Книга 44
1769 28.04.2015 Въпрос за снимки с Влайчо и сведения за него 22:20 до М.В. Имаш ли снимки с Влайчо във вашата къща? Защото правя филмче за нея. Аз имам само 4 снимки с него - как играе паневритмия и още три други:
Ясновидецът Влайо Жечев от новозагорското село Коньово предсказвал бъдещето много по-успешно от Ванга, но неговите пророчества му донесли само неприятности. Това твърдят негови близки пред "168 часа". Легендарният феномен Влайчо Желев или „дядо Влайчо” е роден на 15 август 1894 година в с. Коньово, Новозагорско. Никой не пише за него приживе, но сред народа дядо Влайчо е изключително популярен. Наричат го „Безсребреник”, защото не вземал и стотинка; и казват, че ясновидската му дарба била по-силна от тази на Ванга. Едва 10-годишен, Влайчо предрича Балканската война. "Пасях си воловете в гората и видях война. Прибрах се в селото и казах, а те не ми вярват. Казват ми: „Много знаеш..." - пише в спомените си феноменът.
Още на 22-23 години си пуска дълги коси и брада като Христос. Тогава го наричат „чичо Влайчо”, а на 28 години, вече от уважение към способностите му, почнали да се обръщат към него с "Дядо Влайчо". Когато войната избухва, обикаля страната и казва кой от мъжете ще се върне от фронта жив и здрав и кой не. Пророкува и на бойното поле, където отива като доброволец през 1916 година. Отказва да носи пушка и да стреля по врага. Командирът го праща в тила да готви и пренася храната. Зачисляват му и полковото магаре. Странникът крачи отпред с храната, а магарето - след него...
След завръщането си от фронта, става последовател на Петър Дънов. Сам той започва да изнася сказки на различни теми, прави първите опити за окултни тълкования, пише стихове и откровения. В един момент се оженва. Силата на дарбата му се отключва след тежко боледуване през 1920 г. Необикновен сън отвежда духа му в бяла мраморна стая, където го очакват учениците на Господ. "Апостолите ме видяха и ми говориха. Аз чух разговора им. Някой от тях каза: "Ще го върнем на Земята и ще му помагаме, но кой от нас ще бъде?...” - Избраха първомъченик Стефан. И аз тръгнах по същия път" – разказва Влайчо пред роднините си.
През 30-те години, по височайша покана в двореца във Враня, Влайчо се среща с цар Борис III. Посредник на срещата е царският съветник Любомир Лулчев. Царят живо се интересува дали ще има наследник на трона. Пророкът предрича, че престолонаследникът ще е момче, но предсказанието му за перспективите пред наследника като цар на България е неблагоприятно. Говори се, че прогнозата на Влайчо била: "Нито ще е цар, нито ще е царствен!..." Затова, въпреки че познал пола на детето, нямало начин пророкът да се хареса на височайшата особа и си останал непризнат и недолюбван.
Легенди се носят и за срещата му с Ванга при Петър Дънов от онези години."Ти, брат Влайчо, какво виждаш за сестра Ванга?" - веднага поставил въпроса Дънов. Петричката пророчица току-що се била омъжила. "Ти скоро се омъжи, сестра Ванга, но виждам: не е далеч времето, когато ще останеш вдовица. Домът ти ще стане като клуб и много хора ще идват" - веднага изрекъл той, а ясновидката от Рупите останала потресена. Дънов накарал Ванга да предскаже бъдещето на Влайчо. Тя започнала да обяснява, че той обича природата и обича да гледа пчели, но ще дойде време, вместо да събира мед, него да го приберат... И се оказва права.
