, колко те обичам!" - Веднага нещо просветна в съзнанието ми и си казах: "Намери се поне един човек, който ме обича". От там насетне, в душата ми стана голям преврат. (Помни Създателя си!, НБ , София, 2.12.1934)

Докато не обичаш поне един човек, целият свят ще бъде чужд за тебе. Щом обикнеш някого, и тоя, и оня свят ти стават близки.(Единият и многото, УС , София, 9.5.1937)

Стремете се да обичате поне едного, който да ви бъде идеал във вашия живот.(Радостни и весели, УС , София, 23.1.1938)

От два и половина милиарда хора по земята намерете поне един човек, когото да обичате както трябва - и вижте какъв резултат ще имате! (Скритият сън, НБ , София, 12.3.1939)

Задайте си един въпрос имате ли поне един човек в света, когото да обичате толкоз, че сте готов от любов към него на всички жертви. (Светлина, топлина и сила, СБ , РБ , 7-те езера, 6.8.1939)

Ти ако обичаш само себе си, то е безлюбие. От туй целият свят страда, понеже всеки обича себе си. Най-първото нещо, всеки трябва да направи едно самопожертвуване, да обикне поне едного. (Името Божие, Царството Божие и Волята Божия, ООК , София, 20.3.1940)

Ако поне един човек не обичаш, ти не можеш да бъдеш щастлив човек.(Разбиране на природните закони, ООК , София, 7.8.1940)

Поне едного трябва да обичаш. (Музика в живота, ООК , София, 18.3.1942)

Любовта носи живот. Аз ви говоря за онази божествена любов. Вие сте опитали другата любов, от която хората умират. Да дойдем до любовта, която оздравява хората. Чудното е, че някой, като обикне някого, всичките станат против него. Казват: „Той е обикнал!“ - За да оздравее, трябва да обикне поне едного. (Да направим човека, УС , София, 1.11.1942)

Ако нямате любов, намерете поне един човек, който има любов, той да ви стопли.(Слабият и силният, ИБ , ПС , София, 29.10.1944)

Ти трябва да дойдеш до такова състояние, че да имаш поне една относителна свобода. Как се добива сега относителната свобода? - Ти ще намериш един човек, ще го потърсиш със свещ някъде, към когото да се зароди в теб едно чувство на обич. Поне един човек да има, който в даден случай да стане един противоположен полюс на твоя живот и ти да започнеш да мислиш правилно. Не намериш ли този човек, ти се въртиш в една спирала, без да разбираш живота – няма да има изтичане, няма да има никакъв смисъл в живота ти. Но след като намериш този човек, вие двамата ще намерите още други двама. Щом двама се обичат, не трябва да влезе трети между тях, а вие двамата да намерите още други двама - и четиримата ще станат едно. И те ще намерят други четирима. После осмината ще потърсят други осмина - и така ще стане сливане. (Законът на свободата, ООК , София, 19.12.1934)

Ти ще обичаш поне едного, а пък божественият, далечният идеал е да обичаш всичко. (Божественият филтър, ООК , София, 16.5.1934)

 

https://www.youtube.com/watch?v=-VlCk6tay_I

 

12.06.2021 г. 15,51 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Някои разправят какво е казал Господ преди 2000 години. - Аз се интересувам какво ДНЕС казва Господ, не преди 2000 години, но СЕГА какви са Неговите закони. Аз не се интересувам какви са били плодовете преди 5–6000 години, но СЕГА какви са плодовете, които Бог ги е създал. Аз не се интересувам от големите мамонти, които оставиха своите кости, но аз се интересувам от СЕГАШНИЯ живот, интересувам се от СЕГАШНИТЕ риби; много повече се интересувам от СЕГАШНИТЕ дървета. Всички трябва да ни интересува СЕГАШНИЯТ живот. Мене ме интересува СЕГАШНИЯТ въздух, мене ме интересува СЕГАШНОТО Слънце, което изгрява, интересуват ме звездите, интересуват ме СЕГАШНИТЕ жени.“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

 

 

13.06.2021 г. 18,53 ч.

 

УЧИТЕЛЯТ: „Онези, които зачитат Божията Любов, зачитат и Божията Мъдрост, зачитат Божията Истина, зачитат живота, зачитат знанието, зачитат свободата - ТЕ са хората в света, които имат бъдеще.“ (1942.11.29н., Връзване и развързване)

