КНИГА 39
30.ІІІ.150 (2014)
пентагрални посвещения
Един от вариантите на поправения пентаграм,
по точни указания в ранните беседи на Учителя в Класа на Добродетелите: Ж-то да е горе, а вътре да няма змии. На един следващ етап ще бъде заменен и ножът. Всички тия отговорни промени, също както Новия текст на паневритмията, Новопсалмите и въобще осиянията от Елма първо се инспирират и проверяват горе в Школата лично от Учителя, а чак после се дават на земята. Който има нещо против тях, просто не присъства нощем в Школата. И да е ученик, той е под ІV Посвещение и даже под Второ, тъй като в Посвещението на Смирението трябва да се разпознае не само последното въплъщение на Христа на земята, но да се приемат и евангелията и деянията на Апостолите му, които са винаги с Него и Той говори и чрез тях. За пример, чрез Апостол Павел Той е дал най-великото определение за Любовта в духовната история на човечеството - те едно съвършено осияние:
Първо послание към коринтяните: Глава 13
1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползва.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не дири своето си, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта.
Кой християнин е разбрал стиховете, че Любовта не дири своето си, че всичко премълчава и на всичко хваща вяра? Че никога не се раздразнява, не държи сметка за зло и никога не отпада? Познавате ли човек, чиято вяра и любов да не са отпаднали "завинаги" дори при много по-леки обстоятелства?
ПОСВЕЩЕНИЯ, ПЕНТАГРАЛНИ[1] 30.10.19н олс УЗР49:127 Засега даже в университетите преподават обикновени хора; най-много – талантливи. Почти в никой европейски университет няма нито един гений или светия за професор. Коментар: Тази мисъл принадлежи и към темата за пентаграмиката на Учителя – една от фундаменталните божествени науки. В определени стадии, хората от по-горни степени и посвещения изпълняват в света функции на хора от по-ниски степени и посвещения. При разглеждане на параболичната разгъвка на пентаграма, легнала и отворена отдясно, обикновените хора еволюират в първите пет степени от дясно на ляво по долната му част: човекът на силата, страдалецът, човекът на познанието, геният и светецът (светията е много по-високо). Талантът спада към по-ниските светски проекции на ІІ-то посвещение; геният, педагогът, бащата и майката – към по -високите. Това е, общо, път наляво – към индивидуализация. Колкото по-надясно е дадена степен по долната крива, толкова повече нейни представители има в човечеството, в сравнение с всяка по-лява: светиите са най-малко, гениите – повече; учените, професорите, многознайковците – още повече; страдащите, трудещите се и размножаващите се – почти всички, насилници сме засега всички. Няма нито един обикновен човек на земята, който да не е насилник към хората, към природата или към себе си. Счита се, че един цар, един властник, един генерал се намират на най-ниската степен на пентаграмната, т.е. на етическата еволюция, независимо от ума си, защото имат най-голяма възможност да правят зло: не могат без Сабята, Ножа. Но щом използват ранга и силата си, за да спасят някого или повече хора, народа си, чужд народ или народи и дори враговете си, без да убиват, те вече имат проекция в най-високото посвещение – Възкресението.
[1] Пентагралът, за разлика от пентаграма, е пълен с магически и символични букви и фигури и е ограден с две окръжности с надпис между тях, затова е напълно безвреден, защитен и божествен. Учителят и Братството до 1944 г. го наричат "Пентаграм", но горе в Школата Той обяснява, че по-точното му название е "Пентаграл". Всъщност, пентаграл е петоъгълникът, образуван от съединителните хорди на върховете му, а планиметрически самата петовърха звезда е "пентастел", понеже е петовърх преплетен звездообразен многоъгълник. За по-голяма достъпност обаче, в текста се употребява класическият термин.
Хора от по-ниски степени, насилствено или с лъжа и манипулации, често играят ролята на хора от по-високи степени, но френологията и физиогномията ги издават, а най-вече делата им: пред Небето всичко е открито. И обратно: по определен закон, хора от по-високи посвещения и степени изпълняват роли в по-ниски пентаграмни степени. Това става или кръстосано и, на пръв поглед, хаотично; или по принципа на вертикалните проекции. Така, праведникът (ученик от І Посвещение – Вяра – Вратата на Храма), бидейки най-вляво по горната част на легналата парабола с връх наляво, се разпознава в света по това, че обикновено изпълнява ролята на светец - от съответната вертикална проекция в долната й част. По дух, той живее за "единствено правата вяра" и изпълнява правила, а по плът (долната вертикална проекция - Скиптъра) демонстрира аскетизъм, "чистота", "неприкосновеност", вегетарианство, трезвеничество и пр. – приоритет на земните светци. "Чистота" тук е в кавички, защото истинската чистота е изпълнение волята на Бога, а не това или онова самоограничение.
