Необятното говори

Книга 43

ИЗДИГАНЕ НА ФОНТАНЕЛАТА Û ПОВДИГАНЕ НА ЧЕЛОТО Û ИЗПРАВЯНЕ НА КАМПЕРОВИЯ ЪГЪЛ Û ПРИБИРАНЕ НА ДОЛНАТА ЧЕЛЮСТ Û НЕЖНА УСМИВКА Û

БЛАГ ПОГЛЕД

Примирение, мекота, кротост, милосърдие, благост, доволство, добромислие, добрословие, добропаметство, съчувствие, прощаване, търпение, себеотрицание, благородство, отстъпчивост, финес, нежност, обхода, щедрост, саможертва, служене, слугуване, слепота за злото и недостатъците -

и постоянно благодарене

(мисли от беседите)

Импулсатор - Една

"А плодът на духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон" (Гал. 5:22-23).

Тази подборка не важи за честните борци за свобода и правда, за воинстващите журналисти и функционери и всички останали, които в пътя на еволюцията си са символизирани от външните фигури на Пентаграма и от първата по върховете му - Тясната Врата на Вярата, валидна за пророците и праведниците. За всички тях има немалко твърдения в Словото в точно обратния смисъл: ако не изпълнят предназначението си да бъдат безкомпромисни, директни, твърди, недоволни, критични, остри и борбени, готови да дадат и живота си за Правдата и Истината, Бог няма да е доволен от тях.

Избраните мисли от лекциите и беседите на Учителя тук са само за много тесен кръг от ученици на Новото от ІІ Посвещение нагоре (Смирение, Просветление, Преображение, Възкресение) - за такива, които са пред прага на Новото Небе и Новата Земя или вече възлизат там. Впрочем, в последното, V Посвещение, ученикът отново има силата и правото да бъде остър, но само срещу наглите и злите. Той вече е преминал от Бялата ложа към Всемирната, където Майсторите оперират и по мекия, и по твърдия начин, но при тях резултатите са винаги добри.

Ето споменатите мисли от Учителя:

Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване мъжа с жената. Нещо повече. Като казвам да примири мъжа с жената, подразбирам да примири човека с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон: как да се примирява с този, когото мрази.

Спиритизмът е движение; теософията – примиряване на противоречията, а мистицизмът – сливане. Може да се каже още, че той е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на земята - единствената наука, която ни научава как да живеем. Само той може да ни избави от всички нещастия. А християнството е наука за ликвидиране на кармата – за изплащане на стари дългове.

Ако вземем стиха на Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, то значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? – То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, сиромахът не може да бъде такъв. (Обаждат се: "Ами обещанието, че Христос обогатява?...") - То е за християните на кредит – за ония, които Христос кредитира, търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е "християнин"...

Теософията е наука за примиряване на половете, а християнството - за тяхното сближаване и обединявяне. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединяване на духа с душата. Това, което сега учат, не е християнство - то трябва да претърпи преобразувание. Ако бе християнството тъй, както ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид.

Всички неприятности, които се случват между вас, според окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи: съберат се двама, целунат се и рекат: "Да се помирим"; но като излязат вън, пак почнат да се одумват... Това не е начин за примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: "Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми"? - Това е най-важният психичен момент!

Бог едновременно се намира и на небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе, на небето – "при Бога", а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичат лесния път. Лесен път в света няма – има тесен път.

Друго нещо за учениците, което трябва да научат, е примирението, но не индиферентността. Да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение. (Из "Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството", беседа от Учителя, държана на 12 февруари 1920 г., четвъртък, 7 ч., беседа за жени)

преди да влезе човек в света на Любовта, той трябва да мине през причинния свят, където настъпва пълно примиряване на противоречията. Причинният свят е свят на примирение. (Из "Тяло на Любовта", "Учителят говори").

За примирение изберете най-хубавия ден, когато няма никакво облаче на небето. За примирение изберете, когато всичките звезди светят. За примирение изберете, когато всичките плодове зреят, когато има сливи, череши, когато има грозде. /.../ когато искаш примирение, търси най-хубавото. Когато искаш да се примириш, търси най-хубавото, което е божествено. (Из "Постижения”, ХХVI лекция на младежкия клас, 8 декември 1944 г., петък, 5 ч.с., София - Изгрев. Изказано само 19 дни, преди Учителят да стане невидим за повечето хора.)

Какво представляват мъглите в човешкия живот? - Те не са нищо друго, освен противоречия. Щом слънцето изгрее, мъглите се разпръсват. Щом Бог живее в човека, противоречията изчезват. Щом изчезнат противоречията, хората лесно се примиряват. Излезе ли Бог вън от човека, противоречията веднага го нападат. Докато има противоречия, никакво примирение между хората не може да стане. (Из "Божествен и човешки свят", беседа от Учителя, държана на връх Мусала, 23 юли 1940 г.)

Християнската епоха се отличава като епоха на примирение с Бога. Обаче сега виждаме, че хората днес, освен че не се примиряват, но Му се и зъбят. Страданията са език на Бога. Господ ти говори, за да се поправиш. На една сестра, която е много остра, казах: "Небето ти даде това страдание, за да се развие твоята мекота". (Из "Езикът на 7-те тона" от 14 юни 1939 година и "Чрез страданията човек се усъвършенства" от "Акордиране на човешката душа", т.1)

Само цялото представлява велик закон за примиряване интересите на частите. Следователно, всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на Цялото, понеже всяка част има определено място в Цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част. /.../ Ще знаете: всяко препятствие в живота на ученика е специфичен акт, даден с цел да го избавят от някое по-голямо зло. Затова трябва да се благодари на Бога. Не е лесна работа да благодариш, да се научиш да се примиряваш с всички препятствия и мъчнотии в живота. най-малко десет пъти ще се изпотиш, докато се научиш да благодариш!... (Из "Братя в единомислие", 20 август 1927 г.)