- ИЗВЪНРЕДНО ВАЖЕН КЛЮЧ, с който можем да разберем защо има толкова много религиозни, които са много по-големи безбожници и от хората, обявили се за атеисти. Такива срещаме и сред най-умните индивиди, сред най-претенциозните духовни общества, които боравят с фразеологията на Словото, но имат лоши очи. На практика, много от тях не приемат Бога или се борят съзнателно с Него, въпреки че си мислят точно обратното. И ето защо. Както в математиката има обратни теореми, така можем да идентифицираме въпросните врагове на Бога и по обратната логика на ключа, даден от Учителя в цитираната беседа. Тук генериращата дума на основното значение е думата „зачитам“. Ограничените съзнания със зло сърце се хранят енергийно от хората чрез вампирическата технология на НЕЗАЧИТАНЕТО. Няма никакво значение дали такъв смукач знае Библията или някое друго Писание наизуст, дали изпълнява някоя измислена догматика перфектно, дали е завършил 10 или 100 светски и религиозни факултета и каква длъжност заема в някое формално общество. Такова съзнание е МАТРИЦА с ограничен брой клетки, в които е записало и комбинирало неправилно ограничен брой цитати от някоя редактирана идеология. Тя няма свободни единици в клетъчната си памет; оперативната ѝ памет също е крайно ограничена, но именно поради това тя дава светкавични и еднолинейни матрични заключения. Почти винаги те са поучителни, назидателни или осъдителни. Ако тръгнем отзад-напред по цитираната мисъл, матричните съзнания първо не зачитат свободата. Не зачитат и знанието, различно от тяхното, не зачитат и живота, поради което са врагове и на братския живот. Не зачитат и Божията Истина и Божията Мъдрост, КОИТО СА ПОСТОЯННО ИЗВИРАЩИ И ТЕЧАЩИ, ПОНЕЖЕ БОГ Е ЖИВ. Тези, които цитират някой велик Учител, изкарват само такива цитати от бедната си клетъчна памет, които обслужват догматизма, гордостта и егото им. Те никога не биха цитирали думите на такъв Учител, дори и да се бият в гърдите, че са Негови последователи и водещи тълкователи, че Той зачита всяка Истина, ОТКЪДЕТО И ДА ДОЙДЕ ТЯ - „от дете, от жаба или от муха“. Гледат с мрачен поглед и не говорят добри думи и за хората, с които би трябвало да са родни сестри и братя, ако бяха родени в един Дом с тях. Божественото се разпознава не по думите, а по поведението: имаме песен, която е всъщност абсолютен шперц, лакмус за разпознаване на психиките, формула: „Блага дума на устата, мили поглед на очите, нежно чувство проаявено“. От всичко това следва, че те не зачитат и Любовта, т.е. Бога, и следователно са атеисти, каквато и духовна фразеология да използват.

ОЩЕ ОТ УЧИТЕЛЯ:

Когато изучавате тия неща, не се препирайте. Прението избягвайте! Всякой един не е с еднаква светлина, а всякой трябва да зачита светлината на другия. Като правите така, Христос ще бъде между нас. Всички тези бедни свободни хора, които са тръгнали да проповядват, те са с Неговия Дух - изпраща ги Той и те работят безплатно. (Протоколи от годишната среща на Веригата 1914 г. Велико Търново, СБ , В.Търново, 23.8.1914)

Човѣкъ, който не люби, той е нищоженъ, и такъвъ не го зачитамъ даже и колкото една въшка. (Спасението, НБ , София, 25.2.1917)

Ето защо, като дойде едно ново учение, което може да повдигне хората, да възпита децата, да преустрои обществото, то трябва да се зачита. Всеки да зачита правото на човека като душа, защото поначало тя е Божествена и произлиза от Бога.(Що казва Духът, НБ , София, 29.2.1920)

Моето учение е учение на любовта, на братство и сестринство, на абсолютна свобода, в която всеки зачита правата на другите.(Стани и опаши се!, НБ , София, 11.12.1921)

Няма култура, няма еволюция, ако не зачиташ Божественото в човека! (Разговори с Учителя, ИБ , НБ , София, 8.1.1922)

Във всяка една душа има заложени ценни неща, и тия ценни неща трябва да ги зачитате. (Отношение на природните сили към човешката душа, МОК , София, 30.5.1923)

Аз бих желал между всинца ви да се образува една вътрешна връзка на любов, да има взаимно уважение и почитание помежду ви, да зачитате вашите добри чувства. Аз забелязвам в новото движение тук в България една лоша черта, а тя е, че няма зачитане. (И обхождаше Исусъ всичката Галилея, НБ , МС , София, 5.7.1925)

Ако искате хората да зачитат идеите ви, първо вие трябва да зачитате техните. Следователно, който зачита своите идеи, той ще зачита идеите и на другите хора. (Посока и растене, МОК , София, 26.9.1926)

Това е особено психологическо състояние на човека, да иска да бъде зачитан, слушан от онзи, когото обича. Когото не обичате, вие сте готови да го критикувате; когото обичате, вие го разбирате, отдавате му право да се прояви като всички хора. (Неразрешеното, ООК , София, 15.12.1926)

Щом една статуя се почита, колко повече трябва да се почита човешкият ум, човешкото сърце, човешката душа и човешкият дух! Значи, ние трябва да зачитаме всеки човек. Заради кого? – Заради Онзи, Когото любим. (Ще се превърне в радост, СБ , София, 21.8.1927)

Когато видиш, че приятелят ти е зает, тури десния си крак напред и бавно отстъпвай. Когато някой иска от тебе една малка услуга, тури левия си крак напред и сигурно пристъпвай. В първия случай ти си готов да покажеш зачитане правото на своя приятел, а във втория си готов да дадеш нещо от себе си, да направиш малка услуга. Който е разбрал двете правила и ги прилага, той расте в духовно отношение, от никого незабелязан, и всеки ден притуря по малко към своите добродетели. Като спазвате правилата към приятелите си, ще се научите да ги спазвате и към себе си. (Съответствие на величините, МОК , София, 30.10.1927)

 

За предпочитане е хората да имат различни възгледи за живота, но да мислят, отколкото всички да кажат: „Едно стадо, един пастир" – и да престанат да мислят. Ще дойде ден, когато всички хора ще имат един възглед за живота, но те ще събудят божественото съзнание в себе си. Тогава брат на брата ще даде пълна свобода и свещено ще зачита неговите мисли и чувства. (Седем кошници, НБ , София, 4.12.1927)

Както се стремите към божествените мисли и чувства, така трябва да зачитате мислите и чувствата на онзи, когото обичате. (В образ Божий, НБ , София, 1.1.1928)

Туй, което обичаш, можеш да уважаваш, а туй, което не обичаш, не можеш да уважаваш. Което обичаш, ти можеш да уважаваш, да зачиташ, да му служиш - всичко можеш да направиш. (Магическата пръчица, МОК , София, 8.2.1929)