Извън параболата и десетте фигури, вътре в центъра на пентаграма, е чинът на небесните и божествените светии, които са под Учителите, а те – под Учителя. Те не трябва да се бъркат с обикновените, земни светци от V степен на външните фигури на пентаграма (скиптъра). Апостолът (ученик от ІІ Посвещение, символизиран от Лика на Христа - Смирение), на своето ниво се отличава с разпознаване на Бога, когато Бог е в последното Си въплъщение на Земята като Учител, Богочеловек; с незабавно и безвъзвратно напускане на абсолютно всичко и всички и тръгване с Него и Неговото Ято, изпитвайки пламенен стремеж да разпространява последното Слово Божие, да благовества. Според Втора Вертикална Проекция (Ликът на Христа и Запалената свещ), Апостолите от най-върховните степени имат силата да се проектират в света на обикновените хора като таланти, създатели и творци, гении, просветители, педагози, съвършени родители. Те се отличават от по-ниските пентаграмни степени и от егоистичните таланти по това, че дават много повече, отколкото получават и че не са изпълнени с нагона да са център на внимание, да им се възхищават. При тях тщеславие няма. Обикновените хора (дори и геният и светецът от долната част на тази крива) са все още светски хора - много по-долу от Ученика, който върви горе надясно – към индивидуация. (Не бързайте да поправяте тази дума, без да познавате учението на Юнг за индивидуализацията и индивидуацията). Те все още се интересуват от собствената си персона, собственото мнение, собствената изява и от впечатлението, което правят на обикновените хора. Обикновеният гений, значим за обикновеното човечество, създава неща, които може да останат като шедьоври в културата на човечеството и даже във вечността, но сам той още не е светец или нещо повече и има малки или по-големи лични недостатъци и пороци – може да пие, да пуши, да яде месо, даже да ходи на лов. Обикновено на старини има несъвършена фигура и характер. Но дори най-перфектните учени, хората на познанието, таланти и гении и даже светците и праведниците (последните са вече Ученици от І степен – Вратата на Храма) се отличават по това, че още не са разпознали коя е последната проява на Словото Божие на земята и кой - нейният Носител и кои са хората от Неговото Ято. Тяхното тяло, лице и череп и поведението им все още имат белези на суета, тщеславие, своеглавие или горделивост, неотстъпчивост. Също като талантите и гениите, те търсят одобрение, възхищение и признание от обикновени хора или са верни на някаква своя упорита маниакалност.
Тия бележки тук нямат за цел разширено разглеждане на пентаграмиката, но може да се повтори, че Апостолите се проектират долу като създатели, творци, "оригинали", хора на изкуството или разкъсващи се от инициативи и малки или големи добрини; че Мъдреците (Ясновидците) от ІІІ висша Посвета на Просветлението (Замъкът на Планината) понякога се проектират вертикално долу в Книгата, като проява в обикновената човешка степен на учения, професора, академика, изследователя или социалния деятел - там те са твърде добри. Различават се от колегите си по това, че не търсят признание и не се вълнуват от кариера и степени, а в свободното си време се изключват мигновено и напълно от мислите по специалността си на земята и потъват в глъбините на микросвета и мегавселената – в недостъпния Замък на Висшето Съзерцание и Познание. Учениците от ІV Посвещение – Мистиците, Хората на Любовта, Милосърдието и Саможертвата (Триъгълникът с Окото) - не само владеят всичко, достъпно на предишните степени, но и могат да се излъчват съзнателно в невидимите светове и да пътуват и обитават там, като помнят преживяното при връщане на земята. Ако за човека на Книгата и Човека на Планината от Трета вертикала познанието е най-висш импулс, то за Мистика най-съществено е преживяването и способността и непреодолимият импулс да предизвиква необикновени блаженства и мистични преживявания у другите, да ги води из необятния духовен свят и да изпитват безбройните форми и състояния на Любовта и Доброто. Четвърта Вертикала се проектира долу в Чашата – в едно доминиращо или голямо страдание. Синовете на Преображението от "Планината Тавор", на земята са или по затвори и болници, или труженици с тружениците, или лекари, лечители, милосердни сестри и братя. Те слизат на нивото на обикновените хора на Чашата и пият заедно с тях мъката на оцеляването, бедността, робството, болестите, нещастията зависимостта, чувството за дълг и пр., но се пазят да сътрудничат на най-посредствените от тази ниска степен - "съобразителните", продавачите, уреждащите се в "живота". Самите те са обикновено бедни на земята, тъй като са приети на Небето с документ за липса на нотариални актове и други документи за лична собственост. По