Заради популярността му сред народа, комунистическата власт започва да го притеснява още в първите години след 9.09.1944 г. Карат го да се признае за "шарлатанин" и да се откаже от твърденията, които не са в съгласие с материалистичната марксическа идеология. Амбициозен началник на милицията в Нова Загора дори решил с практически експеримент да докаже, че Влайчо е лъжец. Започнал да пише цифри на гърба на цигарена кутия и карал ясновидеца да ги отгатва. Без колебание, феноменът му казал кои са цифрите, а милиционерът само изпсувал и захвърлил кутията... Пуснали го, но след случката започнали да го следят още по-усилено. Следват обиски и нови задържания, докато накрая му намират вина. Провинението му е, че в едно от виденията си през 1947 г. Влайчо предвижда с точност скорошната смърт на Георги Димитров. Въпреки че познал датата, заради това пророчество комунистите го обявяват за народен враг. И ясновидецът попада в шестгодишен ад. Минава през пернишките и бобовдолските мини. Накрая го изпращат и в страшния концлагер "Белене". Откаран е там само три месеца след кончината на Вожда - през месец ноември на 1949 г. По свидетелства на бивши лагеристи, надзирателите не спирали да го измъчват. Още в самото начало милиционерите го изправят на плаца в центъра на лагера. Времето било доста студено. За назидание, дядо Влайчо е съблечен чисто гол пред погледите на останалите лагеристи. След това е вързан за предварително подготвен кол. Плисват върху разтрепераното му тяло кофи с ледено студена вода. Някакъв милиционер-садист, облечен в топла шуба, започва да се подиграва с дарбата на ясновидеца, мислейки че страдалецът е шарлатанин. Тракайки със зъби, дядо Влайчо промълвил : "Не си губи времето с мен, а побързай за вкъщи! Там сега имат много по-голяма нужда от теб."Милиционерът започва да му се подиграва отново, заявявайки му, че скоро той ще се нуждае от свети Петър. Изглежда, този жесток човек е мислел да остави Влайчо да умре. Но тогава дотърчал роднина на садиста и му съобщил, че боледуващото му от месеци дете е починало. Потресен, коравосърдечният надзирател се затичал към вкъщи. Но само след около минута, набегом се връща при клетия мръзнещ - разтрива го и го загръща в топлия си кожух.
Влайчо може би е един от малкото световни феномени, които могат да предсказват и собственото си бъдеще, защото в свои записки пише, че ще се измъкне жив от ада на комунистическите лагери.
През 60-те години в. "Работническо дело" организира национален конкурс - анкета за ясновидци. Първенец е новозагорецът, докато пророчицата от Рупите остава втора. Едва тогава комунистическата власт започва да го търси за съвети. Лично Людмила Живкова отива да го пита за съдбата на близките си. Той обаче й разказва мрачни неща както за баща й, така и за бъдещето на страната. Казва й, че ще има опит за атентат срещу Тодор Живков, като има предвид Иван Тодоров-Горуня.
За дарбата му най-добрите свидетелства са от хората, които са пращали многобройни благодарствени писма, съхранени и до днес в специален музеен кът, посветен на пророка в родното му село. Повече от 20 години наследниците му се опитват да надникнат в тайната на агентурните разработки, да узнаят кой и за какво е донасял срещу провиделеца и лечителя, но досието му остава под ключ в архивите на Сливен, Стара Загора и София. "Искаме да разберем защо е бил репресиран. Арестуван е в Ямбол, оттам го пращат в Бургас, откъдето пък е изпратен в Перник. Работил е в мините в Бобов дол, но никой не казва защо. б години общо и в Белене:1949-1955 г. В самите мини е спасил много хора от срутване - казал им днес да не ходят и те наистина го послушали и се спасили.
Срещата с царя действително се е състояла. Лулчев го е завел в двореца като посредник.
„Бях 13-годишен и също бях в София по това време, но подроб-ности за разговора им не съм чувал. Освен това, със сигурност мога да кажа, че царят е идвал и в нашето село и е присъствал на някаква сватба, като е дарил златни пари на булката, но не зная дали е дошъл специално за среща с чичо” - казва пред "168 часа" единственият наследник на пророка, неговият племенник Жечо Жечев. – „Вярно е и за срещата с Ванга и Дънов, но също не зная за какво са говорили. Оставил е предсказания и за цели години - времето, политиката и т. н. Уважава Ванга. В автобиографията си пише за нея като за "миличката сестра Ванга". Вярно е също, че е предрекъл смъртта на Георги Димитров, но едва ли само това е причината да го изпратят в лагер. Поводи можеха да се намерят много, защото, както преди 9.09.1944 г. при него идваха да се крият партизани, а след това пък приютяваше горяни."
Съпругата му Мария Жечева, която е автор на книга за ясновидеца, също потвърди необикновените факти около феномена. "Имаме много благодарствени писма, защото освен като пророк, той се е изявяваше и като лечител - много хора излекува, даже се е явявал в сънищата им - уверява Жечева. – Например, на една жена, на чиято гърда излиза нещо и трябвало да я оперират, през нощта Влайчо й се явява и й казва за някакво лекарство - и тя се излекува. Жената е още жива."
В работата си по книгата тя се е срещала с мнозина свидетели на дарбата на Влайчо: "Книгата не съм я писала за пари, а само за да се знае за него. За съжаление после я преписаха и романизираха, като са добавени различни неверни неща и измислици. Обаче голяма част от чудесата са верни. Отговаря на истината случаят с милиционера в Белене, чието дете е починало. Той е от пазарджишкия край и потвърди случката и пред нас. Началникът на милицията в Нова Загора също призна за това, че го е изпитвал и накрая от яд е захвърлил кутията с цигари. Познаваше всичко. Действително, като отидеше някой при него, той излизаше и го викаше по име. На опашката нямаше ред. Извикваше хората според нуждата им. Била съм свидетел как казва: "Да влезне Георги от Раднево!", а хората протестират и ги питам какво става, а те казват: „Този Георги дойде сега преди малко и веднага го прие, а ние чакаме!...” И когато дядо Влайчо излезе и го изпрати, тогава им каза: "Недейте да протестирате, защото този мъж има болна жена и трябва да я отведе веднага в София при определен лекар”. Направо познаваше имената на хората и се обръщаше към тях. На нас също е познавал. Каза, че децата ни ще се изучат. И наистина, дъщеря ни е лекарка, а синът ни стана инженер" - разказва Жечева.