Учениците обичат учителя си, когато той ги учи да се обичат, свещено да пазят и зачитат чувствата на другите. Човек трябва да си изработи правилни отношения към всички разумни същества, които съставят един общ организъм. Следователно, засегне ли се само един уд на този организъм, целият организъм страда. Ето защо ученикът трябва да има отношения не само към няколко души, но и към цялото Битие. (Истинската реалност, ООК , София, 20.2.1929)

Като ученици, вие трябва да бъдете внимателни към Божественото във всеки човек и да го зачитате, както зачитате себе си. (Господар и слуга, ООК , Мусала, 10.7.1929)

Но вие излизате от един народ, който има няколко отрицателни качества. И казвам: вие не можете да се освободите от своята българщина! Аз го наричам това "българанство". От вашето "българанство" вие не можете да се освободите. Българанството се отличава с една магарешка упоритост. И после, българанството се отличава с такава една безочливост и незачитане! Българинът, като българин, благородство няма. И той никога няма признателност за онова, което му е направено. Българанство е това! И после, разпасаност съвършена има. Голяма разпасаност, и аз вече имам пример на "българанство" тук - и между сестрите, и между братята - навсякъде. Десет години българанство! И съм решил: да се петня повече, не искам. Влизам в друга една област, дето с българанството на българина не мисля да седя. Аз съм викан на друго място, имам друга работа. И да имам желание да седя тук, то почти се свърши. Вие сега, като излезете, ще кажете: „Учителят ни насоли много добре..." Ако съм ви насолил, то е просто да не се вмиришете. Та казвам: атавистически от вашето минало се проявяват някои лоши черти. Че ако вие не сте господари на вашата карма, ако вие не работите върху вашите недъзи и лошите черти, които имате, какви ученици сте тогава? Един-друг си влияете, не си давате свобода. Има един дух монархичен във вас. Всеки един от вас е анархист и в добрия смисъл, и в лошия смисъл. Всеки един иска да наложи себе си, като че той е нещо. А други има - обезценяват всичко. В един клас трябва да съществува пълна свобода! Не искам повече противоречия; и да се разправям с вас повече не искам. Аз съм сит вече - и моят живот /ми е скъп/, и всяка една минута за мен е скъпа. И да идвам да се разправям с вас тук... - Има по-способни хора. /Учителят тук се е обърнал директно към една сестра в класа/: Затова десет години ти си едно отражение на това, което съществува в братството - и аз съдя за братството по тебе. Ти си един тип на егоизъм - такъв, какъвто светът не е виждал! Ти за мен си един барометър - ти не го знаеш, но аз го зная. Ти заради твоята "любов" си в състояние да опетниш всичко! Ти си честна за себе си, но не и за другите. Не си само ти - зад тебе седят и други! Пък аз не искам повече да се занимавам, да си губя времето. Не искам да се ограничавам. Пък и няма какво и мен да предизвиквате около моята стая. Аз ще затворя стаята си - не мога повече това да търпя! Аз М-и не мога да търпя. И такава "любов" не искам! Аз искам да бъда свободен, да служа на Бога, пък вие може да си живеете както искате. Ще ви дойдат други учители - да се разправяте. Ще дойдат и някои да ви бият. Аз не искам никой да вземе моята страна. /Учителят прекъсна и излезе. Вдигна си дясната ръка, ние - лявата. Класът остана дълбоко замислен и раздрусан. Часовникът престана да работи - 7:20 часа./ (Задача и отклонение в младежкия клас, МОК , София, 18.4.1930 

 

 

14.06.2021 г. 13,08 ч.

 

КАКТО СЕ УВЕРЯВАМЕ ЕЖЕДНЕВНО, ПОЧТИ НЯМА HOMO SAPIENS НА ЗЕМЯТА. А кога ще станем HOMO AMANS?

УЧИТЕЛЯТ: „Представете си, че някой е учил всичките правила на любовта, но не постъпва любовно. Друг никакви правила не е учил, но каквото знае, го прави. Кое е по-хубаво: да знаеш и да не правиш - или да не знаеш и да правиш? Малко знаеш, малко правиш; много знаеш, а не правиш? Сега тук, в Школата, има една опасност: вие много знаете вече, казвате: „Много знаем.“ Много знаете!... (1942.11.29у.Като младия син)

 

 

15.06.2021 г. 17,06 ч.

 

ЕДНА ИЗНЕНАДА ЗА НЕБОЖЕСТВЕНИТЕ УЧЕНИЯ, които осъждат строаго тялото, сърцето, ума, чувствата, инстинктите, желанията, плътта, страстта, удоволствието, интензивното движение, сетивата. Като се обработят думите и писанията на такива учения чрез фреквентен алгоритъм, вижда се, че тия думи при тях са 100% в негативен, неодобрителен контекст.

УЧИТЕЛЯТ: „Казвам: първо физическият живот трябва да се отличава с едно отлично тяло, със здрави мускули, със здрави кости и с здрав стомах. Духовният свят в нас трябва да се отличава със здрави гърди. Да ти е приятна всяка вдишка и издишка, да ти прави удоволствие. Божественият свят вече става понятен със зрението, слуха, обонянието, вкусването, после пипането.“ (1942.12.02о.Песента на блудния син)

ЕТО ОЩЕ ТОЧНИ ЦИТАТИ ОТ БЕСЕДИТЕ, този път пак без отправки:

У вас се заражда желание, удоволствие да ядете, почвате с активния принцип и сдъвквате храната.

Когато учителят се занимава със своите ученици, това му прави удоволствие и той похвалява учениците, когато се учат.

Блудният син, като се върна, каза: „Съгреших, защото имаше дълбоки причини в живота. Повече няма да блудствам, затова ме направѝ един слуга, и за мен ще е най-голямо удоволствие да слугувам.