една или друга причина обаче при тях идват и милиони или им подаряват много скъпи неща и имоти заради изцеленията, които са извършили, както и по други причини. Така че не им пречи да подарят някому скъп автомобил, имот или нещо друго много ценно; или да му спечелят шестица от тотото... Правят това за честни хора и за такива, които редовно отдават дан за Божественото. Те са извънредни медиуми и гадатели и за тях отвъдният свят и съществата му са не само видими, но и осезаеми. Докато Мъдрецът съзерцава и узнава всичко по ментален начин, Мистикът преживява единение с всичко и накрая се възвръща в Бога, във Вечното Блаженство, където се слива с цялата вселена, със всички души. Едно от названията на това посвещение на изток е Нирвана, други го възприемат като Нирвакалпа Самадхи; християнската църква говори за Блаженствата и приемане на Духа. В пентаграмата на Бялата Ложа символът на тази свобода в духовния свят и на приемането на Духа, осеняването от Духа, е Триъгълникът с Окото. Това, че Черната Ложа е обсебила пентаграмата с основните й фигури и я ползва за свои цели не е никаква изненада: това е нейната работа. Тя трябва да имитира, да заблуждава, за да научим Различаването. За тази цел тя използва най-ловката маскировка: да се представя за радетел на Бялото и да използва неговите идеи и атрибути. Но се разпознава по това, че търси и експлоатира "царството, силата, славата" само за себе си и за своите си, а не за всички и за нашия Отец. Там винаги ще намерите авторитети, ръководители, реклама, имена, цени, хонорари и клиенти. Синовете и Дъщерите Божии, Белите Братя и Сестри или Белите Маги са по линия на учениците от Пета Вертикала и имат достъп до Дървото на Вечния Живот – те завършват човешката си еволюция и повече не се прераждат. Основният им импулс и жажда е да търсят братски взаимоотношения и да създават божествени обители "както на Небето, така и на земята". Личната им воля е в пълен синхрон с Божията и те отиват там, където Бог ги прати; приемат тези, които Бог им праща. За тях Страданието, Познанието, Контактите, Творчеството, Създателството, Чистотата, Праведността, Вярата, Апостолството, Мъдростта и екстазите и жертвите на Мистика са изминат път и те се връщат в него само по изключение или докато почиват. Те работят със силните на деня (Ножа) и направляват тайно лични и световни съдби, природни процеси и космични царства. Живеят в братски комуни или селища, но всеки е на своя собствена територия и само си ходят на гости. Обителите им са легенди като Шамбала, Агарта, Беловодие; най-високата им степен сега е официалното им стъпване на земята в селища като "Изгрева" в България и по света.
Малцина знаят обаче, че общата обител, селището, не е най-мощната форма на Бялото Братство – то може да бъде идентифицирано и разрушено, може да се разпадне от вътрешни противоречия и - като последствие – от интервенция на външни врагове. Стратегията на Дървото на Живота, за разлика от Дървото за познаване на доброто и злото, е наличието на индивидуална обител, къща, квартира, даже "бъчва" или "кашон под моста" и пр., където винаги има кът за гости. Или по правило го отстъпва, а Синът Божий си остава напълно божествен - "глава няма къде да подслони". Така се осъществява кръвообращението на Безсмъртието, както е в кристала на водата – постоянно освежаване на духа с нови гости, Въртенето по Домовете и Обителите. Поддържат безсмъртието си чрез радиална любов към всички, а не чрез хордиална (нямат "симпатии" и "антипатии", понеже близки са им всички същества с искра Божия; но умеят да държат на дистанция всеки, който иска да им отнеме свободата, т.е. хората и съществата без монада или със замъждяла монада). Готови са да се отдадат до последната си вълнà и частица на всеки, който им е пратен от Бога. Единствено те съзнават напълно, че нищо не е тяхно и че всичко, което имат и могат, принадлежи на Бога и на всички Негови създания, затова го раздават и отдават мигновено и без остатък, без замисляне. Властникът, силният, шампионът страдат, ако не са първи, единствени и над всички отгоре; труженикът и страдалецът рядко умеят да благодарят за нещастието; "познайникът" се задъхва без пътувания, книги, информация, контакти, компютри и пр.; талантът и създателят изпадат в депресия без създателство, творчество, добротворство и признание (не съзнават, че са добри от тщеславие); светецът може да полудее, ако "съгреши" или му отнемат "чистотата"; вярващият – ако му отнемат вярата и църквата, апостолът – ако не може да върви след Учителя си и да разпространява Словото Божие; Мъдрецът – ако не може да съзерцава и изучава Бога и Битието, мистикът – ако няма любов, ако не може да се прелива с душите и Духа и да служи самозабвенно и жертвено на страдащите.
