Необятното говори

Книга 14

22.VІІІ.126(1990)

Рила - Второ езеро

ЕПИТРИЛ –

ЕЛОХИМНИЯТ ОРГАН НА СЛОВОТО

ЖЛО / ДКШ (Ноинна)

Кришна приема своята човешка форма и казва на Арджуна, че космическата му форма може да бъде видяна единствено от някой, който му е всеотдайно предан и с обич го възприема като Всевишния, който е свободен от привързаности и не изпитва враждебност към което и да е същество. Че който Го разпознае като самия Бог в най последното Му човешко въплъщение на Земята в дадена епоха, той след смърттта си няма да отиде при някой авторитет, както всички останали, и няма да се прережда повече, а ще се върне завинаги в Бога. Ето какво казва Бог Кришна за Себе Си в 10 глава на Бхагавад Гита:

2
За произхода Ми нищо не знаят
ни богове, ни велики риши.
Защото самият Аз съм началото
на богове и велики риши!
З
Който ме знае Мен, неродения,
безначален Владетел на световете
този незаблуден между смъртните
от греховете се освобождава.

8
Аз съм първопричина на всичко:
Аз съм началният вселенски тласък.
Щом мъдреците така Ме виждат —
те Ме почитат с любов и вяра.
9
Отдали на Мен ума и живота си,
те взаимно се просвещават.
Като говорят за Мен непрестанно,
чувстват само блаженство и радост.
10
На тези, които, уравновесени,
Ме почитат с любов и преданост,
Аз давам това единство на разума,
чрез което се стига до Мене.
11
Понеже чувствам към тях състрадание,
в тяхната същност се установявам
и със сияен светилник от мъдрост
премахвам мрака на неведението.

32
Аз съм Началото, аз съм Средата
и аз съм Краят на съществуващото,
Сред науките, аз съм науката за брахман.
А сред мъдреците съм Словото.

39
Във всичко, което съществува,
Аз съм Семето, о, Арджуна!
Нищо подвижно или неподвижно
не може без Мен да съществува.
40
Нямат край Моите чудни вселенски
проявления, о, Парамтама!
Което чу, бяха само примери
за неизчерпаемата Ми сила.
41
Всичко, което е мощно и славно,
което е истинско или красиво,
възниква, понеже съдържа частица
от Моята великолепна сила.
42
Но какъв смисъл има да знаеш
всички тези неща, о, Арджуна?
Знай, че Аз съм! И света поддържам
с една невидима Своя частица.

Които попаднат под погледа на Върховния, обикновено се преобразяват. За да се удостоиш с честта да ти обърне внимание Онзи, Който е във всичко и всички, ти трябва да имаш вяра беззаветна. Той отпуска на всички порция общо внимание, за да може всяко същество да е живо, ала тази порция не излиза извън рамките на еволюцията. Съществата, които вървят по пътя на еволюцията, се развиват бавно. Малко по-бързо се развиват талантливите, гениалните и светиите. Но за да бъдеш ученик, трябва да имаш вяра диамантена - вяра, която устоява на всички превратни представи и предразсъдъци на човечеството. Когато ученикът е повярвал на Господа в Неговото последно идване на Земята или на Неговото последно Слово, тогава Господ му обръща специално внимание и такъв ученик тръгва по пътя на синволюцията, т.е. той тръгва направо нагоре.

Всичко това ви е известно. Не ви е известно обаче, че отварянето на Словото на Бога се извършва незабавно още с отварянето на сърцето ви за Бога, т.е. за Любовта. Когато се казва “Бог е Любов”, се има предвид елохимната Любов – съвършеното съчетание между любовта към обекта и любовта към всички. Само при това съчетание Божията Любов носи изобилния и пълен живот. Ако някой претендира, че е познал Бога, че го е посетила Любовта, а животът му не става изобилен и пълен, той още не е постигнал елохимната Любов - или има обект, когото обича повече от всички, или обича всички повече от един обект, или обича само себе си. Казано езотерично, и в първия, и във втория случай човек обича пак себе си, понеже Любовта към обекта без Любовта към всички е пак удоволствие, егоизъм; а Любовта към всички без Любовта и грижата към един обект или малка група сродни души означава тщеславие, себичност и неизградена личност.