Когато един говори, друг внимателно ще слуша и ще намира удоволствие в говора на събеседника си.

Преди да заболее, той всякога е ял с приятност и удоволствие. Като оздравее, пак ще яде с удоволствие.

Положителната страна на усещанията е удоволствието, а отрицателната е страданието. Влезте в съгласие с провидението - и вашите страдания ще се превърнат в удоволствие. Добродетелта е по отношение на душата, знанието е по отношение на разума, любовта – по отношение на чувствата, истината – по отношение на съгласието, а удоволствието – по отношение на усещането. Вземете от Любовта, от Истината и от удоволствието на божествения живот! За да се сгодите за Христа, трябва да имате добродетели, знание, инстинкт, любов, истина и удоволствие.

Нима азъ не мога да влѣза въ една проста колиба въ гората или на полето, и да живѣя въ нея? Още по-голѣмо удоволствие ще изпитвамъ да живѣя въ такава колибка, защото въздухътъ тамъ е по-чистъ.

Трѣбва да ядете съ приятность, съ удоволствие.

Азъ съ удоволствие бихъ заелъ положението на единъ карамфилъ и всѣка година да ме садите, да ме кѫсате, но да изпълнявамъ волята Божия, отколкото да съмъ въ положение на единъ царь въ България.

Когато Бог, в Своето величие, пожела да създаде нещо за свое удоволствие, създаде нещото – изключението.

Сега хората се събират и говорят за любов и за обич. Да се говори, без да се прилага, това са празни приказки. Вземи цигулката и лъка и започни да го движиш нагоре-надолу. Като държиш добре лъка, сам да изпитваш удоволствие. Човешката душа трябва да се раздвижи. Казвате: „Трябва да обичаме само един човек." - Важно е кой е тоя един. Трябва да обичаме само Един. Един Бог - Един във всички хора.

В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да ти иска пари, но ще ти каже: "Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш каквото искаш без пари!" Ако дадеш пари на търговеца, той ще се обиди и ще ти каже да си излезеш вън. Вземеш ли даром, той ще те покани и друг път да отидеш при него.

Като услужих на двете косерчета, аз употребих два часа да се занимавам с тях, но това ми достави голямо удоволствие. Нужно е да имате преживявания от такива малки добрини.

Едно малко ангелче, което било на небето щастливо и блажено, като посещавало небесното училище, слушало да се говори за новия свят, за земята. Един ден то казва на един по-голям ангел: „Слушай, ще ми направиш много голямо удоволствие, ако ми покажеш какви са тези нови хора." По-големият ангел го взима на крилете си и го завежда при хората.

Смисълътъ въ живота е да бѫдемъ здрави, разумни, да намираме удоволствие въ всичко, което прѣживѣваме.

Ще ядеш, ако имаш разположение. Не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето.

Когато употребявате аналогия, уподобление, гледайте тия уподобления да са верни по своите съотношения. Тогава вие ще почувствувате интуитивно една хармония или удоволствие. Щом една мисъл в своите уподобления е вярна, чувствуваш се разположен. В самия човек има известно чувство, което му показва кое съждение е вярно и кое не.

У нас ще положим като принцип това, че всички трябва да работим, а не да ставаме роби на труда, и нашата работа трябва да бъде едно удоволствие.

Ще турим страхливия в един аероплан, ще го издигнем горе на височина 3-4 км. Ти може да изпитваш удоволствие, но на страхливия ще треперят и гащите...

Аз съм слушал, да кажем, един съкласник да свири, оставам доволен и казвам: „Действително, изслушах твоето свирене, останах доволен, ти ми достави едно удоволствие, хубаво свириш.“ Това е достатъчно.

Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Откъде се взе той! “ На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“. Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. Сега тия са малките случаи, които трябва да използвате. И невидимият свят ги използува. Ако ти от Господа искаш голяма сума, Той няма да ти даде, но често Господ внимава на много малките работи. Малките работи, малките благодеяния са благотворни, а големите благословения са поройни.

Че азъ бихъ слушалъ съ по-голѣмо удоволствие едно магаре като реве, въ него поне има душа, отколкото да слушамъ единъ философъ...

Ние трѣбва да ядемъ разумно, и яденѣто трѣбва да ни причинѣва удоволствие, трѣбва да ни дава смисълъ въ нашия животъ.

Ако Богъ е съ насъ, ако тази възвишена Интелигентность въ свѣта е съ насъ; ако азъ, който съмъ свързанъ съ Бога изкажа една мисъль и ако тази възвишена Интелигентность одобрява моята мисъль, азъ ще имамъ /голямо/ удоволствие.

И знаете ли какво ще видите? – Една прѣкрасна свѣтлина, единъ прѣкрасенъ свѣтъ, рекички, дървета съ всички плодове! Всички крави, свини въ другия свѣтъ ще ви говорятъ. Като отидете при кравитѣ въ другия свѣтъ, знаете ли какво казватъ тѣ? Тѣ казватъ: „Ти си уморенъ отъ дългия пѫть, идвашъ съ твоята мотика, ще ми направишъ голѣмо удоволствие - смукни си отъ моето млѣко“. Пчелицитѣ, като тѣ срещнатъ, ще кажатъ: „Братко, ела, вземи си малко медецъ“. Ще ви поканятъ на гости.

Сега забелязали ли сте състоянието? - Когато се намирате между малки деца, вие се усещате като господари и се поусмихвате, като гледате на техните играчки. Вие чувствате удоволствие, казвате: „Деца са те." Усещате се свободни, никакво стягане не усещате.

Само мъдрият човек работи и на лицето му се изразява удоволствие.