Това значи да бъдеш разумен - да можеш да примиряваш всички противоречия в живота и да останеш доволен, когато Бог те лишава от нещо. /.../ Това са най-големите нещастия, които съвременните ученици претърпяват в Школата. - Не, от окултния ученик се изисква едно важно качество – примирение, но разумно примирение. Примирение с условията, примирение с лишенията - изобщо, примирение, което да почива на дълбоко разбиране на живота. (Из "Основа на знанието", 4.ХІ.1923)

Да се примириш с Бога, това значи да приемеш Неговата Любов. (Из "Свещени думи на Учителя", 200-250)

Казано е, че Бог е Любов, но Бог се проявява и чрез хората. Обичате ли някого, ще знаете, че Бог се проявява чрез вас. Обича ли ви някой, Бог се проявява чрез него. Колкото повече проявяваш любовта, толкова повече и Бог те обича. Главното е да бъдеш полезен за другите. За да ви обича Господ, трябва да не сте помислили нито една лоша мисъл, да не сте отправили нито едно лошо желание, да не сте извършили нито една лоша постъпка за някое същество, което Бог е създал. От това зависи успехът ви на земята. И всякога, когато у хората се прояви желание да ограничат Любовта, те създават в себе си зло. Не ограничавайте Божията Любов! щом дойдете до Любовта, кажете: "Това е Божия работа". (Цитирано в интернет без отправка)

Та казвам: в новото учение най-мъчното нещо е да примириш противоречията. Божественият свят е примирявяне на противоречията. Доброто е примиряване между човешкия и божествения свят; примиряване и в човешкия, и в ангелския свят.

Та казвам: когато вие сте нещастни, вие отивате при ангелите. Но когато сте радостни при ангелите, не искате да слизате при човеците. И затова на земята хората винаги ги сдружават един лош с един добър. /.../ Та казвам: само Божественото във вас може да примири нещата. (Из "Любов към всичко", 16 октомври 1938)

Противоречията са неща, които неизбежно съществуват. Например, как ще примирите злото и доброто? Те не могат да се примирят по никой начин. Абсолютно е невъзможно да стане примирение между тях! Обаче ти можеш да съгласуваш доброто и злото в себе си. Те имат допирни точки. Да примириш доброто и злото, значи да се заемеш с грандиозна задача, каквато и боговете не могат да разрешат. (Из "Пробуждане съзнанието на ученика", 22.VІІІ.1927)

После, друго едно нещо: като ученици на окултизма, вие не се старайте да поставите тази школа в противоречие с общия живот. Окултната школа примирява всички противоречия. Вие трябва да се стремите към примирение. Не можете да се примирите с всичко, но се старайте. Нещата сами по себе си ще се примирят, но вие поне в себе си гледайте да примирите всичко. Разбира се, някои от вас в школата имате по-тежка карма - следователно, ще вървите по-мъчно, ще имате повече и по-големи спънки. (Из "Прояви на съзнанието", 28.VI.1922 г.

Брат, който не може да се примири със сестрата, главата му е другояче построена. Разликата не е голяма, има един милиметър само, половин милиметър на едно място. Поради главата си, както е построена, този брат по никой начин не иска да се примири със сестра си. (Из "Двата закона", 5.VІ.1940)

Представете си, че две сестри са се скарали. Едната казва (Учителят го произнася много грубо): "Аз дойдох да се примиря с тебе!" - Така не се говори! (Сега Учителят го изговаря по-меко): "Сестра, ще ми простиш, дойдох да се примиря с тебе. Две години не сме си казали по една сладка дума. Дойде ми нещо на ума, искам да се примирим." - Още не е музикално... Като го кажеш музикално, веднага ще се примири. Ти ѝ говориш, пък тя си мърда носа, устата, очите... Така примирение няма да стане. (Из "Примирете се със себе си", 13.V.1942)

Двойката е жената, т.е. число на примирение. Значи, само жената може да примири двама мъже. Тя е дошла на света да примирява. Злото е съществувало преди жената. Ще кажете, че жената е създала злото... - Така мислят децата.

Да се мисли, че жената е донесла злото в света, е толкова вярно, колкото е вярно твърдението, че децата идат от реката. Така говорят бабите на децата. Също, бабите казват, че жената била донесла злото в света. - Това не е нито философски, нито научен извод. Простият, невежият казва, че ако жената не беше дошла на земята, нямаше да съществува злото. Всъщност, жената дойде в света, за да примири двама души. (Из "Обич и знание", 8 май 1932)

Не само двама, но 10, 100, 1000, милион – всички! Отново както ги вижда Джубран:

И тъй, едно мило, но много енергично малко същество в момента се събуди и пак ще поиска цялото внимание на философа за 20 чàса от денонощието (понеже нощем много плаче и трябва да бъде успокоявано не само от майка си)... Темата ще остане недовършена, за да се прояви именно това, за което става дума по първата тема досега - примирението... Примирение и с това, че все още няма братски живот, за да се заменят взаимно по домовете в грижите за децата, за всичко. Затова по останалите теми в заглавието на този материал всеки може да потърси сам силни мисли от беседите.