Книга 29


9.III.134(1998)г.
Бургас –Изгрев

ПО-ДОБРЕ ГЛУПАВИ...

Днес, от 13,25 ч. нататък, дойдоха следните мисли:

Елма ни обръща внимание, че докато употребяваме за писане на осиянията светлочервено-оранжево мастило “Pelican–4001”, означено като брилянтно червено, няма да мо­жем да се освободим от неговите вибрации. Това не е ярко и плътно-аленият цвят на Елма, т.е. на Отца, а клони към други добродетели, давайки и негативни отклонения. Това мастило засилва индивидуалистичните тенденции в живота ни и сво­еволието (своеглавието) при работата по Словото. За да се обединим и да престанат своеволията в оформлени­ето на Словото и в не­говото съхраняване и разпространение, трябва да не ползваме повече този тип мастило. То е подхо­дящо за преписване на осияния, пречу­пени през творческото начало на индивида – например ”Тържествена меса за Бремен­ната” в руския й вариант. Не че Учителят не е доволен от усилията, жертвите и самоинициативите ни, но иска да ни каже, че докато основни единатори, импулсатори и реализа­тори нямат съ­вършено самостоятелни жилища, докато до­мовете на Словото не станат образцово поддържани общо­достъпни библиотеки, с отделни стаи за гости, които не се задържат дълго, животът и работата на съответните се­лища и държави няма да потръгнат. Ще се образуват военно-политически, икономически и социални гангрени поради неспо­собността на дадени градове и държави да излъчат самостоятелни микродомове и територии - поне за по един единатор, един импулса­тор и един реализатор.
Ако всички започнат да пишат с ярко, плътно алено, мас­тило осиянията на Тот и Сина Му Елма, този индивидуализъм ще изчезне и някои оглашени ще подарят жилищата си (или ще ги заменят за по-малки), като по този начин ще станат ученици от Първо Посвещение. Не е възможно който и да е да стане ученик, докато има жилище, а Словото няма.

Рязко и категорично с Баща ни се разгранича­ваме от току-що написаните инсинуации, понеже посветеният няма право да изнудва бедните души, които си четат и слушат Словото в собствен дом! Собствеността е кожичката, която всеки си пази докрай, за да не би да вземе и да приключи с прераж­данията си... Никой обаче няма право да използва Мъдростта, за да внушава комуто и да било истин­ността на първата Христова притча за богатия и камилата.
Иисус използваше и двата варианта: и с ками­лата, и с камилската връв. Оглашените ги наричаше "камили", а учениците с нотариални актове и други собствени дрънкулки – "камилски върви". Иглата обаче е с толкова тънко ухо, че там влиза само сви­лен конец от най-тънка свила! Сърцето почва да преде такъв конец едва в Петото Посвещение, ко­гато честният човек е раздал не само имането си до шушка, но и недоволството, самомнението, критич­ните си мисли и бележки и съмнения към когото и да било и каквото и да е било. Като вденеш така честта си в Божествената игла (изработено умст­вено тяло във физическата вселена), ти влизаш без проблеми в Божествения свят или Царството Божие, където веднага ти подаряват младо, красиво, безс­мъртно тяло.


Не кандърдисвайте обаче пеленачетата да се откъснат от майчината си гръд и да почнат да дъв­чат твърда храна! Ако сторите това, вие убивате бебе! Знаете какво е наказанието за това. Ембрио­нът, сукалчето, младенецът, трябва да сучат от гръдта на майка си - Великата Разумна Природа. Ос­новната съставка на млякото й е белтъкът на илю­зията. Този белтък има три части: инстинкта за самосъхранение, инертността и агресията. Докато са още малки, децата на Бога имат един специален ензим, с който постоянно разграждат тези три илю­зии и затова децата не миришат като възрастните. Ако възпитавате децата си да не раздават всичко на всички, да не обичат буйно и необмислено всички и да почнат да купуват и продават, вие им наливате на­сила старата илюзия, че трябва да продължат да се наакват – и много скоро те почват да вонят и смър­дят като възрастните, които употребяват живо­тински продукти. Сърцата и душите им се пресичат или стават запъртъци, които се вмирисват и вече не могат да раждат.
Да можеш да раждаш, в Божествения език озна­чава да имаш тия три съставки на ензимата, която разгражда илюзията: спонтанност, непринуденост и способност да живееш навсякъде и с всеки. Докато не станете като децата и като кучетата, които мо­гат да тръгнат след всеки и бързо да го изоставят, вие все още ще си бъдете камили или камилски птици, които си крият главите от Любовта и Исти­ната и се занимават с отлагане на безсмъртието.
Ще завърша обаче пак с предупреждение: не ръгайте камилите и камилските птици да се разтоварят и излязат от кервана или да си извадят главата от пясъка! Това е престъпление, равно на помятането или принудителното раждане. Такива души се ски­тат из ада и не могат да си намерят ново тяло. Страданията им са неописуеми! По-добре глупави, отколкото мъртвородени! Оставете ги по собстве­ните им къщи.
15,25 ч.


СЪДЪРЖАНИЕ
/

 


...Продължава във Facebook.