Необятното говори

Книга 41

Много е красива, колко нежна е била!

2014.05.05 18:35 от Х.С.: Здравей, В. Не знаех, че Одри се приема за най-красивото въплъщение на Бога в женски образ, но си е съвсем основателно. Много е красива, колко нежна е била!

2014.05.05 21:39 от Х.С: Много нежно и силно, дълбоко и отвисоко е написано това за Одри! Все едно тя няколко пъти се е приземявала и излитала с нейните мъже. Защо ли обаче се е разминала с Грегъри Пек? Може би не си се довлюбил в един - и вече се влюбваш в друг... Диалектично е. От една страна, може и така - да преминаваш от любов към любов, да си един все влюбващ се, да си пътуващ и неостаряващ; може би си вечен, но имаш ли време да го осъзнаеш? От друга страна, да потънеш в дълбокото, доколкото може, е да забавиш, да спреш времето, да погледнеш невремевостта. Но тогава може би остаряваш, защото си спрял времето... Или оставаш млад (ставаш вечен), но нямаш време да го разбереш; или достигаш младостта и вечността, но нямаш време да го изживееш. Или е съвсем друго?...

2014, Май 5 22:55:21 от Х.С: Отново здравей! Прочетох няколко осияния от "Необятното говори" Там, в словото за Словометрията, отново ще се върна, че е сложно и трябва сериозно вникване при четенето, ама като не съм филолог, не знам докъде ще разбера. Но се радвам, че те видях и разпознах - точно си ти, при цялата "вихровост"... Боже, Боже! Четох и за серафимите, херувимите, алохимите и елохимите. Аз май съм по линията, която се спуска от илухимите... Може би и нещо мъничко различно...