Щом божественото начало у нас започне да говори, лицето добива една нежност, една малка светлинка, в очите се чете една разумност, погледът е устойчив и такъв човек е готов в даден случай на всички услуги. Каквото му поискаш, той казва: „Удоволствие ми е да ви услужа. Пак заповядайте, пак елате при мене! Ако вие ми платите за труда, ще ми причините голяма неприятност“.

Когато един човек разреши какъвто и да е въпрос в живота си, той има веселие, а като спечели нещо, той има радост. Когато пък вие работите дълго време, изпитвате удоволствие. Сега всички трябва да си създадете малко усилие да проучите вашето тяло. Тялото на човека е резултат на божествената енергия. Тя е създала сегашния човешки организъм. И всички тия мисли, желания, пориви които човек проявява, това са сили, които са били ангажирани за създаване на неговия сложен организъм.

В търпението има следната отличителна черта: търпеливият човек усеща удоволствие и работи за постигането на един краен резултат.

Един художник може да бъде търпелив; или един математик работи с най-голямо търпение върху известна задача, която може да му отнеме 1, 2, 3, 4, 5, 10 години, но той намира удоволствие в самата работа.

Удоволствието, като един малък масаж, е необходимо, даже в някои случаи е приятно, но всякога човек трябва да бъде наситен.

Ако някой пее от душа, вие ще го слушате с удоволствие.

Силният човек усеща удоволствие, приятност, като вдигне един чувал от сто килограма тежест на гърба си.

Най-първо, цигуларят трябва да свири за себе си. В това той трябва да изпитва удоволствие.

...понеже имал силен стремеж да говори, дотолкова се упражнил в говоренето, че станал един от красноречивите проповедници, всички го слушали с удоволствие.

Преди всичко вие трябва да взимате чисти тонове - да пеете така, че ангелите да изпитват удоволствие, като ви слушат.

Когато отиваме на Мусала, например, аз изпитвам удоволствие да се разговарям със себе си, с камъните, с околната природа и с вас.

Музиката, тя не е нещо механическо, то е живот. И изкуството – самата идея, тя е жива. И някой в теб казва: «Работи, работи! » – някой настоява. Работиш върху математиката, някой настоява: «Работи!» Мъртви числа са тези, но намираш известно удоволствие – любов. Работиш с някого, не си сам.

Ако бих имал пари, бих доставил на този човек едно малко удоволствие. Не че ти да се зарадваш. Пък като минеш край витрината, ще кажеш мислено: «Бих желал да ти доставя удоволствие – но нямам пари, пък ти не даваш на вересия.» Ето философия, тогава ще имаш свеж и бодър ум.

Когато известно желание или известна мисъл у човека е абсолютно безкористна, човек намира едно удоволствие в нея.

Индиферентността не е един признак за здраве. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие - както един юнак, който среща достоен противник, с когото да се бори. Тъй, както математиците, и те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: «Дай ми сложна задача». ТОВА значи юнак! Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив.

Почивката е удоволствие в живота. Ако почивката не води към забрава, към унасяне, тя е истинско удоволствие за човека.

Като видя един карамфил и го помириша, аз изпитвам голямо удоволствие, нещо приятно лъха от него.

Каквото и да дадете на трескавия да яде, той все ще каже, че е горчиво. Щом треската мине, той приема същото ядене с удоволствие, с голям апетит. Каквото ядене дадете на болния, той ще намери, че му липсва нещо. Като ви наблюдавам, виждам, че и някои от напредналите ученици са нагазили в тази опасна зона до пояс и се мъчат, не могат да излязат оттам. Казвам: излезте час по-скоро от тази кал!

Някой отива на гости. Домакините го поканват да яде заедно с тях. Той отказва да яде под предлог, че се е хранил. После, като излезе оттам, казва, че е гладен, че нищо не е ял у дома си. Ако домакините настояват да яде заедно с тях, той ще седне пред масата и ще каже, че заради тях ще яде - да им направи удоволствие. После ще каже, че ял с голям апетит, добре се е разположил в техния дом.

При съзнателното растене съществено е онова, което може да ни достави необходимите материали да свършим работата, която ни е дадена за деня. След като свършим тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. ТОВА наричаме ние "постигане на нашите идеали". За всеки ден е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умът ви се усилва.

Аз с удоволствие наблюдавам усилията, които прави някоя мравка или пеперуда; с удоволствие наблюдавам, как текат изворите, как грее слънцето, как духат ветровете и те.

В целия комплект дрехи, в цялото си облекло да усещаш едно малко удоволствие.

Гладът стимулира човека, кара го да мисли, да работи. Той предвкусва удоволствието, което ще изпита в момента, когато започне да яде. След това в него се зараждат други желания. Следователно, добре е човек да реализира едно свое желание, но веднага след това трябва да се роди друго желание, което да му дава импулс, подтик към работа и движение. Някой казва, че няма никакви желания, мисли и стремежи. Как мислите, щастлив ли е този човек? - Не е щастлив.

Каква по-велика тайна можете да търсите от живота? Тайна е животът, но за ония, които не го разбират. За ония, които го разбират, животът е удоволствие. Това, което глупавият не може да понесе, разумният лесно го понася.

Досега съм срещал само една жена в България, която гледаше болен мъж цели седем години и казваше: „Толкова време гледах болен мъж, но никога не ми дотегна. И след като мъжът ми си замина, аз си мислих, че добре беше да поживее още малко." Може и други жени да имат такава опитност, но аз зная само една. А други жени биха казали: „Втори път такава опитност не искам да имам." И наистина, голямо изпитание е това. Но тази жена казваше: „Аз го обичах от сърце и с удоволствие го гледах, но се радвам, че и той си замина добре." И мъжът й казвал: „Аз много благодаря на Бога, че ми даде възможност такова едно същество да ме гледа тъй, както и аз не бих се гледал, ако бях здрав.