Единствено магът - Братът и Сестрата на Човечеството - е дълбоко и напълно щастлив във всяка форма и функция, в която го поставя Бог, защото вече може всичко и не иска нищо. Не че Синовете и Дъщерите Божии нямат потребности, но те са потребности на Битието, на Вселената – ако някъде трябва да протече божествен процес, те са първите, които му се откликват. Не се привързват към нищо и никого, защото са съвършени струни на Волята Божия, а тя всеки миг е различна. Могат и да се привържат за известно време към нещо или някого, ако волята на Бога е такава – всичко могат, даже и това. Едно не могат – да не си дадат душата, здравето и живота за снемане царството Божие на Земята. Тяхна е мантрата и повелята "Както на Небето, така и на земята". Обикновено отиват на Голгота с песен на уста в името на това Царство, където всеки обича всеки, даже и врага си. Те не отлагат живота за всички и за всеки за бъдещ момент, а го реализират на мига. Те взимат участие в строителството на Новата Земя и Новото Небе чрез самоотдаване на всеки божествен импулс без замисляне и незабавно, дори и когато се намират в ада. Те слизат и в ада и са спасители и там.
В мисълта от Учителя по-долу се говори за естеството и задачите на истинските гении и светии, коренно различни от светски признатите, както и от добротворковците и самодейците, които може да са много чисти, но имат силно его и видими характеропатии, а специално "светците" се отличават със строгост, назидателство, осъждане и отблъскване на "външните" и на Природата, въобразявайки си, че служат на Духа. Светците от Старата Земя и Старото Небе държат в съзнанието си постоянно страха от "нечистотата", "греха" и "изкушението" и се борят с "дяволите"; занимават се денонощно с очистителни молитви, процедури и ограждания, понеже кожичката им е по-скъпа от всичко друго и "наоколо е пълно с врагове", които постоянно ги нападат... Старият праведник пък (Вратата на Храма - Първо Посвещение) изпълнява маниакално предписания, правила и процедури, знае и цитира Писанията наизуст и ги използва за назидаване, съд и меч. "Знае" "точно" значението на всяка дума и положение в Писанието и не разрешава друго тълкуване. Забравя моментално за това, което е прочел в беседите за Младежкия (Специалния) клас на Учителя: че Той години наред е изисквал от учениците да транспонират песните Му в други гами, да ги променят творчески, да измислят нови текстове към тях или към текст да съчинят песен. Класиката си е класика и тя си остава свещена, обаче Бащата е най-щастлив, когато децата Му творят. Инак ще са родени от друг баща. Така нареченият "праведник" или каноникът от Първо посвещение има характера на магарето, за което разправя Учителят: спряло по средата на моста и не ще да се мръдне. Детето на Настрадин Ходжа казало: "Ето, и то се утвърди като тебе"... Неговата интерпретация, неговата вяра или църква е "единствено права", всички други грешат или са от дявола... За него е съвършен абсурд да си раздаде всички книги със Слово Божие и да остане насаме с Бога вътрешно. Бръчката между очите му е неизбежна, даже и когато се усмихва (което прави рядко...). Съдническият манталитет по системата на Радой Ралин "харесва, не харесва, афоресва" е всичко друго, освен съвета на Христа "не съдете за да не бъдете съдени". Той вероятно не е стигнал до думите на Учителя в беседите (или ако ги е прочел машинално, не е разбрал, че това се отнася и за него): "Половината от хората на Изгрева са от черното братство. Ще ги познаете по това, че ви занимават с "единствено правите" истини". По правило - техните собствени. Той е със осъдителски или страдалчески израз на лицето и тялото и даже превръща това в стил на живот. Стените на черквите са пълни с образите на такива мъченици и светци. За такъв светец е неизвестна или невъзможна за изпълнение мисълта на Учителя, че ученикът не се даже и огорчава (просто защото светецът още не е ученик, а праведникът е ученик от забавачката). Той е забравил безнадеждно фундаменталната формула на Христа "Не съдете, за да не бъдете съдени" и напомнянето Му, че "имам и други овце от други кошари"; базалната христообразуваща теза и практика на човека с Христова монада – "погубването" на собствената старовселенска душа, за да се добие нова, в Новата Вселена; не разбира най-брилянтното духовно и божествено изречение в историята на човешката религия и култура: "Любовта не дири своето си" (нито го и пази и защитава). Учителят често говори за ограждане и опазване, но това е насочено към светците и праведниците; за по-горните степени чистотата и сигурността идат от изпълнение на божествения импулс и Волята Божия.
Учениците от по-горните степени спазват един строг и свещен закон: никога не се опиват да убеждават човек от по-ниска еволюция за нещо, което изисква по-добър череп, по-добри френологични данни. В процеса на еволюцията, като се сблъска с резултатите на догматизма или фанатизма, невежеството си, такъв човек сам идва при мъдрия със своите въпроси и тогава вече може да му се каже нещо, за да избегне нови разочарования и катастрофи. До този момент търсим само валенциите, които са налични у него на нивото на развитието му - и общуваме само чрез тях, тъй като ние ги имаме отдавна и знаем как да се постигне хармонично общуване чрез тях.