"Много интересен е случаят с партизанския командир Чочоолу, който, въпреки че не вярва на такива неща, дойде у нас" - споделя още тя. - И на него позна. Той търсеше някакво изгубено дете. Чичо му каза, че детето се намира край еди-кое си село в един стар голям кладенец за поливане - и отиват, и го намират. Чочоолу много се учудил, че Влайчо наистина има такава дарба. Както по-късно един инженер от Стара Загора ми е разказвал, Чочоолу извикал един кореспондент от вестник "Септември" да опише този случай. След излизането на статията, много народ вече тръгна у нас. А на хората, които идваха за помощ, никога не вземаше пари. Даже когато му пращаха пари с писмо, той отговаряше на писмото и връщаше обратно парите с отговора.
Много помагаше и на ТКЗС-то. Той работеше в ТКЗС-то накрая като пчелар и почти не вземаше пари. По-точно, вземаше по-малко, за да има за другите - да им се повишат заплатите. Имаше едно заболяване по захарното цвекло. Той се срещна с председателя и агронома и им каза: "Вземете мерки срещу тази болест, защото в противен случай нищо няма да вземете от това захарно цвекло." Те го послушали и през тази година село Коньово става национален първенец в производството на захарно цвекло" - споделя Жечева. - В лагера искали да го убият и го карали да излезе извън очертанията на лагера, за да го гръмнат. Но той се обърнал към тях и им казал: "А бе, момчета, аз нямам намерение да бягам. Щом сте ме довели, значи тук ми е мястото” След това, за да му отмъстят, го затворили за една нощ при два много буйни коня. Особено кобилата била много опасна. Вкарали го вечерта при тях и на сутринта били сигурни, че вече е убит. А той прегърнал най-лудата кобила и рекъл: „Ще има едно мъжко конче...” Разказва ми го един от Пазарджишко, който е бил лагерист в Белене. "Присъствал съм на много от чудесата и нямам никакво съмнение в дарбата му”.
Запазили сме и някои от предсказанията му по години, но не всички, защото самите ние не сме смятали, че ще дойде време, когато тези неща ще представляват интерес" - допълва съпругът й Жечо Жечев.
Въпреки мъченията в лагерите, Влайчо доживява до 87 години. През целия си живот той живеел като аскет - без много ядене, алкохол, цигари, месо и пр.. Винаги казвал на хората да се радват на трудностите, защото те са двигател на живота. „Колкото по-извисена е една душа, през толкова повече изпитания трябва да премине", добавял той.
Говори се, че малко преди да си отиде от този свят през 1981 г., „пророкът на народа”, както вече го наричали, разказал какво вижда за следващите десетилетия. Той обяснявал, че ще има политическа промяна и комунистите няма да управляват България. Имал видения, че ще има екологично замърсяване, че все повече ще стават районите, в които ще има негодна почва. Затова давал съвети да се ядат повече плодове и зеленчуци, които виреят нависоко. По този начин нямало как да поемем от отровите на земята.
1771 29.04.2015 Оролòн в този живот е израсъл на коленете на Влайчо. 12:03 от М.В. НЯМАМ СНИМКИ НА ВЛАЙЧО, но имам безброй живи срещи и разговори с един от Най-древните иудейски пророци и един от тримата влъхви. Разпознал е тогавашния, а по късно и настоящия Христос. Дошъл е в "най-ярката" си премяна сред нас. Убеден съм, че от дългите ни общувания (в повечето от които ме държеше на коленете си), той е отключвал с магически ключ затворените двери на познанието в мен и е възраствал Кълна на "лазаровия" принцип в същността ми. Знаеш, че ми е неудобно да говоря за себе си, но ти винаги си прониквал в онези дълбоки глъбини на подсъзнанието ми. И едва ли някой на земята знае за "мен" повече, отколкото ти самия. Благословено да е всичко, което се случва чрез нас, и онова, което се опитваме съвсем осъзнато да вършим и споделяме с най-обичните предани души и приятели! Р и о х р а н! За Оролòн: „Струна от гоеща любов”:
http://neobyatnotogovori.com/?idpub=1312&book=38