Когато висшите духове от небето искат да поживеят един специфичен живот, те слизат на земята, въплътяват се в някоя човешка форма и минават този живот като едно разумно развлечение. От работата, която извършват, те се разтушават и изпитват голямо удоволствие, че са сподобени с един такъв красив живот. Те се радват, когато могат да живеят поне една година човешки живот. От това усилие, което правят, те се радват и казват: „Красиво нещо е да бъде ангел в човешка форма."

За тези двете деца той има един отличен образ. И в него има една усмивка. В този случай може да видите приблизително какво нещо е усмивката. Той изпитва едно удоволствие - върви си, но тези деца ги носи в ума си.

За всичко в света се плаща. И аз ви привеждам онзи пример, когато дойде онзи бирник от природата. Той си представи листа - ти ще му благодариш. И той счита това благодарение, че е плащане. Ако ти му благодариш от сърце и кажеш: „Вашата светлина ми свърши много хубава работа и ми направи много голямо удоволствие, ние ви благодарим." И той се зарадва, запише ви една квитанция и ви я даде. Но ако, като дойде да се плаща, вие му кажете: „Ти какво търсиш тука!" и не му благодарите, тогава този бирник ще ви наложи глоба. Тогава всички хора, които не благодарят на Бога за всичко онова, което им дава, те не могат да се освободят от страдания.

Разумният човек е досетлив, лесно се ориентира. Будно е съзнанието на разумния. Погледнете ли го само, той разбира вече какво трябва да прави и как да го направи. Казваме за този човек, че има разумно сърце. Неговият ум се ръководи от сърцето му. Наистина, ние виждаме, че човек учи с удоволствие това, което обича. Щом не обича нещо, не може да го изучава. Значи, СЪРЦЕТО подтиква ума. Колкото по-разумно е сърцето, толкова по-велики са проявите на ума.

Един час размишление – работа за един светия - е удоволствие, то е като едно царско угощение.

Колкото вкусът е по-развит, по-силен, повече мозъчна енергия се харчи; колкото удоволствието взема повече участие, толкова чувствата вземат повече участие; а колкото повече дъвченето взема участие, то е физическата страна.

Не се изискват много неща, за да има човек разположение на духа. Защото онзи, който иска да напише едно писмо, в даден случай всичката му радост може да му дойде от това, че той не е имал досега едно перце. И ако вие му дадете една дръжка и едно хубаво перце, той ще бъде радостен и доволен, че има перце да пише. Всичкото му удоволствие е в това малко перце. То за другите може нищо да не струва, но за него е много нещо -з той пише и го гледа, пише и гледа, и това му причинява всичкото удоволствие. И знаете ли какво може да произведе това перо? – Чудесии! То е магическо, и от онова, което ще напишете, може да се определи цялата ви преднина.

Следователно, седне ли човек пред трапезата, първо той трябва да изпита благодарност, че има възможност да се нахрани, да опита Божиите блага; после, трябва да започне да яде като изпитва удоволствие от храната, която приема, и най-после трябва да благодари, че се е нахранил.

Той трябва да е абсолютно свободен и разположен по дух, да забрави всички трудности и грижи; така направена банята, тя доставя голямо удоволствие на човека и благодарност от топлата вода.

Кой не слуша с удоволствие песента на славея?

Аз с удоволствие настройвам ухото си да чуя говора на този вятър или на тази буря.

С удоволствие аз бих слушал от вас една лекция по биология, по геология.

Някой направи едно добро - после трябва да почине малко, да види как другите правят добро. Докато аз правя добро, мене ще гледат; щом престана да правя добро, ще гледам как другите правят добро. Забележете, когато видният цигулар свири дълго време, той престава да свири и изпитва удоволствие да слуша друг някой цигулар. Като слуша други цигулари, той все ще намери нещо специфично у тях, от което може да се възползва. Ако мисли, че всичко е придобил, той е на крив път. Така мислят глупавите хора. Веднъж живееш на земята, ти имаш нужда от водата, от въздуха, от светлината, от вятъра, от всички растения, животни, хора и т.н.

Певец е този, който като пее, изпитва удоволствие, че правилно е изразил всеки тон.

Ако говориш на човек с развито естетично чувство, той ще те разбере и ще те слуша с удоволствие.

Достатъчно е да вземеш подбел - и ти ще се подмладиш. Но кога човек трябва да вземе подбел? - Вие трябва да знаете през кой ден на годината трябва да го вземете, дали когато цъфти или през кое време изобщо. Вие трябва да го вземете, когато в него се балансират положителните сили в живота му. Човек трябва да попадне в този момент, когато подбелът е в състояние на самоудоволствие и е готов да дава, да помага. Това е и с всички останали растения. Тогава човек трябва да излезе рано, или при изгрева на слънцето, когато на небето няма нито един облак. Има ли най-малък облак, лекарството се разваля. Ако съвпаднат тези състояния, тези моменти, тогава ти ще си откъснеш един цвят и ще го затвориш в едно шишенце. Ако знаете това изкуство кога да откъснете този цвят, вие ще изпитате един голям трепет, когато се приближавате към подбела, защото той ще ви подмлади. /Подробнж за подбела: https://www.infopharma-bg.eu/подбел/

Ако ти можеш да се спреш пред едно парче хляб с благоговение, без да го разгледаш малко ли е или е голямо, и можеш да се вглъбиш с благодарност в това, което природата е създала, и да кажеш: „Господи, благодаря ти за този живот, който си създал и който в момента ще приема в себе си“ и в резултат на това – усетиш едно голямо удоволствие, значи, че си приел тази храна както трябва.

Вторият ми учител беше чех, гениален музикант. Той се вдъхновяваше от музиката. Аз го слушах с удоволствие, когато свиреше.