Ти не трябва да се съмняваш в Словото, което избликна чрез тебе, понеже окото на Елма се спря върху теб с особена Любов и внимание, гласът Му прокънтя в сърцето ти! Твоята Божествена вяра не познава вече обратни решения и ти си готова на всичко, за да изпълниш волята Божия, съчетавайки чисто Любовта към най-скъпите, близки души, с Любовта към човечеството. При тебе Любовта вече не се бори с обичта и обратно, а това е условие за пробуждане на елохимното тяло, на елохимния орган на Словото, който се нарича “епитрил”. Пробуждането на епитрила е факт - неколцина вече от вас се отдадоха беззаветно на Словото и са готови да се хвърлят - и се хвърлиха - в пламтящия огън на Делото!

Затова, вярвай в гласа на Всевишния, Който вече говори чрез тебе. Знайте, че епитрил може да се прихваща. Когато борината е вече готова и суха, Словото може да се разпространява от душа на душа като огън и да ражда плеяди пророци.

Недей да питаш конкретно, в отделните случаи, кой говори чрез тебе и имаш ли право да бъдеш проводник на Словото – ти сама можеш да преценяваш това. Ако в тебе са изчезнали всякакви грижи, безпокойства и колебания и вървиш твърдо в избрания път, то Словото, което идва чрез тебе, е Божие. Ако душите, на които си говорила, се просветляват, спасяват и оздравяват и намират правия път в живота, то не ти си говорила, нито някакъв дух чрез тебе, но говорил е Елма, говорил е “епитрил”. Ако пророчествата и съветите в твоето Слово се изпълняват точно, то място за колебание няма.

Разбира се, всяко единение чрез отделен проводник има свои особености. Чрез тебе се дава не само универсална информация, но се стига до особена, точна конкретност, която идва от спецификата на твоята монада. Не се плаши от тази конкретност, а й вярвай и обяснявай на тия, на които помагаш, че съветите или нещата, които се дават, са точни дотолкова, доколкото слушателят вярва и изпълнява. При тебе с особена сила важи този закон за условността на констатацията, условността на прогнозата. В някои случаи детайлите, които се дават чрез тебе, се осъществяват с възхитителна точност, а в други – не. Това зависи именно от душата, на която се говори. Ти не я подтиквай с думи да вярва, нито гарантирай на някого, че всичко, което казваш или се казва чрез тебе, ще има покритие. Остави хората сами да наблюдават последствията и да съдят сами каква е връзката между Слово и послушание. Така инструкторът е свободен, а ония, които получават инструкции, имат условия да развиват ума си. "Ум" Аз наричам не степени, звания и университети, не форуми, претенциозни писания и всячески настроения, а "ум" се нарича само онова, което бърже схваща връзката между Словото Божие и последствията в живота.

Бъди и ти Негова жрица, за да се учат чрез тебе душите на истинската обич и любов и на истински разум!

По аудиокасета №73/1990г.:

Разказва самата Д., за която са думите на Елма в това осияние (тук е малко разширено, тъй като после тя го разказа по-подробно):

“Това осияние дойде изненадващо на Рила, на Второто езеро, след като една прекрасна сутрин аз чух едни чудни слова - и Този, Който ми говореше, се представи сам за Учителя. Това много ме смути...

- Вътрешно или външно го чу?

- Това беше внушение на мисли, но такива хубави мисли и правилни изречения, каквито аз сама никога не мога да построя. Всичко записах, а след това ги прочетох на една приятелка на Молитвения връх. Имаше и други братя и сестри, които ме питаха от кой том и от коя беседа са тези мисли... След това дойдох при теб, тъй като бях малко смутена от няколко конкретни неща, които Той каза за някои хора и твърдеше, че това трябва да се изпълни – и едва тогава да дойде осияние за мене.

Не искам да споделя конкретно коя е дълбоката причина (според мен), заради която аз чух гласа на Учителя. Предната вечер бях взела в себе си едно много важно решение. Тогава почувствах за пръв път много силно какво значи човек да пожертва най-скъпото си – да не го обвързва по никакъв начин, - в името на това, то да бъде истински щастливо. Именно тогава усетих, че сам Бог ме посети! Имах невероятни изживявания, включително физически – и на сутринта чух гласа Му. После чрез тебе дойде това осияние за мене, което е пълно и тотално покритие на всичко, което бях решила, чула и преживяла.”