Счита се, че неврастенията е една болест, която не може да се лекува чрез храната. Не – такъв човек трябва по определено време да яде, но същевременно в ума му не трябва да има никакви посторонни мисли. Той трябва да има, да намери чисто удоволствие в храната. Да не мисли за храната, която ще яде, но да има едно удоволствие в храната, нищо друго да го не смущава. Достатъчни са 4–5 месеца, и този човек ще възстанови своя организъм, ще се възобнови.

Ако можеш да премахнеш препятствието, ще усетиш удоволствие.

Ти трябва да намериш удоволствие в работата.

Значи след като ядеш /хляба/, у теб ще се зароди едно приятно чувство, и ти с любовта си отвътре, която ще излезе, ще благодариш, че ти е доставил удоволствието да бъдеш нахранен.

Но за мен да направя една нова стомна е много по-лесна работа и това ми доставя едно /мното по-голямо/ удоволствие, отколкото да преброя хилядата парчета на една счупена стомна.

На един силен човек му е приятно да носи известен товар, той съзнава това с удоволствие, но за един слаб човек, това е нещастие.

Старите хора е трудно да ги накараш да отидат на Витоша, но за здравите е лесно, за младите е удоволствие.

Любовта в недоразвитите е страдание, жертва трябва да правят. А за добре развития любовта е едно удоволствие – и най-хубавото удоволствие, което човек може да има. Какво повече от това – да раздаваш ония блага, които любовта носи в себе си? Едно удоволствие е да направиш една услуга.

Ако водата е хубава, приятна, ти ще пиеш с удоволствие.

Като ядеш една храна, която е подходяща, след като я ядеш, усещаш едно удоволствие.

Обичта е удоволствие. Ти не мисли дали те обичат, ти си обичан. Тебе Бог те обича и те е пратил на земята. Ти се нуждаеш от това да обичаш.

И водата ще пиеш с удоволствие.

Трябва с удоволствие, с веселие да слезете от Небето и да ви е приятно, че ви е удостоил Господ да свършите една малка работа.

Петият ден, петият час - това е любовта в човека. За чувствата, за удоволствие, за ядене и пиене. Катосготвиш, ще събереш приятелите си при тебе, ще седнеш на сладки думи - тъй, на комшулук.

Някой път аз свиря едно парче, но удоволствие имам и да слушам един цигулар, който свири.

Повикайте го, че му дайте угощение на Изгрева. Кажете: „Нас ни е много приятно да говорим с просветен човек. /.../ Елате ни на гости - ще ни направите голямо удоволствие".

Това е най-голямото, най-хубавото щастие - да служиш от любов! То е най-голямата придобивка - да служиш на мъдростта. Съзнание да имаш, да знаеш как да служиш на Бога. И после, няма по-щастливо нещо от това да служиш на Истината. Свободен си там. Такова голямо удоволствие е да служиш при най-голямата свобода!

Старото удоволствие е свършено, за да дойде новото /.../. Някои хора мислят, че като се свърши старото вино, т.е. старите удоволствия, нови удоволствия няма да има. - Не, достатъчно има. Не си създавайте идеята, че няма да има с какво да се занимавате. Не - много други работи ще дойдат.

То измяука много приятно. В мяукането имаше особена мекота. За това приятно мяукане аз ставах няколко пъти през нощта да му дам нещо за ядене. За пръв път срещам котка да мяучи така приятно и меко. Магическа сила се крие в мяукането на това котенце! Колкото пъти го чувах да мяука, всякога давах ухо, с удоволствие се вслушвах в него. Така то изказваше своята благодарност. То казваше: „Навсякъде ме гонят, не ме приемат, а ти ме прие, даваш ми ядене“. Благодарността му го правеше приятно. И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благодарност, да чуе нашия мек глас - израз на любов към Него и към нашия ближен.

Потребни са удоволствията, но трябва да знаеш какво удоволствие да вземеш.

Бог намира удоволствие в хората. Има разни чешити. - Това не са чешити, но това са съкровища! Всеки един от вас е едно скрито божествено съкровище. Всеки един човек е едно божествено съкровище.

Най-после, като няма какво да правите, задоволете вашето удоволствие. Който иска да се удоволства, като сте направили всичко, тогава идете при удоволствието, кажете му: „Какво мога да направя и за Вас, но и за другите?

Препятствията в живота ще бъдат едно удоволствие.

В невидимия свят, когато ви посрещне Христос, всички от оня свят те ще се скрият, ще влязат в тебе, ще останеш само ти и Христа и няма да видиш много. Само ти и Той ще останете. Те във вас ще бъдат. Вътре във вас ще влязат, и всичките ще гледат как ще ви посрещне Той. На тях прави голямо удоволствие да видят как ще посрещне Господ един човек от земята. Ще влязат вътре в него и ще гледат с удоволствие Неговото посрещане. Тъй щото, вие ще се чувствувате сам с Христа.

Никога не бях виждал толкова много пеперуди на едно място! Колкото време седяхме, те се въртяха все около нас. Тръгнахме да си отиваме - и те с нас. Изпратиха ни донякъде и се върнаха назад. Пеперудите бяха от различна големина, с различни краски – една от друга по-хубави. Наблюдавах с удоволствие движенията им. Ако една мома би имала такива грациозни движения, тя би извикала вниманието и възторга на всички.

Ако свири един майстор, ще се покаже хубава ли е цигулката или не. Казвате вие, че това дърво е мъртво. - Туй дърво сега доставя, причинява много по-голямо удоволствие, отколкото когато растеше някъде. Човек в обикновените условия мяза на дърво в гората. Като дойде в божествения свят, ще мяза на инструмент. Непременно човек трябва да стане цигулка - да свирят отгоре му.

Представи си, че пред тебе тече тиха, спокойна вода, и ти си играеш с нея - ту пъхаш, ту вадиш крака си, раздвижваш я. Тази игра е приятна, изпитваш известно удоволствие.

Зло съществува само за неразумния човек, но за разумния, за добрия, за святия човек никакво зло не съществува. Това, което хората считат зло в света, за Бога е приятност, удоволствие. Той примирява всички противоречия. Така постъпва и мъдрецът, т.е. истински старият човек. Каквато и горчивина да му се представи в живота, той я превръща в сладчина. Ето защо, поне през няколко хиляди години трябва да дохожда по един стар, мъдър човек на земята, за да превръща горчивото в сладко.

Една майка намира удоволствие когато детето яде.

В усилената работа, в тревожната работа като работи човек, намира удоволствие.

Мярката е такава: ако изразходваш с ръката си толкова енергия, колкото трябва, ти ще усетиш в себе си едно удоволствие от работата.

Наблюдавал съм болните. Като ги гледам, усмихвам се, намирам, че прави хубави движения. Казва: „Ти никак не влизаш в положението ми. Не знаеш, какво ми е. Ти се смееш.“ Казвам: „Мене ми прави голямо удоволствие като те гледам. Ако ти не беше болен, нямаше да правиш такива движения...“

Може би в 20–30 години ще дойде някоя хрема, но тя ще е удоволствие, понеже тя е малко почистване; или една малка треска, повишаване на температурата.

Христос запита учениците си: „Деца, имате ли нещо за ядене?“ За децата това е най-важното - нещо за ядене. Той им доставя голямо удоволствие.

Както геометрикът изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всеки човек е доволен, когато се домогне до щастието.

Само едно удоволствие се позволява на човека: да дава на бедните част от своите блага. Като яде с апетит, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувства благодарност към Онзи, Който се е проявил чрез вас.

Аз ако бях поет, щях да пея за един овчар, как един млад овчар изкарва своето стадо пролетно време в планината. Щях да пея как звуците се чуват, как овцете ходят. Ще направя, че като идат овцете, започват да говорят на гората. Казва:

Добър ден, мои сестрички!

 Ние идем при вас на гости.

 Понеже сте ни поканили на гости,

 дойдохме ние при вас с нашия овчар.

 Той свири, ние идем.

 Добър ден, ние дойдохме при вас,

 дето въздухът е чист,

 дето водата хубаво извира,

 дето слънцето грее.

 Ще ни направи удоволствие

да живеем с вас.

Човек не може да бъде щастлив на земята без светлина, не може да има удоволствие без топлина, не може да има постижение без сила.

Щом обичаш един предмет, тебе ти прави удоволствие да го изучаваш, може да имаш прогрес.

Някои от вас, които можете, проучете съвременната музика. Проучете я, тя ще бъде едно удоволствие.

Когато е за удоволствие, то е за всички, за развлечение, за всичките е дадено.

Някои се обезсърчават от живота и питат защо са дошли на земята. Не питайте защо сте на земята, но считайте това за привилегия. Някои ангели, които заемат високи служби на небето, с удоволствие биха заменили своето място с вашето. Те искат да дойдат на земята - да видят как живеят хората. Ангелите работят неуморно. Всеки момент пътуват през пространството. Те слизат на земята, посещават всички планети, носят заповедите, които им се дават от по-високи места. Те непрестанно изпълняват Божията воля.

Ако не можем да видим Господа в светлината, която иде от небето; ако не можем да видим Господа в звука, който иде от разумните същества; ако не можем да видим Господа в уханието, което излиза от цветята; ако не можем да видим Господа в хубавата храна, която причинява удоволствие; ако не можем да видим Господа в онова, което пипаме, тогава где е Господ?

След всяко ядене в нас да се яви желанието да ядем пак наново, с още по-голямо удоволствие да ядем. След всяко ядене да се събуди една хубава мисъл, едно хубаво чувство, една хубава постъпка. Тогава яденето е нормално.

Да ти е приятна всяка вдишка и издишка, да ти прави удоволствие.

Казвам: нека нашите човешки усмивки показват едно удоволствие, че можем да носим страданието, което човешката любов изисква.

Аз сядах на един стол и с удоволствие слушах и се учех от неговото хубаво свирене.

Четеш хубава книга - няма по-хубаво удоволствие от това!

Едно ядене има смисъл, когато ти причинява удоволствие и радост.

ИЗВОД: ОТ 485 МИСЛИ В БЕСЕДИТЕ НА ТЕМА "УДОВОЛСТВИЕ" според търсачката на 

https://beinsa.bg/search, 113 СА ТЕЗИ - ПОЛОЖИТЕЛНИ ИЗКАЗВАНИЯ НА УЧИТЕЛЯ ЗА УДОВОЛСТВИЕТО. Това са средно 23% добри твърдения. Нека някое егрегорно учение, макар и да борави с идеи и терминология от Словото, да се похвали с такъв висок процент от утвърждения и за тази дума, и за всяка една от изброените в налалото проблемни категории в духовните учения. Дори само чрез формулите на честотните речници по тези, антитези и синтези, ние можем да съдим дали дадено учение е божествено или не - кой говори в него: Учителят, духовете или някой човек откъм нивото на своята лична еволюция. Дори и да си мисли, че вярва абсолютно в едно божествено учение и е негов продължител, ако такъв реши да изкарва цитати от Словото на подобна щекотлива тема, той ще изкара само негативните и ще аргументира с тях собствената си философия. Това ще отговаря и на черепа му, и на лицето му, и на вида, съдбата и здравето на неговите последователи.

 

https://www.youtube.com/watch?v=sdhy7TfAkqM

 

 

СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.